---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




П Р О Т О К О Л
№ 39


Днес, 23.08.2006 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието –Димитър Бонгалов, заместник-министър и Виктория Нешева, от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев – заместник-министър, Георги Соколов и Благородка Макева, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството –арх. Митьо Виделов, от Столична община – Валя Бакалова, представители на граждански сдружения и инициативни комитети – Боряна Шивачева, Нонка Георгиева, Веселка Веселинова, Йосиф Нанков, Цветана Гочева, Румен Григоров и Евгения Дашева, от Български център за нестопанско право – Любен Панов, от Граждански общински съвет – Димитър Димитров, Метин Казак - заместник омбудсман, и народните представители – Мирослав Мурджов и Донка Михайлова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието с ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости,
Откривам заседанието при условията на спадащ кворум. Регистрирали са се 1/3 от членовете на комисията за заседанието.
Преминаваме към изпълнението на следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-49, внесен на 07.04.2006 г. от Мая Манолова и Георги Юруков, № 654-01-69/26.05.06 г., внесен от Владимир Кузов, № 654-01-86/23.06.06 г., внесен от Мая Манолова, Яни Янев, Надка Балева и Христо Бисеров и № 654-01-89/28.06.06 г., внесен от Захари Георгиев – продължение.
2. Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 654-01-45/30.03.06 г., внесен от Мирослав Мурджов; Николай Кънчев и Борислав Българинов, и № 654-01-65/17.05.06 г., внесен от Донка Михайлова; Лютви Местан и Иво Атанасов.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за одобряване и прилагане на общия устройствен план на Столична община, № 602-01-13/17.03.06 г., внесен от Министерския съвет.
По първа точка
Днес трябва да завършим с обсъждането и окончателното приемане на измененията и допълненията в Наказателния кодекс. Останаха само няколко разпоредби, които да приемем.
Виждам, че в заседанието участват заместник-министрите Димитър Бонгалов на правосъдието и г-н Румен Андреев от Министерството на вътрешните работи. Ако имате някакви бележки, ще ги направите в хода на приемането на текстовете.
Отложихме чл. 93, т. 14 – определението за “платежен инструмент”. Ще ви прочета това, което като окончателна редакция се предлага за текстовете, с които разполагате.
“Платежен инструмент” е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.
Това е определението. То е съгласувано с финансови експерти. Ако нямате някакви бележки, да смятаме че се приема. Има ли възражения? Няма.
По-нататък имаме текстове във връзка със синхронизиране на наказанията по чл. 155. То е в съответствие с предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов. По чл. 155 (1) глобата да бъде от хиляда до три хиляди лева. Следващата да бъде от хиляда до пет хиляди лева. По третата – от пет до петнадесет хиляди лева.
Не виждам възражения. Съгласували сме ги, за да има съразмерност в различните наказания според тяхната тежест.
По чл. 157 в ал. 2 е гласувано наказанието да е лишаване от свобода от три до дванадесет години.
В ал. 3 предлагаме да бъде от две до шест години.
По ал. 4 наказанието също да бъде от две до шест години, тъй като става дума за невменяемо лице, което е пострадало.
По ал. 5 да отпадне, тъй като е необосновано да съществува самостоятелен състав на сводничество към хомосексуални действия, което е и с по-нисък размер на наказанието в сравнение със съставите по чл. 155. Т.е. наказанията да бъдат уеднаквени, независимо от пола на лицето, а и да бъдат с по-висока тежест, която се предлага в предходните алинеи.
По чл. 249, ал. 1 наказанието да стане от две до осем години и глоба, която е двойният размер на получената сума.
В ал. 2 да стане от една до шест години с глоба до двойния размер на получената сума.
По ал. 3 е гласувано лишаване от свобода от една до осем години с глоба до двойния размер на получената сума.
Наказанието по ал. 4 остава.
По тези текстове имате ли някакви други предложения?
В такъв случай ги приемаме със съгласие.
Има и няколко текста от законопроекта на Евгения Живкова, Валентина Богданова и Надя Антонова. Ние разговаряхме, че можем да зачетем някои от предложенията, които се отнасят до състави, които са нови, ако те се приемат от комисията. Едно от тези предложения е по ал. 3.
Ал. 3. Когато деянието п ал. 1 е извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от пет до петнадесет хиляди лева.
Понеже те са в графата “Трафик на хора”. Ако искате по наказанията ще се върнем.
Чл. 159б (2) след думите “чл. 159а, ал. 2” се добавя и “ал. 3”.
Създава се чл.182б, ал. 1.
“По чл. 182б (1) Лице от женски пол, което даде съгласие за продажбата на детето си у нас или в чужбина се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет до петнадесет хиляди лева.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на бременна жена, която дава съгласие за продажбата на детето си преди раждането му.”
По тези текстове имате ли предложение по съдържанието или по санкциите.
Нека да ги гласуваме по отделно, тъй като са нови текстове.
Съдържанието на ал. 3 на чл. 159а. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се.
По чл. 182б, ал. 1 и ал. 2, които подкрепят текста, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против и въздържали се няма.
Чл. 338. Той е в раздела за взривните вещества. Създава се ал. 2.
Ал. 2. Който предостави взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси на лице ненавършило 18 години се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева.
Ал. 2 става ал. 3 със следната редакция:
“Ал. 3. Ако от деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда или смърт или значително повреда на имот наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.”
По тези текстове имате ли предложения? С новите предложения сме се опитали да направим по-реалистични санкциите – едновременно да съответстват на тежестта на деянието и в същото време да могат да бъдат събирани тези глоби. По ал. 3 наказанието е в досегашния размер. Може би се получава известно несъответствие с някой от новите текстове. Ако имате предложения, да ги обсъдим. Ако не, ще гласуваме текстовете така както са в новата редакция.
Не виждам предложения.
Който приема промените в чл. 338, моля да гласува. Благодаря. Единодушно се приема.
Преминаваме към Заключителните разпоредби.
В Заключителните разпоредби.
В Заключителните разпоредби в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в чл. 3, ал. 1, т. 17 се изменя така:
17. Чл. 255 и чл. 255а.
Това е във връзка с промените, които направихме за избягване на плащане на данъчни задължения чрез преобразуване на юридически лица и мисля, че следва да се допълни.
Има едно предложение от г-н Янев за промяна в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите за допълнителна разпоредба във връзка с текста за наркотичната зависимост. Заповядайте.
Яни Янев:
Ние сме предложили един текст в нашето предложение между първо и второ четене, но след допълнителните консултации, които направих с експерти психиатри и психолози и на базата на класификатора, който имаме на Световната здравна организация за определението на характеристиките на отделните заболявания, аз предлагам следната редакция на това определение “зависимост от наркотични вещества”, което да е със следния текст:
“Зависимост от наркотични вещества” е психическо или психическо и физическо състояние, което възниква в резултат на взаимодействието на организма и наркотичното вещество и се характеризира с непреодолимо желание за периодично приемане на наркотично вещество, което желание мотивира поведение за неговото удовлетворяване с много по-висок приоритет отколкото други видове поведение, които преди възникването на зависимостта от наркотично вещество са имали по-висока стойност.”
Съзнавам, че е доста продължително като определение, но то дава характеристиките на елементите на заболяването като физическо страдание, на психическите му отклонения, така и на социалната характеристика на белезите на зависимостта от наркотични вещества.
Янаки Стоилов:
Може ли първо да обсъдим принципния въпрос наличието на такова определение какво ще помогне при прилагането на закона, като се има предвид, че във всеки случай трябва да се направи медицинска експертиза, която да даде отговор на въпроса. Това може да бъде само някаква насока на експертизата. Сигурно само за това може да послужи.
Яни Янев:
Смисълът на това да се опитаме да дадем определение на “зависимост от наркотични вещества” е за да можем да разграничим случаите, когато едно престъпление е извършено следствие на употреба на наркотици, но извършителят не е зависим в смисъла на заболяването от наркотичните вещества. Защото когато съдът трябва да приеме приложението на принудително лечение спрямо дадено лице, което е извършило престъпление по въздействие на наркотик, той трябва да прецени дали това лице страда от наркотична зависимост, за да приложи принудителното лечение или да разграничи случая, че той в момента е бил под въздействието на наркотик, но не страда от наркотична зависимост, за да бъде постановено принудително лечение. Струва ми се, че това ще подпомогне съда. Във всички случай без експертиза няма да мине. За това казах, че сме се опитали да ползваме становището както на наши водещи психиатри, така и класификацията от Световната здравна организация за определението за зависимости. Защото то до голяма степен включва не само наркотичната, а и другите медикаментозни зависимости. Това е наказателно-правния аспект – съдът да има отправната база, за да разграничи когато имаме извършено престъпление след употреба на наркотик, дали лицето страда от зависимост, за да може да се постанови принудително лечение.
Мая Манолова:
Аз мисля, че тук ще направим едно объркване между експертно-медицинското разбиране за зависимостта от наркотични вещества и наказателно правното, тъй като в крайна сметка преценката за това дали има зависимост от наркотични вещества се прави от съда въз основа на заключение след медицинска експертиза. В крайна сметка това е въпрос на наказателно-правна преценка в конкретното съдебно производство въз основа на факти и изводи, които се правят от съдебните експерти. Аз лично мисля, че такова определение няма да доведе до практическо облекчаване работата в съдилищата, а напротив, може да предизвика допълнителни трудности, защото ако тръгнем към едно изчерпателно изброяване, сигурно от чисто медицинска гледна точка не можем да предвидим всички възможни хипотези на тези зависимости. Тук се поставя медицинска задача на експертите, които преценяват физическото, психическото, психологичното, неврологичното, общото, социалното и пр. състояние на въпросното лице и преценката я прави съда въз основа на много фактори. Не можем да го кажем, според мен, в едно определение.
Яни Янев:
Аз се опасявам, че ние имаме практика и в наказателното производство. Имаме практика и по отношение на лица, страдащи от психически заболявания, по отношение на които без да са извършили престъпления се налага принудително лечение, при което в закона сме дали конкретните медицински и социални характеристики на това поведение, поради което се налага лицето да бъде поставено в принудително лечение. Т.е. това няма да бъде изключение от досегашната практика, както в наказателния процес, така и по отношение на извън наказателния процес в случаите, когато дадено лице се настанява на принудително лечение. За това ми се струва, че ние на лекарите експерти трябва да им дадем точно тези характеристики: социалната характеристика, част от медицинските характеристики и психологическите характеристики на това състояние, от което да се изходи, за да се види дали едно лице е зависимо или не. Това е логиката на предложението за едно такова определение, защото в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите всъщност ние нямаме такова определение.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, аз доколкото си спомням, има подобно решение в Закона за лекарствата и лекарствените средства. Там имаше зависимост от лекарства. Т.е. нещо подобно е правено. Тук ми дават текста и сега ще ви го прочета.
“Лекарствена зависимост” е психическо или физическо състояние, което възниква в резултат на взаимодействието и лекарствения продукт...
Ако искате да приемем едно аналогично определение, малко по-опростено като редакция от вашата, да го изслушате, което дава само някаква насока на медицинската експертиза за наркотична зависимост, тъй като ние и да го обременяваме с допълнителни медицински елементи, те няма да ни свършат докрай работа. Да го направим по аналогия с другото определение. Да чуете текста и ако го приемете, тогава да продължим дискусията.
“Зависимост от наркотични вещества” е психическо или физическо състояние, което възниква в резултат на взаимодействието на организма и наркотичното вещество и характеризиращи се с определено поведение или друга реакция, което винаги включват необходимостта от постоянно или периодично приемане на наркотичното вещество.”
Това по идея е същото, но е опростено по съдържание.
Яни Янев:
От консултациите, които направихме с наши експерти, те заявиха, че в никакъв случай не трябва да противопоставяме психическо или физическо, защото те с две отделни състояния., т.е. психическо или психическо и физическо състояние. Т.е. че това е възможно да съществува само като психическо, възможно е да съществува и като физическо.
Янаки Стоилов:
Така е. Достатъчно е само едно от двете. Дали ще са комбинирани, това не пречи.
Яни Янев:
Онова, което съдът ще оценява и за което ще събира доказателства е именно оценъчния елемент в поведението. Това липсва в това определение, а именно, че извеждането на този приоритет в поведението на наркозависимия пред други приоритети в неговото поведение. Това е нещо, което е социалният елемент, което е в чисто медицинската характеристика и което ми се струва, че трябва да го има в наказателно правния аспект.
Янаки Стоилов:
Как беше това във вашата редакция?
Яни Янев:
Това е: Мотивира поведение за удовлетворяването на тази непрекъсната нужда с много по-висок приоритет, отколкото други видове поведение, които преди възникването на зависимостта от наркотичните вещества, са имали по-висока стойност за лицето.
Янаки Стоилов:
Ще гласуваме текста. Предлагам да се подобри редакцията: “представлява по-висок приоритет пред друго негово поведение”. Има едно степенуване, натрупани са допълнителни определения, които размиват нещата. Ако може да се съкрати малко и да го гласуваме.
Яни Янев:
От чисто наказателна правна гледна точка ние коментираме нещата за това, че тази оценка съдът ще направи на базата на събрани свидетелски показания. Това няма да е елемент непременно на медицинската експертиза.
Янаки Стоилов:
Прочетете окончателната редакция в малко по-синтезиран вид, както смятате, за да я гласуваме.
Ако не сте готов в момента, направете писмена редакция.
По проекта на вносителя в Заключителните разпоредби имаме още два параграфа: § 66, които са само в номерацията в Закона за изпълнение на наказанията; в § 68 – по текста на вносителите.
§ 68. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”.
Не предлагам промяна.
Останалите текстове са въпрос на правно техническо съгласуване. Остава да гласуваме тези параграфи. Само текста, който г-н Янев ще предложи в Закона за наркотиците като определение за наркотична зависимост и с това приключваме гласуването на разпоредбите.
Ще прочета окончателната редакция на текста, която ще подложа на гласуване.
Ако се приеме, в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в Допълнителните разпоредби се създава т. 12 по предложение на г-н Янев с допълнителна редакция.
”Зависимост от наркотични вещества” е психическо или физическо състояние, което възниква в резултат на взаимодействието на организма и наркотичното вещество и което се характеризира с определено поведение или друга реакция, които винаги включват необходимостта от постоянно или периодично приемане на наркотичното вещество.
Които го подкрепят, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”.
Яни Янев:
Г-н Председател, ако разрешите бих искал да направя някои редакционни поправки по текстове, които вече приехме.
Янаки Стоилов:
Ако са правни технически ще ги отразим в доклада. Ако са по същество, да не се връщаме вече.
Яни Янев:
Искам да оттегля предложението ни по чл. 68, ал. 2. Мотивът ни е, че подобна разпоредба има в чл. 92, това остава чисто повторение на ал. 1.
В ал. 5 да отпадне “или от части”.
Янаки Стоилов:
Едното не изисква гласуване. По другото мисля, че няма възражения. Благодаря ви.
Приключихме с продължителната и надявам се ползотворна дискусия по промените в Наказателния кодекс.
По втора точка – Доклад за второ четене по общия Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Тези от гостите, които имат отношение по този законопроект, могат да седнат на масата.
По този законопроект не са постъпили официално предложения от народни представители, но има неофициално внесени предложения от г-н Янев. Той като член на комисията има възможност да ги направи входа на заседанието. Ние ще гледаме последователно текстовете и там където, г-н Янев, са вашите предложения, вие ще ги мотивирате.
Тук са и вносителите на законопроекта народните представители Донка Михайлова и Мирослав Мурджов.
Започваме по законопроекта. Няма да ви чета текстовете. Те са пред вас. По заглавието няма как да има промени.
Параграф 1. По ал. 1 има предложение и г-н Янев. Ако искате, заповядайте, да го обосновете.



Яни Янев:
След като вече беше приета идеята да бъде включено предложението на колегите Мурджов и Михайлова за това да се промени текста на чл. 13, ал. 1, т. 3, буква “б” има се предвид, че вариантът, който ни се предлага “извършва дейност, която противоречи на Конституцията”. Това е тяхното предложение и аз смятам, че не е добре да изключим всички останали възможни форми на неправомерно поведение на юридическите лица, освен противоречие с Конституцията. Нека да бъде заложено и действащия правен ред в страната, а защо не и добрите нрави. Така или иначе за нас е ясно, че не всички правила, които съставляват добрите нрави са изписани като писано правило. От тази гледна точка моето предложение и ако се възприеме да бъде като предложение на комисията за редакция е да бъде:
б) “Извършва дейност, която противоречи на Конституцията, действащият в страната законов ред и добрите нрави”.
Янаки Стоилов:
Има ли възражение по това предложение? Не виждам. Нека да го гласуваме. Които подкрепят предложението на г-н Янев, моля да гласуват. Единодушно се приема от членовете на комисията. Приема се и го отразяваме като предложение на комисията. В доклада ще се формулира, че комисията приема текста с гласуваната редакция.
Надка Балева:
Без да има определение, какво означава “добрите нрави”?
Мирослав Мурджов:
Едно от съществените неща, които отново се предлагат, макар и по друг начин, е свързано с думите “добрите нрави”. “Добрите нрави” са едно широко понятие и тази добавка създава невероятни възможности за решения на съда, които са преди всичко свързани със субективно взимане на решение, а не с нещо обективно. Аз приемам втората добавка – “действащият в страната законов ред” или правов ред, но да се връщаме отново на добавката за “добрите нрави” за мен не би било нормално.
В крайна сметка вие имате право да решавате, естествено и залата, но аз съм длъжен да изкажа това мое становище.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви г-н Мурджов. Аз приемам това ваше изказване като предложение за прегласуване. Ще ги гласуваме поотделно, за да има възможност, ако някой желае от народните представители, да се съобрази с тази ваша бележка
Терминът “добри нрави” се употребява и в гражданското право. Отделен въпрос е дали трябва да приравняваме едно от условията за действителност на договорите, като съществуващо с условията за дейността на определени обществени организации. Тук аргументите могат да бъдат за и против. Просто го казвам за яснота. Този термин съществува и в други европейски и в нашето законодателство. Той е традиционен. Вярно е, че винаги е от най-разтегливите понятия, чието съдържание винаги се уточнява в практиката, защото те не могат да имат някакво безспорно предварително съдържание без оглед на прилагането.
Но ще ги гласуваме като предложения по отделно. Тези, които подкрепят да се добави и “добрите нрави”, да гласуват. 5 гласа “за”. Против? Няма. Останалите се въздържат (3 гласа въздържали се). Повечето от народните представители подкрепят това допълнение.
Преминаваме към § 2. Тук отново има предложение на г-н Янев. Заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, в предложението, което е направено в основния законопроект на колегите е предвидено да отпадне изобщо изискването, т.е. предвидена е възможността да се свиква чрез Държавен вестник сдружението, ако не е предвидено друго в устава на сдружението. Струва ми се, че ние отваряме прекалено много “вратата” за това сдруженията да решават въпроса кога и по какъв начин да информират своите членове. За това в предложението, което правя, в което има и една чисто граматическа грешка, в края на изречението на ал. 3 на чл. 26 да се добави: “когато в дневния ред са включени за разглеждане въпроси по чл. 25, ал. 1, т.т. 1, 3, 7, 9 и 10.” Т.е. да кажем в кои случаи задължително е редно да се обнародва и във всички останали случаи да си решават хората от дружеството кога да се свиква чрез Държавен вестник. Тези текстове, които предлагам, всъщност задължителните случаи, това са: чл. 25, ал. 1, т. 1 – изменя и допълва устава, струва ми се че е редно всички членове да бъдат информирани по най-добрия начин; т. 3 е избира и освобождава членовете на УС; т. 7. е взима решение за преобразуване и прекратяване на дружеството; т. 9. е приема бюджета на сдружението и т. 10. взима решение относно дължимостта и размера на членския внос или на имуществените вноски.
Струва ми се, че това са основополагащите текстове за живота на една неправителствена организация и би било редно по отношение на тях, когато са включени в дневния ред, оповестяването да бъде чрез Държавен вестник.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви въпроси по това предложение? Г-жа Михайлова.
Донка Михайлова:
Аз изразявам несъгласие, г-н Председател и уважаеми колеги, с г-н Янев.
Първият аргумент е, че неправителствените организации и юридическите лица с нестопанска цел са доброволни самоорганизиращи се структури и те биха могли в своя устав да регламентират всички случаи, в които свикват общите събрания чрез Държавен вестник. Според мен, уточнението, което ние правим, че това се решава от устава на организацията, дава отговор на вашия въпрос.
Вторият ми аргумент е, че на практика с тази промяна вие не правите никаква промяна, защото бюджет на сдружението според Закона за юридическите лица с нестопанска цел се приема на всяко общо събрание.
Яни Янев:
Не на всяко. На годишното общо събрание.
Донка Михайлова:
На практика в много голяма част от случаите ние регламентираме свикване чрез Държавен вестник.
Основната причина поради която ние внесохме тази промяна е следната. Изискването чрез Държавен вестник да бъде свикано общото събрание ограничава малките организации, които нямат финансов ресурс да направят дори една такава обява. На практика, например, едно училищно настоятелство в едно малко населено място трябва да свиква себе си чрез Държавен вестник, дори и в случаите, когато в него членуват трима-четирима човека. Това е едно излишно утежняване на работата и един излишен финансов разход и ние считаме, че той не е оправдан.
Яни Янев:
Колеги, струва ми се, че отиваме към минимизирането, а именно към неправителствени организации с минимална членска маса. Ние отваряме вратата и независимо от това каква е организацията, дали е малка – 6-7 човека, или много голяма организация – подходът за това как да бъдат свиквани членовете, да е един и същ, т.е. те самите да решават. На практика ви казвам, че ако ние създадем гаранции за публични свиквания, ще стигнем до това едно малцинство да управлява една неправителствена организация. Това е опасността, която ми се струва, че е налице. Аз не възразявам, ако кажем, че организация с членска маса до 50 човека – да се свикват както намерят за добре. Но да въведем критерии за училищни и други подобни настоятелства, но има организации с голяма членска маса, на които ако им кажем, че това става без Държавен вестник, стига се до там, че се събират една група хора и просто си решават нещата както намерят за добре.
Янаки Стоилов:
Защо не оставим ал. 3 както е по вносителите, защото тя все пак дава възможност на организацията в устава да реши тези въпроси. И ако това не е направено по изричен начин, се отива към този ред, който е предвиден. Но организацията предварително може да е решила, че тя има по-оперативни възможности да действа. Да не й фиксираме във всеки случай при наличието на тези обстоятелства да прави обявлението. Защото това води до едно бюрократизиране на много от организациите. Ако те смятат, че има рисковете, за които говорите, би трябвало в устава, когато го приемат, да предвидят при какви основания ще се прави публично обнародване за тези общи събрания.
Яни Янев:
В редакцията на текста единственото, което ме притеснява е освен “ако друго не е предвидено в устава”. Т.е., че във всички случаи в устава може да бъде решено съвършено друго нещо и да не се стигне въобще до обявяване в Държавен вестник.
Янаки Стоилов:
И това може да не създава никакви проблеми дълги години за дадена организация.
Мая Манолова:
Може би да въведем някакъв ограничител по численост на организацията. Примерно текстът да си остане и се добави едно изречение, че в случаите, в които организацията има над 30 члена задължително събранието по точки еди-кои си става чрез покана в Държавен вестник.
Янаки Стоилов:
Така приемаме, че важността на организацията зависи от нейната численост, а това не винаги е така.
Г-н Христов, заповядайте.
Иво Христов (експерт):
Благодаря, г-н Председател.
Когато се приемаше законът в тая му част, ако си спомняте, имаше един “нормативен мързел” и буквално възприехме разрешението в Търговския закон по отношение на свикване на общо събрание на търговски дружества. Много такива аналогии има в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които не се съобразяват със спецификата на сдружението. В момента сме в режим на задължително обнародване на свикване на общо събрание в Държавен вестник, което не е попречили на фиксираните лица да си правят каквото си искат.
И още нещо, сдружаването е в условие на развитие на правото на сдружаване част от автономията на волите. Дали ще се сдружават или няма да се сдружават, как ще се сдружават, при какви условия ще се свиква общото събрание се изхожда от волята на сдружителите, освен ако няма императивна норма, която казва нещо друго.
И най-сетне чисто практически аргумент. Практиката ме е убедила, че това свикване в Държавен вестник е ужасно бюрократична процедура. Предполагам, че тези от вас колеги, които са се занимавали с тази материя знаят, че това са 60 дни. 60 дни за обнародване в Държавен вестник.
И това, което казаха вносителите е абсолютно вярно. Ние имаме реални сдружения със законовия минимум – трима членове. Тия трима души членове трябва 60 дни да чакат, за да решат въпрос, който е ясен.
И последно, време е неправителствените организации най-сетне да си ценят уставите. Защото уставът им дава и гаранция за техните права и задължения.
Струва ми се, че предложението, дадено от вносителите, е по-разумно.
Няма в Закона за юридическите лица с нестопанска цел изискване за свикване на годишно общо събрание. Това може да се изведе само по тълкувателен път по отношение на сдруженията с обществена полза, защото те правят четири годишни отчети. А за всички останали видове юридически лица с нестопанска цел е казано, че Управителният съвет има максимален мандат 5 години, от което следва по тълкувателен път, че поне веднъж на 5 години трябва да се свика УС.
Надка Балева:
Не мога да се съглася с направеното предложение да въведем критерии “численост” на организацията. Нито важността, нито проблемите, които решават, зависят от броя на членовете. Тогава ние какво правим? Ние ще ги стимулираме по този начин да ограничат състава, за да заобиколят тази разпоредба, която ние сега се предлага да въведем. Като споделям казаните преди малко аргументи, подкрепям текста на вносителя да си остане.
Освен това, има и други гаранции - които са недоволни има начин да атакуват. Просто не е необходимо това. И при задължително обнародване пак пет души като решат си правят каквото си искат. Това не е гаранция за колективно взимане на решение.
Яни Янев:
Във връзка с бюджетите на неправителствените организации. Това е вярно, че тези, които са регистрирани в обществена полза ежегодно трябва да правят своите отчети. Но така или иначе съгласно правилата на счетоводството има едногодишно отчитане. Няма вариант, при който може на пет годишно отчитане да вървиш.
Янаки Стоилов:
Г-жа Николова иска думата.
Елеонора Николова:
Аз също подкрепям текста на вносителя, защото той има това достойнство, че след като имаме две години наблюдение, след като е стъпил здраво на опита, който е изпробван в практиката и което всъщност трябва да бъде отправна точка на законодателя, защото измененията веднага след като са приети едни текстове са контра продуктивни. Тук подходът е изключително правилен и всичко, което е трябвало да бъде регулирано, е регулирано. Не мисля, че трябва да задълбаваме в повече регулация. Все пак става въпрос за сдружаване на граждани, все пак става въпрос за една рамка, която не може да бъде пипана повече. Волята на хората, които се сдружават, е да си направят устав, който да отговаря на всички въпроси, които се поставят в тяхната дейност. Иначе ние просто минаваме в свръхрегулация, което не е в контекста на характера на тези сдружения.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване. Мисля, че въпросът беше обсъждан достатъчно, за да се оформят позициите.
Мая Манолова:
Не мога да с съглася, че практиката е еднозначна. Има редица организации, които наистина се ръководят от някакво малцинство, което ние ще улесним, приемайки във всички случаи.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че тук сме изправени пред един по-дълбок проблем на българската народопсихология - това че много хора се примиряват със съществуващото положение вместо да го променят. Т.е. дадени са им нормативни възможности чрез поведението си да го променят, а те примирявайки се търпят това състояние и го търсят като обяснение в закона, както често става, у нас да се казва, че законът решава един или друг проблем. Законите у нас дават възможност да се решат повечето проблеми, но просто хората не ги решават и ние търсим да променим закона и да намерим обяснение, че хората не си решават проблемите.
Да преминем към гласуване. Които подкрепят предложенията на г-н Янев по § 2, моля да гласуват. Един “за”. Другите са против и въздържали се. Остава текста в редакцията по вносителите.
По § 3 няма предложения. Не виждам и тук да се правят. Приемаме § 3 в редакцията на вносителите.
Има предложение на г-н Янев за създаване на нов § 3а.
Яни Янев:
Колеги, по отношение на това предложение е всъщност да се допълни чл. 39, ал. 3, който гласи следното:
“Юридическите лица с нестопанска цел, които осъществяват обществено полезна дейност, вписани в централния регистър на Министерството на труда, подлежат на независим одит по Закона за счетоводството, ако превишават едно от следните условия: (изброени са три условия).
Моето предложение е да доразвием условията, при които да се предвижда независим финансов одит.
В края на изречение първо след думите “Закона за счетоводството, ако” да отпаднат думите “превишават минимум едно от следните условия”, като се заменят със “са налице заедно или поотделно следните условия”. Или текстът става: “Закона за счетоводството, ако са налице заедно или поотделно следните условия:” първите две остават същите и се създават две нови букви:
в) са получили суми от държавния бюджет или други средства от фондове на Европейския съюз на стойност над 50 000 лв.
г) направили са дарение на политическа партия общо на стойност над 50 000 лв.”
Какъв е смисълът на тези предложения? Те в голяма степен са обвързани и с предложенията, които вие утре ще гледате и по Закона за политическите партии във връзка с изискванията за прозрачност в тяхната дейност и за взаимоотношенията им между политическите партии и неправителствените организации.
Второ, когато ние въвеждаме завишени критерии по отношение на функционирането на политическите партии тогава, когато се ползват и разходват държавни средства, вие знаете, че има неправителствени организации, които получават средства от държавния бюджет и те са разписани изрично в Закона за държавния бюджет. По отношение на неправителствените организации не е предвиден този финансов одит, когато получават средства от държавата.
На следващо място считам, че към предоставените средства от държавата трябва да приравним и получавани средства по проекти от Европейския съюз също такъв одит да се извършва.
Това е логиката на направеното предложение от мен.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Ясни са мотивите. Има ли становища по тях.
Татяна Дончева:
Няма ли да звучи по-добре текста ако се каже така: “ако е налице някое от следните условия”.
Донка Михайлова:
Аз приемам за твърде разумни предложенията на г-н Янев още повече, че съществува и в момента напрежение по отношение на целесъобразността на ползване на средства от редица организации, които всяка година получават средства от държавния бюджет по Приложение 4. Имам обаче едно съображение. В Ръководството за усвояване на средства от Европейския съюз има задължително изискване за одит на проекти на стойност над 50 000 евро. Струва ми се, че би било разумно ако тази сума в закона и в ръководството за усвояване на средства се уеднакви. Не съм сигурна обаче дали 50 000 евро беше сумата, за която ЕС изисква задължителен одит.
Янаки Стоилов:
Ние не пречи да я занижим с оглед на българските условия така те ще имат задължение пред Европейския съюз съгласно изискванията за 50 000 евро, а по закона за 50 000 лв., тъй като за нашите мащаби ако ние дадем равностойността на 50 000 евро става твърде висока и за двете точки, които предлага г-н Янев. Не пречи да остана тези суми.
Донка Михайлова
Това на практика означава почти всички получатели на грандове от Европейския съюз.
Яни Янев:
При тях е различно. Там е в зависимост от стойността на проекта зависи дали ще подлежи на задължителен одит. Т.е. не общо за сумите, които са получили. Има проекти, които са малки и са в рамките на 10, 15 или 20 хил. евро. Защо ние да кажем, че ако си получил български пари 50 000 лв. те ще бъдат одитирани, а ако си получил европейски пари за 50 000 лв. те няма да бъдат одитирани. Аз нямам нищо против, ако искате да качим границата, т.е. да е по завишена, но така или иначе трябва да има еднакъв подход за случаите, когато се разходват и усвояват публични средства. Това е смисълът на моето предложение.
Мисля, че действително по отношение на европейски проекти е доста по-висока границата на задължителния одит, но той се прави по повод на самия проект.
Янаки Стоилов:
Ще гласуваме предложението така, както е направено от г-н Янев. Мисля, че и по двете точки можем да гласуваме, тъй като не се възрази по същество за тях.
Тези, които подкрепят предложението за § 3а, моля да гласуват. Единодушно се приема.
Параграф 4. По него освен на вносителите има и предложение за редакция.
Яни Янев:
Моето предложение е редакционно за чл. 40, ал. 3. В досегашния текст акцентът е върху това, че съобщението за тяхното изготвяне, както и мястото, времето и начина за запознаване с тях се публикува.
Аз искам да избегнем този формален критерий, защото всъщност не се публикува самият отчет. Не се публикува самият финансов отчет и годишен доклад, а се публикува съобщението за това, че те са изготвени и че еди-кой си може и къде можем да се запознаем. Струва ми се, че това по някакъв начин ужким даваме прозрачност, пък малко я завоалираме и пращаме в шеста глуха. Мисля, че директно може да се каже, че се публикува самият годишен доклад и самият отчет. Всъщност не е чисто редакционно, а има и съдържателна страна.
Янаки Стоилов:
Защо има два параграфа 4 в предложенията.
Яни Янев:
Едното е по предложението на самите вносители за редакция на чл. 40, ал. 3., а другото е допълнение, което правя и което го няма при вносителите и затова съм ги разделил в две отделни предложения.
Янаки Стоилов:
Ясно, ще бъдат към § 4 в окончателния доклад.
Има ли някакви възражения към тези предложения2 Ако няма, нека да ги гласуваме. Гласуваме предложенията на г-н Янев заедно с предложенията на вносителя за § 4. Благодаря. Приемат се единодушно.
Предложение за създаване на нов § 4а. ЗІаповядайте.


Яни Янев:
Колеги, това предложение се налага във връзка с това, което ние правим и в Закона за политическите партии. Там въвеждане разкриване на връзката между ръководните органи на политическите партии и неправителствените организации. Това беше по мониторинговия доклад. Тук конкретно в чл. 41, ал. 3касае случаите, в които юридическите лица взимат решение за предоставяне безвъзмездно и разходване безвъзмездно на средства в полза на определени други юридически лица. В чл. 41, ал. 3 са въведени редица ограничения, а именно, че за безвъзмездно разходване на имущество на юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено-полезна дейност е необходимо мотивирано решение, взето от върховния орган на организацията с мнозинство 2/3 от всички негови членове, когато са в полза на лица от състава на другите му органи, техни съпрузи и роднини по права линия без ограничение .....
Т. 2 е лица били в състава на управлението.....
Т. 3. Юридически лица, финансирали организацията до три години преди датата на взимането на решението.
Т. 4. Юридически лица, в които посочените лица в т. 1 и 2 са управители или могат да наложат или възпрепятстват взимането на решението.
Аз предлагам създаването на нова т. 5 в продължение на логиката на тези текстове. Тук е в полза, разходването безвъзмездно на средства да се гласува с 2/3 мнозинство, когато това се прави в полза на политическите партии, в ръководните и контролните органи, които участват членове на ръководните и контролните органи на юридическите лица с нестопанска цел.
Т.е. решението е вътре в рамките на самото юридическо лице да се взима с мнозинство 2/3, когато това ще се прави в полза на политическа партия и в които има съвпадение между ръководствата. Това е една от спецификите и ограниченията, които са заложени за неправителствените организации, регистрирани в обществена полза за безвъзмездното разходване на тяхното имущество. Мисля, че това е продължение на общата логика, която ще взе със Закона за политическите партии като развитие на тази теза.
Иво Христов (експерт):
Ако позволите, г-н Председател.
Утре пак ще гледаме Закона за политическите партии, но там има едно “смокиново листо” – там сложихме едни такива смокинови листа като ограничение за стопанска дейност на политическите партии, а същевременно “забравихме”, че техните фондации или сдружения могат да извършват стопанска дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, включително и да участват в акционерни дружества с всички произтичащи от това последици.
Напълно съм съгласен с предложението на г-н Янев и бих само доразвил хипотезата му. Сдруженията с обществена полза и фондациите с обществена полза имат преференциален режим да ползват държавни средства. Преди малко се каза, че има и европейски такива. На всичко отгоре сега като развием хипотезата се оказва, че един път фондацията ползва средства от европейски фондове и български бюджетни средства и вторично ги прехвърля към политическата партия, за което няма никакво ограничение в момента, а освен това политическата партия си ползва и държавната субсидия по изискванията на Закона за политическите партии. В този случай, според мен, изрично трябва да се подкрепи т. 5 на г-н Янев, което не че нещо ограничава, но поне създава по-голяма публичност за този тип транзакции.
Янаки Стоилов:
Ако искате тази дискусия да я продължим утре, бе4з сега да я отлагаме, защото тази разпоредба можем да я приемем, а утре да обсъдим евентуалното допълнително ограничение на възможността партиите да се финансират чрез създаваните от тях фондации или фондации, с които ма такива свързани лица. Защото това всъщност е един порочен кръг на заобикаляне на закона, тъй като те имат ограничени източници на финансиране, а по този начин могат всъщност да използват като един буфер създадени от тях нестопански организации, за да се финансират. Защото по-здравата логика е партиите да създават фондации, които да издържат за развитие на техните идеи, а не обратно, тези, които са идеални организации, да се превръщат в организации, финансиращи партиите.
Яни Янев:
Искам колеги да поясня. За съжаление, аз утре няма да мога да присъствам на заседанието на комисията, няколко авансово аргумента да дам. Защото това са паралелни текстове, които трябва добре да бъдат синхронизирани и в двата закона.
По отношение на политическите партии, когато направихме предложенията за публичността на всичко онова, което получават като дарения, ние заложихме публичността на даренията, получавани от неправителствени организации. Т.е. ще бъде ясно, тъй като въведохме изискването, което беше прието на първо четене, да бъдат в списъка, който се декларира за направени дарения, да бъде описано подробно кой го е направил.
Второ, към тази декларация във варианта за първо четене предложихме и във всички случаи списък на съвпадение на лицата, което сега предлагам да се отрази тук в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, там политическите партии са длъжни да представят в Сметната палата и да декларират съвпадението на лицата между длъжностите, които съвпадат.
Янаки Стоилов:
Ние не спорим по тази част. А добавяме още един въпрос.
Яни Янев:
В първото предложение липсва именно това как ще осигурим прозрачността на средствата, които постъпват в неправителствените организации и които отиват към политическите партии. Защото ние осветляваме всички други възможности, а остава закрита възможността когато тези пари влизат в неправителствената организация влизат на тъмно, а се вижда, че тази неправителствена организация ги дава на политическата партия.
Янаки Стоилов:
По този въпрос щ продължим утре. Ако имате предложения, моля да ги оставите.
Яни Янев:
Предложенията са направени между първо и второ четене. Предложенията включват тази хипотеза, която съобщих сега. Там даваме възможност да се получи и прозрачност за средствата, които получават неправителствени организации и които предоставят като дарение на политическите партии.
Янаки Стоилов:
Т.е. вие предлагате във всички случаи, когато партии се финансират от нестопански организации, нестопанските организации или партиите да посочват откъде са дошли тези пари.
Яни Янев:
Нестопанските организации, а не партиите. Нестопанските организации трябва да декларират произхода на тези средства. Неправителствена организация дарява ли пари на партия, трябва да е ясно откъде са дошли.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване на предложението на г-н Янев по § 4а. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се единодушно.
По § 5 няма предложение. Приемаме го по вносител.
По § 6. Каква е целта на вашата добавка за отпадане, г-н Янев.
Яни Янев:
В закона е казано препис от съдебни решения. Да си остане официално съдебно удостоверение. Има едно съдебно решение, издадено преди еди-колко си време. Вие знаете, че тези съдебни решения са със срок на валидност.
Надка Балева:
Ще си позволя малко несъгласие, защото следващият документ – удостоверение за актуално състояние по регистрацията, то гарантира достоверността на това заверено копие от този, който го представя. Защото в т. 2 не се говори за заверено копие. Фактически, ако първото е фалшифицирано или дава някакво основание за съмнения, с втория, оригиналния документ, който е удостоверение за актуално състояние, тази опасност се преодолява.
Иво Христов (експерт):
Логиката на закона е различна в тая му част. Идеята е към заявлението, което се подава пред централния регистър, да се подават и тези документи – вижте т. 1. препис от съдебните решения по регистрацията. Каква е идеята? Регистърът да види, грубо казано, хронологията, институционалната история на сдружението и на фондацията. А пък удостоверението за актуално състояние ви дава информация към датата на подаване на заявление какво е дереджето на фондацията.
Предложението на вносителите “копие от съдебните решения по регистрацията, заверено от заявителя” те спестяват пари и време иначе се отива в съда.
Аз лично ви предлагам да остане текста такъв, какъвто е в момента в действащия закон по отношение на т. 1.
Янаки Стоилов:
Т.е. да не се приемат и двете предложения.
Иво Христов (експерт):
Да се приеме предложението на г-н Янев по отношение на отпадането на т. 1.
Янаки Стоилов:
Подлагаме на гласуване предложението на г-н Янев.
Донка Михайлова:
Мисля, че по-разумно е да оттеглим предложението, което правим за промяната на т. 1.

Янаки Стоилов:
Ние вече сме на фазата, когато приемаме неговото предложение, тъй като сме на второ четене и то се отразява с общо съгласие.
Отпада т. 1 по вносител като предложение на комисията. Остава промяната в т. 2.
Няма възражения срещу това, нали? (Не.) Добре.
По § 7.
Яни Янев:
Г-н Председател, аз съм раздвоен по това дали да отпадне изцяло “проверката от лицензиран експерт-счетоводител” или и тук както по подобие на предходните текстове, да сложим все пак някакъв праг. Мисля, че ще е по-разумно ако имаме някакъв праг. Разумни са аргументите за това, че не би трябвало във всички случаи, дори организации, които нямат бюджет и които нямат изразходвани средства ежегодно да харчат пари, а лицензиран експерт-счетоводител струва доста пари. Струва ми се, че е разумно да сложим някакъв праг, за да не вкарваме в излишни разходи организации, които нямат сериозен бюджет.
Янаки Стоилов:
И тук ли да се ориентираме към 50 000 лв. или за колко? Наистина не е необходимо за организации, които оперират с 2-3 хиляди лева годишно да се прави всичко това. Но дайте някакъв реалистичен праг, който все пак да прави преглед на средствата и да има някакво обществено значение.
Имате ли предложение вносителите колко да бъде тази сума?
Любен Панов: Български център за нестопанско право
Само исках да спомена, че текстът, който е в момента в закона, е останал от първата редакция, както беше приет, когато ал. 3 на чл. 39 гласеше, че поне веднъж годишно юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност осигурява извършването на проверка на дейността си от лицензиран експерт-счетоводител. Това впоследствие беше променено с тези условия за сума на активите, но не беше променен чл. 46. За това сега предложението е финансовият отчет да е публичен, независимо дали е одитиран или не. И да се премахне този текст, който вече несъответства на действащия закон.
Янаки Стоилов:
Тогава какво ще остане от § 7? Ще уточните ли редакцията?
Яни Янев:
Г-н Председател, аз съм готов да приема изложените съображения. Не възразявам тези аргументи да бъдат приети.
Янаки Стоилов:
Добре. Параграф 7 остава както е по вносител.
Параграф 8. По него има ли някакви предложения?
Яни Янев:
В § 7 на вносителите те предлагат отпадането на ал. 3 на чл. 46 изцяло. Ал. 3 на чл. 46 гласи:
Чл. 46 (3) При констатирани закононарушения министърът на правосъдието уведомява органите на прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверки съгласно предвидените в закона действия.
Предлага с създаването на нов чл. 47а, който е с подобен текст.
Аз предлагам да не отменяме ал. 3, а да придобие редакцията на вносителите на чл. 47а.
Иво Христов (експерт):
Прав е г-н Янев. Но в чл. 47а по вносител се въвежда така наречения текущ контрол. Текущият контрол в действащия закон е в чл. 47, където е обяснено какво е това текущ контрол и най-вече субекта, който го осъществява. Чисто систематично не можем да сложим понятието “текущ контрол” преди да сме обяснили какво е текущ контрол по чл. 47. Това е причината, поради която вносителите предлагат чл. 47а, където се предвижда, че за закононарушения при ежегодния текущ контрол става еди-какво си.
Янаки Стоилов:
Остава си текста по вносител за § 8.
По § 9.
Яни Янев:
Само едно изречение, г-н Председател.
По т. 3. Ние приехме окончателния вариант на текста на чл. 13, буква “б”. Да е ясно, че е за нарушения, които са визирани в чл. 13.
Янаки Стоилов:
Приемаме го с тази редакционна промяна § 9.
Параграф 10. това е всъщност за срока на пререгистрация за тези, които не са изпълнили задължението да се регистрират. Защо им даваме толкова дълъг срок – една година, след като те и без това са в просрочие. Може би трябва да го съкратим или да не предвидим някаква глоба за тези, които не са го направили. Да помислим: веднъж да бъдат глобени затова, че не са го направили и втори път, да им съкратим срока за тази регистрация. Защото иначе излиза, че законът е много толерантен и след година можем пак да им го удължим с някой и друг месец.
Г-н Христов, заповядайте.
Иво Христов (експерт):
Защото имаме сбъркана философия на закона. Защото тези сдружения и фондации трябваше да придобият статут на сдружения и фондации в обществена полза едва след вписването им в централния регистър, а не преди това. В момента ситуацията е такава, че той си е записал в заявлението, че е сдружение в обществена полза, например, съдът го регистрира като такова и след това за него важеше този срок, за да се впишат в централния регистър. Масова е практиката те да не се вписват в централния регистър по различни причини. В момента е пълно със сдружения и фондации, които по устав и по съдебна регистрация пише, че са в обществена полза, де факто не са регистрирани в централния регистър като такива в обществена полза и не са и в частна полза, т.е. някакви такива междинни субекти. И дори някои съответно написаха монографии, че това били едни сдружения, които ползвали задълженията на сдружения и фондации в обществена полза без правата на сдружения и фондации в обществена полза, което показва, че научната литература е продукт на сгрешения закон.
Янаки Стоилов:
Законът не правеше някакво предположение, ако не е оказано в...
Ние какво ще постигне, ако го удължим още веднъж. Ако тази двусмислена ситуация се запазва, някои от тях нямат интерес да се регистрират в този публичен регистър, докато пък други очевидно извършват такава дейност, която би трябвало да е в публична полза, но също не са регистрирани.
Яни Янев:
В такъв случай , за да има смисъл от тези промени, които правим в закона, е по-добре да заявим, че не регистриралите се до момента, просто губят правата на неправителствени организации в публична полза. Оттук насетне те трябва да се съберат отново, да вземат отново решение на общото си събрание и т.н., за да се смятат за еди-какво си. Това обаче е много опасно, защото статутът е различен на правилата.
Янаки Стоилов:
Да не стане удобно на някои така тихо-мълком да минат в частен интерес.
Яни Янев:
В този аспект да наложим имуществена санкция за тези, които де факто упражняват дейност в обществена полза, а не са се регистрирали в регистъра.


Янаки Стоилов:
Имам колебание дали да налагаме санкция, защото в някои случаи те самите може би не са имали намерение да извършват дейност в публичен интерес и наистина да не са се облагодетелствали от заявлението за дейността си в обществена полза. Вие може би имате практически примери, за да намерим решение, което да съответства на действителните случаи.
Иво Христов (експерт):

Аз предлагам да ги заличим просто, ако след изтичането на едногодишния срок тези сдружения и фондации, които са заявили, че ще работят в обществена полза, ако не са записани в регистъра.
Янаки Стоилов:
Откъде да ги заличим, като ги няма. Ние не можем да ги заличим съдебно.
Иво Христов (експерт):
Да считаме, че тези, които са вписани като съдебна регистрация като сдружения и фондации в обществена полза и в едногодишния срок не са се вписали в централния регистър, губят качеството си на сдружения и фондации в обществена полза, въпреки че в устава им и в съдебните им регистрации пише друго. Това е единственият палиативен начин за решаване на проблема.
Дона Михайлова:
Аз приемам това за разумно, само че нямам отговор на въпроса какво ще бъдат тези организации. Те де факто нямат да бъдат организации в частна полза, тъй като по силата на своя устав не са се самоопределили като такива. А съдебната им регистрация е на организация в обществена полза. Ако по силата на закона стават в частна полза, това означава, че ние на практика предрешаваме волята на учредителите.
Янаки Стоилов:
Има и един друг риск, че те може наистина да са набирали някакви средства, които според тях са предназначени за дейности в обществена полза и изведнъж за някои от тези лица, които ги управляват, може да се окаже много изгодно законът да ги трансформира за организация в частна полза и те да си разпределят облагите. Така че този въпрос никак не е маловажен. И да преминем към процедури на ликвидация, които ние веднъж ги мислихме в Търговския регистър и тук не искам да ги повтаряме отново.
Другият вариант е да приемем предложението на вносителите, което дава възможност за една година да се види каква ще е практиката и ако тя поражда допълнителни проблеми, тогава да се връщаме.
Яни Янев:
В такъв случай да запишем: “окончателен едногодишен срок”.
Янаки Стоилов:
Редакцията остава:
“Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, които не са вписани в централния регистър при Министерството на правосъдието, подават заявление за вписване в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.”
Има ли някакви други предложения? Може и по-кратък срок да се даде.
Яни Янев:
Формалностите в значителна степен вече отпаднаха, при условие, че те вече няма да бъдат задължени чрез Държавен вестник да се свикват и т.н. и въобще всички условности, които преди имаше за свикване на общо събрание, да се реши регистрацията в обществена полза и т.н. и ако е шестмесечен срокът, щеше да бъде кратък. Но сега при условие, че такива формалности няма да има вече, може да се отиде.
Янаки Стоилов:
Аз ще помоля тези, които се занимават с тази дейност, да проследят практиката за предстоящата една година, да вземат данни от Министерството на правосъдието и тогава ще видим ако има значителен брой такива организации, може да се наложат допълнителни промени, които било да водят до промяна на характера на дейността им, или до някакви санкции, но да бъде след този срок.
Яни Янев:
Г-н Председател, за да можем да решим този казус, според мен, най-правилно ще бъде да поискаме от всички окръжни съдилища да ни предоставят информация за това колко от регистрираните при тях организации са регистрирани в обществена полза и да направим съпоставка в Министерството на правосъдието колко има регистрирани. Само това ще ни даде реално в случая какво е състоянието в страната. Кои са се обявили, че се регистрират в обществена полза и кое реално са се регистрирали в Министерството на правосъдието.
Янаки Стоилов:
По тази точка нямаше представител на Министерството на правосъдието. Ние сме взели предвид някои от техните предложения във връзка с второто четене. Но има и някои други, технически, като например годишните доклади и финансовите отчети да се представят в писмен и в електронен вид. Нека да го добавим това на съответното място. Това е по § 4. Там където е казано в писмен вид, да се добави: “и на електронен носител”.
Също трябва да поставим заглавие – правно технически, в новия чл. 47а., тъй като другите текстове са със заглавия. Какво заглавие ще носи този нов член?
Предлага се въвеждане на държавна такса за вписване в публичния регистър, но мисля такава да не въвеждаме, защото това е едно задължение по закон, което се дава и защо да искаме да се плаща такса за това, което законът вменява като изискване.
По отношение на срока за регистрация за тези, които не са го направили, да се посочи, че става дума към влизането на този закон в сила, за които не е изтекъл срокът по чл. 38, ал. 3, ако такъв бъде въведен. Ние не сме въвели.
Те предлагат да се даде определение на понятието “системно”, но мисля, че п систематичен път може да се извлича.
Някакви други бележки по този проект има ли? Няма.
Приключваме. Благодаря ви за участието.
По трета точка – Обсъждане на първо четене на Законопроекта за одобряване и прилагане на общия устройствен план на Столичната община.
Тези от гостите, които желаят, могат да седнат на масата и в хода на дискусията кратко да изразят становище.
По този проект нашата комисия не е водеща, но въпросът има важно обществено значение, поражда и правни проблеми и затова може би да се съсредоточим главно върху правната страна на въпроса при обсъждането на Законопроекта за одобряване и прилагане на общия устройствен план на Столичната община.
Виждам че има представители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Столична община. Тук е и заместник омбудсмана и представители на различни граждански сдружения, които имат интерес към темата.
Кой желае от името на вносителите да представи накратко законопроекта. Вие ли, г-н Виделов? Заповядайте.
Арх. Митьо Виделов:
Благодаря, г-н Председател.
Законопроектът е известен, тъй като проблемът с него съществува много отдавна. Припомням, че той беше гледан от предишното Народно събрание и не стигна време да се разглежда в пленарната зала поради което след избора на новото общинско ръководство, кметът изпрати писмено искане до министерството с желание да се възобнови и ускори процедурата по приемане и утвърждаване на плана без корекции към това.
Янаки Стоилов:
От кога е това искане?
Арх. Митьо Виделов:
От м. декември 2005 г. В изпълнение на това искане и в отговор за изход от създалата се ситуация, която на практика означава, че 38 години София е без одобрен общ устройствен план, се поднови процедурата, като на два пъти се разглежда на заседание на Министерския съвет материала поради необходимост от допълнително запознаване на министрите с него и в крайна сметка отново е внесен. Разликата от предишните материали е единствено в два текста на законопроекта: в единия случай отпадна една алинея, свързана с данъци и такси, което се налагаше от настъпили промени в Закона за местните данъци и такси. И другия текст, който правителството пожела да промени, е свързан с допълнителна грижа за защита на паметниците на културата, където е създаден текст, който регламентира, че при не добро състояние на паметниците собствениците, които не положат грижи за подобряване състоянието им, принудително заплащат извършената работа по тях. Ако и това не стане, се отнема. Горе-долу това е смисълът на поправките.
Оттук нататък вече текат процедурите по разглеждане на законопроекта. Възникват отново и то е нормално, тъй като става дума за един много комплексен труд, доста проблеми, които аз бих ги резюмирал главно в пет проблема:
На първо място, проблемът е, че становището на вносителя, към което ви молим да се присъедините, е, че този законопроект час по-скоро трябва да бъде придвижен и реализиран в крайна сметка като процедура по одобряване на общия устройствен план на София, тъй като всеки ден, който София продължава да живее и се развива без одобрен устройствен план е предпоставка за своеволия на администрацията, независимо коя е тя и под каква форма работи. Или обратното, забавяне на инвестиционните намерения, тъй като съгласно действащия Закон за изменение и одобряване на Закона за приложение на общия устройствен план процедури, които целят изменения на временните правила и установените временни зони са забранени. Но фактически ние виждаме, че всеки ден те се заобикалят.
Първият основен извод, към който ви моля да се присъедините, е, че е необходимо час по-скоро планът да бъде одобрен.
Вторият проблем същностен и който се поставя на много места е дали да се одобрява този проект със закон. Тези, които задават този въпрос, имат основание, тъй като в международната практика постепенно и навсякъде отпадна грижата за одобряването на устройствените планове със закон и тази грижа се предоставя изключително в правомощията на органите по местното самоуправление. Като човек, който е специализирал специално децентрализация и деконцентрация много добре знам, че това може би е единствената и най-сигурна сфера за категорична децентрализация на дейностите. В същото време обаче в София се е установила тази традиция и веднага след Освобождението фактически софийският план винаги е бил одобряван със закон. Отклонението от тази процедура би могло да се реализира като се отменят други два закона, което правителството до този момент не е предложило, а именно промяна в Закона за изменение и одобряване на общия устройствен план на София и в Закона за устройство на територията.
Другият вариант е, ако вие приемате такава постановка, с новия закон да се съкрати текста и той да се концентрира само върху одобряване на общия устройствен план, а в него да се запише, че последвалите изменения и допълнения на плана, както и разработването на последващия план, следва да бъдат грижа на Столичния общински съвет. Имаше и друго предложение – това да става от Министерския съвет, което също не е без основание, но това е вторият същностен проблем, който не бива да го обвързваме с първия извод, който направихме Следователно би могло на второ четене да се усъвършенства и намали текста на закона, ако вие приемете за целесъобразно това. Разбира се, вие сте по-компетентни от нас да го кажете.
Третият проблем, произтичащ от тези неща, е в какъв обхват да е текста. Има предложение и заключение на омбудсмана, че текстовете на проектозакона са излишно обемисти и би трябвало да се съкратят и сведат само до одобряването на законопроекта и правилника за приложението му и процедурите по тяхното изменяне. Нямаме възражение и по това.
Четвъртият въпрос е по отношение на мненията за съмнение по отношение на предложенията за създаване на консултативен орган между общините, участващи в така наречената столична агломерация. Целта тук е била очевидна – да следваме примера на големите столици по света, има навсякъде такива органи създадени, които са под формата на доброволно сдружение на общините и фактически им помагат те да кандидатстват под различна форма пред правителството, пред банки, пред чужди фондове и т.н. за осъществяване на съвместни мероприятия, по които те са постигнали единомислие и единодушие. Смятам, че няма нищо лошо в това и затова е записан този текст, като критиките към него са, че се нарушава автономията на общините. Ние смятаме, че това е предотвратено, тъй като в този раздел е изрично записано, че всяка община може по всяко време със свое решение да се дистанцира и да не изпълнява решението, взето от този съвет. Но както прецените, може да остане, а може и да отпадне.
Последният въпрос, същностен от правен характер, е свързан с възраженията по отношение на Самоковската община по отношение на записа за границите, като се счита, че се допуска нарушение на Закона за административно-териториалното устройство, тъй като едно време, когато се е правил язовир “Искър”, са залети три села: Шишманово, Калково и Долни Пасарел и те са ликвидирани като села. Респективно в текста на Закона за одобряване на софийския план от 1961 г. с цел защита на прилежащите територии на язовир “Искър” тези землища са включени в границите на Софийската община. На практика обаче това не е реализирано. Те са останали да бъдат стопанисвани в съответните земеделски и горски стопанства от Самоковската община и тази ситуация е останала висяща и тя дава повод днес на Самоковската община да постави проблема. Софийската община не го поставя този проблем, а само следва традицията, която е предписана от предишния закон и затова ги е вписала. Амбициите на Самоковската община мисля, че са ви ясни. Естествено жителите на тези отдавна ликвидирани села са били обезщетени, разпилени по страната, но все пак има останали земи, които при процедурите по реализация на плановете за земеразделяне, ще бъдат квалифицирани като остатъчна общинска собственост и в най-близко време ще бъдат на разположение на общината и тя воюва за тях. Този въпрос мисля, че също следва да се реши на второ четене.
В крайна сметка това е, което бих могъл да ви кажа като съществуващи проблеми към днешна дата. Предполагам, че знаете, че законопроектът мина на първо четене в Комисията по местно самоуправление и регионална политика.
Искам да обърна внимание, че се отбелязват критики за това, че все още има пропуски по отношение на качеството на плана по отношение на процедурите на обществено обсъждане, по отношение на екологическата оценка. Всички тези въпроси са към времето на извършването на процедурите, извършени стриктно в съответствие с действащите тогава разпоредби и сега се поставят постфактум. Ние не намираме достатъчно основание да върнем процедурата, тъй като съгласно Закона за устройството на територията всички тези неща следва да бъдат извършени преди, което е било направено, преди заседанието на Националния експертен съвет, след което министърът е издал съответния административен акт и процедурата за нас е необратима. Ние, разбира се, сме отворени в всеки момент за всички предложения да ги гледаме и да участваме, но нямаме право на възможност да връщаме процедурата назад. Казвам го това, защото виждам тук едни господа, която постоянно присъстват на обсъжданията и са участвали и на други обсъждания и не са удовлетворени, но това за нас не е основание, след като имаме положителното становище на компетентните професионални организации, да връщаме процедурата. Завърших. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Вие от името на Столична община искате ли нещо да допълните. Да ни се представите, ако искате нещо да кажете.
Валентина Бакалова:
Смятам, че представянето беше изчерпателно. По-скоро ако има конкретни въпроси, можем да отговорим.
Янаки Стоилов:
А Вие да ни се представите.
Валентина Бакалова:
Да, разбира се. Казвам се Валентина Бакалова. Понастоящем съм адвокат на свободна практика. Като служител на Столична община работих при изработването на проекта на изменение и одобрение на общия устройствен план на Столична община от 1961 г., който беше изменен 1998 г. и съответно съм работила по проектозакона който е внесен.
Янаки Стоилов:
Столичната община вече по този частен ред ли вече се представлява? Всъщност това е нейна преценка.
Арх. Митьо Виделов:
Столичната община се представлява от новия главен архитект г-н Биков и от началника на Правния отдел Борис Милчев, но и двамата в момента са в отпуск. Говорихме с тях и те помолиха г-жа Бакалова да се яви, тъй като тя е автор на проекта.
От наша страна моля да извините г-н Ковачев, който би трябвало да присъства, но той пък в същия момент защитава изменения в ЗУТ в Комисията по местно самоуправление.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак, Вие нещо желаете ли в началото да кажете.

Метин Казак:
Благодаря, г-н Председател. Както всички знаете може би, в началото на м. август омбудсманът огласи на специална пресконференция своето принципно становище по проектозакона за общия устройствен план на Столична община в резултат на широко мащабна инициатива за едно широко обсъждане в доста райони на Столична община. Ние организирахме поредица от дискусии, в които участваха и представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Столична община, експерти, архитекти, граждански сдружения. Общо взето опитахме се по своеобразен начин да запълним крещящата липса, както ние оценяваме, на едно реално предварително широко обсъждане на един толкова важен и животрептящ за столичани въпрос, какъвто е проектът за общ устройствен план на Столична община.
В това свое становище, което ще предоставим на членовете на уважаемата комисия, ние сме изложили някои наши принципни констатации, които аз искам тук да представя съвсем накратко, които имат отношение към целите на Комисията по правни въпроси.
Ние считаме, както и представителят на министерството отбеляза, че законопроектът надхвърля своя предмет, а именно да одобри общия устройствен план на столицата и специфичните правила и норми към него. Вместо това, той урежда по-широк кръг отношения, които нямат пряка връзка с целта му.
Освен това, ние считаме, че законопроектът предвижда строителни режими, които са различни от общия режим за страната и изискват внимателна преценка на обосноваността им от гледна точка на обществения интерес.
Несполучливо е, според нас, предвиждането да се променят административно-териториалните граници на София, като се включват части от землищата на Самоковска община, което е отклонение от реда на чл. 136, ал. 2 от Конституцията и чл. 28 от Закона за административно териториалното устройство на Република България, а именно там се изисква провеждането на местен референдум.
Тук беше споменато за въвеждане на органи в Глава шеста – органи за координация и икономически и социален съвет. Ние считаме, че тези органи – отново тези текстове излизат извън обхвата на закона и въвеждат структури, които не се предвиждат в Закона за регионалното развитие и Закона за устройството на територията и ние считаме, че все пак по този начин се застрашават конституционните принципи за самоуправление на местните общности и правото на общините да се сдружават на доброволен принцип. Ние считаме, че в законовото виждане те да се обединят в такъв орган за координация по този начин се застрашава тази самостоятелна волеизява на общините да се сдружават по собствена воля.
Освен това, омбудсманът счита, че се намалява степента на защита на зелените площи. Това беше поставено многократно по време на обсъжданията и в лайтмотивите на тези обсъждания, а именно намаляването на зелените площи, уплътняването на районите и кварталите и ние считаме, че има такава опасност.
Подлежи, според нас, на задълбочена преценка как да бъде преодолян чл. 84, т. 1 от Конституцията, който предвижда законите и техните изменения да се приемат от Народното събрание. Сегашният законопроект, с който се одобрява този общ устройствен план на София предвижда бъдещите изменения на плана да се извършват не от парламента, а от други органи с административни актове. В случая тук е Министерството на регионалното развитие и благоустройството по предложение на Столична община и тук ние намираме противоречие с текста на Конституцията.
Нецелесъобразно, според нас, в законопроекта е решен кръгът на основанията за изменение на общия устройствен план в сравнение с предвидените в Закона за устройството на територията, което намалява стабилността на плана и по този начин застрашава неговата предвидимост като развитие на столицата.
Общо взето по време на дискусиите ние се сблъскахме с две коренно противоположни мнения. Тук представителят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството изрази едното. Другото вие ще чуете от нашите колеги от гражданските сдружения. Едните са за приемането на закона в този му вид. Чухме аргументите за това. Другата позиция е да се отхвърли изцяло проектозакона, поради съществените му слабости и по този начин да се отключи нова процедура за нов устройствен план.
Ние считаме, че наистина трябва да се намери едно балансирано решение между тези два подхода, тези две виждания в рамките на текущата парламентарна процедура и да се намери механизъм да се отстранят несъвършенствата в законовите текстове, като се създадат предпоставки за подобряване на графичната част на плана, отчитайки в него справедливите обществени критики и искания. Омбудсманът е готов в тази връзка да изпълни своята роля, която му е дала Законът за омбудсмана, да бъде посредник между гражданите и администрацията за уреждане на такъв тип спорове, когато те съществуват.
Конкретните ни препоръки съвсем накратко.
Първо, да се съобрази законопроектът с неговата непосредствена цел. Да се предвиди в тези отклонения от общия за страната режим за устройството на територията, да се допуска само когато е в посока на завишаване на изискванията за защита на обществения интерес и по този начин да се ограничат възможностите администрацията да прилага за строителни режими различни от общия режим за страната.
Законът за одобряване на общия устройствен план да бъде съобразен със Закона за административно териториалното устройство на Република България и Закона за местното самоуправление, като считаме за целесъобразно да отпадне Глава шеста, която касае тези органи за координация. Освен това промяната на административно териториалните граници на София, с която се включват части от землищата на Самоковската община, да се осъществи само след местен референдум, поради цитираните изисквания на Конституцията и Закона за административно териториалното устройство на Република България.
Освен това, ние считаме, че е необходима корекция на правилата и нормативите за застрояване на жилищни комплекси, които да допринесат за запазване на характера на кварталите като цялостни комплекси с техните междублокови пространства, със зелени площи, детски и спортни площадки и техните изменения да се допускат само при изключителни случаи, които касаят обществения интерес.
Най-важното наше предложение. Ние отчитаме многобройните критиките, които пристигнаха при нас и които бяха обсъдени по време на дискусиите. Считаме, че е необходимо със законодателни средства да се предвиди подобряване на графичната част на плана. В тази връзка ние предлагаме Народното събрание да възложи на Столична община в срок от една година от приемането на закона, да се проведе широко обществено обсъждане, реално обществено обсъждане на общия устройствен план, въз основа на който планът да бъде подобрен и съобразен със справедливите искания на гражданите в максимално възможна степен. Добре е, според нас, парламентът да обсъди необходимостта от обвързване на това изменение със строителна забрана в защита на зелените площи.
Омбудсманът приветства едно предложение, което беше прието от Комисията за жалби и петиции на граждани на Народното събрание от 6 юли. Омбудсманът е готов да оглави един обществен съвет в рамките на който с участието на всички заинтересовани организации и, разбира се, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Столична община, да бъдат обсъдени всички тези справедливи предложения, които касаят онази част от плана, който търпи най-много критика от тяхна страна и тези предложения след това да бъдат обобщени и внесени в Народното събрание. Ние считаме, че една такава дискусия до голяма степен ще преодолее това недоволство от впечатлението, че планът е изработен на тъмно, без широко обществено участие и не е съобразен в достатъчна степен с очакванията на хората за един план, който защитава тяхната жизнена среда, зелените площи и София като една модерна европейска столица.
Благодаря, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Благодаря за становището. Някои желае ли да изрази становище, да зададе въпроси. Моля ви да се представяте. Също така, ако може съвсем кратко, тезисно и ако може по темите, които са от непосредствената компетентност на Комисията по правни въпроси, а не толкова в чисто технически план. Ако може така да насочите своите изказвания.
Димитър Димитров:
Представлявам сдружението на общините в България и съм председател на Гражданския общински съвет.
Ще започна с това, че Комисията по местно самоуправление на г-н Ремзи Осман в състав от 10 членове и смея да твърдя, че само един от тези десет членове беше запознат с графичната част на плана за София, както и до известна степен с тестовата част – тези две книжки – законът и приложението. И точно този депутат гласува срещу приемането и по-нататъшния ход на този проектозакон за приемане на устройствения план на града, т.е. конституцията на този град. Защо?
На с. 18 Преходни и заключителни разпоредби, само едно единствено изречение дава философията на този проектозакон и ще го прочета:
“Действащите към деня на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове за територията на Столична община запазват действието си.”
С други думи, казвам го абсолютно директно, това, което направиха предишните общински ръководства под ръководството на Бакърджиев, на Антоан Николов и сега продължава със сегашния председател Кисьов. Това, което те направиха със София, със собствеността на града е нищо в сравнение с това, което ще направи приемането на този проектозакон. Защото последиците, които 20 години напред, тъй като казано директно в този проектозакон и в този проектоплан е закодирано най-лошото, което може да се случи на града.
Ние сме отправили едно открито писмо по вас, писали сме няколко декларации на Гражданския общински съвет, направихме среща с Главния прокурор, който каза: На запад хората много нежно казват и корупцията я наричат конфликт на интереси. С две думи, този устройствен план не съответства на визията на София, запушва я, правен е за милион и триста хиляди, а всъщност ще живеят два милиона и триста хиляди. Всички показатели, които са смятани и това се вижда – сегашните подвитошки ливади тотално ще се застроят и от двете страни на околовръстния път трябва да има нови 200 хиляди обитатели, което е “Младост” и “Люлин” заедно. Два милиарда кубика чиста вода.
Янаки Стоилов:
Може ли нещо да поясня във връзка с това, което казахте, за да е ясен за мен този проблем.
В § 2, ал. 1, който предвижда, че действащите подробни устройствени планове запазват действието си, означава ли това, че ако има подробни устройствени планове, които противоречат на сегашния общ устройствен план, те се валидират.
Димитър Димитров:
Абсолютно. Считайте, че в момента има над 15 000 изменения за 15 години такова нещо е произведено, че представете си Южен парк 2 зад “Хилтън”, където няма нито един квадратен метър реституционни претенции, 200 дка се оказват частни. И ако се приеме този план, защото точно в него е отразено посегателството, Гражданските организации, които бяха срещу това чудо срещу Хемус – това безумие, просто може да се разпускат. Може би единственият плюс и това искам да го кажа тук пред г-н Виделов, на този устройствен план единственият плюс е, че индуктира създаването на Гражданските организации, защото гражданите изпитвайки върху плещите си, виждайки оградите срещу прозорците си, нощно време изсичане на дървета, инстинктът им за самосъхранение сработи и в момента територията е покрита с повече от над 100 организации, които бранят и по-същественото е, че знаят какво искат.
С други думи Гражданските организации искат една година парламентът да не се занимава с този проектозакон. През това време да се отстранят всички пропуски и то правни. Забележете, Доклад-коловоз, жалби до Върховния административен съд, жалбата срещу Доклада-коловоз към предварителния проект, тъй като това е индивидуален административен акт, повеляващ спиране на всякаква работа. Няма спиране, предварителният проект Общинският съвет си го приема със забележката, че трябва да се отразят решенията по Доклада-коловоз. Докладът обаче си продължава. Общинският съвет приема и окончателния и ние имаме доказателства, сблъскахме се – по цялата верига на създаването на този документ има конфликт на интереси. От мига, от който се прави заданието за доклада-коловоз, авторът на доклада е член на комисията, която си го приема. По-късно хората, които са автори, а тук стоят автори, като тук е мястото да кажа, че не е нормално в тази зала този проектозакон да се защитава от автори на плана – хора, които малко или много са взели пари и казвам директно. Г-н Виделов е в списъка на участниците, там е и г-жа Бакалова. Примерно, арх. Виделов председателства Националния експертен съвет, който приема предварителния проект. Според мен, това е недопустимо.
По-късно, окончателният проект на устройствения план се председателства от Сабин Ковачев. Това го изтъкваме, посочваме го и трябва да ви кажа, че главният прокурор категорично каза: “Да, това за мен представлява интерес.” По-насетне всички тези неща валят като каскада. За това, има достатъчно време, този план нека да бъде коригиран, подобрен и то качествено подобрен. Ние също искаме София да се изгражда по закон. Това, че сега ще се приеме този план, ще узакони и следващите нарушения, срещу които ние не можем да действаме. А в момента има благоприятния момент на преосмисляне, на спиране на нарушения, спиране на посегателства върху зелената система. И затова колкото е възможно, след една година нека този проект на закон да бъде гледан на първо четене и наистина догодина да бъде приет в един адекватен Закон за София, за плана на София, който я визира, т.е. отваря я напред.
Това е нашата гореща молба. Искаме наистина градът да има механизъм, с който да става по-добър.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания има ли? Заповядайте.
Йосиф Нанков: Инициативен комитет ж.к. “Яворов”.
Аз ще се спра на правните проблеми, които поставя този проект. Само ще направя една забележка граматическа – Закон за одобряване и прилагане на общия устройствен план на Столична община – на територията на Столична община.
Този закон, който е приложен, делегира прилагането на Конституцията, на Закона за устройството на територията, на Закона за собствеността. Последният въпрос, който се решава са тия планове е въпросът за вещните права. Във всички изградени жилищни комплекси и отделни сгради в София, при режим на етажно застрояване, етажните собственици са съсобственици на идеалните части от терена. Следователно общината няма никакви права върху правото на строеж. Тя е гол собственик на тия терени и не може на никого да учредява право на строеж. Защото по силата на самия Закон за собствеността при етажна собственост земята е обща на всички собственици на реални части от собствеността. В жилищните комплекси специално...
Янаки Стоилов:
Този въпрос се решава по различен начин в конкретните случаи кой е собственик на земята и кой е собственик на сградата и идеалните части от нея. Тук няма универсално решение. Така общо не може да се изказваме по въпроса.
Йосиф Нанков:
Аз защо говоря н тази тема. В плановете, които гледахме на тия обсъждания, им търсих мястото в закона да ги видя къде са, не можах да го намеря. Може би защото не съм много наясно, но има чл. 1, ал. 2. Столична община съгласно приложението, което се одобрява едновременно с плана.
Какви са тия приложения? Ако това са приложенията, които гледахме ние пи обсъждането, оцветени, с улични артерии, с различни цветове за бъдещо застрояване и уплътняване. Това е разпореждане с правото на собственост на етажните собственици в жилищните комплекси. Земята в жилищните комплекси е част от територията на София по закон е обща на всички собственици. Изрично е записано в закона. Там изрично е казано, че при етажна собственост собствеността не може да се дели. А собствеността е върху цялата земя. Как Столична община ще дава разрешение за строеж при липса на право на строеж. Тя няма право. Писал съм го още 1993 г., в един мой устен сигнал в Градска прокуратура и мога да ви го оставя. Реституиране на земи в населени места, бивши земеделски земи е свръх престъпление Виждате ли вие в София някъде земеделска земя. А по всички реституционни закони се връща реално съществуваща собственост. Къде е земеделската земя в София. Такава няма и не може да има. Актуват се терени. Къде има вещ като земя – терени. Няма такова нещо. Има парцели при дворищните регулации, има жилищни комплекси и това е. Това е действеното право на собственост и което има регулация, много се радвам. Още от 1997 г. с приемането на двата закона за собствеността в постановлението, с което са одобрени двата правилника, този въпрос е разгледан подробно в няколко параграфа и там е предвидена възможността на реалните собственици да изкупят правото на собственост. Признава им се правото на строеж и правото да изкупят собствеността. Той държи правото на собственост и никой не може да строи върху него. Те са предвидили застрояване, уплътняване и т.н. Това си е чисто беззаконие. Това е свръх корупция, ако трябва да го кажа. Писал съм го много пъти и съм казал нека да ме осъдят, че съм го обидил, защото съм го нарекъл такъв. Аз заявявам тук пред комисията, че има цели държавни и общински структури на организираната престъпност и най-много в София. В София аз съм от 10 години контролен орган в държавния финансов контрол в сектор “Бюджет”. Столицата дава тон за всичко. Като тръгнаха да връщат отчуждени земеделски земи най-голямо и фрапиращо впечатление ми направи случаят Велико Търново, където на едно кръстовище на международния път и града е имало спор за собственост. Във всички реституционни закони е казано, че при възражение за собственост, реституция се извършва след решаването на въпроса по общия исков ред. А те връщат поголовно. Като са създали тази пътека за заобикаляне на законите са извършили над 10 хиляди, даже над 30 хиляди престъпления до подаването на сигнал. Аз посочих в публикация, в която Софиянски се хвали, че ще реституира още 15 хиляди имота. Нека Софиянски да ме даде в съд. Аз заявявам, като се съобразявам с конституционното положение, че всеки е невинен до доказване, това не значи, че аз не мога да нарека Софиянски че е извършил престъпления. Извършил ги е.
Янаки Стоилов:
Да спрем до тук, защото ние се връщаме към действия, които имат отношение към законопроекта, но те не опират до самото съдържание.
Йосиф Нанков:
Ако тия схеми се одобрят и както досега никой не се съобразява с правото на строеж на реалните собственици, се издават масово документи с невярно съдържание. Установеният от закона ред за строителство започва от правото на строеж. И ако то не съществува, тия специализирани органи, които издават строителните книжа – одобряват и издават, нямат право да ги издават. Като ги издават, издават документи с невярно съдържание.
Янаки Стоилов:
Разбрахме. Право на строеж може да учредява собственика на един терен. Това е ясно.
Йосиф Нанков:
За случая в ж.к. “Яворов” като дава право да се строи блок, какво право на строеж му е отстъпила тя. Тя не го притежава. И това са масови случаи. Даже няма изключения. Всичките са незаконни.
И вие, ако внесете този проект, внасяте узаконяване на няколко престъпни състава по Наказателния кодекс и ще ви ги кажа кои са.

Янаки Стоилов:
Нека да спрем до тук. Ние никакви престъпни състави не осъществяваме и не можем да осъществим. Имаме един законопроект, по който ние, като една от комисиите, на които той е разпределен, трябва да дадем становище. Това е нашата задача.
Йосиф Нанков:
Аз ви казвам, че ако в становището не видите тази страна на проекта, просто ще заблудите Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Това е друг въпрос. Това е вече оценка по целесъобразност. Така или иначе нашето становище в някаква степен може да ориентира народните представители със своето съдържание.
Други изказвания. Заповядайте.
Боряна Шивачева: Гражданско сдружение “Бели брези”.
Тук се казаха основните проблеми на този законопроект и план за София. Аз само ще се опитам да конспектирам въпросите, на които тази комисия и всички депутати трябва да си отговорят преди да вдигнат ръка в зала да приемат или не законопроекта.
Първият въпрос е може ли внесеният законопроект да се приеме без промени? От изказванията досега, от всички внесени становища досега, от направените представяния на плана еднозначно се казва, че в този вид законопроектът не може да бъде приет. Т.е. отговорът е не! Не може без промени.
Следващият въпрос е може ли да се отдели законопроектът от графичната част – от плана. След като се променя законопроектът, може ли да се промени той, а да не се промени планът. Отговорът също е не. Не може. Те са неразривно свързани. Защото законът одобрява план. Давам пример с присъствието на устройствени зони. Те присъстват и в графичната част – в плана, присъстват и в закона в Приложение 1 с параметрите. Примерно, в закона ще се променят параметрите за плътност, интензивност, процент озеленяване. Какво става обаче с площите на тези устройствени зони, с вида на тези устройствени зони, с границите на тези устройствени зони. Всичко това е в плана. То не е в закона. И фактически не може да се промени един параметър на устройствена зона и да не се пипне друг параметър. От отговора на тези два въпроса трябва да стигнем и до третия въпрос, на който народното събрание трябва да даде отговор.
След като трябва да се промени и закона и плана, кой може да го направи? Може ли Народното събрание да го направи? Ако да, нека го приеме на първо четене и го промени между първо и второ четене. Ако не, е длъжно да го отхвърли и да го върне на този, който може да го промени и да го внесе качествен за приемане.
Искам да кажа и две думи относно аргументи, които бяха изтъкнати тук в залата от представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за това, че липсата на план и закон е предпоставка за хаоса в София.
Първо, че план няма и второ, че липсата на този план ражда хаоса. Това са две лъжи, мога да кажа или манипулации, защото хаосът в София е резултат от многобройното, непрекъснато, многочислено нарушаване на действащия закон за общия градоустройствен план на София и на самия действащ план чрез частичните изменения.
Второ, ако някой искаше да спре хаоса докато се приеме новия общ устройствен план - не някой, а Столична община, която всъщност е вносител на този законопроект, ако искаше да спре този хаос, кметът на Столична община трябваше да наложи строителна забрана за времето за приемане на този общ устройствен план. Да не могат да се прилагат тези частични изменения и да си вървят процедурите по изменяне на плана и застрояване на града в условията на неприет още общ устройствен план. Вместо това, планът е приет 2003 г. от Общинския съвет и от Национален експертен съвет. Сега сме 2006 г. Три години той отлежава. В тези три години никой не казва, че трябва да се спре хаосът чрез строителна забрана, примерно, като се процедира планът. Така че не са сериозни и не са състоятелни аргументите, че този план, макар и лош, трябва да се приеме, защото той ще спре хаоса и ще въведе ред.
Весела Тончева, архитект, председател на Инициативен
граждански комитет “Спасение 2000”
Обикновено започвам всяко изказване на тези срещи, вече и в Народното събрание, с припомнянето на един факт. От страна на сегашния кмет на Столична голяма община за мое лично голямо съжаление беше нарушен обществен договор с неправителствените организации за иницииране и изготвяне на нов по философия си общ устройствен план на София, тъй като в срещите, които бяха провеждани с него, беше ясно отчетено, че тотално е нарушен обществения интерес при изготвянето и на законопроекта, респ. отразен в проекта за общ устройствен план на София.
Второто, което искам да предложа на вашето внимание е извадка от стенограмата за парламентарния контрол от 9 юни 2006 г., където на въпрос на г-жа Анастасия Мозер министър Асен Гагаузов буквално отговаря дали ще бъде търсен консенсус за подкрепата на този явно доказал се несъстоятелен законопроект и респ. план за София, г-н Гагаузов отговори: “Що се отнася до това дали правителството ще търси консенсус искам да обясня механизма. Нито правителството, нито парламентът може да измени ген. плана на София. Вие можете да го върнете, да не го харесате, но да го измените, не можете. И правителството не може да го измени.”
По-нататък той казва също, че ген. планът на София ще бъде приет, приемайки респ. закона. Няма друг изход. Но той добавя, че след това може да бъде възложено преработка, но планът първо трябва да бъде приет.
Акцентите непрекъснато във всички институции, ангажирани с търсенето на приемането на плана - на закона, целят приемане именно на плана. Т.е. несъстоятелният като законов текст – визирам бележките на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание, всички отчитат несъстоятелен законопроект, но той де факто се явява един параван за бърза защита на некачествения общ устройствен план на София. Тази симбиоза от три елемента, която е законопроектът, вариантът за общ устройствен план на София, докладът за оценка за въздействие върху околната среда, не може да бъде приложен нито един от тези три елемента самостоятелно.
Никой не обръща внимание, че е нарушена и процедурата с внасяне в Народното събрание на пакета документи по законопроекта за общ устройствен план, като не е завършена съдебната процедура относно Доклада за оценка за въздействие върху околната среда при положение, че срокът за изследване за въздействие на този проект за план на София отдавна е изтекъл.
Това са доста важни неща. Искам да кажа във връзка с Доклада за оценка на въздействието върху околната среда нито законът, нито планът са се съобразили с редица документи за устойчиво развитие на София, които са над национални документи, независимо бележката, че има един закон, с който България ратифицира европейско споразумение в тази посока. Законът е от 1993 г. Т.е. устойчивото развитие, екосъобразното развитие на града – една друга култура за защита на територията при природни катаклизми и бедствия, бъдещо развитие на града съобразно с цивилизационните проекти за 21 век, програмите за развитие на ООН и т.н. са залегнали като конституционна норма в чл. 5, ал. 4. Тази материя е толкова проучвана – направихме си труда да се запознаем с всички документи, не може да защити бъдещото развитие на една европейска столица. Оттук нататък за мен е несъстоятелно бързането в този момент да бъде приет несъстоятелен законопроект и некачествен общ устройствен план. Нека да изчакаме влизането в Европейския съюз, нека да си дадем сметка каква материя работят колегите в европейските страни поне, когато изготвят такива законопроекти, респ. планове за столиците си, нека да направим една крачка срещу егото на всеки един от авторите, всеки сам да направи такава крачка и общо всички в полза на развитието на София.
Само още една реплика по отношение на присъстващите в залата.
Всички архитекти в гражданските сдружения се отнасят с колегиален респект към колегите в институциите. Ответна реакция в тази посока няма. Тук по същия начин беше отправена бележката, че непрекъснато сме в тези обсъждания. Да, присъстваме и сега с единствената цел да помогнем за развитието на града. Но ние сме изключително доволни от проведените граждански обсъждания. На всички граждански обсъждания има стенограми и омбудсманът може да ги предостави, целяха точно това – спиране на прилагането на неприетия план и неприетия закон за територията на София. Беше казано: всички частични изменения, които са процедирани, тихо мълком ще бъдат приложени.
Завършвам, че евентуалното приемане на този план ще узакони всички възможни беззакония. Да, целесъобразно е да го приемете, но за мен е изключително незаконосъобразно. Ще следват незаконосъобразни, скрити процедури по изменение на плана.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Заповядайте, да изразите Вашето становище.
Цветана Гочева, председател на Българска асоциация
за погребална култура
Това, което се дискутира е изключително красноречив пример за това как стават далавери и как се прикриват. Нашата неправителствена организация пета година се занимава със закононарушения и нарушения на правни норми по погребалната дейност на столицата главно. Имам предвид далаверата с крематориума, т.е. скритата му приватизация и други нарушения по гробищата. В тази част от живота, колкото и да не ни се иска, всички сме смъртни и е добре да си го спомняме по възможност по-често.
Изумена съм, че в отчета, а бях и на пресконференцията, която г-н Ганев даде, и днес г-н Казак не спомена нито дума за недостига на гробни места. Представяте ли си, недостигат жилища, но недостигат и гробни места. Това е хроничен проблем. Това е проблем и на общия градоустройствен план, защото иде реч за много големи терени. Не става дума за 10 или 100 дка. Става дума за стотици, дори с хиляди декари. Погледнете в илюстративната, а пък и в текстовата част на общия градоустройствен план и вижте колко декара са предвидени за бъдещото развитие на гробищните терени. Няма къде да се погребваме. Крематориумът е н нечисти ръце. Там смесват праха на кремираните. Това е документирано. Три години се влачи предварително производство. Главният прокурор се хвана за главата.
Аз ви пожелавам приятна работа по проблемите на общия градоустройствен план.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Мисля, че така се затвори цикълът от проблеми.
От членовете на комисията има ли някакви становища и въпроси.
Аз искам да поставя три въпроса от правен характер, които за мен създават резерви към представения законопроект.
Първият от тези въпроси е това, което беше вече изтъкнато, че ние създаваме някакъв институт на делегирано законодателство, какъвто не съществува по Конституцията. Това е единственият случай, в който парламентът би приел закон, който оттам насетне той не може да контролира в неговото съдържание. В случая не става дума за закон в същинския смисъл на думата, а става дума преди всичко за правила, които водят до едни технически норми, които не се поддават на законодателно обобщение. Отиваме в една материя, която е в много по-голяма степен експертна и би трябвало по този начин да бъде решавана от съответните специалисти.
Следващия въпрос е след като съществуват две по-общи нива на уредба, каквито са Националната стратегия за регионално развитие по Закона за регионалното развитие и Националната устройствена система по Закона за устройството на територията, те са с по-голяма степен на общност като актове в устройство на територията, се приемат от Министерския съвет. А един акт, който е вече на следващо ниво от тях – общия устройствен план на София, се приема със закон. Това може да се обясни с една традиция, която се е наложила в последните десетилетия, сигурно е също вариант, но си задавам въпроса не е ли тогава по-уместно ние да се занимаваме, ако вносителите ни предложат, със закон за столицата, който наистина да съдържа основните нормативни изисквания, а всички планове да се приемат от органи на изпълнителната власт с участието на Столичния съвет, а не от парламента. Вече подобна практика се създава със Закона за Черноморското крайбрежие. Сигурно ще има и други подобни закони. Има основание парламентът да се занимава и със Столицата, като един основен център, в който не само за съсредоточени най-много хора, но има и най-много проблеми – проблеми на правителството и на парламента, но остава открит въпроса дали това е устройственият план или това са правила за това как да се развие столицата, какви критерии да бъдат заложени и органите, които по-нататък изготвят плановете, да се съобразяват с провеждането на тези критерии на практика.
Третият въпрос, който вероятно подлежи на изясняване, е свързан с преходните и заключителните разпоредби. Аз си давам сметка, че много неща, които са станали не могат просто да бъдат прескочени, независимо дали те са били изцяло съобразени с общия устройствен план, но такава генерална разпоредба на утвърждаването на всички тези планове, може би поражда и допълнителни въпроси и няма как да не създава напрежение в обществеността и в различни организации.
Това са за мен три въпроса, които са изключително от правен характери. По останалата част мисля, че не сме ние хората, които могат да дават оценки за качеството на самия план и за изображенията, които го придружават. Вероятно тези въпроси ще трябва да продължат да привличат и нашето внимание по-нататък. Ако имаме някакъв ясен отговор на тях, те могат да улеснят народните представители при изразяването на мнение. За мен би било интересно какъв е отговорът на тези въпроси на кмета на Столична община, сегашния, защото те също могат да хвърлят значителна светлина върху развитието на процесите и върху това как се вижда евентуалното приемане на този закон върху развитието на реалните градоустройствени и всякакви други проблеми на столичния град.
Имате ли въпроси и изказвания? Г-н Арабаджиев.
Александър Арабаджиев:
Г-н Председател, Вие всъщност формулирахте доста добре това, което попада като предмет на компетентност на нашата комисия във връзка с този законопроект. На мен ми се струва, че на част от тези въпроси има по-лесен отговор и те се отнасят до проблеми, които могат да бъдат решени в хода на приемането на този законопроект. Примерно, третият въпрос. Ако ние приемем, че в преходна разпоредба се предвижда да се “узаконят” досегашните нарушения, както се предвижда, това може да се предвиди и обратно – да не се узаконяват.
Второ, доколкото вие засегнахте и въпроса затова каква е същността на този акт, който се предлага да бъде приет от Народното събрание, може ли да бъде той въобще приет, аз лично предлагам да не отговаряме сега на този въпрос. Понеже не знам в каква фаза е въобще процедурата по приемането му, той разбира се фигурираше в някои седмични програми на Народното събрание, сега да не взимаме решение. Аз лично съм затруднен да отговоря на същността на зададения въпрос. Просто не става дума само за ред и условия за приемане и спазването им, а въобще за същността на акта. Дали това е правилният подход.
Янаки Стоилов:
Аз не мислех да подлагам днес на гласуване този въпрос. Съобразих се, че той веднъж вече беше в рамките на двуседмичната програма. Смятам, че е много важен, за да е необходимо да се изрази позиция на членовете на Комисията по правни въпроси. Това гласуване можем да го направим утре, когато тук участват повече хора в заседанието, без допълнителна дискусия, а можем да го отложим и за по-късен момент, ако това е възможно. Имам предвид тези възможности.
Има ли други становища? Г-н Виделов, заповядайте.
Арх. Митьо Виделов:
Благодаря, г-н Председател.
Във връзка с въпросите, които поставихте, до голяма степен ги предчувствах и се опитах още в началото да дам вариантни отговори, тъй като те наистина съществуват и могат още да се дискутират и сигурно ще се дискутират.
Само искам да обърна внимание по повод на безпокойството ви по третия въпрос. Тук може би ви подведоха някои колеги с неточно или непълно цитиране на предложения текст от закона. Предложеният текст от закона означава, че действащите до този момент планове остават в сила. Това е една елементарна правна практика. А следващото изречение не го прочетоха. Следващото изречение е, че тези планове се изменят, когато са в различие от одобрения нов общ устройствен план и фактически с този текст се регламентира привеждането на всички планове в съответствие с новия приет общ устройствен план. Това е редът навсякъде.
Във връзка с това искам да обърна внимание на ентусиазираните колеги, които мисля обаче, че не са достатъчно добре подготвени в правната материя, за това, което казах в началото. Всеки ден отлагане на приемането на плана означава именно това – тези хиляди изменения, както ги нарекохте, на плановете, които са били направени – аз не анализирам кой ги е правил, как ги е правил и т.н., на друг му е работа да ги контролира и кой знае кога ще ги изконтролира, но въпросът е, че всеки ден отлагане приемането на плана означава, че тези изменения стотици, действат и продължават да действат и ще продължават да действат до деня, в който се приеме новия общ устройствен план. Разбирате ли абсурдната ситуация.
Янаки Стоилов:
Не бих искал да подновяваме дискусията, но ако това, което кажете, би внесло яснота по тези различни тълкувания, защото те в някаква степен са противоположни, може да ни улесните.
Димитър Димитров:
Това, което искам да допълня е, че на практика самото усъвършенстване на графичната част, а и на предложения проектозакон и на приложението вече става. Само г-н Гиньо Ганев проведе 11 срещи в 11 от районите на София, а чл. 21, ал. 1 от закона казва задължително във всички райони трябва хората да се запознаят, да познават този план. Дали го приемат или не е отделен въпрос. Това е нарушение съществено. Навсякъде хората казаха, че не познават този план. Най-интересното е, че и авторите на плана не го познават, защото всеки е правил по нещо. Най-интересното е, че и главният архитект, който е един от авторите, не го познава. Нито пък администрацията, която трябва да го прилага. Това е записано документално и е признато от тези хора. Нека продължат тези обсъждания по райони. Хората казаха какво искат. Има предложения.
Какво става в момента в управление “Архитектура”?
Янаки Стоилов:
Тези обсъждания какъв практически резултат могат да имат, след като вече законопроектът е в Народното събрание. Като минат тези обсъждания какво ще се случи.
Димитър Димитров:
Целта на този законопроект е да сложи капак на всичко това, което може всъщност да бъде поправено. Какво става. Възложени са проучвания, които приключиха за “Люлин”, за “Младост”, за “Изток” и тези проучвания показаха следното. Записаното в приложението тези устройствени зони предвиждат до 40% плътност. Накрая на това приложение има една точка, която казва: 45% без никой да се намесва. Значи 45% плътност предвижда този план съгласно този закон за “Младост-1”. А истината в момента е направена с подробно отразяване на реституции – правилна или неправилна, оказа се, че плътността, която в момента впечатлява и дразни хората се движи между 10-15-18%. С други думи този проектозакон и това са факти, които показват тази несъстоятелност и пътят е абсолютно директен. Главният архитект на София е готов този взаимен процес с участието на гражданите, за които се прави този план, да продължи.
Янаки Стоилов:
Дали той е готов или не ще разберем, ако получим някакво официално становище от него или от кмета на общината. Защото така просто казани нещата на една или друга сбирка за мен не формират позиция. Ние искаме да направим закон, който да е в интерес на столичните граждани, който да е съобразен с всички стандарти – строителни, екологични и пр. и с който да знаем, че даваме един годен инструмент на ръководството на Столичната община да управлява този процес. Ако имаме тези становища, те ще ни улеснят да изберем позицията си. Ние чухме представителите на гражданските сдружения, чухме представителите на вносителите, тези позиции до голяма степен се разминават. До момента не знаем официално какво е мнението на междинното звено – Столичната община, в различните й разновидности: Столичен съвет, кмет и т.н. това е хубаво също ясно и официално да се заяви.
Йосиф Нанков:
Старите планове продължават да действат за времето, когато са прилагани. Това е отправен принцип. И да го няма този текст, пак остава така.
Янаки Стоилов:
Има някакви правила, по които в момента дейността се осъществява. Тя не е в някакъв правен вакуум. Тук можем да обсъждаме дали сегашният или бъдещият план е по-добър, за да се стремим чрез приемането на закона да решим по-добре нещата. Но и в единия и в другия случай съществуват някакви правила, по които тази дейност се осъществява.
Г-жо Шивачева.
Боряна Шивачева:
Само една реплика във връзка с позицията на общинския съвет.
Гражданските организации предложиха общинският съвет настоящият, тъй като той не е приемал общия устройствен план, самият законопроект изобщо не е разглеждан, защото не е тяхно задължение да го разглеждат, но те примерно се занимаха в комисии и разглеждаха Закона за етажната собственост. Ние предложихме да разгледат законопроекта за общия устройствен план като материя, която ги засяга, тъй като те ще трябва после да прилагат този закон при управлението на София. Предложихме на сегашния състав да се запознаят с предвижданията на общия устройствен план и да направят едно свое становище, актуализирано. В декларация общинската група на ДСБ още миналата година, когато беше внесен законопроекта (2005 г.), поиска също общинският съвет да се запознае. Можете да се сетите какво се случи. Гробно мълчание и отсъствие. Темата просто никой не иска да я засяга. Това какво означава? Или не ги интересува, или интересът им е единствено да се приеме.
Весела Тончева:
Г-н Стоилов, само една реплика към арх. Виделов в смисъла на това, което дотук е изнесено.
Частичните изменения, които толкова се страхуваме, че няма да бъдат регулирани от новия евентуален Закон за одобряване и прилагане на общия устройствен план на София - те няма да бъдат регулирани от него, защото те са съобразени с него. Те са си в нормите на този несъстоял се законопроект и този некачествен общ устройствен план на града. Те са си в нормите. Те не нарушават бъдещия неприет закон. Те нарушават състоянието на една екологична, съобразена с общочовешки норми среда на територията на София на комплексите. Не съм против ново строителство, но нека да има толерантност, нека има баланс между корпоративния частен, личния частен и обществения интерес. Много хора отстъпват от позициите, които са декларирали дори като политици с принадлежност към определена политическа сила (за колегите говоря). Отстъпват след това в практическите си ежедневни действия с постовете, които заемат. Категорично ще дам пример с процедиран вече план “Частично изменение на регулация за строителен план за ж.к. “Яворов” на мястото на ресторант “Ропотамо”. Нека да прегледа г-н Виделов изложеното частично изменение и да каже с кои норми работи това частично изменение.
Янаки Стоилов:
Злополучните примери могат да бъдат продължение. Той не е единствен. Има множество случаи, така че това създава разбираемо напрежение.
Мисля, че тези аргументи, които се отнасят до плътност на застрояването, до самите технически параметри на плана би трябвало да се обсъждат в много по-голяма степен във водещата Комисия по регионалното развитие и местно самоуправление. Ние тук не искам да влизаме в ролята на специалисти по нещо, по което не сме специалисти. Ние изслушваме вашите мнения. Вие експертно можете да спорите. Те да ни ориентират в една или друга посока, но ние трябва да се съсредоточим върху правните проблеми, които решава или не решава този закон и по тях ще се постараем да дадем становище в пределите на нашата компетентност. Аз дори смятам, че този законопроект добре беше да се обсъжда в още няколко комисии, но това зависи от председателя. Не по-малко важно е в Комисията по екологията, например.
За сега мисля, че можем да приключим дискусията поне на тази фаза. Ако тя има някакво продължение като обсъждане, вероятно отново ще ви известим. Ще преценим в кой момент с оглед на придвижването на този въпрос ние ще се произнесем по него. Аз също съм склонен тази дискусия да бъде продължена, но това ще зависи от графика за работа на Народното събрание и дали този въпрос се предвижда в близките седмици да се придвижи за обсъждане по принцип в пленарна зала.
Благодаря на всички, които участвахте, за информацията, представянето и становищата.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: