---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 37

Днес, 03.08.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър и Юлия Меранзова, от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър, от ВКП – Петър Раймундов, от Национална следствена служба – Владимир Петров, от Военно апелативен съд - Веселин Пенгезов, председател и от Националната агенция по приходите – Маргарита Чечова и Росен Иванов.
Заседанието с ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 654-01-102/21.07.06 г., внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев и № 654-01-108/27.07.06 г., внесен от Петър Манолов.
2. Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-49, внесен на 07.04.2006 г. от Мая Манолова и Георги Юруков, № 654-01-69/26.05.06 г., внесен от Владимир Кузов, № 654-01-86/23.06.06 г., внесен от Мая Манолова, Яни Янев, Надка Балева и Христо Бисеров и № 654-01-89/28.06.06 г., внесен от Захари Георгиев.
Можем да започнем заседанието с първа точка от дневния ред. От вносителите на законопроекта тук е г-н Янев и той ще го представи накратко, като може да обърне внимание върху основните промени, които се предлагат.
Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Благодаря ви, г-н Председател.
Колеги,
Уважаеми дами и господа,
Няма да говоря текст по текст. Аз искам да ви обясня основната философия, която е заложена в този законопроект.
Мотивите за разработването на законопроекта са критичните бележки по Глава “Политически критерии” от доклада от 16 май 2006 г., които са насочени основно в посока към това да се развие прозрачността във финансирането на политическите партии и обвързаността на това финансиране с неправителствени организации. Това наложи да предложим на вашето внимание текстовете, които сме разработили с колегите Дончева и Цонев, а именно.
На първо място, към отчета, който политическата партия е задължена да представя към 31 март ежегодно, вместо досега предвидения списък, се предлага да се прилага декларация, която да съдържа пълно и подробно описание на размера и вида на дарението, стойността на дарението, кой е дарителят и с каква цел е направено дарението. Самият факт, че ние преминаваме от списък, който не обвързва по никакъв начин отговорността на лицето, което го представя, с декларация, която се подава по силата на закон, говори за това, че се предвижда и съответната наказателна отговорност на лицата, които попълват неверни данни в тези декларации.
На второ място, към тази декларация, която се попълва от упълномощените от съответните политически партии лица, се предвижда да се съставя и отделен списък, в който да се посочват случаите, в които политическата партия се финансира от неправителствени организации, в чиито ръководни органи участват лица, техни съпрузи или роднини, които са в ръководните органи на политическите партии. Това е именно за да се разкрие връзката между финансирането от неправителствени организации и съответните политически партии.
На трето място, развитието на прозрачността в процеса на финансирането ние отчитаме и регламентираме, че включването на изискването по отношение на ръководителите на политическите партии и на членове на техните контролни органи, които не попадат в кръга на лицата, които са задължени по силата на други закони да подават имуществени декларации пред Сметната палата, да подават такава декларация и проверката по техните декларации ще бъде извършвана по реда на Закона за публичността на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Това са трите основни текста, които предвиждат развитието на прозрачността.
Оттук насетне отиваме към формите на извършването на проверката. След като се извърши проверката, одитната проверка, която извършва Сметната палата, Сметната палата публикува резултатите от тази проверка на своята интернет страница и в бюлетина, който издава.
Следващото, което предвиждаме, е по отношение на политическите партии, които получават средства от държавния бюджет, независимо от резултатите на одита, задължително да бъдат изпращани техните отчети на Националната агенция за приходите и да се извършва ревизия. Т.е. на всички, които ще разполагат с бюджетни средства ежегодно ще им бъде извършвана и ревизия. На ревизия ще подлежат и онези политически партии, които към 31 март не подадат своите отчети, независимо от това дали получават или неполучават средства от държавния бюджет. Данните от всички одити и всички ревизии ще бъдат публикувани на интерент страницата и бюлетина на Сметната палата.
След като разисквахме, решихме въпроса с максималната прозрачност, като искам да кажа, че тук се ръководихме от тезата, че политическите партии по отношение на контрола върху тяхната дейност, финансиране и отчитане на средствата те се приравняват по отношение на всички останали лица от гражданския оборот. По отношение на тях с прилагат същите законови мерки, каквито на всеки един участник в търговско дружество, неправителствена организация или физическо лице в рамките на търговския оборот. Това са максималните форми на контрол, които допуска българското законодателство. Те са приложими вече и предлагаме да бъдат приложими и към политическите партии.
Следващата стъпка, която предприехме, е стъпката за разширяване на възможностите за финансиране на политическите партии. Изхождайки от тезата за пълната прозрачност и възможностите да се вижда във всеки един момент от къде идват средствата за политическите партии, кой ги финансира и как се разходват тези средства, да отпаднат ограниченията по отношение на тяхното финансиране със средства от дарители. За това е и предложението ни да отпадне ограничението до 10 000 лв. от едно физическо лице за една година и до 30 000 лв. от едно юридическо лице. Същевременно, за да се избегне влиянието и подчиняемостта на политическите партии в по-голяма степен от дарителите и фактори извън партията, предвиждаме възможността за увеличение на бюджетната субсидия по отношение на политическите партии, които са получили над 1% от гласовете на последните парламентарни избори, която в момента е в размер на едно на сто от минималната работна заплата на глас, т.е. 1.60 лв. на гласоподавател, който е гласувал за политическа партия и предлагаме това да стане в размер на две на сто.
Това са в общи линии възможностите за финансирането.
Една малка промяна, която смятам, че абсолютно логично допускаме в закона, а именно там където е предвидено, че политическите партии имат право да получават доходи от лихви по техни влогове в банките, добавяме “и от дивиденти от ценни книги”, тъй като в изричните забранени имущества, които са разписани в закона, не е предвидено и не е посочено, че партиите нямат право да притежават акции или да получават в дарение акции, така че съвсем логично е те да имат право щом като не е забранено да получават акции, съответно да получават доходи от тези акции.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев.
Г-н Манолов, заповядайте да представите основната и тя е една идея във Вашия законопроект във връзка с разпределянето на бюджетната субсидия и след това ще преминем към обсъждане на законопроектите.
Петър Манолов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, предлаганите от мен промени имат за цел да възстановят предишното статукво, което беше по-справедливо и обективно отпускане на държавна субсидия и разпределянето в партии, образуващи коалиции или явили се сами на избори. Това нещо беше променено с последните промени в закона и получи едно положение, при което партиите, получават държавна субсидия в зависимост от броя на народните представители, които са регистрирани в таз партия.
В новите предложения, които правя, действително партиите ще получават средствата на базата на действително получените гласове на изборите, т.е. това е един реален резултат от тяхната политическа дейност и тяхната представителност в обществото. За това промените са направени основно в два члена.
В чл. 25, където текстовете, които са свързани с това, че партията ще получава субсидия в зависимост от броя на регистрираните народни представители и от това дали те са в парламентарна група, се заменя с текст, който звучи така: старият текст “имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители, за да образуват такава” се заменя със “са получили достатъчно действителни гласове, за да регистрират народни представители на последните парламентарни избори”.
В чл. 25, ал. 2 текстът “пропорционално на броя на народните представители” се заменя със “според броя на получените действителни гласове”.
В ал. 3 на чл. 25 текстът “пропорционално на броя на народните представители на всяка една от тях” се заменя с “на основата на предварително сключено коалиционно споразумение или при липса на такова се разпределя по равно”.
Значението на този текст е, че в коалицията не всички партии могат да регистрират народни представители на изборите. Но в зависимост от тяхното участие в предизборната агитация, вложени средства и хора, те могат да се окажат, че са вложили повече от други партии в коалицията, които са регистрирали народни представители. А следствие на съществуващия в момента текст, те не могат да получат никаква субсидия за своята политическа дейност. Смятам, че е по-правилно самите партии, които образуват коалицията да решат вътрешно как да разпределят средствата на държавната субсидия след коалиционно споразумение. То може да бъде сключено както при създаването на коалицията, така и после, след коалицията вече действа.
В чл. 26 текстът “представени” се заменя с “регистрирали народни представители”. Т.е. в случая става дума за партии, които са представени в парламентарна група със свои партийни членове. Когато се замени “с регистрирани народни представители” означава, че е достатъчно партията да е регистрирала народни представители, за да получи субсидията.
В ал. 2 на чл. 26 думата “едно” се заменя с “три”.
Става въпрос за повишаване на прага за субсидиране – за даване на държавна субсидия на партии, които не са регистрирали народни представители и нямат представителство в парламента. В обществото се шири негативна нагласа към политическите партии именно с мнението, че политиката се използва за лично облагодетелстване. С увеличаване на процента за отпускане на средства за партии, които не са представени в парламента, фактически се субсидират от държавата само тези партии, които действително имат широко представителство и подкрепа от гласоподавателите, но не са им стигнали за малко гласовете, за да регистрират народен представител, тъй като по-малките партии обикновено злоупотребяват със средствата, които се отпускат. Поне такава е презумцията за това предложение.
В чл. 31 се предлагат промени, които са свързани с отпускане на помещения за политическа дейност на партия, която е регистрирала народен представител. В момента, за да получи помещение за политическа дейност, тя трябва да има регистрирани представители в парламентарна група. За това предлагам в ал. 1 се предлага текстът “които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава” се заменя с “явили се на избори самостоятелно или в коалиции и регистрирали народни представители”.
И в ал. 2 думата “едно” се заменя с “три”.
Всички тези промени фактически са направени с цел да се намали зависимостта на партията, която регистрира народни представители и тяхното поведение в парламента. Също така, дава възможност на една партия да предлага на изборите за народни представители и хора, които са общественици с висок морал и с известност в обществото, но не искат да стават по някаква причина партийни членове. В момента да си партиен член звучи малко “мръсно” в ушите на обикновените граждани. В случая даваме възможност да се получи една по-голяма демократичност за предлагане на народни представители, като с това не се обвързват партиите, че няма да получават субсидии за това, че те не са техни членове.
И последна поправка е свързана с чл. 29 в текста “участие в избори” се вмъква текстът “за медийни изяви”. Тук става въпрос за изразходване на държавна субсидия да се включи възможност за изразходване и за медийни изяви, тъй като в текущото положение на закона това нещо не е предвидено и аз мисля, че може да има проблем при изразходването на средствата, когато се извършват проверки от Сметната палата, да не могат да се обяснят парите, които са дадени за медийни изяви, а те са най-голямото перо при избори.
В мотивировката към закона аз съм посочил съвсем логично и изчерпателно всички мотиви за предлаганите промени и тъй като вие сте ги прочели, не смятам да ви ги чета лично. Ако има въпроси или забележки, аз ще си отбележа и ще ви отговоря. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Манолов. Можем да започнем дискусията.
Ако позволите, в началото да привлека вашето внимание върху няколко въпроса, които за мен възникнаха от първия от представените законопроекти, тъй като ние сме водеща комисия и смятам, че това ще улесни и вносителите и всички при окончателното приемане на промените.
В последователността на предлаганите изменения.
Дава се възможност партиите да получават доходи от ценни книжа. Аз се запитах дали това включва и от притежаване на акции. От встъплението на г-н Янев се оказа, че тази възможност се допуска. Но това не е ли възможност да се заобиколи забраната за участие на партиите в търговски дружества. Защото те според друга разпоредба нямат право да създават и да участват в търговски дружества. Ние няма как да подминем този въпрос, ако той получава две противоположни решения в една от разпоредбите за възможностите, които те имат за стопанска дейност и съответно за видовете доходи, които получават. Този въпрос предлагам да се обсъди. Притежаването на акции в търговски дружества предполага участие в търговското дружество. Мисля, че двете разпоредби са свързани. Вижте чл. 17 или който беше, тъй като акциите са част от това, което разполага търговското дружество. Ако има някаква специална идея, тя ще бъде вероятно разяснена от вас.
По отношение на задължението, което, според мен, уместно се предвижда, за това ръководителите и тези, които контролират партиите между техните членове да декларират своето имущество по реда, по който това става за лица, които заемат висши държавни длъжности. Поне аз не намерих отговор на въпроса за определяне на понятието “ръководство”. Предполагам, че се има предвид това ръководство, което се регистрира в съда. Но понеже самият закон също не е ясен в това отношение в предишния си текст, може би трябва да се създаде в допълнителните разпоредби едно пояснение, че това задължение се отнася към тази част от участващите в ръководните органи или в самия текст, тъй като вече има много широки ръководни тела. Това подлежи на някакво тълкуване без да намира пряк отговор. В това отношение самият закон не дава изчерпателен отговор в основната си редакция.
Има и един друг въпрос. След като се повишава държавното финансиране за партиите от едно на две на сто, може би сте го обсъждали, дали не трябва да се вдигне с един или с два пункта процента, който партиите получават като резултат, защото ние увеличаваме държавното финансиране на един твърде широк кръг от партии и по този начин се запазва някакво политическо статукво, което възпроизвежда партии без широко обществено влияние, които гравитират около 1% и нито го надхвърлят и нито го намаляват, а държавната субсидия като чели им позволява да съществуват на това едва забележимо ниво на своето политическо участие. Защото това са партии, които на избори печелят някъде около 25-30 000 гласа при сегашното ниво на избирателна активност. Това също е един въпрос, който е по-скоро на целесъобразност, а не на правно решение.
Последният въпрос не е продиктуван от законопроекта, но е свързан с него, дали ние да продължаваме да позволяваме партиите да се финансират от техните фондации, защото това е една много удобна форма, през която всъщност партиите могат да се финансират от всички други забранени по закон източници. Защото средствата ще отиват във фондацията, а фондацията ще финансира партията. Обръщам внимание, че в редица страни с развити партийни системи е възможно партиите да финансират своите фондации, но е забранено те да бъдат финансирани от фондациите, които са създали именно поради тази причина. Още повече, че на фондациите по Закона за юридическите лица с нестопанска цел им е забранена и стопанска дейност. Това е един допълнителен въпрос, който ако желаете можем да обсъждаме. Но поне другите въпроси, които са свързани със законопроекта, смятам, че трябва да ги изясним.
Яни Янев:
По първи от поставените от вас въпроси.
Предложението да се включат и доходите от ценни книги, включващи палитрата на всички ценни книги, е поради това, че в забранените изрично със закона имущества, които политическите партии могат да притежават, не е посочено. Ние сме забранили какво те не могат да имат. Това е едно имущество, което не е забранено. Т.е. ако някой реши да подари на политическата партия ценна книга, тя няма никакво основание да откаже нейното приемане, и това няма да бъде едно незаконно дарение. За това решихме, че след като регламентираме изрично нещата за това какво може да има политическата партия, като регламентираме нещата по отношение на това откъде тя получава доходи, след като няма изрична забрана тя да притежава ценни книги, защо трябва да забраняваме тя да получава доходи от тия ценни книги. Друг е въпросът, ако ние кажем: политическата партия не може да притежава ценни книги.
Янаки Стоилов:
И се налага да изключим акциите, защото те могат да заобиколят.
Яни Янев:
Това е един допълнителен въпрос, който подлежи на обсъждане. Конкретно спрямо акциите някакви конкретни съображения не сме имали, изхождайки от общата теза, че няма забрана политическата партия да притежава ценни книги като вид имущество и поради тази причина предложихме да има право да получава доходи от това.
По следващия въпрос – кой е кръгът от лицата, които трябва да подават декларациите. Ние също дебатирахме много как да определим този кръг. Има законов параметър и този законов параметър са лицата по чл. 17, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за политическите партии. Това са лицата, които съдът регистрира. Практически това е една препращаща норма. Всъщност съдебното удостоверение за регистрация на политическата партия определя кръга от лицата, които трябва да подават тези декларации. Смятам, че по този начин изчистваме второто недоразумение.
По третия въпрос – във връзка с прага на финансиране. Това също беше много дебатирана тема. Дали трябва да повишим и този праг – не само 2% като бюджетна субсидия, а и прагът на политическите партии, които трябва да бъдат допуснати до финансиране. Две тези имаше при това обсъждане: първата теза е дали и как би се погледнало на този етап? Дали няма да се приеме, че политическите партии, които са парламентарно представени, сега имат възможността чрез лишаване на други извънпарламентарни партии от финансиране, всъщност да преразпределят средства в своя полза. Това не намалява ли възможността за развитието на политическата демокрация чрез възможността да функционират и други политически партии. Това е едната теза, която ние приехме, че не би била добър сигнал, от една страна чисто политически. И втората теза беше, поглеждайки резултатите от последните парламентарни избори, ние установихме, че в диапазона между 1 и 2% се намират две политически формации с 1.25 и 1.30 от гласовете на избирателите, това са Евророма и Коалиция за розата, а в диапазона между 2 и 3% има една политическа формация – това е Новото време. Сумарно гласовете за тези три политически формации възлизат малко над 200 000 гласа, което веднага превърнато в пари при сегашния вариант са около 200 и няколко хиляди лева, а при варианта на двойното увеличение, ще бъдат над 400 000 лв., което разпределено между всички останали политически партии извън този диапазон показва, че няма някакъв сериозен икономически ефект, ако лишим тези три политически субекта на този етап, защото законът не може да бъде конюнктурен. Но е ясно, че в рамките до следващите парламентарни избори в политическото пространство, защото финансирането на политическите партии по новия ред ще стане след Нова година, нов механизъм и нов ефект от това няма да се получи. За това преценихме, че не е оправдано да се възприема като недемократично, а и от чисто практическа гледна точка не е оправдано да възприемаме този процес, тъй като няма да се промени размерът на финансирането.
За финансирането от партийните фондации. Изискването по доклада беше само да се разкрие механизмът. Т.е. да се осветли механизмът и връзката между фондациите, които финансират политически партии и връзката на участието на едни и същи лица като членове на тези фондации и участници в ръководните органи на политическите партии, които с предлагания законопроект ние го разкриваме. Няма друго изискване, поне в доклада.
Янаки Стоилов:
Други изказвания и въпроси?
По отношение на законопроекта на г-н Манолов, той е продиктуван от един реален проблем затова, че народните представители, които са получавали финансиране в рамките на парламентарна група, сега след като вече по една или друга причина вече не са членове на такава група, няма как да получават същия размер средства, които им се полагат като членове на групата. Това също е един въпрос, който заслужава внимание, макар че аз не смятам, че в случая е съществена базата, върху която се осъществява – дали това са брой гласове или брой мандати, защото това е само някакъв друг начин на постигане на същия резултат. Но въпросът е може би, че наистина трябва да остане критерия за народни представители, но дали те да могат освен през парламентарни групи да получават това финансиране. Аз разбирам, че тук се цели да се уредят и някакви политически отношения между партиите в коалицията - нещо, което сегашният закон предоставя на тяхното договаряне, докато тук се налагат някакви задължителни норми в това отношение.
Петър Манолов:
Г-н Председател, в миналия парламент се наблюдаваше една такава тенденция. Народни представители, влезли от името на една политическа сила след това се отцепват от нея и образуват парламентарна група и си създават собствена партия. На тази база те започват да получават субсидия за политическа дейност, без да са се явявали на избори, без да са гласували за тях. Фактически може да се окаже, че те нямат достатъчно подкрепа, както се случи с новото време, но въпреки това ще си получават субсидия за това, че имат народни представители. Така че това е много ключово положение - държавната субсидия за политическа дейност да не се определя от броя на народните представители и това дали са в група или не са. А по-скоро да бъде на база на броя на действителните гласове, получили тези партии на изборите. Защото фактически по този начин ще се отпуска държавна субсидия само на партии, които са се явили на реални избори и за тях хората са гласували, а не партии, които са се създали по-късно и по този начин са подменили вота на избирателите си.
Янаки Стоилов:
Критерият трябва да бъде партии, които са участвали в коалиции в изборите. Но това не е възможно, ако партиите са участвали в коалиции да разберем колко гласове е получила една или две партии от състава на коалицията. Това няма кой да ни го каже.
Петър Манолов:
Това действително не може да бъде изчислено математически, тъй като не се знае колко души са гласували за една партия от тази коалиция, нито пък за друга партия от тази коалиция. Но затова се предлага възможност за сключване на споразумение, с което споразумение тези неща могат да бъдат уредени вътре между коалиционните партньори. Както казах в началото, някой от коалиционния партньор може да вложи повече средства и хора, но тъй като районът му е много труден, да не успее да има народен представител регистриран. И тъй като той няма регистриран народен представител, по съществуващия текст не може да получи субсидия. Докато когато има споразумение между партиите, създаващи коалицията, те знаят кой с колко ще участва – могат да си определят, и по този начин се получава разпределение на субсидията, което е справедливо разпределение в зависимост от тяхното участие в изборите със средства. Фактически ние трябва да дадем възможност те да решават. И тъй като може да се случи да нямат споразумение, тогава се предвижда с промените да бъдат разпределени средствата в коалицията по равно между коалиционните партньори, ако те не успеят да направят такова споразумение. И такава възможност може да се случи.


Янаки Стоилов:
Още изказвания и въпроси има ли? Г-н Христов от експертите към комисията иска думата. Заповядайте.
Иво Христов (експерт):
По въпроса за ценните книги. За да се избегнат двете ограничения, а именно участието и учредяването на търговски дружества от страна на политически партии, там където пише: “доходи от ценни книги” да се добави “с изключение на акции на преносител”, с което се решава въпросът. Защото с поименните акции, ако партията стане титуляр на поименни акции, влиза в забранителната хипотеза за участие в учредяването на търговски дружества. С акциите на преносител, ако се забрани това нещо, в момента ние по този начин индиректно им позволяваме да участват в търговски дружества.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да бъде за всички акции, без да ги делим на преносител или поименни.
Иво Христов (експерт):
Поименните акции попадат в горното ограничение, което в момента съществува.
Янаки Стоилов:
Виждате, че ние започваме дискусия да ли е възможно. Така че ако имаме някаква ясна идея, трябва ясно да я изразим.
Камелия Касабова:
А каква е разликата?
Янаки Стоилов:
Разликата е в това, че той чрез акциите става участник в търговско дружество, за което има забрана с изричен текст. В кой текст беше тази забрана.
Иво Христов (експерт):
С облигацията проблемът ще възникне, ако те се конвертира в акции.
Янаки Стоилов:
Чл. 22, ал. 1, който по памет ви цитирах, гласи:
“(1) Политическите партии не могат за извършват стопанска дейност.
(2) Политическите партии нямат право да учредяват и да участват в търговски дружества и кооперации.”
Тъй като притежават акции от това дружество, стават участници в него. Ако приемем идеята за ценни книжа, да изключим акциите, без да казваме какъв вид са тези акции.
Камелия Касабова:
Не че съм привърженик на тази теза и не искам да я аргументирам, но когато се роди тази идея, авторът на идеята, като автор на тази идея не съм аз, а по-скоро ако мога ще пресъздам неговата идея, авторът беше воден от идеята за управление на индивидуален портфейл от ценни книги, което е съвсем различно от прякото акционерно участие и което представлява един вид инвеститорска дейност и което е сходно като доход от лихвата, която се получава по един паричен депозит от банката. Това е просто инвеститорска дейност и един доход от съответната дейност. Ако приемем, че партиите имат право свободните си парични средства да ги влагат в банки и да получават лихва оттам, не би трябвало по тази инвестиционна логика да има пречка тези свободни парични средства да бъдат предоставени на инвестиционен посредник, който да управлява индивидуален портфейл от ценни книги и в този случай, когато той се управлява от инвестиционен посредник, самият титуляр на ценната книга – акционерът, облигационерът или няма значение кой от тях не упражнява правата по ценната книга, той не участва в общи събрания, не гласува, а единствено получава дохода от търгуването, от цената на акцията и не толкова и дивидента, а от цената на акцията на вторичния пазар. Това е една модерна форма на инвестиция.
Янаки Стоилов:
Нека да оставим за второто четене разсъждаването по този въпрос, ако допуснем че това е целесъобразно, тогава можем да го редактираме, тъй като това е една междинна възможност.
Други изказвания има ли? Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Искам да кажа, че политиката, която ние провеждаме във връзка със Закона за политическите партии, е отдалечаване на политическата дейност от всякаква стопанска и търговска дейност. Това беше едно изискване, към което ние последователно се стремяхме, макар и с някои компромиси в тази насока. Не считам, че нито е дошъл момента, нито пък някога ще има такава ситуация, в която да говорим повече за участие на политическите партии с акции в търговски дружества – изобщо подмяна на политическия профил на тази тематика с друг. Защото участието с депозити е много по-прозрачна дейност. Докато участието в търговски дружества е оценено като дейност, която може да предизвика основателни съмнения и т.н. Не искам да продължавам по темата, но считам, че не бива това да бъде в центъра на обсъждането, тъй като Законът за политическите партии се нуждае от друга трактовка.
Янаки Стоилов:
Ще го преценим това. Защото увеличаваме и държавната субсидия и да не се окаже, че се увеличават прекалено много възможностите за финансиране на партиите от такива все пак близки до стопанските дейности и от други дейности. Но това е въпрос, който е открит.
Заповядайте, г-жо Касабова.
Камелия Касабова:
Само една реплика исках да кажа в момента относно осъществяването на търговска дейност. Означава ли, че всяко едно физическо лице, което си закупи ценна книга и е титуляр на тази ценна книга, става търговец. Категорично не става търговец. Отделно притежаването на ценни книги е една изключително прозрачна дейност, тъй като инвестиционния посредник, който осъществява тази услуга се намира под контрол на Комисията за финансов надзор, на борсата и на всички останали регулативни органи, където всичко е изключително прозрачно. Няма и тайна, както е в банките.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Никой не взе отношение към въпросите, които г-н Манолов постави. Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Първо ще приключа с първия законопроект, който е добър и трябва да бъде подкрепен, на колегите Дончева, Цонев и Янев. Наистина е въпрос на второ четене доходите от ценни книжа. За мен е въпрос на добра преценка дали е по-доходоносно да получаваш лихва или да използваш ценни книжа, които в един момент ти носят по-голям допълнителен доход вместо да държиш парите на влог. Но това е подробност, тя е техническа, поради което мисля, че този законопроект може да бъде подкрепен.
Що се отнася до идеята на колегата Манолов, искам да ви кажа, че преди година и половина, когато питахме в Португалия какво се случва с хората, които напускат политическите си партии и образуват други групи, от начало приеха нашия въпрос като провокативен, едва ли не като обида, а много по-нататък казаха, че това не може да се случи, защото е въпрос на морал. Явно, че ние не можем да легитимираме, всичко да уредим по този начин. Напротив, новите държави членки на Европейския съюз отиват на позицията, че партийна дейност се извършва с партии. Дори те са стигнали до там да забранят създаването на местни коалиции при местни избори. Защото смятат, че това е една форма, която подменя целта и решава други въпроси.
Въпросът за това как ще се разпределят средствата в една коалиция, това е въпрос на самите отношения между партиите, които се регистрират като коалиция и аз не виждам някаква необходимост това да бъде уредено в Закона за политическите партии.

Янаки Стоилов:
Такъв предмет на регулиране може да има. Друг е въпросът дали това е целесъобразно.
Елеонора Николова:
Да, но мисля, че е много спорно да бъде подкрепено, защото решаваме един конкретен казус. Това е въпрос на политическа култура. Когато един път не успееш, вторият път ще се научиш как да я прилагаш.
Янаки Стоилов:
Виждам, че г-н Манолов желае да каже нещо като пояснение, след което ще пристъпим към гласуване.
Петър Манолов:
Искам да дам пояснение във връзка с последното изказване, в смисъл, че въпросите, които съм поставил, са принципни. Става въпрос, че финансирането на една партия трябва да бъде на основание на това каква подкрепа е получила тя на изборите, което е обективният фактор за нейното влияние в обществото, а не базата на народните представители, които тази партия е регистрирала в Народното събрание. Ако ние сведем всичко до субективния фактор, т.е. волята за обявяване на членство и принадлежност към партия от народния представител, тогава партията става заложник на народните представители, които тя е регистрирала в НС. С тази промяна в закона се избягва тази субективна зависимост и това заложничество.
По отношение на втория въпрос за коалиционното споразумение, това е едно следствие на първото, тъй като не може със съществуващия текст не може да се разпредели субсидията между коалиционните партньори на базата на това колко народни представители от регистрираните са се обявили като членове на една партия от коалицията. И както виждате, от предишното Народно събрание и от сегашното има членове в една парламентарна група, които са се обявили от партия, която не се е явила на избори и фактически не се знае нейното действително статукво. А по отношение на това когато някои народни представители от тази група се обявяват за гражданска квота и не искат да бъдат политически членове на някои от коалиционните партньори, тогава средства за тях по сегашния текст на закона не се предвиждат и те отиват в републиканския бюджет, което не е справедливо спрямо партиите, които са се явили на избори и поради това те трябва да задължат тези членове и техните народни представители, да бъдат и техни политически членове. Точно за това се налага, за да могат да се разпределят по някакъв начин тези средства, които държавата ще отпусне на базата на действителните гласове, да има някаква форма. Тази форма е коалиционното споразумение.
Другата възможност е, ако не може да се постигне коалиционно споразумение, защото знаем, че българите не сме много от действащите в екип, за това се предвижда възможността да бъде разпределена по равно. Всеки закон трябва да предвиди всички възможни положения. Аз не казва, че е несправедливо сегашното положение на разпределение вътре в коалиция, но ако се приеме новото положение - по действителни гласове, трябва да се предвиди друга форма за разпределение и затова аз предлагам тази форма – коалиционно споразумение или по равно между коалиционните партньори. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Няма други изказвания. Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев. Които го подкрепят, моля да гласуват. Тринадесет “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се. Приема се законопроектът.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Петър Манолов. Които го подкрепят, моля да гласуват. Един “за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет въздържали се. Не се приема.
Смятам обаче, че тази идея трябва да бъде отново предмет на нашето внимание. Допускам, че г-н Манолов в същия или в някакъв друг вид ще внесе своите предложения, тъй като то е в предмета и обхвата на това, което обсъждаме в другия законопроект и тогава ще могат да се произнесат отново народните представители.
С това приключваме обсъждането и гласуването по темата за политическите партии за днес. Преминаваме към
Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – продължение.
Стигнахме до § 32. Пред вас са текстовете по вносител и предложенията на народните представители. Едното е на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов – този параграф да отпадне, а другото е на Камелия Касабова и Яни Янев – за промяна в санкцията.
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, дължа извинение към Вас и към цялата комисия, защото предложенията, които са направени се отнасят към друга сигнатура и затова че ви моля за всеки един от текстовете да уточняваме за кой текст се отнася. Очевидно сме ползвали по-пръв първообраз.
Янаки Стоилов:
Това ваше предложение може да се смята за оттеглено и ще ми кажете за кой параграф се отнася за отпадане.
Тогава остава предложението за промяна.

Камелия Касабова:
Г-н Председател, тъй като на миналото заседание променяхме ad-hoc санкциите в предходния параграф, нека да ги съобразим, тъй като те са логическите свързани санкциите по 172а.
Янаки Стоилов:
Нека да припомним тогава санкциите.
Николета Кузманова (експерт):
По чл. 172а, ал. 1 остана от 6 месеца до 5 години и глоба от 1000 до 5000 лв.
Ал. 2, която е по предложението на г-жа Касабова и г-н Янев, лишаване от свобода от 2 до 5 години и глоба от 2000 до 5000 лв.
Ал. 3 се прие наказание лишаване от свобода от една до 6 години и глоба от 3000 до 10000 лв.
Ал. 4 – лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 10000 до 50000 лв.
Това беше за особено големите размери.
Ал. 5 не се отнася до наказания.
Камелия Касабова:
Сега трябва да се направят адекватни санкциите в чл. 172б.
Борислав Ралчев:
Чл. 172а, ал. 1 е приета. (Да.) Внася и изнася? От къде? От дома, от трамвая. Зад граница?
Яни Янев:
Ясно откъде. Какво значи внос износ.
Борислав Ралчев:
Не става въпрос за внос и износ, а за внася и изнася.
Яни Янев:
Замисълът е, че става въпрос за внос и износ.
Янаки Стоилов:
Доколкото мога да направя сравнение по 172а и 172б става дума за различни състави, които обаче не се различават по своята тежест, а по-скоро по формата на изпълнителното деяние и затова може би алинеите в единия текст трябва да съответстват санкциите в тези на другия, освен ако някъде няма причини да бъдат с някакви отклонения.
Борислав Ралчев:
Мога ли да повдигна един въпрос.
Изпълнително деяние така, както е описано в чл. 172а, ал. 1 има от моя гледна точка непрецизност. Какво значи “внася, изнася”. Внос износ?
Камелия Касабова:
Какво друго значение, според вас, може да има г-н Ралчев, внася и изнася.


Борислав Ралчев:
Аз пък знам. Внасяш и изнасяш от хамбара семки. Въпросът е за прецизността. Става въпрос за внос и износ или за внася и изнася.
Янаки Стоилов:
Граматически имате основание. Но аз мисля, че това са непрецизности и в други текстове, които трябва да променим. Ако има някакво употребимо значение, което се е наложило, иначе трябва да променим и другите текстове, защото “внася и изнася” се използва и за други деяния, а не само при тези, които са предмет на тази дискусия.
Борислав Ралчев:
Ако става въпрос за изнасяне и внасяне през граница, очевидно обектът на защита има една характеристика. Деянието е свързано с друг кръг обществено значение и очевидно се нуждае от яснота.
Янаки Стоилов:
Опасявам се, че това не е единственият случай, където внася и изнася се използва в смисъл, че се внася и изнася през граница.
Борислав Ралчев:
Понеже няма различия в замисъла на всички ни, да направим една по-прецизна формулировка.
Янаки Стоилов:
Добре, ако няма пречка, да се запише “който внася или изнася през границата”, защото пък в други текстове се използва изразът “пренася през границата”.
Идеята е ясна. Нека това да се коригира в окончателния доклад. Ако имаме възможност ще го направим още по-ясно от това, което е ясно. Ако има някаква пречка във връзка с други текстове, тогава няма да го коригираме.
За санкциите по 172б приемаме ли ги както е за 172а.
Яни Янев:
Предложената редакция на чл. 172а между двете четения изчиства този проблем, за който г-н Ралчев говори.
Борислав Ралчев:
Аз говоря за ал. 1. Ал. 2 е коректно записана. Само че ал. 1 е квалифициран състав, а според мен, трябва да бъде основен състав. Ал. 1 да я няма. Защото ние заличаваме каквато и да е разлика от една морална постъпка, от едно административно нарушение, от чл. 9 и отидохме до престъпление за един диск. Трябва да бъдем реалисти. Замисълът е съвсем ясен - обществената опасност, това което искат от нас е да блокираме търговията, охраната на авторското право, но тя не се заключава в един екземпляр.
Янаки Стоилов:
Вие оспорвате санкцията по 172б, ал. 1, така ли?

Борислав Ралчев:
Не. Оспорвам изпълнителното деяние по чл. 172а, ал. 1.
Така както е дадено, г-н Председател, няма никаква разлика между морално укоримото, административно укоримото, чл. 9, за да стигнем до престъплението. Въпросът е няма ли да бъде критерия търговската цел, големите размери, т.е. истинската защита на авторското право.
Татяна Дончева:
Кой текст е това?
Борислав Ралчев:
Чл. 172а, ал. 1. Нека да бъдем наясно. Става въпрос за защита от накърняване на авторски права. Кога се защитават те. когато се накърняват в онзи драстичен случай – изнасят, търгуват по сергии със стотици случаи. Но този, който държи в къщи, това е изпълнителното деяние.
Камелия Касабова:
Къде пише държи? Пише записва, възпроизвежда, разпространява и т.н. Има ли в ал. 1 държи? Няма.
Янаки Стоилов:
Няма ли да се реши въпросът, ако просто ал. 1 отпадне. Целта е в ал. 2.
Камелия Касабова:
Искам да кажа за ал. 1, че текстът е съществуващ и сега е много по-добре редактиран и досега на практика не е имало проблеми.
Янаки Стоилов:
За сега да решим въпроса така. Да отпадне предложението за отпадане на ал. 4 и да остане текста така, както е внесен. Взимаме компромисно решение да оставим ал. 1, като визираме, че по ал. 1 няма някакви тривиални случаи да бъдат санкционирани по наказателен ред.
И да махнем долната граница. Какви са тези 6 месеца. Ако има маловажен случай по основния състав каква долна граница ще му слагаме. Да остане до пет години и с глоба до пет хиляди лева.
Борислав Ралчев:
Кардиналното предложение е в ал. 2, защото е квалифициран състав. Там е дамарът.
Янаки Стоилов:
Добре. В ал. 1 падат долните граници на санкциите и отпада т. 4, т.е. остава си ал. 4 за маловажните случаи.
По това нямаме възражения. Това беше за уточнение по вече приетия текст.
По § 32. Чл. 172б. Приемаме ли предложението за промяна в санкцията по ал. 2 на Камелия Касабова и Яни Янев.
Да го гласуваме предложението по ал. 2 – от пет хиляди до осем хиляди лева. Гласуваме го това предложение. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението.
По § 33.
Г-н Ралчев, тук имате ли предложение да отпадане.
Другото предложение е на г-жа Илияз за санкциите по чл. 196а. Искате ли нещо да добавите по вашето предложение за чл. 196а.
Фатиме Илияз:
Благодаря, г-н Председател.
Моето предложение е мотивирано от факта, защото считам, че кражба и длъжностно присвояване систематично са въведени в една и съща глава на Наказателния кодекс, а именно “Престъпления против собствеността”. И двете престъпления съдържат едни и същи квалифициращи признаци, а именно особено големи размери и особено тежък случай. С оглед на това в основните текстове на престъпленията – чл. 194 и чл. 201 от Наказателния кодекс са предвидени еднакви наказания лишаване от свобода до осем години. Създавайки впечатлението, че се привилегирова субекта по чл. 201, а именно длъжностното присвояване, тъй като се създава различно наказание.
В § 44, чл. 253, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс се предлага след думата “престъпление”, да се добави “или друго общественоопасно деяние”, предлагам да се даде легална дефиниция на термина “друго общественоопасно деяние”, за да не се стигне до свободно тълкуване на друго общественоопасно деяние.
Янаки Стоилов:
Смятате да не се получи някакво колебание между това какво е “престъпление” и какво е “общественоопасно деяние”.
Става въпрос за § 40, чл. 253, ал. 1 и 2 след думата “престъпление” да се добави израза “или друго общественоопасно деяние”, предлагам да не се въвежда ново за Наказателния кодекс понятие като “друго общественоопасно деяние” и ако се въвежда такова понятие, да се даде легална дефиниция.
Мотивите ми са следните:
С израза “друго общественоопасно деяние” се излиза извън обхвата на дефиницията в чл. 9, ал. 1, свързващ виновно извършените общественоопасни действия или бездействие с престъпленията. Резултатът от правоприлагането на това изменение ще бъде понасяне на наказателна репресия за деяние, което не съдържа признаците на престъпление. С изменението ще се създадат трудности и противоречия по тълкуването и приложението на тази норма. Ето защо предлагам тези изменения.
Янаки Стоилов:
Това са две относително самостоятелни предложения. Едното е за симетрия в санкциите, което първо го обосновахте, а другото е за употребата на термина “общественоопасно деяние”. Мисля, че практиката досега няма проблеми с тълкуването, но нека отделно да видим дали се налага.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Искам да обясня защо въвеждаме термина “друго общественоопасно деяние” при състава, който визира прането на пари. Имаме предвид случая с предикатното престъпление, т.е. за да може да бъде ефективна борбата срещу прането на пари, респ. наказателните производства по тези текстове, въвеждаме възможността да се водят и в случаите, в които първичното престъпление не е обявено за такова с влязло в сила присъда, тъй като престъпление има тогава, когато има влязла в сила присъда. За това даваме възможност да се води производство, свързано с пране на пари успоредно с първото производство по основното престъпление. Т.е. ако става дума за пране на пари от контрабанда, трафик на наркотици или нещо друго, в хода на процеса по първото дело да е възможно да се развива и второто наказателно производство. Такава беше идеята на вносителите. Мисля, че чл. 9, където се казва що е престъпление, става дума и за по-общото понятие, родовото – общественоопасно деяние.
Янаки Стоилов:
Малко се отклонихме от дискусията, тъй като г-жа Илияз като вносител обоснова две предложения, които имат последователност, ако се наложи да завършим тази дискусия, нека тя да бъде на съответното място.
По § 33 имате ли някакви бележки по предложението във връзка със санкцията – за уеднаквяване на санкцията.
Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Аз смятам, че е разумно санкциите да бъдат и за двата текста еднакви. Т.е. минимумите да бъдат по десет години, още повече, че длъжностното престъпление е по-тежко престъпление е по-тежко от кражбата, защото при кражбата пострадалият винаги се оплаква, а длъжностното присвояване е злоупотреба и с доверие, ако мога така да се изразя, защото парите са дадени в него и дълги години не се разкрива, а често не се разкрива и цялата част, така че най-разумно е както досега е било – минимумите да се уеднаквят.
Янаки Стоилов:
Това е по § 33 и § 34. (Да.)
Борислав Ралчев:
Да се уеднаквят е категорично ясно. Но вече не можем при новите условия да приемем, че длъжностното престъпление е с по-завишена степен на защита от кражбата, защото обектът на посегателство е същия.
Янаки Стоилов:
По-квалифицирано, защото се извършва от лице, заемащо определено положение.
Борислав Ралчев:
Първо трябва да видим за какво престъпление става въпрос, кой е обектът на защита. Обектът на защита има имуществен характер. На времето беше присвояване – с двете ръце, а кражбата – с едната ръка. Такова разединение сега не може да има. За това по принцип да.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме по § 33 и § 34 предложенията. Който ги подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви. Приемат се.
Преминаваме към § 35, 36 и 37. Тук няма предложения, различни от тези на вносителя. Някои от членовете на комисията имат ли бележки? Няма. Които подкрепят тези три параграфа, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
По § 38. Имам едно предложение, което е свързано с уеднаквяване на срок, който произтича от Търговския закон, където там е предвиден 30-дневен срок, така че не можем да санкционираме в срок по-кратък от предвидения в закона. За това се налага тази промяна.
По § 38 по вносителя няма други предложения.
Да гласуваме тези два параграфа. Благодаря ви. Приемат се.
По § 39 има ли бележки. Няма. Приемаме го.
По § 40 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов за нова промяна.
Ана Караиванова:
Аз бих искала да чуя г-н Ралчев и г-н Милтенов. “Ако предметът на контрабандата е собственост на извършителя”, обаче голямата контрабанда обикновено я прекарва шофьора и той ще дойде извършителя, а онзи, който изпраща контрабандната стока ще остане ненаказан и ще я върнем. Искам да чуя идеята.
Надка Балева:
По Закона за митниците в случаи на контрабанда се предвижда конфискация независимо от стойността. За по-лекото нарушение, което води до административна отговорност, предвиждаме конфискация, а за по-тежкото ....
Валентин Милтенов:
Ако ми позволите да дам един пример във връзка определена контрабанда. Беше отнет един камион, който всъщност се оказва, че една фирма го е наела от друга фирма. В първи момент при първото влизане в страната се оказва, че няма никакви проблеми. По-късно, при някакъв последващ контрол от митниците, които констатират, че има някакви нарушения, че меко казано е нарушение, те влизат в масива и се оказва, че същата фирма използва същото моторно превозно средство, което пренася друг товар и на влизане те задържат камиона и започват дела. В крайна сметка ни стана ясно, че няма никаква връзка между нарушението, което е направено първия път и вече след задържането на камиона. След това с решение на окръжния съд се оказа, че камионът беше освободен и беше незаконно задържан доста дълъг период от време. В тази връзка тук идеята ни е следната.
Ако има връзка между собствеността на моторното превозно средство и този, който е извършителят, дали в този смисъл лицето, което извършва контрабандата, в този случай да бъде отнето, ако не, в крайна сметка се нарушават правата на други лица, които имат собственост върху предмета или върху моторното превозно средство. Това е идеята.
Надка Балева:
Трябва да променим Закона за митниците.
Валентин Милтенов:
Какво е виновен човекът, който има транспортна фирма и как да контролира тези хора. По какъв начин? Ние отнемаме една вещ!
Борислав Ралчев:
Доколкото виждам аз, в ал. 6 става въпрос за маловажни случаи.
Янаки Стоилов:
Ако е маловажен, не може да се свързва с вида на собствеността.
Ана Караиванова:
Очевидно се отнася за ал. 7 от сега действащия закон, която казва: предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата независимо чия собственост е или се присъжда равностойност по съответните. Това винаги е било предмета на контрабандата – да се отнема.
Янаки Стоилов:
Проблемът е, че вашите предложения сте ги направили не по обобщения законопроект, а още по първия вариант и има разминаване в номерацията.
Борислав Ралчев:
Аз гледам доклада и го сравнявам с основния текст. Излиза, че в маловажния случай. Да отпадне, защото ал. 7 няма предвид маловажния случай. “Предметът на контрабанда се отнема в полза на държавата.”
Янаки Стоилов:
Добре, оттегляте ли го? (Да.)
Оттегля се предложението.
По § 40 на вносителя.
Тук има едно предложение. то не е пред вас, но ни е предадено от Върховна касационна прокуратура. Те предлагат чл. 242а да остане, т.е. да отпадне § 40, тъй като става дума за особен случай на контрабанда при редовно влизане, но извършване на действия след това. Така ч можем да преценим дали да отклоним предложението на вносителя за отмяна на чл. 242а или да остане. Може ли да остане.
Петър Раймундов:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа депутати,
Има опасност, ако се махне този състав, въобще тази форма на контрабанда да не се наказва. Защото Наказателния кодекс е писан закон. По аналогия нищо не може да се прави. Ние търсим всички форми дали ги има в закона. След като форма отпадне, никой не може да накаже някого, че е за Пловдив, но транзитно минава през Пловдив, отива в Румъния или някъде другаде реализира тази стока. Това е практически много важен въпрос.
Янаки Стоилов:
Добре. Тогава да гласуваме отпадане на § 40 от законопроекта. Благодаря ви. Приема се.
По § 41 няма предложения.
По § 42 има предложение на г-жа Балева за създаване на ал. 3.
Надка Балева:
Имам предвид това, че при организираната престъпност не винаги този, който изготвя и монтира, той и използва тези технически средства. В много случаи има разпределение на ролите – един ги съхранява, след това ги препродава на друг или ги предоставя с организирана мрежа и реално остава ненаказан. Още повече се казва: “съхранява или предоставя другиму, получената по реда на предходната алинея”. Просто си мисля, че това е допълване на текста, който да обхване всички участници в такава престъпна дейност.
Ана Караиванова:
Бих искала да попитам все пак уважаемите народни представители.
Чекът без покритие, който издаде, ще ли отпадне като форма на престъпна дейност.
Янаки Стоилов:
По кой текст.


Ана Караиванова:
По чл. 249, по който се движим. За сега е само използването на фалшиви. Става въпрос за картите, които сега правят, примките и т.н.
В досегашната ал. 2 си има: “който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструмента.
Мислите ли, че това като форма на престъпна дейност е отживяло, защото винаги го е имало този класически текст, а сега го заменяте с ливански примки в същата алинея и изчезва като форма на престъпна дейност.
Янаки Стоилов:
Ние отложихме текста за определението на платежен инструмент и след като уточним това, може би тук няма да има нужда да разширяваме отделните текстове. Нека след определението да решим и този въпрос.
Тук мисля, че можем да гласуваме § 42 с дадената редакция за чл. 249. Ако в платежен инструмент включваме чека, няма да има проблем.
Но това ще го решим накрая, за да не се отклоняваме сега.
Прочете, ако обичате, сега действащия текст, за да видим както се изменя точно.
Николета Кузманова (експерт):
В момента чл. 249, в ал. 1 инкриминира използването на платежен инструмент без съгласието на титуляра. Т.е. това, което се влага в ал. 1 по вносител на § 42.
Ал. 2 инкриминира използването на платежен инструмент, издаден в Република България и/или в чужбина без да има покритие за сумата, за която се използва инструментът.
Янаки Стоилов:
Ние трябва да си запазим тази алинея, защото нищо в това отношение не се е променило.
Ние запазваме ал. 2, а сегашната ал. 2 става ал. 3. Ако приемем предложението на г-жа Балева, то става ал. 4.
Има ля някой против това нещо? Няма. Санкцията ще синхронизираме с новите текстове, за да не бъде прекалено голяма спрямо новите санкции, които се предлагат.
Да гласуваме § 41 и § 42. Благодаря ви. Приемат се.
По § 43.
Надка Балева:
Предния път дойдох по-късно. Питам прие ли се предложението на прередактиране на чл. 131а. Става въпрос, че в действащи текст пише: ако телесната повреда е опасен рецидив и аз имам предложение, тъй като телесната повреда не може да бъде опасен рецидив. Аз предлагам вместо “телесната повреда” да напишем “в случаите на опасен рецидив за средна телесна еди-какво си..., за тежка телесна еди-какво си. Телесната повреда може ли да бъде опасен рецидив?
Янаки Стоилов:
Това е редакционно предложение, ще го отбележим и в окончателната редакция, преди представянето на доклада, да се съобразим. Приема се.
По § 44. Това пояснение, което се даде за “обществено опасно деяние”. Нали обясниха защо се вкарва тази терминология. Задоволява ли ви обяснението, което даде г-жа Манолова.
Фатме Илияз:
Това ме удовлетворява, но аз пак призовавам да се даде отделна легална дефиниция какво е обществено опасно деяние така, както имаме дефиниция за престъпление. Нямаме дефиниция за обществено опасно деяние и де факто даваме възможност на правораздавателните органи да тълкуват “обществено опасно деяние” по тяхно усмотрение. Нямам нищо против това да се използва, стига да се даде дефиниция.
Янаки Стоилов:
Обществено опасно деяние е или престъпление или ....
Борислав Ралчев:
Има дефиниция и тя остава.
Янаки Стоилов:
По § 45 и § 46. Няма бележки. Можем да гласуваме, колеги, трите параграфа до § 46. Благодаря ви. Приемат се.
Преминаваме към § 47 за данъчните престъпления. Тук има две предложения на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов и едно мое предложение.
Г-н Ралчев, мисля че се отнася до този член вашето предложение – за наказанията и за внасянето на дължимите суми, т.е. за размера на наказанията.
Моето предложение е по-подробно, отколкото е самата промяна. За симетрия са изписани текстовете. Всъщност основната промяна е в ал. 2.
“(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител на гранична полиция” и т.н. – да не ги изброявам.
По ал. 1. По вносител е дадено, “който с цел”, а тук слага ударението върху обективния фактор, “който избегне установяване” – според мен е по-добре, защото иначе трябва да се доказва целта поотделно от резултата, който е настъпил. Мисля, че за такъв род престъпления с финансово-кредитната система е по-добре да фокусираме върху обективно постигнатите цели, а не върху намеренията, които са изразени.
Другото е в ал. 4. “..., ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд” и текстът по-нататък остава.
Това е привилегирован състав, който се предвижда.
Това са двете разлики.
Борислав Ралчев:
Защо трябва да се връзваме за пет хипотези. Ако извикаме един данъчен, той ще ни каже още 15.
Реплика: Това са най-типичните.
Янаки Стоилов:
По чл. 255 има един въпрос, който е практически и може би значително разграничава деянията по т. 1 от тези по т. 2 и следващите. Защото само в случаи на неподаване на декларация, може да се избегне установяването и плащането на данъчни задължения, но точно в този случай едва ли става дума за някаква непредпазливост, защото то е свързано с големи размери. Ако смятате, че само по т. 1 трябва да отделим.
Николета Кузманова (експерт):
Единствено за определяне на данъчни задължения в големи и особено големи размери в 93, т. 14 има фиксирани суми и те са по-малки – от 3 хил. до 12 хил. лв.
Янаки Стоилов:
Те за данъци не са малко пари. Не за имущество, а за данъчни задължения.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, аз искам още нещо да питам. Каква е разликата в думата “големи размери” – за данъчни задължения.
Янаки Стоилов:
Разликата за кое?
Борислав Ралчев:
Има дефиниция за “данъци в големи размери”, има и “1500 инкриминации за големи размери”.
Янаки Стоилов:
При данъците е специализирана сумата.
Борислав Ралчев:
Кое е основанието да имаме “големи размери” – общото понятие и “данъчни големи размери”.
Янаки Стоилов:
Така е установено. Заповядайте, г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Колеги, искам само някои пояснения да направя.
В този чл. 255 принципно няма нищо съществено ново от действащите досега две текста – на чл. 255 и чл. 256. Ако ги погледнете ще видите, че те също не са резултат от престъпление, а са на просто извършване с определена цел. Точно това е направено в ал. 1 и ал. 2, а резултатът от престъпление, което тук е дадено по чл. 257, е дадено в ал. 3. Или в този голям състав на чл. 255 са включени както данъчните престъпления, съставляващи такива на просто извършване, т.е. те са така да се каже “предния пост” в реализирането на данъчните измами, така и тези, при които вече е осъществена такава данъчна измама.
Искам да посоча, че тези хипотези са типичните, които ни подсказа нашата практика. Трябва да ви кажа, че нашата практика изпитва особено големи затруднения при борбата с тези престъпления. Ние използваме едва ли не други състави, просто изкривяваме си ръцете и закона и именно поради тази причина и с оглед практиката на Европейския съд – ние сме използвали практиката на Холандия, на Германия, на Австрия, където имат много добри разрешения. Смятаме, че този текст е правен заедно с хората на г-жа Мургина, огледан е от всякъде.
Борислав Ралчев:
Като са добри старите, защо ги пипаме.
Петър Раймундов:
Старите не са добри. Старите са чл. 255 и чл. 256. В старите нямаме състав за истинската щета, която се причинява чрез източване на ДДС. Нямаме такъв състав и тук сме го направили.
Янаки Стоилов:
Редакцията, която аз предлагам на този текст, сме я консултирали с Националната агенция по приходите и мисля, че това отразява актуализираната и тяхна воля.
Петър Раймундов:
Може да са си променили становището.
Янаки Стоилов:
Не става въпрос за промяна, а за уточняване.
Петър Раймундов:
Първата алинея възпроизвежда досегашните два текста, които бяха текстове на формално извършване на престъпление с определена цел.
Янаки Стоилов:
Ние се ориентираме предимно към настъпилия резултат, а не към намерението.
Петър Раймундов:
Имаме и такава разпоредба. Това е ал. 3, където има не плащане и където има пречка за не установяване, където искаме да кажем на всички данъчно задължени лица: Спазвайки вашите задължения такива каквито са по всички данъчни закони. Т.е. подавайте си декларацията, не си унищожавайте документите. Просто ал. 1, според мен, изпълнява една много важна превантивна функция. Но както решите. Вие сте законодателите.
Янаки Стоилов:
За това аз предлагам ал. 3 когато е в особено големи размери. Т.е. да разграничим тези случаи, които могат да бъдат само намерение от настъпването на резултата. Това за мен е по-добрата редакция, която предлагаме. Защото данъчните органи ще констатират някакво данъчно задължение, ще установят че има неплащане и тогава се задейства съставът. А по сегашната ал. 1 ние предполагаме някаква цел, без обаче да сме сигурни дали тя е реализирана. Аз не знам дали този текст няма да затруднява много повече постигането на целите.
Елеонора Николова:
Ако позволите, аз мисля, че логиката е съвсем друга, защото тук чл. 255 не се свързва с резултата. Той е фактически моментът, в който резултатът още го няма налице, не са извършени тези отделни състави, не е подадена декларация А чл. 256 е за настъпили резултати.
Николета Кузманова (експерт):
Ако позволите само едно уточнение с оглед действащите в момента текстове и това, което се предлага. Безспорно предложението н вносителя обединява чл. 255 и чл. 256, но има много съществена разлика в сегашните редакции. Към момента основния състав на данъчните престъпления по чл. 255 е резултатно престъпление, което изисква да е избегнато плащане, като последица от неподадена декларация. Докато чл. 256 визира само нарушаването на счетоводната отчетност, от което може да се направи изводът, че целта е била да се осуети установяването на данъци. С оглед разширените обаче варианти на изпълнителното деяние, в един момент може да се стигне до там, че всяко осъществяване или допускане осъществяването примерно на счетоводство в нарушение на изискванията, да води до извода, че това е целта да се избегнат данъци.
С тези разширени варианти по-прецизно би било да има избегнато плащане, за да може да се обоснове отговорността. Ако няма реално избегнато плащане, отговорността може да е като за опит, ако въз основа на обективните обстоятелства може да се направи изводът, че следващият етап ще бъде избягването на плащането. Но целта съществено ще затрудни установяването от една страна, и от друга страна, би разширило твърде много
Борислав Ралчев:
В прекия умисъл отиваш и тогава положението във втората алтернатива увисва. То го няма. Или имаш цел с пряк умисъл или го нямаш.
Николета Кузманова (експерт):
Ако е цел, е само пряк умисъл.
Янаки Стоилов:
Според мен, е по-резултатен за постигане на целта, защото ние се съсредоточаваме върху вече реализираната цел, установяваме чрез резултата, а не просто да я търсим дали има цел и най-накрая нищо да не излезе от тия състави. В едни случаи ще твърдим, че има цел, а може и да няма, в други случаи ще има цел, но тя няма да се докаже, и няма да се приложи текстът. И без това имаме толкова кухи текстове в Наказателния кодекс, и ако на някои това му доставя удоволствие, можем да правим още такива. Защото целта е органите да прилагат текстовете, които съществуват, а ние имаме повече текстове, които не се прилагат и казваме, че имаме някаква защита на нещо. Кое е това нещо?
Този текст създава субективизъм веднъж за злоупотреби от данъчните органи, и втори път, за отказ, дори когато има основание това да се прави.
Аз мисля, че предложението на Ралчев и Милтенов по принцип го приемаме. Има основание.
В моето предложение престъплението си остава умишлено, а не престъпление по непредпазливост. Въпреки че когато точно има големи размери, много по-трудно е да се доказва, че това е непредпазливост. Защото наистина за някакви данъчни задължения с по-малки размери може и да е пропуснато.
Владимир Петров:
За хипотезата по ал. 3 трябва да има приключено данъчно производство, което означава, че просто не е възможна тази хипотеза.


Янаки Стоилов:
Данъчното производство може да даде отговор на това и тогава да се премине към ал. 3. Защо да не е приложима.
Владимир Петров:
Доколкото разбирам целите на текста, който се предлага, е ал. 1 и ал. 2 да отстоят възможността за съответното производство и наказание по отношение на тази категория лица. Изведнъж отиваме в ал. 3, която отива в съвсем друга хипотеза – когато вече имаме приключило данъчно производство.
Янаки Стоилов:
Няма никаква разлика между ал. 1 и ал. 3.
Владимир Петров:
Тогава нищо не се променя от предишния текст.
Янаки Стоилов:
Сам в точките се променя. Иначе в основата си действително има приемственост със сегашния, но стават повече действията, чрез които това може да се постигне. Това е разликата.
Ясен ли е въпросът, за да пристъпваме към решаване. (Да.)
Който подкрепя предложенията на Ралчев и Милтенов, моля да гласува. По принцип ги приемаме, само в уточняването на санкциите можем да ги погледнем допълнително.
Другото предложение ви казах какви са двете разлики с текста по вносителя в 255, което аз предлагам. Ако го подкрепяте, гласувайте. Моето предложение, ако приемате двете разлики, които се предлагат. Мисля, че повечето са “за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Отиваме към § 48 - чл. 255а. по вносител. Тук също имам предложение. ще ви кажа каква е разликата.
Тук има една усложнена форма, която уточнява изпълнителното деяние. И тя включва избягването на плащането на данъчни задължения чрез извършване на сделки със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Мисля, че това е много актуално, защото нашето наказателно право твърде много изостава от перфидните форми на заобикаляне на данъчните задължения, когато едно лице чрез свързани лица прехвърля задължения. Това става и по ДДС, става и с други данъци. По този начин ще се знае, че не могат да се избегнат възникнали данъчни задължения чрез тези техники чисто търговски, които иначе формално са допустими, но когато те се използват именно за избягване на данъчните задължения, както са в повечето страни в света с развити пазарни отношения, да няма възможност за такива злоупотреби. Това е разликата от вносителя.
Въпросът е дали това са формите на изпълнително деяние, с които можем да защитим плащането на данъци.
Заповядайте, и се представете.
Маргарита Чечова: Национална агенция за приходите.
Текстът, както е разписан в сегашния вид, “плащането” като глагол е общ термин. Аз поне такъв смисъл влагам в него, независимо дали ще е в пълен размер, дали ще е в частичен. Т.е. и двете хипотези се обхващат.
А установяването, дали ще е в пълен или в частичен размер, трябва да бъде избягнато. Така че според мен, хипотезата, която вие казахте, се обхваща.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви други въпроси около текста.
Камелия Касабова:
Може би редакцията да се уточни: чрез извършване на сделка с търговско предприятие.
Янаки Стоилов:
В НК има употребено на доста места “предприятие”
Камелия Касабова:
Какво се има предвид?
Янаки Стоилов:
Като родово понятие, което включва дори предприятие, което не е търговско дружество. Вносителите да ни кажат какво се има предвид под “извършване на сделка с предприятие”. Добре, да добавим “търговско предприятие”, така ли?
Г-жо Касабова, добавяме към моето предложение “с търговско предприятие”.
Има ли други въпроси и възражения?
Маргарита Чечова:
В момента говорим на търговско предприятие – свързано имущество с търговец, но твърде е възможно в момента да изпускаме хипотеза, където имаме общо понятие “предприятие” и затова първоначалната ни идея е била да оставим общия термин.
Янаки Стоилов:
Дайте да оставим по-общото. То пак ще се разбира търговско предприятие.


Камелия Касабова:
Ако го оставим така, смесваме субект и обект на правото. Търговско предприятие има един смисъл като обект на правото, а предприятие е субект на право, да го имате предвид.
Янаки Стоилов:
Без прилагателното “търговско” се има предвид, че това е някакъв вид правосубектно или обратното.
Камелия Касабова:
Предприятие е синоним на имущество и е обект на правото, като права, задължения, фактически отношения. Понятието “предприятие” в оня стар социалистически смисъл, който носим от Указ 56 и преди това, е субект на правото – юридическо лице, което извършва някаква търговска или друга дейност.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че вносителят го използва в това значение.
Камелия Касабова:
Не. В случая, според мен, се използва като имущество, защото това може да доведе до избягване на данъчни задължения.
Янаки Стоилов:
А прилагателното преодолява ли това?
Камелия Касабова:
Да, преодолява го, защото вече става ясно за какво става въпрос. Става въпрос за сделка с имущество.
Янаки Стоилов:
Защото във всички други хипотези ние говорим за сделки между субекти и това се оказва единствената сделка с някакво имущество.
Камелия Касабова:
Ако искаме да бъдем съвсем прецизни, трябва да стане:
Участва в преобразуване на търговско дружество и н други юридически лица.Тук предприятието се покрива с “други юридически лица”. Всички общински и държавни предприятия влизат в хипотезата “други юридически лица”.
Янаки Стоилов:
Някои не са юридически лица.
Камелия Касабова:
Кои не са юридически лица?
Янаки Стоилов:
Примерно, общински пазари някъде не са юридическо лице.


Камелия Касабова:
Да, но те влизат в сделка с търговско предприятие. Защото то е имущество. Ако не е юридическо лице, то не е нищо друго, освен съвкупност на имущество.
Янаки Стоилов:
Добре. Добавяме “търговско предприятие”.
Подлагам на гласуване редакцията, която предлагам по 255а, която е уточнение на вносителя. Които ме подкрепят ,да гласуват. Против има ли? Не виждам. Въздържали се? Няма.
Приемаме чл. 255а в тази редакция.
По § 49, чл. 256 също имам едно предложение. Независимо от текста, са само редакционни промените. Тук по същество няма разлика с предложението на вносителя.
Ако нямате бележки, да го гласуваме.
Камелия Касабова:
Какво правим с “престъпната група. Дадохме дефиниция отпред ли?
Янаки Стоилов:
Тя си съществува, но понеже ние уточнихме съдържанието, защото имаше много видове престъпни групи като определение и се постарахме да внесем логика в тия текстове. Но това не е относимо към тези текстове. Ако искате, ще се върнем към тази тема и към въпросите, които са задавани.
“Организирана престъпна група” определихме ли го?
Камелия Касабова:
Трябва да остане в стария вид.
Янаки Стоилов:
Освен “престъпна”, има и “организирана престъпна група”.
Който приема текста в допълнителната редакция, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 50. Отменя се чл. 257. Той се отнася до данъчните, доколкото си спомням. Защото включихме всички тези състави в основните текстове, за да вървят последователно, защото имаше състави, които са разпръснати в тази материя. Чл. 257 се отменя, защото е включен в вече приетия текст, а не по друга причина.
Николета Кузманова (експерт):
Чл. 257 в момента се отнася като квалифициран състав към чл. 255 и чл. 256. А сега тези квалификации са в самите текстове и затова става излишен чл. 257.

Янаки Стоилов:
По § 50 на вносителя няма предложение
По § 51 новото предложение се отнася до синхронизиращи текстове във връзка с НПК.
По § 51 на вносителя няма предложение.
По § 52 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов, но не се налага да го гласуваме.
До § 52 имате ли някакви бележки по вносител?
Да ги гласуваме всички тези предложения. Благодаря. Приемат се.
По § 53. Имате ли предложение за отпадане, г-н Милтенов или е към друг текст. (Не.) Добре, към друг текст е, така ли?
Петър Раймундов:
Имам една бележка по § 52. Вие го гласувахте, но тази норма ще влезе в противоречие с чл. 11 от Акта за политически и граждански права, съгласно което лице по договорни задължения не може да бъде осъдено на “лишаване от свобода”. Нормата не е прецизна и тук трябва да се разграничат по какви задължения той може да бъде осъден да изтърпява наказание.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате?
Петър Раймундов:
Задължението трябва да бъде конкретизирано. Яко е в полза на държавата, ако е административно-наказателна отговорност, наказателна отговорност или някаква друга финансова отговорност, да, но в този чл. 11 се казва, че заради договорни задължения не може едно лице да бъде осъдено на лишаване от свобода. Точно това тук не е разграничено Би трябвало да се запише: “освен случаите на договорни задължения” или нещо от тоя род.
Янаки Стоилов:
Всъщност тук нещата се модифицират, защото ударението се поставя не върху паричното задължение, а върху неизпълнение на съдебното решение, с което е осъден. Единствено тук можем да обсъждаме дали да има глоба или пробация вместо лишаване от свобода. Ако искате да заменим наказанието “лишаване от свобода”, защото и без това е до една година, с някаква глоба. Ако искате да заменим “лишаване от свобода” с някаква глоба, например до 5000 лв. , без да определяме долна граница.
Който е за текста на § 52, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 53. Няма предложения.
Камелия Касабова:
Какво се променя тук?
Янаки Стоилов:
Нищо не се променя, освен че отпада “социалистическа организация”. Това си е действащ текст. Оттегля се предложението на Ралчев и Милтенов. Текстът по вносител остава.
По § 54. Имате ли предложения? Няма.
По § 55. Няма предложения.
По § 56. Това ще го гледаме отделно.
До § 55 имате ли някакви предложения, които са различни от тези на вносителя. Няма. Да ги гласуваме както са в обобщения законопроект. Приемат се.
Стигаме до темата за наркотиците. Има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов и на Мая Манолова. Нека да ги гледаме цялостно тези предложения. Те са до § 58.
Ние сме подготвили два варианта на тези предложения, имайки предвид и това, което е дадено от колегите, които са предложили с цел да не се стига до промяна в НПК във връзка с подсъдността. Защото, според мен, ще бъде неуместно, ако ние променяйки състави, сега трябва да променяме и НПК. Така че има вариант това да стане, разпределяйки престъпленията по компетентност между районния и окръжния съд. В единия вариант компетентен ще остане окръжния съд – по чл. 354а, ал. 1 и 2. Това означава, че по този вариант придобиването и държането ще останат подсъдни на районния съд, както и маловажния случай. Другият вариант, който можем да избираме, това е когато районният съд ще остане да действа само в маловажните случаи на престъпление по ал. 1. Мисля, че първият вариант е по-сполучлив като подсъдност.
Това е само относно подсъдността как да се направят санкциите в текста. Искате ли да ви прочета вариант на текст, макар че е дълъг.
Чл. 354а (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високо рискови наркотични вещества или техни аналози с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 000 до 20 000 лв., а за рисковите наркотични вещества или техни аналози с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2 000 до 10 000 лв. Когато предмет на престъплението са precursory или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества, или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години и с глоба от 20 000 до 100 000 лв.
(2) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от 10 000 до 50 000 лв. Когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено голямо количество и деянието е извършено:
1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на организирана престъпна група;
2. от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател или ръководител на учебно заведение или длъжностно лице;
3. на публично място;
4. при условията на опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от 20 000 до 100 000 лв.
(3) Който без надлежно разрешително придобие и държи наркотични вещества или техни аналози се наказва:
1. за високо рискови наркотични вещества и техни аналози с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2 000 до 10 000 лв.;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози с лишаване от свобода до пет години и глоба от 1 000 до 5 000 лв.
(4) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от 5 000 лв., като съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(5) В маловажен случай по ал. 1, 2 и 4 наказанието е глоба до 1000 лв.
(6) В случаите по ал. 1-5 предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата.
Това е вариант на един сборен текст от различните предложения и затова ви го прочетох, за да имате представа и дали можем около него да приемем предложенията.
Аз мога да ви го раздам, но ако се стремим днес да свършим, за това ви го прочетох.
Яни Янев:
Имаме доста текстове, които са свързани с тази тема и така или иначе днес няма да можем да завършим.
Янаки Стоилов:
Другият вариант е да оставим тези текстове плюс текстовете около сексуалните престъпления и текстове в общата част за следващия път. Но въпросът е, че така ще отдалечим влизането на доклада в пленарна зала. Но така или иначе имаме доста въпроси, независимо от темпото, за да не направим някакви пропуски и грешки, е по-добре да останат за следващия път.
Следващият път ще включим и ГПК. Заседанието може би ще бъде в четвъртък. Точките в дневния ред ще бъдат ГПК за първо четене, завършване на НК и още един проблем по Закона за земеделските земи, където ние сме подпомагаща комисия, но искаха нашето становище да го има Земеделската комисия, за да го включи. Но това ще уточним в началото на другата седмица.
Имате ли някакви въпроси, преди да приключим? Няма. Приключваме заседанието. Другата седмица ще продължим.


Председател:
(Янаки Стоилов)




Стенограф-протоколчик: