---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 43

Днес, 20.09.2006 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, Димитър Бонгалов – заместник-министър, от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър, Цонко Киров и Камен Петков, от Министерството на земеделието и горите – Стефан Юруков, заместник-министър, Володя Златев, юрист, Албена Михайлова – директор на дирекция АПИО към НУГ, Магдалена Станчева, държавен експерт в отдел Правен към НУГ, от Агенция “Митници” – Александър Раков, заместник директор, и Донка Костадинова, държавен експерт, от Национална следствена служба – Владимир Петров, от Главна дирекция “Полиция” – Веселин Стойчев, заместник-директор, и Георги Апостолов, Красимир Колев, юрисконсулт на ДОТИ, от Върховния касационен съд – Ружена Керенова, съдия, от Военноапелативния съд – Веселин Пенгезов, председател, и народните представители: Олег Попов и Пламен Моллов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието с ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 602-01-82/12.09.06 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание К.3 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, № 602-02-40/29.08.06 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за горите, № 654-01-116/04.08.06 г., внесен от Васил Калинов и група народни представители – продължение.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-120/16.08.06 г., внесен от Владимир Кузов и № 654-01-124/23.08.06 г., внесен от Евтим Костадинов и Георги Юруков – продължение.
Мисля, че можем да пристъпим към неговото изпълнение.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията, внесен от Министерския съвет.
Предполагам, че г-жа Сапунджиева ще го представи. След това ще изразите отношение към законопроекта. Заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Със Закона за медиацията, който беше обнародван в Държавен вестник 110 от 17 декември 2004 г. се въведе алтернативен способ за извън съдебно разрешаване на спорове. Учреди се също така Национална асоциация на медиаторите по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в която членуват Българската търговско-промишлена палата, Съюза на юристите и други организации. Тези организации осъществяват обучение на медиатори и извършват медиация чрез обучените от тях медиатори.
В Министерството на правосъдието се създаде и се поддържа единен регистър на медиаторите. Към момента в него са вписани около 150 медиатори. Постепенно се променя и обществената нагласа в посока към използване на медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове. Има разрешение на множество спорове по търговски дела и по семейни дела чрез използването на медиацията. Това означава, че този извън съдебен способ за разрешаване на правни и други спорове вече, макар и бавно, започва да се прилага и у нас.
В малкото време, през което действа Закона за медиацията, се проявиха някои празноти и лаконичност на уредбата, което налага да се направят съответните изменения и допълнения.
В предложения на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на закона за медиацията се уреждат по-пълно и подробно изискванията, на които трябва да отговарят медиаторите.
Предвидено е също министърът на правосъдието със заповед да одобрява организациите, които обучават медиатори. Отделна разпоредба изрично постановява, че министърът на правосъдието издава удостоверение на медиатора за вписването му в единния регистър на медиаторите, който е публичен. Допълнено е и какви данни вписване в регистъра, както и задължение на вписан медиатор да заяви за ново вписване променени обстоятелства, които подлежат на вписване.
Посочена е също така и възможността за обжалване на заповедта на министъра на правосъдието за отказ за одобряване на организация, която ще обучава медиатори или за отказ за издаване на удостоверение на кандидата за медиатор.
С допълненията на чл. 8, ал. 1, т. 4 се въвежда изискване за чуждите граждани да имат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, като предвиденото изискване не се отнася за гражданите, членки на Европейския съюз и на Швейцария от датата на влизане в сила на договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Въвежда се такса за вписване в регистъра на медиаторите и такса за одобряване на организациите, които обучават медиатори, които се събират от Министерството на правосъдието в размера, одобрен с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Събирането на тези такси има за цел да покрие част от разходите, които Министерството на правосъдието влага за поддържане на единния регистър на медиаторите.
Създава се и законова делегация за издаване на наредба от министъра на правосъдието, с която се определят изискванията за обучение на медитори; изискванията, на които трябва да отговарят организациите, осъществяващи обучение на медиатори и реда за одобряването им. Също така за условията и реда за вписване, отписване и заличаване от единния регистър на медиаторите, както и процедурните правила за работа на медиаторите.
Вменено е задължение на лицата, които са вписани в единния регистър на медиаторите в шест месечен срок от влизане в сила на закона да удостоверят със съответните документи на Министерството на правосъдието, че отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4. За същия срок могат да подадат заявление за вписване в единния регистър на медиаторите лицата, които отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1 до 4 и са обучени за медиатори в страната или чужбина до влизането в сила на този закон. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Има ли изказвания или въпроси. Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Колеги, явно е, че институтът “медиация” работи твърде ограничено от това, което сте цитирали в мотивите към законопроекта. Може би акцентът трябва да се постави към разширяване на възможността да се прилага медиацията, като предмет, който се разглежда тук в Правната комисия и този законопроект. Мисля, че там е голямата пропаст, която ни дели от действителното прилагане на медиацията. В НПК имахме уговорки, че по отношение на наказателните производства, по административните ще има допълнително уточнение и подобряване на текстове с цел да стане работещ механизма.
Това, което предлагате е нещо, което съответства и на практиките и на стандартите, така че нямам възражения.
Янаки Стоилов:
Г-жа Манолова и след това г-н Арабаджиев.
Мая Манолова:
В допълнение на това, което каза колегата Масева, в момента сме на фаза коментар на изготвяне на предложения по Гражданския процесуален кодекс между първо и второ четене. Там е предвидена възможност за медиация единствено по бракоразводните дела. Евентуално би могло да се помисли за разширяване приложението на медиацията именно чрез въвеждане на съответни текстове в Гражданския процесуален кодекс.
Аз лично не виждам как това може да стане тук. Може би това ще стане в рамките на една дискусия по проблемите между двете четения. Добре е, че се акцентира на този проблем сега, за да го имаме предвид, като работим по Гражданския процесуален кодекс.
Александър Арабаджиев:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз искам да направя изказване в духа на това, което казаха двете колежки преди мен. Използвам повода за този законопроект, който очевидно не е спорен, като такъв, да направя изявление, че по повод на Гражданския процесуален кодекс търсим начини за разширяване на приложното поле на института на медиацията.
Също така искам да ви уведомя, че в момента върви един процес на изработване на директива по въпросите на медиацията. Това също трябва да бъде съобразено при по-нататъшна работа или по този закон или по Гражданския процесуален кодекс. Дори там се поставя въпросът за създаване на механизми за изпълняемост на решения, взети в тази процедура. Мисля, че това трябва да го говорим много сериозно. Защото за мен медиацията, както и въобще алтернативните способи за решаване на спорове е нещо, на което ние трябва в голяма степен да разчитаме в бъдеще за разтоварване на съдебната система или като част от механизмите за решаване на проблемите в съдебната система.
Янаки Стоилов:
Аз имам един въпрос към Преходните и заключителните разпоредби към въвеждането на тези изменения в действие. Ясно е, параграф 5 предвижда тримесечен срок за издаване на наредба, която да конкретизира изискванията, отнасящи се към обучението и организациите, които го осъществяват. Но заедно с това, че предвижда шест месечен срок, в който лицата да представят определени документи, като те са в две категории: едните, които вече са заварени медиатори от този закон, да декларират наличието на определени обстоятелства и другите, които вече са обучени, но не са вписани в регистъра. Дали са обмислени всички тези последователни действия и дали в рамките на предвидените срокове те могат да се вместят. Защото в такъв случай срокът по § 4 реално ще стане в най-добрия случай три месеца. Дали той е достатъчен?
Може би трябва да се предвиди и разпоредба как ще става вписването след преходния период, макар че това може да се подразбира, че ще бъде по новите правила.
След зададените други въпроси и изказани становища, накрая може да вземете отношение.
Има ли други въпроси и изказвания. Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Към настоящия момент имате ли материали в Министерството на правосъдието как се прилага действащия Закон за медиацията, какви са резултатите от неговото прилагане. Тази информация за нас ще бъде много полезна за разширяване на полето на действие на този закон.
Сабрие Сапунджиева:
Аз благодаря на уважаемите дами и господа народни представители за направените съвсем уместни бележки. Съжалявам, че г-н Герон не е тук, който е председател на Националната асоциация на медиаторите. Те имат готови текстове за предложения, които да влязат в ГПК, които са съгласувани с Министерството на правосъдието. Предложенията бяха изготвени след като проектът вече беше внесен в Министерския съвет, поради което ние ги посъветвахме да ги внесат в Комисията по правни въпроси между двете четения. Уважаемите дами и господа народни представители ще получат тези предложения.
По отношение на Преходните и заключителните разпоредби, г-н Янакиев, ние на практика узаконяваме едно съществуващо положение с тези изменения, защото в сега действащия закон е записано, че се приемат етични правила, но няма законова делегация да се издаде наредба. Когато законът е влязъл в сила тези правила и норми са одобрени със заповед на министъра, който обаче не е публичен акт и не дава възможност за обнародване в Държавен вестник вече готовите норми. На практика те вече са готови, така че всъщност сроковете са по-големи от тези, в които могат да се изготвят тези актове. Считаме, че разумно сме преценили сроковете, които сме дали. Няма да има сблъсък на тримесечния и шестмесечния срок, защото ние имаме готовност в момента, в който законът бъде приет и бъде обнародван в Държавен вестник, да внесем за обнародване и тази наредба.
Янаки Стоилов:
Можем да приключваме дискусията на тази фаза.
Тези, които подкрепят по принцип законопроекта за първо гласуване, моля да го изразят. С единодушие на гласовете на участващите в заседанието се подкрепя Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за медиацията за първо четене. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание Договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, накратко да представите законопроекта.
Александър Раков: заместник директор на Агенция “Митници”.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представеният на вашето внимание проект на ратификационен закон е свързан с процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Конвенцията за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, наречена Конвенция “Неапол-2” е част от законодателството на общността по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, по-специално по частта “Митническо сътрудничество”. Тя представлява основната правна база в областта на митническото сътрудничество в трети стълб, което се използва в борбата с измамата и формите на транснационален трафик в нарушение на националните и общностните митнически разпоредби.
Конвенция “Неапол-2” е включена в Приложение 1 към акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, който съдържа списъка на конвенциите и протоколите, към които Република България и Румъния се присъединяват при присъединяването си към общността.
Конвенцията се основава на чл. К-3 от Договора за Европейския съюз и е подписана през декември 1997 г. в Брюксел от петнайсетте страни членки на Европейския съюз към тази дата и подлежи на приемане в съответствие с конституционните изисквания на всяка от тях. Тя е съставена на базата на Конвенцията за взаимопомощ между митническите администрации, подписана в Рим през м. септември 1967 г., която към настоящия момент се прилага само между страните-членки, които са подписали Конвенция “Неапол-2” и все още не са приключили процедурата за приемането й или са приключили тези процедури, но не са направили съответната декларация, която е предвидена в Конвенцията, за предварително прилагане.
За ваша информация към настоящия момент Италия е единствената страна от подписалите Конвенцията “Неапол-2” страни-членки, която все още не е приключила процедурата по ратифициране й, а от новите 10 страни-членки на Европейския съюз само Малта не е приключила националната си процедура по приемане.
По същество Конвенция “Неапол-2” урежда сътрудничеството между страните-членки на Европейския съюз с цел предотвратяване и разкриване на нарушения, както на националното митническо законодателство, така и нарушения на общностното митническо право.
За целите на прилагането на конвенцията под митническа администрация се разбира не само митническите органи на страната-членка, но и други органи, които разполагат със съответните правомощия по нейното прилагане.
Конвенцията регламентира няколко основни форми на взаимопомощ и сътрудничество, а именно помощ по искане на запитващата страна, непосредствена помощ и специални форми на сътрудничество.
Основен момент, свързан с практическото прилагане на конвенцията е задължението всяка страна, която се присъединява към нея да определи национален координиращ орган – звено, наречено в конвенцията. То трябва да бъде в рамките на митническите органи на съответната страна и да отговаря за получаването на всички искания за взаимопомощ по реда на конвенцията, както и за координиране на тази взаимопомощ. Звеното също така отговаря и за сътрудничеството с другите национални органи във връзка с прилагането и изпълнението на разпоредбите на конвенцията.
Направеният подробен анализ на съответствието на разпоредбите на конвенцията с националното ни законодателство показва, че към настоящия момент специалните форми на сътрудничество, предвидени съответно в чл. 20 от конвенцията - Действащо преследване, чл. 21. Трансгранично наблюдение и чл. 23. Разследване под прикритие, не са разрешени съгласно националното ни законодателство и няма да могат да бъдат прилагани. Въпреки че съгласно чл. 30, ал. 1 от конвенцията не се разрешава формулиране на резерви, е предвидена възможност за всяка страна-членка да направи декларация при присъединяването си към конвенцията, че не се обвързва с прилагането именно на тези форми на специално сътрудничество.
В преговорната позиция по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” Република България вече е заявила, че ще се присъедини към Конвенция “Неапол-2”, като формулира резерви по отношение на специалните форми на сътрудничество. В тази връзка е и предложението в проекта на закон за декларация, че Република България не се обвързва с разпоредбите, регламентиращи това специално сътрудничество.
Освен това разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Конвенцията предвижда възможност всяка страна-членка да направи декларация относно това дали приема юрисдикцията на съда на Европейските общности да издава превенциални заключения по спорове, възникнали при тълкуването на Конвенция “Неапол-2”, като определи дали това ще се отнася за всеки съд или само за съдилищата, чиито решение не подлежат на обжалване.
Отчитайки становището на Министерството на правосъдието, което взехме при предварителното съгласуване на материала, се предлага в законопроекта България да излезе с декларация, с което да приеме юрисдикцията на съда на Европейските общност да издава такива превенциални заключения по искане на всеки съд в България във връзка с висящ при него процес, когато съответният съд счита, че такова заключение е необходимо, за да бъде постановено неговото решение.
По отношение на предвидената в чл. 32, ал. 4 от Конвенцията декларация за прилагане на Конвенция “Неапол-2” преди влизането й в сила, бих искал да отбележа, че такава декларация от всичките 25 страни-членки не са представили само Белгия, Гърция, Латвия, Люксембург и Словакия, а Италия и Малка, както споменах по-рано, все още не са ратифицирали конвенцията.
В тази връзка препоръките на Европейския съюз към страните, които предстои да приемат конвенцията, са да направят такава декларация при присъединяването си към нея, т.е. тя да се прилага преди влизането й в сила. В тази връзка и предложението в предложения на вашето внимание законопроект за ратификация, Република България да направи декларация по реда на чл. 32, ал. 4 от Конвенцията за прилагането й преди влизане в сила.
Г-н Председател, това е накратко. Ако има въпроси, сме готови да отговорим.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за представянето. Има ли въпроси и изказвания?
Вносителите са направили опит да съобразят ратификацията и с изискванията на българското законодателство в частта, която засяга процедурите, отнасящи се към взаимодействието между митническите администрации.
Ако имате някакви въпроси или мнения, можете да ги изразите.
След като няма, ще пристъпим към гласуване.
Нека народните представители, които подкрепят ратификацията на Конвенцията, съставена на основание К.3 от договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, да гласуват. Единодушно се подкрепя. Предполагам, че на две четения ще мине. Водеща комисия по нея е Комисията по бюджет и финанси. Няма правни възражения.
Благодаря ви.
Александър Раков:
И аз ви благодаря. Желая успешна работа.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към точка трета.
По трета точка – Продължаване на обсъждането на първо четене на Законопроекта за горите.
От вносителите виждам г-н Моллов. Също има и представители от Министерството на земеделието и горите. Ние за подпомагаща комисия доста въпроси формулирахме на миналата дискусия. Междувременно при мен са постъпили и някои други въпроси, част от окито имат правно естество, но аз ще ги предоставя и на вносителите и на представителите на Министерството на правосъдието, тъй като повечето от тях ми се струва, че се отнасят за дискусията, ако тя продължи, за второто четене на законопроекта. Надявам се, че ще ги вземат предвид, за да получат отговор.
Имате ли допълнително изказвания по Законопроекта за горите.
Мая Манолова:
Ние вече дискутирахме по този законопроект и нямаме нови бележки.
Янаки Стоилов:
От вносителите или от представителите на Министерството на земеделието и горите нещо допълнително да кажат. Заповядайте, г-н Моллов.
Пламен Моллов:
Г-н Председател,
Колеги, ако ми позволите, само няколко елемента от мотивировката да внесем този законопроект, тъй като аз, за съжаление, не можах да участвам в предишното заседание на вашата комисия и не знам точно какви въпроси са възникнали.
С две думи искам да ви кажа, че всъщност този законопроект е следствие от една доста продължителна работа в Министерство на земеделието и горите и в частност в Националното управление по горите, тъй като и в предното Народно събрание дълго се дискутираше необходимостта от реформа в горския сектор. Имаше доста висока степен на готовност, но в последния момент нещата не можаха да се изяснят, тъй като надделя виждането, че трябва хармонизационните закони да вървят напред. Но все едно, сега се стигна до едно общо виждане в Министерството на земеделието и горите и Комисията по земеделие и гори и не случайно вносителите практически са от всички парламентарни групи.
Искам само да ви припомня, че в писменото си становище министърът на земеделието и горите приветства усилието на Комисията по земеделие и гори да реши този комплекс от проблеми, които има в горския сектор. Ние сме с ясното съзнание, че законопроектът, който внасяме, не е съвършен. Той има доста неща, които са дискусионни и които изискват доста още дискусия, но задължително, ако се прави реформа в горите, тя трябва да бъде подкрепена с преминаване през процедурата на първо четене за това, защото реформата, която е заложена в този законопроект, фактически ще изисква действия, свързани с процедурата по оформяне на бюджета и затова е изключително важно е преди тази процедура практически да е приключила в рамките на изпълнителната власт, да има виждане дали тази реформа ще се проведе.
С тези думи, не бих искал да влизам в конкретика и в детайлите на онова, което се предлага, но бих искал да подчертая още един важен момент. След две заседания в Комисията по земеделие и гори този законопроект беше подкрепен на практика с пълно единодушие от всички колеги и фактически сега аз ви призовавам да подкрепим на първо четене с ясното съзнание, че между първо и второ четене вероятно ще се изисква някои корекции в текстовете и прецизиране на някои от тях, тъй като материята е много сложна. Тя има не само законодателен характер. Тя има и много силно социално измерение и затова е необходимо много внимателно да се правят тези промени, а не волунтаристично.
С тези думи смятам, че е ясна нашата позиция. Благодаря ви предварително.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Искам само да маркирам още няколко въпроса, които надявам се, ще имате предвид.
Единият от тях е за двустепенната структура на управление на държавното предприятие и дали е целесъобразно изпълнителният директор, който е орган на държавното предприятие в същото време да е член и на надзорния съвет, т.е. да участва в контрола върху дейността.
Един друг проблем, който в случая е може би трудно да се избегне напълно, но също трябва да с има предвид, че и този закон ще доведе до увеличаване на администрацията. Имаме държавно предприятие, Национална горска служба, Фонд “Българска гора” – представете си в София още колко хора ще се концентрират в управлението на горския сектор и държавното предприятие ще трябва да издържа всички тези структури. Това също трябва да се види как най-рационално да стане.
Имам и други въпроси, но да не отнемам вниманието повече. Аз ще ви ги предоставя. Те се поставят и от различни среди от самия горски сектор. Мисля, че допълнително могат да бъдат обсъдени.
Пламен Моллов:
Действително може би се създава впечатление за раздуване на администрацията, но всъщност в основата на този законопроект е едно предложение, което дълго време беше обсъждано и което е предложение на Световната банка. Всъщност става дума в рамките на системата да стане разделяне на администрацията, а не формиране на нови звена. Т.е. по-скоро ще има съкращаване на служители. На практика самата Държавна контролна институция, която ще извършва същите функции, ще бъде с по-ограничен ресурс от служители, а не да се раздува. Може би се създава такова впечатление, но всъщност става дума за точно обратното. Разбира се, ние всички препоръки ще ги вземем предвид при второ четене евентуално.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че самата идея за разделяне на стопанската и административната дейност още веднъж ще бъде обсъждана, за да се прецени по най-подходящ начин. Иначе цялата структура на закона прави опит да обхване всички проблеми и може би това наистина е пътят за тяхното по-сполучливо решаване.
С това мисля, че можем да приключим дискусията.
Колегите от Правната комисия, които имат специално отношение към горския сектор, биха могли активно да участват и във втората фаза на процеса, която, убедени сме, е по-трудната, особено при такъв голям законопроект и от която в решаваща степен ще зависи и крайният ефект при неговото прилагане.
Можем да пристъпим към гласуване.
Тези които подкрепят по принцип за първо четене Законопроекта за горите, моля да гласуват. Приема се единодушно. Няма против и въздържали се.
Благодарим за участието на представителите на Комисията по земеделие и гори, които участват и във внасянето на законопроекта.
По четвърта точка – Продължение на обсъждането на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Мисля, че същата точка се обсъжда и в Комисията по вътрешен ред и сигурност. Предполагам, че част от личния състав ще се присъедини. Но ние можем да продължим с обсъждането, докато те пристигнат. Дискусията беше оживена на миналото заседание.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Председател, за разлика от Комисията по вътрешен ред и сигурност, която днес провежда първо заседание на което коментира предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, предния път ние в рамките на два часа проведохме дискусия. Чуха се достатъчно мнения “за” и “против”. Чуха се и становищата на вносителите и на всички институции, които имат отношение към проблематиката, включая МВР, Прокуратурата, отделни съдилища, отделни дирекции на МВР, Националната следствена служба и всеки един от нас малко или повече вече е изградил собствено мнение по тази проблематика.
Виждаме, че МВР са ни предоставили една справка, която касае становищата на Европейската комисия по всяко едно от предложенията за изменение в НПК и колегите, които миналия път искаха да чуят евентуално какво е мнението на евроекспертите по тази тема, могат да се запознаят със справката.
Аз мисля, че правилата винаги са еднакви. Присъстващите, ако имат да добавят нещо към своето становище, да го направят, ако не да гласуваме. В крайна сметка окончателното решение се взима от пленарна зала.
Аз не считам, че съображенията на Комисията по вътрешен ред и сигурност, каквито и да са те, трябва да са определящи за нашето решение.
Янаки Стоилов:
Те не са определящи. Аз казах, че голяма част от хората, които фактически са участвали в изработването на законопроекта и които са едни от най-ревностните застъпници в лицето на МВР, в момента участват в другата комисия. Т.е. ако е необходимо, да се присъединят, защото те изразиха готовност и както виждате бяха първо в нашата комисия, като водеща, а ние самите ги препратихме там.
Мая Манолова:
Ние ги чухме миналия път. Два часа ги слушахме.
Ружена Керенова: съдия във Върховния касационен съд
Може ли да изкажа едно мнение.
Янаки Стоилов:
Разбира се, заповядайте.
Ружена Керенова:
По повод искането на г-н Стоилов се явявам тук като представител на Върховния касационен съд и бих желала да изразя становище по някои от въпросите, засегнати с измененията. Няма да коментирам § 1 на чл. 52, ал. 2 след думата “дознател”.
Основните проблеми, доколкото чух и долу в дискусията, касаят предвидените изменения в чл. 118 и чл. 172 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 141.
Преди да поднеса извиненията си, че много набързо трябваше да подготвям експозето по други причини, искам само да кажа, че идеята за разпита на началника на “агента под прикритие”, т.е. да свидетелства вместо самия агент, ще доведе до сериозни проблеми и то свързани с възможността съдът и страните да бъдат напълно лишени да преценяват достоверността на доказателствения материал, тъй като източника на доказателствения факт всъщност ще остане скрит, ще остане в тайна. Освен това няма да може изобщо да бъде проверено дали такъв агент съществува. По този начин в пълно противоречие с чл. 14, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс свидетелските показания на началника на агента под прикритие всъщност ще придобият една предварително установена сила – нещо, което е пълно противоречие с цитирания вече от мен текст на закона.
Считаме с що така, че предложеното изменение е в противоречие с конституционния текст на чл. 121, ал. 2, а именно производството по делата е свързано с установяване на обективната истина, на истината по делото. Няма как съдът да установи истината без да анализира всички доказателства и без да има каквито и да било процесуални гаранции.
Освен това, твърде спорен е въпросът по отношение на това може ли този началник на агента под прикритие да гарантира способността на данните, които самият агент е дал. Знаете, че в Наказателно-процесуалният кодекс е предвидена разпоредба със специален способ – експертиза, да се установява годността – физическа, психическа, и на свидетеля. Не е нужно да споменавам, че така ще се накърнят и основни принципи на наказателния процес – принципът на непосредственост, изискванията на чл. 6 от Европейската комисия за справедлив процес. Освен това, ние отстъпваме от сериозни постижения в нашето доказателствено право, още акад. Павлов говори за невъзможността да бъдат подменяни първични с производни доказателства. На всички нас е известно за какво се използват производните доказателства – да се издирят преки такива, или пък ако те не могат да бъдат издирени, да бъдат заместени с производни доказателства.
Така че становището на Върховния касационен съд за тази промяна е отрицателно.
Друга промяна - добавката, която се прави в чл. 118 със създаването на т. 4, при съдебното производство, органът, извършил действие по разследване по същото дело в досъдебното производство, да бъде допускан като свидетел.
Умолявам ви всички да обърнете внимание, че тази норма, въведена така, също противоречи на основни принципи. Имайте предвид, че промяната в този вид, в който сега се предлага не кореспондира първо, с ал. 1 на чл. 118. Второ, при установеното вече виждане от законодателя досъдебното производство да започва понякога и с първия акт от органа - чл. 212, ал. 2 от НПК, означава да разпитаме дознателя или следователя в крайна сметка дали е образувал наказателно производство, защото това е първи акт. А знаете, че образуването на наказателното производство прекъсва давността за преследване.
Освен това не трябва да отстъпваме и от нашите традиции в тази насока. Не знам дали някой от вас е запознат със стария закон за наказателното съдопроизводство, който е допускал следователят, водил разследването, да възпроизведе събития, които са станали пред него, но в никакъв случай не е допускал, напротив, забранявал е (извинете ме но не си спомням кой текст от стария закон), но той не е могъл да свидетелства за неща, които е отбелязал в служебните си актове или да опровергае съставените протоколи.
Връзката на т. 4 с ал. 2, т. 4 на ал.1 и ал. 2 ще доведе именно до това, съставителят на този протокол за извършено съответно действие, да гарантира собствените си нарушения или пък правомерни действия.
Това са в общи линии двете неща, на които бихме искали да обърнем внимание. Защото знаете т. 3 на чл. 118 – създаде се една възможност полицейските органи да бъдат разпитвани, стига да са присъствали на съответното процесуално следствено действие.
Това е, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че ще вземем предвид Вашите бележки. Те бяха подробно мотивирани.
Има ли други изказвания?
Аз даже бих могъл да допълня, защото според мен, основната идея на този законопроект, е да се рационализира предварителното производство, са включени и други въпроси, някои от които са най-малкото твърде спорни.
Също смятам по основната идея за възлагането на полицейските служители да извършват дознания – да извършват разследване в рамките на дознанието, мисля, че има баланс, който трябва да търсим. Тази дискусия се водеше още при приемането на закона и на Закона за МВР. Аз продължавам да смятам, че може би това полезно стечение -да дадем възможност на служителите на МВР, които не са дознатели, да извършват такова разследване с оглед на първоначалните действия, като претърсване, изземване, обиски за действията по отношение на неизвестен извършител. Защото мисля, че както сега рязкото разграничаване на полицейската от разследващата дейност, така и тяхното напълно сливане в лицето на едни и същи лица, тъй като на практика тогава всеки един полицай ще може да бъде и орган по разследването, едва ли е полезно. Но мисля, че самата идея се подновява в подходящ момент и ние трябва да се произнесем по нея, за да намерим наистина полезното съдържание по повод на този законопроект.
Филип Димитров:
Няма ли да има коментари по този текст, защото той създава впечатление....
Янаки Стоилов:
Ние правихме коментари и сега ги продължаваме, така че ако желаете, заповядайте.
Филип Димитров:
Имам предвид препоръките, които се цитирани.
Янаки Стоилов:
Него не знам дали трябва да го обсъждаме, защото това са сводки на лица, които са адресирани към друга институция. Те могат да се вземат предвид или не при формиране на нашето становище, но не знам дали трябва да им отделяме време за коментар. Всеки може да се съобрази или не с тях. Те са някаква съпътстваща част от мотивите на тези, които искат да се подкрепи законопроектът.
Да преминаваме към гласуване, а към него ще присъединим, ако искате, след това и гласовете на членовете от комисията, които в момента са на заседанието на Комисията по сигурност и вътрешен ред. Това го казвам, защото някои от нашите колеги са заявили позицията си по законопроекта. Иначе няма да допусна това. Само с тази уговорка го правя.
Реплика:
Ако трябва да направим почивка и да изчакаме колегите.
Янаки Стоилов:
Няма да правим почивка. Идват представителите на МВР.
Господа, ние почти приключихме дискусията. Няма да чакаме резултати от другата комисия, тъй като при нас дискусията се води вече на второ заседание.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Които го подкрепят, моля да гласуват. Аз направих дори уговорки, че част от хората, които биха го подкрепили, имат възражения по определени негови текстове, защото там се съдържат няколко проблема и че тепърва върху него ще се работи, предполагам и с предложения, които ако са в рамките на обхвата му, могат да се дадат и от Министерството на правосъдието в следващата фаза.
Които по принцип подкрепят законопроекта, моля да гласуват.
Четири гласа “за”. Против? Трима “против”.
Ще оформим становището. Вече казах, че ако има и други колеги, които вече изразиха мнението си, ще ги включим в становището си.
Колеги, имате ли някакви други бележки. Няма.
Г-жа Балева също заяви, че подкрепя по принцип проекта. От други засега не съм чул категорични изявления, които бих могъл да добавя към резултата от гласуването.
Благодаря за участието. Надявам се, че активно ще участват представители на министерството в дискусията в пленарна зала. Другата седмица ние можем да представим нашия доклад, включително с нашите препоръки за значителни промени, които трябва да претърпи в съдържанието си този законопроект.
Има и законопроект на г-н Кузов, който обсъждахме и който също трябва да гласуваме.
Които го подкрепят, моля да гласуват. Няма гласове “за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем “въздържали се”. Не се приема.
Колеги, с това приключваме с дневния ред.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: