---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 22

Днес, 09.11.2005 г., сряда, от 14:30 се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – проф. Георги Петканов, министър и Ана Караиванова - зам.-министър; от Министерството на финансите – Кирил Ананиев, зам.-министър, Владимир Петров и Стела Бояджиева; от Конституционния съд – Владислав Славов и Иван Цонев, директор Финанси и счетоводство; Митьо Марков, зам.-главен прокурор; от Националния институт по правосъдие – Драгомир Йорданов; Андрей Икономов, председател на комисия “Бюджет и финанси” на ВСС и председател на отделение при Върховния административен съд; Ангел Александров – член на Комисията “Бюджет и финанси” на ВСС и директор на Националната следствена служба; Владимир Иванчев- председател на Комисията “Научно осигуряване и информационни технологии” на ВСС, член на Комисията “Бюджет и финанси” и на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС и председател на Софийския окръжен съд; Янко Янчев – директор на Дирекция “Финанси и бюджет” в администрацията на ВСС; Татяна Александрова – директор на дирекция “Съдебни сгради и инвестиционна политика” в администрацията на ВСС и Снежка Савова – началник отдел “Финансови разчети и анализи” в администрацията на ВСС.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46/31.102005 г., внесен от Министерския съвет.
Днес е предвидено да обсъдим законопроекта за държавния бюджет в частта му за съдебната власт. Това включва бюджета на съда, прокуратурата, следствието. Ще обсъдим и бюджета на Министерството на правосъдието, доколкото той има отношение към бюджета на съдебната власт, на Висшия съдебен съвет и на Конституционния съд. Поканил съм представители на всички тези институции за днешното заседание плюс представители на правителството и по-специално от ръководството на Министерството на финансите.
Искам да открия нашата дискусия, като дам възможност от името на вносителите на законопроекта да се направи кратко представяне, а след това ще дам възможност на представители или на ръководители на съответните институции в съдебната власт и Министерството на правосъдието също да обосноват своето отношение или предложение към бюджета. Народните представители също ще могат да вземат отношение. Предлагам ви, за да бъде достатъчно добре организирана нашата дискусия, без да гласуваме регламент, вносителите да използват не повече 6-7 минути, за да кажат най-важното от представянето. След това народните представители да не превишават 5 минути при излагане на своите становища. Ако се налага, може да се поставят въпроси и да се взима повторно думата, особено, ако има поставени въпроси или възникнат такива в хода на дискусията.
Имате ли някакви други предложения по организацията на днешната дискусия? Няма.
Смятам, че бюджетът като цяло трябва да бъде обхванат в анализа на постоянните парламентарни комисии и на нас се падна задължението и възможността да изразим становище по тези самостоятелни приходи и разходи в проектобюджета.
Заповядайте, г-н Ананиев.
Кирил Ананиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Преди да започна с предложението на правителството по отношение бюджета на съдебната власт и разбира се, на останалите институции, за които споменахте, бих искал съвсем накратко, в рамките на не повече от 1 мин., да кажа някои от основните цели, параметри и политики, които са включени в проекта на държавния бюджет за 2006 г.
Ще започна с основните цели, които са заложени в този проектобюджет. Това са: поддържане на макроикономическа стабилност, продължаване на политиката за устойчив икономически растеж, подготовка на Република България за членство в Европейския съюз и повишаване на социалната отговорност.
Кои са основните макроикономически параметри? За следващата година е предвидено брутният вътрешен продукт да възлезе на 45 615 400 000 лв., което означава реален растеж от 5.5%. Инфлацията, която се предвижда и е заложена в проектобюджета за следващата година е в края на 2006 г. тя да възлезе на 49%, а средната годишна инфлация да е 5.8%. Предвидили сме валутният курс на лева спрямо долара, т.е. 1 долар е равен на 1.61 лв. и цената на петрола 61.4 долара за барел.
За следващата година за първи път се внася проект на закон за бюджет на Република България, който е предвиден да завърши с нулев дефицит, балансиран бюджет от една страна, а от друга страна, е предложено ограничаване на разходите по проекта на държавния бюджет в рамките на 40%.
Има редица други неща, които са заложени в данъчно-осигурителните закони, с които се намалява данъчно-осигурителната тежест или се стимулира бизнесът. Най-същественото, което бих искал да споделя, е намаляването на осигурителната тежест с 6 пункта (6%) - от 42 на 36%. Новата скала, която е за данъка върху общия доход, при която имаме опростяване на скалата и вдигане на необлагаемия минимум на 180 лв. и редица други облекчения, които са свързани със стимулиране на бизнеса. Само от намаляване на осигурителната вноска около 630 млн. лв. ще останат в бизнеса, които ще се върнат обратно в икономиката или чрез инвестиции, или чрез разкриване на нови работни места. Възможно е и увеличение на работните заплати на хората, които работят. Това е съвсем накратко.
Може би само за политиката по доходите да кажа, че е предвидено индексиране на заплатите през следващата година с 6% от 1 юли в бюджетната сфера, а на пенсиите с 5% от 1 януари. Това е най-общо. Има още много неща, които могат да се кажат като характеристики на проектобюджета за следващата година, но в основни линии това е най-важното.
По отношение на проектобюджета на съдебната власт.
Висшият съдебен съвет в изпълнение на чл. 196, ал. 3 от Закона за съдебната власт е представил в Министерския съвет през м. септември проекта на бюджет на съдебната власт за 2006 г.
Янаки Стоилов:
Г-н Ананиев, искате ли тук да дадем възможност от името на Висшия съдебен съвет да представят проектобюджета, тъй като съгласно процедурата те имат водеща роля във формирането на предложенията в частта на общия държавен бюджет и след това ще ви дам думата да продължите с представяне на становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт.
Кирил Ананиев:
Разбира се, даже, според мен, така е най-коректно.
Янаки Стоилов:
Аз изчаках да направите общото въведение, което засяга цялостната макрорамка.
Г-н Петканов, Вие или кой от вас ще представи от името на Висшия съдебен съвет. (Г-н Икономов). Заповядайте, г-н Икономов.
Андрей Икономов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Благодарим за възможността Висшият съдебен съвет лично да изкаже становището си във връзка с проекта, изготвен от него и този, изготвен от Министерския съвет.
От самото начало искам да кажа, че в тази комисия като чели се чувстваме най на мястото си, защото имаме среща с юристи, имаме среща с хора повечето от които са били магистрати и мислим, че, ако срещнем въобще разбиране, то ще бъде тук, а не някъде другаде.
На мен лично като юрист с над 30 години стаж ми е трудно да боравя толкова умело и оправно с цифрите, както ще го направи г-н Ананиев, и затова моето изказване няма да бъде наблягащо на цифрите, колкото на необходимостите на съдебната власт, по-общо поднесени, като от юристи и като за юристи.
Безспорен е един факт - в сравнение с 2004 г., досега статистиката сочи увеличение с над 15% на съдебните производства. Това безспорно влече след себе си необходимостта от нови кадри, от нови магистрати, от нови служители, от повишени разходи във връзка със съдопроизводствената дейност. Досега години наред това повишаване на ръста на съдебните производства не е било отчитано и се стигна до ситуация, в която има просто ненормални състояния в съдебната система. Аз съм съдия в Административния съд и мога да ви кажа, че средната бройка за миналата година е над 200 дела на човек (на съдия). Не е нормално натоварването да е такова в този съд, тогава когато основната задача на върховните съдилища е уеднаквяване на практиката. Представете си как човек ще изпише 200 дела, ще ги разгледа, ще ги проучи, ще ги напише и след което да започне да мисли как да пише така, че да уеднакви практиката на колегите си от по-долните съдилища. Положението не е такова само във Върховния административен съд. Във Върховния касационен съд е не по-малко напрегнато. Такова е положението и във всички съдилища от цялата система. Като говоря за съдилища като съдия имам предвид, че не по-малко е натоварването в прокуратурата, защото те са свързани тези натоварвания.
Искам да кажа няколко думи във връзка с “червения картон”, както се изразяват напоследък по медиите, който е показан на съдебната система. Некоректно би било от моя страна да припомням детайлите на изискванията на Европейския съюз към българската съдебна система пред вас, затова защото те минават първо през вас. И ако се задълбочим в детайлите, ще видим, че може би над 95% от изискванията, поставени от Европейския съюз към българската съдебна система, са свързани с нормативни промени. Знаете, че това не е задача, която бихме могли да разрешим ние. Ние прилагаме правото, ние не го създаваме. От нас, може би малко еретично ще звучи, но реформа в съдебната система, според мен, е точното и стриктно изпълнение на задачите, които са поставени от вас пред правоприлагащите органи. Ако ние стигнем до там, че прилагаме бързо, точно и качествено законите, считам, че можем спокойно всички да отчетем реформа в съдебната система. Това бързо правоприлагане естествено е свързано с по-нормалното, по-човешкото натоварване на правоприлагащите органи. Това качествено правоприлагане е свързано и с повишаването на тази бройка, за да може да се стигне до вникване в същността на работата, до правораздаване за всеки един отделен случай така, както трябва да е, а не да се кара като на конвейер.
Пред вас са всички материали, които са подготвени от Висшия съдебен съвет с исканията му за бюджета. Не зная дори дали въобще да се впускам в цифрите, но основно разминаванията, които са в проекта на Висшия съдебен съвет и проекта на Министерския съвет, най-голямата сума е в капиталовите разходи и една значителна сума е в разходите за заплати. Оттам нататък имаме известни разминавания за издръжката. Основно са това. За хубаво или не, Висшият съдебен съвет е натоварен със стопанисването на материалната база на правораздаването.
Вчера председателят на Върховния касационен съд на една “кръгла маса”, която беше организирана и на която присъстваха някои от тук присъстващите депутати и специално г-н Ананиев и други представители на Министерството на финансите, изрази личното си становище, че това е неприсъща дейност за съдебната система. Може би е прав. Не се наемам да му опонирам. Но дотогава докато задачата е в наши ръце, ние сме длъжни да я изпълним.
Знаете какво е наследството ни на сградния фонд - 180 съдебни сгради, строени повече от 90% от тях през 30-те години на миналия век, кърпени с ремонти и в състояние, в което се налага да се стигне до решението, което сме заложили – да се опитаме да поставим и да разрешим нещата изцяло, генерално. Тръгнали сме по пътя на преговори с общините, получили сме на много места терени за строеж на нови сгради, имаме нови сгради, които ще бъдат завършени през 2006 г. Имаме випиюща нужда от основни и други ремонти на много от тези сгради – пристройки, надстройки. Просто се умножава съдебната система и е необходимо да бъде осигурена с условия за работа. Разбира се, няма да ви изброявам многото населени места, в които предвиждаме строежа на нови сгради и основен ремонт на сградния фонд, но нима искайки пари за тези цели, ние ги искаме чисто за съдебната власт. Аз смятам, че хората от Своге, където ще се построи една нова съдебна палата ще бъдат много по-доволни и ще бъдат доволни от действията на цялата държава, а не от действията на Бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет или на самия Висш съдебен съвет. Да не тръгвам по пътя на по-леките изказвания, които са подходящи за пресата.
Въпросът за заплатите е един болен въпрос, който като се каже колко е средната заплата на работещия в съдебната система, всички, включително и тук присъстващите депутати реагират по един и същи начин. Имаме известно разминаване с цифрите. Нашите специалисти са изчислили, че към 30 септември средната заплата на зает в съдебната система е 922 лв., а г-н Ананиев ще ви каже за предвижданията до края на годината, че тя е в размер на 1022 лв. 100 лв. са близо 10% и повече от 10%, които не са без значение, но не това е важното. Излишно е на вас юристите да припомням, че заплатата на магистратите се движи в определени от вас граници: долна 2 пъти средно статистическия размер на заетите в бюджетната сфера и горна – 90% за председателите на върховните съдилища, главния прокурор и директора на Националната следствена служба – 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. Убеден съм, че вие сте знаели защо приемате тези текстове от закона. Вие сте считали, че така е редно. Недейте, моля ви, след като сте проявили разбирането към отговорността, която тежи върху магистратите от съдебната система, сега чрез орязване на бюджета, да стигнем до фактическото положение, което съществува специално в съдилищата. До края на м. октомври бяха изчерпани всички средства за заплати. В момента съдилищата от районно, окръжно и апелативно ниво нямат средства за изплащане на заплатите за ноември и декември месец, въпреки направените вътрешни преливания от един в друг параграф.
Янаки Стоилов:
В хода на изложението тези данни, които казвате и различието с Министерството на финансите не се ли дължат на ранговете, които може би в единия случай се включват или не се включват, защото те също стават част от заплатата и това да го поясните на народните представители.
Андрей Икономов:
Не се включват ранговете.
Реплика:
Брутната работна заплата за цялата съдебна система, разделена на средно списъчния състав и на броя на месеците (отчетните месеци). Това е заплатата, която се получава за средно списъчен състав към м. септември. До края на годината тя вероятно ще се увеличи точно поради тези рангове, но едва ли ще стигне 1022 лв. Но до 1000 лв. може и да стигне.
Андрей Икономов:
Въпрос на сметки, които в крайна сметка ще ги уточним с г-н Ананиев.
Има обаче нещо друго, което ние считаме, че не е редно и което считаме, че не е правилно да се постъпи от страна на Министерството на финансите постъпиха по начин, по който можем само да аплодираме. Те взеха средната заплата, умножиха я по бройката на действително заетите работни места в системата и казаха: Това е необходимата сума за заплати за следващата година.
Връщам се с едно изречение, за да довърша за заплатите на съдиите от тези нива съдилища, за които ви казах. Това е състояние, което ние предвиждахме още февруари месец, когато започнахме да разпределяме бюджета. Знаете, че за съдилищата парите са си на отделен ред, не можем да преливаме от един ред в друг и се оказа, че още тогава, м. февруари ние сигнализирахме Народното събрание и Министерския съвет и министъра на финансите за това, че в края на септември ние ще стигнем до това положение. Успяхме да изкараме и м. октомври с вътрешните трансформации, които се направиха. Но това е известно. Беше известно, бяха сигнализирани съответните институции, които вече казах, м. септември повторихме сигнала си, но за жалост, отговорът от Министерството на финансите е такъв, че просто не знам как ще се оправим с парите.
По въпроса за заплатите как се стигна до парите, които е предвидило становището на Министерския съвет в размер на 142 700 000 лв. срещу исканите от нас 162 900 000 лв. От достигнатия размер на заплатата да се слезе надолу е социално несправедливо. Към него в нашата система вървят по естествен ред и път ранговете на магистратите. По същия начин служителите могат да получат съответните рангове и те. Но по-важно е другото.
Ние вече сме принудени в продължение на две и повече години да не изпълняваме законови разпоредби. Какво имам предвид? Например, в Закона изменение и допълнение на Закона за съдебната власт бяха предвидени съдебните администратори. Имаме 152 съдилища имаме и толкова прокуратури. Нито на едно от тези места досега няма назначен нито един човек съдебен администратор, който също по закон има 80% от заплатата на съдията в районния съд.
Беше приет Законът за защита на класифицираната информация, който ни задължава да назначим служители по сигурността. Имаме един-единствен такъв, назначен във Върховния административен съд.
От същата категория в Закона за съдебната власт, например, са предвидените PR-и, както е модерно сега да се казва, не знам какъв е българският аналог на думата.
Постоянно правим конкурси за назначаването на младши съдии, прокурори и следователи.
Няма да продължавам повече, защото исках общо да ви опиша състоянието на системата, но май се увлякох като юрист.
Янаки Стоилов:
Ако се изказвате от името на всички институции в съдебната власт, не сте превишили времето. Предполагам, че вие изразявате мнението на всички и няма да се налага те да представят по отделно.
Андрей Икономов:
Говоря общо за съдебната система, г-н Янакиев.
Ние сме тук пред вас, за да можем да отговорим на всички по-конкретни въпроси. Но ви моля да разберете, че действително парите, които искаме, са необходими за тези цели, които са посочени в нашата обяснителна записка към проекта за бюджет. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Икономов. Сега ще дам думата на г-н Ананиев и след това на г-н Петканов, специално за министерството. Заповядайте, г-н Ананиев.
Кирил Ананиев:
Това, което може би забравих, когато давах общата характеристика на бюджета, е, да кажа кои са основните приоритети, които са заложени там, за да можем да преценим дали съдебната власт е между тези приоритети. Четири приоритета има заложени в бюджета за следващата година. Те са:
Първо, необходимите средства за европейската интеграция, за да можем да осъществим всички онези задължения, които имаме по главите за 2006 г.
Второ, щетите от наводненията, които също трябва да бъдат поети.
Трето, някои социални плащания, за които говорих преди малко и на
Четвърто място, това е съдебната власт.
Казвам го с цялата отговорност пред вас. Аз ще вляза след малко в конкретните цифри за отделните неща, за които говорихме, че са проблемни. Пред мен държа една справка, в която съм извадил разходите на съдебната власт от 2001 г. до проектобюджета за 2006 г.
През 2001 г. разходите са били 96 800 000 лв., което е горе-долу 0.3% от брутния вътрешен продукт. През 2006 г. се предвижда тези разходи да стигнат до 277 000 000 лв. Само субсидията от 59 800 000 лв. за следващата година се предвижда да бъде 229 000 000 лв., т.е. за 6 години ние сме увеличили 4 пъти бюджета на съдебната власт. През следващата година има увеличение спрямо брутния вътрешен продукт на 0.7% - нещо, което в рамките на общото ограничение от 40% и приоритетите, които изискват изключително високо финансиране, означава рязко свиване на останалите системи. При тази ситуация мисля, че един такъв сериозен ръст от 28.1% не може да не изведе бюджетът на съдебната власт като приоритет в бюджета за 2006 г.
Янаки Стоилов:
Колко е средният процент на ръста?
Кирил Ананиев:
Средният размер на увеличението на разходите, имам предвид номиналните разходи, за следващата година е 11%.
По отделните проблеми, които бяха поставени и аз трябва да взема отношение по тях.
Първо, заплатите. Имах възможност заедно с г-н Икономов и неговия екип няколко години подред пред вашата комисия и след това в двустранни срещи да се събираме и уточняваме, да търсим някакъв добър изход от тази ситуация, да спрем да говорим за различни показатели, които формират средствата за заплата в бюджета на съдебната власт. Разсъждавайки във финансите, имайки предвид, че какъвто и вариант да изберем на сближаване, той ще изисква страшно много средства, които биха довели до значително увеличаване на средствата за заплати. Затова правителството предложи следната хипотеза.
Предложи да приемем заплатата, която е достигната в момента в бюджета на съдебната власт. Тя така, както я посочи г-н Икономов като наше предложение – 1022 лв., не е сегашната ваша заплата, а тази, която очакваме да бъде в края на м. декември и тя е взета от тях. Ние не сме си я измислили, тъй като нямаме право да се бъркаме в изпълнението на бюджета на съдебната власт. Тази заплата ние сме я индексирали с процента на индексиране на заплатите на всички останали в бюджетната сфера. Т.е. първият елемент го приемаме такъв какъвто е, макар че спорихме между 800 лв., 900 лв. и 1000 лв. Накрая казахме, стига сме спорили. Взимаме заплатата, която я имаме в момента в съдебната власт.
Второто нещо, което предлагаме е следното. Така или иначе средната работна заплата ще доведе до много голям размер средства, нека да стъпим на числеността на персонала, която имаме към 30 септември. Тя е близо 11 000 или по-точно 10897. На тази база, понеже знаем, че винаги ще има тесни места, винаги ще трябва някъде да се назначи някой във връзка с необходимостта да се развие определена дейност, ние предложихме да се прибавят още 300 бройки, за да могат да се решават тесни места. По този начин стъпихме на 11300 численост на персонала и средна работна заплата, която е определена както я иска Висшия съдебен съвет и по този начин сме формирали средствата за заплати, които правителството предлага.
Третото възражение е за “други възнаграждения”. Мисля, че сме говорили за това и се обединихме, че този ресурс е достатъчен. Ако трябва да го доказвам, че действително е достатъчен.
Андрей Икономов:
Аз не исках да говоря на комисията за “други възнаграждения”.
Янаки Стоилов:
Г-н Ананиев, не отправяйте сега въпроси. Ако възникнат от страна на народните представители и от представителите на съдебната власт, тогава ще отговаряте на конкретно възникващите въпроси.
Кирил Ананиев:
Съвсем накратко по другите три неща.
“Други възнаграждения и плащания”. Това са плащания за вещи лица, за служебни защитници, съдебни експертизи, както и средства за изплащане на обезщетения при пенсиониране и напускане на магистрати и служители.
В бюджета за следващата година Висшият съдебен съвет е предложил 38 400 000 лв., а Министерският съвет е предложил 25 300 000, което е ръст от близо 25% спрямо това, което е предвидено за тази година. Веднага искам да ви посоча справката за изпълнението на този вид разход през тази година. По Закона за бюджета има 20 320 000 лв., отчетът за м. септември е 14 600 000 лв. Очакваното, според Министерството на финансовото, няма да стигне, но нека да стигне плана, записан за тази година, а ние предвиждаме с 5 000 000 лв. за следващата година. Аз смятам, че това е едно коректно предложение, което няма да създаде проблем в изпълнението на бюджета за следващата година.
Издръжката. Издръжката за тази година е 32 122 000 лв. Отчетът към м. септември е 18 900 000 лв. Коректно ще призная веднага, че този нисък отчет се дължи на факта, че от издръжката те са дърпали през годината, за да могат да си платят заплатите. Но нека да приемем, че при равни други условия, след като заплатите сме ги осигурили, и няма да се дърпа през следващата година от издръжката, нека да приемем, че към тези 32 млн.лв. можем да прибавим и средно годишна инфлация, с която сме индексирали тази издръжка за следващата година. По този начин сме получили 34 млн.лв. за следващата година при значително пи-ниско очаквано изпълнение за 2005 г. И тук считам, че не би трябвало да има сериозно напрежение.
В резерва сме предвидили необходимите средства за създаването на административните съдилища, търговските съдилища и районния съд и районната прокуратура в Приморско. Това са 20 млн. и половина, с което сме осигурили необходимите средства. Така че промените в закона, които са приети, ще бъдат осигурени и ще могат да функционират през следващата година.
Що се отнася до капиталовите разходи. Капиталовите разходи за тази година бяха 17 250 000 лв. Имахме един текст в Преходните и заключителните разпоредби за 10 млн.лв. при условие, че ще има преизпълнение на приходите, т.е. 27 250 000 лв. за тази година е пленът. Към 30 септември отчетът на капиталовите разходи е 7 743 000 лв. Беше ни обяснено, че има обществени поръчки, има някакви планови графици, но така или иначе след като една институция иска 5 пъти повече средства, тя още от 1 януари трябва да започне да прави търговата процедура. Не може към 30 септември да има 7 млн.лв. разход при 27 млн. лв. право и за догодина да сме предвидили 20 млн. разходи плюс още 120 млн. лв. с преходен параграф, което прави 30 млн.лв. и да има някаква обструкция.
Янаки Стоилов:
Бихте ли казали за тези 7 млн.лв. с едно изречение основно как са разпределени като капиталови разходи?
Кирил Ананиев:
По изпълнението на бюджета, г-н Председател, могат само те да дадат пояснение, но, според мен, основно би трябвало да бъде към съдебната палата. Така предполагам, но не съм сигурен. Нека да пояснят те.
Това са общо взето конфликтните точки, за които специално правителството е търсило път да сближи, за да няма големи противоречия между исканията и даването, но тяхното предложение е за удвояване на разхода – от 230 на 470 млн.лв. Съгласете се, че ние няма да произвеждаме 2 пъти повече през 2006 г. спрямо това, което произвеждаме тази година.
Янаки Стоилов:
Г-н Петканов, заповядайте, по бюджета на Министерството на правосъдието.
Проф. Г. Петканов:
Уважаеми г-н Председател,
В моето изказване ще използвам повече цифри за разлика от г-н Икономов, за да бъда и по-кратък , а, надявам се, и малко по-ясен.
Бюджетът за 2005 г. на Министерството на правосъдието е 101 млн.лв. първоначално гласуван. 2 млн.лв. са отпуснати текущо през годината, което значи, че е 103 млн.лв. За 2006 г. е предвидено да бъде 112 млн.лв.- 9 млн.лв. отгоре, при което 8 млн.лв. са на базата на таксите, които ние сами трябва да съберем през годината и 1 млн. лв. е бюджетна субсидия. Моля ви да имате предвид, че разликата в бюджета между 2005 г. и 2006 г. е 1 814 000 000 лв. Както каза и г-н Ананиев, този бюджет трябва да бъде разпределен основно на базата на приоритети. И той посочи 4 приоритета, един от които е бюджетът на съдебната власт и свързаните с него процеси с евроинтеграцията. Тук влиза и бюджета на съдебната власт, влиза и нашия и ние, струва ми се, трябва да вземем съответната част от тези пари. Министерството на правосъдието взима 1 млн.лв. от 1 814 000 000 лв.
Ние направихме заявка за 51 000 000 лв. по-голям бюджет за 2006, от които (закръглявам цифрите) 30 млн.лв. капиталови разходи и 21 млн.лв. текущи разходи. Капиталовите разходи са във връзка с поетите ангажименти от Министерството на правосъдието пред Комисията по изтезанията към Съвета на Европа за подобряване условията и материалната база на местата за лишаване от свобода и следствените арести. Разшифровано това означава: Ние сме поели ангажимент да започне строителството на нов затвор около София и за 2006 г. за целта са необходими 17 млн.лв. плюс три следствени ареста и това е минималното плюс ремонт на пробационни служби. От тези 30 млн.лв. капиталови разходи за перата по поетите ангажименти на нас не ни е отпуснат нито един лев.
Второто перо това са текущите разходи. Те възлизат на около 21 млн.лв. и включват прехраната за лишаваните от свобода – 3 600 000 лв. и инвентар и облекло за тях – 2 600 000 лв.; облекло на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – 3 600 000 лв. и т.н.
Тези 8-9 млн.лв. завишение, което имаме за 2006 г., едвам достига за поемане на инфлацията на 2006 г. спрямо 2005 г. Тя ще бъде около 5 на сто и възлиза на около 8-9 млн.лв. Следователно едно върху едно казано, ние нямаме абсолютно никакво увеличение на бюджета за 2006 г. Само покриваме разходите по инфлацията. Там нямаме отпуснати средства. Моля ви да имате предвид всички тези неща. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Да дадем сега думата на г-н Славов, който ще мотивира проекта на бюджет за Конституционния съд.
Владислав Славов:
Това, което е предложило Министерството на финансите, респ. Министерският съвет във внесения проект в парламента за 2006 г. като бюджет на Конституционния съд, като изключим чрезвичайния разход, който е свързан с това, че изтичат поредните 3 години и трябва да напуснат четирима колеги, на които трябва да се изплатят обезщетения, които се предвиждат по изключение в съответния бюджет. По силата на Закона за Конституционния съд с едно препращане към Закона за държавния служител, то не е по различно и е решено еднакво. Т.е. това е сумата – нарастването на средствата за заплати. Министерството на финансите е съобразило това нещо.
За да имате точна представа за какъв бюджет говорим, ръстът на бюджета на Конституционния съд от тази за следващата година е точно 6.75%. Той отново е най-ниският ръст, който се дава на бюджетни организации за съответната година. За сведение мога да ви кажа, че миналата година ръстът на бюджета на всички ведомства в бюджетната сфера беше средно около 10%, на Конституционния съд беше 2%.
Министерството на финансите не е удовлетворило искането на Конституционния съд да ни предостави 100 хил. капиталови разходи, защото знаете в какви условия работи Конституционния съд, тъй като повечето от вас са ги виждали. Това са помещения в Министерството на правосъдието, които са предоставени в 1992 г., ползвани дотогава от Министерството на индустрията и търговия и вътре има мебели от преди 50 години. Ако бяха мебели като тези, които са в кабинета на министър Петканов, не само да не ги пипаме, а да ги пазим и реставрираме, но те се мебели, които се разпадат. Не поставяме сериозно проблема на тази плоскост, защото виждаме нуждите, виждаме проблемите на системата, имат предвид съдебната система по начало, и затова не правим възражения върху проекта, който е внесъл Министерският съвет, а се опитваме само да обясним това, което някои ги смущава. Няма ръст на заплати просто защото заплатите са решени в закона – става въпрос вече за това по отношение на заплатите на магистратите, те не могат да бъдат променяни произволно. Просто законът ги е фиксирал - тези заплати се движат в зависимост от депутатската заплата, защото схемата е обвързана и знаете как се определят тези заплати. Оттам нататък единствено ръстът е от тези обезщетения. Те са някъде около, но всъщност точната сума не мога да ви кажа, но реално като извадиш тази сума и с известното увеличение на бюджета за тази година, което беше направено поради крайна необходимост в бюджета на Конституционния съд, ръстът за следващата година е 6.75%, т.е. той е под ръста на всички останали ведомства в бюджетната сфера.
Янаки Стоилов:
Благодаря на г-н Славов. Сега имате възможност народните представители да изкажете мнението си. Мисля, че могат да се съчетаят изказвания с въпроси. Ако имате във вашите изказвания въпроси, моля да ги адресирате от кого очаквате отговор или допълнителна информация. Заповядайте. Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Ние обсъждаме не кой да е бюджет на коя и да е система, а бюджетът на една от трите власти. Не казвам третата, не казвам първата, не казвам и втората, а равно поставената на двете останали съдебна власт. Всъщност за мен това обсъждане не трябва да бъде толкова обсъждане, колкото разговор, при който ние като колеги да си кажем няколко принципни неща. С г-н Славов в една друга комисия, ако си спомня, преди доста години сме обсъждали въпросите за бюджета на съдебната система и мисля, че сме направили не малко да се постави съдебната система, давайки пари българската държава, там където е мястото й и да бъде издигната съобразно ранга си на една от трите власти. За изминалите години обаче моите очаквания бяха, че пак ще се случи това – да й бъде отдадено дължимото, но това все не се случваше и виждаме какъв е резултатът. Не се случи в смисъл, че на съдебната власт през всички тези години не бяха дадени пари и то толкова, че да застане на мястото си фактически, за да може тя да изпълнява функциите си като основа на държавата – нещо, което всички юристи знаем какво е съдебната власт, т.е. основата на държавата. За това аз мисля, че въпросът за бюджета на съдебната система е особен. Той не се разглежда като въпроса за другите системи в държавата и за това го обсъждаме в тази комисия по този начин. Моето предложение е просто да презюмираме, че онова, което съдебната власт и Министерството на правосъдието представят като свое искане просто следва да им се даде. Но и това не е точно. Не ще им го дадем ние, защото ние с тях сме така равнопоставени, че това, което правим, е просто начин да се официализира това тяхно искане, това мисля, че трябва да бъде нашата презумция, да мине през съответния орган, за да се гласуват техните искания такива, каквито те са направени. Да считаме, че като една от трите власти, те са достатъчно отговорни и вярват в своите преценки относно онова, което искат, то не случайно това са искания на отговорната съдебна власт и Министерството на правосъдието и ние следва да удовлетворим това тяхно искане.
И още нещо. Първо, хубаво е, че разглеждането на бюджета започва от тази комисия, в която всички говорим като колеги. Искам да изкажа предупреждение относно друга една комисия, на която също съм член. Това е Комисията по бюджет и финанси, където не съществува това разбиране, което мисля, че съществува тук и където прекрасни икономисти и финансисти са напълно правни нихилисти и си правят такива неща, които са меко казано несериозни. Тук има колеги, които разбират за какво говоря. Но, г-жо Кочева, не е само това, за което говоря, но има и много други неща.
Нека да имаме и политическата воля за това, което предлагат, да се възприеме най-после, с което да направим най-после радикалната и голяма промяна, за да поставим съдебната власт там, където й е мястото и Министерството на правосъдието да започне от този бюджет, от тази финансова година, за да имаме адекватна съдебна власт и Министерство на правосъдието. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Други изказвания? Не мисля, че е изчерпана дискусията. Заповядайте, г-н Славов.
Владислав Славов:
Пропуснах да допълня, защото заплатите бяха проблем, който се обсъждаше. Като извадим сумата за обезщетенията на конституционните съдии, реално ръстът на заплатата е 4.82%.
Ако ми позволите да кажа две думи за проблемите, които поставиха колегите и това, което каза колегата Шопов.
Когато обсъждаме бюджета на съдебната власт не е коректно да го сравняваме с ръста, който има в последните години спрямо другите бюджети и възможностите евентуално на съответните години като бюджет на държавата, защото работата на съдебната власт нараства с пъти. Аз съвсем коректно мога да ви кажа за това, което познавам много добре. Във Върховния административен съд, ако извадим тези години, за които ставаше въпрос в изказването на г-н Ананиев, работата на съда като брой дела, не говорим за нещо друго, само като брой дела, е нараснала в пъти. А бюджетът нараства с проценти – средногодишно с 10-15-20% в отделните ведомства. А тук става въпрос за работа в пъти. Във Върховния административен съд делата нараснаха от образуването му до днешна дата някъде 6-7 пъти. Броят съдиите също нарасна, но броят на съдиите изисква пари, а с 10% не можем да ги покрием. Броят на съдиите нарасна 2 пъти. Сега те са 64, а започнахме през 1996 г. с 28 съдии. Тогава беше едно отделение, станаха три, а сега са шест отделения, но бяха 2 хиляди дела, а сега са примерно около 14 хиляди.
Искам да подкрепя г-н Петканов. Той пропусна да каже нещо много важно. На него съдебната власт му възлага основната дейност, свързана с координирането и изпълнението на проблема с единната информационна система за противодействие на престъпността. Това е може би единствената информационна система, която бюджетът финансира от 1996 г. От 1996 г. всяка година бюджетът било през тогава създадения Център за компютъризация към МС, било през НЕСИ, защото със закони се възложи тази дейност известно време, било сега през Министерството на правосъдието – дейност, която му беше възложена със Закона за съдебната власт. Тази информационна система не работи. И всички много добре разбираме колко, особено в момента, е важно и актуално това нещо да стане и да заработи. И е хубаво министерството да го отдели на отделен ред и да каже еди-колко си пари трябват за това и до края на тази година най-после ще го направим, за да може тази система наистина да заработи.
И нещо друго много важно. Има два интересни проекта, които в момента вървят в Министерството на правосъдието, финансирани от ФАР – това са проблеми, свързани с компютъризацията на съдебната власт. Всички от вас познават това, което направи Върховния административен съд – електронната папка, възможността в интернет да се четат делата и т.н. Подобен софтуер има, който продължава да се внедрява с усилия преди всичко на Американската агенция. Обикновено за това пари не се предоставят на съдебната власт, но този софтуер прави пълна електронна папка и по наказателни и по граждански дела. Ние бяхме пионери в областта на компютъризацията и особено в областта на електронната папка и вече изоставаме, защото просто подценяваме проблема, не отделяме средства, за да може той да се развива и внедрява в съдилищата, а това е бъдещето. Вече има държави в Европейския съюз, които със закон създадоха задължение за въвеждане на такава система. Имам предвид Португалия, която от миналата година го прави и ако в това отношение с инициативата на отделни хора сме били пионери и водещи, започваме да изоставаме. Не е хубаво тези позиции, които имаме, просто само заради пари да ги изоставим, защото ние другото го имаме направено, било с подарък от Американската агенция, било със собствени усилия, но ние го имаме и го правим с много малко пари. Аз съм го давал винаги като пример това, което е направено във Върховния административен съд. Софтуерът го направихме за 5 хил. долара 1998 г. и с цялото му сегашно развитие – с Интернет и останалото, което е направено, струва не повече от 50 до 70 хил. долара. Само за пример ще ви дам какво има в Гърция Върховния административен съд, който е подобен на българския и като числен състав и като правомощия и като време на съществуване – той съществува от 1928 г. в Гърция. Те имат един софтуер, който нито прави електронна папка, нито може да излиза в Интернет. По преценка на специалистите е пет нива под това, което е направил българския Върховен административен съд и те са го направили за милион и половина евро. Сигурно е с пари по ФАР или на Европейския съюз. Но това няма значение. Просто искам да ви кажа, че с малко пари правим сериозни неща. Нека да не изпускаме възможността да внедряваме това, което имаме готово и да поддържаме някакво ниво. Защото когато си говорим за слабостите на съдебната система и аз съм цитирал една българска поговорка, че това “което сам си направиш, никой не може да ти го направи” ние водим в много неща в съдебната система пред други европейски държави, включително членки на Европейския съюз, но никога не го изтъкваме. Всички си спомнят 2003 г., когато Верхойген беше дошъл в началото на септември и ни беше поставил един ултиматум, че ако до края на септември не стане промяната на Конституцията, Европа може и да не я видим. И тогава имахме една среща на магистрати с него и се опитвахме все пак да му обясним някои неща от гледна точка на магистратите. Виждах, че не разбира. Той не е юрист по образование. Тогава аз го попитах съвсем коректно. Има ли в Европа съд, който прави това и му казах какво прави Върховния административен съд – за електронната папка, за сроковете. Между другото никой не го спомена, но във Върховния административен съд едно дело от образуването средно се решава за 6 месеца, докато в Европа няма съд през който дело, което се завърти през три инстанции да свърши по-рано от 5 години. Ако някой ми каже, че има такъв съд, аз ще го почерпя веднага. Няма такъв съд. В България нещата във всички отношения са много по-бързи, а пък тези постижения, за които говорих, са нещо много сериозно. Но тогава когато го попитах г-н Верхойген има ли такъв съд в Европа, който прави това, това и това, включително и бързината за разглеждането на делата, той каза, че в Европа такъв съд няма. А в България има. Тогава той се обърна към г-жа министър Кунева, която беше до него и я попита дали е вярно. Тя му каза, че е вярно, защото познаваше работата в съда. Ние бяхме се виждали няколко пъти и тя познаваше страницата и всичко останало. Това е истината. Нека положителните неща да се казват.
Янаки Стоилов:
Направете една среща с г-н Оли Рен и не само да му се каже, но да го отрази в пролетния доклад.
Владислав Славов:
Малко пари са необходими, за да можем наистина поне това, което имаме, да го поддържаме и да го разширяваме. Нека тези неща да не ги подценяваме, защото реално съдебната власт има сили. Не забравяйте, че този софтуер, за който говорим е извън единната информационна система за противодействие на престъпността, ако започне да се внедрява с електронната папка, той може да работи от следствието, от полицията, от дознанието. Той е софтуер, който може да работи от задържането на лицето до затвора. И всичко това може да става с една невероятна информационна система, която не струва много пари. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Нали говориха от ваше име вече? За това г-н Икономов направи пространно въвеждащо изказване с уговорката, че говори от името на съда, прокуратурата и следствието по бюджета. Заповядайте.
Митьо Марков, зам.-главен прокурор.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Няма да повтарям това, което каза г-н Икономов и преждеговорившите преди мен. Бих искал да допълня, че така както е предвиден проектът на бюджет за съдебната власт от Висшия съдебен съвет най-накрая може да се окаже, че той няма да стигне и не казвам защо. Вие сте хората, които приемате законите. Напоследък се приеха много закони, включително и Наказателно-процесуалния кодекс. Прилагането на законите, знаете по-добре от мен, е свързано с пари. От името на прокуратурата мога да ви докладвам, че за успешното приложение на Наказателно-процесуалния кодекс са необходими на първо време поне още около 1000 щатни бройки за прокурори. Ние това не сме го разчели в бюджета. Това не е предвидено и ако наистина успеем да назначим това количество, трябва да се дават още пари.
Второ, което е и държавна политика. Предстои промяна в следствието. Държавната теза е ясна – следователите да преминат в прокуратурата, съда или в МВР. Това също не е разчетено в бюджета на прокуратурата. За това, ако се гледат приоритетно нещата, нашата молба към вас е точно тази – да ни подкрепите за този бюджет. Наистина е особено приятно, че днес сме между вас. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Марков. Заповядайте, г-жо Масева.
Елиана Масева:
Тъй като стана въпрос за щатни бройки и информационни системи. Всъщност мен това ме интересува във връзка с реформата в съдебната система – увеличаване на щатните бройки, заетостта, разтоварването на съдиите и прокурорите, как то е отразено в числа в този бюджет знаем. Има обаче факти, които бяха изнесени тук от зам.-министъра на финансите, които смущават. Числеността към 30 септември 2005 г. е 10897 щатни бройки. С бюджета за 2005 г. Висшият съдебен съвет е претендирал за 12050 щатни бройки. Значи има една разлика. Искам да дадете обяснение защо се получава тази разлика между фактическа численост в края на годината и вашите прогнози за бюджет 2005 г., тъй като за бюджет 2006 г. предвиждате 12800 и нещо щатни бройки. Питам ви с цел да разбера колко допълнително съдии и прокурори през бюджетната 2006 г. ще бъдат назначени.
Вторият ми конкретен въпрос е свързан с информационните системи и в съдебната власт и в прокуратурата. Става дума за деловодната система, за информационната система за разпределение на делата.
Третият въпрос беше свързан с единната информационна система за борба с престъпността. За 2005 г. тук беше казано, че са отделени 20 млн. лв. Даже в медиите през пролетта срещахме заглавия, че са отпуснати още 2 млн. лв., още 3 млн.лв. за единна информационна система.
Ако може да тези въпроси да ми отговорите. Плюс това каква е издръжката на самия Висш съдебен съвет и числеността на ВСС.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-жо Масева. Заповядайте, г-н Милтенов.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, вчера присъствах на дебата, който вчера беше проведен по бюджета на съдебната власт за 2006 г.Там се поставиха много важни въпроси. Считам, че една голяма част от въпросите, които там бяха поставени, имат своето основание.
Също и като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което касае и въпросите за МВР, хората, които работят в тези сфери винаги искат пари и те никога не стигат. Все пак всички ние знаем, че бюджетът има определени параметри.
Искам да попитам г-н Ананиев какви резерви има този бюджет с оглед исканията, които бяха поставени, от една страна, като цяло и във вътрешен план дали определени пера, когато поставихме въпроса за изграждането на регионални административни съдилища, считаме че още не е ясна позицията, а за това нещо са заделени една сериозна сума пари. Те също могат да бъдат усвоени по пера, които са крайно нуждаещи за съдебната система.
Ако може в тази връзка да дадете някаква яснота. Първо, самият бюджет в параметрите има ли някакви резерви, които могат да бъдат отпуснати за нуждите на съдебната власт като макро рамка и във вътрешен план какво може да бъде оптимизирано в така предложения бюджет по тези пера.
Кирил Ананиев:
Искам само две неща да кажа.
Първото нещо, което искам да кажа е, че когато събрахме предложенията на министерствата, ведомствата и общините, които, разбира се, разумно бяха обяснени, трябваше да осигурим допълнително още 4 милиарда лева, което означава още 10% дефицит над нулата. Съгласете се, че това не може по принцип да бъде осигурено. Съжалявам, че си тръгна министър Петканов, но все пак това, което той ви каза, не е точно така, но не искам зад гърба му да споря, но ръстът в бюджета му е много по-голям и има и за нови дейности. Но какви са резервите. Как избрахме числото 40% като максимален размер на разходите, които да бъдат предвидени в бюджета за следващата година. Няма нищо случайно. Защото през 2007 г. по Маастрихтските критериите ние можем да имаме право най-много на 3% бюджетен дефицит. В същото време през 2007 г. ще влязат около 5-6% допълнителни разходи от Европейската комисия заедно с нашето национално съфинансиране, което на практика означава, че ние трябва да гоним около 2-3% излишък, даже небалансиран бюджет, но така или иначе ние знаем, че това не може да стане за една година и 2006 г. е един преходен период, през който ще нагаждаме системите. Макар че го говорим това от няколко години, обаче непрекъснато нарастват исканията, вместо да се оптимизират системите, вместо явявайки се нови дейности и да изчезват тези, които са изживели своето време. Просто нищо не излиза, а само се трупат нови дейности, които държавата трябва да ги покрива. Защо го казвам всичко това? За да кажа, че в момента ние сме направили 1% от брутния вътрешен продукт като разход, който трябваше да бъде поне с 2% по-надолу. Но понеже виждаме, че системите не са готови, затова сме стигнали до максимално възможното ниво за 2006 г. Но 2007 г., когато стигнем да гледаме бюджета за 2007 г., тогава ще видите как някъде нещата ще бъдат вече коренно различни. Те ще бъдат значително по-ниски от равнищата, които се предлагат сега. За това се обръщаме към всички министри, че 2006 г. не трябва да я пропускат, че тя е един шанс за преструктуриране на системите и за по-ефективно използване на средствата.
Бих искал да кажа как изглежда нашия бюджет, съобразно бюджетите в европейските страни.



Янаки Стоилов:
Нали не възразявате да го кажете на нашите партньори, защото някои от страните-членки не спазват тези изисквания, но те са вече членове на Европейския съюз, а ние трябва да сме по-стриктни.
Кирил Ананиев:
Повечето от тях са в техния Пакт за стабилност, който им е съдът и вървят дела за милиарди евро. Така че и това не е толкова добра хипотеза.
Янаки Стоилов:
Тези дела все пак са по-дълги от бюджетната година.
Кирил Ананиев:
Между основните държави, които внасят пари в Европейския съюз какви спорове се водят в момента. Повечето от държавите-членки на ЕС са под нашето равнище на разходите, т.е. под 40, като средното е някъде между 34 и 37-38, като има едно-две изключения на 41-42%, но там са специфични проблемите, които имат и те са приети като такива проблеми от Европейската комисия.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за цялостното участие. Ще разчитаме на вашето участие на втората фаза на обсъждането на бюджета, където вече някои от тези въпроси много по-конкретно ще бъдат поставени и разисквани. Благодаря ви. Има ли други изказвания? Заповядайте, г-н Икономов.
Андрей Икономов:
Отговаряйки на г-жа Масева, искам да кажа, че разликата между 12050 бройки, заложени в бюджета за 2005 г. и фактически заетата численост от 10875 бройки идва от липсата на пари. За това не сме назначили хората, които трябва да бъдат назначени. За сега с решение на съвета са одобрени и 1 януари 2006 г. ще го посрещнем с 11528 бройки.
Елиана Масева:
Откъде дойдоха пари за това?
Г-н Ананиев, може ли да осветлите това?
За постигане на числеността на щата в проекта 2005 г. Висшият съдебен съвет твърди, че не са имали достатъчно средства във фонд заплата за покриване на този разход.
Кирил Ананиев:
Не случайно в самото начало на моето изказване аз акцентирах върху един компромисен вариант, към който сме длъжни да вървим, за да направим баланс между двата елемента, които формират средствата за работна заплата – численост и средна работна заплата. Ние до миналата година средната работна заплата, която е законово определена, е 850 лв. или някъде около тази цифра, а в същото време реалната заплата беше много по-висока. И за да може да се осигури тази реална заплата, трябваше да се използват два източника: или незаетите бройки, или икономия от средства за издръжка.
Янаки Стоилов:
А как се получава така, че реалната заплата е по-висока от законово определената заплата.
Кирил Ананиев:
Като имаме масата на средства за работна заплата и като имаме числеността на персонала може да се получи средната работна заплата без тя да е фиксирана изрично в Закона за бюджета на съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Това реална или хипотетична заплата е?
Кирил Ананиев:
Тази, която сега сме я заложили е реалната, която ще бъде през 2006 г. Проблемът беше в това, че Министерският съвет, а камо ли Министерството на финансите, не може да се бърка в процеса на изпълнение на бюджета на съдебната власт. И ние миналата година най-накрая се разбрахме, че трябва да седнем коректно и да си кажем някои цифри, за да знаем как да правим бюджета. Ние не знаехме всъщност какви заплати е разпределят вътре в съдебната власт. От миналата година този диалог вече е съвсем ясен и коректен и ние вече сме в течение на този проблем.
Ангел Александров: Национална следствена служба.
Уважаеми народни представители,
Г-н Ананиев пропусна да ви каже нещо, което винаги е било проблем по изпълнение на бюджета на съдебната власт. Когато приемахме бюджетните разчети на трите съставки на съдебната власт през м. януари, ние заявихме, че имаме недостиг и това се знаеше още тогава, а сега слушам упрек тук, че не усвояваме предвидените ни средства по капиталовите разходи, които са в размер на 17 млн. лв. Ще ви кажа направо защо е така. Изчакваме до септември, за да видим как вървят приходите, за да видим дали ще има пари за заплата. И като няма пари за заплата, разпределяме капиталовите разходи за заплати.
Янаки Стоилов:
Вие имате ли право да прехвърляте капиталови разходи за възнаграждения. Може би следващата година трябва да преустановим тази практика.

Ангел Александров:
Колегите от Министерството на финансите наблюдават тези процеси. Аз не искам да обръщам внимание на уважаемите народни представители какво предвижда бюджетът на Министерството на правосъдието, защо имаме запор на 17 млн.лв., докато в същото време е предвиден един рестриктивен бюджет за капиталови разходи за цялата съдебна власт в размер на 20 млн.лв., където трябва за над 140 неща да агитираме.
Когато ви представяха цифрите относно нарастването през годините на субсидията, която ни предоставя държавата, пропуснахме да кажем нещо много важно, че през всички тия години от съдебната власт се отнемаха ония пари, които идваха като приходи в съдебната власт от такси, нотариални такси и други. Благодаря ви за вниманието.
Кирил Ананиев:
Неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт се компенсира със субсидия от бюджета и това няма нищо общо с осигуряването на заплатите в края на годината. Друг е проблемът със заплатите. Понеже беше направен извод, че ако не се изпълнят приходите, че разпределяме капитални вложения. Ако не се изпълнят приходите, ние ще дадем размера на неизпълнението със субсидия. Това е едното.
Второто нещо относно субсидията. Не е важно източника на покриване на разходите. Важен е размерът на разходите. Дали ще бъде със собствени приходи или ще бъде със субсидия, важен е размерът на разходите. Ние в никакъв случай не искаме да поставяме съдебната власт на бъде самоиздържаща се или да зависи от някакви такси и т.н. Това, според мен не е критерият.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Ананиев. Желая успешна работа.
Янаки Стоилов:
Нямам претенции да правя обобщение, но ще засегна само някои от важните въпроси, които бяха предмет на дискусията.
Какво е мястото на съдебната власт в държавните разходи и по отношение на брутния вътрешен продукт, за да се ориентираме в тази дискусия, която по различен начин се поставяше.
Аз мисля, че ние тук трябва да имаме разбирането като колеги, защото правилно се подчерта и от страна на Висшия съдебен съвет, че създаването на законите е само първата стъпка в процеса на постигането на определени цели и е необходимо да се осигури, включително финансово, изпълнението на тези закони. Мисля, че това разбиране е много важно, тъй като то се споделя от всички ни.
В същото време искам да кажа, че в Комисията по правни въпроси решенията се взимат от народни представители, които в случая не са просто представители на юридическата професия, или на съдебната власт, те трябва да преценяват държавнически, намирайки решение в рамките на представителството на всички проблеми и интереси, с които са заангажирани. Казвам това, като свое убеждение, тъй като тук чух гласове от някои народни представители, че те просто действат на колегиална основа. Мисля, че това не може да затвори нашата дискусия или поне ние няма да съответстваме на нашето призвание и роля, която в обществото ни е отредена.
С някои данни, които показват каква е динамиката на нарастването на разходите за съдебната власт в последните няколко години като съотношение на тези разходи към брутния вътрешен продукт. Говоря по приетите закони, като оставам настрана предложение на правителството, на Висшия съдебен съвет. Говорим за това, което реално е предоставено.
Пред 2003 г. делът от брутния вътрешен продукт на тези разходи е 0.41, през 2004 г – 0.54, през 2005 г. – 0.56 и през 2006 г., ако се приеме предложението на МС – 0.60. Г-н Ананиев каза 0.7, вероятно разликата се получава от това, че се включват и средствата на Министерството на правосъдието или допълнителни средства, но дискусията е в този диапазон. Тя показва, че последователно парламентът в последните години прави стъпки за увеличаване на средствата за съдебната власт в дела на брутния вътрешен продукт. И както виждате спрямо 2005 г. това е с по-голяма стъпка, отколкото предишните няколко години.
По отношение на общия процент в брутния вътрешен продукт – това, което са европейските критерии, които обхващат дейностите по правосъдие и вътрешен ред. Вярно е, че там се включват и разходите на изпълнителната власт, които имат отношение към тази обществена дейност, там също сме в рамките на средните европейски стандарти, които са около 2.5% максимум до 3%. България попада към долната граница на този процент от брутния вътрешен продукт. Давам тези неща, за да е ясно, че тук ние можем да кажем, че целите, които си поставяме за ролята на съдебната власт съответстват на нашето движение към Европейския съюз.
Не искам да разискваме проблема за заплатите. Те са такива, каквито са определени и трябва да бъдат финансово осигурени чрез държавния бюджет. Това е може би друга дискусия, която трябва да ни върне към въпроса за съотношението на тези възнаграждения, за начина на тяхното определяне, за контрола върху тези дейности. Само едно нещо искам да отбележа. В това отношение България е надминала повечето европейски страни, защото възнагражденията на най-високите нива на изпълнителната власт и на законодателната власт са общо взето такива, каквито са на средните нива на съдебната власт в България. Говоря за Апелативен съд и Прокуратура и ръководство на окръжни съдилища. В това отношение в другите страни балансът е по-близък, докато в България той е в полза на съдебната власт и нека магистратите това също да го изтъкват като тяхно преимущество поне по ситуацията, която съществува в момента.
По отношение на капиталовите разходи. Аз мисля, че ние трябва да разпишем в бюджета много по-голяма дисциплина в изразходването на средствата по перата и дейностите така, както са предвидени. Няма друга област, в която е допустимо средства, предвидени за капитални разходи да отиват за някакво друго предназначение. За това аз мисля, че ние трябва да предвидим в бюджета, че средствата ще се използват само в рамките на дейностите, за които са предвидени. Ако има недостиг, се казва, че това трябва да стане чрез завишаване на бюджетната субсидия за конкретните нужди, а не чрез напълно свободни прехвърляния в рамките на бюджета.
По отношение на бюджета на Министерството на правосъдието аз споделям това, което се каза, че има основание някои от тези разходи да бъдат завишени в частта на изграждане на единна информационна система за противодействието на престъпността, макар че бих искал да чуя от министъра на правосъдието преди да направим такова предложение, какви средства са били отпускани от 1996 г. насам, как те са били използвани и защо тази система около 10 години не е изградена. Трябва да получим ясен отговор на тези въпроси, за да сме сигурни, че ако отпускаме някакви средства, те няма да са поредните средства, от които след още 5-6 години да чакаме техния краен резултат. Защото тук нещата започват да приличат на ситуацията в Здравната каса и много да си приличат процесите в Съдебния съвет и в Здравната каса, където няма външен финансов контрол на това, което става.
По отношение на исканията за допълнителни бройки. Аз мисля, че тези 300 бройки не са малко, защото ние можем да предвидим от определен момент през следващата година, след като бъдат завършени следствията така както предвижда новият Наказателно-процесуален кодекс, част от следователите да преминат със своя бюджет към прокуратурата и в по-малка част към съда, така че с тези допълнителни 300 бройки и с още няколко стотин от досегашното следствие, за което трябва да бъдат направени и други нормативни промени, ние да предвидим такава възможност от определен момент, който приблизително съвпада с влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс, да бъде осигурено преминаването на необходимия брой хора, което да стане и със съответната част на бюджета на следствието, защото той сега е предвиден както целогодишните разходи в обема на досегашните дейности.
Последно, мисля, че можем да намерим допълнително резерви, защото тук са предвидени няколко вида нови съдилища. Пред парламента не стои въпроса за разкриване на такива съдилища през следващата година, освен за административните съдилища, но тъй като самият този въпрос е дискусионен във връзка с проекта за Административнопроцесуален кодекс, ние ще предвидим средствата за създаване на регионални административни съдилища по не много добрата формулировка, която се използва “неотложни и непредвидени разходи” и с оглед на решението, което ще се вземе при второто четене на закона, ще се види дали тези средства ще отидат за разкриването на такива съдилища или ако това не стане, те да бъдат разпределяни в рамките на бюджета на съдебната власт.
Според мен, ние трябва да положим усилия за реално усилване на съдебния капацитет като дейности, като материално оборудване, като квалификация и много по-внимателно да правим други структури, които ще поглъщат административни разходи, но те няма да засилят точно съдебния капацитет, защото разбираме, че броят на съдиите в значителна степен няма да бъде променен поне дотолкова, че това да доведе до някакви значителни резултати като разрешаване на по-голям брой дела.
Това са моите съображения. Мисля, че ние трябва да отчетем още веднъж и това, което ни е предложил висшия съдебен съвет, и Правителството и в процедурата при второ четене да се направят предложенията, които могат по преценен от нас начин да допринесат за решаване наистина на множеството проблеми, за които има и множество искания, в значителна част основателни, от представителите на съдебната власт.
Ако има други изказвания, нека бъдат направени. След това ще пристъпим към гласуване, като ви предлагам следната процедура. Първо да гласуваме предложението на Правителството, тъй като в случая в тази част на бюджета ние имаме две предложения и каквато е практиката, основното предложение, което е това на Висшия съдебен съвет, ще бъде гласувано след предложението, което има изменителен характер.
Виждам, че г-жа Караиванова иска думата. Заповядайте.
Ана Караиванова:
Имаше въпрос към министър Петканов, а той си тръгна, затова аз бих могла да отговоря.
Министър Петканов не постави въпроса за увеличение на средствата за единната информационна система. Този въпрос беше поставен от Конституционния съд. Министър Петканов иска средства за затвор, който е предвиден – 17 млн.лв. в капиталните и за поне три следствени ареста, които са в трагично положение.
Янаки Стоилов:
Чухме го това. Ще видим какви са възможностите за увеличаване на броя на затворите през следващата година. Също ще искаме информация за това какво е разпределението на капиталовите разходи. Защото една голяма част от тях като чели с концентрирани върху няколко обекта, без да са усвоени, от това което се каза. Нека да знаем какъв е ходът на осъществяване на капиталовите разходи и тогава да видим какви са възможностите.
Има ли други изказвания, колеги? Заповядайте, г-н Икономов.
Андрей Икономов:
Ще бъда съвсем кратък. По въпроса за капиталовите разходи. Ако погледнете разчетите си, ще видите, че ние сме искали 132 млн. лв. при становище на Министерския съвет 20 млн.лв. Тук обръщам вниманието ви за това, че от 2005 г. Висшият съдебен съвет беше натоварен и с дейността по стопанисването на сградния фонд, така че фактически това, което правихме като капиталови разходи през 2004 г. сега през 2005 и 2006 г. - обединяваме дейности, които преди са били и на Министерството на правосъдието.
Г-н Стоилов, Вие попитахте за основните приоритети в капиталовите ни разходи. На първо място, преустройството на новата сграда на районния съд и на районната прокуратура – 20 млн.лв., на второ място, продължава ремонта на съдебната палата с тия 7.5 млн.лв., които ежегодно се гласуват, и на трето място, 12 млн.лв. за новата сграда, която правителството предостави на Висшия съдебен съвет.
По параграфа за други възнаграждения и плащания на персонал, вещи лица, съдебни защитници, съдебни експертизи обръщам се към колегите, които познавам лично, мисля, че г-н Ралчев и г-н Шопов като бивши адвокати биха казали с какво желание, т.е. те самите ще кажат с какво желани са се включвали в служебни защити и колко сте получавали от съдилищата. Г-жа Николова, г-н Корнезов, г-н Абаджиев (соча само хората, които лично познавам), а може би и други знаят по колко пари са давали тогава, когато плащат на експерти, когато назначават служебни защити и други подобни.
Янаки Стоилов:
Този разход вече сме го извадили от вас. Има закон. Така че поне не искайте това, което няма да харчите.
Андрей Икономов:
Единната информационна система за противодействие срещу престъпността. Единствено като чели пилотният проект е в Националната следствена служба. До м. март 2006 г. завършва работата по този проект. Какво сте решили е ваше право. Техните компютри и тяхната система е свързана с тази на МВР.
Да не забравим тук и Националния институт по правосъдие - г-н Драгомир Йорданов, който е при нас. От Европа много настояват за развитието на Националния институт по правосъдие. Тази година посрещахме нуждите им с парите, които идват от чужбина. От догодина какво ще правим, не зная.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че можем да приключим обсъждането за първо четене. Благодаря на всички, които присъстваха и изразиха отношение. Сега да пристъпим към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на Висшия съдебен съвет. Които по принцип подкрепят това предложение, моля да гласуват. 11 гласа “за”. Против? 4 гласа “против”. Въздържали се? Няма.
Които подкрепят предложението за бюджет на съдебната власт, което е основното, от Висшия съдебен съвет, моля да гласуват. 4 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? 11 въздържали се.
Мисля, че друго не трябва да гласуваме. За Конституционния съд ние приехме съображенията, които даде г-н Славов. Не представяме някакви съображения поради нормативното основание на тези разходи.
Мисля, че с това можем да приключим. Благодаря ви. Закривам заседанието.
Председател на комисията:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: