---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 19

Днес, 13.04.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, зам.-министър, Димитър Бонгалов, зам.-министър, Юлия Меранзова, Юлия Митева, Николета Павлова, експерт в Съвета по законодателство на Министерството на правосъдието, от Правен съвет към Президента – Ружа Иванова и Сашо Пенов, от Върховния касационен съд – Румен Ненков, Камелия Ефремова, Елена Величкова, Тодоров, от Национална следствена служба – Владимир Петров, от Главна прокуратура – Асен Арсов, от Агенцията за финансово разузнаване- Васил Киров, директор, от Министерството на вътрешните работи – Георги Соколов, от ДНСП – Благородна Макева, от Министерството на финансите – Иван Сариев, от Националната агенция по приходите – Маргарита Чечова, Весела Гюгмеджиева-Стоянова, от Агенцията по вписванията – Димитър Цветанов, Владимир Макариев и Момяна Гунева, от САС – Даниела Атанасова, от СУ “Кл. Охридски” – Анета Антонова, от Американската агенция за международно развитие – Николай Янев, и Георги Димитров – адвокат.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседание на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Указ № 100 на президента на Република България, постъпил на 06.04.2006 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за търговския регистър, приет от Народното събрание на 24.03.2006 г. и мотивите към указа.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-14/21.07.2005 г., внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова, № 502-01-61/28.11.2005 г., внесен от Министерския съвет, № 654-01-18/10.02.2006 г., внесен от Ася Михайлова и Елеонора Николова, № 602-01-15/22.03.2006 г., внесен от Министерския съвет и № 654-01-49/07.04.2006 г., внесен от Мая Манолова и Георги Юруков.
По първа точка
Ново обсъждане на Търговския регистър, върху който президентът е наложил вето по няколко текста.
На обсъждането присъстват г-жа Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието. От Президентството са тук г-жа Ружа Иванова и г-н Сашо Пенов, които ще представят от името на Президента неговите мотиви. Присъстват и експерти, които работиха в комисията по подготовката на законопроекта между първо и второ четене.
Мисля, че е най-добре първо да се представят мотивите, след това г-жа Караиванова да вземе отношение, въпреки че в крайна сметка гласуването е по законопроекта, но практически поводът за днешното заседание е оспорването на законопроекта, поради което ще започнем с представянето на мотивите. Заповядайте.
Ружа Иванова:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз няма да се спирам подробно на мотивите. Те са, предполагам, известни на всички депутати. Ще подчертая само основните моменти и преди всичко това, което надделя да има или да няма вето върху този законопроект.
Основният мотив , който надделя, беше опасността съдържанието на приетия от Народното събрание закон да се окаже в противоречие с няколко директиви по дружествено право на Европейската общност, а последната е на парламента и съвета от 2003 г., по въпроси, по които предишният съдебен децентрализиран регистър беше счетено, че отговаря на изискванията на тези директиви. Тази опасност, ако има такова противоречие, би била много нежелателна в един такъв момент, в който се намираме сега, още повече, че когато беше последната партньорска проверка през февруари 2006 г., или поне от тази дата е докладът на експерт Шустер, която е работила по този закон и която съвсем кратко го представи. Тя тогава е имала на разположение законопроекта, тъй като законът беше приет месец след това, така че неговото съдържание не е отразено в нейните бележки. Възможно е този закон, както и останалите, които комисията очакваше да се приемат в периода преди доклада й през м. май, да бъдат обстойно анализирани. В хода на обсъждането ги консултирахме (по технически причини срещата не можа да се проведе своевременно), но по тяхна инициатива организациите на работодателите проведоха среща с Правния съвет, която беше този вторник. Те също в едно отворено писмо първоначално реагираха, оспорвайки тезите във ветото относно двата момента на констатирано от нас противоречие, или по-точно опасение за такова по въпроса за изискването, ясно изразеното в закона изискване за административен контрол за законосъобразност.
По втория въпрос, свързан с европейското право, т.е. с отпадане на публикуването в Държавен вестник без да е заместено с терминологията на директивата – еднакво ефективно средство.
След като дискутирахме с тях, те приеха нашите аргументи. Разбира се, какво смятат народните представители, важно е какво ще сметне комисията, когато анализира този закон. Нашата теза – ние не бихме се почувствали горди, ако комисията би потвърдила становището, че има несъответствие. Това е основният мотив да се върне законопроектът за още едно преосмисляне по тези въпроси и ако народните представители решат, да дадат по-категоричен израз на изискването за административен контрол. Тук предполагам, че се споделя и от останалите депутати, в пресата днес от един материал на колегата Манолова виждам, че законопроектът изхожда от идеята за контрол административен за законосъобразност. Ако това действително е така, проблемът е само терминологичен. Дали е достатъчно ясно изразено това изискване за контрол за законосъобразност.
Позволила съм си да донеса тук, който се интересува може да види, как стои въпроса с преговорите във връзка с Глава “Дружествено право”, които са водени при действието на старата уредба - Търговски закон и ГПК – регистърно производство. Те са водени през март 2004 г., когато са констатирани релевантните несъответствие и след това през февруари 2005, когато след обяснение от българска страна, се прави констатация за наличие на съответствие.
Специално във връзка с контрола за законосъобразност, който беше съдебен, извън Търговския закон, релевантната разпоредба, цитирана от нашите експерти на експертите от Брюксел е 496 ГПК и в т. 10 от Протокола от обсъждането от 2004 г. изрично е казано, че тази разпоредба неудовлетворява изискванията на съдебен контрол за законосъобразност. Последствие нашите експерти са дали достатъчно пространни обяснения, които са обсъждани и през м. февруари 2005 г., а експерти на комисията от ДЖ 14 са приели с оглед на обясненията, че има съдебен контрол за законосъобразност, обоснован от съображението, че освен разпоредбата на 496 за регистърното производство са приложими и правилата на охранителното производство, които по дефиниция са производство за предварителен контрол за законосъобразност на обстоятелства, имащи гражданско-правни последици или търговско-правни, каквато е регистрацията. Така че при старата уредба с тези пояснения е минало след много обяснения от българска страна прието съответствие по отношение контрола за законосъобразност.
Що се отнася до обнародването в Държавен вестник, то и сега съществува.
Текстът на закона в чл. 21, т. 5 изисква проверка дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи. В мотивите сме изложили съображения защо би могло да бъде спорно дали това съдържание съдържа ясно изискване длъжностните лица по регистрацията да проверяват и законосъобразността на обстоятелствата, които подлежат за вписване, защото формално документът може да е автентичен, документът да отразява вярно съдържанието на едно общо събрание или друг акт, съдържанието на един дружествен договор, но самият договор като правен акт да противоречи на закона. От текста на закона не следва ясното изискване, че той трябва да осъществи и тази проверка за законосъобразност на правния акт, който подлежи на вписване. Поради това след обсъждане с работодателите, чиито експерти останаха на заседанието във вторник, ние сме предложили, без да имаме това право, разбира се, една добавка, без да се променя текстът – 2 думи към т. 5 на чл. 21. Ако проявите интерес, ще ви бъде оставено, за да няма никакви съмнение, че новият Закон за търговския регистър предвижда и контрол за законосъобразност.
Пропуснах да кажа, ще го допълня за пълнота, защото мисля, че всички знаете, че става въпрос за две директиви, в които изискването за предварителен съдебен или административен, към който вече ние минаваме – контрол за законосъобразност императивно. Това са чл. 16 и чл. 10 – директивите са цитирани изрично.
Вторият въпрос е не само редакционен Той касае отпадане на обнародването в Държавен вестник. Релевантна е директивата, която изисква и електронен регистър да водим от 1 януари. Конкретният текст е чл. 3, ал. 4, но в чл. 3, ал. 1 се говори за всички възможни регистри. Във всяка държава членка се води дело в централен търговски или дружествен, независимо дали той е електронен, хартиен и т.н. Естествено ще бъде електронен, но може да бъде и децентрализиран. Комисията, т.е. директивата не го иска централизиран. Четейки тази точка и т. 2, като стигнем до т. 4 – много се извинявам, че цитирам дословно, но в един нормативен акт всички тук присъстващи знаем колко е важно тълкуването на всяка дума. Тя не би трябвало да е случайна.
Оповестяването на документите и обстоятелствата, посочени в ал. 2, т.е. обстоятелствата, които подлежат на вписване, трябва да бъде последвано. Това е думата, която привлича вниманието ви и която се изпуска от опонентите на тезата, че има несъответствие с директивата. Трябва да бъде последван от обнародване в национален вестник на страната-членка и т.н., а след това страните-членки могат да решат да заменят обнародването в национален вестник, което е последващо на вписването, с друго еднакво ефективно средство. Т.е. еднакво ефективно средство на обнародването в Държавен вестник, а не на вписването и обявяването в самия регистър.
В мотивите подробно е обяснено. След консултации, включително и с колеги, работещи тази материя, специално в тази материя, защо е необходимо двойната оповестяване. Терминът на директивата, който се употребява в току що цитираната от мен ал. 3 е разгласяване на вписаните и обявените обстоятелства. Това да две различни действия и за това ние смятаме, че в това отношение без заменяне с еднакво ефективно средство на обнародването, рискът е голям.
Само с едно изречение. Познаваме аргументите на опонентите, че отдалеченият достъп до самия регистър бил еквивалентното средство, което заменяло обнародването в Държавен вестник. И че обнародването било необходимо тогава, когато има децентрализиран регистър, а Държавният вестник е едно място, от което всички могат да научат, че има данни. Тези съображения са най-малкото сериозно оспорими, защото задължен за обнародване или за разгласяване е задължение на регистърния орган – на органа по регистъра. Той е длъжен да разгласи обстоятелствата, които е вписал и става въпрос за разгласяване на актуалните обстоятелства. Не на всичко, което е вписва, защото съгласно Търговският закон се обнародват вписани обстоятелства и документи, които трябва да се представят, когато това е предвидено в закон. Т.е. кръгът на обстоятелствата, които се вписват и кръгът на обстоятелствата, които се обнародват, респ. на хартиен носител – Държавен вестник, или електронен – негов еквивалентен еднакво достъпен е различен. Този електронен бюлетин, условно наречен, който дублира регистъра по отношение на изискването за разгласяване в проекта фигурираше – чл. 5. Не беше правно-технически добре оформен, но в проекта фигурираше.
Аз искам да обърна внимание, че чл. 34 в проекта е такъв, какъвто е и в закона. Авторите на законопроекта са били наясно с това изискване на директивата, освен отдалечения достъп до всички вписани обявени обстоятелства в регистъра да има и обнародване и разгласяване на актуалните събития по начин и форма, която замества Държавен вестник. Питаме се защо е отпаднало. Много варианти има на обяснение защо е отпаднала тази разпоредба , но фактът, че нея я няма и сега да дискутираме за възможните причини да отпадне е безсмислено.
По край тези съображения,счетохме, че още няколко разпоредби, които са по-скоро от правно техническо естество и които биха създали проблеми при прилагането, да сложим във ветото. Едната от тях е за неадекватната процедура за обжалване на отказа. Не знам какви са били съображенията да се препрати за обжалване на отказ, който макар и административен акт - това което беше охранителния акт, едностранен акт, ползващ молителя, той да се обжалва по реда на двустранно исково производство, каквото представлява бързото производство по Глава 12а. За бързина добре. Вие сами вписвате, а това производство има три срока, които съответстват на наличието на насрещна страна в това производство: за конституиране и уведомяване на ответника, за закрито заседание и накрая чак за провеждане на делото. Съдът кой от тези срокове ще спазва. Както и да е. Мисля, че тук въпросът също много лесно би могъл да се реши. Но още едно съображение, което не сме сложили във ветото, а в ГПК – депозиран е новият ГПК и позволявам да кажа, тъй като от първи до последен член съм работила по него, бързи производства в ГПК няма. Независимо какво ще приемете сега, тази разпоредба ще трябва да бъде променяна, тази и няколко други след няколко месеца, когато влезе в сила Гражданскопроцесуалния кодекс. Винаги отказите да се обжалва, отказите на нотариусите, който също е извън съдебната система, се обжалват по реда на 217 – по реда на обжалване на определението, който ред съществува във всеки процесуален кодекс, дали ще бъде цитирана разпоредба или ще бъде просто реда, то е общоприетият ред, а не този, който тук е посочен в този закон.
Също така сериозни смущения и най-вече от гледна точка на това, че могат да породят корупционни практики именно по отношение на разпоредбата на чл. 26, която не казва, че при отказ може да се подаде ново заявление. Разбира се, този, комуто е отказано вписване, той ще прецени дали да обжалва. Ако смята, че неправилно му е отказано и няма какво друго да представи, за да му извършат вписването, той ще обжалва, за да задължи длъжностното лице. Ако има документи, ако е пропуснал нещо, ако може да оправи нещо, естествено не му трябва производство. Но при неизвършване на вписването в срок, той чака, проверява, няма вписване. Не знам дали сте искали да кажете тук, че неизвършване на вписването се приравнява на мълчалив отказ съгласно административното право и подлежи на обжалване, когато сме в същата хипотеза или просто неизвършването не е пречка да подам ново заявление. Добре. Но новото заявление с нов номер ли е? Т.е. то се завежда наново. Вписването ще става от датата на завеждането. Губят се дни. А при новото заявление от гледна точка на формалните изисквания той трябва да си плати новата такса за вписване. И нека си представим сега хипотезата на съдружници, които са много заинтересувани едно решение, което е прието на общото събрание да не бъде своевременно вписано, за да се проведе друго събрание, като една пречка да се свика съгласно закона, и длъжностното лице независимо от предвидената санкция от 500 лв., може да има много по-голям интерес, т.е. може да бъде много по-скъпо платено, за да не извърши просто вписването и може да не го извърши няколко пъти. В тази част разпоредбата, според нас, създава опасност така както е включена, длъжностните лица да бъдат мотивирани по-силно, отколкото санкцията – санкциониране по силата на закона да не извършват своевременно вписвания.
Това са основните съображения.
Що се отнася до една разпоредба за стажа. Това е една засилена гаранция. Но въпрос на преценка е. След като бяхме го написали, ние сме съгласни, че и с 30 годишен стаж, ако човек няма желание да се научи, пак може да бъде еднакво некомпетентен като този, който е с три годишен стаж, затова на нея няма да се спирам повече. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Чухме подробното представяне на мотивите.
Г-жо Караиванова, сега вие ще представите вашите мотиви.
Ана Караиванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Ние смятаме, че мотивите за налагане на вето са неоснователни. Поддържаме изцяло Закона за търговския регистър така, както е приет от Народното събрание, още повече, че вие добре знаете, бяха свиквани работни групи, беше основно преработен, бяха положени големи усилия той да добие вид, така че добре да обслужва практиката.
На първо място, по оспорването на чл. 20, ал. 1, с което г-жа Иванова последно завърши, а именно за тригодишния стаж. Вярно е, че наличието на стаж, колкото и да бъде, не гарантира непременно професионална изрядност, особено, ако човек няма желанието да се запознае с новата си работа. Освен това, имаме и няколко аргументи, че такъв стаж, тригодишен, който прие в крайна сметка народното събрание е предвиден и за главен експерт на второ ниво администрация, административното производство; по-малък стаж – две години , е за старши експерт. За съдиите по вписванията по Закона за съдебната власт изобщо не се изисква стаж. За държавен съдебен изпълнител по сега действащия Закон за съдебната власт също не се изисква стаж. За нотариус вече сеизисква три години юридически стаж, колкото и сега сме предвидили. Нотариусите не извършват по-малко значима и по не-сложна дейност отколкото длъжностно лице по вписванията.
Също така, три годишен юридически стаж е предвиден сега и в Закона за частните съдебни изпълнители, съобразявайки се с всички близки юридически професии. Смятаме, че тригодишния стаж е нормален за длъжностното лице, което ще извършва вписванията. Вярно е, че в началото беше предвидил Търговският регистър да се намира в окръжния съд и окръжните съдии имат повече стаж от три години, но то беше в началото, когато беше нова тази дейност за нашите юристи – една засилена гаранция. Смятам, че тя засега до голяма степен има утвърдена практика и новите длъжностни лица, наречени в закона, ще могат да се ползват от нея.
Освен това по Закона за държавния служител се предвижда встъпването в длъжност да бъде чрез задължителен конкурс. На тези конкурси ще има изискване да се проверят конкретните знания по приложението на закона.
Считаме, че въведеното с този знаков текст изискване за тригодишен стаж по специалността за заемането на длъжността “длъжностно лице по регистрация” в Агенцията по вписванията не противоречи на общите правила, възприети в страната за държавни служители със сходна длъжностна характеристика.
Тези правоотношения се регламентират от закона за държавния служител, Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
Агенцията по вписванията е изпълнителна агенция, второстепенен разпоредител бюджетни кредити към министъра на правосъдието. Според Единния класификатор за статута на нейните служители са приложими изискванията за второ ниво администрация, а именно:
Б-5 – главен експерт във второ ниво администрация – 3 години стаж, образование бакалавър;
Б-6 – старши експерт във второ ниво администрация – 2 години стаж, образование бакалавър§ старши юрисконсулт второ ниво администрация – две години стаж, образование – магистър.
Цитираните нормативни основания уреждат общите изисквания за различни длъжности в Агенцията. Всъщност, в случая дейността “длъжностно лице по регистрацията” е аналогично на тази на “съдия по вписванията”, чиито статут е уреден в чл. 158 и чл. 160 от Закона за съдебната власт. За съдията по вписванията няма изискване за минимален трудов стаж – според чл. 126 от ЗСВ, към който препраща чл. 160 от същия закон, лицето трябва да е завършило юридическо образование, да е преминало изискуемия стаж и да е придобило юридическа правоспособност, да не е осъждане на лишаване от свобода и да притежава необходимите нравствени и професионални качества.
Допълнителни аргументи в полза на възприетото от чл. 20, ал. 1 от Закона за търговския регистър, нормативно решение можем ад почерпим още и от уредбата на чл. 127 от Закона за съдебната власт, според който за съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба се назначава лице, което има най-малко 2 години стаж; та чл. 150 от закона за съдебната власт, според който за държавен съдебен изпълнител няма изискване за минимален стаж (препращане към коментирания по-горе, във връзка със съдията по вписванията чл. 126 от Закона за съдебната власт; на чл. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители, който въвежда изискване за тригодишен юридически стаж; на чл. 8 от закона за нотариусите и нотариалната дейност, според който правоспособност на нотариус може да придобие лице с тригодишен стаж.
Приведените примери са свързани с упражняване на дейност, чиято обществена значимост не би могла да се .постави под тази на длъжностните лица по регистрация в Агенцията по вписванията. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че със заемането на тази длъжност чл. 10 от Закона за държавния служител предвижда задължителен конкурс. Условията и изискванията за провеждането на конкурсите за държавни служители са уредени в Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители.
По изложените съображения считаме, че нормата на чл. 20, ал. 1 от Закона за търговския регистър е съобразена с действащото законодателство и не съществува правно основание да бъде променена според предложението в мотивите към Указ № 100.
По оспорването на чл. 21 относно проверката за законосъобразността на вписването. Също вие по-добре знаете, че тестът беше предмет на дълго обсъждане с оглед най-доброто му формулиране. Не сме отричали, че трябва да се провежда такъв контрол за законосъобразност. За това с оглед и на най-първоначалния проект беше предвидено да има специално лице –длъжностното лице, което ще проверява законосъобразността и смятаме, че в изброените текстове е формулирано достатъчно добре контрола за законосъобразност.
Намираме за неоснователни съображенията, изложени в подкрепа на виждането, че законът не предвижда осъществяването на контрол по законосъобразността на вписването.
Обръщаме внимание, че според оспорваната норма, преценката за допустимостта на вписването, респективно – обявяването, надхвърля рамките на обикновената проверка по формални признаци – за целостта на документа, наличието на подпис и т.н. Нормата на чл. 21 от закона задължава длъжностното лице по регистрацията да провери, например: дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване или представеният акт подлежи на обявяване; дали към заявлението са приложени всички документ, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт;дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2 от търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата и т.н.
Смятаме, че посочените като примери хипотези, неизчерпателно изброени, са залегнали в кръга на проверката, предвидена в чл. 21 от Закона за търговския регистър, в никакъв случай не сочат на липса на контрол за законосъобразност при новия режим на търговска регистрация. Напротив, намираме, че е допълнена и детайлизирана сега съществуващата уредба на чл. 496, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Не споделяме мнението, че по някакъв начин са пренебрегнати изискванията на изброените в мотивите по т. 2 на Указ № 100 директиви: Първа директива 68/151/ЕИО, Директива 78/855/ЕИО, Директива 82/891/ЕИО относно контрола за законосъобразност при учредяването на капиталовите дружества, сливанията, разделянията при акционерните дружества, тъй като специалният закон – в случая Търговският закон, предвижда изрична детайлна уредба за всеки от тези случаи. Спазването на условията в тези случаи безусловно подлежи на проверка според чл. 21, т. 4 от Закона за търговския регистър.
Освен изложеното, смятаме, че за да се прецени дали предлаганата уредба в чл. 21 от Закона за търговския регистър в достатъчна степен отговаря на изискванията за контрол при извършване на различните видове вписвания, в т.ч. на сложните състави при преобразуванията на дружествата, при производствата по несъстоятелност и т.н., следва да се разгледат и предлаганите изменения на Търговския закон, свързани с новата уредба на търговската регистрация. Проследяването на внесените предложения сочи, че в режима на проверяване, съответно на вписване на обстоятелствата и на обявяване на актовете, не се предвиждат изменения извън тези, свързани с промяната на процедурата по вписване и обявяване от съдебна в административна. На длъжностното лице по регистрацията са вменени в задълженията на окръжните съдии по фирмена регистрация в същия обхват. Тези текстове, които са обсъдени и гласувани на второ четене от Правната комисия към Народното събрание, за съжаление не могат да бъдат цитирани в настоящото изложение, тъй като изменителния закон – Закона за изменение и допълнение на Търговския закон все още не е приет от народното събрание.
По наша преценка изискването за представяне на декларация за истинността на обстоятелства или за представените актове, което въвежда чл. 13, ал. 5 от Закона за търговския регистър и наличието на което е включено в обхвата на проверката (чл. 21, т. 5 от закона) не може да бъде разглеждана като опит да се избегне извършването на проверката Напротив, смятаме, че това е една допълнителна гаранция, която дублира, а не измества контрола за законосъобразност в производството на търговска регистрация.
По реда за обжалването действително съображенията по този ред да бъде формулиран текста са за бързина, а не по начина на обжалването. За да се ползват кратките тридневни срокове, регламентирани в тази глава, тъй като за това производство основното, което се търси, е бързината. Намираме, че предвиденият ред за обжалване не създава някаква неадекватна процедура, още повече, както каза проф. Иванова, че предстои приемането на изцяло нов ГПК и текстът може да се синхронизира с новия ГПК.
Оспорването относно възможността да с подаде ново заявление за вписване на същото обстоятелство (чл. 26) и при неизвършване на исканото вписване в предвидения в чл. 19 срок. Направено е действително с оглед бързината, за да избере единия или другия ред – дали да се обжалва отказът, включително мълчаливия или да подаде нови документи. Най-спорният въпрос и с него започна проф. Иванова, още от началото на внасянето на законопроекта, е действително хармонизацията му с директивата на Европейския съюз от 2003 г. относно отпадането на обявяването в търговския регистър.
Намираме, че текстът на чл. 26 не създава двусмислие или неяснота и няма да доведе д затруднения при неговото прилагане.
Ясно са изброени хипотезите, при които заявителят може по своя преценка да предпочете подаването на ново заявление за същото вписване (обявяване), вместо да предприеме обжалване на изричния или мълчаливия отказ на Агенцията по вписванията. Смятаме, че това не нарушава правата на заявителя – напротив, предоставя му още една възможност да постигне бързина при регистрацията, като отстрани нередовностите на подадените документи. Не се накърнява и обществения интерес, тъй като новото заявление подлежи на контрол за законосъобразност по общите правила. Не съществува възможност за повторно вписване (обявяване), тъй като регистърът е единен и централизиран, и въведената информация за вече направено вписване (обявяване) ще представлява пречка за повторно извършване на идентична регистрация.
По оспорването относно премахването на обнародването в Държавен вестник. След многото консултации, които проведохме, смятаме, че воденето на електронния регистър, и то централизиран, е несъвместимо с публикуването на данните в Държавен вестник, още повече, че всички знаят, че там публикуването много се бави. Въвеждането на информацията в електронната база данни за обстоятелствата или актовете означава, че от този момент (незабавно) те стават публично достояние. Допълнителна процедура или извършването на други действия на служебните лица в Агенцията за оповестяване на въведената информация не са необходими. Член 34 гарантира възможността за извършване на справки и издаване на удостоверения също незабавно във всяко териториално звено на Агенцията по вписванията, което означава по седалището на всеки районен съд в страната. В случая при справките възможностите значително се разширяват, тъй като вписването и обявяването се извършва в териториалните звена по седалищата на 28-те окръжни съдилища, а и по седалищата на всеки районен съд в страната, които са 112.
Освен това, ал. 2 на чл. 34 предвижда възможността за извършване на справки чрез отдалечен достъп, т.е. от неограничен брой точки в интернет, включително извън страната. Такъв е редът и за издаването на писмени справки и удостоверения в електронна форма и предаването им по електронен път при спазване на правилата на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Действието на вписването, действието на заличаването, действието на обявяването се поражда от момента на извършването на тези действия в търговския регистър, т.е. в сроковете, предвидени в чл. 19 от Закона за вписванията най-късно в първия работен ден след приемането му (ако в закон не е предвиден друг срок), а за обявяванията – незабавно. Правното действие на търговския регистър е свързано с тези срокове, както за регистрирания търговец, за съдружниците и акционерите, така и за третите лица. Изразяваме опасения, че другото публикуване в Държавен вестник или по друг общодостъпен начин на хартиен носител по същество не само обезсмисля въвеждането на единен електронен регистър, но и би създало възможност за противоречиви правни последици. Изложените съображения за публичността и общодостъпността на търговския регистър опровергават виждането, изложено в мотивите на Указ № 100, че тези принципи не са съобразени в предложената уредба на Закона за търговския регистър. Поради това смятаме, че двойната публикация ще породи съществени правни проблеми. Именно специалистите обявиха, че това е равностойното средство, което позволява въпросната директива да замества публикуването в Държавен вестник. Поради това ние намираме мотивите за ветото за неоснователни и поддържаме проекта така както е приет от Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-жо Караиванова. За изказвания имате думата. Г-н Абаджиев.
Димитър Абаджиев:
Само с няколко думи. Аз ще гласувам за закона такъв какъвто е приет от Народното събрание, против ветото на Президента и искането му за повторно разглеждане. На практика мотивите към ветото са против философията на приетия закон. Тук става въпрос за сблъсък на две философии. Посочените директиви по никакъв начин не противоречат, т.е. законът не противоречи на посочените директиви. Ние не трябва да забравяме, че директивите на Европейската комисия са от този характер нормативни актове, които не предвиждат конкретната регламентация Те предвиждат цели, които трябва да се изпълнят. Точно поради това дружественото право и регистрацията е една от сферите в Европейския съюз, в която има различни практики. Има страни в Европейския съюз, които са с по-централизирана система в съдилищата им, има страни, в които системата е подобна на тази, която се предвижда с новоприетия закон. Целта на тези директиви се изпълнява категорично от новоприетия закон. Това се посочва и в началото на самите мотиви на ветото. Тук става въпрос за нещо друго – дали имаме смелостта да извършим тази реформа. Аз поздравявам вносителите за това, че имат тази смелост, защото става въпрос за това дали можем да направим още една крачка в либерализирането на икономиката ни или не можем да я направим. Между другото това дали търговският регистър и регистрацията в съдилищата е по-тромава и по-централизирана или е извън съдилищата и е по-гъвкава, е един от критериите по една друга класация на страните, а именно либерализиране на икономиките и свобода на икономиките, която знаете, че ежегодно също се публикува. За това в тази класация страни като Франция и други европейски страни с по-централизирана система на търговския регистър са от 30-то място надолу в сравнение с други страни на Европейския съюз, като Великобритания, Ирландия и други, които наред с други икономики като Съединените щати са в класацията на по-либералните икономики.
Така че тук не става въпрос дали противоречи новоприетият закон на европейските директиви – той категорично не противоречи, а затова дали можем да направим една крачка по посока на либерализиране на икономиката. И за още нещо, естествено е, че този закон размества досегашното статукво, има голямо лобиране за това статуквото да остане, има установени схеми от адвокатски фирми и сдружения по сегашната система. Вярно е, че тя ще размести това статукво и ще навреди на интересите на много от тези, които работят при сегашното статукво. В края на краищата е по-важното наистина да се направи една крачка по посока на либерализация, поради което аз категорично подкрепям досегашния текст на закона и съм против и ще гласувам против ветото на президента. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания? Г-жо Балева.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, не споделям възражението по чл. 20 относно необходимия стаж за длъжностните лица. Освен казаното от г-жа Караиванова, за съдия в районен съд, за прокурор в районен съд изискуемият стаж е две години. А един съдия в районен съд не решава по-леки дела, като няма да ги цитирам, а ще посоча само делбите, отколкото е тази регистрация.
Не възприемам и това, че необнародването в Държавен вестник затруднява информацията за тези, които се интересуват. За каква актуална информация можем да говорим, когато, ако погледнем неофициалния раздел на Държавен вестник, сега се обнародват решения за вписване на търговски дружества или промени, подлежащи на вписвания по решения на окръжните съдилища и фирмените отделения някъде от м. март 2005 г. Актуално ли е това?
Не ми звучи убедително и аргументът, че трябва да се ровят десетки хиляди фирми, за да се прави справка. Този, който проявява интерес, той проявява интерес не към всички тези десетки хиляди, а към една или няколко определени фирми, които с единствения номер по БУЛСТАТ ще бъдат идентифицирани.
Би могло, за да се премахне неяснотата по чл. 21 дали длъжностното лице по регистрацията осъществява проверка и за законност, лично аз считам, за да отпадне това притеснение би могло при прегласуване на текста да остане само: “съществуването на заявеното за вписване обстоятелство”, като отпадне текста, че “то се установява от представените документи по т. 4”. Защото, когато приемахме закона, никога не сме отхвърляли възможността и изискванията за проверка за законосъобразност. Но, ако това е притеснението, само в тази насока, би могло да се коригира приетият текст. Приключих.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Дончева,заповядайте. Имате въпрос? Към кого? Целта не е да убеждаваме различните страни, а по-скоро да си променим позицията.
Татяна Дончева:
Моят въпрос е към чл. 21, т. 5. Да няма някакво разминаване в разбирането на текста. Аз мисля, че нито в комисията, нито в пленарната зала има съмнения, че се прави проверка законосъобразни ли са обстоятелствата и че ако съответният регистърен чиновник установи, че има нещо смущаващо, той е в правото си да направи отказ. Да не би да слагате разбиране, че едва ли не регистърният чиновник ще направи една мини процедура по проверка, която ще включва и събирането на някакви други доказателства, и искания и някакви други неща? (Не.) Тогава за какво спорим.
Освен това, аз търся някаква аналогия между това, което е пишело в ГПК сега и набора документи, които трябва един съдия да вземе и онова, което е написано тук. Какъв допълнителен запис търсим? Идеята е, че законосъобразността се осигурява от: набора книжа, които законодателят иска; от механизъм за обжалване и от една декларация, която декларира, че всичко това е законосъобразно и ако не е, той носи наказателна отговорност, ако лъже или манипулира книжата.
Това регистърно производство мина през един исторически етап от 1990 г. до наши дни, който не беше безпроблемен. Първоначалната уредба беше на квази исково производство и се жалеше и жалбата спираше изпълнението и т.н. В един момент се отказахме от тази работа, казахме, че охранителното производство такова нещо няма да допуска, че съдията ще си вписва, па който иска да доказва по исков ред и т.н. Сега как искаме един административен чиновник, регистърен, да открива процедура ли? За кого е неясно? Аз не мога да разбера същината за спора за чл. 21, т. 5.
Ружа Иванова:
Само с една дума. Аз мисля, че го споменах, но ако трябва повече да разискваме, което не намирам за нужно. Това, което считате за проверка за законосъобразност, то е само една формална проверка дали наборът от документи е представен и това, според нас, не е проверка за законосъобразност. Не само текстът на закона, който изисква описване на това, че се представя това, това, това – вашето разбиране за проверка се ограничава до това. Но той трябва да провери и когато има решение на общото събрание с оглед на неговото съдържание, дали то съответства на съответната разпоредба, която изисква да се провери как се свиква, как се провежда, кворум и т.н. на общото събрание. Документът, като удостоверителен документ може да е автентичен, но самото събитие, актът, който той отразява, да не отговарят на изискванията на закона. За това искахме да се добави, т.е. предлагахме да се добави, за да няма съмнения.
Татяна Дончева:
Значи нямаме различия. И сега регистърният съд правеше такава проверка. Намерете разлика между текста от ГПК с набора книжа и текста, който сега сме записали с набора книжа и кажете къде е същинската разлика. Защо досега години наред на базата на тоя запис в ГПК съдиите проверяваха не само дали представяш протокол от общото събрание, дали то е законосъобразно проведено, и сегашния запис. Защото на практика при новата законодателна уредба е търсена една аналогия в изписването. Защо към ГПК не сме проявили такова изискване, че да правим там промени и нещо да уточняваме.
Ружа Иванова:
Никой не казва, че текстът на ГПК е съвършен и аз не случайно съм донесла тук двете обсъждания в Брюксел от 2004 г и от 2005 г. и аргументите, с които експертите от правосъдието, които при първата проверка са дали релевантните текстове, които комисията е преценявала съответстват ли. Не случайно ви цитирах чл. 10 при първата проверка, с който се казва, че тази уредба несъответства. След това са убедили, че практиката е въз основа на общите правила на охранителното производство, което е производство за законосъобразност се проверява, комисията е приела 2005 г., че съответстваме на двете директиви във връзка със сливанията. Повече от това какво да кажем. Вие решавате. Тук вече правила на охранително производство няма, защото производството не е съдебно.
И второ, много дълбоко съжаление изразявам, за това което чуваме, че ветото е насочено срещу модернизирането на регистъра и срещу неговата концепция. Ако беше така, то би било вето по принцип, за да остане в съда. Такова нещо във ветото няма и аз мисля, че това изрично е казано в началото, че се подкрепя модернизирането и всичко останало, че се изнася от съда и всичко останало. Не знам защо се говори за лобистки интереси в полза на адвокати, на съд и т.н.
Янаки Стоилов:
Тъй като се очертаха част от спорните проблеми, нека в следващите изказвания да бъде отделено спорното от безспорното. Когато ние сме приемали чл. 21, идеята е била, че ще се представят освен документите, които изисква закона и че тези обстоятелства, доколкото позволяват предвидените документи, ще бъдат преценявани за тяхната законосъобразност. Това е идеята. Може да се обсъжда дали тя е достатъчно недвусмислено изразена. Защото, ако в мотивите се твърдеше, че сегашният действащ ГПК в 496, ал. 2 не дава достатъчно гаранции и че законодателят е трябвало да отиде по-далеко, аз щях да приема тези възражения. Но сегашният чл. 21 съдържа дори допълнителни обстоятелства чрез декларирането на обстоятелствата, което трябва да направи заявителят.
За мен би било дискусионно и по този въпрос да се вземе отношение, това, което в повече предвижда главата за охранителното производство в чл. 427 е, че съдът може по своя инициатива да събира доказателства и да взима предвид факти, непосочени от молителя. Но нашата идея е била ние да лимитираме обстоятелствата, които могат да се проверяват, защото иначе сме свидетели на нескончаеми регистърни производства. Мисля, че и тези, които са по-близо до практиката и тези, които са по-далеко, са били свидетели на това – как веднъж се иска допълнително представяне на още нещо, след това се иска на нещо друго и се слага някаква резолюция “без движение”, по която няма нито отказ, нито регистрация. Ние наистина не искаме това да продължава. Ако някой смята, че трябва да се отвори вратата за целесъобразност в това производство, нека да го каже. Но, пак казвам, в рамките на представените документи трябва да се прецени законосъобразността на твърдените обстоятелства, но само доколкото позволяват предвидените от закона документи. Защото в рамките на регистърното производство длъжностното лице по вписванията, както и сега е на практика съдията, няма възможност да прави тези проверки в повечето случаи. Практически няма възможност, освен ако ние не отваряме някакво производство спорно, някакво разследване и т.н. на обстоятелствата.
Освен това, най-малкото по тълкувателен път може да се извлече изискването за законосъобразност, тъй като това е административно производство, а действащият член 41, ал. 3 от Закона за административното производство предвижда, че съдът преценява законосъобразността на административния акт, откъдето следва, че органът, който е издател акта трябва да действа законосъобразно. Не просто формално да събере папката с трите предвидени по вид документа. Ако по изразяването на тази идея съществува някаква дискусия, мисля, че трябва да отделим, че по този въпрос идеята при приемането на закона е същата, която се съдържа и в мотивите, но само с тези доказателствени средства, които сега законът е разписал и за първи път негова заслуга е, че той предвижда и подаване на декларация, която ангажира наказателната отговорност потенциално на заявителя на неверни обстоятелства – нещо, което сега свободно можеха да правят заявителите на различни обстоятелства без да рискуват поставянето на въпроса за наказателната отговорност. Т.е. мисля, че е справедливо да се отбележи, че сегашният текст на закона в това отношение дава повече гаранции, отколкото действащата единствена разпоредба на ГПК по този въпрос в чл. 496, ал. 2. Мисля, че това е един от възловите въпроси и нека по него да настъпи окончателна яснота.
Мая Манолова:
Безспорно е в случая, че с авторите на ветото мислим по един и същи начин и една и съща е крайната цел, а именно да има предварителен контрол за законосъобразност, който в предишния вариант се осъществяваше от регистърния съд, а сега се прави от административния орган. Тук каква, според мен, е разликата.
Това, че преди производството беше охранително и се движеше по общите правила, т.е. съдът служебно имаше ангажимент да проверява дали извършените действия и представените документи отговарят на изискванията на закона. Ние безспорно имахме това предвид, но дали е достатъчно ясно от начина, по който сме го написали. Какво имам предвид?
В чл. 21, т. 4 казваме, че “длъжностното лице проверява дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона.” Ние тук мислехме и имахме предвид дали са всички документи, т.е. при едно общо събрание дали има покана до всички кредитори, огласяване и пр. (т. 4), а т. 5 гласи: “съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи”. Т.е. тук има два момента. Дали това, което искаме да се впише, например, избор на управител, го има в документите, дали са представени всички документи, които са нужни при избор на управител и като чели – аз така разбирам авторите на ветото - липсва текст, който да каже дали изборът на управител е направен по предвидения от закона ред. Безспорно ние имахме това предвид, но дали е достатъчно ясна формулировката на чл. 21, т. 4 и 5. Например, може общото събрание да се е произнесло извън правомощията на общото събрание.
Янаки Стоилов:
Аргументът, че контролът включва отмяната, ако е нарушено изискването на закона.
Мая Манолова:
Тук сме имали предвид, че това трябва да се прецени, че това е същността на контрола – освен дали ги има всички документи и дали тия документи отговарят на изискванията на закона.
Аз също съм против да говорим по принцип, защото никой в тая зала, включително и авторите на ветото не са против – това личи от самия текст на ветото, преминаването на производството от съдебно в административно, против съм да развиваме тия тези, още повече, че колеги от ДСБ доколкото си спомням, вие гласувахте въздържали се по този закон.
Янаки Стоилов:
Тези, които бяха по принцип против, те не присъстват в залата, но сега недейте да разширяваме обхвата на дискусията по този въпрос. Г-н Янев, имате думата.
Яни Янев:
Колеги, връщаме се наистина към най-дебатираната част от закона. Спомняте си, че при първото четене това беше нещо, което в зала всички посочихме, защото липсваше точно тази яснота – ще правим ли контрол за законосъобразност или няма да правим и докъде той ще се простира. Да не казвам колко бяха вариантите на тази т. 5 като текстове. В крайна сметка съдържателната страна на проверката за законосъобразност на това, което е представено, се включва в двете думи: “съществуване на заявеното обстоятелство”. Защото дали едно обстоятелство съществува или несъществува, не е въпрос само на чисто формална проверка на представените документи. Естествено е, че когато се представят документи от едно общо събрание, служителят по вписванията ще провери дали са налице всички необходими изисквания според закон за провеждането на това общо събрание: има ли я поканата, спазен ли е срокът за свикването, имало ли е кворум и т.н., защото иначе по своето естество не може да има възникване на обстоятелство, което трябва да се впише. Това е логиката на нещото, което заложихме – съществуването на заявеното за вписване обстоятелство. Двата елемента са налице: първото, пълния набор от документи, което изисква от формална гледна точка закона и второто, тези документи, които се представят, имат ли онова необходимо съдържание, за да приемем, че съществува искането за вписване на обстоятелство. Това е нещо, което смятам, че е и за това казах, че много търсихме точните думи на този текст.
Използвам повода, че взех думата, за да кажа още няколко неща във връзка с някои от другите аргументи по ветото, които са изложени.
По отношение на процедурата по обжалване. Искам да обърна внимание, че тук вероятно имаме някаква малка терминологична неточност, но съвсем малка, защото по своето естество препращането към процедурата по Глава 12а – бързото производство, не може да бъде препращане към цялата Глава 12а. Но ние сме разписали едни специални правила, всъщност точните правила за начина на обжалване са разписани и ако трябваше да бъдем абсолютно коректни и точни, ние трябваше да кажем, че “в сроковете по Глава 12а”. Защото реално, което не е уреденото, това е същественото съдържание на случая, че ние имаме разписана подробна процедура за начина на обжалване и че се позоваваме на процесуалните срокове по Глава 12а от ГПК. Казвам, че това по начина по който сме го изписали, дава възможност за двусмислие, но по пътя на изключването, когато има един специален закон, в който е уредена процедурата, очевидно, че не може друго да се възприеме в другия специален закон, какъвто е ГПК, освен онова, което не урежда този закон, а именно сроковете в тази специална процедура. Смятам, че от тази гледна точка това не е фатално и както в този дебат, така и в дебата, който ще направи Народното събрание от мотивите, които биха били изложени, ще стане допълнително ясно каква е логиката на законодателя за приемането на тези правила.
Що се касае за алтернативната форма и търсене на още един информационен източник за извършените регистрации – дали трябва да има Държавен вестник или не.
Колеги, ако погледнем нещата по начина, по който се разпространява информацията, както предлагаме с този закон, вие ще видите, че крайните потребители на тази информация са многократно повече от тези, които биха могли да бъдат като хората, които са на Държавен вестник. Аз в момента не мога да кажа колко е тиражът на Държавен вестник, но знам едно, че вече 20% от българите притежават лични компютри. Т.е. ние говорим за това, че активното население на страната, онова, което се интересува какво се случва в търговския регистър, практически то е с достъп до тази информационна система и във всеки един момент на денонощието може да бъде извършена справката има ли постъпило или няма постъпило, за деня какво има постъпило и какви са исканията и какво всъщност е вписано в този регистър. От тази гледна точка дублирането с още една информационна система, която очевидно не може да бъде абсолютно същата, тя трябва да има някакъв специфичен разрез на това, което се съдържа в търговския регистър, по моя преценка би могло да доведе до доста неудобства, а да не говорим за това, че би могло да се получи разминаване на информацията. Тогава се питаме какъв е правният смисъл да има още едно място, където тази информация да възниква. Това, че ще появи в още един информационен източник, бил той електронна страница или Държавен вестник, това означава ли, че ще има същия ефект на обявяването и вписването така, както го има записан в търговския регистър. Очевидно е, че ние не можем да дублираме тези ефекти. Има един основен носител и на този основен носител ние сме му дали възможността да бъде абсолютно достъпен, прозрачен и максимално бърз в представянето на информацията. За това считам, че аз лично не бих подкрепил възможността да имаме още един паралелен носител на информация по отношение на тези обстоятелства.
С това приключвам моята теза по отношение на защитата на закона и естествено не приемането на мотивите на ветото. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Янев. Г-н Димитров, по този въпрос ли искате думата.
Георги Димитров:
Уважаеми господа народни представители,
Откровено казано в момента, в който прочетох ветото, аз не можах съвсем да разбера какви са точно аргументите, но сега след изказването на вносителите на ветото всъщност ги разбрах.
Истината е, че вероятно мотивите произтичат от непрецизен превод на директивата. Директивата в чл. 3, ал. 4 не говори, че трябва да бъдат последвани от публикация в национален ежедневник какъвто текст беше прочетен. Този превод на директивата е некоректен. Директивата говори, че те следва да бъдат приведени в действие, приведени в изпълнение, а не да бъдат последвани. Това означава, че ако на тази база е аргументирано разбирането, че трябва задължително да има такъв механизъм, който да включва някаква публикация, това не е вярното интерпретиране на директивата. Тя трябва да се интерпретира според официалните езици на Европейския съюз. Това е единият въпрос.
Втората част от въпроса е дали предложеният механизъм, който се извлича от ал. 2, т.4, от директивата чл. 3, т.е., че страните-членки могат да заменят публикацията в централния (националния) ежедневник с алтернативни, еднакво ефективни механизми, които да включват поне възможност за достъп по хронологичен ред чрез централна електронна платформа или система. Дали Законът за търговския регистър, който е приет от парламента, дали обслужва и дали отговаря на тези изисквания на Директивата. Аз лично считам, че понастоящем се предвижда достатъчно гарантиран ред и това е смисълът на това Законът за търговския регистър да е едно единство от база данни и информационна система, която управлява тази база данни. Базата данни е само съвкупността от данните, а информационната система регулира управлението, съхранението, достъпа, въвеждането и което е най-важното, достъпът до тази база данни. За да се гарантира този достъп, е предвидено първо, той да бъде по електронен път свободен, и то не само по електронен път, но по електронен път да бъде свободен и това произтича от чл. 34, ал. 2 от закона и е предвидено, че щом достъпът е свободен, това е вторият аргумент, и на трето място, е предвидено наредба, която да разпише как точно се осъществява този достъп. Далеч съм от мисълта, че наредбите, които трябва да бъдат въведени в изпълнение на Закона за търговския регистър трябва да противоречат на Директивата и да не предвидят хронологичен ред, но това е само конкретен начин на представяне на информацията и ако предвидим по какъв начин може да бъде представен, това означава да ограничим технологично закона, което аз лично считам, че не е препоръчително, предвид факта, че може да се осъществява достъп чрез интернет страницата - какъвто беше първоначалния вариант, защо трябва да ограничаваме с тази технология “достъп чрез интернет” свободния достъп до електронния регистър. Банките, примерно, могат да получават услугата чрез автоматизирано получаване на тази информация като заплатят съответна държавна такса. Гражданите могат да получават чрез мобилен телефон. Защо трябва да се ограничава по някакъв начин със закона. Ясно е, че е предвидено, че наредба следва да бъде приета и конкретната технология предвид развитието и динамиката на технологиите за представяне на достъп до търговския регистър следва да бъде предвиден в тази наредба и да съответства на готовността на агенцията да добавя все нови и нови способи за достъп до търговския регистър. А че трябва да бъде в хронологичен ред, аз мисля, че дума няма. Той самият закон имплицитно съдържа в себе си възможността в чл. 22 да бъдат въвеждани данните в хронологичен ред. Достъпът до тези данни, смисълът на това да има достъп до тези данни също би трябвало да се осигури по този начин и в съответствие, разбира се, с изискванията на чл.3, т. 4 на Директивата. Така че в тази връзка наредбата би следвало да свърши доста работа, като предвиди съответните начини на достъп, но като основа, като принцип те са залегнали в закона и всеки друг нов списък може да създаде едно объркване на гражданите на коя всъщност информация трябва да вярват – на тази, която следва от вписването, чието действие е скрепено с правна сила в чл. 7 от закона, или на тези допълнителни вторични списъци, които подават някаква допълнителна информация. Последващото вторично публикуване, считам, че въобще не е била идеята на Директивата, а е функция – функционалност на информационната система, която обслужва регистъра да предостави достъп до тези публикувани данни. Ако не беше така, тогава нямаше смисъл и от обявяването, в смисъл обявяване чрез въвеждане на данните в електронния търговски регистър и на вписването пак чрез въвеждане на данни в електронния търговски регистър.
Янаки Стоилов:
Бихте ли пояснили само от това, което казвате, тази база данни, която е обща, защото мисля, че ние тук не сме специалисти по информационни технологии, за да разкрием всичко това, което предвижда Директивата, включително и за представяне в хронологичен ред на информацията, означава ли това, че чрез тази база данни може да има различни начини на достъп и селектиране на информацията. Да речем, поименно, за определени периоди, т.е. чрез свободният достъп и отдалечения достъп всеки един да може да получи тази информация и даже повече, отколкото сега може да получи чрез Държавен вестник, избирайки критерий, по който да влезе, и да ползва информацията.
Георги Димитров:
Категорично това е идеята. Това, което разписва Директивата и което е предвидено на над национално ниво е като минимум изискване да бъде в хронологичен вид. Но тя може да бъде в азбучен, може да бъде в селективен за периоди, по всякакви критерии. Тук са и представителите на Агенцията по вписванията, които изпълняват закона, но аз считам, че това е била и волята на закона и затова е била тази делегация, която е направила закана чрез приемането на наредба на министъра на правосъдието, чрез която ще се уреди именно конкретните начини на достъп и конкретните начини на визуализиране, на представяне на информацията така че да бъдат изпълнени изискванията на Директивата. Но ако в закона се визира дори една технология, това означава да се ограничи, според мен, закона само до тази технология и ще се ограничи възможността въобще за предоставяне на други начини за достъп. Благодаря ви.
Елеонора Николова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа,
Аз също така мисля, че вносителите на ветото не са могли да разберат трите концептуални въпроса, които всъщност внася в обществото ни този нов закон, а те са именно обстоятелството, че го вадим от съда и го правим по административен ред. Това безспорно се споделя.
Вторият момент е за тази много тънка мяра между регистрация и контрол. Ние във всички случаи сме отдали преимуществото на регистрацията, като способ, който ще обслужва бързо бизнеса с достатъчната мяра на контрол. Иначе изискването в повече това би значело, че ние регистърното производство ще го превърнем в едно спорно производство по същество между двете страни. Тук може би вносителите на ветото не знаят и за намеренията за има подзаконов акт, който да разпише изцяло процедурите по един перфектен начин така че максимално да бъдат облекчени потребителите на услугата и тези, които я извършват. Да няма всъщност въпросителни относно документацията и нейната изчерпателност така че законосъобразността просто да не бъде поставена под съмнение.
На трето място, революцията в начина, по който се обявява всичко. Мисля, че това е едно огромно достойнство, че чрез регистъра ние ще можем да черпим всякаква информация, която е най-голямата привилегия за бизнеса е това, че трябва десетки пъти да се ходи в регистърния съд, за да се вземат удостоверения, което притеснява всеки участник в обществена поръчка, по Закона за концесиите и каквото и да е, което се случва в живота на търговеца. Той просто е заложник досега на тези удостоверения. Сега с този достъп и публичност на регистъра ние всъщност правим възможно бързото процедиране на всички дейности, които търговецът извършва в своя контакт с администрацията. Мисля, че това трябва да се разбере.
Поставянето на изискване за някакъв вид допълнително обявяване просто минира философията на закона. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Има ли други изказвания? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз като напълно подкрепям досега изказаните аргументи по отношение на изискването за законосъобразност за това, че вписването и обявяването в търговския регистър е достатъчно след като се гарантира безплатен публичен достъп на всеки един до тази информация, мисля че с това се решава въпросът.
Аз само искам да изкажа едно съображение, което не е посочено във ветото. За съжаление, аз нямах много възможност да участвам в дискусиите по този закон, но ми се струва, че след като всички единодушно обявихме и сега повторихме, че вече регистърното производство става административно, и че няма съмнения, че Агенцията по вписванията е административен орган, аз недоумявам защо е възприет подходът обжалването да става по ГПК, тъй като според мен това трябваше изцяло да бъде по новия АПК – Административнопроцесуален кодекс, след като вече ще се създадат и регионални административни съдилища. Може би се е имало предвид, че все още няма готовност, няма ги тези съдилища и т.н., но рано или късно, според мен, правилният подход и то принципният подход, след като едно производство е административно, след като се издава акт от административен орган, трябва обжалването да става по Административнопроцесуалния кодекс, а не по ГПК. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз мога да отговоря какво надделя. Давайки си сметка, че това са особена категория административни актове, решихме да запазим сегашния капацитет на съдебните органи, които се занимават с регистърните производства с това, което се обжалва пред тях. Мисля, че това не е маловажно, защото тук е твърде тънка границата между административната фаза на процедурата и част от оспорванията, които по тези факти ще се развиват, и предвид на това, че част от съдилищата ще започнат да работят от 1 март следващата година това беше наложително решение поне в началния период. Тук е въпрос повече на целесъобразност, което не предопределя нашето решение.
Но чисто формално, аз мисля, че сега ние не можем да излизаме от обхвата на оспорените текстове, тъй като става дума за частично оспорване на закона. Трябва да се произнесем само по тях. Благодаря.
Мая Манолова:
Аз имам чувството, че тук става дума за едно неразбиране точно какви са притесненията на вносителите на ветото и може би трябва да съсредоточим говоренето именно по отношение на това. Никой не спори, че достъпът ще бъде облекчен, че всеки ще може да влезе в регистъра, за удостоверения, актуални състояния и пр.
Тук става дума за нещо друго, доколкото схващам. Според вносителите, доколкото ги разбрах, има изискване в случаите, в които става дума за обявявания, свързани с обнародванията в случаите, когато нещо трябва да се обнародва. Например, покана към кредиторите на едно дружество при ликвидация. Например, хипотезата увеличение на капитал тогава ,когато акционерите могат да заявят участие в това увеличение. Това по принцип става досега в Държавен вестник чрез обнародването не в хронологичен ред, а за това в какъв период от време има такива обнародвания за всички фирми, не само за тези, които те интересуват и които ти следиш, а по принцип за всички. Става дума, когато видиш, в случая, в Държавен вестник подобно обнародване, с влизането в регистъра проверяваш каква е хронологията и точно за какво става дума. Доколкото схващам тук става дума за съществуването паралелно на една друга база данни, която да включва именно вписванията за определен период, които касаят обнародванията на такива обстоятелства. И тук вече става дума за общодостъпно средство. Наистина може чрез SMS, чрез мобилни телефони и пр., но тук изискването е за друг общодостъпен начин.
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, това което аз чух от специалистите и разбрах, че не може да има разминаване в базата данни. Може да има различни операции за подреждането и ползването, но ако има две бази данни, това винаги ще поставя въпроса какво е основанието за тази разлика. Аз не искам да бъда по-голям специалист от техническите специалисти в тази област. Това, което от тях разбрах, е, че върху общата база данни може да се извлече цялата тази информация по хронологичен ред, по наименование и по другите технически възможни начини. Тя може даже да се преформатира и преподрежда и тя ще дава малко повече информация от тази, която в момента може чрез Държавен вестник да се получи, защото в Държавен вестник има само един формат на предоставяне на информацията.
Мая Манолова:
Тук изобщо не става дума за Държавен вестник. Това естествено, че ще стане в електронна форма. Става дума от тази база данни да има едно друго обявяване на данните, което да е по хронология какво се е случило за определен период от време. Т.е. “чукайки” там без да търсиш конкретна фирма, да можеш да видиш всичко, което се е случило, примерно, от 5 до 12 април.
Янаки Стоилов:
Това разбрах, че е възможно и те потвърдиха, че това е възможно.
Яни Янев:
Това са информационни разрези, които ти, влизайки в системата, можеш да ги правиш за каквато искаш информация. На практика нищо не ти пречи за това.
Янаки Стоилов:
Заповядайте. Вие сте от Агенцията по вписванията ли? (Да.)
Владимир Макариев:
Уважаеми колеги, уверявам ви, че замисълът и практиката ще бъде да има справки както по хронологичен ред, така и по други признаци, които са азбучен ред, периоди и т.н. Дори в момента за пример ще ви дам по съществуващия регистър БУЛСТАТ може да се направи справка по различни критерии за това, което е в момента в Агенцията по вписванията. Завърших.


Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Има ли други изказвания? Ако няма, ще пристъпим към гласуване.
Пристъпваме към гласуване на законопроекта. Тези, които подкрепят законопроекта, трябва да гласуват за него. Тези, които подкрепят мотивите за неговото повторно обсъждане, ще гласуват съответно по различен начин.
Подлагам на гласуване повторно Закона за търговския регистър. Тези, които са за него, да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”.
С единадесет гласа “за” и двама “въздържали се” се подкрепя Законът за търговския регистър при неговото повторно обсъждане и това ще бъде становището на Комисията по правни въпроси, което ще се предостави на народните представители. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-14/21.07.2005 г., внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова, № 502-01-61/28.11.2005 г., внесен от Министерския съвет, № 654-01-18/10.02.2006 г., внесен от Ася Михайлова и Елеонора Николова, № 602-01-15/22.03.2006 г., внесен от Министерския съвет и № 654-01-49/07.04.2006 г., внесен от Мая Манолова и Георги Юруков.
Моля техните вносители да ги представят.
Г-н Бонгалов, вие ли ще представите законопроекта на Министерския съвет? Заповядайте, заместник- министър Бонгалов.
Димитър Бонгалов:
Г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Внасяме на вашето внимание проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс по следните основни причини.
За изминалите 15 години Наказателният кодекс е изменян и допълван 37 пъти. Тези промени не бяха подчинени на общата идея и не следваха единна наказателна политика. Резултатите са:
На първо място, недообмислени нови състави на престъпленията, често не съвсем умело преведени от международни актове, без да се вземат предвид законодателните модели, традицията и езика на българския наказателен закон.
На второ място, новите текстове често бяха разполагани на неподходящо място в системата и нормите на особената част и не следват логиката, възприета в закона.
На трето място, и това е най-неблагоприятният модел на развитие на законодателството, противно на всички съвременни тенденции, бе възприет подход да се реагира на отрицателните прояви, чрез използване на предупредително възпираща функция на закона чрез провеждане на тежки и несъобразени с нищо наказания. С действащия текст на закона се стигна до парадоксални решения, престъпления с еднаква степен на обществена опасност се наказват по различен начин, с което беше загубена мярката на наказанието.
Приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс наложи отпадане на някои мъртви и материално-правни норми, както и коригиране на несполучливи конструкции, като целта преди всичко е да се върне разумът на закона и да се възстанови системата на наказанията. Тази система беше разбира следствие на многобройните изменения в Наказателния закон, често непоследователни и без логическа връзка по между си.
Стилистично са подобрени текстовете, приети със Закона за изменение и допълнение на НК от 2002 г., насочени към въвеждане постиженията на правото на Европейската общност.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бе изготвен от работна група от магистрати с ръководител доц.д-р Румяна Гунева и съгласуван с Върховния касационен съд, Върховната касационна прокуратура и всички министерства.
В плана за действие за 2005 г. към Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз като правна мярка по Глава 24 бе залегнало приемането на Закон за изменение и допълнение на НК. Това съответстваше на Националния план за действие срещу сексуалната експлоатация на децата с търговска цел, който предвиждаше да се разгледат санкциите за престъпления срещу малолетни и непълнолетни. В тази връзка са завишени всички санкции за сексуални престъпления срещу малолетни, еднаква при всички пострадали момичета и момчета.
С решение на Министерския съвет от 20 октомври 2005 г. бяха одобрени мерки за решаване на въпросите по проблемите на преддоговорните глави, залегнали в цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за България за 2005 г. Списъкът с мерките по Глава 24, одобрени с горепосоченото решение, като т. 31 бе предвидено да се извърши преглед на съществуващата санкция от Наказателния кодекс за притежаване на малки количества наркотични вещества с оглед оптимизиране на тези санкции в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки на Европейския съюз. В изпълнение на това задължение е преразгледан чл. 354а от НК и съответно е създаден текст, предвиждащ по-ниско наказание – глоба, за маловажни случай, какъвто е притежанието на малки количества наркотични вещества от наркозависими лица.
Въпросът за наказанието “глоба” също така се нуждаеше от радикално решение. В особената част са предвидени различни по размер глоби, които се определят предимно от времето на определянето на нормата, а не толкова от характера и тежестта на престъплението. На практика глобата се е превърнала в изключително тежко, дори непосилно наказание не само за осъдения, но и за цялото му семейство при деклариране на принципа, че наказателната отговорност е лична. Целесъобразно е глобата да има приемливи измерения, като бъде гарантирано събирането й. В редица европейски страни е възприето определяне на това наказание да става въз основа на дневния доход на лицето, в който се включва трудовото възнаграждение, получените хонорари и други. Сборната сума на дохода от годината, предхождаща извършването на престъплението се разделя на 360 и това е средният дневен доход на лицето, различен за всяко лице. Декларацията му за имотното състояние ще се превърне в основно средство за определяне размера на наказанието.
Разпоредбата на чл. 290а, ал. 2 от НК ще гарантира вярно съдържание на подаваната декларация. В особената част във всяка конкретна норма се определя, че деянието се наказва кумулативно или алтернативно с глоба, като се дава възможност на съда да индивидуализира възможно най-прецизно размера на глобата с оглед на изискванията на чл. 54. Този начин на определяне на глобата бе разработен като един от вариантите в първоначалния проект и предпочетен, както от Върховния касационен съд, така и от всички ведомства.
На следващо място, бе променена структурата на Глава VІІ и в нея са включени, както посегателствата срещу паричната и кредитната система, така и новосъздадените раздели, обхващащи разпоредбите относно изпирането на пари, нецелева употреба на средства и данъчните престъпления.
В изпълнение на Програмата за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и превенция и противодействие на корупцията за 2006 г. Съвместно с представители на Националната агенция за приходите бяха изготвени текстове от чл. 255 до чл. 260, санкциониращи данъчните престъпления, в т.ч. и измамата с данък добавена стойност, които са включени в новосъздадения Раздел ІV “Престъпления против данъчната система” на Глава VІІ.
Чувствително бе разширен кръга на деянията за частно публичния характер. В редица случаи при престъпление против стопанството и против кредиторите в интерес на пострадалите физически или юридически лица е по-скоро да бъдат възстановени причинените им вреди, отколкото този, който ги е причинил, да бъде наказан. Разумно е в тези случаи решението да се остави на пострадалия, който да прецени дали има желание да започне наказателно производство и при какви условия. Особено при престъпления против кредиторите, при тези условия може да се прогнозира спад в броя на делата.
Въвежда се нов институт. Дава се възможност на съда да признае дееца за виновен за определени престъпления, но не и да му се наложи наказание, когато последиците от неговото собствено деяние са толкова тежки за самия него, че наказанието не само не би могло да постигне целите си, но не би имало нито морално, нито социално въздействие. Например, по непредпазливост при управление на автомобила, причинил смърт или тежка телесна повреда на детето си.
Искам да добавя от мое име, ако позволите, че увеличаваме значително налагането на санкция “пробация”. В момента има около 3 хил. издадени присъди пробационни. До края на годината очакваме около 11 хиляди. Разчетите са за следващата година да има около 20 хиляди. Сега при това увеличено наказание пробацията вероятно ще има по-големи размери на присъди. Взимаме мерки и в тая насока, но това е проблем, който ще бъде разгледан във връзка с бюджетните закони, като се надяваме там на ваша помощ. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви г-н Бонгалов. От другите вносители кои желаят да представят законопроектите? Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа,
Аз съм удовлетворена, че текстовете, които внесохме и които изпревариха законопроекта, внесен от Министерството на правосъдието са възпроизведени. Нашата идея също е била да се изравнят наказанията, които се налагат за насилие върху лице от мъжки и лице от женски пол и разбира се, да има едно леко завишаване така, че тази част от престъпните състави да се считат за тежки, което съответства на чувството за морал и най-вече на засилената грижа, която държавата трябва да подчертае по отношение на малолетни и непълнолетни лица най-вече и с оглед на големите поражения, които в психически план се нанасят, както на семейството, така и на самите жертви. Това е, което имам да кажа.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Киров.
Васил Киров:
Аз искам да кажа няколко думи по законопроекта на Министерския съвет, който е внесен през м. ноември за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Идеята да бъде отделен този проект от общия проект, който прави цялостна ревизия на Наказателния кодекс и който е внесен през м. март от Министерския съвет в Народното събрание беше по-бързо да се удовлетвори едно изискване на Европейската комисия, което е свързано с констатация на Съвета на Европа и на тази комисия, че изискването да бъде установено предикатното престъпление при изпирането на пари с влязла в сила присъда, е съществено препятствие за постигане на осъдителни присъди за изпиране на пари. Поради тази причина правителството взе решение да добави в основния текст на чл. 253, че изпиране на пари ще има тогава, когато финансовите активи произхождат не само от престъпна дейност, но и от друго обществено опасно деяние, като аналогията е взета от действащия текст на вещното укривателство по чл. 215 от Наказателния кодекс. Този същностен елемент от законопроекта на Министерския съвет от ноември миналата година е възпроизведен и в законопроекта на Министерския съвет, който е представен през миналия месец на вниманието на Народното събрание. Мисля, че двата законопроекта биха могли да бъдат гледани заедно.
В законопроекта, който беше представен през м. ноември 2005 г. се предлага и криминализиране на изпирането на пари по непредпазливост, но тъй като това не е свързано с приоритетен въпрос на Република България, свързан с присъединяването към еврочленството, мисля, че на второ четене, когато се гледа обединеният законопроект може да се дискутира конкретно и този въпрос дали въобще да мине това нещо или не. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Вие можеше и следващия път да изразите по-определено становище, ако това може да ангажира вносителя, дали той се поддържа, защото при второ четене ще се гледа само това, което ще се приеме по принцип на първо четене.
Г-жо Манолова, имате думата.
Мая Манолова:
Идеята на предложения от мен и колегата Юруков законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс са свързани изключително и само с криминализиране на нарушенията, които касаят изборното законодателство. Причините са във все по-честите нарушения на избирателния процес, които наблюдавахме във всички видове избори през последните години и невъзможността авторите на тези нарушения да бъдат наказани поради липса на съответните правни норми, както в избирателните закони, които да насочват към административно-наказателна процедура, така и в Наказателния кодекс. Само за справка ще кажа, че на последните парламентарни избори така Централната избирателна комисия установи, например, че едно лице е гласувало 24 пъти и поради липсата на достатъчно ефективни текстове и състави за такива нарушения, дали по административно-наказателен или по наказателен ред не се стигна до санкция на това лице. Ние предлагаме да бъдат криминализирани тези нарушения. В Наказателния кодекс има текстове, но те са достатъчно общи. По този начин се криминализират купуването на гласове и многократното гласуване. Въпрос на преценка е те дали да бъдат включени в Наказателния кодекс или чрез съответни добавки след това, ако тук колегите имат друго мнение, в избирателните закони като състави на административни нарушения.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Мисля, че няма друг от вносителите. Можем да започнем дискусията.
Днешното заседание ще завърши в 16.30 часа, защото има и други важни заседания в по-късните часове. На тази тема ще посветим поне още едно заседание поради големия обем и сложност на въпросите, които обсъждаме.
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, по отношение на по-малките законопроекти нямам възражения. Без да навлизам в подробности, текст по текст, лично на мен не ми стана ясна философията на вносителя за няколко промени. Чл. 78а. Досега беше категорично, че при наличието на еди-кои си, определени в закона обстоятелства, съдът освобождава от наказателна отговорност прилагане на административна мярка. Сега се връщаме към един стар, пра-стар текст и казваме “може”. Същевременно твърдим, че философията на този нов законопроект е избягване или ограничаване до минимум на корупционните практики. С това предложение на практика правим точно противоположното.
Не намирам и логика в завишаването на наказанията за престъпления, извършени по непредпазливост и същевременно занижаване на санкциите за умишлено извършени престъпления. Не във всички случаи, но от дългогодишната си практика категорично ми е мнението, че завишените санкции сами по-себе си не са достатъчни като превантивна мярка за ограничаване на престъпността.
Ще имам възможност при следващото обсъждане на проекта да дам по-категорично становище по отделните текстове.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Аз лично също споделям вашите въпроси. Ще помоля вносителите на основния законопроект по-определено следващия път да отговорят в какво точно се изразява декриминализацията и защо се намаляват наказанията за най-разпространените престъпления като кражби и убийства, а се намаляват за други. Т.е. мисля, че законодателят трябва да има някаква обща логика, в която се движи. Лично за мен тя като чели е противоречива в определяне на различните наказания. Може би има аргументи. Нека да ги чуем по-нататък по-ясно изложени.
Г-н Ненков, заповядайте.
Румен Ненков:
Уважаеми колеги, аз дойдох тук най-вече и главно за да продължа това, което уважаемата г-жа Балева започна – по чл. 78а, защото въпросът е изключително спешен и актуален. Ще се помъча да ви обясня защо.
Най-напред институтът на чл. 78а е един ефективен институт и съответства на европейски изисквания по отношение на това да има алтернатива и за по-леките престъпления да се налагат повече глоби и да не се пълнят затворите. В работната група, която е работила по този законопроект, възлаган от министъра на правосъдието, е получила задача да разшири приложното поле на чл. 78а. Това обаче вече се направи с преходните правила към НПК, които ще влязат в сила на 29 април. Фактически с направеното предложение не се разширява, а се стеснява и то много опасно приложното поле на чл. 78а.
Първо, това ще доведе и до нарушаване на конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона. Въвеждането на преценката от прокурора, след това от съдията, с оглед на личността на дееца, ще създаде едни твърде неприятни ситуации най-вече от гледна точка на този конституционен принцип, защото става дума за хора, които са възстановили имуществените вреди, които не са осъждани и които не са санкционирани по чл. 78а. Те всички могат да са добри хора, като намерят двама свидетели. Не става дума за вида на деянието изобщо. Първо, ще се наруши конституционен принцип. Второ, ще се създаде страхотна корупционна практика. Трето, с 20-30% ще се увеличи натовареността на съдилищата във всички случаи, когато и прокуратурата и съда ще се въздържат от приложението на 78а, тъй като поне там има съкратена процедура, не се събират доказателства, може да се ползват доказателства, събрани в досъдебната фаза и няма трета инстанция. Това означава с 20-30% увеличаване и на потока двуинстанционното разглеждане на делата. Не на последно място, аз се учудвам, че се внасят предложения без съответни изменения в новоприетия НПК, а и в стария НПК, защото този начин на освобождаване от наказателна отговорност е съобразен с една специална процедура, която не предвижда алтернативност не предвижда преценката на правораздавателния орган. Тя трябва изцяло също да бъде прекроена. Аз разбирам, че ще има политически ефект от влизане в сила на новия НПК, съответно на преходните правила. Да не говорим, че ако се приеме в този вид, едно и също Народно събрание ще дава различни сигнали към обществото – един път правим нещо, а после се обръщаме на 360 градуса.
Действително аз разбирам какъв е проблемът. В разширяването, което се извърши с преходните правила на НПК на приложното поле на чл. 78а от една страна няма нищо лошо, но от гледна точка на обществения ефект се покриват и някои деяния, за умишлени не става дума, въпреки че може условно и за умишлените, но няма такива леки престъпления умишлени, които се обхващат от случаите, когато с деянието е причинено смърт или невъзвратима тежка телесна повреда. Средните телесни повреди са някак си преодолими.
Затова какво ще стане на 29 април? На 29 април ще влезе в сила един по-благоприятен закон и за висящите производства знаете какъв ще бъде ефектът, колкото и да се сменя след това закона. Аз ви предлагам да обмислите. Написал съм го в два варианта, да обмислите дали е възможно светкавично, преди да влезе в сила 29 април, или да се отдели тази материя като отделен законопроект с един единствен текст: да се изключи приложното поле на чл. 78а в случаите, когато е причинена смърт или тежка телесна повреда – нещо, което е невъзвратимо. Това означава, че пак ще си останат общите принципи, пак няма да има дискреция от страна на право прилагащите органи, но в случаите, когато има професионална непредпазливост, когато има причинена смърт по непредпазливост, в случаите когато при транспортни произшествия е причинена смърт, институтът няма да се прилага. Но това трябва да стане, за да не стане това разместване и този трус, който може да се очаква по висящите дела, това трябва да влезе в сила преди 29 април т.г. Защото всички висящи производства ще ги хване по-благоприятния закон.
Това, което съм написал, ще го оставя на председателстващия днешното заседание, за да се обмисли. Защото това е ефектът?
Татяна Дончева:
Това за прилагането не по преценка е от 1998 г.Дали законодателят ще реши, че има основание за промяна на осем годишна практика?
Румен Ненков:
Аз не предлагам това. Аз предлагам да няма преценка, но при запазване на това да се изключат смъртните случаи.
Татяна Дончева:
Вие търсите нещо средно аритметично. Понякога средно аритметичните решения не са обезателно добри и предпочитани.
Елеонора Никиолова:
Само с едно изречение искам да продължа мисълта на колегите. Съдии от цялата страна са много разтревожени действително от датата 29 април, защото те знаят, че ще се подчинят на закона, но неразбирането в обществото ще стовари вината върху тях. Примерно в София слуховете са, че това се прави за извършителите на Индиго, за шофьора от Лим. Това в момента битува и се разпространява между гражданите и ние трябва да сме внимателни към това, защото не може да се остава с впечатление, че се прави закон с оглед на два или три тежки случая. В този смисъл споделям тревогата на колегата Ненков, защото тя е тревога на всички съдии. Съдиите казват: Никой няма да пита какъв е законът. Всички ще кажат: Съдия еди-кой си постанови административно нарушение на човек, който е убил 20 човека. Това е.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че тук смесваме аргументи от различен ред. Оставам с впечатление, че ние смесваме както действащата, така и бъдещата уредба. Каква ще бъде бъдещата уредба е отделен въпрос. Нека да не се смесва действащ закон и бъдещ закон и да се правят по тоя силогизъм някакви изводи каква ще бъде съдебната практика.
Колеги, предлагам ви с това да приключваме сега. Ще бъдат уведомени всички кога ще продължим. Вероятно в следващата сряда, но конкретно за деня и мястото ще бъдете уведомени.
Димитър Бонгалов:
Аз исках само да вметна нещо, тъй като стана въпрос за принципи на декриминализация и за намаляване на санкциите за кражби и за убийства. По отношение на кражбите се разследват по шаблон и това е известно на всички колеги – най-лесно там се увеличава разкриваемостта в МВР. В момента от рецидивите може би 50% най-малкото са в затворите по кражби, и то малки кражби. Вчера чух за рецидив по отношение на две щайги, които са на стойност 17 лв.
Бих помолил народните представители, като гледате текстовете по отношение на санкцията “лишаване от свобода” да имате предвид обстоятелството, че в момента в затворите см по азиатски норми. Примерно, ако по европейска норма е от 4 до 6 кв.м. като препоръка на ЕС, като не е задължително изискването, но в момента ние сме в 3 пъти над тая норма. Ако не намалим административната санкция “лишаване от свобода” само за сравнение пробацията излиза около 4 пъти по-евтино един затворник да издържаме, отколкото да го контролираме пробационно. Не само, че е по-евтино на обществото, но в момента това общество би трябвало да инвестира и то в близките години, за да можем да приведем в съответствие затворите. За нас ще бъде изключителна ценна помощ, ако намалим съставите и броя на затворниците.
Янаки Стоилов:
Разбирам, че се решава от части един проблем от Закона за изпълнение на наказанията. Но тази дискусия ще я продължим следващия път.
Благодаря на всички, които започнаха участието по тази тема. Ще продължим следващия път.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)