---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейска интеграция
Комисия по правните въпроси
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред


П Р О Т О К О Л

№ 10

На 1 март 2006 година се проведе съвместно заседание на Комисията по европейска интеграция, Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информация от господин Георги Петканов – министър на правосъдието, и господин Румен Петков – министър на външните работи, относно резултатите от партньорската проверка за готовността на България по Глава Двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешни работи” – заседанието е съвместно с Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На заседанието присъстваха:
По първа точка:
От Министерството на правосъдието:
Георги Петканов – министър на правосъдието,
Маргарит Ганев – заместник-министър;
Петър Рашков – директор на Дирекция “Международно правно сътрудничество, европейска интеграция и международно-правна помощ ”;
Георги Рупчев – началник отдел “Международно правно сътрудничество и правна евроинтеграция”;
Митка Захариева - експерт в отдел “Международно правно сътрудничество и правна евроинтеграция”;
От Министерството на вътрешните работи:
Румен Петков - министър на вътрешните работи;
Бойко Коцев – заместник-министър;
От Министерството на външните работи:

Боян Хаджиев – държавен експерт в Дирекция “Евроинтеграция”;
Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми дами и господа, колеги и гости, уважаеми господа министри на вътрешните работи и правосъдието, господин заместник-министър!
Първо искам да благодаря на ръководствата на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, че се отзоваха своевременно на тази съвместна покана, която ние отправихме с господин Янаки Стоилов, да представят пред Комисията по европейска интеграция и Комисията по правни въпроси, а впоследствие ние поканихме и Комисията по вътрешен ред и сигурност, резултатите от партньорската проверка по Глава Двадесет и четвърта. Вие знаете, че това е може би най-ключовата част от работата по оценяването на готовността на Република България за присъединяване към 1 януари 2007 година.
Затова тази партньорска проверка, която се проведе миналата седмица, по която е проведено само едно общо информативно обсъждане с участниците в нея, а тепърва предстои да бъдат внесени докладите на експертите и на Европейската комисия, е изключително важна. И ние на възможно най-ранен етап се срещаме с ръководствата на министерствата, за да чуем какви са основните изводи, които те правят от проверката, и по-нататъшните активни мерки, за да можем ние да изпълним нашите ангажименти за присъединяване.
Господа министрите ще засегнат всички аспекти на посещенията на осемте експерти. някои от тях излизат извън конкретните ведомства, за които те отговарят, но спадат към Глава Двадесет и четвърта, за която съответните работни групи са в Министерството на вътрешните работи и съответно на правосъдието.
Бих предложил заседанието да протече по следния начин. Тъй като утре предстои да гледаме един изключително важен закон, свързан с второто четене на изменението на Конституцията, по възможност стегнато да проведем една съдържателна дисуксия, да помолим министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието в рамките на 7 – 10 минути да изложат това, което те считат, че се налага като основни изводи от партньорската проверка, да дадем възможност на народни представители от всички парламентарни групи – няма значение от коя комисия, да зададат въпроси, като всяка група да може да зададе въпроси, естествено и независимите депутати ще имат възможност за това, в рамките на 3 минути, като оставим останалото време на министрите да дадат отговори.
Приемате ли този порядък? – Приема се.
Давам думата на министъра на вътрешните работи Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз ще се опитам да ви поднеса съвсем синтезирана информация, която ще визира базата на нашите впечатления, както и на брифинга, който беше даден в заключителната фаза на проведената Четвърта мисия.
Основната цел на мисията беше проверка на напредъка в изпълнение на поетите ангажименти в следните области:
Управление на границите – летища, сухопътна и речна граница;
Борба с корупцията от правоприлагащите органи;
Борба с организираната престъпност;
Борба с прането на пари;
Защита на личните данни
Правосъдие;
Отчетност, прозрачност, ефективност и независимост;
Изпълнение на стратегията.
Няма да ви зачитам отделните експерти, които проверяваха. Ако представляват за вас интерес, мога да ви запозная, но не мисля, че това е най-важното. В партньорската проверка взе участие и госпожа Бригит Чернота, ръководител на екипа за България в Европейската комисия.
Преди началото на партньорската проверка ние попълнихме изпратените от Европейската комисия въпросници, обхващащи широк кръг аспекти на всички области – предмет на проверката, с изключение на област “Граници”. По време на мисията бяха разгледани следните основни въпроси и области:
В управлението на границите – изпълнение на Шенгенския план за действие, хармонизация и изпълнение на Шенгенските изисквания и практики за граничен контрол противодействие на корупцията на границите и анализ на риска.
Посещението в тази област бе извършено на база на констатациите и препоръките на експертите на Европейската комисия, направени при предходната проверка. Голяма част от въпросите бяха свързани със:
- стратегията за интегрирано гранично управление, има ли вече изпълнени мерки, къде по места може да се наблюдава ефектът от тяхното изпълнение;
- осигурени ли са достатъчно финансови средства за изпълнение на стратегията;
- предвидено ли е допълнително финансиране от националния бюджет за тази цел.
Проявен бе интерес и относно сключените споразумения за гранично полицейско сътрудничество със съседни държави в контекста на общото международно сътрудничество.
Проверени бяха следните пунктове: Елхово, Свиленград, Капитан Андреево, в това число железопътния участък, ГКПП Къпъкуле и бяха проведени срещи с ръководствата на двата гранични пункта от турската и българската страна.
В рамките на проверката на синя граница бяха посетени Регионална гранична служба – Видин, ГКПП – Видин, ферибот ГКПП – Калафат и бе проведена среща с ръководството на пункта и от румънска страна; участие във вечерен патрул по река Дунав; посещение на база Гранични полицейски кораби във Видин.
На всички посетени ГКПП беше предоставена писмена информация относно дейността на пункта, контрол на оборудването и обучението на състава на английски език на хартиен носител и диск.
По време на мисията неведнъж бяха споделяни положителни впечатления от проведените срещи и посещения. Особено висока беше оценката за гъвкавия подход на българската страна при реализирането на програмата, откритостта при предоставянето на данни, изчерпателната писмена и устна информация по всички въпроси, отличната комуникация.
Експертите имаха възможност да се убедят в отличното взаимодействие между службите, от задължителния задграничен контрол, техническата обезпеченост на ГКПП за извършване на ефективен паспортно-визов и граничен контрол, квалификацията на личния състав, чуждоезикова теоретична и практическа подготовка.
Изразените в предварителния план положителни оценки бяха потвърдени и по време на заключителния брифинг с някои препоръки:
- допълнително доразвиване на законодателството в граничната област на ниво подзаконови нормативни актове, включващо изготвяне на заповеди, регламентиращи дейността на всеки гранично-пропускателен пункт;
- внимателен анализ за оптималното определяне на местоположението на бъдещите гранични контролно-пропускателни пунктове между България и съседни страни, чието създаване е предвидено в националния Шенгенски план за действие;
- въвеждане на принципа “на едно гише” в работата на ГКПП, каквито с разпореждане общо вече имаме като реализация на три.

БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА.
Главните акценти на проверката бяха в следните насоки:
- оценка на резултатите от прилагането на досегашната Национална стратегия за борба с корупцията;
- изпълнение на програмата за нейната реализация;
- актуализиране на концепцията за по-нататъшно действие в тази сфера, която да бъде придружена от анализ и оценка на слабите места и пропуските в досега предприеманите мерки;
- конкретна информация за предприети стъпки и постигнатите конкретни резултати в борбата с корупцията на високо равнище;
- оценка на ефекта от прилагането на Закона за политическите партии, като особено внимание бъде отделено на механизма на одит;
- ролята на Комисията за борба с корупцията, институционализиране и перспективи.
В рамките на мисията бяха проведени срещи с министрите на вътрешните работи, на държавната администрация и административната реформа, както и с министъра на правосъдието относно прилагането на стратегията и планове за борба с корупцията.
Бяха поставени въпроси, свързани със:
- структурата на новата комисия;
- неправителствени организации, участвали при изработването на новата стратегия;
- новия Етичен кодекс за лицата, заемащи висши държавни длъжности в изпълнителната власт;
- обучение по новата стратегия.
Бяха проведени срещи с народни представители от Комисията по парламентарна етика и от Комисията за борба с корупцията. Обсъдено беше разпределението на компетентността между комисията и омбудсмана, имунитета на народните представители, лобизма.
При срещите с представителите на Министерството на образованието и науката, Министерството на образованието и Министерството на финансите основно бяха обсъждани:
- обработването на сигналите за корупция;
- специфичните мерки на отделните министерства за борба с корупцията;
- как се провежда изборът на учебници;
- извършена ли е цялостна оценка на риска в сферите, които са уязвими на корупция в областта на здравеопазването;
- по какъв начин и от кого се разглеждат случаите на постъпили сигнали срещу лекари;
- очаква ли се подобряване на дейността на медицинския и финансов контрол в съответствие със заложените в стратегията мерки.
При срещата с Главния прокурор въпросите бяха свързани с ролята на Главния прокурор в съдебната система и необходимостта от засилване на контрола върху работата на прокурорите, предвид по-големите им правомощия и компетенции, възложени им от новия Наказателно-процесуален кодекс, с оглед на факта, че досега няма осъдителни присъди за корупция по високите етажи, нито за организирана престъпност, какви индикатори трябва да се прилагат за борбата с този вид престъпления, мерки по отношение корупцията на прокуратурата.
Беше приветствана новата стратегия за борба с корупцията, с която според експертите България получава добър инструмент за борбата с корупцията. Планът за действие към нея е също добър, с ясно разписани правила.
Привличането на неправителствения сектор при тяхното изготвяне също е отбелязано като позитивна стъпка.
Представянето на счетоводни отчети от партиите е положителна стъпка, но все още сива област е отчетността на политическите фондации.
Отбелязана беше необходимостта от укрепване капацитета на секретариата към комисията, както и провеждане на обучение по въпроси на борбата с корупцията.
Експертът препоръча Националната агенция по приходите да извършва проверки относно съдържанието на декларациите за имуществото на висшите длъжностни лица.
Що се отнася до корупцията за правоприлагащите органи, по време на посещението бяха инспектирани гранично-пропускателните пунктове в Бургас, Малко Търново, Лесово, Капитан Андреево, Кулата, Гюешево и Калотина. На всички посетени гранично-пропускателни пунктове беше предоставена писмена информация относно дейността на пункта и мерките за противодействие на корупцията, включително и конкретни цифри на английски език на хартиен носител и диск.
Бяха представени мерките, предприети за извеждането на служителите на ГКПП от анонимност, включително чрез номериране на гишетата, въвеждане на задължението служителите да носят баджове, ротация на служителите, извършване на планови и внезапни проверки, монтиране на камери на работните места, поставяне на табелки с информация, че на гишетата на Национална служба “Гранична полиция” не се извършват плащания, създаване на възможности за подаване на сигнали, пощенски кутии и интернет адрес, горещи телефонни линии, плакати с антикорупционни послания, въвеждане на строги правила по отношение на парите в брой, които служителите могат да носят на работното място, както и редовно провеждане на разговори с пътници, преминали през ГКПП, с цел получаване на информация дали имат оплаквания от работата на служителите.
Беше поставен акцент върху доброто взаимодействие и тясното сътрудничество между Национална служба “Гранична полиция” и Агенция “Митници”.

БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ: Трафик на хора, трафик на наркотици, фалшифициране на пари и кредитни карти.
Акцентът беше поставен върху следните въпроси:
всеобхватен преглед на скорошните мерки за борба с организираната престъпност;
представяне на новия Наказателно-процесуален кодекс и новия Закон за МВР;
начина, по който те ще повлияят върху състоянието на организираната престъпност в страната;
работата на Националната следствена служба и прокуратурата върху разследването на случаите на трафик на наркотици и хора;
- фалшифициране на пари и карти;
- взаимодействие с Министерството на вътрешните работи;
- политиката на конфискация на откраднати или незаконни стоки;
- правни разпоредби и приложение;
- схемата за защита на свидетели и превенцията на полицейското насилие;
- условията в местата за задържане в полицейските управления.
По време на срещата бяха поставени въпроси, свързани основно със:
- съществуващия капацитет за разследване;
- прилагането на екипния принцип в работата на органите на досъдебното производство;
- подготовката за прилагане на новата процесуална уредба;
- провеждането на необходимото обучение и техническа обезпеченост на разследващите органи.
Беше направен преглед на политиката в областта на борбата с организираната престъпност, като в повечето от срещите участва и ръководството на министерството.
Подчертано беше наличието на воля за справяне с проблемите и реално подобряване на ефективността от работата на компетентните национални служби и дирекции в тази насока.
Експертът беше информиран за подобреното междуинституционално сътрудничество и постигнатите резултати в борбата с незаконното производство и трафика на наркотици, фалшиви парични знаци, мерките, предприети за недопускане на терористични актове на територията на страната, както и информация за внасянето в съда на някои от по-сериозните дела, попаднали във фокуса на обществения интерес през последната година.
Представени бяха резултатите от прилагането на екипния принцип в работата на органите на досъдебното производство, който с влизане на новия Наказателно-процесуален кодекс в сила ще бъде издигнат на още по-високо равнище с въвеждането на фигурата на наблюдаващия прокурор по всички дела.
По горните въпроси експертът е разговарял и с представители на централното ръководство и териториалните звена на полицейските служби. Провел е среща и с прокурори от Върховна касационна прокуратура и представители на Националната следствена служба.
Българската страна представи подробна информация относно състоянието на създадения дознателски апарат в Министерството на вътрешните работи, подготовката и техническата обезпеченост на дознателите, както и плановете за доизграждане на този апарат в рамките на Генералната дирекция на полицията, съгласно новия закон, който влиза в сила на 1 май 2006 г.
Предоставена беше статистика, илюстрираща ефективността на полицейското разследване и особено на делата, прехвърлени към Министерството на вътрешните работи с изменението на Наказателно-процесуалния кодекс от месец април тази година.
В най-общи линии това са резултатите.
Висока оценка беше дадена на мястото и ролята на НИКК в МВР. Експертът се убеди и даде висока оценка на капацитета.
Определени бележки бяха направени по информацията, която беше предоставена и разговорите, които бяха водени в Националната служба за борба с организираната престъпност.
Дадена е положителна оценка на Националната служба “Полиция”.
Бележки са направени в сферата на борбата срещу изпирането на пари, сътрудничеството между институциите в борбата срещу изпирането на пари, налагането на санкции за констатираните нарушения, засягащи дейността на финансовата система, превантивна дейност в областта на прането на пари и финансиране на тероризъм и международно сътрудничество, лицензионните режими – степен на съответствие на националното законодателство със съответните актове на Европейския съюз.
Бяха проведени и срещи с Агенцията за финансово разузнаване, Българската народна банка, Националната агенция за приходите.
По време на срещите с Главна прокуратура експертът не е могъл да намери задоволителен отговор на въпроса защо няма осъдени за пране на пари при налични материали, предоставени във ведомството.
В законодателен аспект бе препоръчано допълнително опростяване на лицензионния режим и т.н.
Това са най-общо казано извършените предварителни дейности и констатациите от представителите на Европейската комисия на брифинга.
На въпросите, свързани с правосъдието, не се спирам по понятни причини.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на министър Петков. Давам думата на министър Петканов.
Разбира се, на този етап ние можем да обсъдим само тяхното разбиране за това докъде сме стигнали и какво остава да се направи. В този смисъл естествено, че окончателният доклад на Европейската комисия ще отрази точната оценка на комисията. Ние не се занимаваме толкова с доклада на комисията, колкото с нашите виждания в резултат на проведените дискусии какво трябва да се направи оттук нататък.
В този смисъл моля министър Петканов да вземе думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители! От 20 до 24 февруари 2006 година се проведе Четвъртата партньорска проверка на експерти от Европейската комисия за оценка на напредъка на Република България по Глава Двадесет и четвърта “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи".
За целта още в края на месец декември 2005 година Европейската комисия изпрати въпросници за всяка от областите на проверката. Българската страна предостави отговорите на 20 януари 2006 година и след анализа им комисията определи проверяващите експерти и българските институции, които те посетиха.
Областите на проверка в областта на правосъдието бяха две:
Първо, отчетност, което включваше прозрачност, ефективност и независимост на съдебната система с проверяващ господин Бьорнберг, който е съдия от Швеция.
Второ, изпълнение на стратегията за реформа на българската съдебна система с проверяващ госпожа Шустер, която е съдия от Германия.
Проверяващите експерти проведоха срещи, освен с представители на Министерството на правосъдието, с народните представители Александър Абаджиев и Минчо Спасов във връзка с представяне на конституционните промени, свързани със съдебната система, с Висшия съдебен съвет, с Националния институт на правосъдието, с Военно-апелативната прокуратура, със съдии от Софийския градски съд, Софийския апелативен съд, Софийския окръжен съд, Софийския районен съд, както и със съдии от съдилищата в град Пловдив и град Перник.
Първо, относно темата “Ответност”.
Конкретните въпроси, които шведският експерт обсъди с представители на различните български институции, бяха следните:
Преглед на изпълнението на стратегията за реформа на българската съдебна система и представяне на новата програма за изпълнение на стратегията за реформа на българската съдебна система за 2006 – 2007 година.
На тази среща присъстваха двамата проверяващи експерти, както и госпожа Чернота, която е ръководител на екипа за България в Генералната дирекция “Разширяване на Европейската комисия”.
Бяха представени:
- законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт,
- отношенията между министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет,
- конституционните промени, свързани със съдебната реформа.
Във връзка с отчетността:
- въпросите, отнасящи се до атестирането на магистратите;
- дисциплинарни процедури;
- процедури за номиниране и вземане на решения във Висшия съдебен съвет;
- практическо въздействие на антикорупционните мерки и повишаване на информираността.
Относно независимостта на съдебната власт:
- функциониране на Висшия съдебен съвет;
- ролята и правомощията на председателите на съдилищата и случайното разпределение на дела;
- администрирането на съда;
- управление на човешките ресурси;
- незаети щатни бройки;
- набиране на кадри;
- натовареност и дисциплинарни производства;
- първоначално и текущо обучение:
- натовареност, роля, брой и обучение на съдебните служители.
По време на заключителната среща на европейските експерти в представителите на посетените български институции на 24 февруари в министерството на вътрешните работи господин Бьорнберг представи своите предварителни констатации и изводи, които ще бъдат в основата на препоръките в неговия писмен доклад.
Второ, относно темата “Изпълнение на стратегията за реформа на българската съдебна система”.
Мисията за оценка на германския експерт Шустер включваше както обсъждане на различни аспекти от реформата на съдебната система, така също и проверка на конкретни дела в съдилищата и по критерии, посочени предварително от Европейската комисия, а именно първите 20 дела, решени през месец септември 2005 година в Търговското или Гражданското отделение на първа или втора инстанция.
Конкретните теми, които проверяващият експерт обсъди с българските институции в областта на реформата бяха:
преглед на изпълнението на стратегията за реформа на българската съдебна система и представяне на новата програма за изпълнение на стратегията за реформа на българската съдебна система за периода 2006 – 2007 г.;
-специализация на съдилищата и съответно обучение;
- последващи действия по Закона за частните съдебни изпълнители;
- новия ГПК;
- новия АПК;
- Закона за правната помощ и института за пробацията;
- реформата в търговската регистрация;
- политиката на конфискация на незаконно придобито имущество. Тук отделям кратко внимание на това, че проверяващите имаха възможност да се срещнат с председателя и членове на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
- администрирането на съда.
Бяха обсъдени и конкретни търговски и граждански дела.
Искам да спомена, че госпожа Шустер не взе участие в заключителната среща на европейските експерти с представителите на посетените български институции, поради което тя няма и официално представяне на предварителните заключения. Госпожа Шустер си замина предния ден преди приключването на проверката.
Относно темата “Борбата с корупцията”.
Както спомена и колегата Петков, срещите на експерти от Европейската комисия с госпожа Лансен от Дания, която отговаряше по въпросите за борбата с корупцията, бяха организирани от Министерството на вътрешните работи.
На 20 февруари беше проведена среща с проверяващите заедно с министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на държавната администрация и административната реформа. По време на тази среща бяха представени постигнатите резултати от прилагането на Националната стратегия за противодействие на корупцията и в частност изпълнението на мерките за превенция на корупцията по високите етажи на властта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така, както говорихме в началото, ще помоля представители на всички парламентарни групи да зададат своите въпроси в рамките на 3 минути. Мисля, че тази много подробна информация за предмета на проверките ви дава възможност да зададете тези въпроси, които считате за най-актуални, включително и във връзка с предстоящото заседание на Конституционната комисия.
Заповядайте, колеги.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми колеги, уважаеми министри! Аз внимателно слушах доклада на двамата министри, но за мене, а предполагам, че и за колегите не станаха ясни забележките, които са направени, от какво естество са. Стана ясно къде проверяващите с кого са се срещали, какво са си говорили, но така или иначе, що се отнася до забележките, на мене не ми стана ясно, както и на другите хора.
В тази връзка, тъй като министърът на вътрешните работи на заседанието на МВР каза, че оценката на Европейския съюз изцяло съвпада с оценката на хората в България, в тази връзка искам да попитам следното:
Първо, запазва ли се това съотношение на оценката на Европейския съюз за работата на Министерството на вътрешните работи?
Второ, след като поне за мене не е нормално да бъдете доволни от тази проверка, при положение, че полицията е получила оценка “задоволителен”, а за мене “задоволителен” е “слаб”, тоест “двойка”, означава ли, че тази оценка “задоволителен” ви удовлетворява? И освен това какви са точно забележките?
Моята молба е към двамата министри да бъдат по-конкретни. Защото мене лично като народен представител, а предполагам, че и колегите ще потвърдят, не ме интересува точно кой с кого се е срещнал. Нас по-скоро ни интересува какви са конкретните забележки и какви мерки трябва да се вземат, за да могат тези забележки да се избегнат до излизането на доклада.
Това искам да попитам.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Петканов иска да вземе думата за една минута, след което предлагам да чуем всички въпроси.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Колеги, споменах, че в екипа на проверяващите беше и госпожа Чернота, която отговаря в Европейската комисия за България. И при предните й посещения, и сега тя каза следното /цитирам/: “Съгласно правилата на партньорските проверки информацията и препоръките, представени от европейските експерти, следва да не бъдат споделяни, преди българската страна да получи експертните доклади”. (Шум в залата, реплики).
Още повече това би следвало да бъде публично оповестявано, както е в настоящия случай.
Поради това моля ви въпросите да не се отнасят до препоръки, забележки, положителни или отрицателни страни. (Шум в залата.)
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, ние имаме два варианта. Разбира се, единият е да закрием заседанието.
Второ, не да се занимаваме с оценките на експертите, които ще ги предоставят писмено, а с мнението на българското правителство и на министрите какво предстои още да се направи според тях, за да се изпълнят ангажиментите, поети от Европейския съюз.
Аз така и поставих в началото на заседанието въпроса. Така че моля и господин Петканов, и господин Петков да говорят не за това какво са казали експертите, а какво те като ръководители на тези ведомства в резултат на срещите сега считат за най-важно, за да се изпълнят ангажиментите на България към Европейския съюз. Част от тези неща очевидно може да са свързани и с нашата законодателна дейност.
Ние не сме комисии, които трябва да анализират докладите на екснпертите и не това е нашата задача. Нашата задача е да чуем какво е становището на министрите относно това какво предстои да се довърши оттук нататък, като се има предвид целият ход на дискусиите. Нас ни интересува тяхното становище и какви мерки те ще предприемат, преди да чакат един или друг доклад на еди-кой си експерт. Защото последната дата, в която може да се отрази какъвто и да е напредък на България, е 25 април. Сега вече правителството представи своето виждане за напредъка, който е постигнат, и правителството го прие преди една седмица.
Въпросът е в оставащото време какво те считат че е най-целесъобразно да се направи, включително и в парламента, за да се постигнат тези резултати.
В този смисъл може би може да се отговори точно на господин Бакалов.
Но сега нека и другите колеги да зададат въпросите си.
АЛЕКСАНДЪР АБАДЖИЕВ: След уточнението на господин Петканов аз задавам въпроса защо сме се събрали. Ние знаем какво е мнението на министрите и сме се убедили в наличието или неналичието на воля на правят конкретни неща по темите, които ние поставяме.
Но така или иначе аз ще задам своя въпрос.
Миналата седмица на заседание на Комисията по външна политика в Европейския парламент комисарят Оли Рен заяви на зададем въпрос, че основният критерий, по който ще се предопредели оценката на Европейската комисия и препоръката за отлагане или неотлагане на членството на България в Европейския съюз е именно темата, която обсъждаме – правосъдие и вътрешни работи и осъществяване на съдебната реформа в България.
Трябва да имате предвид, че сроковете са още по-къси. Срокът не е 26 април. На 3 април комисарят Оли Рен ще направи изявление пред Комисията по външна политика на Европейския парламент, с което на практика ще се ангажира вече с една по-ясна оценка по този най-важен за нас въпрос.
В тази връзка въпросът ми е, тъй като вие не можете да ни кажете, както разбрах, какви са оценките и препоръките на експертите, може би ще споделите какви са били техните трепети и израженията на лицата им, за да не споделяте оценките. Но аз няма да ви питам за толкова сложни ваши психологически преценки.
Аз ще Ви попитам, господин министър на правосъдието – към него ми е въпросът, следното: след посещението на експертите и след срещите Ви с тях промени ли се Вашата лична оценка за това доколко са правилни, достатъчни, в добрата посока промените на Конституцията, касаещи съдебната система и по-конкретно текстът, който предопределя възможност Народното събрание да освобождава или да препоръчва за освобождаване председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд?
Има ли някаква промяна във Вашето мнение след посещението на експертите, за да не отговаряте какво е било тяхното мнение?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председателю. В качеството си на народен представител и всички, които сме се събрали в качеството си на народни представители, олицетворяващи Народното събрание, а в това си качество – целия народ, аз не приемам твърдението на министър Петканов, че някой някъде си казал, че не бива да се разпространява тази информация. Аз не знам някъде в конституция на нечия държава, която е парламентарна република, да има нещо подобно. Вие сте длъжни да ни свеждате до нашето знание всичко онова, което е казано, защото може да е казано от третостепенни чиновници.
И нека господин Бакалов да ме извини, като каза, че ние не се интересуваме кой с кого се е срещал. Напротив, ние имаме много примери през последните месеци и последната година, когато третокласни чиновници се набъркаха в нашата вътрешна политика, в нашите вътрешни работи и казват това или онова. Ние, Народното събрание, трябва да го знаем.
Въпросът ми е следният: каква е Вашата позиция? Можете ли да представите всичките тези неща като имена, като факти, които западните страни, западните демокрации дават като препоръка или задължителни норми?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има думата министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Ако разрешите, господин Папаризов, смятаме да внесем някаква яснота.
Първо, самите експерти не са си подготвили доклада. По тази причина ние няма как да го имаме сега и няма как да ви информираме за детайлите.
Второ, проф. Петканов сподели принципите на работата на Европейската комисия и на нейните експерти. ние, разбира се, че можем трудно да се правим на интересни със споделяне на най-важните виждания – кой се е усмихвал, колко лявата му вежда е била нагоре или на средата. Но самия материал ние го нямаме.
АЛЕКСАНДЪР АБАДЖИЕВ: Няма нужда да се правите на интересни.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Аз много моля господата министри да се съобразяват с това, че ние сме народни представители, и да отговарят на въпросите, а не да ни порицават.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Не става дума за порицание. Ние няма как да предоставим каквато и да е информация по причина, че я нямаме. Ако комисията е имала друго очакване, това не е наш проблем. Ние сме извикани и сме се отзовали.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз още веднъж казах какво очаквахме ние, когато организирахме заседанието -– не информация за това какво е казал експертът хикс или игрек, а за това какво българското правителство в лицето на двамата министри считат след тази проверка за най-актуално да се направи, за да успеем да имаме положителни резултати в доклада. Нас ни интересуват мерките на правителството във всяка една от тези осем области. И мисля, че по този начин могат да отговорят колегите.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Извинете, но самите министри не знаят какво да говорят. Според мене тази комисия трябваше да се събере след 25 април.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако искате да я направим след 25 април, може да я направим, както и след 17 май, разбира се.
Нека сега който желае, да зададе въпроси, след което да отговорят министрите. Ако се наложи, след оценките ще проведем още едно заседание. Но на този етап дори идеята на госпожа Кунева, ако си спомняте, беше да провеждаме тези заседания дори преди да дойдат експертите, за да можем да се ориентираме докъде сме стигнали във всички важни области.
От тази гледна точка според мене всеки от вас може да зададе своите въпроси.
Госпожа Масева, от вашата парламентарна група вече беше зададен въпрос. може би сега трябва да отговорят министрите.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не считам, че това е правилно. Дайте възможност поне две изречения да ви кажем.
Изрази се загриженост от това, че министрите ще споделят някои от предварителните забележки пред нас в качеството ни на законодателен орган. В края на краищата ние трябва да бъдем информирани за това как българското законодателство отговаря на европейските изисквания, какви са намеренията на министрите. Това поне е възможно и е важно, щом те не могат да споделят, че е имало някакви изводи от европейските експерти.
Искам да ви кажа,че за втори път присъствам на такава среща. Първата среща беше с интегриране на няколко комисии и с ръководството на Министерството на вътрешните работи, където представихте няколко числа, изгониха журналистите. Сега слава богу те са тук.
Мисля, че е малко унизително за нас да присъстваме на среща, на която застават високо ангажирани и най-високо поставени в държавата министри, за да ни кажат, че няма какво да ни кажат. Не е съществено това с кого са се срещали.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Или по заповед отвън.
ЕЛИАНА МАСЕВА: За нас като законодателен орган е по-важно да знаем какви инициативи проектират те, за да можем да отговорим на високите изисквания и по убеденост, а не по някакви специални прищевки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Именно в този дух ще отговорят министрите в рамките на това, което е възможно.
Има ли други въпроси, преди да пристъпим към отговор на поставените въпроси? – Няма.
Има думата министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз съжалявам, че ще трябва да повторя някои от препоръките, но ги казах достатъчно ясно в първоначалното експозе.
В законодателен аспект беше препоръчано допълнително опростяване на регистрационния режим в Комисията за защита на личните данни. аз го казах достатъчно ясно. Ако трябва да повторя всичко, което говорих в началото, не бих искал да ви засягам по този начин. Както и, разбира се, невъзможността Комисията по финансов надзор да налага санкции, е друга констатирана слабост. Но всички тези неща аз ги казах.
Ако прецените, ние сме готови да оставим материала при председателите на комисиите. В това отношение нямаме никакви проблеми и съображения. Но аз не виждам смисъл отново да повтарям слабостите, които вече веднъж казах.
Бих искал да добавя, за да има съвършена яснота, що се отнася до поставения от един от експертите въпроси – за необходима информация от Министерството на вътрешните работи, допълнителна, която не фигурираше в първоначалния въпросник. Поради факта, че тя е класифицирана, му е предоставена днес с изричното разяснение, че става дума за предоставяне на класифицирана информация и тя да може да попада на страниците на доклада, който ще бъде качен впоследствие на интернет.
Казвам това, за да има яснота в законодателния орган, както госпожа Масева съвсем уместно отбеляза.
С това завършвам. Готови сме да предоставим този материал, който вече беше зачетен пред вас, ако ръководството на комисията прецени, че трябва да се правят някакви законодателни промени.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Този материал действително ще бъде полезен за народното представители, след като го има в комисията, да се запознаят по-подробно с него.
Заповядайте, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми народни представители!
На въпроса на господин Абаджиев. Разбира се, аз няма да отговоря така, както той постави въпроса, но бих искал да го коментирам. Въпросът е важен.
С експертите на два пъти аз лично коментирах промените в Конституцията така, както те бяха към онзи момент. Първия ден детайлно коментирах направените предложения и изразих пред тях свое лично становище по тези промени.
Тези от вас, които са присъствали на Конституционната комисия, знаят какво е моето становище.
Междувременно на втория и на третия ден, след като излязоха промени, които се правят в Конституцията, аз лично пожелах и се срещнах втори път с тях. Те имаха питания по бюджета на съдебната власт и правомощията на министъра, както и по института на правосъдието. Там бяха внесени известни промени и аз ги запознах с тях.
Искам да спомена и нещо друго. По един туининг проект, по който работи Висшият съдебен съвет, има един предприсъединителен съветник от Испания и експертите са се срещнали и с него. Той им е дал един доклад, в който е изразил своето мнение. Той иска по испански модел да преструктурираме бившия Съдебен съвет, което не се споделя от депутатите и няма такава идея. Така че и това трябва да се има предвид.
Трудно ми е да кажа дали те дават положителна или отрицателна оценка на промените в Конституцията. Във всеки случай бяха запознати детайлно с направените предложения.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имам само един уточняващ въпрос към министъра, тъй като ние сигурно вече сме към края на тази дискусия.
Господин министър, проявява ли настойчивост ръководството на ръководеното от Вас министерство пред различните експерти, които идват от Европейската комисия, дали предлагат модели, които действат в собствените им страни? Защото аз останах с впечатление, че някои от тези експерти предлагат за България нещо, което е различно от това, което е в собствените им страни. А друга част от тях като че ли се опитват в България да възпроизведат точно националния модел в страната, от която са дошли.
В този смисъл не е ли по-подходящо да се препоръча на някои от тези експерти, които работят за повишаване на капацитета на Висшия съдебен съвет, да бъдат приети от него, а не от министерството?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: На поставения въпрос бих отговорил така. при многобройните срещи, които съм имал с чуждестранни експерти, нито веднъж никой от тях не е искал да бъде възприет моделът на неговата страна. Тук става дума за нещо друго.
Предприсъединителен съветник – испанец, който работи по този проект, държи на това, а не експертите на Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е едно важно уточнение, за което благодаря на министър Петканов.
Преди да дам думата на господин Абаджиев, ще кажа, че по време на партньорската проверка и на други проверки, когато сме имали срещи с представители на Европейската комисия, те също са отбелязвали, че поради многото туининг-проекти в най-различни области – ние примерно в областта на митниците имаме пет туининг-проекта, в крайна сметка това, което се получава, все още не е добре хармонизирано. Не знам дали е така и в съдебната система. Но в крайна сметка въпросът е ние като държава да преценим в каква степен да приемаме едни или други бележки, които ни дават експертите, по линия на многобройните двустранни проекти. Това понякога ни затруднява, тъй като действително се предлагат решения по различните проекти, които невинаги са съвместими. Така е в много области, допускам, че е така и в тази област.
Така че това е един сериозен проблем, който в крайна сметка сигурно ще изисква хармонизация на това, което сме възприели от отделните страни.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Две думички.
Господин Папаризов каза нещо изключително важно. и според мене ние трябва да сме с разбирането, че това ,което се излага като становище на един или друг експерт, не бива да възприемаме съвършено безкритично. Защото в някои от случаите става дума за непълно познаване, най-общо и деликатно казано, на българското законодателство и поставянето на въпроси, пак най-деликатно казано, които не са съвсем резонни.
Тъй че не бива според мене да възприемаме съвършено безкритично всичко, което ни се предлага от експертите. Тяхното мнение не е това на комисията. Мнението на комисията е нещо много по-различно.
АЛЕКСАНДЪР АБАДЖИЕВ: Господин председател, аз имам един въпрос.
Разбирам, че министър Петканов след проверката е изключително изнервен. Но Ви моля да му направите забележка да не определя той реда в заседателната зала и да прави забележки на служители на комисиите, в случая на Комисията по вътрешен ред и сигурност, чийто председател е тук. Нека да се обръщат към Вас министрите или към който и да е от залата, ако има нарушение на реда. Освен това изблъсква микрофони на журналисти.
Що се отнася до въпроса, Вие не отговорихте на моя конкретен въпрос с “да” или “не”. Отговорете само с една дума на въпроса промени ли Ви се становището по конкретния текст, свързан с председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд? Да или не?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Господин Абаджиев, това не е свързано с проверката. Това е мое лично мнение.
АЛЕКСАНДЪР АБАДЖИЕВ: Нали говорим за неща, които не са свързани с проверката! Така се разбрахме. Питам Ви в момента.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак моля да говорим по темите на проверката. Ако има още някакъв конкретен въпрос към министър Петканов или към министър Петков, нека да го зададем. Тук залата е доста неудобна и очевидно с това е свързано известното неспазване на реда. Аз ще се извиня на господин Абаджиев за това, че не осигурихме по-добра зала и с това създадохме условия да се разнасят и бутат микрофони.
Би трябвало да благодарим на министрите за тяхното участие.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Аз имам процедура. Уважаеми колеги, аз ви призовавам повече да не присъстваме на такъв фарс: седем партийно представени политически сили – седем въпроса и с това се приключва! Трябва да присъстваме тогава, когато някой има нещо да ни каже. А не да стоим тук и да слушаме много приказки, изпразнени от съдържание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз благодаря за декларацията,но мисля, че сега предстоят по-важни заседания.
Аз благодаря на двамата министри, защото това, което те трябваше да направят – да споделят своето виждане за това какво трябва да се прави оттук нататък, можахте да го чуете в най-общ вид.
С това приключихме по тази точка.

Продължаваме заседанието само в присъствието на членовете на Комисията по европейска интеграция.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз трябва да напусна заседанието и да отида в Конституционната комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Останете поне за пет минути, господин Димитров, за да кажете какво мислите и за законопроекта за обществените поръчки. Заседанието на Конституционната комисия ще продължи дълго.
Има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми дами и господа! Аз искам да направя една забележка по протичането на първата точка от дневния ред на това заседание. Смятам, че то би могло да бъде организирано по-добре.
Малко е унизително за Народното събрание по този начин да се правят обсъждания в Комисията по европейска интеграция, която според мене е една от най-важните, да не кажа най-важната в настоящия момент комисия в Народното събрание.
С цялото ми уважение към ведомството, което ръководи господин Румен Петков, той разговаряше с нас като на оперативка с полковници. Извинявайте, но не е редно това нещо. Сигурно не е само негова вината за това. но трябва да има яснота, че ние викаме уважаемите господа министри, за да получим определена информация, с която да определим по-нататъшните си действия като народни представители и като институция Народно събрание. Такъв тип събрания и такъв тип обсъждания мисля, че с нищо не допринасят за работата на Народното събрание и въобще за общата ни работа заедно с изпълнителната власт.
Бих желал да обърна внимание, не исках да го правя пред всички останали присъстващи, за да възбуждам кой знае какви дискусии, но ние би трябвало да уважаваме нашата работа.
С цялото ми уважение към Вас, господин Папаризов, не беше редно по този начин да се процедира по тази точка от дневния ред.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, д-р Щерев. Действително аз имах очакванията, че министрите при едно такова открито заседание ще споделят своите виждания за нашата по-нататъшна работа. Но те формално погледнаха на въпроса и на това, че решенията на брифинга, който са имали, изискват да пазят конфиденциалност. Така че те по същество не ни дадоха отговорите, които искахме.
Това заседание по главата “Правосъдие и вътрешни работи” ние ще го проведем тогава, когато бъдат готови нещата, това ще бъде някъде в средата на следващия месец. Смятам, че ние ще проведем още едно заседание с готовите материали, когато те ще могат да се обсъждат и ще имаме възможност вече в дълбочина да се запознаем с проблемите.
Действително ние нямаме практиката да правим закрити заседания. Други комисии ги правят. Ще искам и вашето мнение за в бъдеще как да постъпваме в такива случаи – дали да правим закрити заседания, за да проучим специално нещата на един предварителен етап, или да изчакаме момента, когато докладите на експертите ще са публикувани и в интернет и тогава да провеждаме обсъжданията.
Така че преценете и вие как да действаме. Очевидно изводът от това се налага. Аз считам, че действително в случая трябваше да обмислим тази страна на въпроса. Ние говорихме с Янаки Стоилов и решихме да не правим закрито заседание от гледна точка на това да не се приеме, че нещо се крие по същество. Но действително може би е по-добре в такива случаи да правим закрити заседания ида ги правим като открити по-късно, когато материалите са публикувани. Това нещо действително ще трябва да го обмислим добре.
Ние ще помолим министрите да ни предоставят тези материали, които дадоха, и да ги имаме за ваше сведение. Защото ако се извадят изводите, се виждат много точно областите, в които е била проверката. Това ще ни помогне на следващите заседания да зададете конкретни въпроси.
Аз не мога да считам, че сме завършили работата по този въпрос.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
(Янаки Стоилов)