---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 45

Днес, 05.10.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър, Щиляна Богдeва, Петя Радомирова и Росица Димитрова, от Агенцията за българите в чужбина – Стефан Николов, главен секретар, от Националната асоциация на медиаторите – Йосиф Герон, председател, от Държавната агенция за младежта и спорта – Михаил Балабанов, заместник-председател, Елена Чернева, председател на Консултативния съвет към председателя на ДАМС, Захари Захариев, член на Консултативния съвет, от Министерството на вътрешните работи – Нина Чимова, главен юрисконсулт, Ахинора Алексиева, главен юрисконсулт, от Министерството на дъргжавната политика при бедствия и аварии – Борис Михайлов, парламентарен секретар и народните представители Станчо Тодоров и Бойко Ватев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието с ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за българското гражданство, № 554-01-91/08.122005 г., внесен от Станчо Тодоров и Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01-10/26.01.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители и № 602-01-56/12.07.2006 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 602-01-7/02.02.2006 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 602-01-82/12.09.2006 г., внесен от Министерския съвет.
Колеги, пристъпваме към изпълнение на обявения дневен ред.
Първа точка – Обсъждане на първо четене на няколко законопроекта за допълнение на Закона за българското гражданство в поредността, в която те са внесени: от Станчо Антонов, другият за изменение и допълнение, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители и от Министерския съвет, който е най-кратък.
Давам възможност на вносителите да представят основните идеи на законопроектите, които са внесени.
Заповядайте, г-н Тодоров.
Станчо Тодоров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Ще се опитам съвсем накратко да изложа това, което съм предложил за допълнение на Закона за българското гражданство.
Аз предлагам в § 1 чл. 8 да се допълни с още четири алинеи – 2, 3, 4 и 5, а именно:
(2) Български граждани по произход, съгласно чл. 25 от Конституцията на Република България и ал. 1 от този закон, е и всяко лице от български произход, придобило българско гражданство по Закона за бързо уреждане на неотложни въпроси в освободените земи и Наредбата за поданство в освободените през 1941 година земи, както и неговите низходящи, които имат един или двама родители, респективно възходящи български граждани.
(3) Българското гражданство на лице по ал. 2 не се прекъсва след придобиването му през 1942 година или по-късно, независимо дали лицето е придобило и друго гражданство.
(4) Български гражданин по ал. 2 е такъв по рождение и съгласно чл. 25 от Конституцията..
Янаки Стоилов:
Г-н Тодоров, всички народни представители разполагат с вашия проект.
Станчо Тодоров:
Преминавам към мотивите.
Всяко лице от български произход, което е придобило българско гражданство по силата на Наредбата за поданството в освободените през 1941 година земи, приета през 1942 година на основание на чл. 1 от Закона за бързо уреждане на въпроси в освободените земи, както и неговите низходящи са запазили досега българското си гражданство.
Това следва от изричния текст на чл. 25 от Конституцията на Република България, съгласно който “български гражданин е всеки, на който поне единият родител е български гражданин”.
Този текст не е ограничен по време и се прилага за всички лица от български произход, получили българско гражданство, респективно гражданство по Наредбата за българското гражданство в освободените през 1941 година земи, приета през 1942 година, както и на техните низходящи.
Няма никакви законодателни актове, които да отменят българското поданство на придобилите българско гражданство лица и техните наследници по Наредбата за българско поданство в освободените през 1941 година земи, приета през 1942 година. Освен това Законът за българското поданство от 1940 година и законите за българското гражданство от 1948, 1968 и 1998 година също предвиждат придобиването на българско гражданство, ако един или двамата от техните родители са български граждани и българи по произход. Всичко това подсказва, че българското законодателство и действащата Конституция не отменят българското гражданство на лицата от новоосвободените земи, които са го придобили през 1942 година, респективно на техните низходящи. Ето защо те са български граждани от 1942 година до днес.
Независимо от промяната на законодателството в България след девети септември 1944 година, то не предвижда и не може да предвиди загубването на българското гражданство за посочените лица от български произход с обратна дата, така както то не може да заличава и други техни лични, граждански, семейни, наследствени и други правни отношения. То не се влияе и от факта, че тези български граждани са придобили друго гражданство по силата на исторически, териториални и други промени, защото всяка държава, включително и България, има суверенното право да признава двойно и дори множествено гражданство, респективно да урежда суверенно правните въпроси за гражданството си.
За български граждани, заличени неоснователно от българското си гражданство по време на тоталитарния режим, каквито са например изселените български евреи, въпросът за признаване на българското им гражданство бе решен. Трябва обаче да се реши и въпросът за гражданството на нашите сънародници от съседните страни, които не по свое желание останаха извън българската територия.
Днес в Република Македония, Западните покрайнини, Егейска Македония и други места, където живее преобладаващо българско население има подчертан процес на ребългаризация и огромно желание на нашите сънародници да получат българско гражданство. Редът за придобиването му, съгласно вътрешните наредби на министерството на правосъдието обаче е усложнен и освен това противоречи на Конституцията и на Закона за българското гражданство. Знаете, че за такова гражданство чакат хората повече от няколко години. В момента има подадени молби от 2002 и от 2003 година, които все още не са решени. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Вие ни представихте мотивите за законопроекта и идеята може да се резюмира с няколко изречения, че вие искате, позовавайки се на една наредба за поданството за гражданите, които са били на новоосвободените земи, да се признае по така облекчения ред те по произход да придобиват българско гражданство, позовавайки се на този закон.
Имате думата да представите следващия законопроект.
Бойко Ватев:
Досега действащия Закон за българското гражданство не оказва по никакъв начин как се доказва българския произход. Именно поради тази причина към настоящия момент доказването на българския произход се извършва на основание на решението на Съвета по гражданство, който е към Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет. Този начин за доказване на българския произход създава много трудности. Говори се дори и за някои корупционни схеми и хората от Македония и Бесарабия чакали по няколко години.
Докато в правния мир в Закона за българите, живеещи извън Република България е оказано с какви документи и по какви способи може да се докаже българският произход. Нашето основно предложение в този Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство да се инкорпорират от Закона за българите, живеещи извън Република България в Закона за българското гражданство точно тези способи за доказване на българско гражданство. И само когато те не са изпълнени, тогава да се взима документ от Агенцията за българите в чужбина. Тези способи са четири и ние сме ги посочили и това е взето от Закона за българите в чужбина.
“Българският произход се доказва с документ, издаден от:
1. български или чужд държавен орган;
2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях;
3. Българската православна църква;
4. При липса на документ от преходните точки, тогава с документа от Агенцията за българите в чужбина.
Другите ни предложения са свързани с това да може да се подава лично, по пощата и чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице или чрез дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина на тези документи Много от тия хора не могат да дойдат в България – нямат средства, а нямат и време. По този начин ще бъдат премахнати една голяма група посредници, които се облагодетелстват по този начин. Ето сега в Битоля се отваря консулство. Това консулство би могло да върши тази работа на хората, които не могат да дойдат в България.
Имаме и още едно предложение за допълнението. Това е по отношение на сроковете за издаване на документите за български произход. Тези срокове досега императивно не бяха посочени в закона. Ние сме сложили думичката “задължително” – за три, шест, дванадесет месеца. Те и сега са така, но нека да пише задължително, защото те масово се нарушават. Това е.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Ватев.
Г-жа Караиванова, заместник-министър на правосъдието, ще представи законопроекта на правителството. Моля Ви, след неговото представяне да изразите становище и по другите два законопроекта.
Ана Караиванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Законопроектът на правителството се отнася само до една част – за спортистите, предложенията по чл. 16, т.е. за придобиване на българско гражданство чрез предложение на съответния министър, да стават от съответния държавен орган, т.е. сега агенцията, понеже нямаме Министерство на спорта, за да стана по по-бърз ред. Иначе се опосредства чрез няколко органа, въпреки че се говори, че това ще става министерство.
Янаки Стоилов:
Г-н Балабанов, заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, ако иска след това да вземе отношение.
Ана Караиванова:
Поначало предложението е тяхно, а не на Министерството на правосъдието.
Янаки Стоилов:
Ще изразите ли становище по останалите законопроекти.
Ана Караиванова:
Министерството на правосъдието има основни възражения и то ги е изложило в едни пространно мотивирани становища, само че към Комисията по правата на човека и вероизповеданията, когато са поискали нашето становище - до председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Аз ви дадох, но имам още няколко екземпляра и ще раздам и на другите народни представители.
Аз смятам, че не бива с тази материя, от която се заинтересуваха толкова органи на други държави, с които скоро ние ще бъдем в едно семейство, така лесно да се “спекулира”, бих казала, защото при големия интерес сега – и двата законопроекта се отнасят за гражданите на Македония основно, които имат желание да станат български граждани, бих искала да ги попитам знаят ли колко са се записали да гласуват сега в секциите в Македония. Ако не знаят, аз ще им кажа. Направих проверка. Досега ние сме дали българско гражданство на хиляди от тях, като мога да посоча и точните числа, досега са се записали 60 граждани.
По същество. По първия законопроект на народния представител г-н Станчо Тодоров, за допълнението на чл. 8. То е за ставането по право и даване задна сила на чл. 25, ал. 1 от Конституцията, предвидената промяна противоречи на тълкувателно решение № 12 от 1996 г. на Конституционния съд, а именно, че нормите на Конституцията важат само занапред. И точно по тълкуването на този текст решенията на Конституционния съд, както всички знаем, са задължителни за всички, включително и за Народното събрание. По този въпрос има и пространна статия на проф. Тодор Тодоров за гражданството по рождение, която е публикувана в списание, за което ще ви кажа по-нататък.
Освен това, твърдението, че придобилите българско гражданство по силата на Наредбата за поданство на освободените през 1941 година земи са български граждани оттогава до днес, следва да изтъкнем, че тогава по силата на международното право, така наречения трансфер, когато се предават територии, българско гражданство са придобили хора не само от български произход, а и други поданици. Например, в чл. 4 от същата наредба е предвидено, че всички югославски и гръцки поданици от небългарски произход, които в деня на влизане в сила на тази наредба имат местожителството си в освободените през 1941 година земи, стават български поданици, освен ако изявят желание да запазят досегашното си поданство.
Освен това, тази Наредба за поданството в освободените през 1941 г. земи е противоречала и тогава на чл. 4 от Търновската конституция, тъй като в Конституцията е закрепен принципът за недопускане на двойно гражданство, докато лицата, попадащи под действието на тази наредба не са били освободени от дотогавашното си гражданство. Следва да имате предвид, че Наредбата за поданството на освободените през 1941 година земи е изрично отменена със Закон за отменяне на законите, наредбите и правилниците, отнасящи се до заетите през 1941 година земи. Това е през 1945 г. в изпълнение на поетите международни задължения със Съглашението за примирие между правителството на Съветския съюз, Обединеното кралство и Американските съединени щати.
По другия законопроект. Вкарват се разпоредби, които ги има досега в Закона за българите, живеещи извън България. Доказва се с документите, които са посочени там. Опасно е да дадем право не на Българската държава, не на Агенцията за българите в чужбина, която е специализирана в тази насока. Досегашната ни практика сочи, че сме затрупани с доста неистински - нека да се изразя с правните термини, като не искам да казвам фалшиви - неистински и неверни по съдържание документи. Имаше един период, в който се печатаха фалшиви бланките на Агенцията за българите в чужбина, че лицето е от български произход, но те много лесно се хващаха и ги отхвърляхме. Попълваха ги посредниците, които печелят за сметка на служителите в дирекция “Българско гражданство” и за корупция се говори непрекъснато. Корупция има, но не е в нашите редици. 100% не мога да се закълна, но другаде се взимат парите, включително и така наречените организации, които се образуват, за да издават документи.
Другата част документи е за Молдова. Там понеже в удостоверенията им за раждане се вписва националността на родител, се изпращат фалшифицирани – било само бланка, в която се попълва националност българска на някои от родителите, другото е с невярно съдържание, защото се издава от съответно лице, но се издава с невярно съдържание, като пишат националност “българска” на някой от двамата родители, като това е достатъчно да мине в процедурата. На мен скоро би бяха дадени документи за една такава кандидатстваща с три удостоверения. В едното единият родител беше писан българин, в другия – евреин, в третия – руснак. В някои страни длъжностните лица не са съвсем коректни. Бланката е истинска, но длъжностното лице е написало текст с невярно съдържание. Дали е срещу заплащане или пък е такава политиката на съответната държава, не мога да ви кажа, но смятам, че към този въпрос не трябва да се подхожда така леко. Все пак това е гражданство на България. Мисля даже, че процедурата трябва да се утежни. Ние сега не ги виждаме. Пращат се купища чрез посредници в куфари, пристигат тук, получават ги чрез пълномощно. Това не знам дали някъде другаде го има.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Т.е. Вашето становище е отрицателно и смятате, че трябва да се запази досегашният ред.
Ана Караиванова:
Напротив, ако има изменение в този текст къде се подават, а текстовете ги има поначало, но те не са ги дочели, струва ми се, че в чужбина да стават само и единствено чрез дипломатическите представителства, а не да ги натоварват посредниците в куфари, да идват тук, да печелят парите и после да казват: “българското гражданство струва 3 хиляди евро.” Три хиляди евро струва на посредница, а при нас таксата е три лева.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. За становища и изказвания имате думата.
Филип Димитров:
Само един въпрос към вносителите на първия законопроект.
Когато говорите за организации, признати от Комитета за българите в чужбина, имате предвид нашите организации.
Бойко Ватев:
Ще ви отговоря. Но първо искам да се извиня на хората, които ни слушат, за тази реплика, която направи госпожа заместник-министърката, като каза, че ще печелят посредниците за сметка на служителите в Агенцията за българите в чужбина. Да, те наистина печелят. Но когато има по-малко посредници печелят в Агенцията за българите в чужбина и оттам е корупцията.
Агенцията за българите в чужбина, за да издаде документи, че човекът е българин, търси документи точно оттук. Има организации, признати от Агенцията за българите в чужбина. Такива организации има в Македония и Албания. Това са български организации, които си подават документите. Те доказват че са такива български организации и тези организации издават документ на съответния българин в Албания от Голо бърдо и на съответния българин от Македония, че наистина баща му или майка му и други до трето коляно са служили във войската на Негово величество, че са били българи и т.н. Тези документи идват в Агенцията за българите в чужбина.
Тези са организациите, които са оторизирани от компетентния държавен орган. Това е Агенцията за българите в чужбина.
Аз си запазвам правото да говоря после, а сега само отговорих на въпроса.
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Николов, главен секретар на Агенцията за българите в чужбина.
Стефан Николов:
Благодаря за възможността да взема отношение от името на Агенцията, тъй като в момента очевидно сме адресат на повечето въпроси.
Ние сме дали нашето становище в Комисията по правата на човека, тъй като оттам ни бяха дадени предложенията и беше искано нашето становище. В голяма степен се покриват с това, което каза г-жа Караиванова и не виждам смисъл да повтарям нещата.
Единството, което искам да кажа е, че в мотивацията на предложението на изменение и допълнение на Закона за българското гражданство от страна на групата депутати така, както е внесено, има определени оценки за Държавната агенция за българите в чужбина, които смятам за абсолютно неприемливи. Смея да потвърдя абсолютно официално пред вас, че Агенцията стриктно спазва 30 дневния срок, предвиден по закон, за издаване на удостоверения. Единичните изключения от това правила са само и единствено с цел по-задълбочена проверка там, където имаме основания за съмнение и въпреки всичко да постигнем положителен резултат в търсенето.
От друга страна, Агенцията не се ползва в експертните си оценки за българския произход на нашите сънародници при доказването му от мнението на организациите на българите в чужбина като меродавно по две причини:



Янаки Стоилов:
Само да изясним г-н Николов. Вие имате собствени начини, за да направите проверка и не разчитате само на удостоверителните документи, които получавате от страната, в която се намира лицето.
Стефан Николов:
Не бихме могли, г-н Стоилов, по простата причина, че от една страна, такива организации, например в Република Македония, ние на практика нямаме. В Албания двете действащи организации, с които работим много тясно, практически са основен източник на информация за нас, но са вносители средно на около 50 преписки на година. За Молдова ситуацията е много по-сложна.Там има цяло ветрило организации, с една част от които ние работим успешно и ефективно, но за съжаление всички организации в Молдова с много бързи темпове се превръщат в посреднически структури. Практиката за момента – аз ще си позволя, независимо че г-жа Караиванова спести цифрите, да кажа, че в момента от Молдова над 80% от заявленията за български произход са оформени с неверни документи. Пикантно е даже да се знае, че бланките на актовете за раждане в Република Молдова се печатат в Израел с много висока степен на защита, но със съдействието на представители на посредническите молдовски структури, бланките са много истински, но съдържанието е абсолютно невярно. Ако си представим, че това съдържание беше вярно, към няколкото десетки хиляди молдовски преписки, които има в момента, трябва да признаем, че всички в Молдова наши сънародници или поне ¾ от тях, в т.ч. жени, деца, старци – всички вече са заявили желание да станат български граждани на основа на българския произход, а в действителност в преписките фигурират предимно представители от мъжки пол между 30 и 45 години. Ние нямаме в Молдова 500-600 хиляди българи.
Филип Димитров:
Сиреч Молдова се обезлюдява вече.
Стефан Николов:
Г-н Димитров, ситуацията е малко по-различна. Тя се е обезлюдила вече. Те всички са някъде в Западна Европа и чакат българските си паспорти, които им ги носят на място – там им ги дават, тогава когато успеят да се промъкнат през филтъра на държавните институции. Това е едната страна на въпроса.
Завършвам. Искам да подчертая, че експертните ни оценки се извършват от специалистите ни въз основа на много широк обем информация, която се натрупва с Агенцията, в т.ч. родословни дървета, по отделни райони, фамилиите са известни и т.н., което ние проверяваме сериозно. Защото, от една страна, нито един наш сънародник, който желае да стане български гражданин, да не загуби тази възможност и от друга страна, да направим всичко възможно да ограничим комерсиализирането на тази дейност, защото българското гражданство се е превърнало в някаква търговска дейност в момента, от където посредници, озовали се тук в България и са български граждани отпреди десетина години, до преди две-три години бяха шофьори на таксита в София, в момента строят вили в Бояна. Това е истината. Не им завиждам. Просто това, което се мъчим да направим, е действително добронамерено и точно в същата плоскост, в която мислите и вие. Но смятам, че ние не можем да подреждаме българите по произход навънка, които нямат действително възможност и са затруднени да идват в България и зарад които ние командироваме нашите служители зад граница, за да ходят на място да извършват проверки и да приемат документи, ние не можем да ги поставяме на една плоскост с хора, които са граждани на онези страни, не са българи по произход и в същото време се въоръжават с български паспорти.
Янаки Стоилов:
Вие казвате, че редки са случаите на забавяне, по които Агенцията не се произнася по постъпилите молби в предвидените срокове.
Стефан Николов:
Тези случаи са изключение.
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Тодоров.
Станчо Тодоров:
Тъй като трябва да участвам в заседание и на друга комисия, която ще взима много важно решение – в Комисията по отбрана, искам да отговоря само на господата от министерството. Не знам що за инат провежда това министерство. Изглежда, че те живеят в друга държава и не им е ясно, че нашата история е дала достатъчно доказателства, че след 1878 година до 1944 година са взели няколко бежански вълни, които са спомогнали да преодоляването на демографската и икономическата криза на България.
През последните години, господа, последните 15 години България преживя демографски срив в резултат на който намаля раждаемостта, както и емигрирането над един милион българи. В резултат на това се оформят региони като Странджа-Сакар, Белоградчишкия район, Лудогорието и Родопите, където силно е нарушен човешкият ресурс. По мои данни 167 села в тези райони са частично и напълно обезлюдени. Имайки предвид опита на други държави, като Германия, Гърция, където, примерно, в Германия реално над 2 500 000 влашки германци и в Гърция, където в продължение на 20 години се направиха три преселвания, с което те можаха да си решат проблемите. А ние българите като чели искаме да изгоним всичко съществуващо и искащо да се нарече българин от територията на България. Това е мнението на министерството, което мен ме навежда на мисълта, че не е нормално явление.
Благодаря. Отивам в другата комисия Вземете решение както намерите за добре.
Ана Караиванова:
Ще ви отговаря веднага г-н Тодоров. Те не са се заселили тук. Посочете ми колко са се заселили тук от тези, на които ние сме дали гражданство. Подменят се въпросите.
Янаки Стоилов:
Можете да кажете за последните години на колко лица е дадено гражданство.
Ана Караиванова:
Г-жа Димитрова може да ви даде точните данни.
Росица Димитрова:
Цифрата на придобилите българско гражданство да периода 01.01.2001 до 20.09.2006 г. е 25 122 души, от които 24 259 са на основание български произход. От Молдова са 8 520,а от Македония – 9 801 души.
Филип Димитров:
Бих искал да си изясня нещо за логиката на това, което обсъждаме в момента.
Правилно ли е да се каже, че в България има два способа за придобиване на българско гражданство: чрез желание за натурализация и чрез българска принадлежност. Правилно ли е да се каже, че това, което българският произход дава всъщност е практически избягване на всички възможности да бъдат изпълнени исканията за натурализация или в крайна сметка да може да бъде избягнато това човек, най-грубо да го кажем, да дойде да поработи малко в България. За това ли става дума? Следва ли от това, че голяма част от правените предложения всъщност имат за цел поради очевидно много благородни мотиви, да разширят максимално кръга на хората, които могат бързо да придобият българско гражданство и още по-бързо да излязат извън България. И ако това е така, всъщност за какво се борим?

Янаки Стоилов:
Въпросът беше риторичен.
Филип Димитров:
Правилно ли съм разбрал конструкцията на предложенията? Така ли е или не е така?
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Арабаджиев. Нека да изслушаме, ако има и някои други изказвания и след това ще отговорите.
Александър Арабаджиев:
В този контекст искам да се спра, но вносителят май излезе.
Янаки Стоилов:
Част от мотивите са общи, но визират различни периоди и различни техники.
Александър Арабаджиев:
Спирам се на този въпрос по лични и биографични мотиви. Аз лично считам, че хората от освободените тогава земи в кавички, са по някакъв начин български граждани по произход. Според мен обаче това трябва да става при положението на сега действащия закон на базата на данните, с които съответните органи разполагат и с риска да ви върна към един бивш министър-председател на Република Македония, чиито случай беше благодарение на способността на нас българите да окепазим и да профанизираме всичко, чиито случай беше злепоставен. А правим закони за това. Обявяваме ги за български граждани по произход, а по вестниците ги правим на нищо тези хора. Но това беше само един пример.
Има доста спорни юридически моменти в този закон. Аз не знам дали е възможно чрез закон ние да тълкуваме Конституцията и да й даваме значение, което тя едва ли е имала намерение да има. От една страна, като използвам като повод въпроса на г-н Димитров, на мен лично ми се струва, че по някакъв този закон, ако бъде приет, има за ефекти - обявява за български граждани тези, които сега са граждани на Република Македония и тези, които имат живи предци, - нещо, което би било недопустимо, както юридически, а да не говорим – и политически.
Искам да ви кажа, като си давам сметка че е много досадно да правя такива разкази, но като наблюдател в Европейския парламент, имах възможност да участвам във временна анкетна комисия за разследване на одитите на ЦРУ за отвличане и предоставяне някъде на хора с цел да бъдат разпитвани. Един много нашумял случай е с един германски гражданин, който е отвлечен в Македония, Скопие преди няколко години, като е закаран в Афганистан и после е върнат. Но изглежда ЦРУ прави някаква грешка, заблуждавайки се по името. Но това няма значение, това са подробности. И когато канцлерката на Федерална република Германия – Меркел, постави много остро въпроса пред Кондолиса Райс, държавния секретар на Съединените щати, аз си помислих точно това, което сега обсъждаме. Казвам ние понякога сме готови едва ли не с лопати да го раздаваме българското гражданство, а не мислим за правно политическата връзка, която съществува между държавата и индивида и което е всъщност съдържанието на този институт. За това аз няма да приема на тази фаза този законопроект.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли? Г-н Ватев искаше нещо да изясни по тяхното предложение.
Бойко Ватев:
Може би заключителна пледоария или реч или какво.
Янаки Стоилов:
Нямате такова задължение, но във всеки случай това, което смятате за необходимо да се доизясни и да подчертаете като аргумент за вашите предложения, може да го направите.
Бойко Ватев:
Нещата са в две плоскости. Едната плоскост това е правото. В Закона за българите, живеещи извън Република България, който е закон български, пише реда, по който се получава българско гражданство. А в Закона за българското гражданство няма го този ред, който е основният закон и ние искаме да инкорпорираме тези три начина за доказване на българския произход от единия български закон да ги вкараме и в другия. В Закона за българското гражданство пише само, че лице, което не е български гражданин, може да придобие гражданство по точки и членове и т.н., ако е: първо, от български произход, но не се казва как се доказва българският произход. А как се доказва българският произход го има в другия закон. И ние искаме доказването на българския произход да бъде вкарано тук и да бъде пояснено. Доказва се по и сме описали как: от български или чужд държавен орган, организация на българи, живеещи и т.н. – това, което е в закона. Ние всъщност хармонизираме, допълваме един закон. И точно затова аз не мога да разбера едно правосъдно министерство, което застава като Раймонда Диен и пречи да се допълни закона и да се хармонизира с други български закони. И няма аргумент за това. И това, че 9 000 души са получили гражданство от Македония по 1 000 души на година, е ужасно, ама толкова е страшно, че направо “косите ми се изправят”, госпожо, че толкова много хора от Македония са получили поданство. Смешно е! Само 4 000 души студенти има тук.
Ние искаме единият закон да бъде обогатен с това, което имаме в другия закон. Но вече говорим за политическа стратегия. България губи не по 1000 души, които идват от Македония, и те понеже идват да работят в България затова са се записали в Македония само 60 души за гласуване. Те се страхуват все още там да се запишат, защото там на българите не се гледа с добро око. Там все още има други проблеми за българите в държавата Македония, в тая фалшива държава, която навремето сърбите я взеха с пушки, а ние ще я вземем с паспорти. И това е много цивилизовано и много европейски. И в момента, когато французите правят завод в Русе за 1500 души, не им стигат 700 души работници и те ще внасят индийци. А в Македония има 50% безработица. Нека да не внасяме българи от Македония да работят! Защо? Нека да мислим за 20 години напред. Ние гледаме пред носа си. Нека да не стоим и да казваме: само Агенцията за българите в чужбина и никой друг. Само при нас и само там, без посредниците. Смърт на посредниците. Ние много добре знаем какви са нещата там и от кога тръгнаха посредниците и от кога тръгна плащането. Ние не вземахме пари от нашите българи от Македония. Това е истината.
Няма аргументи за тези поправки? Тези поправки са необходими. Не може в един закон да има как се удостоверява българско гражданство, а в другия закон да го няма. Няма логика.
Янаки Стоилов:
Аз ще дам възможност на представителите на министерството и на агенцията да отговорят на това ваше възражение, защото разбирам, че то е основното в мотивацията на предложенията ви. Вие направихте две бележки, които далеч надхвърлят самия закон. Аз не ви упреквам за това, но, според мен, едната тема е въпрос на дискусия дори в рамките на Консултативния съвет по национална сигурност, защото, ако България не изработи такава стратегия, тя няма да може да бъде постигната с две-три процедурни предложения, без основание или не, в този закон. Т.е. това е някакъв дребен фрагмент от един въпрос, който може би е открит.
А второто, ако имате такива упреци, може би трябва да се предизвикат и съответни действия, ако се твърди че действат други мотиви за издаването на тези разрешения. След като се прави такова заявление, може би наистина трябва да се проучи този въпрос, ако смятате, че това влияе.
Ана Караиванова:
Понеже се отправиха тежки упреци към Министерството на правосъдието, ще ви кажа, че някой е решил да си права реклама чрез дадени закони, пред даден негов електорат, нека да не ги приписва на Министерството на правосъдието. Защо? Ще ви цитирам изрично.
В § 3, ал. 3. “Български произход може да се доказва и по общия исков ред.”
Това го има в Закона за българите в чужбина. Вие като Правна комисия ще прецените, когато ги има същите текстове в един друг закон, трябва ли да се хармонизират двата закона. Т.е. от Закона за българите, живеещи извън Република България да се пренесе същият текст и в Закона за българското гражданство и дали това с нещо ще подобри Закона за българското гражданство и дали въобще е допустимо - два еднакви текста да се съдържат в два закона.
Янаки Стоилов:
Вие казвате, че този текст съществува и те могат да се позовават на него, ако разчитат на този ред по Закона за българите в чужбина.
Ана Караиванова:
В § 4 се предлага в чл. 29 да се добавят думите “или чрез дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина”. Същият текст го има в чл. 32, ал. 2 в Закона за българското гражданство, където се дава възможност на лицата, живеещи в чужбина, да ги подават чрез дипломатическите и консулските представителства. Т.е. вносителите не са прочели целия Закон за българското гражданство, и да разправят, че министерството не иска да дава българско гражданство. Това не е вярно. Министерството на правосъдието изпълнява стриктно закона. Именно за да се ускори процедурата Съветът по българско гражданство заседава всеки петък и максимално се стреми да ускори разглеждането на молбите. Те зависят и от много други граждани.
Освен това, имаме 30 000 молби през 2004 г.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Николов.
Стефан Николов:
Само едно допълнение. Очевидно е за всички, мисля, че главният проблем в процедурата за придобиване на българско гражданство по български произход, т.е. така наречената “облекчена натурализация” – в духа на това, което питаше г-н Димитров, редът действително е свръх облекчен. Често се чува някой да казва, че е много сложно у нас. Напротив, в България редът за придобиване на гражданство по произход е много либерален и много ограничен. Това не значи обаче, че трябва да бъде отворена врата. Още повече, че главният проблем са посредниците. Потенциалният и опасен носител на корупционен елемент са посредниците в тази дейност. Искам само да ви информирам, че буквално изхвърлянето на посредниците от комуникация с българските институции, т.е. с Агенцията да българите в чужбина и с дирекция “Българско гражданство” е факт през последните години. Ние заварихме тези посредници на място. Това е едната страна на въпроса.
Другата страна на въпроса е – смея да твърдя, че практически нито един наш сънародник, който желае да придобие и българско гражданство, защото законът им позволява да запазят своето друго гражданство, да не ги затруднява, практически ние им даваме на тях паспорти, ако говорим откровено, а не гражданство, защото те взимат паспортите и тръгват по света, а не идват в България. Нито един от нашите сънародници не е бил върнат и затруднен. Връщани и много сериозно са затруднени и смятам, че трябва да бъдат затруднявани тези, които не са българи по произход, които искат да станат български граждани по облекчена натурализация, даже непоявявайки се в нашата страна, бидейки някакви други, може би уважавани националности и народности, но не български.
Янаки Стоилов:
Мисля, че дискусията даде достатъчно ориентация по съдържанието на законопроектите.
Аз мисля, г-н Ватев, че съвсем добронамерени са членовете на комисията. Даже, ако позволите, една препоръка ще отправя, независимо от отношението, което се формира по този законопроект, че ние гледахме неотдавна един друг законопроект за юридическите лица с нестопанска цел, който в комисията не получи подкрепа, тъй като той предлагаше неща, които не променят нещо по същество в действащата уредба и по-скоро като израз на добра воля след това в пленарна зала беше приет и съединен с един друг законопроект без нещо да ревизира в съществуващата уредба. Така че всички тези въпроси аз съзнавам, че са важни, но апелът ми е те да бъдат прецизирани като подходящо средство, чрез което се допринася за решаването им.
Бойко Ватев:
Моето отношение към членовете на комисията е отлично. Аз спорех с представителя на министерството и с представителя на Агенцията за българите в чужбина. Когато става дума, че в този закон се вкарва обяснение какво значи да се изясни българският произход, което обяснение го няма в този закон и някой трябва да го търси в друг закон, тук се обяснява, че ако не можеш по тези три точки да обясниш, че си българин, чак тогава отиваш в Агенцията за българите в чужбина. А сега Агенцията за българите в чужбина иска всички да идват при нея на колене и да чакат не по един месец, както те казват, и което не е вярно, защото мога да ви донеса жалби от десетки, а може и от стотици граждани на Македония, които са забавени с месеци, ама с много месеци от Агенцията, за това ние казваме, че ако той не може да удостовери по този, и този, и този начин, тогава ще го удостовери Агенцията за българите в чужбина. А начинът, по който е сега, само Агенцията за българите в чужбина удостоверява като изисква и другите начини. Става бюрокрация, много бавно е и тъй като всички страшно много работят, дават на 1000 човека на година.
Повече няма да говоря.
Янаки Стоилов:
Не знам дали сега да отговаряте. Дали това е само субсидиарен начин или това е задължителният начин по реда на изброяването.
Стефан Николов:
Г-н Стоилов, аз не желая, не искам и смятам, че не ми е и работа да влизам в тази дискусия, но само по същество искам да кажа. Става дума в крайна сметка и за цифри. Геометричното нарастване на заявленията за български произход пред Агенцията започна в периода в края на 2001 г. и началото на 2002 г. През 2001 г. са издадени от порядъка на 700 – 720 удостоверения. Ние стигнахме до 15 000 на година при същото количество хора. За никаква бюрокрация не може да става дума, при положение, че говоря от името на най-бутиковата агенция в страната. Това е една страна. Съставът работи и смея да твърдя, че ние действително много стриктно спазваме 30 дневния срок за издаване на удостоверения. Естествено, че има жалби. Но когато говорим за 15-20 000 удостоверения на година и 10 жалби, съгласете се, че очевидно малко субективна е тази оценка.
Другото нещо, което е. В същността си сега действащото законодателство съдържа един специфичен елемент. Доказването на българския произход пред българска държавна институция и оттам нататък стартиране на процес, който е безпрекословен във всички наши институции. Струва ми се, че нито един от нас не би желал нечий чужд държавен орган да ни налага на нас какво ще решаваме. Какво ще прави Съветът по гражданството, когато пред него се изпрати задължителен за приемане документ с абсолютно сигурно невярно съдържание.
Янаки Стоилов:
Всъщност почти никоя страна не разчита в решаваща степен на мнението на някоя друга държава при решаването на подобни въпроси.
Ако има дискусия за работата на агенцията, мисля, че това трябва да се постави пред специализираната Комисия по правата на човека, ако искате там да се направи проучване на броя на заявленията, на сроковете за тяхното разглеждане. Ние тук само получаваме тази информация, за да се ориентираме при формирането на позиция по законопроекта, а не да навлизаме в подробности в дискусията по агенцията.
Мисля, че можем да пристъпим към гласуване.
Г-н Янев, искахте думата. Заповядайте.
Яни Янев:
Искам само да внеса допълнително уточнение по това, което г-н Николов каза. Казахте, че 15 000 удостоверения са издадени след 2001 г. Обяснете ни горе-долу каква е процедурата за проверката. Защото казвате 15000, но на каква база, на каква документация? Малко встрани отиваме, но за мен е любопитно, защото тук колега Ватев предлага източници на информация извън България, които удостоверяват обстоятелството на българския произход. А вие на базата на какво преценявате. Аз съм изненадан. 15 000 удостоверения за една година при 30 дневен срок, как реално се върши тази работа. Защото за мен е ясно, че през идващите години интересът за пребиваването и за идването всички български граждани от диаспората извън България, която остава извън Европейския съюз, той ще огромен. Но естествено, че ние не можем да превърнем българското гражданство като елемент на търговия или обосноваване на чисто икономически интереси, защото ще минат през България и ще заминат за Европа и това няма да ни попълни, да ни реши демографската криза. Демографската криза ние трябва да си решим с промените в икономиката и политиката вътре в страната. А сега това чисто преимущество, което получава България на базата на усилията на тези, които живеем тук, за да станем членове на Европейския съюз с изстрадания ни преход и всички останали процеси, ние всъщност го поднасяме на тепсия на хора, които се чувстват българи, но сега имат някакъв чисто икономически мотив, да го заявят това гласно.
Така че за мен е много любопитно, връщайки се на въпроса си, как и на каква информационна база стъпвате вие, за да издадете годишно 15 000 удостоверения. Това за мен е интересно.
Стефан Николов:
Ние имаме експертно звено, което се занимава с тази проблематика. При всяка постъпила молба експертно се проверява топонимията по место раждане, добре известни са ни всички райони. За Македония случаят е ясен. Там всичко, което не е сърбин, албанец е българин по презумция. От нашите македонски сънародници ние изискваме декларация за българско национално самосъзнание, която те попълват при подаването на документи и апропо за ваше сведение, при наличието на около 3-4000 студенти в български вузове от Република Македония, които следват тук по 103 постановление на МС безплатно или срещу 30% от стойността, когато поискахме от тях тези декларации със съдействието на Министерството на вътрешните работи, пред които ние също издаваме удостоверения за български произход, за да могат нашите сънародници да пребивават с облекчен ред на територията на страната и безплатно, а не като чужденци, когато на тези студенти им поискахме декларации за български произход, настана криза, защото всички те отказваха да подпишат декларации за българско национално самосъзнание. Единици бяха тези, които тръгнаха да подписват декларации. Ние знаем каква е ситуацията в Македония и ние спазваме това нещо. Ние информация не даваме. Ако разполагаме с много интересна, натрупана информация, свързана с родословните дървета по фамилии – за Молдова имаме над 86% от фамилиите от 150 години назад родословните дървета са направени. Има и изключения. Има места, където се налага да търсим по-дълго, т.е. отиваме на ниво баба, дядо, прабаба и прадядо, за да намерим българския корен. Защото става дума за право на кръв.
Янаки Стоилов:
Нека да приключваме вече по този въпрос.
Яни Янев:
Аз се питам само в тази насока. Ако пред вас бъде представен документ, издаден от тези институции, които се посочват в законопроекта на г-н Каракачанов и група народни представители, това в някаква степен би ли облекчило работата на Агенцията.
Стефан Николов:
Те ни представят постоянно тези документи. Ние ги получаваме.


Яни Янев:
Въпросът е, че те не искат да имат задължителен характер тези документи.
Стефан Николов:
Получаваме и от църквата, и от организациите, които ние сме оторизирали и които перманентно проверяваме, за да не се изметнат. Включително и от местните структури на административната власт, които издават удостоверения, актове за раждане, с които хора комуникираме. Всички тия документи ние ги получаваме при нас. В преобладаващата част от случаите признаваме съдържанието на тези документи, но не смятам, че е правилно да ни бъде налагано и да приемем този документ като българска институция. Това е от една страна. От друга страна, особено това, което казахме за актовете за раждане от Молдова, те просто са фалшиви, масово фалшиви. Какво да правим? Да го приемем задължително, да вдигнем ръце и да кажем: Щом има такъв документ, ние го приемаме. Смисълът е, че в закона го има и ние работим с тези документи. Абсолютно е невярно, че връщаме такива документи и не ги признаваме. Не мога да призная удостоверение за български произход, издадено по надлежната форма на Агенцията за българите в чужбина върху бланка на организацията от някъде си, ей така задължително за преценка по гражданство. Смятам, че това не е правилно. Но когато организацията ни изпраща на нас писмо, в т.ч. и по списъци за еди-кои си хора, ние ги приемаме.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Вече се повтарят някои от аргументите, които мисля, че станаха ясни в хода на дискусията.
Предлагам ви да пристъпим към формиране на становище на комисията по представените законопроекти.
Първо ще гласуваме Законопроекта за допълнение на Закона за българското гражданство, внесен от народния представител Станчо Тодоров. Които подкрепят този законопроект, моля да гласуват. Няма гласове “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Четири се въздържат.
С пет гласа “против” и четири “въздържали се” не се приема законопроектът.
По следващия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители, който беше представен от г- н Ватев. Които са “за”, моля да гласуват. Няма “за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет “въздържали се”.
Бойко Ватев:
Искам да благодаря на моите колеги за това, че те изминаха дългия път от “против” до “въздържали се”. Да им пожелая повече смелост, за да могат след време да изминат пътя от “въздържали се” до “за”. Да мислят с 20-30 години напред, а да не гледат бюрократите от министерствата и агенциите. Накрая да им пожелая здраве и живот.
Янаки Стоилов:
Надявам се, че с общи усилия тази тема ще се продължи достатъчно сериозно и обхватно.
Бойко Ватев:
Такава е ситуацията с българската национална политика в последните 100 години. Ние просто продължаваме една сляпа и безперспективна национална политика. Който и да дойде на власт – и леви и десни, всички правят политика. Може би само ако ДПС започне да управлява държавата, ще има по-голяма национална политика, защото те са етническа партия и си знаят работата. Довиждане.
Янаки Стоилов:
Аз не исках да разгаряме дискусия, защото българският проблем е всъщност, че няма достатъчно желаещи, които да живеят в България, а дали ще станат граждани, е втори въпроси.
А сега да гласуваме законопроекта на Министерския съвет, който не предизвика дискусия, но по него трябва да изразим становище. Които подкрепят законопроекта на Министерския съвет, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Без против и въздържали се, се приема законопроектът.
Яни Янев:
Ако разрешите, един кратък коментар, тъй като тук са все още представителите на Министерството на правосъдието и на Агенцията за българите в чужбина.
Ако се въздържах по проекта, който беше предложен от колегата Каракачанов и представен от Бойко Вътев, е не заради друго, а защото наистина се касае за национална политика по отношение на българите в чужбина и е редно, след като ние очакваме, че това е един процес, който ще набъбне сериозно, да има законопроект от Министерския съвет, който да огледа цялостно тази материя. За такова сериозно нещо бихме седнали да поработим и наистина да се огледа този въпрос. Не може да парче да решим въпроса. Очевидно е, че и по отношение на дейността на Агенцията за българите в чужбина и цялостния процес за получаване на българско гражданство трябва да получи пълноценно решение.
Янаки Стоилов:
Въпросът не е само до процедурата, която тук се разискваше. Това нека като препоръка да се възприеме.
Стефан Николов:
Бих искал да споделя, че в ход е разработка на проект за много дълбоко изменение и развитие на Закона за българите в чужбина. Такъв проект беше подготвен и мина първично експертно съгласуване в периода 2003 г., но по ред причини не можа да влезе в този момент. Сега практически сме във фаза на актуализиране и по-скоро виждаме, че е необходим нов Закон за българите в чужбина, където предполагаме, че всички тези проблеми ще бъдат регулирани по-прецизно. Това е единият въпрос.
Другият проблем е свързан с една болна тема, която аз си позволявам пред уважаемите народни представители да я споделя, Агенцията е инициатор за стартиране на процес за изработка на проект на Национална доктрина и стратегия по отношение на външните българи. Но съгласете се, ние не можем да бъдем самички в това усилие. Това е въпрос, който изисква много, много сериозна работа, даже на ниво изработване на проект, който очевидно не може да бъде нечия собственост, а трябва да бъде дълбоко анонимен в своя колективен характер. Така си представяме нещата, но без национална стратегия и доктрина ние не можем да минем. С това сме наясно. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
От по-частните въпроси стигнахме до най-общите в темата, което е разбираемо.
По втора точка – Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет.
Г-жо Караиванова, Вие ще представите двете предложения, които той съдържа.
Ана Караиванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
В законопроекта е предвидено на първо място да се издават дипломатически паспорти. Досега беше предвидено само на ръководителите и заместниците на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главния прокурор и директора на Националната следствена служба. Но тъй като членовете на Висшия съдебен съвет има много международна дейност, за да проучат по Глава 24 как да работят, предлага се с т. “з” да се дадат такива дипломатически паспорти и на членовете на Висшия съдебен съвет като върховен кадрови орган на съдебната власт.
Същевременно с изменението на чл. 38, ал. 1, т. 1, буква “т” от кръга на лицата с право на дипломатически паспорт се изключват семействата на народните представители, тъй като те не изпълняват служебни задължения с представителни функции.
Янаки Стоилов:
Има ли изказвания, мнения, предложения. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Мога ли да попитам кой е вносител на този проектозакон в Министерския съвет. Кой го е изготвил.
Ана Караиванова:
Министерството на правосъдието го е изготвило.
Яни Янев:
Предният път, когато се предвиди членовете на семействата на народните представители да бъдат с дипломатически паспорти, пак ли Министерският съвет го предложи. От предния парламент ако има колеги, които могат да се сетят, нека да кажа. (Да.) Не за друго, а защото това изменение мисля, че няма някаква голяма давност. То е преди година и нещо предния път - в миналия мандат беше.
Четин Казак:
Да, в миналия мандат.
Яни Янев:
От края на миналия мандат беше предвидена тази възможност.
Когато пътуват народните представители в чужбина и се придружават от членовете на семейството си, по различен начин ли ще пътуваме. Понеже нямат дипломатически паспорти те не могат да ни придружават по официалния начин, по който ще бъдем посрещани, изпращани и т. н. Струва ми се, че това е едно изкуствено разделение. И това, че на министрите не е дадена такава възможност не е аргумент за това, че народните представители – обратното е. Това не дава някаква икономическа преференция, защото когато нашите съпруги или членове на семейството пътуват с нас, защото затова всеки си плаща. За това не се черпят пари от бюджета на Народното събрание. Даже изваждането на дипломатическите паспорти е едно допълнително финансово натоварване, защото ние си плащаме, за да ни бъдат изкарани тези паспорти. Нищо безплатно няма в това. Тук не виждам някаква особена привилегия за това, че с мен пътува съпругата ми. Обратното е, мисля, че това облекчава по някакъв начин нашата работа, защото ние не създаваме разделеност на статута на хората, които ни придружават.
Елеонора Николова:
Аз приветствам искането да се включи Висшият съдебен съвет, защото това е третият равно поставен орган. Съдебната власт се представя от Висшия съдебен съвет, така че това действително е един пропуск, който трябва да бъде изправен.
Що се касае до семействата на народните представители, без да съм въобще заинтересована, защото не съм си направила въобще труда да вадя такива паспорти на членовете на моето семейство, аз смятам, че подходът е грешен. И той е такъв, защото се казва: Видите ли, на съпругите на министрите. Ние парламентарна република ли сме, питам аз. Ние забравяме непрекъснато, че парламентът е орган, който е работодател на Министерския съвет, ако трябва да бъдем точни за строежа на Конституцията. В този смисъл да се дава аргумент, че видите ли съпругите на министрите нямали такива паспорти, за мен е грешен аргумент. Само за това взимам думата.
От друга страна, искам да ви кажа, че добрите традиции на запада предполагат, когато се кани председателят на парламентарна група, председателят на парламента на официални събития те задължително се канят със съпруг или съпруга. В този смисъл при едно официално посещение действително би било много грозно съпрузите да минават по различен път на преминаване на граничния пункт и т.н. Това че съпругите на министрите нямали такива паспорти не е аргумент. Напротив, това е още един път доказателство, че в нас продължава да битува друго мнение – че Министерският съвет е важния и определящ орган за държавата, а не е парламентът. Това сме го виждали многократно при посещенията си в чужбина. Министрите минават през ВИП-а, а народните представители минават където намерят. За това аз само заради чистота на приложението на закона и на духа на Конституцията възразявам срещу това, а не и в битов план.
Четин Казак:
Напълно прав е колегата Янев, когато напомни и аз същото мислех да направя, когато напомни, че в края на миналия мандат идентичен текст беше предложен пак от Министерския съвет, който тогава предизвика доста негативни реакции, включително и в Правната комисия и беше отхвърлен. Аз се учудвам защо е това упорство от страна на вносителя на този законопроект в Министерския съвет. Това може би е опит за дразнене на Народното събрание или не знам какво. Не мога да си обясня как може нещо, което явно е било отхвърлено само преди няколко месеца или преди една година, отново на инат да се опитваме отново да го вкарваме и да го предлагаме на Народното събрание. Единственото обяснение и то е записано ясно в мотивите е, че видите ли министрите нямали, а народните представители откъде накъде ще имат. Аз не го възприемам по никакъв друг начин, освен опит за дразнене на народните представители едва ли не с поставяне на някаква градация. То е явно написано в мотивите – градация: министри – народни представители. Народните представители никога не си позволяват подобни неща в техните изказвания и още по-малко в писан текст да правят някаква градация между тях и министрите и да казват: министрите имат тези и тези привилегии, а ние нямаме. Защо е така? Трябва да се коригира. Въпреки че, уверявам ви, не са малко нещата, които дразнят народните представители. Най-малкото това, че министрите ползват правителствен ВИП, а народните представители са принудени да се разминават с всякакви мутри, които си плащат за частния ВИП и т.н., и редица други неща. Колите на Народното събрание, които са по на 350 хил. км. и министрите, които непрекъснато си обновяват автомобилния парк с чисто нови S-класи и големи БМВ и редица други неща.
Аз предлагам г-н Председател, ние да не приемем този закон, не защото сме против членовете на Висшия съдебен съвет да имат дипломатически паспорти, а заради подходът, който мисля, че е крайно обиден от страна на вносителя към Народното събрание, подходът, който става ясен в този закон. Нека да бъде внесен наново този закон, като неговият предмет бъде единствено и само дипломатически паспорти за членовете на Висшия съдебен съвет и тогава мисля, че ще го подкрепим единодушно. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Ако трябва да разсъждаваме по този въпрос, мисля че в случая вносителите са имали предвид, че членовете на семействата на народните представители нямат представителни функции, както и членовете на семействата на самите министри и затова се предлага уеднаквяване на режима.
По темата за отношенията между законодателната и изпълнителната власт, може да се разсъждава много. Мисля, че тя е по-важната. Не само и не толкова от гледна точка на символиката на отношенията и на статуса, а на реалните взаимоотношения в процеса на формиране на политиката, включително и на законодателната. Мисля, че това е по-важната област, но тя се появява само попътно покрай това предложение.
Аз лично бих подкрепил законопроекта. Тази дискусия в частта, която тук народните представители повдигнаха, дали в цялост той по-нататък да бъде поддържан, може да продължи и за второто четене. Лично аз не виждам проблеми в съдържанието на законопроекта така както е предложен.
Има ли други изказвания. Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Уважаеми народни представители,
Аз приемам вашите аргументи, че ще минавате по различен начин и обидно е действително, когато пътувате заедно и народният представител пътува служебно. Но когато по сегашния ред се дават дипломатически паспорти на членовете на семейството няма никаква пречка, когато те си пътуват по най-различни поводи самостоятелно, те да го използват този паспорт и това са съображенията на правителството да се вземат паспортите на членовете на семейството, защото когато те пътуват самостоятелно, съгласете се, не изпълняват нито представителни, нито дипломатически функции.
Янаки Стоилов:
Да, но няма междинен режим да ползване на документ за самоличност само в присъствието на друг. Тук бихме въвели троен режим.
Аз поставям на вашето внимание още един въпрос, за който бях сезиран преди време, за да помислите върху него. Той е проблем между първо и второ четене, ако този закон бъде подкрепен – за възможността на ръководителите на държавни агенции да ползват такива документи. Защото получих писма от някои ръководители от тези агенции, които смятат, че по своя статут и служебно положение са по-близо до членовете на правителството, за да могат ръководителите на тези няколко държавни агенции да ги ползват. Ако такова предложение бъде направено официално между двете четения, ние ще го обсъдим. Аз ви известявам за него, тъй като това е един трети въпрос, който беше поставен в кореспонденция.
Да пристъпим към гласуване по законопроекта.
Тези от народните представители, които го подкрепят по принцип, моля да гласуват. Три гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Трима “въздържали се”.
При това положение – трима “за” трима “против” и трима “въздържали се” законопроектът в комисията не се подкрепя. С това становище той ще бъде представен на народните представители.
По трета точка – Обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията.
Докладът ви е раздаден преди заседанието, тъй като вчера изтече срока за предложенията и нямаше възможност по-рано да бъде подготвен този проект на доклад. В него имате предложенията.
По параграф 1 няма предложения. Раздаден ви е материал с предложения за правно-техническа редакция. В него има предложение за редакция на ал. 2. Няма да го чета, защото разполагате с предложението за текст на ал. 2.
Мария Кьосева: (експерт)
За влизането в сила на тази разпоредба е изнесено в преходния параграф.
Янаки Стоилов:
Тук тя се предлага към § 1. А в § 1, т. 4 е решен този въпрос.
Мария Кьосева: (експерт)
Тъй като проблемът с влизането в сила – от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване, е по принцип проблем, който се урежда в преходните правила. Това изречение просто се премества в Преходното правило - нов § 6 в Преходни разпоредби. Това е обяснението.
Янаки Стоилов:
Друго по § 1 има ли?
Мария Кьосева: (експерт)
Сегашната алинея да стане алинея 3 със следното съдържание:
Второто изречение от ал. 3 е взета от Преходното правило, защото тези изисквания би следвало да са в самия закон, а не в Преходно правило. В Преходното правило е само срока за влизането в сила на тези изисквания.
Янаки Стоилов:
Предлага се това, което е в т. “а” на първото да отиде в Преходните разпоредби.
Мария Кьосева: (експерт)
Това което е в т. “б” отива в Преходни разпоредби, а това, което в т. “г” от Преходни разпоредби се пренася в ал. 3.
Янаки Стоилов:
А точка “а”?

Мария Кьосева: (експерт)
Точка “а” остава ал. 2.
Янаки Стоилов:
Има някаква неяснота в крайната подредба.
Яни Янев:
Защото сегашната ал. 2, която е сега, всъщност не е ясно къде отива и се появява нова ал. 2. Другата ал. 3 от сегашните става ал. 2, а сегашната ал. 2, която е в текста, не е ясно къде отива. Тя отпада ли? Какво става с нейната номерация?
Янаки Стоилов:
Ако имате яснота още веднъж да кажете последователността на буквите и точките.
Реплика:
Чл. 8, ал. 1 до т. 4 ... чужд гражданин;” си остава така, както е предложен от вносителя. Второто изречение “Това изискване не се отнася за...” става ал. 2. вместо сегашната ал. 2. Сегашната ал. 2 става ал. 3. А сегашната ал. 3 става ал. 4.
Систематичното място сме го променили от гледна точка на правната техника.
Янаки Стоилов:
Нещо друго включва ли се в § 1.
Мария Кьосева: (експерт)
Пренесено е само второто изречение в ал. 3, което виждате като буква “г”. Това е пренесено в § 5, т.1 и 2. Изискванията към тях – това е от Преходното правило, отзад е пренесено тук в ал. 3.
Янаки Стоилов:
Ясно ли е по § 1. (Да.) Който подкрепя в тази конструкция § 1, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 2. Тук има предложение на г-жа Антонова.
Мария Кьосева: (експерт)
Ние разговаряхме с г-жа Антонова. Тя предлага в ал. 5 да се добави “както и при допуснато нарушение на този закон” и с оглед на това създаването на ал. 6, с която се вменява в задължение на министъра на правосъдието да определи лицата, които ще констатират тези нарушения.
Смятаме, че това е всъщност една административно наказателна норма. По принцип в този закон няма въобще административно наказателни норми.
По-нататък в предложенията, които са ви раздадени от гледан точка на правната техника, е предложен един нов чл. 18. Административно наказателна отговорност, ако това се възприеме. Тъй като въпросът с тези изисквания, които трябва да се спазват при регистрация на медиаторите и евентуално техните промени, би следвало все пак да се следят от Министерството на правосъдието и да има някакъв контрол дали това се извършва.
Предложили сме чл. 18 – абсолютно нов, с предложение на г-жа Антонова.
Янаки Стоилов:
Сега приемаме чл. 8а с текста на вносителя с това, което вие сте представили в допълнение.
Има ли някакви въпроси.
Предложението, което е направила г-жа Антонова ще отиде в една глава “Наказателни разпоредби”, а не тук в тялото на закона.
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз не възразявам да има административно наказателни разпоредби, каквато беше първоначалната моя идея. Но размисляйки по законопроекта и с разбирането, че все пак е необходима някаква санкция, аз прецених, че не трябва да бъде административно наказателна, а предложих това – да се заличава от регистъра при нарушение. Но ако народното представителство сметне, че трябва да има административно наказателни разпоредби, а не санкция заличаване от регистъра, аз не възразявам.
Янаки Стоилов:
Ние приемаме по принцип вашето предложение тук и ще го включим в параграфа, за който стана дума и ще видим точно с какво съдържание.
Ана Караиванова:
Министерството на правосъдието има възражение, защото най-общо казано няма административен капацитет да извърши тази дейност.
Янаки Стоилов:
Тогава ние трябва да кажем, че приемаме не закон, а някакво морално послание, ако вие избягвате да санкционирате онези, които не прилагат закона. Тогава ние защо да го приемаме. Ако закона няма да предвижда санкции за неговото нарушаване, аз такъв род закони мисля, че нямаме нужда да действат. Да ги възложим на някакви обществени организации, които да се занимават с това и да не си губим времето. Аз не мога да си представя действието на правни норми, които поне косвено да не бъдат придружени с някаква отговорност за тяхното неизпълнение.

Мария Кьосева: (експерт)
Ако позволите, вчера в работната група по изготвянето на новия Гражданскопроцесуален кодекс този въпрос за медиацията беше поставен. Той беше поставен и при първото четене на този закон. След като изискваме в ГПК да бъдат включени такива сериозни норми, просто няма как да не се осъществява контрол и да няма санкционна система.
Янаки Стоилов:
Ние можем да обсъждане дали нарушенията да бъдат констатирани от различни организации на медиаторите, т.е. това е организационен въпрос как да се разпределят отговорностите между министерството и организациите, на които се възлага, но, според мен, не може да няма и двете неща: констатиране на нарушението и издаването на някакъв държавен акт за санкцията на тези нарушения. Ако няма капацитет, мисля, че той постепенно трябва да се формира.
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз разбирам. Изпълнителната власт е длъжна да реагира при тези процедури по този начин. Норма реакция на всяка администрация, която не желае да се товари. Аз ги разбирам, уважавам, но не го считам за извинение. Нямаме друг механизъм на осъществяване на контрол. По причина на това, че медиаторите нямат задължение да членуват в някаква обща асоциация на медиаторите, нямаме съсловна организация и просто няма орган, който да упражнява този контрол. Помните за Занаятчийската камара колко тежка беше процедурата и как те самите искаха при наличие на организация държавата да упражнява контрол и да санкционира.
Янаки Стоилов:
Тази дискусия нека да я завършим там, където е систематичното място, без да предрешаваме въпроса дали и в каква степен се приема предложението. А тук да се съсредоточим върху съдържанието на разпоредбите. Въпросът за санкциите ще го обсъдим допълнително.
По чл. 8а имате ли предложения?
Щиляна Богдева: МП, началник отдел
Ще позволите ли само да вметна нещо.
Пред мен са предложенията на Европейската комисия в областта на медиацията. Това е доклад, който е изпратен до Министерството на правосъдието със съответните препоръки. Това са обяснения по Директивата на ЕС във връзка с медиацията. В чл. 4 от тази директива е казано следното.
“Чл. 4 на директивата цели да гарантира качеството на медиацията, дава възможност на държавите да популяризират и поощряват развиването и придържането към доброволен кодекс на поведение от страна на медиаторите и организациите, предоставящи други услуги по медиация, популяризиране и поощряване на обучението на медиаторите. Въпрос на политика е желанието на комисията да избегне прекалено регулиране на предоставянето на услуги по медиация, което беше ясно послание към кмисията, отправено в получените отговори по време на консултациите. Ето защо в директивата се набляга на саморегулирането на медиацията, отразена в чл. 4 по-горе. Във връзка с това препоръчваме принципа на саморегулиране, посочен в директивата, да бъде отразен в предложенията.”
Трябва да се даде възможност да се саморегулират органите, които ще осъществяват медиацията в смисъл има си Национална асоциация по медиация. Тези въпрос би следвало там да се обсъдят и ако трябва, в наредбата, която ще се издаде от министъра на правосъдието, да се разпише нещо в този смисъл.
Янаки Стоилов:
В наредбата на министъра този въпрос не може да се реши. А такава задължителна национална асоциация няма, така че остава открит въпроса кой ще се саморегулира. Всяка организация за себе си ли ще се саморегулира. Тогава ще има различни изисквания за различните саморегулиращи се организации.
Щиляна Богдева:
Какво ще представлява самата проверка, която може Министерството на правосъдието да извърши на тези, които извършват дейност по медиация. Това са гражданско-правни въпроси между страните, които ще се решават, и всъщност всеки си има право на защита по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, ако се нарушат правата му като страна в медиацията. Да се вменят на Министерството на правосъдието задължения, които в един процес, който е закрит, за да може да се установи, означава да се търси – да се даде вяра на едната страна в процеса на медиацията, която може да твърди, че са накърнени нейните права при осъществяване на този процес. Но той няма да бъде обективен, тъй като процесът на медиация е закрит за други страни, за други участници в него.
Янаки Стоилов:
Нека все пак да се движим в последователността на закона. Ние сме на второ четене, а не на първо и нека всички участници в дискусията да се придържат към предмета на дискусията. Сега сме на чл. 8а. По чл. 8а има ли други предложения. Тази тема ще я дообсъдим на съответното систематично място, след като изчерпим другите въпроси, които са преди нея.
Яни Янев:
Във връзка с предложението на колежката Антонова има отношение към чл. 8а, защото в крайна сметка тя предлага в ал. 5 да се предвиди като основание за заличаване, нарушаването на закона. В 18 ще обсъдим административно наказателната отговорност и нейната процедура, но тук дали това трябва да го има като основание. Това е принципният въпрос. В тази насока искам да дам моето становище. Не би трябвало само на един случай на констатирани нарушения, без да има някаква градация – системност или нещо друго, веднага да се отива към заличаване на медиатора. Т.е. ако ние приемем това да бъде основание за заличаване, да има някаква степен на утежнени нарушения или по-тежка ситуация, която да налага отнемане на правото му като медиатор.
Йосиф Герон: председател на Националната асоциация на
медиаторите
Така както е направено предложението от г-жа Антонова за изменение на чл. 8а, то просто не може да бъде, защото е твърде общо и говори за нарушение на закона. Какво точно се има предвид в едно такова нарушение на закона.
Този законопроект, който се предлага от Министерството на правосъдието и по инициатива на Националната асоциация на медиаторите имаше за цел да реши някои много остри проблеми във връзка със задвижването на този закон. За съжаление, при приемането му преди две години, отпаднаха редица текстове, които ние смятаме, че за момента е още рано да бъдат предложени. След като веднъж е отпаднал въпросът за камарата на медиаторите – той е отпаднал между четения и в парламентарна зала, не щем да става, както за паспортите, миналата година се е предложило и не се е приело и ние днес пак да го предлагаме.
Процесът с медиацията е процес, в който законът малко изпреварва общественото отношение. Твърде малко са още и мадиаторите и случаите на разгледана медиация. Националната асоциация на медиаторите държи за контрол и включително за заличаване на медиаторите. Постепенно нашата идея е тази асоциация или друга форма, да прерасне в камара на медиаторите. Иначе действително нищо не правим – един хвърчащ текст, който никога няма да оживее. Защото така както е записано на практика, освен ако министърът на правосъдието, не реши да провери и да заличи някой медиатор, защото той просто не му харесва, по друг начин не би могъл да задейства. За това аз апелирам и към вносителката на тези предложения. В този смисъл са и някои от следващите предложения. Да изчакаме този закон практически да заработи.
Янаки Стоилов:
Нали работи. Затова го променяме. Защото ако въобще не работеше, нямаше да се предлагат изменения.
Йосиф Герон:
Той не може да проработи, защото сега върви само регистрация на медиаторите и процесът да се научат хората да търсят
Янаки Стоилов:
Тук се отчетоха няколко случая.
Йосиф Герон:
Има случаи. Никой не казва, че няма случаи. Един от най-големите ни страхове и притеснения е именно да не влязат неподготвени и недобросъвестни хора в тази дейност. Защото това може да ликвидира съществуването на този институт поне за 20 години, ако гръмне един случай на “бухалкова” медиация. Но тези формулировки трябва да седнем до четенето да ги прередактираме, но задължително трябва да предвидим в такъв случай камарата. Иначе просто няма да стане.
Манолова: Правна дирекция.
Така както е предложен текстът на г-жа Антонова имам резерви по отношение на това – при положение, че няма изрично упоменато какво точно е нарушението, т.е. коя разпоредба от закона е нарушена, аз се опасявам, че при издаване на наказателно постановление от страна на министъра на правосъдието, това постановление ще падне в съда. Просто няма да е конкретизирано какво точно е нарушението, в какво се състои и коя разпоредба е нарушена. А не знам, това колегите ще кажат, които прилагат закона, доколко можем отзад, ако създадем административно наказателна отговорност и разпоредби, какви нарушения евентуално могат да се разпишат като разпоредби отзад. Медиатор, който наруши член еди-кой си или който не изпълни задължението си, но това вече колегите ще кажат доколко е удачно и доколко могат да се формулират такива разпоредби.



Мария Кьосева: (експерт)
Колеги, тъй като ние с г-жа Манолова обсъждахме този проблем във връзка с предложението на г-жа Антонова, преценихме, че санкцията заличаване е прекалено тежка и затова предложихме, тъй като няма административно наказателни разпоредби, а не може да няма никаква санкция, ако тези медиатори не заявят променените обстоятелства и точно във връзка, ако в 14-дневния срок не заявят промяната на тези обстоятелства, това се възприема като административно нарушение и се налага глоба и сме оставили точки, точки каква да бъде.
Янаки Стоилов:
Т.е. да заменим заличаването с глоба.
Мария Кьосева: (експерт)
Да заменим заличаването с глоба, защото е по-леката санкция.
Янаки Стоилов:
Трябва да се степенуват. В някои случаи да има глоба. А ако наистина има много тежко нарушение, но трябва да кажем кои са тези, за които се предвижда заличаване.
Мария Кьосева: (експерт)
Точно в тази разпоредба е предвидена – конкретно чл. 8, ал. 4, а чл. 8, ал. 4 казва, че лице, вписано в единния регистър на медиаторите заявява писмено до министъра на правосъдието за промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване в 14-дневен срок. Т.е. ако това не се извърши, всъщност се смята за състава на нарушението, и се предлага глобата.
Надя Антонова:
Аз нямам желание да разводнявам дискусията, но очевидно има известни принципни различия.
В предложението, което съм направила в чл. 8, се касае за една административна последица – заличаване от регистъра. Действително не споря, че изразът “допуснато нарушение” е най-точният, но мисля, че това мое предложение има самостоятелен живот едновременно с административно наказателните разпоредби, които предлага работната група. Защото моето предложение в т. 1 има за цел да обезпечи точното изпълнение на задълженията на медиаторите в хода на процеса. С една малка скоба – тук с удоволствие разбирам, че тук е висш представител на Съюза на медиаторите, това мое предложение не е произволно, а искам да ви кажа, че във Видинския съд този закон стартира с един много тежък проблем от страна на медиаторите, но няма да се впускам в него, за да не затруднявам дискусията, както обещах. Така че това, което съм го направила не е произволно, а защото виждам как този закон се прилага на практика с всички неблагоприятни от това последици.
Моето предложение по т. 1 има за цел да обезпечи точното изпълнение на задълженията на медиаторите. Няма занимание и професия в тази държавата, точното изпълнение да не се следи и да не се обезпечава от самия закон.
Янаки Стоилов:
Разбирам. Ние вече сме на една работна фаза. Аз съм готов да допуснем заличаване, но трябва да кажем в кои случаи. Просто при нарушаване на закона. Той и съдията може да наруши закона, излиза че може да бъде отстранен като магистрат.
Надя Антонова:
Да посочваме основание. Това е вече друг разговор, да посочим основанията за заличаване. Може би при системно неизпълнение на задълженията по този закон. Примерно да не дава правни консултации. Той си има задължения? Нали така! Същевременно с това заличаване да се предвиди административно наказателната разпоредба така, както я предлага работната група. Защото работната група предлага един състав на нарушение. А съставът на нарушение, ако се променят обстоятелствата за вписване, т.е. ако той е осъден, а не заяви че е осъден. Но този състав на нарушение не обезпечава точното изпълнение на законите и на задълженията по закона. За това казвам аз че има самостоятелен живот.
Янаки Стоилов:
Добре. Разбрах. Г-н Янев има думата и ще решаваме.
Яни Янев:
Г-н Председател, аз мисля, присъединявам се към тезата на колежката Антонова, че ние още в първия момент, когато предвиждаме административно наказателна отговорност по повод неизпълнение на определени задължения на медиаторите по този закон, не можем да тръгнем да разписваме конкретни текстове, при които ако не се изпълни, ще ги глобяваме със 100 лв., 200 лв. или друга сума, примерно казано. Защо? Защото се касае за един нов закон и тази градация в законите, които дълго време са имали приложение, е напълно естествено да се прави, защото тогава се избистря кои са тежките нарушения, за които трябва да се изпишат конкретно текстовете. При еди-кой си случай е 100 лв., но ако нарушиш еди-какво си е 200 лв. Най-логичното в момента е, тъй като законът е нов и тепърва стартира, да има общо “при неизпълнение на задълженията по този закон”. СА с времето ще се избистрят честите нарушения, онези, които водят до нарушаване на интересите на страните, когато ще имаме основанието да изпишем конкретни текстове и да градираме административно наказателната отговорност.
Във варианта, който предлага колежката Антонова “системно неизпълнение на задълженията по този закон” като основание за заличаване го възприемам и по същия начин да бъде неизпълнение на задълженията, за които да се носи административна наказателна отговорност, без да фиксираме конкретен текст. А това че законодателната практика ако това е налице, редица са законите, в които се посочват конкретни нарушения, за които се дават и конкретни наказания и отделно извън това си има за останалите нарушения по този закон, си има някаква глоба.
Янаки Стоилов:
Предстои да се произнесем по този въпрос, тъй като ал. 5 сочи самите изисквания, на които трябва да отговаря медиатора. Когато той не отговаря на тях, естествено е, че министърът трябва да кажем при тези обективни обстоятелства, трябва да го заличи. В случая се предлага и допълнението когато той с дейността си системно нарушава изискванията на закона, има някакъв елемент на преценка, т.е. съчетаване на тези обективни и субективни обстоятелства, за да може да се добави. По това ще се произнесем сега. То е отделно от дискусията за глобите, когато той не е заявил някакви обстоятелства.
Сега се произнасяме по този въпрос по ал. 5. Тези, които смятат...
Ана Караиванова:
Колегата Надя Антонова, казвам колега като юрист, да обясни по кой начин ще се констатира системното нарушаване практически – системното нарушаване от медиаторите на закона. Например, даването на правни съвети. Как да го констатират практически служители на министерството.
Надя Антонова:
По стандартния начин: служебно или по жалба или сигнал на страните.
Янаки Стоилов:
Тук се предполага, че сигурно ще постъпят жалби срещу някой медиатор за различни дела,които той е гледал, че не е извършил определени действия. Това предполага някаква проверка и установяване на тези неща.


Йосиф Герон:
Когато говорим, че той не дава консултация на страните, това значи по време на самата медиация той няма право да консултира. Вече чувам, че медиаторът давал и консултации. Т.е. когато няма пред него случай ,той може да дава колкото си иска консултации. Но висящ пред него случай той самите страни не може да ги консултира поотделно. Твърде са нови понятията, за да можем отсега да ги дефинираме. Ние водихме големи спорове с американците и с други, които съдействаха, точно за цялата тази процедура. Записвайки един такъв общ текст, който на практика нищо няма да значи, защото на всичко отгоре процедурата на медиацията е конфиденциална. Т.е. нито медиаторът, нито страните имат право да изнасят какво са си говорили вътре. Ние ще създадем един празен текст. Аз затова апелирам към колежката Антонова, виждам, че тя има разбиране по нещата и готовност да работи, но така или иначе само след половин или една година ние ще трябва да внасяме други изменения в този закон. Ако трябва да задържим това детайлизиране?
Янаки Стоилов:
Как да го задържим, като е внесен. Ние не сме го пожелали това изменение. То е внесено като необходимо.
Йосиф Герон:
Защото без камара, без разписване на някои още неща в задълженията на медиаторите, този текст ще остане празен. За това апелирам към колегата да го оттегли този текст.
Янаки Стоилов:
Не можем да отложим разглеждането, защото след няколко седмици ще сме изправени пред толкова важни и тежки въпроси, че въобще няма да ни е до медиаторите. Така че или се занимаваме и решаваме въпроса или го оставяме за някакво бъдещо неопределено време.
Йосиф Герон:
Необходими са допълнения, защото другата опасност е да се напълни с хора, които нямат образованието необходимо за целта.
Реплика: Хубава работа!
Йосиф Герон:
Така е в закона в момента.
Янаки Стоилов:
Нека да гласуваме предложението на г-жа Антонова. Към ал. 5 да се добави: “Както и при системно нарушение на закона”.

Надя Антонова:
При системно неизпълнение на задълженията по този закон.
Янаки Стоилов:
“Системно неизпълнение на задълженията”. Добре.
Които подкрепят това предложение, моля да гласуват.
Четири гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима се въздържат.
Приема се предложението. Ще се добави в ал. 5.
Други предложения по чл. 8а няма, нали?
Има предложения от работната група. Те са правно-технически и мисля, че трябва да ги възприемем.
Мария Кьосева: (експерт)
Има едно повторение в същия текст. Предлагаме да се заличи второто изречение в ал. 4, тъй като се съдържа в ал. 2, т. 4.
След това, условията и редът също са взети от преходните разпоредби.
И още едно уточнение:
Съдържанието на § 3 Допълнителна разпоредба, става съдържание на чл. 8а, ал. 7, защото това съдържание на Допълнителна разпоредба си е норма от закона и не би следвало да виси там.
Надя Антонова:
По ал. 3, която я докладва току-що работната група, второ изречение: “Изискванията към тях, редът за одобряването им, както и изискванията за обучение на медиаторите се определят в наредба на министъра на правосъдието.”
Янаки Стоилов:
Това го приключихме отдавна. Ние сме на чл. 8а. Допълнителните предложения, които са дадени в т. 2, ако по тях има някакво уточнение.
Надя Антонова:
По § 2, чл. 8а. Това ли гледаме в момента?
Янаки Стоилов:
Вече спорихме половин час по него.
Надя Антонова:
“Условията е редът...”, приехме ли го?
Янаки Стоилов:
Приехме и не се връщаме към него. По него нямаше и предложения, освен уточняващи съдържанието и структурата на текста.

Надя Антонова:
За протокола. Аз имам редакционни поправки, когато се внесе проектозакона з второ четене, да отпаднат думите “изискванията към тях, както и изискванията за обучение на медиаторите се определят в наредба на министъра на правосъдието” - това е въпрос на закон. Редът за одобряването, редът за обучението, редът за вписване и отписване могат да бъдат предмет на наредба. Условията за това и изискванията за това са критерии, които трябва да бъдат залегнати в закон.
Мария Кьосева: (експерт)
Аз съм съгласна с г-жа Антонова, но понеже текстът само правно-технически е пренесен от преходната разпоредба и е вкаран тук, действително изискванията...
Янаки Стоилов:
Това нека да го направим още при изготвянето на доклада. Няма нужда да го правим в залата. Мисля, че това е въпрос безспорен – наредбата да определя реда, защото условията ние сме ги определили в закона. Това го приемаме като препоръка към доклада.
Сега преминаваме към гласуване на целия § 2 с допълнената и уточнена редакция. Които приемат чл. 8а, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Няма против и въздържали се.
Чл. 8б. По него има ли предложения. Няма. Приемаме го.
Следват предложения на г-жа Антонова, които са за допълнителни текстове.
Мария Кьосева: (експерт)
Има и по чл. 9. Тъй като съдържанието на целия § 5 го пренасяме в закона, систематичното място на текста: “тези правила се определят в наредбата по чл. 8, ал. 3” е в чл. 9. Добавяме и едно второ изречение. Това е също правно-технически е пренесено в чл. 9. ал. 1 от действащия закон, като се добави изречение второ със следното съдържание: отново се пренася § 5, т. 4. Това е отново от гледна точка на правната техника.
Янаки Стоилов:
Г-жо Антонова, по Вашите предложения още нещо желаете ли да кажете.
Надя Антонова:
Разсеях се с колегите и не можах да разбера какво докладва г-жа Кьосева. Предложенията ви са по чл. 12 ли?
Мария Кьосева: (експерт)
Не сме стигнали до там. Говорих за чл. 9.

Янаки Стоилов:
Добре. Тук няма възражения. Сега сме на предлагания чл. 12. По чл. 12 има ли бележки?
Надя Антонова:
По чл. 12 моето предложение е да се прецизира въпросната уредба относно процесуалното представителство, защото в текста,както съществува и който текст е предназначен за четене и от неспециалисти, защото в медиацията участват и неспециалисти, адвокатите специалисти са поставени в една и съща алинея без ясни процесуални качества, както и неизяснени представителства. Моето предложение е да се внесе яснота.
Янаки Стоилов:
Има ли възражения по това? (Да.) Кажете.
Йосиф Герон:
По въпроса за представителството “Упълномощаването се извършва в писмена форма.” Формата на упълномощаването ще зависи от вида на споразумението, което се постига чрез медиацията. Ако то изисква нотариална заверка, трябва упълномощаването да е с нотариална заверка, т.е. ..
Янаки Стоилов:
Това нали ще го оттеглите, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Основателно е възражението, което чуваме. Аз се колебая по формата на упълномощаването. Ако упълномощаването е устно, както може да бъде устно споразумението, не възразявам. Но то трябва да се отрази в някакъв протокол. Как си го представяте Вие? Писменото упълномощаване, според мен, е необходимо, за да се прецени обемът на представителна власт. Ако нямаме писмено упълномощаване, как ще преценим пълномощникът каква представителна власт има? Извинете, ама за договори, които са на стойност над 1000 лв., знаете че се иска писмена форма, условия за действителност и пр. Предполага се, че медиацията ще има разширено приложно поле.
Янаки Стоилов:
Добре. Вие всъщност предлагате един компромисен вариант.
Яни Янев:
Според мен, въобще не се налага нотариална заверка на пълномощното.
Янаки Стоилов:
То и не се предлага.

Яни Янев
Коментира се в тази насока. Ни в съда се явяваме с пълномощие без нотариална заверка. Това ти служи за представителство пред съд и съдията излиза с решение, което не е с нотариална форма.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, че вие възразявате на друго основание, че допускате, че може и устно да е пълномощното.
Йосиф Герон:
Може и устно да е пълномощното.
Янаки Стоилов:
Според мен, в закона е удачно да се даде минималното изискване на какво трябва да отговаря пълномощното, така че не е лошо да бъде писмено. Това е някаква допълнителна защита на интересите на лицата. Няма да ви затрудни едно писмено пълномощно, което може и неформално да се изготвя. Не е необходимо нито адвокат да го прави, нито самият медиатор. После може да се удостовери, ако той е оттеглил това пълномощно. Защото другият вариант е да се води някакъв подробен протокол от медиатора, където да се отразяват всички обстоятелства. Това, според мен, също не е възможно – той да регистрира всички действия, извършени в хода на този процес. Нека да го има това нещо, още повече, че ние говорим за един преход от една силно формализирано съдебно производство към друга не толкова формална, но все пак ясна форма.
Да гласуваме тогава предложението по § 3.
Мария Кьосева: (експерт)
В ал. 3 в предложението на г-жа Антонова се казва, че “в процедурата по медиация се изслушват специалисти по общо съгласие на страните”, което означава, че този момент с изслушването на специалисти става задължителен. Защото в досегашния текст е могат да участват адвокати, както и други специалисти. И общото съгласие, ако не се постигне, какво става?
Янаки Стоилов:
Защо не оставим досегашния текст.
Надя Антонова:
Досегашният текст звучи така:
“В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.”
Ако моето предложение го възприемате като императив, и ако това ви е възражението, аз не възразявам “може да се изслушат специалисти.”

Янаки Стоилов:
Действащият текст има тая възможност.
Надя Антонова:
Сегашната ал. 3 “В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти”.
Акцентът в моето предложение е да кажем: могат да се изслушват специалисти.
Янаки Стоилов:
Това какво променя текста.
Надя Антонова:
Променя. В какво качество участват тия специалисти.
Йосиф Герон:
В тая процедура няма качества. Има две страни, които могат да се консултират от адвокати и от специалисти. Те трябва сами да стигнат до някакво споразумение. За какво качество говорим.
Надя Антонова:
Нали мога да се изкажа? Ако обичате да се изкажа. Има някакъв ред в тази зала. И по-добре си следете медиаторите как си вършат работата, вместо да се карате с депутатите.
Аз доколкото разбрах от изказванията на работната група по ал. 3, тях ги смущава императива и общото съгласие. Общото съгласие съм го написала от разбирането, че всичко това е едно доброволно производство, включително и изслушването на специалисти. Защото практиката показва, че страните казват така: “Ей, хубаво, ще се разберем, но да дойде един счетоводител да сметне и да каже кой какво дължи.”
Редакцията, която съществува, че тук участват адвокати и специалисти, аз ви казвам, че звучи, но да не казвам как звучи и да давам оценки, както правят някои оттук присъстващите, защото правим лошо впечатление. За това ми се струва, че редакцията, която предлагам на ал. 3, без да бъде императивна, означава, че страните, целейки да постигнат едно споразумение и се споразумяват да извикат един специалист и да го изслушат, както впрочем се случва. Тая норма не прави нищо друго освен да повторя онова, което се случва.
Янаки Стоилов:
Добре, но тук го няма проблема с адвокатите. Ако реши да дойде?


Надя Антонова:
Адвокатите отиват горе като представители. Защо адвокати? Защото без адвокати?! Но да не изпадаме в съсловна привързаност.
Янаки Стоилов:
Т.е. всеки може да реши дали да се явява или не с адвокат, но когато трябва да изслушат специалисти, е въпрос на споразумение.
Яни Янев:
Колеги, щом като в закона е предвидено участието на специалист, значи това участие не е просто да седнат и да наблюдават какво става. то може да бъде под две форми. То е ясно, че едната форма е да консултират, т.е. допуска освен да имаш адвокат, да имаш и един експерт, който да консултира в хода страната и който категорично, по моя преценка, с оглед на доброволността на този процес, категорично не изключва възможността този специалист, който присъства, защото може да има едната страна, а другата – може да няма, но да приеме становището на специалиста, който е там. Т.е. действащият текст не ограничава възможността.
Надя Антонова:
Ти казваш това, което аз съм написала, че при съгласие на страните се изслушва специалист.
Яни Янев:
Така е, но казвам, че действащият текст не забранява да се случи това.
Янаки Стоилов:
Да преминем към решаване на въпроса. Ако говорим стриктно, тези предложения дори са по-широки от предмета и обхвата на законопроекта. (Така е.) По тях е желателно да постигнем някакво съгласие, ако ги предлагаме. Затова да не изпадаме в толкова разгорещени дебати, а да намерим някакво междинно решение. Аз мисля, че в ал. 2 можем да добавим предложението, което се съдържа, там където е казано: “страните в спора участват в процедурата лично или чрез представител”, и да добавим: “упълномощаването се извършва в писмена форма”. Това според мен, е достатъчно и друго да не променяме в този текст, защото той съдържа всички възможности.
Другото мисля, че може да се оттегли. Приема се частично, а другото се оттегля.
Реплика: Т. 3 за представителната власт?
Янаки Стоилов:
Според мен, е излишно. Защото той трябва да следи за всяко нещо, което произтича от задълженията по закона. След като е казано по какъв начин се осъществява представителната власт, естествено е, че този, който води процеса, трябва да констатира този факт. Защо да го пишем.
Значи това приемаме, а другото се оттегля.
По § 4, който е за чл. 14, ал. 2.
Надя Антонова:
По § 4 аз предлагам едно изменение на чл. 14, ал. 2. В досегашния чл. 14 се казва “спиране на медиацията” в ал. 1. Докато в ал. 2 действащия текст, според мен, се тълкува двусмислено.
Действащият текст на ал. 2 е следния:
“(2) Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентните органи за спиране на процедурата.”
Янаки Стоилов:
Имате предвид за коя процедура.
Надя Антонова:
Да, спори се.
Янаки Стоилов:
Би трябвало да е процедурата по медиацията.
Надя Антнова:
Тогава е безсмислено. Става безсмислена ал. 2, ако касае спиране на процедурата по медиация. Какъв е смисълът. Компетентният орган си е компетентен орган, самата процедура се движи. И извинете за разговорния език, но какво го бърка компетентният орган, че имало процедура по медиация и че тя била спряна. Аз мисля, че смисълът на тази ал. 2 е друг, защото иначе няма смисъл. Тя или няма смисъл или има друг смисъл.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате?.
Надя Антонава:
На мен ми се струва, че смисълът на ал. 2, ако приемем, че тя е смислена, е самостоятелно основание да се спре другото висящо производство заради производството по медиация.
Янаки Стоилов:
Т.е. когато е започнало производство по медиация, това да бъде основание за спиране на съдебното производство.
Надя Антонова:
Да, спиране на съдебното производство, което по-достоверно звучи, защото имаме по ГПК чл. 182 – общо съгласие на страните да се спре. Струва ми се, че това е смисълът на ал. 2 – да се спре онова производство, заради производството по медиация. Иначе няма смисъл или поне аз не го виждам.
Йосиф Герон:
Друга е логиката. Логиката в случая е, ако е спряно висящото производство и страните са отишли на медиация и вече производството по медиация се спре по някои от тези основания, тогава да се уведоми органът, при който е спряно висящото производство, за да прецени той дали да продължи да чака спирането или да си довърши съответната процедура. Това е логиката на този текст.
Янаки Стоилов:
Т.е. медиацията да не е основание за спиране на производството, а ако вече има спиране, тогава да се предвиди, че ако спре и производството на медиация, те уведомяват органа, за да може той да реши.
Йосиф Герон:
Това е логиката на текста.
Надя Антонова:
Тогава да го направим така, че да е ясно.
Янаки Стоилов:
С добавка на една дума се решава въпросът. Накрая се добавя “медиацията”.
“Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата по медиацията.”
Това ще му даде основание той да стартира другото спряно производство. Така всичко е ясно с една дума.
Надя Антонова:
Ако на всички останали им е ясно, аз не възразявам.
Янаки Стоилов:
При това обяснение е ясно. Т. е. приоритетът е все пак на съдебното производство, а не на медиационното производство.
Надя Антонова:
Така е безсмислено.
Янаки Стоилов:
Не е безсмислено, защото ние може имаме две спрени процедури като съдебното спиране е било продиктувано от това, че страните ще водят някакво друго споразумително паралелно производство, но и ако и то спре, съдът не може да отлага повече разглеждането на въпроса.
Тогава може да се оттегли другото предложение.
По § 5 също трябва да отпадне предложението. То е логически свързано. Но тук може би трябва да поясним по ал. 3 на чл. 15: “при прекратяване на процедурата по медиация, дали да не добавим “без да е постигнато споразумение”, висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона. Или е ясно и без това добавяне. Тук нищо не променяме.
По § 6. Предложението за чл. 17, ал. 2. Сега действащия закон казва: “Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили и не може да противоречи на закона и на морала.”
В предложението се казва: “Споразумението не може да противоречи на закона или да го заобикаля, както и да накърнява морала и добрите нрави.”
По същество няма разлика между двете.
Надя Антонова:
Аз малко съм го по натруфила, защото моралът ...
Ана Караиванова:
Различават ли се?
Янаки Стоилов:
Много дълбоки спорове в теорията има и трудно се изясняват.
Надя Антонова:
Амбицията с този текст е косвено да се определи правната природа на споразумението, че то не може да противоречи на закона.
Янаки Стоилов:
Ние можем да тълкуваме противоречието на закона като родово понятие за нарушаване и заобикаляне на закона и мисля, че е ясно.
Дайте да вкараме направо 26. Как е редакцията.
(Мария Кьосева чете предлагания текст.)
Нека да го има като текст. То го има сега в идеята на алинеята, но го извеждаме от предмета на споразумението. То е в някакъв обществен интерес.
Добре. Приемаме го по този начин.
Остана административно наказателната разпоредба. Какво се предлага като административно наказателна отговорност. Нека да чуем.
Мария Кьосева: (експерт)
“Медиатор, който не изпълни задължението си по чл. 8а, ал. 4 се наказва с глоба в размер на...”.
Янаки Стоилов:
Т.е. когато не е заявил обстоятелствата, които са по закон.
А уточнихме ли кой ще установява нарушението.
Мария Кьосева: (експерт)
Актовете за констатираните нарушения се съставят от упълномощен от министъра на правосъдието длъжностни лица. Наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието и може да се добави: “и упълномощени от него лица”. А може и общ текст, ако кажете. Защото самият министър няма да може да го прави. След установяване на нарушението общия текст, който ползваме при всички закони: Издаването и обжалването става по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Янаки Стоилов:
Колко – какъв размер на глобата предлагате, ако се приеме такава санкция.
Яни Янев:
Аз мисля, че този текст на чл. 18 ще се размине.
Янаки Стоилов:
Няма да се размине. Едното е за конкретно нарушение, за което се налага глоба, а другото е при системни неизпълнение на закона, той може да бъде заличен. Тук е само за неформални обстоятелства, които те трябва да заявят.
Яни Янев:
Текстът, който приехме в чл. 8а, ал. 5, той ще остане абсолютно мъртъв, защото де факто как ще бъде констатирано системното неизпълнение на задълженията. Аз лично си представях, поддържайки текста, който предлагаше колежката Андонова, че ние ще оставим обща формула и в чл. 18, а именно, че за неизпълнение на задълженията по този закон, и за нарушение на този закон се налага глоба от 100 лв. или от 200 лв. И когато имаме едно, второ, трето нарушение, тогава вече министърът има база, на която да стъпи и да каже: Заличавам те! В противен случай неизпълнението на задълженията по закона няма механизъм, по който да бъде констатирано.
Янаки Стоилов:
Той може да констатира с един акт системно неизпълнение, а не според редица от актове. Това не означава, че той трябва да състави три отделни акта във времето. Той може в процедурата на една проверка да констатира 3 или 4 нарушения и ще се докаже системност и възможност за заличаване.



Яни Янев:
В такъв случай приемаме, че при наличие на едно административно нарушение, с един акт, което в себе си е констатирало няколко нарушения, то дава основание за заличаване.
Янаки Стоилов:
А тук визираме глоба за незаявените обстоятелства, т.е. да стимулираме изпълнението на едно формално изискване.
Кажете, ако приемаме това, какъв да е размерът на глобата. Да речем от 100 до 500 лв. и с това да приключим. Приемате ли така? В зависимост от важността на обстоятелството.
Нещо друго остана ли?
Мария Кьосева: (експерт)
Другите неща са по Преходните разпоредби. Само добавихме една нова разпоредба, че обвързваме със срок приемането на тарифата за таксите.
Янаки Стоилов:
Какъв срок предлагате за тарифата за таксите. За наредбата имаше ли срок.
Мария Кьосева: (експерт)
За наредбата има тримесечен срок и за тарифата сложихме същия.
Янаки Стоилов:
Тримесечният срок за тарифата и за наредбата достатъчен ли е?
Ана Караиванова:
Три месеца е достатъчен срок.
Янаки Стоилов:
С това приключваме. Ще подготвим доклада с уточненията, които бяха направени.
Преди да приключим искам да ви уведомя, че на 10 октомври 2006 г., вторник от 09.15 часа в зала “Изток” на Народното събрание ще се проведе семинар на тема: “Европейският социален модел”. Канят се народни представители, които проявяват интерес и имат възможност да присъстват и да участват в обсъждането на тази тема.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: