---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 19

Днес, 27.05.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Виктория Нешева, Румяна Цочева и Росица Дичева, експерти; от Министерството на образованието и науката – Ваня Добрева, заместник-министър; от Търговския регистър – Боян Терзиев, директор на длъжностните лица по регистрация; и Пламен Ранчев, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 954-01-76 от 01.04.2009 г., внесен от Пламен Ранчев.
2. Обсъждане на проект на решение за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в Юридически факултет и Исторически факултет, № 902-03-7 от 22.05.2009 г., внесен от Министерския съвет.
Смятам това да е последното заседание на Комисията, ако не настъпят някакви много важни и извънредни обстоятелства в оставащото работно време до края на сесията на парламента.
По първа точка - Обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Пламен Ранчев.
По него в краткия срок за предложенията не са постъпили такива.
Г-н Янев е подготвил едно предложение, което ме помоли да представя, тъй като той ще се включи по-късно в заседанието поради други ангажименти.
Поканили сме, както това и в други случаи сме правили, представители на Министерството на правосъдието и на Министерството на финансите по обсъждания въпрос.
Ще ви прочета това, което г-н Янев предлага, за да се прецени дали има други варианти за решение на проблема, който бяхме поставили в становището на Комисията.
Г-н Янев предлага следните текстове за:
„(3) Документите по чл. 33, ал. 1 и 2 могат да се издават и от нотариус след регистрирането му в информационната система на Търговския регистър, откъдето се удостоверява денят и часът на изготвянето им.
(4) За съответствието на издаваните по ал. 3 документи със записите в търговския регистър нотариусите отговарят съобразно разпоредбите на чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
(5) За издаване на документите по ал. 3 наред с нотариалната такса се дължи държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, която се събира от нотариусите и се превежда по сметка на Агенцията по вписванията.
(6) Достъпът на нотариусите в информационната система на търговския регистър, видът и реквизитите на издаваните от тях документи, редът за определяне, събиране и превеждане в полза на Агенцията по вписванията на дължимите държавни такси, както и правилата за контрол и отчетност на дейността по издаването на основание чл. 34, ал. 3 документ се урежда в наредба, издадена от министъра на правосъдието.”
Имате думата за други предложения или за предложения въз основа на това, което ви представих, за да стигнем до крайното решение, което смятаме за най-подходящо и обосновано.
От Министерството на правосъдието имате ли предложения за текстове.
Виктория Нешева:
Не, нямаме.
Янаки Стоилов:
Представителят от Търговския регистър, ако имате предложения, моля да се представите и да ги направите. Заповядайте.
Боян Терзиев: директор на длъжностните лица по регистрация.
Изцяло подкрепям варианта, предложен от г-н Янев по отношение на промяната в Закона за търговския регистър.
Реплики: На кой Янев е това предложение?
Янаки Стоилов:
Аз чета предложението на г-н Яни Янев като член и заместник-председател на Комисията. Иначе аз не бих се ангажирал с предложения, направени в заседанието от нечленове на Комисията.

Боян Терзиев:
Г-н Председател, ако позволите няколко доводи в тази връзка.
Регистрирането на нотариусите при издаването на този вид справки-удостоверения има за цел не да ги вкараме в някаква бюрократична процедура, а с оглед на това в удостоверението, което ще се издаде ясно и точно именно от информационната система на търговския регистър да бъде посочен деня, часа, минутата и секундата, в която се издава съответното удостоверение, тъй като има периоди, в които ние вписваме минута за минута. Този момент трябва да се установи максимално точно и да се регламентира максимално точно.
Борислав Ралчев:
Във вашите документи, които издава търговският регистър, има ли го това?
Боян Терзиев:
Има си номер на съответното удостоверение.
Борислав Ралчев:
Има ли го това изискване, което се въвежда сега, има ли го при вас същото нещо. Легитимният орган, когато издава идентичния документ, кои са атрибутите. Въвеждат ли се нови изисквания за нотариусите. Във всеки ваш документ има минута, час, дата.
Реплики: Няма.
Янаки Стоилов:
Не може да няма дата. Ще има идентично съдържание на двата документа, с еднакви реквизити. Това според мен е логично.
Боян Терзиев:
Идеята тук е да се въведе някакъв контрол по отношение на издаваните удостоверения. Скоро имахме една проверка от Инспектората и те точно това държаха – да се знае колко удостоверения, колко вписвания, колко откази във връзка с това какви приходи постъпват. В тази връзка една такава регистрация е необходима. Това ще става в рамките на минути. Всеки ще си има парола, ще си влиза, самата система го отбелязва и веднага му издава съответното удостоверение, което нотариусът само ще подпише. Това ни е целта.
Янаки Стоилов:
Това, което буквално гласи текстът и това, което Вие мотивирате, е не документът, който издава нотариусът да има повече реквизити от този, който издава търговският регистър, но да има удостоверяваща информация за самото черпене на тези данни от нотариуса. Т.е. да се знае кога нотариусът е извадил тази информация, а в самото удостоверение ще има това, което го има във вашите документи. Това са две различни неща. Трябва да се знае в кой ден и час нотариусът е влязъл и е черпил тази информация, а ще издаде документа с тези реквизити, с които ги издава и регистъра.
Боян Терзиев:
Това е по регистрационния режим.
Янаки Стоилов:
Аз Ви предлагам да чуете и другите предложения и ако се налага, да се коментират. По тези текстове ще има коментари. Разбрахме, че Вие ги подкрепяте, но ако има допълнителни предложения, да ги направите.
Борислав Ралчев:
За наредбата какво ще кажете. Какво ще пише в нея.
Боян Терзиев:
В момента ние сме дали свободен достъп на абсолютно всички потребители и те в момента могат да си извадят удостоверение за актуални състояния, в които обаче отгоре стои логото на Агенцията по вписванията. Според мен, не е допустимо нотариусът да извади едно такова удостоверение с логото на Агенцията по вписванията и отдолу да се положи подписът на нотариуса. Може би в тази връзка говорим за инрична наредба, която да установи точно реквизита как ще изглежда едно такова удостоверение. То може да е от търговския регистър, но според мен, трябва да има някаква идентификация. Не може да стои логото на Агенцията по вписванията като орган.
Борислав Ралчев:
Нали документът е от там. Нали казахме, че функцията на нотариуса е всеизвестна.
Боян Терзиев:
Сега както е направено в системата отдолу излиза длъжностно лице към Агенцията по вписванията. Като цяло софтуерът на Търговския регистър изцяло е съобразен с реквизитите, които са разписани. В тази връзка може би една наредба е необходима. Това е целта на тази наредба.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, аз най-меко казано ще се въздържа да подкрепя направените предложения от колегата Янев. Съображенията ми са в насока, че вместо предлаганата промяна да улесни гражданите с направените предложения се усложнява още повече процедурата. Всеки потребител и моля да бъда извинена, но не вие сте разрешили достъпа, а законът разрешава достъпа на всеки един до информацията, която имате.
Когато аз искам да направя справка не само по отношение на търговски субект, който засяга лично мен, не съм длъжна да бъда предварително регистрирана като потребител. Въвеждате допълнително условие за нотариуса. От мотивите, които бяха изтъкнати, аз не видях правни аргументи. Оказа се, че става въпрос за парите, които се предвижда да бъдат преведени. А ние решаваме проблеми на хората с правна аргументация, а не на първо място финансовата страна. При обсъждането на първо четене това бяха основните възражения.
Наредба, тази наредба отново ще бъде свързана с тази сума, която се предлага да се превежда от нотариуса. А тя ще се събира от клиента, защото плюс нотариалната такса, в удостоверенията, които издавате няма минута и няма час. Разликата е само в това, че единият документ го имаш без заверка, а другият е заверен от нотариус, който отговаря за това, което подписва. Разлика в информацията няма.
Поради това че не виждам правни аргументи и че на практика с предложенията се усложнява още повече процедурата, няма да ги подкрепя.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да разделим двата проблема и да търсим решението по същество и във финансовата област. Т.е. едното решение да не бъде автоматично обвързано с другото. За това нека да видим ал. 3 и ал. 4, а след това ал. 5 и 6.
По ал. 3 и 4 аз не виждам спор, тъй като те възпроизвеждат в общи линии идеята на вносителя на законопроекта с две уточнения. Ще ги прочета отново, но акцентирам върху техния смисъл, а не само върху текста.
Ал. 3 изисква регистриран достъп на нотариуса в регистъра и второто, отново препращат към основанията за отговорност на нотариуса за достоверност на информацията, която той използва. Ще ви прочета отново ал. 3 и ал. 4. А след това ще се фокусираме върху ал. 5 и ал. 6, които засягат финансовата страна.
„(3) Документите по чл. 33, ал. 1 и 2 могат да се издават и от нотариус след регистрирането му в информационната система на търговския регистър, откъдето се удостоверява денят и часът на изготвянето им.
(4) За съответствието на издаваните по ал. 3 документи със записите в търговския регистър нотариусите отговарят съобразно разпоредбите на чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.”
Заповядайте, г-н Ранчев.
Пламен Ранчев:
Уважаеми колеги, понеже г-н Председателят каза, че тези две алинеи са в съответствие с предложението, което съм направил за изменение на закона, аз искам да взема отношение и да изкажа своето мнение. То е в насока, че направените предложения в цялост, освен тези две алинеи и другите, които после ще коментираме, за мен като вносител изглежда по един начин само и това е безспорно. Те са направени с цел да блокират предложението и то да не стане в практиката реално, т.е. да не заработи.
Да се изисква нотариусът да се регистрира като потребител в търговския регистър такова изисква в момента го няма за никой. Включително това не правят и служителките, които го издават. Това е първо.
Кой нотариус ще си създава проблеми да си регистрира електронен подпис и да се регистрира като потребител, за да издаде две-три или пет удостоверения на месец. Просто ще каже: Не ми се занимава с това.
Второто предложение няма никаква логика, защото Законът за нотариусите така или иначе е вменил в тяхна отговорност да изпълняват съвестно всички свои задължения и да отговарят за всичко онова, което извършват, удостоверяват, подписват и т.н. То е все едно да кажем: „Нотариусът е длъжен за спазва Закона за нотариусите.”
За тези две алинеи аз смятам, че ако се приеме едната, а другата е безсмислена общо взето, ще се блокира изпълнението на предложението, което съм направил за изменение.
За финансовата страна ще го коментираме след това.
Боян Терзиев:
В Наредбата за реда и начина за осъществяване на достъпа до търговския регистър по служебен път, в информационната система на търговския регистър по всяко време във всяка секунда може да се разбере кое лице, кой администратор, кой деловодител, кое длъжностно лице какво точно е направено.
Тук има и още един съществен елемент – за сигурността на системата на търговския регистър. Имаме доста зачестили случаи за кражба на фирми. Много важно е в един момент, когато се стигне до отговорността, да се знае кой носи съответната отговорност.
Съгласно Закона за търговския регистър всички справки могат да се издават във всички териториални звена на Агенцията по вписванията, което на 100% препокрива районите на действие на нотариусите и на съответните районни съдилища. Аз лично съм разговарял с много нотариуси по повод на този текст. Идеята на нотариуса е когато дойде съответния клиент при тях за някаква сделка, тъй като ние вписваме много динамично, тяхната идея е да могат писмено да удостоверят към съответния момент какво е било фактическото положение по отношение на търговците. Това аз го разбирам като облекчение за самия нотариус. Не е въпроса да задоволим клиентите, защото навсякъде, където има Агенция по вписванията може да се получи такова удостоверение. Но ако правното състояние на търговеца в този час е едно, след един час може да бъде различно. И отговорността на нотариуса е голяма – да влезе в компютъра, да види това нещо и да каже аз го установих. За това считам, че предложението за такива права на нотариусите може би има резон, защото може би нотариусите искат като видят това, да го издърпат от системата, да го заверят и да сложат този документ към съответната нотариална преписка.

Янаки Стоилов:
Аз също настоявам този въпрос да бъде решен така както се предлага, защото при нас и без това има доста случаи на злоупотреби. И след като този документ ще удостоверява официално определени обстоятелства, трябва да е знайно, че те наистина са такива към съответния момент.
Освен това, аз смятам, че той може да има и друго положително въздействие при финансовото решение, тъй като ние можем да решим нотариусът да не внася такса за всяко удостоверение, а да има примерно нещо като абонамент към Агенцията и това да бъде много по-просто. Той регистрирайки си подписа, внася абонамент и повече няма никакви преки взаимоотношения по повод на отделните удостоверения.
Имат думата г-н Казак и след това г-н Ралчев.
Четин Казак:
Преди да минем към финансовите въпроси, виждам, че и тези предизвикват доста спорни позиции.
Искам само да задам един уточняващ въпрос към представителя на Агенцията по вписванията. Датата и часът, които са посочени в предложението, нотариусът сам ли ще ги нанася или те ще излизат автоматично при излизането на справката от компютъра. Т.е. те ще бъдат генерирани от системата. Защото аз съм съгласен с тези доводи, но при условие, че не нотариусът сам нанася датата и часа на справката, а тя се генерира автоматично от системата при издърпването на информацията.
Боян Терзиев:
Самата система поддържа тази информация за дата, час, минута при себе си. Към настоящия момент пише само датата.
Борислав Ралчев:
Тогава защо искате да има и друго.
Боян Терзиев:
Защото искаме да има следа.
Янаки Стоилов:
Искат да имат следа от влизането на нотариуса в системата.
Четин Казак:
Точно това имах предвид, че системата трябва още при отпечатването на справката да генерира часа. Това е именно срещу възможността от злоупотреби и подмяна на реалния час.
Пламен Ранчев:
Търговският регистър е публичен и всеки може да влиза да си направи справка.
Янаки Стоилов:
Те могат да влизат, но няма никакви последствия от тяхното влизане.


Борислав Ралчев:
Защо в единия документ ще има дата и час, а в другия няма да има, когато функцията им е една и съща.
Пламен Ранчев:
Искам да задам един въпрос към представителя на търговския регистър. С това, което в момента те са изработили като продукт, те нарушават Закона за защита на личните данни. Във всеки един момент всеки може да влезе и да види ЕГН, лична карта, постоянен адрес и други идентификационни данни на лицето, подписа му, защото са сканирани документите. Те не могат да обяснят защо това продължава да съществува така. Влезте в търговските регистри в Италия и Германия, за да видите как са закрити данните там.
Реплика: И нашата идея беше такава.
Пламен Ранчев:
Да, но не са закрити. А сега говорим за неща, за които просто се формализираме. Те носят наказателна отговорност за това. Може да се сезира прокуратурата. Всеки във всеки един момент може да види личните данни на всеки. А предизвиквате съмнения в това, че нотариусът едва ли не ще извърши някаква измама. Каква измама може да извърши нотариусът, та да го караме той с електронен подпис да влиза в системата?
Янаки Стоилов:
Да се върнем към въпроса, който обсъждаме. Този въпрос е много важен. Но да не смесваме изцяло парламентарния контрол чрез комисията върху дейността на министерството и търговския регистър със законопроекта.
По конкретния въпрос за достъпа. Какво е финалното ви становище. Чухте мненията за това каква следа се оставя, има ли пълна идентичност между двата ли документа, ще се отразява ли датата на този документ, който нотариусът автоматично изважда или тя остава само при служителите в регистъра, за да се ориентираме към някакво решение. Все пак сме в края на дискусията, а не в началото.
Пламен Ранчев:
Имам само един въпрос. С каква цел трябва да оставя следа?
Янаки Стоилов:
Нотариусът трябва да може да каже, ако възникне спор и се окаже, че състоянието на това търговско дружество е различно от удостовереното и се ангажира неговата отговорност, той трябва да може да каже, че няма нищо, което да е некоректно, защото в този ден и час аз имах тази информация в търговския регистър, която съм удостоверил.
Пламен Ранчев:
Обяснявам много просто. Цялата история на дружеството я има в търговския регистър и сам можете да видите всички промени кога са станали, в коя дата са заявени, кой ги е заявил, защото в регистъра има архив.
Янаки Стоилов:
Има ги, но нотариусът се подписва и той може да се подпише за нещо, което е различно към този час, в който той е издал удостоверението.
Плмен Ранчев:
Винаги може да се направи сравнение и всеки може да го направи и не е необходимо да се прави такова разследване. Всеки един от нас може да го отвори и да го води.
Борислав Ралчев:
Но тук се говори за престъпление.
Янаки Стоилов:
Да, и те не са чак толкова епизодични. Всяко едно престъпление първо трябва да се ограничи като възможност за извършване, а не като санкция.
Надка Балева:
Г-н Председател, в тази връзка никаква гаранция няма и ако удостоверението се издаде директно от съответната регионална структура на регистъра. Защото там се отбелязва само датата. И ако сутринта те издадат едно удостоверение с тази дата и след обяд впишат някаква промяна, то и за техния документ може да се постави въпроса кой от двата документа е с вярното съдържание, тъй като те са с една и съща дата.
Елиана Масева:
Аз не знам каква е тази идея. Няма толкова много работа. Защо не си ги издават техните териториални агенции. Сега излиза, че ще им сложим и втора такса.
Боян Терзиев:
Удостоверението наред с датата си има и изходящ номер.
Янаки Стоилов:
Т.е. по различния изходящ номер може да се конкретизира и времето.
Боян Терзиев:
И друго, искам да подчертая, че във всеки един момент, може да се каже кое е лицето, защото то чрез своя електронен подпис има достъп до системата. Кой точно, на кой компютър какво е издал и т.н.
Янаки Стоилов:
Аз не виждам съществени възражения срещу това нотариусите да имат регистриран достъп до информационната система.
Пламен Ранчев:
Ако ги караме да се регистрират, се обезсмисля моето предложение.
Янаки Стоилов:
Защо? Той се регистрира веднъж.

Татяна Дончева:
Те имат компютърни механизми да установят кой кога е влизал в системата.
Янаки Стоилов:
Може ли да се установи кога един нотариус е влязъл в системата, извадил е на принтера това удостоверение, какво ще установят. Нищо няма да установят.
Пламен Ранчев:
Защо трябва да установят? Аз ако го извадя, какво?
Янаки Стоилов:
Това, което Вие ще извадите, няма никакво значение. Защото никъде не може да ви послужи, освен за собствена информация. А другото го представяте като официален документ, който навсякъде отразява това състояние.
Пламен Ранчев:
И ако някой го сфери в този в търговския регистър и каже, че не отговаря и не му върши работа и толкоз. Нищо повече не става.
Янаки Стоилов:
Става. Защото за това са възниквали спорове и те са възниквали още от регистърните производства в съдилищата и ще възникват и в регистъра.
Пламен Ранчев:
Няма да възникват. Защото търговският регистър е направен да се ползва пряко и директно без вадене на такива удостоверения. Друг е въпросът, че още държавни институции продължават да искат на хартиен носител тези удостоверения. Докато спрат да ги искат, ще бъде този спор.
Разбирам, че целта на това предложение е да блокира моето предложение и то да не стане изобщо работещо. Ако искате ще го оттегля и да приключим спора.
Янаки Стоилов:
Това обобщение може да се направи, ако се създадат прекалено тежки финансови изисквания.
Пламен Ранчев:
Иска се електронен подпис, регистриран достъп, да превежда част от таксите. Така нотариусът трябва да се превърне в обслужващ орган на търговския регистър. Това няма да стане.
Аз предлагам друго. Тези удостоверения всеки да си ги вади и без всякакви заверки да важат навсякъде. При това положение ще оттегля предложението. Директно трябва да се ползва търговския регистър и тогава няма нужда от такива удостоверения.
Янаки Стоилов:
Едно е гарантирането на сигурността на информацията, друго е цената на достъпа за тази информация.

Пламен Ранчев:
Те самите не я гарантират. Всички лични данни ги има на показ. Какво гарантират.
Янаки Стоилов:
Личните данни дават информация, която е недопустима. Личните данни не се отразяват върху сигурността на информацията. Те засягат други интереси. Това не прави информацията по-несигурна, че те не са свършили работата си да заличат част от тези лични данни.
Г-жа Нешева, заповядайте.
Виктория Нешева:
Ние сме изпратили едно становище до Комисията с правни аргументи по отношение на проекта.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви да не се връщаме към него. То е становище за първо четене. То беше представено за сведение. След приемането на законопроекта на първо четене аз предлагам да се съобразим с този факт. Защото това становище оспорва законопроекта по принцип. Сега въпросът е дали ние можем да направим съдържание, което съответства на това, което е прието на първо четене.
Виктория Нешева:
По новия вариант, който прочетохте сега, фактически първо нотариусът ще изтегли документа с логото на агенцията. След това ще пренесе данните от този документ на агенцията в удостоверение, което той издава. Така ли се разбира?
Янаки Стоилов:
Не, направо ще се подпише върху него.
Виктория Нешева:
Значи той ще каже в кой час го е изтеглил, ако няма тази регистрация. Пак ще има съпоставяне на данни в агенцията с това, което той ще завери, защото той може да каже, че г е направил в 3:00 часа, а го е направил 2:00 или в 5:00 часа след обяд. Той съставя документа.
Пламен Ранчев:
Вие правите нотариуса най-голям измамник, който ще се занимава само с такива далавери.
Янаки Стоилов:
Да не подценяваме, че има и такива вериги, в които участват и нотариуси.
Елиана Масева:
Най-добре е да си ги издава Агенцията тези удостоверения.
Пламен Ранчев:
Щеше да е безсмислен този спор и нямаше да го има това мое предложение изобщо, ако търговският регистър беше създал норамлни условия за издаване на удостоверенията. Ако бяхте назначили достатъчно служители и да не се чака с часове за едно удостоверение, ако имахте достатъчно хора в цялата страна, за да не пътуват хората цял ден до областния град, да превеждат пари по банки и да плащат банкови комисионни за едно удостоверение, което може да се издаде в районния град всеки един. И аз ще ви кажа защо не са ги създали тези условия. Защото трябва тези 30% приходи, които отиват в допълнително материално стимулиране, да отиват при тях. Държавно учреждение, което бюджетът го издържа, прави това. Извинявайте, но това на нищо не прилича. Не стига, че бюджетът издържа учреждението, а отгоре на това те имат допълнителни приходи, които не знам защо изобщо сме ги допуснали.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване. Все пак моето настояване, независимо кой какво мнение има по другите алинеи, за ал. 3 да възприемем предложението, което допълнително е направено като уточняващо към предложението на г-н Ранчев. То е, че се издават тези документи от нотариус след регистрирането му в информационната система на търговския регистър.
За таксите отделно ще решаваме. Но това е елементът на правната сигурност, който мисля, че ние трябва да гарантираме с допускането на тези лица, които да издават удостоверителни документи.
Който поддържа тази ал. 3, моля да гласува.
Реплика: Коя ал. 3 гласуваме.
Янаки Стоилов:
Пламен Ранчев има текст като вносител. Това, което подлагам на гласуване е модификация на неговото предложение със следното съдържание:
„(3) Документите по чл. 33, ал. 1 и 2 могат да се издават и от нотариус след регистрирането му в информационната система на търговския регистър, откъдето се удостоверява денят и часът на изготвянето им.”
Пламен Ранчев:
Така приета няма да се изпълнява. Просто няма да искат да го правят.
Янаки Стоилов:
Защо да не искат?
Пламен Ранчев:
Вие ми модифицирахте предложението и аз такова не го познавам.
Янаки Стоилов:
Г-н Ранчев, защо според Вас това ще демотивира нотариусите?
Пламен Ранчев:
Те не са задължени да го правят.

Янаки Стоилов:
Не са. Но кое ще им попречи еднократно да се регистрират в търговския регистър.
Подлагам на гласуване редакцията на ал. 3, която току-що прочетох. Които я поддържат, моля да гласуват. Три гласа „за”. Останалите – осем гласа са „против” и „въздържали се”. Не се приема.
Същото е и за ал. 4.
По финансовата част. При това положение не знам дали въобще е възможна, след като няма да има никаква следа от достъпа на нотариуса.
Подлагам на гласуване ал. 5 и ал. 6 – едната е за таксата, а другата – за наредбата, която се издава.
Тези, които са „за”, моля да гласуват. Няма „за”. Не се приемат.
Подлагам на гласуване текста на вносителя. Които са „за”, моля да гласуват. Седем гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се текстът по вносител.
Предлагам ви в пленарна зала тази дискусия да продължи и на съответното ниво аргументите да бъдат изложени, за да се прецени крайното решение.
Г-н Ранчев, в залата ще се внесе текстът така, както е представен от Вас. Благодаря Ви за участието.
По втора точка - Обсъждане на проект на решение за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в Юридически факултет и Исторически факултет, внесен от Министерския съвет.
Г-жа Добрева като заместник-министър на образованието и науката накратко ще представи мотивите за това разделяне на факултета на два. Водеща е Комисията по образованието и науката. Заповядайте, г-жо Добрева да чуем мотивите по същество.
Ваня Добрева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Великотърновският университет включва в структурата си седем факултета, единият от които е Историко-юридическия факултет. За да се обособи подготовката на студентите по специалността „Право”, водеща до упражняването на регулирана по смисъла на § 4в от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование професия, Академичният съвет на висшето училище е взел решение да се преобразува Историко-юридическия факултет в два факултета. Проектите за преобразуването на основното звено са положително оценени от Националната агенция за оценяване и акредитация с Протокол № 15 от заседание на Акредитационния съвет от 30 април 2009 г.
В Юридическия факултет ще се подготвят студенти по специалността „Право”, което ще позволи да се подобри качеството на учебния процес. Проектът предвижда обучението на повече докторанти и разширяване на възможностите за научна дейност. Преобразуването ще спомогне и за откриване спецификата и възможностите на специалностите от професионално направление „История и археология”.
С обособяването на структурните звена ще се създадат предпоставки и за осъществяване на по-тясно сътрудничество с български и чуждестранни сродни факултети, което ще допринесе за ползотворен образователен и научен обмен.
Обучението в новите основни звена ще се обезпечава от научно-преподавателски състав на основен трудов договор във висшето училище, отговарящ на изисквания на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование.
В Юридическия факултет ще преподават 44 преподаватели на основен трудов договор. От тях 23 са хабилитирани.
В Историческия факултет ще има 56 преподаватели, от които 32 хабилитирани.
Основните изисквания на чл. 26 от Закона за висшето образование за академичен състав са спазени.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Има думата г-жа Балева.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, мисля и съм убедена, че това предложение следва да бъде подкрепено, защото спецификата на обучение е такава, че наистина гарантира по-добро обучение и получаване на специфични знания при обособяването на двата отделни факултета.
Историята на факултета няма да я разказвам. Той първо възникна като филиал на Софийския университет. Явно е, че след като има достатъчен брой хабилитирани преподаватели е нормално това отделяне. Предлагам на всички колеги да го подкрепим.
Ваня Добрева:
През 2001 г. със съответните промени в Закона за висшето образование за нуждите на акредитацията въведохме едно специално изискване, според което за да може да има такова структурно звено е необходим определен брой хабилитирани преподаватели. Един преподавател може да се води единствено на два основни трудови договора.
Освен това, в Министерството на образованието и науката изградихме регистър, така че правим допълнителна проверка за тези неща и 70% от преподавателите да са хабилитирани.
Използвам възможността да ви кажа, че в понеделник организираме дискусия в Министерството на образованието и науката, на която ще прегледаме всички планове и факултети, които дават правото на студентите да упражняват специалността „Право”, както и дипломите, които постъпват от чуждестранни висши училища и които подлежат на акредитация. Това е един въпрос, който не е в нашите правомощия. Той е в компетентностите на Министерството на правосъдието.
Имаме вече доста натрупани въпроси, но ние имаме опит, за да решим тези проблеми и да регулираме обучението по право по принцип във всички университети.
Янаки Стоилов:
Този факултет е един от най-рано създадените и с относителни предимства пред някои други. Очаква се неговото развитие да продължи като самостоятелен факултет.
Има един друг проблем, но той не е за конкретното решение относим – за това, че много станаха юристите, които се обучават на много места, но са и много като численост и ако има възможност да се препоръча на повечето от тези факултети да посвият приема. Защото до преди няколко години нямаше безработни юристи. Сега вече и сред юристите безработицата силно навлиза, което показва, че се подготвят кадри, които силно надвишават потребностите на една страна като България от такъв род специалисти.
Ваня Добрева:
На този етап това е оцененият проект от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Относно подготовката на студентите и план-приема. През 2007 г. ние извършихме промени в Закона за висшето образование и въведохме понятието „капацитет”. В крайна сметка се оказва, че университет или факултет, които надвишат капацитета, плащат глоби и мисля, че в момента вече се дисциплинира системата, особено в областта право.
Янаки Стоилов:
Критериите са два: единият е капацитета, а другият – потребността, защото може да има капацитета, а да няма потребност или обратното.
Да преминем към гласуване.
Тези, които подкрепят приемането на внесеното решение, моля да гласуват. Благодаря ви? Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се подкрепя решението.
С това завършва официалната част от заседанието.
Преди да закрия заседанието искам да благодаря на всички за съвместната работа. Смятам, че в повечето случаи сме търсили решения всеки така, както по убеждение смята, че трябва да ги приеме в съответствие със своите професионални познания и с оглед на политическите позиции, които е поддържал. Мога да твърдя, без да е еднозначна тази преценка, че в повечето от случаите, в значителния брой от случаите наистина са търсени такива решения, които се смята, че ще подобрят правната система.
Пожелавам ви успех в начинанията занапред.
Пожелавам ви добро здраве и удовлетворение от работата, която ще извършвате в бъдеще.
Четин Казак:
Аз искам да благодаря на Председателя на Комисията и най-вече на всички експерти-сътрудници към комисията, благодарение на чиито труд ние успявахме да сътворяваме едно подобряващо статуквото законодателство.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Поканили сме експертите, които са били най-активно ангажирани, както постоянните експерти към Комисията, така и от Правната дирекция.
Благодаря и на останалите специалисти и на стенографа. Тяхното натоварване не е било по-малко, а понякога даже са били и по-потърпевши от нашата дейност.
Още веднъж благодаря на всички.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: