---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 2

Днес, 18.01.2006 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието - Ана Караиванова-заместник-министър, Елена Владимирова -експерт в Съвета по законодателство на Министерството на правосъдието, от Върховната административна прокуратура - Цони Цонев, проф. Кино Лазаров – експерт в Съвета по законодателство на НС, от Върховния административен съд - Светла Петкова, проф. Емилия Спиридонова-Къндева - експерт, от Висшия административен съвет – Георги Ангелов и Александър Недялков, Иван Тодоров – адвокат и проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата.
Заседанието се ръководи от Валентин Милтенов, заместник- председател на Комисията по правни въпроси.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, при условията на спадащ кворум откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на проекта на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12/10.08.05 г., внесен от Министерския съвет-продължение.
2. Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 21.12.2005 г., получено на 23.12.2005 г. с приложено искането на главния прокурор на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 8/2005 г., за установяване противоконституционността на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд; чл. 38, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 125а, ал. 8 на Закона за съдебната власт.
По първа точка
Преди да започнем по дневния ред искам да кажа няколко думи. Пред мен е систематизираното становище на Съвета по законодателство, който е дал някои бележки по Административнопроцесуалния кодекс, които аз при разглеждането на всеки текст ще ви уведомявам, за да ги имате предвид при дискусията.
Искам да припомня, че от последното заседание дебатът остана върху чл. 33. Дебатът беше по отвода и за производството при спорове, ако възникнат, кой орган ще решава. От стенограмата виждам, че проф. Лазаров и проф. Къндева са поели ангажимента да подготвят някакво предложение. Дали има такава готовност сега? Имате думата.
Проф. Емилия Къндева:
Предложението е за ал. 3 на чл. 33.
(3) Отводът се решава от непосредствено горестоящия орган, ако има такъв.
Миналият път спорът беше не за този принципен подход, а за това, че не всички имат горестоящ орган. Няма друго решение, освен ако няма горестоящ орган и действително са съществували предпоставки за отвод, при обжалването по съдебен ред това ще бъде изтъкнато като съществено нарушение на процесуалния период.
Валентин Милтенов:
Благодаря ви. Чухте предложението на проф. Къндева. Ако има други предложения, моля да ги чуем сега.
За чл. 33 има направено предложение от Съвета по законодателство по ал. 1.
“Може да бъде отстранено” да се замени със “се отстранява”.
В ал. 2 думите “след като е възникнало основанието за това” да се заменят със “след узнаване на основанието за това”.
Имате думата. Ако няма, подлагам на гласуване чл. 33 с така направената редакция. Заповядайте, проф. Къндева.
Проф. Емилия Къндева:
Това е едно уточняване. Поне така се обсъжда и в Съвета по законодателство. “Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2 ...”, за да може да личи отнякъде кои са тези основания за отвод.
“Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2” и нататък продължава текста.
Валентин Милтенов:
Предлагате тази нова редакция?
Проф. Кино Лазаров:
Има предложение в този смисъл от г-жа Манолова.
Валентин Милтенов:
Предложението на г-жа Манолова по принцип се приема. Гласуваме чл. 33 в тази редакция с предложената ал. 3 и с направените уточнения в ал. 1 и ал. 2. Който е “за”, моля да гласува. Приема се. Против и въздържали се няма.
Минаваме на следващия текст – Участие на страните в производството, чл. 34. Имате думата, колеги.
Има направени предложения на първо място от народните представители Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов.
В чл. 34, ал. 3 накрая на първото изречение се добавя: “като осигурява подходящ срок за това.”
Също има направено предложение от Мая Манолова:
В чл. 33, ал. 3 след думата “искания” се поставя запетая и се добавят думите: “в определен от него срок, но не по-дълъг от седем дни”.
В изречение второ преди думата “страните”, се добавят думите: “в същия срок”.
Елена Владимирова:
“Да се определя срок не по-дълъг от 7 дни.”
Фактически това е комбинация от двете предложения.
Чл. 34, ал. 3 ..., като определя срок не по-дълъг от 7 дни”.
Валентин Милтенов:
Да считаме, че по принцип предложението на Българинов, Софиянски и Каракачанов се приема по принцип и се инкорпорира с предложението на Мая Манолова. Има ли други предложения? Заповядайте, проф. Лазаров.
Проф. Кино Лазаров:
На мен ми се е случвало много често да се изказвам на тема срокове и почти винаги съм констатирал, че във всички законопроекти се определят множество нереални срокове – много къси. Тук защо в 7 дневен срок? Възможно е случаят да е сложен. Той не може да си организира защитата. Съответната страна да може да осигури необходимите писмени доказателства.
Валентин Милтенов:
Вие считате, че трябва да бъде предложен по-дълъг срок?
Проф. Кино Лазаров:
Може да бъде както предлагат Българинов, Софиянски и Каракачанов – “като осигурява подходящ срок, но не по-къс от 7 или не по-дълъг от 14 дни.” Хем ще има отговорност за неспазването – процесуално, а и горна граница. Подходящ срок.
Яни Янев:
Тук не става въпрос за срок за представяне на доказателства, а само за становища и възражения. Т.е. мисля, че страната в този седем дневен срок реагира. Ако се направи искане за допускане на доказателства и т.н., това е друг въпрос. А тук имаме само да изразят становище по събраните доказателства, както и да направят искания. Аз мисля, че ако на страната е необходим по-дълъг срок, за да събере доказателства, това е вече втората страна, която тя ще изрази в писменото си искане. Но за едно становище само да слагаме 14 дневен срок мисля, че не е разумно.
Валентин Милтенов:
Оформят се две становища: от една страна, това, което е предложено от колежката Манолова за седем дни и от друга страна, това, което предлага проф. Лазаров – “подходящ срок, но не по-дълъг от 14 дни.” Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване първото предложение: “в определен от него срок, но не по-дълъг от седем дни”. Който е за това предложение, моля да гласува. Приема се това предложение. Другото отпада.
Подлагам на гласуване чл. 34 с така направеното предложение в ал.3. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме нататък. Следващият текст е на чл. 35. Изясняване на фактите и обстоятелствата. Имате думата, колеги. Ако няма, подлагам на гласуване чл. 35. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се.
Чл. 36. Доказателствена тежест. Има една бележка на Съвета по законодателство:
Да се промени заглавието “Доказателствена тежест” със “Събиране на доказателства”. Имате думата по така направената бележка.
Проф. Огнян Герджиков:
Мисля, че е по-коректно “Събиране на доказателства”.
Валентин Милтенов:
Да считам, че го правите като предложение, проф. Герджиков? (Да.) По самия текст има ли бележки, възражения?
Подлагам на гласуване чл. 36 с така направеното предложение за промяна на наименованието на текста – “Събиране на доказателства”.
Който е съгласен, моля да гласува. Приема се.
Продължаваме с чл. 37. Доказателства.
Има направено предложение от колегите Българинов, Софиянски и Каракачанов: В чл. 37, ал. 2 след думата “служебно” се добавя преди запетайката : “и са безспорни”.
Имате думата по този текст.
Надка Балева:
Аз лично не приемам формулировката, направена в предложението на колегите – “и са безспорни”, защото всеки един факт и всяко едно обстоятелство подлежи на оспорване. Даже това е и субективна преценка. Текстът, предложен от вносителя, е по-точен и коректен.
Валентин Милтенов:
Други бележки? Заповядайте, г-н Димитров.
Филип Димитров:
Очевидно точно това е имал предвид, че има някои факти, които могат да бъдат оспорвани. Т.е. по този начин кръга на служебно известните факти би се разширил. Те подчертават, че тук става въпрос само за такива плоски факти, които са.
Валентин Милтенов:
Заповядайте, проф. Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Когато имаме факти от тези три категории: общо известни, служебно известни или формулирани чрез оборима презумция, тези три вида факти са така наречените “временно безспорни”. Мисля, че те не се нуждаят от доказване. Във всеки един момент могат да бъдат оспорени от другата страна и да се включат в обекта на доказване, при което стават спорни. Така че това уточнение нищо не казва. Те са безспорни в настоящия момент поради самия факт, че са такива и затова не се нуждаят от доказване и не са оспорени. “Не се нуждаят от доказване” означава именно, че самият закон поради тази причина не изисква за тях доказателства, но ако бъдат оспорени, те са обект на доказване. Така че няма нужда от това допълване.
Валентин Милтенов:
Аз формално подлагам на гласуване предложението на колегите Българинов, Софиянски и Каракачанов. Който е за тяхното предложение, моля да гласува? Въздържали се? Един въздържал се. Против? 8 са против. Не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 37 с двете му алинеи в предложената редакция. Който е “за” текста, моля да гласува. Приема се.
Преминаваме нататък. Чл. 38. Зачитане на тайната на страните. Имате думата по чл. 38, колеги. Заповядайте.
Надка Балева:
Колеги, лично аз не мога да възприема смисъла на този текст:
“Чл. 38. Страните в производството имат право тайните им, представляващи защитена от закона информация, да не се разпространяват неправомерно.”
По принцип неправомерното разпространяване си е възведено в правило и не е необходимо да кажем имат право, което значи, че може и не може. Ако може вносителят да изясни какъв е смисълът точно на тази формулировка. Поне на мен не ми става ясно.
Валентин Милтенов:
Кой може да направи това? Проф. Лазаров, заповядайте.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че този текст е сполучлив и трябва да остане така, както е предложен.
Надка Балева:
Защитена от закона информация по принцип не може да се разпространява неправомерно. То е задължение на другия да не злоупотребява.
Валентин Милтенов:
Проф. Димитров, заповядайте.
Проф. Валери Димитров:
Уважаеми колеги, има няколко категории тайни в нашето законодателство, които са подложени на специален режим: личната тайна, банкова тайна, инвестиционна тайна. Ако някои разпространява такива тайни, това е правонарушение. Някои от тайните са защитени и само със съдебно разрешение може да се получава достъп до тях. По принцип това означава, че съответното лице има субективно право на такава тайна, на определен кръг сведения и данни. Да нямат достъп до тях неправомерно и съответно разпространяване и използване в користен интерес. Има такава уредба в няколко закона. Аз мисля, че текстът е коректен от тази гледна точка, тъй като е възможно по принцип неправомерното разпространяване на такава тайна или опитът за достъп и разпространяване на такива сведения, които са защитени от закона тайни, включително и от длъжностни лица. Например, прокуратурата няма достъп до банковата тайна, нито пък икономическата полиция. Могат да я получат само по съдебен ред и ако се опитат да получат достъп до тази тайна и да я разпространяват, да я предоставят на други лица, те вършат правонарушение.


Валентин Милтенов:
Благодаря ви. Проф. Къндева. След това, г-н Тодоров, ще ви дам думата.
Проф. Емилия Къндева:
Аз съм съгласна с критичните бележки срещу понятието “неправомерно”. То по-скоро е употребено вместо понятие или израз “да не се разпространяват освен за целите на процеса” – нещо в този смисъл. Те не се разпространяват неправомерно, което по начало е защитена информация, а да не се разпространяват извън необходимите цели - за процеса. Не съм готова с формулировката, но това е смисълът.
Иван Тодоров:
Само да ви обърна внимание. Първоначалната формулировка, която комисията беше приготвила е, че страните в производството тайните, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни да не се разпространяват неправомерно. Министерският съвет са пипнали този текст не както трябва. Така, както е формулиран в окончателния проект чл. 38 е безсмислица, тъй като е хем защитена от закона информация. Какво значи защитена от закона информация? Информация, която не може да се движи свободно. И след това се казва: не може да се разпространява неправомерно. Разбира се, че не може да се разпространява неправомерно. Затова, ако искаме да бъдем точни, то текстът има смисъл в следния случай:
“Страните в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват освен в предвидените в закона случаи.”
Това е смислената формулировка. Не знам какво са имали предвид колегите от Министерския съвет да я преформулират, но се получава безсмислица. По принцип идеята да има такъв текст е хубава и във всички съвременни законодателства го има, но така както е формулирано правилно се забелязва, че има логическо несъответствие.
Надка Балева:
И само още една реплика: “... да не се разпространяват” – говорим за един процес. Там се представят доказателства от различно естество. “Разпространяват” - това значи да се дават за публикуване на журналистите ли, да се пише по този въпрос ли? Какво значи разпространение на тайни? Ние говорим за доказателства в процеса.


Валентин Милтенов:
Има ли други предложения? Да считам ли, че така както е направено предложението от г-н Тодоров се приема от колегите.
Надка Балева:
Нали няма в предложения текст “разпространяват”?
Иван Тодоров:
Освен в предвидените от закона случаи.
Надка Балева:
Къде да се разпространяват?
Иван Тодоров:
Няма по-кратка дума. Не може да се обясни по-точно. Трябва да се обяснява с повече думи.
Валентин Милтенов:
Ако трябва чисто редакционна поправка, да го видим допълнително.
Иван Тодоров:
Редакционно предлагам следното:
“Страните в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни да не се разпространяват освен в предвидените в закона случаи.”
Това е формулировката на комисията, като вместо “неправомерно” е записано “освен в предвидените от закона случаи”, което е по-точно казаното. Защитената от закона информация си е защитена и няма смисъл в закона да казваме, че тя пак е защитена.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване чл. 38 в така направената редакция. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се. Благодаря ви.
Надка Балева:
С търсене на по-подходящата дума от “разпространява”.
Реплика: “предоставяне на други лица”.
Валентин Милтенов:
Колеги, преминаваме към следващия текст. Доказателствени средства – чл. 39.
Има направено предложение от колежката Манолова:
В чл. 39, ал. 1 думите: “писмени и веществени доказателства, експертиза и други начини и средства” се заменят със “заключения на вещи лица, други писмени и веществени доказателствени средства и други средства”.
Имате думата. Заповядайте, проф. Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Всъщност същността на това предложение да се замени понятието “експертиза” със “заключение на вещо лице”, което за мен е по-удачно като носител на информация и да отпадне думата “начини”, защото начинът не е доказателствено средство. Начинът е свързан със способа за събиране, а не със средството като носител на информация. По принцип мисля, че трябва да се подкрепи това предложение, може би без промяната в поредността, но това е смисълът.
Валентин Милтенов:
Има думата г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Извинете ме, но “веществени доказателства” е едно, а “веществени доказателствени средства” е съвсем друго. “Вещественото доказателство” е доказателство, което е събрано, материално, а “вещественото доказателствено средство” е някакво изготвено копие. Моето предложение е да си остане “веществени доказателства” и поисканите “веществени доказателствени средства” да се добави.
Валентин Милтенов:
Предложението на г-жа Караиванова е да останат и двете, тъй като са две различни неща – веществени доказателства и веществени доказателствени средства.
Проф. Кънчева иска думата.
Проф. Емилия Къндева:
Бих се опитала да обединя двете предложения и в ал. 1 да остане така: “Писмени и веществени доказателства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени.”
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения? Ако няма, да гласуваме.
Надка Балева:
По направеното предложение от проф. Къндева – да, приемам го, но установяват се чрез обяснения декларации на страните. Обясненията в декларативна форма ли да бъдат облечени. Какво се има предвид от вносителя?
Проф. Анелия Мингова:
Вид обяснения. Декларацията не е писмено обяснение.
Надка Балева:
Обясненията са устни.
Проф. Анелия Мингова:
Те са устни и би трябвало да се протоколират.
Яни Янев:
Исках да помоля хората, които са от работния екип. това доказателствено средство “сведение” , какво се има предвид? Аз за първи път чувам доказателствено средство “сведение”. Ако може това да го изясним.
Валентин Милтенов:
Кой от работната група може да каже? Проф. Лазаров, заповядайте.
Проф. Кино Лазаров:
Първо, досежно направената бележка за обяснения и декларации. Под декларации се има предвид това доказателствено средство, посочено в чл. 43, където се говори за писмени декларации. А обясненията могат да бъдат и устно и писмено дадено сведение.
Що се касае до другите предложения, мисля, че са приемливи, но два пъти се повтаря “и други”: “...други писмени и веществени доказателствени средства и други средства”. Този израз “и други средства” може да отпадне, защото другите доказателствени средства ще бъдат или писмени или веществени, т.е. това се съдържа в предходния текст.
Беше зададен въпроса какво се разбира под “сведение”. Това не е нещо ново за нашето законодателство. Имаше в Закона за трудовото производство от 1970 г., има го и в действащия сега, в ЗАП където се говори за сведение. Под “сведение” се разбира това, което в съдебен процес би било показание. За това ние спорихме дали трябва да се говори за показания и най-важното, дали трябва да има наказателна отговорност за лъжесвидетелстване пред административен орган. Направихме консултации със специалисти по наказателно право и се прие, че сведенията трябва да се наричат именно сведения. Това е равнозначно на обяснения. Досежно средството за защита срещу евентуално лъжесвидетелстване, това е възможността на съда, възможността на административния орган да обясни на свидетеля, но по-нататък ще стигнем до това, че при обжалване на административния акт пред съда той може да бъде разпитан като свидетел. Смята се, че това ще бъде един известен стимул против лъжесвидетелствуване. Но пресилено ще бъде да предвидим наказателна отговорност и за тези сведения. Така беше и през 1970 г. в най-първия Закон за наказателното производство, където тези лица се наричаха “свидетели” и техните обяснения се наричаха “показания”, но не беше предвидена никаква отговорност за лъжесвидетелствуване пред административен орган.

Валентин Милтенов:
Благодаря ви. Да обобщим. вие предлагате “и други средства” да отпадне? (Да.)
Давам думата на Мая Манолова.
Мая Манолова:
С предложението, което съм направила, съм се опитала да бъдат изчистени текстовете в случаите, в които се смесват доказателствата със способите за събиране на доказателства.
И по-нататък, тъй като стана дума за сведенията, според мен, се преплитат термините “обяснения”, “”показания” и “сведения”. Трябва да постигнем някакъв синхрон с ГПК и НПК и според мен, би трябвало да изхождаме от там възприетата терминология, а именно, че обяснения обикновено дава страната за себе си, показания дават свидетелите. Аз съм разбрала вашия първоначален замисъл в смисъл, че сведения дават трети лица, т.е. такива, които не участват в административното производство, т.е. те са участници, но не са страни. По-нататък съм направила предложение именно в тази посока по този начин да бъдат разбирани термините, т.е. да се използват съобразно обичайното им предназначение и това, което вече е възприето в другите два процесуални кодекса.
В конкретния случай буди недоумение и в своето предложение не съм го изчистила, тъй като след това видях, другите начини за установяване на факти, освен извън способите за събиране на доказателства и доказателствата не би следвало да имат други начини за събиране на факти. Това е нещо, което няма как да бъде приравнено или да бъде синхронизирано с досега възприетите терминологии. Ако по принцип се обединим около подобно тълкуване, в следващите текстове да изхождаме от тази позиция.
Валентин Милтенов:
Г-жо Манолова, вие дали чухте предложението на проф. Къндева, която обобщи. Дали ще се съгласите с него. Ако може да го повторите.
Проф. Емилия Къндева:
Там, където е предложението на г-жа Манолова: “писмени и веществени доказателства, заключения на вещи лица и други средства”.
Валентин Милтенов:
Съгласни сте с така направеното предложение?
Проф. Кино Лазаров:
Добре е така.


Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване чл. 39 с така направената редакция в ал. 1. Имаше предложение “по определен начин” да отпадне. Остава ли това нещо? (Не.) Включваме го и това, като отпада “по определен начин”.
В тази окончателна редакция подлагам на гласуване чл. 39. Който е “за”, моля да гласува. Гласували “за” 15.
Надка Балева:
Кое отпада и кое остава.
Валентин Милтенов:
Ще прочета целия текст на чл. 39.
“Чл. 39 (1) Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши с други средства.”
В предложената редакция нека да го гласуваме още един път. Подлагам на гласуване чл. 39. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
Минаваме към следващия текст. Чл. 40. Писмени доказателства.
Заповядайте, проф. Герджиков. Проф. Огнян Герджиков:
В ал. 3 имам две редакционни бележки: Вместо “административният орган оценява доказателствената сила на документа” смятам, че по-точната дума е “преценява” вместо “оценява”. Защото не прави оценка, а прави преценка. На следващия ред: “в който има зачерквания, изтривания, прибавки”, вместо “прибавки” да стане “добавки, защото “прибавки” аз не знам какво е.
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения и становища по чл. 40. Ако няма, с така направените уточнения от проф. Геджиков подлагам чл. 40 на гласуване. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
Следващия чл. 41. Събиране на документи от страните и от неучастващи в производството лица. Няма направени предложения. Текстът е пред вас.
Заповядайте, проф. Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Записано е: “да представи в срок 3 дни”. Предлагам “в срок от 3 дни”. Пропуснато е “от”.

Надка Балева:
В ал. 2 също е пропуснато “от”.
Валентин Милтенов:
Проф. Герджиков, тук ми подсказват, че такава терминология е използвана в целия кодекс: “в срок 3 дни”, така че ако го приемем така, в следващите текстове трябва също да се коригира, т.е. да бъде по същия начин.
Надка Балева:
Не може ли навсякъде да стане: “в тридневен срок”. (Да.) Защото в срок от 3 или до 3. Навсякъде, където има този текст да стане “в тридневен срок”.
Проф. Огнян Герджиков:
“В срок 3 дни” ми звучи не на български език.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване чл. 41 с така направеното предложение от проф. Герджиков. който е “за”, моля да гласува. Приема се. Против и въздържали се няма.
Преминаваме нататък. Чл. 42. Удостоверение за снабдяване с документи от държавни органи. Няма направени предложения по този текст. Имате думата за бележки и становища.
Надка Балева:
Пак е: “в срок 3 дни”.
Валентин Милтенов:
Така се среща в целия кодекс и за това предложих по принцип да вземем решение терминологията да бъде променена както предложите вие.
Иван Тодоров:
По-хубаво е да бъде: “в тридневен срок”, “петдневен срок”, защото иначе ще има две “от”. Примерно: от 3 дни от датата и т.н.
Надка Балева:
Затова направих предложението : “в тридневен срок”, “в петдневен срок”.
Валентин Милтенов:
Да приемем по принцип такова решение, че навсякъде, където се срещат “в срок 3 дни” да бъде “в тридневен срок”. Моля да гласувате това предложение. Благодаря ви. Приема се.
Ако няма друго предложение по чл. 42, го подлагам на гласуване. Който е “за”, моля да гласува. приема се. Против и въздържали се няма.
Преминаваме нататък. Чл. 43. Писмени декларации. Имате думата, колеги.
Проф. Кино Лазаров:
Самият израз “разпорежданията” не е уместен. По-скоро “разпоредбите на българското право”, ако въобще го приемем.
Мая Манолова:
“… освен ако по закон за определени видове документи е предвидено друго”.
Иван Тодоров:
Въпросът е, че някъде използваме “нормативните актове”, а някъде казваме “закон”, а след това при тълкуването законът се тълкува само закон, а няма да се тълкува като нормативни актове.
Валентин Милтенов:
Г-жо Манолова, направете го предложението, за да го гласуваме.
Мая Манолова:
Думите “освен ако разпоредбите на българското право за определени видове документи предвиждат друго” бъдат заменени със следния израз: “освен ако в закон за определени видове документи е предвидено друго”.
Иван Тодоров:
“Освен ако нормативните актове предвиждат друго”.
Проф. Кино Лазаров:
“Предвижда друго за определени видове документи”.
Мая Манолова:
“освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи”.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване в тази последна редакция чл. 43. Писмени декларации.
Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме нататък. Чл. 44. Сведения от неучастващи в производството лица. Няма направени предложения. Текстът е пред вас, колеги. Имате думата.
Проф. Анелия Мингова:
Не може ли думата “вземе” да се замени с “получи” или “да поиска”.
Надка Балева:
Или “да приеме сведения”.

Валентин Милтенов:
Какво предлагате, проф. Лазаров.
Иван Тодоров:
“Вземе” – дават активността на административния орган. Ако сложите “получи” се обръща смисълът. В случая е казано, че административният орган е трябвало да прояви инициатива и другите трябва да следват и изпълняват указанията на административния орган. Ако кажете “получи”, трябва някой да дойде и да му ги даде. Обръща се активността, което не е идеята на кодекса в този случай, тъй като водещият производствен орган е този, който е активен.
Валентин Милтенов:
“Може да поиска сведения”.
Иван Тодоров:
Веднъж ще поиска, втори път, трябва да му се дават.
Проф. Анелия Мингова:
Трябва да му се дават. Във втора алинея – без да дадеш, няма как.
Иван Тодоров:
Независимо, че думичката “вземе” ви звучи малко грабителски, все пак според мен е най-точната.
Проф. Кино Лазаров:
“Да приеме сведения” подхожда на замисъла на законодателя.
Иван Тодоров:
“Да вземе” е точната дума.
Валентин Милтенов:
Имате думата.
Светла Петкова:
Аз приемам “да поиска”, защото се употребява и в други нормативни актове по същия начин. Общо прието е да се употребява “да поиска сведения”.
Проф. Кино Лазаров:
Може би “да поиска” наистина е по-правилно, защото в административния процес в първата фаза пред администрацията е засилено много повече отколкото пред съда, служебното начало. Пред административния орган е по-засилено служебното начало. То има по-активна роля.
Валентин Милтенов:
Благодаря ви, проф. Лазаров. Подлагам на гласуване чл. 44 с така направената редакция: “Административният орган може да поиска сведения от неучастващите …”

Иван Тодоров:
Ако поиска и не му се дадат, какво ще стане. Поискат ми го, но аз казвам, че няма да го дам. “Вземе” ме задължава да му ги дам, а ако е “поиска” той си е изпълнил задължението. Ако се съглася, ще ги дам. Но ако не се съглася.
Валентин Милтенов:
Имате ли друго предложение?
Иван Тодоров:
Да си остане “вземе”. Защото “вземе” включва две неща: първо, да се поискат и второ, има задължението да се дадат. това е смисълът на “вземе”. В противен случай след това ще се сблъсквате с практическа трудност. Ще поиска органа и ще каже: Аз имам конституционно право, нямам наказателна отговорност. Каква наказателна отговорност носи този, който му поискат? Никаква. Административна за поискването и като отида да се води административнонаказателно производство нещата отиват в друг характер. “Вземе” е много точна – изисква задължение да се дадат. Ако е дама, трябва да се поиска. Но в случая не става дума за това нещо.
Проф. Анелия Мингова:
И да не е свързано с изписването на задължението, от ал. 2 става ясно, че сведенията по самата си същност трябва да са придружени с действие на субекта, който ги дава. И той го прави било устно, било писмено, т.е. зависи от неговата воля. Не можем да избягаме от това. И като е писмено, следва и подписването и т.н. Значи ти не можеш да го накараш силом да го даде това. Винаги това “да вземе” няма друг начин как да го вземе, без да преминем през желанието и волята на този, от който се иска – на другия субект. А той си има санкции или нещо друго, това е така.
Иван Тодоров:
Въпросът е, че на него му се създава задължението.
Проф. Анелия Мингова:
Ако искате тогава да бъде “изиска”, като е орган. Да бъде “изисква” тогава.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че тук известна светлина хвърля един текст в административнонаказателните разпоредби, който предвижда наказание за който не изпълни друго административно процесуално задължение, произтичащо от този кодекс. Защо да смятаме, че като поиска и той е длъжен, според мен, не може своеволно да се отнася.

Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, обединяваме ли се около “изисква”.
Проф. Анелия Мингова:
Хайде “изисква” да бъде, за да се подчертае …
Проф. Кино Лазаров:
“Изисква” е малко полицейски термин.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване така направеното предложение текстът да звучи: “Административният орган може да изисква сведения”…. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Всички гласуват “за”. Приема се.
Заповядайте, г-жо Масева.
Елиана Масева:
Може ли по ал. 4 на чл. 44. вместо “административният орган предупреждава” да стане: “Административният орган разяснява….
Валентин Милтенов:
Който е съгласен с така направеното предложение от г-жа Масева по ал. 4, вместо “предупреждава” да се запише “разяснява” моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 45. Лични пояснения и показания.
Има направени предложения от г-жа Манолова. Заповядайте, г-жо Балева.
Надка Балева:
Съвсем правилно г-жа Манолова поставя въпроса за еднакви термини
Мая Манолова:
Това е идеята на моето предложение. Изхождам от това, че обяснения дава страната и показания дават свидетелите - страните, които участват в производството, и сведения дават третите лица, които не са страни в административното производство.
Проф. Емилия Къндева:
Умишлено е употребено друго понятие. “Пояснението” е различно от “обяснението”. Тук е пояснение допълнително за изясняване на случая, а не като първоначално доказателство в производството.
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения?
Надка Балева:
Текстът “да даде допълнителни обяснения”, за да не вкарваме различни термини в кодекса.
Проф. Кино Лазаров:
Тя може да не е подала никакви пояснения.
Проф. Анелия Мингова:
Правилно, защото пояснението може да се отнася по отношение на информация от други доказателствени средства.
Аз имам въпрос. Защо не са регламентирани обясненията, като основен вид доказателствено средство, а изведнъж регламентираме това, което е допълнително като поведение на страна в производството и оттам идва и объркването – дали е обяснението или е нещо друго, като гласно доказателствено средство.
Валентин Милтенов:
Г-жо Манолова, вие имате ли нещо да добавите във връзка с така направеното предложение.
Някой от вносителите ще каже ли нещо допълнително? Г-н Тодоров.
Иван Тодоров:
Малко преекспонираме да има равенство между Наказателния кодекс, Гражданско процесуалния кодекс и тази част в производството, която касае производство пред административните органи. Идеята е следната. Производство пред административни органи да бъде значително по-малко формализирано. В момента, в който ние съединим термините да имат еднакъв смисъл, както в НПК, ГПК и тук, това означава някой да каже: Дайте да прилагаме сега по аналогия ГПК и НПК към обясненията с всичките произтичащи от това последици. Имайте предвид, че там изискванията са много по-формализирани, последствията са много по-сериозни, което не е целта пред административните органи. В цял свят производствата пред административните органи са много по-неформални, кратки, бързи и поради тази причина умишлено се избягва да се отива към такова съединяване на понятията. Нека да направим разлика между съдебните производства в следващите части на кодекса и производство пред административните органи, което се развива тук.
Проф. Анелия Мингова:
Това е съвършено правилно. Правим отделна процесуална уредба, друг предмет дела – съгласни сме с това, но в такъв случай понеже липсва регламентация за обясненията, примерно, не е необходима, защото не се нуждае от някаква специална регламентация, но да отпадне тогава терминът "показания". Да остане само “пояснения”, което да бъде допълнително гласно сведение, както обясни проф. Лазаров, ако има нужда от това. Аз предлагам всъщност да бъде: “да даде пояснения, ако това е необходимо”.
В ал. 2 да отпадне “показания”.
Няма какво да кажем допълнително.
Проф. Кино Лазаров:
Аз съм съгласен, че терминът “пояснения”, даже и “показания”, трябва да се замени с “обяснения”. Да даде обяснения, дали са първоначални или други, защо е нужно такова цепене на косъм.
Проф. Анелия Мингова:
Има ли свидетели в това производство? Говорим за страни и други участници.
Валентин Милтенов:
Проф. Къндева, заповядайте.
Проф. Емилия Къндева:
Предлагам следната формулировка, ако ми позволите.
“Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо, за изясняване на случая ..” и нататък продължава текста.
Разглежда една единствена хипотеза, ако е необходимо да бъде изяснен случая и затова се дава пояснение.
Валентин Милтенов:
Думата “показания” да отпадне и това се покрива с предложението.
Проф. Кино Лазаров:
Аз съм съгласен с този текст.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване така уточнената редакция на чл. 45. Думата “показания” да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова за наименованието на текста на чл. 45.
Мая Манолова:
Според мен, текстът не съответства на наименованието и затова предлагам това.
Валентин Милтенов:
Аз предлагам първо да гласуваме думата “показания” да отпадне и след това да определим наименованието на текста.
Подлагам на гласуване така формулирания чл. 45 с думата “показания” да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се. Благодаря ви.
В този случай предложението на г-жа Манолова за наименованието на текста не се приема. Остава въпроса за наименованието на текст.
Проф. Кино Лазаров:
Наименованието да бъде: “Пояснения на страна.”
Валентин Милтенов:
Наименованието остава “Пояснения на страна”.
Продължаваме с чл. 46. Призоваване по постоянното пребиваване на лицата.
По чл. 46 от Съвета по законодателство има направено чисто редакционно предложение: В ал. 1 думите “да се обърне към” да се заменят с “да поиска от”.
Думата “водещ” да се замени с “пред който се развива”.
В ал. 2 думата “кратък” да отпадне.
Имате думата по чл. 46. Има направено предложение от г-жа Манолова. Заповядайте.
Мая Манолова:
Става дума за това, че, според мен, съдържанието те съответства на наименованието. Бих предложила да се промени наименованието на чл. 46, а именно: “Действия по делегиране”, доколкото в случая не става дума само за призоваване на лица, които участват в административното производство.
По-долу съм направила и предложения, които касаят промяна в “постоянното пребиваване” с “постоянен адрес или седалище”. Но тук имам един въпрос, който бих поставила на вносителите, а именно дали в случая са имали предвид юридически лица. Ако по принцип изключваме тази хипотеза, естествено от предложението ми думата "седалище" ще отпадне.
Продължаваме “поясненията” с “обяснения” са променени и по съображенията, които вече изложих по предишните текстове.
Имам предвид, че физическото лице има постоянен адрес, а юридическото има адрес и седалище. Ако в случая се визират и юридически лица, би могло да остане частта от моето предложение, което включва и “ седалище”.
Проф. Огнян Герджиков:
“И” или “или”.
Мая Манолова:
“И”.
Валентин Милтенов:
Проф. Къндева, заповядайте.
Проф. Емилия Къндева:
Аз приемам тази бележка “постоянно пребиваване” да се замени с терминологията, която е и в закона “постоянен адрес и седалище”, но заглавието не би могло да бъде “действия по делегиране”, защото делегирането има съвсем друг смисъл в административното право. Това е временно предоставяне на правомощия на горестоящ орган или на долу стоящ орган. Ако трябва да се промени “призоваването” не е подходящият израз “делегиране”.
Валентин Милтенов:
Други становища? Заповядайте, г-жо Масева.
Елиана Масева:
Моля вносителите да отговорят какво са имали предвид в ал. 1. с текста “Административният орган може да се обърне към съответния териториален административен орган”, тъй като “съответния териториален административен орган” може да е областната управа, може да е инспекторат по образование или териториално подразделение на централната власт.
Проф. Кино Лазаров:
Решаващото, според мен, е предметната компетентност на този орган, който ще бъде призован.
Елиана Масева:
По предмета на спора ли?
Проф. Кино Лазаров:
Има подобен текст и в Закона за административните нарушения и наказания. Ако няма съответния, ще го призове лично.
Проф. Емилия Къндева:
Освен това, “териториален” не е правилен израз и не е конституционен. Има местни органи и централни органи.
Валентин Милтенов:
Имате ли предложение да го заменим
Иван Тодоров:
Тук не става въпрос за местни органи. Тук става въпрос, че има централни органи, които имат териториални подразделения. В този случай се включват не самите местни органи, а териториалните подразделения на централния орган.
Елиана Масева:
Областният управител също е териториален орган.
Понеже тук става дума за лице, “което постоянно пребивава в друга община”, в друго населено място и когато се казва само “съответен териториален орган” не се подразбира, че е по предмета на спора, а че той е съответен на територията на седалището на областта, което е по-удобно даже. За това, ако това е волята, поне да се опише по някакъв начин.
Проф. Кино Лазаров:
Съответния административен орган. Не може ли да отпадне “териториален”.
Елиана Масева:
Не може ли след “орган” да добавим “по предмета на спора”, за да се разбере, че не може към друг с обща компетентност.
Проф. Кино Лазаров:
В някои случаи се касае и до обща компетентност.
Надка Балева:
В последното изречение на ал. 1 на чл. 46 е предвидена възможност: “В случай, че в тази друга община няма териториален административен орган със същата предметна компетентност, административният орган се обръща към съответната община или кметство.”
Когато говорим за постоянно пребиваване да обсъдим дали няма да бъде по-разумно да не търси другия съответен териториален административен орган, щом може и кмета.
Проф. Кино Лазаров:
Това, което се каза преди малко.
Валентин Милтенов:
Г-жо Масева, бихте ли го формулирали.
Елиана Масева:
Още го коментираме. Такива териториални органи има само в областните центрове и всички други общини по правило нямат такива органи.
Надка Балева:
А държавните лесничейства са на съвсем друг принцип. Примерно, едно лесничейство обхваща три области реално.
Яни Янев:
Г-н Председателстващ, предложение за редакция на текста: “към съответния по предметна компетентност орган”. Нека да използваме едни и същи термини. Това е предложение за ал. 1. Да се обърне към съответния по предметна компетентност, защото точно за това говорим в ал. 2. Мисля, че така уеднаквяваме термините, които употребяваме.
Валентин Милтенов:
Преминаваме към гласуване. Първо по предложението за наименование на текста.
Г-жо Манолова, вие чухте предложението на проф. Къндева.
Проф Къндева, Вие предлагате да остане същото наименование.
Проф. Емилия Къндева:
С бележката на г-жа Манолова “по постоянен адрес”.
Валентин Милтенов:
Наименованието става: “Призоваване по постоянен адрес”. Така ли да го разбирам?
Иван тодоров:
Когато говорим за физически лица, те съвсем не винаги се намират на постоянния си адрес ефективно. В едно кратко производство, примерно, седемдневно или последващо производство, формалното уведомяване по постоянен адрес, даже и тридневно производство е само отбиване на номера и няма да се съберат никакви сведения. по-добре е да има обръщане към местото, където ефективно се намира въпросното лице.
Що се отнася до второто, “седалището” може би е подходящо да се добави думата “седалище”, въпреки че много физически лица не са на седалище. Тяхното управление не се намира на “седалището”, но все пак за юридическото лице може да се приеме, че те трябва да си организират така нещата, че там където им е регистрирано седалището да могат да получават необходимата информация и да я препредават. По-скоро във втората част да се добави: “където те постоянно пребивават” или “където им е седалището”.
Валентин Милтенов:
Сега сме в процедура по наименованието на текста.
Филип Димитров:
При хипотеза, ако съответното лице пребивава на адрес, който не е неговия постоянен, бихте ли предприели тези действия. (Да.)
Не би ли могло тогава това да стане: “Призоваване и действия по пребиваване на лицата” и навсякъде да остане “пребиваване”, а съответно за юридическите лица няма как те просто да пребивават тук-там, да остане “адрес и/или седалище”.
Иван Тодоров:
Само “седалище”. Това е идеята. Не е ли седалището точно място с точен адрес.
Валентин Милтенов:
Терминът “постоянно пребиваване” отпадна, но вече има настоящ и постоянен адрес.


Иван Тодоров:
Пребиваване или постоянен адрес. Въпросът е, че когато кажем постоянен адрес, ще го сбъркаме с физическите лица. Всеки си мисли за постоянния адрес на физическите лица и трябва да конкретизираме, че едното е за физическите, а другото е юридическите.
Валентин Милтенов:
Последно какво е предложението за наименование на текста. Проф. Къндева, какво ще кажете Вие?
Проф. Емилия Къндева:
Да остане само Призоваване на страните. Ние отделихме много време на този текст, а всъщност става дума за призоваване само на лицата по чл. 44 и чл. 45. Да остане: “Призоваване на лицата” или само “Призоваване”.
Валентин Милтенов:
Обединяваме ли се около тази позиция?
Реплики: Призоваване.
Надка Балева:
Призоваване, но ние надолу се занимаваме с призоваване само на лица, които са на различно място от това, което е фиксирано в документите за самоличност или в съдебната регистрация.
Иван Тодоров:
За това “Действия по делегиране” е по-подходящо за този случай. Аз съм съгласен с предложението на г-жа Манолова.
Надка Балева:
Текстът го озаглавяваме общо, а се занимаваме конкретно. Как става призоваването на тези, които …
Иван Тодоров:
По-нататък “Призовки и разходи по призоваване” се казва как се призовават по принцип.
Валентин Милтенов:
Проф. Лазаров, заповядайте.
Проф. Кино Лазаров:
Аз предлагам следното заглавие: “Призоваване по настоящ адрес или седалище”.
Иван Тодоров:
Въпросът е, че този текст се занимава само със случаите, когато съответното физическо или юридическо лице не се намира в териториалния обсег на административния орган, т.е. в седалището на административния орган условно казано. В този случай съвсем правилно е предложението да стане: “Действия по делегиране”, тъй като този текст се занимава само с това.
След това има “Призовки и разходи за призоваване” и там се казва как по принцип се връчва призовка. Няма смисъл да говорим въобще за призоваване.
Проф. Емилия Къндева:
Тогава няма да е “действия” , а “Призоваване по делегиране”.
Иван Тодоров:
Добре, може да е “Призоваване по делегиране”. Няма проблем да е призоваване по делегиране.
Валентин Милтенов:
Призоваване по делегация?
Иван Тодоров:
Те могат да взимат сведения по делегация, а не само да призоват по делегация. Могат да вземат сведения директно.
Проф. Емилия Къндева:
Ако можем да сложим “делегация”, вместо “делегиране”.
Проф. Кино Лазаров:
Много изкуствена дума е това “делегация”. За тук неподходяща.
Валентин Милтенов:
Подлагам така направеното предложение: “Действия по делегация”.
Иван Тодоров:
Имайте предвид, че текстът е направен да се разбира от всички административни органи. Вие гледате какво пише в кодексите, които са предназначени за съдебната система, а забравяте, че на един човек в една община като му кажете “делегация”, си мисли за делегация, която ходи някъде. Според мен, “делегиране” е все пак малко по-ясно.
Валентин Милтенов:
Предлагам да го отложим текста, за да направим точни формулировки, и да вървим нататък.
Проф. Кино Лазаров:
Да отложим този текст.
Валентин Милтенов:
Правя предложение да отложим формулирането на наименованието на текста и целия текст. който е съгласен, моля да гласува. Приема се.
Продължаваме с чл. 47. Призовки и разходи за призоваване.
Има направено предложение от колежката Манолова в чл. 47, ал. 2 думите “постоянно пребивава” се заменят с “има постоянен адрес или седалище”.
Има направени предложения от Съвета по законодателство в чл. 47 да се предвиди ред за призоваване на юридически лица в ал. 1, т. 2. име и постоянен адрес съответно фирма и седалище на лицето.
В ал. 1, т. 2 след думата “име” да се добави “и адрес”. Иначе призовката няма да съдържа адрес.
В ал. 1, т. 6 думата “последствия” да се замени с “последици”.
Имате думата, уважаеми колеги.
Елиана Масева:
В т. 4 не трябва ли и “пояснения” да се включи?
Надка Балева:
Да “даде обяснения, пояснения или показания”.
Валентин Милтенов:
Да се допълни с думата “пояснения”.
Проф. Кино Лазаров:
Нали отпаднаха “пояснения”. ( Не са отпаднали.)
Реплика:
Поясненията са допълнение към обясненията.
Валентин Милтенов:
Г-жо Манолова, във връзка с вашето предложение? То е свързано с предходното.
Мая Манолова:
Може би “постоянно” да падне и да го синхронизираме с предишния отложен текст.
Валентин Милтенов:
В такъв случай двата текста са свързани. Правя формално предложение и за втория текст да се отложи.
Подлагам на гласуване да бъде отложен и текста по чл. 47. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се. Благодаря ви.
Преминаваме нататък. Следващият чл. 48. Право да се откаже даването на сведения и показания.
Има направено предложение от колежката Манолова. Има предложение и от Съвета по законодателство.
В чл. 48, ал. 2 думата “поверениците” да се заменят с “адвокатите”, а думата “свещениците” със “свещенослужителите”.
Мая Манолова:
Удачни са предложенията на Съвета по законодателство, тъй като тук става дума за специалните закони, по които те са длъжни да спазват професионална тайна. Това са адвокатите в качеството им евентуално на представители или на процесуални такива. А в предния текст са изброени случаите в ал. 1, когато участниците в производството се представляват не от адвокати, а от свои роднини. По този начин се постига изчерпателност и тук е ненужно да се обобщават от повереници. Наистина е по-добре да остане само адвокатите.
“Свещенослужителите” – да, това е правилният термин според Закона за вероизповеданията.
Що се касае до моето предложение, то е чисто редакционно и обръща отрицателното с положително изречение. Предполагам, че колегата, който е добър в стилистиката, ще ме подкрепи. (Да.)
Елена Владимирова:
Възприемам предложението на г-жа Манолова именно във връзка с необходимостта позитивно да формулираме текстовете. Бих добавила само: “Право да отказват да дават сведения и обяснения имат само”.
Валентин Милтенов:
Т.е. да се добави думичката “само”.(Г-жо Манолова, вие ще кажете ли нещо по така направеното предложение?
Мая Манолова:
Съгласна съм.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 48 с така направените редакционни предложения от Съвета по законодателство. който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Чл. 49. Експертиза.
Има направено предложение от колежката Манолова навсякъде думата “експерт” се заменя с “вещо лице”.
Имате думата по чл. 49. Г-жо Манолова, имате предложение.
Мая Манолова:
Предложението ми е с цел уеднаквяване на термините. В случая мисля, че е редно да използваме едни и същи термини и затова съм предложила да се замени с “вещо лице”. Това е и терминът, който се използва от процесуалните закони.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова. Който е съгласен, моля да гласува.


Проф. Емилия Къндева:
Тогава ще остане ли “експертиза”. Дали когато говорим за “вещо лице” не трябва да се възприеме цялата терминология.
Мая Манолова:
Заключението е материализираният резултат от експертизата.
Нали така?
Проф. Емилия Къндева:
Така е. Но дали да бъде експертиза.
Мая Манолова:
В случая е коректно да бъде точно експертиза.
Филип Димитров:
Простете моето невежество, но ако двете неща не съвпадат, защо трябва да уеднаквяваме термините тогава.
Мая Манолова:
Защото тук се има предвид другото значение на термина. Т.е. той вече има качеството на вещо лице. Не е просто експерт.
Валентин Милтенов:
По Наредбата за вещите лица експертите са приравнени на вещи лица.
Мая Манолова:
Вещо лице е в момента, в който се назначи от съда в дадено производство. Иначе си е просто експерт, който може да извършва различни дейности. В момента, в който бъде ангажиран в административното производство, той става вещо лице.
Валентин Милтенов:
По терминологията на НПК си е вещо лице – експерт на заключение.
А заглавието?
Проф. Кино Лазаров:
Вещи лица.
Мая Манолова:
Експертизата е способ за събиране на доказателства.
Иван Тодоров:
Все пак накрая трябва да вкараме едно пояснение, че вещите лица по смисъла на този раздел от кодекса не съвпадат с вещите лица по смисъла на ГПК, тъй като вещите лица по смисъла на ГПК са от определен списък. А идеята на вещите лица пред административния орган е да не са само от този списък по една проста причина, че административните производства могат да бъдат много повече, могат да са в малки териториални образования и просто би се затруднило много административното производство.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че трябва да се възприеме първоначалното предложение на г-жа Манолова и навсякъде – в чл. 49 и в следващите текстове, където се експерти и експертиза навсякъде да се говори за вещи лица и за заключение на вещи лица. Другото е излишно усложняване.
Валентин Милтенов:
Г-жо Манолова, ще ви моля за останалите текстове, където става дума за това, за да уеднаквим терминологията в целия кодекс, като говорим за вещи лица и за експертни заключения.
Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, във всички случаи искам да обърнете внимание на това, че и тук в основния текст ние казваме: експертиза се възлага. Това означава, че в оня момент, в който административният орган възложи, той трябва да издаде специален акт за възлагане и това ще бъде заповед. Този експерт, който иначе е експерт, той се превръща във вещо лице с акта на възлагането. Има ли списък или няма списък, това няма да има никакво значение. Въпреки че когато допускаме в административния процес експертизата, вие ще видите, че в практиката кметове и други административни органи – областни управители, те ще си създадат списъци с кръг от вещи лица, които ще ползват по съответните случаи, когато им е необходимо. Това ще го наложи самата практика. Но така или иначе и да няма списък в конкретния случай той ще възложи със заповед и превръща съответния експерт във вещо лице.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 49. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
Преминаваме към чл. 50. Освобождаване на експерта.
Има предложение на г-жа Манолова. Има предложение и на Съвета по законодателство. В чл. 50 думата “некомпетентност” да се замени с “липса на квалификация”.
Имате думата. Г-жо Манолова, заповядайте.

Мая Манолова:
Освен моето предложение, което поддържам и което е в контекста на това, което казахме до този момент, мисля, че в случая е редно, макар че не съм направила такова предложение, да бъдат посочени евентуално и другите обективни причини, поради които едно вещо лице следва да бъде освободено от изпълнението на възложената задача. Все пак с тези две хипотези – болест или липса на квалификация, не се изчерпват всичките случаи, в които вещото лице евентуално ще бъде освободено от изпълнението на експертизата.
Проф. Кино Лазаров:
Може да се добави: и друга основателна причина. Защо трябва да се изреждат, примерно, до 10 точки.
Мая Манолова:
Би могло, но просто да е ясно, че това не е изчерпателно изброяване.
Проф. Кино Лазаров:
Това “липса на квалификация” съдържа един обиден елемент. Може би по-ясно да се каже. Може би е по-добре да се каже: “липса на квалификация в дадената област”. А като се постави задачата вещото лице само казва: не съм компетентен в тази област. А тук трябва да се каже: “липса на квалификация в дадената област или друга основателна причина”.
Валентин Милтенов:
Вместо “некомпетентност” “липса на квалификация в дадената област”. (Да.)
Яни Янев:
Хубаво би било в този текст да добавим, че след като се освобождават от възложената задача, която не може да изпълни поради болест или липса на квалификация и случаите, когато са налице основанията за отвод, защото в горния текст има основание за отвод на експертизата, а тук не е посочено като основание за освобождаване.
Проф. Емилия Къндева:
Друга основателна причина може да бъде основанието.
Валентин Милтенов:
Къде да бъде добавено: “и друга основателна причина”
Проф. Кино Лазаров:
Второто изречение на чл. 50 е уместно и трябва да остане. А първото да бъде: “... поради болест или липса на квалификация в дадената област или друга основателна причина.”

Валентин Милтенов:
Г-жо Манолова, за вашето предложение – “обяснения на трето лице” се заменят “със сведения”.
Мая Манолова:
Аз вече загубих връзката. Третото лице даваше сведения, поясненията допълваха сведенията и обясненията. В случая касаят трето лице и трябва да се заменят със “сведения”.
Валентин Милтенов:
Подлагам първо на гласуване предложението на г-жа Манолова. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се.
Подлагам на гласуване самия чл. 50 с така направените уточнения и добавки, които бяха направени. Който е съгласен с чл. 50, моля да гласува. Приема се.
Чл. 51. Заключение от експертизата.
Има направено предложение от колежката Манолова. В чл. 51 навсякъде думата “експерт” се заменя с “вещо лице”. В случая това ще бъде като предложение на комисията.
Имате ли предложения и бележки по така предложения текст?
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова. Благодаря ви.
Заглавието да бъде: Заключение на вещо лице.
Който е съгласен с така направеното предложение на комисията, моля да гласува. Приема се.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 51 с приетото заглавие. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се.
Уважаеми колеги, предлагам да приключим за днешното заседание с Административнопроцесуалния кодекс. Да благодарим на нашите гости, които участваха в обсъждането. Довиждане.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 21.12.2005 г., получено на 23.12.2005 г. с приложено искането на главния прокурор на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 8/2005 г., за установяване противоконституционността на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд; чл. 38, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 125а, ал. 8 на Закона за съдебната власт.
Предоставено е на Комисията по правни въпроси, която да се произнесе в 14-дневен срок.

Филип Димитров:
С всичкото уважение към съображенията на Конституционния съд, аз предлагам да не обсъждаме този въпрос. Ние можем да ги вземем предвид и да избистрим тези неща, които бихме приели, във второто гласуване. Днес обаче има нещо доста абсурдно, въпреки че е предвидена тази възможност – Народното събрание, респективно негов орган – комисията, да влиза в ролята на спорещ по отношение на конституционносъобразността на собствения негов акт.
Валентин Милтенов:
Абсолютно споделям това ваше становище. Аз искам да потвърдя, че в 39-тото Народно събрание Комисията по правни въпроси винаги не е взимала страна и становище по така направените искания. Смятам, че вашето процедурно предложение е напълно уместно да не разглеждаме или да отпадне от дневния ред – да не разглеждаме и да не даваме становище по така направеното искане.
Филип Димитров:
Уважението към Конституционния съд налага ние да се запознаем с това и да го имаме предвид, като гласуваме на второ четене.
Яни Янев:
Колеги, мисля, че ние всъщност по подобен начин взехме становище и в рамките на Временната комисия, където имаше пак депозирано от Конституционния съд искане за становище на Народното събрание и тогава изложихме становище и позиции, че не следва да вземаме такова становище изрично.
Валентин Милтенов:
Вече е направено процедурно предложение да не го разглеждаме въпроса и да не вземаме становище.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Който е съгласен с това процедурно предложение, моля да гласува. Приема се единодушно.
Благодаря на всички колеги за активното участие в днешното заседание.
На следващото заседание ще продължим с Административнопроцесуалния кодекс. Закривам заседанието.

Председателстващ:
(Валентин Милтенов)
Стенограф-протоколчик: