---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ


П Р О Т О К О Л
№ 44


Днес, 28 септември 2006 г. от 14.50 часа се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха: Калин Рогачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Росен Иванов – директор на дирекция “данъчна политика” при Министерство на финансите, Людмила Елкова – дирекция “Данъчна политика” – МФ, Милена Димитрова – МФ, Петя Иванова – Агенция за държавни вземания, Ирина Марцева – главен секретар на АТБ, Елеонора Христофорова – юрисконсулт, АТБ, Наталия Събева – главен юрисконсулт на Българска стопанска камара и Дениза Димитрова – юрисконсулт на Българската търговска промишлена палата и народните представители Стоян Витанов и Ефтим Костадинов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 602-01-76/28.8.06 г., внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 602-02/10.4.06 г., внесен от Министерски съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 654-01-76/8.06.06 г., внесен от Добромир Гущеров, Стоян Витанов и Ефтим Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преди да започнем заседанието на комисията, ви правя две съобщения. На 6 октомври в зала Десислава на хотел”България” от 9.30 часа Асоциация “Прозрачност без граници” организира кръгла маса на тема “Противодействие на корупцията в съдебната власт. Тези от вас, които имат интерес към темата, са поканени от асоциацията да вземат участие. Ако някои от вас желаят да се включат в дискусията, мога да ви дам интернет адрес и телефони, на които това да се заяви предварително.
Другото е по линия на Европейския съюз, има отправена покана до председателя на Народното събрание, която респективно той е изпратил до мен като председател на комисията и до председателя на Комисията по отбрана. В понеделник на 16 октомври се предвижда нов кръг семинари с парламентаристи от Югоизточна Европа. Проявата този път ще се състои в Загреб. Хърватският парламент е домакин. Темите за този втори кръг на дискусии са съдебните реформи в страните от Югоизточна Европа и парламентарен контрол на сектора на сигурността в Югоизточна Европа. Предлага се по един представител от двете специализирани комисии да вземат участие в семинара. Посочена е неговата програма. В понеделник започва от 16.30 часа. Ще бъдат представители на парламента.
Самата дискусия ще се проведе на английски език. Ако от вас има някой, който в момента заявява интерес или малко по-късно, нека ми се обади, за да можем да преценим да излъчим представител на комисията. Мисля, че темата е интересна, особено в частта за съдебните реформи, така че има и предварителен материал, вероятно резултат от досегашните обсъждания, който е на разположение в комисията. Ще ви моля до утре да заявят тези, които проявяват интерес, за да реагираме своевременно, защото времето е кратко.
Сега можем да пристъпим вече към изпълнение на дневния ред от нашето заседание.

***
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: По точка 1 – обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет. По него водеща е Комисията по бюджет и финанси, но мисля, че законопроектът е достатъчно важен и значителен по обем, така че от гледна точка на правните съображения смятам, че комисията трябва да даде становище. От името на вносителите кой накратко ще представи законопроекта? Заповядайте!
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Първо, искам да извиня нашия ресорен заместник-министър, който е кацнал преди малко и се опитва да дойде, надявам се да успее.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Дацов ли?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не, господин Кадиев. Аз ще кажа съвсем накратко какви са основните промени в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и от какво са наложени.
Като цяло в основната си част това са три нови процедури, които касаят присъединяването на Република България към Европейския съюз и възможностите за взаимно сътрудничество и обмен на информация с другите страни-членки на Европейския съюз.
Изцяло се въвеждат принципите на няколко директиви. Процедурите са подробни, така че да са разбираеми и леки за прилагане.
Първата от процедурите се отнася до взаимна помощ и обмен на информация с държавите-членки на Европейския съюз в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователните премии. С нея е постигната пълна хармонизация в тази област относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане. Компетентен орган за обмен на този вид информация за България е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите. Този вид обмен е при условията на реципрочност. Той ще бъде при запитване автоматичен или спонтанен. Въвежда се възможност орган на друга държава-членка да присъства на данъчна ревизия на лице, което е установено за целите на данъчното облагане в България.
Също така е предявена възможност в резултат на взаимната помощ и обмена на информация да се ревизират едновременно например различни клонове на едно лице в различни държави-членки. Това е първата от процедурите.
Втората процедура е с цел да се улесни координацията и сътрудничеството между държавите-членки при обмен на информация относно доходите от спестявания, като тук отново се постига пълна хармонизация. Тя е свързана, първо, с подаване на информация за доходи от спестявания на лица, които са местни на други държави-членки, тоест те трябва да бъдат установени за целите на данъчното облагане в други държави-членки и тези доходи от спестяванията са изплатени от местни лица.
Информацията се дава веднъж годишно. В основната си част това са лихвите. Веднъж годишно тя се предоставя на директора на Националната агенция по приходите, който от своя страна обменя с администрациите на други държави-членки и им дава информация относно неизплатените доходи от спестявания на техни местни лица.
Третата процедура е свързана с взаимната помощ между държавите-членки при събирането на изрично изброени публични вземания. Това са: данъците, митата, т.нар. налози … и всички вземания, които имат характер на значимост и на публичност с Европейския съюз. Там компетентният орган е министърът на финансите и това е в компетенциите на Агенцията за държавни вземания, която ще събира въпросните вземания с изпълнително основание в други страни-членки на Европейския съюз.
Тук също съвсем подробно е разписано. Всички действия е възможно да бъдат обжалвани по реда на нашето законодателство. Трябва да има налично изпълнително основание и давността, която ще прилагаме, е давността за държавата-членка, която ни е запитала и която е запитваща всъщност въпросните вземания.
Като цяло – това е най-същественото – има изменения, които са от редакционен характер, от технически характер и изменения, свързани с усъвършенстване на принудителното събиране, но като цяло най-многобройните и съществени са във връзка с тези три процедури, които се налага да въведем предвид бъдещото ни членство.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви. Имате думата. В представянето по-подробно се обърна внимание на тази част от законопроекта, която е синхронизационна за съответствието на действията по предоставяне на информация и събиране на вземанията с оглед и на европейските изисквания.
В същото време в законопроекта има и други текстове, както обърнахте внимание, които са извън тази тематика и на които мисля, че също трябва да обърнем поне толкова внимание, колкото и на останалите, защото те вероятно ще предизвикат и повече дискусия или най-малкото ще се нуждаят допълнително от мотиви, за да се формира становището на членовете на комисията. Имате думата за изказвания. Госпожо Масева!
ЕЛИАНА МАСЕВА: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, искам да попитам представителите на вносителите кое наложи все пак тази поправка да бъде внесена в парламента няколко месеца след като беше прието изменението и допълнението на кодекса? Директивите не са нови, не е нещо, което се е очаквало или е било прието, след като ние гласувахме изменението. Те бяха много обемни. Всички си спомняме колко параграфа – над 80 параграфа изменения и допълнения ние приехме преди няколко месеца. На какво се дължи това закъснение и защо трябва отделно да се приемат?
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отговорът е ясен – за да се продължи традицията да променяме всеки три месеца законите, които приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако желаете, можете да отговорите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всъщност вносител е Министерският съвет. След приемането на Данъчно-осигурителния кодекс, това е първият проект, който ние внасяме като Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Директивите, разбира се, не са нови, но тяхното имплементиране е към датата на нашето членство. Свързано е с ФАР-проект, така че ние от вносител всъщност нямаме друг законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, а няма ли практика в една материя да има един проект, а не множество секторни проекти, за да може на парче по няколко пъти в една материя да се осъществяват различни проекти? Така се създава впечатление, че вие не ни предлагате всички необходими промени, за да ги синхронизираме, а всеки работи по някакъв проект и като се завърши проекта, за да го оправдае, идват едни изменения. В други ден ще дойдат с друг проект Ваши колеги и ще кажат: “И ние имаме проект”.
НАДЯ АНТОНОВА: И аз имам един въпрос към вносителите, който се отнася до тази материя извън новите глави, за които се твърди, че са синхронизиращи. Струва ми се, че се предлагат промени в текстовете на ДОПК, а също така и в Преходните разпоредби. Те изменят доста закони. Молбата ми е да ги мотивирате по-подробно кое налага тези промени, главно в законите, цитирани в Преходните разпоредби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз също ще поставя два въпроса. Може би ще възникнат и допълнителни въпроси. Те са, както отбелязах, в извънсинхронизационната част.
Единият въпрос произтича от § 16 и по-специално от ал. 5, която гласи, че след образуване на изпълнителното дело…, като публичните вземания се погасяват в последователност: разноски, главници, лихви. Задавам Ви този въпрос защо се размества класическата последователност, в която се прави това погасяване, изплащане. Има ли това някаква връзка с възможността, че вече държавни вземания могат да се възлагат на частни съдебни изпълнители, защото ние по точка трета ще обсъждаме едно предложение, което в някаква степен кореспондира с тази тема и което е насочено, макар и внесено от народни представители, но зад което стои Министерство на финансите, за да ни се дадат повече гаранции за това, да не се злоупотребява от лица с преобразуване на търговски дружества, които имат финансови задължения към държавата. Сега ние тук виждаме някакъв друг ред, който аз се питам от какво е продиктуван.
Вторият въпрос е относим към § 19 и следващите: защо предвиждате да отпадне съгласието на Националния осигурителен институт като условие за разсрочване на задълженията към общественото осигуряване? Колкото и те да са разграничени, в голяма степен става дума за средства, които се формират и чрез бюджета и мисля, че това е една допълнителна гаранция. Какви са мотивите за тези две предложения?
ПЕТЯ ИВАНОВА: Предложението в § 16 за изменение в разпоредбата на чл. 169 е по отношение на промяна реда на погасяването във фазата на принудителното изпълнение на публичните вземания. Ако мога така да се изразя, то е на две основания.
Най-напред, в самия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс съществуват редица разпоредби в частта относно принудителното изпълнение на публичните вземания, които посочват, че именно в тази фаза вземането се погасява, като първо се погасяват разноските, след това – главницата и лихвите. Това са разпоредбите на член 240, 249, 254 и 255 от самия кодекс, в главата, която регламентира и дела – принудителното изпълнение.
Първоначалният вариант на новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, който беше внесен миналата година, беше точно с тази поредност: разноски, главница, лихви. В последствие в дебатите редът се обърна в общата разпоредба 169, като убегна от погледа, че разпоредбите са запазени в този им вид в останалата част за принудителното изпълнение. Оттам настъпи объркване. Общата разпоредба 169 говори за един ред на погасяване, а всички останали в принудителното изпълнение – за друг ред на погасяване.
Отделно, друго основание ние да държим на поредността в принудителното изпълнение да бъде разноска, тоест разноските да бъдат първи преди главницата, е с оглед – на първо място, принципите, които са в изпълнителното производство, които са регламентирани в ГКП и в Търговския закон. Всички знаем, че дори и в производството по несъстоятелност – универсалното, разноските са след обезпечените кредитори, тоест след привилегированите кредитори.
Това, от друга страна, се налага и с оглед факта, че разноските не се - за разлика от Гражданския процесуален кодекс и Търговския закон - предварително авансират от взискателя. В принудителното изпълнение знаем, че взискателят са различните актоустановяващи органи тоест, да кажем, Националната агенция за приходите или Агенция “Митници”, които, за разлика от гражданския процес, не авансират принудителното изпълнение, тоест всички разноски, които са свързани с обезпечаване на вземането, с неговото охраняване, с изнасянето му на публична продан, с оценяването. Всичко това са разходи, които висят и чакат да бъдат удовлетворени, ако бъде осъществено принудителното изпълнение. В по-голямата си част тези разходи, за да не се стопира принудителното изпълнение, се авансира от Агенцията за държавни вземания.
Принудителното изпълнение е един дълъг процес. Той не започва и не приключва в рамките на два месеца. Понякога са нужни две-три години. Сами разбирате, че при липсата на основание и при липсата на достатъчно имущество в длъжника, което да гарантира погасяването на главницата, лихвите и чак тогава разноските, това значи да се блокира принудителното изпълнение и бюджетът на държава просто да бъде застрашен. Правят се разходи, които не е сигурно, а в по-голямата си част дори почти задължително остават неудовлетворени. А тук говорим за разходи, които са дължими на трети лица. Значи пазачите са трети субекти. Това не е държавен орган. Оценителите също са трети субекти. Значи те предоставят оценката на Агенцията за държавни вземания и чакат удовлетворяване на своето възнаграждение.
Тази разпоредба всъщност повтаря, ако мога така да се изразя, старата действаща разпоредба на ДПК до миналата година. Така беше до 2006 г. Това мога да кажа по отношение на § 16. Бележката ми е следната. Ние съзнаваме желанието да се удовлетворява главницата – това е най-важното за държавата на практика и затова изменението е само по отношение на етапа от събирането, именно, принудителното изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате ли отговор за отпадането на съгласието на Националния осигурителен институт за разсрочването?
РОСЕН ИВАНОВ: Ще се опитам да взема становище по този въпрос. При отсрочването и разсрочването винаги така са стояли проблемите относно това, да се потърси някакъв баланс между възможностите на длъжника и интересите на държавата да събере парите си. За съжаление, политиката на Националния осигурителен институт (НОИ)в областта на разсрочването и отсрочването е много рестрективна, а същевременно лицата, на които са начислени задължителни осигурителни вноски, независимо от това дали са платени или не, имат право да получат своите осигурителни плащания, тоест да получават съответните обезщетения от бюджета, като ако тези обезщетения няма откъде да бъде покрити от НОИ, много добре мисля, че всички знаете – те се покриват от републиканския бюджет.
Именно в тази връзка министърът на финансите като изпълнител на републиканския бюджет и Националната агенция за приходите като администратор на задълженията за задължителни осигурителни вноски, считат, че няма логика НОИ да дава съгласие за разсрочване на задължителни осигурителни вноски, след като бюджетът на НОИИ се гарантира от същия този републикански бюджет, който се администрира от министъра на финансите чрез Националната агенция за приходите.
Това, от една страна, затруднява оперативността в работата и от друга страна, води понякога може би до твърде рестрективна политика в областта на разсрочването и вкарването на предприятия в принуда да разпродават активите си, вместо да работят и да погасяват на части задължението си, да продължат да работят, а те да бъдат принудени да разпродават активите си и понякога се стига и до спиране на дейността им.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други въпроси и изказвания?
ИВО ХРИСТОВ (експерт): Тъй като ние не сме водеща комисия, очевидно е, че не можем да се изказваме и да разглеждаме законопроекта в детайли, но, както знаете, дяволът се крие в подробностите. Предложеният законопроект съдържа четири групи разпоредби.
Първата група разпоредби са тези, които са свързани с транспониране на съответните европейски директиви, които съставляват сърцевината на законопроекта.
Другите три групи въпроси решават проблеми на администрацията на агенцията, второ – разрешават проблеми, свързани с финансирането дейността на агенцията и трето, изменят някакви други закони, които нямат никаква връзка с директивата и респективно със съдържанието и философията на законопроекта като такъв. Затова ще започна отзад напред.
Каква е връзката между предложения законопроект, неговите цели – така, както са фиксирани в мотивите и предложените изменения в
§ 39 в Закона за събиране на държавните вземания?
В § 40 и в § 41 – обяснявам:
§ 39 от Преходните и заключителните разпоредби се занимава с изменения в Закона за събиране на държавните вземания, които касаят възнаграждението на служители в националната агенция и допълнителното материално стимулиране на служителите в агенцията. Това е точка 2 на
§ 39 от предложените разпоредби на стр. 24.
Същият е случаят и с промяната, която е предложена в § 40, точка 3. Не зная дали в цитираната директива има такива изисквания за повишаване материалното стимулиране на служителите в агенцията. Вероятно има, но аз не съм го открил.
Параграф 36 от Преходните и заключителните разпоредби предвижда изменение в член 62 от Закона за кредитните институции. В текста, където се предлага да се създаде нова алинея 11, се казва, че банките предоставят на изпълнителния агент, директора на Националната агенция за приходите, информация относно доходите от спестяванията при условията и по реда на дял 2, глава 16, раздел 6 от ДОПК.
Една идея по-надолу, в § 37, предлаганата нова алинея 8 казва следното: “Инвестиционният посредник – забележете! – предоставя на изпълнителния директор на националната агенция информация относно доходите от спестявания при условия и по реда на дял 2, глава 16, раздел 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”. Това е току що предложеният раздел от този законопроект.
Цитирам ви заглавието. В предлагания раздел 6 на законопроекта е казано: “процедура за обмен на информация за държавите-членки на Европейския съюз относно доходи от спестявания”, тоест този раздел урежда процедурата за предоставяне на информация относно доходи от спестявания, изплатени от местен агент платец на физическо лице, което е притежател на доходи и местно лице на друга държава членка.
Излиза, че режимът, по който информационният посредник ще предоставя на изпълнителния директор информация относно доходите от спестявания, се унифицира, все едно че се дава информация между граждани и институции на две страни-членки на Европейския съюз, от две различни страни на Европейския съюз. Просто искам да разбера каква е логиката за това предлагано изменение.
Продължаваме по-нататък. Сега минаваме в първата част на законопроекта. Първо, неясно остава в предложения § 10 изменението, което се предлага в член 121, да се създаде нова алинея 6 – действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в сроковете на алинея 1-5 от закона. Тук е професор Мингова, която ме е учила по Гражданско право и процес, да ми обясни какво означава точно това, че аз не го схванах.
Параграф 12. В член 141, ал. 3 се създава изречение второ: “Когато във връзка с подаденото искане по чл. 137, ал. 1 се извършва ревизия, в хода на което се установи, че са налице основания за прилагането на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, изискванията на член 135, ал. 2 се смятат за изпълнени към момента на подаване на искането. Само че в член 135, ал. 2 пише следното – забележете! – “Спогодбите за избягване от двойното данъчно облагане се прилагат като удостоверение на основанието за това.” Имаше една книга “Параграф 22”.
По същия ред продължаваме нататък – в § 15, член 161, ал. 1 думите “в размера до минималното” се заменят с “размер, не по-малък от минималното”. Това е доказателство за моето твърдение в началото на изказването, че законопроектът обслужва и ведомствени интереси на агенцията. Това, доколкото знам, го няма в европейската директива.
За разноските, главниците и лихвите вече бяха дадени някакви обяснения, но аз, доколкото разбирам нещо, разбрах, че е по-важно да се изплати възнаграждението на пазача, а не да се събере вземането.
Не на последно място, във връзка с разсрочването, в § 18, т. 3, ал. 7 се изменя така: “Не се разрешава разсрочване или отсрочване на задължение за осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и вноски за фонд “Гарантиране вземанията на работниците и служителите”, както и отсрочване задължения за осигурителни вноски към фондовете на Държавното обществено осигуряване, освен в случаите по чл. 186. Това са форс мажорни обстоятелства. Излиза, че към допълнителното пенсионно осигуряване към частните фондове не се разрешава разсрочване, а към националната агенция се разрешава разсрочване. Обяснете тази логика; ще бъда доволен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Продължаваме с дискусията или с отговори на въпроси – както предпочитате.
РОСЕН ИВАНОВ: Относно Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за банките. Точно глава 6, която беше цитирана, регламентира точно този ред. Във всяка една държава-членка на Европейския съюз всички платци на доходи от спестявания – а това са банките, хората, които управляват доверителни акции, пари и т.н. – всички видове частни или държавни лица, които управляват спестявания и изплащат лихви, са длъжни да подадат информация на това – на кои физически лица са изплатили такива лихви.
Тази информация се подава в Данъчна администрация на съответната държава и съответната данъчна администрация обменя с всички други данъчни администрации на другите държави-членки кои местни лица на други държави-членки са получили доходи от спестявания с произход от дадената държава-членка. Има две държави-членки, доколкото знам, на които е разрешено да не дават тази информация. Това са Австрия и Люксембург. За сметка на това те удържат някакъв данък, източника от голямата част от който след това те превеждат на другите държави-членки. България не е направила подобна дерогация. България е освободила доходите от спестявания на лица, местни на другите държави-членки, поради което се е задължила обаче да предостави информация за такива спестявания. Така че аз не виждам защо и мнението на Закона за банките и Закона за публичното предлагане на ценни книга е напълно резонно и е напълно в синхрон с европейската директива. Точно това е редът за обмена на информация. Информацията се събира от агенциите, които изплащат такива доходи в данъчната администрация на държавата-членка и оттам данъчните администрации ги обменят помежду си, като това най-често става по автоматичен начин.
Това се е правило – или някои държави са ни предоставяли информация по силата на други международни договори, те ни изпращат буквално списъци с лица – български местни лица, които са получавали доход в съответни други държави. Така че тези изменения са напълно резонни.
Що се отнася до изменението в Закона за събирането на държавните вземания и Закона за Националната агенция за приходите, да, действително те са свързани до някаква степен с финансирането на двете институции, но не е само това единственото нещо. В Закона за Националната агенция за приходите е по-специално. Не зная дали сте обърнали внимание, но рестрикцията за извършване на каквато и да е друга дейност, освен като служител на Националната агенция за приходите, е много строга в Закона за Националната агенция за приходите. В един момент се оказва, че нашите служители нямат право нито да бъдат членове на жилищно-строителни кооперации, което лично аз считам, че е абсурдно, нямат право да бъдат избирани в общински съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те в момента държавни служители ли са?
РОСЕН ИВАНОВ: Не, не са. Ще станат държавни служители от 1 януари 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те влизат в конфликт...
РОСЕН ИВАНОВ: Напротив, рестрикцията в момента е такава, че те в момента не могат да бъдат членове на ЖСК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е най-важното ограничение? Не могат да извършват паралелна стопанска дейност.
РОСЕН ИВАНОВ: Не, не могат. Това се опитвам да обясня, че е забранено всичко друго да извършват.
РЕПЛИКА: Това е нормално.
РОСЕН ИВАНОВ: Да, нормално е, разбира се, но някои неща би трябвало да могат да извършват, например, да бъдат членове на избирателни комисии, например, да бъдат членове на жилищно-строителни кооперации или общински съветници. Това е съвсем резонно.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Щом не е забранено, е позволено.
РОСЕН ИВАНОВ: В момента е забранено. Изменението цели да разреши това нещо, разбирате ли? Ако искате, да погледнем текста от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ясно е. Мисля, че на този въпрос не бива да му отделяме толкова голямо внимание.
РОСЕН ИВАНОВ: Другата сериозна промяна е възможността на изпълнителния директор да пренасочва работна сила при необходимост от една дирекция в друга. Това се налага особено когато дойдат крайните срокове за подаване на декларации. Понякога наистина е изключително наложително. В Кърждали, например – не зная дали цифрите са верни, но давам пример – там работят десет човека, които приемат декларации. Те приемат в периода от 1 до 15 април хиляда декларации. В София същите десет човека трябва да приемат 10-15-20 хиляди декларации.
Считаме, че е напълно нормално изпълнителният директор да може да премести административен персонал на друго място, за да може да се поеме подобно натоварване, което е много важно за работата на агенцията.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Трудов договор – по кодекса.
НАДЯ АНТОНОВА: Точно да се регламентира за коя дейност могат да бъдат?
РОСЕН ИВАНОВ: За функциите, които са възложени на агенцията.
НАДЯ АНТОНОВА: Това означава и данъчни ревизии.
РОСЕН ИВАНОВ: Включително и данъчни ревизии.
НАДЯ АНТОНОВА: Тук има специален текст в ДОПК за данъчни ревизии кога могат да се изземват, да се предоставят другиму.
РОСЕН ИВАНОВ: Те не се изземват от никого. Защо да се изземват?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Когато се налага.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз се извинявам, че прекъсвам колегата. Като обясняваха предлаганата алинея 7, направете паралел между новия текст на алинея 7, оная възможност по ДОПК, когато за изземване на правомощията по извършване на данъчна ревизия и възлагането на друг екип.
РОСЕН ИВАНОВ: Това си се запазва. Веднъж възложил на някакъв екип, не може да му бъде иззето, освен ако не са налице съответните условия.
НАДЯ АНТОНОВА: На някаква двусмислица не ви ли навежда? Някакво по-специално разграничение трябва да направите, ми се струва.
РОСЕН ИВАНОВ: Не съм сигурен. Аз мисля, че не се въвежда никаква двусмислица, защото примерно, да кажем, че са изпратели ревизори – десет човека – от Варна в София да работят три месеца. На тези десет човека, когато им се възложи ревизия, никой повече не може да им я вземе, освен ако не са налице основанията за отвод, самотвод, болести, отпуски и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Остана въпросът за различния режим за разсрочване на различните видове задължения за осигурителни вноски за задължителното и допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
РОСЕН ИВАНОВ: Това просто е въвеждане в синхрон с Кодекса за социално осигуряване. Отсрочването на задължителните осигурителни вноски никога не е било разрешено. Може да направите справка, ако искате, в Кодекса за социално осигуряване. Осигурителните вноски винаги са имали възможност само да се разсрочват, не и да се отсрочват. А вноските специално за допълнителното задължително пенсионно осигуряване никога не е имало намерение нито да се разсрочват, нито да се отсрочват.
Така че с това изменение се въвежда синхрон с дългогодишната практика, която съществува при правенето на Кодекса за социално осигуряване. Не сме правили нещо, което е различно с досегашната практика.
Що се отнася до Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите, в момента ми е трудно да взема отношение, но мисля, че това е по предложение на Националния осигурителен институт, ако не се лъжа или на самия фонд – че не следва да могат да се разсрочват тези вземания, тъй като от тези вноски се изплащат неизплатени заплати на работници на тези фирми, които са изпаднали в несъстоятелност.
Мисля, че поради тази причина се предлага да не могат да се разсрочват и отсрочват вноските от Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите. Както обясних, другите осигурителни плащания, които са за болнични, майчинство и т.н., те са гарантирани от държавния бюджет. Ако няма пари в бюджета на Националния осигурителен институт, просто Министерство на финансите по съответния ред се финансира това нещо и няма проблем.
Но когато става дума за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за гарантирани вземания на работниците и служителите, няма такава процедура. Ако там няма пари във фонда, просто работникът няма да си получи заплатата. Ако Националната агенция за приходите си е позволила да разсрочи вноските в пенсионно-осигурителното дружество и работникът през това време настъпи събитието пенсиониране, просто в неговата сметка няма да има пари той да започне да си получава пенсията. Поради тази причина не е възможно разсрочването на тези вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разбира Ви, макар че остава принципният въпрос – преди време се смяташе, че държавните вземания трябва да се ползват с по-голяма гаранция. Сега променяме принципа – вместо да създаваме равенство, че частните трябва да бъдат повече гарантирани, защото тях няма кой да ги плати. Разбирам логиката, защото наистина за другите може да остане потенциално държавата, но тя застава пак със средствата на някои други граждани, не с някакви отделени от тези средства. Така че тази дискусия, независимо дали тя следва разпоредбите от досегашния закон, или при изменението се променя, си остава от значение.
Други изказвания? Госпожо Касабова!
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съвсем накратко. Аз не мога да се съглася с обяснението, което представителят на агенцията даде тук за промяната на § 36 и 37 от Допълнителните разпоредби, където се внасят изменения в механизма на защита на Института на банковата тайна и на инвестиционната тайна. Нека не забравяме, че само преди месец и половина приехме изцяло новия Закон за кредитните институции, който беше изцяло хармонизиран и където по един много прецизен ред беше уредена банковата тайна и начинът, по който търговските банки предоставят информация на съответните органи. Така че много ми е странно да си представя, че целият огромен екип от специалисти, който работи по този закон и БНБ не са се сетили да вмъкнат в изцяло новия закон този изключително сериозен текст.
Да не говорим, че в момента се намираме между първо и второ четене на Закона за публичното предлагане на ценни книги, където Комисията за финансов надзор декларира, че последните хармонизационни изменения се правят именно в този законопроект. Там също не се предвижда подобен текст, предвиден в директивите, да не говорим, че инвестиционните посредници, съгласно предложения текст от вносителите, дават информация относно доходите от спестявания. Много интересно какви доходи и какви спестявания държат гражданите и въобще инвеститорите при един инвестиционен посредник. Там просто има договор за посредничество, вложение на определени средства и няма никакви спестявания.
Благодаря на колегата Христов, че заостри вниманието ни върху § 30, ал. 2, където се дава възможност за едно допълнително материално стимулиране на служителите в агенцията, на които е възложено да събират държавните вземания. Вероятно именно този текст кореспондира с третата точка от дневния ред – едни доста изменения на Търговския закон, които се предлагат.
Така че много ми се ще да разбера, господин Христов, имате ли при Вас член 85 и чл. 90 от Закона за събиране на държавните вземания, в който всъщност се вкарват корекции с този закон и дали няма логическа връзка между третата точка от дневния ред, изменения на Търговския закон, доста странни и именно този текст тук. Смея да твърдя, че голяма част от текстовете, които посочи г-н Христов, са насочени именно към стимулиране частните интереси на агенцията.
НАДЯ АНТОНОВА: Бих искала да обърна внимание на това, което колегата изложи пред нас, по-специално на § 40, предлагащ нова алинея 7 в Закона за Националната агенция за приходите. На пръв поглед, в тази нова алинея 7 става въпрос за командироване на служители, които да извършват по необходимост функциите на агенцията на друга териториална дирекция. Част от тези функции на Агенцията по приходите е извършване на данъчни ревизии.
Когато данъчната ревизия се извършва от друга териториална дирекция, е регламентирано в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Там е казано, че не могат да се изземват функциите по извършване на данъчна ревизия от една териториална дирекция и да се възлагат на друга териториална дирекция, освен в точно и изчерпателно изброени случаи, когато се направи отвод на проверяващия орган по приходите или когато същият е изпаднал в трайна невъзможност да изпълнява задълженията си. По памет не си спомням дали има друго основание, за да се изземе възможността да се прави данъчна ревизия не от компетентната териториална дирекция, а от друга.
Според мен съществува опасение, че предлаганата промяна този ред се променя, заобикаля с всичките произтичащи от това неблагоприятни последици произволно или някак си по неизвестни критерии да бъдат определяни териториални екипи, които да извършват данъчни ревизии.
Второто, което бих искала да кажа, е по отношение на § 1, с който се предлага изменение на член 8, ал. 1 от ДОПК. Това са компетентните териториални данъчни дирекции. Разбирам, че предложението, което правят за нова точка 8, цели да прецизира и да определи точно компетентната териториална данъчна дирекция (по инерция казвам старото наименование). Много е важно да се определи компетентният орган по приходите, който да извърши данъчната ревизия, защото ако този орган не е компетентен, ние си представяме как може да се срути цялото ревизионно производство поради липса на компетентност на органа.
Не възразявам да приемем новата точка 8 с оглед престижността, но пореже госпожа Касабова направи връзка с предстоящите изменения и допълнения по Търговския закон и там се постави един въпрос, който според мен трябва да намери разрешение точно в ДОПК – не да се забраняват вписванията на продажби по време на данъчни ревизии, а точно в чл. 8 на ДОПК да се запише, че компетентният орган по приходите е този, при когото е започнало ревизионното производство.
От тук нататък няма да имаме никакви опасения, че когато една дирекция си смени седалището и адреса на управление, ще възникне спор за компетентния орган, още повече че този орган по приходите, който е започнал данъчната ревизия, той има възможност да обезпечи доказателствата по доста сериозни способи и да обезпечи също така и вземанията, които са установени още в началото на ревизионното производство. Това са двете ми предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Антонова, аз се надявам, че като член на Комисията по бюджет и финанси, ако споделяте повечето от въпросите, които се повдигнаха в дискусията при нас, ще съдействате тяхното обсъждане да продължи във водещата комисия, защото някои от тези въпроси могат да бъдат по-лесно преодолени и доизяснени, докато други имат принципиален характер като разрешение и може би там е по-сложният отговор.
Засега може да приключим дискусията. Мисля, че всички, които имаха и въпроси, и становища, ги изразиха? Няма други желаещи за изказвания.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека по хармонизационни закони да не ни се предлагат такива текстове непрекъснато и това е призивът ми към вас: нека да ги изчистваме, ако щете, и в комисията, защото непрекъснато тук ни се обяснява, че това са последните хармонизационни текстове, а в същото време виждаме, че два пъти агенцията си увеличава бюджета с този закон. Никак не е хармонизационен този текст, нали така? Нищо хармонизационно няма в него.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Ние не крием, че най-малко има три типа предложения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз съм апелирал за това. Може би този апел трябва да бъде още по-категоричен във водещата комисия, тъй като ние по този законопроект ще изразим становище, но основната работа трябва да продължи в Комисията по бюджет и финанси. Мисля, че тук бяха засегнати доста въпроси и дискусията не беше формална. Но това е един генерален проблем, на който ние сме се натъкнали още преди няколко месеца.
По-скоро трябва да констатираме със съжаление, че от тези призиви досега не виждаме някакъв осезаем резултат. Можем да пристъпим към гласуване, нали?
Тези, които подкрепят законопроекта по принцип, моля да гласуват!
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не може да извадим хармонизационната част от другата, защото се оказва, че половината от текстовете не са хармонизационни и да отделим хармонизационни от институционални интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, това ще го включим в становището. Ние вече сме на фазата да се гласува законопроектът, така че тези, които го подкрепят по принцип, всички тези мотиви ще бъдат отразени. Моля да гласувате!
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С уговорката, че в хармонизационната част, че другите текстове ще бъдат изрядни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Единадесет гласа за. Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се законопроектът.
РЕПЛИКА: Може да направим предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията не може да направи предложение, което е само на фазата на първо четене и вече конкретната работа трябва да бъде в другата комисия.
Аз апелирам към колегите, които, независимо че не са членове на комисията, имат възможност да формулират и свои конкретни предложения във фазата между първо и второ четене, за да може да се изяснят и разрешат по-сполучливо някои от поставените въпроси.
Вие ще предадете настойчивото мнение от Комисията по правните въпроси да се престане с вкарването на разни ФАР-овски и всякакви други проекти под формата на законопроекти. Просто това е една настойчива молба.
ЯНИ ЯНЕВ: Имам процедурно предложение. Тъй като текстовете, които са извън хармонизационните предложения са много важни, моля да се направи така, че двете комисии да имат съвместно заседание на второ четене, тоест да ги гледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако искате, аз ще внеса такова предложение, въпреки че е необичайна практиката да има две водещи комисии между първо и второ четене, защото ние бихме могли на фазата на първо четене да имаме общо заседание. Иначе няма как да бъдем две водещи комисии. Другото е, че може да се конституираме като някакъв надзорен съвет на другата комисия по тази материя!
ЯНИ ЯНЕВ: Господин председател, аз мисля, че ако и предишния път беше взето решение двете комисии – по вътрешен ред и сигурност и по правната да заседават заедно по НПК, може би нямаше да изпаднем в състоянието, което се получи. Така че има важни законопроекти, за които това се налага. И това е в интерес на законодателния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би това, което смятам по повод на инициативата ви да предложа, е да се формира работна група в рамките на Бюджетната комисия, в която да се включат и хора от Комисията по правните въпроси, защото ако има работна група, тя може още веднъж сериозно да се върне към тези въпроси. Иначе в състава и на двете комисии едва ли ще се получи това.
Така че въпросът е достатъчно важен и мисля, че ще е добре да се формира работна група и там вече да участват и представители на нашата комисия.
РЕПЛИКА: Може би и по европейската интеграция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Европейската интеграция – просто ще отбележи кои са текстовете, които имат хармонизационно значение. Аз не отричам възможността чрез този закон да се решават и други проблеми. Въпросът обаче е, че точно там възникват най-големите спорове, не че има пречка. Нашето законодателство има и собствени проблеми и те трябва да се поставят. Тук не е въпросът, че ние имаме някаква ревност, че някой участва в такива проекти.
Проблемът е, че вместо България да се концентрира главно към усвояване на средства, които водят до реални икономически и социални резултати, ние като че ли чрез законодателния процес трябва да оправдаваме някакви други формати на дейност в чисто нормативен план. За това става дума. Често те не само не помагат, но ни вредят, защото някой по повод на тези проекти обещава нещо, внася го, а после то става задължение за България, че трябва да го осъществи и казват: “Вие не сте изпълнили някои европейски задължения.” А тези задължения имат финансови измерения. Но въпросът може би е над вашето ниво.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Тук може би става въпрос за недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: За какво недоразумение става дума? Става дума за една масова практика.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не, става дума за този проект, който аз споменах. Това е по тези проекти, които са в помощ на администрацията специално за модернизация на законодателството и пълната му хармонизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: На вас какво ви пречи да се модернизирате без закона?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние имаме задължение, което си следва за пълна хармонизация на нашето право към 1 януари в тази си част и тези директиви, които са изброени тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо не ги хармонизирахте, след като те са били действащи към момента на приемане на закона. За това ставаше въпрос. За това ставаше дума.
ЛЙДМИЛА ЕЛКОВА: Защото данъчното законодателство се хармонизира поетапно. ДДС беше изцяло хармонизиран като първа фаза, акцизите – преди това и всичко е в зависимост от неговата спешност. Така че просто това беше планът по нашата законодателна програма за Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Възраженията ни ще станат още по-големи. Става дума за един и същи закон, приеман в близкото минало. За какви програми тук се говори?
Това е наречено кодекс! Не разбирате ли колко нелепо звучи всичко това? Но все пак го предайте на хората, които биха могли да променят тази практика, защото парламентът няма да става заложник на всички тези неща. Ние и без това така сме най-удобни, за да бъдем обект на публична критика.
Приключихме по тази точка.
Преминаваме към следващата точка.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Рогачев, като заместник-министър сигурно Вие ще представите, и то накратко, законопроекта – като вносител?
КАЛИН РОГАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, нашето предложение за изменение на Закона за държавната собственост има преди всичко правна техническа стойност, тъй като с предложените три групи промени се правят някои уточнения и се прецизират съществуващи текстове, първото от които е изменението в чл. 8, с което се цели въвеждането в закона на принципа във Вещното право, а именно, че управлението и разпореждането на недвижимия имот се регламентира преди всичко от законодателството по местонахождението на имота.
Същевременно с това се дават уточнения в алинеи 2 и 3 за това кой е органът, който придобива, предоставя за управление и се разпорежда с имотите извън страната, а в ал. 3 се дава вече възможност управлението, тоест обикновеното управление на вече придобития имот кой е органът, който управлява, съответно и по какъв ред. Препраща се към правилник, където се установява редът за управлението на придобития имот. Такава глава вече в новия правилник, който беше приет от Министерски съвет, съществува. Така че по този начин считаме, че се завършва изцяло рамката за управление на недвижими имоти извън страната.
Второто предложение, което предлагаме, е изменение на чл. 18, а именно, за управлението на недвижими имоти при намаляване на капитала от търговските дружества, тъй като досега в закона беше предвиден само органът, който управлява държавната собственост при ликвидация. Считаме, че е необходимо такова уточняване да има и при намаление на капиталите на търговските дружества. Става въпрос за държавните дружества.
Последното ни предложение е в чл. 19. Това са, естествено, задълженията ни по Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Конвенцията за консулските отношения. То цели преди всичко промяна на реда при предоставяне на имоти, когато са за нуждите на дипломатическите представителства.
Молим да подкрепите така дадените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към дискусия по този кратък, но не толкова безпроблемен законопроект. Заповядайте! Има ли желаещи?
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз дойдох заради тази точка 2, която наистина ме изуми. Сега разбирам, че в областта на правото не всеки всичко може да знае, но тези, които предлагат това нещо, все пак някаква потребност да се консултират с хората, които разбират, не е ли имало? Или те са се водили от маркистко-ленинското разбиране за “Капитала” на Маркс? Това, което е написано по точка 2, е вопиюща неграмотност, колкото и да ми е неудобно да го кажа. То просто не подлежи на коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате предвид § 2 ли?
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, става въпрос за § 2, чл. 18, ал. 2 – това е второто предложение. Какъв аналогичен случай е ликвидация и намаляване на капитала? Няма абсолютно нищо общо! Какъв е този проблем кой ще стопанисва, кой ще управлява, какви имоти ще управлява, намаление на капитала! Тотално неразбиране на това що е капитал, що е имущество, какво значи това, чия собственост е и кой го управлява? Толкова неразбиране, че няма накъде повече.
Така че ако тук не се оттегли тази част от предложението, което всъщност е една трета от законопроекта, аз ще гласувам категорично против заради тази вопиюща неграмотност.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, вероятно този законопроект се внася заради § 2, чл. 18, ал. 2 и може би и чл. 19, за който съм сигурна, че може да имат някакви притеснения вносителите при осъществяване на дейността отдаване под наем на имущество частнодържавна собственост. Но за да бъдат по-убедителни, изглежда са разширили законопроекта с напълно несъстоятелни предложения в чл. 8. Даже две трети от мотивите са посветени на тази поправка, която е абсолютно ненужна. Ненужна, защото в действащия закон в чл. 8 се казва, че придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждане се извършва от Министерския съвет при условия и по ред, определени от Правилника за приложение на закона. Сега – да отпадне тази алинея и вместо нея да се създаде алинея със същото съдържание, като се започва с условията и реда. Вместо да са в края, условията и редът се определят с правилника.
По отношение на чл. 18, ал. 2, наистина искам да се присъединя към проф. Герджиков. Едва ли намаляването на капитала може да се отъждествява с ликвидация и едва ли това налага министърът, съответен принципал, да поеме управлението. Считам, че при неизясняване на ползата от едно такова действие, истинската цел на поправката не би следвало да се приема.
Чл. 19, ал. 6. Вярно е за дипломатически и консулски нужди. Обаче когато има конкуренция, да не е търг, защото тази дейност е ангажимент на държавата и Виенската конвенция въобще не предвижда преференциален ред. Тя казва “съдействие”. Затова ако не е търг, поне защитата на държавния интерес означава да има конкурс, когато се състезават различни дипломатически и консулски представителства. Така че и този текст, според мен, е неприемлив, поради което този законопроект няма да бъде подкрепен от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Рогачев, има ли някаква скрита цел зад § 2, защото той даже не решава някакъв проблем – в смисъл, с него или без него. Имаме едно търговско дружество. От него се изважда част от това имущество. То било собственост на държавата и си остава държавна собственост.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не зная всъщност това ли се има предвид, или нещо друго.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Както е разписано, ако прочетем в мотивите специално, защото от добавката към § 2 към законодателния текст не може да се разбере каква е идеята, но в мотивите много добре се разбира какво се има предвид. Има се предвид намалението на капитала на едно търговско дружество, в което той е регистриран. Под намаление на капитала всъщност се променя единствено цифрата на този записан капитал и това по никакъв начин не влияе на имуществото. Някой си го представя, че това е някакво изваждане на вещи отнякъде и отдаване някъде другаде, но всъщност имуществото продължава да принадлежи на търговското дружество и да се управлява от неговите органи за управление. Толкова! Кому е необходима тази добавка и кому е необходимо да се прави тази аналогия между ликвидационно производство и намаляване на капитала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: От мотивите се разбира друго и - тази мисъл, че става дума, примерно, за едва вещ, която е апортирана, някой я изважда и тя вече…
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, дори и да се намали капиталът, тази вещ продължава да принадлежи на дружеството, да е част от неговото имущество. Има вероятност тогава, когато сме в хипотезата на едно ефективно намаляване на капитала, когато част от имуществото, свободното от баланс имущество се разредели между съдружниците, но съдружникът в случая е държавата, така че той е този, който ще продължи да упражнява правата на собственика. Това е идеята, която е заложена в промяната и всъщност по-скоро е липса на идея с тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мотивите подсказват друго, като че ли друга цел.
ЧЕТИН КАЗАК: С молба за снизхождение от страна на проф. Герджиков, аз не съм добър специалист в Търговското право, но аз така разбирам от мотивите – че става въпрос за търговски дружества, държавна собственост, 100% държавна собственост. Държавата решава да намали капитала, като извади частта, апортните вноски, които са дадени и имотите, които са апортирани в капитала. След като се намали капиталът, изважда апортните вноски в лицето на някои имоти, които е апортирала на дружеството и след това целта е просто да се определи, че министърът има право вече да се разпорежда вече с тези имоти вместо дружеството. Не знам, Вие сте по-голям специалст.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Доцент. Касабова го обясни много ясно и аз няма какво да добавя повече от това, което тя каза. Съотношението капитал – имущество е материя на Търговското право. Затова е хубаво когато някой предлага нещо, то нека да се допита до тези, които разбират от тази материя. От един капитал не може да се извади нищо като вещи, като имоти. Нищо. Това не е каца със зеле да се вадят зелки. Просто не става. Министерският съвет има глупостта 1996-1997 г. да направи една серия разпореждания, които бяха от безумни по-безумни, в които се вадеше от капитала на ЕАД “Златни пясъци” еди какви си сгради да се предоставели на МОН или нещо такова. Това са абсурди, защото капиталът е една цифра, която отразява това, което е внесено към момента. Оттам нататък това е само една стойност.
Ако се намали капиталът, то просто става едно свободно имущество извън числото на капитала, който единствено пак принадлежи на самото дружество. Това не е държавна собственост; това е дружествена собственост, акционерна собственост, ако е акционерно дружество. Органите на дружеството са тези, които си го управляват както си намерят за добре. Няма значение, че това е държавата и в лицето на ресорен министър или който и да е. Той вече действа не като държава, а действа като орган на дружеството.
Така че това са елементарни неща от гледна точка на дружественото право. Всякакви други подобни съчинения просто не правят чест на Комисията по правни въпроси.
ЯНИ ЯНЕВ: Само един аргумент. Едно дружество, освен имуществото, включено в капитала, в същото време има друго имущество, което не е включено в капитала му. Какъв е проблемът? Никакъв. Практически няма проблем.
Само за допълнение към това, за което говори госпожа Масева по чл. 19. Колеги, освен по Виенската конвенция, по която българската държава е задължена да осигурява възможността за функционирането, освен това по всички двустранни спогодби на условията на реципрочност в българската държава, предоставя помещения – на други държави. Така че в този смисъл и на мен ми се струва, че на този текст тук малко като че ли не му е мястото да разрешаваме тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: И какво остава безспорно? Параграф 1, който почти нищо не казва.
КАЛИН РОГАЧЕВ: Съжалявам, че тук трябва да говоря за това предложение, което е изцяло от Министерство на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали има съгласувателна процедура между министерствата преди да се внесе в Министерския съвет?
КАЛИН РОГАЧЕВ: Така е, вярно е. Явно е минало. Аз не знам как обаче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вносителите, считате ли, че може да декларирате, че не поддържате § 2, ако това влияе на формирането на становище в комисията?
КАЛИН РОГАЧЕВ: Вносителят е Министерският съвет. Правилно казва господин Герджиков, само мога да се разграничавам, но да го оттегля?
РЕПЛИКА: Да го преработят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво значи “да го преработят”? Господин Христов иска само а даде разяснение за една практика, която вероятно е довела до това смесване и която сега, преодолявайки я, се опитват да решават създадени от нея проблеми.
ИВО ХРИСТОВ (експерт):Това е типична илюстрация на това, което каза проф. Герджиков. Когато една грешна практика се утвърди, освен да я оглавиш, друго не можеш да направиш.
Проблемът е в това, че капитал и имущество са дълбоко неясни понятия за хората, които бяха правили някои закони, като, да кажем, Закона за преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества и които слагат знак на равенство между капитал и имущество на дружеството. Бяхме я докарали до такива смешни положения и мисля, че господин Янев ще ме подкрепи – “БМФ” си бяха регистрирали всичките кораби като основен капитал. Като продадат един кораб в Сингапур, тичат във Варненския градски съд да си намаляват капитала и респективно да го увеличават.
Това безумие съответно вече се възпроизвежда в параграф 2. Те всъщност си прехвърлят собствеността, да кажем, в случая някаква недвижима вещ, която е част от, да го наречем, регистрирания капитал на едноличното търговско дружество със 100 % държавно участие. Апропо,
г-н Казак, собствеността на търговското дружество като субект на частното право и на държавата са две съвършено различни неща.
Преобразуването на такова имущество в търговско дружество е първа стъпка към неговата приватизация. То се откъсва, така да се каже, от корпуса на единната държавна собственост и оттам са възникнали тези неща с § 2.
ЧЕТИН КАЗАК: Просто си мислех, че има разлика между имущество на дружеството и имущество, дадено като апортна вноска и допринасящо за капитала на дружеството по този начин.
ЯНИ ЯНЕВ: За имущество на държавно дружество не се съставя акт за държавна собственост. Обратно, ако е имало, то се отнема. То е имущество на дружеството вече, не на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: По този въпрос сме водеща комисия, няма какво да препоръчваме на други, освен да пристъпваме към решение. В края на краищата, от нас зависи какво ще остане в законопроекта вече, а не от вносителя. Аз разбирам деликатното положение, в което е г-н Рогачев, защото той не може да направи категорично заявление от името на правителството без такъв мандат, но пък ние сме свободни да преценим какво от това, което ни предлага правителството, може да остане в законопроекта.
ЧЕТИН КАЗАК: Мисля, че противно на това, което каза г-жа Масева, по-скоро законът е внесен заради § 1, а не заради другите два. Мисля, че се решава точно един проблем с нашите дипломатически представителства в чужбина, по-скоро и възможността те да се управляват по-гъвкаво. Това е целта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да ви предложим една необичайна процедура – да го гласуваме параграф по параграф и ако има мнозинство на приетите параграфи, да го приемем по принцип.
Ако искате, можем да поканим и някой представител на ръководството на Министерство на външните работи, което разбирам, че е инициатор и може би смята, че решава някои въпроси с този законопроект. Ако те настояват и имат такива аргументи… Но да го отложим тогава. Нали не възразявате? Може би на Вас ще ангажираме още веднъж времето, като изрично ще изпратим покана на ръководството на Министерство на външните работи, защото те са инспираторите на този законопроект, да дойдат тук и да заявят дали наистина има нещо, на което трябва да се обърне допълнително внимание. Добре.
Имате ли възражения към това, да отложим законопроекта?
Които са съгласни да го отложим за още едно разяснение от представители на правителството, да гласуват!
Шест гласа за отлагане. Против? Седем гласа против, осем. Значи сега ще се произнасяме по законопроекта. Тези, които подкрепят по принцип, искате ли да го гласуваме параграф по параграф?
Които подкрепят по принцип законопроекта, моля да гласуват! Три гласа за. Против? Осем гласа против. Въздържали се? Четири гласа въздържали се.
С 3 гласа за, 8 гласа против и 4 въздържали се законопроектът се отхвърля.

ПО ТОЧКА ТРЕТА:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Тук има двама от вносителите – г-н Костадинов и г-н Витанов. Който желае от тях или в някаква комбинация могат да представят основните идеи на законопроекта. Имам едно становище на Националната агенция за приходите и съвсем кратко ще го представя след вносителите. Така че те са дали становище.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, с няколко думи искам да споделя мотивите, с които тримата народни представители внесохме този закон за изменение и допълнение (ЗИД).
Основно тези мотиви бяха продиктувани след среща със служители от Националната агенция по приходите, на която среща се споделиха много примери, които граничеха предимно с невъзможността да бъдат събрани задължения от фирми. Направихме едно кратко извлечение, примерно, от Търновския регион и от извадковия материал до настоящия момент до 30.06, примерно, се дължат около 15 млн. несъбрани приходи поради следните действия от страна на управляващите или, примерно, собствениците на тези фирми.
Какво се е правело в този момент? Обичайно по Търговския закон фирмите са еднолични търговци или ООД. В последствие са се превърнали в ЕООД и впоследствие вече или се закриват, тоест продават на лица, които нямат възможността да изплатят тези задължения.
Друга крайна мярка се използва и с подмяната на седалището на фирмите. Дори има посочени примери в тази справка, че в един и същи ден, когато е възложена заповед за ревизия на дадена фирма, в същия ден с решение на Търновския съд фирмата е и закрита.
Със споделените примери и аз лично споделям, че много привилегии (така бих употребил думата) се дадоха на служителите от Националната агенция по приходите, но това, което ние предлагаме – продажбата или примерно смяната на седалището на фирмите да става след издадено или представено в съда удостоверение за платени задължения или недължащи задължения към този момент към Националната агенция за приходите.
Госпожа Касабова, аз лично споделям Вашето мнение – това, което Вие изразихте по точка 1 и притесненията Ви. Лично аз в своята практическа дейност съм срещал доста такива стремежи от страна на служителите от Агенцията по приходите да използват една или друга възможност. Дори не споделям това тяхно стремление да получават допълнителни приходи под формата на награди за извършени задължителни задължения от тяхна страна, но определено считам, че ако се направят тези промени с цел издаване на удостоверения от тяхна страна, не би им дало някакво преимущество или допълнителни привилегии, защото респективно по създадената вече информационна система, за която се надявам, че в бъдеще време все повече и повече ще се усъвършенства, ще се понася и съответните отговорности този, който е издал това удостоверение. Това е накратко. Ако колегата Витанов има да сподели нещо?
СТОЯН ВИТАНОВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми г-да народни представители, аз бих искал да систематизирам, ако може, случаите, в които би се изисквало такова удостоверение. Това е при вписване и промяна на седалището, адреса на управление на фирмата, при прехвърляне на предприятие, при регистрация, при предотвратяване права на търговец, при заличаване от регистри, при учредяване на търговско дружество, при встъпване в търговско дружество, при прехвърляне на дялове.
Искам още нещо да допълня и да направя такава аналогия, която мисля, че е удачна. Когато аз отивам да тегля кредит, искат от девет планини информация, че аз нямам задължения към държавата, нямам публични задължения. Тогава при такова удостоверение ми се отпуска кредит.
Второ, когато аз отивам и се явявам на конкурс, търг за държавна поръчка, по Закона за обществените поръчки, аз също така трябва да представя такова удостоверение, а когато става въпрос за хиляди, за милиони, както и г-н Костадинов се изрази, не виждам логика ние да не поставим такива изисквания и ограничения, защото после отиваме в съд, търсим несъществуващи адреси, търсим четвъртокласници. Даже аз бих допълнил примера, за съжаление, пак от Великотърновския съд, в който фирма с данъчно задължение 867 хил. лева е продадена на лице на възраст 19 години с образование ІV клас. И нека да вземем тези данъци от това лице.
Вярно е, коментирали сме солидарната отговорност и в Закона за ДДС. Отделен е въпросът за мнението. Но така или иначе, аз мисля, че едни от най-големите данъчни измами и практики са точно по ДДС схемите.
Завършвам с това, че тук стана въпрос за данъчни задължения публични вземания, които са над 5 хил. лева, както е по чл. 182, ал. 3, т. 2 от закона.
Философията на законопроекта е да се ограничи максимално възможността да бъде ощетявана държавата по тези схеми на продажби и – изброих ги – мисля, че бяха седем или осем действия по Търговския закон, които биха водили до това обезщетяване.
Последно изречение, което исках предварително исках да споделя. Някой ще каже, че трябва да се прави данъчна ревизия. Говорим за ревизията и – нека така условно да я наречем, проверка, инспекция, която е от последната. Тоест ако такава е направена, съвсем условно, юни месец 2006 г. и фирмата се прехвърля януари 2007 г., до 2006 г. отговаря лицето, което е притежател на фирмата. Оттам нататък солидарността е пак солидарна.
Благодаря Ви, завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря за представянето. Преди да изразите становище, да поставите въпроси, съвсем накратко ще ви запозная със становището на Националната агенция за приходите. Буквално днес го получих от г-жа Мургина, изпълнителен директор. Те се произнасят по отделните предложения, но може да се приеме, че в по-голямата част споделят тези предложения, като в същото време правят и някои предложения за усъвършенстване, като например следното.
Следва да се обсъди възможността дали изразът “непогасени публични задължения”, който се употребява в законопроекта, да не се замени с “непогасени установени публични задължения” или “непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения”. Тези редакции търсят някакъв баланс в интересите, като се придържат към идеята, която е споделена. Така че това становище изобщо може да се приеме като подкрепящо.
Ако се интересувате, конкретно, мога да ви го предоставя без бележките по другите текстове, повечето от които се споделят. По някои от тях има и възражения или уточнения. Но като цяло становището е в посоката на това, което и вносителите изтъкнаха.
Госпожо Манолова, заповядайте!
МАЯ МАНОЛОВА: Искам само да припомня на колегите, които не са обърнали внимание, че имаше опит подобни предложения да бъдат приети по време на последното изменение на Търговския закон и тогава бяха отхвърлени от Правната комисия.
Така че тук отново се прави опит едно нещо, което е било така категорично отхвърлено, след време отново да се опитва да бъде пробутвано под друга форма. Само за справка, искам да кажа, че последното изменение на Търговския закон влиза в сила от 1 октомври, тоест още последното изменение не е влязло в сила и ние вече започваме следващо изменение. Това е по процедурата.
Що се касае до проблема със съществуващата несъбираемост на данъчни и други публични задължения, безспорно, това е проблем, но аз лично считам, че не е оправдано да се търси решение на този сериозен проблем чрез промени в Търговския закон. Според мен това са правоотношения – търговските и публичноправните – от различен порядък. За всяко едно от тези правоотношения държавата разполага със специфични способи за защита.
Не трябва да се смесва едното с другото, още повече че – аз не бих се произнесла категорично, но редица от текстовете даже са противоконституционни, тъй като се стига до едно ограничаване на субективни права на гражданите заради съществуващи задължения от друг порядък, което просто няма как да бъде споделено. Като разгледах по-подробно законопроекта, аз даже направих някакъв опит кое е за и кое е против, за да се види дали да бъде евентуално подкрепен на първо четене. Аз лично, честно казано, не виждам какво от тук предложеното може да се подкрепи.
Искам да ви напомня, че по проблема с осуетяване заплащането на данъчните задължения работихме в последните изменения на Наказателния кодекс. Там приехме текстове, съгласно които за осуетяване плащането на данъчни задължения чрез прехвърляне на предприятие или дялове от дружества съответните лица носят наказателна отговорност, като санкциите бяха доста сериозни. Така че това е още един начин за защита на правата на държавата.
Освен това и в самия ДОПК има ред възможности, които ако бъдат използвани, като, например, обезпечаване на събирането на данъчни задължения, предварителното изпълнение и прочее, ако бъдат реализирани, на мен ми се струва, че държавата ще повиши, и по-специално, Националната агенция за приходите ще повиши събираемостта на данъчни задължения.
Сега има доста абсурди. Не може това, че е започнало ревизионно производство, да бъдат пречка за промени в обстоятелствата на даден търговец, не може обстоятелството, че има установени или както ще го формулираме в крайна сметка, публични задължения да бъдат пречка за прехвърляне на предприятия или още повече, на дружествени дялове, тъй като тук (да не изземам компетенциите на колегите специалисти по търговско право) е ясно, че задълженията на дружеството, тоест личните задължения на собствениците на дял в едно дружество по никакъв начин не ангажират дружеството, а обратно.
Аз лично не бих подкрепила предложения законопроект с риска колегите, които може би са имали добри намерения, да спомогнат за повишаване на събираемостта на публичните задължения, защото ми се струва, че тези текстове не биха спомогнали за това, а биха ограничили правата на търговците и изобщо субективните права на българските граждани.
Също така не считам, че е рационално разделянето на вземанията на публични и частни, в случая, в който се прави едно предложение за промяна в ДОПК, тук в рамките на несъстоятелността терминът е “обезпечени” и “необезпечени” вземания. Дали са публични или частни, на мен ми се струва, че това няма значение за събирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря. Господин Витанов искаше да представи някакво възражение или допълнителен аргумент.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, г-н председателю. Аз категорично не съм съгласен с това, което г-жа Манолова използва като термин. Госпожо Манолова, може би има някои юридически несъвършенства в това предложение, но чак противоконституционни!
Отново искам да се върна на два примера, които дадох. Когато аз отивам да тегля кредит, от банката ми искат удостоверение, че аз нямам задължения към държавата. Тогава те ми дават кредита. Когато аз отивам да се явявам на конкурс за обществена поръчка, тогава също ми искат такова удостоверение от данъчната служба, че аз нямам публични задължения, задължения към държавата.
ЕЛИАНА МАСЕВА: За да си продадете имота – пак Ви искат.
СТОЯН ВИТАНОВ: Да. Искам да завърша с думите на г-н Гущеров, че да направим така превантивно, че да спре тази държава да се граби. Не искам да ви занимавам с конкретни тези и хватки, които се използват, за да спрат те - ако погледнете текстовете - да не се извършват тези неща без това удостоверение от НАП, което се извършва точно за не повече от една седмица, и то без да познаваш човек на НАП.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Тук става дума за ЕТ – т.нар. в практиката еднолични търговци и ЕООД. Не става дума за акционерни дружества и т.н. с прехвърлянето на дяловете.
НАДКА БАЛЕВА: Само една реплика към него. В текста пише въобще за участници в търговски дружества. Не се разделят.
За разлика от колежката Манолова, аз считам, че има резон в предложените промени. Тук говорим за нещо, което не е тайна за никого от нас – за многото фирми фантоми и фиктивни прехвърляния точно за да се избегнат установяването и събирането на вземанията.
Не мога да приема, че, виждате ли, те като установят това вземане, ще му търсим отговорност по Наказателния кодекс. Там основен елемент е субективната страна и трябва да му докажеш, че е прехвърлил точно за да осуети плащане на данъчни задължения, което - който са занимава с наказателно право, знае колко е “лесно” – в кавички, това доказване.
Аз лично ще подкрепя законопроекта, но има някои текстове, които ме притесняват. Параграф 5 – заличаване от регистъра на вписването на едноличния търговец, съгласно чл. 60а, т. 2. В действащия текст е казано за подписване на молба на наследници. Изведнъж тук се предлага да се добави изразът “или по искане на длъжностно лице, което представя документа, удостоверяващ смъртта”.
Кое ще бъде това “длъжностно лице”? Законът дава право на наследниците да вземат становище дали ще приемат фирмата като част от наследствената маса или не. Тук някое си длъжностно лице, което въобще пък не е конкретизирано.
Смущаващо за мен поне е и направеното предложение за чл. 65, ал. 1. Става въпрос кои лица могат да бъдат участници в търговски дружества. Освен исканите от дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица, в ал. 2 да се добави “нямат непогасени публични задължения в размерите на чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК”. На чия територия да са тези възникнали задължения?
Би могло да се изчистят тези недоразумения и да се прецизират текстовете, в смисъл на установени вече публични вземания. Аз лично считам, че има резон, за да може да се избегне това създаване на фирми фантоми и това фиктивно прехвърляне с цел избягване плащането на задълженията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви. Срещу отделни предложения на законопроекта мисля, че могат да се направят основателни възражения и критики, но мисля, че той е продиктуван от една реална ситуация, която мисля, че никой няма да отрече. Това, че чрез промяна на седалища и адреси, чрез учредяване на нови дружества, в които се прехвърля имуществото от дружества, които имат задължения, всъщност се ощетява държавата. Това вече не е изключение в българската икономическа действителност, а е масово разпространена практика. Мисля, че това е реалният проблем и когато ние обсъждаме даден проблем, според мен трябва да видим с какви законови и годни според закона средства трябва да решим един икономически и социален проблем, а не да търсим винаги повод да отклоним идеята. Правото на сдружаване, включително и на учредяването на търговски дружества, не е създадено за да ограбва някой другиго или държавата. Мисля, че никой няма да твърди, че когато се ограничат възможностите за ограбване, това е ограничаване на свободата на сдружаване.
Това е, според мен, здравата идея. Пак казвам, има редица текстове, някои от които бяха посочени тук, които няма защо да бъдат вплитани в тази идея, които са по-малозначителни и второ, нямат общо с решаването на този проблем. Но мисля, че е един от дефектите на нашето законодателство, че ние правим едни чисти институти, да ги нарека така, казваме, че тези институти са се утвърдили, те са класически, има ги някъде, обаче не си даваме сметка, че нашата икономическа действителност в много отношения не е такава класическа. Тоест, с придържането към основните модели трябва да търсим решение на вече възникнали множество проблеми.
Ако признаваме този проблем, мисля, че тук има достатъчно подготвени хора, които да го сведат именно до най-острия проблем и да се намери защитимото законово средство. Мисля, че това е, което трябва да се подкрепи в предложението на колегите, независимо от всички други основателни възражения, които могат да бъдат отправени към законопроекта.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ясна е идеята на законопроекта. В основата си вероятно тя е благородна, аз съм съгласна с това да се обезпечи държавата като кредитор. Съгласна съм, както каза и госпожа Манолова, че е разумно да се търсят някакви средства да се осуетят опитите на недобросъвестните търговци да използват различни правни средства, като смяна на седалище, прехвърляне на търговско предприятие, с което да се цели осуетяване събирането на държавните вземания. Всичко това е благородно, но нито му е тук мястото, нито това е начинът чрез изменение на Търговския закон подобна цел да бъде постигната. Тя просто не би могла да бъде постигната, защото на практика с текстовете, които се предлагат, в условията на една пазарна икономика, в условията на една българска нова конституция, която гарантира равнопоставено третиране на стопанските субекти, е недопустимо държавата да се поставя в статута на един привилегирован кредитор – нещо, което ни връща 15 години назад във времето. Просто това е недопустимо.
Извън това, което казахте, идеята е добра. Нека да поработим по текстовете, за да ги направим приложими, за да защитим държавата. Аз не виждам тук текст, който може да бъде работещ и който може да бъде променен. Просто текстовете са напълнени с огромни недомислия, естествено, подчинени на идеята да се обезпечи държавата като кредитор. Да не влизам в дълбочина, но в някои от тях се крие и правна неграмотност, ако вземем параграф 11, параграф 14. Кому е нужно когато едно лице е съдружник в ООД или акционер в акционерно дружество, да декларира, че няма формулирани задължения, най-общо казано, непогасени публични задължения към държавата, когато имаме едно ограничено отговорно дружество в лицето на капиталово дружество, в лицето на ООД, в лицето на акционерно дружество, което отговаря с имуществото си, а не с вноските на съдружниците или на акционерите в него.
Същото се отнася и за параграф 13, чл. 129, ал. 3 – забраната да се прехвърля дружествен дял – също една правна безсмислица. Напротив, трябва да се стимулира прехвърлянето на този дял, за да може държавата чрез рогационния иск по чл. 134 да събере вземанията. Така че според мен това са текстове, които не могат да бъдат преработени. С тези текстове не може да се постигне иначе благородната идея, която имат вносителите.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Исках само да добавя към вносителите това, че точно това беше идеята за създаването на Търговския регистър и проработването на електронното управление, че фактически тази информация при промяна на седалището на адреса веднага ще стане достъпна до органите, които трябва да си свършат работата. Ние не трябва да адвокатстваме на държавните органи в случая на органите по вземанията публичните органи да си съберат вземанията. Те трябва да бъдат точно толкова активни, колкото е активен, примерно, един частен субект, който има същото вземане, защото недобросъвестните лица, уважаеми колеги, те са недобросъвестни както към държавата, така и към всички други субекти, с които имат търговски взаимоотношения.
Когато ние казваме, че под привилегировано събираме само държавните вземания, ние казваме на всички останали хора, че не се грижим за тях и нарушаваме наистина конституционен принцип на равнопоставеност. Затова всички мерки, които взехме, включително след многото спорове за прохождането на Търговския регистър беше в този смисъл – електронното управление, Търговският регистър, всички публични субекти да бъдат свързани в една мрежа, така че тази информация да бъде достъпна веднага и съответният субект, който е натоварен, държавен субект със задължението да събира вземанията, да може да реагира мигновено, а още по-добре и предварително, така че да е наложил нужните обезпечения, запори и тези злоумишлени действия не се вършат.
Нека да си дадем сметка, че всичкото това, което вие сега предлагате и което аз емоционално одобрявам, защото то е направено с добра цел, фактически вече се слага край на тези действия. Видя се техният край. Всъщност г-н Гущеров предлага нещо, което вече почти не се случва в държавата, защото държавните органи се научиха да работят, защото тези неща стават все по-малко и защото се създадоха достатъчно механизми, по силата на които всички държавни вземания да бъдат събрани.
Иначе ние просто казваме, че един търговец като вас, добросъвестен и държавата не са равнопоставени. Тоест държавата ще си прибере парите, а вие ако имате от същия човек да си приберете парите, както казваше един футболист, ще духате супата.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, аз, споделяйки много голяма част от мотивите, изказвани досега, мисля, че съм по-склонен да подкрепя този закон от гледна точка на това, че ние трябва веднъж завинаги, бидейки народни представители, да си определим дали чрез законите, които приемаме, защитаваме както правата на гражданите, така и обществения интерес, тъй като мисля, че всеки закон трябва да намери този точен баланс между тези два императива – защитата на правата на гражданите и защитата на обществения интерес. Мисля, че този баланс се постига именно чрез съобразяването на нашето законодателство с Конституцията.
Мисля, че основният спорен момент тук е дали някои от тези разпоредби не биха могли да бъдат обявени за противоконституционни от гледна точка на конституционното право за стопанска дейност на гражданите, правото им да извършват стопанска дейност, да се сдружават за извършване на стопанска дейност.
От тази гледна точка някои от разпоредбите наистина будят съмнение, но като цяло има някои разпоредби, които мисля, че наистина биха могли да бъдат подкрепени, тъй като те не ограничават това право и мисля, че напротив, това са разпоредби, които наистина защитават обществения интерес, защитават правото, както казва г-н Янаки Стоилов, не може ние, приемайки законите, да действаме абстрактно от действителността, в която се намираме.
Напротив, чрез законите ние трябва да се стремим така да уреждаме обществените отношения, че те в максимална степен да бъдат справедливи и да защитават и правата на гражданите, и на обществения интерес, който обществен интерес всъщност отново е в полза на гражданите.
Не мога да се съглася с някои тези, че едва ли не не трябва да се пипат тези закони, може например само по силата на обезпечение или пък с Наказателния кодекс да се защити тогава, когато практиката е показала, че това е невъзможно, когато става въпрос в много случаи за еднолични търговци, ЕООД-та, т.нар. вериги, ДДС вериги от фирми, които нямат никакво имущество, върху което да бъде наложено обезпечение. Как тогава държавата да защити собствения си интерес, когато това прехвърляне става много бързо.
Една фирма се закрива, създава се, регистрира се ново ЕООД, закрива се, прехвърля се. Няма имущество. Тази фирма има само фалшиви фактури за внос и износ, от които се тегли ДДС. Какво обезпечение да се наложи там?
От тази гледна точка мисля, че ние все пак трябва да подкрепим този закон и между първо и второ четене – онези разпоредби, които явно са неподходящи, например, свързаните най-вече с командитните дружества, с акционерните дружества. Мисля, че там проблемите не са толкова големи, но едноличните търговци, ЕООД-тата и т.н., мисля, че там бихме могли да приложим подобни мерки.
Благодаря.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: С интерес изслушах казаното. Искам да се присъединя към това, което чух от Мая Манолова, доц. Касабова и госпожа Николова. Разбирам добрите намерения на вносителите. Всички ние, аз също смятам, че държавата трябва да функционира възможно по най-добрия начин и да не бъде един кредитор, който да не може да си събира вземанията, но с какво са по-лоши кредиторите в частното право. Например, няма да скрия притесненията на нашия колега Борислав Великов, за който не е тайна, че има частна фирма и който има да взима стотици хиляди и няма как да ги събере. Защо той, например, да среща тези трудности, всички ние, които имаме да взимаме, да не можем да вземем, а държавата в едно привилегировано положение, тя да може, при положение, че там има и други механизми, за които ние знаем, включително чрез въвеждане като престъпен състав, както стана в Наказателния кодекс и т.н.
Така че една такава икономика ще ни върне доста години назад и аз от тази гледна точка трудно мога да се съглася да се дадат такива привилегии на държавата, защото то влиза в противоречие с основен конституционен принцип за равнопоставеност на участниците в оборота. Аз съм притеснен именно от тази гледна точка.
Това, което изтъкна и доц. Касабова и аз абсолютно го споделям, показва неразбиране на някои основни положения, свързани с дружественото и търговското право, но то, да кажем, не е толкова фатално. Въпросът е концептуално какво е. Концептуално аз имам силни смущения и без да съм против, ще гласувам “въздържал се” един такъв закон. Трудно мога да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други изказвания има ли? Пристъпваме към приемане на решение.
Тези от членовете на комисията, които подкрепят по принцип законопроекта, моля да гласуват! Трима за. Против? Четирима против. Въздържали се? Пет въздържали се.
С 3 гласа за, 5 против (с гласа на госпожа Николова) и 5 въздържали се, законопроектът не се подкрепя.
С това дневният ред е изчерпан. Следващата седмица ще бъдете уведомени за въпросите, които ще разглеждаме.
Благодаря ви.

Заседанието завърши в 16.40 часа.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: