---

П Р О Т О К О Л
№ 11

Днес, 08.03.2006 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Маргарит Ганев, заместник-министър, Николета Павлова, експерт в Съвета по законодателство на МП и Елена Владимирова, Надежда Тодорова и Веселина Малева, проф. Кино Лазаров, експерт в Съвета по законодателство на НС, от Върховна административна прокуратура – Цони Цонев, от Върховния административен съд - Боян Магдалинчев и Светла Петкова, от Сметната палата – проф. Валери Димитров, и Иван Тодоров, адвокат.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на измененията и допълненията на Статута на Хагската конференция по международно частно право, № 602-02-10, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене проекта на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12/10.08.05, внесен от Министерския съвет-продължение.
По първа точка – Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията на Статута на Хагската конференция по международно частно право.

Давам думата на заместник-министър Маргарит Ганев накратко да представи целите и съдържанието на тази промяна.
Маргарит Ганев:
Уважаеми дами, честит празник!
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Статутът на Хагската конференция по международно частно право е приет през 1955 г. и до момента не е бил променян. Досега членове на Хагската конференция по международно частно право са били само суверенни държави. Необходимост той да бъде изменен и допълнен възниква след изразяване на изрично желание от страна на Европейската общност за членство в Хагската конференция.
В резюме измененията на разпоредбите на статута по отношение на Европейската общност, които са предложени на Двадесетата дипломатическа сесия са следните:
- Бъдещо членство в Хагската конференция не само на държави, но и на регионални организации за икономическо сътрудничество и участието на Събранието на конференцията на същото основание, както на държавите-членки.
- Промени в структурата и функциите на органите на Хагската конференция и разпределението на бюджетните разходи, налагащи се от настъпилото разширение на състава и дейността на самата конференция.
За да може да бъде приета като член една регионална организация, трябва да се състои само от суверенни държави, които са й прехвърлили компетентността по отношение на въпроси, касаещи Хагската конференция.
В статута могат да бъдат внасяни изменения и допълнение в случаи, че те са получили одобрението на поне 2/3 от държавите-членки. Държавите-членки трябва да уведомят Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право за тяхното решение, т.е. за обвързването им или необвързването им с измененията и допълненията преди 1 април 2006 г. Това прави необходимо в спешен порядък разглеждането на въпроса за ратифициране на измененията и допълненията на статута на Хагската конференция. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Имате ли въпроси и изказвания по тази тема? Не виждам.
Ние ще отразим в становището главното от тези изменения.
Които подкрепят законопроекта за първо и второ четене, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.


По втора точка - Обсъждане на второ четене проекта на Административнопроцесуален кодекс.
Продължаваме с по-нататъшната дискусия и предложенията за второто четене на Административнопроцесуалния кодекс. Предлагам ви да завършим Дял трети, по който имаме още малко работа, след което да се върнем към някои текстове, които са отложени и за обсъждане на някои въпроси, които останаха открити, въпреки гласуванията, тъй като трябва да подготвим доклада за тази част, която може да бъде включена в пленарна зала.
Глава петнадесета. Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията.
Тук има предложение на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова, Ася Михайлова и Ясен Попвасилев. Това е една дискусия, която вече започна по друг повод. Предлагам, г-н Димитров, да обосновете вашите предложения.
Филип Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа,
Съществува в Закона за държавния служител чл. 29а. Очевидно това, което е предвидено в чл. 29а, сиреч конфликта на интереси, извън декларацията, която задължава държавния служител да съобщи, ако има такъв, не е предвидила специални разпоредби за процедурата, по която би могло да стане това. Очевидно е, че това е действие, което би било обременително да се развива по исков ред и струва ми се, че неговото място би могло да бъде единствено в Административно процесуалния закон. По същество става въпрос за действие или по-скоро бездействие на орган на администрацията или на държавен служител, който имайки задължението да извърши един акт, който е в публичен интерес и който по същество засяга административното производство, защото всъщност това, което представляват действията на съответния държавен служител или администратор е извършване на административни актове от някакъв вид. Създаване на затруднения за извършването на тези действия е по същество извършването им по начин, който противоречи на материалната разпоредба на закона, е по същество неоснователно действие или бездействие на администрацията. Ето защо смятаме, че тук е естественото място, където би трябвало да попадне уредбата на процедурата за всичко онова, което има или би могло да има в чл. 29а. от Закона за държавния служител.
По тази причина предлагаме разпоредба ал. 2 на чл. 256, която да гласи, че всеки може да поиска констатирането на конфликт на интереси, т.е. онова, което представлява задължението по силата на чл. 29а на държавния служител да декларира и предприемането на необходимите мерки от закона във връзка с това. Органът по чл.257, ал. 2 или 3 може да направи това и служебно. Защо служебно. Очевидно защото публичен интерес е декларирането на конфликта на интереси, респ. неговото укриване би било също така от публичен интерес и няма пречка да може да бъде извършено и служебно.
Това са двете предложения. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Този въпрос се обсъждаше и днес.
Филип Димитров:
Не, г-н Председател, този въпрос не се обсъждаше днес. Днес се обсъждаше дали да не бъде разширен обсега на чл. 29а, което, за съжаление, не се случи.
Янаки Стоилов:
Мисълта ми е, че този въпрос има материално правна и процесуална страна, така че във всеки от тези два аспекта той може да се поставя.
Филип Димитров:
Дори и в този му вид чл. 29а е текст, който предполага някакъв вид процедура по него.
Янаки Стоилов:
Аз споделям по принцип тази идея. Вече остава да преценим дали по този начин, по тази редакция тя може да бъде уредена. Имате думата. Ако се произнесем принципно по подкрепата на тази идея, да видим тя точно каква редакция да намери. В чл. 29а е прогласен конфликт на интереси, без подробно да е уреден. А тук се предлага процедура как да се заявява този конфликт на интереси. Ако ние приемем първото предложение, ще трябва под някаква форма да приемем и следващите. Дали в тази или друга редакция е отделен въпрос.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз подкрепям предложението на колегата Филип Димитров и група народни представители. Според мен, това е процедура, която следва да бъде уредена и именно тук и е мястото в Административнопроцесуалния кодекс именно в тази част, която гарантира и по-точно предвижда механизмите за защита срещу неоснователни действия на администрацията. За съжаление, днес в Закона за държавния служител така или иначе не влезе предложението на колегите, което допълваше дефиницията на конфликт на интереси и може би, би било удачно в процеса на второ четене на Административнопроцесуалния кодекс в преходните и заключителните разпоредби да се направят тези изменения, за да се изчисти докрай процедурата, след като принципно представителите на всички парламентарни групи сме за законовото уреждане на този проблем, би следвало да предприемем някакви действия в тази посока. Аз лично не виждам никаква пречка това да стане именно в Административнопроцесуалния кодекс в тази му част.
Камелия Касабова:
Въпрос към г-н Димитров. Какви са последиците? Инициираме процедура при констатиране на конфликт на интереси по съдебен ред. Какви са последиците, когато бъде констатирано наличието на конфликт на интереси.
Филип Димитров:
Има два варианта да бъде уреден този въпрос. Това, което законът предвижда, във всеки случай то е задължение, чието неизпълнение очевидно трябва да влече след себе си последици. Нормата на чл. 29 е доста широка. Настоящият текст в Закона за държавния служител на чл. 29а е доста широк. Приет е малко след създаването на закона – две години след приемането му. Така или иначе неговата разпоредба предвижда задължението, но не формулира точни санкции. Но фактически неизбежно е при положение, че има укриване на конфликт на интереси, това да влече след себе си някакви последици. Тук са предложени такива. По-нататък текстовете бихте могли да ги приемете или не, но принципът е да има процедура сама по себе си в следващите текстове. Има предложение към преходните разпоредби, което може би е най-чистата форма, защото то създава онези изменения, които днес обсъждахме. Дори и те да не бъдат приети, дори да се приеме, че те се намират извън обсега на закона, това, което ние предлагаме в тази глава за процедурата, е, разбира се, едно много ограничено и стеснено разбиране за някакъв вид санкции, но то отваря пътя за констатациите. Разбира се, има една разпоредба, която вие може да отхвърлите, свързана с получени заплати и тяхното връщане, ако приемете, че материално-правната разпоредба за това отсъства, тя би могла да отпадне. Но това е въпрос на приемане на детайлите от страна на комисията.
Мярката отстраняване от длъжност следва автоматично от неизпълнението на задължението. Конфискуването на получените заплати, т.е. еквивалента на получените заплати за този период, е все пак нещо което представлява новост, така че вие ще решите дали това да бъде въведено или не сега. Разпоредбата за търсенето на значителни имуществени облаги тя произтича естествено от разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, но включена тук би улеснила процедурата.
Мая Манолова:
По-скоро да предвидим текстове в Закона за държавния служител.
Филип Димитров:
Предлагам да видим тези, които са в преходните разпоредби на този закон.
Янаки Стоилов:
Нека последователно да видим текстовете, защото във второто предложение – чл. 257, ал. 2, там където се говори за народни представители, някъде има специална процедура, например, народните представители пред парламента да декларират, така ли едва ли е удачно за всички да бъдат пращани да правят това заявление пред Върховния административен съд. Защото, където има специален режим на оповестяване на тези интереси, ние трябва да се съобразяваме с този специален режим. А за категориите длъжности, където няма такъв ред, само за тях да важи този път за оповестяване.
Филип Димитров:
Тези задължения, за които говорите вие са задължения за деклариране. Те са или по реда на чл. 29а по Закона за държавния служител и другите – по реда на Правилника за Народното събрание. Тази процедура, която се предлага тук, е само и единствено за укриване, т.е. тогава, когато задължението за деклариране не е изпълнено.
Янаки Стоилов:
Когато друг предявява искане да се установи конфликт.
Филип Димитров:
Т.е. когато са налице неоснователни действия сиреч не е декларирано това, което трябва да се декларира.
Янаки Стоилов:
Добре. Нека тогава последователно да се произнасяме по текстовете и решението ни по първия член ще определи принципно отношението ни и по-нататък вече ще става дума за редакции.
Не виждам някакви други въпроси и изказвания засега. По-нататък по текстовете ще се наложи отново да се обсъдят.
Тези, които подкрепят предложението на народните представители за създаване на ал. 2 на чл. 256, моля да гласуват. Всички “за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
По чл. 257. Моля да имате предвид и предложението на г-жга Манолова. То е по основния текст.
Мая Манолова:
На мен лично ми се вижда твърде смело идеята да може искането за защита срещу неоснователни действия да става и устно по телефона или по факса, по простата причина, че все пак става дума за сезиране на съдебен орган и това би създало прецедент – устното или по телефона сезиране. Още повече, че то води в следващите текстове и до други последици как съдът ще реагира на едно сезиране по телефон. Аз лично с предложението си за изменение на този текст предлагам да отпаднат възможностите за устно сезиране на съда или за сезиране по телефона. Все пак съдът не е бърза помощ нито полиция, за да може да има подобен начин на сезиране.
Янаки Стоилов:
Има ли възражения срещу това предложение. Мотивите са ясни. Другото по т. 2 е свързано с него.
Тези, които подкрепят предложението на г-жа Манолова, моля да гласуват. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По предложението на г-н Димитров и останалите народни представители за ал. 2 на чл. 257, ако имате предложения за редакция, моля да се направят.
Филип Димитров:
Ако разрешите, едно малко пояснение, г-н Председател.
Смисълът е, че ние не можем да направим така, че конфликтът на интереси да го има или да го няма. То може да възникне независимо от волята на лицето, което попада в този кръг затова, защото изрично чл. 29а се позовава и на свързаните лица по Закона за държавния служител, заключителните разпоредби. Това, което има смисъл, е да се даде възможност, когато възникне такъв конфликт на интереси в разумен срок той да бъде деклариран и съответно да бъдат предприети мерките за неговото избягване, а те най-често се свеждат до подаването на декларация, че няма да бъдат извършвани повече такива действия. Ако това не стане, ако не бъде изпълнено това предписание на закона, попадаме в състояние на конфликт на интереси, който вече е извън закона по смисъла на чл. 29а. За тези случай става дума тук. Т.е. ситуацията, която би могла да се дефинира като или приравни на укриване на конфликта на интереси.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, можем ли да разделим проблемите, защото тук с това предложение в някаква степен се надхвърля обхвата на целия законопроект, не даже само на въпроса, който разискваме, тъй като имаме две категории лица: едните, които са лица, които заемат определена държавна служба или политически лица, и другата категория - това са държавните служители. Мисля, че в третирането ние трябва да намерим отговора и на двете категории въпроси и една такава обща процедура също поражда въпроси. За това според мен, ние трябва да поставим въпроса за държавните служители, т.е. това, което е чисто административна страна на въпроса. А ако се претендира да бъдат включени и лицата, които заемат друга държавна длъжност и политическите лица, включително и народните представители, трябва да се прецени дали е целесъобразно този ред да го въвеждаме тук попътно в Закона за Администраитвнопроцесуалния кодекс. За мен трябва да отделим спорното от безспорното, тъй като има деликатния проблем, че става дума за лица от трите власти: законодателната, изпълнителната и съдебната и за една цяла категория държавни служители, които изцяло трябва да бъдат подчинени на изискванията на административното производство.
За това аз предлагам ние безспорно да решим въпроса за държавните служители, когато става дума за конфликт на интереси, а за останалата категория принципно да решим дали да се занимаваме тук с този въпрос и ако се занимаваме, каква да бъде уредбата.
Филип Димитров:
Ако ми позволите, още едно пояснение. Всъщност описаните в предлаганата ал. 2 на чл. 257 хипотези са две. Първото изречение визира хипотезата на онова, което в момента е закрепено само в Правилника за дейността на Народното събрание, разширявайки неговия обсег и върху лицата, които са висши администратори и висши магистрати. Второто изречение покрива хипотезата на чл. 29а. За това процедурата там е пред административното отделение на съответния окръжен съд, а в първия случай е директно пред Върховния административен съд. Вярно е, че ние нямаме експлицитна уредба за висшите магистрати и за висшите администратори. Имаме само за депутатите и за държавните служители. Струва ми се, че това по-скоро би могло да мине за една празнота в закона по отношение на която биха могли да се прилагат. Разбира се, те не могат да се прилагат по аналогия тези разпоредби, но ние бихме могли да запълним тази празнота в момента. Иначе би трябвало да премахнем от първото изречение думите: “министри, заместник-министри, областни управители, съдии и прокурори в окръжни и апелативни съдилища” и да остане само “депутати”.
Янаки Стоилов:
Или и тях да премахнем и да останат само служителите.
Филип Димитров:
Тях ги има в уредба.
Янаки Стоилов:
Да, но тук сме изправени пред прецедента по съдебен път да се прилага Правилника за дейността на Народното събрание. За това аз мисля дали не е по-добре, за да се върви все пак в темпото, в което ни се налага приемането на закона и това нещо обхване държавните служители, а другата тема да остане открита и в подходящ, ако трябва самостоятелен случай, да търсим нейната уредба. Защото наистина това ще ни създаде повече проблеми в момента да намерим процедурата за всички тези категории представители на трите власти. Колкото и да изглежда минимализирано предложението бих предпочел за неговата яснота и убедителност да направим това, а другият въпрос да бъде предмет на самостоятелно разискване, ако трябва, по повод на някаква друга инициатива, която вероятно ще наложи и допълнителни промени в Закона за държавния служител.
Надка Балева:
Моля за извинение, но ще се върна на нещо, което вече гласувахме – чл. 256. “Всеки може да иска прекратяване на действия”. Не разширяваме ли твърде много обхвата, както си говорим тук с колежките, и за клевети, и за доносничество. Защото, който не го засяга конкретното действие, на какво основание да ангажира съдебна процедура и каквато и да е тя. Не би ли била по-добра формулировката: Заинтересованото лице може да иска прекратяване на действията.....
Янаки Стоилов:
Аз бих приел да кажем: “Всеки, който има правен интерес”, но това пък да не стесни прекалено много лицата. Ако искате да добавим: “Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия”.
Христо Бисеров:
Партийните структури ще се занимават с ....


Янаки Стоилов:
Ако остане “Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия”. Мисля, че много по-широко ще се тълкува правния интерес, отколкото в друго исково производство.
В ал. 2 трябва да се добави същото.
Проф. Кино Лазаров:
Правен интерес предполага засягане от този акт, който ти го атакуваш. А тук едва ли някой ще може да установи правен интерес при конфликт на интереси. А съвсем друго е, ако се каже: “всеки може да поиска...”. Тогава пада изискването за правен интерес.
Янаки Стоилов:
Добре. Нека тогава да разделим две алинеи. По първа алинея мисля, че е уместно да стесним кръга, защото там “които не се основават на административен акт или пряко на закона”, защото говорим за действие на административен орган или длъжностно лице. Ще ви дам един пример, който често се среща в практиката. Застрояването на един терен може да обоснове правен интерес в широк кръг лица, които са в съседство с този терен, да обосноват правен интерес, че те имат интерес да искат това прекратяване. Когато става въпрос за конфликт на интереси, там можем да не го ограничаваме, защото конфликтът на интереси поначало е създаден в широк обществен интерес. Там можем да го оставим открит въпроса. Преценете. Мисля, че за ал. 1 трябва да го стесним, а за ал. 2 преценете.
Проф. Кино Лазаров:
Ал. 1 ако се стесни, се обезсмисля първоначалния замисъл да се дава защита срещу неоснователни действия и бездействия. А после беше вметнато за конфликта на интереси. Остава, че цялата Глава петнадесета и по-специално Раздел І ще бъде само за конфликт на интереси.
Янаки Стоилов:
Самата редакция на основния текст е двусмислена7
“Действия, които не се основават на административен акт или пряко на закона”. Като чели става дума не за нарушения на закона, а когато не може да се посочи някакво буквално правно основание. Едва ли не, че това действие дори е законосъобразно, но не винаги може да бъде изцяло мотивирано с конкретна разпоредба. Каква е била идеята на вносителя: “”не се основават на административен акт или пряко на закона”, защото не се казва, които нарушават по закон. Едва ли не, че те дори не са противоправни, но се спори какво е тяхното правно основание.
Проф. Кино Лазаров:
Просто нямат никаква правна опора – нито в административен акт, нито в закон.
Янаки Стоилов:
Значи ли това, че тия действия са противоправни.
Яни Янев:
Това е престъпление. Когато няма съответно правомощие и извършва действие от името на орган, това е престъпление.
Янаки Стоилов:
Може в някои случаи да е престъпление.
Проф. Кино Лазаров:
Така излиза, че е противозаконно това действие, което не се основава нито на административен акт, нито на закон. Иначе няма смисъл от самата разпоредба.
Христо Бисеров:
Колеги, нека да бъдем малко по-внимателни. Защото в края на краищата сезирането на граждански съд се извършва по принцип от лице, което е заинтересовано, чиито интереси са засегнати. Може ли всеки да сезира гражданския съд ей така просто, защото смята, че някъде на една администрация нещо работата й куца. Просто такова широко “отваряне на вратите” има опасност да залеем съдилищата с преписки, а и те трябва да се произнасят. Нека и в двете алинеи да си има добавката, която уточняваме – да има засегнат интерес.
Надка Балева:
Аз така и не разбрах каква е логиката на вносителя.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате? Да стесним ли тук с правен интерес. По-скоро не.
Филип Димитров:
Правният интерес би бил много лесен за доказване в случаите, когато има конкретен административен акт или конкретно действие, което би попаднало по друг ред. Ако правилно схващам смисъла на закона и това донякъде се каза вече, тази разпоредба е кошницата, в която падат всички онези случаите, освен предвидените по определените процедури. Най-вероятно в тях няма да може да се доказва правен интерес лесно.
Христо Бисеров:
Можем ли да очакваме, че всеки гражданин ще се превърне в контрольор на администрацията. А тия текстове горе-долу такива правомощия дават. Като отворим така вратата, всеки гражданин във всеки един момент може да сезира процедура по контрол. Наличието на правен интерес създава едни ограничения, което е разумно. Става въпрос за пред съд, все пак.
Филип Димитров:
Ограничението е разумно, но точно “правният интерес” ми се вижда много притесняващ.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем г-жа Манолова и ще решаваме.
Мая Манолова:
Аз лично мисля, че в случаите, в които става дума за накърнен определен конкретен правен интерес на отделното лице има други пътища за защита от издаването или неиздаването на административен акт.
Янаки Стоилов:
Не винаги.
Христо Бисеров:
А конфликтът?
Мая Манолова:
И за конфликта има хипотеза, която е по ал. 2. В момента разсъждаваме първия, общия случай. Според мен, тази хипотеза визира всички останали случаи извън тези, когато става дума за конкретно засегнат интерес на определено лице по смисъла на закона.
Янаки Стоилов:
Вие поддържате да няма ограничение.
Мая Манолова:
Да, аз го поддържам по начина по който е внесен текстът.
Камелия Касабова:
На мен ми се ще да направим едно уточнение. Въпросът ми е към работната група, която е готвила този текст.
Действително тук колегата Янев между другото спомена нещо, което има един много съществен акцент, ако това е смисълът на текста.
“Всеки може да иска прекратяване на действия, извършвани от името на административен орган”. Тази дума в текста внушава идеята, че става въпрос за действия на “fallacious procurator” или “accessory mandate”- на действия без представител на власт. Ако това е идеята, то тогава би могло този текст да остане в този вид. Но, ако идеята е другата, за която спорим в момента, трябва ясно да разграничим коя хипотеза има предвид чл. 256. Действия без представител на власт. Ако е така, тогава наистина всеки би могъл да иска прекратяването им. Или тук става въпрос за действия на администрацията, която е в противоречие на закона.
Иван Тодоров:
Само едно принципно нещо. Целият кодекс е построен на принципа, че атакуването на индивидуалните административни актове става от тези които имат правен интерес. Имайте предвид, че незаконосъобразните действия на практика са един индивидуален административен акт, изразен с конклудентни действия. Да го забравим дали е спорно това. В момента, в който се сложи, че всеки може нещо да иска, приравняваме съда всъщност на полицейски орган. Защо? Защото на практика, когато някой действа като държавен орган от името на компетентния държавен орган без да има това право, в този случай е налице престъпление. И вместо той да се обърне към следствените органи, за да се предотврати това престъпление, той се обръща към съда. Имайте предвид, че при тия случаи прокуратурата също може да разпореди прекратяването на действията, които представляват престъпление. В тия случаи няма защо да се отива към съда. Би следвало съдът да бъде използван за случаите, когато има правен интерес, когато нещата са по-комплицирани и прокуратурата или полицията не могат да преценят точното разграничение на компетентен или некомпетентен орган, а именно съдът може да извърши това нещо.
За това аз мисля, че и в чл. 256 и в другите би следвало да се сложи “правен интерес” или ако ви се струва много силно “правен интерес”, поне сложете “интерес”, но точната дума е “правен интерес” или законен (законов) интерес. Законен интерес, проф. Лазаров, мисля, че беше най-точния термин. По този начин това ще бъде в съответствие с останалата част на кодекса и няма да слагаме знак за равенство между съда и
Надка Балева:
Какво значи законен интерес и незаконен интерес.
Иван Тодоров:
Става въпрос за законов интерес. За да бъда съвсем точен и затова попитах проф. Лазаров, в теорията е законов интерес. Сложете правен интерес и няма да бъркате.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че е основателно да се постави “правен интерес”, защото законов интерес го има в Конституцията. То е материално- правно понятие и по-друг смисъл има.
Понеже всяко обръщане към съда трябва да бъде основано на интереса и в случая трябва да има правен интерес.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам редакция в този смисъл. Моля ви колеги да погледнете и да направим този текст ясен, защото имам чувството, че на вносителя не му е било ясно какво иска да постигне с този текст. Ние ще го направим малко по-ограничен, но по-смислен по този начин.
Камелия Касабова:
Г-н Председател, нека да изчистим хипотезата. Това, което аз поставих е много важно.
Янаки Стоилов:
Аз ще ви предложа редакция, която отговаря на този въпрос. Ако я приемете, тогава да се ориентираме към нещо близко до нея.
“Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или пряко на закона”, като се колебая дали не е по-добре “които противоречат на административен акт или пряко на закона”.
Предлагам това да бъде редакцията. Не от името, а да се оспорват действията на самия орган.
Камелия Касабова:
Защо “пряко”? Да отпадне “пряко”
Янаки Стоилов:
Наистина това “пряко” е излишно. По смисъла на тази редакция имате ли възражение? Ще прочета още веднъж текста.
“Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които противоречат на административен акт или на закона”.
Надка Балева:
Става въпрос за административен акт, а говорим за действие. След като ние отхвърлихме възможността за съдебен контрол за административен акт, изразен чрез действие, това не е съвсем различно.
Янаки Стоилов:
Предлагате да остане “които не се основават”, а не “които противоречат на административен акт”. Добре. Чета окончателната редакция:
“Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.”

Които приемат тази редакция, моля да гласуват. Благодаря ви. Не виждам против и въздържали се.
По ал. 2 да се добави ли “правен интерес” или не.
Мая Манолова:
Ние приехме, че индивидуалните административни актове освен писмено, се изразяват и чрез действия. В момента самото действие на администрацията е равно на индивидуален административен акт. И лицето, което има правен интерес, има ред, по който да се защитава срещу този индивидуален административен акт. Това е за всички останали случаи текст. Какъв пример бих могла да дам: Когато някаква администрация извършва действия, които касаят по-широк кръг хора, които пряко не могат да обосноват правен интерес за конкретния случай.
Янаки Стоилов:
Аз ви дадох пример, когато се извършва строителство и хората, които са в съседство, са оспорили техния правен интерес, че се изгражда нещо, което е без правно основание и в нарушение на закона.
Мая Манолова:
Този случай визира хората от съседната улица.
Янаки Стоилов:
Тя наистина трябва да е съседна, а не просто в същия град. Ако не протестират тези, които са в съседство, а да дойдат други от съседния квартал, ми се струва вече доста безсмислено.
Филип Димитров:
Аз мисля, че не за тази хипотеза става дума. Защото има или няма....
Янаки Стоилов:
Аз искам отговор от страна на практиката дали с тази разпоредба в редакцията, която даваме, обхващаме случаите на масово засягане на интереси на лица, дали те ще бъдат признати като правни интереси в тази ситуация, за да могат да реагират на подобни действия. Ако получим отговор от практическата страна на този въпрос, не искам да водим доктринално спора по редакцията.
Мая Манолова:
В момента, в който се разкопава площада, примерно, тогава кой има правен интерес.
Христо Бисеров:
По всеки казус съдът ще се произнася има ли правен интерес или няма.

Мая Манолова:
В случая при разкопаването на площада кой има правен интерес.
Иван Тодоров:
В определението за индивидуален административен акт ние включваме и тези случаи, когато с конклудентни действия се изразява този акт. Но имайте предвид следното. Когато защитата срещу индивидуалния административен акт е бавна, т.е. защита, която трае доста време и всъщност тук имаме следното нещо – направо се пристъпва към изпълнението на акта – изпълнението на акта и самият акт се съединяват в едно и също нещо. Ако няма отделен раздел, който да предвижда много по-бърза и ефикасна защита в тези случаи, на практика ще се обезсмисли защитата, защото изпълнението ще е приключило вече и ще остане само възможността за обезщетение. А целта на кодекса е не да се дава обезщетение, а да се дава реална защита на гражданите и организациите.
Янаки Стоилов:
Този въпрос не е зависим от редакцията, която обсъждаме.
Иван Тодоров:
Следователно целесъобразно е, независимо, че има съвпадение, има индивидуален административен акт, но в случая имаме и директно изпълнение на този индивидуален административен акт и следователно има нужда от специална защита в тези случаи.
Янаки Стоилов:
Аз ви питам редакцията, която формулирахме осигурява ли тези възможности или не.
Иван Тодоров:
Да, тази редакция осигурява тази възможност. За да няма противоречие между това, че има изричен административен акт и че има изпълнение, което представлява самия акт, за това трябва да има единна разпоредба, за това трябва да има наличие на правен интерес.
Що се отнася до случая за площада, какво ще стане, ако кметът издаде административен акт: разкопайте площада. По принцип кръгът заинтересованите лица ще бъде същия, както ако направо започват да разкопават площада. За да се разкопае площадът, някой е вдигнал телефона и е казал на работниците да отиват да разкопават площада. В единия случай обаче има писмен акт, а в другия случай имаме устно разпореждане и заинтересованите лица са един и същ кръг. А как ще установим заинтересованите лица е съвсем отделен въпрос.
Цони Цонев:
Само две думи, г-н Председател.
Ще кажа как изглежда по принцип този текст.
В чл. 21 е дадено определение на индивидуален административен акт – действие или бездействие, когато обаче са извършени от компетентен административен орган и с тях се пораждат съответни права и задължения. Тук в чл. 256 говорим за действия, извършени от името на административен орган.
Янаки Стоилов:
Ние това го променихме.
Цони Цонев:
Нямаме компетентен. Освен това, тези действия не се основават на административен акт. Т.е. тези действия се приравняват като нищожен административен акт, т.е. нищожни действия – действия, които не могат да съществуват, действия, които не могат да породят никакви последици. За това всеки има право за такива действия да иска тяхната отмяна.
Камелия Касабова:
Така е. Това е логиката.
Иван Тодоров:
Имайте предвид, че при изричното издаване на акта пак може да е от некомпетентен орган, пак актът може да е нищожен. И в единия и в другия случай разлика няма. Разликата е в съвсем друго нещо. Разликата се появява в самото изпълнение.
Янаки Стоилов:
Говорим за съвсем различни неща. Ако идеята е за защита само от нищожни административни действия, трябва да се върнем към първия вариант на текста без всякакви уговорки.
Реплика:
Имаме и друга хипотеза, органът, който се е разпоредил е компетентен, но не си е издал акта. Няма акт.
Янаки Стоилов:
Колеги, имаме два варианта. Единият е този, който приехме, стеснителният, който се придържа към някаква класическа юридическа логика и другият е да се върнем към текста на вносителя, който урежда по-скоро случаите на нищожност, на действия от името на някой друг, които вече поради своето естество са по-скоро нищожни и трябва да могат от всеки да бъдат атакувани без оглед на интерес. Само че друг е въпросът дали в едно производство отнапред може да се установи дали става дума за нищожност на действието или пък за някаква необоснованост.

Проф. Кино Лазаров:
Този текст е направен от съдията Ангелов, един от най-добрите съдии във Върховния административен съд.
Янаки Стоилов:
Вие знаете ли неговата идея и можете ли да ни я представите.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам че е ясно.
Янаки Стоилов:
Как ще е ясно, след като един час загубихме да разберем какво се има предвид.
Проф. Кино Лазаров:
Вие гледахте две хипотези. Едната, която първоначално я има и другата, която се добави – правният интерес.
Янаки Стоилов:
Не, тук са два отделни проблема. Единият, когато ние искаме да дадем защита на по-широк кръг лица от незаконни, но така или иначе действия извършени или издадени актове от компетентния орган. А в другия случай става дума за действия, извършени без компетентност, като някой предприема нещо в кръга на компетентност на друг орган и създава впечатлението, че действа от негово име. Това поражда нищожност на действието. Ние решаваме два отделни въпроса. Ако целта на съдия Ангелов е да реши един от двата въпроса, кажете ни кой въпрос решава той, за да знаем кое приемаме.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че и двата въпроса се решават от тази формула. И двата въпроса се решават с този текст, който приехте.
Янаки Стоилов:
Отпадна “от името”. Там трябва да се атакуват пряко действията на компетентния орган.
Яни Янев:
Да им дадем възможност в рамките на няколко дни да се подготви ново предложение.
Янаки Стоилов:
Няма да се подготвят. Те имаха много дълго време да се подготвят. Вносителите имат основание да се приеме бързо този закон. Те са се подготвяли една година в широк експертен състав, така че ние сега да не демонстрираме по-висока степен на подготвеност само, констатирайки нивото на тази подготовка, да вземем едното или другото решение.
Колеги, повече дискусия по този въпрос няма да правим. Вникнахме в голяма дълбочина, може би надхвърляща това, което са направили вносителите. Ние гласувахме един текст. Въпросът е дали да оставим него или да се върнем към текста на вносителя. Всеки един от двата варианта има свое основание, но те не са идентични като кръг от случаи, които решават. Затова аз питам: Оставяме ли текста, който гласувахме или се връщаме към текста на вносителя? Ако някой има процедурно предложение, ще го приемем.
Камелия Касабова:
По безвреден от двете вреди е текстът, който приехме.
Янаки Стоилов:
Текстът, който гласувахме поне е напълно ясен, може би не е всеобхватен.Ние гласувахме:
“Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.”
Ал. 2 също сме я гласували. Тук добавя ли се “правен интерес”?
Мая Манолова:
Противоречи на текстове, които ние вече приехме. Всеки може да сезира съда, независимо от това дали има интерес или не. Ние вече приехме такъв текст. Съдът е длъжен, независимо дали има правна норма на която се основава истината, да се произнесе.
Янаки Стоилов:
Т.е. ал. 2 предлагате да има този по-широк обхват от ал. 1. Добре. Ако някой предлага друго, да предлага и да го гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението по отношение на ал. 2.
Филип Димитров:
Може ли един коментар. Опасявам се, че ако въведем изискването за “правен интерес”, това би означавало, че подобно действие могат да предприемат само онези, които са директно засегнати от една сделка или обществена поръчка. Струва ми се, че смисълът на идеята за конфликта на интереси е в защита на публичния интерес. Тя е за това, защото решенията на администрацията по принцип биха могли да бъдат неподходящи, неоснователни, необосновани и т.н. Ако сведем това нещо само до възможности на този, който е засегнат от едно такова действие, ние практически се изправяме пред хипотезата да бъде обжалвано едно решение, с което се предприема някакво административно действие. Тогава то би могло да върви и по другата процедура. Смисълът на този текст, според мен, е именно в това да може конфликтът на интереси, който застрашава публичния интерес, който създава заплаха за взимаме на неадекватни административни решения, да може да бъде атакуван.
Янаки Стоилов:
Ясна е идеята. Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Едно е обжалването на административния акт, а друго е искането за констатиране на конфликт на интереси. Т.е. това са две различни основания, две различни процедури. Т.е. нещата не трябва да се смесват. От друга страна, аз наистина се опасявам от това да се даде възможност на всеки гражданин да отваря такава процедура по всяко действие на администрацията. Представяте ли си каква широка врата се отваря. И пак припомням това, което каза проф. Лазаров. Сезирането на съд в крайна сметка като принцип в процесуалното право е изискване за наличие на правен интерес. Нека да правим стъпки към развитие на процедурите по контрол, но да внимаваме да не правим грешни стъпки.
Янаки Стоилов:
Добре, чуха се мотивите и мисля, че можем да гласуваме.
Мая Манолова:
Колега Бисеров, всъщност ние в този кодекс приехме принцип, който изключва това, което казахте, а именно в чл. 130 ние приехме, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане. Т.е. по отношение.
Янаки Стоилов:
Но това е иск за нарушено право.
Мая Манолова:
Ние изключихме възможността във всеки един конкретен случай да има правен интерес, независимо от това дали има правен интерес или не.
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, там е по искане на заинтересованото лице.
Христо Бисеров:
Просто ненормално ми се струва, законът да дава право на един гражданин от София да предяви иск към процедура, която се случва в Малко Търново, примерно.
Янаки Стоилов:
Там говорим за заинтересовано лице. Тук имат основание двете категории. Нека да гласуваме допълнението за “правен интерес” в ал. 2. Които са за допълването, моля да гласуват. Мнозинство. Приема се. Добавя се и в ал. 2. “правен”.
Приехме предложението на г-жа Манолова за ал. 1 на чл. 257.
По редакцията на г-н Димитров и останалите народни представители аз предлагам г-н Димитров да го формулира по отношение на държавните служители в подходяща форма и да го гласуваме.
Филип Димитров:
Т.е. изречение второ. Въпросът е, че в изречение първо остава да виси процедурата на Правилника за дейността на Народното събрание без еквивалент на неговото изпълнение. Обхващаме малките риби, а големите?
Янаки Стоилов:
Аз предлагам за големите да помислим и наистина да го уредим. Защото там имаме специални закони и да видим за членове на правителството, на парламента, в Закона за съдебната власт трябва да уредим конфликта на интереси. Според мен, ще бъде погрешно в Административнопроцесеуалния кодекс така на ангро да ги споменаваме, без да има реални последици от това. Предстои ни да гледаме Закона за съдебната власт. Нека за тези категории така да решим въпроса.
Филип Димитров:
Предлагате да остане само изречение второ. Така ли?
Янаки Стоилов:
Искането за констатиране на конфликт на интереси? На какви лица? На държавни служители ли? Трябва да определим субекта тук.
Камелия Касабова:
Кой е субектът.
Янаки Стоилов:
Държавни служители би трябвало.
Камелия Касабова:
Не може, при положение, че в Закона за държавния служител имаме самостоятелна процедура и дефиниция на конфликт на интереси.
Янаки Стоилов:
Процедура там няма.
Камелия Касабова:
Има процедура за освобождаване.
Филип Димитров:
Има процедура за санкцията. Няма процедура за укриване.
Янаки Стоилов:
Няма процедура за установяване от заинтересовани лица.
Г-н Димитров, ще ни дадете ли формулировка на съкратения текст?
Филип Димитров:
Това е ситуация на укрит конфликт на интереси.
Искането за констатиране наличието на конфликт на интереси за държавни служители се прави пред ...
Христо Бисеров:
За държавни служители не е точно, защото в администрацията има още много други, които работят по трудово отношения. Просто има цели администрации, които са си на трудови договори.
Филип Димитров:
Ако искате тогава: “за лицата по чл. 29а от Закона за държавния служител”.
Янаки Стоилов:
А да боравим с “лица в администрацията”. Лица, работещи в администрацията мисля, че обхваща и на служебно и на трудово правоотношение.
“Искането за установяване на конфликт на интереси на лица, работещи в администрацията се прави...
Филип Димитров:
“... се прави пред съдия от административното отделение към окръжния съд...”
Янаки Стоилов:
Това са съда ще го решим. Това за графика да го пишем ли? За график да не пишем, защото това са вътрешни устройствени правила.
“... се прави пред съответния съд.” Дали ще е окръжен или административен, това ще го решим.
Нека в тази принципна редакция да гласуваме текста. Който подкрепят тази редакция, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Без “график”. Това нова алинея ли ще стане? Трябва да е ал. 3 към основния текст.
Филип Димитров:
Това ще бъде ал. 2, а ал. 2 става ал. 3.
Янаки Стоилов:
Ал. 2 става ал. 3, а новата алинея става ал. 2.
Продължаваме нататък. Чл. 258. Според мен е излишна тази алинея. Говорим за данни от проверката. Проверката обхваща случаите и по ал. 1 и по ал. 2.
Г-н Димитров, може би трябва да оттеглите предложението си. Нищо ново не се казва в него.


Филип Димитров:
Смисълът на това е свързан с факта, че съдията може да има правото и то засяга всички хипотези, не само нечии интереси, може да има правото да определя кой орган да събира доказателства. Той може да изисква доказателства от длъжностни лица от най-различни органи, да задължи полицията, която иначе не би могла да получава директно указания от него.
Янаки Стоилов:
Добре, този който предявява искането не тежи ли върху него задължението да си представи доказателства. Съдията не трябва да се превръща в някакъв съдия-следовател.
Предлагам тогава да отпадне второто изречение в чл. 256, защото съдът какво значи служебно да констатира конфликт на интереси. Ние го превръщаме в страна в спора. Нека да си върви по общия ред и съдията да не се занимава служебно той да издирва такава информация. Да бъде сезиран с нея и когато бъде сезиран, той е длъжен да се произнесе. Как служебно той да се произнесе?
Филип Димитров:
Съдът има право, тъй като тук не се намираме в типичната състезателна процедура. Съдът има право да изисква от компетентните органи съответните доказателства. Например, страната-лицето, което предявява това искане трудно би могло да посочи в съответния регистър това, че е извършена някакъв вид сделка, или в съответния регистър това, че ако представил доказателства за извършването на сделка в съответния регистър за дружествата, трябва да се види кой е член на УС на търговското дружество. Това е нещо, което не задължително винаги да бъде достъпно нему.
Янаки Стоилов:
Защо, регистърът е публичен.
Мая Манолова:
Тъй като тази хипотеза в чл. 258 е обща за всички случаи, не само за установяване на конфликта на интереси, но и за другите действия, които могат да бъдат квалифицирани като неоснователни действия на администрацията, аз ви предлагам да разгледаме и моето предложение, което дава някакъв вариант какво прави съда в такъв случай. Т.е. моето предложение, макар и да не касае конкретно конфликта на интереси, дава процедурата, по която трябва да действа съда.



Янаки Стоилов:
Мисля, че по това можем да се обединим, защото то дава общата процедура и ние не трябва да я диференцираме за двете категории случаи.
Мая Манолова:
Ако може да поясня. Предлагам да отпадне “дежурен съдия”, тъй като такова понятие в Закона за съдебната власт и в други нормативни актове не ми е известно да съществува.
Янаки Стоилов:
Тогава само да допълним вашето предложение и тогава по принцип да се приема предложението на г-н Димитров:
“Съдът задължава административния орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия или установяването на конфликта на интереси, незабавно да предостави...”
Без “незабавно”. Това “незабавно” може ли да отпадне.
Мая Манолова:
В общата хипотеза е задължително да е незабавно, тъй като в случая се предвижда едно много бързо производство.
Янаки Стоилов:
В случая на конфликт на интереси няма незабавност.
Проф. Кино Лазаров:
Само в другия случай има.
Филип Димитров:
Защо да няма “незабавно представяне”. Това е обща разпоредба. Това означава, че нещата трябва да станат бързо.
Янаки Стоилов:
Защото някой път трябва да се провери това нещо и изисква ден-два.
Филип Димитров:
Нека тогава текстът да бъде:
“..., което извършва неоснователни действия и попада в ситуацията на конфликт на интереси” или “се намира в конфликт на интереси”. Или се намира в хипотеза на конфликт на интереси. Така приемливо ли е, г-жа Манолова.
Янаки Стоилов:
“И съществува конфликт на интереси”
Филип Димитров:
Ще се установява тепърва дали съществува или не.
Янаки Стоилов:
“и при конфликт на интереси”
Филип Димитров:
“..., както и при конфликт на интереси”.
Янаки Стоилов:
Това ще бъде редакцията на ал. 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Камелия Касабова:
В Раздел І под общото наименование “неоснователни действия”, слагаме и една хипотеза при възникване на конфликт на интереси.
Филип Димитров:
Укриването на конфликт на интереси, което е неоснователно действие.
Камелия Касабова:
Да, но ние използваме общото понятие, за да изведем две хипотези като неоснователни действия. Тук трябва да прецизираме нещата.
Янаки Стоилов:
Проблемът е от чиста прецизност. Ще създаде ли проблем, за да не пишем отделна алинея, а наистина да го включим тук.
Мая Манолова:
Още повече, че ние възприехме тезата, че хипотезата на конфликт на интереси представлява неоснователно действие.
Янаки Стоилов:
Може би г-жа Касабова поставя въпроса дали този проблем се намира в ситуацията на някаква извънредност, защото това е едно бързо производство, което трябва да преустанови действия, които имат фактически последици. Докато конфликтът на интереси обикновено е ситуация, която може да бъде изяснена в един обичаен ред на производството, а не в ситуацията на незабавност.
Филип Димитров:
Макар че то предизвиква непрекъснато последици, което поражда възможност за много сериозни вреди.
Янаки Стоилов:
Нека да остане така, защото ще се затрудним, ако го пишем в отделна глава или раздел.
В такъв случай ал. 2 е с предлаганата редакция.
Това, което предлага г-жа Манолова, има ли бележки по него с допълнението по ал. 2.
Изречението: “органът може да прави това служебно” ще отпадне в чл. 256, защото изяснихме, че той може да възлага и тази процедура и я уреждаме тук, а не горе, за да не бъде записано така бланкетно. С гласуването на този текст ще отпадне изречение второ в чл. 256.
Които подкрепят предложението по принцип на г-н Димитров с допълнението на г-жа Манолова, заедно с отпадането на изречение второ от 256, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 259.
Филип Димитров:
Тук има едно предложение, при което съгласно приетото досега, се налага да отпадне една от хипотезите – второто изречение на ал. 2, “ако същата не е изборна”, понеже ние изключихме изборните длъжности. Всъщност защо? Лица в администрацията – може и да бъдат. Не знам.
Янаки Стоилов:
Тук въпросът е сложен. Нека да решим. Съдията за какво се произнася. Веднъж той отговаря има ли или няма конфликт на интереси и ако установи, че ако има конфликт на интереси, какви са правните последици. Този въпрос да го уредим, защото тук вече малко излизаме извън предмета на Административнопроцесуалния кодекс и отиваме към санкционните последици, които би трябвало да се уреждат във всички тези закони.
Филип Димитров:
“... отстраняването на лицето от заеманата длъжност” очевидно произтича от чл. 29а.
Светла Янкулова-експерт:
“Чл. 29а. (1)Държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация, да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, които той или свързани с него лица имат връзка с функциите на администрацията, в която работи.
(2) Държавният служител е длъжен е да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той и свързаните с него лица са заинтересовани от съответното решение или когато има със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 държавният служител писмено уведомява органа по назначението.”
Янаки Стоилов:
Но нищо не следва от това.
Филип Димитров:
Няма санкция.


Христо Бисеров:
Става въпрос за държавен служител, а ние писахме друго. Едно лице по трудов договор няма задължение да декларира.
Янаки Стоилов:
Трябва да знаем какви са последиците в закона при неизпълнение на тези задължения, за да уреждаме по какво се произнася съдията.
Надка Балева:
Така както е формулиран текстът, ние възлагаме на съда и функциите на работодател на провинилия се служител от администрацията. След като е предвидена санкция, че при недеклариране, при отвеждане, носи дисциплинарна отговорност, защо трябва съдът да се разпорежда за незабавно отстраняване. Това просто не са съдебни функции.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да се преформулира алинеята на г-н Филип Димитров приблизително така: “При установяване на конфликт на интереси”, трябва да посочим, че “съдията предоставя на административния орган да констатира наличието ...”
Христо Бисеров:
Актът на съдията е констативен акт и нищо повече. Оттам насетне въз основа на едно установено обстоятелство, т.е. наличие на конфликт, предприемат или извършват констативни актове
Филип Димитров:
Ако ми позволите пояснение по смисъла на този текст е да се придаде известен автоматизъм на санкцията, произтичаща от нарушението “укриване на конфликт на интереси”. Тази санкция е смислена дотолкова, доколкото е предвидена по общо правило като възможност за налагане на дисциплинарни мерки. В преходните разпоредби на този закон, обаче, заради точно този автоматизъм са предложени да влязат и директни разпоредби в материално-правния закон, които очертават тази санкция, вече извеждащи я от зоната на дисциплинарното наказание и превръщайки я в автоматична последица. Т.е. това е процесуалната разлика спрямо предлаганите преходни разпоредби и онова, което в момента има в съответните закони. Ако действително вие сте сигурни, че няма да приемете тези преходни разпоредби, т.е. ако сте сигурни, че тази дисциплинарна санкция, която така или иначе е предвидена, няма да получи момент на автоматизъм, който да я направи директно приложима, показвайки значимостта на този вид накърняване на обществения интерес, то тогава действително бихте били прави и тази разпоредба не би могла да се приеме. В известен смисъл в момента ние се отправяме към преходните разпоредби на закона. Ако наистина няма да ги приемете, няма да има тогава мегдан...
Янаки Стоилов:
Нека да не предрешаваме въпроса. Аз мисля, че ние задължително трябва да направим две неща:
Едното е да уредим произнасянето на съда по този въпрос и той вече да насочи въпроса към компетентния орган за предприемане на необходимите действия. В много случаи сигурно ще е основателно при конфликт на интереси, лицето да бъде освободено от длъжност.
В други случаи сигурно санкцията може да има друга административна дисциплинарна санкция, която да не води автоматично до уволнение. Различна може да бъде степента на този конфликт на интереси, така че ние тук да не разписваме всички санкции или една от тях, а да посочим, че при установяване на конфликт на интереси, съдът уведомява компетентния орган за предприемане на необходимите действия. Това мисля, че е достатъчно силно, а после вече може да се упражнява контрол по различни канали върху административните органи защо те не са изпълнили това съдебно предписание. Мисля, че повече от това в процесуалната част ние не можем да направим.
Приемате ли го това, г-жо Балева.
Надка Балева:
При такава формулировка отпада необходимостта предаване на данните по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс на прокуратурата, защото първата формулировка обхваща и това.
Аз лично не възприемам въобще съда, който се произнася по конфликт на интереси и неправомерност, да постановява и конфискация.
Янаки Стоилов:
Ние тук не разписваме санкциите. Единственото, което остава в ал. 4 е при установяване на конфликт на интереси съдията уведомява компетентния орган за предприемане на необходимите действия.
Проф. Кино Лазаров:
Остава и обжалването, евентуално.
Янаки Стоилов:
Обжалването е по реда, по който е записано.
По предложението на г-жа Манолова, дали нещо то променя.


Мая Манолова:
С моето предложение аз въвеждам възможността да се събират един вид доказателства в това производство, защото в първоначалния текст така, както го внася вносителя, там изобщо отсъства събирането на данни и доказателства, а само чрез една проверка, която съдията е длъжен да направи, той по неясен начин в крайна сметка се произнася с краен акт – разпореждане. Тук въвеждам възможността да се представят доказателства, за да може в крайна сметка съдът, след като извърши проверка и прецени представените пред него доказателства, да се произнесе с разпореждане.
Другото предложение уточнява термините – “местната полиция” се заменя с “органи на полицията”.
Янаки Стоилов:
Няма местна полиция. Добре. Да приемем предложенията на г-жа Манолова буквално и по принцип на г-н Димитров, това което гласувахме. Така да гласуваме окончателната редакция на чл. 259.
Които са “за”, моля да гласуват. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Чл. 260 и чл. 261 няма предложения. По Раздел ІІ също няма предложения.
Иван Тодоров:
Имам едно предложение. Тъй като ние вече направихме някои изменения и в този вид ще се получат доста сериозни противоречия, имам следното предложение. Чл. 262 да отпадне. В чл. 263 след думата “бездействието”, да се сложи “на административния орган, произтичащи пряко от нормативен акт и представляващи мълчалив отказ”.
Янаки Стоилов:
Нека поотделно да ги видим. Какъв е мотивът за отпадането на чл. 262.
Иван Тодоров:
Много прост. Ако административният акт ще се издаде след иска на някой, тогава автоматично се задействат сроковете за издаване на индивидуален административен акт – или ще има мълчалив откацз, или ще имаме мълчаливо съгласие. Няма друг вариант.
Янаки Стоилов:
Преди да решим този въпрос ви връщам към темата на “мълчаливото съгласие”. Ние ще обсъдим генералния въпрос и с оглед на неговото решение ще се произнесем и по чл. 262.

Иван Тодоров:
Понеже знам намеренията евентуално да се преосмисли въпросът за “мълчаливото съгласие”, това няма никакво отношение. Ако не е “мълчаливо съгласие” ще е “мълчалив отказ”, така че чл. 262 при всички положения няма смисъл да съществува, защото след като има искане, или ще има едното, или другото и при всички случай ще има мълчалив отказ. При това положение просто няма смисъл от съществуването на текста.
А в случаите на чл. 263 би следвало при това положение да се уточни когато това задължение на органа не е по някакво искане на лице, било гражданин или организация, а когато произтича пряко от нормативен акт. Именно този случай не е уреден за обжалването и този случай би следвало да се уреди. За това предлагам след “бездействието” да се каже: “на административен орган, произтичащ пряко от нормативен акт и представляващ мълчалив отказ”. Няма друг вариант. Каквото и да решите за съгласие или за отказ, това е единственият възможен вариант.
Янаки Стоилов:
Чл. 262 не може ли да се приеме като пояснителна разпоредба, която наистина няма собствен предмет, но дава допълнителна яснота. Тя не пречи. В ситуацията на мълчалив отказ сме.
Иван Тодоров:
Сроковете за мълчалив отказ са съвсем различни от този срок, който е даден тук, така че очевидно ще се получи противоречие.
Янаки Стоилов:
Под неизвършването на действие може да се има предвид не само неиздаването на акт, а именно фактическо действие, защото ние се опитваме да уредим и тези неща. От тази гледна точка има някакво място текста.
Иван Тодоров:
Това означава едва ли не административният орган да се вдигне и със собствените си ръце да направи нещо. Не стоят така нещата. Когато има искане административният орган трябва да разпореди извършването на нещо. Няма друг начин. Където има искане, не може да има бездействие. Това означава, примерно, както си стои администраторът да вземе една лопата и да направи нещо. Това е единствената възможност, но няма такъв случай. Няма теоретическа такава възможност. Той отива и казва на някой: извърши нещо. Ако искаме да сме съвсем точни, ние сме казали в определението за административен акт, че конклудентни действия се изразява това.
Янаки Стоилов:
Тогава ще трябва да махнем целия раздел.
Иван Тодоров:
Чл. 263 трябва да си остане в този вид. Той е важна разпоредба, която решава един въпрос, който иначе не се разглежда при обжалването.
Янаки Стоилов:
Каква редакция предлагате на чл. 263?
Иван Тодоров:
След думата “бездействието” да се прибавят следните думи: “на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт и представляващо мълчалив отказ” и става: “Бездействието на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт и представляващо мълчалив отказ...”.
Янаки Стоилов:
Без “пряко”.
Надка Балева:
Бездействието не може да произтича от нормативен акт.
Иван Тодоров:
Права сте. Задължението произтича. Бездействието на административен орган по задължение, произтичащо от нормативен акт. Може и без пряко. Но ако искаме да бъдем точни, трябва да употребим пряко, той като минава без искане. Затова е най-хубаво:
“Бездействието на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и представляващо мълчалив отказ...”.
Янаки Стоилов:
Така е ясна редакцията. Така добре ли е?
Надка Балева:
Според мен, не му е мястото тук. Цял раздел с този текст?
Янаки Стоилов:
Ако остане един текст, ще го махнем и ще го сложим някъде другаде.
Надка Балева:
Има и нещо друго. Защита срещу неоснователни бездействия. Може ли да ми дадете като пример за основателни бездействия.
Янаки Стоилов:
Ние говорим за бездействия, когато е длъжен да действа.
Г-н Тодоров прочете редакцията, но моля да я прочетете още веднъж в последния вариант.
Иван Тодоров:
Бездействието на административен орган по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт....
Янаки Стоилов:
Без “пряко”.
Иван Тодоров:
Според мен, “пряко” трябва да остане, защото иначе всяко едно задължение произтича от нормативен акт. Това означава, че няма да се подаде искане за издаване на акта.
Бездействието на административен орган по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт и представляващо мълчалив отказ може да се оспори и нататък текстът си продължава.
Янаки Стоилов:
Гласуваме да отпадне чл. 262.А на този текст да му намерим подходящо място, без сега да посочваме къде.
Нека да гласуваме за отпадането на чл. 262. Нали няма друго мнение? Заповядайте, г-н Цонев.
Цони Цонев:
Имам чувството, че се обърква цялата философия на закона. Не може, според мен, чл. 262 да отпадне, а да остане чл. 263. Чл. 262 пояснява само за кои действия става дума предвид някаква защита от закона. А чл. 263 прехвърля нещата по реда за оспорване на индивидуалните административни актове. Този ред го има уреден и се движи по същия ред, по който се движи и реда за тези действия.
Янаки Стоилов:
Добре, но тогава ми отговорете на въпроса. Ако ние приемем неизвършването на действие, което може да бъде само издаването на административен акт. Защото при пояснението, когато административният орган е длъжен да извърши пряко, т.е. не става дума за фактически действия от страна на административния орган, а за административен акт. Ако ние това неизвършване го квалифицираме като мълчалив отказ, нали ще го атакуваме като мълчалив отказ. Или на това основание друга ли ще е процедурата или друго основание ще имаме.
Цони Цонев:
Тук изобщо, според мен, няма място за мълчалив отказ.
Янаки Стоилов:
Каква ще е разликата. Ние трябва да си отговорим на това.


Цони Цонев:
Разликата е, че при мълчаливия отказ става дума за издаване на административния акт. А тук говорим само за фактически действия, за които някой закон е предвидил, че административният орган трябва да извърши определени фактически действия. Той не извършва тези фактически действия.
Янаки Стоилов:
Не е случаят, който се сещам, макар че той не точно пряко се покрива с хипотезата. Да речем, административният орган трябва да организира премахването на един строеж. Няма той да го направи, но така или иначе трябва да се предприемат такива действия. Ако искаме тук тези случаи, когато се бездейства или не се предприемат поради административния орган тези необходими фактически действия, да дадем някаква защита, неща просто да подобрим редакцията и да включим този случай.
Проф. Кино Лазаров:
Това е смисълът на цялата глава.
Янаки Стоилов:
Нека тогава само да подобрим редакцията на чл. 262.
Иван Тодоров:
В чл. 121 е казано, че административният акт може да бъде изразен чрез действие или бездействие. Съвсем ясно. Подробно го дискутирахме и го приехме тук. Това не е практиката само в България. Това е световна практика.
Янаки Стоилов:
Не всичко е административен акт. Защото фактическите последици на административния акт имат своето фактическо правно значение. Те не са буквално административни актове.
Проф. Валери Димитров:
Г-н Председател, когато четях тези текстове си задавах въпроса има ли се предвид административен акт или се има предвид едно процесуално действие в рамките на един краен, окончателен административен акт. Това наистина са определени фактически действия, които могат да се свързани с производството издаване на административен акт най-често след издаването на административния акт, когато административният орган, например, трябва да извърши нещо или пък да извади копие от документ от съответната служба, когато вече актът е издаден, влязъл в сила и т.н. Може би за такива случаи се има предвид. Нека по-точно да се каже, че се имат предвид действия, които нямат характера на административни актове. Такива действия се имат предвид.
Янаки Стоилов:
Тогава да кажем: неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закон, подлежат на оспорване. “Пряко” мисля, че не е необходимо. Фактически действия, защото това понякога има много по-голямо практическо значение от атакуването на самия акт.
Мисля, че с тази редакция текстът има смисъл, който надхвърля приложното поле.
Светла Янкулова-експерт:
Чл. 262 става така:
Чл. 262. Неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване 14 дни след подаване на искане до органа за извършването му.
Янаки Стоилов:
Тук говорим за действията, които следват акта или го предшестват.
Проф. Валери Димитров:
Понеже г-жа Касабова каза: не може да има случаи, когато административният орган е задължен по силата на норма. По мое мнение, когато един административен орган е задължен да организира по определен начин да предоставя определена информация в своите служебни помещения. Той е задължен, например, да предоставя определени формуляри, да даде определена информация.
Реплика:
Това обаче не е административен акт.
Янаки Стоилов:
За да избегнем този спор, може да използваме началото на формулировката, която г-н Тодоров даде.
Бездействието, когато съществува задължение.
Светла Янкулова-експерт:
Само фактически действия и отпадна “пряко”.
Янаки Стоилов:
Има ли възражения срещу фактически действия.
Остава раздела в прочетените редакции на чл. 262 и чл. 263. Които са съгласни, моля да ги подкрепят. Благодаря. Против и въздържали се няма.
Предлагам преди да продължим нататък да се върнем към отложените текстове. Аз бих искал в комисията да стигнем до единно становище. Става въпрос за текстовете касаещи мълчаливото съгласие. Утре в зала трябва да се решават текстовете за мълчаливото съгласие. Аз не предрешавам това, което ще реши залата, но ви връщам към тази тема, защото има отложени текстове. Има един гласуван текст, към който отново ще се върнем. Казвам ви кои са моите мотиви, а вие ще прецените какво решение да се вземе.
Кои са рисковете от мълчаливото съгласие, прието по този начин?
Веднъж ние създаваме една неопределеност, която може би под благородния мотив за защита на интересите на лицата, които се нуждаят от тия актове, можем да създадем много по-голяма несигурност по отношение на техните интереси, защото понякога освен мълчаливото съгласие, трябва да се предприемат и други действия, свързани с издаването на определени документи, без които лицата не могат да защитят своя интерес, даже и да претендират, че имат мълчаливо съгласие.
Второто е, че така създаваме повече рискове за интересите на трети лица, които се засягат от тези актове и които едва в последствие ще могат да търсят защита, след като са възникнали последиците.
И третото не по-малко съображение, че този текст с това съдържание отваря още по-големи корупционни практики. Защото много по-лесно е да бъде накарано едно длъжностно лице просто да бездейства, защото почти не може да бъде доказан негов умисъл или груба небрежност за извличането на някакви облаги от това бездействие, отколкото в случаите, когато то се подписва под някакъв акт и може то все пак да носи дисциплинарна и друга отговорност. В този случай ще си бездейства лицето съответния брой дни, ще каже, че е проучвал въпроса най-добросъвестно, но просто нямах време да се произнеса. И така тези лица допълнително ще влязат във всякакви схеми. Мисля, че в нашите условия това е много рисковано.
Това са ми мотивите, за да се преосмисли въпросът за мълчаливото съгласие. Мисля, че е достатъчна защитата за мълчаливия отказ. А в другите случаи не изключва това в специални закони, ако смятаме за необходимо, да се предвидят възможности за мълчаливо съгласие. Но така бланкетно мисля, че е много рисковано създаването на тези два института.


Иван Тодоров:
Много по-лесно е да отидеш да подкупиш един държавен служител да ви направи изрично съгласие, отколкото да направи мълчаливо съгласие. Защо? Защото при мълчаливо съгласие при всички положения той носи административно-наказателна отговорност, а в много случаи носи и наказателна отговорност. Следователно, когато той направи мълчаливо съгласие със сигурност той носи санкция, със сигурност извършва нарушение. Няма никакъв риск за държавния служител да си напише една хубава обосновка, да се подпише и да каже: аз така считам. Никакъв риск, никой в нищо не може да го обвини за това нещо. В момента, в който с въведе мълчаливо съгласие последните две години в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация няма нито един случай на мълчаливо съгласие. Преди да се въведе имаше сумати случаи на мълчалив отказ. Следователно институтът на мълчаливото съгласие играе много важна роля за стимулиране на администрацията наистина да се произнася. Казвам го от практически опит.
Янаки Стоилов:
Наполовина съм съгласен с това, което казвате, законът да допусне тази възможност, но да не предрешава в общия закон всички последици, произтичащи от мълчаливото съгласие. Това е твърде специфична материя и в действията, които се отнасят до териториалното устройство, според мен, почти никаква работа не върши този институт на мълчаливото съгласие. В други случаи, когато става дума за някаква стопанска дейност, там вероятно е по-целесъобразно и практически по-приложимо. Затова нека общият закон да допусне тази възможност но не да предрешава разпоредбата в специалните закони. Защото твърде деликатна е тази материя, за да даваме генерално решение на толкова разнородни случаи.
Иван Тодоров:
Освен това имам още два аргумента.
Първо, има специална процедура за доказване, така че не виждам абсолютно никакъв риск да станат ей така нещата без доказване. Много стриктна процедура е.
Второ, не може да има риск за интереса на трети лица, тъй като третите лица задължително трябва да участват в производството и съответно, ако не са участвали, те имат право да обжалват.



Янаки Стоилов:
След дъжд качулка. Вкарването на двата принципа води до голям хаос. В кои случаи ще таксуваме това като мълчалив отказ и в кои случаи като мълчаливо съгласие. Заповядайте, г-н Цонев.
Цони Цонев:
Едно малко по-различно становище. Аз се радвам, че Правната комисия отново се върна към този въпрос. Първият път, когато беше обсъден и беше приет с известно въодушевление просто прецених, че не е нужно да се включвам в обсъждането. Аз имам големи резерви по вкарването на мълчаливото съгласие на този етап, а не по принцип. По принцип съм изключително “за”, изцяло “за”, но просто не е готова нашата администрация, по моему, да поеме и мълчаливото съгласие на този етап. Защото с този кодекс на администрацията й се вмениха по-къси и много кратки срокове, изисквания за спазване на права и задължения на гражданите, уведомявания и много други нови неща. Имам чувството, че “бушонът” ще гръмне, ако се вкара и мълчаливото съгласие.
И още един много важен въпрос. Ние още нямаме утвърдени административни практики. Вижте и във Върховния административен съд има противоречива практика, където не би трябвало изобщо да има противоречива практика. Не би трябвало да има две разнопосочни решения по един и същи проблем. Но има, за съжаление. Нека да поработи системата няколко години. Предвидени са в следващия дял много механизми за уеднаквяване на практиката, да поработи няколко години системата, да се уеднакви практиката, защото, ако се уеднакви практиката, няма място за корупция. Въпросът ще бъде решен тотално и генерално. Но ако сега се вкара и мълчаливото съгласие, ще настъпят всички тези последици, за които говори и г-н Стоилов.
Проф. Валери Димитров:
Аз бих искал колегите народни представители да вземат все пак едно по-информирано решение в тази насока.
Това, което споменахте за защитата на третите лица. Мълчаливото съгласие означава, че всъщност административният акт е издаден. Ние говорим за случаи, благоприятстващи административни актове, които са адресирани до конкретни лица. Ние изрично казахме, че този институт няма да се прилага към състезателни производства, където има по няколко лица, участващи в една търгува, конкурсна или някаква друга състезателна процедура, при която се стига до издаване на административен акт. Обикновено става дума за облагоприятствани актове, при които има едностранно производство. Хипотезата е същата, когато има издаден административен акт изричен как ще се защитят третите лица. По същия начин. При мълчаливото съгласие третите лица разполагат със защитата, която могат да имат, когато има влязла в сила административен акт, облагоприятстващ определено лице. Хипотезата е абсолютно същата. Така че тук не се налага някаква специална защита да мислим, че кой знае какво ще се случи. Ние сме ограничили приложното поле. По-нататък аз не виждам никакъв проблем, ако кажем, че принципът ще бъде съгласието, а специалните закони могат да установят изключенията. Да, така е. В териториалното устройство сигурно е нормално да бъде третирано като мълчалив отказ, но като цяло всеки специален закон може да придаде отклонение на мълчаливия отказ – да въведе мълчаливия отказ в съответния специален режим.
Струва ми се, че този страх от корупционни практики - аз силно се съмнявам, че когато издават един облагоприятстващ административен акт в полза на едно лице, ще настъпят кой знае какви катастрофални последици, ако стане въпрос за мълчалив отказ и за мълчаливо съгласие. Напротив, това, което каза г-н Тодоров е вярно.
Аз знам администрациите, които работят в условията на мълчаливо съгласие - една от тях е Комисията по финансов надзор, друга такава е администрацията на Централната банка. Те са изключително дисциплинирани. Те са дисциплинирани и поради тази причина, че ги притиска този институт и те внимават с 10 очи да не го допуснат. Дисциплиниращото въздействие върху администрацията не трябва да се подценява и аз тук не съм съгласен с г-н Цонев, че ние вечно да правим констатации, че нашата администрация не е готова. Кога нашата администрация ще излезе от този период на имбецилия, може би трябва да го кажем, рано или късно това трябва да се случи. Това е едно от средствата, за да се дисциплинира тази администрация. Разбира се, мълчаливият отказ трябва да бъде съчетан с една сериозна административно-наказателна, включително и имуществена отговорност за лицата, които са пропуснали този срок. Ние сме предвидили в административно-наказателните разпоредби на закона сме предвидили състав на административно нарушение за пропускане на срока със сериозна глоба. Въпрос е наистина как ще действа този институт, но по принцип аз не смятам, че публичният интерес ще се засегне кой знае колко, ако ние дадем възможност на администрацията да мълчи, когато става дума за облагоприятстващи административни актове, насочени към определени лица и то без състезателна процедура, без да става дума за правосубектност, без да става дума за предмет на дейност, т.е. тези случаи, където общественият интерес се засяга много повече. Това е моето мнение.
Филип Димитров:
Аз се опасявам, че всъщност няма нито практически, нито логически аргументи в подкрепа на тезата за опасността от мълчаливото съгласие. Мисля, че въпросът е философски. Това е същата философия, която ни казва: искаме да направим професионална армия, ама няма да премахваме наборите колкото се може по-дълго. Това е същата философия, която ни казва: искаме да влезем в Европейския съюз, но не сме подготвени. Не е ли по-добре първо да се подготвим, па тогава да влизаме. Абсолютно същата е конструкцията и по отношение на мълчаливото съгласие.
Докато не поставим пред администрацията изисквания за функциониране, тя ще функционира по старому. Докато не бъде притисната от това, че в резултат на нейното евентуално бездействие настъпват някои последици, тя ще седи и ще си чака. Това са нормални човешки реакции. Ако искаме да направим някаква реформа в администрацията, това е един от елементите и мисля, че вече всички от опит знаем, че най-лошата реформа е бавната реформа. От чисто философска гледна точка разбирам съображенията, които се навеждат, не ги споделям – аз лично ще гласувам в подкрепа на мълчаливото съгласие, но моля да го обмислим всички от тази гледна точка. Никога няма да се промени нещо и никога няма да се подготвим докато не се опитаме да го направим.
Янаки Стоилов:
Въпросът сега ще го подложим на решаване и утре доклада ще го внесем със становището, което тук като мнозинство се формира. Лично аз запазвам резервите, защото мисля, че вносителят е изработил един кратък и ясен текст, принципът е при бездействие това е мълчалив отказ и той може да се атакува. В неговия текст непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие, когато специалните закони уреждат това. Тук всичко се обръща наопаки и се казва: непроизнасянето винаги е съгласие, а в специалните закони трябва да се каже кое е мълчалив отказ. Лично за мен ви казах опасенията и аз ще поддържам текста на вносителя. Всеки от народните представители трябва да си определи мнението.
Има ли други изказвания? Проф. Лазаров.
Проф. Кино Лазаров:
Аз поддържам становището на доц. Стоилов. Струва ми се, че е рано, наистина рано да се приложи предлагания тук принцип на съгласието като право. Може би в една страна като Холандия, може отсега да се направи. Известна е склонността и на администрация и на молителите да заобикалят законите. А тук се отваря широка врата за заобикаляне на закона. Нека да се проверява по специалните закони от специалната материя, ако функционира ефикасно принципът на мълчаливото съгласие, постепенно ще измести от само себе си в 80-90 на сто от случаите принципа на мълчаливия отказ. Това е.
Янаки Стоилов:
Има ли други становища или да преминем към решаване на въпроса.
Тези, които са за мълчаливото съгласие като водещ принцип, това което досега е било становището в комисията, първо това ще гласуваме, а след това ще гласуваме текста на вносителя, който в другата поредност поставя въпроса за мълчаливия отказ и за уредбата на съгласието в специални закони.
Тези, които поддържат мълчаливото съгласие в допълнителната редакция, която е дадена, моля да гласуват. Пет “за”.
Които са против? Трима са против.
Въздържали се? Шест се въздържат.
В такъв случай остава текста на вносителя. Т.е. комисията подкрепя текста на вносителя и не подкрепя другото предложение.
От това гласуване произтича ли по-нататък промяна в други текстове. Отложените текстове са просто да приемем текстовете на вносителя.
Проф. Кино Лазаров:
В сроковете трябва да се диференцират.
Янаки Стоилов:
Отложените текстове, които са по чл. 61 и чл. 63 трябва да възприемем предложението на вносителя.
Искам да ви припомня, че дадохме две седмици за обжалване на страните по делото от известяването, а на прокурора един месец от постановяване на решението, тъй като той винаги получава информацията. Приехме, че така сроковете се уеднаквяват горе-долу практически и за протеста и за страната по делото.
Имаше и един текст за разпорежданията, който също мисля, че трябва да остане по вносителя.
За чл. 152 кажете, ако има различно мнение.
Мая Манолова:
Искам да предложа, т.е. да си приготвим и варианта, т.е. да прецизираме и предложенията, които касаят хипотезата на мълчаливо съгласие, тъй като не е ясно утре в крайна сметка какво ще реши залата. Ако по отношение на текста, който приехме току-що залата приеме идеята за принципа на мълчаливо съгласие, трябва да имаме готовност и за чл. 152 при тази хипотеза.
Янаки Стоилов:
Моята препоръка е да приемем текстовете, както ги предлага комисията, за да се движим в общия график на приемане на кодекса, а не да се готвим за всички възможности, които могат да станат. Това ще го решаваме с оглед на резултата. В зала са приети до чл. 58.
Има предложение по чл. 61. Моля да отворите на с. 21. По чл. 61 има предложение на Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов, по което ние не сме се произнасяли.
Аз мисля, че тяхното предложение е несъотносимо, защото предлагат за индивидуалните административни актове да има уведомяване в Държавен вестник. Не се налага да приемаме това предложение. Можем да смятаме, че се отхвърля.
Други отложени текстове има ли? Няма.
Колеги, предлагам ви само още един дял да приемем – за тълкувателните актове. С това за днес да приключим работата, която ще продължим утре. Нека утре да се опитаме да завършим с кодекса.
Надявам се, че по Дял четвърти няма да има много предложения и дискусия. Г-жо Манолова въпроса за вида на съдилищата сега не го решаваме. Отлагаме го. Други предложения тук няма. Имате ли някакви бележки по този раздел.
Проф. Кино Лазаров:
Допусната е техническа грешка. Няма заглавие на Дял четвърти.
Янаки Стоилов:
Мисля, че имаше предложение от Съвета по законодателство. Моля кажете тяхното предложение.
Светла Янкулова-експерт:
Дял четвърти е представен без заглавие. Предлага се заглавието на Дял четвърти да стане: Тълкувателни актове. Наименованието на Глава шестнадесета. Тълкувателни решение и тълкувателни постановления.
Янаки Стоилов:
Приемаме това предложение. Други бележки има ли?
Светла Янкулова-експерт:
Чл. 269. Реквизити и форма на искането. Може би да стане: Форма и съдържание на искането. Да отпадне думата “реквизити”.
Освен това в ал. 2, т. 1 вместо “нормативния текст” може би е по-добре “разпореждане на нормативен акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й.”
Янаки Стоилов:
Какво значи “разпореждане на нормативен акт”.
Светла Янкулова-експерт:
“Разпоредба от нормативен акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й.”
Янаки Стоилов:
Други бележки има ли? (Не.)
Мисля, че можем да гласуваме целия Дял четвърти.
Светла Янкулова-експерт:
По чл. 272, последния от този раздел, е предвидено обнародване на тълкувателните постановления, като не е предвидено обнародване на тълкувателните решения. А тълкувателни решения се издават от колегиите на ВАС при спорни въпроси по тълкуване прилагането на закона и служат за ръководство на съдилищата и на административните органи. В тази връзка не е ли редно и те да се обнародват.
Янаки Стоилов:
Преди се обнародваха в сборници, а сега се обнародват в Държавен вестник.
Проф. Кино Лазаров:
Те не са толкова чести, че да създадат практически затруднения.
Янаки Стоилов:
Т.е. можем да ги включим и тях в кръга на актовете, които се обнародват.
Цони Цонев:
В чл. 264 е записано, че те са само за ръководство и нямат задължителна сила както постановленията и затова не е предвидено да се обнародват.
Янаки Стоилов:
Те ако са адресирани само към съдебните органи, би трябвало наистина да се...
Цони Цонев:
Нямат задължителна сила.
Янаки Стоилов:
Нека да си остане разграничението в такъв случай. Тъй като едните се водят като указания за ръководство на съдилищата все пак би трябвало да не ги приравняваме с постановленията и да се публикуват в Държавен вестник. Те преди това се публикуваха в сборници.
Да остане както е текстът на вносителя.
Нека да гласуваме целия дял. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
Утре ще продължим с Дял пети. Нека да се постараем утре да приключим дискусията. Ако нещо се наложи да остане, ще продължим в сряда.
Благодаря ви. Приятна вечер.
Закривам заседанието.




Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: