---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 27

Днес, 14.12.2005 г., сряда, от 14:30 се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Маргарит Ганев - заместник-министър, Елена Владимирова, експерт в Съвета по законодателство, от Върховна административна прокуратура – Цони Цонев, от Върховния административен съд – Светла Петкова и Александър Еленков-съдия, от Института за правни науки на БАН –проф. Кино Лазаров – експерт в Съвета по законодателство на НС и проф. Емилия Къндева – експерт, от Сметната палата – проф. Валери Димитров - председател, и Иван Тодоров – адвокат.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Колеги-юристи, които имате възможност да участвате в заседанието на комисията и от експертно качество да подпомогнете нашата работа, откривам заседанието при обявения дневен ред:
Обсъждане на проект на Административнопроцесуален кодекс № 502-01-12, внесен от Министерския съвет (второ четене).
Бяхме предвидили заседание и утре след обяд в това обичайно и наситено темпо на значителна работа, която се върши в Правната комисия, но тъй като доста от членовете на комисията са ангажирани да подобряват законопроекти и в други комисии, ще се съобразя с тяхната заетост и само днес ще проведем заседание и евентуално другата седмица, според програмата на парламента. Но за това ще говорим допълнително.

Сега можем да пристъпим към обсъждането на предложените текстове.
Аз ви предлагам независимо от това, че няма предложения по някои от текстовете, да ги погледнете и ако тук се налага да бъдат правени изменения и допълнения, можете да ги формулирате. Започваме със заглавието, раздел първи, глава първа и включените в нея членове от 1 до 3. Има едно предложение по чл. 3 от г-жа Мая Манолова, а другите текстове са по вносител.
Не виждам предложения. Има ли някой ,който иска да коментира предложението на г-жа Манолова, тъй като в момента я няма.
Проф. Къндева, вие искате нещо допълнително да кажете?
Проф. Емилия Къндева:
Аз съм напълно съгласна с предложението на г-жа Манолова. Моля да погледнете чл. 1, т. 3, защото в различните варианти е изпаднал един израз, а е много важно още в лицето на проекта за кодекс.
“Този кодекс урежда: 3. имуществената отговорност за вреди от незаконни актове...”
Имуществената отговорност е материално правен въпрос Кодексът урежда производството за реализиране на имуществената отговорност. В един от предишните варианти този текст беше така:
“Този кодекс урежда производства за обезщетение за вреди от незаконни актове” и продължава текста.
При всички случаи е неправилно да остане, че урежда имуществената отговорност. Не е този процесуален кодекс, който ще урежда това.
Янаки Стоилов:
Предлагате т. 3 да бъде:
“3. производствата за обезщетения за вреди от незаконни актове...”
Проф. Емилия Къндева:
По-сбитото е: производствата за реализиране на имуществената отговорност, но реализиране не е дума за български текст.
Янаки Стоилов:
Добре. Може да бъде: “производствата за обезщетения за вреди от незаконни актове...”.
Реплика: Да бъде “производството” – единствено число.



Янаки Стоилов:
Не знам как е по-добре – в множествено или в единствено число да бъде. Но понеже другите са в единствено число, да го запишем “производството”.
Тъй като няма други предложения, а мисля, че се възприема и предложението на г-жа Манолова, нека да пристъпим към гласуване.
Които приемат с редакционната поправка в т.3 - “производството за обезщетяване за вреди от незаконни актове” и предложението на г-жа Манолова – в чл. 3 да се заличат думите “и лица без гражданство”, моля да гласуват тези текстове. 12 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се текстовете от чл. 1 до чл. 3.
Глава втора. Основни принципи. Има едно предложение от народните представители К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев в заглавието “съизмеримост” да стане “съразмерност”.
Ако имате предложения по текстовете от чл. 4 до чл. 9, имате думата.
Проф. Анелия Мингова:
Стана ясно още при първото разглеждане на законопроекта в комисия, като не си спомням в пленарна зала в такива подробности дали сме навлезли, но става дума за едно терминологично съответствие на принципа. Всъщност това, което ние предлагаме, според нас е по добре и граматично и терминологично съответно на идеята за пропорционалност, което е ефект на административното въздействие, което не обременява прекомерно и неоправдано правната сфера на засегнатите лица.В този смисъл смятаме, че по-точно като съответствие към българското наименование на термина на принципа е “съразмерност”, а не “съизмеримост”. Мисля, че това не е съществено изменение, а по-точно преводимо на това, което всъщност сме използвали като основа в регламентацията на принципите.
Янаки Стоилов:
Други бележки има ли? В чл. 7 да погледнете ал. 2.
“На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.”
Под доводи аргументация, мотивация се разбира? Какво искаме да кажем?
Проф. Анелия Мингова:
Всъщност това са съображенията. Това е интерпретация – аргументация на доказателствата. Довод е процесуален термин в доказателственото право.

Янаки Стоилов:
В чл. 9, ако трябва да сме прецизни, може би е подходящо да добавим в ал. 2. “Административният орган и съдът събират всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.” Защото ние уреждаме производството не само пред администрацията, включително и обжалването на административните актове.
Проф. Анелия Мингова:
Нека все пак вносителите да уточнят дали са имали предвид тази степен на интензитет на служебното начало.
Проф. Кино Лазаров:
Според мен, бележката ви е правилна – “и съдът”. Това съществува в значителна степен в нашата правна система. В чл. 24 от Закона за Върховния административен съд се казва нещо сходно. “Съдът може да постанови събиране на доказателства, които смята за необходими, когато няма направено искане от лицата, участващи в производството.” Т.е. той може да събира допълнителни данни и обяснения, имащи значение за правното решаване на делото. Това е същото.
Борислав Ралчев:
Не е същото. Това, което прочетохте от закона означава възможност при определени ситуации. Това, което се предлага в случая, според мен, е императив. Така че, ако законодателят има за цел да постави наравно със служебното начало, да бъдем наясно с целите на този текст. Ако е въпрос да абсолютизираме и да определяме като водеща роля на служебното начало, нямам нищо против. Но разликата в двата текста е много голяма, според мен.
Проф. Кино Лазаров:
Извинявам се, че взимам повторно думата. Така е, но може ли да се сметне, че като се каже: съдът може да събира допълнителни доказателства и данни, ако има значение за делото, и такива са очертани в процеса, той не е длъжен да изясни. Това е по-скоро правомощие, отколкото оперативна самостоятелност.
Борислав Ралчев:
В една жалба на един адвокат автоматично ще пише: съдът не изпълни задължението си по член еди-кой си, а няма да се позовем на другия член. Уверявам ви, че е така.
Александър Еленков: съдия във Върховния административен съд.
От създаването на Върховния административен съд до днес дискусията оживява по въпроса за обема и интензитета на служебното начало в административния процес. Голяма част са привърженици на идеята, която сега отстоява проф. Кино Лазаров, за възстановяване на онова интензивно служебно начало, което беше в гражданския процес до 1997 г. Друга част считат, че неудачно е въвеждането на абсолютно диспозитивно начало в съдопроизводство по административни дела, защото в определени ситуации съдът е изправен пред практически трудности по събиране на доказателства, особено тогава, когато административният орган, ответник по жалбата, бездейства. Третата част колеги са привърженици на едно междинно положение. Служебно начало, но не с такава интензивност – едно смекчено служебно начало и тази идея е залегнала. Вижте ал. 3 на чл. 9.
(3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства.
Това е корекцията. При липсата на релевантни за спорния случай доказателства, съдът указва на страните. Бездействието на страните е за тяхна сметка. Служебното събиране на доказателства от страни от съда е свързано с доста трудности, а една от тях е и ограничения бюджет на съда, особено когато се касае за служебно назначаване на експертизи. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Аз мисля, че е много ясна идеята на вносителите да се разграничат параметрите, обсегът на служебното начало при правомощията на административния орган и на съда. И ако това е идеята, текстът е много коректен. Т.е. абсолютно е проведена идеята за служебно начало под формата на дейността на събиране по собствен почин на доказателства, когато става дума за производство пред административния орган. Докато при производствата пред съдебен орган няма задължение за служебно събиране. Единственото задължение за служебна инициатива е тази за указване – това е съвършено различна дейност, която имат съдилищата. Ако това е идеята, вложена тук, според мен е коректно разграничението. Ако горе кажем “съдът”, трябва да отпадне ал. 3, защото тя включва. В ал. 2, ако сложим и “съдът”, включва и указването. Указването е вид служебно начало, но то не е в неговата пълнота. Ако това е идеята, както разбирам от изказванията, по каквито и да са съображения, ние не ги оспорваме, приемаме ги, текстът е коректен, както е предложен.


Янаки Стоилов:
Преди да преминем към решаване един въпрос, на който трябва да си отговорим, за да бъде тук дискусията достатъчно принципна, тъй като сме и в тази глава.
Дали обемът на служебното, респ. на състезателното начало има еднакво решение в гражданския, наказателния и административния процес. От тази гледна точка трябва ли да вложим някаква специфика на административния процес, да речем за по-голямо служебно начало, отколкото в гражданския процес или не и мисля, че с оглед на това трябва да решим въпроса.
Проф. Анелия Мингова:
В тази връзка. Мисля, че с оглед на реформата, която тече за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс има една тенденция за преосмисляне на нашите позиции за служебното начало. Защото всички сме наясно, че през 1997 г., когато доста внушително го премахнахме от ГПК, направихме нещо по принципа на махалото – от едната крайност в другата. Сега тенденцията е за една позиция, която да даде възможност за по-големи правомощия на правораздавателния орган, който и да е той, включително и гражданското правораздаване. В този смисъл особено по-засилено би трябвало да бъде в административното правораздаване служебното начало.
Янаки Стоилов:
Мислите, че в редакцията на вносителя по ал. 2 и 3 това се постига?
Проф. Анелия Мингова:
Постига се. Все пак има един баланс с оглед вида на органа, който правораздава, без да се прави уеднаквяване на функциите все пак с тенденция за едно повторно легитимиране на служебното начало – нещо, което малко го неглижирахме недостатъчно коректно още 1997 г.
Янаки Стоилов:
Ако има възражения по същество, да се чуят и тогава да решаваме. Г-н Янев има думата и след това проф. Лазаров.
Яни Янев:
Тъй като навлязохме в темата за тази форма на служебно начало в административния процес, аз приемам възражението, което колегата Ралчев каза, че ако ние поставим в ал. 3 във варианта, който ни се предлага. Това е императивна норма. Съдът указва. Т.е. имаме едно задължение на съда, което във всички случаи в следваща инстанция, ако не е указал, ще бъде основание за наличие на процесуално нарушение, което ще бъде основание за тълкуване на решението. Ако въведем симетричния принцип, така както е в Закона за Висшия административен съд, че той може да събира доказателства, ако кажем “може да укаже”, т.е. излизаме – вече отиваме в една диспозитивна форма, която не би била основание за атакуване само на това основание решението на съда, ако той не е указал.
Моля и в тази насока да помислим дали не е по-добре да развием тезата.
Янаки Стоилов:
Проф. Лазаров и след това г-н Тодоров.
Проф. Кино Лазаров:
По този въпрос, по който проф. Мингова каза нещо, аз съм съгласен частично. Според мен, в различните видове процеси служебното начало търпи вариации. Защо? Защото различните съдебни процеси засягат личността в различна степен. Най-силно е служебното начало в наказателния процес, където чл. 12 от действащия все още НПК казва, че съдът е длъжен да събере всички необходими доказателства. След това идва административно-наказателния процес, след това е административния процес, който тук третираме и в най-малка степен може да се включва съдебното начало в гражданския процес, където диспозитивното начало е по-развито, отколкото в другите. Ако остане така, както е внесен проектът, аз смятам, че ще се получи необходимата хармония. Може би, ако се каже, че съдът събира всички необходими доказателства, ще бъде голямо ограничение за съда, аз го оттеглям предложението, което направих и поддържам 1, 2 и 3 алинеи, както са предложени.
Янаки Стоилов:
В ал. 3 трябва да остане отрицателното, т.е. когато “те не сочат”, а не когато “сочат” доказателствата. Защото тук също е дискусионен въпросът.
Проф. Анелия Мингова:
Това е точно в подкрепа на тезата за тази последователност и съразмерност на практика при различните видове производства, за която проф. Лазаров говори. На практика тук все пак в административните производства по се родеят с гражданските производства и в този смисъл доминира диспозитивното начало. С тази негативна формулировка ние наблягаме на това, че страните имат главно задължението да сочат и да представят доказателства, а когато не го направят, тогава идва активността на съда. За мен е много логична негативната формулировка да се посочи кога и при какви обстоятелства, неизпълнени от страните, по силата на диспозитивното начало се намесва съдът. Мисля, че това е точното.
Янаки Стоилов:
Мисля, че можем да приключим дискусията. Има ли възражения? Не искаме да изчерпим всички възможни аргументи. Ако няма предложения по текста и оспорване на тезата, да ги оставим за следващата дискусия.
Александър Еленков:
В чл. 24 от Закона за Върховния административен съд е употребен изразът “може”. Нашите петчленни състави обаче твърдо застанаха на позицията, че може значи задължително. Такава ни е практиката.
Проф. Анелия Мингова:
Това е друго. Това е при диспозитивната регламентация наистина “може” означава, че когато има условията, трябва да го прави.
Иван Тодоров:
И още едно допълнително нещо. Така или иначе това не се счита за съществено процесуално нарушение, така че няма опасност на следваща инстанция да бъде отменено решението заради неизпълнението на това задължение. По принцип това на много места в кодекса се случва и не трябва да се страхуваме от това, тъй като в никой кодекс никъде по света не слагат това е съществено и онова е несъществено. Има тук-там изключения, но по принцип не го слагат. Има трайна практика на съда по въпроса: първо, че и сега съдът е задължен и втората трайна практика е, че, ако не е указал, никой няма да му отмени решението заради това. Не е толкова страшно положението.
Янаки Стоилов:
По другото предложение нямаше възражения. Заменяме в заглавието думата “съизмеримост” със “съразмерност” и остават текстовете в редакцията на вносителя.
Тези, които са съгласни със заглавието на Глава втора, Основни принципи и членовете от 4 до 9, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Продължаваме с останалата част от тази глава – от чл. 10 до чл. 13. Има предложение на народните представители К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев за още един принцип: “последователност и предвидимост”. Ако имате бележки и по другите текстове. Г-жо Касабова, имате думата.

Камелия Касабова:
Предлагаме да се създаде нов чл. 12а, с който да се въведе един нов за нашето административно производство принцип, но в същото време добре познат на законодателствата в европейските страни, а именно 4последователност и предвидимост”. Това е един принцип, който ние много добре проведохме в чл. 6 от приетия от предходното Народно събрание Закон за ограничаване на административното регулиране на административния контрол. Всъщност този принцип в европейското законодателство е познат като принцип на легитимните очаквания. Считаме, че формулировката, която въведохме в чл. 6 на приетия от нас закон от 39-то Народно събрание е много подходящ и в сходен вариант може да бъде възпроизведена в този законопроект в редакцията, в която я предлагаме.
Тук става въпрос за един контрол върху оперативната самостоятелност на административните органи. Желанието да се предотврати там, където административният орган има свободата сам да решава едно непоследователно, едно капризно упражняване на власт, особено там, където задълженията са формулирани с еластична, гъвкава правна норма. Ако този принцип така, както е разписан в двете алинеи се приеме от комисията, ние бихме предложили в чл. 149 да се доразвие и едно ново основание за оспорване на индивидуален административен акт в този смисъл като неизпълнение на този принцип, но ще го предложа, когато стигнем систематичното разглеждане на законопроекта.
Янаки Стоилов:
Лично аз смятам предложението за приемливо, само да помислим дали в този вид, ако се подкрепя от останалите, да го включим. Защото за мен е ясно, че органът трябва да огласява мотивите за промяна в правоприлагането, но се питам как той ще огласява публично следваната политика извън конкретния процес по издаването на индивидуалните или общите административни актове. Отделно се колебая дали тук точно думата “политика” е най-подходяща. Но ако говорим за промяната в практиката подкрепям, че тя трябва да бъде мотивирана и обоснована. Но ако става дума за придържане към нея, каква е формата, в която административните органи своевременно да огласяват публично следваната политика. Това някаква отделна дейност ли ще бъде?
Камелия Касабова:
Става дума за перманентната практика по прилагането на един или друг текст от законопроекта, което огласяване и публичността може да се постигне най-нормално чрез правенето на достояние на тези решения чрез интернет.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, нов се пак да помислим как практически това трябва да бъде.
Христо Бисеров:
Моят въпрос всъщност е какъв ще бъде текста на чл. 149.
Янаки Стоилов:
149 като основание за отмяна, когато органът необосновано
Камелия Касабова:
Основание за отмяна, за оспорване на индивидуален административен акт, да се добави основанието “немотивирано и необосновано”. Това е перманентната практика, която се отстоява по един или друг текст.
Янаки Стоилов:
Не е ли достатъчно тогава да запишем само задължението, когато той променя своята практика, да го прави мотивирано – това, което е във втората част на вашето предложение.
Камелия Касабова:
Губи се принципът, ако се раздели по този начин.
Иван Тодоров:
Първо, ако се сложи такова задължение, може би е подходящо систематичното му място да е при чл. 28, където става въпрос за съдействие и информация от административните органи. Тъй като това е специфичен проблем на издаването на индивидуалните административни актове, а не на целия административен процес, трябва да бъде сложен или там, или в друг случай в производство пред административни актове в Глава четвърта. Основни разпоредби. Може би не съм прав, но мисля, че там му е мястото, въпреки че звучи много хубаво принципът.
Второто нещо, което е във връзка с основанията за отмяна на актовете. Възможно е практиката на административния орган да противоречи на съдебната практика и тогава ще излезе, примерно, че един административен акт се отклонява от практиката на административния орган в съответствие със съдебната практика. Следва ли съдът да го отмени при това положение. Според мен, очевидно не. А имайте предвид, че има трайни такива случаи. Това нещо не би следвало да се възприеме и го няма в други правни системи. Иначе обобщаването на практиката е казано на няколко места и за съдебната практика. Ние много се страхувахме да го включим поради чисто практически причини, тъй като е възможно администрацията поради някакви свои съображения да се старае чрез обобщаването на практиката да се отклони от законовите разпоредби и въобще от разпоредбите на нормативните актове, а също и да се отклони от съдебната практика. Има случаи, където административните органи трайно създават практика, различна от съдебната практика, което е в противоречие със закона и всеки от нас се сблъсква с това нещо. Да го имате предвид.
Янаки Стоилов:
Изказването ви беше деликатно и не можах да го схвана дали е възражение по принцип срещу предложението или само уточняващо.
Иван Тодоров:
Да се обобщава практиката нямам никакви възражения, най-малкото звучи много красиво и по принцип е хубаво административните органи да се насочат постепенно натам. В момента има известна опасност, като в момента значи в близките 5 години, да се опитват да се отклоняват от съдебната практика и от закона поради някакви свои интереси. Надявам се постепенно с адаптирането ни към европейската общност тези уклони да изчезнат. Така че по принцип това е едно правилно предложение, за което имам страхове за близките 3-4 години.
Янаки Стоилов:
Законът го правим предимно за тези 3-4 години, защото не сме сигурни след 5 години как ще изглежда.
Иван Тодоров:
Вие си знаете това. Аз казвам годините, а вие знаете за колко го приемате, но все пак е кодекс, който се приема за по-дълъг период от време. Колегите по принцип имат съществено основание.
Второ, за систематичното място.
Трето, против съм да бъде основание за отмяна.
Проф. Емилия Къндева:
Предложението е изключително подходящо и правилно и мястото му е точно при принципите. Принципът на предвидимост, на последователност, постоянство както го наричат в практиката, е възприет във всички модерни държави, така че този принцип трябва да бъде обявен. Чувстваше се липсата му.
Аз имам бележки към самото съдържание на предложения текст. В него има няколко неправни израза, както е: “следвана политика”, “създадена практика”, които не могат да породят нито правни последици, нито могат да бъдат проследени. Тъй като този текст е насочен към упражняването на оперативна самостоятелност, аз бих предложила, без да давам крайна редакция, един по-конкретен текст в смисъл, че:
“Административните органи своевременно огласяват критериите, вътрешните правила и установената практика за упражняване на оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите.”
Тук има ясни критерии, вътрешни правила и установената практика, която ще личи от решаването на другите случаи.
Присъединявам се към мнението на колегата Тодоров, че това не може да бъде включено като основание за отмяна в чл. 149 не само поради съображенията, които той изтъкна, а поради нарушаване на принципа на равнопоставеност. Може всяка една община да си създаде различна практика и тогава кое ще бъде критерият за искането на отмяна на това решение. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, проф. Лазаров.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че този текст е предназначен преди всичко за хипотезите на оперативна самостоятелност. Но от него не се разбира, че е предназначен само за това. Защото той би бил предназначен само за това, ако се подобри редакцията, като се вземе и рационалното от това, което каза колежката Къндева.
Янаки Стоилов:
Той в другия случай въобще има ли смисъл?
Проф. Кино Лазаров:
В другия случай няма смисъл, защото възможното законосъобразно решение е само едно. Административният орган може да предприеме най-много една просветителска роля, да напише интервю и пр. и няма никакъв смисъл.
Янаки Стоилов:
Каква редакция предлагате?
Проф. Кино Лазаров:
Трябва да помисля за редакцията. Но понеже има връзка с основанията за отмяна, ще кажа две думи. Тук оперативната самостоятелност за постигане целта на закона е много добре казано, защото това е единственото най-ярко приближаване между изискванията за целесъобразност и изискванията за законосъобразност. И ако не съответства на целта на закона, то ще бъде отменен като излязло при превратно упражняване на власт, т.е. при несъответствие с целта на закона. А това основание е едно от основните в съответния член.
Янаки Стоилов:
От дискусията дотук се разбра, че по принцип се подкрепя въвеждането на принцип за последователност и предвидимост, но се налага да бъдат уточнени редакциите и в двете алинеи.
Имате ли готовност да предложите нова редакция.
Проф. Анелия Мингова:
Ако по принцип гласуваме такова нещо, ще го редактираме с общи усилия.
Янаки Стоилов:
Приемате да възложим неговото редактиране в духа на това, което се каза и да го приемем, а на следващо заседание да го огласим новия текст като редакция. Приемаме го по принцип и ще внесем окончателната редакция.
Надка Балева:
Колеги, аз не мога да възприема като точно звученето на текста на вносителя за чл. 12, ал. 3.
“(3) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск.”
Този кодекс урежда и съдебното обжалване на административните актове. Освен това не е уточнено при предявяване на какъв иск. В чл. 1 – предмета, говорим за два вида искове: единият е производство за обезщетения за вреди, а имаме и иск да се задължи административен орган да извършва или неизвършва определени действия. И тук както е формулиран текстът, остава, че изключенията ще бъдат правило – да се заплащат тогава такси и разноски.
Янаки Стоилов:
Разбрах ви. Ал. 3 е почти безсмислена в този вариант.
Александър Еленков:
Идеята на ал. 3 е, че в този кодекс са предвидени няколко производства: производства пред административния орган, производства пред по-горе стоящия административен орган, няколко съдебни производства и изпълнение на административните актове и заместващите ги съдебни решения. Не се събират такси по съдебните производства, независимо дали са за обжалване или са искови производства. По всички останали производства се събират такси и се заплащат разноските за всички видове съдебни производства. За всички останали производства пред всички административни органи и за изпълнението на административните актове правилото е, че не се събират такси и не се заплащат разноски, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено такова плащане. Това е идеята на ал. 3.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да се напише по-добре, защото така изказана е далеч по-ясна от този усукан вариант, който предвижда толкова изключения, колкото и правилото е. Нашата цел е да звучи по-скоро ясно, отколкото красиво.
Проф. Анелия Мингова:
То няма как иначе да се каже.
Янаки Стоилов:
Може да се каже:
По административните производства пред административните органи не се заплащат такси, освен ако това не е изрично предвидено, а по съдебните производства се заплащат. Това е принцип. Защото другото - две равностойни неща не можеш да кажеш, когато са противоположни, кое е принципно.
Нека да се направят две изречения.
Тази тема се повтаря и в главата за разноските, наистина тук текстът трябва да е принципен, а там, ако се налага някаква детайлизация.
Проф. Анелия Мингова:
Ако всеки, който прочете закона е наясно с обхвата му, наистина ще стане ясно, че става дума за две обособени производства: едното производство е по издаване на административни актове, а другото е по оспорване. Вътре във второто по оспорване има оспорване пред по-горния административен и пред съдебен. Според мен, тук достатъчно ясно е казано, че принципът е на неплащане на разноски, защото се плащат такси и разноски само в част от втория тип производства – производствата по оспорване. Какво неясно има? Нека да го видим: не се плащат такси и разноски, плаща се само, когато сме във втората категория и то само в част от нея, когато е обжалването пред съдебен орган, а не пред административен и това е допълнителната уредба, която дава този кодекс, за възможността да се предявяват искове по този закон. Може би само трябва да кажем: при предявяване на иск по този закон, ако не е ясно, че става дума за тези искове, а не въобще за някакви искове. Според мен, само това е уточнението.


Янаки Стоилов:
Всичко, което се каза, мисля, че е по-ясно от по-общата редакция на текста и без той да бъде удължаван текстуално, мисля, че това може да се изрази в него. Нека тази по-добра редакция да бъде направена заедно с предложението по 12а. След това те ще се номерират без букви в общата поредност.
Има ли други бележки по тази глава? Ако няма, с тези уговорки за редактиране на ал. 3 на чл. 12 и редакцията на новия чл. 12а, моля да се гласуват. Благодаря. Приема се.
Преминаваме към Глава трета. Страни и представителство.
По нея няма предложения. Ако имате допълнителни предложения, заповядайте.
Камелия Касабова:
Текстът на ал. 3 от чл. 17 се набива в погледа веднага. Какво се има предвид тук?
Янаки Стоилов:
Ако някой иска да поясни какво са имали предвид вносителите?
Иван Тодоров:
Почти във всички западни законодателства това нещо е предвидено в следния смисъл. Там така или иначе голяма част от организациите с нестопанска цел могат да бъдат неюридически лица. По българското право също съществуват организации, които могат да не са юридически лица.
Янаки Стоилов:
Пример може ли да се даде?
Иван Тодоров:
Пример. По Търговския закон също има такива. Може да има чуждестранни лица, които да не са юридически лица. Примерно, има чуждестранна организация, която не е юридическо лице. Ако тя иска да защити някакви права. Като станем членове на Европейската общност, всички организации, които са регистрирани в една държава на европейската общност и които не са юридически лица, те са си организации, които на общо основание ние трябва да ги зачитаме. А и да не сме членове на Европейската общност пак трябва да ги зачитаме. Просто им даваме едно право, което им е дадено във всички други законодателства. Поне 8 законодателства основни има, в които това нещо е възпроизведено. Не мисля, че трябва да правим изключение.
Борислав Ралчев:
Значи 19 остават, които не са включени.

Иван Тодоров:
Не съм гледал подробно всички закони. Казвам, че в 8 ги има със сигурност и са дадени като илюстрация. Има ги сигурно и в повече. Има ги и в Съединените щати. Ако това е въпросът, да прибавим и тях. В Германия, Франция, Англия, Италия ги има. Има и още примери. В Португалия, Холандия, Австрия и в още други държави. Това е достатъчно. Казвам ви от какво сме изхождали, но няма да е голяма болка, ако се махне това нещо.
Янаки Стоилов:
Има ли предложение за отпадане, или пък някакви други допълнителни аргументи.
Проф. Анелия Мингова:
Предложението ми е конкретно. Ал. 3 отпада, а в ал. 2 вместо “и от други граждани или организации” да се каже: “и от други физически или юридически лица”.
Александър Еленков:
Параграф І от Допълнителните разпоредби дава дефиниция на понятието “организация”. Там е казано:
“§1,т.2. “Организация” е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон.”
Проф. Анелия Мингова:
Добре. Ако това е така, да остане ал. 2, но ал. 3 да отпадне.
Камелия Касабова:
И още нещо, г-н Стоилов, забелязвам сега.
Спорът, който водим пета година вече. “Чл. 15, ал. 3. При участието си в административни дела прокурорът дава заключение.”
Проф. Анелия Мингова:
Това е друго. Нека остане.
Янаки Стоилов:
Той като участва, нали трябва с някакъв акт да участва. Ние тук не се връщаме към дискусията в кои дела да участва.
Проф. Анелия Мингова:
Понятието “заключение” е като вид правомощия, които прокурорът има в другите производства извън наказателните е утвърдено и в теорията и в практиката. Те са няколко процесуални възможности. Едното е предявяване на иск или сезиране на съответния орган, второто е обжалване, което е следващото по степен, третото е встъпване и четвъртото е заключение. Терминът е точен, но въпросът е дали да го има или да го няма в този вид. Аз мисля, че тук не нарушаваме никакви принципи на правото, ако остане така, както го предлага вносителят.
Янаки Стоилов:
Загледах се в Допълнителната разпоредба § 1, т. 2 във връзка с предложението, което направихте, дали да остане граждани или организации или физически или юридически лица. Какво ни дава това определение в т. 2 в Допълнителните разпоредби, какво е организация. Допълнителната разпоредба казва:
“2. “Организация” е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон.”
Иван Тодоров:
Гражданските дружества, различните сдружения, които не са юридически лица, уредени в Търговския закон, всички те трябва да участват в административния процес. Навсякъде по света участват, защо трябва да ги изключваме.
Янаки Стоилов:
Добре, засега да оставим тази редакция на гражданите и организациите, които не са юридически лица.
Предлагате да отпадне ал. 3 на чл. 17. Да гласуваме първо това предложение. Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? 1 въздържал се.
Да гласуваме цялата Глава трета.
Проф. Кино Лазаров:
Преди да се гласува може ли само едно съображение.
Янаки Стоилов:
Само, ако променя нещо в текста.
Проф. Кино Лазаров:
Променя. Аз смятам, че ал. 3 трябва да остане.
Янаки Стоилов:
Ние това го гласувахме. Сега гласуваме цялата Глава трета.
Иван Тодоров:
Във всички съвременни законодателства има такъв текст, където организациите могат да представляват граждани и това е най-масовият случай на представляване на граждани.
Янаки Стоилов:
Г-н Тодоров, чухме мнението. Само членове на комисията могат да правят предложение за прегласуване. Има ли някой ,който да предлага да се прегласува. (Не.) Тогава нека да се гласува цялата Глава трета. 13 “за”. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се Глава трета.
Преминаваме към Дял втори. Производства пред административни органи. Глава четвърта. Основни разпоредби. Чл. 18. Спорове за компетентност. Има предложение на г-жа Манолова.
Аз ви предлагам, тъй като тук за първи път се появява темата за специализираните административни съдилища, предлагам ви сега да не водим тази дискусия. Предлагам да я водим даже по-дълго и сега да не решаваме този въпрос по единия или по другия начин. В този смисъл предлагам да не обсъждаме тези текстове в частта за съществуването или за несъществуването на административните съдилища и да продължим нататък.
Христо Бисеров:
Кога ще ги обсъждаме. Ако няма да е днес, трябва да е утре.
Янаки Стоилов:
Ние се разбрахме, че утре няма да имаме заседание поради това, че има заседания на други комисии, в които са ангажирани членове на Комисията по правни въпроси. Това е мое предложение, ако искате можем да не се съобразим.
Мая Манолова:
Колеги, считам, че въпросът е принципен и доколкото колегите от Комисията по правни въпроси са ангажирани с неотложна работа по други комисии, в момента Бюджетната комисия заседава Комисията по вътрешния ред и сигурност и Комисията по енергетика, много ви .моля да отложим този текст. Това е един от основните принципни въпроси в Административнопроцесуалния кодекс и е редно при обсъждането да участват всички колеги. Аз ви предлагам да го отложим този текст.
Янаки Стоилов:
Аз съм склонен всякакво предложение да приема. Тук няма никакъв подтекст във връзка с формирането на някакви ситуативни мнозинства. Мисля, че всеки един ще си изрази мнението с аргументи. Смятам, че ние не трябва да имаме предубеденост в това решение. Някои хора могат да настояват изцяло за едното или за другото, но мисля, че е по-добре да проведем специално дискусията и разбира се, ще се знае на кое от заседанията ще го решим този въпрос. Предпочитам да минем няколко текстове по-нататък, отколкото да посветим до края днешното заседание на аргументите “за” и “против” тези съдилища.
Колеги, кажете какво предпочитате , аз съм готов на всяко едно от двете нещата. Имаше предложение за отлагане, ако има категорично възражение, ще гласуваме дали да го гледаме или да се отлага. Как предпочитате? Мисля, че е коректно да отложим въпроса.
Колеги, приемате ли да преминем нататък? (Да.) Добре.
Продължаваме с чл. 19 и чл. 20. Но нека първо да видим само чл. 19. Споразумение. Чл. 20 отделно ще обсъждаме. Заповядайте, г-н Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Ако ми позволите, г-н Председател, по ал. 1 на чл. 19 финалът на разпоредбата ми се струва твърде излишен. “... може да бъде сключено споразумение пред административния орган, ако то не противоречи на закона.” Като чели ще има някакво съмнение, та трябва специално да го кажем. Не ми е ясен замисълът на вносителите. Защо трябва изрично да се казва “ако то не противоречи на закона”.
Янаки Стоилов:
Може би е някаква инерция от Наказателно-процесуалния кодекс, където се въведе споразумението и там обикновено с тази уговорка върви.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз лично не го разбирам защо трябва изрично да се казва. Ако го няма този текст, ще се промени ли нещо? Изходът е един и същ, последиците са едни и същи и да го пише и да не го пише, поне според мен.
Янаки Стоилов:
Не знам дали да не го оставим, защото имаше някои съдебни решения, по които се присъждаха по-високи разноски отколкото е цената на иска.
Проф. Кино Лазаров:
Тази промяна, която предлага проф. Герджиков е за след около 10-20 години, защото създава се едно впечатление: те се споразумяха – това е все едно решават спора. Не е ли редно да се каже, че го решават в рамките на закона. Вярно е, че се подразбира. Разбирате го Вие, разбирам го аз, но дали всички ще го разберат така. Аз не държа много на тези си думи. Както прецени комисията.
Аз повече държа на едно друго предложение в ал. 1 да се каже: “в производството по издаване и по оспорване на индивидуалните административни актове.” Защото може да се постигне споразумение и в по-раншния етап между страни с противоречиви интереси, а административният орган не е страна, разбира се, той просто го одобрява.
В ал. 4, ако приемете, да се каже: след “споразумението по ал. 2”, “административният акт се обезсилва”. Или ал. 4 да звучи така:
(4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2, административният акт се обезсилва.
Това е.
Янаки Стоилов:
Други бележки? Заповядайте.
Александър Еленков:
Ако приемете предложението на г-н Лазаров, аз бих ви предложил текста от първоначалния проект.
“В производство пред административен орган страните могат да сключат споразумение.”
Проф. Кино Лазаров:
Аз съм съгласен. По-кратко и по-ясно.
Янаки Стоилов:
Добре. В производството пред административен орган
Проф. Кино Лазаров:
В производството могат да сключат...
Проф. Емилия Къндева:
Без да е членувано.
Янаки Стоилов:
Тогава цялата алинея как ще бъде. Тя става много кратка. Цялата редакция ще бъде:
(4) В производство пред административен орган може да бъде сключено споразумение, ако то не противоречи на закона.
Това ли е целият текст?
Проф. Кино Лазаров:
Добре е така.
Проф. Емилия Къндева:
Така както предложи текста г-н Еленков е много точно и всъщност акцентът пада върху възможността да бъдат сключвани споразумения в различни производства на различни етапи пред административния орган.
Янаки Стоилов:
Тази редакция приемаме. Други предложения има ли по чл. 19?
Нека да гласуваме чл. 19. Благодаря. Приема се.
Камелия Касабова:
Г-н Председател, дали чл. 20 не дублира в известна степен текста, който решихме да приемем, като разделим на две изречения. Да не създадем объркване с чл. 20 във връзка с този текст.
Проф. Кино Лазаров:
Дублира го, изцяло го дублира и трябва да отпадне.
Янаки Стоилов:
Според мен, да отпадне тук. Ние там уредихме и двете производства. Без да го гласуваме, той там е уреден и тук отпада чл.20. Тъкмо и номерацията ще съответства.
Преминаваме към Глава пета. Издаване на административни актове. Раздел първи. Индивидуални административни актове.
Чл. 21. Има две предложения на Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов и другото - на Мая Манолова.
Г-жо Манолова, ще представите ли вашето предложение.
Мая Манолова:
Моето предложение, което касае ал. 1 на чл. 21 е свързано с това, че прекомерно се разширява кръгът на индивидуалните административни актове и визирам вариант за изразяване на волеизявление чрез знаци. Според мен, трудно по подобен начин изразено волеизявление би могло да бъде оспорвано, както пред горестоящи административен орган, така и по съдебен ред с оглед на което предложението ми е вариантът волеизявление, изразено чрез знаци да отпадне.
Второто ми предложение касае ал. 2 и визира случаите, в които с последващ административен акт се констатират вече възникнали с предхождащ административен акт права и задължения. В случая от чисто практическа гледна точка считам, че без това уточнение би могло в случаите, в които е пропуснат, например, срок за оспорване с последващо потвърждение на вече издаден административен акт по реда на издаването на констатиращ такъв, евентуално да се създадат възможности оспорването му извън предвидените срокове, т.е. да се създаде една нестабилност на административните актове. За това съм предложила уточнението в ал. 2.
Янаки Стоилов:
Нека по-нататък в изказванията да се вземе предвид и това, което предлага г-жа Манолова – за административни актове, освен волеизявления и изразените с действия, бездействия или знаци. Въпросът ми е: Може ли ад има някакъв знак, който да не е действие или бездействие и ако има да видим такива ситуации и тогава да решаваме въпроса.
Заповядайте, проф. Лазаров. Г-жо Къндева, вие искате ли да изразите мнение?

Проф. Кино Лазаров:
Това допълнение за знаци дойде по-късно и ни повлия много чл. 62 от Закона за МВР. Той препраща към Закона за движението по пътищата. Обаче тази регламентация в специалния закон е напълно достатъчна и няма защо да се генерализира, че със знак се прави волеизявление. Всички сте чули, а някои се опитват хумор да произвеждат за това. Няма никаква нужда. Да отпадне това.
Целият член 21 ли обсъждаме? (Да.) Да кажа две думи за непосредствено.
Проф. Анелия Мингова:
Ние няма да го приемем. Няма смисъл.
Проф. Кино Лазаров:
Кое няма да приемете? Предложението на тримата депутати ли? (Да.) Аз смятам да остане, макар че в някои случаи може да се яви хипотеза, в която някой силно заинтересован може да обжалва един междинен акт. Нашите учители са ни учили, че това са подготвителни актове и действия, че трябва да се изчака да свърши производството, иначе ще стане една каша. Ще стане и въпрос на умишлени обжалвания на междинни актове, за да отложат предишния и то става една мътна и кървава. Да си остане непосредствено.
Последната бележка на депутатите Българинов, Софиянски и Каракачанов по ал. 5 да се добави: “стига да не създават или засягат права и задължения, които не могат да се защитят...”. Това е правилно.
Янаки Стоилов:
Т.е. подкрепяте предложението за допълнение на ал. 5. (Да.) Благодаря. Г-н Тодоров и след това г-жа Къндева.
Иван Тодоров:
Понеже съм готвил проекта в работна група по издаването на индивидуални административни актове, искам да кажа две думи за двете предложения, които реално се обсъждат. В първоначалния вариант знаци не беше предложено. След това по някакъв начин влезе това нещо. По принцип няма знак, който да не се изразява в действия. Всички конклудентни действия се включват в действието. Така че е уместно предложението.
Що се отнася до второто предложение на г-жа Манолова - да се добави: “с изключение на волеизявленията по вече разрешени от административния орган въпроси.” Ако се приеме това нещо, ал. 2 ще стане вътрешно противоречива. Идеята е всички констативни актове да подлежат на съдебно обжалване. Примерно, един акт за държавна собственост или на общинска собственост е типичен случай на констативен акт. Той може да няма нищо общо с действителността. Обаче той създава такава опасна правна привидност, която в края на краищата засяга не по-малко и то пряко правата и интересите на всякакви физически и юридически лица и държавни органи. Поради тази причина, такава е и световната тенденция, и констативните актове на равно основание да бъдат атакувани. В настоящия момент редица констативни актове по силата на специални закони така или иначе биват атакувани. При това положение ние казваме така: ако се добавят думите “с изключение на волеизявленията по вече разрешени от административния орган въпроси”, всички констативни актове касаят вече разрешени въпроси, дали по силата на правото, дали по силата на държавен орган, те са разрешени въпроси. Ако се възприеме това, ал. 2 става вътрешно противоречива, като втората част ще изключва първата част. А практиката е, че констативните актове са не по-малко важни от другите. Това е аргументът.
По предложението в ал. 5 да се добавят думите: “стига да не създават или засягат права и задължения, които не могат да се защитят на по-късен етап от административното производство.”
Нека да кажа едно нещо. Ако има такива права, те веднага ще попаднат в обхвата на ал. 1. Те автоматично стават индивидуални административни актове. Следователно слагането им тук е абсолютно излишно.
На второ място, и самата ал. 5 някой може да каже, че е излишна и ще бъде абсолютно прав, обаче тя е много полезна. Защото именно във Върховният административен съд има редица случаи, където приема, че процесуални актове са индивидуални административни актове или приема, че процесуални актове са общи административни актове. Има два случая: бюджетът се вкарва от Министерския съвет в Народното събрание. Типичен процесуален акт и то от законодателния процес. На две основания не подлежи на съдебно обжалване. Върховният административен съд го отменя. Втори случай. Имаше абсолютно трайна практика на Върховния административен съд да приема, че обявяването на обществена поръчка е индивидуален административен акт, което е типичен процесуален акт, с който се слага началото на производство. След това кривнаха и казака: не е индивидуален акт. Той е общ административен акт. Защо бил общ? Защото се касае до неограничен кръг хора. А че започва с него едно индивидуално производство, никой не го мисли. Поради тези смесвания, което се отдава на младостта на Върховния административен съд като съд, по-добре е да има ал. 5 в този вид, където изричмно да се казва за всички видове процесуални актове, за да не се допускат подобни грешки. Ако се приеме това предложение, за разрешените вече въпроси, “не могат за защитят на по-късен етап”, ако нещо не може да се защити на по-късен етап, това значи е окончателно и засяга права и задължения. Щом е окончателно и засяга права и задължения – материални, то тогава то отива в обхвата на ал. 1, която е достатъчно широко формулирана.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Мисля, че стана ясно. Г-жо Къндева, заповядайте.
Проф. Емилия Къндева:
И аз ще взема отношение по ал. 5 и това предложение.
Ал. 5 на чл. 21 има предвид така наречените междинни актове. Във всички административни процесуални закони в Европа, а пък и в света и в американските изрично се държа даже разпоредба, че се обжалват окончателните актове. Тази разпоредба има един допълнителен уточняващ характер и според мен си има място точно така, както е. Ако има нарушение на производството не само от тези актове, за които говори колегата Тодоров, заповед за определяне на комисия по конкурса. Това е междинен акт. Най-накрая ще се обжалва окончателният акт, а това ще бъде едно от основанията.
Въпреки че не е направено предложение и не знам дали не влизам в противоречие с процедурата, но понеже искаме да излезе един наистина хубав текст, в чл. 21, ал. 1 предпоследния ред, дали да остане “отделни граждани или организации” и не е ли по-добре думата “отделни” да бъде заменена с “определени”. Един коректив, който може да звучи изкуствено, но когато се опитваме да преведем един текст на чужд език, така е по-добре.
Проф. Кино Лазаров:
“Определени” е по-добре.
Янаки Стоилов:
Не може ли да бъде без никакво определение и да остане “на граждани и организации”.
Проф. Е. Къндева:
От граждани и организации няма да се разграничава от ...
Янаки Стоилов:
“Определени” е по-добре. Г-жо Манолова по вашето предложение дискутираме.
Иван Тодоров:
Достатъчно е на един отделен гражданин или организация да е засегнат интересът.
Янаки Стоилов:
Говорим да бъде “определен”.
Иван Тодоров:
Определен от кого?
Янаки Стоилов:
Определен от съответен акт
Иван Тодоров:
Може да не е изрично упоменат в административния акт и пак да му засяга на отделния гражданин или организация. Има много такива случаи.
Проф. Кино Лазаров:
Определен поименно и определен по белези и по начин, които са практически равнозначни на индивидуалните.
Иван Тодоров:
Проф. Лазаров, Вие в момента вече обяснявате какво значи определен. Щом започвате да обяснявате, това значи, че може да не им е много ясно на административните органи. Отделен значи, че хващаме един и само той е. Достатъчно е да бъде засегнато правото или интересът на отделния гражданин или организация и нищо повече от това. Може и да не е определен нито в акта, нито да е упоменат типът граждани или организации, които трябва да бъдат засегнати от акта. Като юристи, аз не мисля, че един юрист ще сбърка разликата между определен и отделен, даже бих казал, че определен е по-точен. Но административните органи ще го схванат може би като някой ,който трябва да е упоменат някъде, а това вече не е вярно. Защото просто може да не е упоменат.
Янаки Стоилов:
Да чуем и г-жа Манолова и ще се ориентираме кой от текстовете да подберем.
Мая Манолова:
Аз бих се съгласила с вас, ако моето предложение – второто ми предложение за допълнение на ал. 2, предвиждаше отпадането на ал. 2, защото начинът, по който е изписан сега текстът, и без моята добавка касае случаите, в които правата на гражданите са породени от предходен акт на администрацията. Примерите, които вие дават визираха случаите, когато правата или задълженията на гражданите произтичат по силата на закон. Тогава администрацията с някакъв изричен акт констатира възникването на тези права или задължения по силата на закона. С тази добавка, която правя, уточнявам, че не са индивидуални административни актове тези, които декларират или констатират само в случаите, в които правата са породени от предишен акт на същата администрация. Т.е. в случая аз лично мисля, че по този начин даваме възможност с последващ акт на администрацията случаите, в които примерно той не е оспорван по един или друг ред, да се удължи съществуващият срок за това.
Иван Тодоров:
Там е работата, че много от предишните права може да са породени от конститутивни и административни актове, т.е. такива, които пораждат права и задължения или даже от договори, или даже от нотариални актове. Когато има един нотариален акт, какъв е проблемът да се издаде един акт за държавна собственост, ако ще да си продал на еди-кой си и това да е съвсем вярно. Може да има конститутивен акт, примерно отчуждително действие. Какви ли не случаи.
Мая Манолова:
Аз визирам само случая, в който правата са породени от предишен акт на администрацията, на същата администрация, която издава по-късно констатиращия административен акт.
Иван Тодоров:
Въпросът е, че при издаването на констативен акт няма никакво значение поради какво са възникнали реално правата. Може да са възникнали по силата на закона, може да са възникнали по силата на конститутивен и административен акт, може да са възникнали по силата на договор, по силата на нотариален акт – независимо от какво са възникнали, след това може да има последващ констативен акт. Примерно, най-простия случай, един акт за държавна или общинска собственост може да се издаде независимо правата по силата на какво са възникнали.
Мая Манолова:
Това е общият случай, срещу който не възразявам. Тук давам изключение. Например, някаква заповед за изменение на ПУП, който поражда права и задължения за собствениците на определен имот. Има срокове и процедура. С последващ акт същата администрация издава някакъв административен акт, който констатира съществуването на този изменен ПУП и оттук започват да текат нови срокове за обжалване на втория акт. Това е хипотеза, при която правата и задълженията възникват по силата на изричен акт на администрацията. Аз ще го повторя три пъти и три пъти страните ще могат да го обжалват.


Иван Тодоров:
Ако администрацията наистина издаде такъв акт, с който казва, не, не е вярно това, което съм казала, тогава наистина гражданите и организациите трябва да могат да се защитят срещу този последващ акт на администрацията, защото той създава опасна правна предимност, която е толкова опасна, колкото и първоначалния акт, ако той е незаконосъобразен. Все едно е. Има ли административен акт, който е издаден от самата администрация, и дори да е на същата администрация и въпреки че е констативен и въпреки че преди това същата администрация е решила въпроса по друг начин, гражданите и организациите трябва да могат да се защитят от последващата атака на администрацията, защото той създава съвсем друго положение. Човекът, който е заинтересован, си взима акта и казва: Вижте какво пише тук и това е по-новото, това е последното на администрацията и то е валидно.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се изясни въпросът и с примера, който даде г-жа Манолова, тя иска да предотврати обжалването само ако последващият акт потвърждава съдържанието на предишния, а не просто факта, че органът се е произнасял по тази тема. Защото той наистина може да се произнесе. В редакцията, която предлага г-жа Манолова смисълът е друг и той наистина може да се окаже преграда пред необходимостта от защита.
Мая Манолова:
Тук ще създава други права и задължения, след като е различен от предишния.
Янаки Стоилов:
Това не се разбира от предложения текст. Примерът ви е по-ясен от редакцията на текста. Само актът като съдържание потвърждава предишния акт, а не просто ако се отнася по същата тема.
Мая Манолова:
Според мен, стабилността на акта е сериозно застрашена, защото може администрацията три пъти.
Александър Еленков:
Смея да ви успокоя. В никакъв случай не е застрашена, защото инцидентно спорове на един административен акт засега ние не го познаваме, а и не го признаваме. Този първия акт, за който вие говорите и с който са разрешени въпросите, ще бъде зачетен от съда като един релевантен факт при обсъждането на законосъобразността на оспорения констативен акт. Не се притеснявайте от обжалването. То няма да повлияе на първоначалния акт.
Янаки Стоилов:
Нека да преминем към решаване. Ще ви прочета ал. 1 на чл. 21, тъй като по нея имаше предложения и мисля, че те се възприеха.
Чл. 21(1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или с бездействие волеизявление на административен орган или друг овластен със закон за това орган или организация ... и нататък текстът продължава.
По предложенията, които са направени.
В това, което прочетох, е включено предложението на г-жа Манолова за ал. 1.
Предложението в ал. 1 да отпадне думата “непосредствено” има ли някой, който го поддържа? Няма. Не се приема.
В ал. 2 – второто предложение на г-жа Манолова, вие го поддържате?
Мая Манолова:
А в ал. 1 за знаците, приема ли се?
Янаки Стоилов:
Приема се. Аз го прочетох без знаците и в единствено число – “действие или бездействие”.
Мая Манолова:
Поддържам го.
Янаки Стоилов:
Който го поддържа, моля да гласува. 1 “за”. Не се приема.
Предложението по ал. 5. Който поддържа предложението на тримата народни представители за допълнение на ал. 5, моля да гласува. Няма “за”. Не се приема предложението.
Които подкрепят чл. 21 с направените уточнения в него, да гласуват. 11 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Продължаваме с чл. 22, чл. 23, чл. 24, чл. 25 и чл. 26.
Надка Балева:
По чл. 22, т. 2. “действия на административния орган, които по силата на специален закон представляват физическа принуда без изразено изрично волеизявление преди това.” Изключени са изобщо от това производство. Какво има предвид вносителят? Не ми е ясно.
Янаки Стоилов:
Какво се има предвид “физическа принуда без изразено изрично волеизявление преди това”? Може ли някой да ни поясни от авторите. Ако има неразбираем текст, ще предложим да отпадне, а не да гласуваме нещо, което не можем да обясним докрай. Какво визира изразът “без изразено изрично волеизявление”? От този, който ще упражни физическата принуда или от този, спрямо когото се упражнява. Кой трябва да направи волеизявление?
Иван Тодоров:
Да обясня. Нещата са много прости. Ако един полицай ви щракне белезниците и ви замъкне нанякъде. Това по принцип е административен акт. Обаче въпросът е, че в този случай полицаят не трябва да спазва правилата на издаване на индивидуалния административен акт. Какво значи това? Това значи 7 дни срок. Това означава уведомяване, даване на обяснение и възражение и цялата процедура в 7 дни. Т.е. един полицай и въобще въоръжените сили не могат да си изпълнят задълженията на специалните закони, ако трябва да спазват процедурата, предвидена в този закон. И тъй като в Закона за МВР и другите закони не винаги изрично е казано, че не се прилага това, което го пише тук в общия кодекс, ние все пак гледаме да им помогнем, за да не блокираме след това работата и да започнат да правят някакви безумни искания. Нещата са много прости в този случай.
Проф. Кино Лазаров:
Как ще се осъществи правната защита на този по отношение на когото се прилага принудата.
Иван Тодоров:
Само производството не се прилага. Не говорим въобще за кодекса. Не говорим за обжалване. Само за производство по издаване. Съвсем ясно е – производство по този раздел, а не производствата по този кодекс. Говорим само за производство по издаване. Цялата защита си остава и това е смисълът на определението в чл. 21, ал. 1.
Надка Балева:
Колеги, оказа се, че ние за да осигурим приложението на Закона за МВР, който сега върви на обсъждане, вкарваме тук един неясен текст. А целта на този закон, който разглеждаме сега, не е само по отношение на Закона за МВР. За това моето предложение е този текст въобще да отпадне от този закон и ако трябва да му се търси място в закона за МВР.
Иван Тодоров:
Тогава ще се получи следна ситуация. Примерно, един полицай, за да задържи един хулиган, трябва да му каже, чакай, първо трябва да издам срещу теб един административен акт, ти напиши сега обяснение и възражение, аз откривам производство и в 7 дневен срок трябва да се точи производството преди той да го задържи. Това не е възможно. Той трябва да отиде, да го хване и да го прибере в момента. И тук е съвсем ясно. Не е общо. Административни актове, които по силата на специален закон се издават или действия на административния орган, които по силата на специален закон. Забележете, не въобще действия, а трябва да са уредени изрично в специален закон, представляват физическа принуда, без изрично изразено волеизявление преди това, когато полицаят отива и те хваща, примерно. Давам най-простия случай. Има много случаи. Ако примерно тълпа замерва с камъни един полицай, какво трябва да прави полицаят? Да им каже, ей чакайте да направя волеизявление. Не може да направи волеизявление. Той отива и го хваща и така е по цял свят. Няма нищо специално.
Проф. Кино Лазаров:
Аз ви предлагам да погледнем малко по-прагматично на този текст. Без т. 2 би ли загубил много текстът? Едно такова действие е индивидуален административен акт от рода на принудителните административни мерки. Понеже вече има правонарушение от страна на адресата на принудата, той ще го пресече. Просто принудителна административна мярка, която във всички съдилища и във всички закони се смята за индивидуален административен акт. Ако падне този текст, ще отпаднат колебания – противоречива практика и т.н. и ще си останат другите два текста – първа и трета точка.
Александър Еленков:
И аз бих отишъл по-далеч. Дали т. 2 не се включва в т. 1.
Проф. Кино Лазаров:
Включва се, разбира се, в значителна степен. Дали е 100% аз не се наемам да кажа, но се включва.
Янаки Стоилов:
Изясни се въпросът. Описаните действия по т. 2 са част от хипотезата на т. 1. Проблемът е дали да ги опишем като специален случай на отделен ред.
Има ли предложение за отпадане на т. 2?
Надка Балева:
Аз го направих.
Янаки Стоилов:
Ще го подложа на гласуване. Които подкрепят отпадането на т. 2, моля да гласуват. 6 “за”. Против? 3 против. Въздържали се? Няма. Отпада т. 2.
Продължаваме с чл. 23.

Иван Тодоров:
Дали не трябва в чл. 23 да се направи едно уточнение, което е пропуснато, според мен. Края на ал. 1 – “от кмета на кметството или на района, съобразно определените им от общинския съвет правомощия.” Има една опасност да се вземат правомощия на областния управител в този случай и народните представители в този случай мисля, че могат да направят предложение. Мога само да насоча вашето внимание – когато такъв административен акт е свързан с управление на държавна собственост, той се издава от съответния областен управител. Това може да се запише като следващо изречение в ал. 1.
Янаки Стоилов:
Това се урежда със Закона за държавната собственост. Иначе навлизаме в материята на специалния закон.
Проф. Емилия Къндева:
Въпросът е по-скоро, че втора алинея се отнася за държавна администрация.
Янаки Стоилов:
В ал. 2 е решен въпросът, който се повдига, за актовете за държавна собственост. Само дали да останат думите “общинския съвет”, защото не винаги тези правомощия произтичат от някакви решения на общинския съвет.
Проф. Кино Лазаров:
Ал. 2 е действащ текст.
Янаки Стоилов:
В ал. 1 в края е може би по-добре да остане “от кмета на кметството или на района, съобразно определените им правомощия.”, без да записваме общинския съвет, защото тези правомощия не винаги произтичат от общинския съвет.
Който, само с това съкращаване на текста, подкрепя чл. 23, моля да гласува. Приема се.
Чл. 24. Няма предложения. Виждате, че и тук се пораждат някакви опити за усъвършенстване на текста.
По чл. 25 и чл. 26 имате ли предложения.
Проф. Огнян Герджиков:
Само една редакционна бележка. Чл. 26, ал. 1. Излишно е “се уведомяват се всички известни заинтересовани” – направо “известниет заинтересовани граждани. И на други места гледам, че това “всички” го има, но тук реших да се обадя.
Янаки Стоилов:
Тогава да бъде “заинтересованите граждани”.
Проф. Огнян Герджиков:
Известните, защото това е целта вероятно. Иначе няма как да бъдат уведомявани тези, които не се знаят.
Камелия Касабова:
Омбудсманът има ли правомощия по закона?
Янаки Стоилов:
Може, когато има някакви сигнали на граждани, примерно, че се забавя издаването на някакъв административен акт, може да сезира административните органи.
Добре. Чл. 24, чл. 25 и чл. 26 с направената редакция в ал. 1 на чл. 26, нека да ги гласуваме. Благодаря ви. Приемат се.
Чл. 27.
Проф. Кино Лазаров:
По чл. 27 аз имам едно предложение за последната точка на ал. 2, да се добави: “установени със закон”.
Т. 6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.
За да има равенство в процеса. Иначе ще започнат да усмотряват и да включват всякакви изисквания. Щом са специални, значи има специални съображения, важни съображения да се включи.
Янаки Стоилов:
И то само със закон, а не с друг акт. Така ли? (Да.)
Елиана Масева:
Кои попадат в обхвата на лицата.
Проф. Кино Лазаров:
Това е въпрос на конкретна преценка, не е на правна норма. Правната норма и без да съществува винаги ще има поставяне на въпроса за допустимостта. А едно от главните условия за допустимостта е наличието на правен интерес. Нека да си остане този текст.
Янаки Стоилов:
По чл. 27 с направената добавка по т. 6, нека да гласуваме текста. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 28. Съдействие и информация от административните органи.
По него няма предложения. Нека да го гласуваме.
Проф. Огнян Герджиков:
Много ми е тромава тази т. 2 на ал. 1.
“2. осигуряват по подходящ начин постоянен и безусловен достъп до всички формуляри, както и оказват съдействие за попълването им.”
Аз бих предложил една по-кратка редакция и смятам, че няма да загуби.
Чл. 28, ал. 1. При упражняване на своите правомощия административните органи:
2. осигуряват постоянен и безусловен достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им.
Струва ми се, че с тази редакция не се губи смисъла и е по-стегнат изказът.

Надка Балева:
По подходящ начин е въпрос на субективна преценка.
Проф. Огнян Герджиков:
“По подходящ начин” е в случая един паразит.
Проф. Кино Лазаров:
Защо са тези лозунгаджийски текстове: “постоянен и безусловен” особено безусловен. Могат да паднат и двете: “осигуряват достъп до формулярите, както и оказват съдействие за попълването им.”
Реплика: “и оказват съдействие за попълването им.
Проф. Кино Лазаров:
Добре, “и оказват съдействие за попълването им.”
Янаки Стоилов:
Без “постоянен и безусловен”, така ли?
Проф. Емилия Къндева:
Постоянен може да остане.
Янаки Стоилов:
Аз не знам дали може да е толкова безусловен, защото някой може да иска да вземе всички формуляри.
Проф. Кино Лазаров:
“Осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им.”
Янаки Стоилов:
Остава: Осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им.
Нека да гласуваме чл. 28. 10 “за”. Приема се. Против и въздържали се няма.
В текста, който гласувахме в т. 1 има толкова определения, че не знам дали е добре това. Не предлагате ли да падне някое от тях. Т. 1. “осигуряват общодостъпна, точна, подробна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им.” Текстът става с покриващи се изисквания.
Иван Тодоров:
Ако се каже информация, те ще кажат, ето тук на тази табела има информация.
Проф. Кино Лазаров:
Осигурява точна и разбираема информация.
Янаки Стоилов:
Нека да остане: “общодостъпна, точна и разбираема информация”, без подробна и систематизирана.
Иван Тодоров:
Това са текстове, които ще ги четат административните органи.
Янаки Стоилов:
Това, което е записано, не звучи като кодекс, а като някаква най-примитивна инструкция.
Иван Тодоров:
Абсолютно има по-хубави възможности за формулиране. Ако забелязвате, има разлика във формулирането, примерно на общите части и след това на нещата, които са само за административните органи. Има разлика и с формулирането на производство пред съда. Между другото, във всички западни законодателства има такава разлика. Нещата, които са адресирани към административните органи са записани по-разбираемо и по-изчерпателно. Когато нещата са записани за съда, те са написани по-специализирано, с точни правни термини. Рискуване като махнем тези неща да липсва инструкция за поведение на самия административен орган от чисто практическа гледна точка. Хората за това са ги писали тези неща и до голяма степен формулировките съвпадат с това, което го има в другите законодателства, именно поради тези причини. Аз съм сигурен, че тук могат да се направят много по-изящни формулировки. Няма никакво съмнение, могат да се махнат думи, но от практическа гледна точка трябва да е ясно какво се иска от административния орган. Те и без това не спазват нещата, а като се махнат и тия работи, съвсем няма да ги спазват.
Янаки Стоилов:
Защото, ако остане “общодостъпна, точна, подробна, систематизирана и разбираема информация” то включва всичко. Щом е точна, значи е достатъчно подробна. А дали е систематизирана, това вече е въпрос на някакви критерии на преценка. Някои ще каже: не ви е систематизирана информацията. Какво значи систематизирана?


Иван Тодоров:
Защото могат да дадат на едно място всичко заедно на куп, без да се виждат разликите, кое за какво производство се отнася, как се отнася, да не са обособени нещата, а много важно е да бъде систематизирана информацията, за да се възприеме лесно.
Проф. Вели Димитров:
Г-н Председател, искам само да посоча колко е важно разбираемостта. Аз съм срещал много такива текстове. Става дума, че адресати ще бъдат обикновени граждани, които трябва много добре да се ориентират в това.
Янаки Стоилов:
Предлагам да падне само “подробна”, защото информацията като е много подробна, тя може да затрудни гражданите да я възприемат. Нека да остане: “общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация.”
Елиана Масева:
Т. 6. осигуряват подходящо работно време и време за работа с посетители.
Това е една много порочна практика на администрацията. Те определят работно време от 2 до 3 часа след обяд. Свидетел съм била преди дни майки с бебета чакат социалната служба, за да попълнят формуляри за помощ при раждане на дете с часове, защото само от 2 до 3 часа, а те са имали неблагоразумието да отидат преди обяд. Не може администрацията да се възползва от тази условност в закона и да си определя работно време, което е в рамките на работното време, за което им се плаща. Осигуряват достъп през целия ден, през цялото работно време.
Иван Тодоров:
Практически не е възможно по всяко време да се направи, тъй като има малки кметства, отделни служби, където примерно техникът ходи на проверки, а има само един техник. Ако направим такова изискване, просто те няма да отговарят на него и ще остане празна разпоредбата.
Елиана Масева:
В малките кметства си има практики. Хората ги знаят и се съобразяват се. Но давайки им възможност в рамките на работното време те да си определят друго време, чудо на чудесиите ще стане. Не може администрацията да работи в други времеви рамки, освен в определените със закон.

Иван Тодоров:
Думата “подходящи” е направена именно с цел на защита на самите граждани и организации, които искат да им бъде издаден акта. Най-лесно е да се пропусне тази разпоредба. Ако ние кажем през цялото работно време, почти няма да има организация, която на 100% да изпълни това нещо поради много прости причини. Представете си, че ви трябва техникът в общината. В повечето общини има само един техник. Повечето време той обикаля. Как ще бъде цялото работно време там. Не може. Трябва ни главния архитект на общината. Също го няма, защото ходи по обекти, ходи на заседания и т.н. И да сложим цялото работно време, няма как да се изпълни това нещо.
Яни Янев:
В момента ние не говорим, че правим едно гише, а да се ходи от стая в стая и да търси тоя, оня и т.н. Работи непрекъснато гишето, където се подават документи и се получава информация. Единственият нормативен акт, който в момента е фиксирал работно време на администрацията е устройствения правилник на областните администрации, където е казано от 8:30 до 17:00 часа.
Иван Тодоров:
Не може за всички държавни органи, независимо какви са те, да се направи единно правило.
Елиана Масева:
Нека тогава текстът и съдържанието да бъдат, че се осигурява свободен достъп.
Иван Тодоров:
Не могат да го осигурят, защото нямат достатъчно хора.
Проф. Емилия Къндева:
Аз имам предложение. Смущението идва от думата “подходящо”, защото не се разбира за кого е подходящо. Не е ли по-добре да остане:
“6. Осигуряват достатъчно време за работа с посетители.”
Това е във връзка с принципа за съразмерност.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, че вносителите са имали предвид две изисквания. Веднъж подходящо работно време на цялата администрация. Примерно, да не работи прекалено рано или прекалено късно, а да е подходящо с контакт с граждани, които не само като посетители. Второто изискване е за часове, в които да се приемат техни молби и т.н.
Иван Тодоров:
Подходящо за гражданите и организациите – да сложим.

Надка Балева:
Може ли едно предложение. Т. 5 казва:
“5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересуваните граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена.”
Не можем ли да приемем, че т. 5 поглъща и втората т. 6, защото ние не можем със закон да определим приемно време. Ако приемем, че изискването за такава организация на работата е достатъчно условие, да отпадне т. 6.
Иван Тодоров:
Във връзка с т. 5. Тя е насочена към работата на едно гише, обаче не съвсем и ще ви кажа защо. По принцип почти всички съвременни законодателства и нормативни актове, уреждащи обслужването на гражданите и организациите в най-общия смисъл на думата, даже не само издаването на индивидуални административни актове, както в България се стараем да го направим, а вече се приема, че обслужването на едно гише във всички случаи общо взето не е най-оптималния вариант. Ще ви дам пример. Примерно, в една община обслужването на едно гише, когато вие искате да пуснете една молба, вие отивате в общината и човекът, който приема молбите е пред цялото време там. Обаче този човек не е компетентен по вашия въпрос. Той е компетентен да стои целия ден на това гише. Но примерно вие сте пропуснали да приложите към вашата молба две неща, или да напишете нещо, което е задължително за случая, ако спазваме стриктно принципът “на едно гише”, това означава да се приеме вашата молба от некомпетентен човек, който няма да може в момента да ви каже какво вие сте пропуснали. Той ще приеме молбата ви, ще я сложи в купчината документи, ще издаде входящ номер и вие ще бъдете доволни, че сте отишли през работното си време и те са ви приели молбата. Обаче след това ще ви разкарат още веднъж, за да си поправите нещата.
Надка Балева:
Г-н Тодоров, моето предложение беше не да разискваме какво означава т. 5, а да отпадне т. 6.
Иван Тодоров:
Не винаги е възможно да се спазва принципът “на едно гише”. Ако това е Столична община, няма проблем, защото има достатъчно служители, които са специалисти в отделните материи и затова сме казали едно место и едно помещение, а не едно гише, защото не навсякъде има възможност. Второто нещо, в по-малките общини, ако щете в териториалните поделения на държавните органи, въпросът е такъв, че на много места е много по-подходящо да се приеме документ от компетентен човек, който може да ви каже какво липсва, отколкото само от един служител, който единственото, което може да направи, е да ви приеме молбата. За това не винаги принципът “обслужване на едно гише” е най-подходящият. Зависим от размерите на общината, от размерите на държавния орган. За едно министерство, за Столичната община и за няколко големи градове принципът “обслужване на едно гише” е най-подходящ, но за по-малките структурни образувания той не е подходящ, тъй като ще ви разкарат няколко пъти затова, че сте пропуснали нещо. За това е по-добре да се формулира така, както подхождат вече в другите законодателства.
Янаки Стоилов:
Това, което мисля, че можем да приемем без повече дискусии е допълнението на т. 6.
“6. осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време.”
Остава открит въпроса как да се работи с посетители. Ако по този въпрос можем да намерим по-добро решение, кажете какво е то.
Не е терминологичен въпросът. Защото, ако кажем: време за работа с граждани, това нищо не гарантира, защото ще кажат, че осигуряват един час гражданите да имат достъп. А е вярно и това, че не може един орган през целия ден да работи с граждани. Да речем кмета. Той не може през целия ден да бъде отворен и да приема граждани, което значи, че не трябва нищо друго да прави. Понеже се възразява срещу времето за работа с граждани, което може да е твърде ограничително, затова ви питам каква друга формулировка може да се даде. С “достатъчно” нищо не решаваме.
Заповядайте, г-н Еленков.
Александър Еленков:
В този аспект да ви предложа една редакция:
“Осигуряват необходимото време за работа с граждани и организации.”
Янаки Стоилов:
“Необходимото време” за кого? С такива еластични формулировки няма да уредим нещата с администрацията.
Иван Тодоров:
Едно предложение. Вместо подходящо, да сложим достатъчно.
“Осигурява достатъчно работно време за ...
Янаки Стоилов:
Не може достатъчно. Работното време се регламентира от Кодекса на труда.
Яни Янев:
В такъв случай не по-малко от половината работно време.
Янаки Стоилов:
На различните нива на администрацията тази пропорция е различна. За един нисш служител може да е и 2/3 от работното време, а за един ръководител –
Предлагам ви да остане:
“Осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време.”
Елиана Масева:
Законът за държавния служител определя работно време Кодексът на труда определя работно време.
Янаки Стоилов:
Става дума в кой диапазон от денонощието да е това работно време. Ние като продължителност не го определяме.
Нека да остане: “Осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време.” А това “подходящо” ще включва и осигуряването на достъп до администрацията.
Продължаваме с чл. 29. Форма на искането за откриване на производството. По него има едно предложение за ал. 3.
Проф. Къндева, заповядайте.
Проф. Емилия Къндева:
По чл. 29 подкрепям предложението да отпаднат думите “ако заявителят иска това” в чл. 29, ал. 3, защото това е администрация. Не може, ако лицето поиска, тогава.
Второ, да отпадне и прилагателното “кратко”.
“Длъжностното лице, приело искането, потвърждава с писмено отбелязване внасянето му.”
Янаки Стоилов:
Добре. Можем да гласуваме съкращения чл. 29. Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 30. Отстраняване на недостатъци в искането.
Чл. 31. Препращане на компетентния орган.
По тези два текста няма предложения. Нека да ги гласуваме. Имате ли бележки? Заповядайте, г-жо Балева.
Надка Балева:
Чл. 30, ал. 2.
“(2) Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в срок 3 дни с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.”
Малко тромава формулировка и би трябвало да бъде: “... три дни от съобщението”, за да се знае от кога тече този тридневен срок.
Иван Тодоров:
От момента, в който стигне до гражданина и организацията.
Надка Балева:
Какво пречи да го фиксираме, за да няма свободни тълкувания.
Проф. Кино Лазаров:
Това е уместно. Трябва да има начален срок – от съобщението за това.
Може ли да ви обърна вниманието върху чл. 31 последната алинея. Казва се в ал. 5. “Ако искането засяга няколко въпроса ..... информира писмено или устно заявителя, че по други въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган.”
Ако допуснем изобщо възможността за устно уведомяване, това значи устна информация, напътстване. Защо да не остане само писмено. Това е своего рода отговаряне по въпроса за компетентността по едното или другото искане. За това думите “или устно” да отпаднат.
Иван Тодоров:
Малко бюрократизираме процеса. Това е производство по издаване. Недейте да мислите, че винаги нещата ще завършват с процес, с дела, с доказване. Имайте предвид, че ако прекомерно бюрократизирате процеса с оглед на отрицателните последици, той се задръства.
Проф. Кино Лазаров:
Колега Тодоров, тук е много важно, защото се слага крайна производството.
Проф. Емилия Къндева:
Да остане само “уведомява”.
Александър Еленков:
Как хубаво го казахте. Току-що се гласува чл. 30, ал. 2, където е казано, че уведомява да отстрани недостатъците. Защо тук трябва да има друг термин.
Проф. Емилия Къндева:
Само “уведомява”, а как ще го уведоми.


Александър Еленков:
“Информира писмено или устно” да отпадне и да стане “уведомява”. Той уведомява заявителя, че ....
Проф. Кино Лазаров:
Не създаваме правна норма по този начин. Думата “информира” може би не е най-уместната тук, но го насочва. Може да се каже: Той съобщава на заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган. Това е действие по прекратяване на производството и може да се постави въпросът за правна защита срещу такова прекратяване.
Иван Тодоров:
Проф. Лазаров, ще има мълчалив отказ в този случай или мълчаливо съгласие съответно.
Янаки Стоилов:
Добре, без “писмено и устно”.
С тези две редакционни бележки по чл. 30, ал. 2 и по чл. 31, ал. 5, моля да се гласуват текстовете. 8 “за”. Благодаря ви. Приемат се. Отпаднаха и “писмено и устно” в ал. 5.
Чл. 32.
Александър Еленков:
Дали от практически съображения не е удачно да се добави едно ново изречение в ал. 5: “В тези случаи се прилага ал. 3.”
Янаки Стоилов:
Нека да го добавим.
Иван Тодоров:
Не се страхувайте толкова от сроковете. Ако те следва да издадат административен акт или има мълчалив отказ, или има мълчаливо съгласие.
Янаки Стоилов:
Все пак нека да има някакъв срок, в който той да разполага с тази възможност.
Приехме това допълнително изречение.
По чл. 32 има ли бележки? Който приема чл. 32, моля да гласува. Приема се. Благодаря ви.
Чл. 33. Отвод.
Има предложение на г-жа Манолова.Заповядайте, г-жо Манолова.



Мая Манолова:
Тъй като основанията за отвод са дадени преди това в чл. 10, ал. 2 за яснота какви са те, препращам към текста, който се визира по-напред в кодекса.
Проф. Кино Лазаров:
Достатъчно ясно е казано в чл. 10 как възниква основание.
Проф. Емилия Къндева:
Не е много ясно. Аз подкрепям предложението, защото те не са изброени преди това като основания за отвод. Много по-добре ще е, когато е налице някое от основанията по чл. 10, ал. 2. Така е много по-добре. Иначе може да се мисли, че има други основания.
Мая Манолова:
Аз бих възпроизвела тези, които са в ГПК, респ. сега в новия вариант, но после прецених, че в чл. 10, ал. 2 всъщност това са.
Проф. Емилия Къндева:
Те са изброени, но не са наречени основания за отвод и затова е хубаво да съществува така както е предложено.
Надка Балева:
Някои от основанията по чл. 10 не са основания за отвод.
Мая Манолова:
Когато е налице някое от основанията по чл. 10...
Янаки Стоилов:
Основания за отвод по чл. 10... Само добавяме в текста чл. 10, ал. 2.
Проф. Емилия Къндева:
“По чл. 10, ал. 2” се добавя след “основания за отвод”.
Проф. Кино Лазаров:
Във 2 ал. не е ли уместно да се каже, че искането за отвод се отправя незабавно след узнаване основанието за това.
Янаки Стоилов:
А не “след възникването”.
Проф. Кино Лазаров:
Възникването може да е един отдавнашен период. За това “след узнаването”.
Янаки Стоилов:
А кой се произнася по отвода? Този текст така остава незавършен.
Иван Тодоров:
В първоначалната редакция имаше предложение кой, но в Министерския съвет малко са го поокастрили, защото им се е сторил дълъг.
Янаки Стоилов:
Така този текст остава едно нищо. Защото може да има основание и не се знае кой как го разглежда.
Мая Манолова:
В ал. 1 е дадено, колеги.
Янаки Стоилов:
Може да бъде отстранено. От кого да бъде отстранено.
Мая Манолова:
По свой почин.
Янаки Стоилов:
Ако е по негов е ясно, но ако е по друг. Имате ли готов текст, който да предложите, по ал. 3 как се разглежда искането за отвод.
Яни Янев:
В случаите на спор се произнася висшестоящия. Но не винаги има висшестоящ.
Проф. Кино Лазаров:
По свой почит, значи сам. Органът се отвежда сам, по свой почин.
Янаки Стоилов:
Добре, а ако е направено по искане на участник в производството. Въпросът ми е по искане на една от страните и от органа, който трябва да издаде акта. Органът може да реши каквото си иска, ако нямаме уредба по този въпрос, самото основание по-нататък единствено може да се оспорва процедурата на обжалване, но дали това е достатъчно, ако в някои случаи има по-добър ред някой да реши този спор по искането за отвод.
Иван Тодоров:
Има просто разрешение. Този, който го е назначил или този който е подписал трудовия му договор, ако е на трудов договор и гражданския договор, ако е на граждански. Това е практическото разрешение, обаче ще стане много дълго.
Янаки Стоилов:
Защо, мисля, че една подходяща алинея, т.е. в някои от тези случаи именно органът, който се явява висшестоящ да го наречем, да може да реагира и да каже: аз го оставям или аз го отвеждам.
Иван Тодоров:
Въпросът е, че тези висшестоящи органи са примерно, Народното събрание или Министерския съвет, които не могат да направят нищо.
Мая Манолова:
Или органът по назначението, когато става дума за
Иван Тодоров:
В този случай най-подходящо е този, който е назначил, който е подписал трудовият му договор.
Янаки Стоилов:
Добре, имате ли възможност да предложите една ал. 3.
Иван Тодоров:
Трябва да си видя старите бележки, където мисля, че има текст.
Проф. Валери Димитров:
Колеги, единствената защита остава оспорване. Да кажем, че актът е опорочен и да бъде оспорен пред съда именно поради своя порок. Това е процесуално нарушение – неотвеждане в случаи, когато ...
Янаки Стоилов:
Да, но става много дълга процедурата за едно нарушение, което може да се отстрани още в началото на процеса.
Проф. Валери Димитров:
Съгласен съм, но тя пак ще стане дълга, ако намесим друг орган.
Янаки Стоилов:
Ако е друг административен орган, понякога много лесно и бързо може да стане.
Иван Тодоров:
Ако е законосъобразен актът, това че е участвал заинтересовано лице, даже няма и да го отменят, според мен.
Проф. Кино Лазаров:
Защо да го отменят?
Янаки Стоилов:
Не можем ли да запишем една ал. 3, че спорът за...
Проф. Емилия Къндева:
Непременно ли трябва да има спор.
Янаки Стоилов:
Ако няма спор, той ще се самоотведе.
Проф. Емилия Къндева:
По спор за отвеждане се произнася органът по назначението.
Янаки Стоилов:
В този смисъл да запишем една алинея. Да кажем:
При спор за отвеждане, той се решава от органа, който е подписал договора.
Мая Манолова:
Може ли органът по назначението.

Иван Тодоров:
Всички висши органи ще ги извадите от възможност за контрол.
Проф. Кино Лазаров:
Ще предложа редакция, но преди това да поясня.
Ако е органът по назначението, но е по-правилно да се каже, че споровете по тази алинея се решават с разпореждане на длъжностното лице, което подлежи на обжалване непосредствено пред висшестоящия орган, а ако такъв няма, частна жалба пред съда.
Янаки Стоилов:
Да, но удължаваме процеса.
Проф. Кино Лазаров:
Трябва да имаме предвид, че такива спорове възникват имплицитно при гледането на делата, много хора изказват съмнение, че е пристрастен административният орган, изтъкват съображения за връзки и т.н. Защо да не го заковем сега.
Споровете по този текст се решават от висшестоящия орган, а ако такъв няма – от съда.
Проф. Емилия Къндева:
Съдебен контрол ще има, ако нищо не се направи. След това ще се обжалва актът и ще се обжалва на основание на нарушение на съществени процесуални правила. Така че ние съдебният контрол го имаме. Въпросът е тук някой лесно, бързо да реши въпроса за отвода. Това е органът по назначаване за длъжностно лице или висшестоящият орган, ако става дума за отвеждане на лице, което е орган.
Мая Манолова:
Висшестоящия административен орган, а в случаите, в които няма такъв, органът по назначението на длъжностното лице.
Проф. Валери Димитров:
Г-н Председател, имам един въпрос, ако позволите.
Това е допълнително производство, което усложнява основното производство. То е само административно. Но мисълта ми е, т.е. въпросът ми е дали ще се спре основното производство по издаването на административния акт до произнасянето на отвода.
Янаки Стоилов:
Би трябвало. Това трябва да го запишем.
Моля да помислите за окончателната редакция на ал. 3. Моля да слушате, за да приключим след малко. Едното изречение ще бъде: “Спорове за отвод се решават с разпореждане на органа по назначаването или на висшестоящия административен орган.

Иван Тодоров:
Само едно възражение:
Органът по назначаването на един министър кой е? Народното събрание ли е?
Янаки Стоилов:
Не е, г-н Тодоров, защото министрите се избират, а актовете им се подписват от министър-председателя.
Иван Тодоров:
Този, който им е подписал съответният договор.
Янаки Стоилов:
В този смисъл те се назначават на конкретната длъжност. Не сме в хипотезата на назначаване.
Иван Тодоров:
Трябва да се каже, че подписва акт или договор, който е във връзка с назначаването му.
Яни Янев:
Нали ние не се съгласяваме с това, че произнасянето на висшестоящия орган или който и да било друг е окончателното. Защото, ако ние кажем, че този въпрос излиза извън компетенциите на законосъобразността на издавания краен акт.
Янаки Стоилов:
Познавайки нещата в администрацията, според мен, е по-добре по някой път да предотвратим тези нарушения в началото на процеса, а не в неговия край. И понеже много от хората отказват да повдигат каквито и да било спорове, знаейки, че това ще им отнеме години, за това е по-добре да ги защитим, когато това е своевременно, а не просто когато това е по-добре.
Елеонора Николова:
Тогава ще възникне въпроса в каква процедура този орган по назначаването ще събере доказателства, които да го убедят да...
Янаки Стоилов:
В каквато той прецени. И казваме, че с неговото произнасяне се спира основното производство и толкова. Няма да го уреждаме по-подробно.
Проф. Емилия Къндева:
Тук не става дума за спор и неправилно употребяваме думата “спорове”, защото имаме...
Янаки Стоилов:
А искането ли, или какво?

Проф. Емилия Къндева:
Не е и искането. Някой трябва да го реши отвода. Единият като се отведе, на негово място да постави друг. Направо, според мен , тук би трябвало да бъде: отводът се решава от органа по назначаване или непосредствения висшестоящ орган.
Проф. Кино Лазаров:
В чл. 33 е казано, че той “по свой почин и искане на участник в производството”.
Проф. Емилия Къндева:
Добре, ама той се отвежда.
Проф. Кино Лазаров:
Отказ за извършване, имаме отказ. Защо не е отказ?
Янаки Стоилов:
Ние тук имаме и двата случая. В единия случай няма конфликт. Органът, примерно, приема, че е заинтересован и се отвежда. Но няма кой да реши случая. Той трябва да сигнализира висшестоящия орган или органът по назначението да каже кой да реши случая. В другия случай той казва: не, аз съм обективен, лицето е заинтересовано и той иска от същите тези да го сменят този човек и някой обективно да реши случая. И двата случая трябва да има допълнително действие на някой по административен път.
Елеонора Николова:
Тук всъщност сме в хипотезата, когато един съдия или един дознател, пред него е възникнал същия въпрос и той сам решава въпроса за своя отвод. Представете си един кмет в едно малко кметство. Те всички се познават. Това значи, че всеки негов съгражданин или съселянин, може да му каже, аз с жена ти се познавам, аз съм ти първи братовчед и т.н. Става много сложно. Органът или е направил вярно своето съждение или не го е направил. Значи това ще се установява в съдебния спор. Защо тук да ги поставяме в друга хипотеза - един дознател да е нещо по-различно. Прави му се искане за отвод, той не го приема, защото смята, че няма достатъчно аргументи.
Проф. Емилия Къндева:
Но ако го приеме, кой го заменя в следствието.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем предложение за текст.
Иван Тодоров:
Като ал. 3 и ал. 4.
Длъжностно лице се отстранява от непосредствения му ръководител, ако има такъв. При отстраняване на длъжностно лице функциите му се изпълняват от неговия заместник. Ако няма такъв, непосредственият ръководител на отведено длъжностно лице определя друго длъжностно лице, което да го замества при воденето на производството.
Следващо: Ако длъжното лице няма непосредствен ръководител, отстраняването и определянето на заместник се извършва от самото длъжностно лице.
Янаки Стоилов:
Това не решава всички хипотези.
Иван Тодоров:
Не решава. Но не можем да възложим на министър-председателя да се занимава с отводи, защото не му е това работата все пак. Не можем да задръстим такъв изключително важен орган в държавата с неща, които след това съдът ще ги преценява.
Янаки Стоилов:
Това е така, но в същото време у нас има една система, че често много от актовете се издават от лица. Вярно е, че тук сме по-скоро в процедурата на оспорване на техни решения, а не на отвод, но се получава един кръг - да се връщат все при хората, които всъщност вече не са обективни, за да се произнасят.
Иван Тодоров:
Има съдебен контрол след това.
Надка Балева:
И още нещо. В една община обикновено има един главен архитект и няма заместници. Кого ще определи органът по назначаването, т.е. кое друго длъжностно лице. Главният архитект има определени правомощия.
Иван Тодоров:
По силата на кодекса, след като това е уреден въпрос, този, който е определен да се произнесе, ще има функциите на компетентния орган и ще бъде компетентен орган. По това няма проблем. Тъй като и ЗУТ урежда специалния случай и това урежда специален случай, а именно това, че се прилага по-новия закон.
Янаки Стоилов:
Виждам, че не сте готови за категорично решение. Нека да възложим на някои да ни предложат текстове в една или две алинеи за решаване на случаите на отвод, да разширим чл. 33.
Г-жо Къндева с г-н Лазаров и г-н Тодоров, ако искате, можете да ни предложите за следващото заседание текст, който да приемем в тази посока, за която говорихме – все пак да използваме органа по назначението и висшестоящия и наистина да се направи някакво стегнато производство.
Предлагам с това да приключим.
Искам да кажа на членовете на комисията, че утре заседанието го отменяме по вече споменатите причини.
Остава следващата седмица преди Коледа, която ще бъде работна и в която ще има доста на брой и продължителни пленарните заседания. Възможно е всички дни да се работи, но все още е неясно точно кои.
Искам да ви попитам дали да се съберем, ако има подходящо време, в някои от следобедите на другата седмица, които не са заети от пленарни заседания. Бих искал донякъде в неформален разговор да обсъдим основните въпроси за първите месеци на следващата година, с които да се занимаваме без това да бъде формално гласуване на дневен ред, но общо взето тяхното подреждане във времето с оглед на тези, по които трябва да се произнесем между първо и второ четене, както и някои въпроси, които се смятат за приоритетни според вижданията на отделните групи или народни представители. Това заседание ще бъде кратко и ако искате, можем да го продължим с неофициална част. Ако не възразяване, в зависимост от програмата за следващата седмица, поне един ден предварително ще ви уведомя за евентуалното провеждане на такова заседание.
Благодаря на всички участници за работата. Ще продължим в началото на следващата година по Административнопроцесуалния кодекс от чл. 33 нататък за второ четене.
Благодаря на всички, които участваха и съдействаха за днешното заседание. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф: