---

П Р О Т О К О Л
№ 6

Днес, 15.02.2006 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието - Георги Петканов, министър, Ана Караиванова, заместник-министър и Николета Павлова, експерт в Съвета по законодателство на МП, от Агенцията по вписвания – Димитър Цветанов, изпълнителен директор, Атанаска Здравкова и Владимир Макариев, от Софийски градски съд –Светлин Михайлов, председател; от Върховния касационен съд - Благовест Пунев, заместник-председател, Любка Илиева – заместник-председател и Борислав Белазелков, от Българската търговско-промишлена палата – Цветан Симеонов-заместник-председател, Валентина Зартова и Здравка Георгиева, от Асоциацията на търговските банки – Елеонора Иванова и Диана Андонова; от Проект за реформа на търговското право на Американската агенция за международно развитие – Крис Томсън, ръководител на проекта, Светозара Петкова и Георги Събев, от Българска стопанска камара – Божидар Данев, председател и Наталия Събева, от Американската търговска камара в България – Валентин Георгиев, от Софийския университет “Кл. Охридски” – Анета Антонова и Георги Димитров, адвокат.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Изслушване на ръководството на Министерството на вътрешните работи по въпросите на престъпленията с деца – сексуално насилие, производство, разпространение и търговия на произведения с порнографско съдържание и други престъпления.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за търговския регистър, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на проект за решение относно снемане имунитета на народния представител Владимир Първанов Кузов, № 654-02-15, внесен от Владимир Кузов.
По първа точка
Комисията по правни въпроси проведе съвместно заседание с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по разпореждане на Председателя на Народното събрание. (Стенографският запис от обсъждането по т. 1 е в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.)
По втора точка – Обсъждане на първо четене на Законопроекта за търговския регистър.
Уважаеми гости, моля да бъдем извинени за голямото закъснение, тъй като точката, която се налагаше да бъде обсъждана първа, нейното времетраене не заради членовете на Комисията по правни въпроси продължи по-дълго от това, което допускахме. Това е причината да ви отнемем повече време. Моля за вашето извинение. Сега пристъпваме към нашата работа.
В заседанието освен народните представители и министъра на правосъдието – г-н Г. Петканов, сме поканили да участват и представители на заинтересовани организации – Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Американската търговска камара, Американската агенция за международно развитие, Асоциацията на търговските банки и други. Мисля, че няма нужда да представям всеки един по отделно. Ако някой желае да вземе отношение, ще се представи.
В началото давам думата на представителя на вносителя – министъра на правосъдието, г.н Г. Петканов, да представи законопроекта. В заседанието участва и заместник-министъра на правосъдието – г-жа Ана Караиванова.
Георги Петканов:
Уважаеми г-н Стоилов,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Позволете ми да представя на вашето внимание проекта на Закон за търговския регистър.
В началото бих казал, че предложеният законопроект преурежда търговската регистрация от съдебна в административна и регламентира същността на търговския регистър и неговото водене и съхраняване. Струва ми се, че това е най-важният момент в целия законопроект – преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна. Вероятно и споровете ще се концентрират в тази насока.
Развитието на пазарната икономика и утвърждаването на демократична правова държава в Република България налагат реформиране на водените регистри на юридическите лица и имотните регистри с цел да се създаде сигурна и прозрачна среда за започване и осъществяване на стопанската дейност в държавата.
През последните години в повечето държави-членки на Европейския съюз са въведени или в момента се въвеждат системи за регистрация, които значително улесняват достъпа и разпространението на информация при наличието на единни и централизирани база данни. Прегледът на системите и на тенденциите в европейските страни към настоящия момент сочи, че в 22 страни търговската регистрация се извършва от административни органи и това са Испания, Швеция, Норвегия, Дания, Великобритания, Северна Ирландия и т.н.
Проектът на Закон за търговския регистър е разработен на основание на решение на Министерския съвет № 419 от 10 май 2005 г. в изпълнение на правителствената стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България. С този проект се осъществява един от етапите на цялостното изграждане на централен контролен регистърен център.
Формалното иницииране на работата по стратегията е започнало с доклад на министъра на правосъдието до министър-председателя на 27 юли 2003 г. и решение на Министерския съвет № 332 от 10 април 2004 г. Работата на приемането на стратегията е наблюдавана едновременно от Европейската комисия, Международния валутен фонд и Световната банка. Реформата в търговската регистрация е предсъединително изискване по отношение на подобряване на бизнес климата и изрично условие на Световната банка за одобряване на заема “Алтрит” в размер на 150 млн. щатски долара за нуждите на структурната реформа.
Проектът на Закон за търговския регистър по моя преценка отговаря на препоръките от цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия от последната проверка (25.10.2005 г.). Комисията се е позовала на доклада си от 2004 г., където е констатирала, че бизнес средата, по-специално ефективността на административната и съдебна реформа, както и регулаторните процедури, следва допълнително да бъдат подобрени, за да се повиши привлекателността на България за инвестиции. В доклада от октомври 2005 г. в Глава V от раздела, отразяващ ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите за присъединяване, комисията препоръчва че “сега работата следва да се концентрира върху транспортирането на измененията на директивата относно изискванията за оповестяване на информация по отношение на някои видове дружества.? Посочва се също, че целта й да се обедини регистрирането на икономическите дейности в Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, да се превърне регистрирането на икономическа дейност от съдебна процедура в чисто административна процедура и да се въведе единен номер за данъчни цели и за тези на социалното осигуряване. Преценява се още, че тези мерки ще бъдат важна стъпка за повишаване прозрачността и опростяване на регистриранията на икономическата дейност.
С приемането и прилагането на предлагания законопроект се прави важна стъпка към изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система, основаваща се на следните принципи: унифициране, стандартизиране и централизиране на водените регистри, уникален идентификационен код за всяко лице, евтина и бърза регистрация, опростени и сигурни процедури, електронни база данни, публично стъпни чрез интернет.
Същевременно предлаганата с проекта уредба на регистърно производство се придържа към запазване на основните характеристики вписването, което поражда следните правни последици: оповестително действие, доказателствено действие, обществено доверие във вписването.
Преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна води и до разтоварване на съдебната система от несвойствени дейности, които ще благоприятстват съдебната реформа. Предвижда се прилагането на закона да започне на основата на вече постигнати структурни дадености. Това е Агенцията по вписванията, на която е възложено изграждането на имотния регистър и на административния регистър Булстад. Изградените териториални структури и създадените управленчески практики в Агенцията са благоприятен фактор за бързото и ефективно прилагане на закона.
Осъществяването на реформата и изграждането в България на електронен търговски регистър и евентуалното му последващо включване в европейската система от търговски регистри – Европейски търговски регистър, би предоставило на страната ни по-широки възможности за пълноценно и ефективно участие в европейския търговски оборот. По този начин България ще бъде готова да отговори на изискването на първата директива по дружествено право на Европейския съюз, предвиждаща задължително въвеждане на електронно регистриране до 1 януари 2007 г.
Това е накратко представянето на законопроекта. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря г-н Министър. Сега можем да пристъпим към дискусия. Имате думата. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Няма как да не започна с това, че приемането на законопроекта е обвързано с ангажимент, който е поет от предишния кабинет и който е отразен в стратегията, приета през м. май 2005 г., както отбеляза г-н министъра за създаване на Централен регистър на юридическите лица и на Електронен регистърен център, с което на практика управленски е предопределено изцяло изваждането на търговския регистър от съда и неговото преуреждане като административно производство. За необходимостта от преуреждане на търговския регистър към административно производство се споменава и в мониторинговия доклад за напредъка на България от м. октомври 2005 г., като в общите бележки на този доклад е отбелязана необходимостта да изпълним своите ангажименти в тази сфера.
Трябва да се отбележи също така, че в европейската практика по-скоро е застъпен вариантът на уреждане на търговското регистърно производство като административно такова, като такава е практиката в 23 европейски държави, а в 3 от европейските държави търговският регистър е ситуиран в търговските камари. Т.е. според нас е налице поет ангажимент и би следвало да се прецени доколко предложеният законопроект е предвиден и доколко защитава правото на сигурност в тази специфична сфера на регистърното производство.
Освен тези поети ангажименти, необходимостта от радикална промяна в тази сфера,според мен, се диктува и от сегашното състояние на сега съществуващия търговски регистър, от неговата практика, която поражда редица проблеми, които будят недоволството, както на гражданите, така и на бизнеса. Става дума за това, че производството е непрозрачно, регистърната практика е противоречива, което създава съвсем основателни съмнения за наличие на определени корупционни практики. Недоволство буди и обстоятелството, с което всеки от практикуващите юристи се е сблъсквал, а именно, че едни търговци биват регистрирани за часове, а други – за месеци. За това приемането на Закона за търговския регистър се подкрепя от бизнеса и от неговите организации, от редица неправителствени организации и като цяло от гражданите, като очакването е регистърното производство да се опрости, да се осигури бързина и в крайна сметка самата процедура да стане по-прозрачна и по-предвидима.
Тук макар г-н Министърът да се спря, бих искала с няколко думи да акцентирам върху безспорните предимства на този законопроект, които се свеждат до това, че се осигурява бързина, до това, че се разтоварва съдебната система от една, бих казала, несвойствена дейност, създава се единен търговски регистър, стандартизира се производството, което дава възможност за прилагане на съвременни информационни технологии. Самото регистърно производство става предвидимо, което е един от най-големите му плюсове, гарантира се уникалната за търговската фирма, която не е само в пределите на един съдебен окръг а и в цялата страна, въвежда се единен идентификационен код, който ще улесни значително много търговците, доколкото неговото споменаване ще предполага непредставяне пред съответните органи на данни за вписвания на други документи, които касаят търговската регистрация. Освен това, прилагането на закона се възлага на един вече създаден орган, каквато е Агенцията по вписванията.
Разбира се, тъй като се касае за една радикална промяна в едно важно производство, има и много съображения, които се изказват и които касаят на първо място осигуряването на правна сигурност в тази сфера. Безспорно е, че някои от процедурите по вписвания, са доста сложни и изискват по-задълбочено познаване на търговското право. Става дума за апортните вноски, за преобразуванията на дружества, за промени в капитала и в съдружниците, което води до проблема за квалификацията на длъжностните лица, които ще извършват вписването. Тук би следвало да се предвидят по-високи изисквания за познаване на дружественото право на тези лица, както и изискването за наличие на определен юридически стаж и пр. Сериозни рискове, според мен, ще крие и преминаването от хартиени носители към електронна форма на заявленията и на вписванията. Би следвало да се предвиди изрично, че заявленията в електронна форма трябва да имат електронен подпис.
Относно оспорванията на вписванията законопроектът предвижда оспорване само на отказите, като се предвижда една алтернативна процедура за атакуване пред министъра на правосъдието и пред съд. Аз лично считам, че е неприемливо да се атакуват пред административен съд отказите за вписване, доколкото те касаят защита на материални търговски права, които би следвало да бъдат защитавани пред гражданския съд, още повече, че търговските отделения в окръжните съдилища имат безспорно натрупана практика в тази посока.
По отношение защитата на третите лица би следвало с изрични текстове да се регламентира тяхната възможност да защитят правата си, като се въведат аналогични процедури на предвидената в чл. 432 от ГПК, които трябва да бъдат изрично записани в този закон.
Според мен, основателно безпокойство поражда предвидената санкция за несвоевременно пререгистриране на търговците, а именно предвиденото заличаване след ликвидация, което сериозно би застрашило правата на трети лица, а именно на кредиторите на тези нередовни търговци. Според мен, проблем ще възникне и с предвидените в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта препратки към Търговския закон, доколкото те касаят над 70 члена от Търговския закон. Именно тук безспорно ще се стигне до едно противоречие със Закона за нормативните актове, като се има предвид, че повечето от тези препратки касаят материята по несъстоятелността, а в момента върви между първо и второ четене приемането на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, който касае тази сфера и който най-вече предвижда публичното оповестяване на вписвания, които касаят несъстоятелността в електронна база данни – единен съдебен регистър, би следвало да се синхронизират тези два законопроекта, като може би приемането на Търговския закон да изчака приемането на Закона за търговския регистър.
Има и ред други забележки, като например това, че не са предвидени съответни изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър по отношение статута на органа, който води търговския регистър, а именно Агенцията по вписванията.
Като цяло аз лично считам, че доколкото се приема, че преуреждането на регистърното производство в административно е наложително и необратимо, поети са ангажименти в тази посока, като цяло считам, че проектът за закон е приемлив и би следвало тези и евентуално други забележки, които имат колегите да бъдат прецизирани в периода между двете четения. Аз заявявам от името на колегите от парламентарната група на Коалиция за България, че ние ще подкрепим този законопроект.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Други становища. Заповядайте, г-н Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми дами и господа,
Искам веднага да изразя моето категорично отношение към представения законопроект. За мен той е негоден. Народното събрание ще постъпи изключително безотговорно, ако приеме този законопроект на първо четене, защото той е сбъркан концептуално. Една крива краставица като порасне не може да се изправи. Това е точно такава – една негодна основа, особено като имам предвид, че между първо и второ четене може да има максимум 3 седмици. И Господ да слезе от небето за три седмици не може да изправи концептуалните дефекти на този законопроект. Много сериозни изкривявания има в поднасяне на информацията за това доколко точно по този начин е наложително България да го възприеме. Това е акт на американската система на заявяване на вписвания. Но така, както някой като яде ягоди се чувства прекрасно, а аз се изприщвам като ям ягоди, по същия начин и ние ще се изприщим, ако въведем точно тази система. Тя е неприложима за тази географска ширина с това, което е нашата реалност и действителност и ще бъде истинска катастрофа, според мен, ако възприемем една такава почти безконтролна система на вписване, където не е предвиден предварителен контрол на законосъобразност на практика, което ще създаде изключителна несигурност. Даже и да спечелим в бързина, което не винаги е съвсем категорично сигурно, то това ще бъде за сметка на стабилността и ще накараме инвеститорите, които са проявили интерес към България, много сериозно да се замислят дали този интерес да не го пренебрегнат оттук насетне.
Много съм обезпокоен от това, което виждам. Прави чест на Министерството на финансите, че е дало отрицателно становище по този законопроект. Прави чест на Министерството на икономиката, че е дало отрицателно становище по този законопроект. Прави чест на Консултативния съвет по законодателство, че е представило становище с критични бележки, които по обем надвишават самия законопроект. И в заключението се казва, че това е един незрял законопроект, което аз абсолютно споделям.
Изненадан съм, че върху този законопроект са работили юристи и вероятно много от тях с качества и се чудя как са били така подведени, че са се подписали изобщо под такъв законопроект. За мен това действително е нещо, за което аз н мога да се помиря като професионалист и професионалната ми съвест не позволява да го подкрепя и ще гласувам категорично против него. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жа Касабова.
Камелия Касабова:
Не знам защо г-н Герджиков си служеше с толкова зеленчукови термини по повод определението на законопроекта, но когато аз се запознах с него, за себе си го определих като варварски за българското търговско право.
Нека да си припомним какво направихме през последните няколко месеца точно тази комисия, включително и народните представители от управляващата коалиция в пленарна зала. През м. август много пионерски декларирахме пред Европейската комисия, че реформите в областта “Дружествено право” са приключени, че нашето дружествено право на 100% е хармонизирано с европейското и аз дълбоко съм съгласна с тази констатация. В същото време, само месец след това, приехме един законопроект за изменение на Търговския закон, който касае раздела на търговско представителство, след което и цялата огромна част на несъстоятелност с над 200 текста поправки, по моему абсолютно ненужни, абсолютно неподкрепени от практиката и абсолютно неналагащи се от гледна точка на нашето бъдещо европейско членство.
Същото се отнася и за този законопроект. Нека точно да дефинираме какво сме приели като ангажимент, какво се съдържа в правителствената стратегия и какво трябва да направим до 1 януари 2007 г. Единственият ангажимент, който България е приемала, това е по силата на Директива-2003 от № 53 за въвеждане на електронно водене на търговския регистър. Тази директива е една поправка върху първата директива на дружественото право и единственият ангажимент, който всеки ако прочете внимателно директивата - тя е много кратка, моля г-жа Манолова също да се запознае с нея, какво гласи, тъй като много тържествено защити законопроекта, единственото задължение, което има за страните членки на Европейския съюз, включително и за България, е да създаде електронно водене на търговски регистър и нищо друго. Директивата е кратка и ви съветвам всички да се запознаете с нея. А това означава, че към 1 януари 2007 г. единственото задължение е паралелно с представяне на писмен носител като информация за регистрация в търговския регистър, да се даде възможност и за неговото електронно копие, нищо повече.
По-нататък, ако погледнем сравнителния анализ, който беше представен така, че във всички страни на Европейския съюз е така, се въвежда дали ще го наречем съдебен или административен регистър, се осъществява съдебен контрол за законосъобразност на вписванията в този регистър. А там където няма контрол за законосъобразност на вписванията, например в Италия, вписването се осъществява от нотариус. Във всички страни от Централна и Източна Европа като елемент от Петото разширяване са със сходни правни, битови и други нрави, не са изоставили съдебното водене на търговския регистър.
В края на краищата с този законопроект не се прави ясното разграничение в това как да се води регистърът, как да бъде информационния панел, базата данни, която да обвързва всички окръжни съдилища и начина, по който се прави това вписване. Министър Петканов с цялото ми уважение, че трябва да защищава този законопроект, обясни какви са основните действия на вписването, които този законопроект предвижда. В края на краищата това най-важно действие на вписването, което съществува към днешна дата в Търговския закон, а именно конститутивното действие на вписването е изоставено, което означава, че най-важните моменти от даването на живот на едно търговско дружество, от неговото възникване до неговото прекратяване и образуване, увеличение и намаление на капитала, избор на управителни органи, начин на представителство – всичко това, което са изключително важни данни за живота на един търговец – конститутивното действие на вписването, е изоставено. Което означава, че всеки един недобросъвестен търговец може да впише в търговския регистър каквито пожелае данни, тези действия да обвързват целия правен мир и засегнатото лице, включително и прокурорът е предвидено в законопроекта, да води едни безкрайни съдебни процеси, за да оспори това вписване.
В края на краищата нека да си спомним защо се създава вписването. От една страна, то изяснява търговеца, който иска да започне търговска дейност и целият този законопроект е насочен към защита интересите именно на този търговец. Но вписването има и едно друго, много голямо съществено значение, което е насочено към третите лица, което да гарантира достоверност на данните, които са отразени в регистъра и оттук сигурност на търговския оборот.
Г-жа Манолова каза за това безумие, което съществува в преходните разпоредби, че в тригодишен период, ако фирмите не се регистрират, те ще бъдат заличени в търговския регистър без ликвидация – няма да коментирам този феномен, не знам на кое да се спра, за да не отнемам повече време. За мен това е абсолютно негоден законопроект, който ще внесе изключително объркване, хаос в търговското право.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Касабова. Някакво уточнение ли искате да направите, г-жо Манолова. Заповядайте.
Мая Манолова:
Аз си позволих да цитирам мониторинговия доклад от м. октомври 2005 г. Ще прочета само едно изречение:
“Целта е да се обедини регистрирането на икономическите дейности в Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, да се превърне регистрирането на икономическата дейност от съдебна процедура в чисто административна процедура, да се въведе единен булстад номер за данъчни цели и пр, и пр. Тези мерки ще бъдат важна стъпка, която се очаква да се извърши за повишаване на прозрачността, опростяване на регистрирането” и т.н.
Това е което цитирах и то беше коректно, както и справката, предоставена за практиката в европейските страни какво е производството - административно или съдебно. От справката, с която разполагам, излиза, че в 23 страни производството е административно. Ще ви я предоставя.
Камелия Касабова:
Ако може само едно допълнение, което е много важно. Приемането на Закона за търговския регистър, респективно поправките в Търговския закон е много възможно да предизвика отварянето на Глава “Дружествено право”, защото тези поправки противоречат поне на четири директиви, с които ние сме се хармонизирали, а това е за възникване, за прекратяване на дружествата и за гарантиране на малцинствените права на акционерите и съдружниците.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Министър.
Георги Петканов:
Уважаеми колеги, аз трябва да браня законопроекта. Това го разбирате. Искрено го браня с една много важна уговорка. Като човешки труд аз добре разбирам, че той е несъвършен. Това го разбирам и от тази гледна точка разчитам на депутатите той да бъде подобрен и се надявам това да стане.
Искам да допълня още нещо много важно. Аз цитирах откога е започнала работата по този законопроект, но няма да крия, че фактически тя е свършена последните 2-3 месеца. Това се падна на нашия екип и ние трябваше да изпълним задачата. Колко трудно беше, да не обяснявам. Но имам към моя уважаван колега Герджиков един въпрос.
Казахте, че той концептуално е сбъркан. Може ли да кажете какво е сбъркано концептуално, за да го оправим, ако става, ако може. Това е първото ми питане към Вас.
Към г-жа Касабова. Бъдете малко по-милостива. Не казвайте, че е варварски този закон. Наскоро при един законопроект, който носи моето име, една колежка от нашата парламентарна група каза, че той е фашистки, а пък вие лично изискахте от Европа стажантите тук да съберат къде се прилага и то се оказа, че в цяла Европа и света – в 27 страни. Значи не е фашистки там.
Г-н Председател, много моля. Нека да не употребяваме такива жестоки думи. Кажете просто , че не струва, слаб е и ще го приемем. Благодаря ви.
Проф. Огнян Герджиков:
Имаше въпрос към мен от г-н Петканов. Каква е концептуалното грешка?
Тя е в отпадането на проверката за законосъобразност при заявяване на обстоятелствата, подлежащи на вписване. Това е концептуалната грешка и тя не може да бъде оправена в рамките на този законопроект, тъй като е предвидената Агенция по вписванията не е в състояние по мое дълбоко вътрешно убеждение да се справи с подобна задача, а тя изобщо не й е поставяна и как да се справи, като там няма да работят юристи. Точно липсата на проверка за законосъобразност за мен е огромният дефект на този законопроект. Това е фундаменталната грешка за този законопроект и според мен, той не може да бъде оправен. Трябва да се направи един нов законопроект, където ще се предвиди електронния регистър така, както сме поели ангажимент, за което говори г-жа Касабова. Всичко това може да бъде направено, само че не по този начин. Благодаря.
Георги Петканов:
Трябва ли да се запази съдебната регистрация или ще преминем към административна регистрация?
Проф. Агнян Герджиков:
За мен ще бъде грешка, ако на този етап Българи си позволи този експеримент да се откаже от съдебната регистрация, още повече, че аз категорично не съм съгласен с това, което г-жа Манолова прочете, не знам кой е дал тази справка, в Европейския съюз нещата изобщо не стоят по този начин, че повечето европейски страни, включително и тези, които са приетите членки с петото разширяване, с едно-две изключения, са със съдебна регистрация. Така също и държави като Германия, Франция, Холандия и т.н., но нека наизуст да не възпроизвеждам, защото някъде мога да сбъркам, така е и българската традиция, и така е нещото, което за мен е абсолютно важно ние да имаме точно този начин на съдебна регистрация заради огромната опасност да станем като една разградена ливада, не че в момента нещата са прекрасни, но ние просто ще тръгнем в съвсем грешна посока, ако искаме по този начин да ги правим, както са предложени в законопроекта.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Г-жа Николова и след това г-жа Мингова.
ЕЛеонора Николова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз много внимателно се запознах с проекта на Закон за търговския регистър и първата ми реакция, не крия, беше като тази на проф. Герджиков и на г-жа Касабова, защото като съдия съм създавала регистърно удостоверение фирмено и знам какви трудности всеки един юрист в тази област е преминал, докато се натрупа този капацитет – вече процедурите да не са спорни по отношение на регистрацията. Това беше първата реакция.
Втората реакция обаче след като много внимателно и дълго четох закона, аз виждам, че всъщност нашият стрес произтича от това да не би нещо, което вече сме създали – един капацитет, който е натрупан, да бъде разпилян и оттам нататък да започнем още 10 години да се учим как се прави регистрация. Буквално през всичките години, които сме работили в търговско отделение, знаем, че практиката предлагаше много спорни случаи и колегите, които работят в търговско отделение са се събирали докато изяснят един или друг казус и безспорно това е било предмет на съдебно обсъждане, макар и извън съдебна зала. Във всички случаи преценката е била на вниманието на юристи с изграден капацитет. Но не можем да не си дадем сметка, че над 90% от вписванията се правят от служителките на информационно обслужване. Първоначалната регистрация се прави от служители и само минава на подпис при съдията. Моето лично питане и притеснение беше от това дали няма да настъпи един хаос в една система, която не търпи такъв. Защото сигурността на търговците и на всички вписвания, които важат и по отношение на трети лица е изключително важно. Това не е лека работа. Но в макар и много беглите записи, които са направени, се вижда, че ще има едни унифицирани форми, които в голяма степен ще направят тези въпросителни излишни. Т.е. всъщност не е отречен контролът по принцип при приемането на документите. Ако тези форми са разработени по начин, аз имам забележка по някои от текстовете, защото се казва, че формалните изисквания – явно тук се цели бързина и равнопоставеност, която предполага предварителния контрол по същество да не съществува, когато лицето, което търси закрила и вписване отговаря на формата, която е изработена. В този смисъл тук съм записала, че “трябва да отговаря на формалните изисквания”, може би трябва да бъде записано “на законовите изисквания”.
Оттук нататък е видно, че тези служби ще бъдат управлявани или ще бъдат под опеката на лица с юридическо образование. Ако ние успеем да направим записи, че натрупаният капацитет не бъде разпилян, всички служители на информационно обслужване на търговските регистри в съдилищата бъдат запазени като такива, ако ще и с изричен запис по какъв начин се урежда трудовото им правоотношение за в бъдеще, това в една голяма степен е гаранция, че няма да настъпи този хаос, от който се притесняваме. Оттам нататък съдиите ще се разтоварят от една несвойствена дейност. Всеки съдия в регистърно отделение знае, че през ръцете му минават между 100 и 200 фирмени дела седмично, които трябва да оглежда. В голямата си част работата е рутинна. Въпросът е да не намери баланса между натрупания капацитет и той плавно да премине в едно друго производство, което вече да не е под шапката на съда.
Обстоятелството, че на първо време тези регистърни отделения или по-точно тези служби ще бъдат в самите съдилища, всъщност ще се помещават на същото място, е в голяма степен гаранция за това.
Имам много забележки по отношение на отказа, начина по който се съобщава. Категорично съм против това да има административна форма на обжалване едновременно със съдебната. Защото какво значи административна форма? Това значи да отиде при министъра на правосъдието, с всичкото ми уважение към проф. Петканов, той едва ли ще може да има капацитета да се справи с това или да назначи нови служители за това. Ето защо съдебната форма на контрол, която е запазена при отказа, за мен е в една голяма степен гаранция за защита интереса на лица, които искат регистрация на определени обстоятелства.
Вярно е, че на тази балканска държава е много трудно. Аз веднага си задавам въпроса какво ще направи Осман, който иска да открие кръчма в село Х и за него електронната форма не говори нищо. Но има предвидено представяне на документацията, която се изисква от определен служител, т.е. има определена проверка по формата, която е задължителна и в момента. Защото нека да си дадем сметка какво се прави в 99 от случаите. Човекът отива с документите, служителката му ги преглежда и му казва какво е в ред и какво не е в ред. В общи линии, ако има разработени модели, включвам и сложните случаи на сливане, на разделяне, на несъстоятелност, които изискват момент на съждение, които всъщност препращат към Търговския закон, останалата ужасна, огромна и затрупваща съдилищата дейност ще отметната и съдилищата ще се отърват от нещо, което не им е присъщо.
Пак казвам, има момент за съждение, има нужда от защита и може би там трябва да съсредоточим нашето внимание. Кажете какво има в регистрацията на един едноличен търговец. Вие знаете, че не юристите пишат тези документи, а ги пишат по разни фирми, които са всичко друго, но не и юридически фирми. Има готови формуляри. Това е огромната част от нещата, които се вписват.
Вярно е също така и това, че една фирма може да бъде вписана за един ден, а друга – за един месец. Тук аз не виждам как е защитен интересът на лицето, което иска регистрация, как е защитен и по отношение на своята дейност, която е започнал с трети лица – договаряне и т.н. и бърза едно обстоятелство да го приведе в изискване на закона, за да може да развива бързо своята дейност.
Това са моите виждания по този законопроект. Бих могла да кажа: да, непълен, но може би си заслужава вниманието най-вече с оглед на защита на този стабилитет, който в момента е постигнат. Това е нещо, което трябва да търсим. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Аз без да бъда толкова крайна, ще се присъединя към изказаните становища, които изразиха резерви към този законопроект. И мисля, че се смесват две неща: смесва се необходимостта от бързина при регистрацията, от известна прозрачност, от преодоляване на корупционни моменти, което очевидно е една от целите на подобна промяна в законодателството, от осъвременяване на начина, по който се извършва самото вписване след регистърното производство от същинския проблем за самото производство. И точно, според мен, там са проблемите, от които опасенията от изказалите се преди мен колеги от нашата парламентарна група проличаха.
Колкото и да говорим, че издаването на един охранителен акт, каквото е регистърното производство, или целта на регистърното производство, че е някаква квази административна процедура все пак охранителните производства и особено тези, които на този етап са уредени в Гражданския процесуален кодекс, се отличават от издаването на един административен акт. Това е така, защото охранителният акт е нещо специфично и това, което се проверява, за да бъде той издаден, до голяма степен се отличава от дейността, която се извършва от един обикновен административен орган, когато от него се иска да издаде определен административен акт.
Не напразно беше посочено, че в тези системи, които не предвиждат съдебна регистрация по фирмени дела, тая дейност се осъществява от нотариус. Аз нямам нищо против не съдът да бъде органа, който извършва регистърното производство. Но това не може да бъде просто така посочени служители в Агенцията по вписвания, която самата тя още не функционира добре, а трябва да бъдат поне органи, които в достатъчна степен отговарят на същите изисквания, които са налице към изискванията при издаването на един нотариален акт, например. Вие знаете колко време отне на предишни парламенти подготовката на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, който изведе този вид охранителни производства от съда. На практика с нищо не се намали гаранцията за законосъобразност в тези действия, които в особена степен рефлектират върху правата на трети лица, когато една дейност бъде изведена от дейността на съдилищата, то гаранциите за това, че тя ще продължава по същия начин да бъде законосъобразна, трябва д бъдат предоставени. В този закон липсва, защото няма гаранции, че органът, на който се предоставят такива компетенции, може да осъществява такива функции. Това бяха опасенията и на колегите. Аз не виждам как може между първо и второ четене да се отстрани един такъв порок, защото, според мен, предоставянето на Агенцията за вписвания да извършва тази дейност, няма да й позволи да прави цялата тази проверка без служителите да са с юридическо образование. Вярно е, че в по-големия брой случаи толкова рутинни и толкова стандартни са процедурите, но проблемът не е там. Проблемът е в останалия, колкото и да е малък процентът, е дали законът предоставя гаранции. Тук проблемът не е само, че някой ще отказва, защото отказът може да се обжалва, пък ако не се впише, по-добре е – няма да бъдат засегнати нечии интереси или ще се направи ново искане, тъй като няма някаква сила. Проблемът е ако се впише, ако не се прецени по достатъчно компетентен начин, че са налице пречките в чл. 23 от проекта. Там е проблемът, според мен, който ще даде гаранции, че ще бъдат защитени правата на тези, които са засегнати. Тук не става въпрос за този, който се е домогнал до вписването. Той, разбира се, че няма интерес да го атакува. Аз се опасявам за интересите на лицата върху които рефлектира това вписване. За тях става дума, особено по усложнените процедури, които ние приемахме в миналия парламент при преобразуването на търговско дружество – вливане, сливане и т.н. - специалистите в тази материя бяха достатъчно красноречиви.
Да не създава впечатление, че ние възразяваме срещу воденето на регистър извън съда. Нищо подобно. Създаването на електронен регистър с цялата съвременна възможност на технически средства това да бъде правено, това може да бъде направено и законодателно регламентирано. Няма никаква пречка да се изнесе регистърното производство извън съда. Добре, предложете годен вариант и аз мисля, че това, което цитира г-жа Манолова, не се отнася до това, че гаранциите не са гаранциите на съдебно както ние го разбираме регистърно производство, а че органът, който може да бъде по системата на нотариалните органи, може да бъде друга специфична система на органи, които имат същата квалификация, която се изисква и на този етап към тези, които се занимават с този вид охранителна дейност, която изключително рефлектира върху правата на лицата. Аз мисля, че в много по-голяма степен отколкото един нотариален акт, дори в много по-голяма степен. Зависими, разбира се, но понякога рефлектира много по-сериозно върху мащабни икономически масиви, които имат и друга стойност, освен че засягат този, който ги притежава. В този смисъл лично аз ще гласувам “въздържал се” за законопроект.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Министърът иска думата.
Георги Петканов:
Имам един въпрос към г-жа Мингова.
Нека да поставим картите на масата откровено, наистина откровено. Не е ли въпросът, който ви смущава, че от съдебна регистрацията преминава в административна. Проф. Герджиков го каза преди малко и аз не случайно му зададох въпроса. Цитирам го. Той каза: Ние не сме дорасли България да въведе административна регистрация. Аз мисля, че това е фактът, който ви смущава. Ако това е фактът, моля ви кажете го и отхвърлете законопроекта. Не може, не сме дорасли да въвеждаме административна регистрация. Нещата трябва ясно да се кажат. Ако обаче ние сме дорасли за това нещо, нека да го оправим така, както може да се оправи. Това е проблемът и няма защо да шикалкавим въпроса.
Съдебна или административна регистрация? Тук една малка скоба. А дали не предлагате някъде другаде да се отпрати? Къде? Гадая. Горе-долу знам. Къде? Горе-долу е ясно. Ние имаме Агенция по вписвания и това предлагаме. Вие казахте, предложете един що годе вариант. това е вариантът, който предлагаме – Агенция по вписвания. Може би имаме други институции, където биха били съгласни да приемат тази дейност. Но ние избрахме Агенция по вписвания.
Янаки Стоилов:
Желаете ли да отговорите, г-жо Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Аз не разбрах въпроса, защото мисля, че бях ясна.
По начина, по който се предлага лица с неюридическо образование и липса на квалификация да правят това, аз възразявам срещу този подход. Мисля, че бях достатъчно ясна. Дали ще са в Агенцията по вписвания или някъде другаде. Може тук да се подскаже кои са другите възможности, защото ние не сещаме за тях.
Ана Караиванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважавам вашите становища. Те бяха изказани при едно повторно обсъждане на законопроекта и тогава основният спорен въпрос беше контролът за законосъобразност. Затова ние в първоначалния вариант приехме, че следва да има такъв контрол и предвидихме чл. 20, т.е. да се разглежда от длъжностно лице по вписванията в самата агенция, което да се произнася за или не и тогава служителя. В преходните разпоредби записахме, че това длъжностно лице е с юридическо образование.
Аз уважавам вашето мнение, вие бяхте първопроходчици – проф. Герджиков, г-жа Касабова и г-жа Мингова, в търговското право, когато се възстанови, защото по наше време не се учеше и в Университета дори, но запознавайки се с този закон, аз първо тръгнах от монографията на проф. Сталев – “Търговския регистър”, която вие цитирате, и най-интересното, което намерих там, защото тя е писана 1939 г., “че за същността на регистърната дейност няма никакво значение качеството на регистърния орган. Той може да бъде съдебен или административен.” Още 1939 г. проф. Сталев казва това.
В тази справка, която сигурно е ползвала и г-жа Манолова, е посочено в кои страни е административен орган. Понеже казахте, че по нашите ширини няма случаи на административно регистриране, бързам дави кажа, че Сърбия са го направили в агенция административно. В Румъния също е административен. От новоприетите страни в Латвия, но там не сме отишли. От министерството се постарахме, макар и много бегло, да проучим опита и в Сърбия и в Румъния беше министър Петканов миналата седмица, макар че там имат един делегиран съдия, който върши тази дейност. Така че има опит в тази посока.
Искам само да уточня, че сме предвидили такъв контрол.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз много очаквах да чуя този аргумент, че в Сърбия било по този начин. Прощавайте, обаче ние сме твърде пред Сърбия, която тепърва си отварят същинските пазарни отношения.
А по отношение на регистрацията на фирмите, ние сме направили огромната крачка напред и оттук насетне ние нямаме този проблем, за да може бързо да внедрим стопанските субекти – нещо, което те тепърва предстои за Сърбия.
А що се отнася до Румъния. Румъния горчиво се хапе за това, което направи преди две години – въвеждане на административното производство и започна с промени и от миналата година въведе делегирания съдия, защото видяха че става хаос, какъвто ние искаме да въведем тепърва.
Проф. Георги Петканов:
Не съм подготвен да дам отговор за Румъния. Доколкото знам в Румъния от 5 години е въведен, а не от две и от разговорите, които водихме с румънците, мисля, че нещата стоят сравнително добре.
Яни Янев:
Проф. Петканов, остава любопитно. Все пак оставаме двоен режим на регистърните производства, защото видимо е, че останалите регистърни производства – неправителствени организации и кооперац;ии и други тип фондации, остават в окръжния съд, а само търговските субекти, подлежащи на вписване отиват към Агенцията по вписвания. Или поне така е разписано в законопроекта – само търговци, никой друг не отива в Агенцията по вписванията. Искам да разбера това ли е логиката. Юридическите лица с нестопанска цел остават в окръжните съдилища.

Янаки Стоилов:
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата. Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми г-да министри и колеги,
Страховете, които тук се изнасят, трябва с внимание да се проследят, защото това ще бъде една нова дейност или всъщност пренасяне на стара дейност върху нова структура и трябва да бъдем много внимателни, когато между първо и второ четене всъщност разписваме конкретни разпоредби, защото те ще бъдат залог за добра или за лоша практика.
Това, което буди съмнение, е разбира се, човешкият фактор, а не това дали законът ще бъде изпълняван от администрацията или от съд. Мисля, че доста сполучливо е отразеното в Директива 2003-58 тази дейност да премине към административно уреждане. Нито е справедливо, нито е задължително съдебните органи, т.е. съдът да бъде товарен с толкова специфична, не бих казала тежка, но все пак много времеемка дейност, защото ние сме практикували тази дейност и знаем колко време отнема тя на съда. Дори това да е единствената причина, аз бих подкрепила този законопроект. Защото българският съд има да изпълнява съвсем различни задачи.
Освен това, основната идея на този законопроект е да облекчи българския бизнес. И веднага искам да ви кажа, че този законопроект наистина не е съвършен. Дали като човешка дейност или като концепция, или известно недомислие, или незадълбочаване, поради това че практически някой не си е представил отделните процедури – имам предвид и електронната форма, и езика и задължителните образци, електронния подпис - детайли, които трябва да бъдат изяснени, неща, които трябва много внимателно да се видят и аз не случайно с това започнах. Но въпреки това самата идея е добра. Както тези хора са били обучени в съда, има и млади съдии, които извършват тази дейност, няма никакви пречки колеги с юридическо образование да поемат дейността в една административна структура, с уговорката, че тази административна структура наистина ще осигури прозрачност. Поради факта че е електронен регистър, това нещо е заложено в тази идея и най-важното бързина. Изнурително е за търговците да чакат с години, да се молят, да обикалят съдилищата, като сами разбирате, че контролът в съда е много по-сложно нещо. Администрацията е дейност, която може да бъде контролирана, а освен това включително министърът, към който е тази Агенция по вписвания, все пак подлежи на парламентарен контрол – дейност, която е много важна и се вписва в тази идея.
Аз си спомням как реагирахме, когато се налагаше частната нотариална дейност, частното изпълнение с много страхове и предразсъдъци и смятам, че един по-дълъг срок за осмисляне може да подобри законопроекта и да елиминира страховете.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Има ли други народни представители, които желаят да изразят отношение. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Въпросът за съответствието дали се дискутира по темата “Дружествено право”.
Янаки Стоилов:
Беше поставена. Аз в заключението ще цитирам и мисля, че ще отпадне изцяло дискусията. Имате предвид европейските ангажименти.
Михаил Миков
Предни години ние въвеждахме защити на минонитарни акционери, разни директиви и регламенти, свързани с регистрацията и мисля, че това нещо е прието. България много добре се е справяла по темата “Дружествено право.” Комисията по евроинтеграция ще погледне ли какво ще се получи при това регистърно производство с тази тема от Търговския закон, която ние три-четири години тук я търкаляме. Не знам дали съм ясен. Ако трябва да повторя. Особено се отнася за капиталовите дружества.
Янаки Стоилов:
Г-жа Касабова засегна отчасти този въпрос. Мисля, че Комисията по евроинтеграция е дала по принцип положително становище, но то засяга само проблема за търговския регистър, а не за неговото отражение в посоката, в която поставяте въпроса.
Михаил Миков:
Ние правим този търговски регистър за дружествата. Капиталовите няма ли да се регистрират тук. Като стане белята с минонитарните акционери, кой ще плаща сметката. Това са въпроси, на които може би трябва да си отговорим. Ако има разумни отговори!
Янаки Стоилов:
Ако може някои от вносителите или пък от тези, които допълнително ще се изкажат, ако желаят да отговорят и на този въпрос.
Има ли други от народните представители, които желаят да вземат отношение. Ако няма, да предложа на поканените гости, които желаят накратко и принципно да изразят отношение към законопроекта или да отправят някакви препоръки. Ще изслушаме и тях, преди да пристъпим към взимането на решение.
Г-н Белазелков има думата.
Борислав Белазелков:
Аз съм доста набеден в този проект и има известни основания, защото съм участвал в съставянето му. Разбира се, не мога да се подпиша под всяко отделно решение, защото това не е индивидуален труда, а е колективен труд, т.е. много хора мислят по различен начин и това, което ви се предлага, както каза проф. Петканов, също смятам, че не е съвършен. Действително съвършен не е. Друг е въпросът, че той претърпява непрекъснати изменения, включително изменения след като беше предложен от министъра на правосъдието и то не малко. Действително кусури има.
Искам специално да се обърна към моя уважаван колега проф. Герджиков, изрично е разписано, възложен е контролът за законосъобразност на Агенцията по вписванията. Дали тя ще го изпълнява? Аз се надявам, че е на една правителствена агенция, когато й се възложи със закон да извършва една дейност, се надявам да го изпълнява. Тук е председателят на Агенцията, министърът на правосъдието, при когото е тази агенция, проф. Петканов да каже дали ще изпълнява закона или няма да го изпълнява. Тази проверка е възложена, а дали ще се изпълнява, аз се надявам да се изпълнява. Тук има представител и на Българска стопанска камара и двете камари заявиха, че имат потенциал те да водят тези регистри. Ако едни субекти, дълбоко уважавани от мен, аз съм с най-добри чувства и към двете камари, ако един субект с много по-скромни възможности от цялото правителство на републиката заявява готовност най-отговорно, хора бизнесмени, да се справят с тази задача, аз мисля, че да подозираме правителството в такава немощ, струва ми се, че е повече. Това от една страна.
Второ, когато става дума за разцепването на различните субекти. В Концепцията на електронния регистърен център изрично е казано, че всички юридически лица, които се учредяват чрез регистрация с изключение на някои видове юридически лица, където нещата са по-комплицирани – вероизповедания, профсъюзи, организации на работодателите, всичко останало ще отиде на административна регистрация. Т.е. това се отнася и за юридическите лица с нестопанска цел. Предлаганият законопроект касае не само търговските дружества, но и кооперациите, без ЖСК-та, са търговци. Това е второто нещо.
Трето, това, което колегата Миков повдигна като въпрос. Предмет на този закон не е промяна в дружественото право. Материално-правните разпоредби са си изцяло в Търговския Закон. Материално-правни разпоредби просто не се пипат. Единственото нещо, което се пипа в Търговския закон, това е да се направи разлика между вписването на определени обстоятелства и обявяването на определени актове. Тази разлика някъде в течение на работата по законопроекта се загуби и вие сте прави, че в момента не можете да я видите, но и аз не мога да я видя в проекта, който ви е представен, но това е положението. Надявам се, вие да го върнете. За съответствието с директивите - материалните разпоредби на дружественото право не се засягат.
Накрая искам да кажа за конститутивното действие на вписването. Действието на вписването също е уредено в Търговския Закон. Вярно, че някои конститутивни вписвания се предвижда да станат само с оповестително действие и така е в цяла Европа. Ние въведохме излишно огромен брой конститутивни вписвания. Според този проект конститутивно остава вписването само първоначалното, а всички останали като в целия свят си остават с оповестително действие. Извинявайте, ако съм прекалил.
Янаки Стоилов:
Не. Засегнахте принципиални въпроси. Благодаря.
Михаил Миков:
Може ли само да попитам как ще се извърши заличаване без ликвидация? Тази работа как ще стане и тия акционери какви са?
Янаки Стоилов:
Имате ли отговор на този въпрос, г-н Белазелков.
Борислав Белазелков:
Проблемът е следния. Ние можем много лесно да постановим прекратяване на едно търговско дружество, но всички знаем, че това не разрешава проблема. Защото когато се постанови прекратяване на търговски дружества поради неактуализиране на капитала, прокуратурата предяви искове, окръжните уважиха исковете и какво от това. Проблемът е, че ние можем да прекратим когото си искаме. Проблемът е, че ние не можем да наложим ликвидация. Не случайно в Търговския закон не е уредена принудителната ликвидация. Въпросът беше да се намери някакво разрешение на тази ситуация и едно от предложенията беше да се възприеме така известната в Германия проникваща отговорност. Разбира се, този институт в Германия е доста по-различен, и става въпрос за проникващата отговорност на управителя, когато той не вземе съответните мерки в случай на.
Михаил Миков:
В Германия няма ДДС фирми.
Борислав Белазелков:
Да си довърша обяснението и ще видите, че разликата е съществена и по този начин ще отговоря и на притесненията на госпожата, която се изказа първа.
Целта тук е да се прекратят тези неизправни търговски дружества без ликвидация, като се уреди правоприемството. Целта не е да останат тези правоприемници. Членовете и акционерите не е въпросът те да останат неограничено отговорни. Въпросът е от страх от отпадането на ограничената отговорност, всички фирми да си обявят ликвидация и да си обявят несъстоятелност. Защото тази разпоредба не е насочена срещу кредиторите. Тя е насочена за кредиторите. Защото кредиторите могат да преследват прекратения търговец и солидарно всички членове и съответно акционери. Това е в защита на кредиторите и това е универсално правоприемство без ликвидация. Но това е само едно от предложенията. Ако има друго предложение, няма проблем. Но този въпрос би трябвало да бъде решен, ако има задължение за пререгистрация.
Янаки Стоилов:
Г-н Герджиков, искате нещо да допълните?
Проф. Огнян Герджиков:
Аз не исках да засягам този въпрос, защото той наистина е толкова сбъркан, че по-сбъркано нищо не може да бъде. Примерно, аз съм един акционер в някакво акционерно дружество и чакам накрая на финансовата година да получа някакъв дивидент. И понеже управителните органи на това акционерно дружество не са спазили разпоредбите от Закона за търговския регистър ще окаже, че аз трябва да плащам това нещо без хабер да си имам. Това никога в живота си няма да мога да го разбера как може да стане. Нищо общо няма с проникващата отговорност. Това е някаква толкова изродена представа за проникваща отговорност, че не мога да си представя по-изродена представа от това.
Борислав Белазелков:
Направете го само “членовете на управителните органи”. Да се махнат “съдружниците”.


Янаки Стоилов:
Аз мисля, че тази дискусия е вече за следваща фаза, ако стигнем до нея. Кой иска думата?
Проф. Георги Петканов:
Стига г-н Миков да не пита повече.
Цветан Симеонов: заместник председател на БТПП
Уважаеми г-н Министър,
Господа и госпожи депутати,
Уважаеми колеги,
На 1 февруари т.г. се навършиха 25 години откакто се занимавам с търговска регистрация, макар и доброволно.
Има възможност да се направи административно регистриране на фирмите. Фактът, че то работи и работи по-добре в други страни, е още един аргумент Но даже и да не беше така, фактът че страни със съдебна регистрация променят нещата си в новите условия на пазарните отношения към административна, за да направят своите фирми по-конкурентно способи, не е случайно. Даже да не бяха 23, 5 да бяха, а даже и първи да бяхме, ако можехме да изчислим, че това ще направи нашите фирми по-конкурентно способни, просто трябва да го направим.
Принципно подкрепяме основните направления, които са дадени. За нас нещата са положителни по извеждането на търговския регистър от съда и уреждане на регистрацията по административен ред, изграждане на централизиран електронен регистър с осигурен публичен достъп по интернет – абсолютно за; унифицирането на формулярите до пределно възможна степен – изключително конструктивно изказване се направи (Ясно е, че това е в голяма степен рутинна дейност); съкращаването на срока за регистрацията – абсолютно за; единния код на фирмите – абсолютно за; това, че няма да има за пререгистрация държавна такса – абсолютно за;
Къде имаме възражения?
Има огромен брой текстове, които биха могли да бъдат поправени и да бъдат търсени други решения. Ще спомена само най-важните:
Процедурата по пререгистрацията значително може да се опрости и ние ще дадем конкретни бележки и предложения.
Тригодишният срок също буди съмнения. Би могло да се направи така, че да се започне безплатно и да се върви към някакви такси втората и третата и четвъртата година, а не в последния момент да правят пререгистрация фирмите.
Прекратяването на тия, които не са се пререгистрирали без ликвидация, за мен е също е трудно приемливо. Ще търси и ще дадем някакви предложения, за да стане юридически обосновано.
Уникалността на наименованието на фирмата – не е много ясна процедурата.
Публичността също не е достатъчно доведена докрай, защото само по няколко обстоятелства има търсене.
Две важни принципни бележки, които не ги виждаме в законопроекта.
Първо, бихме желали да се включи абсолютно задължително изричен текст, в който да пише, че средствата, набрани от регистрация, ще се използват единствено и само за регистрация.Т.е. за подобряване на работата в регистъра, за усъвършенстване квалификацията на служителите там, компютърно и т.н. Ако някой ден станат много парите, просто ще се намалят таксите. Ако и с тия такси много пари се събират, да се направи безплатна регистрацията и с това да направим изключително конкурентно способни нашите фирми.
Второ, нека да не се пропуска възможността за това, че самата дейност на Агенцията по вписвания да може в определени елементи да се договаря да се извършва от други субекти при строго определени правила, по строго определен начин на контролиране на нещата.
Янаки Стоилов:
Така повишавате рисковете за законопроекта, защото в него не се предвижда досега делегиране на вписванията.
Цветан Симеонов:
Ние нали сме поканени да дадем бележки и предложения. Въобще не е задължително да ги възприемате.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам тези от тях, които са по-конкретни, да ни ги представите в писмен вид, за да можем сериозно да ги обсъдим. Сега, ако има само някои от принципиален характер, само тях да засегнете.
Цветан Симеонов:
Само още две изречения. Такъв регистър с над 40 хиляди вписвания в момента функционира с всички изисквания, даже малко по-съвършено по начина, който е описан в закона с възможност за проверка от цял свят по интернет, с възможност за промяна на вписванията от оторизирани лица от всяка точка, която има достъп до интернет.
Накрая, не бива да подценяваме хората, които работят, когато стриктно се изпълняват нещата. Ако се направи един достатъчно подробен въпросник, при нас хора със средно образование не допускат грешки. досега няма оплаквания, за това че някой е регистриран и му е объркана регистрацията. Юристи ще има винаги там и винаги ще има наблизо и при сложни въпроси ще бъдат разглеждани.
Най-накрая бих желал да апелирам и към проф. Герджиков и към г-жа Касабова, нека да не го отричаме изведнъж това добро начинание за административното регистриране. Фактът, че много проспериращи и бързо развиващи се икономики са го въвели и работи, които допреди 20 години като Ирландия бяха па по-лошо дередже от нас, нека да се опитаме, ценим високо техните познания и опит, нека да се опитаме да намерим верните решения, за да стане наистина още по-съвършен този законопроект. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Има ли други желаещи да изразят становище. Г-н Данев, заповядайте.
Божидар Данев:
Благодаря ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми господа депутати,
Колеги и други от бизнес организациите,
Нямам никакво намерение да влизам в правната материя. Ще говоря концептуално нашите бележки ще ги дадем между първо и второ четене.
Не мога да се съглася с някои тези, че България не е дорасла.Да не става член на Европейския съюз, ако не е дорасла. Ще ви дам един пример. България в момента е на 54 място по икономическа свобода. Пред нас са страни като Монголия, Грузия, Киргистан, Румъния и Афганистан. Това са данни на Световната банка и мога да ги предоставя на уважаемите депутати. За мен в момента, когато българската икономика е изключително изостанала в сравнение със страните-членки на Европейския съюз, ние трябва да се сравняваме с водещите страни, които бързо прогресират, а не трябва да се сравняваме със страни, които са консервативни и фактически за това имат малък ръст в икономиката си. Не искам да споменавам тези страни, на всички им е ясно. В Холандия има такъв регистър и той е изведен извън съда – в Холандия е административно производство, а не е както се каза тук.
Няколко много важни неща за бизнеса. Връзката с останалите регистри - Национален осигурителен институт, Националната агенция за приходите. Ако го няма този регистър, не може да се направи тази връзка с тези три регистъра, които са ключови за бизнеса, и можем да проследим едно лице, което е регистрирано, да видим какви са неговите отношения с Националния осигурителен институт, и с Националната агенция за приходите, което е изключително важно и което в момента няма никаква връзка между фирмени отделения, данъчна администрация, социално осигуряване. Просто бизнеса работи в една неясна среда и не би могъл да направи проверка в съответните дружества.
Две още допълнителни неща. Ще ви приведа пример от доклада на Европейската банка, която миналата седмица имаше семинар, че ако се съкрати с 10 дни производството по регистрация, Европейският съюз ще спечели нарастване на GVP с 4.3 милиарда евро. Вижте какъв е ефектът от ускоряване на регистрацията. Тук г-жа Манолова каза нещо, което е много важно, че за голямо съжаление в България някои регистрации вървят три месеца, а други – 2 дена, а никой не говори за други проблеми, примерно, колко време се вади едно “актуално състояние”. Ще ви кажа колко дни се вади едно “актуално състояние” и как не може да се участва в редица конкурси, не може да се участва в редица обществени поръчки, не сключат определени сделки, защото някой е седнал на регистрацията и примерно едно актуално състояние може да се извади за 20 мин., но обикновено се вади за 6 дена, което не е нужно да го разшифроваме защо е така.
Безспорно има достатъчно недъзи в този проект, но дайте да видим кое е доброто в практиката на другите европейски страни, което бихме могли да го приложим. Аз приветствам изказването на г-жа Николова. Например в Ирландия вие пускате формулярите по интернет и получавате от сървъра отговор, а не от чиновника, къде сте неизправен. Правите декларация, че вашите данни, които сте пуснали, са верни. Т.е. няма субекта. няма го чиновника. Аз не мога да разбера защо тласкате нещата едва ли не какъв ще бъде чиновника в Агенцията по вписвания. Може да няма нужда от чиновник. Това е модерният регистър. При наличието на цифров подпис, при наличието на подобни комуникации, това са неща, които са ежедневие и няма никакъв проблем. Така че да не се намесва субектът. Голямото балканско нещо, което каза уважавания проф. Герджиков, е субектът. Дайте да отстраним субекта от проблема за регистрацията и да дадем автоматизация на този процес.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Данев. Г-н Георгиев, иска думата.

Валентин Георгиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Дами и господа народни представители,
Американската търговска камара дава своята подкрепа за този закон. Да концептуално сме за Закона, да съгласни сме с проф. Петканов, ще като всяка човешка дейност и той е несъвършен. Не сме съгласни с твърдението, че след като господ е създал света за 7 дена, за три месеца не може да бъде оправен този закон. Той може да бъде оправен в неговите несъвършенства. да, съгласни сме, че на тази географска ширина и географска дължина – Българи, й предстои след по-малко от година влизането в Европейския съюз и затова казваме, нека да влезе с най-добрите европейски практики.
Мисля, че с това кратко изказване даваме пълната подкрепа на много сериозния бизнес в Американската търговска камара за този законопроект. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Мисля, че можем вече да приключваме. Искам да ви уверя, че за днешната дискусия са поканени всички заинтересовани институции, включително заместник-председателя на Върховния касационен съд, който оглавява търговската колегия. Те като благодарят за поканата са казали, че в случая се предвижда административен ред за вписвания, който е различен от досегашния, поради което не могат да вземат становище.
По отношение на безспорно установяване на фактическата правна страна. Правилно е, че внесеният законопроект не ни ограничава от гледна точка на начина на изпълнение на съответните директиви на Европейския съюз. Защото, разбира се, доколкото практиката в Европейския съюз е различна, те допускат регистърът да бъде, както към съда, така към администрацията или по някакъв друг начин да бъде организиран. Тези директиви не предрешават нашата дискусия. но освен директивите, ние не трябва да забравяме, че имаме допълнителни ангажименти, които произтичат от докладите, които готви Европейската комисия и аз тук буквално ще цитирам тези изречения, които пряко дават отговор на въпроса каква е степента на нашите ангажименти по отношение на този вариант на промяна, която се предлага.
“Бяха направени няколко първоначални стъпки с цел да се опрости регистрирането на икономическите дейности чрез приемането през април 2005 г. на дълго очаквания Закон за регистър Булстат и последвалото приемане на Правителствената стратегия за действителното създаване на Централен регистър на юридическите лица, както и на Електронен регистър на България. Целта е да се обедини регистрирането на икономическите дейности в Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, да се превърне регистрирането на икономическата дейност от съдебна процедура в чисто административна процедура и да се въведе единен Булстат номер за данъчни цели и за тези на социалното осигуряване. Тези мерки ще бъдат важна стъпка за повишаване прозрачността и опростяване на регистрирането на икономическата дейност, но те все още трябва изцяло да бъдат приложени на практика.”
Това е ангажиментът, който сме поели.
Искам да ви запозная със заключението на Консултативния съвет по законодателството. Това е наистина едно много подробно становище, изпратено до Председателя на Народното събрание и до мен като председател на комисията, но смятам, че е коректно да бъде на вашето внимание. В него са разграничени двата въпроса по принцип и затова доколко самият законопроект съдържа определени качества.
“Предлаганият проект е важен с оглед усъвършенстване на дружественото право и процедурата по вписване, която пряко се отразява на икономическите отношения в страната.
Като споделя централните ценности, цели и задачи на проекта за преуреждане на вписванията в търговския регистър като административно производство, иновирането му с информационни технологии и разтоварването на съда от несвойствени задачи, направлението, което работи в тази материя, намира централните бележки, отразени в този доклад, също за важни.
Вярваме, че законът ще бъде много по-гладко приложим практически, ако се обърне внимание на предлаганите корекции. Изпитваме обаче основателни съмнения, че това може наистина да стане на този етап от законодателния процес. Поради това становището на направлението към съвета е, че проектът е в незрял вид. Отработването му в пленарна зала на Народното събрание вероятно ще бъде трудно поради много неизяснени правно-технически въпроси.”
Становището е подписано от председателя на Консултативния съвет проф. Красимира Средкова.
На нас остава преценката дали това е възможно, макар и трудно, но възможно или невъзможно. Това вече е по самото съдържание на разпоредбите, които се предлагат.
Аз мисля, че въпросите наистина са много. Тук бяха дадени примери и с други дейности, макар че ако говорим за нотариалната дейност, трябва да се запитаме кои са причините за определени злоупотреби в нотариалните производства. Те са повече откакто нотариусите не са държавни. мисля, че това е статистически установим факт. но дали причината е в това, че те са вече независими като професия, подлежи на допълнителен анализ.
В същото време обаче ние предвиждаме някои други облекчения в други закони, като например твърде дискусионния институт на “мълчаливото съгласие”, което също засяга третите лица и намалява възможностите на тяхната защита. Но в едни закони се казва, че това е оправдано, а в други поне този проблем се поставя като много дискусионен и спорен.
Няма спор, че трябва да се въведе електронен регистър. Тук се очерта и концептуален спор, дали това трябва да бъде съдебен регистър или регистър, който да води Агенцията по вписвания. Предвидено е длъжностните лица по вписванията да бъдат юристи.
Мисля, че много от въпросите, които поставиха колегите, които биха подкрепили законопроекта и тези, които може би ще се въздържат или ще го отхвърлят са реални, но аз съм убеден, че това не са въпроси, отнасящи се само до процедурата на вписванията. Например, въпросът за защитата миноритарните акционери само отчасти и даже не съм сигурен, че основно се отнася към характера на регистърното производство. нека там да помислим за промени в Търговския закон, защото има стотици дружества, които нито формират печалба и разпределят дивидент, нито пък отчитат някакви инвестиции и това пак е за сметка на миноритарните акционери. Така че нека да потърсим възможности за изчистването на пазара от много кухи търговски дружества. Проблемът е не по-малко остър, отколкото в политическата система. Ние имаме много фиктивни партии, много фиктивни дружества. Този Закон би могъл, при една, разбира се, много добре разчетена процедура, да изчисти българския търговски терен и на него наистина да има работещи търговски дружества.
А въпросът за злоупотребите в България през последните години е винаги актуален. Те съществуват и сега. Мисля, че това няма да се оспори. Те не са въпрос толкова на квалификация на лицата, а на мотивите, с които действат по прилагане на закона. Ние трябва да предотвратим, ако законът се приема, тези случаи да не се умножават и това е нашата задача.
Предлагам сега да преминем към гласуване. С оглед на резултата от гласуването, ще бъдат определени нашите последващи действия. Аз изразявам пълна готовност, ако законопроектът намери подкрепа, да бъде формирана работна група с участието на народни представители и на други специалисти, в достатъчен срок, с който можем да разполагаме, наистина да се отчетат множеството бележки и ако на първата фаза преодолеем дискусията “за” или “против” административния път на регистрирането, тогава вече да обсъждаме, произтичащите от това въпроси.
Освен това от този законопроект трябва да извадим промените в Търговския закон и като комисия да ги присъединим към вече чакащия закон, който е приет на първо четене, за да обединим тази материя.
Сега искам да пристъпим към изразяване на позиция чрез гласуване, като отчитате всички тези обстоятелства.
Моля, които подкрепят по принцип за първо гласуване законопроекта да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Двама против. Въздържали се? Трима се въздържат.
С 6 гласа “за”, 2 “против” и 3 “въздържали се” , Комисията по правни въпроси ще предложи за първо гласуване законопроекта да бъде подкрепен.
Благодаря на всички, които участваха в заседанието, независимо от изразените становища, защото дискусията беше твърде обстойна и надявам се полезна за по-нататъшната ни работа. Благодаря ви.
Другата точка от дневния ред остава за утрешното заседание.
Закривам заседанието. Благодаря.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: