---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л

№ 23

Днес, 16.11.2005 г., сряда, от 14:30 се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: народните представители - Кръстана Шаклиян и Константин Димитров, и от Националната занаятчийска камара – Рангел Чолаков-председател, и Румяна Атанасова.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието. Можем да започнем. Имаме достатъчен кворум от целия състав на комисията. Имате дневния ред с трите въпроса, които трябва да обсъдим – два законопроекта и един проект за решение, както следва:
1. Обсъждане на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, № 554-01-58/21.09.2005 г., внесен от Любен Андонов Корнезов.
2. Обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 554-01-53/15.09.2005 г., внесен от Кръстанка Атанасова Шаклиян, Лидия Сантова Шулева и Енчо Вълков Малев.
3. Проект на решение относно Доклада на Европейската комисия от 25.10.2005 г. за напредъка на България, № 554-02-84/26.10.2005 г., внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители.
Заповядайте, г-жо Балева. По дневния ред ли имате въпроси?
Надка Балева:
Предлагам да се включи в дневния ред на днешното заседание и законопроекта за изменение на Закона за политическите партии.

Янаки Стоилов:
Има ли други предложения? Няма. Нека тогава да гласуваме като т. 4 включването на този законопроект.
4. Обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 554-01-81/09.11.2005 г., внесен от Анастасия Мозер, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов.
Които са съгласни, моля да гласуват. Гласували “за” 11. Против? Няма. Въздържали се? 3 се въздържат.
Като точка 4 ще обсъдим този въпрос.
Преминаваме към първия въпрос.

По първа точка - Обсъждане на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, внесен от Любен Корнезов.
Заповядайте, г-н Корнезов, да представите законопроекта.
Любен Корнезов:
Благодаря, г-н Председателю.
Този закон, както е известно на обществото е “Законът за запетайката”. Накратко случаят е следният.
През 1947-1948 и 49 г. се приемат редица закони. Те са изброени в чл. 1 и 2 – поне 20 закона, с което се отнемат от гражданите жилища. Национализират се, може да се каже. Те стават държавна собственост. В тези жилища се настаняват нуждаещи се граждани, които нямат жилище. Те живеят като наематели в продължение на около 25 години и 70-те години се взима решение тези жилища да бъдат продадени на гражданите, които са наематели и които ги ползват. Гражданите, които желаят, ги закупуват по тогавашните цени, както са оценявани. Това са действащите цени през 70-те години. Обикновено 99% от случаите гражданите теглят заем от ДСК и в продължение на 20-25 години изплащат тези жилища, като парите ги взима държавата. Работата е там, че през 70-те години, когато се продават жилища, било от общината, било от някое министерство, т.е. от държавата, документите или нотариалният акт не е подписан от титуляра, примерно от председателя на Изпълнителния комитет на Столичната община, а от заместник-председател със запетайка и се подписва обикновено от ресорния зам.-председател. Това е масова практика и продължава десетилетия след това, включително в Люлин, включително в Ямбол, така е и с моя панелен апартамент е подписано от заместник, а не от титуляр. Парадокса е даже, че и на Тодор Живков, когато си купува парцел в Банкя също не е подписан от председател, а със запетайка. Просто така си е било. Дори Законът за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти в чл. 7 казва: Ако има нарушение на нормативните актове, то тези жилища се възстановяват на бившите собственици или на техни наследници. Не става въпрос, когато този, който е закупил жилището е ползвал служебно или партийно положение, или злоупотреба с власт. Когато е ползвал партийно, служебно или злоупотреба с власт жилището ще бъде възстановено на това основание. Става въпрос нарушава ли нормативния акт. Съдебната практика право или криво прие, че след като не е подписано от титуляра и няма надлежно упълномощаване, то договорът е нищожен, не поражда правни последици и тези хора, които са си закупили жилищата преди 30 години, живели 20 години преди това под наем, им ги отнемат и им дават жилищно-компесаторни записи – едни книжки, с които разбирате, че нищо не може да се направи. Една несправедливост извършена 1947-1948 г. се заменя с може би два пъти по-голяма несправедливост. Държавата от една страна си е взела парите, насочва гражданите един срещу друг да се съдят с години и накрая някои от тях излизат на пътя буквално. Вече има влезли в законна сила решения. Другаде има още висящи дела.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители и колеги, вярно е, че чл. 7 има преклузивен едногодишен срок за предявяване на тези искове. Само че той няколко кратно е удължаван с преходни и заключителни разпоредби. Към момента е изтекъл, но практиката, особено в София, всички жилища, които са отнемани са в по-големите градове – София, Пловдив, Бургас и Варна, адвокатите предявяват искове не по чл. 7, а по чл. 26 от ЗЗД и по чл. 108, като казват ревандикация, защото договорът е нищожен. Така че и този преклузивен срок по чл. 7 се заобикаля. Хиляди жалби имаше в предния парламент. Разговарях с г-н Бакалов и също има много жалби в тази насока. Има сдружения на гражданите, които са засегнати. Има вече около 20 дела в Страсбург – съдят държавата. В 12 случая са допуснати за разглеждане, което е сигнал и за уважаване на тези искове. Защото няма абсолютно никакво виновно поведение на гражданите.
Аз няма да навлизам в подробности, тъй като текстът е пред вас. Казусът от юридическа гледна точка е много сложен, тъй като законът многократно е изменян. Има 5 решения на Конституционния съд.
Предложението ми е следното. То основно се съдържа в ал. 1. Когато гражданинът е извършил нарушение на нормативните актове, да, нека да се отнема. нека да е договорът нищожен. Когато гражданинът е добросъвестен, няма абсолютно никаква вина, просто документът му е даден подписан със запетайка, което е повсеместна практика, да не стигаме до такива парадокси – държавата всъщност да ограбва своите граждани. За това предлагам това разрешение.
А що се отнася до влезлите в законова сила решения, там нещата са по-сложни. При случаите на влезлите в законова сила решения на гражданите да се даде възможност, тъй като те са получили жилищно компесаторни записи, държавата или общината да продадат собствените си жилища, които има и ако има такива, по номинала, т.е. за колкото са записите. Т.е. ако са 50 хил. държавата да си ги вземе тези 50 хил. Виждам, че г-жа Касабова се замисля, аз също се замислям, но във вестника излезе обява, че се продават 1142 общински жилища в София. Не можем ли тези, които ги изгонихме, да удовлетворим най-напред тях, а не да им даваме книжки.
Разбира се, че проблемът има и финансова страна. Мога да кажа категорично, тъй като съм правил изследване. Знаете, че миналата година го внасях 40 и няколко пъти този законопроект, срещнах разбиране, но не стигнахме до решаване на проблема, който всъщност не е никак лек. В България, за съжаление, никой не води статистика за тези случаи, изследванията, които съм направил, са за около 6 хиляди жилища. Това засяга около 100 хиляди човешки съдби в една или в друга насока. Ще са необходими няколко милиона от бюджета, разбира се не наведнъж, защото когато се купи с жилищно компесаторните записи, няма пари. Разговарял съм с министър Орешарки, за съжаление сега не виждам представител на Министерството на финансите, който беше запознат, но аз му разясних допълнително нещата, неговите думи бяха, че за Министерството на финансите не представляват проблем такива суми, още повече, че те няма да бъдат еднократни. Говорих и със заместник-министър Кадиев отделно. Неговото мнение също е, че това няма да се отрази съществено върху бюджета и не е проблем за бюджета.
Дотук спирам. Готов съм, ако, разбира се, приемете, между първо и второ четене да търсим и други разрешения, ако има такива идеи. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Корнезов. Имате думата. Заповядайте, г-н Димитров.
Филип Димитров:
Аз съм съгласен, че проблемът, който повдига г-н Корнезов е сериозен. Съгласен съм и с това, че типична практика е било наглото несъобразяване на социалистическата власт с нейните собствени закони. Аз даже имах удоволствието на това основание да предявя в полза на държавата партийния дом в Пловдив, който също така нагло беше придобит, без да се обърне внимание на законовото изискване за това, че трябва да се отстъпи право на строеж - нещо, което не е било проблем за тогавашните власт имащи. Но въпреки това законите не са се спазвали. На тях се е гледало с презрение.
В този смисъл това, което представляват решенията в Страсбург, на практика е естественият отговор и ние се опитваме да намерим онзи еквивалент национален, за да не трябва хората да ходят в Страсбург да се жалват от една държава, която е правила поразии. Струва ми се, обаче, че така както е формулиран текстът на предложението, той е твърде широк. Веднага ще се опитам да ви дам няколко примера, които попадат в рамките на тази разпоредба. Има доста случаи, когато ние не можем да проследим злоупотребата с партийно или служебно положение, а може и да не е имало такава, може да е било най-обикновено долнопробно комунистическо връзкарство, но има случаи, когато са нарушени норми на закона и са предоставени съответните жилища за закупуване. Едно такова общо формулиране на разпоредбата би означавало, че ще попаднат не само запетайките, а и всички тези случаи, които за разлика отх запетайките, по отношение на които моралното съдържание на това, което предлагате, е безспорно, при тези други случаи такова нормално съдържание няма. Всъщност там се касае за направено нещо подмолно, завъртяно някак си, за да могат хората, които са искали да придобият имота да го придобият и са го придобили.
Така че, ако искаме да решим въпроса със запетайките, който наистина е бил широко разпространен, както стана ясно, би било хубаво да се намери такова решение. Проблемът е, че формулата “извършени от тези лица” означава да се стесни кръгът на приложение само до онези, които сами лично са извършили някакво нарушение. В случая, който описвам, няма нарушение на лицето, защото то е подало декларация, която най-вероятно е достоверна, а нарушението не може да бъде проследено от гледна точка на партийно или служебно положение, защото може даже да не е имало такова и в същото време е налице нарушение на закона, и това нарушение на закона не заслужава моралното оправдание, за което в момента говорим. Струва ми се, че в този си вид текстът е неприемлив.
Ако искаме наистина да разчистим тази бакия, би трябвало да се мисли или на вариант изчерпателно изброяване на случаите, за които става дума, сред които този всъщност е преобладаващият, или за формулиране допълнително на конструкция, която да изяснява, че става въпрос за нарушаване на нормативни актове в смисъл на процедурата от гледна точка на компетентност на органи. Защото в противен случай разширяването на кръга би било непростимо.
Оттам нататък конкретната техника е нещо, което е нещо малко ново за мен. Не съм сигурен, че бих могъл да проследя изчерпателно какви биха били всички последици от това нещо. Проблемът на тези хора до голяма степен е това, че им се връщат едни пари, които на практика нямат реална стойност в днешния ден. Доколко с тях могат да се закупят новите жилища е също така не съвсем ясно за мен, т.е. това би изисквало, ако се предвижда такава разпоредба, тя много по-детайлно да разгледа по същество въпроса за компесаторния характер на това придобиване и евентуално да вземе предвид или изтеклия период от време или да даде някакви други допълнителни възможности на тези хора, за да не остане тяхното възмездяване само на книга. Т.е. онзи еквивалент, ако те стигнат до Страсбург, те там няма да имат проблем – ще им бъде даден в размера, в който наистина го заслужават.
В заключение, струва ми се, че в този си вид законът трудно би могъл да бъде предложен за първо четене. Проблемът съществува. Разумно би било да се потърси решение за него. Действително никой явно не си е давал сметка до каква степен повсеместно е било пренебрежението към законността и спазването на законите. Оттам възниква и този проблем. Има смисъл да бъде решен. но повтарям, с един текст, който да се огледа, обмисли и внесе за първо четене в един по-ясен вид. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли? Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, ас също споделям мнението, че този закон цели да реши един проблем, който е в живота на хората. Инициативата на г-н Корнезов трябва да бъде подкрепена. Аз обаче имам колебания по някои от нещата.
На първо място, едни такива разпоредби всъщност отнемат възможността на хората, чиито жилища някога са национализирани, да си възвърнат собствеността. Това означава на практика. Още повече ми звучи неубедително тази нова разпоредба да се прилага и по висящите дела. И по едни висящи дела ние да създаваме нови основания за уважаване или за отхвърляне на претенция. Поне това не бива да е така. Всъщност проблемът, според мен, трябва да се решава на плоскостта как реално да бъдат обезщетени тези хора, които сега трябва да освободят тази собственост и за това да се погрижи българската държава, защото тези хора имат нужда от такава помощ. Но това да не засяга правата на гражданите. Тук става въпрос за права на гражданите, чиито права някога са били ощетени, още повече, че Върховният съд има ясна константна практика, че това са нищожни договори. Ако имаше спор дали тези договори са нищожни или не, но при положение, че всички юристи признават, че това са нищожни договори, как да ги опазваме само на база на добросъвестността на преобретателя. Аз не познавам така, както г-н Корнезов практиката, но тук може ли да се прилагат придобивната давност, не може ли. Не може. Защото, ако можеше, щеше да е ясно, че може. От тази гледна точка моето лично мнение е, като изрично казвам, че това не е позиция на ДПС, това е моя лична позиция като член на Правната комисия, първото предложение на г-н Корнезов не бих го подкрепил, включително и заради това, че в крайна сметка става въпрос за нищожни договори. Сега всъщност ние със закон ги обявяваме за действителни. Някак си не е редно.
Докато втората част на предложенията трябва да бъде подкрепена, включително да бъде засилена.
Защото ще направим отново грешка. Ще дадем възможност на едни хора да се чувстват защитени, а на други – да са незащитени, на онези, които някога тези имоти са им били национализирани.
Това е, колеги. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Всички от предходното събрание си спомняме, че този въпрос от г-н Корнезов беше нееднократно поставян. Но точно поради тази юридическа сложност, която той предизвиква, законопроектът не стигна нито до комисия, нито до пленарна зала. Ясно е, всички сме убедени, че има една несправедливост, която очевидно трябва да даде основание да положим усилие тя по някакъв начин да бъде преодоляна. Така, както ни се предлага законопроектът, струва ми се, че и моето изказване ще бъде в насоката, в която изказвалите се преди мене колеги споделиха своето виждане.
Според мен, не би могло в чл. 7 да правим тази промяна, която е в началото на първия параграф, предложен от г-н Корнезов. За мен въпросът, за да може юридически решен, означава, че всички тези дела, които по някакъв начин са висящи, като предполагам, че те са малко, тъй като в голямата си част те са приключили с влязло в сила решение. На практика ние искаме само една част от тези случаи, при които нарушението се установи, че е от длъжностното лице, изповядало съответната продажба, тези хора да се опитаме да ги обезщетим по начин, който е достатъчно справедлив - за това, че те нямат вина от субективна гледна точка за това, че са придобили съответните жилища. Т.е. ние не искаме да атакуваме нищожността на продажбата, респ. да влизаме в противоречие с решенията на Конституционния съд, а искаме да създадем едно последващо юридическо основание, закрепено в правна норма, която да позволи едно последващо решение с оглед начина или размера на обезщетяването за тях да бъде решен. За това аз не виждам друг начин, освен да помислим за такава разпоредба, която дава основание отново по пътя на закона, а това означава да предвидим едно основание, което специално е насочено спрямо правото на обезщетение и това да бъде установено за всяка конкретна хипотеза по исков ред. Т.е. няма друг начин, според мен, ние да предвидим норма, която визира начина на обезщетяване при основание отнето по чл. 7, но когато и това трябва да се установи от едно последващо исково производство за всеки конкретен случай, се установи, че нарушението е извършено от съответния орган. Т.е. да разпишем норма, която създава материално правно основание да се търси по исков ред това обезщетение, което ние смятаме, че е справедливо, да речем по номинала компесаторните механизми, респ., ако няма общинско жилище, и парично и т.н. Начинът на обезщетяване е отделен въпрос. Нямаме друг юридически способ, освен да предвидим една нова материално правна разпоредба, която да бъде реализирана от правоимащите, които смятат, че имат правен интерес от това и са легитимирани да го направят – тази група хора, които да предявят съответния иск срещу държавата за обезщетение, но те в отделен исков процес да установяват това ново основание, което ние бихме създали. Аз съм съгласна, че то може да бъде ограничено до това, частта, която е била основание за отнемането, да бъде установявана, като това ще бъде достатъчно лесно в един процес.
Другото, което трябва да се установи за първи път в този следващ процес, да бъде обстоятелството на това, че основанието за продажбата е във виновното поведение на лицата, които са били страна по сделката. Както и да го формулираме, това би ни облекчило и от финансова гледна точка с оглед на другото, че ние сега този законопроект трудно можем да го разпишем в следващата бюджетна рамка, ако така го приемем. Това ми е второто основание. А процесите, които биха протекли във времето, ако ние приемем сега закон, ще бъдат основание финансово да бъдат разчетени в следващата бюджетна година. Но това е по-малкият проблем. По-големият за мен е да направим нормативно възможността ясна и приложима така, че от една страна, да ликвидираме една несправедливост, която е създадена преди години и от втора гледна точка, да намерим точно основанието, което ще даде, ще фиксира едно субективно право на определена категория лица, което те да могат, както във всеки друг случай, да си го защитят по съдебен ред и след това да се изпълни решението, което са постигнали, ако са го постигнали. Защото е прав г-н Димитров, че всъщност ние тук не решаваме въпроса как ще стане това. Как точно ще стане? Кой ще установи в кои случаи става дума за поведение, което е виновно извършено от тези други лица. Пак трябва да мине през съдебно решение и това съдебно решение трябва да има собствено основание, за да е заведено. то трябва да има собствен предмет. Този собствен предмет за мен е субективното право на обезщетение по този ред при това и това правно основание. Това трябва да направим. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Антонова, вие искахте думата.
Надя Антонова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
По повод внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти бих искала да кажа, че поддържам философията на предложеното изменение и допълнение с оглед на това, че трябва да се отнасяме еднакво справедливо към всички хора, пострадали от действията на държавата.
По отношение на коментара, който колегите правят, за предлаганото изменение в чл. 7.
Уважаеми колеги, предложението, което е днес пред нас, не създава нов правен режим по отношение на действащия в момента. Искам да ви обърна внимание на действащия § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти . Текстът на този параграф е почти идентичен с внесеното предложение, а именно, обяснява що е нарушение на нормативни актове. По смисъла на чл. 7 от закона е нарушение, извършено от преобретателя с цел да придобие имот. Очевидно е, че изменението, което ни предлага г-н Корнезов в изключителна степен съвпада с действащия режим на § 4, който е в сила от 1996 г. Така че ние не сме изправени пред нов правен режим, ново основание за атакуване на сделките по чл. 7 и т.н. Още повече, че този § 4 и неговото съдържание от 1996 г. и той е преживял промените на същия закон от 1997, 98 и 2000 г. На три пъти законът е изменян и допълван и въпросният параграф 4 не е засегнат от тези изменения и допълнения, което дава основателно предположение, че текстът на § 4 не създава затруднения в практиката или ненарушава някакви правни принципи, включително и справедливостта.
Изменението, което г-н Корнезов ни предлага, няма да засегне зле висящите производства, тъй като предлаганият режим е еднакъв с действащия.
Второто, което искам да кажа, е постановявайки решението по чл. 7 – това е едно исково производство, с него се възстановява собствеността върху жилището в случая. В диспозитива на съдебното решение, който има задължителна сила, във всички случаи съдът цитира защо се възстановява собствеността върху процесното жилище. И това е една от хипотезите на чл. 7. И ако се възстановява собствеността на жилището, примерно, тя се възстановява поради нарушение на материалните закони – императивни материални разпоредби. Ето защо аз не намирам за много основателна тезата, че веднъж възстановен и уважен иска по чл. 7, трябва да се води ново исково производство, ако правилно съм разбрала проф. Мингова. Ние вече имаме едно съдебно решение, което е влязло в сила. Вярно е, че е задължително само за страните, но все пак то е индикатор, много категоричен, за основанието по което е възстановен имотът. Оттук нататък би могло да се ангажира отговорността на общините да дават жилища на хората.
Второ, административният ред, по който потърпевшите отстранени собственици, според мен, е по-справедлив, тъй като той е в синхрон със съществуващия ред. Така както ония хора са пострадали от действията на държавата 1947-48 и следващите години, без да имат вина, те се обезщетяват по административен ред с жилищни компесаторни записи, аз смятам на същото основание да приложим закона точно и еднакво за всички, та и тези граждани, които са пострадали – сега или преди от незаконните действия на държавата, да бъдат обезщетени по един кратък административен ред. Смятам, че гражданите имат право на еднакво и точно приложение на законите спрямо себе си, спрямо всеки от тях.
Друг е въпросът, че хипотезата и процедурата за обезщетяване на отстранените лица от имотите, защото те страдат и по реда на чл. 108. Правилно тежестта за тяхното обезщетяване се възлага на общините. Но аз смятам, че ако искаме да имаме един действащ закон, който да не създава и ли колкото е възможно да създава по-малко проблеми, трябва да прецизираме процедурата, по която да се извършва обезщетението на лицата по административен ред, респ. процедурата, по която да купуват жилища с предимство и съотношението на тази процедура с другите процедури за закупуване на общински жилища с предимство. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Ако позволите и аз да се включа в дискусията.
Мисля, че всички признават актуалността на въпроса и заедно с това неговата трудност. Тази трудност е продиктувана, че в решаването на този въпрос се съчетават много социални, юридически, а и политически мотиви. Те са социални, защото не може да не бъде социален проблема, когато на едни хора се връщат, а на други се отнемат жилища. А те са юридически, защото законопроектът прави опит да се намеси след като този процес вече се е развил и заварва едно състояние, т.е. в него има наслагване както на решения, които са станали преди десетилетия, така и въпроси, които продължават да са открити и вече са създали нови правни и фактически състояния.
Най-накрая въпросът е и политически, защото така или иначе в тези години се създаде някакво разделение, тъй като бяха противоречиви интересите на бившите собственици, от които са отнемани жилища и лица, на които те по една или друга причина се отнемат, след като са ги притежавали дълги години и понякога това е било единственото жилище.
Какво може да бъде решението? Тази трудност се задълбочава и от вече наложената съдебна практика, върху която и да разсъждаваме, трудно можем да променим нейните последици. Лично за мен е много дискусионен въпросът дали в случая става дума за нищожни актове, каквато практика наложи в решенията си Върховния касационен съд. Защото дотогава практиката на различните инстанции беше противоречива – в някои случаи те уважаваха, а в други – отхвърляха такива искове. Според мен, работата на съдилищата беше те да преценяват обстоятелствата, за които спомена и г-жа Мингова, какъв е бил конкретният начин на придобиване на тези жилища, за да се произнесе едно решение, съобразено с тези конкретни обстоятелства. Защото иначе сделките, сключени без представители на власт са нищожни по дефиниция. Така че може да има дефекти от представителната власт, упражнявана от заместник-председателите на изпълкоми, но този въпрос е много по-широк. Той не засяга само жилища, които са били одържавени и впоследствие продавани, а той засяга и много жилища, продавани от държавата и от общините, но тъй като там е липсвал правен интерес, да се търси нищожност или унищожаване, тези сделки са валидни и до днес и аз не вярвам някой оттук нататък да постави въпроса за тяхното оспорване, въпреки че в някои случаи е имало нарушение на закона, за което стана дума в различните хипотези, предвидени от закона, който възстановява собствеността. Проблемът е как да се търси решение на този въпрос.
Аз си давам сметка, че единият от проблемите е неравенството в третиране на лица, които са в една и съща ситуация, защото от мнозина няма да се възприеме, че тези преди евентуалното влизане на този закон са възстановили собствеността, да бъдат отделени от тези, чиито производства не са завършили. това е един от откритите въпроси, на който трябва да се търси решение.
Следващият въпрос е за начина на обезщетяването. Тук са възможни различни решения. Предвижда се в законопроекта да бъдат предоставени държавни и общински жилища. Това от гледна точка на времето, в което са придобивани тези жилища, е безспорно удачно решение, но от днешна гледна точка то самото е дискусионно, защото днес вече държавата и общините са разграничени като правни субекти. И ако общините бъдат директно натоварени с този въпрос, те също ще възразяват така, както аз съм възразявал в предишни години общините да бъдат задължавани за приемането на държавни компесаторни инструменти. Между впрочем част от общините са отказвали такива инструменти, а други охотно са ги приемали. А законът ги приравни като предвиди тези неща. Тази практика съществува и аз мисля, че по нея също не можем да спорим. Мисля, че не трябва да бъдат третирани еднакво общините, които са отстоявали своя интерес и други, които по незнайни или поне трудно доказуеми мотиви са приемали такива компесаторни инструменти.
Аз мисля, че решение на всички тези въпроси трябва да се търси по законодателен път. В това отношение смятам, че инициативата на г-н Корнезов заслужава внимание и лично аз бих я подкрепил, макар че мога и виждам основание за възражение по всяка една от алинеите, която се предлага. Но с отлагането на този въпрос аз не знам дали ще постигнем по-добро решение. Разбира се, всеки ще определи позицията си.
Аз бих разделил въпроса за подкрепата по принцип и необходимостта от решаването на този проблем, дори ако трябва в него да бъдат отделени лицата, които нямат друго жилище и само те да бъдат подпомагани чрез този закон, от други, които са успели да придобият и други жилищни имоти и при тях той не стои с тази острота, както стои пред тези, които наистина понякога са пред дилемата за излязат на улицата или да плащат непосилен наем.
Всички тези въпроси за балансиране на интересите на различните противостоящи групи от засегнати лица и за начина на обезщетението, според мен, остават открити и те трябва да бъдат обсъждани. Но за да можем да направим това, все пак е необходимо да се знае, че парламентът е оказал подкрепа за решаването на проблема.
Това исках да споделя. Заповядайте, дискусията можем да я продължим. Г-жо Масева.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю, ние сме изказвали становище по този законопроект, внасян многократно в 39-то Народно събрание. Става дума обаче не само за жилищни имоти по чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Става дума и за друга собственост и мисля, че това решение с предложението за изменение по чл. 7 не касае само жилищата.
Искам да попитам г-н Корнезов все пак за статистика, свързана с висящи дела, които не са разрешени или път решени вече дела по искове по чл. 7. Имаме ли статистика за делата, които се водят по чл. 108 във връзка с чл. 26. Все пак да осмислим какъв е обемът на проблема, за да можем да оценяваме и последиците от едно или друго решение.
Янаки Стоилов:
Г-н Корнезов ще отговори заедно, ако има и други въпроси, преди да приключим обсъждането. Ако са възникнали и други въпроси, по които той желае да вземе отношение, накрая ще има възможност.
Други становища има ли?
Смятам, че е необходимо да ви уведомя, че аз изпратих официално запитване до министъра на финансите за тяхно становище, тъй като този законопроект поставя освен множество юридически въпроси, и не по-малко финансови въпроси, защото са необходими разходи във връзка с неговото прилагане. Няма да ви чета писмото, което е на три страници, защото смятам, че ако са настоявали за това, щяха да имат непосредствен представител тук. В него се сочат някои юридически и главно финансови възражения. От финансовите основното е, че ще се формира допълнително държавен дълг при приемането на такива компесаторни инструменти.
В заключение, Министерството на финансите не подкрепя представения законопроект.
За да съм коректен, трябва да ви уведомя за това становище. Писмото е подписано от министъра на финансите.
Камелия Касабова:
Има ли някаква стойностна оценка като средства, необходими за това.
Янаки Стоилов:
Писмото е подписано от министъра на финансите и това е общото заключение въз основа на подробните мотиви, с които, ако някой желае, може да се запознае след това. Аз получих писмото буквално преди заседанието с днешна дата и затова не съм го предоставил на народните представители.
Това, което те казват във финансовата част е, че “това би означавало поемане на бъдещи задължения от държавния бюджет за дългосрочен период” и, че “предложената промяна, свързана с превръщането на поименните жилищни компесаторни записи в държавен дълг ще доведе до увеличаване на вътрешния държавен дълг”, на което те възразяват през настоящата бюджетна година.
Имате думата. Има ли други изказвания по този въпрос? Г-н Корнезов, имаше въпроси към Вас, ако искате можете да отговорите.
Любен Корнезов:
Аз ще бъда максимално кратък. Виждам във всички изказвания, че споделяте, че този проблем трябва да бъде разрешен. той не може да бъде разрешен по друг начин, освен по законодателен път. Виждам, че тази идея се споделя.
Аз добре осъзнавам и съм го писал в мотивите, че проблемът юридически е изключително сложен. Аз съм дал един от вариантите такъв, какъвто аз съм си го набил в главата. И ако разбираме проблема от теоретическа и практическа гледна точка, как сега със закон в края на краищата сега ще санираме едни договори, които съдебната практика приема за нищожни. Това ми е ясно. Но това, което Анелия Мингова тук каза, тези дела продължават 10-12 години и сега след 12 или 15 години да караме гражданите да водят още едно дело срещу държавата, представяме ли си, че надали това е разрешението на проблема.
Проф. Анелия Мингова:
Не ги караме, г-н Корнезов, а търсим общо някакво решение.
Любен Корнезов:
Аз не оспорвам това, което Вие казахте, но едва ли то е най-рационалното разрешение на въпроса.
Ако уважаемите членове на комисията решат и чрез гласуване се приеме по принцип законопроектът, повтарям пред вас, готов съм заедно да доработим законопроекта и да намерим най-рационалното разрешение, доколкото вече това е възможно.
Що се отнася до статистиката. За съжаление в България няма орган, който да следи този въпрос. И от миналото правителство се опитах каквото мога да събера, и сега се опитвам, и всеки вдига рамене. Има едно Сдружение на засегнатите граждани, основно те, тъй като се познават по между си, по тяхно твърдение и всички дела, които са се гледали по чл. 7 – ориентирам се по съдебната статистика, която е в Министерството на правосъдието, става въпрос за около 6 хил. жилища. Много от тях са наследствени, по няколко хора са собственици, и т.н. В момента, поне по данните, с които разполагам, има висящи още около 1000 дела. те са във Върховен съд или обжалвани пред Върховен съд. Друга статистика нямам. нито в Министерството на финансите, нито в Министерството на правосъдието или което и да е друго, може да ни даде нещо. Това е реалността.
Що се отнася до въпроса по колко искове има по чл. 108, респ. чл. 26, свързани с чл. 7 – това е абсурд. Това никой не може да ни каже, защото, примерно, съдебната статистика дава по чл. 100, но аз не знам зад чл. 100 какво стои. Но че има такива дела аз го знам от съдии от районния съд в София.
Ваша воля. Но, ако ние сега не направим крачката, съм убеден, че няма да я направим. Ако няма да я направим, поне да кажем на хората, че сме до тук. Пийте си “студената вода” и “горчивата часа”, няма да правим нищо. Това са реалностите.
Филип Димитров:
От сега се разбира за какво мнозинство трае и то още известно време ще трае. Очевидно, че се касае за проблем, който всички приемаме за реален и очевидно се касае за инструмент за неговото решаване, който не е годен. За това предлагам да бъде снет от дневния ред законопроекта с възможността, когато бъде поднесено нещо, което действително може да реши проблема, то да бъде разгледано с подобаващото уважение от комисията и обсъдено и евентуално прието на първо четене.
Любен Корнезов:
Няма да си оттегля законопроекта. Заявявам го.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги,
Г-н Корнезов, аз мисля, че ще направим грешка, ако смесим две неща: по принцип подкрепата, че този въпрос трябва да бъде разрешен с по принцип подкрепата на този законопроект. Това са две различни неща и не искайте от нас ние да ги смесваме и да се насилваме да ги съчетаем. Най разумното решение, според мен, ако искаме да не гласуваме законопроекта, нека да го отложим. По този начин ние не искаме от Вас да го оттегляте. Ние даваме възможност на други народни представители в рамките на 1 месец да внесат и те няколко законопроекта. Нека да има два-три и тогава по правилника ще ги гледаме заедно, можем да ги приемем всички заедно по принцип. Това е разумният подход. Не искайте от нас да смесваме две различни неща - по принцип отношения към проблема, и по принцип отношение към вашия законопроект. Не е вярно, че няма да се намери решение. Защо да не се намери решение? Дайте възможност и на други народни представители да ви подкрепят, но чрез законопроекти.
Огнян Герджиков:
Г-н Председател, аз искам да подкрепя г-н Бисеров. Аз съм в течение на проблема и от миналото Народно събрание и принципно подкрепям, че ние законодателно трябва да го решим. Така както Българската държава преди Девети септември на 10 пъти с 10 валидизационни закона е валидирала сделки нищожни поради липса на форма, защото социално икономическата обстановка е била такава, че са сключвали масово такива продажби на недвижими имоти, в ненадлежнвата форма нищожни са били сделките и те са валидирани с тези валидизационни закони, защото държавата е видяла, че това е несправедливо. Ние трябва по подобен начин да постъпим. Аз, признавам си, че нямам готовност, за да коментирам това, което е представено като разрешение, но от разговора добих впечатление, че може би всички или повечето подкрепят идеята. Аз също заставам категорично зад нея. Но може би действително е умно да се даде една възможност, може би месец или месец и половина и след нова година да можем да разполагаме с втори и евентуално с трети законопроект и тогава да седнем спокойно да работим по него. да си обещаем, че в началото на следващата година ние действително ще приемем един такъв закон поне в комисията, за да влезе в пленарна зала.
Подкрепям предложението на г-н Бисеров. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Корнезов, искате ли думата.
Любен Корнезов:
По процедурното предложение.
Янаки Стоилов:
Аз ще го подложа на гласуване. Но отлагането, според мен, би имало смисъл само ако някой се ангажира да упражни допълнителна законодателна инициатива или ако се очаква от самия сегашен вносител да даде някои допълнителни идеи и предложения за решаване на повдигнатите въпроси, иначе просто ще отидем към отлагане. Но все пак, ако това се прави, да бъде с определен ангажимент за решаване на въпроса, а не за неговото изтласкване от актуални дневен ред.
Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Не съм против да се включат и други колеги. Не съм против да се измисли и друг механизъм. Но знаете, че аз от години работя по този проблем, включително и сега предложения ви законопроект има разлика от предишния, макар и не голяма. Да ви призная, аз повече нищо не мога да измисля. Това е положението. Добре, да го отложим. Но правителството няма да внесе такова предложение. Ако ние седнем и направим нещо, ще е добре. Хипотезите са толкова разнообразни, че е невъзможно да ги опишем. Аз си създадох и много неприятели от ощетените, защото всеки иска да види в закона себе си и своя проблем.
Янаки Стоилов:
Аз ще подложа на гласуване процедурното предложение за отлагане, но молбата ми е това наистина да се смята като ангажимент на членовете на комисията. Ако се приеме отлагането, да се търси реално решение, тъй като наистина иначе ще изглежда, че се проявява пренебрежение към интересите на няколко хиляди души голяма част от които неоснователно засегнати.
Които са за отлагане на гласуването по същество на законопроекта, моля да гласуват. 12 “за”. Против? Няма. Въздържали се? 1 въздържал се. Приема се отлагането. И наистина нека да направим така, че след Нова година да се върнем отново към тази тема. Апелът ми към г-н Корнезов е да не преустановява усилията в търсене на решения. Но и тези, които заявиха като мотив подобряването на този проект, нека да предложат и такива разрешения. Ще ви предоставя и становището на Министерството на финансите, за да можете да съобразите какви възражения трябва да бъдат преодолявани по отношение на правителството. Благодаря ви.

По втора точка - Обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 554-01-53/15.09.2005 г., внесен от Кръстанка Атанасова Шаклиян, Лидия Сантова Шулева и Енчо Вълков Малев.
Г-жо Шаклиян, Вие сигурно ще представите законопроекта от името на вносителите. Тук има представители на Занаятчийската камара – г-н Чолаков, заповядайте на масата, ако се налага в хода на дискусията да вземете отношение.
Кръстанка Шаклиян:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите е внесен от мен и мои колеги със съдействието на Националната занаятчийска камара. Преди да ви запозная с този закон, искам да дам малко история.
Законът за занаятите бе приет последния ден на 38-то Народно събрание, т.е. 12 април 2001 г. По предложение на народни представители от проекта на закона отпадат глави “Съдебен контрол” и “Наказателни разпоредби” с мотив, че след конституиране на Националната занаятчийска камара като организация, да направи предложение за съдебен контрол и наказателни разпоредби. След две поредни промени в срока на регистрация, тъй като законът казва, че конституирането на регионалните занаятчийски камари трябва да стане в срок от 2 години, не повече от влизането му в сила. В предвид на това, че областните управи срещаха известни затруднения при конституирането на регионалните занаятчийски камари този срок се удължи два пъти – един път до 28 май и втори път – до 31.12.2002 г. В крайна сметка на 12.12.2002 г. в съответствие със закона бе конституирана Националната занаятчийска камара, обединяваща 25 регионални занаятчийски камари. Вече трета година Националната занаятчийска камара и регионалните занаятчийски камари изпълняват делегираните им от държавата със закона функции по водене на занаятчийските регистри и организиране на занаятчийското обучение. Липсата обаче на глава “Съдебен контрол” и глава “Административно-наказателни разпоредби “ към Закона за занаятите не създава условия за ефективното му приложение. За това този проект за изменение и допълнение на закона е пред вас, за да може уважаемата комисия да се произнесе по него.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-н Чолаков.
Рангел Чолаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на комисията,
От името на Националната занаятчийска камара искам да изкажа благодарност и на нашите колеги майстори-сладкари Шаклиян и г-н Енчо Малев, които поеха инициативата и представиха на Вашето внимание един законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, изцяло подкрепен от Националната занаятчийска камара. Казвам, че изцяло е подкрепен от Националната занаятчийска камара, защото две години ние обсъждахме и общо взето се спряхме на тези изменения и допълнения, които са на вашето внимание днес.
В заключение Националната занаятчийска камара изцяло подкрепя и застава зад законопроекта на вносителя. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Имате думата, колеги. Изменението е изцяло от правно естество и затова ние се занимаваме с него.
Христо Бисеров:
Кой констатирани нарушения, извършени от председателя на регионалната камара и съответно издава акт за нарушение? Това не е ли празнота.
Ремзи Осман:
Аз нямах възможност да видя действащия закон, но нали субектът като цяло и по всяка вероятност държавата ще делегира правомощия на браншови организации, една част не сме сладкари, но обичаме сладкото, в повечето случаи, дори винаги говорим за субекта на национално равнище, а вие говорите за Националната занаятчийска камара и за регионалните камари. Преди малко г-н Бисеров зададе въпроса какво става с актовете на председателя на регионалните камари. Т.е. в самите устави нямате ли заложено по етапен ред да стигне до национално равнище и субектът да бъде само националната камара. При повечето от камарите така се подхожда. Когато има спор вътре в регионалната структура на една камара, все пак във вашите устави трябва да има някаква процедура за произнасяне на националния орган.
ЯНАКИ Стоилов:
Кой желае да отговори на тези въпроси. Заповядайте.
Рангел Чолаков:
По принцип в закона е предвидено арбитражен съд, който в момента се изгражда от Национална занаятчийска камара. Той поема всички онези конфликти, които са в регионалната занаятчийска камара и ги решава. Тогава, когато не са спазени изискванията на Закона за занаятите. Ще ви дам един пример. Едно занаятчийско предприятие няма майстор, който да го ръководи. От гледна точка на качеството на услугата, която се представя, без този майстор ние смятаме, че обществото не получава качествена услуга. Отиваме в презумпцията, че това е една услуга менте. След проверка регионалната занаятчийска камара – председателят, издава акт, който се връчва на изпълнителната власт, предполагам в лицето на областния управител.
При мен е главният юрист на Националната занаятчийска камара и тя би могла да даде малко повече обяснение.
Румяна Атанасова: консултант към Национална занаятчийска
камара
Доколкото разбрах, въпросът беше кой ще контролира актовете на председателя на НЗК.
Христо Бисеров:
И кой констатира нарушение, извършено от председателя на регионалната камара.
Румяна Атанасова:
Преди всичко трябва да се има предвид структурата на Националната занаятчийска камара. Тя е създадена по силата на закона за занаятите. Тя не е юридическо лице с нестопанска цел. Регионалните занаятчийски камари са доброволни нейни членове. Но те са самостоятелни организации и в никакъв случай решенията на председателя на Националната занаятчийска камара не са задължителни за нейните членове.
А що се отнася до нарушения, които би извършил председателят на Национална занаятчийска камара, имам предвид законови или уставни нарушения, и точно затова е предвиден съдебният контрол. Всеки засегнат от конкретно решение може да го обжалва във връзка с чл. 64, който предлагаме по Закона за административните актове.
Христо Бисеров:
Говорим за отговорността, как се констатира и кой налага наказанието. Тук не говорим за това как засегнатият се защитава срещу неправилно решение и неправилно поведение. Проблемът идва от там, че констатацията се извършва от орган, който също би могъл да бъде обект на такава констатация.
Румяна Атанасова:
Органът, който може да извърши подобни нарушения, не може да бъде председателят. Защото, ако го свържете с текста на чл. 65, се вижда, че това са нарушения, които просто не могат да бъдат извършени от председателя. Съставите са такива, че няма как председателят да извърши това. Това се отнася най-вече за занаятчийските предприятия и за собствениците им.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Масева и след това г-жа Мингова.
Елиана Масева:
Какъв е съставът на Управителния съвет? От колко членове се състои?
Рангел Чолаков:
От 7 до 9 членове.
Елиана Масева:
И как ще стане това? 9 члена ще ходят да констатират нарушение, ще взимат решение и ще заставят председателя да съставя акт за нарушение. Това е идеята на чл. 66.
Румяна Атанасова:
Текстът на чл. 66 казва, че става по решение на Управителния съвет.
Рангел Чолаков:
В момента във всяка регионална занаятчийска камара има изградени комисии. Имаме комисии, в които задължително трима от членовете са членове на Управителния съвет. Философията на закона е точно самоуправлението и самоконтрола.
Елиана Масева:
Чл. 66 не е работещ член.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Колеги, така както го гледаме законопроекта, вярно е, че е предназначен да запълни една празнота в Закона за занаятите. това е несъмнено и ние трябва да се опитаме да го направим.
Един от проблемите, който възниква, който го забелязах и ми беше и подсказан, включително и от експерти към комисията, ме кара да задам следния въпрос. И всъщност аз имам отговор на въпроса така, както го задавам. Струва ми се, че статутът на регионалните камари и на Националната занаятчийска камара не е на административен орган и ние не можем да търсим уредбата, нито на плоскостта на Закона за административното производство, нито на плоскостта на административната категория дела. Всъщност тук сме изправени пред един специален закон, който урежда тези субекти по аналогия на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, ако щете дори и Търговския закон, въпреки че става дума за нещо по-специфично. И в този смисъл нищо не пречи така както е предложен законопроектът, ние просто да коригираме смисъла на предложенията според вида на субектите, за които искаме да предвидим съдебния контрол и след това административно-наказателните разпоредби.
Така че ако в предлагания чл. 64 кажем просто съдебен контрол, който, според мен, трябва да бъде съдебния контрол по подобие на чл. 74 от Търговския закон или пък член еди-кой си от Закона за кооперациите, като дори разпишем малко реда, но това е редът, приложим по ГПК – исков ред, безспорно.
Отказите също. само че това няма да бъде отказ. това ще бъде вид бездействие, което когато е породило правни последици, но няма да се води иск. То няма да е мълчалив отказ, защото отказ е само при административните актове. При бездействие няма какво да правим. Тогава ще имат иск за нещо друго.
Сега не мога да коментирам административно-наказателните разпоредби и не мога да си отговоря на въпроса в тези случаи, когато има на органите, които представляват юридическото лице, някакво такова поведение, как се налагат…
Янаки Стоилов:
А смятате ли, че повечето от тези въпроси, които възникват и поставяте, могат да бъдат решени чрез поправяне на текстовете на вносителя.
Проф. Анелия Мингова:
Безспорно могат, според мен.
Янаки Стоилов:
Завършихте ли?
Проф. Анелия Мингова:
Да, засега. Защото сама не съм си изяснила още във втората част дали можем нещо конкретно друго да предложим и къде е точно проблемът. Но в първата част мисля, че може да поправим нещата. Ще падне ал. 2 на чл. 64 и може в 2-3 алинеи да се разпише унифицирания ред, който е за юридическите лица, за начина на атакуване и който всъщност ще го препишем, и като подсъдност и като процедура.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Христов искаше нещо да каже.
Иво Христов: експерт към комисията.
Благодаря, г-н Председателю.
Поради житейско стечение на обстоятелствата съм занимавал с всички закони и законопроекти, свързани било с кооперациите, било за юридически лица с нестопанска цел и т.н.
Проблемът не е технически. Проф. Мингова правилно посочи, че зад проблема за индивидуалните административни актове и за същността на тези административни органи, каквито очевидно са Националната занаятчийска камара и регионалните занаятчийски камари стои нещо друго. Ние сме изправени пред субекти на частното право или пред субекти на публичното право.
Проф. Анелия Мингова:
Имаш предвид едновременно.
Иво Христов:
Да. При положение, че тук отиваме към фигурата, че тези институции и органи са им делегирани някакви квази държавни функции, то тогава вече можем да говорим, че те съществуват в две правни битиета – и на публични и на частни органи, респ. актовете, които издават, могат да се третират и като решение по смисъла на частното право, на гражданското право и тогава би трябвало да отиваме към варианта, който е уреден в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Но ако ги приемем, че те са и едновременно с това осъществяват някакъв империум в собствената си сфера, тогава би трябвало да издават и индивидуални административни актове.
Проф. Анелия Мингова:
На практика трябва да изясним субектът какъв е
Иво Христов:
Аз апелирам народните представители първо да си изяснят философията на закона, респ. законопроектът, който изменя закона. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
За да си изясним точно този въпрос, трябва да видим по аналогия как е уреден този въпрос при подобни случаи, като например случая с Търговско-промишлената палата, дали тя има право да издава индивидуални административни актове. Дали съсловните организации на лекари и стоматолози имат право да издават административни актове. Ако те имат право, значи и Занаятчийската камара би могла да има това право. Но ако нямат, просто това би било един прецедент на една съсловна организация да й се даде правомощие да издава административни актове. Не съм сигурен дали има аналогични случаи в тези казуси.
Янаки Стоилов:
Тук се поставиха редица въпроси, които не знам дали са си поставяли вносителите на законопроекта при неговата подготовка, търсейки отправянето към един режим, за който стана дума. Някакви други въпроси и становища има ли? Защото се оказва, че ние пристъпваме към разглеждането и гласуването на един законопроект по принцип, без да е един от основните принципни въпроси да е получил ясен отговор.
Желаят ли да вземат отношение вносителите или хората, които имат отношение към практиката по този законопроект във връзка с тези най-важни въпроси, които към края на дискусията се поставиха. Заповядайте, г-н Чолаков.
Рангел Чолаков:
Общо взето не можах да разбера, но аз съм инженер човек и моля да ме извините.
Янаки Стоилов:
Законът е правен в една професионална общност и тя като чели е търсила решение на по-конкретни въпроси, но тези по-конкретни въпроси се предшестват от по-общи въпроси. дали актовете, които издават тези камари са по-скоро актове на власт и трябва да бъдат третирани като административни актове, какъвто е подходът или те са определен вид сдружения на граждани в определена професионална област и тогава те трябва по-нататък да бъдат утвърждавани или атакувани като гражданско-правни актове, като актове на нестопански организации.
Рангел Чолаков:
Мисля, че първото, което казахте, е истината, защото този закон наистина беше създаден с две цели.
Първо, даде се възможност държавата да делегира правомощия на един сектор от икономиката сам да се самоуправлява и да се самоконтролира. Когато става въпрос за делегирани правомощия от държавата, аз мисля, че вие и колегата напипахте онова, което е важно – ние да санкционираме, да кажем кое не е редно, а вече този, който трябва да изпълнява този акт, да си го изпълнява. А това би трябвало, според мен, да бъде държавата в лицето на изпълнителната власт.

Янаки Стоилов:
Благодаря. Има ли други изказвания и въпроси. Ще преминем към гласуване, като няма въпроси.
Проф. Анелия Мингова:
Мисля, че имаме основание да се вслушаме в това, което г-н Христов каза. Ако това е така, ние бихме могли да се придържаме почти към предложения законопроект. Нека да помислим между първо и второ четене дали някои от тези разпоредби не се нуждаят от уточняване, но така или иначе решава се един проблем, от който очевидно камарите имат нужда да бъде нормативно уреден. За това мисля, че тук по-лесно бихме могли с известни корекции да решим въпроса.
Надка Балева:
Има неща, които просто обосновават да гласувам с въздържание, ако това въобще е форма на изразяване, по тия предложения. Предлага се за чл. 65, ал. 1 “за нарушение или неизпълнение на чл. 4, ал. 1…” Чл. 4, ал. 1 казва: “самостоятелното упражняване на занаят се осъществява с вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.”, и се предвиждат санкции за нарушение на този текст, без да е изяснено на този етап за какво нарушение става въпрос. Кой вписва, подлежи ли този собственик на вписване, какви са критериите за вписване и по-нататък е за наследяване на занаятчията от неговите деца, от майстор и т.н.
Актовете за нарушение се издават от председателя на съответната регионална занаятчийска камара, а наказателното постановление от областния управител. Това значи, че се смесват функции на една организация с друга. Вменяваме контрола върху нейните действия на държавната администрация.
Янаки Стоилов:
Има ли други становища? Г-н Милтенов иска да направи реплика. заповядайте.
Валентин Милтенов:
Във връзка с изказването на колегата Балева, в § 3 от Преходните и заключителните разпоредби е казано, че областните управители и натоварени от тях лица водят тези регистри на занаятчиите. Може би се има предвид…
Надя Антонова:
Добре, но органът установил нарушението и административно наказващия поне да бъдат от една система.
Янаки Стоилов:
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите за първо четене. Тези, които подкрепят законопроекта, моля да гласуват. 8 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? 7 “въздържали се”. Приема се.
Искам да кажа на вносителите, че дори пленарната зала да потвърди становището на комисията, на второ четене няма да се занимаваме, докато не се внесат предложения, които изясняват част от откритите въпроси, които мисля, че основателно поставиха някои от народните представители в изказванията си. Благодаря ви.

По трета точка - Проект на решение относно Доклада на Европейската комисия от 25.10.2005 г. за напредъка на България, № 554-02-84/26.10.2005 г., внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители.
От вносителите, кой ще го представи? Г-н Димитров, заповядайте.
Константин Димитров:
Действително Демократи за силна България, отчитайки доклада на Европейската комисия, последното писмо на Оли Рен, и разбира се, проектодоклада на Европейския парламент, подготвен за обсъждане във Външната комисия на този орган от Джефри ван Орден, предлагат проект за решение от две точки:
1. Министър-председателят г-н Станишев, да предложи структурни и персонални промени в правителството в секторите, констатирани както от парламента, така и от Европейската комисия като сектори на изоставане – вътрешни работи, правосъдие, финанси, земеделие и гори, околна среда и води, държавна администрация и административна реформа.
2. Народното събрание да състави на партиен принцип Комисия по европейските въпроси, която да контролира действията на изпълнителната власт, съобразно чл. 105, ал. 3 и 4 от Конституцията на Република България, както и Конституционна комисия, която да подготви радикални изменения в глава “Съдебна власт” на Конституцията на Република България.
Към мотивите, които са посочени в съответния документ, с който вие разполагате, може да се добави един доста ярък пример на неефективност, бих казал, в действието на Европейската комисия по време на обсъждането на проектобюджета миналата седмица, когато аз и мои колеги бяхме изправени пред една доста неприятна ситуация, при която всички министерства, които представляваха области за загриженост, влязоха в открит спор с министъра на финансите и с министъра по европейските въпроси – г-жа Кунева, Комисията по европейска интеграция нямаше волята да наложи на присъстващите министри да сезират лично премиера, който да поеме в себе си възможното преразглеждане на някои сектори на проектобюджета, а именно, за да се обособят те като серии от отделни пера или като отделно перо, което на изключително прецизен програмен принцип да осигури финансирането, което според компетентните министерства би ни помогнало да преодолеем тези съществени сектори на изоставане.
Това е, което аз бих могъл да кажа.
Г-жо Масева, от името на ДСБ нещо друго ще добавите ли?
Янаки Стоилов:
После в дискусията. Колеги, имате думата. Г-жо Касабова, заповядайте. След това г-н Корнезов.
Камелия Касабова:
Уважаеми г-н Председател,
От името на Национално движение “Симеон втори” искам да кажа, че няма да подкрепим този проект за решение по следните конкретни съображения.
Дълго се говори за това какъв е характерът на мониторинговия доклад, че той по структура и предназначение се различава от докладите за присъединяване на България към Европейския съюз. Действително в него има констатиране на изоставане в конкретни области, но нека да отчетем обстоятелството, че този доклад беше подготвен към 30 септември 2005 г. и не бяха отразени в него много съществени законодателни промени и актове, които Народното събрание прие само две седмици след това, имайки предвид Наказателно-процесуалния кодекс, Административнопроцесуалния кодекс, Закона за ветеринарството, Закона за вътрешните работи на първо четене и други много важни закони, които засягат именно тези области, в които се констатира някакво изоставане.
По първото предложение, което г-н Константин Димитров мотивира, а именно да се направят структурни и персонални промени в Министерския съвет, с които да се преодолеят тези недостатъци, считам за изключително нерационално само два месеца след като Министерският съвет е конституиран и след като конкретни мерки от него се очаква да бъдат направени не по-късно от края на март следващата година, подобни структурни и персонални промени по-скоро биха блокирали дейността на Министерския съвет и конкретните министерства, които са ангажирани с тези сфери на изоставане.
По второто предложение – да се създаде Комисия по европейските въпроси, и то с правно основание чл. 105, ал. 3 и 4 от конституцията. Нека да приемем, че тези текстове ние приехме тази година през м. февруари и те влизат в действие от 1 януари 2007 г. или по-скоро от датата на пълноправното ни членство с надежда, че това е 1 януари 2007 г. Комисия по европейски въпроси в момента съществува и ако някаква комисия може да бъде създавана, това е по силата на чл. 79, ал. 2 от Конституцията. Съгласно сега действащия текст в Конституцията, всяка една комисия, като помощен орган на Народното събрание, осъществява контрол върху изпълнителната власт. Така че не пречи по никакъв начин и сега съществуващата Комисия по европейска интеграция да контролира изпълнителната власт относно тези действия. Това Комисията по европейска интеграция многократно е правила в рамките и на предходния мандат и на този на Народното събрание.
Дълъг беше спора относно това какво трябва да върши Комисията по европейска интеграция – имам предвид когато променяхме Конституцията, в качеството ни вече на пълноправен член на Европейския съюз безспорно решихме, че тя трябва да бъде с променени функции, да осъществява действително контрол върху изпълнителната власт. Но ако трябва такава комисия да бъде създадена, то тя трябва да бъде създадена било по пътя на промяна на нашия правилник, който действа в момента – тя да влезе с тези си функции от 1 януари 2007 г., за да бъде в съответствие с Конституцията, имам предвид с променените текстове в Конституцията. Дори и в момента да се иска промяна на статута на Комисията по европейска интеграция, това може да стане с предложение за изменение на правилника, а не с такъв принципен проект за решение.
По третото предложение – Комисия за Конституцията, аз считам, че подобна комисия трябва да бъде създадена. Но преди да се създаде такава комисия, трябва много ясно да се очертае периметърът на нейната дейност, защото радикални промени в глава “Съдебна власт”, ако такава комисия бъде създадена единствено и само с тази цел, тя по-скоро би блокирала съдебната реформа, имайки предвид конституционната практика, отколкото да ни помогне в изоставането в тази глава. Благодаря ви.
Любен Корнезов:
Коалиция за България няма да подкрепи решението. Само с две изречения.
Този проект за решение не е съобразен с Конституцията. Той противоречи на Конституцията. Вижте какво се иска: точка 1 – министър-председателят да смени шест министри и са изброени министрите, които трябва да бъдат уволнени и на тяхно място да се назначат други. Сами разбирате, че освен да се усмихвам, друго не мога. Ако не е съгласен с правителството, има си вот на недоверие и други процедури и не можем да задължаваме министъра да прави персонални промени. това е абсурд.

Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Димитров, заповядайте.
Филип Димитров:
Решението съдържа сериозни елементи, които трябва да се обсъдят.
Аз продължавам да бъда безкрайно смутен не само от липса на ентусиазъм в опозицията да подкрепи идеята за изменение в Конституцията, колкото от това, че мнозинството или знае какво иска, или не знае и ако евентуално би знаело, би трябвало вече да е направило това при положение, че вече ние сме гласували и тече срока за влизане в сила на Наказателно-процесуалния кодекс. Струва ми се, че едно такова решение би могло да бъде гласувано във всеки случай без затруднения.
По-сложен е въпросът с другото предлагано решение, което в този вид създава впечатление, че създава някаква специфичен вид комисия.
Може ли с решение да бъде изменен правилника на Народното събрание. Аз гадая дали това е така. Но във всеки случай едно предложение за изменение на правилника, с което да се създаде комисия на паритетен принцип, защото това е ключовата дума в предложението, би следвало да се обсъди.
Що се отнася до първата точка, тя очевидно не е възможна като първа точка на решение, защото по същество тя представлява вот на недоверие. Но няма никаква пречка, според мен, било във формата на отделна декларация, било така както го предлага ДСБ, ако в този момент те направят корекцията и изнесат този пасаж не като точка първа, а като мотив – преамбюл, сиреч декларация, която обуславя предлаганото решение, може да бъде приета и в момента.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Осман, заповядайте.
Ремзи Осман:
Уважаеми г-н Председател,
Парламентарната група на ДПС също няма да подкрепи този проект за решение. Вече бяха изтъкнати от г-н Корнезов и от г-н Димитров, че ако определена политическа сили или група народни представители не са съгласни с политиката на правителството, има процедура да се иска вот на недоверие на правителството. Точка първа наистина противоречи на всички принципи. Не е възможно да бъде ангажирана Правната комисия с подобен текст.
Разбира се, право на всяка парламентарна група или депутати да внасят проекти за решения.
По точка втора ще кажа само едно изречение. Ние имаме Правилник за организацията на работата в Народното събрание. Там всичко е изписано по какъв начин трябва и могат да се правят комисии. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз също смятам, че няма основание за подкрепа на този проект. Ще се спра само на процесуалните основания, които бяха отбелязани от някои от колегите.
Предлаганото по точка първа – аз не влизам в дискусия по същество на мотивите на вносителите – е обходен път за гласуване на недоверие на правителството, което съгласно парламентарната традиция и съгласно нашата Конституция, не може да става инцидентно. Това трябва да бъде направено по съответната официална процедура, ако се претендира от вносителите. Защото решенията на Народното събрание са задължителни за всички органи, а няма как под формата на решение да се влезе в конституционната процедура за гласуване на доверие или недоверие на правителството. Именно от тази гледна точка за мен процесуално е недопустимо Народното събрание да приема това предложение, което е направено.
По точка втора. Мисля, че въпросите за Европейската комисия трябва да бъдат обсъждани в нейния състав или евентуално чрез предложения за правилника.
Накрая, по искането за създаване на Конституционна комисия, това е въпрос, който трябва да реши целия парламент, а едва ли някоя от постоянните комисии. лично, според мен, е по-продуктивно след като има законопроект за промяна в Конституцията, такава комисия да обсъжда предложените промени, а не просто да се започва с един неопределен мандат на такава комисия, в която всякакви теми, свързани с Конституцията да бъдат поставяни.
Това са моите мотиви, които казвам, че дори опират до самата допустимост на това решение, без да навлизаме в дискусия по неговата основателност.
Г-н Бисеров има думата.
Христо Бисеров:
Колеги, аз искам да ви обърна внимание за едно нещо. Изправени сме пред един случай на очевидна политическа злоупотреба с правото на законодателна инициатива. Аз съм убеден, че юристите в ДСБ много добре съзнават колко неиздържан е този акт, особено в неговата първа точка. Не може да не знаете това. това ми е коментарът. няма как да бъде подкрепена една такава инициатива по този начин поднесена, пък и от когото ще да е.

Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания. Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги,
Този проект на решение наистина е от две части и аз се радвам все пак, че бяха коментирани, което означава, че това са теми, които заслужават внимание.
Янаки Стоилов:
Ние сме длъжни да ги обсъдим и затова ги обсъждаме.
Елиана Масева:
Аз първо недоумявам защо трябваше Правната комисия да разглежда този проект на решение, който не е нормативен акт. Това е политически акт. Освен това, този политически акт трябва да се разглежда в контекста на времето, в което е внесен. Това е политически сигнал, с който народното представителство изразява или неизразява воля по отделни въпроси.
Що се отнася до точка първа и вашите страхове, че е противоконституционна искам да ви кажа, че съвсем умишлено не е задължен министър-председателят, а в решението е употребен изразът “настоява” и освен това става въпрос, както аз го чета, не за персонални промени в “правителството”, а в продължението – “в секторите на изоставане”, което означава, че в резултат на констатациите в доклада на Еврокомисията всеки трябва да поеме своята отговорност.
Това не е въпрос само на гледна точка и на тълкуване, а искам да изясня каква е била волята и какъв е бил контекстът – тези сектори, които имат укор да бъдат не поощрени, а да бъдат порицани по някакъв начин и от народното представителство.
Що се отнася до двете комисии, които ние предлагаме, съобразно чл. 105, напълно съм съгласна, че това не е основанието на текст, който още не влязъл в сила. но с оглед остротата на поставените проблеми, сме счели, че е напълно възможно тази добра практика, която вече е нормативна и в бъдеще ще бъде осъществявана, да бъде приведена и към настоящия момент.
Комисията за изменения радикални, както ние сме употребили в Конституцията, също не е една заявка за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото на нас ни е напълно известно как става.
Още веднъж искам да кажа, че това е проект на решение от 25 октомври 2005 г., което е проверка за политическа воля по отношение на тези три проблема. Така че не става дума нито за промяна в правилника, нито за други действия, които допълнително ние ще осъществим чрез законодателна инициатива.

Янаки Стоилов:
Благодаря. Искам само да обърна внимание, че Правната комисия следва да се занимава с политически актове, които имат правни последици. Ако се твърди, че това решение няма правни последици, то тогава няма и основание за неговото обсъждане.
Има ли други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване.
Тези от членовете на комисията, които подкрепят този проект, моля да гласуват. 1 глас “за”. Против? 13 против. Въздържали се? 1 въздържал се. Не се приема предложения проект за решение.

По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 554-01-81/09.11.2005 г., внесен от Анастасия Мозер, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов
Нека да ви го прочета, тъй като тази точка влезе допълнително в дневния ред и едва ли разполагате с нея. Тя е от параграф единствен.
Срокът по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби става 2006 г.
Не знам какво разбират вносителите под “става 2006 г.” - 2006 г. е доста дълго време. Мотивите им са:
С изменението от 1 април 2005 г. на Закона за политическите партии беше създадена забрана те да повтарят с допълнение наименование на преди съществуващи политически партии и да ползват техни абревиатури. Партии, засегнати от абревиатурата трябваше да внесат съответни изменения на уставите си до 31 декември 2005т. За изменение на устава обаче е необходимо съответната партия да свика конгрес или друг равностоен нему форум. През 2005 г. обаче бяха проведени парламентарни избори и през м. октомври местни частични избори в София и в редица други градове. Това насочи вниманието на засегнатите от разпоредбата политически партии към организиране на изборната борба и им попречи своевременно да предприемат дългата процедура по организиране на конгрес.
С оглед на това е целесъобразно срокът по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии да бъде удължен с една година.
Това е действителната воля на вносителите.
Има ли някакви изказвания в подкрепа или възражения по законопроекта? Няма.
Тези, които подкрепят удължаването на срока с една година, което е предложението на вносителите, моля да гласуват. 12 гласа “за”. против? 1 против. въздържали се? 1 въздържал се.
Приема се и ще бъде предложен за първо гласуване в пленарна зала.
Благодаря ви. Приятна вечер.
Закривам заседанието.


Председател: (Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: