---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 15

Днес, 23.03.2006 г., четвъртък, от 14:30 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, зам.-министър, Николета Павлова, експерт в Съвета по законодателство в Министерството на правосъдието, от Агенцията по вписванията – Димитър Цветанов, изпълнителен директор, Атанаска Здравкова и Владимир Макариев, Крис Томпсън, ръководител на Проект за реформа на търговското право на Американската агенция, Светлозара Петкова от Проект за реформа на търговското право, Георги Димитров, адвокат, Анета Антонова – СУ “Кл. Охридски”, от ВКС – Камелия Ефремова, от Американската агенция за международно развитие – Николай Янев.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Да продължим нашата работа по
Обсъждане на второ четене на Законопроекта за търговския регистър, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет.
За тези, които не са могли да участват днес в работата на Народното събрание, бих искал да ви уведомя, че в зала приехме текстовете до Глава шеста. Удостоверения и справки.
В комисията вчера преминахме към Преходните и заключителните разпореди, които остава сега да обсъдим и надявам се, до края да приемем.
Ние оставихме открит въпроса по § 3 за трудовите отношения. Приехме § 4 от допълнителните разпоредби, който става § 3. За имуществото приехме, а сега следва да решим въпроса именно с предаването на самия регистър - на документацията. За трудовите отношения имате ли предложения, г-жо Караиванова.
Ана Караиванова:
Изработено е предложение за нова ал. 3 на параграфа, а именно:
“В срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет по предложение на съответните председатели на окръжни съдилища предоставя списък на съдебните служители на длъжност “деловодител” във фирмено отделение, които преминават към Агенцията по вписванията. Правоотношенията между служителите и Агенцията по вписванията са уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда, считано от влизане на закона в сила.”
Малко не е гладък текстът, но в срока Висшият съдебен съвет по предложение предоставя на министъра на правосъдието, освен да е тук, защото не се разбира.
Янаки Стоилов:
Не чух последното изречение. Ако обичате да го повторите.
Ана Караиванова:
Мислех да допълня, като го гледам, защото пише: “предоставя списък на съдебните служители на длъжност “деловодител” във фирмено отделение” – на кого ги предоставя, “на министъра на правосъдието”. Това е, което предлагаме.
Янаки Стоилов:
Ние остава да преценим дали възприемаме тази идея. Редакционно трябва да бъде подобрена. Т.е. възприема се някакъв междинен вариант, че се предоставя списък на служителите, които се очаква да преминат към агенцията. Вече след като е предоставен списъка, да се препраща към чл. 123 от Кодекса на труда, а не автоматично да става това.
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Не чух списък на какво.
Янаки Стоилов:
Моля да прочетете още един път текста по отчетливо, за да се ориентират колегите.
Ана Караиванова:
“В срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет по предложение на съответните председатели на окръжни съдилища предоставя списък на съдебните служители на длъжност “деловодител” във фирмено отделение, които преминават към Агенцията по вписванията. Правоотношенията между служителите и Агенцията по вписванията се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда, считано от влизане на закона в сила.”
Надка Балева:
Притеснява ме в тази формулировка, че отново се получава неравнопоставеност на съдилищата. Защото няма длъжност “деловодител” назначени по трудов договор във Фирмено отделение. Те се водят деловодител към окръжен съд.
Янаки Стоилов:
Тогава ще съкратим формулировката.
Надка Балева:
Няма ли по-добре да бъде: списък на служители, работили към фирмено отделение, без да конкретизираме какви, които ще преминат на работа. Защото такива заповеди просто няма.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е по-добре по-широка да е формулировката, защото някъде ще преминат от фирмени отделения, а другаде, където вършат и едната и другата работа, ще се прецени колко от тях могат да бъдат предложени да преминат към регистъра. За това не бива да бъдат така тясно формулирани само по фирмените дела. Нали има възможност това да стане?
Ана Караиванова:
Да стане: “списък на съдебните служители – на длъжност “деловодители”, само да остане.
Янаки Стоилов:
“... на длъжност “деловодители” в окръжните съдилища,...”.
Надя Антонова:
Бих искала в този текст или където преценим, да съобразим и бюджета. Има ли такъв текст за бюджета – съответният бюджет, който е бил предназначен за окръжните съдилища, съответната част да премине към Агенцията по вписванията.
Янаки Стоилов:
Не е ли малко рисковано, защото с това можем само да ги накараме да не предложат нищо в този списък. А то като чели е логично, когато се прехвърлят служители, съответно и бюджета за тези служители се прехвърля. Ако им кажем с бюджета, сигурно ще се появи голяма въздържаност на много места, каквото и да се предложи.
Надка Балева:
И още нещо има, което крие опасност при такава формулировка – съответния бюджет за този брой хора. Заплатите на деловодителите в съдебната система са много по-високи отколкото на държавните служители в Агенция по вписвания. Плюс това осигуровки, които са за сметка на бюджета и съдилищата няма да пожелаят да изготвят такъв списък. Ако пък се съгласят, в агенцията ще отиде по-голяма сума, отколкото ще бъдат възнагражденията по щат. Влизаме в една схема, с която ще създадем конфликти.
Янаки Стоилов:
Има ли някакъв начин чрез министъра на правосъдието да се гарантира, че тези предложения ще постъпят от административните ръководители на съответните съдилища. Защото ние директно чрез закона решаваме.
Предлагам ви да приемем текста, който беше прочетен последно от г-жа Караиванова и мисля, че той би трябвало да реши в общи линии случая.
Цветан Димитров:
Бих искал само да уверя уважаемите дами и господа народни представители, че възнагражденията на служителите по чл. 123 от кодекса на труда се запазват, т.е. остават същите.
Янаки Стоилов:
Така пък ще се получи друго противоречие, че няма да има съответствие с други служители на агенцията, които са назначени с по-ниски заплати.
Цветан Димитров:
Такова противоречие съществува вече по регистър БУЛСТАТ.
Янаки Стоилов:
Това е може би начин да няма проблеми с прехвърлянето на служителите.
Предлагам ви в този вид да гласуваме § 3.
Можем да кажем, че на вносителя по принцип се приема и се замества с двете алинеи, които г-жа Караиванова предложи като предложение на комисията.
Предлагам ви така да приемем § 3. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Приема се.
Параграф 4. Вие разполагате ли с текста или аз да го прочета. Да го прочета, ако не си носите материалите.
§ 4. (1) В едномесечен срок от обнародването на закона окръжните съдилища предават безвъзмездно на агенцията структурирани данни в електронна форма за вписаните в търговските регистри и регистрите на кооперациите търговци и клонове на чуждестранни търговци, както и данните за запазените фирми.
(2) В срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет и министърът на финансите осигуряват безвъзмездното предоставяне на агенцията постоянен и неограничен достъп за електронен обмен на информация до използваните до този момент от съдилищата информационни системи за вписаните в търговските регистри и регистрите на кооперациите търговци и клонове на чуждестранни търговци, както и за запазените фирми.
(3) Начинът за осъществяване на достъпа по ал. 2 се урежда в съвместен акт на министъра на правосъдието и министъра на финансите, издаден в същия срок.
Надка Балева:
Г-н Председател, притеснява ме “едномесечния срок от обнародването на закона”. Кратък е. Защото всичко това, което е на хартиен носител - многобройните кооперации, и всякакви други търговски дружества, не е възможно обективно в месечния срок тези данни да бъдат сканирани и прехвърлени.
Георги Димитров:
Само едно уточнение. Става въпрос за структурирани данни. С други думи, става дума за извлечения и копия от базите данни в електронен вид. Не става дума за сканиране. Това е практически невъзможно. Целият този процес за преминаването и сканирането става в процеса на пререгистрация.
Янаки Стоилов:
Да изясним. Хартиените носители и това мисля, че по-нататък е уредено, си остават архивирани в съда. Това, което съществува в момента като основни данни, което и сега го има, за него срока е месечен да се форматира, да се прехвърли и да се даде в електронния регистър. Така че месечният срок за това е достатъчен.
Яни Янев:
Аз имам един въпрос към представителите на Агенцията по вписванията. Имате ли вие някакви изисквания към тези структурирани данни как да изглеждат, какво точно да ви бъде предадено. Защото тази информационна система вие ще я изграждате при вас. Ние казваме, окръжните съдилища предават структурирани данни. Как структурирани? Кой ще определи това структуриране. Не е ли по-добре вие да имате конкретно изискване към това структуриране как да изглежда, което ще ви се предава, а не каквото преценят окръжните съдилища. Моля ви в тази насока вземете становище, за да можем да разпишем конкретен текст.
Димитър Цветанов:
Не виждаме проблем с този текст от гледна точка на това, че когато има такова предвиждане да се осигури структурата на данните и данните в структуриран вид, възможните формати са няколко и не смятаме, че в рамките на текста трябва да се упоменава конкретният формат.
Вариантът на този текст може да бъде:
Предават безвъзмездно на агенцията структурирани данни по начин, посочен от Агенцията за вписванията.
Георги Димитров:
Лошото е, че в закона трудно би могло понастоящем да се фиксира какъв точно да бъде формата, в който да бъдат предоставени данните предвид факта, че Агенцията по вписванията тепърва трябва да разработи собствената си система. Зависи в каква платформа, в какви бази данни ще използва.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да не разписваме повече, защото тези данни, които са структурирани по начин, по който бъдат изпратени, всъщност Агенцията трябва да направи модела и по-нататък да ги приведе към своя модел. Защото, според мен, в едномесечен срок ако този модел се разработи от агенцията, той се праща на съдилищата, те да ги правят, да ги връщат. Според мен, това ще отнеме повече време, отколкото ако данните бъдат изпратени своевременно при тях и те вече по този модел
Допълнително ги оформят и ги предоставят за използване. Мисля, че текстът дава тия възможности и да не отиваме към по-големи технически детайли.
Който го подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви.
Преминаваме към другите Преходни и заключителни разпоредби. Приключихме всичко, което е за прехвърлянето на служители и на данни. Отиваме към това, което е в § 5, който след преномерацията ще бъде § 4, предложен от Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Това е за трансформиране на сегашните търговци в търговци. Мисля, че предложението е сполучливо. Това дава възможност да се изчисти теренът от фиктивни търговски дружества. Създава задължения в какъв срок. Имате ли нещо към предложението?
Георги Димитров:
Бих желал да обърна вниманието на народните представители върху някои практически проблеми, които идентифицираме и които аз също идентифицирам в този процес. Действително разпоредбата е най-удачната, до която колегите успяхме да достигнем. Въпросът е следният.
В сегашния търговски регистър има вписани много търговци, още дружествени фирми, колективни фирми на граждани от 1989 г. от 1990 г. и голяма част от самите управители на тези дружества всъщност не могат да бъдат открити – живеят в чужбина, и т.н. В този случай уредбата така, както е дадена, не урежда хипотезата, при която след като бъдат назначени служебно ликвидатори на тези дружества, които не са се пререгистрирали в тригодишния срок, аз обръщам внимание върху този проблем защото двата текста са свързани един с друг - § 4 и §5 практически ще има случаи, в които дори няма да може да започне производство по ликвидация, защото ликвидаторите, които ще бъдат назначени от агенцията, или които ще бъдат назначени по силата на закона, те няма никога да могат да открият производство по ликвидация, защото няма да могат да бъдат открити. Двата текста са свързани. Това е свързано със следващия параграф и понеже са свързани двата параграфа ви моля да помислите по този въпрос.
Янаки Стоилов:
За уведомяването какъв начин предлагате, г-н Янев.
Яни Янев:
Идеята е, г-н Председател, това, което предлага г-н Димитров, ние можем да доразвием текста на ал. 3, може да бъде самостоятелна ал. 4 в случаите, когато с неограничена отговорност съдружник не бъде открит, т.е. пращаме първи път – няма го, втори път – няма го, търсим член на Управителния съвет, никого не можем да намерим, тогава да отворим една клапа, че ако не бъдат установени на посочените адреси лицата, тогава агенцията назначава служебно ликвидатор по неин избор, за да може процедурата по ликвидация да върви.
Георги Димитров:
Понеже уредбата отчита, че разноските по ликвидацията са за сметка на дружеството. Въпросът е, че това дружество не може да бъде открито на никакъв адрес, не могат да бъдат открити книгите, кое как е водено. Плюс това тези ликвидатори, ако са за сметка на дружеството, кой ще се съгласи да става ликвидатор, без да е сигурен, че от някъде ще получи възнаграждение, което му се дължи и как ще извърши това производство по ликвидация. Откъде ще вземе средства, за да публикува в търговския регистър покана към кредиторите. Има чисто практически проблеми, свързани с производството по ликвидация, но предлагам като стигнем до този въпрос, накрая, тогава да го разискваме.
Янаки Стоилов:
Няма накрая, ние сме точно на тези въпроси.
Георги Димитров:
Нещото, върху което моля да помислите, ако не може да бъде открито въобще производство по ликвидация в определен срок, някакъв преклузивен срок – двегодишен срок след изтичането на тригодишния срок за пререгистрация и не може да бъде открито производство по ликвидация, тогава няма причина тези търговци да бъдат държани като активни субекти в търговския регистър. Просто трябва да бъдат заличени. Няма смисъл от тази защита за кредиторите, защото през този двегодишен срок кредиторите биха могли да предявят вземанията си, да открият производство по несъстоятелност и да потърсят правата си по съдебен ред. При условие, че няма такива производства открити, тогава защо да продължават да стоят търговците. Има един проблем с имуществото, ако наистина има някакво имущество, което стои неразпределено. Тогава може спокойно да се дефинира една клауза, едно правило за така нареченото универсално правоприемство, в смисъл не универсално, то ще бъде правоприемство на базата на това, че ако е останало неразпределено имущество, то тогава собственици на това имущество стават съответно собствениците, респективно акционерите, съответно на техните дялове.
Янаки Стоилов:
А не може ли да се предвиди в крайна сметка начин за заличаване под условие, че ако бъдат установени някакви вземания или имущества, независимо от заличаването ще се разпределят по някакъв начин между кредиторите. Защото така или иначе трябва да прибегнем понякога и към действие на заличаване без да може да се проведе ликвидация. Как да обвържем тези въпроси.
Анета Антонова:
Това, което каза г-н Димитров, пред мен поставя два проблема. Едното е не дали ще се открие производство по несъстоятелност, защото то ще се открие, но въпросът е, че не може да се проведе, ако не могат да бъдат намерени съответните ликвидатори. Но ако не могат да бъдат намерени съответните ликвидатори, то тогава пред мен се поставя въпроса и за данъчните задължения как ще се събират.
Мисълта ми беше да кажа, че когато няма да се осъществи производство по ликвидация, да преминаваме към служебно заличаване на това търговско дружество в регистъра лично за мен не е много удачен вариант. Защото, данъчните не са от службите, които много стриктно си търсят задълженията. А на практика без да се усетят след две години това дружество няма да го има.
Другото, което вие предлагате, то е уредено в някакъв аспект в Търговския закон в чл. 273 и чл. 274, където се казва, че след като търговското дружество е прекратено, заличено, а се налагат по-нататъшни действия по ликвидация, съдът назначава същия ликвидатор. Това е уредба на чл. 273, ал. 2. Има предвидена такава хипотеза.
Георги Димитров:
Аз съм съгласен с колежката, че тези проблеми съществуват. Но ако се даде един достатъчен срок на кредиторите, включително и на държавата като кредитор, да направи необходимото, за да събере дължимите вземания, ясно е, че пътищата са два: ако има имущество – индивидуално изпълнение, ако няма имущество – несъстоятелност. Но в този случай няма да се стигне до служебно заличаване. До служебно заличаване ще се стигне само тогава, когато не са започнали никакви производства от страна на кредитора, включително и производство по несъстоятелност, дори и да е останало имущество, то ще се разпредели съответно по правоприемници на това имущество ще бъдат съдружниците и акционерите, но това ще е само в случаи, че няма започнали никакви други индивидуални или универсални производства по принудително изпълнение.
Янаки Стоилов:
Добре, тази идея как да бъде записана, защото ние вече сме на фаза подготовка на текст.
Георги Димитров:
Докато народните представители гледат другите текстове, аз бих могъл да предложа текст.
Янаки Стоилов:
Добре, ние ще продължим. Мисля, че по § 4 няма да има някакви други допълнения. По § 5 ще се допълни с една или две алинеи.
По Търговския закон нека, когато се подготвят текстовете, тогава да ги гледаме. Сега прескачаме това, което е по Търговския закон.
Продължаваме сега с препратките по законите. Когато ни се предложи текст, тогава ще продължим с дискусията, която току-що прекратихме. Като предложи текст г-н Димитров, ще го обсъдим. Ако го приемем ще е добре, ако не ще го отхвърлим и продължаваме нататък.
Може би няма да се наложи по вносител да преномеримаме параграфи 5 и 6, за да уредим въпроса с така наречените висящи регистърни производства.
Вчера говорихме някъде от 1 септември или 1 октомври да започне приемането на заявленията за новия регистър. Да се каже, че постъпилите дотогава се разглеждат от окръжните съдилища по досегашния ред.
Имате ли готов текст за заварените случаи. Когато го подготвите, ще го чуем. Ние само да определим от 1 септември или от 1 октомври.
Кога предлагате, г-жо Караиванова.
Ана Караиванова:
От 1 октомври 2006 г.
Николай Янев:
Това, което вчера говорихме, този закон влиза в сила от 1 октомври 2006 г. с изключение на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби, който влиза в сила от 1 юли 2006 г. Започналите до влизане в сила на закона регистърни производства се приключват по досегашния ред.
Янаки Стоилов:
Би трябвало и пред досегашните органи, за да не възникне двусмислие, че трябва да ги прехвърлят в регистъра. Да кажем: от съда по досегашния ред. Така ще бъде напълно ясно.
Нека да видим дали да бъде отделна алинея или параграф.
Яни Янев:
Г-н Председател, моля да се обърне внимание на това, че всъщност § 2 касае прехвърлянето и осигуряването на сграден фонд.
Янаки Стоилов:
Ние ще го отделим това в отделен параграф.
Яни Янев:
Добре. В текста на § 2 пише от 1 юли 2006 г. По моя преценка трябва да бъде влиза в сила от обявяването на закона, защото всъщност това е текстът, с който трябва да започне осигуряването на материалните условия. Защо трябва да чакаме 1 юли, ако законът излезе още другата седмица, живот и здраве. Трябва веднага да започнат да работят всички институции за осигуряването на сградния фонд.
Янаки Стоилов:
Параграф 2 ще остане само това, което е за заварените регистърни производства.
Николай Янев:
Грешката е моя. Вчера това го коментирахме – от обнародване на закона.

Яни Янев:
Така е. От обнародването по отношение на материалните условия за сгради и т.н.
Янаки Стоилов:
Първо ще мине въпроса за заварените производства, а въпросът за сградите и персонала след това като поредност на параграфите.
Продължаваме с преходните и заключителните разпоредби, които се отнасят за другите закони. Имате ли ги вече. (Да.) Няма да ги чета, защото са много.
Емилия Петкова, експерт:
Само да ви обърна внимание, че така както е изготвен материалът, за ваше улеснение е разделен в три части. В първата част са текстове, които подобряват редакцията на параграфи, предложени от вносителя по законопроекта.
Втората група, която е и най-голямата, са параграфи, които са нови и евентуално ще бъдат оформени като предложения от името на комисията.
Янаки Стоилов:
До къде са по вносител?
Емилия Петкова, експерт:
До § 14 на с. 6.
След това голямата група са нови текстове.
Третата група са също нови текстове, които сме отделили като по-съществени и нуждаещи се от по-голямо внимание. Съдържат малко по-комплицирани проблеми.
Янаки Стоилов:
Това е много обемисто. Дори само за да се прочете.
Третата група е от Кодекса по застраховането. Там имате ли някакви въпроси, които да сте забелязали като спорни, от това, което сте отразили. Става дума за Кодекса по застраховането, Закона за банковата несъстоятелност и пр.
Емилия Петкова, експерт:
Г-н Председател, опитали сме се работата да не е съвсем механична, като тук по-съществената особеност е, че сме се опитали да дадем известни редакции на новия режим на търговския регистър и във връзка с обстоятелството, когато се назначава ликвидатор при доброволна или при принудителна ликвидация на застрахователно дружество. Това са няколко текста и особено тези, които, според мен, се нуждаят от по-особено внимание и редакция са подчертани в текста. Ще ви помоля да ги погледнете. Затруднението за депутатите е, че нямат основните текстове на Застрахователния кодекс.
Горе-долу аналогични са случаите и със Закона за банковата несъстоятелност и Закона за публичното предлагане. Има регулаторни органи там, на които ние с колегите сме счели, че е редно да възложим определянето поне на ликвидатора, определяне срок за ликвидация и определяне на възнаграждение за ликвидатора.
Янаки Стоилов:
Накрая предлагате един обобщаващ текст, ако те не обхващат всички случаи.
Ние кога решихме за датата на влизането на закона в сила? До 1 октомври. Т.е. до влизането в сила на закона Министерският съвет да внесе проекти на закони за изменение. Но понеже ние сме разграничили влизането за някои параграфи, може би е по-добре да кажем: Министерският съвет в срок до 1 октомври. Нека така да се напише.
По тези предложения имате ли въпроси и бележки. Трудно е да ги обхванете. Неудобството е, че ние трябва да ги предложим като текстове на комисията. Аз не виждам как ще можем да ги прочетем.
Приемаме ги по принцип и ви възлагаме с молба още един път да ги огледате и някъде, ако се забележат технически несъответствия, да ги отстраните до изготвянето на доклада.
Остава да се върнем към отложените два параграфа за прекратяването и заличаването. Имате ли някакъв текст г-н Димитров.
Георги Димитров:
Ако може най-накрая да предложа текстовете.
Янаки Стоилов:
Ние вече сме най-накрая. Нищо не остана.
Връщаме се към §5 и § 6.
§ 5. В ал. 6 накрая се добавя: “До изтичане на срока по ал. 1 съвпадението на фирмите ...
§ 6. – изпращането на електронния масив от данни.
Приемаме ги тези.
И пак се връщаме към въпроса за ликвидаторите. Те са свързани.
Яни Янев:
Г-н Председател, за това, което коментирахме преди малко - за търговци, които няма да могат да осъществят вземанията си, защото ние няма да имаме процедура по ликвидация. Но все пак, ако не е заличено лицето има шанса да има претенции. Когато се отива към процедура на заличаване служебно от Агенцията по вписвания, струва ми се, че може да стане гарантирано, когато е изтекъл 5 годишния давностен срок на всички вземания, защото тогава никакви претенции не може да има, защото ще е ясно, че общата давност ще е изтекла и вече няма да има проблем. Двете години е прекалено кратък срок.
Янаки Стоилов:
Може би е по-добре да гарантираме по-дълъг срок.
Яни Янев:
Дотогава всеки може да си предяви искане, защото то не е погасено.
Янаки Стоилов:
Не трябва ли вместо да говорим за 5 години, тъй като самите вземания са с различни погасителни срокове, просто да препратим към режима ЗЗД и на Търговския закон.
Яни Янев:
Един търговец, ако има задължения, структурата на задълженията ще е различна. Ние не можем да прогнозираме каква ще е структурата и всяко едно от тия задължения каква му е погасителната давност.
Янаки Стоилов:
Ще приемем общ 5 годишен срок. От влизането на закона в сила, но тогава няма да съвпаднат сроковете.
Яни Янев:
Този 5 годишен срок, г-н Председател, трябва да тече от 3 годишния, след три годишния.
Янаки Стоилов:
Ние го правим за още два мандата този закон тогава.
Яни Янев:
Поне по нещо да приличаме на Наполеоновото законодателство.
Георги Димитров:
Това е мое предложение и за съжаление не произлиза от цялата група. Не сме го обсъждали. Колегите не са съгласни с това предложение. Предлагам да го обсъдите.
Янаки Стоилов:
Може да не го приемат. Може да се приобщят.
Георги Димитров:
(1) Ако в срок от 5 години от изтичането на срока по § 5, ал. 1 (става дума за 3 годишния срок) не може да бъде проведено производство по ликвидация и ако няма висящи искови производства или производство по несъстоятелност, открити срещу търговеца, търговецът се заличава.
(2) Непредявените в производство по ликвидация по реда на § 5 и 6 вземания и неупражнени права се погасяват.
(3) Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, става собственост на съдружниците, на акционерите съответно на член-кооператорите.
Янаки Стоилов:
В общи линии като чели има ...
Мая Манолова:
Колеги, нека да не правим някакви нововъведения в правото и да предвиждаме специален ред за погасяване на материални права. Това бяха сериозните възражения и на проф. Герджиков, единствените особено основателни, които чух на първо четене.
Янаки Стоилов:
Става дума, че ние със закона не въвеждаме някаква нова давност, а използваме изтеклата давност, за да предизвикаме заличаването.
Чухме идеята и предлагам да обсъждаме алинея по алинея, за да видим дали се вписват в предложението на работната група.
Г-н Димитров, предлагам да прочетете само първата алинея.
Георги Димитров:
Това ще бъде като следващ параграф след § 5 и 6. Всъщност не знам каква номерация ще има. След разноските по производството за ликвидация по сметка на търговеца.
(1) Ако в срок от 5 години от изтичането на срока по § 5, ал. 1 (или където се установява три годишния срок) не може да бъде проведено производство по ликвидация и ако няма висящи искови производства или производство по несъстоятелност, открити срещу търговеца, търговецът се заличава.
Янаки Стоилов:
До тук има ли възражения? (Да.) Г-жо Антонова.
Анета Антонова:
Според мен, би трябвало да отпадне “производство по несъстоятелност” защото то ако е минало вече производство по ликвидация, производство по несъстоятелност просто няма да има.
Янаки Стоилов:
Да, това можем да го съкратим.
Вие, г-жо Манолова, имате ли някакви бележки към тази част от текста.


Мая Манолова:
Кое го налага това аз не разбирам. Защо трябва да заличаваме търговец без ликвидация и без несъстоятелност.
Янаки Стоилов:
Защото в някои случаи той не може да бъде открит, а практически не съществува. Ние се опитваме наред с прехода от писмен към електронен регистър, да разчистим терена от разни фиктивни търговски дружества, както се мъчихме няколко пъти с политическите партии, но все не успяваме. В търговските сектори е същото. В действителността трябва да останат реални съществуващи субекти. Иначе това е една паразитна среда, в която е трудна ориентацията, в която стават и злоупотребите повече. Това е най-компромисния вариант след 7-8 години да навлезем в една малко по-реална икономическа среда.
Мая Манолова:
Категорично не мога да се съглася с това, че може изобщо сравнение между политическите партии и търговците. Спомням си, при кооперациите имаше такова производство. Тук нека, примерно, служебно да бъде започнато производство по ликвидация за тези, които не са се пререгистрирали. Все пак производството по ликвидация предполага защита на интереса на кредитора.
Янаки Стоилов:
Ние това го обсъждахме и предвидихме. Но когато не може да се пристъпи към ликвидация.
Мая Манолова:
Защо да не може.
Янаки Стоилов:
Защото тези, които не могат да бъдат открити, трябва по някакъв начин след използване на възможностите за ликвидация, да се отиде към друго решаване.
Мая Манолова:
Това го отнасят кредиторите един вид.
Янаки Стоилов:
За какви кредитори говориш, като те ни що не могат да получат след десет години вече.
Мая Манолова:
Какво значи след десет години.
Янаки Стоилов:
След изтичане на давността какво ще получат тия кредитори, от кого ще получат.
Мая Манолова:
От търговеца евентуално.
Янаки Стоилов:
Който не е открит и на който по давност са погасени неговите задължения и ние някакви благодетели ще го чакаме да дойде след изтичане на давността да удовлетвори кредиторите.
Мая Манолова:
Материалното право си остава на вземане.
Янаки Стоилов:
То си остава повече като едно морално задължение.
Мая Манолова:
Ако не се направи изрично възражение, тук могат да възникнат
Янаки Стоилов:
Смятате, че някой ще се върне след петата година и той ще му заведе иск за неоснователно обогатяване.
Мая Манолова:
Какво значи след петата година. Може той да е развивал търговска дейност. Това, че не е открит на петата година, не значи, че на четвъртата година преди петата година не е възникнало някакво вземане на някое трето лице. И тогава от кой момент започва да тече давността за този кредитор. Ако на третата година от нашето летоброене е възникнало някакво търговско правоотношение със съответно вземане. Кои са тези 5 години. От кога ги броим.
Яни Янев:
Казахме от кога ги броим. Но за да започне да тече този срок, ние трябва да обявим изрично. Трябва да има акт, с който се обявява, че не са намерени нито един от неограничени отговорности и управителите на дружеството. Т.е. това трябва да бъде обявено в публичното пространство в търговския регистър. Значи това трябва да бъде специален акт, за да се обвърже началото на погасителната давност от този момент. Ние тръгваме, търсим ги, искаме да обявим ликвидация, никого не можем да намерим – умрели, наследници, истории, роднини, няма ги хората. Обявяваме, че никой от тези, които биха могли да бъдат ликвидатори не съществува и оттам нататък от този момент обявяваме, че започва да текат.
Янаки Стоилов:
Искам да обявя на колегите, че ние имахме един злополучен опит в този период, че имахме с реституцията такива непреодолими проблеми, където се извадиха някакви прекратени но незаличени кооперации, които възкръснаха след 40-50 години и започнаха да се появяват някакви хора да ги наследяват, да искат възстановяване на имуществото. Ако ние нищо не направим животът се променя. Ние не сме последните. Ще има някакви ревизии след години на определени отношения и пак тия мъртви дружества изведнъж ще се възкресят и ще се окаже, че те са съществували някога, защото не е извършено заличаването им и ще искат отново нещо да получат.
Мая Манолова:
Какво ще стане примерно, ако на третата година се сключи някакъв договор, който става изискуем за някакво задължение след 7 години.
Яни Янев:
Нали разбираш, че за този търговец информацията е в търговския регистър и е ясно, че той не функционира от онова време. Кой ще е този ненормалник, който ще отиде да сключва с някого, който буквално казано от толкова време не функционира в правния мир.
Мария Кьосева, експерт:
Ако не е заличен, той може да сключва сделки и съществува за правния свят този търговец. Той може да сключи сделка накрая на петата година.
Мая Манолова:
Той може да сключи сделка и на шестата година.
Янаки Стоилов:
И ние ще стимулираме това той да развива търговска дейност, бидейки в нелегалност, така ли?
Мая Манолова:
Според мен е по-добре да се предвиди някакво производство по ликвидация.
Янаки Стоилов:
Ние така ги подреждаме. Първо е производството по ликвидация. Ако то не може да се задвижи, това е вече крайният вариант.
Мая Манолова:
Защо да не може да се задвижи. Добре, приемаме, че не е открит. Търсим го чрез Държавен вестник и го обявяваме производството със съдебно назначаване на ликвидатори.
Янаки Стоилов:
Кой ще поеме разноските.
Георги Димитров:
Точно това е проблемът. Всъщност от къде възникна проблема и патовата ситуация. Патовата ситуация възниква от следния факт. Досега има мъртви търговци, които реално не осъществяват дейност. С влизането в сила на новия закон има тригодишен срок, в който търговците трябва да се пререгистрират. Които не се пререгистрират по досегашния ред така, както е предложен на вниманието на народните представители, се открива служебно производство по ликвидация по силата на закона. От този момент се назначава ликвидатор. Това са лицата, които са дефинирани в закона. Въпросът е следния. Ако тези лица не могат да бъдат открити, какво става? Тези всички дружества са вкарани в производство по ликвидация и производството ликвидация въобще не може да започне. Защо? Защото има разноски по ликвидацията. Първо, който ще се съгласи да стане ликвидатор, ако не може да бъде открито лицето и няма кой да му покрие разноските от ликвидацията на едно такова дружество. Това е първият въпрос. Вторият въпрос, откъде ще вземе той средства, за да обяви в Държавен вестник и да покани кредиторите да предявят вземанията си. Той няма откъде да вземе средства. Трябва да плати от собствения си джоб.
Янаки Стоилов:
Трябва да създадем ново бюро за правна помощ на юридически лица в неизвестност.
Яни Янев:
Г-н Председател, в крайна сметка, ако държавата има интерес мъртвите души да изчезнат от правния мир, ще си плати за това. Защото това са правни гаранции и ще назначава служебни ликвидатори и ще се поемат разноските служебно.
Камелия Ефремова:
Това е единственият изход.
Янаки Стоилов:
Добре, нека да чуем този вариант. Само, че аз съм предпазлив без някаква финансова оценка да въведем такава разпоредба.
Надка Балева:
Никой сега не може да каже колко са фирмите в това положение.
Камелия Ефремова:
В този случай, когато се назначава служебно ликвидатор и не бъдат открити редно е действително, защото държава има интерес да приключат тези фирми, тя да поеме само разноските по ликвидация. Тъкмо ще приключи по-бързо тази ликвидация и за един месец ще се установят тези вземания и ще приключат. Например, г-жа Касабова знае колко е възнаграждението, което държавата определя на един синдик. Това производство е много по-тежко. Това ще бъде с пъти по-малко възнаграждението на ликвидатора.



Георги Димитров:
Това е елегантно решение. Нека да добавим тогава: за ликвидация за сметка на държавата само тогава, когато няма имущество.
Янаки Стоилов:
Как ще реагират, за да видят първо дали има имущество.
Камелия Ефремова:
Задачата на ликвидатора е да установи.
Яни Янев:
Колеги, съвсем резонно е от таксите за пререгистрация да се отделя някакъв процент, защото това е в гаранции за самите тях. Става въпрос за ново регистриралите се.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да направим ревизия, че вместо 25% да отиват за допълнително стимулиране на персонала, половината пари трябва да отиват за това.
Да предвидим, че разходите за ликвидаторите се покриват от агенцията.
Мария Кьосева, експерт:
Дори да предвидим отново срок, тъй като след като изтече шестмесечния срок, който определихме тук и след изтичането на тригодишния срок втори път им се дава, да сложим още 6 месеца или една година всички ликвидационни производства, които са служебно назначени, да се приключат. Така ще се сложи точка на този процес.
Яни Янев:
Още едно предложение, понеже обсъждаме тези неща.
Колеги, във всички случаи, според мен, за да защитим в крайна сметка наистина кредиторите, които при служебна ликвидация би могло и е напълно възможно служебният ликвидатор да не достигне до информацията за всички имущества, до документацията на дружеството, нека да предвидим една възможност за отмяна заличаването и възобновяване процеса на ликвидация по искане на кредитор в случай, че той посочи неоткрито имущество на ликвидираното дружество или посочи данни за личността на неограничено отговорен съдружник или управителя на дружеството.
Янаки Стоилов:
В какъв срок?

Яни Янев:
Процедура по възобновяване на производство. Предел трябва да бъде. Може би в рамките на петгодишния давностен срок. Възможност за възобновяване. В този смисъл.
Янаки Стоилов:
Смятам, че след като принципно уточнихме тези въпроси, дайте редакцията за нов параграф. Ще дам възможност на работната група след като приключим да детайлизирате редакцията, но сега все пак да я чуем, за да се гласува от членовете на комисията в основните й елементи.
Мария Кьосева, експерт:
“С изтичане на срока по § 4, ал. 1 съдът издава служебно удостоверение по § 4, ал. 2 на търговските дружества и кооперациите, които не са се пререгистрирали. Изпраща ги на агенцията по реда на чл. 14 и предоставя достъп за снемане на електронен образ върху фирмените дела. Назначава ликвидатор, определя възнаграждението му и срока за ликвидация.” Този текст е безпроблемен.
Следваща алинея:
“За ликвидатор на прекратени по предходната алинея търговци се назначава неограничено отговорен съдружник при персонални дружества или член на управителен орган при капиталови дружества или кооперация. Ако такива лица не могат да бъдат открити в шестмесечен срок от прекратяването на дейността на търговеца, агенцията назначава служебно ликвидатор от списък, воден от нея.”
Следваща алинея:
“Разноските за производството по ликвидация са за сметка на търговеца. Членовете на управителните органи отговарят солидарно и неограничено за задълженията на търговеца, свързани с производството по ликвидация. Когато ликвидатор е назначен служебно и имуществото на търговеца е недостатъчно за покриване на разноските по ликвидация, те се поемат от агенцията за сметка на събираните по чл. 9 такси. Служебно назначените ликвидатори приключват производствата в шестмесечен срок от изтичане на срока по ал. 3.”
Янаки Стоилов:
И тогава заличаване няма да се налага в никой случай. Т.е. няма никога да се пристъпва към ликвидация, без да е минала процедурата на ликвидация. Друг случай може ли да има, когато този механизъм не е приложим.

Николай Янев:
Само ще ви предложа това второ изречение “че членовете на управителните органи отговарят солидарно” да се премести най-накрая така че в случай на служебна ликвидация...
Янаки Стоилов:
Добре, вие ще ги огледате текстовете още един път.
По тази идея, оформена като предложение, имате ли забележки.
Георги Димитров:
Едно чисто практическо предложение. Въпросът е дали с вписването на решението за откриване на производство по ликвидация, така наречената “служебна ликвидация” дали директно да не се считат кредиторите поканени, а да не се чака ликвидаторът да обявява поканата. В смисъл, защото след откриване на производство по ликвидация обичайно ликвидаторът трябва да публикува обява, с която да покани кредиторите да предявят вземанията си.
Янаки Стоилов:
Тук стои ли въпроса, който преди се постави, за някакво публично оповестяване, че агенцията трябва да направи. Не трябва ли, за да се пристъпи към ликвидацията пак да има някакво оповестяване за неоткритите. Ще смятаме, че самият закон ги е поканил за това и няма нужда от допълнителен срок да определяме. Питам това достатъчно ли е? Смятате, че не е необходим допълнителен срок извън срока, който законът предвижда.
Приемаме ли по принцип този текст, колеги, и ако се налага само да бъде доуточнена неговата редакция. Има ли нещо допълнително?
Анета Антонова:
Тук с г-н Янев, тъй като той още от началото предлага тази идея, в случай, когато е открито производство по ликвидация, но да предположим, че търговецът реши да се дисциплинира и реши да се пререгистрира, да има възможност просто да се възобнови неговата дейност. Поради тази причина накрая предлагаме да сложим една алинея да се приложи в този случай чл. 274 съответно.
Надка Балева:
В кой момент, ако реши да се дисциплинира.
Анета Антонова:
В момента на служебната ликвидация.
Янаки Стоилов:
Защо ще му даваме тая възможност. Нали трите години са изтекли. Ликвидацията е започнала. Ще си регистрира ново дружество. Нали три години им даваме такава възможност. Започнала е вече процедурата по ликвидация, той се е сетил нещо да прави. Да не усложняваме с тази работа.
Яни Янев:
Ставаше въпрос, че ликвидацията е приключила, но дружеството още не е заличено, се появи личността или се открият нови имущества и по искане на кредитор да се възобнови.
Янаки Стоилов:
Ако има нови имущества е логично, защото защитаване техния интерес. Но че се е появил и е поискал нещо да прави, това мисля, че трябва да го оставим без последствие. Той да си регистрира някакво друго дружество. Само в случаи, че се открие имущество, тогава би имало смисъл да гарантираме правата на търговеца.
Мария Кьосева, експерт:
То е уредено и няма смисъл да препращаме натам.
Янаки Стоилов:
Които са съгласни с прочетения преди малко текст, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Има ли нещо, което да сме изпуснали. Или ако има още някои неразрешени въпроси за финалната част от работата, защото ще трябва да завършите за 1 час оформянето на текстовете, за да могат да бъдат дадени до 6.00 часа да се отпечатат, тъй като утре в 09.00 часа ще продължим с тях.
Яни Янев:
Има ли закони, които няма да бъдат обхванати от преходните и заключителните разпоредби или всичко влезе.
Янаки Стоилов:
Влезе всичко, но тъй като може и нещо да е пропуснато, възлагаме на Министерския съвет в срока до влизането на закона да предложи, ако се налага някои и други закони да бъдат коригирани извън този дебел свитък, който сега ви дадохме.
Нещо друго има ли, което да не сме отбелязали?
С това приключваме. Благодаря ви.
Следващата седмица ще продължим в сряда с Търговския закон. Ще разчитаме на вашето съдействие и в тази част.
Закривам заседанието.
Председател:
(Янаки Стоилов)