---

П Р О Т О К О Л
№ 7

Днес, 16.02.2006 г., четвъртък, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Маргарит Ганев, заместник-министър, Николета Павлова, експерт в Съвета по законодателство на МП и Елена Владимирова, проф. Кино Лазаров, експерт в Съвета по законодателство на НС, от Института за правни науки към БАН – проф. Емилия Къндева-Спиридонова, от Висшия административен съд - Боян Магдалинчев, и от Сметната палата – проф. Валери Димитров, председател.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа, откривам заседанието на комисията при следния дневен ред:
1. Обсъждане на проект за решение относно снемане имунитета на народния представител Владимир Първанов Кузов, № 654-02-15, внесен от Владимир Кузов.
2. Обсъждане на второ четене проекта на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12/10.08.05, внесен от Министерския съвет-продължение.
По първа точка
От вчерашното заседание остана неразгледана точка първа от дневния ред – проект за решение относно снемане имунитета на народния представител Владимир Първанов Кузов.
Предлагам ви да отделим внимание на този въпрос, за да може комисията да формира становище. Разполагате с проекта за решение. За заседанието е поканен и самият вносител на този проект за решение. Той отсъства. Ще го разгледаме без него. Имате думата за становище.
Надка Балева:
Има утвърдена процедура за това кой може да иска имунитет. Наказанието, което се предвижда за това деяние не дава основание главният прокурор да поиска сваляне на имунитета. Никъде няма процедура лицето само да поставя този въпрос. Така че колкото и да е негативен отзвукът от евентуалното решение, ние не можем да удовлетворим неговото искане, да внесем в пленарна зала такова решение. Това просто противоречи на законовата уредба.
Елеонора Николова:
Аз ще изразя едно по-различно становище. Всъщност на него ме наведе един представител на испанското правораздаване, професор по конституционно право, който беше тук на форум, организиран по повод на промените в Конституцията. Съжалявам, че много малко народни представители бяха там. Сашо Арабаджиев беше там. Но всъщност, те цитираха едно решение на Конституционния съд на Испания по повод отказ на Народното събрани да снеме имунитет. Конституционният съд на Испания приема, че с това се нарушава конституционното право на лицето да иска правосъдие. В този смисъл Народното събрание е излязло извън правомощията си, като не е съобразило правото на депутата да бъде подложен на справедлив съд. Това е интересна гледна точка. Той го посочи само като един пример, че и така може да се решава по отношение на един имунитет. Ние всъщност сме пред такъв казус. Тук е уредена хипотезата, в която главният прокурор иска да се снема имунитетът и Народното събрание заседава в тези рамки. Разбира се, тази хипотеза, ако самият народен представител поиска сам да се изпрати пред правосъдие и да защити името си, и тук ние наистина можем да разсъждаваме на база на членовете в глава “Права на гражданите”. Този депутат освен всичко е и гражданин. Той иска неговото име да бъде защитено.
Предлагам тази гледна точка, която не е моя, но която беше много добре защитена от един представител на близка правна система до нашата. Той го даде като пример, че тези решения на Народното събрание след това могат да бъдат отнесени до Конституционния съд и той да се произнесе относно едно такова решение.
Янаки Стоилов:
От това следва ли, че вие предлагате да се подкрепи решението.
Елеонора Николова:
Мотивите са, че самият депутат се позовава на свое човешко право.

Янаки Стоилов:
Други становища. Заповядайте, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Благодаря , г-н Председател.
Аз също искам да споделя своята гледна точка по повод искането на колегата Владимир Кузов.
Наказателната неотговорност и неприкосновеност на депутатите смятам, че не са техни лични права. Те са установени в интерес на институцията, която представляваме – на Народното събрание, и спокойно упражняване на правомощията. Тук не става дума за упражняване на лично право. Това е на първо място.
Второ, мисля, че колегата Кузов не е от кръга лица, които са визирани в закона и които могат да искат вземане на имунитет, та макар и негов личен. За това предложението му за решение, според мен, е направено от страна, от лице, което няма право да иска снемане на имунитет и в този смисъл го намирам за недопустимо.
Вън от това го намирам и за незаконосъобразно, неконституционно, с оглед наказанието, което се предвижда, което не може да се квалифицира като тежко престъпление. За това нямаме материално-правно основание да уважим така направеното искане.
Янаки Стоилов:
Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Аз искам само да допълня с няколко изречения посоката на последното изказване. Всъщност това, което се предлага е недопустимо и изобщо не подлежи на разглеждане нито от комисията, нито от Народното събрание на едно друго основание. А то е, че всъщност с предложението си депутатът Кузов прави предложение за промяна на Конституцията, което не може да стане с решение на Народното събрание. Тъй като тук изобщо не следва да коментираме дали е негово морално или конституционно право да търси предварително защита, ако се чувства накърнен от институциите или от медиите, а става дума за това, че той не носи наказателна отговорност за такова престъпление по силата на конституционния член. Проблемът на депутата Кузов лесно би се решил само след около месец, дори ако само тази конституционна промяна, която се предлага във внесения законопроект стане факт.
Г-н Председател, недопустимо е, защото Народното събрание не е адресатът на това, което народният представител Кузов иска. Аз не предлагам да не ставаме смешни повече на цялата общественост, като се занимаваме с този въпрос.
По тази точка комисията би следвало да излезе със становище, че не следва да разглежда като недопустимо това, без на навлизаме по същество. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Ние го разглеждаме от гледна точка на неговата допустимост, така че ние ще формулираме в този смисъл наше становище по начина по който предлагате. Така ще изпълним задължението си да дадем становище, а Народното събрание нататък може да се съобразява с това становище.
Има ли други мнения? Оформиха се мотивите. С оглед на решението, което ще вземе комисията, ще бъдат уточнени мотивите в духа на направените изказвания.
Подлагам на гласуване проекта на цитираното решение. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Не виждам гласове в подкрепа на този проект. Които са против, моля да гласуват.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, трябва да уточним за какво гласуваме. Аз не гласувам против по същество. Аз може би съм за това, да има подобно правомощие в Конституцията. За това ви предлагам първо да гласуваме дали е допустимо или не е допустимо да го разглеждаме.
Янаки Стоилов:
Ние го разгледахме и естествено, че разглеждането започва с въпроса за неговата допустимост. В случая сега ние не се произнасяме на материално правно основание. И ако се твърди, че е недопустимо, ние гласуваме срещу проекта за решение в този му вид. Мотивите ще бъдат представени по начина, по който те бяха изказани. Тук нямаме никакво различие. Поради тази причина, ако няма гласове в подкрепа на точно това искане, другото гласуване вече трябва да изрази подкрепата за изразените мотиви и по този начин ще се формира съответното становище на комисията. Въпросът дали това да бъде направено с гласове против или въздържал се по отношение на конкретно внесеното искане. Само в това е нюансът. Иначе аз ще отразя тези мотиви, които вече бяха съобщени и по които мисля, че не се налагат допълнителни коментари.
Да продължим с гласуването по отношение на самото предложение. А основанието, на което то не се подкрепя, могат да бъдат от процесуално естество по отношение на неговата допустимост, без да влизаме в разискванията за неговата основателност.
Ако искате, в диспозитива на решението да запишем също, че решението не се подкрепя, защото комисията смята, че то е недопустимо от конституционна гледна точка. На това процесуално основание остава по-нататък без разглеждане от гледна точка на неговата основателност. Макар че могат да се запишат и някои мотиви по същество, тъй като въпросите опират и до материалната и до процесуалната страна.
Яни Янев:
Досега, когато имахме искане от Конституционния съд за произнасяне, ние въобще отказваме да се занимаваме с тях. Т.е. нека да приложим тази същата процедура.
Янаки Стоилов:
Ние не можем да направим това, защото по другите проекти ние не сме страна, а това е един вътрешно парламентарен акт, а ние сме помощен орган на Народното събрание и трябва да улесним Народното събрание в неговото произнасяне, ако то реши да разглежда този проект за акт. Ние не можем да кажем, че оставяме на Народното събрание да реши както иска въпроса. Мисля, че аналогията с исковете пред Конституционния съд не е приложима.
Проф. Анелия Мингова:
Би трябвало просто в нашето становище да препоръчаме или по-скоро да предложим на Народното събрание да не разглежда по същество искането с всичките аргументи. Предполагам, че и в пленарна зала ще се приведат аргументите, защо е недопустимо и с оглед проблема по същество. Но това трябва да е, според мен, от правна гледна точка, издържаната ни позиция като предложение на комисията.
Янаки Стоилов:
Т.е. това е основанието за отхвърляне на проекта.
Около това становище се обединява комисията изцяло, или има някакви гласове срещу тази мотивация, за да можем да го отразим като резултат от гласуването.
Можем да кажем, че комисията с общо съгласие е приела това. Няма възражения, нали? (Няма.) Благодаря ви.
Пристъпваме към по-нататъшната ни работа.
По втора точка - Обсъждане на второ четене проекта на Административнопроцесуален кодекс – продължение.
Продължаваме с Глава десета. Оспорване на административни актове пред първата инстанция. А след това можем да се върнем към няколкото отложени текстове. Но нека първо да продължим с тази глава.
Г-н Милтенов ще ръководи за известно време заседанието, тъй като имам ангажименти, които ще се постарая да бъдат кратки, в друга комисия за представянето на един законопроект. След това отново ще се включа в работата на комисията.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, продължаваме нататък с разглеждането на Административнопроцесуалния кодекс.
Глава десета. Оспорване на административни актове пред първата инстанция.
Чл. 148. Има предложение на Съвета по законодателство думата в ал. 2 т. 1 “първоначалният” да отпадне. Имате думата. Проф. Лазаров.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че текстът трябва да остане, защото т. 1 логически е свързана с т. 2. Въпросът е кой е подлежащият на оспорване акт. По начало първоинстанционен. Ако по-горестоящият орган го е потвърдил, пак първоначалния. Само ако по-горестоящият орган го отменил или изменил акта, тогава актът на по-горестоящия.
Валентин Милтенов:
Аз споделям това ваше становище. Има ли други предложения?
Яни Янев:
Какви са мотивите на Съвета по законодателство?
Валентин Милтенов:
Няма мотиви. Те са дали редакционни бележки, които аз следя и ви ги докладвам. В тази връзка бях коректен да кажа, че в по този текст има такова направено предложение.
Подлагам на гласуване така предложения текст на чл. 148. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се.
Проф. Кино Лазаров:
Ал. 3 редакционно трябва да се подобри, като се каже, че “административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.” Казано е “свои”.
Валентин Милтенов:
Това редакционно ще бъде поправено. Благодаря ви.
Продължаваме с чл. 149. Основания за оспорване.
Няма предложения. Колеги, имате думата. Ако няма предложения, подлагам на гласуване чл. 149. Който е съгласен с предложението на вносителя, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Яни Янев:
В т. 5 на чл. 149 се казва: “несъответствие с целта на закона.”
Проф. Кино Лазаров:
Това е специфично изискване за законност – несъответствие с целта на закона. Ако актът преследва друга цел от законовата и това класическо изискване е преименувано и понякога се казва превратно упражняване на власт.
Валентин Милтенов:
Обсъждаме чл. 150. Право на оспорване. Има направено предложение от колегите Българинов, Софиянски и Каракачанов. Предлагат в ал. 1 думата “непосредствено” да се заличи.
Проф. Емилия Къндева:
Да, може. Иначе трябва да определим кое е посредствено и кое е непосредствено.
Надка Балева:
Лично моето мнение е, че трябва да остане думата “непосредствено”. Защото, ако го премахнем, “свободи или законови интереси са засегнати или застрашени” разширяваме кръга на хората, които могат да обжалват този акт. В някои случаи е с цел да се протака процесът.
Но мен ме смущава друго: “Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите”. Може ли вносителите да кажат под организации включват ли юридическите лица.
Проф. Кино Лазаров:
Има в допълнителната разпоредба определение.
Проф. Анелия Мингова:
На мен ми се струва удачно предложението на народните представители, защото “засегнати или застрашени” отразяват именно непосредственото и опосредственото отражение върху правата на този административен акт. Непосредственото винаги се изразява поначало с термина “засягане”. А застрашено, според мен, означава малко по-далечен ъгъл на отношение към правата. Какво означава непосредствено засегнати и застрашени? Непосредствено към засягането ли? Ако е само към засягането, няма нужда да кажем, че е непосредствено. Всяко право или интерес ако е засегнат, би трябвало да дава право на носителя му да обжалва акта.
Валентин Милтенов:
Вие споделяте да остане.
Проф. Анелия Мингова:
Споделям да отпадне.
Елиана Масева:
Аз искам да попитам. Бих ли могла да обжалвам договор, подписан между здравната каса, управителния съвет и министъра на здравеопазването поради недоволство от клаузите, без да съм, примерно, пациент в момента и без да са засегнати моите интереси. Примерно намаляване на клинични пътеки. Тона не е непосредствено. Може вносителите да пояснят. Да ни дадат някакъв пример, тълкувайки една конкретна хипотеза, за да се ориентираме.
Проф. Емилия Къндева:
Без да съм практик. Ние сме ги мислили тези неща. Аз смятам, че все пак е правилно предложението, направено от народните представители да отпадне “непосредствено, по няколко причини.
Първо, не може закон да стеснява обхвата по отношение на това, което Конституцията предвижда за правата. Там се казва засегнати, а когато кажем непосредствено засегнати стесняваме кръга на лицата, които имат право да обжалват.
Второ, ще възложим нещо, което съдът и сега го прави, само че го прави много по-трудно – всеки път да преценява непосредствено ли е, посредствено ли е, а няма обективен критерий. Това не е като неизбежната отбрана, където нещата са много по-ясни, съдът се сблъсква с тълкуването на понятието “непосредствени”. Според мен, ако остане “засегнати или застрашени”, застрашени всъщност включва тази малко по-далечна връзка.
Валентин Милтенов:
Колеги, обединяваме или се около това, или да подложа формално на гласуване предложението на народните представители.
Проф. Лазаров има думата.
Проф. Кино Лазаров:
По сегашната практика правен интерес има само който е засегнат по смисъла на Конституцията. Аз съм съгласен да отпадне “непосредствено”. Но по същите съображения или почти същите, да отпадне и “застрашени”. Защото не е ясна тази категория и ще набъбне много броя на обжалващите поради застрашаване, без да са непосредствено застрашени. Да остане само: “..., чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него”.
Боян Магдалинчев:
Във връзка с това, което каза проф. Лазаров – искайки да отпадне “непосредствено” и оттам да отпадне и “застрашени”.
Когато обсъждахме в работната група точно този текст, ние се позовахме на Тълкувателно решение № 21 от 1995 г. на Конституционния съд. Там Конституционният съд е дал отговор на понятието “засягане”, употребено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията и пряко го свързва с разпоредбата на чл. 56. Само ще ви цитирам в тази част тълкувателното решение:
“За да се изясни съдържанието на понятието “засягане” разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията трябва да се тълкува в неразривна връзка с чл. 56 от Конституцията В чл. 56 е уредено основното право на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.”
Поради тази причина, точно позовавайки се на това решение, ние го пренесохме и в нормата на чл. 150. По принцип съдебната практика е наложила правилото, че трябва да има непосредствено засягане на права или законни интереси. Това е така, защото хипотетични права и интереси не могат да бъдат защитавани. А тогава, когато вече има реално опасност от непосредствено засягане на такива права и интереси, тогава той може да пристъпи към съдебна защита на тях. Добре беше даден пример от г-жа Масева. Клиничните пътеки биха могли. Изключвайки едно или друго лекарство, една или друга клинична пътека, би могло някога и на мен да ми увреди интересите, да но някога, а не непосредствено. За това моето становище в случая е, че изразът “непосредствено”всъщност дава малко по-голяма яснота, независимо от използваните и други изрази “засегнати или застрашени”. С това няма да се влезе в противоречие на практиката. Напротив, нещата биха се изяснили малко повече.
Проф. Емилия Къндева:
Мога ли да предложа компромисна редакция. Да остане: “са засегнати или непосредствено застрашени”, тогава ограничаваме кръга на застрашените.
Проф. Кино Лазаров:
Това е тавтология всъщност.
Валентин Милтенов:
Колеги, обединяваме ли се около последното предложение, което беше направено? Ако няма друго, формално ще подложа на гласуване.
Елеонора Николова:
Обикновено гражданите обжалват всички административни актове, които ги засяга.
Проф. Анелия Мингова:
Може и друго тълкуване да има, че терминът “засягане” обобщава нарушаването и застрашаването на правата. За хората, които се занимаваме с теория, общо взето е така. Ако се прави такова тълкуване на двете разпоредби – чл. 56, където пише “нарушени или застрашени”, а в чл. 120 говори за “засягане”. Очевидно “засягане” е обобщаващият термин.
Тогава или да се каже “нарушени или застрашени” или “засегнати”.
Проф. Кино Лазаров:
Аз споделям това.
Проф. Анелия Мингова:
Да изхождаме тогава от чл. 56 на Конституцията и това е.
Валентин Милтенов:
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители думата “непосредствено” да се заличи. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се. Благодаря ви.
Подлагам на гласуваме чл. 150 в така направената последна редакция “нарушени или застрашени”. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Продължаваме с чл. 151. Няма направени предложения.
По чл. 152 също няма направени предложения. Двата текста са пред вас. Имате думата. Проф. Лазаров, заповядайте.
Проф. кино Лазаров:
По чл. 152. Когато се работеше по вариантите за “мълчаливото съгласие” стана въпрос, че едно от средствата, може би най-важното за защита на третите лица, е по-дългите срокове. В работата на комисията имаше увлечение, като беше предложен или тригодишен или едногодишен срок. Но това впоследствие се сметна за прекомерно дълги срокове и за това аз предлагам: двумесечен срок или шестмесечен “от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.” (ал. 2) Предлагам това да се дискутира. Въпросът е да предвидим един по-реален и малко по-дълъг срок. Аз предлагам или два месеца, или шест месеца, вариант за обсъждане.
Проф. Емилия Къндева:
Аз имам едно предложение, ако имам въобще такова право, от разговорите, които водихме, неформални, и с г-н Стоилов, се предполага, че още един път ще се обсъжда текстът на чл. 58 за “мълчаливо съгласие” и “мълчалив отказ”, да оставим този текст на чл. 152 в зависимост от това как ще бъде окончателно решен. Защото нещата са коренно различни. Ако остане “мълчаливо съгласие” бележката на проф. Лазаров е абсолютно основателна – сроковете трябва да се променят.
Валентин Милтенов:
Добре, ще го отложим чл. 152.
Подлагам на гласуване чл. 151. Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Проф. Анелия Мингова:
Мисля, че можем да го обсъждаме предложението на проф. Лазаров. Да не отлагаме текстове заради сроковете. Кое го налага? Мълчаливото съгласие го има и в основния текст.
Проф. Кино Лазаров:
Аз поддържам становището на проф. Къндева, че тези две неща са много свързани - “мълчаливо съгласие” и “мълчалив отказ”, и сроковете в които може да се обжалва.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на текста на чл. 152. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Отлагаме гласуването на чл. 152.
Чл. 153. Форма на оспорването.
Има предложение на народните представители Българинов, Софиянски и Каракачанов – да отпадне ал. 2 на чл. 153.
Има бележки на Съвета по законодателство:
Заглавието на чл. 153 да се промени така: “Форма и съдържание на жалбата и протеста”, а не Форма на оспорване.
Проф. Анелия Мингова:
Приемаме го.
Валентин Милтенов:
Също така в чл. 153, ал. 1 т. 2 да се направят следните промени, които се налагат заради прецизност и са във връзка със съдържанието на жалбата и протеста, които се подават до по-горестоящия административен орган.
В т. 1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или на телекса.
В т. 2. трите имена и адрес, личния номер за чужденец или адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс или електронен адрес, ако има такъв.
В т. 3 фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани на български език, седалището и последния посочен н съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес.
Николета Павлова:
Аз предлагам в последната точка, която прочетохте, за търговеца да се прибави “и неговия единен идентификационен код”, какъвто ще има. Ако не, те имат булстат. Ние не определяме булстат ли ще бъде или по бъдеща логика. Това е уникален идентификатор за фирмите, като ЕГН за физическите лица. Ние няма да определяме в момента по булстат ли ще бъде или по бъдещия евентуално.
Валентин Милтенов:
Какво предлагате вие да се запише в т. 3
Николета Павлова:
В изискванията за данните за търговеца да се прибави и: “неговия единен идентификационен код”, като няма да уточняваме по кое.
Валентин Милтенов:
Ако трябва още един път да го прочета с оглед синхрона, който приехме в жалбата, която предвидихме по административен ред. Там приехме ред за юридическото лице и за чужденеца. Чл. 87, който приехме, за съдържанието на жалбата.
Проф. кино Лазаров:
Да възприемем същото. То вече е прието.
Валентин Милтенов:
По отношение на предложението за отпадане на ал. 2.
Надка Балева:
Не виждам логика в това предложение да отпадне изискването в жалбата или протестът да се посочват доказателства, които страната иска да бъдат. Защото това изискване е една от гаранциите за по-голяма бързина на процеса. А ние така ще имаме едно заседание, следващо, на което биха могли и трето възражение и се протака процесът. Аз не споделям становището за отпадане на ал. 2
Валентин Милтенов:
Аз също споделям вашето становище. Заповядайте, проф. Къндева.
Проф. Емилия Къндева:
Може би да отпадне само думичката “всички”. Да остане “доказателствата”, защото с всички се затваря абсолютно вратата.
Проф. Анелия Мингова:
Аз имам въпрос, за да определя становището си. Вярно е, че трябва да бъдат посочени доказателствата като тенденция за бързина. Но питам, понеже не си спомням по-нататък, има ли някакви санкции във връзка с по-нататъшното протичане на производството, ако не бъде изпълнено това задължение, защото така, както е посочено, то трябва да е процесуално задължение към страните. Ако е задължение, трябва да има и някаква процесуална санкция. Има ли някаква недопустимост или нещо друго, защото, ако е така и ако искаме да подчертаем това, трябва да бъде “всички”. Ако не е така и е само препоръчително, за да се стремим към ускоряване, тогава да – ако отпадне “всички”, няма пречка. Това бих искала да разбера.
Валентин Милтенов:
Благодаря. Кой от вносителите ще поясни. Проф. Лазаров, заповядайте.
Проф. Кино Лазаров.
Има един текст в административнонаказателните разпоредби (чл. 311), който казва: който не изпълни друго административно процесуално задължение, произтичащо от този закон. (Общо несъгласие.) Ако се приеме, че е приложимо. На мен ми се струва, че не е удобно страната да се наказва. Не е уместно страната да се наказва. Тя ще се накаже с неблагоприятен изход на процеса. Не знам в другите държави да има такова положение.
Мая Манолова:
В чл. 175 е казано, че “по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс.” (чл. 175, ал. 2).
Валентин Милтенов:
Чл. 166, ал. 3 е казано, че при спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства.
Надка Балева:
Няма никакво противоречие. Защото чл. 175, ал. 2 говори точно за доказателствата, които в жалбата трябва да се посочат.
Мая Манолова:
Пише “и нови доказателства”.
Надка Балева:
Разбира се, че и нови, защото в жалбата можеш да посочиш нови доказателства, които не са събрани в хода на административното производство.
Мая Манолова:
Няма изискване. Даже напротив, тук съдът служебно може да каже, че можеш да събираш още.
Валентин Милтенов:
Да отпадне “всички”?
Проф. Кино Лазаров:
Може да отпадне. Има думата Мая Манолова.
Мая Манолова:
Все пак бих искала да кажа, че тук производството е административно, което предполага и служебно изясняване на обективната истина или само на истината, така че не може такива санкции да се заложат и не може да има такова изискване за прилагане към жалбите.
Проф. Кино Лазаров:
Да остане “доказателствата”, а думата “всички” да отпадне.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, първо подлагам предложението на народните представители ал. 2 да отпадне.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Няма “за”. Против? Всички са против. Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 153 в неговото съдържание, както го прочетох, като бъде възприето съдържанието на чл. 87, в което бяхме включили съдържание на жалбата и думата “всички” да отпадне в ал. 2.
Който е съгласен с така направената редакция, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
Преминаваме нататък. Чл. 154 и чл. 155. И по двата текста няма предложения. Цитирам предложенията на Съветът по законодателство:
“В чл. 154, т. 1. думите “освен ако тя не подлежи на вписване в съдебен регистър” да отпаднат.” – тези думи да отпаднат.
Надка Балева:
Законопроектът е изготвен преди да бъде внесен законопроектът за Търговския регистър. Ако минем на второ четене Закона за Търговския регистър, няма да бъде съдебно удостоверението за съществуването, т.е. актуалното състояние. За да изчистим текста, да запишем само: “Удостоверение за съществуването и представителството на организация-жалбоподател, ...”
Валентин Милтенов:
Предлагате думата “съдебен” да отпадне.
Надка Балева:
И думата “освен”.
Проф. Кино Лазаров:
Да отпадне “освен ако тя не подлежи на вписване в съдебен регистър”.
Надка Балева:
Конкретното ми предложението е да отпаднат думите “съдебно” и “съдебен”.

Валентин Милтенов:
По чл. 155 имате ли предложения? Проф. Лазаров, заповядайте.
Проф. Кино Лазаров:
Две неща искам да кажа като член на комисията и председател по-точно, че имаше от страна на членовете на комисията много силно аргументирано становище, че преписката трябва да се праща оригиналът – оригиналната преписка, макар че може да създава някои неудобства за административния орган. Предлагам в ал. 2 да се добави думата “оригиналната” – “цялата оригинална преписка”.
Надка Балева:
Да стане: “заедно с цялата преписка”, думата “копие” да отпадне.
Боян Магдалинчев:
Споделям казаното от проф. Лазаров, защото е напълно възможно, представяйки копие, макар и оспорване п съдебен ред, органът да предприеме действия по изпълнение на акта. Фактически съдебното оспорване да няма ефект върху проверката на законосъобразността на акта. За това не трябва да бъде “копие от цялата преписка”.
Надка Балева:
Когато е оспорен целият акт, но когато са оспорени отделни или този акт в отделни негови части, изземването на оригиналната преписка от административния орган, означава, че го лишаваме от възможността да работа по неоспорената част. Може би да искаме заверени от тях. Защото така записано копие, кой снимал и какво е преснимал, и какво ти е дал.
Валентин Милтенов:
Вашето предложение беше за цялата преписка,като отпадне думата “копие”. Така поне аз го разбрах.
Надка Балева:
Заверено копие от цялата преписка. В този смисъл.
Мая Манолова:
Ние възприехме принципа в Административнопроцесуалния кодекс, че обжалването не спира изпълнението освен в изрични случаи, в които съдът постанови това. Така че принципът трябва да бъде оригиналната преписка в административния орган и заверено копие при обжалването в съда.
Яни Янев:
В този случай трябва да имаме предвид, колеги, че ако се оспори документ по реда на чл.154 (ГПК) то задължително трябва да бъде представен в оригинал.
Валентин Милтенов:
Тогава договаряме ли се с така направеното предложение “със заверено копие на цялата преписка”.
Подлагам на гласуване чл. 154 и чл. 155 с така направените предложения. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Проф. Емилия Къндева:
Заглавието да бъде: Подаване на жалбата и протест.
Валентин Милтенов:
Така да бъде заглавието на чл. 155?
Проф. Кино Лазаров:
Може и така.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, заглавието на чл. 155 става: “Подаването на жалбата и протест.”
Продължаваме с чл. 156. Страни.
Проф. Кино Лазаров:
По чл. 156 аз имам предложение.
Валентин Милтенов:
Има направено предложение от народните представители Българинов, Софиянски и Каракачанов в чл. 156, ал. 1 да се добави “както и всички заинтересувани лица”.
Също така има предложение и от Съвета по законодателство. В ал. 3 думите “овластеният с нея орган може да встъпи в делото, за да му помага” да се заменят със “съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентния орган.”
Предлага се създаване на ал. 4.
“Ал. 4. Определението по предходната алинея подлежи на обжалване с частна жалба.”
Имате думата. Проф. Лазаров, заповядайте.
Проф. Кино Лазаров:
Аз съм направил това предложение в Съвета по законодателство и той го възприе Поддържам го. Само че трябва да се поясни, че предишният орган да помага, който вече е лишен от компетентност, е абсолютно безсмислено. Оттеглям предложението на Съвета по законодателство.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, има ли други предложения.


Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че е правилно предложението на тримата народни представители, защото сегашният текст на ал. 1 е извънредно и ненужно усложнен. То ние не можем да го разберем и спорим за него, та камо ли гражданите.
Валентин Милтенов:
Вие предлагате “е благоприятства” да отпадне.
Проф. Емилия Къндева:
Органът издава административен акт.
Валентин Милтенов:
По принцип приемаме предложението на народните представители, включително и така направеното предложение от Съвета по законодателство - допълнението в ал. 3. и създаването на нова ал. 4.
Боян Магдалинчев:
“... органът, издал нормативния акт, както и всички заинтересувани лица.”
Проф. Емилия Къндева:
Това е по-различно от това, което са предложили.
Валентин Милтенов:
За това исках да кажа, че по принцип се приема предложението на народните представители с така направената редакция и уточнение за ал. 1, включително и направените предложения за промяна на ал. 3 и създаването на нова ал. 4.
Има ли други предложения и мнения по въпроса? Ако няма, уважаеми колеги, подлагам на гласуване чл. 156 с така направената редакция в ал. 1, като се приема предложението на народните представители и направеното предложение от Съвета по законодателство. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се няма? Приема се.
Яни Янев:
Много моля да се върнем на чл. 155.
Колеги, вижте текста на чл. 155, ал. 4. Общо взето ние възпроизвеждаме когато съдът изисква служебно преписката от административния орган така, както е по сегашния ЗАН. Какво показва практиката? Очаква се, че административният орган ще си изпълни коректно ангажимента – ще комплектува преписката и ще я изпрати в съда. Това обикновено се случва като месеци наред административният орган не изпраща преписката в съда.
Аз имам следното предложение. Ако ние заложим че жалбата и протестът се подават чрез органа, т.е. още с подаването на жалбата и протеста, гражданинът да подаде и копие до съда, за да може съда служебно да следи за спазването на срока. Защото той не знае административният орган изпратил ли е или не е изпратил. Той чака да получи сигнал.
Валентин Милтенов:
По-скоро жалбата ще бъде основателна, ако тя е подадена в съответната инстанция, изтекъл е срокът и не е изпратена.
Боян Магдалинчев:
На този етап на процеса съдът какво прави практически. Съдът не може да образува делото, докато не дойде преписката. Практически е невъзможно това нещо. За всеки отделен случай, когато се сезира съдът, тогава взима отношение.
Валентин Милтенов:
Продължаваме нататък. Следващият текст е чл. 157. Конституиране на страните. Няма предложения.
Чл. 158. Оттегляне и отказ от оспорването.
Имате думата, колеги.
В чл. 157, ал. 3 да се обсъди във връзка с чл. 140, ал. 6 разпоредбата на чл. 157, ал. 3 е излишна и дори поставя лицата, за които актът е благоприятстващ в неравностойно положение спрямо другите страни.
Съветът по законодателство предлага да се обмисли дали е удачно да има несменяемост на съдията докладчик.
Това са бележките на Съвета по законодателство, за да ги имате предвид.
Надка Балева:
Съдът конституира страните служебно. Добре. Ако не е изпълнил задължението си по 152, ал. 3, т.е. да приложи списък на страните с посочване на адресите, на които са били призовавани, какво пише тук: “При неизпълнение съдът прилага чл. 311.” А чл. 311 е глоба от 150 до 1500 лв., че не е посочен списъкът на страните.
Ал. 3. “На лицата, за които актът е благоприятстващ, не се изпращат последващи призовки, ако не са заявили, че ще участват в делото.”
Валентин Милтенов:
Какво е вашето предложение?


Проф. Кино Лазаров:
Ал. 3 не е ясна, защото постави се въпросът откъде страните ще знаят отнапред, че актът е благоприятстващ или не.
Мая Манолова:
В случая става дума затова, че неполучаването и ненадлежното оформяне на призовките, в случаите, в които става дума за много страни води до многократно отлагане на делото. Този текст цели процесуална икономия. Т.е. да не бъдат призовавани страните по делото, чието нередовно призоваване става причина за многократно отлагане на делото. Това да не бъде условие за отлагане на делото при последващи призовавания. Възможни са най-различни хипотези.
Надка Балева:
Въобще отпада алинея 3 и важат правилата на ГПК.
Боян Магдалинчев:
На този етап не сме в хипотезата на призоваването все още. Дава се възможност на съда да получи информация за адресите на страните. И въз основа на това след това ще се извърши призоваването. Това е друга хипотеза. Чл. 157, ал. 2 регламентира други и те са във връзка с ал. 3 на 155. – адресите, за да може съдът да ги призове след това. Така че чл. 157, ал. 2 трябва да остане. Това е първоначалната информация преди да започне съдебния процес.
Надка Балева:
Едно уточнение. Не беше предложението ми да отпадне ал. 2. Беше в друга връзка. За трета да отпадне. Ал. 2 предвижда санкция само, ако не се посочат адресите, а не е предвидена санкция, ако те не изпратят пълната комплектувана преписка.
Проф. Емилия Къндева:
Правилна е бележката и моето предложение е ал. 3 да отпадне, а в ал. 2 да отпадне второто изречение: “При неизпълнение съдът прилага чл. 311.”, защото си има чл. 311, който казва, че който не изпълни необходимо процесуално задължение и няма нужда навсякъде, където има процесуално задължение да се препраща как се наказва.
Предложението е да отпадне второто изречение на ал. 2 и да отпадне ал. 3.
Проф. Кино Лазаров:
Правилно е това предложение.
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения, уважаеми колеги? Г-жо Манолова.


Мая Манолова:
Ал. 3 да остане, защото продължавам да твърдя, ако дочетете докрай текста на ал. 3, тя е създадена с цел ускоряване на производството. Т.е. в първата призовка им се оказва, че следва да заявят желаят ли да участват в делото и това определя по-нататък да им се пращат ли призовки или не на страните, за които актът е благоприятстващ.
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения. Оформиха се двете становища: от една страна, да отпадне изречение второ на ал. 2 и ал. 3.
Възражението на г-жа Манолова е да остане ал. 3. Нали така (Да.) А по отношение на ал. 2, изречение второ, съгласни ли сте?
Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Ако остане ал. 3, трябва отново да помислим дали е удачно да определяме страната като благоприятстваща или да употребим термина “и други заинтересувани”, както в случая с чл. 155.
Надка Балева:
Въобще не осигурява бързина на процеса тази алинея. Защото имаш едно редовно призоваване и след това той е длъжен да си следи и да си защитава интересите с участие. Той ако не е редовно призован, го призоваваш по друг ред.
Валентин Милтенов:
А вносителите какво ще кажат? Проф. Лазаров, имате думата.
Проф. Кино Лазаров:
Аз съм склонен да се съглася с тези, които предлагат ал. 3 да отпадне. Защото на практика голяма част от административните дела се решават в първото заседание. Тук дори не става ясно, че става дума за следващи заседания. Излишно усложнение.
Боян Магдалинчев:
Аз имам и други съображения за промяна на редакцията на чл. 157. Заглавието на текста е конституирането на страните. В изречението на ал. 2 се говори за призоваване. “Лицето с неизвестен адрес се призовава...” Това е последваща процедура след конституирането.
“За лицата, които актът е благоприятстващ...” – ал. 3 също говори за призоваване.
Казвам, че систематическото място на изречение трето на ал. 2 не е тук, защото в него се говори вече за призоваване. А ние тук не сме в процедурата по призоваване, а по конституирането на страни. Тук даже не й е систематичното място на тази разпоредба. Ал. 2 да остане само с първото изречение.
Валентин Милтенов:
Да считам, че предлагат да падне второ и трето изречение на ал. 2.
Боян Магдалинчев:
Да, и ал. 3 да отпадне.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, чухте ли внимателно предложенията, които бяха направени: на ал. 2 да отпаднат второ и трето изречение и да отпадне ал. 3.
Светла Янкулова- експерт:
Ако позволите, призоваването е в чл. 140, който миналия път приехме. Но сега като го отворих, там не е предвидено призоваване на страна с неизвестен адрес, т.е. това изречение там липсва, което е тук. Да го преместим там е може би по-удачно.
Проф. Кино Лазаров:
Третото изречение на ал. 2 да остане, а ал. 3 да отпадне.
Валентин Милтенов:
Ал. 3 отпада е едното предложение, включително и изречение второ и трето на ал. 2. Това е едното предложение. Аз мисля, че се обединяваме изречение 3 да отиде в глава “Призоваване” в чл. 140.
Г-жо Манолова, какво е вашето предложение.
Мая Манолова:
Съгласна съм за изречение второ на ал. 2 да отпадне и ал. 3 да отиде в чл. 140.
Надка Балева:
Пак с термина за лица, актът за които е благоприятстващ.?
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване да отпадне изречение второ и трето на ал. 2 и ал. 3 с уговорката, че те ще отидат за призоваване в чл. 140 или само изречение трето в чл. 140.
Който е съгласен с така направената редакция, моля да гласува.
Надка Балева:
Не разбрах, кое лице в ал. 3, независимо, че ще отиде към чл. 140, че няма да бъде за лицата, за които актът е благоприятстващ, а ще бъде на заинтересованите лица.
Валентин Милтенов:
Ние гласуваме, че ще отпадне от този текст, а каква ще бъде редакцията, може би допълнително ще го уточним.

Боян Магдалинчев:
Заинтересованите лица са тези, които са засегнати и за които актът е благоприятстващ. Тук идеята е за лицата, за които актът е благоприятстващ, те не се призовават само. А заинтересованите лица включва и други. Тук идеята, която се залага е специална.
Надка Балева:
Предварително съдът решава за кого актът е благоприятстващ.
Проф. Емилия Къндева:
Един момент. Моля погледнете чл. 140, ал. 6. Ние сме го решили този въпрос там.
Мая Манолова:
Тук е друго.
Проф. Емилия Къндева:
Ако е в закрито заседание, тогава ще трябва да съобщим.
Мая Манолова:
Ние ги изключваме.
Проф. Емилия Къндева:
Повече няма да бъдат призовавани. Те ще си следят. Нали за това говорихме досега.
Мая Манолова:
Първо е призоваването, независимо какво се случа по-нататък – дали се насрочва закрито заседание или дали се пренасрочва, те повече, ако са казали, че няма да участват, не се уведомяват.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, да повторя още един път последното съдържание на чл. 157. Г-н Янев, имате думата.
Яни Янев:
Към окончателния текст на чл. 157, ал. 2, колеги, ще помоля да включим задължението по чл. 155, ал. 3 да бъде задължението по чл. 155, ал. 2.
Боян Магдалинчев:
По-скоро това, което казвате, може да намери отражение в ал. 4 на чл. 155. По принцип е предвидена санкция в чл. 311. Но, според мен, няма никаква пречка това изречение да бъде пренесено в ал. 4 за по-голяма яснота и да знае органът, че във всички случаи да може да бъде санкциониран, ако не си изпълни задължението.
Изречение второ – “При неизпълнение съдът прилага чл. 311” може да се пренесе в чл. 155, ал. 4, когато органът в срока не е изпратил преписката.

Яни Янев:
Първият въпрос е, че трябва да има текст, че съдът определя срок, а такъв текст в чл. 155 няма.
Валентин Милтенов:
Г-н Янев, правите ли предложение изречение второ на ал. 2 да отиде в чл. 155.
Яни Янев:
Оттеглям предложението си с оглед на наличието на санкцията. Идеята ми беше в текста на чл. 155 да заложим, че съдът определя срок, независимо от това, че има законово определен срок, в който административният орган да представи преписката. Когато не е изпълнил задължението си административният орган, съдът както определя срок за представяне на листа на заинтересованите, по същия начин определя срок за представяне от административния орган на преписката. Това е.
Проф. Кино Лазаров:
Това е разумно.
Валентин Милтенов:
Последно чл. 157.
Проф. Емилия Къндева:
Последно в чл. 157 остава ал. 1. От ал. 2 остава изречение първо. Това е.
Горе няма нужда от такъв срок, г-н Янев, защото там има срок от три дни. Докато тук нарочно е сложен срокът, защото конституира служебно. Ако не е изпълнил това задължение, се определя срокът.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване чл. 157 в така направената последна редакция за ал. 1 и ал. 2 с изречение първо, които остават.
Отпадат изречение второ и трето на ал. 2 и ал.3. Изречение второ на ал. 2 отива в чл. 140.
Който е съгласен с така направената редакция, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Преминаваме към следващия текст – чл. 158. Оттегляне и отказ от оспорването. Имате думата.
Има направени две предложения: от тримата народни представители Българинов, Софиянски и Каракачанов и от Мая Манолова. Г-жо Манолова имате думата.


Мая Манолова:
Предложението ми е с цел синхронизиране на тази процедура с аналогичната в ГПК. Лично на мен ми се струва, че е излишна нотариална заверка. В случай на злоупотреба, а такива случаи не са чести, в интерес на истината, определението за прекратяване на делото по принцип подлежи на обжалване и това може да се коригира в следващата инстанция. Така че нотариалната заверка просто излишно усложнява процедурата при оттегляне или отказ на жалба.
Надка Балева:
Имам различно становище от това, защото оттегляш оспорването. Да. Каква е гаранцията, че точно това лице оттегля. Казваш: Да, имаш право да атакуваш определението, с което е прекратено производството поради оттегляне. Но кога разбере, по какъв начин ще разбере това лице, че оттегля. Какво ви притеснява нотариалната заверка.
Мая Манолова:
Синхронизация с ГПК.
Надка Балева:
Ние правим ново производство по жалба за отмяна на определението, тъй като подписът не е негов. Това ще предполага теоретично и практически може да се стигне до графологическа експертиза от него ли е положен подписът на молбата му, когато е извън съдебно заседание, докато тук се решава въпросът...
Боян Магдалинчев:
При оттегляне на оспорването, производството се прекратява. Като се прекратява производството, автоматично се съобщава това на страните. Аз подкрепям предложението на отпадне изразът “с нотариална заверка”. Практиката показва, че това явление не е изключено хипотетично да се случи, но практически много рядко се случва. Интересите на страните-участнички в процеса и в конкретния случай при злоупотреба с оспорването на страната, могат да бъдат защитени моментално. А що се касае за прекратяване на производството, във всички случаи определението, с което се прекратява производството, се съобщава на страната. Въпросът е изчистен. Не е необходимо да се оскъпява производството, защото нотариалната заверка е съпроводена и с време и със заплащане.
Валентин Милтенов:
А по отношение на предложението “да става с писмена молба”.
Боян Магдалинчев:
Оттеглянето да се прави писмено. Да отпадне само “с нотариална заверка”.
Валентин Милтенов:
Възприемате предложението на г-жа Манолова. Проф. Лазаров, заповядайте.
Проф. Кино Лазаров:
Аз се питам не трябва ли да се отбележи, че се съобщава на неявилите се страни за прекратяване на делото. Това е едно пресичане на възможна злоупотреба. Знае се, че ще съобщят, но да го има и в кодекса указано, че за прекратяване на делото на неявилите се страни се съобщава.
Валентин Милтенов:
Това къде предлагате да го допълним.
Проф. Кино Лазаров:
Това да бъде като ал. 4, а ал. 4 да стане ал. 5.
Валентин Милтенов:
Вие предлагате нова ал. 4.
Проф. Кино Лазаров:
Нова ал. 4 със следния текст.
Ал. 4. На неявилите се страни се съобщава за прекратяването на делото.
Ал. 4 става ал. 5.
Ал. 5. Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, имате думата по така направеното предложение да бъде създадена нова ал. 4.
(4) На неявилите се страни се съобщава за прекратяването на делото.
Ал. 4 става ал. 5.
Г-н Магдалинчев, вие какво становище изразявате.
Боян Магдалинчев:
Чак такова презастраховане! Аз преди малко изложих съображения в тази насока, че за пракратителното определение задължително се изпраща съобщение на страните. Изпращайки съобщение, че определението е от тях им се съхранява и гарантира интереса.
Валентин Милтенов:
Смятате, че е излишна една такава алинея.
Боян Магдалинчев:
Това са общи правила.

Яни Янев:
Нотариалната заверка не изключва възможността да бъде оспорен.
Проф. Кино Лазаров:
В ал. 3 отпаднаха ли думите “с нотариална заверка”.
Валентин Милтенов:
По това е спорът.
Проф. кино Лазаров:
Аз смятам, че могат да отпаднат.
Валентин Милтенов:
А по отношение на предложената алинея?
Гласуваме чл. 158 с отпадане на думите “с нотариална заверка” и това да става с писмена молба, както е предложението на г-жа Манолова.
По отношение на предложената нова ал. 4 от проф. Лазаров. Имате ли становище по въпроса?
Гласуваме чл. 158 с приетото предложение на г-жа Манолова. Който е съгласен, моля да гласува.
Яни Янев:
Аз съм “въздържал се” само по ал. 3. Но цялостното гласуване на текста подкрепям.
Валентин Милтенов:
По принцип предложението на г-жа Манолова е прието.
По предложението на г-жа Манолова са гласували 1 “против” и 1 “въздържал се”.
По отношение на целия текст всички гласуват “за”. Благодаря ви. Продължаваме нататък. Чл. 159. Чл. 160. Имате думата
Първо по чл. 159. Оттегляне на оспорвания акт.
По чл. 160. Образуване на делото и определяне на съдия- докладчик Има предложение на г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Предложението ми е с оглед осигуряване на бързина на административното производство и то повтаря сроковете, които бяха приети в Наказателно-процесуалния кодекс и които, надявам се, ще залегнат и в Гражданския процесуален кодекс. Идеята е една единствена – бързина на производството.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Магдалинчев.


Боян Магдалинчев:
Аз действително се учудих от този дълъг срок, който се дава. Практически образуването на делото става или в деня на постъпването или най-късно в тридневен срок от постъпването. Всеки ден го правим това. Десетки дела се обработват, но никога такъв дълъг период от време. Образуването е различно от насрочването.
Ако позволите и една редакционна корекция в ал. 2. “Съдията-докладчик се определя съобразно поредността на ..., а не “нередността”
Валентин Милтенов:
Пропуснах да ви кажа, че има предложение от Съвета по законодателство:
Ал. 3 на чл. 160 да придобие следната редакция:
(3) Съдията-докладчик участва в състава на съда, разглеждащ спора.
Надка Балева:
Мен лично ме смущава тази разпоредба за несменяемост. Не сме в наказателен процеси няма основание за отвод. Фактическа невъзможност – много сложно понятие. Но отсъства 3-4 месеца, а ние целим бързина на процеса, поставяме изисквания за тридневен срок, едномесечен срок за насрочване на делото и изведнъж казваме – несменяемост на съдията в административния процес. Какви са мотивите за това предложение? Аз лично не го възприемам.
Валентин Милтенов:
Това е идеята на предложението, което е направено от Съвета по законодателство.
Проф. Кино Лазаров:
Аз предлагам текстът да остане както е.
Боян Магдалинчев:
Ако позволите, идеята за несменяемост е да не би по целесъобразност евентуално да се подменя един неудобен съдия-докладчик с друг удобен. Когато е излязъл в отпуск, болен е, тогава естествено ще бъде заменен с някой друг. Но идеята е извън тези хипотези да не може произволно да се заменя съдията-докладчик.
Надка Балева:
Тук няма тест за конкретната дата на насроченото съдебно заседание, а е по принцип фактическата невъзможност да участва.
Валентин Милтенов:
Проф. Лазаров, вие искахте нещо да кажете.
Проф. Кино Лазаров:
Аз поддържам чл. 160 такъв какъвто е.
Мая Манолова:
Аз поддържам предложението на Съвета по законодателство да отпадне добавката след дума “съда”. Достатъчно е: Съдията-докладчик участва в състава на съда.
Валентин Милтенов:
Предложението е: “..., разглеждащ спора.”
Мая Манолова:
Или изобщо да отпадне цялата ал. 3, защото е ясно, че съдията-докладчик участва в заседание на съда.
Предлагам да отпадне ал. 3.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги оформиха се две предложения: от една страна, да остане редакцията на чл. 160, ал. 3 така, както е предложен.
Вторият вариант е предложението на Съвета по законодателство, което споделя и г-жа Манолова.
Има ли други предложения.
Мая Манолова:
Да отпадне ал. 3.
Валентин Милтенов:
Значи има и предложение да отпадне ал. 3.
Ако няма други предложения, да ги подлагам на гласуване.
Надка Балева:
В ал. 1 вместо “образуват” да се запише “насрочват”.
Валентин Милтенов:
То се приема това предложение.
Проф. Кино Лазаров:
Не е съвсем същото. Едното се “образуват”, а другото е да бъде насрочено в рамките на месечния срок, което обвързва съда в смисъл, че не винаги ще има физическа възможност да се насрочи в едномесечен срок. Защо са тези ограничения.
Моето предложение е да остане текстът на чл. 160 изцяло.
Боян Магдалинчев:
Мога ли да взема отношение? (Заповядайте.)
В чл. 160 говорим за образуване на делото от съответния съд. Не сме в хипотезата все още на насрочване и за това г-жа Манолова е предложила точно там.
Янаки Стоилов:
А това значи ли, че вие приемате месечен срок за образуването да бъде, а не за насрочването.

Боян Магдалинчев:
Аз казах, че е твърде дълъг, защото на практика делата се образуват в тридневен срок максимум от постъпването им. Това е за образуването. Може да се фиксира максимум седемдневен срок, но това е излишно.
Мая Манолова:
Аз предлагам заглавието да се промени: Образуване и насрочване на делото. Да се създаде и една нова алинея 3, в която да се каже, че съдията-докладчик насрочва делото в едномесечен срок.
Татяна Дончева:
Но лавината дела, а проходимостта на тръбата по известната задача на математиката трябва да сме я изчислили. Обемът дела и количеството съдии и делата за единица време, трябва да са нормални. Това значи, че това което се залага, е неизпълнимо.
Мая Манолова:
Това е принципът, който възприехме в НПК. Това е принципът, който ще възприемем в ГПК и не е натовареността на административните съдилища по-голяма от тази на наказателните и гражданските, за да се прави някакво специално изключение.
Татяна Дончева:
Кой е казал, че по гражданските дела ще го възприемем.
Янаки Стоилов:
Нека тогава да го направим така. Ако има спорове по продължителността на срока, да се каже месец или два, е едновременно възможно при достатъчно напрегната работа, но срокове да предвидим. Защото, според мен, веднъж се казва, че е много важно да се създадат административни съдилища, които да гледат само тези въпроси, а после се казва, че те няма да могат да ги гледат. Но тогава да не ги създаваме и да си ги гледат както досега. Защо така категорично се брани идеята за необходимост от административни съдилища, които по този начин няма да бъдат толкова натоварени като общите съдилища, така че идеята за срока трябва да присъства. Отделен въпрос е какъв е оптималният реален срок. Защото в България има две институции, пред които можеш да починеш, преди да ти се разгледа въпроса. Едната е най-често Върховният касационен съд, а другото е Националния ТЕЛК, защото там насрочват за след две години въпроси, които са от жизнено значение за хората. За това кажете колко е необходимият срок и да го запишем.


Татяна Дончева:
Аз не съм адвокат на съда. Вярно е, че трябва да има държавно виждане и създаване на организация, назначаване на бройки съдии и всичко останало, което да стимулира бързината. Наистина административните ръководители трябва да следят този процес. И държавата в лицето на министри, началници на съдилища да стимулират този процес. Но ако ние напишем срокове без оглед на това могат ли да се спазят, възниква следния въпрос. Ако делото е насрочено извън този срок просто защото обемът дела или други обстоятелства не позволяват спазването на месечния срок, там какво стимулираме. Ако няма никаква санкция за това.
Янаки Стоилов:
Има санкция. Нали променяме Конституцията.
Татяна Дончева:
Ако е валидно гледането на делото, ако всичко останало е така, какво следва. Първото нещо, което може да следва, да кажете, че е невалидно гледането на делото, но е несериозно. Второ, да кажете на съдията, че понеже си е насрочил извън физическите възможности гледането на делата, това нещо е санкция – дисциплинарна и т.н.
Аз съм затова държавата да има такава политика, да си направи сметката къде и колко съдилища разкрива, колко съдии назначава, с какъв график ще работят. Имайте предвид, че натовареността в административното правораздаване е интересен проблем. Докато в наказателния процес нещата са съпоставими и съизмерими, понякога в гражданското и административно производство има ключови дела, които възникват в някакъв момент и са някакъв бум. Изведнъж за 2-3 години се появяват категории дела, което е някакъв друг феномен. Вие трябва по принцип да поемете това с наличната система, а не с някаква друга. Няма да назначавате съдии за 3 години, защото имате някаква нова реституция или някакъв нов проблем. Не може този срок да бъде свързан със санкция. Резултатите от делата, произнасянето по делата – да, но останалото държавата трябва да го гони като политика, като ще изслушваме по новата Конституция докладите на съдиите и върховните председатели, това ще бъде един от въпросите, които ще гледаме. Но да слагаме едни норми, които са просто пожелание и чието неспазване – животът ще ни покаже, че няма никакво значение, да не се изхвърляме. Просто ви го казвам като човек, който е практикувал това. Може да имате по някои проблеми даже болни за някакъв период от време хора. Някога се налага други неща да се правят чисто административно. Не го гледайте така и не смятайте, че някого дисциплинирате и че административните съдии се нуждаят от дресиране. Има си начини това да стане с всякакви други стимули, но не по този начин да се предвиждат срокове, чието неспазване нищо не значи.
Яни Янев:
Ние упражняваме и казваме някаква воля. Ти трябва да й кажеш на държавата. Законодателят мисли, че трябва да има определен срок.
Татяна Дончева:
В НПК имате преследване срещу лица. Няма лавинообразно нарастване на наказателни дела. Имате бранене на права, защото наказателно преследваното лице търпи едно ощетяване на правата и държавата трябва да му гарантира процеса в пратки срокове. А тук хората се съдят за някакви административни интереси.
Янаки Стоилов:
Колеги, има опасност въобще да не приемем закона. Чуха се аргументите. Мисля, че всеки ще се ориентира. Аз предлагам, доколкото има предложение за въвеждането на срок, да гласуваме предложенията какъв да бъде този срок, а ако те не се приемат, тогава няма да има срок.
Проф. Емилия Къндева:
Нека още един път да поясним. Този текст е за образуване на дело. Делото и сега от практиката на съда се образува същия ден или на следващия ден.
Янаки Стоилов:
Проф. Къндева, ние повдигам въпроса за насрочването, което е реалният проблем, в който хората се явяват и започва това дело по-нататък да се развива. Това, че делото е образувано, нас не ни успокоява.
Проф. Емилия Къндева:
Разбирам. Просто пояснявам предложението на г-жа Манолова.
Яни Янев:
Просто няма отделен текст за насрочване.
Янаки Стоилов:
Има ли предложение за друг срок освен месечен. Ако има за два или за три месеца, да се чуят.
Боян Магдалинчев
Само да попитам за какво става въпрос месечния срок – за образуването или за насрочването.
Янаки Стоилов:
За насрочването.
Боян Магдалинчев:
Ако се постави в закона месечен срок за насрочване на делото, това просто е абсурд. Има процедури по призоваването и когато са 20 или 30 страни, аз като го насрочвам делото трябва да го отложа малко по-дълго във времето, за да знам, че ще одите призовката и ще се върне и ще се спази седемдневния срок преди това.
Янаки Стоилов:
Според вас кой е срокът, който в повечето случаи може да бъде изпълнен като реалистичен срок.
Боян Магдалинчев:
Всеки ден насрочвам дела. Делото днес като е, след месец и половина-два го насрочвам.
Янаки Стоилов:
Това значи, че предлагате два месеца.
Боян Магдалинчев:
Насрочването зависи от много неща. Зависи от конкретния момент, защото има моменти, когато се получава по-голямо натрупване в съда. Има и други моменти, когато нещата са малко по-спокойни.
Янаки Стоилов:
Мисля, че в НПК приехме до два месеца. Защото е хубаво да се синхронизират тия срокове във всички процесуални процедури. До два месеца. Разбира се, това е максималният срок, а може да се насрочи и до няколко седмици.
Проф. Кино Лазаров:
Ако има срок, той не трябва да бъде едномесечен. Той е нереално къс и това колегата Магдалинчев го обясни правилно. Може да бъде двумесечен. Има нещо друго, което не се взе предвид при обсъждането. За двумесечен срок за регионален административен съд е напълно достатъчно, но за Върховния административен съд той би бил обременителен в много случаи и в много отношения. Това исках само да кажа.
Янаки Стоилов:
Този въпрос също е разрешим. Тогава на първоинстанционния съд можем да му дадем два месеца, а на Върховния административен съд 3 месеца. Няма никакъв проблем.
Проф. кин Лазаров:
Като толкова настоявате за срокове, двумесечен срок аз регионалните административни съдилища и 3 месечен за върховния.


Янаки Стоилов:
Става въпрос дали да ги разделим на първоинстанционно и последващо производство или по видове съдилища.
Проф. Кино Лазаров:
По видове съдилища е по-правилно.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам първо да решим въпроса с продължителността на сроковете, а след това ще определим други въпрос.
Проф. Емилия Къндева:
Тук е първа инстанция. Няма нужда да се разделят сроковете.
Янаки Стоилов:
Тук понеже сме в раздела за първа инстанция, за това предлагам да гласуваме за двумесечен срок.
Ако се приеме, заглавието на чл. 160 ще бъде: Образуване и насрочване на делото. Предложението, което се направи, е за насрочване в срок не по-дълъг от два месеца. Или не по-късно от два месеца.
Предлагам да гласуваме срок два месеца и това ще определи резултата от дискусията. След това ще сравним със срока за насрочването по НПК. Там мисля, че беше един месец. Тук предлагаме направо два месеца, който е по НПК за по-сложните случаи.
Който подкрепя срока за образуването и насрочването да бъде до 2 месеца, моля да гласува. Пет гласа “за”. Против? Един против. Въздържали се? Останалите се въздържат. Приема се срок два месеца.
Това е срокът за насрочване на делото. Срок за образуването не определяме. Става дума за не по-дълъг от два месеца срок от постъпването на жалбата в съда. Някакви игри с образуване и други неща тук няма да има. Даваме двумесечен срок за насрочване от постъпване на жалбата в съда. Те ще си организират така работата, за да може председателят да свърши тази работа за една седмица и да остави 40 дни на другите хора да се справят с другата работа.
По ал. 3. Имаше предложение за отпадане. Нали така, г-жо Манолова. (Да.)
Който подкрепя предложението за отпадане на ал. 3, моля да гласува. Шест гласа “за”. Против. Няма. Останалите приемаме за въздържали се.
Чл. 160 остава с две алинеи, с промяната, включваща срока в ал. 1 и с отпадането на ал. 3.
Чл. 161. Оставане на оспорването без движение.
По него няма предложения. Има предложение на Съвета по законодателство. Мисля, че то подобрява редакцията. В единия случай се предлага жалбата или протестът се връщат, а когато нередовност се открие в течение на производството, съдът прекратява делото.
Това са предложенията.
Проф. Кино Лазаров:
То такава сега е и практиката.
Янаки Стоилов:
Мисля, че можем да го отразим в чл. 161.
Нека да гласуваме с тази допълнителна редакция чл. 161. които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
Чл. 162. Също няма предложения, освен от Съвета по законодателство:
“Проверка на допустимостта на жалбата и протеста”, вместо “Оставяне на оспорването без разглеждане”.
Мисля, че е уместно предложението. То по-нататък визира различните хипотези
Проф. кино Лазаров:
Предлагам т. 2 на чл. 162 да отпадне. “Оспорващият е неправосубектен”. Не я ясно какво значи неправосубектен.
Янаки Стоилов:
Добре, нека да отпадне.
Проф. Емилия Къндева:
Аз имам едно предложение за допълване на още едно основание и то да заеме второ място след “актът не подлежи на оспорване”.
2. оспорването не е по отношение законосъобразността на акта.
Иначе не подкрепяме чл. 148, че административни актове се оспорват само по отношение на тяхната законосъобразност.
Янаки Стоилов:
Добре, ама ние тук сме на една начална фаза. Оспорването си остава без разглеждане. Т.е. да прецени дали е законосъобразен или не, нали трябва да се развие процесът. А вие казвате да не е по отношение на законосъобразността на акта. Разбрах идеята. Може ли да се установи.
Проф. Кино Лазаров:
Почти не може. Във времето има правни системи, в които се казва, че не подлежат на обжалване актовете досежно целесъобразността. Правилно е създаването на такава алинея, защото съдът ще провери законосъобразността и дали административният орган е разполагал с право на целесъобразност.
Янаки Стоилов:
Всъщност това, което допълнително се предлага, е обхванато от т. 1. актът не подлежи на оспорване. Защото в този по-широк смисъл той не подлежи на оспорване, което вие предлагате, конкретизирате относно законосъобразността
Проф. кино Лазаров:
Да така е. Ако има редки случаи, когато се обжалва, оспорва целесъобразността, съдът просто ще прекрати делото.
Янаки Стоилов:
Ще попадне в т. 1 тогава, че не е в неговия предмет на оспорване, по което той може да се произнася.
Надка Балева:
Какво е имал предвид вносителят с чл. 162, т. 3. “оспореният административен акт не съществува”. Какво тогава оспорваме? Ако оттегли в хода на производство, прекратява се производството. Но “оспореният акт не съществува”?
Янаки Стоилов:
В смисъл жалбоподателят не знае, че такъв акт няма и си мисли, че оспорва някакъв акт.
Надка Балева:
Искам да знам какво има предвид вносителят?
Янаки Стоилов:
Аз предлагам т. 3 да остане:
3. оспореният административен акт е оттеглен.
Защото той ако не съществува, няма да има предмет.
Мисля, че можем да приемем промяната в заглавието, т. 2 да отпадне и в т. 3 да отпаднат думите “не съществува или”.
Предлагам в този вид да гласуваме текста на чл. 162. Нали няма други предложения?
Яни Янев:
Какво стан с т. 2 оспорващият е неправосубектен.
Янаки Стоилов:
Т. 2 отпада.
Яни Янев:
Защо? Поради терминът.
Янаки Стоилов:
Той може да е субект на правото, но
Проф. Кино Лазаров:
Поради невъзможността да съществува такава правна фигура. Не може да има неправосубектен.
Яни Янев:
Не мога от името на кучето си да обжалвам акта, че
Дали се има предвид правоспособност? Вероятно е правоспособност. Факт е, че непълнолетен не би могъл да атакува.
Янаки Стоилов:
Ако идеята е неправоспособен.
Проф. Кино Лазаров:
Малолетни и непълнолетни те са недееспособни, но са правоспособни.
Янаки Стоилов:
Но ние не сме на фазата на образуването. Вече делото е образувано. Ако той е неправоспособен, то няма да се образува, няма да стигне до 162. Ще се образува ли, ако не неправоспособен.
Боян Магдалинчев:
Делото при всички случаи ще се образува, но няма да стигне до съдебна зала, просто ще остане без разглеждане.
Янаки Стоилов:
Тогава да запишем оспорващият е неправоспособен.
Проф. Вали Димитров:
Аз имам един въпрос, ако позволите, г-н Председател. Обръщам се към авторите на законопроекта. Дали не се е имало предвид определени общности, като адресати на акта, които не са персонифицирани като юридически лица. Дали не е имано нещо предвид в този смисъл. Някакво гражданско сдружение, което по принцип е заинтересовано от издаването на един административен акт и след това го оспорва от името на някакво гражданско сдружение, което няма качеството на юридическо лице. Дали това няма предвид?
Проф. Кино Лазаров:
Това е.
Проф. Емилия Къндева:
Да, ама може да не е субект на право.
Янаки Стоилов:
Нали дадохме на някои от тях правото само като участници –на неправосубетни организации също да участват, но не като страни, а само представители. Тогава неправосубектен покрива този случай. Ако можем да проверим. Те могат да участват в процеса, но дали могат да бъдат страна.
Проф. Кино Лазаров:
Те имат процесуална правоспособност.

Янаки Стоилов:
На тези организации дадохме ли им право за оспорването или само за участие.
Проф. Емилия Къндева:
“Не е субект на право” е най-точният.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем текста, който сме приели. Той ще реши тази дискусия.
Светла Янкулова-експерт:
Аз мисля, че отговорът на този въпрос е в чл. 14, който казва: “Страни в административния процес могат да бъдат административен орган, прокурор и всеки гражданин или организация.”
А определението за организация е в допълнителните разпоредби, което още не сме приели, но там се казва, че могат да бъдат и неперсонифицирани субекти на правото.
Проф. Емилия Къндева:
Но тук има разликата, на която г-н Стоилов обърна внимание.
Страна е едно, оспорващ е друго. Инициативата.
Янаки Стоилов:
Той като оспорва акта, става страна.
Проф. Кино Лазаров:
Вероятно става въпрос за случаи, когато група лица могат да заведат дело, а те са неправосубекти. Те не са правосубекти, дори не са организация по смисъла на съвсем либералния случай.
Янаки Стоилов:
Нека да се разберем, защото въпросът има практическо значение. Ако те са група лица, всеки със своето име поотделно е страна, независимо дали те подават обща жалба. Това не е проблем. Те са си правосубектни, те са една група лица и качеството на всеки един от тях се преценява поотделно. Но какво би станало, ако тези лица казват, ние сме една организация и тази организация представлява еди-кой си от нас. Те не са юридическо лице. Оспорват акта и тогава този, който по-нататък ще трябва да разглежда делото, ще се чуди дали това е процесуално допустимо или не. На кои организирани групи той ще допуска исковете и на кои няма да допуска. Тук трябва да имаме някакъв критерий.
Проф. Кино Лазаров:
Отговор дава допълнителната разпоредба.


Янаки Стоилов:
Допълнителната разпоредба замъглява нещата, а не ги доизяснява, защото тя казва, че организация е всяка група, която има някакъв интерес.
Проф. кино Лазаров:
Обсъждахме го много подробно и го приехме.
Янаки Стоилов:
Практически ще има много проблеми, защото ще се явят 5-6 различни групи по един и същи въпрос, всеки ще претендира за нещо и съдът ще се чуди какво да ги прави всички взети заедно.
Проф. Кино Лазаров:
“Организация е юридическо лице или сдружение на юридически лица или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон.”
Конкретно ще се преценява дали отговаря на тези условия. Няма нищо страшно.
Янаки Стоилов:
Тази организация става ли субект, независимо че не е юридическо лице. По тази логика тя е правен субект.
Проф. кино Лазаров:
Става правосубект. Но според,
Янаки Стоилов:
Ако решим да го направим субект по смисъла на процесуалния закон, може. По това няма да спорим, но трябва да знаем какво правим.
Проф. кино Лазаров:
Става въпрос за допълнителната разпоредба. Това е текст, който е гъвкав и който дава възможност за смекчаване на обществени конфликти.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да остане теста на т. 2, а не да отпадне.
Проф. Кино Лазаров:
Да остане.
Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, имате думата.
Надка Балева:
Този текст може да е много гъвкав, но е толкова неясен, че не знам в този му вид как ще се прилага.
Лично мен ме смущава още едно деяние – т. 7. по оспорването има висящо дело.
Ако може законодателят да изясни: висящо дело по същия спор ли, по друго дело ли, от чието разрешаване окончателно зависи решаването на административния спор. Много общо е дадено.
Боян Магдалинчев:
Действително редакцията на т. 7 е трудно разбираема. Един административен акт може да бъде обжалван в една част от една страна и ако го засяга в тази част. В друга част същият административен акт може да бъде обжалван от друго лице. Тук не се прави разлика – “по оспорването има висящо дело”. Да има висящо дело, но от друга страна в друга част на административния акт. Значи ли това че е основание да остане без разглеждане. Според мен, това не е основание. Т. 7 не е основание за оставяне без разглеждане. Има висящо дело. Нека да си има висящо дело.
Янаки Стоилов:
Това значи ли, че т. 7 трябва да отпадне.
Боян Магдалинчев:
Според мен, да. В тази насока много внимателно прегледах чл. 20 от Закона за Върховния административен съд, макар че тук сме в процедурата първоинстанционно обжалване, което включва и регионален и върховен съд, условно казано. Разпоредбите на чл. 20 са много по-точни и изяснени като съдържание от Закона за Върховния административен съд и биха могли да се пренесат по този начин и тук, където вече са ясни като съдържание и като установена практика.
Янаки Стоилов:
Тук единствено, ако не правим редакция, да отпадне т. 7. и да се преценява за всеки отделен случай този въпрос.
Яни Янев:
Във всички случаи има образувано производство. То няма как да е основание за прекратяване, ако не е точно това, че в същия съд, със същото искане.
Проф. Кино Лазаров:
Г-н Стоилов, и със същото искане. В същия съд, между същите страни и със същото искане има образувано друго дело.
Проф. Емилия Къндева:
И със същия предмет.
Янаки Стоилов:
Тогава да го поясним. Според мен, по същия предмет трябва да бъде, или на същото основание.
Добре, така ще гласуваме текста.
Заглавието на чл. 162 да бъде “Проверка на допустимостта на жалбата и протеста”. В т. 2 си остава така, както е. В т. 3 отпадат думите “не съществува или” и в т. 7 става: “по оспорването име висящо дело пред същия съд на същото основание и между същите страни.”
В този вид да гласуваме чл. 162.
Реплика: Да отпадне думата “висящо”.
Янаки Стоилов:
Добре. Нека в тази редакция да гласуваме чл. 162. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 163 има предложение на г-жа Манолова. Искате ли да го мотивирате, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
От начина, по който изписана ал. 2, подразбира се, че се касае за закрит заседание в другите хипотези, но съм го добавила за яснота и за прецизност.
Що се касае за разширението с т. 5, считам по принцип, че трябва и за т. 5 да се предвиди открито съдебно заседание, защото са възможни различни хипотези по изпускане и възстановяване на срок. Примерно, доказване за неполучаване в срок и пр.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това не променя смисъла, а внася допълнителна яснота в текста.
Ако няма възражение, да гласуваме чл. 163 с тази допълнителна промяна с предложението на г-жа Манолова. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 164 няма предложения. Нека да го гласуваме и него. Приема се. Благодаря ви.
Предлагам засега да приключим.
Следващата седмица ще продължим с чл. 165. Следващата седмица отново ще се занимаваме с Административнопроцесуалния кодекс и евентуално с измененията в Търговския закон. Но това допълнително ще ви бъде съобщено. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: