---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 14




Днес, 22.03.2006 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, зам.-министър, Николета Павлова, експерт в Съвета по законодателство в Министерството на правосъдието, от Агенцията по вписванията – Димитър Цветанов, изпълнителен директор и Владимир Макариев, Крис Томпсън, ръководител на Проект за реформа на търговското право на Американската агенция, Светлозара Петкова от Проект за реформа на търговското право, Георги Димитров, адвокат, Анета Антонова – СУ “Кл. Охридски”, от ВКС – Камелия Ефремова, от Американската агенция за международно развитие – Николай Янев.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости,
Мисля, че вече сме в обичайния, а не спадащия кворум и можем да започнем заседанието при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на Законопроекта за търговския регистър, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет.
Предвид на особената спешност на второто чете на Законопроекта за търговския регистър ви предлагам първата точка от предварително обявения дневен ред да разгледаме на някое от следващите заседания.
Поне аз уверих вносителите на Законопроекта за търговския регистър, че Правната комисия ще направи всичко необходимо, за да може да завърши разглеждането му до края на тази седмица. Ако имаме възможност, ще го предложим и в пленарна зала, но не искам да предрешавам този въпрос преди нашата дискусия.
Има ли други предложения по отношение на дневния ред? Явно ще се наложи и утре да имаме заседание на комисията по същата тема. Има ли някакви възражения? Не виждам.
Остава за днешното и утрешно заседание единствено обсъждането за второ четене на Законопроекта за търговския регистър. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт на някое от следващите заседания ще го предвидим с оглед на спешността на въпросите.
Пристъпваме в последователността на предложенията.
Знаете, че в този период много активно работи работна група под ръководството на г-н Янев с участието на народни представители и на експерти. Те са се постарали да обобщят предложенията и тези, които намират обща подкрепа, да ги предложат на комисията, за което предварително им благодаря.
Пристъпваме към тяхното представяне и обсъждане.
По чл. 1.
Г-н Янев, предлагам ви там, където считате за необходимо, да мотивирате предложенията – вие или колегите.
Яни Янев:
Ако има неясноти, смятам само тогава да мотивираме предложенията.
Янаки Стоилов:
По чл. 1. Предмет.
По чл. 2 и чл. 3. Моля да ги погледнете и ако имате някакви бележки, да кажете.
Чл. 2. Определение.
Чл. 3 Водене и съхраняване на търговския регистър.
Яни Янев:
Наложи се промяна на самите наименования на текстовете. Считам, че по този начин постигаме една по-голяма яснота и логическа подреденост на самия закон. Тези текстове, които са създадени като нови текстове всъщност допълват онова, което беше предложено и дават допълнителна яснота по отношение на създаването и функционирането на търговския регистър с този закон. Така че да не ви изненадва това, че има много нови текстове, които са предложени, но те са подредени в една логическа последователност.


Янаки Стоилов:
По първите три текста има ли някакви бележки? Ако няма, предлагам ви заедно със заглавието да ги гласуваме. Г-жо Балева, имате бележки?
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, разумно е разширяване на редакцията на чл. 1, обаче “единна централизирана електронна база данни”.
Според мен, поне на този етап е задължително да запазим и на хартиен носител.
Янаки Стоилов:
Това се съдържа като предложение. Може би трябва да преценим дали по някакъв начин трябва да се отрази в текста, но като предложение то съществува. По него трябва да се произнесем, когато се поставя този въпрос.
Надка Балева:
Ако го има по-нататък, но само “електронна база данни” в принципите означава, че допълващите текстове по-назад изключват това, което сме приели.
Янаки Стоилов:
Въпрос на прецизност. Никъде няма да има съмнение, ако се приеме, че информацията се съдържа освен в електронен и писмен носител. По-сложен е въпросът, ако се стигне до някакви несъответствия, кой от тях има по-голяма тежест от гледна точка на доказателствена сила. Само това е практическият въпрос. За наименованието тук трябва да преценим. Може да го включим. Въпросът е по същество за мен.
Яни Янев:
Трябва да се спази принципът на това, че в крайна сметка новият търговски регистър е изцяло електронен. Ние запазваме хартиен носител в по следващи текстове, но не върху база, по която непрекъснато да се прави справка. Справката и обслужването на търговската регистрация ще става на базата на това, което имаме в електронния регистър. А документите, старите фирмени дела плюс онова, което ще се подава, за да се извърши съответната регистрация в търговския регистър, ще се съхранява, но то ще бъде предмет на проверка и справка по него само в случаите на съдебни спорове. В противен случай, ако ние запазим възможността едновременно да се правят проверки и справки по електронен регистър и успоредно с това да се води и някакъв регистър на хартиен носител, това променя изцяло смисъла на закона и няма да доведе до онова облекчаване на бизнеса в регистрацията.
Янаки Стоилов:
По това наименование вие запазвате писмените носители, но не се налага в редакцията на текста.
Яни Янев:
Самият търговски регистър ще бъде в електронен вид. И още нещо за пояснение на колегите, защото такива въпроси могат да възникват и в последващи текстове.
Ние даваме възможността на всеки един търговец да направи избор. Дали да поиска по електронен път регистрацията си чрез собствения си компютър вкъщи и само по електронен път да води своето фирмено дело или вторият вариант, той да извърши регистрацията си, представяйки на хартиен носител документите, на базата на които да бъде извършена регистрацията. Запазени са двете възможности.
Янаки Стоилов:
Не е задължение да се дублира информацията, а са две възможности.
Яни Янев:
Те са възможности, а не задължения.
Янаки Стоилов:
Този въпрос трябва да го решим предварително заедно с редакцията на чл. 1, защото би довел до различно по-нататък отражение.
Г-жо Мингова, вие искахте думата.
Проф. Анелия Мингова:
В предлагания чл. 1 от колегите предмет на закона. Така, както е формулирано: “водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и действието на вписванията” в крайна сметка основната част и тази, която предшества воденето и другите действия в регистъра, е именно самата дейност по вписване, т.е. самата регистрация. Това е изпуснато от текста. Воденето на регистъра не е производството по регистрацията, а половината от текстовете са за производството по регистрацията и там бяха възраженията и при първо четене на закона. Само че не може да се каже “урежда производството”, защото самото уреждане е синоним на производство. Но преди час погледнах текста и не мога да дам конкретно предложение. Но да разпишем отношенията по вписване.

Янаки Стоилов:
Законът урежда търговската регистрация.
Проф. Анелия Мингова:
Да, но да става ясно, че именно това, което е актът на вписване или как се стига до акта за вписване, а оттам насетне как се води и съхранява е друг въпрос.
Янаки Стоилов:
Този закон урежда търговската регистрация и нататък да остане изброяването.
Проф. Анелия Мингова:
Всъщност така е и по вносител, но не знам защо колегите са решили, че изчезва.
Яни Янев:
Защото в коментарите, които се направиха, ние не намерихме точната правна формулировка на търговска регистрация като правен термин. От тази гледна точка се стигна до идеята, че той няма конкретно формулиране. Затова приемаме, че той е прекалено широк. Той включва и материално-правните основания, които се съдържат в Търговския закон и други материални закони и поради тази причина решихме да изчистим и във формулата водене, всъщност да се включи, че всяко регистриране, всяко вписване по своето естество е водене на регистъра. Това е разбирането, което сме вложили.
Янаки Стоилов:
Да не влизаме повече в разяснения. Допълнението е по-скоро, за да изясни въпроса, а няма да навреди.
“Този закон урежда търговската регистрация, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в него.”
Това да бъде чл. 1. Тук се съдържат всички действия, както от правен, така и от друг съпътстващ характер.
Проф. Анелия Мингова:
Ако колегите ги притеснява, че търговската регистрация не означава нещо, което има законов аналог или срещано до този момент, Глава 52, където ще я отменяме в ГПК си е формулирана точно, наблягайки на основното в тази дейност, като част от закона. Вписване – това е, което се прави в едно производство. Ако искате така да бъде.
Георги Димитров:
Основните действия са вписване и обявяване.
Проф. Анелия Мингова:
Самото вписване го няма в предмета на закона.
Яни Янев:
Защото то се съдържа във воденето по отношение на всички онези неща, които са.
Проф. Анелия Мингова:
Не може да се съдържа във воденето.
Яни Янев:
Не възразявам.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е добре да оставим “търговска регистрация”, за да не обясняваме всички елементи, които тя съдържа.
По чл. 1 има ли други бележки? Ако смятате, че се поражда някакво противоречие от този запис, кажете.
Георги Димитров:
Ако позволите, бих искал да предложа на вниманието на народните представители едно релевантно решение – просто да отпадне думата “действието на” и по този начин ще се обхващат не само вписванията, заличаванията и обявяванията като процедура, но и тяхното действие, разбира се. Т.е. да стане:
“Този закон урежда воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и вписванията, заличаванията и обявяванията в него.”
По този начин “вписванията” ще се разглеждат и като процеса, и като процедурата, и като действието.
Проф. Анелия Мингова:
Регистърът е резултат, предхождан от...
Янаки Стоилов:
Иначе излиза, че създаваме някакъв регистър без съдържание, а после в него има ... Нека в тази последователност да остане.
Уточнихме чл. 1. Но тъй като ги обсъждаме заедно, кажете и за чл. 2 и 3 има ли някакви бележки? Тук се съдържа повдигнатият въпрос за това, че регистърът е единна, централизирана електронна база данни и някои поставиха въпроса за писмените носители. Ако искате да приемем текстовете и по-нататък, решавайки въпроса за това какви да бъдат носителите и тяхното правно значение, ако се налага с нещо да се допълни съдържанието на чл. 2. Има ли бележки по тези текстове?
Предлагам тези, които подкрепят заглавието със съдържанието на чл. 1, чл. 2 и чл. 3 така, както са дадени от работната група с направеното допълнение в чл. 1, че се урежда първо търговския регистър и оттам нататък другите действия.
Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
По чл. 4, 5 и 6.
Четин Казак:
Защо в новия чл. 5 действието “вписване” е заменено с “обявяване”. Обявяването не е ли по-нататък с други цели. Т.е. актовете в търговския регистър не се ли вписват, вместо да се обявяват?
Проф. Огнян Герджиков:
Навсякъде, където има “всички” в нормативен акт, просто трябва да падне. Това трябва да е ясно на всеки. На всички трябва да е ясно, че “всички” трябва да отпадне. На всички трябва да е ясно, че няма нужда от “всички”. В нормативен акт, където има “всички” показва безсилието на законодателя.
Янаки Стоилов:
Тук имаше въпрос по редакцията на чл. 5. Защо вписването е заменено с обявяване.
Проф. Анелия Мингова:
Представянето е заменено с обявяване.
Четин Казак:
В чл. 3 по вносител пише “се вписва прилагането на актовете”.
Янаки Стоилов:
Вижте чл. 2, който става чл. 4, тъй като там е изнесен въпросът за вписването, а тук е отделен въпросът за обявяването. Нали това е причината? Така че чл. 2 и 3 по вносител съдържат решението на този въпрос.
По чл. 4, който става чл. 6 има ли бележки?
Гледаме от чл. 2 до чл. 4 по вносител и от чл. 4 до чл. 6 по предложението на работната група.
“Подлежащи на вписване обстоятелства” и “Подлежащи на представя актове.”
Четин Казак:
Може ли колегите, които са направили предложенията, да разяснят каква е разликата между представяне на актове за вписване и обявяване на актове в търговския регистър за вписване. Защо правите такова разграничение?
Яни Янев:
В търговския регистър актовете, които се представят, за да бъдат обявени, всъщност смисълът на търговския регистър е обявяването, а не представянето. Те се обявяват. Имаме актове, които не се вписват. В този закон имаме два вида актове. Имаме актове, които се вписват и се обявяват и други, които се представят само за да бъдат обявени. Например, една покана за общо събрание на акционерно дружество само се обявява. Тя не се вписва. Или финансовите отчети, които само се обявяват, а не с вписват. За това са два различни вида актовете.
Проф. Огнян Герджиков:
Те са две производства.
Яни Янев:
Две отделни действия са.
Янаки Стоилов:
Виждам, че няма бележки по тези текстове. Нека да ги приемем.
Приемаме с предложенията на работната група текстовете:
“Подлежащи на вписване обстоятелства” – чл.2 съответно 4 и “Подлежащи на представя актове.” – 3 съответно 5, и “Задължение за вписване” – 4 съответно 6.
Преминаваме към “Обявяване”. “Действие на обявяването”, “Действие на заличаването” до “Действие на вписването”.
Текстовете 5 съответно 9, 9, който става 8 и самия 8.
Ана Караиванова:
Специалистите от Агенцията са подредили текста така, както са предложенията за новите текстове. Като имат пред себе си народните представители текстовете на стария ще могат да следят по-добре новите предложения. Моля, ако може да се размножат материалите и предоставят на народните представители. Ако искате така да постъпим.
Яни Янев:
Приемам критичните бележки на колегите, но ще ги помоля да ни извинят. Времето, с което разполагахме да се работи по този закон, беше изключително кратко. По тази причина моля да ни извините за неудобството, което ви създаваме в момента, но работната група положи невероятни усилия, за да можем да ви предложим това, което имате в момента. Надявам се, че когато се получи цялостна представа за това как изглежда търговския регистър, ще оцените и усилията, които са положени.
Янаки Стоилов:
Не се притеснявайте, г-н Янев. Знаем, че всички колеги работиха много интензивно пред последните две седмици. След няколко минути всички ще имате цялостния текст и ще можете в хода на обсъждането да го сравнявате.
Добавям една малка редакция в ал. 2 на чл. 9.
“(2) От момента на обявяването представените актове по чл. 5 се смята, че са станали известни на третите лица.”
Не виждам бележки по обявяването, действие на обявяването и действие на заличаването.
Които подкрепят тези текстове, моля да гласуват.
Проф. Огнян Герджиков:
Не ми е ясно какво гледаме. Кои текстове приемаме? До кой текст.
Янаки Стоилов:
До “Действие на заличаването” с. 3.
Преминаваме към “Действие на вписването”.
Елиана Масева:
В чл. 8 да добавим “за напред”, за да е абсолютно ясно.
Янаки Стоилов:
Нека да го добавим.
Проф. Огнян Герджиков:
По начало всяко прекратяване да има действие за напред. Това е принцип. Обратното е изключение и то трябва да бъде изрично казано. Но, ако някой смята, че може да стане по-ясно и да няма смущения, всяко прекратяване има действия за напред.
Янаки Стоилов:
Нека да го запишем, защото става дума за някакъв процес във времето и тъй като е един принцип, нека да го възпроизведем.
Добавяме го за яснота.
Действие на вписването.
Проф. Огнян Герджиков:
Действие на вписването ви предлагам на втория ред, където се казва: “вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица” да стане “от вписването”. Т.е. да отпадне “момента на”.
Говоря по новия текст. Първото изречение на чл. 7, ал. 1 да звучи така:
“Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от вписването”.
Янаки Стоилов:
“Вписаното обстоятелство се смята за известно на третите добросъвестни лица от вписването”.
Вписването може ли да има различни моменти, за да възникнат спорове?
Яни Янев:
Може ли да обясня. Понеже говорим за електронна обработка и всъщност от момента, в който тези факти се въведат в системата, те веднага се появяват. Така че “в момента” е в реално време, те могат и стават известни на трети лица.
Христо Бисеров:
Тук става въпрос за вписването като минута, а не като дата.
Проф. Огнян Герджиков:
Вписването е винаги в определен момент. То не може да бъде нещо различно. Ние не казваме “от датата на вписването”.
Янаки Стоилов:
Значи редакцията става:
“Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица” и тук дилемата е “от вписването” или “от момента на вписването”.
Четин Казак:
По-добре звучи “от момента на вписването”.
Янаки Стоилов:
Държите ли проф. Герджиков, да падне думата “момента”.
Други бележки по чл. 7. Няма. Гласуваме го. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 10. Доверие н търговския регистър.
Може би да има вот на недоверие към търговския регистър. Не е ли по-точно достоверност?
Проф. Огнян Герджиков:
Доверие е добре.
Янаки Стоилов:
По текста на работната група има ли бележки? Няма. Тогава да го приемем. Благодаря ви.
Публичност на търговския регистър.
Проф. Огнян Герджиков:
Имам смущение. Първо, търговският регистър е публичен. Много хубаво. Да така е. И след това като чели авторите са решили да обяснят какво значи публичност – че всеки има право на достъп. Това се съдържа в публичността. Второ, смущава ме понятието “свободен достъп”. Това излиза, че е безплатно. Това значи свободен за мен. А не смятам безплатно да бъде. Безплатно ли ще бъде? (Да.) Прекрасно. В такъв случай би могло да бъде:Търговският регистър е публичен.
Янаки Стоилов:
Защо тогава не отделим текста в две алинеи или поне в две изречения. Да остане принципа, че търговският регистър е публичен. И тогава да се каже в какво се изразява това нещо.

Надка Балева:
Достъпът до него е свободен.
Проф. Огнян Герджиков:
Това е нещо, което ми харесва. Споделям това предложение.
Янаки Стоилов:
Тогава да бъде: “Достъпът до него и до документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията в него са свободни.”
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз искам да направя едно предложение.
Всички знаем, че съществува Закон за достъп до обществена информация и т.н. Изразът “достъп до регистър”, според мен, създава двуяката възможност, че едновременно с достъпа до информацията в този регистър, думата “достъп” означава да се намесиш в него. Да се намесиш в информацията в него. Аз мисля, че по-правилният израз е: “достъпът до информацията, съдържаща се в търговския регистър, а не “достъп до търговския регистър”. Защото, според мен, достъп до регистъра означава възможност да се правят в него промени свободно, което е недопустимо.
Янаки Стоилов:
Това една ли някой би го възприел така. Разбирам логиката ви, езиково има основание, но дали въобще такава дискусия възниква, за да разширяване текста. Това е все пак дейност, възложена на длъжностни лица и това значи, че никой друг освен тях, не може да променя съдържанието на регистъра.
Бихте ли прочели текста в окончателната редакция.
Николай Янев:
Окончателно чл. 11 става:
“Чл. 11. Търговският регистър е публичен. Достъпът до него и до документите въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията в него е свободен.”
Янаки Стоилов:
Нека да го гласуваме в този вид текста. Благодаря ви. Приема се.
Трябваше да гласуваме за личните данни. Какво ще кажете по това предложение?
“Не се публикуват и обявяват лични данни на търговеца.”
Това приложимо ли е? В самата регистрация се съдържат лични данни. Единственият проблем, според мен, е при едноличния търговец, защото там има и единен граждански номер. Как кореспондира това със Закона за личните данни.
Яни Янев:
Търговският регистър и всъщност Агенцията по вписвания оператор ли е на лични данни и във връзка с воденето на търговския регистър. По принцип те би трябвало да бъдат оператор на лични данни.
Янаки Стоилов:
Тук се дава по-широк достъп до информация на лични данни, отколкото е по общия режим за личните данни. Това е проблемът.
Павел Чернев:
А и току-що се прие, че достъпът е свободен.
Четин Казак:
Може да се направи разграничение между вписването на личните данни, т.е. единния граждански номер,у който задължително трябва да се впише, за да е сигурна идентификацията на лицето търговец и обявяването, т.е. достъпът до тях да бъде ограничен. Достъпът отвън да бъде само до имена, а не и до ЕГН на търговеца.
Янаки Стоилов:
Това означава да има втори регистър, който да селектира информацията – нещо като със списъка на Сметната палата.
Христо Бисеров:
Но един управител на няколко фирми само по имена.
Янаки Стоилов:
Може би тук трябва да приемем, че публичността на търговците е по-голяма, отколкото на физическите лица. В такъв случай трябва да отхвърлим предложението на Нено Димов, защото не виждам как можем да направим втори регистър, който в някои случаи няма да ни даде необходимата пълнота от информация. Не го приемаме това предложение.
Такси. Принципът е такса се плаща за вписването, но достъпът е безплатен.
Проф. Огнян Герджиков:
Да отпадне думата “цялата” и да остане само “базата данни”.
Янаки Стоилов:
Тук ще се замени навсякъде “всички” и “цялата” с пълни членове на съответните думи.
Как се съчетава ал. 3 с вече приетия принцип за свободен достъп. В ал. 3 се казва, че за държавните органи е безплатен достъпът. Това има ли смисъл, след като за всички е безплатен. Кой ще обясни?


Георги Димитров:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Идеята е такава, че предвид необходимостта и предвид факта, че търговският регистър ще бъде изцяло в електронна форма, достъп до информацията ще имат две групи лица. Едните са гражданите. Всяка организация и гражданин би имал свободен достъп до регистъра по определените начини от Агенцията по вписванията – през интернет, през страницата или на място от териториалните звена на Агенцията по вписванията. Другият достъп, който също е безплатен, това е достъпът, който се извършва от органите на местното управление и местната администрация, на държавните органи и т.н. трябва също да бъде разписан по този начин предвид факта, че начинът по който ще бъде осъществяван този достъп е различен от начина, по който ще бъде осъществяван достъпа на гражданите.
Янаки Стоилов:
А кои ще плащат по тарифа?
Георги Димитров:
По тарифа ще плащат само гражданите и то тогава, когато искат удостоверение. И в случаите, когато се изисква автоматизиран достъп до регистратура. Примерно, ако една банка реши автоматизирано да проверява постъпилите искания за отпускане на кредити, да прави автоматизиран достъп до регистъра чрез нейната информационна система Агенцията за вписвания трябва да осигури специален интерфейс.
Янаки Стоилов:
Това е за ал. 2 за абонамента. Напълно ясно ли е това? Като го обяснявате ми е ясно, но от текста не го предполагах, че включва всички тези разновидности.
Георги Димитров:
“Абонаментни услуги за автоматизиран достъп” се разбира именно услугата предоставяне на автоматизиран достъп на лица, които са различни от държавните органи и организации. Защото за тях ал. 3 идва, за да каже, че достъпът е безплатен и редът и начинът се уреждат с акт на Министерския съвет.
Тук на вниманието на народните представители една яснота. Този текст се наложи предвид липсата понастоящем на уредба на така нареченото електронно правителство и правилата, по които всяко едно ведомство ще предоставя на друго ведомство по автоматизиран път информация за събираните от нея данни, бази данни и

Янаки Стоилов:
Не можем ли тогава по-широко да кажем:
Агенцията предоставя специализирани услуги за автоматизиран достъп, а да не казваме абонамент, защото някой може да иска еднократно да му бъде дадена определена информация и тя пак ще влезе в тарифата, по която той трябва да заплаща, тъй като препращате към тарифата по ал. 1. Според мен, тук е по-добре да запишем не формата, по която това става, а да кажем, че става дума за специализирани услуги извън това, което той може да си направи като извлечение самостоятелно, без да говорим за абонамент.
Георги Димитров:
Имате предвид ал. 2? (Да.) Точно това се има предвид.
Янаки Стоилов:
Тогава да кажем: специализирани услуги и тогава се разбира, че те се заплащат, а дали ще бъде абонамент, еднократни или други, това ще г уреди наредбата.
Четин Казак:
Аз искам да поставя следния въпрос.
В ал. 1 на чл. 12 е посочено случаите, в които ще се събира държавна такса и е посочен случая “както и за използване на цялата база данни”. Какво значи “използване на цялата база данни”? Достъпът до тази база не е ли използване на цялата база. Т.е. ако аз искам да намеря лицето “Х” дали има фирма на неговото име, дали участва в определени фирми и т.н., не използвам ли цялата база данни и къде правим разграничението между свободния достъп и платеното използване на цялата база данни.
Янаки Стоилов:
Т.е. какво се съдържа в текста “използване на базата данни” отделно от достъпа.
Владимир Макариев:Агенция по вписванията
Например, ако трябва да предоставим базата данни на френски или на английски, кой трябва да го прави това – агенцията или бизнеса. Примерно, това е една услуга, която ще извърши бизнеса. Ние ще му я дадем на български, а той ще я предостави за ползване в някакъв носител на някакъв език, както е практиката в момента с Апис, Сиел и т.н. Това е един пример.
Георги Димитров:
Точно в тази връзка. Твърде възможно е предвид системите за сигурност на различни ведомства - на банки, учреждения и лица, предвид наличието на системите затворен тип, те могат да искат от Агенцията по вписванията да им бъде предоставена цялата база за тяхно ползване вътрешно и външно за извършваните от тях дейности. В този случай ,ако те желаят да получат цялата база данни в някакъв структуриран вид, за да могат да я интегрират в техните системи, разбира се, че трябва да заплатят такса. А достъпът като идея е направен единствено за инцидентен достъп. Влиза се в регистъра през интернет, прави се справка, отива се в териториалното звено и се прави справка или се иска извлечение. Цялата база да се предостави е само в случаите.
Янаки Стоилов:
При това положение предлагам ви само да заменим думата “използване” и да стане: “както и за предоставяне на базата данни”. Защото ако той е в състояние да си я използва сам, няма нужда да заплаща. Ако ще му се предоставя като вид услуга, било като преведена или селектирана по някакви критерии, това е специално предоставяне извън достъпа.
Четин Казак:
Последен въпрос. Интерфейсът в интернет страницата, която ще бъде с безплатен достъп, ще има ли възможност за търсене чрез хиперлинкове по име, по ЕГН, по фирма, както е в платените бази данни.
Георги Димитров:
По-нататък в закона е предвидена специална разпоредба, но в новата номерация се обърквам да ви кажа коя точно е, има специален текст, който урежда начините, по които могат да се селектират критериите за търсене. Има специално правило, разписано в закона.
Янаки Стоилов:
Мисля, че с тези две корекции: в ал. 1 – “предоставяне на базата данни”, в ал. 2 – “предоставя специализирани услуги”.
Елиана Масева:
“Редът и условията”, а не “начина”. Такъв термин в правен закон няма.
“Редът и условията за осъществяването му се уреждат с акт на Министерския съвет.”
Янаки Стоилов:
Понеже става дума тук за технически достъп, а не за условия като правни изисквания. Аз го забелязах, но мисля, че “начинът” е по-подходящо в случая. Защото няма никакви условия. Става въпрос за начина, по който става, а не за условията.

Елиана Масева:
То условията се включват в начина. Даже “условията” са по-широко понятие.
Янаки Стоилов:
Там е въпросът, че няма да има никакви условия. Не става въпрос при какви условия имат достъп. Те няма да изискват някакви допълнителни правни качества на тези лица, а начинът като технология.
Елиана Масева:
То това е условие. Нищо, както решите.
Янаки Стоилов:
Добре, да гласуваме текста.
Надка Балева:
Още малко изясняване. Какво се има предвид: “държавните органи, органите на местно самоуправление и местна администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция”.
Янаки Стоилов:
Има такава категория. Примерно, да вземем здравната каса, нотариуса и т.н.
Приехме дотук. Продължаваме с Глава втора. Търговски регистър.
Глава втора. Регистърно производство. Чл. 9.
Информационна система.
Вписване.
Изисквания при водене на търговския регистър.
Компетентност.
Взаимодействие с други регистри и информационни системи.
Ако обичате, да видите цялата Глава втора.
Нали разполагате с новия екземпляр. Оттам вижте Регистърното производство също. Тук е темата за хартиен носител, така че специално обърнете внимание.
Мария Кьосева, експерт:
Само едно уточнение за хартиен носител.
В чл. 16, ал. 1 маркирания текст: “като подадените на хартиен носител документи се връщат на заявителя, съответно на жалбоподателя” е отпаднало от текста. Няма го. Не се съдържа в предложенията.
Янаки Стоилов:
Ако това не ви затруднява, нека тук да решим въпроса какво ще е значението на писмените носители. Дали те ще се съхраняват в регистъра и ще имат някакво специално доказателствено значение. Защото другата идея е те само да се подават като възможност, без да имат официално значение по-нататък за доказването. Това е въпрос, който трябва да решим сега.
Колеги, нали разбрахте каква е тук дилемата за хартиен носител. Ограниченото предложение да могат заявлението за вписване да се подават, както в електронен, така и в хартиен вид. Но другият вариант, който трябва да обсъдим, дали писмено подадените заявления ще бъдат съхранявани и те ще представляват един паралелен писмен регистър, който ще има доказателствено значение.
Надка Балева:
Аз мисля, че трябва да се запазят с оглед на съществуващата практика, че има хора, на чиито имена има регистрирани фирми без те дори да знаят и евентуалното запазване е гаранция, че именно лицето, от чието име е подадено това заявление за вписване, че то е същото лице. Ако тези на хартиен носител нямат никаква доказателствена стойност, как ще се проконтролира този въпрос.
Янаки Стоилов:
Аз възприемам това, но трябва да отидем по-нататък.
Яни Янев:
На хартиен носител има доказателствена стойност, но няма справочна, т.е. не се правят справки по него.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това, което е дадено е добре.
Г-жо Мингова, имате ли отговор на въпроса, ако в съдебния спор има разминаване между електронната информация – информацията на електронния носител и тази, която е удостоверена писмено, какво ще се прави тогава.
Проф. Анелия Мингова:
Става дума за доказване при спор. Само оригиналният документ.
Янаки Стоилов:
Това не е необходимо по никакъв начин да го вписваме? Аз го поставих въпроса, тъй като сега в съдебната практика възникват случаи, когато съдия борави с електронна информация, която е по вписванията в информационно обслужване. Те държат информацията. Понякога без да провери първичната информация в регистъра и тъй като тя не винаги е актуализирана или може би се злоупотребява - не знам каква е причината, се издават съдебни удостоверения или дори определения, с които се налагат запори или други мерки, с по-голямо значение, които се основават върху електронния носител, но после се оказва, че не съответства на реалния регистър.
Проф. Анелия Мингова:
Очевидно при новите способи, при новия вид документи, ако мога така да нарека електронните документи, дали тези понятия ще бъдат квалифицирани от теорията и практиката като някакъв вид особен носител на информация, очевидно и теорията и практиката трябва да предизвикат промяна в законодателството, но такава регламентация още няма и затова по аналогия в ГПК да има и такива спорове. Чл. 101 поражда понятието преписи, първообрази и т.н. Очевидно по този начин ще стои въпроса за доказателствената стойност и в случая, когато имаме първообраз, т.е. оригинал и когато имаме вторично издаден документ, да го наречем. Очевидно е, че може да се довери съда на това, което е в преписа, г-н председател.
Яни Янев:
Допълнителна гаранция? В крайна сметка регистърното производство се води по електронния образ на документите, които се представят. Защото вие си представяте вашето заявление с всички прилежащи документи, които са разписани в Търговския закон, за да можете да извършите съответната регистрация, отива се, подава се заявлението, създава се електронният образ. Създава се електронен образ и на всички останали, сканира се и те са засегнати в електронния образ – в електронния файл на съответния търговец. Освен това, че те имат електронен образ, остава и хартиен носител, който също се съхранява. Ако не дай си боже има нерегламентиран достъп, някой е влязъл, пипнато е нещо и нещо е станало с електронната система, например, отваряш интернет и виждаш, че твоите документи са различни от това, което пише там, възниква основание да се проверят нещата и съответно възниква съдебния спор, за да можеш да промениш това, което е. Това е смисълът.
Янаки Стоилов:
Един въпрос, с който изпреварвам развитието на законопроекта, но той се отнася към ръководството на Министерството на правосъдието. Говорим за граждани и адвокати, че във всички съдебни седалища ще има стая с компютър, където ще е осигурен достъп до регистъра, за да могат хората да си правят справките, а адвокатите по делата.
Ана Караиванова:
Ще може да се прави и по районите, защото Службата по вписванията има и в районните съдилища. Справките не са вписани в държавните такси. Когато се прави справка чрез компютъра по интернет, да си ги прави безплатно. Обаче, ако отиде да прави справка при нашия служител, която се нарича устна справка, това все пак му губи време на служителя, няма ли да се плаща. Но ще го уредим някак си.
Янаки Стоилов:
По-скоро не трябва да се плаща, защото той може и сам да я направи справката. Вие поставяте въпроса, ако има едно лице, което да стои, за да прави такива справки.
По членовете от Глава втора. Регистърно производство. От с. 3 до началото на с. 4 до Електронна форма, има ли други бележки? (Не.) Да ги приемем тогава.
Моля, които са съгласни, да гласуват. Благодаря ви.
Продължаваме нататък. Електронна форма. Език. Разглеждане на заявленията.
Борислав Ралчев:
Преди да продължим. Въпросът с електронния носител е много сериозен.
Янаки Стоилов:
Скоро ще разглеждаме промените в НК и можем да го включим специално.
Борислав Ралчев:
А сега го прескачаме.
Янаки Стоилов:
Ние не можем да го уредим тук този въпрос.
Борислав Ралчев:
Ние първо трябва да дадем дефиниция на електронен документ и оттам нататък да тръгнем.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, да отговорите г-н Димитров.
Георги Димитров:
На вниманието на господата народни представители бих желал да обърна внимание, че всъщност Законът за електронния документ и електронния подпис отдавна даде дефиниция на електронен документ, но няма много практика по този въпрос що е електронен документ.
“Електронен документ” е обективирано словесно изявление в електронна форма и записано върху някакъв носител, какъвто и да било и трябва да бъде създаден някакъв общо приет стандарт за възпроизвеждане, за да достигне съдържанието на документа до съзнанието на адресата. В тази връзка, дори и да се създаде електронен образ на един хартиен документ, стига да е създаден по някакъв общо приет стандарт, той отново ще бъде електронен документ дотолкова доколкото ще съдържа някакво изявление, което може да достигне до съзнанието на адресата. В тази връзка, ако законът по поиска, а законът е допуснал със Закона за електронния документ и електронния подпис, да се правят изявления в електронна форма валидни изявления и да стават електронни документи. Имам предвид от гледна точка на материалното право при възникване на някакво материално правоотношение естествено е, че съдът трябва да допусне и тяхното приемане в съда. Електронното доказателство трябва да се представи било на външен носител, ако няма съдът техническите възможности може да поиска експертиза и т.н.
Янаки Стоилов:
Ясно. Отговорността ще е същата, ако се установи, че документът е подправен.
Борислав Ралчев:
Стигнахме и до чл. 316.
Я. Стоилов:
Г-н Янев, ще добавите ли нещо, или преминаваме към гласуване.
Яни Янев:
По отношение на извършването на документни престъпления, ние имаме оригиналния документ. Т.е. онази експертиза, която може да се наложи да се извърши, оригиналът го има и може да се извърши по него или се съпостави с друг документ, който се представя като копие на този оригинал. Така че и дори 316, дори ползване на документ с невярно съдържание, ние го имаме оригинала. Проблемът от тази гледна точка ще възникне за защитата на онези търговци, които са решили изцяло по електронен път да си извършат регистрацията. Той с електронен подпис си подава документите от вкъщи. Ние не можем да забраним този избор. В комисията има млади хора. Но аз не го разбирам това, защото не мога да го пипна. И напълно нормално е, защото в България все още само 20% от хората имат лични компютри, а останалите 80% са като мен, хора, на които това нещо не им е ясно. Но има търговци, които вече достатъчно за себе си са сигурни в електронната форма на обмен на информация на данни, на съставяне на документи и те правят цялото регистърно производство в електронен вид.
Янаки Стоилов:
Вие подсказвате един въпрос, който го подминахме. Не трябва ли да ги задължаваме да подават в електронен и в писмен вид документите. Дали да имат възможност за избор или пък въпрос на задължение.
Борислав Ралчев:
Нали в крайна сметка целим този документооборот, съставен в тази форма, да доведе до бързо координиране и кореспондиране. Нали все пак не трябва да прескочим въпроса за доказателствената тежест за това, което аз най-добросъвестно съм получил по някакъв начин. Преди малко като ви казах за инкриминация, свързана с този род документи, така извлечен по този начин, проблемът е много сериозен. Той касае и търговския оборот. Нали ще говорим за измамите после.
Янаки Стоилов:
Това няма отношение към тукашната дискусия. Ако има необходимост от някаква допълнителна промяна след няколко седмици в НК, уточнявайки тези въпроси, тя там трябва да бъде направена.
Г-н Ралчев, от няколко години действа Закона за електронния подпис, може би не го цитирам точно наименованието, там са приравнени и ако има някаква тенденция неправомерна и това се докаже. Друг е въпросът какви са начините за доказване, защото ние имаме по-малко опит в доказването, но ако това се докаже, ще попадне под общата отговорност (308, 316).
Елеонора Николова:
Аз си мисля, че когато се създава този текст, трябва да бъдем много внимателни. Аз мисля, че ние тук като чели всички априори отричаме на новия вид документ. Хартиеният носител при положение, че се създава вече нов вид документ, той е безсмислен.
Янаки Стоилов:
Безсмислен, че даваме такава възможност на онези, които смятат, че това ще гарантира тяхното действие.
Елеонора Николова:
Те ще отидат със своя лист там, както са си го написали, съобразно изискванията на закона и на наредбата и служителят ще го въведе, то се сканира и няма как да се случи изкривяване на информацията. Това просто е нов вид документ. И какъв е смисълът освен това ние да държим една-две стаи в които да трупаме хартия и да затрудняваме служителя всеки път да ходи да търси на хартиен носител.
Янаки Стоилов:
Ние казахме, че тези писмени документи няма да са в справочния оборот. Те ще служат само като допълнително доказателство при възникване на спор.
Елеонора Николова:
Самият запис така, както го правим, ние поставяме под условие съществуването на електронния документ като разновидност на писмения.
Янаки Стоилов:
Не, не го поставяме, а просто правим малко по-плавно този преход.
Ана Караиванова:
Точно защото е в преход, аз съм за по-голямата сигурност в началото. На мен също ми се вижда много революционно. В малките градчета какво ще правят. Нека в началото да има един преход и със записа. Аз четох за италианския опит. Там имат много видове защита на този изцяло електронен регистър. Ние още нямаме опита за толкова видове защити.
Янаки Стоилов:
Има стотици хиляди земеделски производители, които трябва да се регистрират под някаква форма. Те трябва да могат да напишат едно елементарно заявление и да го подадат, а там ще се сканира, ще се вкара електронно. Все пак да не караме всички хора да се превръщат в специалисти по информационни технологии.
Яни Янев:
Последно пояснение. Имайте предвид, че и за досега съществуващите фирми също и на тях им се създава електронен образ на досието. Всичко се сканира и не се унищожава документацията. Всичко се съхранява. Цялата база данни, която имаме като фирмени дела, не можем да я унищожим. Но е толкова странно, че в момента започваме да трупаме фирмени досиета на хартиен носител, защото нищо от старото не се унищожава.
Борислав Ралчев:
Въпросът е на какво може да се довери човек.
Яни Янев:
Това е въпрос на възможност и на избор. Очевидно е, че светът върви натам, че трябва да се доверяваме на електронното полека-лека.
Янаки Стоилов:
Приехме до тук. Продължаваме с Електронна форма, Език и Разглеждане на заявленията. Имате ли някакви бележки?
Тук има една допълнителна редакция по чл. 18. Ще ви я прочета.
(1) Заявлението и приложенията към него се подава на български език.
(2) Документите по ал. 1 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз. В този случай документите се представят заедно със заверен превод на български език.
(3) В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език, предимство има текстът на български език. Трети лица могат да се позовават на представения превод, освен ако търговецът докаже, че преводът на български език им е бил известен.
Ана Караиванова:
Това е изискване на Директивата за представяне на чужд език. Но не мога да разбера последното изречение: “освен, ако търговецът докаже, че преводът на български език им е бил известен.”
Янаки Стоилов:
Можем да гласуваме чл. 17, 18 и 19 в тази редакция.
Надка Балева:
Г-н Председател, много е дребно, но в чл. 18, ал. 2.
“Документите по ал. 1 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз.”
Може ли да не се повтаря думата “документите”. “В този случай документите се представят заедно със заверен превод на български език.” Редакционно не е много ясно.
Янаки Стоилов:
Нека да си остане, понеже всички документи са обхванати.
Надка Балева:
И още нещо, г-н Председател.
Последното изречение на ал. 3 казва: “Трети лица могат да се позовават на представения превод, освен ако търговецът докаже, че преводът на български език им е бил известен.”
Янаки Стоилов:
Има грешка в записа. Става въпрос за “представения текст”.
По “Разглеждане на заявленията” няма бележки.
Нека да ги приемем тези текстове. Благодаря ви.
“Длъжностно лице по регистрацията.”
Тук има предложение на работната група за ал. 3. Ако го приемем това предложение, то трябва да се допълни с условията по ал. 1, защото няма логика.
Яни Янев:
Уважаеми колеги, искам да дам малко пояснение по чл. 20.
По отношение на длъжностните лица, които ще извършват регистрацията. Сами разбирате, че в Службата по вписвания ще има освен длъжностни лица, които конкретно ще извършват тази регистрация, ще извършват проверката и самото вписване, ще има редица други лица, които ще са деловодители. Ние говорим конкретно за длъжностното лице, което фактически ще извършва регистрацията. До 5 години. Защо? Това е единственият вариант, по който ние можехме да направим компромиса с притесненията, че няма да имаме в тази служба квалифицирани хора, които да поемат редицата сложни фирмени регистрации, пререгистрации и други. Искам да ви обърна внимание на чл. 20, ал. 3, с което е направено предложение и за изпълнителен директор. В работната група нямахме единодушие по този въпрос. Приели сме го да влезе, за да има обсъждане. Моето лично мнение беше, че изпълнителният директор на агенцията и евентуално конкретно за него, тъй като има един устройствен акт агенцията, там да бъдат регламентирани тези неща.
Прието е, но искам да знаете, че имаше дебат по този въпрос в работната група. Това е моето становище. Ако искат и колегите да вземат отношение.
Надка Балева:
Значи той може и да няма стаж.
Проф. Анелия Мингова:
Той може да няма стаж, но защо трябва да е с висше юридическо образование. Каква е връзката на изпълнителния директор с юридическо образование.
Янаки Стоилов:
Административната логика е друга. Този, който ръководи една дейност, трябва да е толкова квалифициран колкото тези, които я извършват. И двата аргумента имат тежест.
Аз поставям въпросите по отделно да ги решим по ал. 1 и ал. 3.
Дали по ал. 1 този стаж не е прекомерен – 5 години, защото това е изискването за окръжен съдия. Но повечето окръжни съдии няма да се прехвърлят и да стават служители по вписванията. За това аз мисля дали тук да не занижим – да запишем 3 години стаж. Според мен, по ал. 1 е достатъчен 2 или 3 години стаж, т.е. човекът да има една обща юридическа грамотност.
Ана Караиванова:
Аз също смятам, че 5 години е прекалено много. Един от аргументите беше, че в окръжен съд се ангажират квалифицирани юристи. Това не е чак толкова сложна дейност по регистрацията, а сега се изисква 5 години трудов стаж. С 5 години се отива в окръжен съд. Трудно ще ни е и практически да намерим толкова кадри с 5 годишен стаж. Мисля, че до 3 години е нормален стаж. Две години се иска за районен съдия, но той отива да решава доста по-сложни казуси, присъди издава. Мисля, че този стаж определено трябва да се намали.
Яни Янев:
Колеги, когато имаме сложно регистърно производство, специално при пререгистрацията, по които в момента се събират и умуват не по един, а по няколко решават. Ние въвеждаме случайния принцип на разпределение на регистърните производства. Това означава, че при всяко длъжностно лице, което ще извършва вписване, може да постъпи един казус, който в момента го решават трима окръжни съдии. Ние трябва да сме готови за всяка възможност. И това беше един от аргументите, които надделяха да заложим завишени изисквания.
Янаки Стоилов:
Тогава ще предложим алтернативата за 3 години поради тези аргументи, за да осигурим, че ще се попълнят местата в службите по вписвания, защото аз се опасявам, че там няма кой да стои.
По ал. 1 приемаме ли стаж не по-малко от три години.
Който е съгласен за три години моля да гласува. Против и въздържали се има ли? Няма. Приема се 3 години.
По ал. 3.
Ана Караиванова:
Аз също смятам, г-н Председател, че мястото на тази алинея не е тук. Най-малкото агенцията си има устройствен правилник. Не и е мястото в този закон.
Янаки Стоилов:
А къде смятате, че е мястото й?
Ана Караиванова:
В устройствения правилник на агенцията.
Янаки Стоилов:
Този аргумент не го приемам. Може да има аргументи за или против алинеята, но, че не му е мястото тук, не съм съгласен. Ние правим цял закон, където уреждаме службата, а ще го уреждаме в някакъв правилник.
Ана Караиванова:
Агенцията изпълнява дейности по Закона за Булстат. Булстат премина към нея лятото м. август 2005 г. Агенцията има и имотния регистър – по Закона за кадастъра и имотния регистър. Тя има тези три дейности освен други, които са й възложени по подведомствени актове за електронизацията, ако може така да се каже. Така че само за една от дейностите да се урежда статута на изпълнителния директор, не е коректно.
Янаки Стоилов:
Тук алтернативата е да няма специални изисквания към изпълнителния директор. Друг аргумент е да има. И съответно колко да бъде стажа – колкото по ал. 1 или по-голям. Защото, ако има професионални изисквания към него, трябва да са толкова или по-големи колкото за длъжностните лица по вписванията. Другите, които поддържат другата теза, ясно, че този текст не би следвало да се включва.
Христо Бисеров:
Всички длъжностни лица, които имат отношение към тази работа са юристи, а началникът им да не е юрист, не е логично.
Проф. Анелия Мингова:
Той не е началник на службите по вписванията. Той има много други функции.
Янаки Стоилов:
Явно трябва да го решаваме с гласуване въпроса.
Едното предложение е да няма такъв текст.
Другото е изпълнителният директор на агенцията да е лице с висше юридическо образование с юридически стаж не по-малко от 5 години.
Тъй като това е допълващо предложение, първо него ще гласуваме и с оглед на резултата ще продължим гласуването. По ал. 1 приехме 3 години.
По ал. 3 тези, които подкрепят да има такова допълнително професионално изискване за висше юридическо образование и стаж не по-малко от 5 години за директора на агенцията, да гласуват.
Г-н Чернев, Вие гласувате или се почесвате?
Павел Чернев:
Почесвам се и ще се въздържа.
Янаки Стоилов:
Тогава гласуват “за” четирима. Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се. Не се приема предложението.
Комисията не го подкрепя. Комисията не подкрепя предложението в тази му част. В зала ще се гласува. Тези години ще се запишат само, ако се приеме в залата предложението. Ако не се приеме, няма какво да обсъждаме продължителността на юридическия стаж. Ще има предложение в залата за гласуване, но Комисията по правни въпроси не подкрепя предложението. В залата ще се гласува същото предложение.
Продължаваме нататък.
Чл. 21. Обхват на проверката.
Чл. 22. Вписване, заличаване и обявяване.
Мария Кьосева, експерт:
В предложението на народните представители в т. 1 пише: “няма подадено”. Просто е грешка. Трябва да бъде: “е подадено”.
В т. 5 е маркирано понятието “валидното възникване”. По това имахме спор, и затова го оставихме така, дали това понятие няма да породи съмнение.
Янаки Стоилов:
По-добре е да отпадне. Какво значи “валидни” освен законосъобразни.
Мария Кьосева, експерт:
Нямаше единомислие в работната група и затова е оставено така. За нас притеснението е дали това понятие няма да предизвика съмнение в тълкуването и да се иска проверка по същество дали тези обстоятелства са възникнали. Това е.
Георги Димитров:
Понеже аз в работната група отстоявах тезата, че трябва да има задължително вписване на “валидното възникване”.
Така или иначе предпоставките за това едно обстоятелство да е възникнало и по отношение на обстоятелството, подлежащо на вписване в регистъра, материалните предпоставки са дадени в материалния закон. Задължително трябва, според мен, и това е смисълът на проверката по законосъобразност длъжностното лице по регистрацията да извърши тази проверка на база на наличните документи. Не става дума, че трябва да ходи някъде и да проверява някакви допълнителни факти, а дали възникването по валиден начин на това обстоятелство се доказва от представените обстоятелства. Как няма да проверява обстоятелства, които възникват въз основа на които материалните предпоставки са дадени в закона. Така че валидното се противопоставя на порочното. В този случай, според мен, не може просто да проверява просто дали е възникнало обстоятелството, а дали е валидно възникнало това обстоятелство. С други думи дали са налице всички предпоставки. И не само това. Дали решението е взето в съответствие с изискванията на Търговския закон. Това е идеята на валидното възникване, а не дали е взето решение въобще.

Анета Антонова:
В работната група основно г-н Димитров застъпи мнението да се добави “валидно”. Горе-долу останалите също споделяме идеята, че ако пише валидно, това означава материална проверка на съответното обстоятелство, което и в момента не се прави в търговския регистър. И в момента се знае, че проверката, която се прави в търговския регистър е формална. Към заявлението посочваме, че за да се впише съответното обстоятелство трябва да бъдат приложени съответни документи. Т.е. ясно е, че лицето, което ще вписва обстоятелството, ще прочете протокола дали вътре пише, че лицето Х или У се избира за управител. Но ако пише “валидно” създаваме впечатление, че едва ли не длъжностното лице по вписванията ще отиде на място да провери дали се е провело това общо събрание, дали протоколът от това общо събрание дали съдружниците са го подписали.
Яни Янев:
Колеги, примерно представя се протокол от общо събрание от ЕООД или на друго дружество и в този протокол ти казват, че еди-кой си е бил член на УС и нищо друго. Става въпрос дали с документите, които са представени, се удостоверява възникването на обстоятелството, което се иска да се впише.
Янаки Стоилов:
Аз схващам, че между членовете на работната група няма различия по същество, а ние тук спорим за една дума. Аз не смятам да спорим за една дума, ако разликата не е по същество. Защото в правото всички факти, които се твърдят, трябва да бъдат удостоверени по законосъобразен начин. С или без валидно не виждам нищо, което да решава този спор. Никой не твърди, че те трябва да правят проверка по валидността на представените документи, което не е възможно в регистърното производство. Но че фактите трябва да бъдат установени по законосъобразен начин е безспорно с или без думата “валидно”. Не виждам за какво е този спор.
Борислав Ралчев:
Според мен, т. 5 е абсолютно излишна.
Янаки Стоилов:
Само първата дума?
Борислав Ралчев:
Не, цялата, защото е проверка на проверката. Че т. 4.
“Към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закон...”
Това “съгласно изискването на закона” в известен смисъл е достоверността на документа. Защо му слагаме още един път капак отгоре. Какво ще стане с другата точка. Значи оценка на оценката. “Съгласно изискванията на закон” е ключовата дума, което означава, че документът е съотносим и няма защо още един път да го труфим.
Елеонора Николова:
По този начин създаваме впечатление, че на този регистратор ние даваме възможност на преценка. А точно това трябва да се избегне. То трябва да бъде автоматично производство като си спазил формата и си представил всички документи регистрацията трябва да се извърши. Ние всъщност даваме възможност за една преценка, с което елиминираме целия смисъл на регистърното производство. То не е било и досега така. В момента го правим по-тежко.
Янаки Стоилов:
Т.е. и вие поддържате, че няма нужда от валидност, защото това създава впечатление за допълнителни проверки.
Проф. Анелия Мингова:
Аз мисля, г-н Председател, че легалният термин, който и сега се използва в закона е съществуване на обстоятелството, което подлежи на вписване. Впрочем тук избягваме от това дали е валидно или невалидно. Ясно е, че става дума от документите. Точно тук терминът “възникване” не ми се вижда удачен. Какво значи “възникване”, “пораждане”. Пораждат и възникват права. Не винаги обстоятелствата удостоверяват право. Така че според мен е: “съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи”. Същевременно това ни изкарва от спора дали изобщо това регистърно производство се занимава със спор относно тези обстоятелства, защото ясно, че всякакъв спор относно съществуването, което означава и спор за валидността му, ще се изнесе в един друг исков процес преди, по време или след регистърно производство, ако възникне спор.
За да излезем от тази ситуация, според мен, трябва да се каже: “съществуването на ... и да продължи текста.
Янаки Стоилов:
Тогава да приемем само с тази корекция чл. 21 и чл. 22. Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря ви.
Следващи текстове:
Единен идентификационен код. Отказ. Обжалване.
Няма бележки по тези текстове. Моля, които са съгласни, да ги гласуват. Благодаря ви.
Следващите текстове са:
Ново заявление. Грешки и непълноти. Отговорност при грешки и непълноти.
Не виждам бележки по тези текстове. Моля, които ги подкрепят, да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
Следващите текстове са:
Защита срещу вписване. Заличаване на вписването. Наредба.
Има ли бележки? (Няма.) Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
Преминаваме към Глава трета. Публичност.
Справки. Съдържание на справките и удостоверенията. Извършване на справки и издаване на удостоверения.
Има ли бележки. Няма бележки.
Можем да гласуваме изцяло Глава трета. Благодаря ви. Приема се.
Глава четвърта. Запазване на фирма.
Какво е това запазване. Това, което сега се прави без правно основание. А сега как ще се прави? За колко време може да се прави това запазване. От текста не личи. Сега това запазване се прави чрез заявление. Заплаща се.
Мария Кьосева, експерт:
Само да направя едно уточнение, че вчера пристигна от Патентното ведомство предложени това запазване на фирма да се извършва от Патентното ведомство, като това се обвърже и с проверка за наличие на регистрирана търговска марка. Но всички в работната група се съгласихме, че регистрирането на търговска марка е друго право и трябва да се търси по друг начин защитата и това не може да бъде препятствие за регистриране на фирма, която съвпада с търговската марка.
Такова предложение е направено и от Съвета по законодателство.
Янаки Стоилов:
Те как го мотивират.
Мария Кьосева, експерт:
Мотивират го, че в момента има много процеси, които търговски марки са едновременно и фирми на търговците и предлагат, ако има регистрирана търговска марка, това да бъде основание за отказ да се регистрира фирма.
Янаки Стоилов:
Има логика в това. Заповядайте, г-н Милтенов.

Валентин Милтенов:
Ще ми позволите ли аз да взема отношение по въпроса.
Наистина в голяма част от случаите за регистрация на фирма с промяна само на една буква, е формално основание да бъде регистрирана такава фирма. В крайна сметка това може да се отказва, като е регистрирана вече търговска марка. Оттук насетне има проблеми, които са възникнали в практиката, че това дава основание да възникват най-различни спорове по-нататък. Идеята беше, че на един реален етап да има възможност да не се допуска запазването на такава фирма. Въпросът е доста комплициран. Не изразявам мнение, но искам да обогатя дискусията в тази връзка самите ние да не даваме повод оттук насетне при регистрация на фирми и съответно по-нататъшна регистрация на търговска марка да възникват бъдещи спорове на тази основа. Моля колегите внимателно да прецизират нещата.
По отношение на Патентното ведомство. Те са заявявали, че имат капацитета и в тази връзка да дават точни данни.
В много от окръжните градове, нали има различни регистри, има много регистрирани с едно и също наименование.
Янаки Стоилов:
Ако се възприеме идеята на Патентното ведомство, дали е целесъобразно, ако със заявлението за вписване или за запазване, се представи удостоверение от Патентното ведомство, че има такава търговска марка, дали това не е достатъчно основание да ползва правото на запазване.
Георги Димитров:
Уважаеми народни представители,
Когато се създава един регистърен закон, който би трябвало да охранява правата на търговците, в случая правото върху наименование и фирма, трябва да обсъдим и правото върху марка, защото всъщност могат да възникнат безброй много хипотези и проблеми. Аз ги излагам на вашето внимание, за да претеглим внимателно в случая какво да бъде решението. Защо? Защото търговецът на първо място не е обвързан по отношение на предмета на неговата дейност. Ние нямаме изчерпателност на предмета на дейност, който търговецът може да упражнява. Той дори се регистрира с един предмет на дейност, а може да упражнява друг предмет на дейност. Марката има строго определена охраняемост на правата на съответните търговци, когато предоставят определени стоки и услуги само по отношение на съответния клас услуги, които се защитават.
Как точно ще се прави преценката дали предметът на дейност, който търговецът ще упражнява, ако се регистрира с всякакъв предмет на дейност и предмета на марката, на покритието на марката по какъв начин тя би могла да има примат, т.е. приоритет пред правото на име, което търговецът може да упражнява в клас, където търговската марка съвсем не покрива. Така че това е много деликатен въпрос, който трябва да преценим дали е възможно наистина да дадем приоритет на правото на марка пред правото на име.
Янаки Стоилов:
Иначе се дава правото на една позната търговска марка, макар и в определена област, да бъде дублирана от една фирма със същото наименование.
Георги Димитров:
Аз само представям на вашето внимание този проблем, но така или иначе правото на марка е едно право, което в крайна сметка кодира една правна възможност. Защитата има ред, по който може да се защити. Така или иначе от вносителя на марката зависи дали да защити или да не защити това си право. Аз само споделям това и нямам конкретно мнение дали трябва да го решим или не. Според мен, много трудно би могло.
Павел Чернев:
Солидаризирам се. Правото на търговска марка е защитимо със съответната процедура. Ако въведем ново изискване, което да усложни запазването на името, най-общо го казвам, дори малко ще изменим доста либерализирания дух на този закон. Има правова възможност да бъде защитено правото на търговска марка.
Янаки Стоилов:
Не е за това спора. Въпросът е дали да има някаква връзка между регистрираната марка и регистрираното производство, защото в случая те се движат напълно паралелно и в много случи би се стигнало до дублиране на наименованието на фирмата с търговската марка. Вярно е, че те са две отделни – едното е право, а другото е ... Но в живота те не са толкова разделени, колкото е в закона. Г-жо Антонова.
Анета Антонова:
Патентното ведомство в момента издава патенти в рамките на една година. В смисъл има заявление да се регистрира в търговска марка и то е подадено. Докато те се произнесат минала някъде около една година. Какво ще стане тогава, когато е подадено едно такова заявление за вездесъщата търговска марка, това означава ли, че търговецът няма да може една година да си впише такава търговска фирма при положение, че Патентното ведомство ....
Янаки Стоилов:
На вашето възражение е противопоставимо това, че ако той има вече регистрирана търговска марка, той може да използва тази защита, да не се впише друг търговец с наименованието на неговата търговска марка. Не говоря за спирането на едната процедура за сметка на другата.
Анета Антонова:
Пак може да се стигне до дублиране в смисъл защото се вписва търговска фирма, а след това се получи търговска марка.
Янаки Стоилов:
Поне да не стимулираме това дублиране.
Георги Димитров:
А има и друг проблем, че търговските марки са срочни. А търговското наименование съотносително докато търговецът го има. Това не е възражение е просто проблем, който в момента трябва да го обсъдим преди вземем решение дали трябва да се върже.
Надка Балева:
Аз доколкото разбирам това искане за предварително съгласуване се отнася само за случаите, когато иска да запази. Ако не иска да запази , а директно сега посочва или не, тогава се оказва, че не е необходимо да правим справка по патент. Няма логика. Неудачно се това да се приема.
Янаки Стоилов:
Ние тази функция не можем да възложим на Патентното ведомство. Аз поставям въпроса от гледна точка на някаква целесъобразност дали могат да бъдат отчитани двата факта, а не да им прехвърляме част от дейността на проверка, информация или запазване на нещо.
На практика тези, които имат търговска марка, нямат ли регистрирано търговско дружество с тази търговска марка така че да има идентичност. Т.е. ако те искат да си защитят интересите, би трябвало да са регистрирали такова търговско дружество.
Можем ли да изясним съдържанието на ал. 2. Идеята е ясно, но като редакция не е много добра. На с. 8, горе.
“(2) Запазването се извършва незабавно въз основа на заявление по образец от заинтересованото лице чрез отразяване в търговския регистър.”
Тук много моменти се наслагват и се губи точният смисъл. Би трябвало да бъде в смисъл, че запазването се извършва чрез подаване на заявление по образец от заинтересованото лице от момента на отразяване в търговския регистър или нещо такова.
Идеята е ясно, но редакцията не е добра.
Мария Кьосева, експерт:
Използвали сме термина отразява, защото за тази запазена марка не можем да употребим нито вписва, нито обявява. Просто това е една база данни отделно. Става въпрос само за запазените фирми.
Янаки Стоилов:
Казваме “незабавно”. Незабавно от момента на подаване на заявлението или от момента на отразяване в регистъра. По-ясно да се каже кой е моментът. Няколко момента тук са насложени и се размина смисълът.
Надка Балева:
Въз основа на заявление по образец и се отразява.
Георги Димитров:
Идеята, която сме имали в работната група е била, че практически никакви обстоятелства не трябва да се проверяват освен това дали го има или го няма в този списък. Ако го има в списъка просто веднага го прави служителя.
Янаки Стоилов:
Тогава ви предлагам следната редакция:
Запазването се извършва незабавно от момента на подаване на заявлението по образец от заинтересованото лице и се отразява в търговския регистър.
Т.е. да се знае, че незабавността се отнася към момента на подаване на заявлението.
Реплика: “и се отразява в търговския регистър” - чрез отразяване в търговския регистър”, в смисъл, самото отразяване запазва, а не че се извършва после...
Янаки Стоилов:
Нали казахме от момента на подаване на заявлението, защото ако чакаме да го отразят в регистъра ,те могат да го отразят на следващия ден.
Реплика: За това незабавно.
Янаки Стоилов:
Незабавно е не винаги на същата минута. За това незабавността, когато е незабавност, трябва да се отнесе към точен момент, а не към едно протяжно състояние. Защото вписването и отразяването в регистъра може да стане дори и в същия, но в друго време на деня. За това ви питам кое е водещото? Подаването на заявлението или вписването в регистъра? Вие сте го казали по начин, от който не се разбира едното или другото. И ако искате едно от двете, го кажете, за да е ясно.
Георги Димитров:
Предвид факта, че търговският регистър ще работи централизирано, и ще има възможност за вписване едновременно на различни обстоятелства от различни точки на страната.
Янаки Стоилов:
В регистъра ще се впише часът, в който е прието заявление.
Георги Димитров:
В момента в който е подадено.
Янаки Стоилов:
Ще стане голяма корупция. Още отсега ви обещавам какво ще стане. Ще се пускат заявления в един и същи ден, както сега съдии правят датирания и антидатиряния в дневниците. Това е въпрос на лоша квалификация. Злоупотребите ще се вършат, както от администратори, така и от магистрати, когато има интерес. Не генерализирам, но такива случаи има и вие много добре го знаете и не по-зле от мен. Или деловодителки с вдъхновението, защото те също не го правят напълно независимо винаги. Точно тази практика ни е ясна и нека да не я разпространяваме в новия регистър. Защото когато той е на електронен носител, възможността за злоупотреби ще стане още по-голяма. За това искам да имаме ясен момент. Когато лицето отиде там и му заведат заявлението, да се знае, че това е часът, по който ще се спори, че той е запазил или не е запазил. А не този, който технически ще въвежда данните да каже, че първо ще въведе нещо друго, а след това останалите неща.
Георги Димитров:
Г-н Стоилов, проблемът е технологичен, по-скоро технически. Той не е чисто правен поради факта, че подаването на заявлението няма как да се отрази като точна минута. Като процедура така, както е разписано в закона, в момента, в който се подаде заявлението, той веднага го сканира и то веднага влиза в регистъра. А едновременно със сканирането може да се направи и вписването.
Янаки Стоилов:
Вие казвате, че почти съвпадат моментите на подаването, сканирането и вкарването в базата данни. Тогава да избегнем това, което ставаше в избирателните комисии при борбата за поредни номера или за имена, защото някой път можем да се натъкнем на такива случаи. Дайте тогава ясен текст, за да е ясно това, което се казва.
Николай Янев:
Като вариант:
“Запазването се извършва въз основа на заявление по образец от заинтересованото лице чрез незабавно отразяване в търговския регистър по реда на постъпването на заявлението.”
Янаки Стоилов:
Това значи, че той когато приема документите, върху тях той ще нанесе часа и ще подпише.
Георги Димитров:
Ако позволите още една отметка, която пак е техническа, която рефлектира върху цялата процедура.
Законът допуска подаване и по електронен път. За да се постигне единство и последователност на заявлението така, както влизат по хартиен и по електронен път, единственият начин, по който може да се постигне последователност е моментът на сканирането на заявлението, защото едва тогава то идва в регистъра.
Янаки Стоилов:
Добре, прочете още веднъж редакцията. Моля за тишина, за да чуете редакцията.
Николай Янев:
“Запазването се извършва въз основа на заявление по образец от заинтересованото лице чрез незабавно отразяване в търговския регистър по реда на постъпването на заявлението.”
Янаки Стоилов:
Приемаме ги текстовете до края на Глава четвърта. Благодаря ви.
Глава пета. Финансиране на търговския регистър.
Тук има ли някакви бележки?
Надка Балева:
Какво означава: “както и с други, незабранени от закона средства.” (Чл. 38 (1)).
Янаки Стоилов:
В смисъл, че може да има спонсори на регистъра.
Нека да го ограничим тогава от таксите по този закон, както и други средства, предоставени от държавния бюджет или нещо такова.
Мария Кьосева, експерт:
Само едно пояснение. По вносител е: “както и със средства от национални и регионални програми, международни програми, проекти и споразумения.”
Янаки Стоилов:
Може програми и проекти, нещо в този дух да запазим.
Реплика:
В предложението е “други, предвидени в закона.”
Янаки Стоилов:
Тази формулировка няма да я оставим. Това значи да си търгуват с регистъра. Спонсорите да имат възможност нещо да правят. Дайте някакъв текст по-близък до вносителя за програми и проекти, защото се предполага, примерно, че може да има някакви международни програми. За “проекти” също не знам. Може да се направи проект между регистъра и някое търговско дружество и пак да бъде проект. Но по-скоро разбираме проекти, които са публични.
Мария Кьосева, експерт:
Национални регионални програми, международни.
Янаки Стоилов:
Регионални сигурно се има предвид европейски.
Мария Кьосева, експерт:
“Национални регионални програми, международни програми, проекти и споразумения”.
Янаки Стоилов:
Международни се отнася за всички неща до края или само към първото. Защото “споразумение” е един договор и там може да мине всичко. “Споразумение” трябва да падне.
Николай Янев:
Международни споразумения.
Янаки Стоилов:
Международни споразумения може да остане.
Мария Кьосева, експерт:
Първоначално бяхме спрели само до закон, но се уточни, че.
Янаки Стоилов:
Добавете след такси по този закон, както и от средства от национални и регионални програми и международни споразумения.
Да бъде:
“... национални, регионални или международни проекти и програми и международни споразумения.”
Така обхващаме всичко. Примерно, може да има споразумение между България и Македония по някакъв взаимен обмен по данни от търговските регистри.


Николай Янев:
“Финансирането на дейностите .... се осигурява от таксите по този закон, както и със средства от национални, регионални и международни програми и проекти и международни споразумения.”
Янаки Стоилов:
Това е предостатъчно. Може да имаме споразумение с някоя държава, която да ни предостави безвъзмездно или при някакви други условия средства във връзка с повишаване капацитета на търговския регистър.
По този текст има ли други бележки? Г-жа Балева.
Надка Балева:
По ал. 4. “Превишаването на приходите .... е основание за намаляване размера на таксите следващата финансова година.”
Обаче следващата финансова година се оказва, че те са недостатъчни и отиваме на ал. 3. “... субсидия от бюджета на Министерството на правосъдието.”
Това няма ли да предизвика големи конфликти с Министерството на правосъдието, на което бюджетът не е от най-добрите в смисъл ...
Елиана Масева:
Това субсидия ли е по смисъла на закона.
Янаки Стоилов:
Субсидия е. Тук се въвежда принципа като при таксата “Битови отпадъци”, че те трябва да отиват само за тези нужди. Т.е. ако превишава таксата разходите, трябва да се намаляват.
Надка Балева:
Ние фактически блокираме бюджета на Министерството на правосъдието, а това е дейност, която е изнесена в агенция. Не ми харесва много така, както е записано.
Янаки Стоилов:
В ал. 4 ние казваме, че това е основание за намаляване размера на таксата за следващата година. И да я няма ал. 4, то пак може да е основание, защото това е преценка по целесъобразност. Тази ал. 4 нищо не казва.
Елиана Масева:
Казва. Много си е добра, защото може да има и някакъв уклон.
Янаки Стоилов:
Става дума, че няма никаква пречка, органът, който определя таксите, да го направи.


Ана Караиванова:
Това е едно от международните изисквания, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Тези международни изисквания все по-често са взаимно изключващи се. В това все повече се убеждавам и дайте да следваме някаква здрава логика.
Ана Караиванова:
Да не се самоволно увеличават и по този начин да препятства, затова най-важното е да е разходно ориентираният принцип минимални такси с оглед на издръжката на органа, който регистрира, а не за някакви луксозни нужди и затрудняване на стопанския оборот за сметка на създаване на луксозни.
Янаки Стоилов:
Аз се опасявам от другата опасност, че ако се окаже, че средствата не са достатъчни, това винаги е основание за увеличаване на таксата. Защото в нашите условия ние сме изправени повече пред този проблем – не как да намаляваме таксите, а постоянните искания как да се увеличават.
Надка Балева:
Бих искала да попитам освен ако съдът отмени таксите, друг случай има ли на намаляване на такси.
Николай Янев:
Тези текстове са едно развитие на принципа за разходна ориентираност на таксите в регистрацията в Първа директива за дружественото право и в Лисабонската стратегия на Европейския съюз. В две разпоредби се отразява този принцип. Както в ал. 4 е казано, така бихме могли да предложим и текста от работната група, който е: “превишаването на разходите за финансиране на дейностите по водене и съхраняване на регистъра над приходите от таксите по този закон, е основание за увеличаване на таксите за следващата финансова година.”
Това го обсъдихме като възможен вариант. Това е в смисъл, ако разходите са по-големи от приходите. Но това ще се случи така или иначе и без да има изричен текст и затова този текст отпадна от окончателния вариант на предложението.
Янаки Стоилов:
Тогава да приемем така текста както е в четирите алинеи.
А какво ще стане, ако е основание за намаляване на таксите, а те не се намалят. Някой ще може ли да се позовава на този текст и да води до някакви последици. Той пак доказва собственото си безсмислие. Европейските директиви са като на времето постановленията, в които имаше много пожелания и?
Надка Балева:
И по чл. 39 нещо, което ме смущава.
Янаки Стоилов:
Да ги оставим текстовете така.
Елиана Масева:
Основното е да се ограничи субсидията и то не субсидията даже, а бюджетът на Министерството на правосъдието за тези цели, а не движението нагоре или надолу на таксите. Да има принцип за това, че изцяло се покрива от собствената дейност – услугите и делът на министерството да бъде незначителен.
Янаки Стоилов:
Добре, да остане така. Няма много добро решение, защото текстът е пожелателен.
Г-жо Балева, друга бележка по “Развитие на регистъра” ли имате?
Надка Балева:
Тук се определят суми – 25 на сто от събраните по този закон такси, глоби и имуществени санкции по този закон се разходват за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията. Смущава ме изразът “и за стимулиране на служителите на агенцията”. Агенцията по вписванията не е само регистрация на търговци. Струва ми се нелогично тези средства, които са по това постъпление общо за стимулиране на служители, които реално с труда си нямат никакъв принос, защото са ангажирани с други дейности по вписванията извън тази регистрация.
Христо Бисеров:
Нали ще има наредба на Министерския съвет.
Янаки Стоилов:
Нещо предлагате ли да се промени. Тук е сложен един праг – до една четвърт от тези приходи.
Защо заглавието на чл. 39 е Развитие на регистъра. Не виждам нищо свързано с развитието.
Христо Бисеров:
Материалната база.
Янаки Стоилов:
Нямате по-подходящо наименование и достатъчно кратко. Добре.
Преминаваме към Административнонаказателни разпоредби. Глава девета. Чл. 40.
Ако някой има по-подходящо предложение за заглавие, нека да го направи. Не е най-добро, но не виждам с какво да го заменим.
Имате основното предложение и предложението на работната група. Тук синхронизирани ли са размерите на глобите. Дали са цялостно обвързани с различните видове нарушения?
Имате ли бележки по видовете наказания и размера на глобите.
Ако няма възражения, да приемем административнонаказателните разпоредби. Благодаря ви.
Мария Кьосева, експерт:
Нено Димов има предложение, но то е свързано с чл. 7, ал. 3, където имаше негово предложение за предоставянето на лични данни, което не приехме.
Янаки Стоилов:
Тогава то остава без относително.
Преминаваме към Допълнителна разпоредба.
Вие сте ги обединили в една точка? Защото по вносител има “служител по регистрацията” и “длъжностно лице по вписванията”. Това е предложение за нов параграф ли? Не се ли налагат другите определения?
Мария Кьосева, експерт:
Ние го вкарахме в основния текст, защото това не е за допълнителна разпоредба.
Чл. 41 не се разгледа – “Установяване на нарушения и налагане на глоби”.
Янаки Стоилов:
Гласувахме както е по вашата редакция.
По Допълнителната разпоредба на работната група имате ли предложения? “Цифрово компресиране” - имам чувството, че с определението се внася допълнителна неяснота.
Георги Димитров:
За съжаление трябва да дадем определение на технически термин, тъй като трябва да използваме технически термини. Няма как. “Компресиране” не може да се замени.
Янаки Стоилов:
Какво означава “цифрово компресиране”?
Георги Димитров:
Това означава, че ако обемът информация, която нормално в некомпресиран вид е определен брой бит или байт има възможност да се опише по такъв начин тази информация така, че реално да се съкрати обема на предаваната информация да се съкрати многократно. Това значи компресиране. Т.е. редуциране.
Янаки Стоилов:
Сгъстяване и съхраняване на информацията.
Николай Янев:
Това е дефиницията от Първа директива.
Янаки Стоилов:
Вие не правите превод.
Георги Димитров:
Абсурд е да се направи превод. Едно към едно не може да се пренесе.
Янаки Стоилов:
Не ви предлагам да замените дефиницията.
А дава ли ви нещо това определение.
Георги Димитров:
Съществуващите закони дават определение за “електронна форма”. Т.е. това е цифрова форма, използвана в друг закон – електронен документ, електронен подпис и т.н., никога обаче не се говори какво означава предаване по електронен път.
Янаки Стоилов:
Добре. Щом смятате, че е необходимо за прилагането на закона, го включваме.
Георги Димитров:
Директива първа задължително го въвежда това определение и ние се опитахме да направим някакъв анонс, защото и ние използваме в закона, но практически никъде в законодателството няма определение какво означава по електронен начин. В съдебната практика вече няколко пъти се сблъсквам с тълкуване на разпоредби на договори, където се договарят за услуга по електронен път. Примерно, имаше тълкуване за електронен път, че е предадено по медни жици, което не е така. Фактически по електронен път е нещо много по-общо и по-технологично и не е ориентирано и не е обособено. Всякаква форма на предаване на информация.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението.
Преминаваме към преходни и заключителни разпоредби.
Надка Балева:
Приложима ли е разпоредбата на § 2. – до 1 август 2006 г.


Янаки Стоилов:
Кажете какво е положението във връзка с времето за въвеждане на това оборудване.
Вашето предложение е за съвместно, а там където е възможно - и за самостоятелно, мисля да не го приемаме, г-н Янев. Съвместно и самостоятелно да не го приемаме. Влизаме в някаква технология. Мисля, че текстът на вносителя е по-обобщаващ. Предполагам, че където има възможност ще им дадат самостоятелно, а където няма – съвместно, но да не го разписваме в закона. Общата формула ще остане.
Яни Янев:
Разбирам ви, но изхождахме от това, че по същество ще бъдат две самостоятелни институции. Буквално казано, достигна до нас информация, че агенцията има затруднения в комуникацията с отделните съдилища.
Янаки Стоилов:
Казва се, че до осигуряване на сгради Висшият съдебен съвет им предоставя. Като не им предостави, ще съжителстват и това ще създава взаимни удобства или неудобства, не мога да преценя, така че те самите би трябвало да имат стимул да им решават въпроса.
Яни Янев:
Аз не възразявам, само казвам какъв беше мотива.
Янаки Стоилов:
За срока – 1 август. Няма да си прекратят отпуските и да се върнат за помещения. За това може би 1 септември е по-подходящата дата.
Надка Балева:
В § 16 се казва, че законът влиза в сила от 1 октомври 2006 г. с изключение на § 2 от Допълнителните разпоредби, който влиза в сила от 1 юли 2006 г.
Мария Кьосева, експерт:
За този параграф е предвидено да влиза в сила от 1 юли 2006 г. А за помещенията е от 1 август.
Янаки Стоилов:
Тук фигурират и кметовете. Те по каква линия ще предоставят помещения? Защо правим две алинеи текст. Да направим един общ текст. Ние би трябвало да възложим задължението на Министерския съвет и областните управители. Какво отношение имат общините?
Предлагам първо да определим съдържанието и след това срока. Алинея първа може да бъде:
(1) Министерският съвет и областните управители предоставят сгради или помещения на Агенцията по вписванията за нуждите на водените от нея регистри.
Тук срок не знам дали трябва да слагаме? Малко нерезонно е на някакви органи, извън държавните, т.е. те са в държавата, но са органи на местно самоуправление, да им се възлагат държавни функции, срещу какво. Трябва да има някаква симетрия на тия практики, когато се възлагат някакви задължения да се дават и някакви средства. Те при възможност могат ад осигурят, но да не излиза това като задължение.
Срок тук за слагаме ли?
Мария Кьосева, експерт:
Ако няма срок, това осигуряване как ще стане.
Янаки Стоилов:
В ал. 2 е казано:
(2) До осигуряването на сградите по ал. 1 Висшият съдебен съвет предоставя помещенията в окръжните съдилища, ползвани от служителите, водещи служебните регистри.
Мария Кьосева, експерт:
Ако няма срок, това временно положение ще стане може би доста дълго и Висшият съдебен съвет ще трябва да осигурява.
Янаки Стоилов:
Ще трябва да влезе в диалог с изпълнителната власт, от което като чели постоянно се пазят. Аз в такива текстове бих намерил решение на други системни проблеми в управлението.
Яни Янев:
Г-н Председател, става въпрос, че в тези помещения, в които се водят фирмените дела и фирмените регистри в момента не са единствено само за нуждите на това производство. Много са съдилищата в страната, където това са общи деловодства, където са заедно и гражданските дела и фирмените. Затова вариантът, който е да се предоставят тези помещения, става невъзможен. Къде ще работят другите? На повечето места са обединени деловодствата и затова вкарахме този текст.
Янаки Стоилов:
Тези аргументи дават основание да сложим някакъв срок по ал. 1 на Министерския съвет и областните управители да осигурят помещения. Ал. 2 остава така както е сега. Какъв срок да запишем по ал. 1. Записваме 1 септември. Удачно ли е? (Не.) Тогава слагаме срок 1 юли. Добре ли е този срок, г-жо Караиванова. (Да.) Слагаме срок 1 юли 2006 г.
Ана Караиванова:
Добре е да се осигурят помещения, защото и Законът за Булстат е приет, а не е помислил за сграда и сега статистиката всеки ден заплашва, че ще изгони агенцията на улицата. Няма да стане тази работа, но? Така че дано за Агенцията по вписванията да се осигурят сгради.
Мария Кьосева, експерт:
Остава срок 1 юли и без кметовете на общините..
Янаки Стоилов:
Да, до 1 юли 2006 г. Министерският съвет и областните управители предоставят сгради или помещения и ал. 2 си остава така, както е - по вносител.
Мария Кьосева, експерт:
А нашите добавки.
Янаки Стоилов:
Без вашите добавки. Ал. 2 остава по вносител.
Яни Янев:
А § 16.
Янаки Стоилов:
Ще се синхронизира технически.
Продължаваме нататък. По § 3 какво предлагате.
Яни Янев:
Предложението за § 3 е да отпадне, за да не става автоматично прехвърляне от съдилищата в Агенцията по вписванията, защото хората, които работят в търговските регистри работят и други дейности, т.е. те се водят служители на съда и това няма как да се получи автоматично. Идеята е да се направи съответен подбор.
Янаки Стоилов:
Те не трябва ли от 1 септември, когато започне работата на регистъра, да ги прехвърлят. Преди да се реши трудовия въпрос какво става с регистърните производства. Те как ще се извършват.
Яни Янев:
Този въпрос не е решен до момента.
Янаки Стоилов:
По вносител няма ли го?
Яни Янев:
Няма го и по вносител.
Янаки Стоилов:
Вносителят ще ни предостави ли друг закон как новият закон се вписва в днешната действителност, защото досега такива прецеденти нямаме. Сега имаме регистърни производства и те трябва да приключат по някакъв ред. По кой ред на приключват? (По досегашния.) До кога? Приключването не може до влизане на закона, защото, ако е започнало производството, трябва да приключи по досегашния ред. Дайте текст. Този въпрос е важен. Трябва да има текст, че започналите по досегашния ред регистърни производства приключват по досегашния ред. Някакви срокове да слагаме ли? (Не.) Трябва да преценим докога по стария ред ще вървят. Ако приемем условно, че от 1 септември ще започне регистрацията, до 1 септември ще се подават по досегашния начин и ще приключват по него.
В закона трябва да има някаква разпоредба, че идеята е част от тия служители да отидат да обслужват административно дейността на Агенцията по вписванията.
Ана Караиванова:
Искам да кажа, че е приет такъв текст при кадастъра. Тогава а минало с трудовите правоотношения на деловодителите се урежда по чл. 123 от Кодекса на труда и са останали служителите в Агенцията по вписванията.
Янаки Стоилов:
Тук не трябва ли да запишем текст, че служителите, които са ангажирани изцяло с вписванията от еди-коя си дата преминават към Агенцията по вписванията.
Надка Балева:
Става въпрос за друго. Софийски градски съд – огромно фирмено отделение, служителите са назначени на длъжност “деловодител във фирмено отделение”. На практика те работят само по фирмените дела. Но във Великотърновския окръжен съд не работят деловодителите само по фирмени дела, а и по други.
Янаки Стоилов:
За това казвам да разделим тези случаи.
Надка Балева:
Трябва да има равнопоставеност на служителите в зависимост от съда. Не може да служителите от Софийския съд да е едно, за Търновския съд – да е друго и за Пернишкия съд – трето.
Георги Димитров:
Има и друг проблем. В окръжните съдилища остават да се водят регистрите на юридическите лица с нестопанска цел. Много трудно е да се направи разграничението до каква степен е била ангажираността само в търговския регистър.

Яни Янев:
Окръжните съдилища съобразяват персонала си в съответствие с намаления обем работа, което докато с докаже.
Христо Бисеров:
Каквото и да правим, работата е ясна. Така че ако го няма този текст.
Димитър Цветанов:
От гледна точка на практическото приложение, първоначалната идея беше да има такова прехвърляне на служители и не случайно залегна финансова обосновка към закона за 115 служители бюджетът на ВСС по този щат да се поеме от Агенция по вписванията. Има разлика - чисто фирмени отделения, и такива, които изпълняват и други функции. Но ние имаме известни опасения, че стартирането на регистъра ще бъде компрометирано, ако нямаме достатъчно квалифицирани хора да го направят, както показа опита ни с Булстат и с имотния регистър.
Янаки Стоилов:
Аз не знам дали бюджетът е прехвърлен за тази дейност. Бюджетът не е така строго диференциран. Ако се прехвърли част от бюджета на съдебната власт за тия служители, тогава по-лесно ще се реши въпроса.
Димитър Цветанов:
Тези 115 за които говорим, не са всички деловодители в съдилищата.
Янаки Стоилов:
Предлагам следното. Сега да приключим за днес. Да се подготви докладът и да се даде за печат до Допълнителната разпоредба, без преходните и заключителните разпоредби. Допълнителната разпоредба да се включи в доклада. Тя няма отношение към целия спектър на преходните разпоредби.
Остава да обсъдим преходните разпоредби заедно с промените в Търговския закон. Нека да се помисли от Министерството на правосъдието. Ако трябва консултирайте с Висшия съдебен съвет и Агенцията по вписванията как да осигурим възможност част от тези служители наистина да преминат и да се ползват от агенцията с текст, който е приемлив и се смята, че всички ще работят за неговото изпълнение. Има време.
Остава с вас да преценим кога да продължим нашата работа.
Яни Янев:
Освен утре, кога друг път?
Янаки Стоилов:
Освен ако утре ние приемем в зала Търговския закон, утре да изработим това, което се отнася в разпоредбите до Търговския закон плюс преходните разпоредби и в петък сутрин можем да приемем преходните разпоредби с изключение на частта, която е към Търговския закон и нея да приемем другата седмица. Ако искате на утрешното заседание да обсъдим това, което можем от преходните разпоредби без Търговския закон. Целта е да го приведем във възможност за приемане до петък, защото те ще бъдат само няколко разпоредби и за един или половин час ще можем да свършим. По тях дискусията в пленарна зала сигурно няма да е голяма.
За утре заседанието остава в 14.30 часа, като приемем само тази част от преходните разпоредби, която се отнася до търговския регистър. А другата част, която е за Търговския закон, оставяме за друг път.
Мария Кьосева, експерт:
Обръщам внимание, че в тези преходни разпоредби извън Търговския закон, което е за утре, има 56 други закона, които се изписват. Това са Закона за банкова несъстоятелност, за банки. Кодекса за застраховане и т.н.
Янаки Стоилов:
Тогава ви предлагам, за да дадем повече време на експертите и за да ви освободя малко от оскъдното време, утре да не правим заседание.
Реплика:
Нека да остане заседанието утре, на което да обсъдим останалите части от преходните разпоредби.
Янаки Стоилов:
Преходните разпоредби не можем да ги приключим в зала, ако вие не ни дадете препратките към всички други закони.
Предлагам за зала да се подготви доклада за утре, за да се приеме основното тяло. А преходните и заключителните разпоредби в целия им спектър да ги обсъдим другата седмица, за да имате време вие да ги подготвите, както по отношение на Търговския закон, така и в останалите закони. Така добре ли е?
Мария Кьосева, експерт:
Не знам как като време ще можем да се справим плюс тези всички преходни разпоредби плюс Търговския закон. Тук има голяма част и в несъстоятелността, което вече е по същество.


Янаки Стоилов:
Не е толкова голяма. Надявам се, не по-голямо от това, което днес приехме. А там няма да има много дискусия по текстовете, които са внесени. Вие утре какъв материал можете да ни предложите.
Мария Кьосева, експерт:
Можем да предложим преходни и заключителни разпоредби – ГПК, ДОПК, Закона за БУЛСТАТ.
Яни Янев:
Има няколко други закона, които буквално казано в комисията не смеем да ги бутаме.
Янаки Стоилов:
Дайте ясно становище, дали утре преходните и заключителните разпоредби можем да ги гледаме, ще се съберем утре. Но ако не сте готови, по-добре да се съберем другата сряда и да ги приемаме общо. Няма смисъл да губим времето на народните представители, да напрягаме и вашата работа на парче.
Яни Янев:
Трябва да се довърши работата. Така или иначе ще бъде отчетено приемането на основното тяло и ще се спази срокът.
Янаки Стоилов:
Аз предпочитам да ви дадем време да свършите подготвителната работа в работната група, а не утре да правим заседание, за да приемем половината от преходните и заключителните разпоредби, а другата седмица останалата част. В такъв случай утре няма да има извънредно заседание, а в сряда ще гледаме преходните разпоредби и Търговския закон. Тогава ще определим дали ще се налага в четвъртък да заседаваме, за да приемем Търговския закон. Аз смятам, че в едно заседание можем да свършим и двете неща.
Решаващи са дните до края на седмицата. Ако ние приемем основните текстове в Търговския регистър, дали ще приемем 2-3 дни по-рано или по-късно преходните разпоредби, мисля, че няма особено значение.
Яни Янев:
Има значение по отношение на сроковете на влизане. Аз се опасявам, че до там ние няма да сме стигнали в основните текстове, които ще определят към кой момент влиза закона в сила.
Янаки Стоилов:
Това какво отношение има към това дали ще го приемем в началото или в края на седмицата.

Яни Янев:
Ще бъде неясно какво вкарваме. Основното тяло е прието, но смисълът е кога ще влезе в сила.
Янаки Стоилов:
Тогава утре в 14.30 се събираме отново, за да приемем цялата част от преходните и заключителните разпоредби извън тази, която препращаме към Търговския закон. И повече няма да се занимаваме с търговския регистър в комисията. Моля да се подготвите утре до обяд и в 14.30 да се съберем отново, за да приключим за час - час и половина. Така осигуряваме максимална спешност.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)