---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 47

Днес, 26.10.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник министър, от Агенцията за следприватизационен контрол –Атанаска Бозова, изпълнителен директор и Емил Бозуков, председател на Надзорния съвет.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Бих ви предложил да помислите за въпроси, свързани с коментираната тема за една от промените в Наказателния кодекс по чл. 155. Според мен, дори е по-важно да използваме този случай, за да обсъдим някои въпроси на общата наказателна политика, а тя зависи, според мен, както от дейността на парламента и правителството, така и на разследващите обвинителни и съдебни органи. Защото създаването на някои практически проблеми се дължи на пропуски по цялата верига на тази дейност, които в случая е неуместно да търсим къде да прехвърлим, но ние сме органа, който най-задълбочено и обстойно може да ги обсъди. Заедно с това да се отчита спецификата на наказателното право това, че в него винаги има преходни режими, затова че законът е насочен не само напред, но неминуемо засяга и заварени случаи, така че тези въпроси трябва да бъдат отчитани внимателно. Ако желаете може да се открие дискусия след като завършим по другите точки. Предлагам ви да имате предвид тези въпроси.
Сега пристъпваме към дневния ред така както е обявен:
1. Приемане на общ проект по Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01-10/26.01.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители и № 602-01-56/12.07.2006 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-132/13.10.2006 г., внесен от Йордан Кирилов Цонев, Йордан Мирчев Митев и Петър Георгиев Кънев.
По първа точка
Раздаден ви е обобщения законопроект, в който са отразени двата законопроекта, които са приети на първо четене. Нещо желаете ли по него да добавите или да коригирате. Г-жо Караиванова, Вие ще добавите ли нещо?
Ана Караиванова:
Уважаеми народни представители,
След като законът е приет от Народното събрание, ние на миналото заседание възразявахме и Комисията по правни въпроси го отхвърли този проект, държа отново да кажа, че по чл. 15 на законопроекта Каракачанов и група народни представители предложените две нови алинеи възпроизвеждат напълно чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България и ние смятаме, че инкорпорирането на посочените разпоредби в Закона за българското гражданство е напълно излишно. Уверявам ви, че Съветът за гражданството прилага всички закони, които се отнасят към тази материя и не виждам защо два еднакви текста трябва да съществуват в два закона. Още повече, че систематичното място на този текст не е в Глава втора “Придобиване на българско гражданство”, която съдържа материално-правни разпоредби относно различните способи за придобиване на гражданство, а това е процедура по какъв начин се доказва – един от изискващите се елементи за придобиване на българско гражданство.
По § 2, отнасящ се до чл. 29, ал. 1, отнасящ се за подаване на молбите за придобиване, освобождаване и възстановяване на българско гражданство, текстът се съдържа в чл. 32, ал. 2 на сега действащия Закон за българско гражданство. Раздадох ви книжките. Можете да сравните двата текста. Дори не е предложено там да се отмени алинеята. Затова ние смятаме, че този текст, ако се приеме, той следва да стане ал. 3 в чл.29, а в чл. 32 да се заличи, за да не се сложи една и съща алинея в два текста.
Предлагаме така и така този текст се разисква, да се направи едно допълване, когато живеят в чужбина, само чрез дипломатическите и консулските представителства да подават документи. Така смятаме, че ще се реши един много наболял проблем. Това са така наречените посредници, т.е. иначе упълномощени лица, които напълват един куфар с документи, а може и два, съответно от Молдова и от Македония, пренасят ги тук и ги подават те. Взимат големи суми, така както се говори и пише в пресата и след това казват българското гражданство струва много. Така както лично си подават документите за самоличност, смятаме, че българското гражданство е не по-малко маловажен, желаещите, които живеят в България да си подават лично или чрез упълномощено лице, а живеещите в чужбина – имаме консулски и дипломатически представителства, да бъдат добри само там да ги подават.
По третия текст, където са предвидени сроковете, да стане задължително до три месеца – в първа точка, във втора точка. Да стане задължително. При този обем на работа в книжките, които ви представихме от Комуникационната стратегия на министерството, има една таблица колко молби са подадени и как тръгват от 1000 преписки през 1990 г. и как стигат до 30 000 преписки през 2004 г. Макар и малко, обемът е все един и същ, така че тези срокове не можем да ги спазим по чисто обективни причини и те не зависят само от Министерството на правосъдието, а и от други органи, които извършват проучване в реда на процедурата. За това ще се изправим пред проблема едно Министерство на правосъдието да нарушава закона, а това никога не звучи добре. Тези срокове са ориентировъчни, инструктивни, както се казва в съдебната теория, за това би могло да се удължат тези срокове, които са правени по времето, когато молбите не са били толкова много и желаещите не са били толкова много, да се удължат на по една година с оглед и на практиката на други страни, които дават гражданство.
Това са нашите бележки.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Министър. Аз ги възприемам повече като препоръки за второто четене. Защото сега на формално основание ние трябва да приемем законопроекта така, както се предлага, тъй като той съответства на приетите на първо четене законопроекти. Надявам се, че ще ангажирате някои от членовете на комисията, тъй като мисля, че заслужават внимание изложените аргументи, те да бъдат направени като предложение към обобщения законопроект и тогава вече ще можем да се върнем към всеки един от повдигнатите въпроси.
Г-н Димитров, Вие искахте нещо да кажете.
Филип Димитров:
Аз имам колебания по логиката на това, което г-жа Караиванова разви тук и ако ние няма да го обсъждаме в комисията, няма смисъл да взимам думата.
Янаки Стоилов:
Ние ще го обсъждаме, когато се направят предложенията и мисля, че тя добре ни ориентира в техните позиции, така че има основание всичко това отново да бъде разисквано. Сега, ако нямате формални забележки към законопроекта, за да не променяме волята на вносителите под формата на обобщен законопроект, всички други съображения, които са вече по неговата целесъобразност, да бъдат разисквани след като го представим на народните представители и те направят съответно своите предложения.
Не виждам други бележки.
Които приемат общия законопроект, моля да гласуват. Приема се с 11 гласа “за”. Благодаря ви. Някои от колегите не участваха с гласуването.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Този законопроект е представен от народни представители, но не виждам никой от неговите вносители, които са поканени на заседанието. Тъй като няма никой от вносителите, предоставям на вас думата дали да обсъждаме законопроекта без да бъде представен от вносителите. Съдържанието му за нас е ясно. Той е приет от Икономическата комисия, така че както прецените, защото ние практикуваме винаги законопроектите да бъдат представяни от вносителите – от Министерския съвет или от народни представители.
Филип Димитров:
Ако са известени надлежно?
Янаки Стоилов:
Да, поканени са. Аз не обсъждам причините. Трима вносители са, но в момента не виждам никой от тях. Ако вие сте готови да го обсъдим и да дадем становище без тях, аз не възразявам. Предоставям на вас тази преценка.
Имате ли възражения становищата, които са по същество да бъдат чути? Поканили сме представители от държавните институции – има от Агенцията за следприватизационен контрол. Те също имат думата, ако имат намерение да изразят някакво мнение.
Имате думата по същество.
Мая Манолова:
Няма ли най-напред да чуем представителите да съответните институции, ако имат отношение.
Янаки Стоилов:
Ако те желаят да изразят някакво отношение, ще го чуем.
Г-жо Бозова, Вие ли искате думата. Заповядайте.
Атанаска Бозова:
Уважаеми г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
По така представения законопроект бих искала да споделя, че ние принципно нямаме възражения от името на Агенцията за следприватизационен контрол, тъй като така предложените разпоредби имат по-скоро отношение към дейността на Агенцията за приватизация, отколкото към тази на Агенцията за следприватизационен контрол. Това е. Благодаря.
Филип Димитров:
Уважаеми дами и господа, аз имам две колебания.
Очевидно е, че смисълът на текста по § 3 е разумен и той има за цел да приравни лицата, които по силата на реституция са получили собствеността на обекти, които са свързани с дейност, която подлежи на отдаване на концесия, могат да получат тази възможност наравно с онези, които са я получили при други условия. Това, което мен малко ме смущава е, че четейки текстът аз не съм сигурен дали този срок до 31 декември 2006 г. не придобива облика на преклузивен срок. Ако това е срок, който съветва администрацията да побърза и свърши работа до тогава и да направи необходимото, т.е. да внесе съответните предложения, за да могат и тези лица, както и другите стопански субекти да могат да се включат в концесията, това е прекрасно. Четейки този текст обаче, аз оставам с усещането, че той би могъл да създаде всъщност един преклузивен срок, с който вместо да “изпишем вежди да извадим очи”. За това би ми се искало комисията да възприеме една редакция, която ясно да покаже, че този срок е инструктивен.
По първото предложение – за чл. 356, ал. 1, то има своята логика също. Но за мен проблемът е във второто предложение и то в този срок, който би могъл да изглежда преклузивен.

Янаки Стоилов:
Аз предлагам по-скоро да давате становища, а не въпроси, тъй като не знам кой ще отговаря на въпросите. Аз също имам един въпрос, който си задавам по § 3 и за мен той предизвиква колебание за част от своята редакция, но не съм сигурен каква е била идеята на вносителите точно за тази редакция.
Мая Манолова:
Аз всъщност си позволих да прекъсна не Вас, колега Димитров, а останах с впечатление, че г-жа Бозова се кани да ви отговори и това исках да кажа.
Аз също считам, че е трудно да се създаде тази по-облекчена процедура, а именно съответните министри да внасят предложение за предоставяне на концесия в случаите, в които е извършена приватизация на обособена част от съдружество, което в предишната си дейност е извършвало добив на подземни богатства. В случая искам да попитам, ако има кой да отговори, тъй като нормалният ред, който съществуваше до момента, е такова дружество да кандидатства или в случаите, в които приватизаторът кандидатства по общия ред за предоставяне на концесия, как се съотнася тази хипотеза с този режим, който в момента се въвежда. В случая, доколкото си спомням имаше един предишен срок, който сега се удължава с предвидения срок в § 3, ал. 5, а именно, че този срок, който съществуваше се удължава до 31.12.2006 г.
Янаки Стоилов:
Ако искате ще ви прочета текста на сегашния параграф, за да се ориентирате по-добре. Параграф 3 предлага допълнение в него.
Сегашният текст в цялата му редакция гласи следното:
Ал. 1. В случаите по § 17а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол в срок до 30 октомври 2006 г. съответните министри внасят предложения за предоставяне на концесия на дружество, което след приватизацията не по-късно от 30 септември 2003 г. е подало заявление за получаване на концесия пред държавен орган. Когато след приватизацията си дружеството е преобразувано по реда на Глава 16 от Търговския закон или предприятието е прехвърлено по чл. 15 от Търговския закон, концесията се предоставя на правоприемника на дружеството или на преобретателя на предприятието. Концесията се предоставя без открит конкурс по реда на отменения Закон за концесиите.
Ал. 2. Права по ал. 1 имат и търговски дружества или техни правоприемници, които са имали право но са подали заявление пред държавен орган след срока по § 17, ал. 1, изречение второ от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, но не по-късно от 30 юни 2004 г.
Ал. 3. При внасяне на предложение за предоставяне на концесия по ал. 2 съответният министър може да не приложи анализите по чл. 6, ал. 3 на отменения Закон за концесиите. С предложението си министърът мотивира условията и основните права и задълженията по предлаганата концесия.
Ал. 4. Концесията се предоставя при условията и по реда на § 17, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и при спазване на следните допълнителни условия:
1. Изплащане от концесионера на законната лихва върху дължимото концесионно възнаграждение за периода от прехвърлянето на собствеността по приватизациониня договор до сключването на концесионния договор.
2. Определяне размера на концесионното възнаграждение въз основа на утвърдена методика или на независим експертна оценка, гарантираща пазарно ниво на концесионното възнаграждение.
Следва ал. 5 към този текст, която е в законопроекта.
Мая Манолова:
Т.е. в случая става дума за дружества, които са изпълнили изискванията, а именно подали са по съответния ред заявление за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства. Т.е. те са изпълнили изисквания и в момента това се извършва в улеснение именно на тези дружества. Т.е. да не се стигне до хипотезата, че те са закупили част от предприятие, което е извършвало такава дейност, да не бъдат лишени от това право, заради което те са участвали в съответната приватизационна сделка.
Янаки Стоилов:
Както разбирате от прочетените текстове в случая не се ревизират сроковете за подаване на такива искания, а се определя един срок, в който изпълнителната власт трябва да извърши съответните действия. Това е срок по отношение на министерствата, за да се произнесат по тези искания съобразно новите условия, които се предвиждат. Той няма какъв друг да бъде, защото сроковете са преклузивни по отношение на подателите на заявления. А кога се произнася органът, не може да се преклудира правото от забавянето на произнасянето на органа. И това ни го доказват много други органи в България.
Павел Чернев:
Аз също бих искал да конкретизираме някои моменти в този проект дотолкова доколкото за мен има една голяма въпросителна точно относно закупени обособени части от държавно или общинско предприятие, която е технологично пряко свързана с ползване на подземни богатства. И тук една много интересна думичка “и съответно на техни правоприемници”. Имам ред въпроси към вносителите, защото все пак става дума за подземни богатства, които са с особен режим и по Конституция и мисля, че доста наболели въпроси има и ще има около този вид концесии. За мен на първо четене на прима виста считам, че може би отваряме една малка вратичка за някои за нещо и искам да видим точно защо ще я отворим.
Борислав Ралчев:
Процедура, ако обичате, г-н Председател. Очевидно, че проблемите ще имат много въпроси, чиито отговор трябва да получим ние, за да можем да формираме нашето виждане. Аз предлагам да отложим разглеждането на този въпрос като имаме и мнението на вносителите.
Янаки Стоилов:
Ще го подложа още сега на гласуване това предложение. Макар че водещата комисия твърде бързо се е произнесла по този законопроект. Отлагането от наша страна може да ни лиши от възможността да предоставим становища по същество, но аз ще подложа това предложение на гласуване, защото има въпроси към вносителите.
Който подкрепя направеното предложение от г-н Ралчев, моля да гласува. Осем гласа “за”. Против? Един против. Въздържали се? Двама се въздържат. Приема се предложението. Благодаря ви.
Ако се стигне до обсъждане на проекта само със становище на водещата комисия, аз ще кажа, че ние своевременно сме насрочили обсъждането на този въпрос, но тъй като не са могли да отговорят вносителите на въпросите поради отсъствието им, това обсъждане е било отложено. Това може да се вземе предвид и при съставяне на законодателната програма на Народното събрание.
Заповядайте, г-н Димитров.
Филип Димитров:
Позволявам си да взема думата, защото съм сериозно загрижен за репутацията на председателя на парламента и на вашата също.
Преди около два месеца, ползвайки се от правото си да определим точка от дневния ред, аз и моята партия внесохме искане за разглеждане на изменения в Правилника. Тогава ние получихме джентълменската дума на председателя, подкрепена от вашата дума, че те няма да се разглеждат в тази седмица, а в рамките на една или две най-много след разглеждане от комисията ще могат да бъдат внесени да се гледат както му е редът. Опасявам се, че и вашата и на председателя джентълменска дума е много сериозно застрашена, ако вие не предприемете нещо достатъчно бързо.
Янаки Стоилов:
Имате основание за това напомняне. В случая аз не съм се отклонил от поетия ангажимент, тъй като го обвързах и с очакването, че ще бъдат направени и други предложения за промени в Правилника, които да бъдат разглеждани. Така че може би по-бавното темпо, с което други от потенциалните вносители не са представили своите предложения, ни е забавило и аз апелирам тази подготвителна работа да бъде завършена буквално в следващите дни, за да можем да пристъпим към разглеждането. Защото ако тези предложения се забавят твърде дълго да постъпят, тогава за да бъда коректен към принципно поетия ангажимент към вас, ще поставя на разглеждане тези предложения, защото сега вие имате основание да направите това предложение.
Филип Димитров:
Бих си позволил да предложа по този повод на следващото заседание на Комисията по правни въпроси да включите този за разглеждане и всички други законопроекти, които биха постъпили междувременно. Става въпрос за проекти за решения за правилника. Противното би означавало да се поставим в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, това че някой би могъл да желае да направи подобно предложение, но той може да го пожелае да стане в края на мандата ни.
Янаки Стоилов:
Аз понеже знам, че постъпват такива предложения, макар и неофициално, ще се съобразим с предложението ви. Дано наистина в скоро време това да стане. Ако наистина това забавяне продължи и стигне до неопределеност, ще пристъпим към разглеждане на предложението.
Има ли други въпроси. Г-жа Манолова.


Мая Манолова:
Уважаеми колеги, по предложение на работната група, която работи Гражданския процесуален кодекс между първо и второ четене, председателят на комисията по всяка вероятност ще включи за следващия четвъртък такава точка в програмата на Комисията по правни въпроси. За всички, които се интересуват докъде са стигнали обсъжданията и искат да видят предварително някакви текстове, за съжаление, не по-рано от другата сряда ще имаме почти готови предложения за частите, които касаят производство пред районен съд, производство пред окръжен съд, заповедно производство, въззивно обжалване, касационно обжалване и призоваване. За да не ги размножаваме предварително в един предварителен вариант, при изявен интерес от вас ще ви бъдат предоставени в сряда текстовете по тези части на проекта на ГПК.
Филип Димитров:
Този интерес трябва да се прояви априори, нали?
Янаки Стоилов:
Добре е, че се прави съобщение по този въпрос, тъй като следващата седмица най-вероятно, както се спомена, ние ще направим една предпроцедура поради сложността и важността на законопроекта, за да можем да оформим един по-ясен мандат на работната група, тъй като тя вече е стигнала до определени разрешения в някои от най-важните институти. Комисията ще може по този начин да надделее над работната група, защото работната група е предимно експертна и там едни и същи дебати се възпроизвеждат понякога многократно, по тях има различни становища. За това мисля, че по някои от тези принципни спорове е добре да се даде мнението, което, разбира се, не обвързва комисията буквално с тези текстове, но пък може да ориентира достатъчно добре по-нататък работната група дали да продължи или да коригира някои от тези предложения, които са направени.
Съобразно с постъпилите законопроекти можем да включим и други въпроси.
Има ли други въпроси. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Във връзка с работната група по ГПК.
Г-н Ралчев, възможно ли е на експертите да се възложи максимално да запазят номерацията на текстовете? Само тези 5-6 института, които се променят, да запазят някакво място с променена номерация, а всичко друго да се запази, защото това е голям проблем.

Мая Манолова:
Аз също бях радетел на това и го поставих първоначално, но вече на мен самата ми стана ясно, че това няма да е възможно.
Янаки Стоилов:
Това е почти неизпълнимо, защото законът не е чак толкова близък до стария, за да го възпроизведе.
Елиана Масева:
Има поправки само в няколко института, защо да е невъзможно.
Мая Манолова:
Това, което сме направили, ще видите, че е доста различно.
Янаки Стоилов:
Мисля, че няма други въпроси. Благодаря ви за участието на днешното заседание.
Ще получите съобщение за заседанието през следващата седмица.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: