---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси







П Р О Т О К О Л
№ 40

Днес, 24.08.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър, Красимир Ципов, директор на дирекция “Международна дейност”, и Габриела Килфанова, от Министерството на земеделието и горите – Стефан Юруков, заместник-министър, Албена Михайлова и Вирджиния Хубчева, от Министерството на финансите – Владислав Горанов, и народните представители: Иван Сотиров, Ясен Пенчев, Олег Попов, Пенко Атанасов, Петър Берон, Йордан Цонев, Петър Манолов, Христо Величков и Йордан Величков.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието с ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 654-01-102/21.07.06 г., внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за влизане и пребиваване на гражданите на Европейския съюз и членове на техните семейства в Република България, № 602-01-73/10.08.06 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за горите, № 654-01-116/04.08.06 г., внесен от Васил Калинов и група народни представители.
В заседанието на комисията участват и представители от други комисии. Освен това чух, че в наше отсъствие сте направили ласкави оценки за работата на Правната комисия. Смятам, че в голяма степен са заслужени.
Сега можем да започнем работата по дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев.
Движим се по параграфите за второ четене. Колегите, които имат предложения, могат да ги обосноват в тяхната систематика.
По заглавието няма предложения.
По § 1 също няма.
По § 2. Има предложение. Кой желае да обоснове предложението по § 2? Заповядайте, г-н Цонев.
Йордан Цонев:
Параграф 2, г-н Председател, доколкото имаше дискусия и в пленарна зала колеги поставяха въпроси за това какво означават доходи от ценни книжа и доколкото от Министерството на финансите има някакво становище в тази връзка, ние с колегата Янев предлагаме да се добавят думите: “доколкото това не противоречи на чл. 22”.
Чл. 22 от действащия закон определя какво политическите партии не могат да правят. Те не могат да извършват стопанска дейност, нямат право да учредяват и да участват в търговски дружества и кооперации, т.е. доходът от ценни книга доколкото това не противоречи на този член вече стеснява и определя кръга на тези ценни книжа.
Янаки Стоилов:
Смятам, че вносителите са се съобразили с една от основните бележки, които направихме при първото четене, да не се заобикаля забраната за неизвършване на стопанска дейност от партиите. Това би означавало, че те не могат да придобиват акции в търговски дружества.
Има ли някакви бележки по този текст. Не виждам. Нека да гласуваме заглавието, §1 и § 2 с направеното допълнение от Яни Янев и Йордан Цонев. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Приема се.
Параграф 3. по него също има предложение. То е за начина на разпределяне на държавната субсидия. Предложението е на Петър Манолов, Йордан Величков и Христо Величков. Кой от Вас ще представи предложението? Г-н Манолов.
Петър Манолов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Нашето предложение е субсидията, която се отпуска за политическа дейност на партиите, които са се явили на избори и са получили достатъчно гласове, за да имат народни представители, да бъде така променен чл. 25, че да може да даде възможност на всички партии, които се явяват на избори и успяват да получат достатъчно гласове за регистриране на народни представители, да получат субсидия. За това в чл. 25, ал. 1 е казано:
“Чл. 25 (1) Държавната субсидия се отпуска ежегодно от централния бюджет за финансиране на политически партии или коалиции, които притежават законна регистрация, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители.”
В стария текст беше, че трябва да имат парламентарно представителство. Тъй като това е спорно положение, в момента то е, че трябва да има 10 души за образуване на парламентарна група или собствена парламентарна група. Но това нещо обвързва с Правилника на Народното събрание. Не би трябвало един закон да зависи от правилник и затова ние сме изчистили текста – да получат субсидия всички партии и коалиции, които са получили достатъчно гласове и имат избрани народни представители, без да се уточнява тяхното представителство.
Ал. 2. Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия или коалиция по ал. 1.
Това се отнася за тези, които вече имат народни представители и базата за определяне на сумата за разпределение на партиите и коалициите да бъде на базата на действителни гласове. Такава беше и редакцията в предишния закон. Сега само се добавя думата “действителни”.
Ал. 3 е свързана с разпределянето на средствата в коалицията. Нашето виждане е, че коалицията по принцип трябва сама да си определя вътрешното разпределяне на средствата, които й се отпускат за политическа дейност и затова сме предложили да бъде с коалиционно споразумение, тъй като всички партии, които влизат в коалиция обикновено сключват такова споразумение. Ако няма такова споразумение, да се разпределят по равно. Добавен е допълнителен текст: “Министерството на финансите превежда делът от субсидията за всяка партия от коалицията в посочената от нея сметка.”
Т.е. по този начин, тъй като в момента са пораснали изискванията към очистването на партийните средства, затова как се получават и как се разходват, по-удобно е за счетоводството на всяка партия да си има сметка, в която да се води че парите са получени от Министерството на финансите, а не са дошли от някаква друга коалиционна сметка, над която трудно може да се осъществи счетоводен контрол. За това сме предложили директно Министерството на финансите да превежда частта на партията в коалицията да се получи на сметката на съответната партия директно.
Това са основните предложения, които сме направили.
Янаки Стоилов:
Има ли въпроси, бележки по този текст?
Владислав Горанов: МФ
Г-н Председателю,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Може би е целесъобразно, но си заслужава да помислите още един път коректно ли е в рамките на коалицията, когато липсва коалиционно споразумение да се разпределя субсидията по равно. Структурата на една коалиция може да съдържа много пропорции по отношение на представените в нея народни представители от съответната партия. Може да се получи така, че дадена партия, която участва в коалицията с трима народни представители ще получи точно толкова, колкото ще получи и партията, представена в коалицията с 93 народни представители, което според мен противоречи на духа на закона, който казва, че субсидията се получава на база на действително получения брой гласове.
Янаки Стоилов:
Вие какъв критерий предлагате?
Владислав Горанов:
Пропорционално на дела на народните представители от всяка партия.
Янаки Стоилов:
Други изказвания и мнения? Г-н Манолов, вие искате нещо да добавите ли?
Петър Манолов:
Искам да дам обяснение на Министерството на финансите.
Този текст възникна от това, че в разговори с Министерството на финансите установихме, че не може да се определи точно в една коалиция, ако има предложени депутати от така наречената гражданска квота, и те не принадлежат към нито една от партиите в коалицията, как ще бъдат разпределени средствата вътре в коалицията, ако няма коалиционно споразумение. Т.е. тук се полчава, че ако се изхожда от текста за броя на народните представители от всяка партия, тогава за тези народни представители, които са гражданска квота и не са обявени членове на дадена партия, няма да се получи субсидия.
Янаки Стоилов:
Тя няма д се получи и по вашето предложение, освен ако те не са гражданска квота към дадена партия.
Петър Манолов:
В нашето предложение е избегнато това нещо да се определя в зависимост от принадлежността на народните представители, защото има коалиционно споразумение, в което са сметнати.
Янаки Стоилов:
Вашето възражение е неотносимо към дискусията, защото ако те не принадлежат към партия, те няма да получат освен ако някоя партия не каже, че тези от тази гражданска квота са наши, а другите – към другата партия. Т.е. те винаги трябва да бъдат към някоя от партиите, защото се финансира партия, а не личности. Тогава е въпрос вече на критерия. Дали при липса на споразумение да приемем пропорционалния принцип, или по равно. Това е дилемата, пред която сме изправени.
Заповядайте, г-н Величков.
Христо Величков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, мотивите за направените промени в Закона за политическите партии бяха продиктувани поради някои несъвършенства, бих казал и парадокси. По досегашния закон се казва, че партия, която е получила 1% на изборите, което значи 2.5 депутатски места, има право на субсидии. Партия, която има 3-4 и повече депутати, но няма десет депутатски места, няма право на субсидия. Това е един парадокс, който трябва да се избегне.
На второ място, партия, която въобще не участва в изборите, а се появява след това. Прави регистрация след изборите, появява и съгласно досегашния закон тя има право на държавни субсидии. Ето го парадокса. С тези промени това искаме да избегнем. Това, че сме писали “по равно” това е в случай, че няма споразумение. Но едва ли една коалиция ще пропусне именно този изключително важен елемент. Защото наред с всички промени, които се поставят – програми и т.н., това е също елемент на едно споразумение. Или в краен случай при равностойни коалиции и равностойни партньори да бъде по равно. Първото ще изключи второто и едва ли ще се наложи да бъде прилагана именно тази част от текста.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам, тъй като принципният въпрос е първия, какъв да бъде критерия за финансиране, а това е един фрагмент само кой да бъде критерия за допълнителното разпределяне на средствата – дали да бъде по равно или пропорционално, всеки един от двата може да бъде обосноваван, защото той е субсидиарен. Ако партиите са постигнали споразумение, то ще има приоритет. Ако не са постигнали тогава има място, според мен, да се защитават и двата аргумента, защото някой път малките партии могат да блокират сключването на споразумение, разчитайки на разпределението по равно. Ако се приеме принципно промяната за финансирането, ще се прецени дали да бъде по равно или пропорционално разпределението. Излишно е да задълбаваме повече в тази дискусия, която може да бъде решена по всеки от двата начина.
Преди да гласуваме този текст, искам дави обърна внимание на § 3, преди § 3а, в т. 2 е казано:
“В т. 4 след думата “лица” се добавя “дружества, в които държавата притежава акции с особени права, даващи право на вето.”
Мисля, че ние нямаме такъв вид акции в търговското право, даващи право на вето и предлагам да сложим точка след права – “в които държавата притежава акции с особени права.”
Да не ги казваме – дали дават право на вето, дали това е така наречената “златна акция”, която има подобна функция. Защото това са описателни понятия, които нямат своята основа в Търговския закон.
Редакционно предлагам това отпадане.
Ако, приемате, г-н Цонев, да отпадне това пояснение. (Добре.)
Да гласуваме предложението за § 3а. Независимо от резултата, след това ще подложа на гласуване по ал. 3, въпроса, който се постави.
Тези, които приемат предложението на Петър Манолов, Йордан Величков и Христо Величков, моля да гласуват.
Мая Манолова:
Моля да гласуваме по алинеи, защото с някои от алинеите не съм съгласна.
Янаки Стоилов:
Добре, ще ги гласуваме поотделно
Тези , които подкрепят ал. 1, моля да гласуват. Шест гласа “за”. против? Няма. Въздържали се? Един се въздържа. Приема се ал. 1.
По ал. 2 има ли възражения, които да бъдат формулирани. Няма. Които подкрепят ал. 2, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По ал. 3. Допълнителното предложение по ал. 3 беше за пропорционално разпределение вътре в коалицията. Тези, които подкрепят пропорционалния принцип, моля да гласуват. Приема се.
Приема се ал. 3, че при липса на споразумение, се разпределят пропорционално на броя на депутатите.
Преминаваме към § 4. Има предложение на г-н Манолов. То е ясно, но с две-три изречения може да го обосновете.
Петър Манолов:
Предложението ми е в чл. 29 да се добави един текст за медийни изяви. Тъй като тук е посочено за какво се изразходват средствата, които се получават като държавна субсидия, аз съм счел за нужно да се добави “за медийни изяви”, тъй като това е най-често срещания разход – за заплащане на медийни изяви, както и за организиране на такива.
В чл. 31, ал. 1 е редактирана така:
“Чл. 31 (1)Държавата и общините предоставят под наем на политическите партии, явили се на избори самостоятелно или в коалиции и имат избрани народни представители, помещения за осъществяване на тяхната дейност.”
Държавата и общините да предоставят под наем на политическите партии без да се обвързва с тяхното парламентарно представителство, а достатъчно е да имат избрани народни представители. Естествено е, че от самото отпускане на средствата, те ще се съобразяват с възможностите на общината дали имат достатъчно средства.
Янаки Стоилов:
Всъщност г-н Манолов възпроизвежда досегашния текст на чл. 29, като добавя “медийни изяви”, което за мен е разбираемо, защото това е присъща дейност на партиите.
Има ли други становища по § 4а. Г-н Цонев.
Йордан Цонев:
Аз мисля, че тази добавка е излишна, защото разпоредбата на чл. 29 категорично позволява такъв разход. Политическите партии разходват средствата си за подготовка и участие в избори.
Янаки Стоилов:
Тук има и един въпрос. Дали партиите могат да се изявяват медийно безплатно в периода на избори. Те тогава могат и безплатно да участват в медиите.
Петър Манолов:
Оттеглям текста на предложението си.

Янаки Стоилов:
По § 4 по вносител.
В чл. 27, ал. 1 думите “1 на сто” се заменят с “2 на сто”.
Това е за размерът на държавното субсидиране. По него няма постъпили предложения. Тези, които подкрепят § 4, моля да гласуват. Благодаря. Против и въздържали се? Няма. Приема се.
По § 5 заедно с предложението на г-н Манолов за § 5а.
Този въпрос, ако строго погледнем на него, е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, защото измененията не се занимават с въпроси за помещенията – за материалната база, но оставам на вашата преценка.
Петър Манолов:
Оттеглям и този текст.
Янаки Стоилов:
Да приемем ; 5 по вносител. Благодаря ви. Приема се.
По § 6 има предложение на Яни Янев и Йордан Цонев. Кой ще представи предложението. Г-н Милтенов, заповядайте.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, направеното предложение от колегите Янев Цонев създава две нови алинеи.
В ал. 2 това което е направено е в смисъл за изчистване на сумите, които се даряват. За да стане ясно, се добавят следните думи: “когато политическата партия през отчетния период е получила и разходвала суми и/или друго имущество на стойност на 50 000 лв., независимо от техния произход.”
В този смисъл е и направеното предложение, когато сумите са дарени и от юридически лица, те също да имат задължението да предават отчетите си до Сметната палата.
По отношение на другите алинеи, те се преномерират съответно 5 и 6.
В ал. 4 се предвижда отчетите да се предоставят на хартиен и електронен носител, което допълнително улеснява Сметната палата за по-бързо обработване на данните. Това задължение е предвидено и за Сметната палата, тя от своя страна да го публикува.
Това е с няколко думи.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е важно предложението по ал. 5.
“(5) Декларация по чл. 4 подават и юридическите лица с нестопанска цел, направили дарение в полза на политическа партия.”

Валентин Милтенов:
Само да вмъкна, че не ставаше ясно за финансовите средства, които се даряват. Ние искаме средствата, които се даряват на партиите да е ясно откъде – юридическите лица, от които са ги получили, да се потърси техния произход. Оттук по този начин се затваря кръга на паричните потоци – откъде идват и къде отиват. Това е смисълът на направеното предложение.
Янаки Стоилов:
Искам да обърна внимание в текста на вносителя по § 6, в т. 2 се позовавате на “декларация, съгласно приложение по този закон”. По този закон няма приложение. Ще трябва сигурно да се лишим от тази добавка и да останат само реквизитите. Може би да възложим на кой орган – на Сметната палата с един параграф към края – да подготвим текст и да възложим на Сметната палата, че изготвя приложение, което съдържа реквизитите, които са посочени в чл. 34 с този изменителен текст.
Йордан Цонев:
В закона, който днес приехме точно така сме направили, че Сметната палата ще изготвя декларации, така че това е в унисон.
Янаки Стоилов:
В този текст отпада позоваването на приложението.
Да гласуваме § 6 по вносител заедно с предложението на двамата народни представители. Които го подкрепят, моля да гласуват.
Иво Христов (експерт):
Г-н Председател, в т. 3 е отбелязано, че в чл. 34, ал. 4 в изречение първо отпада “доверени”. Няма такива. Вероятно са имали предвид “дарители”.
Йордан Цонев:
Видях тази грешка, но не можах да се сетя откъде сме я взели. Извинявайте, може би е дарители.
Янаки Стоилов:
Тя отпада ли?
Иво Христов (експерт):
Нонсенс е самото предложение.
Янаки Стоилов:
Вие оттегляте т. 3 или просто трябва да се прередактира вашето предложение.

Йордан Цонев:
“Дарители” отпада най-вероятно. В ал. 4 новия текст гласи: “Към отчетите се прилага декларация, съгласно приложение по този закон”. Тук казахме, че няма приложение към този закон. Най-вероятно е дарители., а не “доверени”.
Янаки Стоилов:
В доклада ще го поправим. Гласуваме с тези бележки § 6. които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 7. По него също има едно предложение на Яни Янев и Йордан Цонев.
Има ли бележки по § 7. Няма. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Няма против и въздържали се.
По § 7а допълнително предложение на Иван Сотиров. Г-н Сотиров, заповядайте.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, мисля, че мотивите за това предложение са ясни. Идеята е когато член на ръководен орган на политическа партия не е изпълнил изискването на закона за деклариране на имуществото си, партията да не получава субсидия докато не бъде изпълнено това условие. Защото другата санкция, която е предвидена, тя съществуваше досега да се плаща глоба, виждаме че масово не се спазва, още повече, че има много членове на ръководство на политически партии, които са и депутати, ползват имунитет и се злоупотребява с това. Мисля, че би било почтено даима и една такава разпоредба, когато една партия е излъчила в ръководните си органи хора, които не спазват разпоредбата на закона, тази партия да бъде лишавана от държавна субсидия докато членовете на ръководството й и на висшия контролен орган на партия, каквито са лицата по чл. 17, ал. 1, т. 4 да има санкция, която да гарантира, че няма да се стига по пътя служебно компетентните органи да правят служебна проверка на имуществото. Това според мен, ще бъде по-ефикасно, по-почтен начин за гарантиране на прозрачност.
Янаки Стоилов:
А предложението ви по т. 2.
Иван Сотиров:
Тя е техническа. Премества се, ако тази се приеме.
Янаки Стоилов:
Има ли становище по това предложение? Г-жа Балева.

Надка Балева:
Мен лично ме притеснява включването в закона на такава разпоредба. Защо? Изхождайки от общия принцип, че отговорността е лична, за това че ръководителят или ръководните органи на дадена партия не са подали декларацията в срок, не мога да го приема, че е уместно това да води до санкция, имуществена санкция на цялата структура.
Друго, г-н Сотиров каза докато не изпълнят тези изисквания. Така както е формулирано предложението няма такава уговорка и такова условие. “Държавната субсидия се превежда само на партии, за които лицата съгласно еди какво си са изпълнили разпоредбите.
Аз не приемам по принцип този текст така, както е предложен.
Янаки Стоилов:
Мисля, че самата идея е добра и дисциплинираща, защото това е един ограничен кръг лица, които се регистрират като ръководство и контролни органи. Има две хипотези. Ако те се избират от колективния орган и да речем тези лица продължават да не подават декларация, винаги колективният орган оперативно може да извърши промени в ръководството, за да не бъде ощетявана партията финансово. Ако това са ръководители, които се избират от конгреси и други по-представителни форми и тогава оперативната смята е трудна, но тогава има до голяма степен тъждество между ръководителя и партията, така че не може да се каже, че някой носи отговорност за чуждо поведение. Защото най-заинтересованият от финансирането на партията е ръководителят. От тая гледна точка мисля, че има резон, стига процедурата да е ясна.
Йордан Цонев:
Г-н Председател, аз мисля, че трябва да погледнем сериозно на това предложение. Има неща, които няма как да пренебрегнем и като хипотези дори. Става въпрос за това, че в този закон ние разширяваме кръга на лицата, които подават декларации по реда на чл. 2 от Закона за публичност на доходите и имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, включвайки и ръководствата на политически партии, тези от тях, които не са в обхвата на чл. 2 на въпросния закон. Спрямо тези лица започва да тече същия режим, който предвидихме в закона, който днес приехме. Т.е. при липса на желание да се разкрие имуществото, то се прави по един принудителен ред и след няколко месеца всичко, което трябва да е декларирал в чл. 3 излиза на интернет страницата през резултатите на ревизията, която се прави. Т.е. при липсата на акта на доброволни изпълнение, става принудително. Т.е. няма никакъв шанс въпросното лице да не му бъдат разкрити доходите и имуществото.
Какво става, ако включим тази разпоредба, която предлага г-н Сотиров. Във втория вариант, който вие описвате, заради едно лице ние трябва да лишим цяла една партия, която е заслужила със целия си апарат и с цялата си електорална подкрепа правото да получава държавна субсидия, защото едно лице от ръководството или нейният ръководител – говорим тук за лицата по чл. 17, ал. 1, т. 4 и 5. Чл. 17 от закона казва, че това са онези, които се вписват в ръководни и контролни органи. Най-просто мога да ви кажа за една хипотеза, при която един недоволен член на ръководството може да лиши цялата си партия от субсидия, ако това ръководство е избрано от конгрес. Това е абсолютно несправедливо спрямо принципа на финансиране, който е възприет. Този принцип на финансиране не е възприет, защото трябва да бъде наградена една политическа партия или наказана за деяние на член от ръководството, а защото ние сме приели, че обществото иска и заделя част от своите приходи, за да финансира политическата система, политическия живот, да я прави по-малко зависима от други обстоятелства и факти. Може би принципът, който предлага г-н Сотиров, ви се вижда справедлив, но на мен ми се вижда несправедлив с оглед на целите и задачите, които си поставя законодателят, като приема да финансира през публичните финанси политическите партии. За това мисля, че на това предложение тук не му е мястото и аз лично не го приемам.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Г-н Сотиров сподели с мен този текст, когато го писа. Аз намирам, че този текст има място в този закон. Защото ние илюстрирахме пълна прозрачност на имуществото на хората, които влизат в парламента, заемат отговорни позиции. Те са около 6 хиляди човека в държавата. След като политическите партии не са изгубили това свое върховно изискване по закон, това значи че партията трябва да вземе съответните организационни мерки поне ръководителите й да са в синхрон със закона. Ако ние можем да позволим ръководителите на политическите партии да нарушават закона, какъв ще бъде принципа за останалите граждани, за които законът е драконовски. Знаете какви санкции се въведоха за неплащане на данъци и всякакви други имуществени приходи, които по силата на закона хората са длъжни да декларират и да плащат. Аз смятам, че този текст не е езуитски. Този текст е в подкрепа на пълната прозрачност и законосъобразност, включително и на политическите лидери и на техния начин на живот.
Надка Балева:
Вярно е това, но при случаите, когато той не е декларирал и след два месеца след проверка му се оповестят данните, какво следва по предложения от вас текст. Каква е логиката. той продължава да не е декларирал. А те са огласени вече. Ще се възстанови ли правото на партията да получава субсидията. Когато говорим за субсидиране на партиите, ние говорим точно за прозрачност на средства, които се получават, а не за морал и за политическа отговорност на тези, които са избрали това лице за ръководител. Отговорете ми какво би се получило при тая ситуация. Оповестяват му данните и те вече са публично достояние, въпреки че виновното му поведение си е налице. Той не го е направил доброволно.
Янаки Стоилов:
Искате ли да отговорите г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Правната норма произтича от морала.
Янаки Стоилов:
Ако е въпрос на процесуална прецизност на текста може да се каже, че това се отнася за периода на неизпълнение на задължението. В момента, когато то се изпълни, за в бъдеще субсидията ще се превежда.
Реплика:
Но той не го е изпълнил!
Янаки Стоилов:
Като не го е изпълнил, няма да се получава субсидия. Това е тяхната логика. Има думата г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
На мен ми се струва, че този текст е неприемлив. Прави партията заложница на определени лица и техните капризи. Поставя се партията в едно изключително трудно положение. Докато болшинството представителни органи, които се избират от някакъв друг орган, едно такова лице би могло да бъде заменено в рамките на 2-3 месеца. Но това не е така по отношение на контролните органи. Като правило, те се избират на конгрес. Това значи, че един човек от контролния орган, състоящ се примерно от 15 души, един човек не желае да си подаде декларацията, ние принуждаваме партията да свиква конгрес с цялата сложност на тази процедура, и я лишаваме от субсидия. Аз считам, че това е неразумно, неоправдано предложение. Правим партиите заложници на едно единствено лице, което е непростимо.
Иван Сотиров:
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда кратък. В крайна сметка независимо, че всички ние сме влезнали в този парламент, благодарение на това, че сме издигнати от определена политическа партия, но ние като депутати трябва да защитаваме обществения интерес, интересът на гражданите. Тук не е въпроса да защитаваме интереса на партиите, а да защитим интереса на гражданите, защото става въпрос за държавна субсидия, която плащат данъкоплатците и целта е да се принудят партиите да намерят механизъм, за да решат проблемът, за да не се стига до такава ситуация, в която те излъчват в ръководните си органи хора, които демонстративно не желаят да изпълняват законите на Република България. Всеки от нас е представител на партия, аз също съм заместник-председател и съм член на ръководството на една партия, когато на партията се случва такова нещо, тя трябва да бъде принудена от закона, защото това е в името на обществения интерес, със закона да се намерят по-коректни механизми за бързо решаване на проблемите. Защото иначе вървим в посока на деморализиране на политическия живот и на дискредитиране на всички партии солидарно.
Йордан Цонев:
Изглежда, че бъркаме принципите. Аз не мога да възразя нищо срещу това, което каза г-н Сотиров и г-жа Иванова, като морал и т.н. За това ги правим тези неща. От гледна точка на финансирането, г-н Сотиров, като бюджетар го казвам, няма разлика между субсидията за една община и субсидията за една политическа. Това, което предлагате, означава, че ако приемем този принцип, за едно нарушение да спрем субсидията на общината. От бюджетна гледна точка е едно и също. Субсидията има за цел да направи едни неща от една бюджетна система в друга система бюджетна. Партията в случая, когато стане предмет на субсидия, тя се превръща във вид бюджетна система. Тук има колеги от финансите. Ако процедираме така към бюджетните системи и субсидиите, които получават, за морал или друга вина на определен ръководител на съответната система, трябва да лишим системата от субсидия. Да лишим хората в общината от субсидията е едно и също да лишим хората от партията от субсидията. Тези принципи не бива да бъдат смесвани. Измислете друго наказание за партията, измислете друг механизъм, с който да ги принудим да бъдат морални. Ние измислихме един – принудително да им се случи. Да смесваме субсидията с един субсидиран орган, просто това е недопустимо.
Иглика Иванова:
На мен ми се струва, че тук противопоставяме по недопустим начин обществото и партиите. Партиите се състоят от граждани от това общество. И нека да не забравяме, че те имат своето конституционно право да се сдружават в партии, така че не ги противопоставяйте – тези които са в партии и тези, които не са. Това да си в партия или да не си в партия е въпрос на свободен избор и на конституционно закрепени права.
Иван Сотиров:
Точно в тази посока, не смятам, че е предимство когато си в партия или във ръководен орган на партия. Тук не става въпрос за противопоставяне на обществото, което ние го наблюдаваме: отсъствие на изборна активност, отношение към политическия модел е точно благодарение на такъв тип поведение. Въпросът е не да противопоставяме партиите на обществото, а да постигнем обратния ефект и това може да стане точно чрез такива дисциплиниращи норми в закона.
Янаки Стоилов:
Самите нарушения са с различна тежест и някои от тези нарушения могат да се свържат с финансови санкции. Други по естеството си не са такива. Да се ограничим сега само с поставената тема. Да се произнесем по предложението и да се доближим до финала на законопроекта.
Подлагам предложението на г-н Сотиров на гласуване. Който го подкрепя,у моля да гласува. Трима “за”. Против? Двама против. Въздържали се? Четирима се въздържат. Не се приема предложението.
Продължаваме с § 8. По него има предложение на Яни Янев и Йордан Цонев. Имате ли бележки? Няма.
Тогава да гласуваме последния § 8. Който е “за”, моля да гласува. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
С това законопроекта е приет. Ще подготвим за утре доклада.
Благодаря ви за участието.
По втора точка - Законопроект за влизане и пребиваване на гражданите на Европейския съюз и членове на техните семейства в Република България.
Надявам се, че за кратко време ще формулираме становище по Законопроекта за влизане и пребиваване на гражданите на Европейския съюз и членове на техните семейства в Република Българи, внесен от Министерския съвет.
Тук е заместник-министър Румен Андреев. Вие ще представите накратко законопроекта от името на вносителя.
Румен Андреев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представям на вашето внимание проект за Закон за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членове на техните семейства в Република България.
Този проект има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2004-38L на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на съюза и на членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки. Европейската комисия изрично препоръчва на държавите-членки при въвеждането на директивата в националните им законодателства да използват като подход изготвянето на специален закон, който да регламентира свободното движение на гражданите на Европейския съюз на територията на целия съюз. Тази практика е възприета и в повечето държави-членки, като Германия, Полша и други.
В тази връзка през юли т.г. в София бе проведен семинар по въпросите на свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз. Бяха обсъдени практически въпроси относно въвеждането на Директива 2004-38 L в законодателството на държавите-членки, като експертите на Европейската комисия изрично отчетоха необходимостта от изготвянето на такъв специален закон, транспониращ разпоредбите на самата директива.
В проекта на закона са регламентирани условията и реда за упражняване правото на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства на свободно движение и свободно пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз, както и ограниченията на тези права на основание обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве.
Разполагате с проекта. Ако считате за необходимо, мога да ви запозная и със структурата и с основните моменти от него. Ако не, на разположение сме да отговаряме на вашите въпроси. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, за представянето, г-н Андреев.
Аз имам три въпроса, на които вероятно вие имате отговор, тъй като те би трябвало да се имат предвид при по-конкретното обсъждане в хода на процедурата.
Един от тези въпроси е свързан с позоваване на директивата за регистрираното партньорство, когато няма брак между лицата, но те са в постоянни партньорски отношения, за които директивата определя, че следва да се прилага съответния национален режим, а ясно е, че такъв в България няма. Т.е. ние като чели въвеждаме през европейското законодателство един институт, който в България не съществува и който вероятно при бъдещи промени в семейния кодекс ще се обсъжда. Как стои този въпрос и няма ли да се получат разминавания между националния правен режим и това, което ние през европейската директива въвеждаме, позовавайки се на несъществуващ национален режим.
Другият въпрос е за това дали е необходим да се включат норми, които да детайлизират уредбата относно визите, които ще се издават на членовете на семействата, които не са граждани на Европейския съюз. Защото тук имаме и една друга категория лица, които живеят в страните от Европейския съюз, но не са граждани на Европейския съюз. Тъй като липсва препращане към Закона за чужденците и тази уредба дали ще бъде дадена тук или чрез позоваване.
Последният въпрос е относно реда за напускане на страната. Дали единствено ще с въвеждат някакви ограничения за напускане само като форма на процесуална принуда по реда на НПК или ще съществуват и някакви други административни възможности. Т.е. какви ограничителни мерки по отношение на обратното движение на гражданите на Европейския съюз и при какви условия би могла да налага българската държава.
Ако искате всички въпроси да се зададат и тогава да отговорите или пък на групи да се отговаря.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Преди да задам въпросите си, искам да кажа няколко добри думи за законопроекта, защото освен че възпроизвежда съответната европейска директива, но този път за разлика от други случаи, освен че се придържат вносителите към така възприетата правна техника, но и кореспондира с други нормативни актове, които уреждат тази сфера. Имам предвид Закона за чужденците в България, Закона за документите за самоличност по отношение на постоянното пребиваване, начините по които е уредено и по отношение на това, че тук се въвежда и формата за притежаване на карта за постоянно пребиваване на членовете на семействата на съответните граждани от страните-членки на Европейския съюз. Аз лично считам, че е удачен законопроектът.
По отношение на въпроса, който зададе председателя Янаки Стоилов, и който касае регистрираното партньорство като чели това е по-малкия проблем – поне така както аз го разбрах, доколкото той препраща към съответното законодателство на страната-членка на Европейския съюз и се установява със съответни документи, които са предвидени, доколкото разбирам, от съответното национално законодателство. Но тук като чели се смесват термини – освен регистрирано партньорство, и освен “партньор, с когото гражданина има трайна връзка, което е надлежно удостоверено” - втора хипотеза, се появява по-нататък в чл. 12 и една друга хипотеза – съпружеско съжителство, което вече като чели съвсем смесва понятията. Това фактическо съпружеско съжителство по смисъла на съответното национално законодателство ще се преценява или по някакви по-общи критерии. Според мен, тук ще възникнат проблеми при тази преценка.
Другият въпрос, който искам да задам, касае визите, които ще бъдат издавани на членове на семействата на граждани от Европейския съюз и по-точно с оглед на дефиницията, която е дадена на член на семейство на гражданин на Европейския съюз и по-точно на процедурите. Постоянно пребиваване мисля, че е в синхрон със Закона за чужденците.
Надка Балева:
Моето предварително становище е, че законопроектът ще бъде подкрепен. За това, което вече се спомена относно регистрираните партньорства, фактически съжителства, доколко в чл. 2, буква “б” от цитираната директива не се въвежда категорично изискване за допуск на тези лица, а е предвидено, че държавите-членки по своя преценка могат да включат в кръга на членовете на семейството и партньори, с които гражданин на Европейския съюз е сключил регистрирано съжителство, ми се струва, че доколкото ние нямаме уредени тези взаимоотношения в нашето законодателство, просто не е необходимо да включваме, тъй като това е предоставено на страната-членка, която ще приеме този закон. Още повече, както каза и г-жа Манолова, че се ползват три различни термина за нещо, което по същество е може би едно и също.
Имам и още един въпрос. Чл. 8, ал. 1, т. 2 от законопроекта. Става въпрос за условия за издаване на удостоверения за продължително пребиваване. “Притежават необходимите финансови средства за покриване разходите за тяхното пребиваване” и т.н.
В Директива 2004-38ЕО, чл. 8, § 4 “определени примерни параметри” на това понятие “достатъчно средства”. Лично моето мнение е, че няма да бъде излишно, за да не се дава възможност за чисто субективна преценка – какво значи “достатъчно средства”, да въведем ние някакви параметри, не разбира се детайлизирани, за това “необходими финансови средства”, за да има горе-долу някакво прилагане на закона. Завърших.
Четин Казак:
В чл. 15, ал. 1 и ал. 5 първите абзаци завършват: “при условие, че” и следва изброяване на хипотези 1 ,2, 3.
Да си призная, специално този начин на изписване за първи път срещам. Може ли да се даде пояснение тези условия кумулативни ли са или алтернативни. Примерно, в други текстове е записано: “които отговарят на едно от следните условия.” Тогава става ясно, че е алтернативно. Но тук не става ясно.
Елиана Масева:
Това си е правна техника.
Янаки Стоилов:
Това ли са въпросите и изказванията. Ако няма други, да дадем думата на министър Андреев да отговори.
Румен Андреев:
Аз ще развия съвсем бегло въпроса за регистрираното партньорство. И в междуведомствената работна група, която изработи проекта на закона, също е имало сериозни дебати по този въпрос. Доколкото на мен ми е известно по настояване на европейските експерти е включено. Моето разсъждение на тази тема е следното.
Ние можем да включим или да не включим този термин. Но бихме останали с очакване въпросът да бъде формулиран ясно и конкретно в едно бъдещо изменение на Семейния кодекс. Може би тогава цялото ни законодателство ще си застане на място по отношение точно на това. А това, че има регистрирано партньорство като форма на обществени отношения в държавите-членки на ЕС, ние трябва да го отчитаме. И това е опитът да бъдат отчетени тия форми на обществени отношения в европейските страни, които така или иначе ще се появят при нас в момента, в който България стане член, например.
Янаки Стоилов:
Ние сме свободни да го решим този въпрос при второто четене.
Румен Андреев:
По останалите въпроси, тъй като са твърди експертни, бих помолил да вземат отношение сътрудниците ми.
Янаки Стоилов:
Самата директива предвижда, ако законодателството на приемащата държава третира регистрирано съжителство като равносилно на брак. Това е едно от условията, което при нас формално не е изпълнено.
В чл. 2, т. 2 от директивата.
Красимир Ципов:
Уважаеми г-н Председател,
Още веднъж да повторя. Ние наистина първоначално не бяхме включили като термини нито “фактическо съжителство” нито “регистрирано партньорство”. Това беше направено след провеждането на семинара, за който спомена г-н Андреев и по настояване на европейските експерти, които присъстваха, за да се изяснят практическите въпроси.
Янаки Стоилов:
Семинарът не е някаква институционална форма на вземане на решение.
Нека да оставим тези въпроси за второ четене. Ние повдигнахме дискусията.
Красимир Ципов:
Готови сме между първо и второ четене да намерим подходящо решение.
Янаки Стоилов:
Подходящото решение е или да остане, или да отпадне. Няма междинен вариант.
Красимир Ципов:
Като първоначално решение можем да приемем да отпадне и да изчакаме да се приеме новия проект на Семеен кодекс. В момента, доколкото имам информация, се готви такъв проект в Министерството на правосъдието, който визира тези понятия.
По отношение на необходимите финансови средства (достатъчни) – съгласни сме да бъде включена такава дефиниция.
Нашият подход в законопроекта е свързан с възможността за предоставяне на преценка от компетентните органи и затова ни се стори подходящо да запишем “необходими финансови средства”, тъй като самата директива говори за определяне на праг в зависимост от социалните помощи и минималната социална осигурителна пенсия за България. Тези суми са прекалено ниски и считаме, че не е удачно да въвеждаме тези наши изисквания за гражданите на Европейския съюз, но принципно можем да спазим изискването на разпоредбата на директивата.
Янаки Стоилов:
Може би е най-добре да възложим на Министерския съвет или на друг орган от изпълнителната власт да определя тези размери. Това не е работа на закона, тъй като са твърде подвижни. Но трябва да има някакъв орган, който все пак да конкретизира това.
Красимир Ципов:
За г-н Казак, мисля, че се разбрахме. Хипотезите са алтернативно правени.
Четин Казак:
Тези хипотези буквално ли са взети от директивата.
Красимир Ципов:
Почти буквално.
Янаки Стоилов:
Имаше един въпрос, който остана без отговор. За да се ориентираме при работата за второ четене. Дали са необходими визи за съпрузите, които не са граждани на Европейския съюз. Няма изричен отговор.
Красимир Ципов:
Не се изисква изрична входна виза по смисъла на директивата и затова може би трябва да се направи това уточнение в законопроекта.
Янаки Стоилов:
Т.е. да се ползват и те от облекчения ред.
Красимир Ципов:
Защото директивата говори за членове на семейството се включват и съпрузите.
Янаки Стоилов:
Въпросът, който възниква е във връзка с чл. 5, т. 2, изречение първо директивата дава положителен отговор, че за съпрузите, които не са граждани на Европейския съюз е необходима виза. Но никъде в закона не се урежда какъв е редът, по който ще им се издават визите.
Габриела Килфанова:
Там после се казва, че държавите-членки осигуряват на такива лица всички необходими улеснения за получаване на необходимите визи. Тези визи се издават безплатно в най-кратък срок.
Красимир Ципов:
Приемаме направените бележки. Ако се налага, ще се формулират конкретни текстове за това.

Янаки Стоилов:
Мисля, че вече навлязохме в детайли, които подлежат на уточняване в по-нататъшната процедура. Сега можем да приключим с дискусията и да пристъпим към гласуване.
Тези, които подкрепят по принцип законопроекта за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България, моля да гласуват. Единодушно се приема. Няма против и въздържали се.
Благодаря ви.
По трета точка – Обсъждане на първо четене на Законопроекта за горите, внесен от Васил Калинов и група народни представители.
Няма да изброявам хората от списъка на народните представители, които са вносители на този законопроект.
В заседанието участва и г-н Юруков, заместник-министър на земеделието и горите, който се занимава с въпросите на горския сектор.
Първо ще дам думата на някои от вносителите. Г-н Попов, вие ли ще представите проекта? (Да.) Заповядайте.
Олег попов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Юруков, на днешното заседание на Комисията по правни въпроси ние с г-н Пенко Атанасов ще имаме задачата да защитим внесения от г-н Калинов и група народни представители законопроект за горите.
Първо аз искам да кажа, че този закон не е от евроинтеграционните, но по наша преценка и на експертите и на членовете на Комисията по земеделие и гори, той е с изключителна значимост за евроинтеграцията на България.
От мотивите, които сме изложили към проектозакона, нашите аргументи са посочени във връзка с необходимостта от приемането на нов закон. Причината за приемането на нов закон е защото досегашният закон не позволява извършване на необходимата реформа в горите – реформа, която всички политически сили в Комисията по земеделие и гори изразиха единодушно, че е необходимо извършването на такава реформа.
В какво се изразяват основните моменти в проекта за нов закон.
На първо място, ние сме се съобразявали с проблемите, които съществуват сега в сектор “Гори”. Финансовата обезпеченост на този сектор, което затруднява в значителна степен нормалното функциониране и изпълнение на дейностите.
На второ място, невъзможността държавата в значителна степен да ръководи процесите, които се извършват, свързани с ползването на горите, стопанисването им, изпълнението на лесокултурните мероприятия.
На трето място, с проблема за стопанисването и охраната на горите. Това е един проблем, който има обществена значимост и с новия закон ние търсим решаването на този проблем.
Именно със закона, който в значителна степен осъществява реформата в горския сектор, за решаването на тези проблеми са изградени три структурни звена в системата на горите.
На първо място, Националната служба по горите, която ще осъществява държавната политика в горите и контрол по изпълнението на тази политика. С това изцяло разделяме контролните функции от стопанските функции, които се извършват в горите. Националната служба по горите ще има регионални свои структури, като инспекторати, които по региони ще осъществяват функциите, които ще изпълнява тази структура. Характерното е, че със закона сме се стремили да издигнем авторитета на служителите в горите. Служителите, които ще бъдат пряко ангажирани с контролните функции, с управленските функции ще бъдат държавни служители по Закона за държавните служители.
На второ място, втората структура е създаването на Държавно горско стопанско предприятие, чрез което ще извършва стопанската дейност в държавния горски фонд. Той представлява към настоящия момент около 80% от горския фонд на страната. Практиката от прилагането на сегашния закон и възможностите, макар и ограничени, които той даваше, показа, че когато дървесината се добива от фирми, които се занимават с дърводобивна дейност и тези фирми не са пряко потребители на тази дървесина, а я изкарват в горските складове, а след това от горските складове тази дървесина се продава отново със съответните процедури, на практика приходите в бюджета на ведомството се увеличават. Ние очакваме по този начин да се увеличат приходите с около 50% от ползването, което се осъществява от държавните гори, което ще реши и другия проблем – финансовото обезпечаване със средства около 30-40 млн.лв. допълнително.
Това Държавно горско стопанско предприятие ще има съответните регионални структури и сегашните държавни лесничейства ще се преобразуват в горски стопанства. Сегашните държавни дивечовъдни станции в ловни стопанства. Важното е да се отбележи, че Държавното горско стопанство единствено то ще бъде регистрирано по Търговския закон и то ще формира съответните стопански резултати.
Един недостатък, който беше досега и ние считаме, че с това Държавно горско стопанско предприятие би се решил успешно този проблем, е възможността то да реализира средствата, които получава от различните стопански дейности за възобновяването на горите – нещо, което сега се финансираше от бюджета под различни форми.
Третата структура в системата е Държавният фонд “Българска гора”, който ще акумулира средства и от стопанската дейност и от други такси, които ще се плащат за ползването на горите и различни такси, които по отделни закони, свързани с горите ще бъде регламентирано да се плащат за възпроизводство на тези гори. Смятаме, че това е един фонд, който съществуваше и имаше добрата възможност да се осигуряват необходимите средства за възпроизводство на горите – за провеждане на противоерозионните мероприятия, за стопанисване на вододайните зони. След 1999 г., когато този фонд беше ликвидиран, в резултат на това е и сегашното тежко финансово положение в системата на горите.
В основни линии това е промяната на структурата в системата. Реформата по наше убеждение ще реши в значителна степен, без да имаме претенциите, че всичко на този етап в този вариант на закона е решено и по най-добрия начин записано, но на двете заседания на Комисията по земеделие и гори, които проведохме, всички се обединихме около идеята, че е необходима тази реформа. Единодушно бе подкрепен внесения закон за първо четене. Имаме подкрепата и на Министерството на земеделието и горите. Трябва да отбележа, че нещата по подготовката на законопроекта изцяло бяха във взаимодействие с ръководството на Министерството на земеделието и горите, с експертите. На заседанието на Комисията по земеделие и гори ръководството на министерството изцяло подкрепи проекта за закон. Министерството на икономиката също го подкрепя. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и други организации също. Позволявам си да кажа, че всичко разумно и полезно между двете четения трябва да бъде включено в този проект за нов закон.
Считам, че Комисията по правни въпроси, ако има и други въпроси към нас вносителите, бихме могли да дадем още по-голяма яснота по този закон. Също така считам, че би могла да се довери на Комисията по земеделие и гори и да приеме на първо четене проекта за Закон за горите.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Попов. Ще дам думата и на представителите на Министерството на земеделието и горите. Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Тъй като този закон е малко чужд за нашата комисия, прегледах го по диагоналната система, но имам едно питане към г-н Попов.
Разграничени ли са чисто стопанските дейности от контролните. Знаем от опит, че когато са на едно място, обикновено не се получава.
Другото ми питане е във връзка с един текст, който ми направи впечатление. Става въпрос за чл. 11, ал. 2 във връзка с придобиването от чужденци и от чуждестранни юридически лица на земи и гори от горския фонд, включително и правото им да бъдат наследявани по закон. Това е ново.
Олег Попов:
Това е текст от Конституцията във връзка със земите.
А що се отнася до разделянето на стопанските функции от контролните, изцяло са разделени, а контролът е даден на инспектори от Националната служба по горите и те ще упражняват контрол върху всички собственици на гори.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, не съм специалист по горите, но при прочита възприемам закона като своевременен. Имам някои забележки
След като опазването на горите и горския фонд е държавна политика и така би следвало да бъде, притесняват ме няколко текста, които се разминават с тази основна философия на закона.
Говоря за чл. 16, ал. 4. Изключването на гори от горския фонд, собственост на общината след решение на общинския съвет.
Струва ми се, че е много опасно и рисковано да се предостави тази възможност без какъвто и да било контрол и санкция на държавния орган. Вече може да се мисли между първо и второ четене кой ще бъде този орган. Защото едно болшинство в общинския съвет в защита на всякакви интереси може да доведе до нещо, което ще бъде съвсем неблагоприятно.
По-нататък. Чл. 63, ал. 8. Предлагате за гори и земи от горски фонд с площ до 20 дка, собственост на физически и юридически лица, да не е задължително изработването на устройствени проекти, планове и програми. В Северна България в болшинството от случаите тези площи са под 20 дка. След като говорим за държавна политика, ми се струва, че те не бива да бъдат изключвани от изготвянето на тези проекти. Може да не съм точна в терминологията и формулировката, но то е поради непознаване в задълбоченост на тази материя.
В същия смисъл чл. 86, ал. 5. За гори собственост на физически и юридически лица с площ за всеки отделен поземлен имот под 20 дка, провеждането на сеч се извършва без спазване на изискванията по ал. 1.
Същото се отнася пак с оглед на държавната политика за чл. 91 предвиждането за забрана за провеждане на гола сеч ..., струва ми се, че са твърде големи площите като размери, които предлагате в закона.
В чл. 98, ал. 3 годишният за сечене фонд за горите общинска собственост, се изготвя от съответната община и се представя в съответната регионална инспекция към Националната служба по горите.
Струва ми се, че това е един уведомителен режим. Би могло под формата на одобряване или съгласуване, не знам вие ще кажете като специалисти кое е най-подходящото, за да може наистина да има контрол и в тази насока.
Имам още няколко бележки.
Във връзка отново с тази политика ми се струва, че може би в преходните разпоредби следва да предвидим и една разпоредба за изградените вече пещи за въглища и други. Да се приведат със вече съществуващите такива изисквания.
И още нещо, което ме притесни. Струва ми се, че има предвидени и лично за мен обосновани привилегии. В чл. 50, ал. 7 ако може да ни обяснят вносителите какво са имали предвид, когато изрично е записано, че срещу Държавното горско стопанско предприятие не може да се открива производство по несъстоятелност. След като това ще бъде едно търговско дружество, регистрирано по Търговския закон, кое налага изключването от общия режим на търговските фирми и предприятия по Търговския закон.
Във връзка с чл. 75 и чл. 76 сигурно има някакво основание, но за мен е неприемливо. Служителите от Национална служба по гори и негови структури и специализирани териториални звена на всеки прослужени 10 години да получават 5 кубически метра дървен строителен материал от държавния горски фонд без заплащане за лични нужди без заплащане до 5 дка обработваема земя, ливада, горски фонд и т.н.
Струва ми се, че една такава привилегия специално в тази насока поставя в неравностойно положение останалите служители.
Това ми бяха бележките.
Законопроектът е своевременен. Следва да бъде подкрепен и между първо и второ четене тези и някои други неща възможно е да бъдат коригирани.
Мая Манолова:
По принцип е добра идеята за преструктуриране на този отрасъл, а именно с обособяване, както и в други отрасли на дейностите по управление на горите с тези, които ще извършват стопанска дейности и с тези, които ще уреждат финансите, а именно създаващия се държавен фонд “Българска гора”. И аз не съм специалист в тази сфера, но би следвало, според мен, по-ясно и коректно да се изпишат начините на финансиране, финансовите източници във фонд “Българска гора”, а също така и постъпването евентуално на финансови средства между стопанското предприятие и фонда. Тук неизбежно основната част от приходите ще се формират именно чрез средствата от стопанска дейност, които ще се получават в стопанското предприятие. Тук би могло да се ползват и бюджетари и финансисти, за изясняване на тези текстове от закона, тъй като бюджетът на този отрасъл би следвало да отговаря на новите изисквания за формиране на държавния бюджет така че да се получи една симетрия между тези сфери.
Съвсем от юридическа гледна точка аз лично мисля, че санкциите накрая, които са предложени за различни нарушения по тежест, са доста ниски, тъй като тези нарушения са понякога с голяма обществена опасност и е необходимо да бъдат предвидени сериозни санкции за отделни текстове.
Янаки Стоилов:
Аз също поставям няколко въпроса пред себе си и пред всички, които участват в тази дискусия.
Съзнаваме добре възможността на горския отрасъл и значението на горите като общонационално богатство. Мисля, че добре разбираме пресичането на различни интереси в тази област и оттам е необходимо да се ориентираме за подходящия модел за управление на горите, както по отношение на тяхното администриране, така и на стопанисването.
Това, което основно прави законопроектът, така както аз го схващам, е да раздели сега съществуващите структури и той въвежда паралелност на тези структури почти на всички нива с изключение на първичното ниво, където такова разделение няма. За мен възниква въпроса. Аз не казвам дали е зле или добре да се разделят стопанската от административната дейност. Може би това е въпрос, който изисква още по-внимателна дискусия. Но, ако това разделение се предлага, възниква въпроса защо в основното звено – в държавното лесничейство, там е запазено единството на всички дейности. Защото както схващам, макар и в неявна форма, в лесничейството и едновременно ще има стопанска дейност. Към него ще бъдат и самите горски стражари. И ако не е така, ще кажете, защото на Националната горска служба съответства Държавното горско предприятие. На сегашното регионално управление на горите съответства регионалното горско стопанско предприятие и отдолу е лесничейството, което като чели би трябвало да кореспондира и с двете структури. Това е единият въпрос. Може ли върху една обща базова структура да се надградят всички тези други звена, които имат все пак производен характер. Този въпрос за мен е важен и не намирам еднозначен отговор на него. Как най-сполучливо би следвало да се предпише организацията на всички тези дейности.
Освен това при предлаганото разделение, ако се следва логиката на вносителите на законопроекта, възникват въпроси дали някои от дейностите, които не са от административно управленски характер, не са прехвърлени в сектора, който се занимава със стопанисването. Аз ще ви дам два примера - давам ги като пример, а не да навлизаме в подробности. В чл. 36:
“Чл. 36 (1) За учредяване на право на ползване и сервитути (което е по-скоро един административно правен въпрос, а не стопански) върху гори и земи от държавния горски фонд, се подава писмено заявление чрез съответното регионално поделение на държавното горско стопанско предприятие до националната служба.”
Значи не чрез административната структура, а чрез стопанската структура.
Подобен случай намираме и в друг текст.
Чл. 49, ал. 1, т. 9, който говори за основния предмет на дейност на държавното горско стопанско предприятие. То ще се занимава и с охраната на горите и земите от държавния горски фонд. То нали щеше да ги стопанисва, а другите органи да контролират как се извършва тази дейност. Защото едни и същи ще стопанисват и ще се охраняват, тогава се пита в какво е разликата и какво я обуславя.
Такива примери могат да се дадат още, в които за мен не е проведена докрай логиката на това, което се предлага като мотив за обособяването на двете дейности.
Друг важен въпрос. Добре е, че се отделя една цяла глава за защита на горите. Само че аз се запитах: Какво следва от тази нова глава, тъй като в момента практиката показва, че във високите части на планините, макар и все още не в толкова стихиен мащаб, но доближаващ се до това, което се случва по Черноморското крайбрежие, го наблюдаваме и в планините. Никъде не е казано, че има някакви квалифицирани изисквания за строителство над определени височини или в горските пояси. Там се казва да не се изхвърля боклук на 100 метра от гората, което е нещо по-незначително от въпроса въобще да се промени предназначението на гората.
Поставям тези въпроси, защото ние сега правим закона, а ще се сетим, че проблемите са станали много остри, след като той е влязъл в сила, а ние не ги решаваме сега, когато е вече последният момент да не се повтори този вопъл, който чуваме всяка седмица в парламента, не без основание, дайте да приемем Закона за Черноморското крайбрежие, защото не остана такова крайбрежие.
Тези практически въпроси мисля, че трябва да намерят реални отговори в законопроекта, който е от 200 текста, някои от тях твърде подробни. Аз смята, че това трябва да е кодификационен закон за горите, който включва уредбата на всички отношения. Той препраща и към правилник, който ще издаде Министерският съвет и вероятно и към други подзаконови актове, защото се казва, че и други актове може да има. И тогава какво ще е съотношението между тази уредба, която ние смятаме, че този закон ни дава и уредбата на множество други предписания, които по-нататък на правителствено и на министерско ниво ще увеличават и вероятно, каквато е практиката, ще ревизират и някои от разпоредбите, които тук се съдържат.
Това не са всички въпроси, но мисля, че са едни от принципиалните и ако можем, въпреки че не искаме да навлизаме в специализираната дискусия, която е роля на водещата комисия, но те опират не само до горско стопанската част, но и до решаването на правни въпроси, произтичащи от една предлагана философия и от стремежа да се видят другите проекции – финансови, екологични и всякакви други.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н заместник-министър,
Аз напълно споделям изказаните мнения до момента и зададените въпроси и изказаните опасения относно това, че наистина е необходимо ние да приемем един качествен закон, един работещ закон, който да гарантира устойчивото развитие на горския сектор, който да гарантира опазването на това национално богатство, да гарантира неговото възпроизводство и естествено да гарантира ефективното функциониране на структурите, които работят в този сектор, било то в стопанската му част, било в контролно инспекционната му част. И в тази връзка мисля, че този закон се нуждае от доста задълбочен анализ и по-широко обсъждане може би и във водещата комисия. Разбрах, че той вече е бил приет във водещата комисия, но мисля, че все пак с оглед както на неговата важност, така и на неговия обем, има нужда от по-задълбочен анализ на този закон.
Всички тези проблеми, които бяха поставени за принципите, които се преследват за ясно разграничаване на стопанската дейност от контролната, мисля, че наистина трябва да бъдат ясно дефинирани и да няма случаи на неяснота, преплитане на тези функции, от една страна, от друга страна, същевременно мисля, че трябва да има ясен законов механизъм, за да се премахнат някои негативни последици от предходни реформи в този сектор, които доведоха до ограбване на голяма част от съществуващата материална база на предишните горски стопанства чрез разделянето им на лесничейства и така наречените еди-кое си лес и всички тези лес след това фалираха и бяха ограбени. Нека да не се повтаря подобна ситуация. Да се гарантира, да се предвидят гаранции срещу подобни възможности. От друга страна, не трябва да се допуска една от двете функции да бъде привилегирована за сметка на другата. Например, служителите в държавното горско стопанство да бъдат повече привилегировани, както вече стана дума, за което говори г-жа Балева, с толкова много социални придобивки и предимства, а бедните “овчарчета”, бедните “братчета” от горската инспекция, на които фактически ще лежи основно опазването на гората, да не се ползват с подобни права. Защото обикновено се получава така, че едните се возят с последен модел джипове, а други крачат пеша с пушка на рамо. Трябва да има равнопоставеност.
И не на последно място от една страна, да се избегнат възможностите за корупция в по-ниските нива, специално в тази система, максимално да се изземат правомощия за сключване на договори, възлагане на обществени поръчки, възлагане на договори с частни изпълнители. Тези правомощия да се дадат на по-високи нива, за да се избегнат подобни възможности за корупция. От друга страна, трябва да се даде възможност на регионалните и по-ниски териториални поделения, все пак да имат някакъв стимул да управляват по-ефективно и по-добре поверения им сектор, а не да чакат подаяния от централното управление без оглед на реалното качество на тяхната работа и на това колко лесокултурни дейности са извършили и т.н. Просто да има някаква справедливост и някаква мотивация за тези хора да работят като се предвиди механизъм който част от приходите, които така или иначе осигуряват чрез своята работа, да остават за тези териториални поделения, за да могат да си покриват елементарни разходи и да не се получава така, че дори елитни или на добро ниво ловни стопанска, сега са в плачевно състояние. Примерно, няма път до тях, а ние очакваме от тях някакви приходи от международния ловен туризъм и т.н.
Мисля, че заслужава по-внимателно да се обсъди този законопроект, да се изчистят текстовете и да се направи един наистина добър закон. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Още някой желае ли да вземе думата?
Г-н Попов, сигурно Вие ще искате още един път да вземете думата.
Г-н Заместник-министър, желаете ли на този етап нещо да допълните?
Заповядайте, г-н Попов.
Олег Попов:
Благодаря ви, колеги, за всички бележки.
Ние също оценяваме и нямаме претенциите, че в закона достатъчно пълно сме застъпили и сме намерили решение на проблемите, които сега вие коментирахте. Но всички, които сме вносители, сме убедени, че в този закон, без всякакви политически пристрастия, може да се намерят много правилни формули за решаването на тези проблеми, които казахме.
Философията на този закон е именно тази, да се разграничат контролните функции, които държавата и държавните служители ще изпълняват върху всички собствености гори, върху стопанските и другите функции, които ще се изпълняват от държавното горско стопанско предприятие и от другите предприятия, може би общински и други, които ще развиват своята дейност на територията на горите, собственост на физически и юридически лица.
Трябва да успокоя членовете на комисията и Вас г-н Стоилов, че не се преплитат нещата в държавното лесничейство. Държавното лесничейство ще има задачата да охранява районите – охранителните участъци със съответните горски стражари и да осъществява стопанската дейност в територията на тези горски стопански участъци, които са от държавния горски фонд.
А контролните функции върху охраната, върху стопанската дейност ще се извършват от инспекторите на регионалните инспекторати, които може да се каже, че ще отговарят за около два-три охранителни участъка. Те ще упражняват и контрол върху ревизиите на охранителните участъци и въобще всичко свързано с контрола за изпълнението на устройствените проекти на всяка една дейност, която е разписана в тези планове в продължение на 10 години, като е в устройствения проект за всяко едно лесничейство и за всяко едно насаждение. Така че опасността да се преплитат функции на служители от Националната служба по горите и нейните структури с тези, които са от Държавното горско стопанско предприятие и неговите структури поне ние считаме, че законово сега решаваме този проблем, да не се получава такова нещо.
Що се отнася до привилегиите. Смея да кажа, че тези привилегии са съвсем незначителни. Става въпрос за получаването на дървен материал. Много от служителите живеят в горите. По много други закони, както е по Закона за МВР и за някои други, примерно, за БДЖ служители и т.н., които дълги години работят в определена система, имат право да получават известни стимули за добре свършената работа в даден период. Мисля, че привилегиите не са големи. Заимстван е този текст от досегашния закон, още повече, че при сегашната средна заплата, която ми е неудобно да я казвам, около 250 лв. за служителите от тези по-низови структури, това нещо е определена помощ за тях.
Разбира се, ние трябва да се съобразим в закона с това, което Вие г-н Стоилов казахте, за правилниците и наредбите да не могат да променят философията и идеята на закона, който ще бъде приет от Народното събрание. В това отношение смятам, че бележките бяха правилни и ще се опитам да се включат конкретни текстове за предложенията, които ще постъпят.
Това е, което бих казал, в отговор.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Юруков.
Стефан Юруков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз с оглед на напредналото време и на умората, която вече ви обзема в края на деня бих искал съвсем накратко да се спра на две-три неща, които смятам, че са достатъчно съществени.
Първото е, че в процеса на разработването на този законопроект активно бяха включени експерти от националното управление по горите, за което сме много благодарни и на групата народни представители, която разработи законопроекта.
Второ, имаме положително становище на Министерството на земеделието и горите, което е подписано от министър Кабил и което беше представено във водещата комисия.
Третото е свързано с голямото очакване, което има в лесовъдската колегия за промени в законодателната база. Първоначално ние имахме намерение да подготвим един Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, но в процеса на работата констатирахме, че от чисто технологична точка това не е възможно, тъй като обемът на промените беше достатъчно голям, от една страна, а също така, сега действащият Закон за горите, който е от 1997 г. е променян 10 пъти. Така че достатъчно неща са се насложили, които затрудняват работата и именно затова се нуждаем от по-бързото му приемане.
Нуждаем се от по-бързото му приемане, защото очакваме той да се приеме преди утвърждаването на бюджета за 2007 г., за да може новите структури, които ще управляват горите в България след 1 януари 2007 г. да работят именно по новия закон или по законопроекта, който сега се предлага.
Не бих искал да навлизам в подробности като отговори на въпросите, които бяха зададени, но мога да кажа, че в работната група, която функционира в Националното управление по горите, една част от която е съвместно с Министерството на финансите, повечето от въпросите, които бяха поставени тук, са забелязани и за много от тях има направени предложения за промени точно в посоката, в която и тук се дискутираха, така че мислим по един и същи начин. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че ще можем да приключим тази дискусия в някое от близките заседания. Имам предвид, че тук присъствието вече е малко под прага, за да гласуваме законопроекта и като имам предвид, че той все още не е минал през Бюджетната комисия и няма да влезе в програмата на парламента до началото на месец септември, за това смятам, че е добре да се приеме в състав на комисията, който е представителен, тъй като тук сега сме малко под изискуемия кворум. На някое от следващите заседания ще приключим с оформянето на позицията по този въпрос.
Благодаря на всички за участието, както от министерството, така и от вносителите. Смятам, че беше ползотворна дискусията и се отнесохме достатъчно сериозно към нея.
Приятна вечер. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: