---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





ПРОТОКОЛ
№ 50

Днес, 9 ноември 2006 г., четвъртък, от 14.30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха и: Валери Първанов – заместник главен прокурор, Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Румен Георгиев – заместник-директор на Националната следствена служба, Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, Георги Георгиев – главен секретар на Министерство на правосъдието, Андрей Икономов – председател на Комисията “Бюджет и финанси” на ВСС.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Заседанието се проведе при следния


ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет Република България за 2007 г., № 602-01-93/31.10.06, внесен от Министерски съвет.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме възможност при условията на чл. 27, ал. 2 да открия заседанието на Комисията по правни въпроси.
Днес единствената точка е “Обсъждане на първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г.” в частта, която се отнася за съдебната власт, Министерство на правосъдието, ако смятате, Конституционния съд и всички тези органи, които имат отношение в по-голяма степен към предмета на дейност, с който ще се занимава Комисията по правни въпроси. Благодарим, че на поканата се отзова заместник-министър Кирил Ананиев и заради това помолихме в Комисията по отбрана с един час да отложат тяхната дискусия, тъй като той трябва да участва в представянето на държавния бюджет и пред споменатата комисия. Затова аз ще предоставя първо и на него думата или - ако има, и от Висшия съдебен съвет. Те днес може би са и пред Комисията по бюджет и финанси, тъй като вчера не са били, но ако някой от тях желае да представи бюджета – госпожо Костова, проверете ако някой от Висшия съдебен съвет, тъй като те имат водеща роля като вносители за бюджета на съдебната власт, ако желаят да го представят, да се явят след една-две минути. След това ще чуем становището на заместник-министър Ананиев и, разбира се, на другите представители на институциите в съде3бната власт, ако желаят – от съда, прокуратурата, следствието и, разбира се, от Министерство на правосъдието. Аз предлагам да изчакаме госпожа Сапунджиева, която е в Комисията по европейска интеграция и тя също ще се включи в заседанието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз Ви предлагам, господин Ананиев, заповядайте да представите - Вие имате предвид и тяхното становище, естествено, така че ще направите паралел и ще чуем становището на правителството.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател,. Уважаеми дами и господа народни представители, естествено е, че ще направя съпоставка между това, което е внесъл Висшият съдебен съвет, тъй като, съгласно чл. 196, ал. 3, проектобюджетът е включен в проекта, а нашето становище на Министерския съвет е приложено към материалите.
Бих искал да кажа няколко думи, господин председател, за бюджета за 2007 г. като цяло, тъй като това действително е първият проектобюджет на Република България като страна - пълноправна членка на Европейския съюз. Европейското в този бюджет заема много сериозна част от приходната и разходната част на проекта на държавния бюджет. Затова искам да кажа няколко най-общи думи за макроикономическата рамка, за бюджетната рамка, на базата на което, разбира се, ще направим след това анализ на предложението за групата съдебна власт.
Проектът на брутния вътрешен продукт за следващата година, върху който ние сме направили нашия разчет, възлиза на 51 141 млн. лева и предвижда един реален ръст от 5,8 на сто. Мога да кажа откровено пред вас, че това е консервативният вариант на нарастването на брутния вътрешен продукт. Има сериозни индикации, които ни дават основание да считаме, че следващата година този реален растеж може да бъде надхвърлен и да достигне до равнище от около 6 – 6,1 – 6,2 % от брутния вътрешен продукт. Инфлацията, която сме предвидили за следващата година, в края на годината тя да възлезе на 3,1 %, а средногодишната инфлация – на 4,4 %. За съжаление, размерът на дефицита по текущата сметка., макар и да сме предвидили да намалее сериозно тази година от около 14 – 14,5 % на 11,8%, продължава да бъде един сериозен риск в макроикономически мащаб, разбира се, върху икономиката на страната.
Може би не съм казал, че курсът на долара, който сме заложили в бюджета за следващата година, е 1,55 и на този фон приходите, които сме заложили за следващата година, възлизат на 21 326 600 000 лв. или това е 41,7 % от брутния вътрешен продукт, а разходите възлизат на
20 941 млн. лв. или това е 40,9 на сто.
В този размер на разхода, който споменах, разбира се, е включена и вноската в Европейския съюз, както и разходите, които са свързани с предприсъединителните фондове ИСПА, САПАРД и ФАР и, разбира се, Структурните и Кохезионния фонд и Обща селскостопанска политика за до 2007 г.
На този фон на приходите и разходите, дефицитът, който сме заложили за следващата година (тоест, излишъкът или бюджетното салдо) е 0,8%. Това всъщност е първият бюджет, който влиза в Народното събрание с положително бюджетно салдо от 0,8%. Имайки предвид сериозните рискове, които крие бюджетът за следващата година най-вече от ДДС, тъй като тези сделки става вътрешнообщностни доставки, има определен риск, който, разбира се, ние по някакъв начин сме се постарали да го отчетем с буферите, които сме заложили в бюджета за следващата година и една от темите, която най-често се обсъжда, разбира се, са 10-те процента задържане на разходите до четвъртото тримесечие на 2007 г.
Разбира се, механизмът, който сме предвидили, не е толкова консервативен, колкото за 2006 г., тъй като там е предвидено този буфер да задейства в случай, че, първо, има нарушение на бюджетното салдо и второ, дефицитът по текущата сметка е равен или по-голям от този, който се очаква да бъде тази година, което ние считаме, че няма да се случи. Така че макар че има два ограничителя, те са по-либерални, отколкото този, който действа през тази година.
Заложили сме три основни политики.
Естествено, най-големият приоритет, който е заложен, това е ефективното усвояване на средствата от Европейския съюз. Надяваме се, че капацитетът, който няколко години изграждаме в бюджетната сфера, показва своите положителни резултати. Дълбоко се надяваме, че ще имаме шанса да усвоим по-голямата част от ресурса, който е предвиден за следващата година от Европейския съюз.
На второ място, този бюджет, разбира се, има и своя социален оттенък. На първо място, бих посочил политиката по доходите, която предвижда от 1 юли следващата година да се индексират заплатите с 10 на сто, пенсиите – с 8,5%, минималната работна заплата от , януари да бъде 170 лева. Разбира се, макар и не в относителен размер към брутния вътрешен продукт, но като абсолютна сума, има много сериозно завишение на разходите за образование, здравеопазване, бих сложил и съдебната власт, тъй като след малко ще говорим за нея и ще видим какви са тези ръстове, които са предвидени.
Сериозен приоритет в бюджета за следващата година са капиталовите разходи – 24,4 на сто нарастват спрямо бюджета за тази година, като основната част, разбира се, е свързана с европейските пари, а самият размер на капиталовите разходи в структурата на брутния вътрешен продукт вече надхвърля една трета. Това е един много сериозен позитивен елемент в проекцията на брутния вътрешен продукт за следващата година. Може би трябва да кажа, че запазихме съотношението в осигурителните вноски между работодател и работещи – 65 на 35, с оглед да се подобни данъчноосигурителната тежест за населението, в т.ч. и за хората, които работят в бюджетната сфера, като съответният ресурс на бюджетните организации е осигурен от бюджета за следващата година.
Може би да кажа няколко думи най-общо за група съдебна власт, която е включена на функция отбрана и сигурност. Общият размер на разходите, които предлагат - започвам с предложението на Висшия съдебен съвет, тъй като така и трябва да бъде, така е заложено в Конституцията и в Закона за съдебната власт - размерът на бюджета, който е предложен, възлиза на 597 891 600 лв. Веднага искам да кажа, че освен съдебната власт, тук е включен и бюджетът на Министерство на правосъдието в дейностите, които са включени в тази група. Ако трябва да кажа кои са дейностите, това са: Главна дирекция “Охрана”, Агенцията по вписванията и Националното бюро за правна помощ. Затова ще разделя проектобюджета в двете му части. За съдебната власт той е предложен да бъде 526 158 400, а за Министерство на правосъдието – 72 733 200. Предложението или становището на Министерския съвет възлиза на
397 279 800, като в това число: за съдебната власт е 314 970 000 лева, а за Министерство на правосъдието – 82 909 800 лева.
От гледна точка на коректността веднага трябва да заявя, че има несъпоставимост в структурата на двете предложения, и то най-вече по отношение на съдебната власт, тъй като съдебната власт в своето предложение е включило и разходите за инвестиции, така наречените капиталови разходи, които са предвидени по тяхното предложение да бъдат 167 111 800 лева. В становището на Министерския съвет в частта за съдебната власт няма включени капиталови разходи, тъй като и съгласно Конституцията, и съгласно Закона за съдебната власт, осигуряването на материалната издръжка на съдебната власт е предвидено да бъде осъществено чрез Министерство на правосъдието. Затова ресурсът, включително за капиталовите разходи в тази му част, е включен в бюджета на Министерство на правосъдието. Ако трябва да направим една съпоставка между разходите само за текущи разходи между предложението на Висшия съдебен съвет и на Министерския съвет,
359 046 600 е предложението на съдебната власт за текущи разходи, а на правителството е 314 970 000, което представлява един ръст спрямо Закона за бюджета, по предложението на Висшия съдебен съвет – 41,6 %, а по предложението на Министерския съвет – 24,3 на сто.
Коректно е да започнем анализа от приходната част на бюджета на съдебната власт. Имаме, разбира се, различия в двете предложения. Висшият съдебен съвет предлага 39 милиона по приходната си част, в т.ч. съдебни такси – 36 млн., а становището на Министерския съвет е 50,5 милиона, в т.ч. съдебни такси – 38 млн. лева.
Опитах се да направя един задълбочен анализ както на приходите, така и на разходите по бюджета на съдебната власт, за да може да се убедим в цифрите, които се предложени от правителството. За тази година приходите по Закона за бюджета на съдебната власт са 48 милиона, от които 43,5 милиона са съдебни такси и други приходи – 4,3 милиона, като в тези “други приходи” влизат нотариални такси, продажба на конкурсна документация, на отпадъчна хартия, глоби, доходи от собственост и т. н.
Отчетът към 30 септември, който е реализирал Висшият съдебен съвет или съдебната власт като цяло, е 48 100 000, което означава, че още на 30 септември планът за тази година е изпълнен, като от тези
48 100 000, 36 800 са от съдебни такси, а 11 300 000 са от останалите приходи, за които споменах преди малко.
Очакваното изпълнение, което сме предвидили до края на годината в приходната част, възлиза на 60 милиона лева, от които
47 700 000 са на съдебните такси и 12 300 000 лева – даже едно занижено очаквано изпълнение на този вид приход. Ако трябва това очаквано изпълнение да ни послужи като база за формиране на проекта на приходите за следващата година, веднага трябва да кажем, че трябва да отчетем факта, че с изменението на закона и преминаването на таксите по вписванията към Министерство на правосъдието от 1 юли следващата година, би трябвало да свалим в годишен размер 3,7 млн. лева от ревизираните приходи през тази година. Или, на съпоставима основа, от тези 47 700 000 лева, които очакваме да получим до края на годината, ако свалим 3 700 000, би трябвало 44 милиона лева да е онзи размер на таксите, които очакваме през следващата година. Независимо от това, ние сме предвидили не тази сума, коя казах, а 38 милиона, което показва, че не сме напрегнали в пълна степен този елемент от приходната част.
За другите приходи сме постъпили по същия начин. При
12 300 000 очаквано изпълнение за тази година, което казах, че е консервативно очаквано изпълнение, горе-долу на същото равнище сме запазили приходите за следващата година и по този начин сме сформирали 50,5 милиона, което считаме, че е едно разумно предложение за приходна част на бюджета на съдебната власт. Безспорно, за да съхраним функциите, които са възложени на съдебната власт, ние сме запазили в текстовата част от Закона за бюджета онзи член, с който предвиждаме, че ако тези приходи не бъдат изпълнени, централният републикански бюджет ще компенсира със субсидия това неизпълнение.
Нека да отидем към разходната част на проектобюджета на съдебната власт за следващата година. Предлагам да се съсредоточим върху съпоставимата част на разходите, като изключим капиталовите разходи, тъй като те са включени в бюджета на Министерство на правосъдието. Ако тях ги изключим, предложението е 358 млн. лева на Висшия съдебен съвет. Срещу тях правителството предлага 314 400 000 лева. Или разликата между двете предложения възлиза на 43 600 000 лева. (И в Конституцията, и в Закона за съдебната власт е предвидено материалната издръжка на съдебната власт да бъде осигурена чрез министър на правосъдието.)
Общо взето, три са разходните параграфи, в които можем да поставим на дискусия и в които се явяват малки различия. Едното е за заплатите, разбираме и осигурителните вноски. На второ място е параграфът, наречен “Труд и възнаграждения и плащания”, от който съдебната власт плаща за вещи лица, обезщетения, служебна защита и съдебна експертиза и, разбира се, и издръжката.
Нека да започнем от заплатите. В заплатите имаме малка разлика и тя идва най-вече от предложената от Висшия съдебен съвет и от съдебната власт численост на персонала. Ние сме предложили като правителство 184 600 000 лева за заплати, а съдебната власт предлага 198 300 000, което е едно увеличение от 13 700 000.
По отношение на средната работна заплата нямаме различия. Различията ни са от около 2 лева, но тъй като обстоятелството, че първоначално политиката по доходите беше предвидена да бъде 8,5%, а след това правителството прие това индексиране на доходите да бъде 10% и само от това идва разликата в средната работна заплата.
В бройките е разликата. Съдебната власт предлага числеността на персонала за следващата година на съдебната власт да бъде 14 545 щатни бройки, а ние предлагаме тя да бъде 13 527 бройки. Нашата численост на персонала е с 1997 щ. бройки по-голяма от прогнозата, която бяхме направили, когато защитавахме проектобюджета за 2006 г. С тези 1997 щ. бройки предвиждаме 1242 щ. бройки да отидат за административните съдилища, които създадохме и 755 щ. бройки – в изпълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс за разширяване на дейностите и функциите на прокуратурата.
Предложението на Висшия съдебен съвет…
РЕПЛИКИ: За НПК! За ГПК!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма грешка, за Гражданскопроцесуалния кодекс е, но този въпрос не трябва да го отправяме към г-н Ананиев, а да го обсъдим след това помежду си, защото това е друг тип дискусия – с какво промените в законите налагат увеличаване на числеността на тези, които ги прилагат. Но това не е въпрос към Вас.
КИРИЛ АНАНИЕВ: По този начин беше проведен разговорът в Министерство на финансите и аз ви го представям.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще се върнем към тези неща, но да не занимаваме сега г-н Ананиев. Той казва нещо, което изглежда му е предадено като аргументация от Висшия съдебен съвет.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Споделям го с вас така, както сме водили разговорите с Висшия съдебен съвет.
Предложението на Висшия съдебен съвет е увеличение от
11 530 – бройките, които ние бяхме предвидили, когато разработвахме проектобюджета за 2006 г. на 14 545. Виждате, че това са малко над 3 хиляди бройки повече, а в сравнение с бройките, които те са си приели при разпределението на бюджета, те са 12 035, увеличението е 2510 бройки.
В другите възнаграждения и плащания, при предвидена сума по закон 21 800 000 лева, Висшият съдебен съвет предвижда 34,8 млн. лева, а Министерският съвет е предвидил 22 300 000, като веднага искам да кажа, че от разходите в брутни възнаграждения и плащания ние сме предвидили намаление в съдебните експертизи, които отпадат като дейност при тях 3 милиона лева, така че всъщност ръстът, който е предвиден по този разходен параграф, е: (от 21 800 000 като извадим 3 милиона – това са 18 800) - близо 4,5 милиона ръст за следващата година. Разбира се, те имат приета на Висшия съдебен съвет една много по-голяма сума като план за тази година. Отчетът също показва 23 милиона – едно завишаване на разходите и за следващата година това, което ви казах, вече са предвидили, но в рамките на текущите разходи (след малко ще се спра на издръжката, – там има определено резерв, може да има вътрешно компенсиране на отделните видове разходи.
Издръжката за тази година е 34 млн. лева. За следващата година сме предвидили 44,5 милиона при предложение на Висшия съдебен съвет от 59 млн. лева. Само искам да ви кажа, че отчетът към 30 септември е 20 900 000 лева, което показва, че тук има сериозни резерви, които могат да послужат както за други възнаграждения и плащания,така и за подобряване на издръжката в системата и, разбира се, за нормалното функциониране на административните съдилища.
Това е най-общо представянето на отделните видове разходи. След това, ако трябва, ще се спрем и върху текстовете, но мисля, че там се повтарят някои от предложенията на Висшия съдебен съвет от миналата година, които сме дискутирали в тази комисия и пленарна зала. Ако трябва, ще се спра конкретно и върху тях.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря на господин Ананиев за представянето на становището на Министерския съвет по проектобюджета. Господин Икономов, добре дошъл! Ние започнахме с господин Ананиев, тъй като разбрахме, че сте на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Иначе имахме намерение да чуем първоначално предложението на Висшия съдебен съвет по бюджета. Колеги, как предпочитате? Господин Ананиев, надявам се, че при едно сравнително кратко представяне от страна на г-н Икономов, Вие ще можете да го чуете. След това, господин Икономов, можете допълнително да се върнете към някои въпроси в нашата дискусия, така че аз не Ви ограничавам с това участие. За да могат да се чуят двете позиции и колегите да могат да поставят някои въпроси към заместник-министър Ананиев, който по-рано от нас трябва да приключи участието си във връзка със заседанието на друга комисия, в която е ангажиран. Така че ви предлагам на Вас сега да представите предложението на Висшия съдебен съвет по бюджета в частта за съдебната власт.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Искам само две цифри да кажа, защото те са важни, според мен. На консолидирана основа за следващата година, ние сме се предвидили, както казах, 40,9% разходна част на бюджета. Като имаме предвид, че някъде около 3,3% са новите разходи, които влизат като източник Европейски съюз и национално съфинансиране, вие виждате, че общото равнище на разходите – да ги наречем национални разходи, спадат с над 2% спрямо това, което е предвидено за тази година. В тези условия (неслучайно го казвам) общата група съдебна власт нараства от 0,7 на 0,8%, като само за бюджета на съдебната власт това нарастване е от 0,6 на 0,68 (или тук е близо 0,7). Нека все пак и това да се има предвид, тъй като – не искам да правя съпоставка между отделните сфери, - но такива сфери като здравеопазване, отбрана и сигурност, за които имаме поети сериозни ангажименти също към НАТО, към Европейския съюз и т.н., има намаление на относителния дял на тези сфери спрямо брутния вътрешен продукт. Тук такава тенденция няма, а обратното, запазва се тенденцията за всяка година да създаваме все по-добри условия за съдебната власт да функционира.
Друг е въпросът държавата като държава какво може да си позволи. Не казваме, че сме задоволили абсолютно всичко, което е необходимо, но все пак е важна и тенденцията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви. Ще чуем г-н Икономов сега, а след това ще можете да поставите въпроси и ще дадем думата на г-н Ананиев да отговори, а в нашата дискусия ще продължим и господин Първанов и други, господин Георгиев вероятно ще представят и конкретно вижданията по отношение на институциите, които представляват. Заповядайте, г-н Икономов!
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Благодаря, господин председател. Аз се извинявам на цялата комисия за закъснението, просто се оказах “сам воин” и се наложи да бъде и в Бюджетната комисия. Моля да ме извините още веднъж!
Уважаеми дами им господа народни представители, първите думи, с които искам да започна изложението си, са тези, че според общото мнение тази година становищата на Министерство на финансите и на Висшия съдебен съвет са най-близко едно до друго от времето, през което наблюдавам този процес. Ние сме доволни от разбирането, което срещаме в представителите на Министерство на финансите, най-вече с г-н заместник-министъра сме работили. Фактически по наше виждаме има като че ли един единствен въпрос, по който, според нас, ни се иска още малко да поговорим – въпроса за щатната численост. Възприемаме всички други препоръки, макар че от Министерство на финансите не се дават препоръки, а друга дума с по-императивен характер трябва да намеря.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Становище”.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Бих казал, още по-силна от становище, защото този, който дава парите, той разпорежда направо.
Като прескочим дребното нарушение на Закона за държавния бюджет за това, че Висшият съдебен съвет не беше запознат със становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт, според изискванията на чл. 16, ал. 2, все пак, както казах и долу, и ние ползваме интернет, успяхме да го прочетем в интернет.
Разчетите на Министерство на финансите са изготвени на база 11 530 щатни бройки за 2006 г. Предвидени са нови 1997 такива, от които 1242 – за административните съдилища и 755 – във връзка с предстоящите промени в Гражданскопроцесуалния кодекс. Или, обща численост за 2007 г. е заложена от 13 527 щ. бройки. Нашите изчисления и нашите разчети са с 1018 щ. бройки повече от това, което е предвидено от Министерство на финансите.
За сведение на комисията искам да кажа, че числеността на органите на съдебната власт към 30 октомври 2006 г. е 12 121 човека, разпределени по различните категории, което не е толкова съществено. Заетата щатна численост е 11 330 и незаета имаме 791 бройки. Излишно е на Комисията по правните въпроси да напомням, че заемането на всяка една бройки и на всяко едно работно място в съдебната власт става след провеждането на конкурс. Без да искам да опростявам разговора, но назначаването дори на една чистачка в който и да било районен съд или районна прокуратура трябва да стане с конкурс. Тази процедура на конкурса води до положение, в което в момента текат множество такива за запълването на щатната численост.
Очакваната численост, която ние очакваме, с която ще започнем следващата година, е не по-малка от 12 200 щ. бройки, като се има предвид утвърдената от Висшия съдебен съвет нова численост, считана от 1 януари. Предполагам, че г-н Ананиев ще каже: първия аргумент, че става въпрос за разчети, които министерството прави на база на средногодишни щатни бройки. Според нашите изчисления тази средногодишна численост може да бъде достигната при назначаване на персонала в административните съдилища от 1 март, 485 бройки, според предвижданията и на Министерство на финансите във връзка с измененията в новия Гражданскопроцесуалния кодекс, или общо 755 щ. бройки за пет месеца, а останалите 275 – за четири месеца. При това положение ние говорим за средногодишна заета численост, с което не се решават проблемите за кадровата обезпеченост на органите на съдебната власт.
Нашата система ви е позната много добре. Тя не е система, която мери необходимостта от щатни бройки с количество произведена продукция. Обективният растеж на делата и на производствата на всяко едно от звената на системата не зависи от нас. Няма съдия, който сам да си образува делата и сам да ги решава впоследствие. Признава се и при разговора с г-н стигнахме до разбирателство, че действително има един такъв постоянен растеж на цифрите за бройката дела, който се отчита и от Министерство на финансите, но, според нас, недостатъчно.
Освен това искам да ви кажа, че все още не изпълняваме законови разпоредби, свързани с назначаването и доокомплектоването на органите със съдебните администратори, задължителни според чл. 188ц, ал. 1 от Закона за съдебната власт, назначаването на съдебните и прокурорски помощници, назначаването на специалисти за работа с документи, съдържащи класифицирана информация – в цялата система има само трима такива, доокомплектоването със системни администратори, което е абсолютно необходимо, служители за връзка с обществеността, предвидени пак в Закона за съдебната власт. Бяхме притеснени, но преди да дойда тук, говорих с хора от екипа на финансовия министър - бяхме притеснени от липсата на текст в Допълнителните разпоредби, който да предвижда отпускането на допълнителни средства във връзка с нормативно предвидени структурни промени. Имам предвид, че при гласуването на новия Административнопроцесуален кодекс е пропуснато предвиждането на административните прокуратури. Знаете, че съгласно чл. 126 от Конституцията, прокуратурата следва структурата на съда. Говорим за нови административни съдилища – и нито дума за административните прокуратури. Очакваме, че в новия Закон за съдебната власт, който ще гласувате, този технически – да го наречем – пропуск, ще бъде отстранен, за кои прокуратури ще искаме допълнително пари. Не са предвидени при нас. Налага се затова, защото Конституцията го изисква.
Искам да спомена само три въпроса пред вас, без да губя времето ви. Парите, предвидени от Министерство на финансите за експертизите, и от Министерския съвет вече да говоря. Счита се, че вече за съдебната власт такива пари не са необходими, което не отговаря на действителността затова, защото в момента има хиляди висящи производства в окръжните следствени служби. Знаете, че се създаде фигурата на разследващия прокурор, което предполага множество предварителни производства, които именно прокуратурата ще води. За там също са необходими такива средства и предвидените в нашия бюджет са крайно недостатъчни.
Един въпрос, който на пръв поглед изглежда решен нормативно, но на практика ще ни създаде много проблеми – въпросът с капиталовите разходи. Знаем Конституцията, знаем текста на Закона за съдебната власт. Смятаме, че предвидените 32 600 000 за капиталови разходи в бюджета на Министерство на правосъдието са капка от необходимите капиталови разходи. Голямото разминаване между нашия проект и проекта, който беше изготвен от Министерство на финансите, фактически беше по тези въпроси – за капиталовите разходи затова, защото ние имаме много, много започнати обекти, за които все още нямаме яснота как ще се извършват и как ще се плащат. Но само за ваше сведение искам да ви кажа, че двата обекта, за които всички знаят – Районния съд и Районна прокуратура – София, за които са необходими 32,5 милиона и ремонтът на сградата на Висшия съдебен съвет от близо 2 млн. лева вече надхвърля значително всичките средства, които се предвидени за капиталови разходи. Ще кажете, че не е наша грижа, но то е наша грижа, защото ни боли по какъв начин занапред органите на съдебната власт ще бъдат устроени. Не искам да преповтарям това, което и миналата година казах пред вас, но вие знаете какво е положението – из цялата страна има две, три или четири сгради, които са нови и които нямат нужда от постоянни средства за ремонти. Предвидили сме много такива обекти. Имаме 13 обекта със строеж на нови сгради, имаме други, по които сме поели ангажименти, които са в различни етапи процедурите, за които като че ли трябва да прекъсне всичко, за да се зазимят обектите.
Последният въпрос, по който считаме, че Министерство на финансите е подходило повече държавнически, отколкото е необходимо, това са въпросите с приходите на съдебната власт. Стана така, че приходите от търговския регистър ще бъдат отнети, които са фактически близо половината от приходите на съдебната власт – над 40% от приходите на цялата съдебна власт, въпреки това сумата, която е предвидена като приходи, не се различава много; напротив, увеличена е леко в сравнение с тази от миналата година. Нашето предложение за 39 млн. лева, които да бъдат планирани като приходи на съдебната власт, считаме, че е разумно и по-добре обосновано. Благодаря за вниманието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря на г-н Икономов. Сега ще дам думата, за да поставите въпроси към представителите на Висшия съдебен съвет и на Министерство на финансите и, ако позволите, искам аз да задам няколко въпроса. Всеки един ще може кратко да формулира въпросите и общо да се отговори и по-нататък да продължим дискусията.
Един от въпросите, които постави г-н Икономов, според мен е основателен. Аз го задавам и към г-н Ананиев. Съгласно Конституцията, средствата за капиталови разходи правилно са насочени към бюджета на Министерство на правосъдието. Но не следва ли за капиталовите разходи на самия Висш съдебен съвет като разпоредител с бюджетни кредити, да се предвидят с тези капиталови разходи, които те поставят, да кажем, за собствени сгради, тоест не за съставните органи на съдебната власт – през тях да минават капиталовите разходи, а за собствени капиталови разходи на Висшия съдебен съвет, доколкото те са необходими. И други средства, които са необходими от такъв ред. Това е единият ми въпрос, който засегна и господин Икономов.
Следващият въпрос е към самия него, тъй като в част от мотивировката за бюджета се сочи влизането на всички нови процесуални закони. В тази поредност е посочен и Гражданскопроцесуалния кодекс. Първо, този кодекс най-рано ще влезе в самия край на следващата година. Второ, от това, което работим, аз не виждам с какво нараства числеността на хората, които ще прилагат този кодекс, за да е мотив това за увеличение на числеността на съдиите. Ако имате вие някакви виждания, нека да ги чуем какви са те.
По третия въпрос – каза се, че постоянно се обявяват конкурси в съдебната власт и се претендира за по-голямо увеличаване на числеността. Колко на брой конкурси има, да кажем, от последния период от влизането на измененията на Закона за съдебната власт в сила извън конкурсите за първоначално назначение и извън конкурсите за административни съдилища? Колко конкурси са обявени? Да ни ориентирате как се прилага тази практика, защото ние тогава ще видим дали сега Висшият съдебен съвет прави възможното за назначаване на хора на местата, които могат и се разкриват.
Последният ми въпрос е към Министерство на финансите и Министерство на правосъдието, тъй като поне аз не видях и ще ме ориентирате – дали е предвидено перо в бюджета за компенсация на пострадалите от престъпления, защото ние сега пристъпваме към обсъждане на второ четене на този законопроект и предвиждаме той да влезе някъде около началото на следващата година. Тези средства налични ли са, защото ако те не са предвидени в бюджета, тогава е безсмислено да приемаме закона. Ако те са в общи линии предвидени, ние тогава можем да дадем ход по-нататък за работата по него. Това са моите въпроси.
Заповядайте да поставите и други въпроси.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз имам един въпрос и едно процедурно предложение във връзка с него. Министерство на финансите в състояние ли е да ни представи една таблица, в която да видим заплатата на един върховен съдия и съответно прокурор от върховното ниво на прокуратурата, на апелативното, на окръжното и на районното? Те ги одобряват, така че би трябвало да има параметрите, в които се движи тази заплата. Ако ги нямате Вие, - Сметната палата ли, кой ли?
Второ, да ни кажете каква сума в рамките на тази година е раздадена като премии, откъде е формирана тя, на кого е дадена.
За заплатата – става въпрос за брутна заплата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други въпроси? Господин Янев!
ЯНИ ЯНЕВ: По капиталовите разходи предполагам, че сумата, която е формирана, е на базата на предложенията, направени от съдилищата в страната, защото тук се спомена, че тази сума, която заляга в предложението на Министерски съвет, по своето естество дава възможност да се извършат основно три неща – прокуратурата - районна, Софийска и районния съд и парите за Висшия съдебен съвет.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Ние нямаме никакви пари, г-н Янев. Това са средства – 32,6 млн., са предвидени в бюджета на Министерство на правосъдието. Сега няма даден нито един лев. И казваме, че тези, предвидени на Министерство на правосъдието средства, са недостатъчни дори само за тези две сгради.
ЯНИ ЯНЕВ: Тоест, по общини са всъщност предложенията, кои всъщност идват от съдилищата от страната за ремонти? 161 млн?
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: 167 млн.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имахте още един въпрос, госпожо Дончева?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Сумите за Софийски районен съд и прокуратурата са суми, които трябва да ги довършите в детайли, или за поетапно довършване на новите сгради?
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: За довършване докрай-
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Докрай. Като имате идея тази, 2007 г., да ги довършите докрай и да се преместят, така ли?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да не смесваме въпросите с отговорите. Да изчерпим въпросите. Г-н Казак, заповядайте!
ЧЕТИН КАЗАК: Един кратък въпрос към Министерство на правосъдието и след това – Министерство на финансите. Достатъчно ли са средствата, предвидени за Бюрото за правна помощ? Колко са средствата и ще стигнат ли те, има ли направени точни разчети колко пари ще са необходими и дали те ще бъдат достатъчно, за да се изпълни това законово искане и правото, което сме дали?
МАЯ МАНОЛОВА: Не чух въпроса на колегата Казак.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: За средствата за правна помощ.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е всъщност едната част от моите въпроси – дали са включени в тези за вещи лица, експерти, останалите служебни защитници така, както са разписани по предложението. А също така исках да попитам Висшия съдебен съвет в средствата за капиталови разходи, които искате, именно, 167 млн. лева, включени ли са разходите, които ще бъдат необходими за започването на функционирането на административните съдилища и в тях предвидили ли сте някакви суми за районните прокуратури, които вследствие последните изменения в НПК увеличиха значително своята численост и в момента работят при доста лоша материално-техническа база освен като помещения, и като компютри и като най-необходимото, за да работят нормално тези прокурори. Тоест, какво включват тези 167 млн. лева? Правили ли сте конкретен разчет за административните съдилища и за прокуратурите? Благодаря.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви. Мисля, че се изчерпаха на този етап въпросите. Предоставям думата първо на г-н Ананиев, защото след като той от говорещите трябва да напусне заседанието на комисията. След това ще продължим с другите отговори и с вашите изказвания.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател. Действително, във Висшия съдебен съвет не са предвидени капиталови разходи. Аз разбирам, че въпросът е изключително основателен, но когато ние проведохме дискусията в Министерство на финансите по принцип за това, че капиталовите разходи по принцип не трябва да бъдат в бюджета на съдебната власт, а в бюджета на Министерство на правосъдието, не беше изведен този въпрос в аспекта на чисто административните потребности на самия Висш съдебен съвет. Не беше поставен такъв проблем. Затова не сме го определили.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как не е бил поставен?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Може би г-н Икономов ще потвърди. Просто не е извеждан.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Така е, разбира се.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако знаехме, че, да кажем, имат нужда от три компютъра или, да кажем, да боядисат сградата или нещо да направят, естествено, че щяхме да ги предвидим и ако се налага действително да се прави нещо такова, в рамките на…
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това между двете четения може да се направи за сметка на някакво преразпределение.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Да, това е едното, което исках да кажа.
За заплатите и за ДМС – изпълнителната власт, в това число и Министерство на финансите нямат компетенции по отношение на заплатите в съдебната власт и единственото нещо, на базата на което формираме проекцията на увеличението на заплатите, е законовият текст, който е в Закона за съдебната власт за минималното възнаграждение, което трябва да получават работещите в тази система и максималното.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие компетенция нямате. Информация имате ли?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Нямаме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И информация нямате?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Нямаме. И не би трябвало да се бъркаме – поне така, както е посочено в закона. Оттам нататък вие като Народно събрание естествено, че бихте могли да поискате тази информация и тя да ви бъде предоставена. Вие много правилно зададохте няколко въпроса, свързани с числеността на персонала, което ми дава основание да потвърдя още веднъж може би правилността на нашата позиция за по-малкия ръст на числеността на персонала. Искам само да ви кажа, че дори и за миналата година – 2005, когато нашето предложение беше за 12 050 бройки, отчетът показва, че тези бройки са 10 978. За тази година се очаква да бъде малко над нивото, което ние сме предвидили с проектобюджета, но в подтекста на онова, което се случи през 2007 г. мисля, че няма да имаме някакви сериозни отклонения.
Зададохте въпроса дали в бюджета има предвидени средства по Закона за подпомагане и компенсиране на пострадалите от престъпления. В централния бюджета има предвидени 1 милиона лева за тази цел. Никой не може да прецени дали това е малко или много. Заделили сме този един милион.
Що се отнася до Националното бюро за правна помощ, естествено, колегите от Министерство на правосъдието ще кажат. Аз мога да кажа само, че е осигурена щатната численост от 25 щатни бройки, понеже първостепенният разпоредител прави разпределение по второстепенни разпоредители. Мога да дам само една информация, че сме предвидили нови разходи в размер на 8 097 000 лева, в което число влизат няколко неща. По Закона за правната помощ за издръжка в изпълнение на Закона за правната помощ, Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателното производство и Закона за подпомагане и компенсиране на пострадалите от престъпления. Как ще се разпредели този ресурс, вече зависи от самото Министерство на правосъдието и министъра на правосъдието, който е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Понеже г-н Георгиев е тук - понеже още не е зададен този въпрос – аз мисля, че между първо и второ четене може да се помисли за някакво малко преразпределение между органите на съдебната власт, тъй като при ваденето, вкарването на капиталовите разходи се е получило така, че единствено неговият бюджет е равен горе-долу на бюджета му за тази година. С 30-40 хиляди лева е разликата. А тези 30-40 хиляди лева сигурно няма да могат да покрият и политиката по доходите. Не е намален, но като махнете капиталовите разходи…
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние можем да отговорим на този въпрос когато променим числеността към миналата и към тази година.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че между първо и второ четене можем да влезем в някои детайли на неговия бюджет, тъй като ръстовете при другите институции е значително по-голяма. При него просто сигурно точно от това изваждане и вкарване на капиталовите разходи се е получило нещо. Ако ми позволите, да се оттегля?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, благодаря Ви за участието и може би ако се наложи между двете четения допълнително в тази дискусия ще продължите участието.
Господин Икономов, как предпочитате, да отговорите на тези въпроси, или да се изкажат и Вашите колеги от съдебната власт? Както сметнете за добре. Заповядайте да отговорите на зададените въпроси и ще продължим дискусията с г-н Първанов и г-н Георгиев и с народните представители.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Исках правилно да бъда разбран – ние знаем текста на Конституцията и на закона и новите правомощия и задължения на министъра, който трябва да осигури функционирането на органите на съдебната власт. Ако аз поставих въпроса, то беше загрижен за общото дело, ако мога така да се изразя затова, защото парите, които отиват за капиталови разходи в Министерство на правосъдието, са крайно недостатъчни. Имам пред себе си разбивката на средствата, които ние сме поискали за капиталови разходи. Вие преценете дали да започна да ви занимавам с този въпрос при положение, че засега не стои въобще възможността да ни отстъпите някакви средства за капиталови разходи за цялата система. Аз мисля, че излишно ще ви губя времето.
МАЯ МАНОЛОВА: за да функционират тези съдилища, нали трябват пари?
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Точно това е нашата мисъл. Въпросът е къде ще ги дадете и колко ще даде Народното събрание. В момента моята защитна теза не е на интересите на Висшия съдебен съвет. Аз се опитвам да защитя интересите на Министерство на правосъдието, защото с 32 милиона лева нищо не може да се направи, нищо – керемиди не могат да се купят, счупените керемиди не могат да се подменят във всичките възможни обекти и сгради, които имаме, които са на съдебната власт.
ЯНИ ЯНЕВ: Съдебната палата във Варна…
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Не само Съдебната палата във Варна. Пак ви казах – тогава, когато обосновавахме искането си за тези 167 милиона лева, мога да ви посоча 13 съдебни палати, които сме предвидили да построим, мога да ви посоча започнатите обекти, които ще ги оставим така, някак ще ги покрием.
Вашият въпрос беше във връзка с административните съдилища и районните прокуратури. Миналата година бяха отпуснати с министерско постановление 13 млн. лева, от които 11 600 000 са предназначени за устройване на бъдещите административни съдилища. Същевременно в Административнопроцесуалния кодекс има текст, който вменява задължение на областните управители да осигурят сгради за бъдещите административни съдилища. Попитайте председателя на Административния съд да ви каже дали има за пет съдилища готови сгради или няма. Няма. А къде ще започнат да работят тези съдилища, вече е грижа на Министерство на правосъдието. Ако е въпросът да си измиваме ръцете, ето ги господата – те ще ви отговорят на въпроса с какво.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Стоят където и досега. Просто отделенията стават съдилища.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Не е така.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Пари няма.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Това, за което съвсем основателно поставихте въпроса – знаете, че цялото следствие, две трети от следствие беше ликвидирано и бяха изведени две трети от тях в прокуратурата г-н Първанов ще борави с по-точни числа – и една трета в съдилищата. Никъде нищо не сме направили.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: В МВР искахме да отидат и бяхме готови да им дадем даже пари да отидат в МВР.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разширява се дискусията към бюджета на други ведомства.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Конкретният въпрос за връзка с необходимите 32,5 млн. лева за Софийски районен съд и Районна прокуратура няма да могат и няма планове за усвояването им през 2007 г. Това е просто невъзможно. Да го кажем, че ще ги усвоим, значи да ви излъжа тук. Но за 1 800 000, които са за Висшия съдебен съвет за довършване на ремонта на новата му сграда на улица “Екзарх Йосиф” се очаква, че ще бъдат усвоени през годината. Пак ви казвам, за жалост, липсва онази яснота на тълкуването на текста с искане, за което се обърнахме включително и към Комисията по правните въпроси и много правилно ни отговорихте, че само Народното събрание може да дава автентично тълкуване. Какво точно значи това “право и задължение на министъра да отговаря за материалното осигуряване на работата на органите на съдебната власт. В същото време в закона стои задължението за изграждане на едно звено във Висшия съдебен съвет, кое ще осъществява връзката с министерството и с министъра за тези капиталови разходи и други. Сега още не сме наясно и си правим опис на нещата, които ние ще вършим, които министърът ще върши и дано да успеем. Но без капиталови разходи не само за Висшия съдебен съвет, а включително и за това звено, за което ви говоря, без средства за капиталови разходи просто ще има голямо сътресение при тази смяна на стопанина, която става през няколко години, за жалост.
За въпроса за заплатите и премиите, който постави госпожа Дончева мисля, че коректният отговор е даден в Закона за съдебната власт. Там е казано, че най-ниската заплата на магистрата е равна на два пъти удвоената средна заплата на заетите в бюджетната сфера. Най-високата заплата на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор се определя като 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд, за който съответно знаете по Закона за Конституционния съд как се определя. И в тези долна и горна граници ние останалите разполагаме с 13 основни реда на магистратските длъжности.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това са основните заплати. Нейният въпрос беше за фактическите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Брутните заплати?
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Брутните заплати не може да се каже, че на първи ред брутната заплата е толкова…
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Затова, защото класовете са различни.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Класовете са различни. Госпожа Дончева проявява интерес не към средната заплата в системата, а към средната заплата за магистратите. Не мога да Ви я кажа. Аз имам зад гърба си 32 години трудов стаж.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Класифицирана информация е.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Не, не е класифицирана информация. Тук има много хора, които са били вътре в системата и които знаят каква е заплатата. Ако един окръжен съдия е започнал и работи на това място с пет години трудов стаж, неговата заплата ще е една. Ако той е след 15 години на същото място, ще бъде съвсем друга.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще изясня нещата. Ако искате, дайте ни за следващото заседание в писмена форма, може да е официално или неофициално ориентация, защото когато се претендира за по-благоприятно решение по този въпрос, народните представители трябва да са ориентирани и вече да преценят основателността на тези искания, да видят дали наистина да се добавят допълнителни средства или не. Така че без някакви по-конкретни разчети по този въпрос за фактическите нива на възнаграждение ние няма как да обсъждаме тук въпроса.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Господин Стоилов, разбира се, след като възложите такава задача, аз ще поръчам да се изпълни и да се направи справката. Но ми се струва, че ние поставяме по друг начин въпроса. Ние поставяме въпроса за числеността, а вие поставяте за средната заплата. Средната заплата, достигната средна заплата ако ни предложите да увеличим числеността на база на намаление на достигнатата заплата, това значи революция в републиката.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: От съдебната власт не са тръгвали революциите. Понеже в предишните години обикновено винаги се завишава числеността на персонала, а тези места не винаги се заемат, разбирате тази динамика. Това е другата страна на въпроса.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ще продължа мисълта Ви. Понеже всяка година въпреки исканата щатна бройка все пак се гласува допълнителна доста голяма щатна бройка, която така или иначе не се заема, понякога по обективни причини, още повече след въвеждане на повсеместното конкурсно начало. При това ресурсът към фонд “работна заплата” се разпределя в още няколко брутни заплати. Това пита госпожа Дончева. Иначе е ясно каква е брутната заплата. Ясно е, това е основната заплата. Ние не спорим за това и не това е въпросът. Така че както имаме някаква информация колко са раздадени, примерно, във ВКС, вероятно и другаде по същия начин.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Вие ме облекчавате, защото така поставен въпросът, вече ми е по-лесно да отговоря. Например, на въпроса за това колко заплати са, колко премии са раздадени, мога да ви кажа, че за миналата година, като изключим двете върховни съдилища и Главна прокуратура – не зная, г-н Първанов е тук, може да даде евентуално сведения – за съдилищата на страната на края на годината раздадените премии се движеха между 0,8 и 1,3 – 1,4 основни заплати като премии.
РЕПЛИКА: А върховните съдилища?
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Върховните съдилища взеха повече.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Икономов иска ли да продължи да изчерпи и другите въпроси? Имаше още въпроси.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: За правната помощ – колегите от Министерство на правосъдието.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Уточнявайки само, че става въпрос не за 755 – това са общите бройки, а във връзка с ГПК – за 485, което не е чак толкова голяма разлика, но съществува все пак, да я чуете.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В общата обосновка. Там вече има едно увеличение във връзка с тези прехвърляния, за които стана дума.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Записах си въпроса и за следващото заседание на комисията ще получите коректен отговор.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: С това завършиха ли отговорите на този цикъл въпроси? Нека дадем думата на г-н Първанов и г-н Георгиев.
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като така или иначе за следващото заседание ще готвите справка, ако може, към него да представите и разбивка на вашето предложение за капиталовите разходи в рамките на тези 167 млн. лева, защото противно на изказаното от Вас становище, Комисията по правните въпроси също се интересува от това кака ще заработят административните съдилища и също така как ще се приложи НПК в пълен обем - имам предвид районните прокуратури. Така че ние ще направим необходимото да бъдат увеличени тези разходи в обем, който да позволи реално изпълнение на тези законови промени, които вече са направени. Така че дайте разбивка, пък ние ще направим възможното тук да има корекции в положителна посока.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Аз съм бил погрешно разбран. Аз не съм изказал обратно становище. Аз само казах, че съгласно сега действащата нормативна база Висшият съдебен съвет не се занимава с капиталови вложения, да кажем.
МАЯ МАНОЛОВА: Но все пак имате някакво предложение.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Имаме. То е готово. Аз още сега мога да ви запозная с него.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да ни бъде предоставено.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Добре.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Давам думата на г-жа Сапунджиева, ако има да каже нещо на този етап.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Сега обсъждаме бюджета на съдебната власт, не бюджета на Министерство на правосъдието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Първанов, заповядайте!
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители, аз съм много улеснен в голяма степен от пространното изложение на господин Икономов – председател на Бюджетната комисия към Висшия съдебен съвет, който посочи всички наши претенции и на Прокуратурата като орган – част от съдебната власт. Бих искал само да обърна внимание и да акцентувам върху три проблема в защита на заявения бюджет на Прокуратурата на Република България като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
На първо място, за щатните бройки. В момента Прокуратурата е най-ощетена от всички органи на съдебната власт със съдебни служители. Докато при съдилищата вероятно това е необходимо и аз не го поставям под съмнение – съотношението е близо два и половина съдебни служители на един магистрат, в Прокуратурата все още не можем да достигнем до един служител на един прокурор. Сами разбирате, че при тези условия трудно може да се иска изпълнение в пълен обем на цялата помощна и обслужваща дейност по отношение на Прокуратурата и най-вече с новите изисквания, а именно, въвеждане на единната информационна система за противодействие на престъпността, обучение и съответно първо назначаване на компютърни оператори с деловодни функции, системни администратори, за да можем в крайна сметка да доведем работата на Прокуратурата до изискванията на ХХІ век – по-голяма откритост, възможност за контрол, институционален, както и да облекчим работата на гражданите и на процесуалните представители. Който е ходил в Софийския районен съд и Районна прокуратура да прави справка, е наясно, че това е един кошмар, кой може да отнеме от часове до дни на всеки, който се опита да направи каквато и да е справка. Амбицията на Прокуратурата в момента е въвеждане – поне за Софийския апелативен район – на тази унифицирана информационна система с възможности през уебстраницата на Прокуратурата всеки един гражданин или длъжностно лице по номер на преписка, ЕГН или име да може да си направи справка къде се намира неговият казус, дело или преписка, без да е необходимо да ходи в не толкова уютната сграда на Софийската районна прокуратура.
Естествено, поставяйки тези задачи на нашите специалисти, въпросът беше: кадри – финансиране, което е необходимо за закупуване на съответната техника и съответната програма. Така ви моля действително да обърнете внимание на тази поискана от Висшия съдебен съвет численост, тъй като приемане на по-ниската численост безспорно ще бъде отново съобразно традициите за сметка на Прокуратурата. Дори Следствието – тук е колегата Георгиев – въпреки че се говори, че те са в процес на ликвидация, към настоящия момент тяхното съотношение е 1,7 служители на 1 следовател. Ние сме все още под 1 служител на 1 прокурор. В момента те проявяват една добронамереност – прехвърлят щатни бройки, но твърде малко – под сто са. Тоест ние получихме към 400 следователя, които бяха преназначени до промените в Закона за съдебната власт и въвеждане на конкурсното начало повсеместно за първоначално встъпване, а само 100 служителя, част от които все още не са назначени в Прокуратурата.
Като сложим и изискванията за създаване на съответните регистратури за класифицирана информация, за говорителите и лицата за връзки с обществеността и други такива специфични дейности, се вижда, че щатът, който имаме, е твърде малък.
От друга страна бих заявил, че следва да се има предвид в този бюджет и създаването на административните прокуратури, които безспорно с изпълнение на Конституцията и на решенията на Конституционния съд за едно съответствие в структурата на съдилищата и Прокуратурата през 2007 г. безспорно ще бъдат създадени и ще имат необходимост от допълнителни средства към бюджета на Прокуратурата.
На второ място бих обърнал внимание на параграфа “Други възнаграждения”. В изложението и становището на Министерския съвет, че всички разходи за експертизи следва да бъдат предвидени по бюджета на Министерство на вътрешните работи, където се извършва основното разследване, искам да подчертая, че с третата поправка се възстанови едно много старо положение, а именно, че прокурорът може и сам да разследва, тоест да извършва цялостно разследване по производства, по които той сам е решил да извърши такова разследване. Знаете, предполагам, от пресата, че Главният прокурор създава такова звено от Софийската градска прокуратура с участието и пълното съдействие на колегите от Националната следствена служба - там ще бъдат тези наши колеги, прокурори от Софийската градска прокуратура. Помещенията вече са намерени, оборудвани и очакваме тези прокурори – петима на брой, да започнат разследване по някои дела от особено следствен интерес. Мисля, че е очевидно, че заплащането на експертизите, които ще бъдат назначени от тези разследващи прокурори, няма как да бъдат поети от други органи, най-малко от Министерство на вътрешните работи. Затова би трябвало да се уважи или поне да се завиши предложението на становището на Министерския съвет от 22 300 000 лева, като се има предвид, че тези няколко милиона действително ще бъдат необходими на Прокуратурата, за да може да изпълнява пълен обем своите конституционни задължения.
Относно за параграфа “Капиталови разходи” използвам случая тук да кажа, че отговаряйки за административната част на прокуратурата, ежедневно съм затрупан от искания на съответните административни ръководители за отпускане на средства за ново строителство или за основен ремонт на съществуващите сгради, като положението в някои прокуратури е действително отчайващо. Дори там, където са изградени нови съдебни сгради, често прокуратурата остава извън тях. Бих посочил Велинград, където се откри една великолепна сграда, но прокуратурата е в една много стара общинска сграда или в град Карнобат, където има също хубава съдебна сграда, но прокоуратурата е в два апартамента и прочее, в Разлог, където сградата е предсамосрутваща се и се прави искане за нова сгарда. Нови сгради във Велико Търново, където колежката апелативен прокурор е поставила въпроса при съществуващ терен, съответно нова сграда в Кюстендил - коспожа Манолова ме помоли, взел съм на отчет за Кюстендил. Но при липса на средства е ясно, че ние нищо не можем да направим.
Така че ви моля, макар тези средства да бъдат гласувани към бюджета на Министерство на правосъдието, то да се вземат предвид и действително належащите нужди на съответните органи на съдебната власт, не само на прокуратурата, но и на съдилищата и следствените служби там, където са устроени, да бъдат задоволени не за разкошен ремонт, но поне необходимото да се направи, за да има едни нормални работни условия. За прокуратурата мога да кажа, че за 2005 г. беше получена премия и допълнително материално стимулиране в размер на две основни заплати, мисля, за цялата прокуратура, не само за върховната прокуратура.
За тази година пари няма засега, така че не мога да гарантирам, че ще бъдат осигурени такива средства.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, г-н Първанов. Господин Георгиев, заповядайте – за Националната следствена служба и за Следствието.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз ще депозирам и писмено становище. За разлика от всички колеги досега, аз ще говоря за една фактическа грешка, която аз - понеже все пак съм следовател, установих и как е станала – със заместник-министър Ананиев – грешка в становището на Министерски съвет по проекта на Висшия съдебен съвет в частта му за Националната следствена служба. Ежегодно от години – сега виждаме, че при разпределянето на бюджета има сблъсъци на аргументи. Но по отношение на това и това е основното, което искам да кажа – се е допуснала една грешка.
При ръст за съдебната власт от 24,3 Висшият съдебен съвет иска 41,6, Министерство на финансите дава 24,3 ръст на бюджета за 2007 г. в сравнение с 2006 г., за Националната следствена служба бюджетът е намален, не само че няма никакъв ръст.
Първо, искам да кажа, че бюджетът по начало е намален и от Висшия съдебен съвет, който е отчел преназначаването на близо 500 следователи в Прокуратурата и Съда, докогато това беше възможно. След изменението на Закона за съдебната власт това преназначаване се оказа невъзможно.
Във Висшия съдебен съвет ние имаме квота от трима души и общо взето, ако си позволя един фриволен израз, не ни пее петелът. Така че цифрите, които Висшият съдебен съвет е дал за бюджета на Националната следствена служба и окръжните следствени служби, в никакъв случай не може да се каже, че са надути. Ако започнем с допълнителното материално стимулиране, то в Следствието е под една заплата за миналата година. Винаги с бюджета е така. Съотношението на помощния персонал към магистратите също е най-ниско.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В Прокуратурата казват, че при тях е по-ниско, отколкото при вас.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Не, може да се направи разчет.
Другото, което е интересно, е, че Националната следствена служба за беда през последните три години има двойно увеличение на работата. Предоставям цифрите, за да не отегчавам колегите с цифрите. Това, което се забелязва, силно нараства – близо три пъти се увеличи работата ни по международни следствени поръчки, при един и същи щат. Щатът на Националната следствена служба не беше коригиран, защото и функциите й останаха непроменени, въпреки измененията на НПК. Делата, които ние разследваме, са горе-долу същите. Глава 1 остава. Аз ще представя подробна справка в тази насока. При това положение и като отчитаме, че при нас работят следователи с над 12 години стаж, които са несменяеми по Конституция и нямаме основание за съкращаване на щата, това, което се съдържа като цифра в становището на Министерския съвет, няма да покрие фонда “Работна заплата” и нещата, които са необходими с това намаляване фактически на бюджета.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имаме ли разминаване между числеността, която вие залагате и Министерство на финансите, за да видим дали действително става дума за някаква грешка?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Не, числеността е напълно същата, еднаква е. Тя е и непроменена. Знаете, че Висшият съдебен съвет прехвърли всички вакантни бройки. Догодина ще имаме нулев прием на следователи. Общо взето, това са дори разчетите на Висшия съдебен съвет. Сумата, която той е посочил от 10 147 000, е намалена с тази за капиталовите разходи и води до една сума от 7 милиона – тук направихме сметка, която не се дава със становището на Министерски съвет, по което може да разчитаме на 6 916 000, тоест, намаление в сравнение с миналата година, когато е бил 7 082 000. Сравнихме; нямаме, общо взето, никакъв спор.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Георгиев, ако позволите, колко души през миналата година са били в Следствието и колко ще бъдат през 2007 г. и тогава – броя абсолютното намаление – може да се окаже, че не намалява нивата на възнаграждение. Това е главното, което трябва да сравняваме.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Сега говорим само за Националната следствена служба, в която щатът въобще не е пипан.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие само за нея говорите?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Да, защото тя е на отделен ред. Окръжните следствени служби също са на отделен ред, защото всяка от тях е отделно юридическо лице. Щатът на Националната следствена служба е абсолютно същият. Делата са удвоени и работата. За това става дума. Бюджетът, който се задава в момента с това намаление, очевидно няма да стигне, защото издръжката също се увеличава с акцизите, които се предвидени върху горивата, някакъв ръст на работните заплати и т.н. Анализирайки как е станала грешката, пак казвам, това е при намаляването от заявката на Висшия съдебен съвет. Просто намаляването пропорционално е било разхвърляно чисто технически, без да се отчете, че Националната следствена служба не си съкращава щата и предмета на дейност през следващата година, а обратно, сега са ни възложили доста повече дела. Така че аз съм облагодетелстван от тази гледна точка. В писменото становище, което нося от службата, подписано от директора й, се съдържа една молба. Вътре са цифрите. Аз мога да представя и бюджетната ни сметка. Направили сме справка. Просто да се констатира от Комисията по правни въпроси тази грешка, която констатирахме със заместник-министър Ананиев и да се има предвид, че тя трябва да бъде поправена, за да може да функционира Националната следствена служба догодина, защото тя все пак има доста важни функции.
Искам и друго да отбележа – мизерията, в която е цялата държава, общо взето, е ясна. Ние нямаме пари дори да покрием функциите по закон. Върховната касационна прокуратура не може да образува стотици дела и да ни ги възложи, когато са извършени престъпления в чужбина спрямо български граждани по простата причина, че ние не можем да осъществим това разследване. Тук дължим доста средства – за тази година са вече повече от 200 поръчките, които изпълняваме. Идват колеги от Холандия, от Франция. Ние като приемаща страна сме длъжни да осигурим транспорт, преводач, да извършваме следствени действия в провинцията. Много български граждани, които биха били защитени от държавата в чужбина за много тежки престъпления просто не се образуват дела, защото няма средства, с които да бъде реализирано разследването. Това си е така от години. Никой не е предвиждал повече средства за тази година, но фактическото намаляване при същата служба е непосилно. Това бих могъл да кажа, ако приемете да се гласува – мисля, че все пак става дума за една техническа грешка.
Благодаря Ви за вниманието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разбрахме Вашата претенция и аргументи. Така че ще отразим този въпрос в общото становище.
Изказвания, въпроси?
РЕПЛИКА: То пак може да стане като предложение между първо и второ четене.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но въпросът е да се открои като един от проблемите, които са възникнали при дискусията на този етап.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Определено прокуратурата и ръководството на прокуратурата смята, че 1,5 служител на прокурор е напълно достатъчно. Тоест при 1650 щатни бройки, ако имаме към 2300 служители, колкото сме заявили с проектобюджета пред Висшия съдебен съвет и част от тях е влязла пред по-голямата част в Народното събрание като предложение на Висшия съдебен съвет, напълно ни задоволява. Бих искал да кажа, че г-н Георгиев говори за Националната следствена служба като едно отделно юридическо лице. Когато казах, че съотношението е по-голямо, имах предвид всички следствени органи, тоест заедно с окръжните следствени служби. Изцяло системата на Националната следствена служба, която е главата, шапката на разследващите органи в съдебната власт, съотношението следовател – служител е 1,67, ако не се лъжа. Това бяха разчетите към момента на Висшия съдебен съвет, а на прокуратурата беше 0, 89 - говоря за всички прокуратури, не само за върховна касационна, но и районни, окръжни, военни прокуратури. При съдилищата беше от 1,8 до 2,3 - 5 – върховните, а имайте предвид, че щатът, който е залегнал за новите административни съдилища, са трима служители на един магистрат.
Виждате доста голямата разлика и без да поставям под съмнение нуждите на колегите, бихме искали поне да не сме чак толкова надолу, защото нямаме възможност да назначим нови служители. Скоро поставиха въпроса за прокурорските помощници – нещо, което го има в Закона за съдебната власт. Но решението на Висшия съдебен съвет е: създава 20 щатни бройки за прокурорски помощници в двете върховни прокуратури, но с една забележка: в рамките на утвърдения щат, тоест аз трябва да уволня служител, да трансформирам бройката и да назнача прокурорски помощник, поради което прокурорски помощници нямаме и ако ние нямаме нови щатни бройки за 2007 – навсякъде обещавам, че ще подпомогна колегите, които са ръководители на отдели и сектори във Върховната касационна или Върховната административна прокуратура, или се получават тези 85 бройки, за които спомена г-н Икономов, естествено, тези 85 бройки няма да отидат всичките в Прокуратурата, тоест цялото увеличение на служителите аз трябва да го дам като прокурорски помощници, без да мога да назнача най-необходимите служители, особено в регистратурите, които са за класифицирана информация. Ние разкриваме със заповед на главния прокурор 38 такива регистратури при 153 самостоятелни прокуратури. Тоест ние не си позволяваме лукса да направим във всяка прокуратура такова звено, което трябва да има поне двама служители, а се опитваме да ги групираме в съответните областни центрове и там, където са много големи прокуратури, като районна, софийска разкриваме такива звена. Все повече ще се работи с такава материя, включително и международна и когато нямаме служители, естествено, да не говорим, че мисля, че нямаме в момента нито едно помещение, което да отговаря на изискванията, което ни се поставя за защита на класифицираната информация. Тоест, би трябвало да можем да си вършим и работата, ако спазваме стриктно Закона за защита на класифицираната информация.
Така че ви моля, когато утвърждавате числеността, просто погледнете, защото прокуратурата все още, доколкото знам, е на отделен ред в бюджета на съдебната власт, какво е съотношението на магистрати към служители и ако прецените, че не е много нахално нашето предложение, моля да го уважите, за да може да функционираме нормално.
ЯНИ ЯНЕВ: Господин председател, аз споменах, че просто вярвам, че цифрите не са самоцелни, съотношенията. Затова моля така, както ще имаме допълнителна справка, нека това, което всъщност е като необходимост от служители като конкретни длъжности – за класифицирана информация, за прокурорски помощници и другите - просто да знаем за какво става дума по щатове, бройки и съответно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние ще го имаме предвид като финансов, бюджетен въпрос, но мисля, че този въпрос поне в същата степен стои пред Висшия съдебен съвет, защото ние не можем в такива подробности да направим разчети на персонала в органите на съдебната власт, а би следвало може би Висшият съдебен съвет да определи тези пропорции какви да са съотношенията между съдии и служители, между прокурори и техните служители следователи, така че трябва да има някакъв общ критерий, защото иначе излиза, че всеки ще дърпа чергата към себе си и едни ще остават по-оголени за сметка на други. Така че тези критерии явно трябва да се наложат и в рамките на Висшия съдебен съвет и да има по-голяма близост на тези съотношения.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Неправилно ли разбрах искането на комисията към Висшия съдебен съвет, или, господин Янев, като казахте за справка за числеността само във връзка с увеличението по Гражданскопроцесуалния кодекс. Аз така съм си записал. Ако трябва, да допълня. Само питам, за да знам.
РЕПЛИКА: Става въпрос за съотношение.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Трябва ли изцяло справка, за да защитим искането си за тази щатна численост от 1018 бройки, която е повече от предвидената от Министерство на финансите?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако искате, може да ни дадете; това оставяме на Вашата преценка.
ЯНИ ЯНЕВ: Поставих въпроса за бройките на прокуратурата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: По същия начин ориентирането ще ни е дали е средното съотношение между магистратите и служителите в различните органи на съдебната власт, когато вече говорим за степента на исканията на различните органи на съдебната власт.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Да добавя, че току що попълних справката, имате я вече – във връзка с капиталовите разходи не само по пера общо за висшия, общо от Висшия съдебен съвет, за съдебната власт, но и по всеки един от органите – Главна прокуратура, Върховен съд, върховни съдилища, другите съдилища, окръжните и Националната следствена служба, Националния институт по правосъдието – за всяко едно от тези звена се предоставя справка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: За тези, които се интересуват - при мен ще бъде, за да можете да получите копие от нея.
ЧЕТИН КАЗАК: Да напомня, че имах въпрос към Министерство на правосъдието за Бюрото за правна помощ. И да допълня - също така дали бюджетът е достатъчен за пробационните служби, за щатните бройки за пробационните служби.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Господин Казак, мисля, че отговорих. Понеже ние сега разглеждаме бюджета на съдебната власт, който е различен от бюджета на изпълнителната власт, ако трябва да коментираме подробно и бюджета на Министерство на правосъдието, може би трябва да се отдели едно цяло заседание на Комисията по правните въпроси за бюджета на Министерство на правосъдието.
Както чухте от отговора на г-н Ананиев, в бюджета на Министерство на правосъдието са заложени около 8 млн. лева, които включват правната помощ, обезщетяване на жертвите от престъпленията и за защита на свидетелите, пострадали от престъпления. Така че считаме, че в рамките на този бюджет ще се справим.
По отношение на бележките, които бяха направени за капиталовите разходи, считам, че дори и тези 146 милиона да бъдат заложени в бюджета на Министерство на правосъдието за 2007 г., пак няма да бъдат решени въпросите за сградния фонд на съдебната власт. Изцяло подкрепям казаното от г-н Първанов. На много места се изградиха нови съдебни сгради, но там не бяха включени прокуратурите и въпросът е много сериозен. Знаете, че също така стои и въпросът със затворите в България. Считам, че това следва да бъде проблем и на една отделна инвестиционна програма на правителството въобще за съдебните сгради. Разбира се, не бива да забравяме, че трябва да търсим начини да ползваме и европейските фондове в тази посока.
ЧЕТИН КАЗАК: Защо в рамките на днешното заседание не беше включен въпросът за Министерство на правосъдието?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Включен е.
ЧЕТИН КАЗАК: Защото всички знаем проблемите с контролирането на органите на съдебната власт, съд, прокуратура, следствие, но освен тях в пълноценната ни система има също така други структури, има други функции, други пълномощия и потребности и т.н., задължения от държавата. Нашата комисия също трябва да се занимава и с бюджетната и финансовата обезпеченост на тези функции, на тези правомощия на правосъдната ни система като цяло, не само съдебната власт като част от нея. Трябваше също да проверим дали този бюджет отговаря на всички тези изисквания, заложени в съответните закони, вменени задължения и отговорности, функции на правосъдната система като цяло, не само на съдебната власт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Казак, госпожа Сапунджиева отговори. Мисля, че те даже са надхвърлили Вашето искане, тъй като виждаме, че се предвижда създаването на териториални звена на Националното бюро, нещо, което според мен не следва от закона така, както той е приет, в което се предвиждат 59 щатни бройки със съответни възнаграждения, разходи. Ние се стремяхме да концентрираме тази дейност към съответните адвокатски колегии, а сега виждаме, че тази администрация се разраства, без тя да съществува като структура и тук са предвидени допълнителни разходи. Аз поставям въпроса доколко те са нормосъобразни, макар че националното бюро не ги нарича някакви регионални звена, а по-скоро териториални звена на националното бюро. И още една администрация възниква надолу.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Ако позволите, г-н Стоилов, да отговоря на Вашата бележка по отношение на Националното бюро за правна помощ. Тук не са необходими никакви средства, защото и в момента е предвидено в Наредбата за възнагражденията за правна помощ 10% от средствата, които се изплащат в съответните адвокатски колегии, да се изплащат на адвокатските колегии за администриране на тази дейност. Така че всичко, което е предвидено, е в рамките на тези средства, за щото при това положение не се гарантира независимостта на Бюрото за правна помощ. Това е дейност, която се финансира от държавата и следва да бъде независима и от съда, и от адвокатурата. В тази посока са бележките от последната партньорска проверка, която беше извършена през месец юли в доклада на Европейската комисия. Затова са предвидени тези проблеми…
Направете си сметка – 10% от 3,5 милиона – това са 350 000 лв, които отиват в адвокатските колегии за администриране на дейността по правната помощ. Но тъй като имаме бележки от Европейската комисия, че не е осигурена пълната независимост на правната помощ от адвокатурата и от съда, се предвижда тази дейност да се администрира от регионални такива структури.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е абсолютно в нарушение на Закона за правната помощ, който приехме и всъщност тези възнаграждения - не мога да кажа в какъв размер са - получават съответни членове на адвокатската колегия, на адвокатските съвети, които извършват тази дейност по администриране, която не е само техническа дейност, но тя е и правно-оценъчна дейност, защото се преценява каква дейност е извършил съответният адвокат, който е назначен за служебен защитник. Това е дейност по поддържане на регистъра на адвокатите, които осъществяват такава дейност и прочее, тоест това не е техническа дейност, която да може да се извършва от каквито и да е администратори; това е правна дейност. Ние тогава в рамките на законовото обсъждане преценихме, че това е дейност, която следва и могат да извършват адвокатите, защото те могат да се ориентират техен колега по едно дело каква по обем и качество работа е извършил. Как това ще го извършва някакъв служител, на мен просто не ми е ясно.
Освен това това е в противоречие на закона. В закона пише изрично, че тази дейност се извършва от адвокатските колегии по места.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: В момента в закона, в правилника и наредбата е така. Ние сме го предвидили евентуално с едни бъдещи изменения в закона по препоръка на последната партньорска проверка. Ако си спомняте, госпожо Манолова, последните проверки, които се извършиха от Европейската комисия, извършиха проверки на места. Те посетиха именно Кюстендил, Дупница, Велико Търново и решиха, че не може тази дейност да се извършва от адвокатите, тъй като вероятно е имало на място оплаквания от конкретни колеги, като се счита, че не е осигурена пълната независимост на правната помощ, защото когато тя се извършва от един адвокат – и това беше старата система, ние много добре знаем, че старата система преди да преминат служебните защити към съда и назначенията от съда, тази система беше към адвокатурите и те се определяха от адвокатските колегии. Тя беше възприета от Закона за правната помощ сега. Но се счита, че няма независимост на правната помощ от адвокатурата и че се възлагат на определени, едни и същи адвокати, вписани в регистъра, правната помощ. Тоест нямаме пълна независимост. Казвам, че това е резултат от проверката и е записано в доклада от партньорската проверка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да не продължаваме с дискусията.
МАЯ МАНОЛОВА: В момента няма пари и своевременно не постъпват средствата по извършване на адвокатските защити. Това е големият проблем. А иначе специално за Кюстендил от години традицията е следната: принципът е по азбучен ред, на всеки адвокат – дело.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би дискусията по осигуряването на правната помощ е отделна. Можем ли тогава, госпожо Сапунджиева, да смятаме, че тези средства са заложени под условие, ако се промени законът, тези разходи да бъдат налице за осигуряване на териториалните звена?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Господин Стоилов, тези разходи така или иначе в момента се извършват. Дали те ще бъдат 10% от стойността на услугите за правна помощ на адвокатските колегии, или ще бъдат отделени от адвокатските колегии и ще бъдат дадени на структури на Бюрото за правна помощ, те се харчат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но понеже тук са в перо, което предполага и структура, затова да се ориентираме така.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Ако това се случи, това ще реши Правната комисия в парламента, разбира се.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, нека само да доизясним, тъй като заместник-министър Ананиев казва, че са предвидени 1 милион за компенсиране на пострадали от престъпления, те фигурират ли на някакъв ред в бюджета на министерството?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Да, те са в тези 8 милиона. Предвидени са в бюджета на Министерство на правосъдието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не видях такъв ред, както другите са разписани.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Те са в бюджета на централната администрация.
ЯНИ ЯНЕВ: Един въпрос: колко пари тази година изхарчихме за правна помощ или то предстои?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Към момента сме изхарчили около 2 милиона и непрекъснато плащаме. Знаете, че веднага в началото на 2006 г. се структурира Бюрото за правна помощ, трябваше да се изготви регистърът и в момента вървят непрекъснато плащания. Имаме отпуснати 3,5 милиона и ние считаме, че в рамките на този бюджет ще се вместим. Но трябва да имаме предвид, че в Закона за правната помощ има текстове, които влизат в сила след членството на България в Европейския съюз и тогава ще са необходими повече средства.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли други изказвания или вече можем да приключваме дискусията за първо четене?
Тогава ще пристъпим към гласуване на законопроекта. Първо ще гласуваме тази част, която е предложението на Висшия съдебен съвет.
Тези, които подкрепят Законопроекта за държавния бюджет в частта му за съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, моля да гласуват! Не виждам за има гласове “за”. Против? Няма.
Въздържали се? Госпожа Дончева и госпожа Надя Антонова изразиха същото становище. Гласуват 15 души “за”.
Тези, които подкрепят становището на Министерския съвет, изразено по бюджета на съдебната власт, моля да гласуват! 13 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С това приключва заседанието на комисията. Благодаря на всички участници. Ще продължим дискусията вече на следващата фаза. Другата седмица ще обявим за дневния ред на предстоящото заседание.

/Заседанието завърши в 16.30 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

/Янаки Стоилов/



Стенограф-протоколчик: