---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси






П Р О Т О К О Л
№ 30




Днес, 16.06.2006 г., петък, от 15:00 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха и: съдии от Кюстендилския окръжен съд, Кюстендилския районен съд, Пернишкия окръжен съд и Благоевградския окръжен съд и адвокати от този район.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на първо четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38/11.05.06г., внесен от Министерския съвет – продължение.
Уважаеми магистрати и адвокати, за мен и за моите колеги от Комисията по правни въпроси към Народното събрание е приятно да проведем днес дискусия по проекта за нов Граждански процесуален кодекс на територията на Кюстендилския окръжен съд с ваше участие. Благодаря специално на ръководството на съда в лицето на г-н Бамбов за тази възможност и за това домакинство. Аз ще оставя на него да представи хората, които се включват в това обсъждане. Мисля, че познавате моите колеги от Народното събрание, но ще ви ги представя поименно: г-жа Мингова, която е председател на парламентарната група на НДСВ и в същото време професор по граждански процес, г-жа Елеонора Николова, заместник-председател на Съюза на демократичните сили, дългогодишен съдия, г-жа Масева от Демократи за силна България, която наред с другото има и регионална връзка. Същото се отнася и за г-жа Манолова, която има значителен принос в организирането на днешната среща, г-н Българинов, от парламентарната група “Народен съюз”, Надя Антонова, в последните години практикува като адвокат, а от скоро е и в парламента и г-н Александър Арабаджиев, който е от парламентарната група на Коалиция за България, евронаблюдател, години наред конституционен съдия.
Ние вече започнахме дискусията по проекта, внесен от Министерския съвет на вчерашното заседание на комисията. Участваха представители на вносителите от ръководството на Министерството на правосъдието, от ръководството на Софийския градски и Софийския районен съд, членове на работната група, които са автори в основната част на внесения проект, представители на Висшия адвокатски съвет, на Федерацията на работодателите в България, Асоциацията на търговските банки и на други организации, които имат отношение към прилагането на Гражданския процесуален кодекс.
В началото смятам, че ще бъде добре вие да ни представите становища и мнения по този проект. В дискусията ще участват и народните представители, но в началото нека ние да разберем за нашите домакини. Тази идея, която имахме за включване на съдии от Югозападна България в дискусията, и това беше една от причините да изберем Кюстендил като място, което ни дава възможност да проведем тази дискусия.
Заповядайте, г-н Бамбов.
Бамбов:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги, най-напред бих искал да благодарим на колектива на Кюстендилския окръжен съд за дадената ни възможност да домакинстваме на това ваше заседание, като се надяваме, че в някаква степен ще допринесем за приемането на Гражданския процесуален кодекс или евентуално промени в сега съществуващия Граждански процесуален кодекс в зависимост от вашето становище.
На нашата сбирка сме поканили колеги, както от Кюстендилския окръжен съд (нашия състав), колегите от Кюстендилския районен съд с неговия председател – г-н Радев. Тук са и колегите от нашата зона. Това са колегите Пернишки окръжен съд, колеги от Благоевградския окръжен съд заедно с техния председател – г-н Красимир Аршинков. Поканили сме и колеги адвокати, като се надяваме, че всеки един от тях ще се включи във вашата дискусия. Подготвили сме и становища, като предварително се извиняваме, че те може би няма да са достатъчно задълбочени с оглед краткото време, с което разполагахме за запознаване с проекта.
Искам да ви пожелая плодотворна работа и се надявам, че тя наистина ще бъде такава. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Да завърша представянето с новодошлите. Г-жа Иглика Иванова, която е наш колега юрист от парламентарната група на Коалиция за България и един от българските евронаблюдатели. Г-н Филип Димитров. Виждате, че в нашата комисия работят хора, които са с достатъчно авторитетни позиции през различните периоди, включително и хора, които са били министър-председатели. Той е представител на Съюза на демократичните сили.
Сега можем да пристъпим към дискусията.

Калина Мухтийска:
Добър ден на всички.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Сърдечно благодаря за това, че дойдохте и ще обсъдим заедно проекта за нов Граждански процесуален кодекс. Колективът на Окръжния съд проведе общото си събрание и изготви едно писмено становище, което се надяваме, ако възприемете, да намери отражение по-нататък във вашата работа. Ние се надяваме да ви бъдем полезни, както вие с това ваше идване ще ни бъдете полезни, за да можем да разберем още по-добре принципите, на които е основано изменението на гражданското правораздаване.
Аз съм се постарала да обобщя становището и да го изготвя в писмен вид, за да мога да ви го представя по-кратко и стегнато.
Общото събрание на съдиите на Кюстендилския окръжен съд, отчитайки необходимостта от законодателни промени за осъществяването на реформата в гражданския процес, изразява по проекта на Гражданския процесуален кодекс следното становище.
Първо. Достойнство на проекта е систематизирането в Глава първа на принципите на гражданския процес. Общото събрание на окръжния съд счита, че е нарушен балансът между диспозитивното, състезателното и служебното начало с предоставянето на неоправдан превес на последното.
Чл. 145 и чл. 160 регламентират в съдържанието на задължителния доклад по делото и определяне от съда на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, разглеждането на делата от окръжния съд като първа инстанция, даже и кои от доказателствата са неотносими към правния спор и кои са недопустими. Тези задължения на съда надхвърлят пределите на вмененото му съдействие на страните за изясняване на фактическата и правна страна по делото, прокламирано като служебно начало в чл. 8, ал. 1, изречение второ.
Същевременно му се отнема възможността с разпоредбата на чл. 16, ал. 2 да се произнася по законосъобразността на административните актове, т.е. да упражнява необходимия, според нас, косвен съдебен контрол с цел изясняване на действителните правоотношения на страните.
Второ, смущаваща е и възможността за устно упълномощаване пред съда, допусната с разпоредбата на изречение трето на чл. 33, ал. 1, тъй като, според нас, тя предоставя възможност за злоупотреба с правото на защита, целящо отлагане на делото по молба на пълномощника, за да се запознае с материалите по делото.
Трето, възлагането на чл. 41, ал. 1 от ГПК на задължението за връчване на призовките и съобщенията на органите по пощата, които са извън съдилищата, е неудачно, според нас, поради състоянието на пощенските услуги и липсата на механизми за съда да им въздейства за спазване на вменените им с ГПК задължения.
Считаме също, че уредените в чл. 48 от ГПК особени случаи на лично връчване вместо да изпълнят предназначението си да гарантират справедлив процес ще рефлектират негативно върху същината на гражданското правораздаване, особено по първоинстанционните дела, разглеждани от окръжните съдилища, за които е въведен институтът за размяна на книжа, като с ал. 2 на чл. 48 се въвежда задължението съобщението да се връчва само на страната или на представител, овластен от нея да получава препис от исковата молба.
Четвърто, неясно е формулиран, според нас, и чл. 69, ал. 3 от ГПК – последицата от възстановяването на предишното положение, отнасяща се до оттегляне на решените от съда, постановено в резултат на пропускането. Не е регламентирано и правото на защита на противната страна от това действие на съда.
Пето, считаме, че стремежът за съответствие с Конвенцията за правата на човека и гарантиране правото на защита на страните обезличава диспозитивното начало в гражданския процес, въвеждайки на практика задължителна адвокатска защита с разпоредбата на чл. 106, ал. 3, тъй като писмените изявления на страните до окръжен апелативен съд и върховен касационен съд трябва да бъдат подписани от адвокат или юрисконсулт. Подобно изискване не е предвидено дори и в наказателния процес, в който неспазването на правото на защита би нарушило по-значими, според нас, интереси, свързани с личната свобода на личността.
Отделно от това процедурата за предоставяне на правна помощ, съгласно разпоредбата на чл. 98 следва да се проведе от съда, пред който делото е висящо с определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. На практика до приключването й е налице спиране на производството по делото, което ще доведе до неоправданото му забавяне.
Шесто, най-сериозни са възраженията ни по отношение на регламентацията с разпоредбата на чл. 108 от ГПК за родовата подсъдност. На практика с нея окръжният съд се превръща в основен първоинстанционен съд поради изключването от подсъдността на районния съд на исковете за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи и запазване на предвиждащия се в сега действащия ГПК праг от 10 хиляди лева на цената на исковете по граждански и търговски дела.
С въвеждането на института за размяната на книжа пред първоинстанционния окръжен съд това би довел, според нас, до едно неоправдано забавяне на гражданското правораздаване за редица не сложни от фактическа и правна страна спорове, за които, ако биха били подсъдни на районния съд, успешно би могло да се приложи и заповедното производство, още повече, че пред този съд, освен това заповедно производство, е предвидено и бързо, т.е. не видяхме да има общ ред за разглеждане на делата пред районния съд.
Седмо, принципната промяна на процедурата на разглеждането на делата от окръжния съд като първа инстанция чрез предварителна размяна на книжа между страните несъмнено цели изчерпването на всичките им спорове по едно правоотношение и е оправдано не само заради нея, но и с обезпечаването на безсмисления съдийски труд чрез въвеждането на института на “неприсъствените решения”, които ние считаме, че са един напредък към бързината на правораздаването. Смятаме, както вече подчертахме, в т. 1 от становището си, че и тук има нарушение на баланса между диспозитивно, състезателно и служебно начало, както относно съдържанието на доклада по делото, така и с вменените с чл. 161, ал. 2,т 2, 3 и 4 от ГПК служебни задължения на съда, които нарушават първите два принципа.
Осмо, разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от проекта е непрецизирана и дава неоправдана с оглед новия институт за размяна на книжа при първоинстанционното разглеждане на делото от окръжния съд възможност на третото лице за главно встъпване до приключване на първото заседание по делото, което тълкувано буквално би означавало и след приключване на устните състезания и би рефлектирало несъмнено върху бързината на процеса.
Девето, във въззивното производство, според нас, неоправдано се дава възможност на пропусналия срока за обжалване на решението въззиваев да подаде насрещна въззивна жалба, като по този начин се нарушава състезателното начало и правото на защита на въззивника.
Адмирираме забраните по чл. 277 от проекта за предявяване на нови искания и възражения пред въззивната инстанция и събирането на нови доказателства, които по вина на страната не са били посочени пред първата инстанция, като ефективни възможности за реализиране на основните цели на законодателните промени равенство на страните, бързина и справедливост на процеса.
Споделяме и правилността на разрешението по чл. 281, ал. 8 за препращане към мотивите на първоинстанционното решение.
Десето, най-сериозни са обаче възраженията ни в промените, касаещи касационното обжалване. Те, според нас, са един конгломерат от познатия ни вече институт на прегледа по реда на надзора и триинстанционното производство, което е сега действащо. Споделяме виждането, че последното е бавно, а за някои дела и ненужно. Имаме предвид трудовите дела. Смущаващи са общите формулировки в разпоредбите на чл. 289, ал. 1, т. 1 и 2 и ниския праг от 800 лв. на цената на иска за неподлежащите на касационно обжалване дела, както и предвидения общ ред за разглеждане на делото от ВКС в закрито съдебно заседание.
В чл. 295 се пренебрегва принципът на вземане на решението от състава на касационния съд с мнозинство с предоставянето на възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане, ако поне един от тримата съдии от ВКС я намери за допустима. Всички тези обстоятелства считаме, че нарушават стриктно спазваните за останалите инстанции принципи на гражданския процес и би следвало да се намери друго разрешение за касационното производство, което да им кореспондира чрез въвеждането на ясни и обективни критерии за класификацията на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове за процедурата пред ВКС и правомощията му.
Единадесето, в регламентацията на особените искови, охранителни, обезпечителни, изпълнителното, нотариалното и регистърното производство, според нас, няма съществени промени, а проектираните считаме, че няма да предизвикат затруднения при приложението им, ако бъдат приети в този вид.
Становището съм изготвила в писмен вид и ще го предам на председателя. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, за мнението и предложенията. Ние също водим протокол и ще помоля и следващите, които говорят, да се представят, за да можем да отбележим участниците в дискусията.
Никола Младенов: секретар на Кюстендилската адвокатска колегия.
Ще изложа становището на моите колеги по проекта за ГПК.
В мотивите към законопроекта за новия ГПК четем, че същият е изготвен в рамките на туининг проект по Програмата ФАР на Европейската комисия “Реформа на гражданския процес” с участието на експертки от Министерството на правосъдието и Австрийския център за правна компетентност. Това предполага, че в същия за заложени идеи, взети от австрийския граждански процесуален закон, които по необходимост са съчетани с основни положения от сега действащия ГПК с оглед гарантиране на приемственост в правната уредба. На практика се оказва, че проектът е изготвен от ограничен екип без участието на широк кръг експерти от съдебната система, от Правния институт към БАН, от преподаватели по право от водещите юридически факултети и представители на българската адвокатура. По информация на Висшия адвокатски съвет от работната група по подготовка на проекта са отстранени нашите колеги адвокатите Александър Караминков и Венелин Гачев. Идеите на проекта са представени за първи път на съдийската конференция, състояла се на 27 февруари до 1 март 2006 г. в град София. По повод на тази конференция ВАС е сезирал с протестно писмо министъра на правосъдието относно начина на изготвяне на проекта, липсата на широка юридическа дискусия по основни положения в него и неглижирането на българската адвокатура при изготвянето му.
Проектът за нов ГПК независимо от това съдържа редица положителни качества, които, според нас, са: ясен и издържан юридически изказ и език; стройна система на кодекса и прегледност на изложената материя; въвеждане на модерни правни институти и разрешения, съобразени с директивите на ЕС; регламентирана е и правната помощ в гражданския процес; създаване на условия за разтоварване на Върховния касационен съд от дела и превръщането му в катализатор на единна съдебна практика; приемственост в материята на общите правила, особените искови производства; обезпечителния и изпълнителния процес и охранителните производства.
Основният недостатък на проекта считаме, че е грубият радикализъм на проекта в областта на исковия процес и възприемането на принципно нова правна уредба, която е в противоречие както с близо 60 годишна гражданска процесуална практика, така и с правното чувство, традицията и правната култура на българското общество.
В мотивите на законопроекта е посочено, че центърът на реформата е фокусиран в общия исков процес, като се изхожда от разбирането, че недостатъците на действащата уредба могат да се преодолеят чрез комплекс от нови нормативни решения на исковото производство, за да се скъса със съществуващата като резултат от дългогодишната практика нагласа, че докато делото е висящо пред съда не е късно да бъдат предприети необходимите мерки за изясняване на делото от правна и фактическа страна. Тази дългогодишна нагласа на българското общество не може да бъде преодоляна с крайни драстични средства, единственият резултат от които биха били евентуално хиляди разбити човешки съдби, несправедливи съдебни решения и общо накърняване на чувството за справедливост и доверие към съдебната система, при положение, че същото и без друго не е особено развито. Справедливостта на съдебните актове, решаването на делото въз основата на действителните правоотношения на страните следва да остане основен принцип на гражданския процес. Вместо това австрийските експерти ни предлагат да го заменим с диктата на процесуалната процедура, на формализма, на безсмисленото създаване на правна книжнина. Материалното право, установяването на обективната истина, стремежът към справедливост сякаш са оставени на заден план. Високи дисциплиниращи изисквания, обвързани с преклузия на непредявените права, искания и възражения в определените срокове са в грубо противоречие с българския народен дух и правно съзнание, възпитани повече от столетие в по-либералните принципи на Южноевропейската правна култура.
Основен недостатък на законопроекта е именно исковият процес, замислен като център на реформата. Освен прокламираното господство на процедурата и формата над материалното право, същият съдържа и редица други конкретни недостатъци, като ще си позволя да набележа няколко от тях.
Както се отбелязва и в писмото на Висшия адвокатски съвет до министъра на правосъдието, силна загриженост у българската адвокатура буди режима на призоваване и връчване на съобщение чрез пощите. То не може да бъде ефикасно и създава предпоставки за унищожаване сигурността и доверието в правосъдието. Особено притеснително е връчването на съдебни книжа чрез депозиране, което на практика ще създаде възможност за евентуални злоупотреби. Пита се защо е изоставена почти напълно настоящата уредба за връчване на съобщенията, при положение, че особено след промените през последното десетилетие тя дава прилични и задоволителни резултати и в значителна степен намали възможността за отлагане на делата поради нередовност на призоваването.
Предвидената в чл. 53 от проекта делегация министърът на правосъдието да издаде наредба, с която да уреди процедурата по връчване и неговото удостоверяване, показва ясно, че независимо от 14-те текста в кодекса, уреждащи материята, същите ще бъдат допълнително тълкувани и разяснявани. Поради това смятаме, че проектът следва при регламентиране на тази материя да се върне към добре работещата и доказала се практика, още повече, че съгласно предвиденото в проекта връчването ще се затрудни значително и от предвиденото такова по местообитание на адресата, т.е. призовката не може да бъде връчена на лицето на улицата, ако той не желае да приеме същата, следва да бъде издирван и търсен само в дома, вилата, работата му и пр. местообитание.
Сега действащия кодекс урежда единствено възстановяването на сроковете. Новият проект с чл. 67-70 отива твърде далеч – възстановяване на предишно положение с последица от това, ако съдът допусне възстановяването да може и да оттегли постановеното в резултат на пропуснато в действие съдебно решение.
Производството пред районния съд като първа инстанция е уредено в два раздела: бързо производство, за което се прилагат и правилата за производство пред окръжния съд и заповедно производство. Диференцирането на отделни процедури пред районния и окръжния съд като първа инстанция не намира за нас разумно обяснение. Заповедното производство е създадено с оглед бързина на процеса, но същото поставя редица спорни въпроси. Не дублира ли то в известна степен производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебни изпълнителни основания с предвиденото в това производство връчване на препис от молбата и възможност за възражения. Относно какви вземания ще се прилага заповедното производство – договорни или такива от непозволено увреждане на неоснователно обогатяване. Какви доказателства ще обуславят вероятната основателност на иска. Как следва да процедира съда, ако искът е вероятно частично основателен. Например, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, което с оглед критериите за справедливост явно не може да бъде уважено в претендирания пълен размер. Ще може ли съдът да издава заповед за частично плащане.
Процедурата пред окръжния съд като първа инстанция е подробно детайлизирана и вероятно копирана по австрийски модел. Възприетата двойна размяна на книжа ще забави неоправдано разглеждането на делото Целта й е очевидно страните да влязат с открити карти в съдебното заседание с щателно и детайлно посочени доказателства, доводи, искания и възражения. Всеки, който обаче има опит от съдебната зала знае, че това е практически невъзможно, а в определени случаи неприемливо, дори опасно за защитата на страната. Голяма част от писмените доказателства, находящи се в държавни и общински учреждения са недостъпни за страните и се предоставят само въз основа на съдебно разпореждане. Твърде често яснота във фактите по делото внасят едва заключенията на вещите лица, обясненията на страните по реда на сега действащия чл. 114 от ГПК и свидетелските показания, които събрани във второто или третото заседание могат да тласнат пътя на защитата в съвсем нова посока и да предизвикат нова причинно следствена верига от доказателствени искания. Въведената преклузия на исканията и възраженията след отговора на исковата молба пред окръжния съд, респ. след първото съдебно заседание пред районния съд също считаме, че грубо нарушава правото на защита доколкото всяка грешка, която може да се дължи на небрежност на страната или на нейния адвокат, може да има за фаталните последици постановяване на процесуално законосъобразно, но не справедливо решение.
Съчетаването на някои чужди правни принципи със сега действащата уредба е довело до странни несъответствия. Така съгласно чл. 225 от проекта ищецът може да измени иска си до края на първото заседание пред районния съд, а пред окръжния съд само с допълнителната искове молба, която се подава при размяна на книжата преди съдебно заседание. В огромното число от случаи изменението на иска се изразява в увеличение или намаление на иска въз основа на резултатите от извършена съдебно счетоводна експертиза. Така е например при изчислението на изтекли лихви, при определяне на обезщетенията за имуществени вреди, при претенции за частични искове. Доколкото заключението на вещите лица винаги ще бъде дадено най-рано във второто съдебно заседание, то е преклудирана възможността на страната да увеличи или намали размера своя иск. По този начин вместо процесуална икономия чрез изменение на иска, следва да се предявява нов отделен иск.
Същевременно изменението на иска чрез заменяване на някои от страните с друго лице, което е далеч по-сложно като правна конструкция и практическа реализация, може да се осъществи при всяко положение на делото в първата инстанция.
В материята за постановяване на съдебни решения сериозни опасения предизвиква чуждия досега на българската правна традиция институт на неприсъственото решение. При положение, че постановяването му е обвързано с прецизна точно при призоваването, което е възложено на пощите, възприемането му в проекта буди сериозни възражения още повече, че е съчетано с друг чужд на българското право институт на така наречената оттегляемост на неприсъствено съдебно решение при доказване на причини за неявяване, включително и поради пропуски във връчването на книжата и призоваването.
Въззивното производство така, както е уредено, също търпи сериозни възражения. Особено несправедлива е забраната за предявяване на нови права и възражения за пръв път пред въззивната инстанция. Тази забрана обезсмисля правото на защита на страните. На практика страната не може да направи за пръв път възражение за погасителна давност на иска, дори тя да е явно изтекла; възражения за прихващане с насрещно, ликвидно и безспорно вземане; възражения за право на задържане или придобивна давност. Това ще доведе до несправедливи съдебни решения и недоверие в обективността и справедливостта на съда. В определени случаи навеждането на всички процесуални възражения за защита в първата инстанция е неоправдано и е въпрос на преценка излагането на определено възражение едва пред втората инстанция, съобразно становището, взето в решението на първоинстанционния съд.
В крайна сметка от позицията на адвокатурата считаме, че гражданският процес е и въпрос на творчество и на процесуална тактика и излагането на всички възражения при първоначалната размяна на книжа или в първото съдебно заседание при гледане на делото в районния съд би довело до разколебаване на защитната теза и дори до вреди за лицето, което представляваме.
Реформата в касационното обжалване заслужава подкрепа и определено е най-неотложна и належаща. Три годишното забавяне на трудовите дела във ВКС е пример за недостатъците на сега действащата процедура. Поради това разглеждането на касационните дела в открито съдебно заседание считаме, че е абсолютно безсмислено и води до неоправдано губене на време и средства за страните. Остава резонния въпрос доколко правилно са формулирани касационните основания в проекта. В тази връзка неясно е кой материално правен или процесуално правен въпрос, по който се е произнесъл съдът, е съществен и какъв е критерият за това. Какви следва да са тези въпроси, съществени за правото въобще или съществени за конкретно решаване на конкретния казус. Самото произнасяне по такъв въпрос от въззивния съд не може да бъде основание за касация, ако то не води до неправилност на постановеното решение. В противен случай би се стигнало до отмяна на решения, правилни като краен резултат, само поради това че съдът си е позволил доводи по определени съществени въпроси, които обаче с нищо не касаят правилността на постановения диспозитив. Може да се постави въпросът дали определението на ВКС по допустимостта на касационната жалба следва да подлежи на обжалване и пред кого.
Опасенията ни са предвид преходните разпоредби в проекта, предвиждащи, че висящите дела пред касационния съд ще се разглеждат по досегашния ред, ще създаде предпоставки поне за периода до разчистване на Върховния касационен съд от затрупани дела, да отхвърля с лека ръка подадените касационни жалби и да не ги допуска за разглеждане от Върховния касационен съд.
На последно място, макар и в по-малка степен, проектът съдържат определени нововъведения и в материята на изпълнителния процес очевидно с оглед идеята той да стане по-бърз и ефективен. В тази насока отново проектът робува на крайности в материята на обжалване действията на съдебния изпълнител. Предвижда се, че взискателят може да обжалва само отказа на съдебния изпълнител да извърши искано действие, както и спирането и прекратяването на производството, а длъжникът само постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Това е абсолютно неприемливо, според нас, с оглед гарантираното право на страните на защита в процеса. Защо взискателят и длъжникът да не могат да обжалват и оценката на описаната вещ, както и постановлението за възлагане на имота. В тази насока могат да бъдат посочени абсурдни примери, които съгласно уредбата на обжалването в проекта се оказват напълно реални като житейски хипотези. Възможно е съдебният изпълнител да започне изпълнително производство без изпълнителен лист. Длъжникът няма способ да се защити. Възможно се оказва съдебният изпълнител да възложи имот на каквато си пожелае цена и дори без да извърши публична продан по реда, предвиден в ГПК. Нито длъжникът, нито взискателят имат право да обжалват това крайно постановление. Могат да се приведат ред примери, при които този ограничителен режим може да доведе до неблагоприятни за взискателя и длъжника резултати. Ето защо следва да се предвиди възможността за обжалване най-малкото на определени обособени етапи в изпълнителния процес и едва необжалването им в срок да преклудира възможността да се обжалват вече извършени изпълнителни действия.
В заключение. Реформа на гражданското съдопроизводство безусловно е необходима. Дали тя ще стане по пътя на приемане на нов ГПК или чрез допълнение и изменение на сега действащия такъв, е въпрос на законодателна преценка. И в двата случая обаче това следва да става за сметка на приемственост и плавен преход в деликатната материя на исковия процес. Крайностите, заложени в предлаганата реформа, основани на забрани, ограничения, на войнстващ формализъм, не могат да бъдат възприети безкритично от българската адвокатура, на която проектът възлага цялата отговорност и негативи от предлаганите нови правни разрешения. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за подробно мотивираното становище.
В заседанието се включи и г-н Христо Бисеров.
Продължаваме с вашите мнения и предложения.
Румяна Бакалова: Окръжен съд Благоевград.
За краткото време, с което колегите разполагаха за запознаване с отделните текстове от новия проект, изразяваме следното становище.
Подкрепяме мнението на адвокатурата в Кюстендил, че промените в исковото производство са изключително радикални, които не съответстват на българските традиции и на начина на работа досега и мисля, че ще създадат големи проблеми. Освен това, е дадена възможност за едно непрекъснато участие на страните чрез обжалване на отделни действия на съда или пък изясняване на обстоятелства за правене на така наречените процеси в самия процес. Доколко обстоятелствата или пък представените доказателствени доказателства не са могли да бъдат представени своевременно страната и доколко е могла да узнае за тях, това мисля, че на практика изключително много ще забавя процеса, както има и други такива уловки в новия проект, които няма в никакъв случай да съдействат за бързината на правораздаването.
Също намираме, че става много формално и не винаги може да се отрази и да се установи обективната истина и процесът да е справедлив.
По отделните разпоредби.
Първо по редакцията на чл. 8, ал. 1 относно задължението на съда служебно да следи надлежното извършване на процесуалните действия на страните и да им съдейства за разкриване на обективната истина позволя такова тълкуване тази редакция, при което съдът може да допусне субективизъм и да помага на една от страните за сметка на другата, поради което препоръчваме евентуално да се формулират по-точно рамките на служебното начало, за да се намери балансът между състезателното и служебното начало.
По призоваването. Съдиите от гражданското отделение на Окръжен съд Благоевград също се присъединяват към изразеното дотук мнение, че въвеждането на основен способ за призоваване чрез пощата, при отчитане на състоянието на пощенските услуги в България поставя основателен въпрос дали няма да се блокира призоваването. Призоваванията при условията на чл. 45, ал. 5 - връчване на друго лице само ако адресатът е направил писмено искане за това до пощата, на практика обезсмисля призоваването по пощата. Чл. 42, ал. 6 задължава връчителят да отрази в разписката за връчване на призовката обстоятелствата по ал. 2 и 3 как ще се обезпечи изпълнението на това задължение, когато връчителят на призовката е пощенският служител.
Също имаме забележки и по института за възстановяване на предишно положение. Предвидената в чл. 67 и чл. 68 процедура по възстановяване предишното положение без изчерпателно изброяване на особените непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, ще доведе до субективизъм и до забавяне на процеса.
По подсъдността също считаме, че критерият, по който окръжните съдилища стават първоинстанционни – стават основни съдилища, не е прецизно направен. Според мен, би следвало по същността на делата, а не по размера и цената на иска. В чл. 118 се въвежда нов критерий за местна подсъдност при иск на потребител. Досега не сме работили с такова понятие, затова би следвало да се прецизира какво е определението на законодателя за потребител в процесуалното правоотношение.
В чл. 124, ал. 2 е предвидена възможност възражението за неподсъдност на делото по местонахождението на имота да се повдига до приключване на устните състезания в първата инстанция. Процесуално оправдано е, ако възражението се ограничи само в първото по делото заседание, а не до приключване на устните състезания, защото считаме, че това също би довело до забавяне на процеса.
В чл. 140 има разпоредба, която казва, че съдът направо връща исковата молба, ако установи, че искът е недопустим. Дадената формулировка за недопустимост на иска е много широка и в различните хипотези може да е различна. Недопустим е искът, ако не е подаден от страна на материалното правоотношение. Но евентуално може да се остави без движение тази искова молба и да се отстрани недостатъка. В този случай директно се пристъпва към прекратяване производството по делото, което считаме, че не е удачно.
Дадената с чл. 148 възможност чак до приключване на съдебното дирене страните да могат да въвеждат нови обстоятелства и да представят доказателства на практика считаме, че дава възможност пък и за злоупотреба с права. Не е посочено по какви критерии съдът може да се убеди, че страната, която прави искането, не е могла своевременно да опознае новите обстоятелства или да посочи и да представи новите доказателства. Точно тук едва ли не трябва да правим процес в процеса, за да установим. И ако въпреки това, съдът се позове на такива доказателства, които страната е била във възможност да представи, но не ги е представила, тъй като не е положила необходимата грижа, това ще рефлектира и ще се счита ли за процесуално нарушение.
По заповедното производство. Редакцията на чл. 152 позволява да се заключи, че и бланкетното и неаргументирано и неподкрепено с доказателства възражение, стига да е подадено в срок, е достатъчно съдът да постанови обезсилване на заповедта. В този случай действително работим напразно. Разумно е да се конкретизира, че възражението се уважава само, ако е подкрепено с доказателства или страната аргументирано се позовава на факти, изключващи отговорността й.
В доклада по делото, който прави окръжният съд като първа инстанция, е посочено, че трябва да се направи, но оттам нататък не е прецизирано дали е възможно съдът да е допуснал грешка в квалификацията. Възможно ли е съдът след като е направил такъв доклад, да го променя. Така както е формулиран текстът, стигаме до извода, че един път заковани рамките на процеса макар и грешно трябва да вървят в тези рамки.
В чл. 225, ал. 1 е посочено, че изменението на иска, когато последно може да се приеме пред районния съд, е до края на първото заседание. При регламентацията на действията на окръжен съд като първа инстанция е посочено когато трябва с насрещната искова молба, но ние считаме, че би трябвало и в окръжния съд да има такава възможност страната с оглед събирането на повече доказателства към този момент.
За касационното обжалване подкрепяме мнението, че формулировките са направени общо и не са съобразени с отделните интереси на всеки един от гражданите, който иска да има достъп до правосъдието, създават възможност за субективизъм. Непрецизно са формулирани.
Окръжният съд - Благоевград, не възприема редакцията на чл. 293, ал. 2, да препоръчваме на Върховния касационен съд кои касационни жалби да приеме за разглеждане.
За обезпечителното производство, което за момента не се променя с новия ГПК, ние имаме една препоръка с оглед житейските ситуации. Постоянна е практиката, че отмяна на обезпечителна мярка може да иска страна по делото. Често пъти се получава, че обезпечителната мярка е засегнала трето лице, тъй като този, който иска обезпечението не е охранил интересите си. Например, е насложена възбрана на имот, който към момента на възбраняването е бил собственост на трето лице. Това трето лице не може да тегли кредити, защото имотът му е възбранен. Същевременно не може по реда на отмяна на обезпечението да иска отмяна на тази обезпечителна мярка, защото не е страна и на практика много хора са затруднени от тези разпоредби на закона. Препоръката ни е да се даде възможност не само страна да иска отмяна на обезпечението, а и третото лице, което е засегнато по един или друг начин от тази мярка.
Това, което адмирираме в проекта за нов ГПК е възможността въззивната инстанция да не повтаря мотивите на първоинстанционния съд, когато изцяло ги подкрепя и правно и фактически, защото действително абсолютно безсмислено е дълга фактическа обстановка да я преповтаряме. То е формулирано само, когато решението го оставяме в сила. Предлагаме въззивната инстанция да не преповтаря фактическата обстановка, дори когато не го оставя в сила решението, но се подкрепя тази фактическа обстановка от данните по делото. Въззивната инстанция е съгласна. Да не се пишат мотиви за тази фактическа обстановка, а само когато решението се отменя поради нарушение на материалния закон, т.е. в решението да излагаме правната страна, правните изводи на основание на които отменяме постановеното решение. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Други желаещи да вземат отношение? Народните представители също могат да се включат в дискусията.
Други предварително подготвени становища има ли?
Нека да продължим с изказванията. Мисля, че са полезни тези въвеждащи становища, тъй като те очертават целия кръг от институти, в които с въвеждат промени и поставят редица въпрос.
Заповядайте, г-жо Иванова.
Иглика Иванова: 13 многомандатен избирателен район.
Аз мисля, че моето становище по този проект е много критично, но както разбирам, то кореспондира с вашите.
Аз мисля, че този проект за нов ГПК не постига целите - бързина и ефективност на гражданското съдопроизводство. Съществуват редица правила, които са буквално възпроизведени от досега действащия ГПК, без да се отчита промяната в отношенията и в обстановката. Например, пише: “призоваване чрез телеграми”. Телеграми от една година в Република България няма. Безсмислен текст, неприложим.
Размерът на несеквестираната част от трудовото възнаграждение е преписано дословно така, както е сега, а тези цифри са от преди 6 години, ако не ме лъже паметта. Нещата много се измениха. Дори и базата да е минимална работна заплата, никаква промяна не се предвижда.
Възможности да се състави нотариален акт с черно мастило написан на ръка. В кой век живеем? Откога не сте виждали нотариален акт, написан на ръка. В най-добрия случай някъде около 50-те години на миналия век.
Да не говорим за протоколите в съдебно заседание. Такава разпоредба, каквато съществува сега и е възпроизведена, може да се приеме само ако за първи път влизате в съдебна зала или никой не е влизал. Всички знаем как се съставя протоколът, още повече има изискване той да отразява исканията и становищата на страните. Ако съдът ще седне да го съставя след три дни и да пише протокол от съдебното заседание, как ще го направи. По сведения на очевидци? Нали се пише протоколът, подписва се от съдията, прилага се към делото и продължаваме нататък. Това е трайна практика. Неприложима е тази остаряла разпоредба.
В общи линии, без да изпадат в детайли, това, което всички вие казахте – призоваването е един от най-големите проблеми на съдопроизводството, не е решен въпросът. Една много тромава система, изведена и възложена на пощите, извън системата, извън контрола на съда, на практика може буквално спазвайки разпоредбите на закона човек да не разбере, че е бил ответник по дело, което е недопустимо.
Когато ставаха последните промени в гражданската регистрация един от мотивите да се въведе постоянен адрес, беше именно този – държавата да може да комуникира с гражданите. Имаше се предвид данъчните и съдебните органи, т.е. този адрес, който всеки заявява като постоянен трябва да има някакъв смисъл. Тук имаше една формулировка в текстовете, но да не го търся сега – “друг адрес”. Какъв друг адрес? На стринка му, на кого? Какво значи “друг адрес”? Има постоянен адрес има и настоящ адрес. Това са термини, с които работи законът и нормално е, ако някой гражданин, не се съобразява с това си задължение към държавата, да понесе последиците. Но не да се закачи, дори да не се пусне в пощенската кутия, а да се закачи отгоре. Извинявайте, несериозно е. По този начин един уважаващ себе си съд не може да постъпва.
Следващата основна забележка. Аз лично мисля, че няма никакво логично обяснение за огромната разлика, която се дава като производство пред първа инстанция, в зависимост от това кой съд гледа делото – районен или окръжен. Не мога да намеря логика. Ако се твърди, че ще се постигне бързина, не е така. Аз си дадох труда да направя една малка сметка. При перфектно действие на съда, на пощите в качеството им на връчители на служебните книжа, и на страните, което просто на практика не се случва – прави 105 дни, което е точно 3.5 месеца – най-малкият възможен срок между постъпването на молбата в съда и насрочването. Никаква бързина не гарантира това. Отиваме някъде най-малко половин година докато делото влезе изобщо за разглеждане в съда.
На мен лично не ми стана ясно задължителна ли е адвокатската защита по граждански дела или не. Аз в битието си на адвокат, четейки този закон, бих постъпила така. Да, ще подпиша жалбата и ще приложа пълномощно, съгласно което съм упълномощена да съставя жалба. Законът е изпълнен. Но това ли е смисълът, това ли се цели или се цели ефективно гражданите да бъдат представлявани от компетентни квалифицирани лица – от адвокати.
И оттам какво правим с другите процесуални представители? Да, запазени са категориите. Но няма изисквания тези лица да имат юридическо образование. От една страна, ние им гласуваме доверие, че те са в състояние да защитят интересите на дадено лице през време на целия процес, но не и да подпишат жалбата. Има едно разминаване, което, според мен, трябва да е ясно: Да или Не. Даже някъде се появяваше и терминът: “необходимост от участие на адвокат” по граждански дела. Не знам какво са имали предвид. Не можах да го разбера кога ще бъде задължителна тази защита.
Тази система на насрещни въззивни и касационни жалби също мисля, че не намира оправдание. Това само допълнително затормозява процеса – книжа след книжа. Имате право на жалба въззивна и касационна, имате право на отговор и толкова. Това изчерпва становищата на страните.
Що се касае за критериите за касационното обжалване, колеги, категорично не мога да се съглася с това, което е записано. Толкова разтегливи, толкова субективни критерии. Ако започнем да задаваме въпроси, тръгваме от основния.
Практиката като източник на правото. Мен специално са ме учили преди много години вярно, че това е характерно за една друга правна система, а не тази към която принадлежим ние. Изведнъж практиката на върховния съд става източник на правото. Какво значи да няма практика? Значи ако по един нов закон съдът постанови веднъж едно решение и край, до там. Практика на Върховния съд няма да има повече, няма да се гледат повече дела. Противоречива практика. Ако има 20 решения в един смисъл и едно обратно, това противоречива практика ли е? Да или не? Въобще не е ясно.
Освен това, като четем внимателно този текст: “ако има трайна практика, еднопосочна на Върховния съд, но решението й противоречи, излиза, че то не подлежи на касационно обжалване, което, съгласете се, е един абсурд.
Както правилно казахте вие колега от Благоевградския окръжен съд. Извинявайте, но най-малко несериозно е съдът, който днес е постановил решение, убеден в своята правота, утре да препоръча и то на по-горния съд, да касира собственото му решение. Това са дори смехотворни предложения, които са залегнали.
Освен това, не мисля, че ще допринесе за бързина възможността веднъж Върховният съд да прецени дали да вземе за разглеждане жалбата и втори път евентуално в друг състав, да я разглежда. Защо трябва два пъти да се занимава, на мен лично не ми е ясно.
По отношение на брачния процес. Там са направени някакви малки изменения, които само са накъсали процеса. Има или няма помирително заседание при искова молба, не е много ясно. Какво значи продължава делото? Делото продължава, когато едната страна се противопостави на медиацията. Кога продължава? В следващо заседание? Това първото какво е? По доказателства ли е? Нищо не е ясно. И на този фон при едно взаимно категорично, твърди и непоколебимо и т.н. взаимно съгласие, ние отново включваме помирително заседание. Защо? Кому е нужно това?
Друг важен въпрос за привременните мерки не е получил разрешение. Съдът някога постановява привременни мерки. Това е нещо, което трябва да стане едва ли не преди да започне делото, защото се касае действително за спешни и неотложни неща.
Аз ви казах, че няма да се задълбочавам в подробности, но сега се сещам за нещо, което колеги от Софийския съд споделиха. При категориите лица, които се освобождават от държавни такси, не са предвидени служебните защитници. Вие сте назначен от съда защитник. Оказва ви да внесете такса по жалбата. Какво правите. Плащате за лицето, което представлявате от собствения си джоб. Никъде и никой не ви е предвидил тези средства и съответно без движение, прекратява, връща. Толкова.
Това е в най-общи линии. Другите неща са по-детайлни и сега няма да ви занимавам. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Иванова. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Колеги, аз искам да обясня общо взето нежеланието към този момент на членовете на Комисията по правни въпроси да се изказваме, тъй като вчера в течение на три часа ние подробно обсъдихме проекта на Гражданския процесуален кодекс, който е предложен. Колегата Иванова отсъстваше от това заседание.
Това, което аз чух вчера и особено това, което чух днес, след всички критики на този проект, който ни беше представен, у мен чисто обяснимо се появява желанието все пак да кажа на тези, които са го прочели, че този проект има и своите положителни страни, че той изобщо не е толкова лош, колкото излиза от обсъжданията, които правим вече втори ден.
Нека да си признаем, че в съдебната система в гражданското правораздаване такова, каквото съществува в момента, има сериозни проблеми и най-големият от тях е липсата на бързина, а оттам и липсата на ефективност на гражданския процес. Именно това е задачата, която са поставили пред себе си авторите на този проект и в крайна сметка правителството, което го внася за разглеждане в парламента. Тук естествено е, че бързината на процеса се бие с възможността на страните максимално да защитят своите интереси и своите права.
И именно задачата на Комисията по правни въпроси, независимо от това дали възприемам варианта за приемане на нов Граждански процесуален кодекс или просто ЗИД на съществуващия закон, в крайна сметка трябва да реши. Всъщност проблемните теми са няколко.
Според мен, най-сериозната от тях възможността за твърде ранно преклодиране на възможностите на страните да сочат доказателства. Това е един от основните проблеми, който в изпълнение на идеята да се осигури бързина на процеса. Практически вече доказателства така, както разписва проектът, могат да се сочат пред първата инстанция и в нейния ранен етап. По-късно могат да се сочат само нови доказателства, само новооткрити, само ново узнати от страните. Безспорно, ако се възприеме този принцип, с него кореспондира принципа на служебното начало. Няма как, ако страните могат да сочат доказателства само в най-ранната фаза на процеса, съдът да не е длъжен да им дава указания за това кое счита за спорно и безспорно, кои факти трябва да бъдат доказвани и да бъдат събирани допълнителни доказателства и даже каква е правната квалификация.
Разбира се, тук отново има проблеми, защото докладът, който е разписан подробно на няколко места в проекта, доста изчерпателно предвижда на какво трябва да се спре съдията-докладчик. Тук не е посочено как ще се отстраняват пороците на този доклад, ако например, самият съдия в тази ранна фаза обърка правната квалификация и насочи страните в една невярна посока, което би опорочило в крайна сметка целия процес. С тази идея за бързина в процеса и с изчерпване на възможността страните да сочат доказателства в самото начало на процеса кореспондира и задължителното участие на адвокатите в изготвянето на книжата, които си разменят пред окръжния съд. Няма как страните сами да се справят с това, след като това води след себе си толкова сериозни ограничения. На практика те биха проиграли своите интереси още в тази изключително ранна фаза на делото. Иначе това ограничение, както счита Съветът по законодателството към Народното събрание на конституционни права на гражданите кореспондира с основната идея да се търси бързина в процеса. И тук трябва да си дадем сметка, че ако искаме да направим процесът по-бърз, няма как това да не доведе в някои случаи до ограничаване правата на страните. Аз лично виждам нашата задача именно в тази посока да търсим разумния баланс за това във всяко едно законодателно решение.
Безспорно е, че проблемите са много. Ясно е, че призоваването не може да остане в този вид. Ясно е, че няма как правилата да се уреждат с допълнителна наредба, а да не бъдат посочени в самия кодекс. Ясно е, че трябва да има основно производство пред районния съд. За сега има само заповедното и само бързото производство. Ясни са и другите проблеми.
Ще ползваме всички предложения, които бяха дадени именно в тази посока да търсим разумния баланс между тези две големи задачи, които има този проект на кодекс. Иначе той има своите положителни страни, според мен, а именно за това, че предлага един вариант, наистина до първото заседание може би ще се случи в рамките на три месеца, но след това дайте си сметка колко бързо ще протече целия процес. На практика пред втората инстанция няма да се сочат нови доказателства. На практика тя може да приключи и в едно заседание.
А случаите на касация дали ще има или не касационно обжалване, според мен, тук ще има съществен ремонт.
Това законодателно решение, което дава кодексът, може би е обусловено и от това, че сред авторите на проекта са предимно съдии от Върховния касационен съд. Може би те са били предимно ръководени от идеята, че ВКС в момента е изключително много натоварен и от желанието да се разтоварят от работа, което ние ще се постараем да не допускаме, изготвяйки крайния вариант.
В общи линии това е моето становище в защита на този проект, за който продължавам да твърдя, че има и своите положителни страни.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Вече се зароди полемика. Отбеляза се, че целта на проекта е да се даде по-голяма бързина. Чуха се аргументи, че той с някои от промените създава такава бързина. Други се оспорват, независимо че са подчинени на тази идея, дали няма да предизвикат обратен ефект. И по този и по други въпроси можем вече да съпоставим доста от изразените мнения и да се потърсят допълнителни аргументи и разрешения.
Г-н Димитров има думата. След това Вие, г-жо Антонова.
Филип Димитров:
Аз си мисля, че ние с много лека ръка казваме, че тепърва ще решаваме дали да бъде нов проект или проект за изменение и допълнение на съществуващия ГПК и след това започваме да коментираме останалите въпроси. Мисля, че това е фундаментален въпрос, защото той в човешкия смисъл на нещата определя начина, по който се подхожда към самия ГПК.
Очевидно е, че има няколко групи проблеми, които има смисъл да бъдат адресирани и по които има смисъл да се мисли за тяхното променяне в някакъв смисъл. Очевидно има детайли, по които ние трудно ще се разберем. Аз, например, за разлика от колегата съм категорично на становището, че насрещната въззивна жалба е нещо много интелигентно, защото това всъщност дава възможност на адвокатите да не настояват непременно да обжалват всяко едно решение и да задвижват процедурата, а да се включат само, ако другата страна направи това – нещо, което ако не стане, една цяла втора инстанция се спестява на съдопроизводството. Но това са детайли.
Идеята, че трябва да се пише нов ГПК вече вдъхновява към намираме на много и нови открития, които трябва да бъдат вложени вътре и по някакъв начин служи като оправдание за това да се изчоплят разрешения, които едва ли допринасят кой знае колко на решаването на съществуващите проблеми, но те някак си оправдават този грандиозитет на новия Граждански процесуален кодекс.
За практикуващия юрист вероятно въпросът за това да бъде променена цялата тази конструкция се свежда не само до този съвсем реален проблем с практиката на Върховния съд. Ако щете дори самият факт, че това, което по стария ГПК е чл.97, ал. 4, а тук е предадено в два текста (чл. 130 и нещо) трябва да смени своето название вече, е някакво разлюляване на сигурността на практикуващия юрист, което едва ли е в полза на гражданите, които ще разчитат на него.
Не виждам никакво разумно основание, поради което да бъде създаван нов Граждански процесуален кодекс, освен всеобхватната лудост, обзела българското законотворство, според което трябва по всички въпроси да има чисто нови закони. Тази тенденция, между другото си спомням, че започна да се заражда някъде 80-те години – тя не е привилегия на новото време и на промените, но тогава я отдавах на лошия режим, под който живеем, а сега виждам, че какъвто и да е режимът, спонтанният порив към творчество продължава да напира. Ето защо ми се струва, че това може би е първият въпрос, който си струва да бъде решен.
Очевидно темата с призоваванията е неудачно решена.
По темата за начина, по който трябва да бъде преклодирана възможността за въвеждане на доказателства в процеса, тук вече нещата наистина са въпрос на избор. Не може да искаме бърза процедура, ако това е целта ни, ако смятаме, че това е задачата, която стои пред България в момента да ускори гражданската процедура, ако искаме това наистина не можем да си позволим да оставим онова, бих казал, волно пространство за тактически ходове, законни хитрувания, каквито всички сме прилагали, но просто това се решава или – или.
В същото време наистина не разбирам тази драматична разлика в характера на районния и окръжния съд. Има сигурно някаква логика, по която ние можем да приемем, че голяма част от гражданското производство трябва да отиде в окръжния съд, не съм сигурен, че я споделям, но при положение, че така или иначе ще оставим нещо повече от заповедните производства в районния съд, тогава разликата в процедурата за мен остава необяснима. Очевидно не ми достига интелигентност, за да схвана причините за това.
Темата за служебното начало – това, което ме плаши в него е, че винаги пътят към ада е постлан с добри желания. Много неща се изговориха в дебатите в комисията за суровия начин, по който при предишно изменение на ГПК парламентът се е отнесъл към моментите, в които служебното начало се проявява там. В крайна сметка принципът е състезателността. Идеята, която развива г-жа Манолова за това колко хубаво ще бъде съдът при едни такива доста по-стриктни възможности за представяне на доказателствата трябва да помогне на страните е хубава, само че лошото е, че тя много лесно може да се изроди в това съдът да подкара било поради недостатъчна дистанцираност, било поради недостатъчна компетентност, защото това също може да се случи. Има съдии, за съжаление, на разни места, които не са чак толкова компетентни. Това би могло да бъде и едно от обясненията защо всичко да бъде в окръжния съд. Но така или иначе по едната и по другата причина съдът би могъл да затлачи процеса чрез пращане на страните в погрешна посока, от която след това и следващите инстанции да не могат да се оправят. Нека поне, ако някой ще бъде наказван, да си бъде сам виновен. Мисля, че тази логика би трябвало да важи и за гражданския процес, ако ние претендираме, че мислим като свободни хора.
На последно място, което не е последно, но за да не става прекалено дълго това изложение, цялата конструкция около касацията е всъщност израз на някаква болка – хем не ни е таман настоящата касация, хем някак си съзнаваме, че старата процедура на преглед по реда на надзора и тя не е таман, и се мъчим някак си да излавираме между тези неща. Има нещо абсолютно абсурдно и нелепо, както беше изтъкнато в това, че въззивният съд ще препоръчва на касационния съд дали да разгледа жалбите или не. Това е нелепо. Това означава, че ако той е последователен и що-годе е съставен от разумни хора, те би трябвало да препоръчат на касационния съд да не се занимава с тая жалба. Защото с какви очи аз пиша днес едно решение, а утре чакам да ми го отменят. Трябва нещо да не е в ред в решението или в мен.
Спирам дотук. Всъщност сигурно могат да се кажат още много неща, но сума сумарно има институти, които вероятно си струва да бъдат възприети. Вероятно неудържимият порив към това би могъл да бъде малко смекчен, ако нещата минат като изменение на сега действащия закон.
На последно място, не започваме с година първа, казах го и преди в комисията, където беше възприето като политическо изказване, но така или иначе и тези, които са си въобразявали, че започват от година първа, и са написали предишния Граждански процесуален кодекс са се видели принудени да препишат 2/3 от стария в него, само дето са сменили текстовете, за да може опитният юрист, който прави асоциацията кое къде се намира, изведнъж да се обърка. Друга по-голяма файда от това наистина не виждам.
Христо Бисеров:
Може ли една реплика.
Янаки Стоилов:
Може. Ако искате да реагирате конкретно. Искате ли думата, г-н Бисеров?
Христо Бисеров:
Няма ли да стане по-интересно, ако има реплика.
Аз искам да направя реплика на г-н Димитров. Аз се съгласявам с по-голямата част от неговите забележки, които направи и по състезателното начало, и по въззивното, и по касационното производство, но аз искам под формата на реплика да коментирам първата му част от изказването за това дали има нужда от нов ГПК.
Г-н Димитров, ако ние изцяло уважим аргументите не само защото са Ваши, а по принцип, никога няма да имаме нов ГПК. А след толкова много изменения на този закон, можем ли да направим преценка, че може би е дошло времето за нова кодификация. Защото това също би могъл да бъде правилен подход, а не само защото ще имаме проблеми със съдебната практика, да не правим нов закон. Защо да не правим нов закон? Той има над 50 изменения. Аз не защищавам непременно тезата за нов кодекс, но не смятам, че така с лека ръка трябва да отхвърляме идеята за нов кодекс.
Ще ми се по-скоро да направим една малко по-различна преценка, за която стана вчера дума на заседанието. Може ли днешната съдебна система да поеме три нови процесуални закона изведнъж. Всъщност това е въпросът. Не може да поеме нов ГПК? Може и още как. Въпросът е може ли да го поеме при наличието на нов НПК и нов АПК.
При тази ситуация има и едно междинно виждане, ако мога да го нарека междинно, което аз по-скоро възприемам. Да, ние имаме нужда от нов ГПК, от ново кодифициране на материята, но може би можем да го направим по-бавно и по-приемливо за практикуващите юристи. Т.е. българското Народно събрание няма пречка да гледа нов ГПК, няма пречка да го приеме на първо четене, няма пречка да започне да работи бавно и напоително на второ четене, така че да даде възможност на практикуващите юристи през това време да заработят с другите процесуални закони.
Ето това е един подход, който аз ви предлагам под формата на реплика, който също би могъл да намери баланса между двете крайности. Защото едната крайност е бързо да се приеме.
Янаки Стоилов:
Въвличаме се в още една дискусия, която има и политически очертания и какво парламентът е поел като ангажимент да извърши. Аз не ограничавам с този политически аргумент, но наистина трябва да намерим варианта между двете неща – ние в близко време да имаме конкретен резултат, който води до реални промени. Въпросът е в каква форма това да стане.
Г-жо Манолова, Вие също ли под формата на реплика.
Мая Манолова:
Имам една реплика във връзка с това, което каза колегата Бисеров.
Независимо от това какъв подход възприемаме и даже независимо от това дали ще приемем на първо четене и ще го оставим да отлежава или да се доработва от работната група, която го е започнала, при всички случаи ние не трябва да забравяме, независимо от всички ангажименти, които е поело правителството или предишното правителство или парламентът, не трябва все пак да забравяме, че ние имаме проблеми в правораздаването, в гражданското съдопроизводство, които много добре ги знаем тези, които сме свързани със системата, на които много остро реагират българските граждани на първо място, така че ако ще работим бавно и напоително този кодекс, трябва преди това да се разбързаме и поне основните неща, които са належащи, а именно ускоряване на процеса във формата на един Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, да ги направим. Защото иначе всичките ни добри намерения, които заложихме и в Наказателно-процесуалния кодекс и в Административнопроцесуалния кодекс няма да бъдат така пълноценни, тъй като гражданското правораздаване, което е най-важното, ще остане в дисбаланс с другите два закона.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, искате ли да отговорите.
Филип Димитров:
Да. По отношение на това, което каза г-н Бисеров. Той очевидно изхожда от идеята, че е хубаво да се пишат нови закони. Аз мисля, че това е лошо, освен когато се третира неуредена материя. Когато има уредена материя върху която има закон, мисля, че е хубаво, когато това се налага законите да се изменят, но не мисля, че е някаква ценност да се пишат нови закони. В този смисъл и цялата тема за кодификацията. Всъщност кодификацията също не е ценност. Тя е улеснение, тя е удобство, тя е нещо, което ние ценим, но не може да бъде въвеждана в някаква абстрактна ценност. Това не засяга проблема с ГПК в момента. Няма никакъв разумен довод в полза на идеята да се пишат нови закони по принцип. А в случая 2/3 от ГПК остава същия така или иначе и няма как да не останат, защото има си хас и тях да променяме.
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Антонова. След това г-н Арабаджиев.
Надя Антонова:
Уважаеми колеги, аз искам да кажа съвсем накратко своето становище, което ще бъде подчинено изцяло на практическото приложение на ГПК, без да се занимаваме с политика, доктрина и пр., тъй като мисля, че това е предметът на настоящото ни заседание.
Бих искала да кажа, че съм много приятно впечатлена, но не изненадана от становището на колегите, които го представиха пред нас от Кюстендилския окръжен съд, от адвокатурата от Благоевград, което показва, че нашата магистратура и нашата адвокатура се състои от едни високо квалифицирани специалисти и ми е много приятно да го констатирам това. Аз 10 години от моята практика съм била съдия във Видин и шеф на районния съд и 10 години съм била адвокат. Цивилист съм в известна степен, доколкото може така да се каже, и ГПК съм го прилагала и от двете страни.
Колеги, това което споделяте пред нас и колегите от Комисията по правни въпроси излагат аз споделям в изключителна степен. Колегите от практиката посочват проблемите на новия проект в онези места, в които и аз смятам, че има проблеми: за призоваванията и пр., за касационната инстанция и ми е добре, че аз чух тук още допълнителни аргументи в полза на твърдението, че призоваванията и касацията не са добре уредени, както и някои други неща.
Кодексът обаче, според мен, има и добри страни. Нещата не са еднозначни. Добро, според мен, е въвеждането на служебното начало. Колеги, знаете кога се изостави служебното начало в гражданския процес и знаете до какви недобри резултати доведе това и се наложи изоставеното служебно начало да бъде въвеждано отново по друг тълкувателен път. За това е добре да има служебно начало. Разбира се, по начина по който се поднася на нас в проекта, махалото се е задвижило в другата посока, като служебното начало получава много сериозно развитие с всичките възможности от изопачаване в прилагането му, включително и служебното начало да бъде ползвано в интерес на една от страните. Но трябва да има такова служебно начало в името на справедливостта, и в името на истината, а в крайна сметка и затова, че гражданският процес е човешка дейност – и страната, и адвоката, и съдията, като хора, като човеци, които са смъртни, може и да сбъркат и е добре за такава грешка да не бъдат наказвани по един много сериозен начин чрез отхвърляне на исковете им и пр. Та затова служебното начало нека да го има, разбира се, коригирано.
Друго достойнство, което аз забелязвам в новия кодекс е как е решен въпроса за жалбите за бавност. Жалбите за бавност, според мен, нямаха никакво практическо приложение до момента. Сега в новия проект се предвижда, като се подаде жалба за бавност, се подава до съда, който е забавил действията и му се дава възможност на самия съд да отстрани тази бавност, което е добре за страната, която го е поискала, вместо да се развива това досадно производство пред по-горната инстанция за бавност.
На колегите какво искам да кажа като недостатък, според мен, или по-точно да го коментираме, ако желаете, вън от съображенията, споделени до момента.
В частта досежно доказателствата. Сигурна съм, че вие сте обърнали внимание на новата редакция на свидетелските показания. Разширява се възможността за ползване на свидетелски показания, а именно действащия чл. 133 не е възпроизведен буквално, като действащите буква “г” и буква “д” са изоставени, т.е. забраната за свидетелски показания се намалява. Разширява се приложното поле на показанията на свидетелите. Не знам как смятате вие. Удачно ли е това? Ние, от една страна, по други процесуални закони въвеждаме правила на защита за свидетели, а тук по ГПК разширяваме приложното поле на свидетелските показания и то, според мен, по едни много недопустими начини, противоречащи на общите принципи, а сигурно и на някои императивна законова норма, като например: Изоставя се чл. 133, бук. “г” и бук. “д”, което означава, че задължения установени с писмен документ, тяхното изпълнение може да се доказва със свидетелски показания. Как ви звучи това практически? Зле звучи. Аз съм водила такива дела и за двете страни знам какво е.
Създава се необходимостта изменението на писмени съглашения вече да могат да бъдат доказвани със свидетелски показания, което противоречи и на принципа, след като основният договор в писмена форма, моля бъдете любезни всички изменения и допълнения да се правят в същата форма. Струва ми се, че това не е удачно решение.
Пак в частта досежно доказателствата, става дума за вещите лица. Ние в други процесуални закони имаме сполучливо решение за повторни, за допълнителни експертизи – нещо, което в този ГПК при цялата му претенция за съвременност няма. Допълнителни и повторни експертизи и тричленни експертизи не са регламентирани. Не знам дали сте обърнали внимание на това. Изоставена е възможността да се иска нова тройна експертиза. Мен ми се ще тази материя да бъде регламентирана по-добре, защото всички знаем каква е ролята на вещите лица в един процес. Не бива вещото лице да се превръща в господар на процеса. Нали така, колеги? Когато едно вещо лице – една тройна експертиза няма възможност да бъде заменена, на вас ви е ясно за какво става въпрос. Тази тройна експертиза практически решава делото. А когато експертите знаят, че има възможност да бъде подменена тяхната експертиза, т.е. да не им се плати за този труд и да има нова тройна експертиза, това им действа дисциплиниращо и влияе върху обективността на заключението. Поне аз така си мисля. По същия начин стои въпроса и с повторната експертиза. Не може едно вещо лице да даде експертизата, без да има възможност за повторна експертиза.
Колеги, по въпроса за цената на иска. Сигурно сте обърнали внимание, че има нова регламентация на цената на иска, като цената на някои искове се увеличава 4 пъти, което рефлектира знаете как върху държавната такса – и тя четири пъти се увеличава. Може и да се налага, но не намирам никакви мотиви. Когато затрудняваш достъпа до правосъдие 4 пъти, според мен, вносителят е длъжен да предложи много сериозни мотиви, които аз не намирам.
Друг въпрос, който не коментирахме, е въпросът за ролята на прокурора в гражданския процес. Когато ние обсъждахме НПК, там също се постави въпросът за прокурора и възможността му да предявява граждански иск в наказателния процес. Нашата Правна комисия този въпрос го изостави, не го обсъждахме, не го променяхме, като считаме, че мястото му е в ГПК. Ще ми се да чуя и вашето мнение има ли място прокурорът в гражданския процес и като какъв участник в такъв граждански процес.
Категорично възразявам, колкото и да не е типично за един адвокат, да говори категорично, но аз съм силно впечатлена от неоттегляемостта на съдебните решения – заповедното производство. Това е институт, който не е познат на нашето право. Това, че искът бил вероятно основателен, не е основание да се постановява едно необжалваемо съдебно решение, защото искът има най-малко два параметъра – основателност знаем, но размерът му. Какво правим за размера на иска в тази ситуация при неимуществените вреди.
Неприсъственото решение по същия начин. Една страна, която не се е явила в процеса, дори и в най-тежкия случай – небрежна, умишлено не се е явила, значи няма основание да бъде наказана толкова тежко с едно необжалваемо съдебно решение. Никого не искам да засягам, о така излиза, че веднъж постановено съдебното решение в тия два случая, съдията, който го е постановил, от него зависи дали да го оттегли, дали да обезсили заповедта. Не е добре еднолично да се решават тези неща. Това като го свържем с възможността в касационното производство, въззивният съдия, чието решение се обжалва, да преценява има ли наличие на касационно основание, става много. И много ми прилича на наказателния процес за неизменност на съдебния състав – нещо, което считам, че е недопустимо в гражданския процес.
Това е, което най-общо, което искам да кажа и което не се сподели до момента от колегите от двете страни на масата. Много ми е интересно да чуя вашето мнение по въпросите, които поставих, ако, разбира се, прецените да го споделите. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Арабаджиев вие искахте думата. След това отново могат да се включат колеги от домакините.
Александър Арабаджиев:
Благодаря ви, г-н Председател. Аз ще бъда съвсем кратък, още повече, че изказалите се на днешното заседание поставиха доста от въпросите, които аз исках да засегна, които, разбира се, няма да повтарям.
Аз нямах възможност да участвам на вчерашното заседание на Комисията по правни въпроси и затова ще изразя само някои съображения по принцип, свързани с необходимостта от реформа на гражданското правораздаване.
Веднага заявявам, че съм привърженик на тази реформа. След малко ще кажа защо. Преди това искам да се обърна към колегите – нашите домакини тук, използвайки провеждащото се световно първенство по футбол. В момента тече мач, който ние не гледаме, искам да направя едно позоваване към футболния съдия Колина, известен съдия, който в едно интервю каза: Аз обичам да гледам мачове, включително и на запис, за да познавам футболната игра, да разпознавам логиката, да си изграждам чувство към играта, за да мога преди да надуя свирката да преценя ситуацията и дали решението, което се готвя да взема, добре ще се отрази на тази ситуация. С всички условности на коректността на този пример, аз искам да кажа, че намирам за много добра тази среща, която провеждаме в момента и да благодаря на колегите, които взимат участие в нея, още повече, че тук се оформя едно мнение, което аз силно поддържам, че каквото и да правим ние оттук нататък като Правна комисия и като парламент, трябва максимално да разширим възможността за дискусии и за възприемане на мнения. Ние няма защо да бързаме. Вярно е, че този въпрос фигтурира в докладите на Европейската комисия, но това е типичен пример за това как ние ще си вкараме даден въпрос в тия доклади. Просто инициативата за правенето на този закон идва оттук, ние сме казали, че ще правим нов Граждански процесуален кодекс и онзи ден комисията каза: Не е приет новият Граждански процесуален кодекс. Не е приет и няма скоро да бъде приет, според мен и не бива да бъде приет скоро.
Същевременно аз съм привърженик на реформата. Защото това, което стана в гражданския процес през 90-те години не беше на практика добре обмислена реформа. Много от въпросите, Вие самия казахте г-н Председател, имат някакво политическо измерение, не в смисъла, в който ние говорим за политика, а в смисъла, когато говорим за служебно начало, ти наистина трябва да изхождаш от някакви съображения. Когато го махаш, трябва да си даваш сметка какво става. У нас някои неща, тук колежката Антонова използва думата “махало”, през 90-те години станаха по принципа на махалото и затова до голяма степен сега берем плодовете от този начин на правене на реформи. Чрез премахване с лека ръка на принципи на съдопроизводството въобще, в случая на гражданското съдопроизводство, и чрез създаването на структури – имам предвид сега съществуващата институционна система, която по някакъв начин напомняше за спомените на авторите на тази реформа от Закона за гражданското съдопроизводство, без да държи сметка, че едно гражданско съдопроизводство, един граждански закон (извинявам се, че говоря така пред професор по граждански процес) е все пак един жив организъм, нещо което се развива.
Тук много добре беше поставен от колегата Младенов от адвокатската колегия в Кюстендил въпроса за правната култура, ние така или иначе принадлежим към правната култура на дадена страна, към някакво определено правно семейство, но същевременно трябва да си даваме сметка, че по някакъв начин се стремим и към едно общо пространство, което в категориите на политиката на Европейския съюз се нарича свобода, сигурност и правосъдие и то може да изглежда много абстрактно, нищо не говорещо, но то включва сътрудничество по граждански дела. Общото пространство означава ние сме в по-голяма степен способни да възприемаме и неща, които по начало ни изглеждат странни, много нови и много радикални. Аз винаги съм твърдял, че става дума за институти и за явления, които не са една солница, която можеш да преместиш от тази маса в ресторанта на съседната и тя да изпълнява същата функция. Очевидно институтите на гражданския процес нямат точно такова автоматично действие и не става толкова лесно, но същевременно ние трябва да сме готови да мислим и в тези категории.
По друг повод, преглеждайки съдържанието на един германски граждански правен бюлетин, попаднах на статия със заглавие, което си принтирах за целите на нашата дискусия, която предстои да водим по повод на проекта за нов Граждански процесуален кодекс, “Подготвяйки Германия за 21 век: реформата на Гражданския процесуален кодекс”. От увода на тази статия, която все още не съм прочел цялата, става ясно - в Германия действа Граждански процесуален кодекс от 1879 г., значи много преди Закона за гражданското съдопроизводство и сега става дума за реформа, но не това е важното.
Очевидно че ние трябва да помислим за някои основни моменти, които вече бяха очертани, но аз ще ги откроя в момента без да навлизам в каквито и да е подробности, още повече не крия, че използвам подобни срещи, за да се запознавам със законопроекта. Впрочем тук в скоби искам да кажа. Струва ми се, че най-добрата част на законопроекта са мотивите му. И там има някои въпроси, които са доста добре поставени. Приятно е да ги четеш. Има теория, има разсъждения. Примерно, както е казано: “Обезсмисляне на първата инстанция” Е не е ли факт това нещо. Не трябва ли да мислим за реформа на въззивното производство. Например, там се казва: Има разлика между факултативност и инстанционност на производството – на факултативност на касацията, и инстанционност – дали трябва да бъде задължително триинстанционно производство. Аз лично мисля, че в чл. 119, ал. 1 на Конституцията са изброени съдилищата и те включват районни, окръжни, апелативни и Върховен касационен съд, говорим за общото съдопроизводство по граждански и наказателни дела, никога не е означавало триинстанционност на производството, независимо, че се включва четиристепенна структура на съдебната система. Същевременно понеже имаме опит при работенето на най-старата система на прегледа по реда на надзора, не знам дали знаете, че се чуха и такива гласове едва ли да не се върне и това, аз го намирам за несправедливо. Не може, примерно, днес на 16 юни и на 17 юни – утре, да изтича едногодишния срок, в който можеха да се подават молби за преглед по реда на надзора тогава и да ти носят в кабинета във Върховния съд една баница и да кажа, че утре изтича срока и трябва да се произнесем бързо. Това не е сериозно и това е четвърта или пета молба. А когато пък някой се наеме да прочете делото, при това на една култура тогава на по-голяма дисциплина и отговорност на съдиите, и се окаже, че петата или седмата молба се окаже основателна, тогава първите 5 или 6 защо са проспани. Не може да се разчита само на тази дискреция. Но не може трудовите спорове, това е най-очевидният пример и всеки го казва, но не само за трудови спорове става дума, вие знаете, че много категории граждански дела във Върховния касационен съд се насрочват за следваща година или години. Щом като имаме тези проблеми, очевидно е, че ние трябва да търсим тяхното решение. Те много често се изразяват чрез бързина и ефективност, чрез категории като достъп до правосъдие, чрез защита на права и т.н. Това много често не са празни думи. Например, поставения въпрос за родовата подсъдност. Как така окръжния съд. Това намалява достъпа до правосъдие за много хора, ако това е ефектът от тази разпоредба, както е формулирана с оглед на цената на иска по граждански и търговски дела и начина, по който се определя цената на иска.
В този смисъл, аз лично мисля и струва ми се, че това изкристализира като становище в изложенията, които чухме, очевидно необходимостта от някои промени, които аз бих нарекъл реформа, без да означава нов Граждански процесуален кодекс, не е мястото тук сега да решаваме това нещо, е очевидна. Струва ми се, че тези, които прилагат Гражданския процесуален кодекс също съзнават това. Ако има някакъв начин, като така отговарям и на г-н Филип Димитров, въпреки че се усещам и аз понякога се оказвам обсебен от някои тези и непрекъснато повтарям едно и също нещо, но ако има някакъв критерий дали нов закон или реформа на стария, ако мога да си послужа с това, което стана преди няколко месеца с Наказателния процесуален кодекс, без да казвам дали е добър или лош, какви са проблемите с неговото приложение и т.н., защото това е друга тема, която може отново да ни събере с тези колеги. Когато сменяш концептуално, както е в наказателния процес, характера на двете фази в процеса, тяхната относителна тежест, значението на двете фази – на досъдебната и на съдебната, ролята на органите в едната и в другата очевидно е, че това вече не може да стане чрез изменение в досегашната рамка и структура на закона, въпреки че както се каза тук, новият законопроект дразни с някои стари формулировки, редакции, които имат даже и демодиран характер.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Арабаджиев.
Заповядайте колеги. Може би дискусията дотук и във вас е предизвикала желание за въпроси, коментари, допълнителни мнения. Ние нямаме строго определено време за продължителност на заседанието, така че в момента, в който приключи дискусията, ще приключим със срещата. Но не искам да се лишим от възможността, ако все още има желаещи да вземат думата, да споделят мнения, да отправят препоръки. Заповядайте.
Елица Христова: частен съдебен изпълнител, член на Съвета
на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Добър ден, колеги.
Първо, много се извинявам, че не мога да представя становището на Камарата. Доколкото обаче ние имаме подготвено становище, което беше внесено в работната група по проекта за новия Граждански процесуален кодекс, мога да представя на вас това становище, а по-късно писменото такова по вече предложения проект за промени в ГПК.
Някои от нашите становища във вече споменатото предложено на работната група от Камарата предложения са приети, но има неща, които будят недоумение.
На първо място, преглеждайки мотивите на проекта за ГПК с оглед на прозрачността на извършването на продажбите на недвижими имоти е определено мястото на продажбата да се извършва в сградата на районния съд, както и направата на наддавателните предложения да бъдат депозирани в деловодствата на районния съд. Кюстендил е малък град, но въпреки всичко аз си мисля, че липсата на сграден фонд не би позволила обявяването на тези търгове да стане в сградата на съда. А какво става, ако има търгове в други по-големи градове. Значи ние по между си трябва да се разбираме, ако евентуално се определи такова място, а в конкретния пример за Кюстендил мястото за обявяване е едно малко пространство на стената до една малка зала в съда. Ние сме трима на района на Окръжен съд-Кюстендил, плюс двамата държавни съдебни изпълнители, къде отива бързината на процеса, при положение, че трябва да се изчакваме, за да може всеки един от нас да си провежда търга. Това е основното възражение от мен в частност а и общо Камарата има към предложения ни проект.
Другото нещо, на което искам да обърна внимание. В чл. 411 – възможността длъжникът да разсрочва задължението чрез внасяне на 30% от дълга. Доколкото в предишната редакция на ГПК имаше такава възможност само за физическите лица, ние съдебните изпълнители по принцип и това беше с оглед на бързината на исковото производство считаме, че трябва да се даде възможност на търговците и юридическите лица да имат право на такова разсрочено плащане, но при 50% от задължението си. Защото от практиката знаем, че е много по-лесно и по-бързо се събира така вземането, отколкото ако примерно за един едноличен търговец се тръгне по пътя на опис и реализиране имуществото на длъжника.
По отношение на размера на задълженията, в смисъл запора върху задълженията, чл. 403, считам, че тук отново е възприет изцяло текстът, който е по досега действащият кодекс, който е неприемлив при новите условия. Още повече, че определянето на минимума при налагане запор върху пенсии, ясно е, че пенсиите на голяма част на хората са далеч под минималното трудово възнаграждение. В такъв случай ние спираме възможността за реално изпълнение и бързина на този процес.
Това е. Съжалявам. Много малко време имах, за да прегледам проекта и да дам бележки, но ще предложим на вашето внимание нашето писмено становище на Камарата. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви и за това, което допълнително ще ни изпратите.
Преминахме през исковия, стигнахме до изпълнителния процес, така че някаква последователност и в дискусията имаше. Има ли още желаещи да се изкажат?

Филип Димитров:
Ако се ориентираме към приключване, във всеки случай мисля, че комисията трябва много да благодари за тези встъпителни изложения, които мисля, че са много сериозни и ще свършат много работа оттук нататък в дебатите и коментара.
Мая Манолова:
Аз искам да благодаря на Комисията по правни въпроси и лично на председателя, че след не много дълги мои увещания се съгласи да проведем изнесено заседание. Мисля, че това, което се случи тук, го е убедило в моята правота и че тази среща беше изключително полезна.
Освен това, исках да го убедя и в нещо друго. Непрекъснато по време на заседанията на Комисията по правни въпроси се позовавам на съдиите, прокурорите и адвокатите от Кюстендилския окръжен и районни съдилища и общо взето в момента се убедихте в основанията за това, а именно, че тук магистратите са изключително грамотни. Аз съм сигурна, че това, което беше представено като устни и писмени становища ще бъде полезно на Правната комисия. Всъщност аз като работя по законопроекта задължително ползвам колегите и мисля, че в крайна сметка това се отразява на качеството на това, което приемаме, без да звучи нескромно, Кюстендилският съд има принос за това.
Янаки Стоилов:
Самото ни присъствие тук мисля, че убеждава всички съдии и други колеги юристи, които участват в тази дискусия, че ние имаме желание във висока степен да отчетем вашите мнения, включително критичните и препоръките. Смея да кажа, че, според мен, в този състав на Правната комисия е налице и необходимата професионална способност да могат да се правят закони, които едновременно отчитат потребностите и са с добро ниво на юридическа техника.
Това, което мисля, че ще бъде решаващо в следващите дни и месеци, дали ще има необходимата настойчивост, за да можем да постигнем този начин на работа, който да ни доведе до най-добрия резултат, независимо от някои дадености, които ние наследяваме, в които ние се намираме и които надхвърлят чисто юридическата аргументация. За това аз смятам за наистина необходими подобни срещи, както и моите колеги. Ако не сме го правили досега по-често и в по-широк състав, това се дължи на голямата ни натовареност, продиктувана от голямата динамика на въпросите, които ние обсъждаме и в това отношение можете да бъдете убедени, че колкото са натоварени съдиите с въпросите, които трябва да решават, толкова натоварени сме и ние, но понякога даже нашите срокове са по-кратки от тези, в които трябва да излязат съдебните актове. Такъв е периодът. Дано ние да имаме възможност и по-нататък да продължим нашите съвместни срещи по различни теми, особено тези, които в най-голяма степен допират и до мнението на хората, институциите, които се занимават с прилагането. Защото ние всички сме участници в една юридическа практика. Само че ние в случая сме част от законодателната практика – това също не е абстрактна дейност, а вие сте част от юрисдикционната практика, от прилагането на това, което излиза от парламента. Знаем, че понякога ви предоставяме нормативни актове, които съдържат пропуски, противоречия, но мисля, че ако основните идеи в тях могат да бъдат обосновани, ако повечето от разрешенията са последователни, тогава и недостатъците могат да бъдат с добра воля преодолени по пътя на тълкуването и прилагането. Въпросът обаче е наистина това, което е трайната основа и което изискват важните решения, да бъде постигнато.
Още веднъж благодаря на всички участници от всички съдилища, от съдебните изпълнители, от прокуратурата, от адвокатурата и ще използваме вашите мнения.
Мисля, че това може да бъде направено и при предстоящото обсъждане на Закона за съдебната власт, след като бъде подготвен. Смятам, че точно на парламента подхожда и на неговите комисии да работят при най-широка представителност. Още по-добре е, ако тази представителност, както препоръчахте, бъде постигната и в хода на подготовката на законопроектите, защото тогава сближаването на позициите и намирането на финалните решения ще бъде по-лесно.
Благодаря и надявам се поне с част от вас да се видим и вечерта след завършване на срещата, за което са поканени тук присъстващите.
Благодаря на всички ви. До нови срещи.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф - протоколчик: