---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси








П Р О Т О К О Л
№ 31


Днес, 22.06.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов, зам.-министър и Веселина Малева, експерт, от Министерството на финансите – Борислав Шулев, началник на отдел “Европейска интеграция” и Цветана Михайлова, от Български център за нестопанско право – Тони Димов и Атанас Славов.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, имаме минимално необходимия кворум, за да започнем заседанието в 3 без 15, съгласно правилата.
Забелязвам, че напоследък в заседанията на Комисията по правни въпроси масовостта не е голяма и изглежда това ще ме накара да отразяваме присъствието такова, каквото то е в действителност. Ще намерим начин да уведомим колегите. Защото имаше и дискусия за най-удобното време на заседанията. Съобразяваме се с всички обстоятелства и мисля, че така както сериозно досега е работила комисията, така трябва да продължава и за напред, независимо от голямата натовареност.


Пристъпваме към обявения дневен ред:
1. Приемане на общ законопроект по Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 654-01-45/30.03.06 г., внесен от Мирослав Мурджов; Николай Кънчев и Борислав Българинов и № 654-01-65/17.05.06 г., внесен от Донка Михайлова; Лютви Местан и Иво Атанасов.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите-членки на Европейския съюз, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 602-01-24/19.04.06 г., внесен от Министерския съвет и № 602-01-45/12.06.06 г.,
внесен от Министерския съвет.
4. Обсъждане за първо четене на Законопроекта за договорите за финансово обезпечение, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет.

Точка трета автоматично отпада от дневния ред, тъй като парламентът ускорено прие не само на първо, а даже и на второ четене Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Мисля, че ще бъде по-целесъобразно, тъй като сме поканили представители от изпълнителната власт, обсъждането за първо четене на Законопроекта за договорите за финансово обезпечение да стане точка втора.
Като трета точка да остане обсъждане за второ четене на Законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите-членки на Европейския съюз.
Надявам се, че нямате възражения.
По първа точка – Обобщен законопроект по Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Той е включил разпоредбите, които се съдържаха в двата изменителни проекта, които бяха приети на първо четене в пленарна зала.
Имате ли някакви предложения, възражения. Такива могат да бъдат направени в процедурата по второто четене. Ако сега приемем законопроекта, още утре той ще бъде предоставен на народните представители, за да може в срока, в който се прецени, да се направят предложенията за второ четене.
Не виждам желаещи за изказване по този въпрос. Моля, които приемат представения общ законопроект, да гласуват. Благодаря ви. Приема се единодушно.
Благодаря ви, г-н Мурджов. Вие бяхте тук по този въпрос.
По втора точка – Обсъждане на първо четене на Законопроекта за договорите за финансово обезпечение.
Г-н Бонгалов, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.

Димитър Бонгалов:
Аз участвам инцидентно. Колегите от Министерството на финансите ще представят законопроекта.
Янаки Стоилов:
Добре. Кой от вас? Моля да се представите за протокола.
Борислав Шулев: началник на отдел “Европейска интеграция” в МФ.
Аз ще се постарая съвсем накратко да изложа основната цел и съдържанието на законопроекта за финансовите обезпечения.
Основната цел на законопроекта е хармонизиране на националното ни законодателство с правото на Европейския съюз в тази област и по конкретно с Директива 2002-47 на Европейския съюз.
Регламентацията, включена в Директива 2002-47 е частично предметно регулирана от сега действащото българско законодателство. Същевременно голяма част от разпоредбите на директивата не са регламентирани, което налага да бъде включена нова уредба.
Регламентацията, съдържаща се в проекта на Закона за финансовите обезпечения следва да се разглежда като специална по отношение на действащата в момента обща уредба на обезпеченията: принудителното изпълнение, несъстоятелността, съдържаща се в общото ни гражданско и търговско законодателство, която ще продължи да се прилага и по отношение на всички сделки, извън обхвата на този законопроект.
В законопроекта е включена регламентация в следните основни насоки:
- изчерпателно са изброени лицата, които могат да бъдат страни по договора за финансово обезпечение и с оглед на правна сигурност и защита на интересите на правните субекти от този кръг лица са изключени физическите лица;
- въвежда се понятието финансово обезпечение. По смисъла на законопроекта това са парични вземания с изключение на парите в наличност, финансови инструменти, налични и безналични ценни книжа, които по силата на договора за финансово обезпечение се използват за гарантиране изпълнението на основните финансови задължения между посочените категории правни субекти.
Законопроектът урежда не само договорите за залог, но и договорите за прехвърляне на права с цел обезпечение на финансови задължения между посочените по-горе правни субекти, каквато регламентация е непозната в досега действащото българско право.
Предвидени са специални права за обезпеченото лице, което може да ползва и да се разпорежда като собственик с обезпечението, предоставено му по силата на договор за залог още преди обезпеченото задължение да стане изискуемо, ако това е предвидено в договора и съобразно неговите условия.
По отношение на основните задължения може да се прилага клауза за приключващо нотиране при настъпване на изпълнителното събитие и когато са налице предвидените в законопроекта условия.
Друга съществена част от проекта на Закона за договорите за финансово обезпечение е предвидената възможност обезпеченото лице да се удовлетворява от финансовото обезпечение или от неговата стойност предпочитателно преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от закона за задълженията и договорите. Съответно преди вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, без да е необходима съдебна намеса или изтичането на определени срокове.
В законопроекта е включена регламентация относно приложимото право при договорите за финансово обезпечение, съдържащи международен елемент. Като приложимо право се прилага правото на държавата, в която се поддържа съответната сметка. Това е изрично изискване на Директивата.
Въвежда се също ново съдържание на някои установени в българското законодателство термини, което се налага съответно от съдържанието на Директивата и се използва само за целите на този закон.
Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Заповядайте за изказвания.
Проф. Огнян Герджиков:
Уважаеми г-н Председател, признавам си, че сега преди минути започнах да разлиствам този проектозакон. Материята е сложна, специална. Не са много хората, които са на ти с тази материя.
Кое ми прави впечатление от пръв поглед? Прави впечатление не прецизността на формулировките, неюридическия подход – очевидно е правен от финансисти, които се разминават с точните юридически понятия. Служат си с термини, които е недопустимо в един закон да съществуват по този начин.
Например, чл. 2. “Страни по договора за финансово обезпечение. Една от тези страни е регулирания пазар на ценни книжа.”
Прощавайте, но пазарите не могат да бъдат страна по договора. Трябва да се каже с истинското име кой може да бъде страна по договора. Фондовата борса може да бъде, но не пазара. Това е подход на икономист, на финансист, който очевидно не разбира от тези неща. Това очевидно е направено на много места.
Например, акции в търговски дружества или други ценни книжа, еквивалентни на акциите в търговски дружества. Ами кажи ги кои са те. То е много просто. То е едно – временното удостоверение. Няма други. С усложнени понятия, с неща, които са трудно разбираеми, аз лично съм притеснен от начина, по който е формулиран този закон и ми е много трудно да се убедя, че във този си вид той трябва да бъде приет. И” това е сам поглед от 4-5 минути. Ако имам възможност половин-един час да го прегледам, вероятно ще намеря много конкретни недостатъци на този законопроект. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Казах има думата.
Четин Казак:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз също напълно споделям мнението на проф. Герджиков относно това, че законът е писан, заимствайки явно от съответен европейски акт, малко трудно се възприема и ще се възприеме от юристите като законодателна техника, която ми се струва неправилно използвана. Дават се дефиниции в рамките на самия закон – в съответните гласи се дават дефиниции, нещо което ние знаем, че по принцип като законодателна техника се използва подобни дефиниции да се правят в края на закона в така наречените допълнителни разпоредби. Тук общо взето почти във всеки член като алинеи са дадени дефиниции.
Термините, за които и проф. Герджиков каза. Например, чл. 10, ал. 2. клауза за приключващо митиране. Не знам дали този термин досега се е използвал въобще в правния мир.
Може би между първо и второ четене трябва да се прецизират много от нещата и да се променят – да с приведат в съответствие със законодателната техника, която обичайно се използва.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Казак. Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
За да сме малко по-конкретно, имам следната молба. Все пак в мотивите се казва, че в нашето законодателство има част от нещата, които са уредени и друга, която предстои. Не мога да схвана кое е това, което липсва в момента в нашето законодателство, което налага разработването на специалния нормативен акт. Защото от това, което виждам, мисля, че няма сделка от този род, които се описват тук, макар и твърде описателно, като имам предвид, включително и определението, да не може да бъде сключена с механизмите на сега действащото законодателство. За мен е любопитно кое е различното от това, което ние имаме като нормативни актове и което трябва да правим – да приемем, за да се съобразим с директивата. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Михайлова.
Цветана Михайлова:
Аз бих искала съвсем накратко ще кажа. Наистина имаше много дискусии в рамките на работната група, които бяха продиктувани от съображенията, които проф. Герджиков и останалите членове на комисията изтъкнаха. Това беше не лека задача да се приведе текста на директивата, която е един акт, който би трябвало да бъде пресъздаден в националните законодателства на всяка страна-членка на разбираем език.
Същевременно трябваше да се постигне и втората задача – националният закон, който възпроизвежда тази директива, трябваше да бъде на език много близък на този на директивата, за да може прилагането на този закон, който има предимно презграничен момент, да бъде еднакво разбираем за останалите страни-членки или участници на специализираните финансови пазари. Това, което и в мотивите е изтъкнато, кръгът на лицата, които се допускат или които имат право да се възползват от този по-благоприятен режим или по друг начин казано, този закон създава един по-тесен, по-специализиран и по-облекчен режим за удовлетворяване от предоставеното финансово обезпечение.
Това, което попитахте, какво го отличава. За разлика от действащия в момента общ гражданско правен и търговско правен режим, тук са допуснати някои облекчения: не се изисква задължителна писмена форма, не се изисква изтичането на определени срокове. Т.е. страните при много по-благоприятни условия без съдебна намеса и по много бърз и сигурен начин могат да се удовлетворят.
Тъй като се има предвид, че тези сделки обезпечават бързо ликвидни вземания, финансовите пазари са много променливи, идеята на директивата е била тъкмо тази – да си говорят страните-членки на един унифициран език. Ние сме се старали буквално да се придържаме максимално до езика на директивата, като съзнаваме, че има много неща, които за първи път се включват и като термини и като понятия в българското законодателство.
Практиката да се дефинират понятия в самия текст вече се използва в някои от банковите закони, в банковото законодателство. Това не е прецедент. Това е направено за по-голяма яснота и по-добро обяснение, за да се спази логиката на закона.
Четин Казак:
Сега си спомням, че подобен въпрос възникна и в Комисията по европейска интеграция. Тогава аз повдигнах въпроса и не знам дали проф. Герджиков и г-н Яни Янев дали ще се съгласят, в мотивите се посочва, че голяма част от материята е вече разработена в действащото законодателство, по специално в Закона за задълженията и договорите, Търговския закон и Закона за особените залози. Липсващите в тези закони принципи, които се въвеждат не биха ли могли да се инкорпорират в действащите закони, вместо да се създава съвсем нов закон, който, според мен, допълнително ще усложни цялата материя. Създава се възможност за противоречиво тълкуване на съответните закони.
При позоваването специално. Когато при регулирането на дадено правоотношение съществува опасност когато непрекъснато създаваме нови отделни закони и специално подобни на този, който въвежда малко по-общи понятия и по-общи принципи, някак си да се появи противоречие при прилагането, при тълкуването, при позоваването и въобще трудности при съвместяването му с действащото законодателство. Не е ли по-добре да се помисли липсващите в действащото законодателство разпоредби и принципи, които се въвеждат, да бъдат п някакъв начин инкорпорирани в действащите закони, за да се избегне максимално рискът от подобно противоречиво тълкуване, прилагане и съвместяване на нормите. Благодаря.
Цветана Михайлова:
Това също беше предмет на дискусията в работната група. Ние, проучвайки опита на другите страни-членки, видяхме, че може би си поделят страните подхода. Повечето, примерно, около 60% от страните са приели подхода за създаване на нов закон, с който да въведат директивата. Но голяма част от страните-членки са избрали именно изменение и допълнение на действащи нормативни актове. Разсъждавайки конкретно за нашата правна действително, тъй като това не е усъвършенстване или изменение на действащия режим, а създаване на един нов специален, макар и с по-тесен обхват, който всъщност преценихме с оглед яснота при правоприлагането и за улеснение тъкмо при правоприлагането е хубаво да бъде изнесен извън действащия общо обезпечителен режим, който ще продължи да действа за всички сделки по отношение на всички субекти, които остават извън обхвата на този закон. Т.е. ние не изменяме действащия режим, а успоредно с него създаваме един нов, така да се каже по-скоро стимулат, на който професионалистите могат да се качат и да го използват тъкмо поради притежаването на по-големи умения в тази област. За това сме изключили от кръга на лицата и възможността втора страна по договор да бъде лице непрофесионалист. Освен физическите лица по договора, и двете страни трябва да отговарят на изискванията на чл. 2.
Това бяха аргументите на работната група и по-специално латвийския закон, който сме използвали като основа, но има и редица други страни. Може би страните, примерно Германия, които са избрали подхода чрез изменение на действащи нормативни актове, но там може би има много по-детайлна уредба на този институт и за това са избрали този подход – изменение на действащо законодателство.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания.
Яни Янев:
Г-н Председател, още един път ще взема думата.
Аз приемам аргументите и знам много добре, че по принцип в рамките на страните-членки на Европейския съюз процесът за терминологичната унификация не е само проблем на чисто правна регламентация, а и в много други сфери. Защото очевидно трябва да влагаме в едни и същи понятия едно и също съдържание.
Другият проблем, който е за нас, е, че действително в действащото законодателство започването на такива промени ще ни вкара в една много голяма и много тежка ситуация за верижни промени, когато вкарваме нови понятия, които трябва да имат съответно съдържание.
Поставям принципния въпрос, защото това няма да бъде единствения законопроект, от който ние взимаме една част от действащото законодателство и започваме неговата детайлна разработка, в която се получават нови понятия. Струва ми се, че би трябвало във всички случаи с такива нови законопроекти по някакъв начин да имаме и трансмисия – понятийна трансмисия между действащото законодателство и това, което ние въвеждаме наново. Защото явно е, че няма да стане като едноактен процес, но трябва да има съвместимост на понятията, защото си представям какво ще стане в правната наука с въвеждането на паралелни понятия във връзка с новите закони.
Това е един акцент, върху който във всеки един нов нормативен акт трябва да мислим. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Уважаеми Председателю,
Уважаеми колеги, мисля, че трябва да се подложи на анализ тази дейност на вносителя и на Правната комисия това в законодателството да влизат отделни раздели или отделни понятия, закрепени с правни норми като отделни законопроекти. Синтезът и кодификацията е най-сложното правно дело и може би при тези многобройни директиви и регламенти е хубаво да се ориентираме към една принципна позиция. Защото утре може всяко понятие от ЗЗД и от Търговския закон да бъде обект на правна регламентация и задължителен регламент по отношение на Република България и това би ли означавало, че всяка тема ще бъде предмет на отделен законопроект.
Освен това, ако мисията на вносителя е била такава, че той регламентира един тясно и специфичен предмет паралелно на съществуващите и в ЗЗД и в Търговския закон и особените залози, би следвало да се очертае изчерпателно една отделна процедура, а не в закона да фигурират правни норми, че не се прилага член еди-кой си от ЗЗД, член еди-кой си от Търговския закон и това непрекъснато да се натрапва като едно изключение от принципите в правото. Когато има регламентация на дейност – отклонение от общо установените, тогава цялата процедура се изписва, за да се знае, че това е един различен паралелен режим, а не да се отричат правни норми и тяхното действие да се обявява за неприложимо.
Янаки Стоилов:
Дискусията надхвърля самото съдържание на законопроекта. Но мисля, че с основание се поставят тези въпроси и те опират до съединяването на повече усилия на различни специалисти в подготовката на законопроект, който макар и преимуществено, се намира в една област, каквато в случая е финансовата. За да отговорим на някои от въпросите, които повдигнаха колегите, ние трябва да се запитаме какво е естеството на договора за финансово обезпечение. Дали той по-скоро попада в режима на търговското или на гражданското право, търсейки систематиката, ако се подходи към неговото вграждане във веч съществуващата нормативна система, а не просто прилепването на един нов или на една разновидност на съществуващите институти чрез нов закон. Ние сега като чели в голяма степен сме ограничени в отговора на този въпрос. Този отговор, вече е даден от тези, които са разработили и внесли законопроекта.
Тук използваме присъствието на г-н Бонгалов като представител на правителството и специално на Министерството на правосъдието, за да се стремим към уеднаквяване на структурата на законодателството. Защото ние виждаме, че вече законите дори не се изписват по един и същи начин. Не говоря за съдържанието. В този законопроект определителните норми са дадени в основното тяло, а не по досегашния начин, както те се вписват в допълнителните разпоредби. Аз знам, че в много от европейските страни, в много от европейските актове се постъпва по този начин, но ние все пак трябва да се определим дали променяме досегашния подход или се придържаме към нещо, което е от класическо значение за българското законодателство. Всеки един от двата варианта може да бъде избран, но той не може да бъде избиран инцидентно за различните закони, които тук разглеждаме в рамките на един и същи период.
В бележките на Съвета по законодателството също се обръща главно внимание на този въпрос, че директивата е буквално възпроизведена, а не е потърсено нейното приложение съобразно с вече действащите институти на българското право – това, което и колеги в предишните изказвания засегнаха.
Тези резерви ние ще ги отразим в нашето становище, от които произтича, ако бъде приет законопроекта, върху него да има значителна допълнителна работа, както по изясняване и конкретизиране н понятията, така и по преодоляване на тези правно-технически недостатъци.
С това мисля, че можем да приключим дискусията.
Заповядайте, г-н Бонгалов.
Димитър Бонгалов:
Тъй като казах, че инцидентно се включих в законопроекта в работната група, първоначалното становище, което изготви Министерството на правосъдието беше крайно негативно и то дублира до някаква степен в момента съществуващите забележки от колегите народни представители. Опитах се даже да помогна с конкретни текстове след това в състава на работната група.
В състава на работната група имаше представители, както на Асоциацията на търговските банки, така и на Фондовата борса, до широка група от специалисти от различни министерства. Не мога да не призная, че Министерството на правосъдието не участваше доста активно, и това е минус, в работната група поради обективни причини – поради заболяването на шефа на Регистъра за особените залози. Освен това имаше и проблеми в превода. Като говорим за парични вземания, за пари, дефиниции. В хода на работната група се прие, че тя ще следва стриктно структурата на Директивата. Тогава ние от Министерството на правосъдието приехме тези аргументи, тъй като е изключително трудно да впишем тази нормативна уредба – говорим за взаимоотношения на обезпечаване в международни граждански и правни отношения. В този смисъл няма никакви проблеми в момента българска банка да направи обезпечения по собственото си българско законодателство.
Проблемът е, че когато говорим за международни финансови обезпечения там трябва да бъдем максимално близки и адекватни до нормативната международна уредба. И в този случай приехме аргумента на работната група в Министерството на правосъдието, че е изключително трудно да адаптираме към Закона за особените залози или към каквато и да било друга нормативна уредба, примерно Закона за задълженията и договорите, съществуващата директива. Чисто технологично бихме затруднили чуждестранните съконтрагенти, а те са такива по смисъла и на самия закон. Като говорим за чл. 2, изрично е казано в ал. 3, че могат да бъдат лица, регистрирани по националното си право, а не по нашето право. В този смисъл Министерството на правосъдието прие аргумента на колегите от работната група и затова и подкрепихме така внесения законопроект.
В този смисъл имаше забележки и от страна на Министерството на правосъдието. Добре е да изведем определенията в преходните разпоредби, както казаха и колегите, но именно принципът на стриктно следване на структурата на директивата наложи такъв вариант на законопроекта.
Този път имах късмета да участвам в работната група и ми беше лесно да взема думата. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Остава само открит въпроса защо по някои правно-технически съответствия не са били отразени, които бяха посочени тук. Не знам дали те произтичат директно от текста на директивата.
Димитър Бонгалов:
Именно това е аргументът – текстът на Директивата, за да бъдем максимално близки да облекчим чуждите юридически лица.
Янаки Стоилов:
А в Директивата като страни по договора се определят финансовите пазари, така ли?
Проф. Огнян Герджиков:
Аз колкото повече слушам, толкова повече у мен се утвърждава убеждението, че този законопроект не трябва да бъде подкрепен.
Трудно започвам да се владея, когато гледам как са писани неща, които показват невежествен поглед. Как е възможно да се описват неща, които ги има уредени в нашето законодателство по един сложен неразбираем начин. Те са направени по същия начин, а в друга част са сбъркано възпроизведени. Ако взема чл. 5, кръстен “Предоставяне”, не знам защо предоставяне, ал. 2 казва:
“(2) Парични вземания или безналични ценни книжа се считат за предоставени на обезпеченото лице от момента, в който паричните вземания постъпят в посочената сметка, а безналичните ценни книжа по съответната сметка.”
Това като чели ако не го пише, не се знае, че е така. Това всеки го знае, който се занимава с материята на обезпеченията.
“Наличните ценни книжа, ако се считат за предоставени .....”. Това го има в Търговския закон, в ЗЗД го има. Това е азбучна истина и го има от 50 години в нашето законодателство.
В крайна сметка нещата или се възпроизвеждат по един усложнен начин, които са у нас класически, или са сбъркани.
Аз лично не бих подкрепил този закон.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания и бележки?
Аз не искам да влияя на гласуването. Ще пристъпим към гласуване. Без да пренебрегва всеки своето отношение при определяне на позицията, мисля, че ако правим компромис, той трябва да бъде пак в станалото дежурно основание за европейската необходимост от редица от тези законопроекти.
Заповядайте, г-жо Дончева.
Татяна Дончева:
Искам да поставя на вносителите няколко извън правни въпроса. Взети ли са пари по програма за този проект. Пише ли някъде. Става въпрос за това да не дойде някой и да ни каже: Или дайте закон, или върнете парите. В някой доклад или в някое споразумение с Еврокомисията има ли подпис на български министър и на друг преговарящ, в който да пише, че това нещо е по някоя глава.
Янаки Стоилов:
Кой ще отговори. Г-жо Михайлова, Вие ли?
Борислав Шулев:
Благодаря ви за този въпрос.
Това е ангажимент по Глава ІV, който е поет в хода на преговорите – Глава ІV “Свободно движение на капитали”.
Ангажиментът е да транспонираме директивата до датата на членството на България в Европейския съюз.
Татяна Дончева:
Значи имаме още известно време.
Какъв проблем се получи с транспонирането? Преговорите са водени на принципа на “Да” за всичко. Никой не е изследвал има ли правни механизми в държавата по един куп неща, които да вършат работа и да каже на тези, които преговарят, че имаме или че нямаме, или че нещо ще подлежи на корекция, при което ние фабрикуваме нещо, което аз просто не знам, както и да завърши 1 януари 2007 г., какво ще правим с правоприлагане.
Българското право е познавало колизия на норми, колизия на нормативно актове, но съществуването на няколко нормативни акта един върху друг, написани съвършено разностилно, в което не можеш да се ориентираш те всъщност една и съща материя ли уреждат, дословно ли я уреждат, на какво ще се позоваваме, как се съотнасят разпоредбите. Аз просто не виждам как ще излезем от това положение. И това не е една-две или три глави, не е еди-два нормативни акта, това са ключови дейности, в които целият стопански живот влиза в тях.
Аз имам едно предложение. Ако не влиза в зони, имаме належащи нормативни актове до септември, да отложим приемането, да видим какво ще се разберем с Министерския съвет, защото там върви една безумна процедура по съгласуване. – всичко, което мине, се съгласува, без някой да го чете. Идва тук, а ние се чудим как да си го бием от главата. Накрая излиза нещо, което се пренаписва. Тук има шерпи. Това момиче с очилата е един от шерпите, има един във Вътрешната комисия и още на няколко места и какъв е резултатът накрая? Нищо черно на бяло и накрая идват и си умиват ръцете с парламента, като казват, че сме приели нещо калпаво.
Ако не влиза това в никакви зони, вземете експерти от правосъдието и от катедрата в Софийския университет, изчистете, ако можете, на преговорен процес неща, които ги има в българското право или вижте какво да правим. Защото дори и да го приемем, за да не скършим хатъра, между първо и второ четене той трябва генерално да бъде променен. Ако мислите, че това ще е поредният законопроект, в който тук ще се хванат няколко души да ви пренапишат текст по текст, не може да стане. Поне да дадете задоволителните текстове, групи депутати да ги вкарат и де факто да обърнем с хастара закона между първо и второ четене, да речем да го мислим.
Моето предложение е да отложим гласуването по законопроекта. Ако колегите от Правната комисия намират опасенията ми за нормални по общата практика досега, създайте си някаква организация за един месец и работете. Иначе изнасилвахте правната ни съвест доста дълго време.
Янаки Стоилов:
Ако има формално предложение, ще го подложа на гласуване. Но мисля, че каквото са могли в Министерството на финансите са направили. Да очакваме, че нещо ще ни предложат много различно от това, да надценяваме ситуацията, в която се намираме.
Колеги, предлагам ви тези поне, които са склонни, да бъде подкрепен законопроекта на първо четене, да оставим достатъчно дълъг период и наистина с участието на хората, които от Министерството на финансите ни представиха проекта и са работили по законопроекта, този път с по-активното участие на представители на Министерството на правосъдието, включително наши и други експерти, да се постараем да преодолеем основните недостатъци в другата фаза. Защото, ако ние сега до отложим, това с нищо няма да облекчи нашата работа. Изправяме се пред други още по-важни и още по-тежки закони и като чели е по-добре, ако правим компромис, там да си отворим по-голямо пространство, за да постигнем едни промени, които ще имат по-голямо практическо отражение върху българското законодателство по теми, които вече обсъждахме. Мисля, че този въпрос е все пак един фрагмент, без да го подценявам. Той няма да даде толкова голямо отражение върху действащата законодателна система. Това е моето мнение.
Борислав Шулев:
Аз искам да внеса само едно разяснение тук.
Преди да започнем да работим по този законопроект, беше създадена една работна група с юристи от БНБ, Търговските банки и много други институции, от Министерството на правосъдието, в която беше извършен един анализ, който ако вие желаете, може да получите, за съответствие на Директивата и българското законодателство. Това беше още преди да започнем да работим по законопроекта. Освен това в работната група участваха юристи от БНБ, участваха юристи от Търговските банки, от Комисията за финансов надзор, включително и проф. Каладжиев. Аз мисля, че светилата бяха почти събрани в работната група.
Янаки Стоилов:
Да се надяваме, че реално са участвали, а не само номинално. Защото участието им може да има и други мотиви, освен чисто професионални
Имат думата г-жа Манолова и след това г-жа Балева.
Мая Манолова:
За обективност искам да кажа, че при доработването на последните два законопроекта, които приехме под условие, а именно Закона за обезпечаване на имущества и доказателства, а също и Наказателния кодекс взеха активно участие представители на Министерството на правосъдието. Реално при тези два законопроекта работихме заедно и това, което не бяха свършили до вкарването на тези законопроекти в парламента, помогнаха да бъде свършено между двете четения. Така че възможна е и подобна стъпка, при едно разбиране и участие на съответните експерти, тази дейност по връщането на законопроекта и повторното му внасяне, да бъде извършена между двете четения. В случая използвам го, за да кажа една добра дума за Министерството на правосъдието, в смисъл че си коригираха поведението по отношение на критиките за качеството на внасяните законопроекти. Казвам го за обективност.
Надка Балева:
Когато е ясна философията на един законопроект, че няма яснота освен една директива, с която трябва да се съобразим, ще можем ли ние между първо и второ четене и с този законопроект да изчистим понятието право на ползване. Чл. 9, ал. 2 – право на ползване, и да се разглежда като собственик – какво значи това?
Цветана Михайлова:
Ако разрешите, само едно малко уточнение.
Членовете на работната група може би в продължение на две години работят първоначално върху анализ, а след това и върху изготвяне на текстовете. В работната група наистина присъстваха представители на различни среди, включително и от академичните. Ние много бавно и трудно също достигнахме до разбирането, че това е един много специален режим, който дава много нови неща, които не присъстват в националните законодателства. Правото на ползване всички юристи много добре знаем какво означава и какво включва. Но с тази Директива страните-членки са изработили един нормативен акт, с който искат да предоставят още една възможност на участниците на финансовите пазари. Това не е единственият режим, който тези изброени в чл. 2, могат да избират между действащия общ режим на обезпеченията и този, който им предоставя закона. Както виждате няма разпоредби, които да санкционират неизпълнението, тъй като това е режим, който може да бъде избран от страните въз основа на едно споразумение.
За съжаление, такъв е смисълът и на Директивата. Там има революционни идеи, вложени в нови понятия и те трябваше да се въведат по смисъла, който им е вложен. България е поела ангажимент да транспонира тази директива и ние, изпълнявайки този ангажимент трябва да въведем новия смисъл на тези понятия, не от незнание и не от неграмотност. Просто това е новото съдържание.
Ако реши, разбира се, парламентът, че ние не сме готови да прилагаме тези нови изисквания, това е ваше право.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Мисля, че последното разсъждение е важно, тъй като ние, проявявайки необходимата взискателност към нашето собствено законодателство, трябва да отчитаме, че самото европейско право е в някакъв процес на декодификация и със съдържание, което съвсем не е безукорно в редица направления. Изглежда сме в процес на дълбока трансформация. След като обществата се намират в състояние на дълбока промяна, изглежда това разклаща и устоите на нормативната система и сигурно ще трябва да минат доста години, докато се формира новият облик на правните системи, отговарящи на едни по-стройни изисквания.
Мисля, че това трябва да предизвика и известно снизхождение към представения проект, защото той действително представя това, което в момента съществува като нормативна рамка по този въпрос и в Европейския съюз, макар че става дума за една Директива, а не регламент, който предписва непосредствено дължимите действия.
Да пристъпим към решение. Мисля, че се изказаха всички становища.
Можем да гласуваме по същество, нали? (Да.)
Предлагам тези, които по принцип с направените уговорки подкрепят законопроекта, да гласуват. Шест гласа “за”. Против. Един против. Въздържали се? Пет гласа “въздържали се”.
С шест гласа “за”, един “против” и пет “въздържали се” комисията не подкрепя на първо четене предложения законопроект.
Четин Казак:
Моля да се прегласува, тъй като мисля, че не бяха преброени точно гласовете.

Янаки Стоилов:
Г-н Казак предлага прегласуване.
Моля, тези, които са “за”, да гласуват. Шест са гласовете “за”. Против?
Татяна Дончева:
Защо се прегласува?
Мая Манолова:
Защото тук имаше съмнение, че не са преброени точно гласовете.
Янаки Стоилов:
Добре, отчитаме гласа на проф. Герджиков, въпреки че в момента не е в залата, като гласувал против.
Продължаваме с гласуването. Въздържали се? Пет гласа “въздържали се”. Резултатът е същия.
Яни Янев:
Г-н Председател, имам един процедурен въпрос, ако разрешите.
Смятам, че едва ли в зала законопроектът ще бъде отхвърлен на първо гласуване. Практиката по приемането на хармонизационните закони на този етап поне е такава.
Молбата ми е следната. Нека да не избързваме с вкарването на законопроекта за първо четене в зала. Нека този процес, който трябва да започне по работата - да се сформира работната група, каквато практика има, и предварително да започне тази работа, защото в крайна сметка след първо гласуване ние ще останем на практика с три седмици до второ гласуване като възможност за предложения. Трябва да има достатъчно време, за да могат разумно да се преработят нещата.
Това е моето предложение.
Янаки Стоилов:
Преценка ще се направи от ръководствата на парламентарните групи и от ръководството на Народното събрание, така че ние ще предоставим своето становище. Това вече не е от нашата компетентност, за да определим дали ще се разглежда или не законопроектът в този вид.
Другото, което искам да отбележа е, че за никой от нас не е много приятно становищата на парламента да се разминават със становищата на комисията. Така, че когато ние изразяваме някакви резерви, те се поддържат докрай. И обратно, когато даваме някаква подкрепа, макар и с уговорки, да искаме същата и от Народното събрание. Защото иначе този законопроект ще трябва да помолим да го представи някой от хората, които в случая са били против или въздържали се за неговата подкрепа.
Приключваме с тази точка. Преминаваме към т. четвърта.
По четвърта точка – Обсъждане на второ четене на Законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите - членки на Европейския съюз.
Разполагате с доклада. Направени са предложения от народни представители, които освен по съдържание, някъде променят и систематиката. Предлагам ви, следвайки последователността на тези предложения, да ги гласуваме.
Г-жо Манолова, може да дадете предварителни разяснения по подготовката на доклада, тъй като сте участвали в изготвянето на предложенията. Заповядайте.
Мая Манолова:
Предложенията са внесени от трима народни представители, но в тяхното изработване участваше работна група, включително с представители на Министерството на правосъдието. Постарали сме се да се съобразим с всички изказани мнения и препоръки, бележки и критики по време на обсъждането на първо четене. Освен прецизиране на съответните текстове, сме променили и структурно самия законопроект. Всъщност това ще стане ясно от гласуването на текстовете, затова сега няма да удължавам излишно времето за приемане.
Янаки Стоилов:
Първото предложение е за изменение на заглавието. По предложението на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова има ли бележки? Заглавието става по-ясно и отговаря на предмета на закона.
Мая Манолова:
Заменяме думата “решение” с “актове”, тъй като в редица случаи не става дума за решения, а за други съдебни актове.
Янаки Стоилов:
Вносителят има ли някакви възражения? Няма.
Който приема предложената промяна в заглавието, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
Глава първа. Общи положения. Чл. 1, чл. 2 и чл. 3. Моля да ги видите.
Елиана Масева:
Искам да попитам защо чл. 1 е разделен на две алинеи. Съвсем спокойно може да е един общ текст.

Янаки Стоилов:
Нека да чуем отговора и ако няма възражения, ще гласуваме.
Мая Манолова:
Всъщност чл. 1 изяснява предметното съдържание на законопроекта и сме го разделили в две алинеи за яснота и за прецизност и за да не се утежнява текстът. Тук на практика става дума за два вида актове: едните са по признаване и изпълнение на актове, издадени от държави-членки на Европейския съюз, а другите актове са такива, издадени от български съд за обезпечаване на имущества и доказателства, които ще се изпълняват в чужбина.
Елиана Масева:
Ясно, но се слага една запетая и продължава изречението: “както и ...
Мая Манолова:
Тъй като става дума за две различни производства и да не тежи текста. Тук става въпрос за чисто правно-техническо решение, така че както прецени комисията.
Янаки Стоилов:
Г-жо Масева, вашето предложение е да ги съединим в един текст.
Елиана Масева:
Урежда реда и условията, съдържанието на първа алинея и продължава “както и постановявани от български орган актове за обезпечаване на имущество и т.н.
Янаки Стоилов:
Които подкрепят това редакционно предложение на г-жа Масева, моля да гласуват. Приема се.
Да смятаме, че се приема целия чл. 1 в това съдържание. Разбира се, излишната част отпада и двете алинеи се съединяват в една разпоредба.
По чл. 2 и чл. 3 има ли бележки, различни от тези, които са направили народните представители.
Мая Манолова:
В чл. 2 бяха пропуснати актовете на българските органи.
Янаки Стоилов:
Няма други въпроси. Които подкрепят чл. 2 и 3, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
По чл. 4 предложението. Вашият чл. 4 не съответства на чл. 4 на вносителя?


Мая Манолова:
Чл. 4 на вносителя е чл. 5 от нашето предложение. Това е направено с цел да се прецизира самото производство.
Янаки Стоилов:
Чл. 4 на кое съответства.
Мая Манолова:
На чл. 13.
Янаки Стоилов:
Моля да погледнете предложението на народните представители на с. 5 долу, което е предложение за чл. 5, съответстващо на чл. 4 на вносителя. Чл. 4 е със съдържанието на чл. 5 по предложението.
Имате ли предложения? Няма.
Които подкрепят в тази редакция текста, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Чл. 5 е на народните представители. Така да се промени в окончателната редакция доклада. Предложението по чл. 5 става чл. 4.
Предложението по чл. 4 на кой текст съответства? Добре, сега го прескачаме и преминаваме към Глава втора. Производство.
Предишния чл. 4 по вашето предложение ще бъде чл. 5.
По заглавието и предложението за нов чл. 5 има ли бележки? Няма. Които ги подкрепят, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
Николета Кузманова (експерт):
Това е принципът, който беше и при европейската заповед за арест. Рамковото решение дава една задължителна листа от престъпления по отношение на които ще се прилага този закон. В тази листа, дадена по рамковото решение, ние не можем да правим никакви корекции. Длъжни сме да я възпроизведем. И тъй като става дума за признаване на актове от друга държава, които искат изпълнение у нас, ако ги има като мошеничество, нямаме пречка да им откажем. Това е идеята.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към текста на чл. 6. Тук също няма съответствие.
Николета Кузманова (експерт):
Тъй като се промени изцяло систематиката на закона, направено е разместване в поредността на текстовете, като предложението за чл. 6 на народните представители съответства на чл. 5, ал. 1 по вносител относно компетентните органи. Идеята е първо да са основанията, а после да са компетентните органи, реда за приемане на акта, основанието за отказ от приемане и отказ от изпълнение.

Янаки Стоилов:
И компетентния орган тогава става чл. 6. А чл. 6 по вносител става чл. 9 от предложението. Сега го прескачаме.
Тъй като вероятно народните представители ще подкрепят предложенията за разместване, трябваше в доклада да обозначено предложенията на народните представители вече като предложения на комисията към кой текст се отнасят. Понеже това го няма, сега затрудняваме колегите да правят тези връзки.
Сега гледаме чл. 7 на народните представители, така ли. (Да.) Имате ли по него възражения? Няма.
Които подкрепят чл. 6 и чл. 7, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
Преминаваме към чл. 8, където вече има съответствие между предложението на вносителя и предложението на народните представители. Може да видите само разликата в съдържанието. Няма бележки. Които подкрепят чл. 8, да гласуват. Благодаря. Приема се.
Чл. 9 вече го приехме. Тук не обсъждаме предложението на вносителя.
Чл. 9 на народните представители. Вече не е актуално разглеждането на чл. 9 по вносител, а предложението на народните представители по чл. 9 съответства на чл. 6.
Мая Манолова:
Тук сме разписали процедурата и правомощията на българския компетентен орган по признаване на актове на надлежни органи от съответните държави-членки на Европейския съюз. Тук по-подробно сме разписали какво прави Софийски градски съд, какви са неговите правомощия. В чл. 9 систематично е разписана процедурата в случаите, в които той откаже признаването или изпълнението на съответните актове. Позволили смеси да го детайлизираме повече, отколкото беше дадено в предложението на вносителя.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението. Други бележки има ли. Няма. Нека да гласуваме чл. 9 по предложението на народните представители. Приема се.
Чл. 10. Гледаме чл. 10 като предложение на народните представители. По него имате ли въпроси. Няма. Нека да го гласуваме. Благодаря ви.
Чл. 11. Изпълнение на акта за обезпечаване на имущество. Които го подкрепят, да гласуват. Приема се.
Чл. 12. по предложението на народните представители – Изпълнение на акта за обезпечаване на доказателства. Нека да го гласуваме. Благодаря ви. Подкрепя се.
Преминаваме към чл. 13 по вносител. Какво съответства на него. Вижте, ако обичате, чл. 16 на с. 15. “Производство по разглеждане на искането”. И по-нататък цялата поредност от чл. 17 и чл. 18 по предложението на народните представители (Цялата страница 15) Текстовете ще бъдат с предлаганата номерация? (Да.)
Нека да гласуваме трите текста – чл. 16, 17 и 18. Благодаря ви. Приемат се.
Чл. 13, чл. 14 и чл. 15 по вносител са по-назад.
Предложенията на Валентин Милтенов, Мая Манолова и Елеонора Николова за изменение на чл. 16, 17 и 18 се отнасят систематично за раздел първи – това, което приехме.
Преминаваме към раздел втори на с. 16. Има предложение за промяна на заглавието.
Предложението по чл. 16 съответства ли на чл. 16 на вносителя.
Това е първия текст в раздел втори, който трябва да приемем. Моля да погледнете раздел втори. Това е вече обобщения вариант на предложенията на народните представители. Те на кои разпоредби на вносителя съответстват? (На 17, 18 и 19) Имате ли някакви въпроси към вносителите и предложения по целия раздел втори – от с. 18 до с. 20. Няма.
Тогава нека да гласуваме общо раздел втори. Които го подкрепят, моля да гласуват. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Не сме пропуснали нищо дотук? (Не.)
Преминаваме към допълнителната разпоредба. По нея има ли въпроси? Няма. Тези, които подкрепят предложението на народните представители, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
В други случаи, когато се правят предложения от народни представители, молбата ми е да не се пренаписва законът, а само да се отразява разликата, защото това така излишно натоварва в обем законопроекта и изисква сравняване на паралелни текстове, защото реално в някои от тях няма промяна почти, а в други – има значителни размествания и в структурата на съдържанието.
Заключителни разпоредби. Има ли някакви предложения.
§ 2 на вносителя какво става с него, тъй като той вече беше включен в съдържанието на закона.
Николета Кузманова (експерт):
Тъй като систематичното му място не е в заключителните разпоредби, а в тялото на закона.
Янаки Стоилов:
Т.е. това, което сме приели там съответства тук на § 2 на вносителя и не се налага да го гласуваме.
Предложението на народните представители е за § 2 като една от заключителните разпоредби. Моля да видите и останалите параграфи – 3, 4 и 5.
“§ 4. Доколкото този закон не съдържа специални правила, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс и на Гражданския процесуален кодекс.”
Т.е. тук трябва да отпадне § 4.
Тогава ще имаме като заключителни разпоредби § 2 на тримата народни представители. Същото се отнася и за § 3 като променена редакция. § 4 отпада. § 5 остава, но той съответства на § 3.
Има ли някакви предложения от колегите. Ако няма, да гласуваме изцяло заключителните разпоредби. Благодаря ви.
Какво правим с приложенията? Те съставна част от закона ли са? (Да.) Значи трябва да ги гласуваме и тях и ще бъдат като приложения към закона. Трябва да го приемем с уговорката, че в приложението към чл. 3 – удостоверението, терминологията ще бъде съобразена с тази, която съответства на съдържанието на закона. Този формуляр ще го приемем.
В окончателния доклад на комисията ще бъдат отразени редакционните промени в съдържанието на удостоверението.
Които подкрепят това, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Има ли някакви други въпроси. Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Колеги, съжалявам, че ще ви върна малко назад.
В изброяването по чл. 5, ще можем ли да се опитаме да прецизираме текстът по т. 22. “подправка на изделия и пиратство”.
Ние за мошеничество и пиратство нямаме термини. Ако запишем: поправка на изделия и интелектуално пиратство, може би ще стане по-ясно.
Янаки Стоилов:
По коя точка е предложението ви?

Яни Янев:
Примерно, в т. 31 е записано: незаконно отвличане на летателни средства или кораби.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, тази уговорка се отнася за всички тези несъответствия, защото тук е изброен списък на престъпления, които като изпълнително деяние могат да съществуват по някои и други правни системи и ако те бъдат констатирани, да могат да кореспондират по този закон. Това не изисква изцяло тези състави да са налични в българското наказателно право. То е същото като за мошеничеството и за някои от другите примери. Ние ги оставяме на това основание, а не като огледални текстове. Ако трябва това да го напишем в някаква заключителна разпоредба, да го направим.
За престъпленията, които не са тъждествени на състави по българското законодателство, те действат в отношенията на българската страна с други страни.
Може би вие ще предложите нещо?
Веселина Малева:
Аз мисля, че той има право. Защото чета английския текст на изброяваните престъпления. По т. 22 подправка на изделия и пиратство. В английския текст по друг начин е конструирано и то е по-ясно и може би и ние трябва да го конструираме по този начин. В английския текст е: подправка и пиратство на product. Дали изделие ще бъде продукт или как ще го преведем.
Янаки Стоилов:
Да изместим изделие накрая, за да се отнася и за изделията и за продуктите. Не става дума за някакво универсално пиратство.
Веселина Малева:
Прав е г-н Янев. Може би така да го променим.
Яни Янев:
Какъв е на английски терминът за мошеничество.
Веселина Малева:
Swindle.
Янаки Стоилов:
Значи в т. 22 става: подправка и пиратство на изделия.
Какво мислите по въпроса за евентуално една заключителна разпоредба или допълнителна, в която да се каже, че изброените в член еди-кой си престъпления, за които няма състави в българското наказателно право, се прилагат в отношенията на българската страна с други страни.
Необходимо ли е това нещо?
Веселина Малева:
Аз вече в три рамкови решения виждам този списък. След това рамково решение идва и следващото за събиране на доказателства. Там по същия начин е същият списък със същата уговорка преди списъка и мисля, че това е достатъчно и разбираемо за всички. То ще стане достатъчно разбираемо и в самата практика, че това ще бъде просто така.
Янаки Стоилов:
Т.е. смятате, че общата редакция на началото на ал. 2 отговаря на този въпрос. “Не се изисква двойна наказуемост в случаите, когато по законите ....”. Само че тук се казва, че няма двойна наказуемост. То не може да има двойна наказуемост за нещо, което не е престъпление по българското право.
Някои от тези формулировки обобщават няколко състава. Т.е. те нямат буквално тъждество в нашето право.
Реплика – експерт:
В ал. 1 е изведен принципът кога имаме двойна наказуемост и това са всички случаи, при които деянието съставлява престъпление, независимо от елементите на състава по законодателството на издаващата държава. Т.е. допуска се разлика в елементите. Изключението е, когато не се изисква двойна наказуемост.
Янаки Стоилов:
Т.е. този текст така приет не налага нещо да поясняваме в края на закона. (Да.)
Колеги, други някакви въпроси имате ли?
По начина, по който съобщих, ще бъде изготвен окончателния доклад за обсъждане в пленарна зала на предложенията за второ четене.
С това приключваме днешното заседание, ако вие нямате някакви въпроси.
За следващото заседание и за неговия дневен ред ще бъдете уведомени по обичайния ред.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: