---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л

№ 25

Днес, 30.11.2005 г., сряда, от 14:30 се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на външните работи – Гергана Грънчарова, заместник-министър, от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова - заместник-министър, Антоанета Ангелова-експерт в Съвета по законодателство, Росица Димитрова, директор на дирекция “Българско гражданство”, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Калин Рогачев, заместник-министър, Мария Тотева – началник на отдел “Държавни имоти” и Тодор Илиев- експерт в отдел “Държавни имоти”, и Васил Цанков – експерт.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Добър ден. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при обявения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, № 552-02-01, внесен от Министерския съвет (продължение).
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-83, внесен от Любен Корнезов.
Искам да съобщя за членовете на Комисията по правни въпроси, които проявяват интерес, че в 17.00 часа ги каня на среща с японска парламентарна делегация, която се занимава с проблеми на изборното законодателство. Можете да поставите въпроси пред тях, които ви интересуват, а предполагам, че и те ще направят същото.
По първа точка - Обсъждане на законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, № 552-02-01, внесен от Министерския съвет (продължение).
Сега можем да започнем с въпроса, който от миналото заседание беше отложен – Обсъждане на законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството. Кой от представителите на Министерския съвет ще я представи? Г-жо Караиванова, заповядайте.
Ана Караиванова:
Уважаеми народни представители,
Ще се постарая да ви прочета в резюме становището на Министерството на правосъдието, което е внесло в Министерския съвет, а Министерският съвет в Народното събрание за ратифициране на Конвенцията за европейското гражданство. Тя веднъж е била внесена от предишния Министерски съвет, но поради изискванията на новата регистратура е внесена отново от настоящото правителство.
Европейската конвенция за гражданството, открита за подпис на 06 ноември 1997 г. за държавите-членки на Съвета на Европа и за държавите, които не са членки на тази организация, но са участвали в изработването на този международен договор. Конвенцията е подписана от Р. България на 15 януари 1998 г. и влиза в сила за 1 март 2000 г. за държавите, които са я ратифицирали.
Европейската конвенция за гражданството на Съвета на Европа не е част от акуиск-комунитари, защото въпросите на националното гражданство така както се посочва в учредителните договори, в политическите решения на Европейския съюз, както и в практиката на съда на Европейските общности е от изключителна компетентност на държавите-членки по отношение на правната уредба на националното гражданство. Именно за това те не са и не могат да бъдат част от правото на Европейския съюз.
По-нататък са развити резервите, които сме изразили към Конвенцията. А това са: в чл. 11 и 12 от Конвенцията, свързани с изискването за мотивиране на решението относно придобиване и запазване, загуба или възстановяване на гражданството (съгласно чл. 98 от нашата Конституция, т. 9 президентът на републиката дава и възстановява българското гражданство, а също така освобождава и лишава от него), а съгласно чл. 36 от Закона за българското гражданство придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българското гражданство, освобождаване и лишаване се извършва с указ на президента. Актовете на президента, както добре знаете, подлежат единствено на контрол за конституционно съобразност от Конституционния съд, а гражданите нямат право на жалба пред Конституционния съд. Мненията, които дава министърът на правосъдието, не са индивидуални административни актове, за това не подлежат на обжалване, за което има поне две решения на Върховния административен съд. Няма да ви ги цитирам. В становището сме посочили мотивировката на тези решения.
По чл. 16 е другата резерва – разпоредба, която се отнася до освобождаването от друго гражданство, като условие за придобиване гражданството на държавата-членка по Конвенцията. Поради изискването на чл. 12, т. 6 от Закона за българското гражданство, съгласно което едно от условията за придобиване на българско гражданство по натурализация само, е лицето да е освободено от досегашното си гражданство или да бъде освободено от него към момента на придобиване на българското гражданство. Република България си запазва правото да не прилага разпоредбата на чл. 16 от Конвенцията, като изразява резерва по този текст.
Съображенията, по които е направена тази резерва, са свързани с възможностите за разширително тълкуване, което може да получи и текстът на чл. 16 съобразно т. 99 от Обяснителния доклад към Конвенцията и за злоупотреба с него. По-конкретно в текста на обяснителния доклад е записано: едно лице не трябва да бъде затруднявано да получи или да запази едно гражданство, защото не му е възможно или му е трудно да загуби другото гражданство. По отношение на бежанците, визирани в т. 99 от Обяснителния доклад, Законът за българското гражданство съответства на Конвенцията чл. 13а, който е допълнен от нов, приет през 2001 г. и допълнен 2002 г. – лице, получило статут на бежанец или убежище при не по-малко от три години придобива българско гражданство, ако отговаря на другите изброени условия.
Резерва се изразява и по чл. 17, т. 1 от конвенцията. По смисъла на тази резерва Република България няма да прилага по отношение на гражданите на Р. България, притежаващи друго гражданство и които пребивават на нейна територия, правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват само българско гражданство. Това се налага поради обстоятелството, че в нашата Конституция има изисквания, съобразно които лице, заемащо определена служба, трябва да притежава само българско гражданство. Това е за президент, за народните представители, има и в Закона за съдебната власт за членовете на Конституционния съд, се изисква да имат само едно гражданство и то да бъде българско.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за представянето на съдържанието и резервите по Конвенцията. Имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Милтенов.
Валентин Милтенов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
На нашето внимание е предоставена за ратифициране Европейската конвенция за гражданство. Считам, че с приемането и гласуването й в Комисията по правни въпроси ще дадем още един сигнал към нашата европейска интеграция, а именно за водената политика от Република България за приобщаване и привеждане в съответствие на законодателството със стандартите, прогласени в международните актове и по-конкретно в областта на основните права на човека, както и възможност за подпомагане на международното сътрудничество в тази област. Аз смятам, че Конвенцията е наистина изцяло съобразена с изискванията на Европейския съюз. Г-жа Караиванова подробно обясни самата конвенция, както и съответните резерви, които са включени в нея, че няма пречка по принцип български гражданин да придобие второ гражданство, че естествено е да се въведат по-стриктни ограничения за получаването на българско гражданство с оглед членството в Европейския съюз. Знаете, че съществува голям наплив от емигранти, които биха искали да придобият българско гражданство, впоследствие да станат и граждани на Европейския съюз. Разсъждавайки в тази посока трябва да се въвеждат ограничителни мерки, а не на облекчаване на режима на даване на гражданство. В тази връзка е напълно съотносима и резервата, която е посочена, че не бива да се допускат и обжалване на отказите, за да не се получи натрупване на дела във Върховния административен съд.
Аз предлагам на вашето внимание, уважаеми колеги, наистина да подкрепим Конвенцията за гражданство, като по този начин наистина ще потвърдим още един път водената политика от страна на България за присъединяването ни към ЕС и че наистина ние ще утвърдим едни европейски стандарти в областта на правата на човека. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания? Г-жо Грънчарова, заповядайте.

Гергана Грънчарова:
Благодаря Ви, г-н Председателю,
Колеги, за да материализирам и аз моето присъствие тук с две думи като своеобразна корекция. Самото приемане на тази конвенция не е част от действията, които България трябва да предприеме по пътя й към присъединяването към Европейския съюз. Правя това уточнение, защото ми се струва важно.
Конвенцията на Съвета на Европа е опит за унифициране на правилата, свързани с отделни аспекти на гражданството в рамките на политиката, водена от Съвета на Европа. Действително тя е отворена за присъединяване към държави, които не са членки на Съвета на Европа, т.е. по този начин се разширява кръгът. Но тъй като самият Европейски съюз няма някаква обща политика по отношение на гражданството, държавите-членки на Съвета на Европа, се опитват да създадат такива унифицирани правила. По този начин първо, да създадат една конвенция, в която се опростяват множеството документи, свързани с гражданството и на второ място, да се търси сред един по-голям съюз от държави наистина някакви идентични правила при третирането на отделни аспекти на гражданството.
Открита през 1997 г. за подпис, България е подписала още през 1998 г. Още предишният кабинет я е приел на заседание на Министерския съвет. На практика последният етап, който остава, процедурен, за влизането й в сила, е ратификацията в Народното събрание. В този смисъл дебатът, който провеждаме тук, е наистина заключителната фаза от процедурата по влизане в сила на конвенцията. Ние смятаме, че с присъединяването си към нея ще станем част от тези държави, които се опитват да изградят този унифициран режим. Точно и поради тази причина, Министерството на външните работи, без да е вносител на проекта на тази конвенция, ние го подкрепяме.
Янаки Стоилов:
Каква е била причината толкова да се забави предложението за ратификация, тъй като от по-предишното правителство тя е подписана. Или няма някаква специална причина. (Не.) Благодаря.
Други изказвания има ли? Няма. Нека да пристъпим тогава към гласуване на законопроекта за ратификация.
Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Девет “за”. Т.е. с единодушие от участващите в заседанието членове на комисията се подкрепя. Благодаря ви.
Смятам, че можем да предложим, ако безпроблемно мине дискусията и гласуването за първо четене, да премине и за второ четене, без да го гледаме повторно в комисията.
Благодаря на представителите на правителството, които участваха във връзка с този проблем.
Г-жо Караиванова, вашият колега Маргарит Ганев ли ще представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост?
Ана Караиванова:
Г-н Рогачев от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Янаки Стоилов: Благодаря ви.
По втора точка - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет.
Заместник-министър Рогачев, Вие ще го представите. Освен Вас присъстват и Мариана Тотева, началник на отдел “Държавни имоти” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Тодор Илиев, експерт в “Държавни имоти”. Заповядайте.
Калин Рогачев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представям на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, чиято основна цел е да синхронизира законодателството в областта на принудителното отчуждаване на имоти.
Към настоящия момент в Закона за държавната собственост липсва понятие или дефиниция на понятието “равностойно парично обезщетение”. Именно тази празнота в законодателството в последно време ни създава доста проблеми. Предвид на това, че при отчуждаването, когато се обжалва в съда, Върховният административен съд приема различни критерии за оценяване на имота. Една част оценяват имота съгласно предназначението му преди влизането в сила на подробния устройствен план, а в друга част съдът приема, че имотът следва да се отчужди съгласно предназначението му след приемането на подробния устройствен план или съответно парцеларния план. Във втория случай се достига до многократно много голямо завишаване на оценките на имотите. Ние считаме, че подходът да се оценява отчуждавания имот съгласно предназначението след промяна в подробния устройствен план е неправилен, тъй като измененията, вкарването в регулация, промяната на предназначението на съответния имот е следствие на инициативата, която е държавна, а не е на инициативата на отделния гражданин. Именно от тази гледна точка ние считаме, че не може трето лице да извлича ползи от действия, които той сам не ги е извършил, а това е благодарение на инициативността на държавата. В този смисъл сме дали определение за “равностойно парично обезщетение”, като сме посочили, че имотът следва да се оценява съгласно предназначението му преди промяна на подробния устройствен план. Или с други думи казано, трябва да се оценява към онзи момент, в който държавата не се е намесила със своята инициативност. Няма да скрия, че оценяването на имота по новото му предназначение води до финансовите затруднения на държавата, тъй като по наши груби изчисления, ако продължи тази практика, тя не е възприета от целия съд, но от някои състави във Върховния административен съд, ако се възприеме изцяло тази практика, то тогава, примерно, отчуждаването за магистралите ще струва толкова, колкото е самото строителство. Именно от тази гледна точка ние се постарахме да дадем едно определение за равностойно парично справедливо обезщетение.
Другите допълнения са единствено с цел синхронизация на закона и уточняване на някои текстове по него. Считам, че с тези изменения първо, ще защитим основния принцип, който се дава в Конституцията в чл. 17 по отношение на отчуждението. Ще можем да облекчим и правораздавателните органи при разглеждането на делата във връзка с отчуждителните процедури.
За това моля уважаемите народни представители да подкрепят нашия проект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Готови сме да обсъждаме всякакви идеи, както за нови, така и за изменения в така предложения от нас текст. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за представянето. Мисля, че въпросът е твърде интересен от правна и икономическа гледна точка и се надявам, че ще се чуят мнения на народни представители. Г-н Бисеров, вие искахте думата. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Един въпрос. Моля да поясните параграфа, който касае терминът “пазарни цени”. Да направите кратки пояснения и уточняване на съдържанието на термина “равностойно парично обезщетение” и на термина “пазарни цени”.

Янаки Стоилов:
Да разширите малко представянето по тези два термина.
Калин Рогачев:
Нашата логика към която сме се придържали непрекъснато е, че за нас най-справедливото е реалният пазар на имоти и затова именно от тази гледна точка още в ал. 2 на чл. 32 сме казали, че обезщетението трябва да се съобрази или да бъде въз основа на пазарните цени на имотите, тъй като в сегашните пазарни отношения именно пазарът и то реалният пазар мисля, че най-добре и най-правилно отговаря на справедливата оценка при отчуждаване на имоти. Считам, че определението, което е дадено за “пазарни цени” се обляга изцяло на реалността на пазара, отчита всички тези изменения в цените на имотите. И не случайно е казано в рамките на 12 месеца преди възлагане на оценката. Т.е. ние обхващаме един период, който считаме, че дава абсолютно реална представа за пазара на цените на имотите и то съвсем актуални. За това не сме казали независимо кога назад във времето, а сме казали в точно определен срок – 12 месечен период от датата на възлагане на оценката. Т.е. по този начин ще се постигне една актуалност на оценяване на недвижимия имот, който подлежи на отчуждаване.
Янаки Стоилов:
Имате думата за изказвания. Г-жо Николова, имате думата.
Елеонора Николова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, мисля, че по-неудачен начин да се направи определение за “пазарна цена” трудно може да се намери. Всички колеги, които имат макар и минимален практически опит, знаят добре, че оценките, които се съдържат в Службата по вписванията са всъщност данъчните оценки. Няма сделка в която в нотариалния акт да е посочена различна оценка от данъчната и това е с оглед на това гражданите, за да платят по-малки такси, които и без това са високи и тежат на сделката, съвършено съзнателно нарушават закона, вписвайки една данъчна оценка, за да могат да се определят таксите по данъчна оценка. Когато е възприето понятието “пазарна оценка” и е използван този критерий, ние сме твърде далеко от пазарната оценка. И аз мисля, че ако трябва да вървим към едно справедливо и законосъобразно с оглед грижа за стойността на държавното имущество, това могат да бъдат само лицензираните оценки, които се ползват, когато се извършва сделка с общинско имущество. Друг по-добър критерий практиката и законодателството не са намерили досега. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Моля да изясните по тази тема становището си, г-жо Николова.
Сега след завишаването на данъчните оценки на имотите, може да предполагаме, че някъде сделките ще се извършват на цени, които са различни от тези данъчни оценки. Т.е. дали имате предвид и това ново обстоятелство и дали то ще повлияе на практиката.
Елеонора Николова:
Във всички случаи данъчните оценки ще останат под пазарните, защото едно 20% увеличение върху една съвършено ниска изостанала от живота база, пак няма да приближи данъчната оценка до реалната пазарна.
Надя Антонова:
Тъй като заговорихме за Службата по вписванията и за данъчните оценки, които без съмнение е масова практика при покупко-продажбите да се посочват като продажна цена.
Колеги, аз искам да ви обърна внимание, че предложението касае и става дума за сделки с имоти, което не се отнася само за покупко-продажбите. Тук спокойно могат да се ползват като критерии другите сделки, примерно, договорните ипотеки. Когато имота се закупува с банков кредит, без съмнение там се ползва пазарната оценка. Аз от практиката ви казвам, че ние точно това ползваме, когато се налага да докажем една пазарна оценка на имота, вземайки за информация данните от Службата по вписванията или Агенцията по вписванията, както я наричаме сега. Мисля, че това е един обективен критерий, тъй като в договорните ипотеки е написана реалната цена. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, вие искахте думата. След това г-жа Масева.
Надка Балева:
Наистина направеното предложение изхвърля изрично повтаряне на термини в закона, защото щом се говори за имоти, явно е, че става въпрос за недвижими имоти и не е необходимо този термин да съществува.
Възприемам като много положително предложението да не се съставят при извършени промени нови актове за държавна собственост, което създава затруднения в оборота на документите и в проблемите. Само поправките “допълненията да се вписват в Службата по вписванията”, което ги узаконява и приравнява със стойността, която има този първоначално съставен акт.
Притесни ме един текст и аз ще помоля вносителят, ако може да го разтълкува.
Предложение за промяна в чл. 58, ал. 4. Става въпрос за право на строеж. Досегашният текст е:
“Въз основа на разрешение на Министерския съвет областният управител учредява на ведомства безвъзмездно право на строеж.”
В предложението се посочва допълване на текста: “може да учредява и”. Няма ли да се изправим пред хипотезата, когато областният управител, който безспорно в административната йерархия е под Министерския съвет, да не се съобрази с това решение и да каже, че законът му дава тази възможност. Няма я императивната разпоредба, че след решение областният управител само издава заповед, защото това е в неговите правомощия.
Янаки Стоилов:
Ако искате можете веднага да отговорите на въпроса.
Калин Рогачев:
Мисля, че сте права. Но на нас целта беше не толкова да наблегнем на “може да”, колкото да премахнем за ведомството, на всякакви юридически лица имахме предвид. Всъщност приемам забележката за “може да”, тъй като той трябва да е просто изпълнител. Съгласен съм.
По отношение на преди това разисквания проблем.
Янаки Стоилов:
Ако искате да изчакаме, може и други колеги да вземат отношение.Специално по определението за пазарни цени, ако има по тази тема някакво становище, да го чуем.
Елиана Масева:
Искам да направя едно допълнение във връзка с изказаните тук аргументи и мотиви.
Искам да допълня, че не е удачно това разделение, което се прави, когато има данни за вписвания в последните 12 месеца и характеристики, и когато няма. Не може единият критерий да бъде в закона, а критерият за тези, за които няма данни за вписване през последните 12 месеца, да бъдат в подзаконови нормативни актов. Ако това е било основната ви цел да опишете що е равностойно обезщетяване и цена, би трябвало този въпрос да бъде уреден изцяло в закона и да се спрете и на тази хипотеза “ако през последните 12 месеца няма данни за продажба на имоти и вписвания с подобни характеристики.” И между впрочем какво значи “подобна характеристика” на тези имоти? Тук става дума за критерии, които се описват в закон и това би дало възможност отново да се тълкува и пак ще сте недоволни от съдебната практика.
Хр. Бисеров:
По въпроса за пазарните цени искам да изкажа едно мнение, една прогноза, че когато се прилага този текст в бъдеще така, както е даден, оценителите, тъй като става въпрос за отчуждение, просто ще взимат цените от отчуждителните сделки, а цените от сделките по ипотекирането. По аналогия ще взимат цените от отчуждителните сделки, защото тук става въпрос за отчуждения. И ще попаднем точно в хипотезата, за която стана въпрос преди малко. Добре е да решим още отсега проблема и да сме наясно за какво става въпрос, най-малко преди да гласуваме. Защото, когато започнем да правоприлагаме, ще видите, че се взимат цените по отчуждителните сделки. И аргументът ще бъде много прост: това е отчуждение и ще взимаме цените по отчуждителните сделки и няма да взимаме цените по сделките по ипотеки. Защото очевидно е, че има много големи разлики и коя ще вземем – цената по отчуждителната сделка.
Янаки Стоилов:
Моля да отговорите, г-н Рогачев. Разбрахте въпроса, нали.
Калин Рогачев:
Първо, аз лично не бих казал и не бих твърдял, че хората (гражданите) лъжат в сделките, които извършват, но аз не мисля, че въз основа на тази порочна практика трябва да я поощряваме, като не се обръщаме към реалния пазар така, както е в Службите по вписвания. Даже още по-добре е, че така сме го написали. Така поне може да върнем хората да си пишат истинските оценки. Знаете, че държавата също губи от едни такива шикалкавения. Не мисля, че една порочна практика трябва да ни е основание да не приемем такъв подход.
Тук се казаха аргументи и абсолютно правилно е, че става въпрос за сделки и не само за покупко-продажба, може да е замяна и др. Мисля, че със сигурност ипотеките показват реалните цени. За това се казва и осреднени цени. Не сме дали превес на нито една от видовете сделки по отношение на цените.
Аз не съм сигурен дали ще се обърнат директно вещите лица към отчуждителните процедури и оттам да вземат автоматично цените. Ако са извършени през последните 12 месеца е добре.
По отношение на това къде да се регламентират случаите, в които няма пазар, подходът и към настоящия момент е в правилника и в наредбите и по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и по Закона за горите. Така че критериите “подобни характеристики” ще бъдат изложени и там. Но критериите са съвсем ясни съгласно Законът за устройството на територията – наличие на инфраструктура, и разположение и т.н.- неща, които са посочени в Закона за устройството на територията. Ще бъдат използвани да не кажа едно към едно, но поне на 90% ще бъдат използвани от Закона за устройството на територията. А в тази част Законът за държавната собственост е тясно свързан със Закона за устройството на територията. От тази гледна точка не виждам какви са притесненията.
Янаки Стоилов:
Благодаря. По-нататък ще продължим дискусията.
Искам да формулирам засега какви два въпроса се очертаха, за да може в дискусията всички ние да ги доизясняваме.
По въпроса за пазарните цени има два въпроса: единият е дали тези пазарни цени ще се определят на практика от данъчните оценки. Това е единият въпрос, който, според мен, остава открит. Вторият въпрос, който, според мен, е лесно решим, във връзка с определението кои сделки ще се имат предвид, ние спокойно може да се уточни, че става дума за различни видове сделки с имоти. Т.е. да се знае, че няма да са само покупко-продажбите, които са масови, а ще се имат предвид и другите примери, които се дадоха. Вторият въпрос, според мен, е редакционен и той е лесно решим.
Първият въпрос остава открит и по него и по другите теми можем да продължим дискусията.
Г-жа Мингова и след това г-н Бисеров.
Проф. Анелия Мингова:
Благодаря ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, тук се възражда спорадично дискусия, която в предишното Народно събрание при последните промени на този законопроект ние сме обсъждали. Г-н Корнезов и г-жа Масева знаят, защото са били членове на комисията и в предишното събрание.
Въпросът беше как при тези по изключение отчуждителни процедури ще се оценяват имотите така, че да се постигне принципът на равнопоставеност и справедливост. И тогава много нашироко и надълго обсъждахме това какъв ще е критерият, за да могат тези две цели да бъдат постигнати. Много виждания бяха изказани. Обединихме се около това, че единствено в настоящия момент данъчната оценка може да бъде тази, която ще постигне тези две цели – т.е. критериите за справедливост и за равнопоставеност на лицата. Това, което ни се предлага сега, е всъщност опит да се поднови дискусията, която ние смятахме тогава, че сме решили, приемайки данъчната оценка като критерий и предлагайки ни нещо по-различно като понятие за пазарна цена по подробния устройствен план. Преди плана по принцип означава неравнопоставеност на лицата, които ще бъдат обезщетени с оглед това, което се очаква да бъде реализирано като стойност от имота след отчуждението. Неравнопоставеност на тези, които са собствениците в момента на отчуждението и тези, които ще придобият и реализират нещо след тази процедура. Това е първият критерий, който не постигаме с тези предложения.
Вторият – критерият за справедливост, пазарна цена на имота по начина, по който се предлага се предлагаше и преди. Говорихме за лицензирани оценители, говорихме за независими оценители – каквито и да са оценителите на имота, пазарна цена е нещо, което, според мен, нещо много трудно уеднаквено в рамките на национален мащаб, говоря за имотите, които подлежат на отчуждаване, и в крайна сметка в едни региони на страната понятието “пазарна цена” би било много по-ниско от данъчната оценка, такава каквато тя е установена, а в други територии би била много по-висока от данъчната оценка. Следователно пак критерият равнопоставеност се губи. Той по този начин в никакъв случай не може да бъде смисъла на законопроекта, който се предлага. Тогава аз си задавам въпроса какъв е смисълът на понятието “пазарни цени”, което ни се предлага. Лично аз не мога да видя такъв смисъл в този законопроект. Казвам го изкушена от това, че съм била субект на дискусията в предишното събрание, в което предложенията за промени в Закона за държавната собственост бяха не само в този обсег, а много по-съществени. Те бяха за самите отчуждителни процедури, за самите основания за отчуждаване и част от проблема беше проблемът за оценката на отчуждаваните имоти. Сега да пипаме закона само там, където става дума за оценяване по начин, по който ние тогава единодушно всички парламентарни групи се обединихме около това, че в настоящия момент – икономически и политически, данъчна оценка, особено сега в ситуацията в която се опитваме да актуализираме в някакъв пазарен план понятието “данъчна оценка” ни се предлага друг подход, аз мисля, че не отговаря на необходимостта да променяме закона в този смисъл, а той е основният в предлаганите промени понастоящем, т.е. за оценяването на отчуждаваните имоти.
Така разсъждавайки по темата, струва ми се, че не можем да стигнем до извод, който обективно да ни предложи нещо, което би било равностойност на имота, който се отчуждава, който в еднаква степен да удовлетвори, от една страна – тези, които са съсобственици на отчуждаваните имоти и от друга страна – държавата, която ще ги придобие, за да инвестира там и от друга страна, принципът на равнопоставеност между самите собственици на отчуждавани имоти, спрямо този, който ще придобие държавата. Ако не отговаряме на тези два критерия за равнопоставеност, няма никакъв смисъл да приемаме тези промени в закона.
Всички останали предложения, които се правят, са само нещо корективно, което, ако това е смисълът на законопроекта, струва ми се, че няма смисъл да го обсъждаме.
По отношение на понятието “пазарна цена” аз лично смятам, че законопроектът не би следвало да го подкрепя.
Янаки Стоилов:
Но възражението ви не се отнася до т. 1, защото това е другата съществена тема.
Проф. Анелия Мингова:
Това е § 1, ал. 2 и 3.
Янаки Стоилов:
Т. 1 е какво е равностойно парично обезщетение. А ние тук повече говорихме за това какво е пазарна цена. Те имат относителна самостоятелност двата проблема.
Проф. Анелия Мингова:
Как да имат относителна самостоятелност, когато “равностойно парично обезщетение” е въз основа на пазарните цени. А пазарни цени...
Янаки Стоилов:
Тя повече се фокусира върху момента, към който се определя цената. Другото дава критерия за определяне. Всеки един от въпросите има свое значение.
Проф. Анелия Мингова:
Така е, но аз не мисля, че данъчната оценка на имота има отношение към преди плана и след плана. В този смисъл аз възразявам и срещу двата подхода.
Янаки Стоилов:
Разбрах. Г-н Бисеров още веднъж иска думата.
Христо Бисеров:
Искам да изкажа едно по-формулирано становище и да се присъединя към г-жа Мингова, защото законът вместо да реши открити въпроси, които съдебната практика се опитва да реши, открива нови въпроси. Едно от нещата, което аз не одобрявам е, че в едно понятие се вкарва противоположното съдържание. На практика в понятието “пазарни цени” се вкарва съдържанието “данъчна оценка”. Защото дори и да вземем сделките по ипотеките, вече има колежка от комисията, която не е много категорична и оспорва това, че ипотекирането на имота е сделка с недвижим имот. Представяте ли си какво ще стане в практиката. Там банките какво правят. Те притискат и поддържат цените на имотите не на пазарно ниво, защото те имат интерес от това. Може да се окаже, че дори и само тези сделки да вземем, няма да отразяват действителните пазарни цени. И в отношенията между държавата и физическите лица държавата, когато отчуждава, на практика ще отчуждава по данъчна оценка. Това е истината. Всъщност ние понятието “пазарна цена” го подменяме с “данъчна оценка”.
Аз искам да изкажа аргументи и по т. 1. Не одобрявам т. 1 от § 1 – за равностойното парично обезщетение. Защото “равностойното обезщетение” е термин от Конституцията. Най-малкото поради тази причина трябва да обърнем внимание на този подход. Когато е приемана Конституцията законодателят когато е използвал този термин какво е визирал. Според мен, отговорът е само един. Той е визирал пазарната цена и нищо друго. Защото, ако не получиш пазарната цена, какво равностойно парично обезщетение получаваш? То равностойно ли е изобщо?
На второ място, към кой момент на пазарната цена? Към момента на отчуждаване. Защо към някакъв друг момент? Защо към момента на изготвяне на ПУП. Защото ПУП може да бъде изготвен тази година, а отчуждаването може да стане след няколко години. Защо не! Когато ще отчуждаваме ще оценяваме към момента на отчуждаването. А не да измисляме административни моменти някакви. Струва ми се, че отчуждаването е несправедливо. Истинското равностойно парично обезщетение е към момента на обезщетението на реалната пазарна цена. Защото какво означава, че не може да се определи реалната пазарна цена. В делби, в имуществени спорове между физически лица как вещите лица определят реалната пазарна цена на един имот. Като използват цените по регистрите ли? Не. Като ползват пазара от живота и нищо повече. Според мен, това е правилният подход. Свободният пазар дава цените. И това трябва да бъде критерият. Ако това разбиране е изходното разбиране, това означава просто, че държавата не трябва да се бърка в тази работа. Има си съдебна практика. Тя ще определи кое е справедливото равностойно парично обезщетение, а не административните разпоредби.
Надя Антонова:
Колеги, аз искам да продължа накратко въпроса за равностойното обезщетение и за пазарната цена. Този проектозакон, който ни се предлага, действително има това достойнство, че се опитва да ги дефинира. Друг е въпросът доколко успешно, както личи и от споровете в комисията.
На колегите от комисията искам да кажа за действащия правен режим по отношение на оценяването. Колеги, действащия правен режим по чл. 34, ал. 1, т. 3, т.е. оценката на имотите, които подлежат на отчуждаване за държавна нужда, няма никакъв критерий как се оценяват тези имоти. Действащият режим възлага оценката на лицензирани оценители. Това е един много субективен критерий. После самите ние се оплакваме от съдебната система, че била такава или онакава, а ние като законодатели не сме заложили параметри и критерии, по които да се извършва тази оценка. Тъй като това производство по обжалване на оценката е двустранно и аз като адвокат съм била и от двете страни, казвам ви откровено да се повери оценяването на един имот на едно вещо или на три пъти по три вещи лица е толкова субективно, толкова неправилно, неравнопоставено и несправедливо, проф. Мингова. За това ми се струва, че ние като законодатели трябва да предвидим едни рамки, едни параметри, които тези оценители, вещи лица да правят тези пазарни цени.
Приветствам опита да се направи законово определение, легално определение на пазарна цена, за да се преустанови тази много корупционна практика на тези вещи лица. Изключително корупционна практика. Още повече тук се касае за заплащане и отчуждаване за държавна нужда и е ясно чиновниците как си вършат работата, и свободата на вещите лица да правят най-произволни, несправедливи оценки. Ако ние искаме да стимулираме тази практика, да го предоставим на вещите лица.
Второ, за ипотеките, договорни и законни, те са също сделки с недвижими имоти и предложението, което ни се прави не касае само отчуждителните сделки, както стана въпрос в дискусията, това вещо лице или този оценител, който преглежда вписванията в Агенцията по вписванията, ще има предвид всички сделки – договорни, законни, ипотеки, дарения и пр. Дори практиката показва като убедително вещите лица проверяват и предварителните договори в Агенцията за недвижимите имоти. Това ви го казвам като щрих, без да настоявам за законово отражение. Но практиката налага и проверки на тези предварителни договори в агенцията. Да не говорим, че текат сделки по покупко-продажба на недвижимост между фирми – юридически лица, а там хората отчитат приходи и разходи и щат-нещат показват действителната цена. Справката в Агенцията по вписванията, според мен, е полезна и един обективен критерий, ако, разбира се, всичко това залегне в закона и ние сме длъжни да заложим тези рамки що е пазарна цена, за да преустановим доколкото е възможно субективизма. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз също мисля, че усилията на вносителите трябва да бъдат подкрепени по принцип. Ако говорим, че пазарната цена е в някаква степен обективна величина, ние не трябва да разчитаме толкова на оценките на оценители, а от начина, по който се е формирал този пазар. Вече какво ще вземам като основа е друг въпрос. Някой казва, че пазарната цена е много по-висока от данъчната оценка. Защо трябва да прилагаме двойнствен критерии. Когато е извършена сделката това е било изгодно, лицата са я заявили, подават данъчната оценка. След това ние ще ги обезщетяваме по по-високата пазарна цена. Те, ако са искали да си защитят интереса, да са си извършили сделката по пазарната цена. Този, който е бил купувач, след това се явява отчуждавано лице. Когато мислим по въпроса освен от тясно юридическата му страна, да го видим и като държавен проблем на процедурите по отчуждаване. Аз също споделям, че в практиката на оценяване и то не само от оценителите, но прехвърляйки тези въпроси към съда, много често тук играят роля и други фактори. Ако трябва да търсим по-ефективна защита на правата на обезщетяваните, тогава можем да мислим да кажем, че равностойното парично обезщетение е някаква осреднена цена между формираната цена на данъчните оценки, по които са оценени имотите, плюс цената, която те са придобили след изготвянето на плана. Взима се нещо средно между двете. Можем да търсим варианти, които да са по-близки, защото наистина една от причините за повишаване на цената на имота са действията, които държавата е предприела именно, изграждайки тези обекти. Те иначе нямаше да получат тази цена. Ако искаме да включим тук и интереса на лицата, може да се търси някакъв коефициент към тази завишена цена или някаква средна цена между предишната и новата. Но това е да възприемем все пак идеята, и да направим така държавата да може да извършва отчуждение и да модернизира цялата инфраструктура, без това да бъде с ощетяване на гражданите, а не само да гледаме едната страна на проблема. Нека в тази посока да водим дискусията.
Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
По отношение на момента на оценката с оглед приемането на устройствените планове на територията, има следния момент, който ние трябва да го обмислим. Във връзка с това, когато общината има намерение дадена територия да бъде развита или пък държавата, когато има намерение да развива дадена територия, всъщност това нещо се залага значително време предварително и е ясно, че еди-къде си ще се прави подлез или еди-какво си ще се отчуждава за пътища и то фактически съществува и на хората не им се разрешава да извършват съответни строителства. Но, ако има и обратния момент, когато хората имат идеята да реализират инвестиции, да направят нещо и имат желание да променят устройствения план на квартала си или на територията, в която те живеят, от друга страна, има опасността от субективната пречка, че няма да ги допуснат, защото имат намерение да им отчуждават имота. Но има и съвсем конкретни примери от Варна, където с години взето решение, че ще се прави примерно един подлез, но 20 години не се реализира, и хората нищо не могат да построят.
Янаки Стоилов:
Нали със закон прекратихме тази възможност, ако не е осъществена в определен период, да отпадат.
Яни Янев:
Във връзка с промените на плановете там наистина се получава една значителна разлика в стойността на имотите тогава, когато се налага приемането на нови планове за регулиране на поземлените имоти.
По отношение на оценките. Наистина до момента ние нямаме никакъв механизъм с изключение на заложените в Правилника за приложение на Закона за държавната собственост формули за оценка – на базисна оценка на имотите. Тази базисна оценка от практиката се вижда, че тя влиза като един от елементите на определянето на пазарната оценка. Но в крайна сметка какво правят вещите лица: вещен метод, приходен метод, приходно остатъчна стойност, базисна пазарна оценка, аналоговия метод и накрая теглят чертата. Като теглят чертата, пак се отдалечаваме значително от реалната стойност, който трябва да се получи. И другото, забележете, произволното в тези случаи е коефициентът, с който участва всяка оценка във формирането на осреднената оценка. И затова аз наистина смятам, че е полезен един подход, в който, ако се регламентира нещо, ние трябва да кажем как да става, за да има справедливост. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Има ли други изказвания? Заповядайте, г-н Рогачев. След това ще преминем към гласуване.


Калин Рогачев:
Г-н Председател, естествено вие по-добре и като опит знаете, как се развиват тези производства. Но тук мисля, че достатъчно примери се изказаха как един субективизъм на определени вещи лица може да изкриви тотално, казвам тотално, защото ще ви кажа пример. Имаме дело, което е от 5000 лв. и това е абсолютно нормална цена, се вдига на 140 хил.лв. от вещото лице. Аз съм категоричен, че няма такава реална пазарна цена, нито пък данъчна, каквото щете го наречете. Това е над 100 пъти отгоре.
Чудя се защо се притеснявате да се подходи с равния аршин. Щом като се сключват такива сделки, щом като се декларират такива сделки, това ще е пазарната цена. Аз не разбирам защо трябва да се правят някакви заобикалящи действия, които се чудят в единия случай да е така, но в другия – иначе. Законът трябва да е еднакъв във всеки един случай и спрямо всички лица. Не виждам защо трябва в единия случай да се гледа по един начин, а в другия – по друг. Сигурен съм, че лека-полека с годините това нещо ще стане реалност – да се декларират истинските пазарни цени. Вече е реалност декларирането на цените по отношение на юридическите лица. Безумие е да се взимат офертни цени за реални цени.Защото има и такива случаи. Взимат се офертни цени и след това се казва, че това е пазарната цена. Да, но това е офертна цена. Минава време и времето като тази офертна цена стане реална.
По отношение на времето към кой момент трябва да се оценява имотът съгласно предназначението му. Аз не считам, че собствениците, които остават след като се изпълни мероприятието, ще бъдат по-облагодетелствани от тези, които са отчуждавани. Мога да ви кажа няколко примера. Примерно, да вземем магистралите. Много добре знаете, че след като се построи магистралата няма достъп нито един от съседите до магистралата. Това не е улица, това е магистрала. За заведенията по край магистралата мога да кажа, че не са строени върху частна собственост. Изцяло е държавна. Значи, ако държавата е отчуждила и места за крайпътни обслужващи комплекси, първо те са държавна собственост, а това, че след това ги е отдала, е съвсем друга тема. Не може да ми покажете нито един достъп до частен имот в момента. Нито един частен мотел в момента няма на магистралите, в смисъл строен върху частна земя.
Янаки Стоилов:
Друг е въпросът, че там въобще не би трябвало да има подобни неща, защото това е земеделска земя.
Калин Рогачев:
Дори и да е така, те са си платили за достъпа. Съответно това става с разрешение на Изпълнителна агенция “Пътища” след заплащане на такси и поддържане съответно на такси, така че не виждам какъв е проблемът.
Янаки Стоилов:
Проблем има, но той е от друго естество и не е свързан пряко с дискусията.
Калин Рогачев:
Не виждам от тази гледна точка какво притеснително има, ако се вземат нашите предложения.
Ние сме категорични, че трябва предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план най-малкото защото съседите си остават пак земеделски земи. Пазарът на земята на земеделските земи ако се е вдигнал, ще бъде оценен не по-късно от 12 месеца от възлагане на оценката, а не от приемането на ПУП, което е огромна разлика. ПУП-ът може да е приет, да речем, 2002 г. пазарната оценка може да е възложена 2004 г. оценката ще бъде към 2004 г., а няма да е с цени към 2003 г. когато се е приел ПУП.
Янаки Стоилов:
Вие не изтъквате, г-н заместник-министър, че в много случаи хората знаят, че ще се осъществи това мероприятие преди подробният план да бъде изготвен. Т.е. ако става дума за предприемчивост, някои вече са си закупили имоти, очаквайки тяхното поскъпване.
Калин Рогачев:
Това го каза г-н Янев и е точно така. Но аз мисля, че всеки, който иска да направи някаква инициатива, дори да знае, че там ще се строи, знаете колко още други пътища и институции трябва да обходи, за да си реализира това инвестиционно намерение. Никой не ги е спрял.
Янаки Стоилов:
Колеги, мисля, че можем да приключваме на този етап дискусията.
Калин Рогачев:
Сигурно се нуждае от промени нашето предложение, но мисля, че подходът ние е правилен и се надяваме с ваша помощ, ако трябва да се допълни и измени, но да се приеме някакъв критерий, тъй като в противен случай попадаме под волята на някакви вещи лица, които не знам в едни случаи какво правят и в други какво.


Янаки Стоилов:
Ще се наложи да продължим тази дискусия, но сега мисля, че можем да я приключим за първо четене на законопроекта.
Няма други изказвания, нали. Няма.
Подлагам на първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Моля, тези, които го подкрепят, да гласуват. Три гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет гласа “въздържали се”. Не се приема.
С това становище ще го предложим.
Все пак се обръщам към депутатите от мнозинството, тъй като имаме вече втори случай с един закон, макар и пораждащ много дискусии, по който не знам дали достатъчно добре Правната комисия ще ориентира Народното събрание. Не оценявам решението. Просто апелът ми е в друга насока да се помисли.
Благодаря на вносителите за законопроекта.
Пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка – Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-83, внесен от Любен Корнезов.
Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
В няколко насоки предлагам да се промени Гражданския процесуален кодекс. Впрочем това сме го обсъждали и в предния парламент.
Първо, да се даде възможност за участие на прокурора в гражданския процес. Практически сега, след измененията в 1997 г. прокурорът няма никакви правомощия или почти никакви в крайна сметка. Практиката показва, че държавните интереси – дали ще е държавна собственост, дали ще е концесия, трябва намесата на прокуратурата за предявяване на иск пред съда, който да реши въпроса Между впрочем такава беше практиката и в България. Такава е практиката във Франция, Белгия, Италия, Испания, френско говорещата част на Швейцария. Даже пред мен са документите, които са ми подготвили студентите – само че там се дава възможност, като се казва, че прокурорът може да предявява искане в защита на обществен интерес или публичен интерес. В Литва има специален текст в техния Граждански процесуален кодекс, че прокурорът може да предявява иск в защита на държавната собственост.
Мисля, че това, което предлагам в момента обхваща и това, че прокурорът в защита на държавния интерес може да сезира съда и, разбира се, съдът ще реши дали дадена сделка, дали дадено действие е извършено или не. Това е едното.
Второ, за втори път предлагам призоваването, което е една от “ахилесовите пети” на българското правораздаване, както знаете сега е с призовки, телефон, факс, да използваме и интернет. Абонатите на интернет са сега около 1 500 000. Говорил съм със специалисти, включително и с Марковски. Това може да стане като едно допълнително призоваване. Ако ищецът по едно дело си пише e-mail може да се призовава чрез e-mail. Фирмите, които се рекламират, пишат и e-mail. Даже по e-mail е по-сигурно, защото има датата, часа, а даже и минутите, когато е изпратено съответно съобщение. Това не означава, че само чрез e-mail ще се призовават . Това е една от възможностите.
Третата насока е касационното производство. Знаете, че с една от последните промени, мисля, че 1999 г., даде се възможност на осъдителните въззивни решения да придобиват така наречената изпълнителна сила. С други думи да се взима изпълнителен лист и да се образува изпълнително производство, макар че самото решение на въззивната инстанция не се ползва със сила на присъда. То подлежи на обжалване. В практиката поне стотици случаи имам, без да клюкарствам, се създават големи неудобства на хората, които са загубили или на фирмите, които са загубили, тъй като едно дело във върховната инстанция – във Върховния касационен съд, примерно сега се насрочва за 2008 г. Представете си колко пари трябва да бъдат блокирани, за да плащаш за да спреш изпълнението. В края на краищата принципът е изпълнителната сила да възниква заедно със силата на присъденото нещо. това е принципът и когато ние се отклоняваме от този принцип, винаги водим до неблагоприятни резултати, тъй като ако Върховният касационен съд отмени решението на въззивната инстанция, от хвърли иска, къде са вредите. Ще търсим обратния иск още 10 години да водим дело. Чл. 248 го знам, но това не решава въпроса.
Последно, тук г-жа Мингова сигурно веднага ще възрази, защото съм чувал нейните възражения, когато преглед по реда на надзора, можеше да се атакуват както нищожните, така и недопустимите, така и неправилните решения. Премахнахме по реда на надзора, остава само чл. 231 – отмяната, хипотезите на отмяната. Но отмяната е само за неправилните решения, т.е. при определените основания за това. Нищожните можем да ги атакуваме по исков път, без възражение. Какво става с недопустимите решения? Оказа се, че недопустимите решения, които, според мен, са с по-дълбок порок от неправилните, не могат да бъдат отменяеми, след като са влезли в сила. И затова предлагам отмяната да я разширим, като обхванем освен основанията, които са сега, и да има възможност и при недопустимите решения да бъдат атакувани пред Върховния касационен съд.
Това е накратко. Въпросът, който поставям е спорен, но съм убеден, че съм на прав път.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Има думата г-н Герджиков.
Огнян Герджиков:
Аз искам да поставя един предварителен въпрос. Гледайки антетката на ГПК, която е по-дълга от проекта, ми прави впечатление, че от 2000 г. до 2005 г. има, ако правилно съм преброил, 15 изменения и допълнения на ГПК – средно по три на година. Вероятно искаме с това да кандидатстваме за рекордите на Гинес, където на всеки 3-4 ние ще променяме нашите кодекси.
Какво налага така на парче да работим, ако някой може да ми обясни, ще му бъда много благодарен. Още повече, доколкото знам вече има проект за нов Граждански процесуален кодекс. Ние обаче много обичаме на всеки три месеца да внасяме нови законопроекти за изменение и допълнение. това не е само за ГПК, разбира се, но понеже това сега е пред мен. Аз смятам, че от тази гледна точка ние сме големи длъжници на държавата ни, защото не умеем да планираме и не умеем стратегически да знаем как ще законодателстваме, а всичко го правим на парче. Аз съм яростен противник на такъв род законодателство.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Герджиков Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Аз имам два въпроса към вносителя.
В изказването си сега г-н Корнезов казахте, че ако страната желае, ще посочи интернет адрес, на който да бъде призоваван. Мисля, че така се изразихте. А в мотивите сте записали, че ищецът в исковата си молба е длъжен да посочи своя e-mail. Аз питам, ако иска ще го посочи или е длъжен да го посочи, защото има разлика. Всъщност редакцията, която давате, на коя хипотеза ни завежда. Когато той е длъжен да посочи e-mail си. Защото да не стане така, че хората да закриват e-mail си само защото влизат в дела. Т.е., ако е доброволният принцип, аз го приемам много лесно, ако страната си посочи e-mail, няма значение дали е ищецът или ответникът, нека да бъде призоваван. Той така е поискал.
Въпросът ми е пред коя от хипотезите сме изправени при редакцията, която давате.
Вторият ми въпрос е, ако знаете, в работата по новия ГПК или ако някой знае, какво се предвижда за прокурора. Той ще бъде ли защитник на държавния интерес по начина, по който вие предлагате. Защото да не се окаже, че проектът се работи по един начин, а ние тук изпреварваме събитията. Въпросът ми към вас е дали знаете.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, г-жо Мингова.
Анелия Мингова:
Колеги, изправени сме пред един законопроект, който мисля, че в рамките на тази комисия разглеждаме за трети път, ако не ме лъже паметта, г-н Корнезов. Той на два пъти беше внасян в предишното Народно събрание и на два пъти не беше приеман. Сега за трети път ни се предлагат същите предложения. Разбира се, г-н Корнезов има право да ги аргументира и обосновава.
Аз имам няколко принципни групи възражения. Ще започна оттам, откъдето беше изказването на г-н Герджиков.
Действително, в рамките на предишното правителство и парламент, което обаче е политика и на сегашното коалиционно управление, ангажиментът, които Министерството на правосъдието следва като приемственост от предишното ръководство на това министерство, е изготвянето на една концепция и аз мисля, че тя е вече в един сравнително работен и почти финален етап за подготовка на толкова значителни промени в Гражданския процесуален кодекс, които може би ще получат еманация в един нов Граждански процесуален кодекс. В този смисъл ми се струва, че е изключително неудачно в такава политическа ситуация да приемаме едни спорадични промени, които не сме сигурни дали ще бъдат в синхрон с това, което ще залегне в основите на тези предложения, които се подготвят и изобщо дали е удачно да се правят такива в момент, в който ние сме пред половин или една година от приемането на един цялостен проект за изменение или за нов Граждански процесуален кодекс. От този момент насетне, то е свързано и с въпроса на г-н Бисеров, но има и принципно отношение към предлаганите промени.
Да започнем с правомощията на прокурора – една идея, която беше залегнала още в измененията на ГПК от 1997 г. ясно положи визията, че прокурорът не може да има такива правомощия като субект - страна по граждански дела, като тези които има като субект – страна по наказателни дела. Това достатъчно ясно е казано и в Конституцията на Република България.
На НДСВ позиция и по отношение на предстоящите промени в Конституцията на Р. България е да бъдат ограничени функциите на прокурора, защото това е един отглас и отзвук на тоталитарната държава, за този тотален натиск, който прокурорът като конституционен орган – главният прокурор и прокуратурата, имат по отношение живота на физическите и юридическите лица в другите категории дела, различни от наказателните. Нещо повече, ние дори предлагаме в правомощията му по отношение на отмяната на административните актове това да бъде изрично скрепено със санкцията на обикновения законодател в конкретен закон, а да не произтича пряко от конституционно правомощие. В този смисъл аз категорично не мога да приема този опит за реставрация на правомощията на прокурора в гражданските дела и го заявявам като човек, който е работил професионално тази материя и като човек, който има политическа визия за правомощията на прокурора в материята на гражданското правораздаване.
По-нататък. Аз смятам, че авторитетът на законодателя, каквито сме ние и каквото е народното събрание, може да бъде в конкретния закон с оглед конкретните параметри на материята, която се урежда, да снабди прокурора с възможност в тази категория дела, каквито са гражданските, да има правомощия – било да образува дела, било да встъпва, било да обжалва съответните актове. Но това изначално дадено правомощие, което фактически транспонира функцията на прокурора като функция на тотален контрол и върху гражданските отношения, аз категорично - изразявам мнението и на моите колеги, не бихме могли да подкрепим. Всъщност това беше позицията на НДСВ и на колегите от ДПС и в предишното Народно събрание. Мисля, че това беше позицията и на останалите политически сили. Те ще го потвърдят.
По отношение на призоваването. Действително в материята на призоваването ние сме изправени пред неработещ механизъм на призоваване - един механизъм, който се нуждае от промяна. Това безспорно е така. но за да не влизам в онзи спор, който тогава водехме, колко е надеждно получаването на съобщения и книжа чрез интернет и съответните такива технически способи, което няма нужда сега да правим. Искам най-общо да кажа, ако това е смисълът на този законопроект, нека да оставим общите промени, които ще бъдат предложени в рамките на няколко месеца и които се базират на опит, проучване и сравнително правно, да ни предложат най-добрия вариант с оглед промените в призоваването изобщо. Защото иначе, казвайки само това, едва ли бихме решили някакъв проблем в този момент и в бъдещите няколко месеца, дори това да е положително, дори да е позитивно.
В следващите няколко предложения чисто професионални мои възражения бих искала да споделя. Това г-н Корнезов знае. ние приятелски сме водили тази дискусия и аз ще споделя това, което мисля по принцип и което съм казвала.
Въпросът за принудителното изпълнение така, както то беше уредено 1999 г. с измененията в ГПК, все повече има отношение към обстоятелството, че ние като концепция отиваме към едно възраждане на идеята за двуинстанционност на правораздаването. Каквото и да си говорим от 1994 г., откакто влече в сила ЗСВ, вървим по линията на махалото: пълна триинстанционност, пълно въззивно и касационно обжалване, сега има гласове тотално касацията да се премахне, за възраждане дори на прегледа. Очевидно ще се спрем в някакво средно положение, което ще вземе позитивите на единия и другия краен модел. В тази връзка обаче да ликвидираме една процесуално правна възможност, след като едно решение е преминало през въззивната си второинстанционна фаза да не може страната, която е призната за правоимаща от втора инстанция, да започне да реализира това, което съдът е признал и да я караме да чака да започне това след като приключи и третата инстанция, ако я има, това на практика е противно на идеята за възраждане на принципна двуинстанционност или поне противно на идеята за ограничаване на триинстанционността. Нека да дадем възможност това да бъде една опция на правоимащия да я използва и разбира се със санкцията в закона, че ако има основанията за това, тази опция, ако бъде поискана, ще бъде спряна. Това го има разписано в закона.
Г-н Корнезов имаше основание да направи такива предложения преди няколко години, тогава когато моделът на предварителното изпълнение по 218в не беше проработил. Имаше проблеми в практиката. Аз ги знам и никой не ги отрича. Но на практика след няколко години тези проблеми вече бяха в практиката преодолян. За сега лично аз нямам информация този модел на предварително изпълнение с всичките му възможности за започване, за спиране, за развитие да дава някакви негативи за страните. Напротив, това е една допълнителна процесуална възможност, която ако може да работи сработва, ако има основание да бъде стопирана, тя се спира и остава принципния модел – след като влезе решението в сила. Т.е. аз в настоящия момент не виждам основание да се лишаваме от тази възможност. Тя все по-малко дава негативи на практика. Те са преодолени.
Само с едно изречение за последното предложение. То е чисто теоретично от процесуална гледна точка. Г-жа Масева знае от предишния мандат на комисията. Има способи за атакуване на влезлите в сила решения. Те са разписани точно и ясно в нашето процесуално законодателство. Да променяме този модел, според мен, няма нито практически, нито теоретичен смисъл. Теоретичен ясно защо няма, това и г-н Корнезов го знае. Защото просто не могат да бъдат отменяни недопустими решения. можем да намерим друг модел, друга норма, друго правило, но нека него да го намерим, да вписваме недопустимите решения в рамката на тази специфична група неправилни решения, просто е противно на теоретичната логика на гражданския процес.
Второ, аз смятам, че това не е практически проблем. Категорията и обема, и обсега на недопустимите решения е пренебрежимо малък, уважаеми колеги, за да се занимаваме ние в този случай, предвиждайки тази промяна в закона, т.е. това няма практическо значение, за да го правим, дори ако бихме решили да го направим.
С всички мои уважения към идеята да бъдат направени тези промени, аз не бих могла да ги подкрепя. мисля, че изразявам становище, което нашата политическа сила е изразила и в предишния парламент. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Други изказвания. Г-жо Антонова, заповядайте.
Надя Антонова:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем накратко по внесените предложения от проф. Корнезов.
Първо, предложението за изменение на чл. 27 от ГПК заслужава да бъде коментирано. Това, което ще кажа, не се отнася до това дали сега ще приемем това изменение или може би ще се включи в бъдещия ГПК, за който разбирам, че се работи. Според мен, необходимо е това допълнение, което предлага г-н Корнезов. Защото няма нищо страшно в това и не сме застрашени от една интервенция на прокурора в частните отношения. Първо, защото тази възможност на прокурора е по негова преценка. Ако излезем от презумцията, че прокурорите не са в състояние да правят обективна преценка, да. Но, според мен, въпреки всичките ми упреци към прокурорите като част от магистратурата, моята преценка е, че голямата част от прокурорите могат да правят една разумна преценка и не бива да се подценява техният професионализъм. Ако смятаме, ч магистратурата не работи, да прави сте. Ако смятаме, че магистратурата по принцип работи, дайте да видим какво предлага г-н Корнезов.
Също така от практиката бих искала да ви кажа, че бездействието на прокурорите, т.е. неупражняването на правата им по чл. 27 от ГПК не води до нищо добро, включително и за физическите лица. Казвам го от позиция на своята практика. Не искам да споделям казусите си, защото не са толкова любопитни. Имам предвид, че производствата по актовете за начет, когато ощетените юридически лица с преобладаващо държавно и общинско имущество, ясно ви е кой ще предявява исковете там, и пр. сложности. Актът за начет е срещу лицето, което е ощетило организацията. Тук се появяват много сложности, ако няма кой да предяви иска. За това ми се струва, че тази идея трябва да бъде задълбочена, като се намеси в текста на чл. 27, ал. 1 и общините и търговски дружества с преобладаващо общинско участие, ако практиката налага да се даде такъв разкрепостен режим. Защото ако един прокурор прецени, че трябва да се намеси и като няма възможност по чл. 27, ал. 1, те търсят формулата по Закона за съдебната власт и ги изкарват неотложни действия. Няма смисъл да караме самата прокуратура и оня прокурор, който е решил да се намеси в обществения интерес, да търси мотиви и да търси аргументи от Закона за съдебната власт, при положение, че може спокойно да му бъдат разписани тези права в чл. 27, ал. 1 от ГПК.
По отношение на предложението за отмяна на чл. 218а, ал. 2, бук. “б”. Това е за касационно обжалване за трудовите спорове. Вярно е, че процедурата по трудовите спорове е много тежка. Извинете ме, проф. Корнезов, но това че Трето отделение на Върховния касационен съд е много натоварено, не е основание да лишим хората от касационното обжалване. Във всички случаи, както каза и проф. Мингова, ще тръгнем към двуинстанционното производство, а във всички случаи бихме могли да помислим за смекчаване на трите инстанции по отношение на трудовите спорове, но ми се ще последната инстанция да бъде извадена на републиканско ниво. Апелативен съд ли, касационен ли. Не бива да оставяме тази родова подсъдност първа инстанция – районен, втора инстанция – окръжен съд, защото не е в интерес на равнопоставеността на страните. Знаем по обясними причини, че работникът и служителят не е така силен като работодателя си, особено пък там където се развива дейността на работодателя. За това ми се струва, като обсъждаме тази подсъдност, нека бъде двуинстанционна. Добре е да бъде по-бърза, но да бъде извадена от нивото на окръжните съдилища като последна инстанция – може би апелативен съд.
По отношение на предварителното изпълнение на въззивните решения. Ако възприемем това, което предлага проф. Корнезов, трябва да бръкнем и в 237, бук. “б”. Трябва, безспорно няма как.
Последното, което искам да кажа от моята гледна точка, е, че полезно е осъдителните решения на въззивната инстанция да подлежат на принудително изпълнение. то е полезно не само за този, в чиято полза е решението, полезно е и за оня, който е осъден, защото текат лихви. Ако аз бъда осъдена по гражданско дело с влязло в сила въззивно решение, аз съм склонна срещу мен да има изпълнителен лист, да му платя на човека, за да не нося отговорността за лихви. Вярно е, че бих могла да платя доброволно, но иди обяснявай, че като плащам доброволно без изпълнителен лист, дали не признавам истината. Но да не решаваме повече казуси.
Аз смятам, че това, което предлага проф. Корнезов е много разумно и необходимо изменение на ГПК. Отделен е въпросът дали ще го правим с този закон или в рамките на общата концепция по въпроса. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Да схващам ли част от изказванията, че са предложения сега да не се произнасяме окончателно по този проект.
Любен Корнезов:
Отхвърлете го. Аз не си правя илюзия, че ще го приемете. В продължение на 10 години нито един закон не ми е приет.
Предлагам да гласуваме и да не си губим времето, защото и аз имам работа.
Янаки Стоилов:
Г-н Корнезов, ще ви дам думата, но искам да разбера дали има други изказвания.
Мисля, че се очертаха три по-съществени проблема по законопроекта и след малко ще ги засегнете във вашия отговор. Единият е по разширяване участието на прокурора. Според мен, това е най-дискусионната тема, по която трудно може да се вземе категорична позиция от която и да е от страните. Защото практиката е по-разнообразна в някои страни, отколкото е в България. В България е възприет тесният подход - когато някакъв закон предвижда участието на прокурора, той само тогава участва. Г-н Корнезов предлага най-широкия вариант – във всеки случай, когато прокурорът прецени, да може да бъде страна в процеса. Възможни са и междинни решения, когато се допусне за определени дружества с преобладаващо държавно или общинско участие, макар че те са равнопоставени в частното право, но все пак в тях е застъпен един по-особен интерес, или в други такива категории случаи, да се даде възможност на прокурора допълнително да участва, извън специалните случаи, които му дават други закони. Според мен, търсенето на такъв баланс, както в един от другите случаи за институционалността на производството, също сигурно би било добро решение.
По другата тема за възможността за предварително изпълнение на осъдителни решения на въззивния съд, смятам, че сегашната практика е добре. Защото трябва да се допусне по принцип такова изпълнение, а когато има основания то да се блокира, това да става въз основа на специално искане. За мен е трудно да преценя предложението, което се отнася за недопустимите съдебни решения колко голям е практическият ефект, дали това разрешение е най-доброто. Т.е. в това изменение, според мен, се предлагат няколко различни неща, към всяко от които може да се формира и относително самостоятелна позиция и може би това е по-сложното в законопроекта.
Г-н Корнезов, Вие сега можете да отговорите на повдигнатите въпроси и ако трябва да аргументирате допълнително някои от вашите предложения. Заповядайте.
Любен Корнезов:
Ще бъда кратък.
Първо, на въпроса на г-н Герджиков. И аз съм върл противник на кърпежа за законите. Даже съм го писал и съм го казвал, че парламентът трябва да приеме закон, че се забранява промяна на законите. Това, което правим, на нищо не прилича. И не само с ГПК. ГПК е променян 48 пъти.
Но, проф. Герджиков, Вие бяхте председател на предишния парламент и не хвърлям упрек спрямо Вас, но предният парламент 14 пъти го променяхме ГПК. И никой не направи вашето възражение, а сега го правите.
Янаки Стоилов:
И той не го направи!
Любен Корнезов:
И още нещо дочух от проф. Герджиков, като казах “ако има такива”. А Вие казахте, ако няма. Вижте текстове 98, бук. “в”. Факс, телефон, ако има такива. Не е мое предложение.
Що се отнася до участието на прокурора. Знам, че е спорен въпрос. Има две системи в Европа. Нашата Конституция (чл. 127 , т. 4) дава възможност на прокурора за участие в гражданските дела. Така че текстовете, които предлагам, категорично не са противоконституционни, а друг е въпросът дали е целесъобразно. В 1997 г., когато се ограничи участието на прокурора и практически се лиши прокурорът от участие в гражданския процес, беше едно политическо решение и няма да се връщам назад защо беше направено. Приватизации, работи, разграбване и затова прокурорът трябваше да бъде лишен от възможността да защитава държавните интереси и сега се борим с това.
Проф. Мингова, участието на прокурора в гражданския процес не е на тоталитарната държава, демек социалистически. Отварям закона на Белгия – чл. 138. прокурорът може да предяви иск, когато общественият интерес налага това. Да ви кажа за Франция. Там също има такава система и това са демократични държави, безспорно. И ние сме демократични. Ние се плашим сега кой е главният прокурор. И съобразно личността му измерваме и законите. Държавата може да си защити интереса, защото представител на държавата е министърът на финансите, примерно, и министърът на регионалното развитие, но кой министър ще предяви искове в защита на държавния интерес пред съда, когато е замесен негов колега или министър-председател – единствено прокурорът е този, който в края на краищата е по-независим от изпълнителната и законодателната власт. Толкова.
За призоваването по интернет. Недейте го приема, но рано или късно ще го приемем. Даже, ако си погледнете и визитните картички, ще видите, че го има и e-mail. Вижте рекламите по телевизията или по бил-бордовете, всеки който рекламира дава и e-mail. Защо да не се използва. Вярно е, че в Европа още няма такъв случай, но защо да не бъдем първи.
Знам, че е спорен въпросът за предварителното изпълнение. Знам, че недопустимите решения са рядко явление в практиката, но в кря на краищата и един случай да има, трябва да му дадем възможност за съд.
Аз също знам, че се работи нов ГПК. Но той се работи поне 15 години, откакто го помня. Работи се от различни групи. С това приключвам.
Благодаря на колегите, които взеха отношение, независимо дали са съгласни. Това беше малко гимнастика на мозъка в областта на гражданския процес.


Янаки Стоилов:
Мисля, че можем да пристъпим към взимане на решение. Дискусията беше достатъчно обстойна.
Нека тези, които подкрепят по принцип законопроекта на г-н Корнезов за промяна в ГПК, да гласуват. Четири гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет гласа “въздържали се”. Не се приема.
Колеги, след 35 мин. ще продължим с японската делегация. В началото на заседанието съобщих, че малко след 17.00 часа при нас ще бъдат парламентаристи от Япония от тяхната Комисия а промяна в изборното законодателство. Ще помоля тези, които нямат някаква неотложна работа да останат.
Колеги, искам да ви ориентирам за нашата работа до края на годината в комисията, за да уточним и с ваше съгласие да можем да определим приблизително поне дневния ред на комисията.
Следващата сряда ще гледаме предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Също така можем да разгледаме на първо четене, ако желаете и Закона за изменение и допълнение на Търговския закон.
И ако се налага ще включим и други въпроси за заседанието на 07.12.2005 г.
На 7 декември изтича срока за предложенията по Административнопроцесуалния кодекс, поради което едва ли ще можем през следващата седмица да го гледаме. Освен това мисля, че с него ще се занимае и Съветът по законодателството, така че ако искаме да имаме и тяхното становище, обсъждането по Административнопроцесуалния кодекс ще го направим по-следващата седмица, след 10 декември. В седмицата след 10 искам да отделим необходимото време, за да можем в комисията да приключим разглеждането на предложенията, които надявам се, няма да бъдат твърде многобройни за промените в Административнопроцесуалния кодекс. Ако комисията извърши тази работа, в което съм сигурен, че тя може да се справи за не повече от две заседания, да го включим в програмата за гласуване до края на годината. Според мен, основната дискусия ще бъде в нашата комисия. Може да се наложи в седмицата след 10 декември да направим две заседания, но сега не ги определям като дата, но ви ориентирам, че вероятно ще имаме поне две заседания – във вторник и сряда или в сряда и четвъртък. Това ще го уточним допълнително.
В пленарна зала през следващата седмица или в зависимост от програмата на парламента, можем ад предложим гласуваната тук Европейска конвенция за гражданството, Закона за политическите партии, след като мине през комисията, Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата и евентуално Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
При нас има постъпили още няколко законопроекта. Един от тях е за изменение и допълнение на НК, който засега се въздържам да предлагам да го гледаме. Едното съображение може да бъде това, което изтъкна проф. Герджиков, че предстоят цял пакет от промени. Освен това, там има един много дискусионен институт за пране на пари по непредпазливост. За сега смятам, обаче да задържим този законопроект.
Също така смятам, че е преждевременно да поставяме на разглеждане няколкото закони, които засягат нашите или европейските избори, така че това ще бъде тема за по-нататък.
Имате ли предложения за някакви други законопроекти, които да се гледат в този период или проекти за решения, разпределени на комисията. Това не изключва някои допълнителни въпроси, които смятам за не толкова важни, с оглед на времето, с което разполагаме.
Имате ли предложения за някакви други теми?
Също така има един или два закона, които предстоят да се разглеждат. Дори бях пуснал писмо до председателя на парламента да преразпредели Закона за гражданската регистрация на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, защото той е за гражданската регистрация, но всъщност засяга права на лицата във връзка с техните имена. Би могло да се приеме като проблем, по който водеща да бъде Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Не знам какъв е отговорът на този въпрос. В зависимост от това какво ще бъде становището на председателя на парламента, можем да го включим за обсъждане в нашата комисия.
Колеги, благодаря ви. Ще продължим малко след 17.00 часа с тези, които имат възможност.
Закривам заседанието.


Председател:
Янаки Стоилов

Стенограф-протоколчик: