---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси








П Р О Т О К О Л
№ 33

Днес, 06.07.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Иван Гетов, директор на дирекция “ГРАО”, Пламен Киров – зам.-председател на ЦИК, от Министерския съвет – Галина Маринска, директор на дирекция “Правна”, и народния представител Яне Георгиев Янев.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, № 654-01-8/19.01.2006 г., внесен от Яне Георгиев Янев; № 654-01-61/12.05.2006 г., внесен от Иван Костов и група народни представители и № 654-01-85/22.06.06 г., внесен от Мая Манолова и група народни представители.
Съгласно дневния ред днес ще обсъди три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент, внесени съответно от народните представители Яне Янев, от Иван Костов и значителна група народни представители и от Мая Манолова, Петя Гегова, Минчо Спасов, Георги Юруков и Надя Антонова.
По реда на тяхното постъпване давам думата на вносителите да ги представят. Г-н Янев, заповядайте.
Яне Г. Янев:
Уважаеми колеги, въпросният законопроект е внесен на 19 януари 2006 г. Въпреки че аз съм формалния вносител, той е от името на парламентарната група на Обединените демократични сили. Считахме, че още тогава би било редно да се започне обсъждането на този законопроект, а не както досега е практиката и на предишни парламенти, в последния момент да се променя изборното законодателство и политическите партии да нямат необходимата готовност, а така също и инициативните комитети, които ще издигат свои кандидати за президент и вицепрезидент.
По принцип в моя законопроект са застъпени няколко тези. Едната е свързана с така наречения изборен туризъм – вътрешен и международен, който през последните години многократно скандализираше българското общество. Вие знаете, че водени от различни подбуди групи граждани, както във вътрешността на страната, така и извън нея, осъществяваха този така наречен изборен туризъм и ние сме дали ограничения това нещо да се прекрати с текстовете, които сме заложили в законопроекта.
Освен до манипулация на индивидуалния вот в определени региони, тези явления и в много случаи водиха и до нарушения на изборното законодателство.
Освен това в настоящия проект сме заложили унифициране на Закона за избор на президент и вицепрезидент със Закона за избор на народни представители, като се застъпва и позицията, че би било редно целият законодателен пакет, уреждащ едни или други избори, да бъде унифициран, както с европейската практика, така и тези три закона – за избор на народни представители, за избор на президент и вицепрезидент, и за избор на кметове и общински съветници, да се провеждат по едни и същи правила.
С въведените в проекта за закон изисквания се дава възможност политическите партии и инициативни комитети да узнаят факти от биографиите на издигнатите кандидати, свързани с принадлежността им към Държавна сигурност и други репресивни органи на тоталитарния режим, което има също и съществено политическо значение при определяне кандидатури или евентуално тяхно оттегляне. Създават се правни условия за реално и равноправно медийно участие, а не както е било досега – да се толерират само кандидати на парламентарно представените партии. Ако вземем опита от миналите избори кандидатите за президент и вицепрезидент не бяха толкова много, ако не ме лъже помета бяха 5 или 6 двойки, и няма смисъл да се делят на А и Б група и затова сме предвидили да има равноправно медийно представяне в държавните медии.
Аз няма да влизам в детайли и в конкретика.
Още няколко думи ще кажа, че примерно в Закона за избор на президент и вицепрезидент би било редно и таксата за участие да бъде равна на тази за избор на народни представители, а не както е била досега 5 хил. лв. – да се завиши, както за политическите партии, така и за инициативните комитети на 30 хил. лв.
Това е, което мога да кажа като начало.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Кой ще представи следващия законопроект. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Предложението за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент се свежда до три основни пункта.
На първо място, и ние като колегата Янев, сме за това, да се унифицират процедурите и реда за провеждане на различните видове избори.
На второ място, сме се постарали да се ограничим с минимален брой промени – само тези, които са наистина необходими, като изхождаме от това, че изборът на президент и вицепрезидент е възможно най-простият вид избор, който съществува в нашето изборно законодателство. От друга страна, да не бъдем обвинени, че залитаме в една или в друга посока, че въвеждаме норми, които да работят в интерес на един или друг кандидат.
Третата идея на предложените от нас промени се свежда до въвеждането на едни по-ефективни механизми за противодействие срещу изборните нарушения – нещо, на което бяхме свидетели през последните години в различните видове избори, но като чели с най-голяма сила на проведените частични избори през миналата и през тази година.
По какъв начин постигаме своите идеи.
На първо място, предлагаме да бъде въведена интегралната бюлетина, която освен че унифицира процедурите по отношение на другите видове избори, но е и по-надеждна защита срещу противодействия на нарушенията на изборното законодателство с оглед броя на недействителните бюлетини, които при последните видове избори – парламентарните избори, когато за първи път беше въведена тази бюлетина, нараснаха около 3.5 пъти. Ние сме се постарали да разпишем детайлно реквизите на интегралната бюлетина и да посочим в закона в кои случаи вотът се счита за действителен и в кои за недействителен, тъй като според нас причината за повишаването на недействителния вот на последните избори се дължи в голяма степен на разнопосочните сигнали, които изважда Централната избирателна комисия във вид на различни решения. В крайна сметка редица бюлетини, които показваха ясен и недвусмислен вот, бяха приети за недействителни. За това сме разписали това в предложения от нас ЗИД, като предлагаме като противодействие срещу нарушенията полиграфическа защита срещу фалшификации, поставяне на печати от избирателната комисия преди и след упражняване на вота от отделния избирател, прозрачни урни, гласуване без пликове.
Освен това предлагаме удостоверенията за гласуване на друго място да бъдат уредени по един нов начин. Предлагаме централен регистър, който да отчита издадените удостоверения, защита на тези удостоверения с оглед те да не бъдат фалшифицирани и забрана да се издават на лица, които постоянно пребивават в чужбина и да се попълва декларация от получаващите ги лица, че няма да гласуват два пъти под страх от наказателна отговорност. За това ще стане дума по-късно, че предлагаме да се криминализират няколко нарушения на изборния процес, едното от които е двойното гласуване.
Предлагаме еднакви условия за издигане на кандидатите, независимо от това дали се издигат от партия, коалиция или инициативен комитет, тъй като става дума за един мажоритарен вот, както по отношение на депозита, който ще се внася, така и по отношение на броя подписи, така и по отношение на представяне в медиите. Защото считаме, че за мажоритарния вот изискванията трябва да бъдат еднакви.
Против сме промените по отношение на депозита, тъй като 30 хил. лв. би ограничило все пак възможностите на български граждани да се кандидатират за участие в този вид избори.
За сериозността на съответната сила, която издига дадения кандидат, предлагаме събирането на 15 хиляди подписа, което също е сериозна работа. Както и колегата Янев, така и ние предлагаме да се дигне бариерата – 4% да стане необходимата бариера за получени гласове на изборите за получаване обратно на внесения депозит.
Предлагаме по отношение на медийната кампания да бъдат осъвременени формите. Да отпаднат обръщенията, които изчерпаха своите възможности като средство за представяне на кандидатите. Да се уеднаквят правилата за електронните медии по отношение на интернет сайтовете, което означава еднакви условия – еднакви изисквания за представяне на всички кандидати, респ. еднакви санкции, право на отговор и пр.
Разписали сме детайлно правомощията на избирателните комисии, както на централната, така и на районните избирателни комисии.
По отношение на противодействието срещу нарушенията първоначалната ни идея беше да добавим административно наказателни състави, които да направят санкционирането на нарушителите възможно, но в крайна сметка избрахме другия вариант, като предложихме изменение в Наказателния кодекс, където направо тези нарушения да бъдат криминализирани, като предлагаме в НК купуването на гласове да се санкционира с лишаване от свобода до 3 години или пробация, а двойното гласуване – пробация или глоба в размер от 500 до 2 000 лв., като смятаме, че това ще бъде едно ефективно противодействие срещу многобройните нарушения на изборния процес.
Остава възможността евентуално да разсъждаваме върху този закон дали да въведем конкретни състави на административни нарушение по отношение евентуално на постигнато участие при купуване на изборите и за лица, за които се установи, че са изнасяли изборни книжа, избирателни списъци или бюлетини извън изборните помещения, като е въпрос на преценка дали да включим тези текстове тук, или да ги добавим в законовата процедура по приемане на измененията в Наказателния кодекс.
Безспорно въпросът с избирателните списъци е изключително важен, но нашето мнение на този етап е, че процедурата, която съществува в Закона за избиране на народни представители би могла да бъде работеща, ако се прояви достатъчна настойчивост от институциите, които имат ангажимент за това. На първо място това е Министерството на регионалното развитие и благоустройството в лицето на служба “ГРАО”. Може би по-късно ще чуем какво мисли и шефа на тази служба затова е ли са в състояние да изпълнят законовите ангажименти за изчистване, грубо казано, на избирателните списъци.
В обсъждането по-нататък ще изкажа и становището си по отношение на внесените от колегите законопроекти – по този на г-н Янев и на ДСБ.
Янаки Стоилов:
Г-жо Масева, Вие пропуснахте. Желаете ли да представите Вашия законопроект.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги и гости,
С този законопроект се прави опит да се решат някои проблеми, които възникнаха и при последните избори и да се решат проблеми, които най-вече се възприемат негативно от обществото.
Първата поправка е във връзка с установяване на симетрия с действащите вече Закони за избор на народни представители и кметове и общински съветници за проверка за връзка със структурите на Държавна сигурност, като при това редът е доброволен. Всички кандидати трябва да подадат заявление и публично чрез медиите да се оповести дали са били сътрудници – щатни или нещатни на бившите тайни служби.
Освен това се решава и един проблем с така наречения “изборен туризъм”. В тази връзка се предлагат няколко ограничения: гласуване само по постоянен адрес, премахване на възможността за издаване на удостоверение за гласуване на друго място, коригиране на избирателните списъци само за определен момент преди изборния ден, премахване на възможността за дописване на избирателните списъци от секционните избирателни комисии.
Освен това важна част от законопроекта е облекчаване на процедурата за провеждане на изборите и намаляване на разходите. В тази връзка се предлага въвеждането на интегралната бюлетина, която за първи път беше въведена през 1999 г. на местни избори. Опитът и практиката показаха, че това е един начин да се ограничи двойното гласуване и да се гарантират честните избори.
Освен това, създава се възможност за актуализация на избирателните списъци, като от тях се заличават имената на българските граждани постоянно пребиваващи в чужбина и съответно се дава определение на понятието “постоянно пребиваващи в чужбина”. По този начин би могло в значителна степен да се отстранят така наречените мъртви души в избирателните списъци и реално да се отчете активността.
Прави се предложение и за регистриране за провеждане на изборите в чужбина. Практиката показа, че не е удачно да се провеждат на много места изборите, особено в държави с големи географски разстояния. В много случаи се откриваха избирателни секции в минимален брой регистрирани, заявили своето желание да гласуват, на неподходящи места. В законопроекта се предлага изборите да се провеждат само на територията на дипломатическите и консулските представителства, които са официални български представителства в чужбина. Запазва се правото за предварително желание да се гласува и съответно това е основа за съставяне на избирателните списъци.
Предвижда се в чужбина да гласуват само българските граждани, които постоянно живеят в чужбина, като е дадено съответно определение и на това понятие.
В законопроекта ние за разлика от докладвания от колегата Манолова законопроект, предлагаме да се променят размерите на безлихвените депозити за участие в изборите. Досегашните размери, според нас, не съответстват на променените доходи в страната.
Прави се също така и предложение за вдигане на прага, при който депозитът се възстановява – от 1 на сто на 4 на сто.
Това е в общи линии законопроектът на Демократи за силна България.
Освен интегралната бюлетина, предлагаме и прозрачната урна – нещата, които бяха възприети като подход в Закона за избор на народни представители. Много от текстовете от Закона за избор на народни представители, тъй като са рационални и проверени в практиката, законът препраща към тях, като по този начин сме осъществили една възможност за юридическа икономия. Това е.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Сега можем да пристъпим към обсъждане на законопроектите. Предлагам ви в изказванията да се произнесе по всеки един от тях, като се съсредоточим върху основните въпроси, които те поставят, а именно условията за издигане на кандидатите за президент и вицепрезидент, формата на изборната бюлетина, изискванията относно упражняването на правото на глас и съставянето на избирателните списъци и критериите за определянето на избирателните комисии.
Това са основните промени, които се съдържат в някои от законопроектите. Другите въпроси са с предимно правно-техническо значение. Те вероятно ще трябва да бъдат по-внимателно обсъждани в хода за второто четене, в зависимост от резултата, с който ще приключи дискусията и гласуването по така представените законопроекти. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Имам един уточняващ въпрос към г-н Янев, тъй като нещо не ми е ясно.
Г-н Янев, Вие предлагате да се промени чл. 6. Това е списъкът от документи, които представят кандидатите и предлагате кандидатът да представя удостоверение от ДКСИ за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Всъщност, ако той не е принадлежал към Държавна сигурност, той не може да представи такъв документ. Това означава ли, че който не е принадлежал, няма да може да се кандидатира. Така излиза. Защото аз като не съм принадлежал към Държавна сигурност, как да представя удостоверение за принадлежност. Излиза , че аз не мога да се кандидатирам, така ли?

Филип Димитров:
Очевидно във второто четене три думи: “наличие или не на” трябва да бъдат добавени.
Яни Янев:
Сам разбирате, че е така, г-н Бисеров, и няма смисъл да влизаме в дискусия.
Надка Балева:
Мен лично в законопроекта на г-н Янев ме притесняват още две- три неща плюс това неясно формулиране на текста.
Струва ми се, увеличаването на депозита за участие на практика довежда до имуществен ценз. Предлага се от 5 хиляди на 30 хиляди лева.
Друго, § 6, с който се предлага създаването на нова ал. 6 в чл. 10:
“(6) В избирателните секции, където на последните парламентарни избори са подадени над 90% от гласовете само за една политическа партия, ЦИК да командирова за членове на секционните избирателни комисии лица, посочени от парламентарните партии...”
Какво значи това – съмнение по резултатите, те сроковете отдавна са минали за оспорване на изборните резултати от предходните избори. Това за мен е нелогично. Това, че резултатът неудовлетворява една политическа сила, която и да е тя, не означава, че ЦИК трябва да командирова хора от други места.
Предлагате за гласуванията в чужбина декларация собственоръчно, на български език, свободен текст, че нямат друго гражданство. Това не са местни избори, не са и парламентарни. Това са избори за президент и вицепрезидент. Човек, който е съхранил българското си гражданство, с предлагания от Вас текст, вие го лишавате от това неговото желание да бъде гражданин на Република България, което ми се струва, че е недопустимо.
Предлагате да се заличат в избирателния списък имената на гражданите, които към датата на съставянето му не са се намирали в страната. Към датата на съставянето е изключително трудно, като специалистите ще кажат дали е възможно това, защото да се състави списъка трябва да разполагат в общините информация тези хора живели ли са 183 дни или не са. Но дали към предния ден или към датата, когато официално се предоставя списъка, това за мен е невъзможно да стане.
Не виждам смисъл да се въвеждат много повече изисквания за тези избори към лицата, кандидатстващи за президент и вицепрезидент, отколкото са изискванията, посочени в основния нормативен акт – Конституцията на Република България.
Аз лично по тези съображения не бих подкрепила Вашия законопроект. Приключих.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Естествено и трите законопроекта полагат усилия да решат или се опитват да решат някои реално съществуващи неуредици в нашето законодателство. Само че ми се струва, че два от законопроектите в добронамерения си опита, надявам се, да дадат решение на някои проблеми, свързани с провеждането на изборите в нашата страна, за съжаление са отишли твърде далече. Имам предвид законопроектите на ОНС – Яни Янев и група народни представители и ДСБ. И в двата законопроекта, за съжаление, се предлагат откровено противоконституционни разпоредби. Имам предвид всички разпоредби, които въвеждат някакво ограничение в правото на гласуване, основани на наличие или не на друго гражданство, на така нареченото “постоянно пребиваване” – въвеждането на ново изискване за постоянно пребиваване в Република България със съответните критерии за това и т.н. Основание за това ми дава чл. 26, ал. 1 от Конституцията и искам да цитирам дословно:
“Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.”
Едно от основните конституционни права в тази Конституция се съдържа в чл. 42, ал. 1.
“Чл. 42, ал. 1. Гражданите навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващи наказание “лишаване от свобода”, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Само организацията и редът за провеждане на избори се определят със закон.”
Никъде Конституцията не дава право на законодателя в закон да поставя ограничения, условия и специални изисквания за това дали даден гражданин има право или не да участва в избори. В тези два законопроекта се предлагат точно такива ограничения на това конституционно право.
Мисля, че тези аргументи са достатъчни, за да ни убедят, че подобни законопроекти не би трябвало да се подкрепят, тъй като те не биха правили чест на едно Народно събрание и биха били достоен предмет за разглеждане от Конституционния съд.
Що се отнася до законопроекта, предложен от г-жа Мая Манолова и група народни представители в него се съдържат в общи линии добри предложения за усъвършенстване на изборния процес с едно единствено изключение или може би с две, но едно основно, това е въвеждането на така наречената интегрална бюлетина в изборния процес за избори за президент и вицепрезидент. Вносителят вече посочи неоспоримия факт, че откакто се въведе подобна изборна бюлетина на последните парламентарни избори, ръстът или процентът на недействителни гласове е скочил повече от 3.5 пъти. Това показва недвусмислено, че това изискване лишава една значима група български граждани от конституционното им право на глас, тъй като създава ненужни предпоставки за това те да не могат да допринесат със своя глас за избора на държавни и общински органи.
Нашето мнение на Движението за права и свободи е принципно в това отношение. Ние не бихме могли да се съгласим който и да е български гражданин да бъде лишен заради въвеждането на някакви подобни технически приоми, неговото право на глас да бъде затруднявано и осуетявано.
Също така може би трябва да се помисли за необходимостта от въвеждане на тези прозрачни урни, след като така или иначе няма да има пликове. Това нещо беше предложено и на парламентарните избори, ако си спомняте, и за радост тогава здравият разум надделя. При липсата на пликове, при обстоятелството, че ние не знаем как ще изглежда тази бюлетина, да се въвеждат прозрачни урни, при които общо взето има голям риск да се наруши тайната на вота, ми се струва на този етап излишно и създаващо предпоставки за нарушаване на тайната на вота или за създаване на страх у избирателите, че би могло да се наруши тайната на вота. Да не говорим за финансовите аспекти на едно такова нововъведение. Благодаря.
ЯнакиСтоилов:
Благодаря ви, г-н Казак. Г-н Филип Димитров.
Филип Димитров:
Имам въпрос към г-жа Масева.
Ако правилно чета техният § 6. Чл. 10 придобива една редакция, при която право да избират президент и вицепрезидент имат българските граждани и т.н., постоянно пребиваващи в страната и право да избират президент и вицепрезидент и българските граждани, постоянно живеещи в чужбина. Т.е. и едните и другите. Ако има някакъв елемент на рестриктивност, доколкото схващам тези текстове, то се съдържа в подхвърлената в първата алинея фраза “и с постоянен адрес в страната”, чиято правна стойност е нещо, което аз се мъча да отгатна и признавам, че не мога докрай. Може би, ако г-жа Масева, разясни това нещо, може би ще стигнем до извода, че няма противоречие, че няма спор.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да отговорите към края на дискусията, когато ще дам възможност на всеки един от вносителите да отговори на въпросите, които възникнат и в останалите изказвания.
Г-н Осман, заповядайте.
Ремзи Осман:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз мисля, че в два от законопроектите има чисто популистки текстове и да си го кажем едно към едно.
Яни, твоите мотиви – каза, че е проект на ОДС, аз се ужасявам просто. През последните години обществото многократно е било скандализирано от изборен туризъм. Посочете регионите. Аз знам за какво говорите. Нека да има дискусия, за да видим.
След това казвате, че хора, които манипулират, някои, които не плащат данъци. Нещо подобно има и в проекта на колегите от Демократи за силна България – чисто популистки текстове. За мен това не с сериозни предложения. Знаем всички защо го правите. Може би това нещо хваща декиш, както някои грубо се изразяват, за популизма, за настройване на хората. Имам един такъв пример, да си го кажем. Говориш за Кърджали.
Яни Янев:
Не само за Кърджали.
Ремзи Осман:
Примерно казвам. Да си го признаем. А най-малко нарушения има в Кърджали.
Вие знаете ли, че в Турция живеят над 200 хиляди български граждани, които няма друго гражданство – само българско гражданство имат, всеки ден 10 автобуса от автогарата в Кърджали отиват до Истанбул и обратно, както от автогара София 10 автобуса тръгват за Гърция. Само че по време на изборите определени хора, примерно при едни местни избори в Кърджали при кандидат на ДПС тогава имаше 24 хиляди гласа на изборите и изведнъж този кандидат взе 5 хил. гласа. Това че хората на моя приятел Яне почти не взимат властта от кърджалийско, аз не съм виновен. Убеди ги, Яне. Но не можеш да ограничиш българския гражданин да гласува.
И един такъв въпрос, който го има и във вашия проект. Казвате последните 6 месеца да са идвали в България.
Г-н Председател, и в Гърция работят 180-200 хиляди, предимно сезонни работници – тръгват март и се връщат края на октомври. Изборите, ако са в края на октомври, просто човекът се е върнал. Пак казвам, над 180 хиляди човека, даже и 20 хиляди да са, няма никакво значение, този човек в последните 6 месеца не е бил в България. За това, че ние не можем да осигурим прехраната на този човек в България и той отива да търси препитание в чужбина, а като се върне, ние го лишаваме от избирателно право. Според мен, това не са сериозни неща. Същото се отнася и за хората, които работят в Испания.
И още нещо. Аз за първи път чувам за имуществен ценз, за да гласуваш. Дайте тогава наистина да стимулираме мафията, да крадем. От една страна, ти най-много говориш против тези, които притежават имоти, а тук ги ограничаваш. Имам един въпрос, Яне, онзи, който живее в къщата на баща си заедно с него и не плаща данъци, няма ли право да гласува в България, според теб? Т.е. това са много смешни неща. Така няма да вземеш повече гласове за твоята партия. Напротив, ще загубиш и тези гласове ,които си взимал досега ще ги загубиш.
Виждам един текст в проекта на колегите от ДСБ и липсва в проекта на Мая Манолова и група народни представители, става въпрос за това какво трябва да съдържа бюлетината. В предишния парламент сме говорили много пъти, когато ставаше въпрос за интегралната бюлетина. Т.е. не бива да се доверяваме на това само с една хоризонтална линия да се разделят квадрати. Има десетки случаи, особено от 1999 г., включително и сега, когато от квадратчето излиза чертата малко напред или нагоре или надолу и това остава по преценка на съответната избирателна комисия, въпреки че във вашия проект се казва, че трябва ясно да е изразено в кое квадратче. Казва се, но за съжаление местната избирателна комисия преценява дали бюлетината е действителна или не. Такива случаи има десетки. Най-правилното е това, което колегите са предложили – един празен ред трябва да има между кандидатите, още повече, че няма да са 200 души кандидатите са президент.
По всяка вероятност пак ще взема думата, г-н Председател, но тази терминология – дадох пример с Гърция, просто човек ако е бил на работа в чужбина и есента се връща, не му се събират последните 6 месеца в България, даже и 3-4-5 да събере. Той идва в края на м. октомври и м. март заминава отново сезонният работник. Това е истината. Няма какво да се заблуждаваме.
Г-н Председател, аз ще се въздържа да подкрепя и трите законопроекта, защото виждам пропуски. Това е, което засега исках да кажа.
Янаки Стоилов:
Ако искате да чуем представителите на служба “ГРАО” за съставянето на списъците.
Ремзи Осман:
За да не взимам втори път думата. Няма да злоупотребя, колеги.
Яне, на последните парламентарни избори. Може да се говори всичко. Правили сме пресконференции и истината излиза наяве.
Обръщам се към представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Когато, примерно, говорим за тези, които са се опитвали да купуват гласове. Това си е престъпление по принцип – малко е наказанието, ако има възможност още по-нагоре да е, най-тежкото наказание да им се приложи. Но какво става с тези, които са длъжностни лица – ГРАО, представителите, които правят избирателните списъци. В изборния ден в Кърджали кметове на населени места масово не бяха включени в избирателните списъци и местните избирателни комисии не ги допуснаха да гласуват. Ние трябва да мислим и за длъжностните лица. За последните избори нямаше възможност да се проверява списъка. В предварителния списък всичко е наред и отивате в изборния ден в последния списък го няма. Трябва да се мисли включително и за тези неща. Освен това, това не е единствен случай, а е масово. Аз се учудих.
Благодаря ви, г-н Председател. Това е което исках да кажа.
Четин Казах:
И още един въпрос. Да дадете точни сведения, ако разполагате, да дадете точни данни от последните парламентарни избори какъв е процентът на недействителни гласове и за колко хора е доказано, чеса гласували повече от един път. Колко са гласували с удостоверения за гласуване на друго място и колко хора са уличени, че са гласували повече от един път.
Янаки Стоилов:
За удостоверенията няма нищо нередно, ако просто са гласували с удостоверения. Заповядайте. Представете се, ако обичате.
Иван Гетов, директор на Главна дирекция “ГРАО”.
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
Аз ще започна първо с отговор на г-н Осман, за този интересен, според него факт, който той сподели. Наистина е любопитен. Ние получавахме запитване и сме давали отговори и всички вече знаят какъв е отговорът на този въпрос. Да имаше кметове от кърджалийския край, които не бяха включени в изборните списъци. Съгласно сега действащия закон, все още непроменен, който се надяваме да подобрим в голяма степен, съгласно сега действащия закон всички онези лица, които са декларирали, че ще гласуват извън страната, се заличават от изборните списъци в страната. Всички тези кметове, които не са включени в този изборен списък, фигурират в списъци, изпратени от консулските представителства, че ще гласуват в чужбина.
Ремзи Осман:
В момента говорите нещо, което не е вярно.
Янаки Стоилов:
Г-н Осман, ако искате, изчакайте отговора и тогава да се възрази.
Ремзи Осман:
Не е вярно това. Вие носите отговорност за казано от Вас.
Иван Гетов:
Разбира се.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, не съм ви дал думата. Помолих и г-н Осман да изчака да се завърши отговора и след това, ако искате, можете да възразите по казаното.
Иван Гетов:
За това как и защо са попаднали в списъците, които са изпратени от нашите дипломатически представителства е друг въпрос. Но всички онези хора, които са в тези списъци и са декларирали съгласно закона, тъй като примерно трябва да има набор от 20 човека, които декларират, че ще гласуват в еди-коя си страна, то тогава те отпадат от изборните списъци за страната. Това е единствената причина. Вече може да се зададе въпросът как са попаднали в тези списъци. Но това е друга тема. Дали е грешка на нашите дипломатически представителства, как са набирали информация и пр. Всичко това беше на базата на информацията, подадена от Министерството на външните работи и се архивираше там.
Това е една прелюдия към всичко онова, което бих желал да кажа по отношение на нещата, които искаме да променим в сега действащия закон.
След провеждането на миналогодишните избори направихме един сериозен анализ на всички недостатъци и на всички слаби места на закона и на всички недостатъци, които се проявиха в самия предизборен и изборен процес. Всичко онова, което ние смятаме, че е по-добро като технология, че ще допринесе за актуализацията и оттам за отпечатването на изборните списъци, които да бъдат по-точни и по-верни, с малко излишна информация, с оперативни данни, то ние сме го дали в нашите предложения. Надявам се, да бъдат размножени и предадени на всички. (Предложенията съм ги дал и на г-жа Гергова и на г-жа Мая Манолова.)
Янаки Стоилов:
Ще ви моля официално да ги представите до Комисията, за да могат да се размножат.
Иван Гетов:
Всичко това, което като ангажимент дирекция “ГРАО” има, а това е отпечатването на изборните списъци, и всичко онова, което касае актуализацията на тези списъци – имам предвид взаимоотношенията и връзките с всички институции, които са задължени да подават информация, която да бъде обработена и да бъде полезна за актуализацията на данните в списъците, сме го заложили в нашите предложения. Нашите предложения са единствено насочени към технологичната рамка на предподготвителния период и отпечатването на изборните списъци. Желаем да ги направим максимално верни, максимално полезни за изборните комисии и за ЦИК като цяло, отговорен за провеждането на тези избори. Технологично смятам, че има полезни неща, които ще се радвам, ако бъдат огледани с по-прецизно око и бъдат приети от всички онези, които биха се ангажирали със защитата на тези неща.
Веднага ще дам пример. По отношение на хората, които заминават в чужбина. Тази информация ние по никакъв друг начин не можем да я имаме, единствено от службите на Министерството на вътрешните работи. Това трябва да се огледа технологично как може да стане и в какви срокове. Предложили сме го. Но тук трябва и колегите от Министерството на вътрешните работи да си кажат думата. Това е въпрос на технология, на масиви, които се поддържат, въпрос на софтуер. Така че каквато и информация на нас да се подаде, ние лесно ще можем да я обработим в изборния списък. За това става дума. Тук става дума и за местата за задържане за излежаване на наказание, за хората под запрещение – това са болничните заведения. Тук става дума и за Министерството на външните работи за информацията, която ще тече от тях. Миналата година се получиха много неприятни моменти по отношение на затрупване с информация по паралелни канали, което не беше уточнено в закона. Идваше информация и по електронен път, идваше по факсове и с писма и много пъти се дублираше. Стремили сме се тези технологични пропуски да бъдат изчистени, да бъдат максимално коригирани и да спомогнат за един по-действен, по-ефективен процес по отношение на изготвянето на изборните списъци.
По отношение на въпроса на г-н Казак искам само да напомня, че единственият оторизиран да дава информация по отношение на изборните резултати, това е ЦИК. Смятам, че отговор на неговите въпроси има в Бюлетина на ЦИК – там са всички данни.
Това е, колеги.
Ремзи Осман:
Вие казахте нещо, за което много се радвам и то може да се установи от паспортите на тези кметове. Това с паспортите и с писъка много лесно ще се установи.
Татяна Дончева:
Не може по паспорта да се установи.
Ремзи Осман:
Г-жо Дончева, не ме прекъсвайте. Не по паспорта. Това, че сте от най-голямата политическа сила не ви дава право така да говорите и да прекъсвате по-малкия партньор.
Татяна Дончева:
Вие сте най-главния партньор.
Ремзи Осман:
Въпросът е следния. Възможно ли е да се злоупотребява. Не казвам, че се злоупотребява, но възможно ли е да се злоупотребява със списъците. Останалото ще проверя. Специално за тези кметове знам, защото с тях работих постоянно. По списъците и международния паспорт лесно ще се установи, че това не е така. Тук в цялата процедура има възможност за злоупотреба. Някой е злоупотребил. За първи път го казвам. Мина една година от изборите и може би сега е най-подходящият момент. Специално за местните избори 1999 г. тогавашният вицепремиер беше злоупотребил, но накрая се извини.
Иван Гетов:
Според мен, терминът “злоупотреба” е много силен. Освен това, аз не мога да квалифицирам действията на хората от дипломатическите представителства. Аз обясних каква е технологията. Всички онези, които гласуват в чужбина и попадат в списъците на дипломатическите представителства, отпадат от нашите списъци. За злоупотреба не можем да говорим, докато тя не бъде установена. Според мен, така разписаните правила не дават възможност за злоупотреба, но дават възможност за нарушения. Тези нарушения могат да станат и по чисто технологични причини, т.е. по обективни, но могат да станат и по субективни причини. Това вече е друга тема на разговор.
Янаки Стоилов:
Г-н Киров, искате ли да се включите. Заповядайте.
Пламен Киров:
По отношение на удостоверенията за гласуване на друго място, не можем да ви дадем броя на удостоверенията, издадени на предходните парламентарни избори, защото те се издават децентрализирано от общинските администрации.
Ще отговоря и на втория въпрос за двойното гласуване. Проверката за двойно гласуване отчита броя на избирателите, които са включени в повече от един списък, но това не означава, че те непременно са гласували повече от един път. Освен това проверката включва сравняване на избирателните списъци, за да се види дали избирателят се е подписал два пъти или повече в избирателния списък, което вече е доказателство, че е упражнен повече от един път вот.
На следващо място, това разбира се, е работа на разследващите органи, е да се види дали подписите съвпадат, т.е. дали те са положени от едно и също лице. За последните парламентарни избори беше доказано, т.е. “доказано” грубо казано, тъй като не е правена графологична експертиза, че 257 човека са гласували, т.е. положили са подписи повече от един път в избирателен списък. Това е цифрата. Процентът е незначителен. Един има гласувал 8 пъти и един – 20 пъти. Но това са единични случаи.
Що се отнася до броя на недействителните бюлетини, действително той скочи на последните парламентарни избори – около 6.5% от общия брой на гласувалите.
Борислав Ралчев:
Имате ли разбивка?
Пламен Киров:
Не можем да ви дадем разбивка, защото всяка секционна избирателна комисия отчита и отразява в секционния протокол броя на недействителните гласове. Не мога да твърдя, че всички секционни избирателни комисии са обучени и прилагат едни и същи критерии, независимо от решенията на Централната избирателна комисия. Тук съм съгласен с критиките, че на предходните парламентарни избори не беше изчистен почти до последния момент въпроса с това коя бюлетина е действителна и кои са критериите за определяне на недействителната бюлетина. Но искам да ви кажа, че там, където има интегрални бюлетини, т.е. предполага се, че избирателят трябва да отрази вота си по някакъв начин в бюлетината, винаги стои въпроса за прилагане на различни критерии за действителност и недействителност. Знаете, че на едни президентски избори в една приятелска нам държава – в Съединените американски щати, се премина към ръчно броене, защото не навсякъде резецът, защото там се гласува с перфориране на бюлетината, беше пробил бюлетината. Тогава по различни критерии едни я приемаха за действителна, а други – за недействителна бюлетината. Това е проблемът на интегралната бюлетина, че всяко отразяване на вота на избирателя, вече се поставя въпросът за действителност и недействителност и ако се прилагат различни критерии, едни комисии ще приемат едни бюлетини за действителни, други – не. Това е.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, ще се опитам с няколко думи да изразя отношението си към законопроектите на колегите от ДСБ и от ОДС, като предварително искам да кажа, че това не е толкова проста работа, защото като чели за първи път по промените в един закон наистина вървя една обществена дискусия, в която се включиха под различни форми различни представители на всички политически сили и като чели до един момент по основните принципи се оказваше, че ние споделяме еднакви мнения, а именно по отношение на това, че следва да бъде въведена интегралната бюлетина като средство за унифициране на изборния процес и като средство за противодействие срещу изборите да се въведат прозрачни урни, печати на бюлетините. Т.е. да се направи максималното за една fair-play президентска кампания.
Единни сме и по отношение на това, че следва да има противодействие срещу нарушенията по отношение на това, че медийната кампания трябва да бъде с равни и еднакви правила по отношение на всички кандидати и пр.
Но като се опитах, преди да формирам мнението си как да гласувам по другите два законопроекта, да преценя какъв е процентът на безспорните предложения и какъв е на тези, с които не мога да се съглася, се оказа, че превесът на тези, които, според мен, са неприемливи, са повече. За какво става дума?
Категорично не съм съгласна борбата за противодействие на изборните нарушения да върви чрез един опит да бъде ограничавано правото на българските граждани да упражняват правото си на глас.
Не мога да се съглася с въведените легални дефиниции в проекта на ДСБ за “българи постоянно пребиваващи в страната и постоянно живеещи в чужбина”, защото те противоречат на три други закона, а именно: Закона за българското гражданство, Закона за българските документи са самоличност и Закона за чужденците. Това понятие “постоянно пребиваващи в страната” с въведената с него норма за 183 дена непрекъснато пребиваване в България наистина се използва в Закона за водене на доходите на физическите лица. Но ако приемем, че то има отношение към данъчното облагане и към процедурите на данъчно облагане, в никакъв случай не можем да го съпоставим с правото на българските граждани да упражняват правото си на глас. Тук ще се съглася с г-н Казак, че става дума за противоконституционност на тези предложения. Предполагам, че ще бъде гледан този проект, а и проекта на колегата Янев, от Консултативния съвет по законодателството и определено тези предложения, според мен, противоречат на Конституцията. Те противоречат и на едни други принципи, които са възприети още след Великата френска революция, а именно за едно общо равно и пряко избирателно право и с едни по-съвременни принципи - за свободата на придвижване на българските граждани.
Ще си позволя да дам отговор на въпроса, който беше оставен от г-н Филип Димитров. Да, според проекта на ДСБ, ако един български гражданин има статут на постоянно живеещ в чужбина, т.е. 6 месеца преди насрочването на изборите не се е завръщал в страната по вашата легална дефиниция, ако приемем, че той се прибере два месеца или месец преди изборния ден, той не може да участва в изборите в България. Аз не виждам разум в тези предложения.
Освен това, твърде ранната фаза на хлопване на вратата пред това да бъдат променяни и допълвани избирателните списъци, също е неразумно, защото, ако едно лице има постоянен адрес в България във въпросното населено място, ако по отношение на него не съществуват предпоставки и някакви други ограничителни принципи и ако в резултат на техническа грешка просто не фигурира в избирателния списък, не виждам то да бъде добавено два дни преди изборите или в самия изборен ден.
Също така не мога да се съглася и според мен, това не е средство да се пресече така наречения “изборен туризъм”, защото България по време на президентските избори представлява един много мандатен избирателен район и е все едно дали ще се гласува в Кюстендил, Кърджали или в Рим. В крайна сметка тук проблемът е друг с нарушението на изборното законодателство, а именно да не се допусне двойно гласуване и срещу това трябва да бъдат съсредоточени нашите усилия.
На практика с вашите предложения вие въвеждате един нов признак за осъществяване правото на глас, това е признакът “отседналост” и ако той в редица европейски страни съществува като такъв за упражняване на вот при местните избори, той абсолютно е неприемлив при изборите на държавен глава. Тук няма да се впускам в дълги обяснения, но например от град Дупница има 10 хиляди души, които живеят в Милано, които са свързани със своите семейства в Дупница и които така или иначе имат отношение към това какво се случва в България. Според мен, е абсурдно те да бъдат лишени от правото си да дадат своя глас при избора на държавен глава.
Тук имам сериозни възражения и срещу въвеждането с предложението на г-н Янев за забрана да гласуват българските граждани, които имат двойно гражданство. Това отново е в разрез с конституционните норми, и ако оттук вървим към някаква промяна, тя в никакъв случай не може да започва с един избирателен закон. Това е конституционен въпрос.
По отношение на избирателните списъци безспорно въпросът може да бъде решен напълно с една нова всеобхватна административна реформа. Но в рамките на това, което е възможно, според мен, не трябва да прекаляваме и с възлагането на задачи по изготвянето на избирателните списъци на Министерството на вътрешните работи. Всъщност Министерството на регионалното развитие и благоустройството и служба “ГРАО” са тези които имат ангажимент. Тук дейността на МВР може да бъде спомагателна, но в никакъв случай те не могат да имат преки ангажименти по изготвянето на избирателните списъци.
По отношение на издаването на удостоверения за гласуване на друго място считам, че е крайно решението въобще да се забрани такова, защото това отново върви към ограничаване на възможностите на българските граждани да упражнят правото си на глас. Всъщност предложението, което ние даваме, а именно да има един централен регистър и да има ясни правила как се издават и как се контролират тези удостоверения ще доведе до същия резултат, а именно да не се гласува два пъти.
По отношение на формирането на избирателните секции в чужбина, по-склонна съм да се съглася с г-н Янев, който предлага да се увеличи числото на подалите заявление с желание да гласуват в съответната страна. Все пак не ми звучи сериозно в Канада, Италия, Испания, където има много български раждани – в Турция, в Гърция, да се ограничи гласуването само в дипломатическите и консулските представителства.
Що се касае до задължителната проверка до това е ли е бил съпричастен даден кандидат към бившата Държавна сигурност, според мен, е право, а не задължение на политическите партии да имат информация за това е ли са съпричастни техните кандидати или не, а тук опитът да се разписва един цял ред как да се публикува информация за това в този закон, според мен, е неправилно. Би следвало тези неща да се уредят с един друг нарочен закон. По отношение на кандидатите за президент да важат общите правила, които важат за кръга лица или за всички български граждани, както това ще бъде възпроизведено в специалния такъв закон.
Аз ще се въздържа от подкрепа за законопроектите на ДСБ и на г-н Янев.
Янаки Стоилов
Има ли други изказвания? Ако от вносителите желаят да отговорят. Имаше някои въпроси, за да си оформят членовете на комисията окончателно становище.
Заповядайте, г-н Янев.
Яне Г. Янев:
Г-н Осман, искам да уточня някои неща, които би било редно поне в протокола да се отразят, защото това, което Вие казахте, в голяма степен може да подведе членовете на комисията.
Първо, чух колеги, които смятат, че има голяма разлика да се гласува за президент, за народен представител или за кмет. Аз смятам, че принципите еднакво трябва да важат и за различните видове избори, защото иначе няма логика и няма нито една европейска държава, в която изборното законодателство е в такава степен различно и ние да въвеждаме различни критерии. Т.е. дори и в медийното пространство на няколко пъти представители на БСП се съгласяват, г-жо Балева, че трябва да има ограничение. Примерно, да не можеш да дойдеш от Турция да гласуваш за кмет на Кърджали, а да можеш да гласуваш за президент. Ако внимателно се провери европейската практика никъде няма да намерите подобно нещо.
Що се касае до изборния туризъм, лично аз не бих се съгласил с информацията, която беше поднесена от представител на ЦИК, защото в моя многомандатен избирателен район Благоевград съм свидетел и смятам, че компетентните органи дано някога се произнесат. Давам конкретни примери. Примерно, в с. Дамяница, община Сандански бяха товарени хора с автобуси и бяха карани в Кулата.
Татяна Дончева:
Става въпрос за местни избори.
Яне Г. Янев:
Не става въпрос за местни избори. Става въпрос за парламентарни избори, г-жо Дончева. Има организирани групи, които гласуват по два и повече пъти – организирани с автобуси. За представителите в комисиите не искам да говоря, защото ако отидем в кърджалийските села и да проверим на кого са тези представители, ще стане ясно, че те са само на една политическа партия.
Янаки Стоилов:
Моля ви, дискусията ще продължи и в парламентарна зала, така че не е необходимо тук да изразявате цялата си аргументация.
Яне Г. Янев:
По изражението на вашето лице, г-н Осман, сте съгласни с това което казвам, но няма как да не го отречете.
Бих искал да кажа само още няколко изречения по отношение на това, което беше казано за имуществен ценз на политическите партии. Нелогично е, щом като в Закона за избор на народни представители депозита е 30 хиляди, защо трябва да избор на президент и вицепрезидент да е 5 хиляди.
Мая Манолова:
Инициативният комитет откъде ще вземе 30 хиляди лева.
Яне Г. Янев:
Същото важи и за инициативните комитети, които издигат независими народни представители. Не може към политическите партии да се прилага двоен аршин - когато участват в парламентарни избори да внасят един депозит, а когато участват в президентски избори – друг депозит. Нелогично е. Ако вие можете да ми дадете някаква обратна логика, мога и да се съглася. Както каза и г-н Димитров, аз не искам да навлизам в детайли, а между първо и второ четене ще има възможност много да се дискутира.
А що се касае до това, което каза колежката Манолова. Тя се съгласява в голяма степен с нашите предложения и тези на ДСБ, но в кулоарите, в редица предавания и в медиите, а тук в комисията виждам, че нещата са променени. Може би има друго партийно решение или някакви партийни повели, но това е въпрос, който не бих искал тук да коментирам.

Филип Димитров:
Налага се да напусна заседанието. И за трите законопроекта гласувам “за”.
Ремзи Осман:
Тъй като няколко пъти се спомена името на моя избирателен район искам да кажа, че вие подценявате интелигентността и отговорността на тези хора в Кърджали, г-н Янев, за това, че вие нямате представители в комисиите. А другите партии печелят по 15-20 хиляди гласа и за да спечелиш тези гласове, значи има влияние и на другите политически сили. А това, че Хасан или Иван от селото, до което няма дори и път, не е чувал за твоята партия, това е твой проблем. Трябва да си зададеш въпроса защо не гласуват за теб.
Янаки Стоилов:
Мисля, че можем вече да приключваме, тъй като дискусията надхвърля вече своите юридически рамки.
Г-жо Масева, Вие желаете ли думата?
Елиана Масева:
Да, съвсем накратко.
Мисля, че нашият законопроект прави разлика между двойно гражданство и пребиваване. Това са две различни неща и с изводите за противоконституционност мисля, че нещата доста се пресилват.
Това, че ние тук участваме и като юристи и като политици, означава, че трябва да си даваме сметка и въпросите на Ремзи са всъщност изпитване за това да разбере дали ни е ясна технологията и на двойното гласуване и на невъзможността да се отчита в малките населени места, гласуването в чужбина в сладкарници, в кафенета, дописване в списъци на хора, които ги няма, създаването на ред за издаване на удостоверение – едно магическо движение по време на изборите. Това са проблеми, които не можем да отречем.
Тези от чужбина, г-н Осман, ако не се върнат, ще гласуват в Гърция, ще гласуват в Испания, това няма да бъде проблем. Това не е ограничаване на права на български граждани. Защото всъщност със спекулациите, които се създават по повод липсата на такива ограничения, се засягат правата на тия български граждани, които отиват и гласуват с кауза, с бюлетина и с идея. Заради автобусите, заради рейсовете и ти много добре знаеш в малките селища как секционните комисии, в които няма представители, как в чужбина в кафенетата и ресторантите и баровете няма представители на политическите партии, какво се извършва на места. Този закон прави един опит не да разреши проблема, поне да го ограничи.
Аз мисля, че между първо и второ четене трябва да помислим съвсем разумно какви да бъдат рамките, защото това е проблем в България. Не можем да твърдим ,че това не е проблем. Проблем е и скандализира общественото мнение. Винаги има съмнения. Няма проблем българският гражданин да гласува в Гърция, но ще гласува на българската територия, защото изборният процес е израз на връзката.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Масева. Други изказвания няма, нали?
Можем да пристъпим към гласуване на законопроектите.
По първия законопроект, внесен от Яни Г. Анев. Тези, които подкрепят законопроекта, моля да гласуват. Два гласа “за”. Против? Два гласа “против”. Въздържали се? Дванадесет “въздържали се”.
Не се приема законопроектът.
По законопроекта, внесен от Иван Костов и група народни представители. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Два гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се. Дванадесет “въздържали се”.
Не се приема законопроектът.
По третия законопроект, внесен от Мая Манолова и цитираните народни представители. Който е “за”, моля да гласува. Единадесет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Четирима се въздържат.
Законопроектът се приема.
Ще имаме готовност да представим становището на комисията с отразената в него дискусия.
Следващата седмица, тъй като се отложи днес разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизацията, ще го включим за наше становище. Вероятно ще продължим и завършим дискусията по ГПК. Това е вероятният дневен ред за следващата седмица.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)