Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
13/12/2006



    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по правни въпроси



    П Р О Т О К О Л
    № 55

    Днес, 13.12.2006 г., сряда, от 14:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
    На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – Цонко Киров, заместник-министър, Галя Лишкова, Зоя Мангалска и Росица Груева, Министерството на външните работи, дирекция “Консулски отношения” - Дико Диков, началник на отдел и Румяна Йорданова, главен експерт.
    Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
    Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
    Янаки Стоилов:
    Уважаеми колеги, откривам заседанието. От предварително обявения дневен ред ви предлагам да разгледаме само точка първа, поради това че трябва да приключим заседанието по-бързо:
    Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 602-01-103/22.11.06 г., внесен от Министерския съвет.
    Филип Димитров:
    Няма ли да обсъждаме проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Кога ще гледаме този проект?
    Янаки Стоилов:
    Виждате, че аз съм го включил в дневния ред и сме ви го раздали, защото работната група през миналата седмица завърши своята работа и почти веднага след като го получих ви го предоставих, но виждате, че няма как заедно с измененията в Конституцията да разгледаме и предложенията за правилника. Надявам се, че не предлагате да направим съвместна дискусия по двата въпроса. Предполагам, че в едно от следващите заседания имаме готовност, след като е налице материалът и готовността за неговото разглеждане.
    Нали нямате формално предложение сега да го обсъждаме. (Не.) Благодаря.
    Сега започваме обсъждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
    Предоставили сме ви доклад, който включва освен предложенията – те са няколко на Мая Манолова като член на комисията, и на експертно ниво направени предложения, които са на сътрудници на комисията и на Министерството на вътрешните работи и са разглеждани като подходящи редакции. Те също са отбелязани на материала, с който разполагате.
    Първото предложение е за отпадане на § 1, поради това че не само в него, а и някои от следващите повтарят материя, която е уредена в Закона за влизане, пребиваване и напускане на Република България.
    Това предложение на г-жа Манолова изцяло ли е съотносимо с отпадащите текстове. (?) И ако то отпадне, ще отпадне и нейното предложение.
    Има ли някакви становища?
    Параграфи 1, 2, 3, 4 и 5, тъй като за всички тях се отнася това, което казах. Говоря за това, че тези, които остават, няма предложения, а другите – по § 1, 3 и 5, има предложение да отпаднат, защото повтарят вече уредени отношения.
    Аз мисля, г-н Киров, че това се дължи на факта, че по различно време са правени двата проекта. Погледнете, ако обичате, от § 1 до § 5 и ако имате някакви бележки, за да пристъпим към решаване. От страна на вносителите няма, нали.
    От народните представители има ли бележки?
    Който е съгласен с отпадането на § 1, моля да гласува. Благодаря. Единодушно се приема.
    Параграф 2 и 4 в редакцията на вносителя, които ги подкрепят, нека да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
    Параграф 3 и 5 да отпаднат. Моля да гласувате. Приема се.
    По § 6 има предложение. То е нова редакция на ал. 2. Това да се отрази в основния текст и да не се повтаря след това.
    По § 7 има предложение за нова редакция. В § 7 отпада т. 1.
    С тези две предложения – редакционната по § 6 и за отпадането на т. 1 в § 7 които са съгласни, моля да гласуват. Приема се. Благодаря ви.
    Параграф 8. Каква е разликата в двете редакции?
    Надка Балева:
    Г-н Председател, ал. 2 на § 7 – заявлението се подписва лично от лицето в присъствието.... Ал. 3 не преповтаря ли изискванията на ал. 2.
    Реплика:
    Ал. 3 е само за биометричните данни.
    Янаки Стоилов:
    В смисъл, че няма как да се изпълни условието по ал. 2, ако вече не е изпълнено това по ал. 3.
    Елиана Масева:
    Защото условието за снемане на биометрични данни е с отложен срок на действие.
    Янаки Стоилов:
    То това няма отношение към повдигнатия въпрос – срока.
    Разбрахте ли въпроса на г-жа Балева - дали е необходимо почти едно и също да се съдържа във 2 и в 3 алинеи.
    Проф. Анелия Мингова:
    Ал. 3 е за присъствие на лицето, а не за полагане на подпис. С какво се дублира аз не мога да разбера. Нали го гласувахме вече. Няма дублиране.
    Янаки Стоилов:
    По § 8 в какво се състои разликата в редакцията.
    Реплика:
    В ал. 1 се казва, че има електронен носител, а в ал. 2 какво е съдържанието на електронния носител, защото имаше дублиране в двете алинеи.
    Янаки Стоилов:
    Добре. Така да остане.
    Параграф 9 – създава се нова ал. 2
    Реплика:
    Пак е редакционна поправка.
    Янаки Стоилов:
    Нека да гласуваме § 8 и 9 в
    Елиана Масева:
    По отношение на форматите да
    Ал. 3. Изискванията към форматите и други данни, които се съдържат в електронния носител на информация се определят с акт на Министерския съвет и съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване.
    За какви други данни става дума? Съгласно препоръки на Международната организация по гражданско въздухоплаване.
    Струва ми се, че толкова широка компетентност не може да се дава. В ал. 2 изброяваме данните на електронния носител и след това в ал. 3 “и други”.
    Янаки Стоилов:
    Предполагам, че може би някакви данни, свързани с адреса и с друго. Или не е това?
    Цонко Киров:
    Става въпрос за другите данни, които – това е електронният подпис, но не личния, а електронния подпис на ведомството, което удостоверява издаващия паспорта. Т.е. че този паспорт е издаден от оторизиран орган на държавата. Този електронен подпис не е на носителя на паспорта – собственика, а удостоверяващ издаващият паспорта, т.е., че е редовно издаден български документ за самоличност. Това са другите данни.
    Елиана Масева:
    Разбирате извън закона с акт на Министерския съвет – този текст може да предизвика друга асоциация – да се изискват и други данни от лицето. Тук изобщо не е ясно, че става дума за електронен подпис на длъжностни лица или на учреждение. Не бива.
    Освен това, вие знаете, че за защита на личните данни се изисква всичко, което трябва да предостави лицето като данна да бъде уредено със закон.
    Четин Казак:
    Нали все пак има някакво ограничение, че това трябва да бъде “съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване”. “И” да отпадне. Съюзът “и” може да отпадне.
    Янаки Стоилов:
    Всъщност г-жа Масева поставя въпроса по принцип дали е допустимо с акт на Министерския съвет да се решава кръгът на данните, които да се искат да предостави лицето. Ако има някакво формално предложение по този въпрос, ще го гласуваме, тъй като в момента никой не предлага друга редакция.
    Проф. Анелия Мингова:
    Изискванията в тия препоръки не са само към форматите. Защото ако отпадне “и други данни” за какво препращаме към тия препоръки. За форматите ли?
    Янаки Стоилов:
    Не става дума само за форматите.
    Проф. Анелия Мингова:
    Да отпадне “и”.
    Янаки Стоилов:
    “И” между “Министерския съвет и съгласно препоръките на Международната организация” – става въпрос за второто “и” и става: “... с акт на Министерския съвет, съгласно препоръките...”, т.е. за да се ограничат. Това ли предлагате? (Да.) Добре.
    Който е съгласен с тази редакционна, но тя е и по същество, промяна на § 8 и § 9 както е предложен, да гласува. Благодаря. Приема се.
    По § 10. Има ли някакви въпроси и предложения? Редакционна е промяната в ал. 3.
    По § 11.
    Проф. Анелия Мингова:
    Мога ли да попитам нещо. (2) Всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея и с лична карта... А как още може?
    Янаки Стоилов:
    Със задграничния паспорт.
    Проф. Анелия Мингова:
    Кое е основното средство. Кой е основния документ?
    Николета Кузманова (експерт):
    Аз вчера го зададох същия въпрос, тъй като така звучи да е и лична карта и паспорт. Това, което ми обясниха от вътрешното министерство е, че всъщност от външно министерство са казали, че нямаме гаранция, че ако излезе наш гражданин с лична карта ще бъде допуснат с лична карта да влезе на друга територия. И поради тази причина го оставяме на този етап така, за да може поне като начало и с лична карта и паспорт, да не се получи някакъв проблем.
    В чл. 34 на действащия закон пише, че с паспорт се напуска страната. Така че двете разпоредби ще съществуват едновременно: и с личната карта и с паспорта.
    Янаки Стоилов:
    Текстът в редакционно отношение е точен, но в социално е непълноценен, защото текстът правилно отразява, че българската страна му дава възможност да напусне и да се върне с личната карта, а кой ще го приеме е отделен въпрос. Правото се реализира наполовина. С този текст ще докажем, че нашето законодателство е по-демократично от това на Европейския съюз. И тогава може би трябва да остане редакцията:
    “Всеки български гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща....”, защото се разбира, че обикновено ще я напуска по друг начин.
    Имаме ли някаква яснота от другите страни кои примерно ще допускат български граждани с лични карти и кои няма или този режим не е още ясен.
    Цонко Киров:
    Всички потвърждават, че ще допускат българските граждани с лични карти. Какво ще бъде практиката по границите първите дни и месеци никой не може да каже, но на официално ниво е потвърдено, че ще се признават и ще се допускат.
    Янаки Стоилов:
    Добре. Тази редакция е подходяща.
    Приехме § 10.
    По § 11 има възражение срещу отмяната на т. 3. Т.е. само частично да се приеме предложението на вносителя за отпадане.
    Реплика: Не трябва да отпада т. 3.
    Янаки Стоилов:
    Нали е част от ал. 3. Не се приеме предложението на вносителя за отпадане. Създава се и ал. 4.
    Има ли бележки по този текст? Г-жо Масева.
    Елиана Масева:
    Искам да попитам по ал. 4, че може и преди изтичането на срока лицето да поиска издаването на паспорт. Какви са съображенията за тази редакция, като знаем колко фалшификации стават и каква възможност съществува да се нарушава закона с изобщо създаването на документи за самоличност, а пък камо ли преди изтичането на срока.
    Цонко Киров:
    Първо, издаването на нов паспорт е свързано с връщането на стария. Така че запазването на тези паспорти с цел фалшификация не се допуска по никакъв начин и е предвидено да няма такава възможност. А издаването на паспорти преди изтичането на срока по желание на преносителя се има предвид за тези, които ще излизат за по-дълги пътувания, а остава кратък срок в паспорта. Условно казано, изискването е 6 месеца срок ако излизате в Европейския съюз или в друга държава, а вие пътувате за 9 месеца, а паспортът ви е 7 месечен, трябва да има право лицето да си извади паспорт по собствено желание. Създаваме тази възможност без да я конкретизираме. Паспортите се заплащат. Всеки преценява сам дали да си вади паспорт.

    Янаки Стоилов:
    Достатъчно. Имате ли предложение за отпадане, г-жо Масева, или да гласуваме текста. (Не.)
    Дико Диков: дирекция “Консулски отношения” на МВнР
    Искаме да направим предложение за изменение на редакцията на чл. 36 и вие ни дадохте възможност да намерим начин да направим това предложение. Ние изготвихме докладна записка до министър Калфин от заместник-министър Грънчарова, но поради отсъствие от страната на министър Калфин той не е могъл да даде своето разрешение, за да изготвим това предложение и да го внесем. В докладната записка накратко освен това, което съм казал, сме цитирали практиката на държавите-членки на Европейския съюз, като Австрия, Великобритания, Ирландия, Естония, Унгария, които имат срок до 10 години (тук се касае за различните срокове). Изрично коментирах на предишното заседание, че ние нямаме дипломатически представителства навсякъде, особено след драстично съкращение, поради което се нарушава защитата на интересите на българските граждани.
    Освен това, в редица държави с големи територии българските граждани са затруднени и затова искахме да използваме тази практика на държавите-членки на Европейския съюз и да дадем възможност на възрастните граждани да имат срок на валидност до 10 години, като това може да бъде избираемо – този който иска, може да бъде и до 5 години. Въвеждаме срок на валидност. Но за съжаление, министър Калфин отсъства по известни причини, той не можа да даде текст. Той е присъствал на заседанието на Министерския съвет, когато се даде това разрешение да го направим.
    Янаки Стоилов:
    Аз не поставям въпроса от формална страна, макар че не виждам причина защо след като отсъства министърът, заместник-министърът не може да представлява министерството и да знаем каква е неговата позиция.
    Аз чух извън заседанието едно възражение на МВР и искам да го проверим дали то по някакъв начин препятства вашето предложение, затова че средствата за защита на тези документи в момента не е сигурно, че ще имат този срок на трайност и дали тази мярка не трябва да се обсъжда едва след въвеждането на изцяло новите формати на документите. Това беше възражение от технически характер, но то засяга и по същество.

    Дико Диков:
    Ние сме провели разговори и считаме, че съществуват технически възможности, независимо че нашата държава няма такава практика и тепърва предстои въвеждане и така или иначе ще го въведем. Държавите-членки на Европейския съюз имат технически възможности. А доколкото знаем съществува тази възможност и в България, макар и да нямаме официален писмен отговор.
    Янаки Стоилов:
    Ние не предлагаме сега да подновим всички документи, а да се запази валидността на съществуващите.
    Дико Диков:
    Съществува възможност този чип да издържи и до 10 години.
    Цонко Киров:
    Г-н Председател, Министерството на вътрешните работи разглежда темата от страна на сигурността и отдава по-голямо значение на сигурността на документите. Затова ние предлагаме по тези коментари към момента да остане, тъй като нямаме достатъчно добра информационна база за тестването на тези документи. Плюс това предстои влизането на нови елементи: електронния чип, пръстовите отпечатъци, които следващите три години ще бъдат нови. По-добре е да започнем с утвърдените правила и срокове, а след тестването и получаването на достатъчно опит и информация тогава да пристъпим към обсъждане за удължаване на сроковете. Тук става въпрос не за нови документи, а само за удължаване на срокове. Наистина има отделни държави с такава практика, но те са единици и на тях също им предстои въвеждането на новите параметри – биометричните пръстови отпечатъци. Не се знае те как ще подходат при въвеждането на новите данни. Аз ви предлагам все пак да натрупаме опит и тогава да вземем решението. Сигурността на документите, според мен, е важен параметър, на който не бива да отстъпваме.
    Янаки Стоилов:
    Чухте двете становища. Те са почти противоположни. Едното е неофициално – от Министерството на външните работи, а другото – от заместник-министъра на вътрешните работи, ако по този въпрос имате допълнителни аргументи, да ги чуем.
    Филип Димитров:
    Ще бъде ли свързано едно такова допълнително защитаване с по-малък срок с абсолютната необходимост всички да променят своите документи за самоличност, плащайки съответните такси след това. Давате един по-кратък срок на действие, след което се разбира, че тези неща могат да действат и по-дълго, но така или иначе краткият срок е определен. А това задължава вероятно всички граждани, които имат такива документи за самоличност, да ги подменят, т.е. да извършат нови разходи, макар това да не е крайно необходимо.
    Цонко Киров:
    Аз няколко пъти декларирам позицията на Министерството на вътрешните работи, че всички издадени документи до момента и след това издаваните, ще бъдат валидни до срока им на издаване. Няма да има принудителна промяна, принудително преиздаване на документи само защото са влезли нови условия. Сега издадените документи ще действат с ново издадените.
    Румяна Йорданова: дирекция “Консулски отношения” на МВнР
    Мога ли да дам само едно пояснение във връзка със сроковете.
    Става въпрос, че сроковете са продиктувани не само от целесъобразност, но и от това, че с въвеждането на пръстовите отпечатъци като индификатори, трябва да се определят възрастови граници, защото тези пръстови отпечатъци се променят при различните възрастови групи. И в момента в Европейския съюз в работни групи се обсъжда, че за лица да речем за деца до 6 години няма да се снемат биометрични данни, от 6 до 21 – възрастовите граници се обсъждат, защото тези индификатори търпят промяна. В последващото изменение на закона, на втория етап, когато ще вървят и пръстови отпечатъци, ще трябва да има възрастови граници и за кои категории няма въобще да се събират биометрични данни.
    Янаки Стоилов:
    Да не навлизаме в дактилоскопски проблеми.
    Аз ще го поставя все пак на гласуване вашето предложение, независимо, че не е формално. Аз останах с впечатление, че някои от народните представители споделят този възглед и затова в процедурата на възможностите за направени устни предложения, но никой не го поддържа? Тогава няма такова предложение.
    Гласуваме текста по вносителя с редакцията, която се предлага на § 11. Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
    Параграф 12. по него няма предложение.
    По § 13 няма. Приемаме ги. Благодаря.
    Параграф 14. Тук има някакво обяснение. То сочи, че е неотносим към материята на законопроекта. Т.е. такъв проблем има основание да бъде уреден, но това не са документи за самоличност. Затова въпросът е дали такъв текст въобще да фигурира в закона.

    Румяна Йорданова:
    Аз считам, че този документ е необходим, тъй като в чл. 20 от Договора за създаване на европейската общност се казва, че гражданите на Европейския съюз когато са в трета държава и там нямат свое представителство и те трябва да бъдат съответно защитени от дипломатическо или консулско представителство на друга държава-членка. Една от тези защити е издаването на такъв документ за пътуване, който се издава при извънредни обстоятелства. Т.е. почти напълно идентичен с нашия временен паспорт. В Европейския съюз се употребява “travel document”. При нас е “документ за самоличност”. Този документ е документ за пътуване. Ние ще бъдем длъжни от 1 януари при поискване от граждани на Европейския съюз в някое от нашите дипломатически посолства за издаване на такъв документ, да му издадем. Така че той трябва да бъде уреден в някакъв нормативен акт. Аз мисля, че друг нормативен акт в българското законодателство освен Закона за българските документи за самоличност не би бил по-подходящ за включване на този документ.
    Янаки Стоилов:
    Това няма ли да стане с едно прередактиране на текста, за да не му търсим друго място.
    Румяна Йорданова:
    Говорихме с правния съветник и може би едно допълнение, което сме пропуснали, да се добави, че такъв документ се издава, когато държавата-членка на която е гражданин лицето няма дипломатическо и консулско представителство в третата страна. Просто да се допълни, макар че то става ясно.
    Янаки Стоилов:
    Като второ изречение.
    Румяна Йорданова:
    Не. След Република България, да се вметне една фраза: “когато държавата-членка, на която е гражданин, няма дипломатическо и консулско представителство в третата страна.
    Чл. 20 от договора го казва това. Той казва: Всеки гражданин на съюза има на територията на трета страна, където държавата-членка на която е гражданинът, няма представителство, правна закрила от дипломатическите и консулски представителства на всяка държава-членка при същите условия, при които и гражданите на тази държава. За това сме сложили и 12 месечен срок, защото временния наш паспорт е една година.

    Янаки Стоилов:
    Добре, с това допълнение и може би да употребим “временен документ”, а не “временен паспорт”, за да е ясно, че става дума за заместване на откраднатите документи за пътуване. Временен документ, като не го описваме подробно, а за допълнението ако трябва редакцията ще я уточните.
    “Документ за пътуване” устройва ли ви? (Да.)
    Добре. Така да гласуваме текста.
    Николета Кузманова(експерт):
    Става въпрос за въвеждане на едно решение, в което е ограничен срокът за валидност на този документ. В това решение се определя, че този документ за пътуване трябва да е със срок достатъчен, за да стигне до оная държава, в която неговата държава има представителство. А ние така, създавайки възможност за 12 месеца, реално му казваме, че той 12 месеца може да се движи с този документ, което не е идеята на решението.
    Румяна Йорданова:
    Временният паспорт за българските граждани е със срок до една година – до 12 месеца го правим сега. А договорът казва, че закрилата трябва да бъде същата, както на собствените граждани. Ако предоставим по-малко от 12 месеца как ще стане?
    Янаки Стоилов:
    Вие пренасяте тук едни аргументи, от които се отказахте. Нали говорим, че това не е документ за самоличност. Т.е. за него не се отнася защитата за срок на действие на документите за самоличност. Това е един инцидентен документ, за да може лицето да се придвижи. Дори и с кораб да пътува, няма да му е необходима една година.
    Румяна Йорданова:
    Временният паспорт на българските граждани е също инцидентен документ.
    Цонко Киров:
    Г-н Председателю, има и друг проблем. Ако отпадне думата “паспорт” и остане “временен документ за пътуване” просто никъде другаде няма такова определение какъв е този временен документ за пътуване и няма да бъде ясно какво трябва да се издаде.
    Румяна Йорданова:
    Има технически спецификации към решението и има образец.
    Янаки Стоилов:
    А може ли да не определяме срок, тъй като там се борави с време, което му е необходимо да се придвижи до собствената си страна. И издаващият орган ще определи дали му го издава за две седмици, един месец или за някакъв друг срок.
    Румяна Йорданова:
    Бихме могли срокът да го определим в правилника в такъв случай.
    Надка Балева:
    Можем ли ние да задължим третата страна, да й фиксираме с какъв срок да издаде документ.
    Янаки Стоилов:
    България го издава. Тук срокът отпада. Защото срокът явно ще трябва да бъде много по-кратък от едногодишния, след като е документ за пътуване.
    Преминаваме към гласуване на § 14. Които го подкрепят, моля да гласуват. Приема се.
    Параграфи 15, 16, 17 и 18.
    Реплика:
    Параграф 18 отпада.
    Янаки Стоилов:
    Целият § 18 отпада, така ли? (Да.)
    Добре, до параграф 17 ги приемаме. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви.
    Параграф 18 за отпадане гласуваме. Благодаря.
    Параграфи 19, и 20 с промяна на систематичното място. В § 21 е редакционна промяната. Моля да ги гласуваме. Благодаря ви.
    Параграф 22 отпада, тъй като е свързан с § 1.
    Параграф 23 се прередактира.
    Параграф 24 какво става. Направо какво предлагате.
    Николета Кузманова(експерт):
    Параграф 23 предвижда да отпадне възможността за отнемане на паспорта тогава, когато е наложена мярка за процесуална принуда или е наложена принудителна административна мярка. В момента на налагане на такава мярка се отнема паспортът на гражданина. Като аргументът да отпадне възможността за отнемане е, че се дава възможност да пътува и с лична карта, а няма как да му отнемем личната карта. Въпрос на решение е дали ще се остави както е в момента възможност да се отнема паспорта, което означава тия параграфи да не се приемат или ако се приемат параграфите, ще отпадне възможността да се отнемат паспортите.
    Янаки Стоилов:
    Идеята на вносителя каква е?
    Вносителят поддържа § 23, от което произтича това решение.
    Чухте и другите пояснения.
    Които подкрепят § 23 по вносителя, да гласуват. Приема се. Няма против и въздържали се.
    Параграф 24.
    Реплика: То е аналогично.
    Янаки Стоилов:
    Т.е. решението му се предопределя от това.
    Параграф 25 е редакционна поправка. Нова редакция.
    Параграф 26, 27, 28 с новата редакция и § 29. Нали няма други бележки извън направените?
    Николета Кузманова(експерт):
    Ако позволите малко пояснение за т. 16. Вносителят е дал общо определение за “биометрични данни”, след което в скоби е посочил кои са биометричните данни по този закон. Оказва се, че ръстът, цветът на очите и други неща, те попадат в друга категория данни, но по естеството си те пак са биометрични и за да няма объркване, просто предлагаме да се уточни, че под биометрични данни се разбира по смисъла на този закон само изображение на лицето и пръстовите отпечатъци.
    Янаки Стоилов:
    А другите ще се снемат, но няма да са в тази категория.
    Цонко Киров:
    По принцип ние сме използвали идеалното определение на Итал. За това го даваме в този разширен вид. Посоченото в скоби е основното, но и новата редакция не противоречи.
    Янаки Стоилов:
    Тогава трябва да кажем данни по смисъла на този закон.
    До § 29 няма други предложения. Които са съгласни да ги подкрепят. Благодаря ви. Приемат се.
    Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
    В този раздел няма промени. Кажете какъв да бъде срока.
    Цонко Киров:
    Предвид сложността на материята и процедурата предлагаме да ни бъде удължен срока за влизане в действие както на закона, така и на параграфите от закона, които в момента се променят, вместо от 1 юли.
    Янаки Стоилов:
    Законът ще влезе в сила от 1 януари, ще ви удължим срока за параграфите.

    Цонко Киров:
    За параграфите, които ни касаят предлагаме 31 октомври 2007 г.
    Янаки Стоилов:
    Чак до 31 октомври 2007 г.? Но това няма да пречи за прилагането на другите разпоредби? После няма да искате да го скъсяваме, нали?
    Цонко Киров:
    Няма да пречи за прилагането на другите разпоредби. Той е до и няма да искаме да го скъсявате.
    Имам още едно пояснение.
    В § 30 има посочен срок за образците на български документи за самоличност за утвърждаването им от Министерския съвет в срок един месец от влизането в сила на закона, което е невъзможно, тъй като той ще влезе в сила от 1 януари 2007 г., а в момента вървят още процедурите по подбора и проверката на фирмите.
    Янаки Стоилов:
    Защо го цепите. Защо не дадете по-дългия срок. Всички срокове стават до 31 октомври, така че вие вътре можете да се съобразите с крания.
    В § 30 слагаме срок до 31 октомври 2007 г.
    По § 31 приемаме допълнението, за да е ясно.
    По § 32.
    Цонко Киров:
    По § 29, новата т. 4 след като отпаднаха временните паспорти и станаха документи, трябва да отпадне и тук.
    Янаки Стоилов:
    По § 32 няма бележки, нали? Остава в редакцията, която е предложена.
    Параграф 33. Отпада.
    Гласуваме раздела Преходни и заключителни разпоредби без § 33, който отпада. Благодаря ви. Приемат се.
    Допълнителна разпоредба е § 1.
    Параграф 34. Предложението на Мая Манолова е редакционно.
    Параграфи 35, 36 и 37. Срокът 1 юли се заменя с 31 октомври 2007 г.
    Има ли нещо, което сме пропуснали. Няма.
    Приемаме и останалите параграфи. Благодаря ви за експедитивната работа. С това приключваме обсъждането на второ четене на законопроекта.
    Надявам се, да не се събираме за нови заседания до края на тази пленарна сесия, но ако нещо наложи и това може да стане.
    Закривам заседанието. Весели празници.


    Председател:
    (Янаки Стоилов)

    Стенограф-протоколчик:
    Форма за търсене
    Ключова дума