---

П Р О Т О К О Л
№ 8

Днес, 22.02.2006 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Маргарит Ганев, заместник-министър, Николета Павлова, експерт в Съвета по законодателство на МП и Елена Владимирова, проф. Кино Лазаров, експерт в Съвета по законодателство на НС, от Върховна административна прокуратура – Цони Цонев, от Върховния административен съд - Боян Магдалинчев и Александър Еленков, и от Сметната палата – проф. Валери Димитров, председател.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа, откривам заседанието на комисията. Моля да ни извинят поканените за участие в него експерти, но удължаването на заседанието на парламента се налага да започнем с 1 час по-късно нашето заседание при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене проекта на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12/10.08.05, внесен от Министерския съвет-продължение.
Ще продължим с чл. 165. В началото на утрешното заседание мисля, да се върнем към някои отложени текстове, които да приемем или ако има някакви уточнения, те да бъдат направени.
Чл. 165. Съобщаване на акта на съда.
По него няма предложения, освен от Съвета по законодателство.
В чл. 165, ал. 2 думите “ако това се налага” да отпаднат.
В същия член ал. 3 думите “до приключване на устните състезания” да се заменят с думите “до приключване на съдебното дирене”.
Мисля, че ние приехме “до началото на устните състезания”. Същата формула трябва да използваме и тук.
Предложението за отпадане има ли някакво практическо значение?
Проф. Кино Лазаров: Няма.
Янаки Стоилов:
Тогава да го запазим “ако това се налага”, за да не изключваме тази възможност на преценка.
Александър Еленков:
Другият вариант е съдът ги конституира служебно като страни на делото.
Янаки Стоилов:
Нека тогава да остане. Не пречи този текст.
Има ли други предложения. Да запазим текста на вносителя. В ал. 3 да уточним израза, който вече е приет: “до началото на устните състезания”. В ал. 3 предлагаме да бъде: “до началото на устните състезания” и останалия текст да се запази.
Нека да гласуваме този текст. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 166. Връчване на преписи от оспорването и отговор по него.
Има предложение на Мая Манолова: В чл. 166, ал. 2 числото “14” се заменя със “7”. Това е срокът по ал. 2.
По съкращаването на срока имате ли категорично становище?
Заповядайте, г-н Магдалинчев.
Боян Магдалинчев:
Мисля, че предложеният срок 14 дни е разумен. Все пак касае се до първоинстанционно производство при което страната трябва да има възможност, получавайки препис от жалбата, за да може да си организира защитата. 7 дни е твърде малък срок. Мисля, че 14 дневния срок е добър като срок на този стадий на процеса.
Надка Балева:
Като допълнение към това, още повече, че следва да се представят и писмени доказателства. “Писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към договора.” 7-дневният срок е крайно недостатъчен. По този начин може да се стигне до отлагане и фактически не спестяваме съдебно време.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Подлагам на гласуване предложението за 7 дни. Има ли някой, който го подкрепя. Няма.
Да гласуваме целия текст с 14 дневния срок. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 167. Състав на регионалния административен съд.
Има предложение Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов в чл. 167, ал. 1 думите “един съдия” да се заменят с “трима съдии”.
Също има предложение на Мая Манолова за промяна в наименованието - “Състав на съда”. То ще бъде производно от решението, което накрая ще вземем. Така че това предложение да не го обсъждаме тук.
По предложението за броя съдиите имате ли нещо да допълните.
Борислав Българинов:
Колеги, смятам, че регионалните административни съдилища следва да заседават като първа инстанция винаги като тричленен състав, както и досега, тъй като административните съдебни производства са достатъчно тежки и интересите са доста значими и смятаме, че не следва да се поверят само на един съдия да разглежда съответното дело. Това са ни мотивите единствено.
Надка Балева:
Аз имам обратно на това становище мнение. Все пак имаме първоинстанционно производство. Досега на много места са създадени специализирани административни, макар и не официално легализирани в окръжните съдилища, там един съдия на първа инстанция спокойно разглежда делото и го решава компетентно. Това, което се предлага, на практика ми се струва, че би довело при отмяна и връщане да не може да се формира състав. Защото какъв трябва да бъде числения състав на регионалния или какъвто и да е административен съд, за да може да формира тези състави. За това мисля, че не е удачно. И повтарям, все пак е първоинстанционно производство.
Янаки Стоилов:
Сега законът постановява, че е тричленен съставът и въз основа на практическия опит да се ориентираме кое решение е по-доброто.
Цони Цонев:
Този текст го рециклирахме от практиката на някои европейски страни. При нас обаче има не малко случаи, когато делото не разкрива някаква особена сложност по прилагането и тълкуването на закона. Има много дела, по които практиката е пределно ясна, уеднаквена. Няма никакви проблеми. Има много случаи на така наречените типови дела, по които има промяна само в името на жалбоподателя или на ответника. Защо в тези случаи трябва да се ангажира времето и вниманието на трима съдии, когато случаят позволява да бъде решен напълно адекватно и предано от един съдия. Това бяха единствените мотиви, за да предложим тази по-гъвкава и по-разчупена организация на работа.
Ако има нещо, по което би могло да се помисли евентуално и да се прецени дали е добре изчистено, то е за този механизъм, който е предложен в текста: как и в кои случаи съставът да се трансформира в тричленен. Иначе тази идея, според мен, е добра. Така е в Германия, Испания, Португалия. Това е вече утвърден начин на работа на регионалните съдилища.
Янаки Стоилов:
Аз искам да преценим, ако още някой вземе отношение по въпроса, тъй като съображенията, които изисква разглеждането на делото и работата, може би е обосновано предложението съдията да бъде един. Единствено да преценим дали поради възможността за някакво давление върху съдията, дали това не увеличава рисковете, когато той самостоятелно разглежда делото. За мен това е единственото съображение да преценим кое е по-добро – дали от един съдия или от трима съдии. Все пак трима компетентни хора, които участват в делото по-трудно биха се повлияли.
Надка Балева:
Защо заставаме на плоскостта, че съдиите са априори корумпирани.
Янаки Стоилов:
Не казвам априори, но всяка еднолична дейност не подлежи на вътрешен контрол преди следващата инстанция. Заповядайте, г-н Магдалинчев.
Боян Магдалинчев:
Аз възприемам това, което каза колегата Цонев. Зад този състав е регионалният административен съд. Нека да не забравяме, че това е първоинстанционен съд. Дали ще е регионален или не, става въпрос за първоинстанционен съд. Много удачен беше изразът, който използва колегата Цонев. Една гъвкава формулировка е предвидена в ал. 2: “в случаите на фактическа или правна сложност”. Изразът “фактическа или правна сложност” се знае от много отдавна е с утвърдено съдържание, изпълнен със съдържание в практиката и се знае кога един случай представлява фактическа или правна сложност.
Отделно от това, нека не забравяме, че тези производства принадлежат на тези актове, постановени от едноличния съдия, подлежат на касационно обжалване. Така че в това отношение евентуално за неправилно приложение на закона, нещата биха могли да бъдат гарантирани.
Янаки Стоилов:
Извинявайте, че ви прекъсвам, но за да можете да продължите, ако имате становище, да допуснем примерно, че такива конфликтни въпроси като процедурата за възлагане на обществени поръчки се предостави за обжалване на първоинстанционен административен съд. Той се намира най-често в седалището там, където съответния административен орган е взел решението си. Става дума за големи интереси от 100 хиляди и милиони левове. Добре разбирате сложността, в която се намира този човек, който трябва да се произнесе по един такъв въпрос.
Боян Магдалинчев:
В подкрепа на това може да се вземе решение да се премине към ал. 2.
Янаки Стоилов:
Само по предложение на съдията-докладчик.
Боян Магдалинчев:
Кога ще стане това нещо? В кои случаи ще се приеме, че случаят е фактическа или правна сложност и налага съответно създаването на един колективен състав.
Яни Янев:
Колеги, има и позитив и негатив във възприемането на една такава формула. Къде виждам аз позитива?
Позитивът да бъде едноличен състава на съда е в това, че по принцип в нашите административни съдилища задръстването с административни дела е сериозно. Това ще ни освободи и ние ще имаме повече административни състави. Т.е. повече съдии, които ще се занимават с тези дела. Защото така или иначе в един състав конкретният докладчик докладва делото и в по-голямата част от случаите докладът на докладчика е това, което определя мнението на останалите колеги. От тази практическа гледна точка смятам, че тричленният състав не че е формален, но в конкретния случай, когато ние говорим за първа инстанция на разглеждане на нещата в съда, не би било толкова тежко, ако един съдия формира и напише решението как да бъде решено това дело.
Ще ви кажа и къде ще бъде затруднението. Ние ще формираме повече административни състави, но веднага ще ви кажа, че няма да има зали, където да ги направят. Това е едно от нещата, което е практическата пречка. Ако се намери материалното решение на въпроса, то е по-доброто, че ние ще разпределим делата сред повече съдии и ще имаме една по-голяма бързина на производството.
Второто, което бих казал, е във връзка с опасността за сложните от фактическа или правна гледна точка дела във всички случаи считам, че малко по-детайлно тук трябва да го направим. Защото моето притеснение е, като е възможно да е пропуск в моето познание, но поне в административните производства досега фактическа или правна сложност не е било разисквано като характеристика на делото. Ние сега го въвеждаме като текст. В гражданското наказателно производство, ако го има, за мен е пропуск, но все пак ми се струва, че за първи път тук го въвеждаме. И конкретния пример за обществените поръчки спокойно можем да го кажем, когато има конкретен имуществен интерес. В обществените поръчки имущественият интерес е измерим. Т.е. да заложим някакви прагове така, както са в гражданското производство първата и втората инстанция по отношение размера на имуществения интерес.
Янаки Стоилов:
Г-жа Манолова и след това проф. Лазаров:
Мая Манолова:
Моето предложение е в Административнопроцесуалния кодекс за въвеждането на симетрия със законодателството в гражданската и в наказателно-правната му част. Такава процедура по промяна в състава на съда не е известна нито в гражданското, нито в наказателното съдопроизводство. В случая се създава един елемент на субективна преценка дали едно дело от фактическа или правна сложност и това няма нищо общо с материалния интерес, тъй като той може да бъде огромен, но делото да не представлява нито фактическа, нито правна сложност. Тук не е много удачен примерът със закона за обществените поръчки, тъй като там обжалването върви по исков ред.
Янаки Стоилов:
Аз казвам, ако би станало по административен.
Мая Манолова:
Не бих се съгласила и с това, че по принцип един съдия формира волята на целия съдебен състав, тъй като поне практиката на Върховния административен съд по мое впечатление е обратната. Там редовно се пишат особени мнения и мисля, че активно участват и тримата съдии във вземането на едно или друго решение. Те също в определени случаи работят като първа инстанция.
Тук има логика и в двете посоки. Все пак мисля, че по-основното е това, че става дума за първоинстанционен съд и все по-нормално е делото да се гледа с оглед икономия от един съдия. След това има евентуално възможности за обжалване в касационната фаза.
Янаки Стоилов:
Проф. Лазаров, ако имате някакви допълнителни аргументи за едно или за другото.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че и трите алинеи на чл. 167 са правилни и трябва да останат.
Постави се въпросът в ал. 3 – само когато страните могат да поискат то да бъде разгледано от тричленен състав.
Трябва да се приеме може би и такъв вариант, че решението на съдията-докладчик да не може да се обжалва. С други думи, без да е фактическа или правна сложност, да се постъпва по единия или по другия начин. Само отказът по ал. 3 е специфичното тук.
Филип Димитров:
Уважаеми дами и господа, признавам, че може би ми куца нещо в практическите знания. Но идеята, че по искане на страните, пък дори и по претенция на докладчика, би могъл съставът на съда да се променя, ми се вижда доста дискусионна, меко казано. Какво означава това? Че съдията-докладчик признава своята некомпетентност да разгледа сам казуса. Ако е некомпетентен да се отведе по-добре, вместо да вика още двама на помощ. Или пък на страните изведнъж им е текнало, че този съдия няма да им свърши работа и гледат да обърнат мнозинството така, за да спечелят делото. Може би много лаически звучи това, което казвам, но високата правна доктрина, която стои зад подобен възглед, е неразбираема. В този смисъл решително бих подкрепил съображението за това, че би трябвало ал. 2 и ал. 3 да отпаднат.
А оттам нататък що се отнася до състава на съда, ако все пак наистина спазим симетрия, като чели едноличния състав изглежда по-разумен, особено след доводите на г-н Яни Янев.
Надя Антонова:
Колеги, аз също не мога да взема категорично становище за или против предложения текст.
Първо искам да споделя за това, което не прозвуча в предходните изказвания. Така както е формулирана ал.4, че отказът по ал. 3 не подлежи на самостоятелно обжалване, на мен ми се струва, че трябва да се обжалват доводите, трябва да се развие при обжалване на самото решение. Представете си, че ние по този начин въвеждаме едно самостоятелно основание за обжалване, дали случаят има фактическа или правна сложност или няма фактическа или правна сложност. Представете си какво би решила по-горната инстанция. Да не се случи така, че масово съдебни решения да бъдат отменяни поради това, че представлявали или не представлявали фактическа или правна сложност и първоинстанционното решение постановява със законен състав и представете си какво се случва. Моля ви да разсъждаваме в тази посока. Благодаря.
Янаки Стоилов:
А предложение нямате как да излезем от този проблем?
Надя Антонова:
Може би трябва да има някакъв критерий. Дано не съм прекалено консервативна. Но това е едно оригинално решение, което се предлага за този текст с всичките неудобства, които би предизвикало приложението му в практиката. Ние нямаме такава практика. Това, според мен, е сериозно основание – въвеждане на ново основание за атакуване на първоинстанционните решения.
Янаки Стоилов:
Имате основание. Тогава дали да не помислим – някой го спомена в предходните изказвания, въпреки че става дума за административно, а не за гражданско производство, но някои от административните актове имат пряко измерим финансов ефект. Дали тогава да не сложим обективен критерий и всичко да е ясно, а не да се скриваме зад фактическа и правна сложност, когато всъщност реалният интерес има по-голямо значение, а не естеството на делото колко е сложно или елементарно. За това може би тук е хубаво да първи път да помислим за въвеждане, когато интересът е пряко финансово измерим от обжалвания акт, тогава да се търсят другите решения.
Николета Павлова:
Всъщност предходното изказване съвпадаше с това, което аз исках да изразя, което беше в подкрепа на изказването на г-н Димитров. За мен е по-доброто решение да отпаднат ал. 2, 3 и 4, защото биха въвели доста голяма несигурност в първоинстанционното производство и всички негативни по-нататък правни последици вероятно ще могат да се наблюдават по-късно, още повече, че както се каза: “отказът по ал. 3 не подлежи на самостоятелно обжалване.” Аз си мисля , че всички биха искали да прибягнат до хипотезата на ал. 2. Всички страни ще искат първоначално да си увеличат състава. След това ще има възражения, спорове и това ми се струва...
Янаки Стоилов:
Разбрах, в такъв случай можем да оставим само ал. 1. Решавайки броя на съдиите, които формират състава, ако единствено нещо друго правим извън единствената алинея да помислим дали не трябва да сложим ал. 2, когато става дума за пряка финансова измеримост на интереса от обжалвания акт, да сложим една граница и тогава да въведем тричленен състав. Така всички ще е много ясно.
Филип Димитров:
Вярно е, че в ГПК има текст, който определя правни интереси. Добре известно е, че той много рядко е критерий за сложността на делото – има дела с много голям интерес, които са елементарни, и обратно – дела с мижав интерес но от гледна точка на правна сложност са много объркани. Надявам се това нещо да изчезне от ГПК за в бъдеще. За това се питам има ли смисъл да преповтаряме една норма, която сама по себе си събужда съмнение. Струва ми се, че разумното нещо е да се опитаме да гласуваме предложението на г-жа Манолова, защото това засега се оформя като алтернатива на другото.
Мая Манолова:
Как ще се мери интересът. Примерно, ако става дума за незаконно строителство, ще мерим ли колко струва сградата, която подлежи на премахване.
Янаки Стоилов:
Казвам, когато е пряко измеримо. В някои случаи не може пряко да се измери, но има някои случаи, когато самият акт съдържа каква е цената, стойността.
Мая Манолова:
Много малко са тези случай, според мен.
Янаки Стоилов:
Тогава да въведем и двата критерия и така става всичко.
Единственото категорично дотук е да остане само ал. 1. Ако има други предложения, да се формулират и тогава да ги гласуваме като допълващи на ал. 1. По ал. 1 остава да решим само от един или трима съдии да бъде състава.
Да гласуваме предложението за трима, тъй като то е допълнително предложение на г-н Българинов.
Яни Янев:
Г-н Председател, аз имам друго предложение. Да не гласуваме в момента ал. 2. И без това имаме доста текстове, които трябва да се дообмислят, нека и този да остане в това число.
Янаки Стоилов:
Предлага се да отпаднат 2, 3 и 4.
Яни Янев:
Да гласуваме за ал. 3 и 4, но за втора нека да помислим.


Надка Балева:
Мисля, че няма смисъл да гласуваме ал. 3 и 4, защото при една по-добра формулировка на ал. 2, просто няма да има необходимост от 3 и 4.
Янаки Стоилов:
Аз казах, че сега ще гласуваме само за определяне числеността на състава в ал. 1, без да решаваме въпроса какъв е съдът. Ако някой има предложение за друга втора алинея, ще го гласуваме. Иначе ще гласуваме да отпаднат ал. 2, 3 и 4. Ако има друго предложение, ще го гласуваме.
Александър Еленков:
Ако ал. 1 остава в състав от трима съдии, няма нужда да гласуваме ал. 2, 3 и 4.
Филип Димитров:
Колеги, аз предлагам да не отлагаме гласуването. Защото ал. 2 с нищо не е по-добра от ал. 3. В известен смисъл тя е даже по-абсурдна, защото предполага констатации от страна на самия съдия на своята собствена негодност да си върши работата. Всъщност за това става дума. Или пък негодност да поеме съответната отговорност. Струва ми се, че просто няма мегдан тя да бъде третирана като по-добра от ал. 3 с нищо.
Янаки Стоилов:
Добре. Тези, които поддържат предложението за трима съдии, да гласуват. Един “за”. Не се приема. Остава другото предложение.
Да гласуваме за отпадането на ал. 2, 3 и 4. Благодаря ви. С незначителна подкрепа за останалото те отпадат.
Има ли друго предложение за текст на ал. 2, различна от предлаганата от вносителя. (Не.)
Текстът остава с една алинея. Съдържанието ще бъде определено с оглед на общото решение за вида на този съд. За това, г-жо Манолова, второто предложение не го обсъждаме сега.
Чл. 168. Състав на Върховния административен съд. Тук са трима съдии. Няма предложение.
Елена Владимирова:
Тъй като се подготвя едно изменение на Закона за чужденците – чл. 46, ал. 2, в който заповедите за налагане на принудителни административни мерки и експулсиране, отнемане право на пребиваване, сме предвидили текст, в който директно се отива на петчленен състав на Върховен административен съд с оглед защита на класифицираната информация по този род дела. Тъй като в Закона за съдебната власт има също текст, че се гледат от тричленен състав, искаме да сме в съответствие поне с административния закон и затова предлагам към текста да добавим “ако не е предвидено друго”. Още повече, че има такъв прецедент в Закона за съдебната власт – чл. 34 предвижда, че дисциплинарните дела срещу магистратите се обжалват пред петчленен състав по решение на Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Този аргумент, че се разглеждат дела, в които се използва класифицирана информация за това трябва да са повече съдиите, не е ли обратен
Елена Владимирова:
Понеже е единствена и последна инстанция. Това ни е съображението.
Янаки Стоилов:
Аз не знам какво смятат останалите колеги, но аз мисля, че е по-добре да се придвижим към тричленен състав, включително и в специалните закони, защото този петчленен състав става твърде тромав.
Елена Владимирова:
Тогава трябва да кажем, че това е единствена инстанция. По логиката решенията на тричленните състави се обжалват пред петчленен състав.
Янаки Стоилов:
Това трябва да го разглеждаме при темата за обжалването, а ние тук определяме състава на Върховния съд, като сме в главата на първоинстанционен съд.
Елена Владимирова:
Да, но ние искаме това да е единствена инстанция. Петчленният състав да е единствена инстанция.
Янаки Стоилов:
Трябва обаче да уеднаквим аргументацията. Досега се говореше, че един съдия е достатъчен, за да се справи с едно дело, а сега казваме, че трябва да са петима, за да се справят с него, макар и като единствена инстанция.
Боян Магдалинчев:
Действително има случаи, когато разглеждането на делата в състав от трима души съдии не е само единствено достатъчно условие. Разглеждането на нормативните актове, подзаконовите нормативни актове, досега практиката е такава, законът е такъв, че се разглеждат в състав от 5 души съдии от Върховния административен съд. Ако възприемем тази логика – само тричленни състави, аз мисля, че това също е залегнало при обжалването, при оспорването на нормативните административни актове и мисля там да го поставя въпроса. Но така или иначе, понеже се извежда тук, аз считам, че не във всички случаи трябва да бъде този аргумент, може да бъде единствено водещ за регионален съд и това, което говорим за върховния съд за числеността.
Изразявам своята позиция, своето становище, че нормативните административни актове, подзаконовите актове винаги трябва да бъдат разгледани в един по-широк форум, какъвто е петчленния състав. Там значимостта на обстоятелствата са различни.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам ние да запазим тук правилото, че като първоинстанционен съд Върховният административен съд действа в състав от трима души, а когато уреждаме обжалването на нормативни актове, когато евентуално разглеждаме обжалването на единствена инстанция, там вече можем да допуснем съставът да бъде по-широк. Нека там да уредим тези случаи като специални, а не тук да вкарваме въпроси в първоинстанционния съд. Ако той не е единствена инстанция или другият случа, който давате, има основание да бъде помислено и там да допуснем тези възможности. Тук предлагам нищо друго да не пишем.
Боян Магдалинчев:
Предлага се като по-гъвкаво решение, защото специалните закони предвиждат или петчленни, или тричленни или двуинстанционно производство. А фиксирайки го тук, това означава всички специални закони да бъдат преработени в съответствие с този текст.
Решението е на Висшия съдебен съвет. По дисциплинарните производства подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в петчленен състав. Производството приключва. На други места е предвиден тричленен състав. В специалния закон се определя числеността, а не в общите закони.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че не е необходимо нищо да се предвижда, ако специални съображения налагат и специален закон го предвиди, ще остане така, както предвижда специалния закон. Но нека да си припомним, че ние преди малко приехме състава на регионалния съд с един съдия и за върховния съд – трима съдии. Получава се градацията и не е необходимо вместо трима да бъдат петима. Да си остане текстът както е.
Четин Казак:
Може би за да се реши този проблем бих предложил компромисен вариант, както това вече е факт в много други закони, да се пише: Върховният административен съд разглежда делото в състав от трима съдии, освен ако не е предвидено друго в специален закон.
Проф. Кино Лазаров:
Освен ако специален закон не предвижда друго.
Янаки Стоилов:
Според мен няма нужда нищо друго да записваме по две причини – някои от правните принципи или правните догми са приети без да са записани, а освен това ние в чл. 2 вече сме записали, че когато няма специален закон, тогава се прилагат тези правила. Кодексът се прилага пред всички органи доколкото със закон не е установено друго.
Елена Владимирова:
Това го знаем, но всички възразяват. Колеги от всички министерства, особено от Министерството на вътрешните работи.
Янаки Стоилов:
Въпросът е дали ще разглеждаме закона като учебно помагало или като правен акт. Ако се ориентираме към първото, аз съм готов да запишем и допълнителни неща, които да служат и като инструкция на правоприлагащите органи.
Да гласуваме чл. 168 във вида, в който е предложен. Благодаря. Приема се.
Чл. 169. Определяне на тричленните състави.
По него няма предложение.
“Чл. 169. Когато съдията-докладчик не участва в предварително определен постоянен тричленен състав, за останалите двама съдии се прилага чл. 160, ал. 2 и 3.”
Какво ще кажете за тези постоянно определени състави. Има ли нещо, което да урежда тази разпоредба.
Проф. Кино Лазаров:
Да отпадне.
Надка Балева:
Мисля, че текстът на чл. 169 така, както е мястото в систематизацията не обслужва само чл. 167 с онези алинеи, които отпаднаха, а обслужва и чл. 168.
Янаки Стоилов:
Колеги, моля да запазите тишина, за да можете да чуете този, който говори или поне аз да мога да го чувам. Който желае може да направи изказване.
Надка Балева:
В чл. 167 можеше да не участва съдията-докладчик, то когато разглежда Върховният административен съд в тричленен състав, как съдията-докладчик да не попада в този състав.
Надя Антонова:
Чл. 169 става излишен.
Александър Еленков:
Аргументът е един единствен – Върховният административен съд е с постоянно определени тричленни състави.
Янаки Стоилов:
Т.е. може да отпадне текста.
Мая Манолова:
Формално правя предложение да отпадне чл. 169.
Янаки Стоилов:
Които са за отпадането на чл. 169, моля да гласуват. Благодаря. Против? Няма. Приема се отпадането на чл. 169.
Чл. 170. Спиране изпълнението на административния акт.
Предложение на г-жа Манолова. Мисля, че по т. 1 не е толкова съществено предложението. То е подразбиращо се. А по т. 2 се съкращава срокът.
Елена Владимирова:
Точно такъв текст има в специалния закон. Така че и да го има и да го няма, не е от значение.
Янаки Стоилов:
Само за срока?
Мая Манолова:
За срока. Едно, че такава е практиката и друго, че има различни критерии към съда и към страните евентуално за обжалване. Казано е, че съдът се произнася незабавно с определение, а след това жалбата се депозира в 7-дневен срок, което просто противоречи на бързината, с която трябва да реагира съда. Предложила съм го с оглед симетрия. Освен това, има ред случаи, в които частните жалби се подават в тридневен срок.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че ал. 1 е необходимо да остане. Това е едно постижение на нашата правна система.
За ал. 3 – срокът е важен и той трябва да бъде къс, защото тук се засягат много интереси, които трябва да получат спешно разрешение от по-горния съд. Предлагам да остане текста.

Боян Магдалинчев:
Аз доколкото разбрах проф. Лазаров е за седемдневния срок , а не за тридневния. Все пак нека да не забравяме, че сме в процедура на обжалване. Да му се даде възможност в тридневен срок – ние вече дискутирахме въпроса. Да му се дадат три дни е крайно недостатъчно време, за да може страната да се подготви във връзка с оспорването на акта. За това мисля, че седемдневен срок е нормален и логичен. Тридневният срок е кратък.
Мая Манолова:
Тук става дума за изключително сериозно накърняване на интереси. Иска се спиране, отказва се, или примерно се допуска. В такъв случай защо караме съдът да се произнася незабавно, след като страната после има цели 7 дни да пише жалба.
Янаки Стоилов:
Най-същественият аргумент за предложението на г-жа Манолова е, че има определени фактически действия, чието отстраняване се затруднява колкото по-дълъг става срока. Тук има някакъв резон да се мисли за съкращаване, защото после дори съдът да постанови нещо друго, понякога последиците от извършеното, защото става дума за допуснато предварително изпълнение. В случая е важно не колко време има да се подготвят, а дали съдът може да реагира достатъчно бързо, за да неутрализира определени действия, които предишният акт е допуснал. Това е смисълът на съкращаването тук.
Проф. Кино Лазаров:
В подкрепа на това, което казахте, мога да кажа един аргумент, че едно прибързано предварително изпълнение, или което не е пресечено от решение на съда, може да направи безсмислено самото обжалване.
Янаки Стоилов:
Може би тук има основание за този тридневен срок да бъде почти максимално съкратен периода на обжалване.
Боян Магдалинчев:
Ако съдебният акт е присъден в петък и тогава е съобщено, в събота и неделя реално няма възможност да се организира, а в понеделник му изтича срока. Преценете, но сроковете ( 7 дневен) не са чак толкова дълги, за да има реална възможност той да се защити.
Янаки Стоилов:
Заинтересованият може да пусне жалбата в момента, в който му е обявен акта, в същия ден.
Чуха се аргументите, ще гласуваме предложението.
По т. 1 поддържате ли предложението си, г-жо Манолова. (Не.)
Добре, тези, които са за съкращаване на срока по ал. 3 от 7 дни на 3 дни, моля да гласуват.
За 7 дни кои са? Благодаря ви. Остават 7 дни.
Няма други предложения по чл. 170.
Чл. 171. Допускане на предварително изпълнение от съда.
Тук има едно предложение на Съвета по законодателство, като се добавя “по искане на страна”. Става дума съдът да допусне предварително изпълнение. Това не е ли ясно. Да го добавим: “по искане на страна”.
Нека да гласуваме с това допълнение чл. 171. Приема се. Благодаря ви.
Чл. 172. Предмет на съдебна проверка.
Има предложение на Съвета по законодателството. Тя е редакционна: “Нищожност може да се обяви след изтичане на срока по чл. 152, ал. 1, т.3.”
Бележката е редакционна. Можем да я възприемем.
Нека да гласуваме чл. 172. Благодаря. Приема се.
Чл. 173. Съдебен контрол и оперативна самостоятелност.
Има предложение на Българинов, Софиянски и Каракачанов този текст да отпадне.
Проф. Кино Лазаров:
Този текст в предишните варианти имаше друго съдържание, малко по-различно. Ако остане както е сега, по-хубаво да го няма. Съгласен съм с колегите.
Предишното съдържание беше такова:
“При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законност на административните актове.”
Янаки Стоилов:
Добре, предлагам да приемем този текст. Той е с по-добра редакция и изяснява по-точно смисъла. Можем ли да го приемем с тази допълнена пояснителна редакция. Има ли възражения.
Който подкрепя редакцията, моля да гласува. Благодаря ви. Не се приема предложението на народните представители и се приема текстът с допълнената редакция.
Чл. 174. Тежест на доказване. Няма предложения.
Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
По чл. 175. Доказателства.
Има предложение на народните представители Българинов, Софиянски и Каракачанов – изречение второ да отпадне. Сигурно има предвид за ал. 1.
Има бележка от Съвета по законодателство. Думите “отново свидетелите” да се заменят с “отново лицата, дали сведения пред административния орган”. Думите “вещи лица” с “експерти”.
Проф. Кино Лазаров:
Вие приехте обратното. Навсякъде “експерти” да се замени с “вещи лица”.
Янаки Стоилов:
За свидетелите как беше.
Проф. Кино Лазаров:
За пред съда остава “свидетелите”
Янаки Стоилов:
Приемаме: “Лицата, дали сведения пред административния орган”, а “вещите лица” си остават.
Четин Казак:
Ако ще приемем, че пред съда тези лица ще имат качеството на свидетели, тогава текстът може да бъде:
“Съдът може да разпита отново като свидетели лицата, които са ...”
Проф. Кино Лазаров:
Да, точно това е идеята.
Янаки Стоилов:
Да приемем тази редакция тогава. Да ги разпита като свидетели, да не въвеждаме някаква нова терминология - “лицата, дали сведения”.
Проф. Кино Лазаров:
Без това не може.
Надка Балева:
М първата част ние приехме, че има лица, които дават сведения.
Янаки Стоилов:
Тук понеже е в съдебно производство, може да се каже: “лицата, дали сведения, да се разпитат като свидетели.” И нататък можем да използваме и тази терминология.
По ал. 5 имате ли някакви бележки?
Да гласуваме с тази редакционна бележка в ал. 1 чл. 174 и чл. 175. Благодаря. Приема се.
Чл. 176. Решение по делото. Няма предложения.
Ал. 1 да бъде:
“Ал. 1. Съдът постановява решение в срок един месец от разглеждането на делото.”
“Ал. 1. Съдът постановява решение в срок един месец от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.”
Вторият текст е по-ясен. Този срок – едномесечният, не става ли дълъг.
Приемаме чл. 176 с редакционната бележка - ... от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.”
Чл. 177 Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт.
Тук няма нито предложения, нито бележки.
Чл. 178. Предварително обезщетение.
Тук се предлага: “Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение.”
Проф. Кино Лазаров:
Техническа грешка е.
Янаки Стоилов:
Да се смени заглавието. Такова е предложението и на г-жа Манолова. Приемаме го.
Гласуваме чл. 177 и чл. 178. Благодаря ви.. Приемат се.
Четин Казак:
В тези правомощия на съда включва ли се възможността съдът да даде задължителни предписания на административния орган.
Янаки Стоилов:
“Чл. 177 (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му.”
Мисля, че е добър този текст.
Проф. Кино Лазаров:
Има предвид другите случаи, вероятно.
Четин Казак:
Когато той отмени акта, може ли да даде задължителни предписания към административния орган, ако трябва да се издаде отново административния акт.
Проф. кино Лазаров:
Той може да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.



Янаки Стоилов:
В единия случай той дава указания по тълкуването и прилагането на закона, а не буквално по съдържанието на акта, което не може да прави според ал. 3.
Чл. 179. Поправка на очевидна фактическа грешка. Тук няма предложения.
Чл. 180 Постановяване на допълнително решение.
Има предложение на г-жа Манолова. Искате ли да поясните?
Мая Манолова:
Имала съм предвид създаването на симетрия между постановяването на допълнително решение по начина, по който то е уредено в ГПК. Предлагам допълнително решение да се постановява в открито съдебно заседание.
Янаки Стоилов:
Вашите предложения как се съотнасят към съществуващите алинеи.
Мая Манолова:
Ал. 1 остава. Ал. 2 се променя по начина, по който съм го направила и срокът става едномесечен и се създава нова ал. 3.
Тук се променя принципът. Аз предлагам това да става в открито съдебно заседание.
Янаки Стоилов:
Мисля, че тази нова ал. 2 е излишна, защото целият въпрос е решен в чл. 180, ал. 1 и ние можем да я допълним:
“Чл. 180. (1) Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.”
Няма нужда да създаваме друга алинея по този въпрос, а само ще допълним вашето предложение за срока.
А сега да видим ал. 2 от вносителя и вашата ал. 3 в какво съотношение са.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че ал. 2 на проекта дава решение на тези въпроси, защото казва в кои случаи заседанието ще бъде открито и в кои закрито. Много гъвкаво е решението, защото, ако са били проведени устни състезания по този въпрос, по който се иска поправка – допълнително решение, естествено не е нужно да бъде решено на закрито заседание. И обратно в останалите. То подлежи на обжалване по линия на първоначалното решение. Няма разлика между двата текста.

Янаки Стоилов:
Разликата е, че вносителят предвижда, че ако са били проведени устни състезания с призоваване на страните, тогава може да е закрито заседание. В останалите ще е открито. Говорим да разграничим случаите. Защо да се правят повторни призовавания и устни състезания, за да се допълни решението.
Мая Манолова:
Има много случаи, в които адвокатът иска да изложи цялата си теза в устни състезания, но не му се дава възможност за това, защото просто графикът е напреднал и по ред други съображения.
Янаки Стоилов:
Това е друго основание за оспорване на решението, а не това, че се допълва решението. Защото едното е процесуално основание, а другото е материално.
Мая Манолова:
А хипотезата на представяне на писмени бележки в седемдневен срок след това, е ли е това устно състезание или не е. Писмените бележки, които са обичайна практика на всички съдебни състави и се представят, примерно, в двуседмичен срок. Писмена защита и това е съдебната практика.
Александър Еленков:
Преди да пристъпите към гласуване на предложението на г-жа Манолова, искам да ви обърна внимание, че текстът на ал. 3 не е съобразен с ал. 1 на чл. 180. Доколкото разбирам по ал. 1 няма спорове. В такъв случай съдът разглежда молбата в открито заседание поставя въпроса, а когато по свой почин постановява. За това ви предлагам, ако е съгласна г-жа Манолова тук да стане:
“Допълнителното решение се постановява в открито заседание.”
Вашето предложение да претърпи тази промяна, за да включи и случаите, в които съдът по свой почин.
Мая Манолова:
Не възразявам. Но в случая механично съм пренесла текста от ГПК.
Янаки Стоилов:
В друг смисъл. Как в открито заседание, ако по оспорванията са били проведени устни състезания. Точно обратен е смисълът. Ако страните не са участвали в устни състезания, тогава трябва да се призоват, а не когато са участвали в устни състезания тогава да ги призоваваш да се произнесе съдът пред тях.
Да не усложняваме допълнително въпроса. Веднъж казваме да облекчим процедурата, ние с повторното призоваване на страните във всички случаи я забавяме, дори и да не е толкова сложно допълването на решението. Аз разбирам на колегите съображението. Те казват може да има нещо нередно в хода на производството и когато се призоват страните, то ще се отстрани или пък те ще си защитят по-добре интереса. Само, че това е друго основание, на което може да се оспорва актът, а не допълването на решението.
Проф. Анелия Мингова:
По начало има реална опасност, ако е закрито заседанието, тази процедура по допълване да излезе извън предметните си характеристики и да се изроди в нещо друго. Има го този риск. Как може страните да не участват и след това да се изправят пред едно допълнително решение, което подлежи на същия режим както допълненото – става някакъв общ акт, или да не е общ.
Янаки Стоилов:
То се обжалва.
Проф. Анелия Мингова:
То се обжалва, но защо да предизвикваме ние в нашата регламентация допълнителна възможност за обжалване, когато могат нещата да се изчистят в рамките на откритото заседание. Т.е. това производство се възобновява. То не е приключило, защото не е завършило с акт в цялата си част.
Янаки Стоилов:
Вече има един акт. Има издадено решение на съда.
Проф. Анелия Мингова:
Когато има непълно решение, то не обхваща целия предмет, за който съдът е сезиран. По непроизнесената част няма акт. Като няма акт, имаме незавършено производство. Като има незавършено производство, то не може да бъде завършено по други принципи, които са важали до този момент.
Янаки Стоилов:
Добре. Нека всеки от нас да си определи позицията по въпроса, за да отговорите. Когато съдът ги призове, изчерпани са устните състезания, съдът се е произнесъл, но не по цялата част.
Проф. Анелия Мингова:
Само пледоария има в тези случаи, когато всичко друго е направено, но това не може да не се повтори. Защото иначе излизаме извън рамките на това, което се цели с допълването. Може да отиде в друга посока. Може да се измени и това, което вече е произнесъл.
Янаки Стоилов:
Това разбира ли се от редакцията на ал. 3, защото тя не дава категоричен отговор дали страните нещо ще казват допълнително или само ще наблюдават.
Проф. Анелия Мингова:
То зависи на каква фаза е приключило разглеждането по непроизнесената част. Съдът това също ще го преценява и затова има нужда от открито заседание.
Четин Казак:
Има ли срок, в който съдът може да издаде допълнително решение.
Янаки Стоилов:
Да. В едномесечен срок.
Четин Казак:
Тъй като изрично е записано, че когато не се е произнесъл по цялото оспорване. Цялото оспорване е вече приключило. Всяка една от страните е дала своите доводи, дала е своите доказателства. Имало е пледоарии на страните по цялото оспорване. Но съдът накрая в решението си е пропуснал да вземе отношение по цялото оспорване, именно за това мисля, че няма нужда отново да се правят, да се повтарят пледоариите върху цялото оспорване.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Казак, застъпихте най-крайното становище, което никой не го поддържа. Тук сме все хора, които с процеси сме се занимавали, най-вече съдиите от практиката. Една е хипотезата, в която не се предвиждат устни състезания според проекта.
Четин Казак:
Точно същата е хипотезата. В ал. 2 пише, че когато са били проведени устни състезания по време на оспорването, тогава е закрито заседанието. Това е предложението на вносителя и аз го намирам за уместно. По време на оспорването, когато са проведени устни състезания, те са били за целия обхват на оспорването. Но съдът в крайна сметка е пропуснал.
Проф. Анелия Мингова:
Проблемът, че някоя от страните може да възразява, че са й нарушени правата при провеждане на устните състезания. Тя няма как да го направи, ако й допълнят решението без нейно участие. Още повече, че има по свой почин тая процедура, която е различна от това по ГПК, Мая.

Янаки Стоилов:
Тя ако оспорва решението затова, че са й нарушени процесуалните й права, е друго основанието, а не допълване на решението. Тук тя може единствено да иска да присъства, за да може да реагира, ако някой твърди, че съдът се е произнесъл или непроизнесъл, тя да може да се защити и да каже: Напротив, това не нахвърля искането или пък остава в еди-какъв си обем. Само за това има смисъл тя да присъства, а не да обяснява, че са й накърнени процесуалните права, защото тогава на друго основание ще оспорва решението.
Янаки Стоилов:
На друго основание не може да оспорва само частта, която е произнесена, а не и по непроизнесената. Там няма какво да обжалва.
Александър Еленков:
Искането пред съда е едно единствено. Моля да обявите нищожността, моля да отмените акта. Практически съдът може да не се произнесе само тогава, когато отменя в една част и в останалата част отхвърля жалбата. Практически това е.
Друга практическа възможност е когато е поискано алтернативно обявяване на нищожност или отмяна поради незаконосъобразност – да го е отменил като незаконосъобразен, да е пропуснал.
Янаки Стоилов:
Добре. Отделихме достатъчно внимание на тази дискусия.
Първо да гласуваме предложението за едномесечния срок. Които го подкрепят, моля да гласуват. Вашето предложение, г-жо Манолова, го добавяме в ал. 1 – в едномесечен срок.
По спорния въпрос за ал.2.
Надя Антонова:
Обаче не от обявяване на решението, а от съобщаване на решението.
Янаки Стоилов:
Ще отразим бележките.
По алтернативните варианти. По ал. 2, който е за предложението на г-жа Манолова, моля да гласува.
Надя Антонова:
Съдът разглежда не молбата, а делото и по собствен почин може да предизвика това производство.
Мая Манолова:
С редакцията на г-н Еленков.

Александър Еленков:
Допълнителното решение се постановява в открито заседание.
Янаки Стоилов:
Добре, нека да чуем точно какво гласуваме.
Александър Еленков:
Г-жа Манолова се съгласи ал. 3 текстът, който тя е предложила, да претърпи корекция. Не “съдът разглежда молбата”, а “допълнителното решение се постановява в открито заседание.” или “съдът постановява допълнително решение в открито заседание.”
Янаки Стоилов:
Прочетете целия текст както ще бъде.
Александър Еленков:
Ал. 2 остава или не остава?
Янаки Стоилов:
Нали нейното предложение е алтернативно на ал. 2. Каква редакция предлагате на предложението на г-жа Манолова, което ще е заместващо на ал. 2, ако се приеме.
Александър Еленков:
“Съдът постановява допълнително решение в открито заседание с призоваване на страните, което подлежи на обжалване по реда на първоначалното решение.”
Янаки Стоилов:
Този вариант ще се гласува. Ако не се приеме, ще гласуваме основния.
Четин Казак:
Един уточняваш въпрос. От тази редакция излиза, че непременно в същото заседание съдът ще призове страните и ще им даде решението.
Янаки Стоилов:
Не означава това. Чухте редактирания вариант на предложението на г-жа Манолова. Който го подкрепя, моля да гласува. Благодаря. Приема се предложението. Нека да се отрази редакцията.
Чл. 181. Действие на съдебното решение.
Надя Антонова:
Имам уточняващ въпрос по ал. 2 на чл. 179. Няма основание за...
Янаки Стоилов:
Няма да се връщаме сега към този текст. На следващото заседание ще се върнем към някои отложени текстове и ако някои от колегите след преглеждането на целия приет до тук закон открие нещо, което заслужава внимание, утре ще го обсъдим.
Продължаваме с чл. 181. Действие на съдебното решение. Няма предложения по него.
Проф. Кино Лазаров:
Има. Предлагам ал. 3 да гласи така:
(3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.
Защото при сегашната правна система и при съдебната практика съдът не е обвързан с основанията им. Може и е длъжен да разгледа един унищожаем акт на всичките 5 основания. Това е касационно обжалване. Въпросът е дали може втори път да се обжалва този акт на друго основание.
Янаки Стоилов:
Добре, нека да го запишем. Има смисъл.
Александър Еленков:
Има едно определение, публикувано в сп. “Административно право”, което тричленен състав застана на становище, че основанието за оспорване на административния акт е винаги едно, едно единствено – незаконосъобразност. Какво друго основание може да има?
Проф. Кино Лазаров:
Не е така. В закона е казано, че основанията са пет.
Янаки Стоилов:
Не, нищожност и незаконосъобразност - те са отделни. Нека да рационализираме процеса. Да не стане така, че на всяко едно основание поотделно да текат производства, което създава възможност за злоупотреба на самото право.
Чл. 181 остава с тази допълнена редакция.
Чл. 182. Споразумение пред съда. Няма предложения. Приемаме и него.
Раздел ІІ. Оспорване на общи административни актове.
Чл. 183. Срокове за оспорване. Няма предложение.
Чл. 184. Действие на оспорването. По него също няма предложение.
Чл. 185. Съобщение на оспорването. Има предложение на г-жа Манолова – в срок от един месец.
Мая Манолова:
По принцип тук идеята е за осигуряване на бързина.
Янаки Стоилов:
Има една бележка от Съвета по законодателство, че от записа по ал. 2 означава, че всички съдилища ще трябва да публикуват решенията си на страницата на Върховния административен съд. Може би трябва да поясним, че те трябва да си ги публикуват на собствена страница. Или да не ги задължаваме да правят това нещо.
Записваме това за едномесечния срок и другите текстове ги приемаме така, както са по вносител.
Боян Магдалинчев:
По чл. 182, ал. 3. Ние сме в раздела за оспорване на общи административни актове, като легалната дефиниция на общия административен акт е дадена в чл. 65. Аз мисля, че въвеждайки специална процедура по ал. 3 за лицата, участвали в производството пред административния орган, ние създаваме двойствен режим за съобщаването на оспорването. Мисля, че ал. 3 може да отпадне, защото по този начин се уеднаквява режима за всички субекти.
Ал. 1. казва: “Ако оспорването е редовно, съдът го съобщава чрез обявление в “Държавен вестник””, което посочва всички тези обстоятелства, които са отразени там. Защо трябва по отношение на лицата, които са участвали в производството, да има отделен ред.
Янаки Стоилов:
Лицата, които са участвали, те не получават ли съобщението чрез самото си участие.
Боян Магдалинчев:
Нали съобщаваме в Държавен вестник. Защо отделно за тези лица трябва да правим съобщаване. Защо създаваме двойнствен режим за тях.
Янаки Стоилов:
Добре. Да отпадне ал. 3.
Мая Манолова:
Основните принципи, които въведохме в кодекса са за обжалване на всякакви административни актове, независимо от техния интерес, включително действия или бездействия на администрацията. Мисля, че по принцип изпращането на нарочно съобщение ще кореспондира с общия дух на кодекса.
Янаки Стоилов:
Има предложение за срока. Мисля, че го възприемаме със съгласие. По ал. 3 има предложение да отпадне специалния режим.
Колеги, преминаваме към гласуване. По чл. 185 има предложение за отпадане на ал. 3. Които го подкрепят, моля да гласуват. Приема се.
Гласуваме чл. 183, чл. 184 и чл. 185.


Боян Магдалинчев:
По чл. 185, ал. 1. Понеже чух, че колегите народни представители повдигнаха въпроса какво значи, “ако оспорването е редовно”. Аз мисля, че би следвало да се изясни в някакъв вид и може би става въпрос ако оспорването е редовно откъм форма и съдържание на жалбата или протеста. Само от тази страна. Ние сме на този стадии на процеса, че не можем друго да обсъждаме. Затова казваме ако е редовно по форма и съдържание жалбата или протестът.
Янаки Стоилов:
С какво предлагате да се замени думата “редовно”. ( с “допустимо”.) Но те влагат и нещо друго, а не само допустимо.
Боян Магдалинчев:
Оспорването се извършва с жалба или протест.
Янаки Стоилов:
Откакто вкарахме теоретични термини в законодателството имаме доста проблеми, като с формата на държавата, която се оказа, че се тълкува по един неизвестен за нас начин.
Всъщност в термина “редовно” се разбира да има съответните формални реквизити. Според мен, “редовно” е по-ясно отколкото ако сложим някакви определения към него.
Гласуваме трите текста – чл. 183, чл. 184 и чл. 185. Приемат се.
Преминаваме към чл. 186. Страни.
Има предложение на Съвета по законодателството.
В чл. 186 се създава нова ал. 3 и ал. 3 да стане ал. 4.
“Ал. 3. Всеки, който има правен интерес може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до приключване на съдебното дирене (или термина, който сме възприели) без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се предоставят на насрещните страни.”
Проф. Кино Лазаров:
Това е добре.
Янаки Стоилов:
Това е едно допълнение. Става дума за общ акт без да се повтарят извършени действия може да се напластява състава на участниците. Това, според мен, е допълнителна възможност за защита на интереса на лицата, които са засегнати от този общ акт.
Да уточним терминологията. Вместо “до приключване на съдебното дирене” да стане “до приключване на устните състезания”.
Ал. 3 ще стане ал. 4.
Които подкрепят това предложение, да гласуват. Благодаря ви. Приема се чл. 186 с уточнената редакция.
Чл. 187. Действие на решението. Няма предложения и бележки.
Чл. 188. Приложимост на разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
Предлага се заглавието да бъде “Субсидиарно прилагане”. Това е в съответствие с вече приети такива редакции.
Преминаваме към Раздел ІІІ Оспорване на нормативни административни актове. Тук мисля, че трябва да възприемем заглавието:
“Оспорване на подзаконови нормативни актове.”
Това се прие още в началото.
Чл. 189 Предмет на оспорването.Няма предложения по него.
Чл. 190. Право на оспорване. Също няма предложения.
Четин Казак:
В ал. 2 на чл. 189 думата “свои” да се замени с “техни”.
Янаки Стоилов:
Още в началото приехме промяната - “подзаконови нормативни актове”, и затова е необходимо тук да бъде така. Ако нещо друго трябва да коригираме, кажете.
Чл. 191. Безсрочност на оспорването. В ал. 2 на чл. 191 да добавим:
(2) Последващо оспорване на същия нормативен акт е недопустимо на същото основание.
Нали е необходимо това допълнение?
Проф. Кино Лазаров:
Аз съм си го записал, но се колебая, защото те ще търсят друго основание. Има резон. Оспорва се. Представете си един е оспорвал на основание на две алинеи, два текста, следващ не може да оспори други текстове. Би трябвало да може. За това да си остане “на същото основание”.
Янаки Стоилов:
Предлагам да добавим “на същото основание”, защото този акт съдържа много разпоредби и един може да атакува част от тях, а друг – да атакува други.
Добре, добавяме го.
По чл. 192. Съобщение за оспорването. Няма предложения.
Чл. 193. Страни. Също няма предложения.
Чл. 194. Действие на оспорването. Няма предложения.
По чл. 195. Подсъдност и състав на съда. Предложение на няколко народни представители.
Първото на Българинов, Софиянски и Каракачанов: “който разглежда делото в състав от трима съдии”.
Нормативните подзаконови актове се обжалват пред Върховния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съди.
Г-н Магдалинчев преди това разви аргументите за петчленния състав, както е записано тук.
Проф. Анелия Мингова:
Аз го направих това предложение, като го съгласувах. Още на първото обсъждане се дадоха бележки, а тук присъстваше и председателя на Върховния административен съд. Идеята беше тази, че като се въвежда по принцип двуинстанционност на съдебния контрол за всички видове актове, включително и за подзаконовите нормативни актова, това във всички случаи би позволило и петчленен състав да се произнесе по тях, поради което аз предлагам този петчленен състав в този случай да бъде втората инстанция. Върховният административен съд, когато действа като инстанционен съд, независимо кой е предметът на обжалване, винаги да действа в състав от трима съдии. Когато се обжалват актове, единствено в случаите, в които той може да бъде втора инстанция – това е случаят на подзаконовите нормативни актове, тъй като по тях е първа инстанция, само тогава да се създава друг вид орган в рамките на ВАС, който да е петчленен. Тъй като то рефлектира върху извънредните способи за контрол – върху отмяната, и понеже там се предвижда друг вид орган в рамките на ВАС, който е седемчленен се получава така, че в случаите, в които имаме второинстанционно решение точно по обжалване на подзаконовите нормативни актове на практика се лишава от възможност да се търси отмяна. Мисля, че имаше такава норма. Или пък ако има възможност за отмяна, то няма някаква хипотеза, която да е изразена на по-високо ниво органът, който ще реализира тази отмяна.
За това моето предложение е свързано с това да има компетентност на петчленен състав само когато се атакуват жалби за недопустимост – частни жалби, на определенията преграждане на делото от състав тричленен на ВАС и когато се обжалва решение по същество, на тричленен състав на ВАС като първа инстанция срещу подзаконов нормативен акт. Това са ми аргументите и за реципрочност в смисъл на нивата междуинстанционен контрол-първа и втора, и извънреден способ.

Янаки Стоилов:
Добре. Вие за петчленния състав ли сте?
Проф. Кино Лазаров:
Малко по-друг вариант. Искам да поясня нещо. Самият текст засяга.
Александър Еленков:
В чл. 221, където също е въведен седемчленен състав по касационни жалби срещу решение, постановено от петчленен състав като първа съдебна инстанция.
Янаки Стоилов:
Там можем да ги направим пет души.
Проф. Анелия Мингова:
Аз имам предложение точно да е пет и го обясних точно в тази връзка. Те са свързани двете. Ако се приеме едното, трябва и другото. Ако не се приеме първото рефлектира и върху следващото.
Александър Еленков:
Съществуват доста специални закони – единият е Законът за съдебната власт, другият е Законът за чужденците, които повеляват първа и единствена инстанция от петчленен състав. Ще се запази ли да няма касационно производство по такива дела.
Янаки Стоилов:
Нали така говорихме. Ако това е единственото съдебно произнасяне, тогава можем да допуснем петчленен състав. Ние тук говорим за първоинстанционен съд. Т.е. дори и по нормативните актове, ако това обжалване е на втора инстанция, тогава ще си го гледа петчленен или какъвто решим състав, ако се приеме това предложение.
Проф. Анелия Мингова:
Аз мисля, че ако има такава специална нормативна уредба в други закони, това дори е в подкрепа на предложението, което сме направили заедно с колегите от БНС. Защото тогава хипотезата на единствена инстанция би отново изравнила нивата при този случай това да бъде втора инстанция. Иначе ще се получи, че по общия акт, който е кодексът, се създава по-голяма възможност за защита, като изнася втората инстанция пред седемчленен състав, докато идеята на специалното законодателство е обратна – там да бъде по-засилената защита. Така че ако там остане едноинстанционно, най-много биха се изравнили нивата. Ако се промени, по-добре да върви по общия ред промяната в специалните закони.


Проф. Кино Лазаров:
Този въпрос е многократно обсъждан в работната група. Идеята, спорът беше в това: Ще има или няма да има втора инстанция за всяко едно дело в каквото и да е производство.
Янаки Стоилов:
Може и да няма.
Проф. Кино Лазаров:
Може и да няма, ако го решиш с целия закон. В кодекса трябва ли да има?
Янаки Стоилов:
Има следваща глава “касационно обжалване”, така че го има.
Проф. Кино Лазаров:
Единствено беше изключено за нормативните административни актове и накрая беше приет компромис, че се обжалва пред седем членен състав. А трябва да бъде двуинстанционно.
Янаки Стоилов:
Двуинстанционно трябва да бъде и така вероятно ще го уредим, защото тук се предвижда тази възможност пред първоинстанционния съд.
Г-н Цонев, заповядайте.
Цони Цонев:
Ако ми позволите две думи.
Тази практика по обжалване на нормативни подзаконови актове се упражнява вече 8 години. тя не е показала някакво колебание, някакви недостатъци, някакви лоши последици. Дали има нужда да бъде променяна? Това се питам аз.
Янаки Стоилов:
А защо се настоява пет души да участват в делото.
Цони Цонев:
Защото съставът във всички случаи е по-добър.
Янаки Стоилов:
Количествените натрупвания винаги водят до качествени изменения!
Цони Цонев:
Може много да се спори по въпроса. Но идеята беше такава. В някои случаи, както е за актовете на Висшия съдебен съвет. Защо е нужно тези актове да минават през две инстанции. Знае се от кой орган те се взимат. Същото се отнася и за подзаконовите нормативни актове. Също при изработването им има специална процедура. Защо е нужно да се въртят през две инстанции.
Янаки Стоилов:
Вие поставяте въпроса те да се обжалват само на една инстанция. Това е една по-принципиална дискусия и тя няма толкова отношение към броя на състава.
Цони Цонев:
Исках само да ви кажа, че такава е практиката 8 години и тя не показала слабости. Защо трябва да я променяме. Когато нещо работи добре, защо да го променяме.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, ние излизаме извън принципите на кодекса, който ни се предлага. Може би има разумни съображения, но в мотивите на първо четене така, както са изложени, се изхожда от други принципи, както за издаването на административните актове, така и за тяхното атакуване. Ако ние изхождаме от тези принципи, не бива да възобновяваме тази дискусия на второ четене. Тя не е и дискусия за второ четене. Това е концептуален въпрос.
Янаки Стоилов:
Мисля, че тук не е само формален проблемът, защото законите също едноинстанционно се обжалват пред Конституционния съд и нормативните подзаконови актове са сравними с тях. Така че нека да преценим дали е необходимо на две инстанции един нормативен акт да бъде обжалван. Аз съм готов, ако има аргументи много сериозни в едната или в другата посока. Представителите на съдебната власт изтъкват, че досегашната практика е по-скоро сполучлива. Дали е необходима тази защита, защото тя създава някаква по-голяма нестабилност, когато един нормативен акт тече през две инстанции.
Александър Еленков:
Не всички представители на съдебната власт. Аз считам обратното, че двуинстанционното производство е за предпочитане при нормативните актове. И съвсем простичкия аргумент, че 8 души съдии са повече и по-добре обмислят от петима души.
Янаки Стоилов:
Ако е за една инстанция, мисля, че имат аргументи и предложенията за по-широк състав.
Проф. Анелия Мингова:
Има се предвид 8 – пет плюс трима, г-н Председател, в двете инстанции. Все пак 8 члена от този съд ще се произнасят.
Янаки Стоилов:
То като гаранция за правата е по-добре, но се създава една по-голяма нестабилност, когато един нормативен акт, засягащ толкова много отношения и хора, много по-дълго време е в една неизвестност от гледна точка на последиците, които поражда. За това не е много добре да се поддържа твърде дълго това състояние. Кажете. Пораждат се редица правни последици при една атакуване, при друго.
Проф. Кино Лазаров:
Още един аргумент в полза на проф. Мингова. Защото най-важните дела, които решава Върховния административен съд сега се решават в една инстанция, а всички други се решават двуинстанционно. Държавният интерес и общественият изискват еднаква гаранция – да е по-голяма, защото става дума за правни норми.
Проф. Анелия Мингова:
Аз мисля, че не бива да намесваме Конституционния съд с Върховния административен съд. Става дума за органи от различни нива. Конституционният съд има съвсем друго предназначение по отношение на тълкуване и отмяна на противоконституционни текстове.
Янаки Стоилов:
Имам предвид характера на производството, защото се оспорва абстрактно определени разпоредби за несъответствието, т.е. като аргументация е подобно производството.
Проф. Анелия Мингова:
Когато обаче сравняваме предмета на атакуване пред един орган, който е в рамките на съдилищата по Конституция, трябва принципите и гаранциите да бъдат еднакви за предмета на атакуване. Ако до този момент Законът за Върховния административен съд е позволявал този дисбаланс, две години работната група е изхождала от съвършено други принципи, за да можем ние сега в рамките на това заседание да не ги зачетем. Според мен, тази дискусия излезе извън рамките, колкото и да има логика в другото виждане.
Янаки Стоилов:
Последно има думата г-н Магдалинчев, след което ще гласуваме предложението.
Боян Магдалинчев:
Аз продължавам да поддържам тезата, застъпена от колегата Цонев. Действително за мен нормативните административни актове досега е наложена, установена, безспорна, безпроблемна практика е едноинстанционно производство с петчленен състав. Сега отиваме на седемчленни състави по чл. 221 по отношение на тези актове на петчленните състави. Не забравяйте, че и от друга страна във всички случаи по 221. Видяхме действително, че триинстанционното производство в гражданското производство не се оказа най-добрата форма. В някои случаи мисля, че може да се прояви по-голяма гъвкавост, без да се нарушават особено много тези принципи. Незабравяйте, че по-големите състави, особено по значими актове, каквито са подзаконовите нормативни актове, във всички случаи може да доведе и до други резултати – и по-бавно, и по-тромаво правосъдие и не във всички случаи недоброто правосъдие.
Янаки Стоилов:
Не са за подценяване тези аргументи, защото си представете колко дълго ще е висящ един спор, в който се пораждат стотици хиляди правни последици.
Проф. Анелия Мингова:
Аз не разбрах, но мисля, че г-н Магдалинчев имаше друго предвид. Той самия каза, две инстанции – да, но въпросът е за броя.
Янаки Стоилов:
Не. Аз схващам повече неговото предложение за инстанционалността. За мен числеността е второстепенен въпрос. Имайте предвид в колко случаи администрацията не се съобразява особено. Те отменят един акт. Тя после формално приеме друг и пак дълги месеци обжалвания. Може би трябва да преценим дали в случая бързината не е по-добрата форма на защита на гражданите, отколкото тези дълги процеси, които засягат толкова много хора.
Яни Янев:
Г-н Председател, мисля, че най-елементарното което можем да направим, е да приемем един аргумент. Не може индивидуалният административен акт, който касае един единствен човек, примерно, да бъде двуинстанционно, а когато приемаме атакуване на нормативни административни актове, които касаят неограничен кръг от хора, да ограничим разглеждането на спора само в рамките на една инстанция. Мисля, че този принцип за двуинстанционноста трябва да се проведе и няма сериозен аргумент, който да намалява необходимостта от тези две инстанции.
Янаки Стоилов:
Правите ли някакво предложение, за да гласуваме двата варианта и след това определяме числеността. Спорът е за инстанционността и ако имате някакво предложение, направете го.
Четин Казак:
Аз мисля, че все пак трябва да се вслушаме в доводите на съдиите от Върховния административен съд. След като те имат вече практика безспорна, която досега не е създавала проблеми, защо сега ние трябва да въвеждаме двуинстанционност за подзаконовите нормативни актове.
Проф. Анелия Мингова:
Защото в работната група е имало съдии от Върховния административен съд и те са на друго становище.
Янаки Стоилов:
И в работната група има различни становища. Ние сме тези, които трябва да поемем отговорността за решението. Те само могат да ни подпомогнат с аргументацията, която изложиха. Решението е наше. Аргументи има и за едното и за другото решение, но те са с различни приоритети.
Г-н Магдалинчев, ще формулирате ли предложение, което можем да гласуваме.
Боян Магдалинчев:
Моето предложение е, че обжалването, оспорването на подзаконовите нормативни актове трябва да остане в петчленния състав с едноинстанционно съдебно производство.
Янаки Стоилов:
Добре, първо ще гласуваме това предложение.
Тези, които са за едноинстанционно обжалване на подзаконовите нормативни актове пред петчленен състав, да гласуват. Трима “за”. Останалите са за другото – за двуинстанционното.
Подлагам на гласуване предложението за състав от трима съдии. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. Остават трима съдии и текста на вносителя.
Чл. 196. Участие на прокурора. По него няма предложение.
Проф. Огнян Герджиков:
Искате ли една по-красива формулировка. (Да.) Предлагам ви следния текст, тъй като не обичам в нормативен текст да има задължително. Звучи много учебникарски, лаическо. Нека да бъде:
Чл. 196. При разглеждане на делото участва прокурор.
Реплика: А може и: Делото се разглежда с участие на прокурор.
Проф. Огнян Герджиков:
Може и така. Три думи се спестяват и задължителното отпада.
Това е по чл. 196.
Ако искате мога и по следващия текст да ви кажа редакция. Моята редакция за чл. 197 е:
“Чл. 197. Съдът обявява нищожността на оспорения нормативен административен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването.”
Янаки Стоилов:
И ал. 2, която се предлага от г-жа Мингова:
“(2) Съдебното решение има действие по отношение на всички.”
Заповядайте г-жо Мингова по вашето предложение. Нека да няма разговори през масата.
Проф. Анелия Мингова:
Колеги, аз предлагам това за симетрия с общите нормативни актове. Ние преди малко гласувахме подобен текст, че има действие по отношение на всички (чл. 187).
При чл. 191, ал. 2 така както го формулирахме: “Последващо оспорване на същия нормативен административен акт е недопустимо на същото основание.”
Моето предложение е без да съм обърнала внимание на този текст. Ако сметнете, че изчерпва проблема, то се явява излишно. Но дали го изчерпва. Аз сега си задавам въпроса, като видях чл. 191(2).
Александър Еленков:
Вие сте видели чл. 191, ал. 2. Но тук се прие поправка на тази редакция и тя придоби съвсем друг смисъл и значение.
Проф. Анелия Мингова:
Моето предложение е за чл. 197, ал. 2.
Янаки Стоилов:
Мисля, че не са изключващи се двете предложения, защото едното уточнява предмета – основанието, а другото уточнява обхвата на адресатите на акта. Това основание по отношение на всички лица никой не може да го оспорва.
Проф. Анелия Мингова:
Моето предложение решава въпроса с легитимацията по оспорването.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е добре да го приемем.
Боян Магдалинчев:
Действително това е един от доста дискусионните в последно време въпроси по оспорването на подзаконовите нормативни актове. Понеже с редакцията, която се предложи преди малко с добавката към чл. 191, ал. 2, оспорването няма да бъде допустимо само когато е на същото основание. Аз не случайно нося със себе си едно определение на петчленен състав. Имаше публикации в пресата на противоречива практика на районен съд, че по съдебното оспорване на подзаконови нормативни актове в едни случаи казват, че тогава когато се извършва оспорване на подзаконов нормативен акт и текста в тази му част е отменен, последващо искане за оспорване е допустимо или недопустимо беше полемиката. Тогава когато съответния текст или атакувания текст като цяло подзаконовия акт е отменен, спор няма. Въпросът е когато е отхвърлена жалбата. Може ли на същото основание след това, само че друга страна на съдебното производство, да поиска да се атакува тази разпоредба.
Янаки Стоилов:
Мисля, че не трябва да може и трябва да се запише в ал.2.
Боян Магдалинчев:
Точно това е проблемът и мисля, че редакцията в този й вид, в който беше, последващо оспорване на същия нормативен акт е недопустимо. То обхваща всички останали хипотези, а не само на същото основание. Защото и в този случай при оспорването на подзаконовите нормативни актове важи общото правило, че се служебно проверява този акт на всички основания. При това положение силата на присъдено нещо би се разпрострял и по отношение на неучаствалите в производството страни.
Проф. Анелия Мингова:
В такъв случай аз предлагам да няма ал. 2 на чл. 191 и да приемем моето предложение, за да бъде симетрично с общите административни актове и за да реши всичките случаи и откъм предмет и откъм страни. За това смятам, че моето предложение е по-коректно и е на систематичното му място.
Янаки Стоилов:
Предлагате да бъде ал. 3 на чл. 191.
Проф. Анелия Мингова:
Защо трета, ще бъде ал. 2. В такъв случай ал. 2 частично регулира проблема на чл. 191. Предлагам да отпадне. Да остане ал. 2 на чл. 197. И тук г-н Магдалинчев е съвършено прав. Става дума именно за решенията, с които се отхвърля оспорването. Тяхното установително действие може да има отношение към всички, защото всички останали имат вече конститутивно действие и то като друг вид последица, то не е в този смисъл съдебна последица на решението. То е като нормативна последица в случая, защото е нормативен акт, т.е. конститутивно е действието и то неминуемо действа по отношение на всички.
Янаки Стоилов:
Разбирам, но да не излезе, че аз поддържам повече Вашето предложение от Вас, но е уместно да я преместим тази алинея в чл. 191, но за мен е по-уместно тя да бъде не заместваща, а допълнителна трета алинея. Защото ал. 2 казва, че последващо оспорване на същия нормативен акт е недопустимо на същото основание. И ал. 2 (чл. 197) казва нещо друго, че съдебното решение има действие по отношение на всички. Мисля, че те определят различен кръг въпроси. Едното е предметното ограничение за оспорване, а другото са адресатите - това,че някой не е бил страна по делото, не е основание той да иска да води отново това дело. Мисля, че е добре да останат като втора и трета алинеи.
Проф. Анелия Мингова:
Не възразявам в чл. 191, ал. 2 нека да остава, както сме гласували.
Янаки Стоилов:
И Вашето предложение да го преместим като ал. 3.
Проф. Анелия Мингова:
Не, г-н Председател. Мисля, че тук му е систематичното място. Става въпрос за решението.
Янаки Стоилов:
Добре. Да гласуваме дотук текстовете с ал. 2, която се предлага и редакционните промени. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 198. Обнародване на съдебното решение.
Може би трябва да се промени текста на чл. 198.
“Съдебното решение, с което се обявява нищожността или се отменя подзаконовият нормативен акт, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването му. Той има действие по отношение на всички.”
Второто изречение необходимо ли е, след като приехме. Мисля, че не е необходимо, защото сме извели принципа. Остава само променената редакция на чл. 198, както е в предложението на Съвета по законодателството. Последното изречение отпада, защото то е горе.
Чл. 199. Действие по време на решението за отменяне на акта.
Това заглавие не е добро. Обратно, действие на решението по време на отменяне на акта.
Проф. Кино Лазаров:
Това е техническа грешка.
Янаки Стоилов:
Променяме заглавието. Какво ще отговорите на въпроса – ако основанието е нищожност.
Проф. Кино Лазаров:
На нормативния акт? Остава си общото от практиката.


Янаки Стоилов:
Тогава си действа от момента на неговото издаване. Т.е. като несъществуващ акт. Така ли? (Да.) Не е необходимо да го записваме.
Проф. Кино Лазаров:
Не. Може някакво тълкувателно решение да се окаже необходимо по-нататък.
Янаки Стоилов:
Ако ще се окаже, по-добре да го запишем. Нека тогава да запишем две алинеи:
Чл. 199. (1) Нормативният административен акт се отменя от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Или “се счита за отменен”. Не е съществено. И ал. 2
(2) Обявеният за нищожен административен акт не поражда правни последици.
Какво да запишем като ал. 2? Какво предлагате да запишем.
Проф. Кино Лазаров:
Да остане така. Съдебната практика ще го избистря.
Янаки Стоилов:
Можем да чакаме 5 години съдебната практика да го избистря, а може такива случаи да възникват.Нека да не отлагаме един проблем, който виждаме, че съществува.
Проф. Кино Лазаров:
Но не сме готови с такъв текст. Може работна група да се оформи. Много е важно това и е много сложно. Нека да го отложим за по-нататък.
Проф. Огнян Герджиков:
Нека да го отложим. Щом проф. Лазаров казва, че трябва да се мисли, нека да се отложи.
Янаки Стоилов:
Добре, ще можете ли за утре да ни предложите един текст. Ще ви помоля за утрешното заседание да разполагаме с някаква втора или трета алинея за последиците от обявяване за нищожни нормативни актове.
Чл. 200. Приложимост на разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
Колеги, с чл. 200 спираме работата за днес. Утре ще продължим. Трябва да приключим с разглеждането на законопроекта до края на месеца в комисията. Заедно с това имаме и друга работа.
Най-вероятно на 1 март ще има съвместно заседание с Комисията по европейска интеграция за информация след партньорската проверка.
В скоро време трябва да гледаме за второ четене и предложенията в Търговския закон.
Това са в близките седмици нашите ангажименти.
Утре ще продължим. Моля ви да започнем в 2.30 часа, за да приключим заседанието до 4.30 часа.
Благодаря ви. Приятна вечер. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: