---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 46



Днес, 12.10.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър, Юлия Меранзова, Борислав Петков и Веселина Малева, от Върховния касационен съд – Вероника Имова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието с ръководи от Валентин Милтенов, заместник-председател на Комисията по правни въпроси.

Валентин Милтенов:

Уважаеми колеги, предлагам да започнем. При условията на спадащ кворум откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:

1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87/01.10.2006 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея, № 602-02-48/09.10.2006 г., внесен от Министерския съвет.
Преди да започнем разглеждането на първа точка искам да ви уведомя, че има становище на Министерството на финансите по първия законопроект, че са осигурени средства в проектобюджета за 2007 г. в размер на 1 млн. лв. за изпълнението на този закон за следващата година.
По първа точка давам думата на г-жа Караиванова да представи законопроекта.
Ана Караиванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представям на вашето внимание проект за Закон за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления. Този закон е във връзка с предприсъединителните задължения на Република България към Европейския съюз, отбелязан в “жълтата зона” по Глава 24, а именно съдебното сътрудничество по гражданско правни и наказателно правни въпроси. Една от темите в тази област е подпомагането и компенсацията на жертвите на престъпленията.
Като първа крачка беше приета Национална стратегия за подпомагането и компенсацията на пострадалите, одобрена от Министерския съвет през това лято.
Необходимо е националното законодателство, свързано с тази тема да бъде приведено в съответствие с европейските изисквания. Европейските изисквания накратко казано са: През 2001 г. Съветът на Европейския съюз прие Рамково решение за положението на пострадалите от престъпления в наказателния процес, а през 2004 г. – Директива 2004/80/ЕО относно компенсацията на пострадалите от престъпления. Държавите членки вече са въвели разпоредбите на тези европейски актове във вътрешното си право и са приели специални закони, съобразявайки се с националните си традиции. Румъния ни е изпреварила в тази насока, държа да ви уведомя.
Република България е страна по редица международни актове, които също предвиждат съществуването на специално законодателство за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления. Най-важните сред тези актове са Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 2000 г., Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма от 1999 г., Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. и Декларацията на ООН относно основните принципи на правосъдието, отнасящи се за жертвите на престъпленията и жертвите на злоупотреби с власт от 1985 г.
От не по-малко значение за мотивацията за приемането на специален закон е и фактът, че българското общество смята за неотложен проблем предприемането на мерки от страна на държавата за подобряване положението на пострадалите от престъпления. Това показват данните от представителни изследвания на виктимизацията в страната.
Със законопроекта се установява за първи път у нас правният институт на компенсацията, който не е идентичен на отдавна приетия в българското законодателство институт на обезщетяване на пострадалите на деликтно основание. Политиката за компенсация, реализирана от държавата или от неправителствени организации е развита от 60-те години на ХХ век и се основава на идеята за обществения договор. Държавата определя за кои престъпления се установява компенсация и лимитира нейния размер. Компенсацията представлява финансова форма на подпомагане на пострадалите от престъпления.
Законопроектът за подпомагане има за цел да бъде призната и гарантирана защитата на правата и законните интереси на пострадалите от престъпления. Това следва да бъде осъществено с помощта на държавните органи, органите на местната власт, органите на съдебната власт, специализирани организации и гражданите.
Пред вас е законопроектът. Ако желаете ще ви прочета и какво уреждат отделните глави. Но с оглед излишно да не ви отнемам от времето, мисля, че вие сте го чели и това изложение не е необходимо.
Валентин Милтенов:
Благодаря Ви, г-жо Караиванова.
Имате думата, уважаеми колеги, по представения законопроект. Очевидно той е един от тези, които наистина трябва да съгласуват и синхронизират нашето законодателство в тази област. Аз смятам, че той е един от законопроектите, който следва да бъде приет. Но нека да чуем и колегите.
Има думата г-жа Балева.
Надка Балева:
Безспорно законопроектът трябва да бъде приет. Даже е малко позакъснял. Наред с неговите безспорни качества има и някои неща, които мен ме смущават. Ще започна отзад напред.
Параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби предвижда влизане в сила на този закон от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз с изключение на членове 21-24, и § 5, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”. Това са текстовете, които уреждат създаването на Националния съвет – органът, който ще прилага закона. Създаването на този орган е предвидено в тримесечен срок. Просто се получава едно разминаване. В крайна сметка ще влезе в сила закона, което значи, че е приложим, а ние няма да имаме този орган, който да прилага закона.
Другите неща, по които имам бележки, са съвсем дребни и могат да се коригират между първо и второ четене. Например, езиците, които са посочени и с оглед на това кои чужденци по-често пребивават у нас би могло да се помисли дали да не се предвиди издаване на указанията и на руски език.
По отношение на това какво трябва да съдържа решението – в чл. 25, ал. 2. Решението за отпускане на компенсация съдържа: Все пак това е един изпълнителен титул и ми се струва, че само трите имена на лицето не са абсолютно достатъчни. Но това са дребни неща, които могат да бъдат допълнени.
По принцип подкрепям изцяло този законопроект.
Валентин Милтенов:
Благодаря ви , г-жо Балева. Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Колеги, като отделим спорното от безспорното, безспорно е, че такъв закон е наложителен. Присъединявам се към всички изказали се. Но по отношение систематиката на закона имам сериозни забележки.
Първо искам да продължа мисълта на колегата Балева. При положение, че този орган се създава три месеца от влизането в сила на законопроекта, самият законопроект няма да има приложно поле, тъй като същинската дейност на този национален орган е дейността, която е предмет на самия законопроект. Ако няма орган не виждам какво налага да има разлика в сроковете, тъй като няма данни за това, че трябва да се извършва някаква подготвителна дейност. Голяма част от нормите имат по-скоро морален характер. Говори се даже за хуманно отношение и т.н. Мисля, че това е нов подход в българското законодателство, тъй като тези норми нямат правен характер.
Освен това, понеже казах в началото, че по систематиката и структурата на законопроекта има неща, които не са изяснени добре в главите, където са обозначени, че трябва да бъдат изяснени. Примерно това, че Националният съвет няма самостоятелна администрация, а се обслужва от администрацията на Министерския съвет.
Валентин Милтенов:
Ал. 5 на чл. 21.
Елиана Масева:
Да, Министерството на правосъдието.
В същото време се създава и една експертна комисия като помощен орган към този Национален съвет. Тук нещата ми се струва, че трябва да бъдат подобрени в посока на това, че тези два органа, както и подпомагащата администрация на Министерството на правосъдието, самият закон да създаде предпоставки за координация, взаимодействие между тези отделни структури, които носят отговорност за изпълнението на закона.
Освен това в отделна глава е описано подробно какво трябва да представят лицата, за да получат компенсация и чак в следващата гласа се казва тези документи и молби към кого трябва да бъдат представени. Подредбата не дава прегледност и последователност на правните норми.
Има какво да се поработи по този законопроект. По принцип по предмета и духа на закона ние ще го подкрепим.
Валентин Милгтенов:
Благодаря ви, г-жо Масева. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
За разлика от колегите, които се изказаха до момента, аз считам, че законопроектът е добър, добре подреден като структура и изобщо като концепция.
Безспорно това е един от последните задължителни закони, с който ние приключваме хармонизирането по отношение на Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, така че е належащо да бъде приет до датата 1 януари 2007 г.
Аз лично считам, че той е добър като структура доколкото последователно урежда кръга лица, които могат да ползват подпомагане и компенсация. Визирани са задълженията на съответните органи, които имат ангажименти в тази посока, включително и затова да информират лицата, които имат право на подпомагане и компенсация. Разписани са формите на подпомагане, реда и условията, при които се получават.
Считам, че Националният съвет е една добра форма на орган, който да работи в тази сфера. За разлика от г-жа Масева приветствам, че за първи път някой от органите, които създаваме, няма да създава собствена администрация. След като основна част от ангажиментите по реализиране на подпомагането има министъра на правосъдието, нормално е да се ползва неговата администрация. Според мен, това не е проблем – не е минус, а е плюс на законопроекта, още повече, че един от приоритетите, който заявихме и който следваме в Правната комисия, е да не раздуваме администрацията.
Що се касае до влизането в сила на закона и създаването на Националния съвет, който ще координира дейността по подпомагане на жертвите от престъпления и осигуряването на съответна компенсация, мисля, че тук няма противоречие доколкото е посочена датата, когато влиза в сила закона в тримесечен срок ще се създаде този орган. Освен този орган - Националният съвет, конкретни ангажименти в тази сфера имат и други органи, които изчерпателно са изброени. Това са МВР, службите за социално подпомагане и всички други, които от характер на своята дейност имат професионални и служебни ангажименти да работят с пострадалите от престъпления. Те ще трябва да изпълняват тези свои задължения от 1 януари 2007 г.
Също така, това което касае специфичната дейност На Националния съвет, като издаване на решения за финансова компенсация, правата ще възникнат от 1 януари 2007 г., а след създаването на съвета, т.е. те могат да бъдат реализирани, когато се създаде органът.
Освен неизбежните подобрения, които се правят между първо и второ четене, считам, че законопроектът е добър и може да бъде подкрепен на първо четене.
Валентин Милтенов:
Благодаря ви, г-жо Манолова. Други колеги? Заповядайте. Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз също считам, че този закон е призван да запълни една празнота в българското право, че е необходим и полезен. Ще го подкрепя.
Бих искала обаче да си изясня сама за себе си приложното поле на този закон.
В мотивите Министерският съвет се позовава на Конвенцията на ООН от 2000 г. и други международни актове. Аз си признавам, че те са останали встрани от моето внимание точно по този въпрос и затова бих искала да попитам.
Законът, който ни се предлага от Министерския съвет дали изцяло съвпада със задълженията, които държавата ни е поела по тези международни актове, по които България е страна и са цитирани в мотивите. В такъв случай, ако изцяло съвпада, е добре. Но няма ли някои моменти, които ние по добър стародавен български обичай си ги пренасяме като еротика в законодателството, имаме ли собствен принос в този закон за разлика от международните актове и ако има такъв оригинален български принос в този закон въпросът ми е на какво основание се изключват пострадалите, които са претърпели неимуществени вреди, при положение, че се предвижда психологическа консултация и помощ, просто питам.
И този кръг от престъпления, от които хората са пострадали изчерпателно ли е посочен в международните актове или не и защо. Благодаря.
Валентин Милтенов:
Ако няма други изказвания, г-жо Караиванова, може би ще отговорите на въпросите, които, надявам се, ги записахте. Имате думата.
Ана Караиванова:
Колеги, аз не можах много да разбера въпроса, защото гледам § 8. Законът влиза в сила от влизане в сила на договора – 1 януари. Когато готвихме проекта датата още не беше известна, но сега вече може да се запише от 1януари 2006 г. Но членовете за създаването – чл. 21 – 24, влизат в сила от датата на обнародването. В тримесечен срок от влизането в сила ще се създаде Националният съвет. Все пак трябва време да се извикат представители, да се формира. Няма пречка по-ясно да го кажете вие. Това са редакционни промени.
Валентин Милтенов:
Идеята е да се структурира този съвет преди влизането на закона.
Филип Димитров:
Срокът сам по себе си не се бие с логиката на закона.
Иглика Иванова:
Един уточняващ въпрос. Понеже ставаше въпрос за тримесечния срок, за да може определени министри да посочат по един човек, три месеца са много. Ако може да бъде изяснен финала на ал. 2 и 4 – “един представител на асоциация на организациите за подкрепа на пострадали”. Има ли такава асоциация? Какво точно се визира? Защото се предвижда този представител да бъде избран на общо събрание. Т.е. там вече заради един представител вече могат да отидат далеч над 3 месеца. Има ли такава асоциация, една ли е тя, коя е.
Ана Караиванова:
Доколкото бях информирана, но не виждам тук и не знам дали сте поканили представители на някои организации, които изрично са се регистрирали в тази насока и са започнали преговорите за съставяне на асоциация и за определяне на представител. Иначе не бихме могли. Ние ги вадихме от регистъра за лицата с нестопанска цел в обществена полза. Имат в предмета си с пострадали около 50 организации. Нали разбирате, че не можем от 50 организации да вземем. Нека те сами като гражданско общество да се структурират и да си излъчат представители. Разбрахме, че са започнали работа в тази насока. За това също е необходим срок, за да се формира такъв орган.
Що се отнася до международните актове – въпроса на г-жа Антонова, старали сме се съвсем близко до тях да бъдем. Формулирани са престъпления, по които следва да се компенсират жертвите. Там има най-много на трафика, тежки умишлени – естествено не са казани така, както в нашия закон. Но сме се придържали строго към международните актове.
Освен това, което сме проявили и имаме възможност да проявяваме собствено творчество, това е размерът на компенсацията, която всяка страна определя сама. В законите, с които разполагахме - на Чехия, Румъния, Полша, Франция, нашият размер с оглед икономическото състояние на страната е най-ниският, който може да се определя. Още повече, че във финансовата обосновка към този закон Министерството на финансите беше отпуснало 3 млн. лв., а днес ни сюрпризират с 1 млн. лв. В това сме проявили творчество – в размера на компенсацията. Там е дадена възможност всяка страна сама да определи и мисля, че от този размер не бихме могли да слезем.
Надя Антонова:
Аз приемам отговорите, които даде г-жа Караиванова.
Г-н Председателстващ, понеже ми се налага да отида на Комисия по бюджет и финанси, мля да ме освободите от заседанието и да броите моя глас “за” закона.
Валентин Милтенов:
Имаше въпроси по отношение на администрацията. Дали ще се справите.
Ана Караиванова:
Ще се постараем да се справим с администрацията. Междуведомственият съвет не ни отпуска бройки, когато са предвидени с нови закони.
Валентин Милтенов:
По отношение на неимуществените вреди?
Ана Караиванова:
Виждате, че се отпуска 1 млн. лв. Няма изисквания. Има за имуществени вреди. Най-много пропусната издръжка на останалите. Обикновено деца.
Валентин Милтенов:
Други въпроси имате ли, колеги?

Вероника Имова: съдия във Върховния касационен съд.
Занимавам се с наказателни дела. Съдия в Наказателна колегия, Трето отделение.
Придържали сме се към стандартите, които задължава споменатото рамково решение и директивата на съвета относно формите и кръга от лицата. Разбира се, всяко законодателство е суверенно с оглед своите традиции да разширява или стеснява този кръг, както и с оглед на финансовите възможности на държавата. Този закон е една много добра, много позитивна крачка в стремежа на всички европейски законодателства да обгрижват жертвите от престъпление. Нашето законодателство дължеше много на нашето общество в тази насока. През последните години, както и в процесуалният закон законодателят върна вярата ни, че пострадалият е обгрижен в наказателния процес с последния НПК, който влезе в сила от 1 април т.г. Съдът най-малко почувства сътресенията в промените. Всъщност всичко беше в досъдебното производство най-вече. Що се касае до съдебните процедури е много улесняващи процедури, които фактически трябва да се приветстват.
Освен това, концептуално законът възприема не принципът на обезщетяването, а принципът на компенсацията, т.е. държавата извършва един хуманен акт по отношение на жертвите от престъпленията и по-скоро, ако трябва да си служим с категориите на гражданското право – един дарствен акт. Той е еднократен и има за цел единствено да подпомогне, т.е. не да обезщети. Защото по пътя на обезщетяването пострадалият има други процесуални способи, както в наказателния, така и в гражданския процес отделно. Тези способи не се конкурират и това е положителното в закона. Естествено на този етап не можем да си позволим повече, освен една материална компенсация само по отношение на имуществените вреди от престъплението и то определен кръг от тях, а именно разходите за лечение извън неотложната медицинска помощ, която е безплатна – разходите за лечение, за издръжка на тези низходящи, които са останали и които са наследници на жертвата и то в рамките на 10 000 лв. Не може да се варира повече или по-малко. Съд не се занимава, нито определя правното основание, нито размера на компенсацията, защото това е ексграция - воля на държавата, еднократен акт, което няма нищо общо с облигационното задължение под формата на гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49 във връзка с 45 от ЗЗД, защото престъплението си остава делитно в крайна сметка. Но това е съвсем друг аспект на отговорността на държавата. Не се конкурира с останалите основания за безвреда на претърпелия вреди от престъпления. Ние сме се ограничили само по отношение на най-тежките престъпления и последиците от тях. Сега вече е въпрос на законодателна техника и на изразяване, вие ако решите по-добре да го кажете с оглед на – визирам чл. 3, ал. 3, кръга от престъпни показателства. Аз считам, че е ясен текстът, но ако има някакви забележки.
Валентин Милтенов:
Г-жо Караиванова, доколкото чух сте заложили 3 млн.лв., а ви отпускат 1 млн.лв., доколко това може да се отрази по някакъв начин на изпълнението. (Да.)
Ако няма други предложения, уважаеми колеги, предлагам да преминем към гласуване на настоящия законопроект.
Който е съгласен с приемането на първо четене на Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.
Има думата г-жа Караиванова да представи проекта.
Ана Караиванова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерството на правосъдието е внесло предложение за изменение на един текст. Навремето 1994 г. с един закон сме ратифицирали три отделни конвенции: Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно правни въпроси, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция. Направили сме една декларация. Сега се налага да се измени текстът в този закон за ратификация, поради което моля да ни подкрепите и да гласувате Закона за изменение на Закона за ратифициране.
Валентин Милтенов:
Колеги, имате думата. Не виждам желаещи да се изкажат. Подлагам на гласуване втора точка от дневния ред – Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.
Който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Единодушно се приема.
Благодаря за бързото и активно участие.
Закривам заседанието.


Председателстващ:
(Валентин Милтенов)


Стенограф-протоколчик: