---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 52



Днес, 23.11.2006 г., четвъртък, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на външните работи – Йорданка Парпарова, главен експерт в дирекция “Права на човека” и Генка Георгиева, държавен експерт, от Министерството на земеделието и горите – Бюрхан Абазов, заместник-министър, Савин Солакова, от дирекция “Правна”, от дирекция “Поземлени отношения” на Министерството на земеделието и горите – Петър Вутов, Юлия Стойкова, Стойка Куртева, от Министерството на финансите – Цветанка Михайлова, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Тодор Стоянов, директор на дирекция “Държавна собственост и жилищна политика”, от Министерството на финансите – Цветана Михайлова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми народни представители, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
В началото искам на вашето внимание да представя две съобщения:
Първото съобщение е, че Съюзът на съдиите в България най-учтиво кани членовете на комисията да участват в дискусия на тема: “Четвъртата поправка в Конституцията на Република България”, която ще се състои на 28 ноември 2006 г., вторник, от 13.30 часа в конферентната зала на Съдебната палата, етаж І.
На нея са поканени да участват министърът на правосъдието, председателите на всички съдебни органи (няма да изброявам всички). Съюзът на съдиите смята, че това обсъждане е от изключителна важност. Тези, които имат желание и възможност да участват. Подписано е от председателя на Управителния съвет Стоил Сотиров.
Втората покана е от Омбудсмана на Република България, също за 28.11.2006 г., вторник от 10.00 часа в Гранд-хотел София на ул. “Гурко”, където ще има среща с европейския Омбудсман проф. д-р Хорус Диамандурос.
Омбудсманът кани всички, които проявяват интерес, да го заявят чрез участието си на тази среща с европейския омбудсман. Приложена е неговата биография.
Това са съобщенията.
Пристъпваме към изпълнение на оповестения дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София, № 602-02-58/13.11.06 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, № 601-01-96/08.11.06 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на проект на декларация на Народното събрание по повод на последните изказвания на евродепутатката Елс Де Грюн, № 654-03-19/14.11.06 г., внесена от Волен Сидеров.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София, внесен от Министерския съвет.


Заповядайте да представите законопроекта.
Йорданка Парпарова, главен експерт в дирекция “Права на човека” на МВнР.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ще представя по същество споразумението. Ако междувременно възникнат някакви въпроси, не се колебайте, моля да ги зададете.
В първоначалния си вид информационните и документационните центрове на Съвета на Европа се създават в страните от Централна и Източна Европа и ОНД на базата на решаване на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 1991 г. Целта на тези институции най-общо е да популяризират дейността на Съвета на Европа в България, да разпространяват и публикуват текстове на документи на Съвета на Европа и пр. дейности. В тази връзка през 1993 г. в София е открит такъв информационен и документационен център. През 1999 г. е открит регионален център във Велико Търново. И двете институции са регистрирани и функционират като местни юридически лица с нестопанска цел.
През 1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа като се аргументира с необходимостта от засилване ролята на тези институции приема Резолюция 99 за трансформиране на информационните центрове в информационни офиси. Смисълът на тази промяна е от местни юридически лица те да се превърнат в официални представителства на Съвета на Европа с произтичащите за официално представителство привилегии и имунитети.
Проектът, който днес разглеждаме, беше изработен от Министерството на външните работи. В преговорния процес разгледахме подобни споразумения, които са сключили Полша, Румъния, Унгария и практически повечето страни, да не кажа всички, са приключили процеса на трансформиране на тези центрове в страните от Централна и Източна Европа и ОНД.
На 14 юни Министерският съвет прие решение да одобри споразумението като основа за водене на преговори. То беше подписано на 11 юли в Страсбург от нашия постоянен представител. На 9 ноември т.г. Министерският съвет взе решение да предложи на Народното събрание да ратифицира споразумението.
По-важни елементи от него са. Както казах, на първо място се заменя съществуването на досега действащите информационни центрове – този в София и този във Велико Търново, се заменят от Информационен офис в София. Ръководителят на този информационен офис с назначава от Генералния секретар на Съвета на Европа в съответствие с установената международна практика.
По отношение на разходите за съществуването и функционирането на центъра се поемат изцяло от Съвета на Европа с изключение на това, че българската страна осигурява безплатното настаняване на офиса, съгласно чл. 5 от Споразумението. Сключва се за срок от 3 години. Всички неуредени в Споразумението въпроси се урежда от Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, което България подписва и ратифицира. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за представянето. Въпроси и изказвания имате ли по предложената ратификация. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Чл. 7 – за данъчните облекчения. Никъде не се свързват с дейността на самия център, предназначени точно за тази дейност, защото това е най-голямото облекчение, което една суверенна държава може да даде за присъствие.
Йорданка Парпарова:
Финансовата част от споразумението и не само тя, но цялото споразумение беше съгласувано с Министерството на финансите. Чл. 7 е редакция на Министерството на финансите. Те са преценили, че по този начин чл. 7 би бил достатъчно добре сложен.
Елиана Масева:
Той е във връзка с освобождаването от преки данъци на всички пасиви, активи, разходи, имущество и т.н. Мисля, че когато такива текстове се приемат трябва да се свързват с дейността. Аз чух мотивите и не съм удовлетворена. Министерството на финансите било преценило така.
Йорданка Парпарова:
Съгласно споразумението, което се сключва между България и Съвета на Европа целта на тази трансформация – превръщането на Информационния център в Информационен офис, като официално представителство на международна организация. Тук не предоставяме нищо повече от това, което по принцип се предоставя на официалните представителства на международните организации в България. Не е прецедент.



Елиана Масева:
Освобождаването на официалните организации – тази привилегия се възлага, когато предметът на изброяването е свързан с дейността на самия център или международно представителство. Тук текстът е много обтекаем.
Янаки Стоилов:
Както схващам, въпросът на г-жа Масева е свързан с това дали не може да се очакват злоупотреби от лица, работещи в тези офиси, които ползват тези привилегии не заради осъществяване на своята основна дейност, а за осъществяване на друга дейност, която не е в техния предмет и от която да се ползват същите облекчения.
Йорданка Парпарова:
Действително служителите на Информационния офис, които не са български граждани се ползват с привилегии и имунитети. Останалите, които са български граждани, нямат право да се ползват от такива.
Янаки Стоилов:
Въпросът стои за целия офис като юридическо лице.
Елиана Масева:
На офиса.
Янаки Стоилов:
Този текст идентичен ли е в подобни споразумения или е наша редакция. Защото може, ако е просто преписван текст, не е отчитал по-големите способности за заобикаляне на законите, които съществуват в България, отколкото в други страни.
Йорданка Парпарова:
Не. В никакъв случай. Идентичен е. По отношение на него специално с Министерството на финансите се води една преписка, като е последната редакция такава, каквато я виждате тук в текста, я предложиха те като институция компетентна в тази област.
Янаки Стоилов:
Други въпроси и изказвания има ли? Ако няма, да пристъпим към гласуване на законопроекта.
Които го подкрепят по принцип и конкретно, моля да гласуват. Единодушно се приема с 12 гласа “за”. Ще го предложим за приемане на две четения, тъй като промени няма да можем да правим вътре в текстовете.

По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет.
Кой ще представи закона? Тук има изпратено писмо от министъра на правосъдието – Георги Петканов, който казва, че във връзка с искане на становище и обсъждане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността ви уведомяваме, че Министерството на правосъдието в рамките на съгласувателната процедура по Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е предоставил становище, като бележките са отразени в проекта. Към настоящия момент нямаме бележки и предложения по проекта.
От името на вносителите – на правителството, кой ще представи законопроекта? Министерството на земеделието и горите е водещото министерство.
Заместник-министър Абазов, имате думата.
Бюрхан Абазов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Проектът всъщност представлява част от един комплекс мерки, които са предприети във връзка със синхронизиране на нашето законодателство във връзка с предприсъединителния договор и с последните промени в Конституцията. Най-общо става въпрос за въвеждането на ограничителен режим за придобиване на право на собственост на чуждестранни граждани.
Водещ основен закон, носещ закон се приема Законът за собствеността със съответно препратки в четири други закони, като Законът за горите, Законът за защитените територии, Законът за земята. Най-общо казано въвежда се принципът от забранителен режим чуждестранни лица да притежават собственост в България в ограничителен режим със съответните разпореждания с препратките към съответните специални закони.
В този смисъл ние като вносители, а и колегите от правосъдието, а и вчера мина в Комисията по земеделие този законопроект, предлагам в този си вид със съответните препратки към другите четири закона този законопроект да бъде приет. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Мисля, че има представители и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Имате ли нещо да допълните. Кой от вас ще вземе отношение.
Тодор Стоянов, директор на дирекция “Държавна собственост и
Жилищна политика”.
По принцип ние подкрепяме проекта. Единствено искам да поставя един въпрос, който ще поставя след това при разискването по законопроекта.
Цветана Михайлова:
Представител съм на Министерство на финансите като съвносител на този проект, тъй като Министерството на финансите е водещо по преговорна глава ІV “Свободни движения на капитали” в чиито обхват попада и беше поет този ангажимент за промяна на чл. 22 от Конституцията и премахване на общата забрана за придобиване право на собственост от чужденци при условията на преговорната позиция в последствие включена и в рамките на Договора за присъединяване.
С изменението на чл. 22 от Конституцията този ангажимент беше изпълнен и в последствие чисто правно организационно трябваше да бъде приведено действащото българско законодателство в съответствие с разпоредбите на чл. 22, респективно с договора за присъединяване на България. В тази връзка общата забрана, съдържаща се в чл. 29 от Закона за собствеността е изменен като с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността се предлагат изменения в останалите релевантни закони.
Янаки Стоилов:
От гостите, които са поканени, някой иска ли да вземе думата.
Преди да ви дам думата за изказвания, аз имам един въпрос към представителите на различните ведомства.
Смятате ли, че е необходимо в този изменителен законопроект да бъдат включени и някои други разпоредби, да ги наречем общо с гаранционен, защитен характер по отношение на интересите на България. Защото в изменението на Конституцията през началото на 2005 г. ал. 3 гласи, че режимът на земята се определя със закон. Ние и сега имаме законодателство, което определя този режим, но тогава идеята беше по-амбициозна – да се огледат много по-внимателно всички тези режими във връзка със задълженията, които възникват за България с членството в Европейския съюз по силата на международни договори за взаимност и дори да се направи поземлен кодекс. Това явно към момента не е налице, но смятате ли вие, че трябва да обърнем внимание допълнително на някои въпроси във връзка с приемането на този законопроект и нуждае ли се той от допълнение в тази насока да речем допълнителни изисквания за придобиването на земя в някои райони, които са специфични и които биха се отнасяли и за български граждани, не само за европейските, тъй като законопроектът в случая не поставя такива въпроси. Но практиката ги поставя дори и с оглед на някои специални закони, които в момента се обсъждат в парламента. Ако имате становище по този въпрос, моля да го изразите или поне дали той е възникнал пред представителите на ведомствата, които са участвали в подготовката на този законопроект.
Въпросът е може би към г-н Абазов преди всичко. Дали се готви нов закон за собствеността на земеделските земи и въобще като цяло към представителите на правителството – Закон за собствеността, който по-подробно да предвиди отговор на всички тези въпроси, които възникват сега и все по-често ще възникват в бъдеще.
Бюрхан Абазов:
Г-н Председател, нито пред нашето министерство, нито пред междуведомствената група, в която участваха представители на няколко ведомства, които са заинтересовани, не е възникнал такъв проблем. Поне на днешно време не е наложително други текстове да се вкарват в този законопроект. Нашето мнение е такова.
Камелия Касабова:
Когато течеха в комисията и в зала дебатите за промяна на чл. 22 от Конституцията всички бяха на мнение, че трябва да се създаде специален закон, който да урежда статута на земята, начина на придобиване и конкретни ограничения за специални територии. Такава ни беше идеята, когато променяхме Конституцията.
Въпросът ми е към вносителите. Дали тези текстове отразяват онези особености в преходните периоди, които съществуват в присъединителния договор и в глава “Свободно движение на капитали”. Защото тези текстове, които са в Договора за присъединяване механично трябва да бъдат възпроизведени във вътрешното ни законодателство. За съжаление аз не съм запозната добре със законопроекта, сега го поглеждам и затова отправям този въпрос към вносителите.
Елиана Масева:
Не механично. Имаше срок., в който да стане това.
Камелия Касабова:
Не механично. Имам предвид тези текстове, които са развити в договора трябва да се възпроизведат във вътрешното ни законодателство независимо че има пряко действие.


Бюрхан Абазов:
От наша страна ще отговори г-жа Солакова, директор на дирекция “Правна” в МЗГ.
Савинч Солакова:
Благодаря ви, г-н Председател.
Както всички колеги, а и г-н Абазов каза, идеята пред междуведомствената работна група беше да се създадат съответните текстове във вътрешното законодателство, които да го приведат в съответствие с измененията в чл. 22, ал. 1. В общи линии трите конституционни хипотези в ал. 1 на чл. 22 са уредени в специалните закони, които уреждат придобиването на правото на собственост върху земя. Прецени се, че е по-целесъобразно да се направят тези изменения и съответствието да бъде направено в действащите закони, вместо да се разработи един закон в изпълнение на ал. 3 на чл. 22. Това беше преценка на представителите на всички ведомства, които бяха включени в тази работна група и се възприе като най-целесъобразно на този етап. В случая преходните мерки, които са предвидени в Договора към който препраща и конституционната разпоредба, са въведени и в този законопроект, като е създадена препращаща норма без да се посочва конкретния срок и това е направено с цел избягване на едно бъдещо изменение в законодателството в случаи, че се промени срока съгласно условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Например, в § 1 по отношение на изменение в чл. 29 от Закона за собствеността това е разпоредбата на ал. 5, която препраща към условията и сроковете, предвидени в закон или акт на МС.
Този подход е възприет от вносителя. Ако има други мнения, разбира се, изменението може да бъде направено като се посочат и конкретните срокове.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че все пак е по-добре вместо това препращане към Договора за присъединяване на България, тези разпоредби да ги включим на съответните систематични места за една по-голяма сигурност, тъй като вие като мотив за това те да не бъдат отразени, казвате, че може да настъпи промяна. Аз за сега не виждам каква, но по чия инициатива очаквате. Аз не мисля, че България ще поставя въпрос за промяна на сроковете. Ако към нас има отправени някакви очаквания за промяна, кажете да знаем това хипотетично ли е или нещо предстоящо, което трябва да обсъждаме. Аз не виждам причина ние да не отразим тези срокове, дори те някога да бъдат удължавани или скъсявани.
Камелия Касабова:
Абсолютно категорично. Такава е идеята.
Янаки Стоилов:
За сега няма практически такъв възникнал проблем с промяна на сроковете, затова смятам, че трябва да бъдат отразени за по-голяма сигурност.
Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Напълно подкрепям това предложение. Мисля, че общо взето с този закон се изпълняват ангажиментите, поети по време на приемането на поправките в Конституцията като в съответните закони детайлно се разписват условията за придобиване на земя. Тези чести препратки към договора мисля, че няма да позволят лесното прилагане на тези разпоредби от правоприлагащите лица и органи. За по-голяма ясност и лесно боравене със законите в рамките на възможното наистина би било по-добре да се посочат конкретни дати и конкретни срокове. Сроковете от договора да се въведат в текста за всеки конкретен казус.
Янаки Стоилов:
Аз мога чрез вас, г-н Абазов, да препоръчам на вашата Правна дирекция да отрази тези предложения на членовете на комисията така, че да може между първо и второ четене ние да ги включим. Мисля, че това е по-добрият вариант, когато става дума за първично право. Т.е. това не са разпоредби, които действат по силата на непосредственото действие на вторичното право. Рационалният механизъм е тяхното отразяване в националното законодателство.
Г-н Шопов.
Павел Шопов:
Аз ще изкажа позицията на Атака. Тя е крайно консервативна. Ние по принцип сме против направените последни изменения в Конституцията по отношение на продажбата на български земи на чужденци. Нашата позиция е, че това може би е обективен процес, който рано или късно ще бъде наложително да е направен като изменение, но това трябва да става бавно, постепенно, а не бързо урбулешки и крайно, когато това се предлага да се направи с този закон. Конституцията казва, че това трябва да се направи с отделен закон, а не с поправки, чисто процедурно говоря, такива изменения в Закона за собствеността, както се предлага. В това отношение има много примери за страни, които са цивилизовани демократични страни. Най-добрият пример е държавата Израел и тя може да ни послужи за пример в това отношение – какъв е подходът за решаването на тези въпроси.
Що се касае до задълженията, които са поети с присъединителния договор, те не са ясни в настоящия момент, както се вижда точно като срокове и обем, като конкретни задължения, от една страна, а дори и да има такива срокове и задължения, това може да стане постепенно и при съвсем друга процедура.
Така че ние от Атака и в комисията и в пленарна зала ще заемем твърда позиция против този закон.
Янаки Стоилов:
Г-н Шопов, аз уважавам сериозността на вашите мотиви, но мисля, че нашата дискусия сега по необходимост е ограничена, защото тази промяна в закона произтича от вече приетата промяна в Конституцията. Тя самата може да бъде подлагана на обсъждане. Но добре разбирате, че в рамките на тази дискусия ние не можем да пререшим въпроса. Вие имате право да изложите вашите мотиви.
Павел Шопов:
Тази поправка в Конституцията е даденост и ние трябва да се съобразим с нея, но въпросът е за сроковете, за начина, за обемите, за по-либералното или по-консервативно решаване на въпроса. Ще дам пример за това, което се предвижда по отношение на защитените територии. Не може ли да се спести този елемент или пък това да става постепенно и бавно с оглед на покупателната възможност на българските граждани, които ще имат в един момент, надяваме се, възможността да си купуват селскостопански имоти в Гърция, във Франция, в Италия. Тук е въпрос на пазар на земята, който все още не е уреден. Една държава при условията на криза, в каквато е България, която криза е текуща и продължаваща, какво може да бъде постигнато от прекомерното либерализиране на пазара. В това са проблемите и този закон не отговаря на проблемите и въпросите, които ние поставяме.
Янаки Стоилов:
Сроковете са отражение от Договора за присъединяване на България, така че и тук има ограничители. Оттук нататък всеки може да представи своите мотиви.
Други изказвания? Г-н Чернев.


Павел Чернев:
Г-н Председател, до известна степен ще се присъединя към преждеговорившия дотолкова доколкото необходимостта от уреждане на така визираната материя в специален закон, според мен, е по-целесъобразно, макар и по-трудоемко и времеемко. Фактът, че настоящите изменения трябва да бъдат съобразени с предходни такива в основния закон и така или иначе факт е, че има изискване това да бъде сторено, но начинът все пак и все още принадлежи на – мое становище е, че така поднесените промени не регламентират в детайл и събуждат на пръв поглед дотолкова доколкото и аз не съм в детайли запознат със законопроекта, но събуждат основателни притеснения за по-нататъшни празнини в закона и необходимости от нови и нови изменения.
Считам, че детайлното изработване на нов, качествено нов и по дух, все пак за нашия Закон за собствеността знаем неговата история, но все материята е твърде нова и има нужда от отделен регламент.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли? Няма. Тогава да преминем към гласуване. Които подкрепят по принцип законопроекта, моля да гласуват. Дванадесет гласа “за”. Против? Двама против. Въздържали се няма.
По трета точка - Обсъждане на проект на декларация на Народното събрание по повод на последните изказвания на евродепутатката Елс Де Грюн, внесена от Волен Сидеров.
Заповядайте, г-н Сидеров.
Волен Сидеров:
Мотивите за нашата декларация, причината, поводът за нашето предложение е не само изказванията на Де Грюн, а тук става въпрос за група евродепутати от Партията на зелените. Вие знаете много добре, че това предложение всъщност пледира България да признае македонско малцинство. Един много опасен процес, който за нас е сепаратизъм и смятаме, че българският парламент трябва да реагира.
Проектът за декларацията, който предложихме, е много кратък и гласи, че българският парламент остро протестира срещу това предложение на г-жа Де Грюн и нейните колеги и смята това за намеса във вътрешните работи.
В мотивите ние казваме, че във връзка с така нареченото “македонско малцинство” предложението на г-жа Де Грюн представлява груба намеса във вътрешните работи на една суверенна държава и опит да бъде деформирана историята на българската нация. Историческите факти доказват недвусмислено, че понятието “македонски етнос” или “македонска нация” са изкуствено създадени в ново време от антибългарски, външни за страната ни фактори. Крайно време е да се прекратят спекулациите с тази тема и българското Народно събрание се обръща към депутатите от Европарламента с настояване да подходят исторически и конституционно коректно към въпросите, засягащи българската национална идентичност и суверенитет. Искането за признаване на “македонско малцинство” е в разрез с българската Конституция и закони и води до подкрепа на сепаратизма , което е във вреда на общоевропейските интереси.
Нашето мнение е, че с излизането с една такава декларация от страна на парламента е необходимо, защото независимо от това дали ще бъде прието или не предложението на г-жа де Грюн и колегите й, ние трябва да реагираме и да покажем, че повече спекулации с тази тема не са допустимо, тъй като не само г-жа де Грюн се занимава с тази тема. Ние чуваме различни гласове от евроструктури, от хора и кръгове, които не само в Европарламента. Наскоро, включително и говорителката на Оли Рен, комисарят по разширяването, се изказа, че България трябва да признае решението на съда в Страсбург на сепаратистката партия ОМО-Илинден, и да я признае, да я легитимира. Всичко това говори, че има един лобизъм в полза на македонизма - македонистката идея. Ние я преписвахме на Коминтерна, но се оказа, че тази идея е много жива и днеска я защитават различни кръгове и в Европарламента и в Щатите и в други държави. Ние трябва да се противопоставим като български парламент категорично и ясно по този въпрос и да кажем, че такова малцинство няма и не може да има такива изисквания и че такава една партия работи за сепаратистки идеи.
Това са нашите съображения. Апелираме към уважаемите членове на комисията да реагираме единно този път, независимо от партийните си принадлежности, да покажем единство и да покажем, че с този въпрос повече не трябва да се спекулира. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Аз получих позиция по искането за поправка в доклада на Джефри ван Орден от Елс де Грюн и по въпроса за съдебната регистрация на партията ОМО-Илинден на Пирин становище от заместник-министъра на външните работи Любомир Кючуков. Доколкото знам другите три комисии, на които този въпрос е разпределен, са отклонили или отложили, но така или иначе не са се произнесли по проекта за декларация. Една от комисиите, на кои е разпределен този проект за декларация, на първо място е Комисията по правни въпроси, без да има водеща комисия в случая, аз мисля и ви предлагам колеги следния вариант на действие. Мисля, че вносителите също би трябвало да го споделят.
Ние не толкова да даваме подкрепа или неподкрепа на декларацията, а по повод на вашето предложение за декларация, да приемем една кратка позиция на комисията по следните съображения:
Първо, защото ако българското Народно събрание приеме декларация по повод на предложението на един от многобройните евродепутати, ние бихме създали прецедент, че по всеки един въпрос, повдигнат от някой от Европейския парламент, трябва да отговаря в един глас целият български парламент, независимо дали подкрепя или неподкрепя тези предложения. Сигурно знаете, че към доклада на Джефри ван Орден пред Европейския парламент по приемането на България в Европейския съюз има направени общо 37 предложения. Аз смятам, че вътре също има някои много важни предложения. Днес Европейският парламент приел доклада, всъщност комисията която ориентира за финалната позиция и мисля, че там има две много важни въпроса за България. Единият е становището за удължаване на срока за експлоатация на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”, което е включено в доклада и предложението на въпросната депутатка, което е отклонено от съдържанието на доклада.
За това аз мисля, че ние трябва да приемем една позиция, която изразява нашето становище преди всичко в правен аспект, защото това следва ние да направим като комисия и в него да залегнат няколко констатации:
Това, че в България на лицата, принадлежащи към религиозни и езикови или етнически групи, включително и тези, които са се самоопределили като македонци, са гарантирани всички права и свободи, с които се ползват останалите български граждани без каквато и да било дискриминация, включително свобода на сдружаване.
Въпросът за регистрацията на която и да е партия е от компетенциите на съда, съгласно Закона за политическите партии и стриктното изпълнение на законите за регистрация на сдружения и политически партии са задължителни за всички субекти в България. Изпълнителната власт по никакъв начин не се намесва и няма да се намесва в работата на съдебната власт, включително да налага с политическо решение регистрация на партии или сдружения.
Освен това, не искам да припомням историята на съдебните спорове, които и в България са се развили пред Градския съд, пред Конституционния съд, пред Европейския съд по правата на човека. Така че и с едните и с другите решения ние трябва да изразяваме зачитане на тези решения.
Да формулираме една такава позиция, която може да бъде ползвана и от българските представители, доколкото те намерят това за необходимо.
Това предлагам на членовете на комисията.
Колеги, споделете дали това е правилният подход в случая.
Имат думата г-н Шопов и след това г-н Чернев.
Павел Шопов:
Не мисля, че това е правилният подход. Ние представяме един проект за решение, по който искаме съответната процедура – да мине през комисията, за да бъде годен да влезе в пленарна зала и там да бъдат проведени разисквания и да бъде гласувано за, против или въздържали се. Това, което Вие предлагате, е по същество друга декларация, която Правната комисия не може да формулира, защото това е работа на определени депутати, както е по правилник, или на определени парламентарни групи, както ние сме направили със случая.
Що се касае до това, че други комисии били отклонили решаването на въпроса или излизането със становище. Какво значи една комисия да отклони? Една комисия се произнася за, против или въздържали се със съответния брой гласове. Мен ме учудва формулата, че някои комисии отклонили. А що се касае до всяка комисия, то тя трябва поотделно да вземе своето решение. Една от комисиите все още не го е гледала. А ние сме четвъртата комисия, която гледа въпроса. Т.е. ние не можем да се позовем на това, че еди-коя си комисия е постъпила така или иначе, та и ние да постъпим по подобен начин. Ние сме суверена комисия, която трябва да се произнесе по съответния ред така, както правилника го казва. Не мога да цитирам конкретния текст от правилника, но той фиксира начина, по който може да се произнесе една комисия. Другото е измъкване, хитреене, за да не се произнесе една комисия по въпроса, който е поставен.
От друга страна, факта, че докладът бил приет и не били приети исканията на въпросната госпожа, също с нищо не ни освобождава, тъй като тук въпроса е политически, съществува проблем в политическия мир, в политическото пространство – европейско и българско, тази декларация има чисто политически характер. Т.е. отпадането на проблема затова, че нейната позиция и искания не са се обективирали в доклада с нищо не отменя нашето желание да се произнесем по този въпрос, за да създадем един консенсус в българския политически елит, сред българските политически сили и на-вече сред българското Народно събрание, които да вземат общата позиция, която да има превантивно възпиращ характер за бъдещи безумни идеи, каквито една по една излизат.
Още един аргумент. Това бавене, до този момент е вече втора седмица, дава възможността и на други евродепутати или депутати от национални парламенти на други държави, пак на “зелени”, беше някакво име – Нели еди-коя си, които отново излязоха с подобни спекулации, инсинуации и подобни безумни идеи. Ако ние овреме, преди две седмици бяхме изразили ясна позиция целият български парламент, ние щяхме да стопираме може би този процес. Но ние се държим колебливо, ние се лигавим. Защото всички като един трябва да разчоплим този случай и да защитим българския национален интерес. Представяте си ако нещо подобно стане в Гърция. Някакви се евродепутатка даде подобна препоръка за регистриране на еди-каква си подобна партия в Южните Родопи. Аз мисля, че не само гръцкия политически елит ще скокне като един против една такава позиция, но в Солун и в Атина ще има и един милионен митинг. По този начин ние показваме слабост, показваме колебливост, ние се държим общо взето да не правим скандал преди присъединяването, защото сме на ръба. Това не ни решава проблемите и не ги отмества. И колкото повече се правим, че няма такива проблеми, толкова е по-зле за нас. Няма какво да си крием главата в пясъка. Мнението на българската общественост е абсолютно единно, няма спор по този въпрос и ние сме длъжни да го отразим категорично, ясно, без усуквания, без страх, че някой ще ни погледне накриво или че това са балкански боклуци, които цитирам: “Хайде, давай да не проявяваме, тъй като преди приемането е по-уместно да не дразним някой.”
Оттук нататък за мен въпросът е да гласуваме тази декларация в комисията “за”, “против” или “въздържали се”. Аз като член на тази комисия ще гласува “за” тази декларация и приканвам всички останали колеги да не се колебаят и да гласуват “за” тази декларация, която да стане годна по процедура за внасяне в пленарна зала и там в пленарната зала всички да излезем с едно мнение, с консенсус, имаме възможността да го направим и преди присъединяването в Европейския съюз да покажем характер, да покажем национална отговорност, което ще има превантивен и възпиращ ефект по отношение на бъдещи подобни попълзновения на такива и онакива.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Шопов. Вие подчертахте, че въпросът е чисто политически. Аз признавам, че той наистина е и политически. Но ако ние го възприемаме като чисто политически, тогава няма защо Правната комисия да дава някакво становище на парламента. Тогава би трябвало да се произнесе по него само Комисията по външна политика и Комисията по европейска интеграция.
Павел Шопов:
Щом Председателят на Народното събрание ни е предоставил тази декларация, ние сме длъжни да се произнесем.
Янаки Стоилов:
Той е представил, защото ние в декларацията трябва да видим
Павел Шопов:
Вие се мотивирате с това, че това не е работа на Правната комисия.
Янаки Стоилов:
Не ме прекъсвайте. Аз ви изслушах, въпреки че тезата ви стана ясна напълно и с още по-краткото й представяне.
Аз исках с първоначалното встъпление да ви подскажа това че другите комисии не са се произнесли, вероятно няма да има произнасяне в същата форма и на парламента. И ви предложих достатъчно конструктивен подход - все пак на ниво комисия да се изрази определена позиция, която мисля, че е съразмерен отговор на един от многобройните европейски депутати при това не от парламентарните групи, които имат водеща позиция в Европейския парламент. Мисля, че това е един достатъчно подходящ отговор на темата, която се разисква.
Вие ме подсетихте, че в това становище трябва да изразим и подкрепа за доклада, който се представя пред Европейския парламент, тъй като по този въпрос ние не се разминаваме с него.
Г-н Чернев искаше думата.
Павел Чернев:
Аз отново ще говоря в полза на тази декларация. С Ваше или без ваше разрешение ще се съглася и няма да се съглася с вашето становище.
На първо място считам, че такава декларация е нужна и аргументът, че има и други някакви искания на европейски депутати по други теми не би следвало да бъде водещ тук в допълнение на казаното от колегата Шопов. Дотолкова доколкото въпросът за Македония, етническото присъствие на българи в Македония и присъствието на Македония в българската история е важен не само политически, но и обществен въпрос. Неговата важност не трябва да се обезценява с подобни аргументи. В това съм категоричен.
Считам също така, че декларацията не би следвало да се ретранслира или да се перифразира. Необходимостта от сериозен политически кураж е нужна точно тук, и точно сега, и точно по този въпрос дотолкова и доколкото това е основополагащ въпрос за българската нация, респективно основополагащ въпрос за българската държавност като такава с оглед на нейното историческо възникване в последните 130 години. Този въпрос ни идентифицира. Именно и това е моят аргумент тази декларация в този й вид да бъде приета.
Съгласието ми с Вас е, че трябва да се изтъкнат от Правна комисия и вече споменатите от Вас аргументи, към които бих прибавил и изискването на нашата Конституция, което все още не сме, Слава Богу, променили, да няма регистрирани партии на етническа основа. Има и това би следвало да бъде водещо.
Наистина най-удобно би било за нас като юристи да се измъкнем с “Чичо Монтескьо и да кажем: “Има деление на властите и ние не можем да се бъркаме на съдебната.” Съгласявам се с колегата Шопов и с другите колеги, че това и за мен ще бъде едно бягане от темата. Има нужда българският парламент именно като български и като парламент да приеме такава декларация независимо от това, че не е прието искането на г-жа де Грюн, а именно като превенция срещу подобни щения и желания и една категорична позиция с акт на парламента в тази насока. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Други изказвания? Г-н Димитров.
Филип Димитров:
Г-н Председател, първо ще се обърна към г-н Чернев.
Г-н Чернев, ако цитирате чл. 4, ал. 2 от българската Конституция, имайте любезността да я цитирате коректно, за да не се създаде впечатление, че в България има някакви забрани, които в нея няма.
Това е част от една обща, бих казал антибългарска позиция, която напоследък често наблюдаваме, която решително вреди на България.
Г-н Председател, взимам думата като човек, който пое отговорността да признае Македония и по този начин да й даде подкрепа в момента, когато тя отхвърляше подчинеността си на бивша Югославия с всички произтичащи от това рискове и искам да направя една малка историческа разходка.
Антибългарските позиции обикновено се появяват във формата на някакви крайни уж национални амбиции. Ако си спомняте тогава, когато аз признах Македония, в българския парламент представителите на комунистическата партия дори не благоволиха да станат на крака, водени от някакви националистични съображения и тогава, за съжаление, дори и външния министър, който, според мен, поддържаше същата по същество антибългарска позиция, излезе с едни изявления против безусловното признаване на Македония, каквото беше извършено от моя Кабинет. Мисля, че в момента ние се намираме горе-долу в същата ситуация и трябва да бъдем особено внимателни от гледна точка на това, че антибългарските позиции, които обикновено служат на чужди интереси, било исторически руски, било в някакъв момент от историята сръбски, било някакви други, обикновено се прикриват с крайни тези. Характерното за тези крайни тези обаче е, че поставени веднъж на масата, те не могат да бъдат отминати с мълчание, защото най-същественият антибългарски елемент в тях е, че те принуждават България или да застане на крайна позиция и да претърпи съответните вреди от това, или да се откаже да застане на тази крайна позиция и тогава имплицитно някак си, по тълкувание на нея да й бъдат нанесени същите вреди. Това е антибългарското в позицията, която защитаваше навремето министър Стоян Ганев, която защитаваше комунистическата партия в парламента, която днес защитава Атака. Те са “един дол дренки”.
Ето защо аз бих ви предложил, г-н Председател, ние да обмислим възможността в тази зала да се излезе с едно решение, което да прави този текст, понеже ние сме Правна комисия, правно издържан. Ние не можем да приемем позицията, която Вие предлагате, по простата причина, че Вие не сте си дали труда да я напишете и внесете по надлежния начин. Следователно тя няма как да бъде обсъждана в тази зала.
И още нещо, което ние можем да направим понеже сме Правна комисия, ние не можем да задължим парламента да гласува или не тази декларация, но това което можем да направим е да се опитаме да я въведем в съответствие с правната система на България, първо и второ, с правните параметри на онова, което се случва за нас в момента. Ето защо аз мисля, че вместо остро да протестираме срещу изявленията на някаква депутатка, ние би трябвало да изразим своето удовлетворение от обстоятелството, че подобни предложения са оставени без уважение, което представлява правната характеристика на онова действие, което е извършено, а именно докладът с компромисите към него, които днес бяха одобрени и които показват едно съвпадение на тезите на нашите европейски партньори с българската теза.
Второто нещо, което мен решително ме смущава и което представлява точно един от опитите за автоголове. Според мен, позицията, която се защитава от Атака е характерна антибългарска, но ние нямаме никаква полза да излезем и публично да оповестяваме това. Защото вредата, която те нанасят на България би се умножила.
Волен Сидеров:
Спестете си квалификациите.
Филип Димитров:
Аз имам право да говоря, г-н Сидеров, точно толкова колкото намеря за удобно.
Волен Сидеров:
За каква антибългарска позиция, моля ви се.
Филип Димитров:
Това са интерпретации, г-н Сидеров, точно като вашите.
Антибългарската позиция на Атака би станала много опасна за България, ако ние й дадем възможност да се изяви публично. Ето защо е разумно ние да се опитаме да подчиним своите тези на онова, което представлява разумния баланс в една теза и вместо да си вкарваме желаните от антибългарските сили автоголове с така нареченото “македонско малцинство”, да формулираме същото съдържание без да използваме тази неблагоприятна за България формулировка и да въведем нещата в рамките на онова, което Конституцията предлага, а именно да посочим – да признаем на своя територия съществуването, или валидното съществуване на забранени от закона структури.
Отварям още една скоба. Отказът на ОМО-Илинден да бъде признат за партия не е затова, защото той е етническа партия. В Конституцията, която вие нямате навика да четете очевидно, не е записана забрана да се създават организации етническа основа. Записана е забрана да се създават такива организации, които или предизвикват национална омраза, или водят до някакви териториални заплахи. Това е мотивът, на който българският съд е отказал регистрацията и по този мотив ние би трябвало да формулираме и своята декларация.
Волен Сидеров:
Моля спрете с тия квалификации, че Атака води антибългарска политика. Държи се хулигански, прави квалификации. Или г-н Димитров може да си позволява това нещо.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, свършихте ли? Защото преминахте в непосредствени пререкания по между си.
Аз мисля, че по-свободно трябва да се отнасяме към оценките, стига да са наистина еднакви за всички.
Волен Сидеров:
Г-н Димитров, ние не водим антибългарска политика. Какво значи това? Как може по такъв начин да се държите. Антибългарска политика за мен е огромна обида. Освен в Комисията по етика, ще се съдим.
Янаки Стоилов:
Ще ви помоля да спрем дотук. Ние не винаги сме в режим на реплики и дуплики в комисията. Но мисля, че от досегашната дискусия, ако някой я проследи, много трудно ще разкрие, че тя се води в Правната комисия. Ние по-скоро сме в една среда, в която сме предоставили възможност тази тема да се обсъжда от всички заинтересовани, тъй като тя е чувствителна. Предлагам всеки, който има становище, да го изрази и след това ще ви предложа какво да правим оттук насетне.
Г-н Казак поиска думата. Вие завършихте ли, г-н Димитров, защото не бих искал да ви прекъсвам.
Филип Димитров:
Предложих да приемем декларацията с двете редакционни предложения, които направихте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, самият факт, че се разгоря такава разгорещена дискусия показва, че въпросът е много сериозен. Въпросът е много сериозен, но беше споменато и аз напълно споделям това мнение, че този въпрос е преди всичко политически, преди всичко въпрос на позиция на държавата, отколкото правен казус, по който Правната комисия трябва да даде някакво становище.
Аз мисля, че ако искаме да извлечем максимална полза за страната ни от събитията, които се случват в Европейския парламент, свързани с последния доклад на европейска институция, свързан с присъединяването на България към Европейския съюз, а именно доклада на Джефри ван Орден, който днес беше гласуван в Комисията по външна политика на Европейския парламент, а другата седмица предстои да бъде гласуван и в Европейския парламент. Това е последният доклад на европейска институция, който касае присъединяването на България. От тази гледна точка мисля, че ние трябва да видим в този доклад най-същественото и максимално да съумеем да извлечем позитиви от този доклад за каузата на България.
И в тази връзка ми се ще да обсъдим, може би не в този формат, а по-скоро между политическите сили до другата седмица една евентуална позиция на България по целия доклад, в който както вече стана ясно, това злощастно предложение за поправка беше отхвърлено днес в Комисията по външна политика на Европейския парламент, което ясно показа позицията на огромното мнозинство евродепутати по този въпрос и същевременно беше подкрепено в Комисията по външна политика на Европейския парламент една друга поправка, която пледира за едно по-гъвкаво отношение по отношение на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Мисля, че ние трябва да извлечем максимално от този доклад това, което предстои да бъде гласувано другата седмица, онова, което наистина касае жизнените интереси на страната, а не да се занимаваме в момента с въпроси, които така или иначе са решени, за които България има ясна позиция и тя беше изразена недвусмислено то всички наши представители в Европейския парламент и в България тгава, когато това предложение беше внесено от тази депутатка и от нейните колеги от Зелената партия и да се концентрираме върху цялостния доклад като една възможност България да отстоява по-добре своите национални интереси след присъединяването.
От тази гледна точка имам предложение да не се занимаваме сега нито с тази декларация, нито с вашето предложение за позиция, което не може да бъде направено устно и в комисията да бъде гласувано. Трябва да бъде внесено по съответния ред.
Предлагам да се концентрираме може би другата седмица по изработването на една обща позиция на парламента, свързана с приемането на целия доклад на Джефри ван Орден. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли? Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми вносители, това е една страдалческа тема, историческа за България и аз мисля, че ние като политици никога не можем ад бъдем равнодушни към тази тема, като български граждани, които споделят историческата съдба и на нашите деди от този регион и на тези, които останаха в другия дял на Пиринска Македония.
Искам да ви кажа, че според мен изразеното от г-н Димитров има смисъл затова, че прекаленото внимание към една депутатка, за радост от малцинството в Европейския парламент – малцинство политическо имам предвид, не бива допълнително да напомпва авторитета на всяко изказване на подобни евродепутати, но считам, че трябва да вземем отношение.
Аз очаквах, че Министерството на външните работи като орган на държавната власт трябваше да реагира. Парламентът реагира и това се внася, без да изземвам думата на вносителите,
Волен Сидеров:
Реагира.
Елиана Масева:
Какво реагира?
Волен Сидеров:
Някакво изявление от Външно министерство, че няма македонско малцинство.
Елиана Масева:
Аз мисля, че тази тема трябва да бъде отворена и не бива да се страхуваме да говорим по този въпрос. Защото проблемът съществува и ние имаме делегации в Македония на много високо ниво, които нито веднъж не са поставили въпроса за преследването на българските граждани там и за мъките на тези хора ,които години наред не смеят да споделят какво гражданство имат.
Аз мисля, че в рамките на комисията, без да считам, че това е някаква държавна тайна, тези неща трябва да имаме силата и смелостта да си ги казваме. И ако имаме отношение, след гласуването на доклада от комисията, действително да благодарим за разума, който са проявили и не са взели предвид предложенията на Елс де Грюн.
Янаки Стоилов:
Други колеги? Няма.
Имаме две възможности Аз ви казах, че можем да приемем една позиция. Виждам, че много от колегите предпочитат тя да бъде обмислена допълнително и формулирана писмено, затова не настоявам на предложението, което ви направих, да се произнасяме в момента.
Другият вариант е, обсъждайки обща декларация по повод на доклада на Европейския парламент, да се включи и българското становище по така наречените “македонски малцинства” в България. Мисля, че този подход може да бъде използван, за да се отговори на изискванията на вносителите на този по-частен, да го нарека, проект.
Но аз имам предвид и нашата твърде голяма натовареност в комисията, затова аз бих поставил за следващо обсъждане този въпрос само ако ние имаме конкретно формулиран текст в частта, която той засяга дейността на Правната комисия. Ако желаете днес можем да определим няколко души, които да участват в работата било то по становище на комисията или по обща декларация на парламента и във връзка с повдигнатия въпрос от г-н Сидеров и когато те са в състояние и чрез контактите с Външно министерство ни представят една писмена позиция, тогава вече ние можем да се произнесем по нея.
Предлагам засега да приключим дискусията по въпроса, без да се произнасяме окончателно. Ако искате да включим по един представител от парламентарна група, които по-нататък да участват в работата по тази тема. Приемате ли, колеги, така да постъпим. Добре.
Г-н Казак, Вие ще се включите в тази работа, нали? (Да.)
Г-н Димитров, а Вие?
Филип Димитров:
Предлагам г-жа Николова да включите.
Янаки Стоилов:
Г-жо Касабова, Вие ли ще вземете участие.
Камелия Касабова:
Проф. Герджиков.
Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, вие също ще участвате.
Г-н Чернев, Вие от чие име ще участвате? (Независим.)
И от Атака, г-н Шопов, Вие ще участвате.
Павел Шопов:
Ние настояваме да се произнесе комисията. Губим време. Вече втора седмица се бавим.
Янаки Стоилов:
Комисията ще се произнесе, ако тази група ни представи конкретно становище и ние ще се произнесем по него. Аз ще включа въпроса в дневния ред, след като работната група ни представи това становище.
Отчитам вашето възражение, но ако приемате този подход, ви предлагам да го гласуваме и с това засега да приключим.
Който подкрепя този подход, моля да гласува. Девет гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”.
При тази процедура ще действаме.
Благодаря Ви, г-н Сидеров.
Закривам заседанието. Благодаря ви за участието.

Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: