---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 5

Днес, 31.01.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха още: от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов, заместник-министър, и Юлия Меранзова, от Министерството на вътрешните работи – Кирчо Киров, заместник-министър, Георги Соколов, Росица Грудева, дирекция “Миграция”, и Бранимира Игнатова, дирекция “Международно сътрудничество”, от Министерството на държавната администрация и административната реформа – Веска Янева, директор на дирекция “Регионална координация”, от Централната избирателна комисия – Александър Александров, от Министерството на външните работи – Дико Диков, началник на отдел в дирекция “Консулски отношения”, от Военноапелативния съд – Веселин Пенгезов, председател, от Главна прокуратура – Валери Първанов, заместник главен прокурор, от Национална следствена служба - Румен Георгиев, заместник-директор и Владимир Петров, от Върховния касационен съд – Елена Авдева, и народните представители Светослав Спасов, Владимир Кузов, Стела Банкова и Минчо Христов.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на общия проект, № 753-03-2/11.01.2007 на приетите на първо четене Законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14/ 10.08.2005 г., внесен от Министерския съвет и Законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, № 654-01-154/05.12.2006 г., внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков - продължение.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-109/06.12.06 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-92/05.07.06 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители, № 654-01-98/17.07.06 г., внесен от Владимир Кузов, № 654-01-113/04.08.06 г., внесен от Владимир Кузов, № 654-01-117/09.08.06 г., внесен от Светослав Спасов и Мария Ангелиева, № 654-01-137/31.10.06 г., внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Мария Капон, № 654-01-138/01.11.06 г., внесен от Елиана Масева, Екатерина Михайлова, Атанас Атанасов, № 654-01-141/01.11.06 г., внесен от Минчо Христов и Стела Банкова, № 654-01-150/22.11.06 г., внесен от Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак и № 754-01-11/24.01.07 г., внесен от Йордан Цонев.
По първа точка
Съгласно обявения дневен ред, първият от въпросите, който остана да завършим, е гласуването на последните текстове в Закона за избиране на народни представители в Европейския парламент. Ние взехме решение. Остава сега само да ви съобщя текстовете и да одобрим редакциите, по други по същество да се произнесем в тяхната поредност.
Има няколко текста, които се отнасят до сроковете:
В чл. 25 за Централната избирателна комисия т. 10. Става дума за утвърждаване на технически образец на бюлетината. Това да бъде не по-късно от 33 дни.
Другото уточнение в сроковете е в случаите, когато не е постигнато съгласие по назначаване на секционните комисии, да се предвиди 25 дневен срок направо да се изпращат тези документи в районните комисии, респ. в ЦИК, за да имат достатъчен период.
Третият срок беше относно изборната кампания по медиите. Споразумението, което трябва да се постигне, в срок 41 дни преди изборния ден. Това за яснота го съобщавам.
Следващото уточнение, което е по предложение на Министерството на външните работи, в чл. 46, в т. 1. (комисията прие как да се организират изборите в чужбина) предлага се изборите да се организират по т. 1 в дипломатическите и консулските представителства, но не е посочено наличието на минимален брой избиратели в този случай. Смятам, че е целесъобразно ние да предвидим наличие на не по-малко от 20 избиратели. Защото има някои страни, в които Република България разполага с дипломатически и консулски представителства, но на практика почит няма избиратели. Т.е. както по т. 2 е предвидено по инициатива на 100 души, когато става дума за разкриване на допълнителни секции. Независимо, че в първия случай това са дипломатически и консулски представителства, да има наличие на не по-малко от 20 избиратели.
По този въпрос има ли някакви възражения? Няма.
Следващото е в чл. 81 за съдържанието на бюлетината. Това, което приехме по предложение на г-н Осман, ще добавим една нова т. 4 в ал. 1, празен ред между имената на кандидатите по т. 2, за да се разграничат отделните редове в бюлетината. Това го решихме и ви съобщавам, че вече е отразено като редакция.
В чл. 121а, който гласувахме и по който в края на миналото заседание също имаше някои въпроси, се налага да се уточни редакцията и тя би трябвало да се отнесе систематично към съдържанието на чл. 58. Там, където се казва, че кандидатите, които заемат държавна служба, какво става, да се добави една нова ал. 6 с оглед на гласуваното съдържание, която ви предлагам да бъде в следната уточнена редакция:
“(6) Мандатът на избраните кандидати, които заемат изборна длъжност, с избирането им за представители на Република България в Европейския парламент, се прекратява.”
Това беше идеята на гласувания текст, която мисля, че по този начин е правилно формулирана. Става дума за прекратяване на досегашните длъжности, след като те вече са избрани за Европейския парламент. Мисля, че е ясна редакцията.
Който приема този текст, моля да гласува. Благодаря. Мнозинство. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Остава да гласуваме текстовете, които се отнасят към отчитане на изразените предпочитания. Преди да минем към тяхното гласуване, тъй като това вече ще е финала на нашата работа по закона в комисията, има ли някакви други въпроси, които да се поставят. Тук се заявиха някои предложения за доуточняване на някои текстове при гласуване. Нека да ги чуем и да преценим. Вие, г-жо Касабова, имахте едно предложение вчера.
Камелия Касабова:
Вчера в края на заседанието направих предложение в законопроекта да се използва терминологията “членове на Европейския парламент”, а не “представители в Европейския парламент”, както е и по предложението на г-жа Манолова, което е било направено на някое от заседанията на комисията. Съображенията за това са ми възприетата терминология в чл. 42 от Конституцията, когато се правеше втората европейска поправка, тази терминология беше съобразена с Европейската директива за избори за Европейския парламент. Този термин е използван и в договора за присъединяване към Европейския съюз, така че въвеждането на едно ново понятие като “представител”, даже не и “народен представител”, защото той в Европейския парламент няма да бъде народен представител, е некоректно и трябва да използваме терминологията, въведена по света. Молбата ми е да прегласуваме това предложение, както и наименованието на законопроекта така и в целия текст на закона.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване предложението, което мотивира г-жа Касабова. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Приема се и това ще се отрази в редакцията на текстовете.
Други предложения от подобно естество. Г-жа Манолова и г-жа Иванова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, предлагам да направим едно допълнение в чл. 30, което визира съдържанието на декларацията, която трябва да представи гражданин на страна членка на ЕС, различна от България, с която да изрази желанието си да участва в тези избори, а именно да бъде добавена т. 7 със следното съдържание:
“7. Пълните данни от документа за самоличност на гражданина.”
Ние приехме, че в избирателните списъци освен документа, който удостоверява правото на чуждия гражданин за продължително или постоянно пребиваване, че бъдат изписани и неговия вид и номер на документа за самоличност. Това е в синхрон и със Закона за пребиваване на чужди граждани на територията на Република България доколкото съгласно този закон удостоверенията за постоянно и продължително пребиваване не са документи за самоличност. Всяко лице се легитимира, като представи документа за самоличност от съответната държава, плюс това удостоверение. За да бъдем в синхрон с този закон, предлагам да се добави т. 7 с предложеното от мен съдържание.
Янаки Стоилов:
За да е ясно. Вие предлагате освен това, което сме приели по т. 6 – пълни данни от документа, удостоверяващ правото на гражданина на държавата членка за постоянно пребиваване, да се добави и пълни данни от неговия документ за самоличност.


Мая Манолова:
Да. Тъй като лицето се легитимира съгласно Закона за пребиваването и напускането на чуждите граждани на територията на Република България. Там е казано, че това удостоверение за продължително или постоянно пребиваване не е документ за самоличност и лицето се легитимира с представянето на това удостоверение плюс документ за самоличност за съответната страна, на която е гражданин.
Янаки Стоилов:
Добре. Ще подложим на гласуване това – т.е. те да се представят с два документа.
Мая Манолова:
Още повече , че ние приехме подобен текст за избирателния списък и тук просто за синхрон.
Янаки Стоилов:
Гласуваме предложението на г-жа Манолова. Който го подкрепя, моля да гласува. Благодаря. Приема се. Ще се добави тази точка.
Мая Манолова:
Второто ми предложение е по чл. 97. Според мен, не е отразено в протокола това, което на практика беше гласувано от комисията, а именно моето предложение визираше начина, по който ще гласуват хората с увреждания. Моето предложение беше да отпадне сложната процедура, когато гражданин с физически увреждания отиде да гласува в дадена секция, която не е неговата секция по постоянен адрес, процедурата да включва изготвяне на протокол от члена на тази комисия, който отива в секцията по постоянен адрес. Там се изготвя протокол. Този член на тази комисия се връща. Тъй като това създава значителни неудобства при обикаляне на населеното място на членове от избирателната комисия, ако се струпат повече от трима-четирима хора с физически увреждания, това означава половината комисия да тръгне да изготвя протоколи в различни части на населеното място.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате по чл. 97 да се промени.
Мая Манолова:
Аз предложих да падне цялата процедура и да остане само една ал. 2, в която да се каже, че избирателите по ал. 1 се вписват в допълнителния избирателен списък на секцията, като декларират писмено, че не са гласували и няма да гласуват на друго място.

Янаки Стоилов:
Кои алинеи да отпаднат.
Мая Манолова:
От ал. 2 до ал. 8.
Ал. 1 да има следния вид:
“Избирател с физически увреждания удостоверява самоличността си с документ за самоличност пред секционната избирателна комисия.”
Янаки Стоилов:
Ние приехме вашата ал. 1 на чл. 84а.
Предлагате да останат ал. 1 и 2 така, както се предлагат за чл. 97 плюс ал. 1 по вносител. Това ли е предложението?
Мая Манолова:
Ал. 1. Избиратели с физически увреждания могат да гласуват в свободно избрана от тях секция.
Ал. 2. Те се вписват в допълнителния списък.
Без ограниченията тази секция да бъде специално посочена от съответната общинска избирателна комисия и пр.
Янаки Стоилов:
Предложението е да остане ал. 1 по вносител и предложението на г-жа Манолова за ал. 1 и ал. 2, които стават съответно ал. 2 и ал. 3.
Мая Манолова:
Ал. 1 по вносител препраща към друг член, който казва, че това е специално обособена секция.
Янаки Стоилов:
Ние вече сме приели, че може да има секции, които да улесняват достъпа на инвалидите. За това сме казали, че те могат да гласуват в специално определени секции. И това смятам да го реализираме.
Подлагам на гласуване предложенията по начина, по който се направиха. Да остане ал. 1 по вносител, и другите две алинеи, които ние всъщност сме ги приели. Да отпаднат останалите алинеи от втора до осма. Нали така? (Да.)
Който подкрепя това предложение, да гласува. Девет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима се въздържат. Приема се това предложение.
Г-жо Иванова, Вие имате думата.
Иглика Иванова:
Колеги, предлагам да прегласуваме текста на чл. 59, ал. 4 и предложената от нас нова ал. 5. Става въпрос на силно ограничителния текст по отношение на лицата на изборни длъжности в синдикални организации.
Колеги, направих справка в нашето действащо законодателство. Законът за избор на президент и вицепрезидент не предвижда никакви ограничения. В Закона за местните избори има текст с доста различно съдържание, далеч не така дискриминиращо по отношение на тази категория граждани. В Закона за избор на народни представители е дословно същия текст, но то фигурира в последното изменение на закона.
Освен това, в желанието си на всяка цена да ограничим правата на синдикалистите, мисля, че пропуснахте една съществена част от нашето предложение, а това е да бъдат изравнени като статут и работодателските организации. Много по-голямо влияние върху работниците оказва работодателят чисто икономически, отколкото избрания от тях представител, който защитава правата им. Не е логично на тези хора да им даваме още една възможност да въздействат върху работниците в предприятията си.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е обосновано това предложение. Пояснявам какво гласуваме. Мисля, че някои не разбраха предния път това, което се реши. Спорът беше дали изцяло да се ограничи участието на синдикални членове в предизборната кампания. Предлага се сега това ограничение да важи за тяхната месторабота и тук да се включат освен синдикатите и работодателските организации. Това е промяната, която се предлага и нея подлагам на гласуване.
Тези, които са за ограничението да важи само за тяхната политическа дейност по месторабота и да се включват синдикални членове и организации в изборите, да гласуват това предложение. Осем “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се в тази редакция предложението.
Последното, с което ще завършим, е отложеният чл. 117. Дискусията я проведохме. Имаше възможност да се ориентират народните представители. Предлагам в следната последователност предложенията.
Първо ще гласуваме по въпроса каква да бъде основата за изчисляване на преференции. Дали това да бъде общо подадените за партията гласове или това да бъде националната избирателна квота. Т.е. цената на един мандат, която ще определи Централната избирателна комисия. След това ще гласуваме процента.
Първо ще подложа на гласуване предложението на вносителите, защото няма друго постъпило. В зависимост от резултата от това предложение, ще гласуваме другия вариант.
Тези, които подкрепят първия вариант – за основа за изчисляване на преференциите да се вземат общо подадените за партията гласове, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Три гласа “против”. Въздържали се? Три гласа “въздържали се”. Не се приема това предложение.
Повтарям, тъй като има предложение за прегласуване.
За основа за изчисляване на преференциите да се вземат общо подадените за партията гласове. В зависимост от резултата по това, след това ще гласуваме или няма да гласуваме другото предложение, за основа да се вземе националната избирателна квота, цената на един мандат.
Поставям на гласуване първия вариант. моля гласувайте. Осем гласа “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Трима се въздържат. В този случай се приема тази основа.
Сега остава да гласуваме процента. Има предложение за % и 15%. Ако има и други предложения, ще гласуваме и тях. Ще ги гласуваме последователно.
Тези, които са за 5%, да гласуват. Един глас “за”. Останалите са против и въздържали се. Не се приема.
Преди да гласуваме предложението на г-жа Манолова, предлагам да гласуваме и за 10%. Аз казах мотивите си. Няма да ги повтарям, защото трябва да се намери някакъв баланс и да има реалистичност в тези изисквания.
Борислав Ралчев:
Кажете и трите предложения кои са.
Янаки Стоилов:
Предложенията бяха за 5% и 15%. Аз правя междинно предложение за 10%.
Борислав Ралчев:
А 51%?
Янаки Стоилов:
За 51% щяхме да гласуваме, ако се беше възприел другия критерий – за отделен мандат. Сега вече такова предложение? Тъй като гласуваме за всички проценти, ще стигнем и до 50%.
Борислав Ралчев:
Едно и също нещо говорим два дена. Едното е базата. Тя може да бъде различна – от едно, от второ, от трето. Аз предлагам, каквато и да е базата – 55 бази да има, има един отделен въпрос. Кое е мнозинството, което определя положителния вот. И тогава ние поставяме въпроса и от вчера насам го поставям, че положителният вот може да бъде свързан с 51% и нагоре и няма нищо общо с базата.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев прави предложение за 50%. Аз ви казах още миналия път, ще гласуваме на стъпки от 5% докато се приеме някое от предложенията.
Борислав Ралчев:
Все пак помъчете се да вникнете и в чужда, освен във вашата логика.
Христо Бисеров:
Да гласуваме числата.
Янаки Стоилов:
Гласуваме. Предложението за 5% не се прие.
Сега гласуваме за 10%. Моля, които го подкрепят, да гласуват. Един “за”. Другите не го приемат.
Които са за 15%, да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се. Един “въздържал се”. Приема се това предложение.
Приехме за основа за изчисляване на преференциите общо подадените за всяка партия гласове. Като валидност на изразените предпочитания минимум 15% от гласувалите за партията, които са направили предпочитание за някой от кандидатите.
Другите предложения в алинеите са съвпадащи – моите и на г-жа Манолова, така че може да ги гласуваме общо. Това ще се отрази след това към отделните алинеи. В другата си част предложенията са еднакви. Те бяха разяснени и моля да ги гласувате. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Приемат се.
С това смятам, че приключихме работата по законопроекта. Ако някой смята, че нещо е пропуснато, но нека да не се връщаме към вече водени дискусии и приети решения.
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Да попитам дали включихте в предложението ограниченията за двойно гласуване в този вид избори, с оглед конкретиката, че това са частични избори.
Янаки Стоилов:
Мисля, че да. Но проверете и ако е необходимо да се включи, тъй като мисля, че по това не може да има разногласия. Мисля, че е приет такъв текст, но нека да се провери.
Ние още веднъж с експертите ще огледаме гласуваните текстове и ще се постараем те да бъдат прецизно поднесени, без с нещо да се влияе на волята, изразена от народните представители, да се прецизира някъде нещо, ако е необходимо, преди внасянето в пленарна зала.
С това приключихме работата по избирателния закон.
По втора точка – Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Някои от вносителите по точка втора, ако имат желание да представят законопроекта.
Дико Диков: началник на отдел “Емиграционни въпроси”
и заместващ директора на дирекция “Консулски отношения” на МВнР.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България е съобразен с основните положения в договорите на Европейския съюз, както и с Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и разработените въз основа на нея документи, а това са: Общите консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства и Шенгенския граничен кодекс, който влезе в сила от 13 октомври 2006 г.
В законопроекта са имплементирани разпоредби на регламенти и препоръки на Европейския съюз, визиращи европейската концепция за вида, а именно, че визата представлява разрешение за влизане и пребиваване, транзитно пребиваване или за летищен транзит.
Съгласно Общите консулски инструкции в законопроекта се дефинират разрешеният от визата срок на пребиваване, нейната валидност и разрешеният брой влизания.
Искам да кажа също така, че във връзка с приетия и влязъл в сила Закон за влизане, пребиваване и напускане на територията на Република България от гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, в настоящия проект на закон е дефинирано по-прецизно понятието “чужденец”.
С цел изпълнение на ангажиментите на България по Препоръка на Европейския съюз за улесняване издаването на визи на чужденци, които ще упражняват научноизследователска дейност, в закона е предложено въвеждането на национална виза за дългосрочно пребиваване, наречена “Д”.
От Закона за българските документи за самоличност се изважда понятието “визов стикер” и се записва в Закона за чужденците чрез нова формулировка адекватна на произтичащото за нас задължение от Регламент 1683 от 1995 г. задължение за България от датата на присъединяването да издаваме визи, използвайки унифицирания стикер на Европейския съюз.
Ново и много важно и съществено нещо е, че при попълването на визовия стикер по автоматизиран начин чрез компютърна система за визов контрол ще се въвежда и биометрична информация, ще се обработва дигитална снимка и 10 пръстови отпечатъка. В тази връзка в закона е включен текст, който урежда събирането на биометрични данни и забранява използването на тези данни за други цели освен за издаването на виза.
На чужденците, на които органите на граничен контрол са отказали влизане в страната, ще бъде връчван унифициран формуляр за отказ на Европейския съюз, посочващ причините за недопускането им в страната.
Накратко ви запознах с мотивите за изменение и допълнение на закона.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Киров, Вие от името на МВР ще представите законопроекта.
Кирчо Киров:
Ще ви запозная с частта, която касае Министерството на вътрешните работи.
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Предлаганите изменения и допълнения в Закона за чужденците в Република България имат за цел синхронизиране на националното законодателство и са свързани с ангажиментите на Република България, произтичащи от членството в Европейския съюз.
В областта на статута на чужденците в Република България Законът за изменение и допълнение въвежда изискванията на пет директиви на Съвета на Европа.
В съответствие с Директива 2003/110 в зона се въвежда правното основание за органите на Министерството на вътрешните работи за оказване на съдействие на компетентните органи на друга държава-членка на Европейския съюз в случаи на подадена молба за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България.
В съответствие с Директива 2003/109 се създава нова глава “Дългосрочно пребиваване на чужденци, получили разрешения за пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз”, която регламентира правото на чужденците, получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз, да придобият правото за пребиваване за повече от три месеца на територията на Република България.
С предвидените изменения в Закона за чужденците в Република България се предоставя възможност за съдебно обжалване на заповедите за експулсиране, както и законови гаранции за ефективно упражняване на правото на защита на чужденците пред независима институция в съответствие с изискването на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В съответствие с Директива 2003/86 в закона се въвежда забрана за събирането на семейства в случай на полигамен брак, когато чужденецът вече има брачен партньор.
С изменението на закона се въвежда и изискването на чл. 4 от Директива 2001/51, което ние сме длъжни да въведем, относно ефективността на санкциите на превозвачите за нарушаване на Закона за чужденците в Република България. Предвижданите санкции са в размер на 6 000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице, независимо от броя на превозваните лица и не може да надвишава 1 000 000 лв.
В Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България се въвеждат и текстове, уреждащи признаването на решение за експулсиране, взето от компетентен орган на държава членка на Европейския съюз по отношение на граждани на трети страни в съответствие с Директива 2001/40. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Бонгалов, нещо желаете ли да добавите. (Не.)
Аз имам един въпрос към вносителите. Не искам да навлизам в никакви подробности, но проследявайки част от текстове си поставям този въпрос и търся неговия отговор.
Кое налага да се либерализира режимът по отношение на движението на чужденците и това може да се проследи конкретно и в режима за визите за транзитно преминаване и във визата за краткосрочно пребиваване и във визата за дългосрочно пребиваване. Ние веднъж говорим за засилване на контрола и изискванията, които България има като член на Европейския съюз, специално като негова граница, а в този случай по отношение на всички останали чужденци предлагаме тази либерализация. Нека да се даде отговор на този въпрос. От какво тя се налага, според вас, защо е целесъобразна.
Дико Диков:
Всички формулировки за въвеждане са взети от регламентите на Европейския съюз, в случая Общите консулски инструкции. В Общите консулски инструкции са приети с регламент и следва да се изпълняват от всички държави –членки на Европейския съюз и ние като такава използваме точно, без всякакви изменения формулировките. Те са за транзитно преминаване – до 5 години, няма срок определен. За пребиваване - краткосрочното е до 90 дни в рамките на 6 месеца.
Единственото, което правим ние, е въвеждането на национална виза “Д”.
Изцяло сме се съобразили с регламентите, изискванията и разпоредбите на европейското законодателство.
Янаки Стоилов:
То тогава в мен възниква още един по-общ въпрос, който засилва колебанията ми. Защото ние приехме Закон за влизане, движение и излизане на европейските граждани от България, който е специален по отношение на Закона за чужденците. За какви европейски изисквания говорим, като този закон би трябвало да се прилага по отношение на чуждите граждани, които не са граждани на Европейския съюз.
Дико Диков:
Аз в експозето си в началото казах, че именно тук е прецизирано, в началото на този Закон за чужденците понятието “чужденец”, защото Законът за гражданите на европейския съюз е съвсем друг закон. Той е за гражданите на ЕС. Те за нас не са чужденци, защото всички български граждани вече са граждани на Европейския съюз.
Янаки Стоилов:
Вие се обосновахте, че ние имаме някакви задължения да либерализираме режима като членове на Европейския съюз, а сега признавате, че това е режим, който няма да се прилага към самите европейски граждани.
Дико Диков:
Към европейските граждани се прилага изцяло Директива 2004/38, която колегите от Министерството на вътрешните работи разработиха, внесоха и вече е в сила този закон, е на базата на тази директива.
Законът за чужденците е на базата на други регламенти и препоръки на Европейския съюз.Това са съвсем различни неща.
Директива 38 регламентира за граждани на Европейския съюз и съвсем друг е техният статут. За тях няма в рамките на 90 дни и т.н. Там е до три месеца. След това той може да си остане и на едно от основанията на тази директива, която е въведена в нашия Закон за гражданите в Европейския съюз могат да се регистрират. Там е съвсем либерализирано, свободно и без каквито и да е затруднения за членовете на техните семейства.

Янаки Стоилов:
Трябва ли да разбираме, че Вие говорите за Директора на Европейския съюз, която налага либерализиране режима на движение на чужди граждани, които не са граждани на Европейския съюз, и затова го налагате.
Дико Диков:
Не. Аз искам да отгранича единия закон от другия. Директивата е за граждани на Европейския съюз, а тук са регламенти и препоръки, общи консулски инструкции за чужденци, граждани на трети страни.
Янаки Стоилов:
Но това следва ли от Европейските директиви да се либерализира режима за чуждите граждани.
Дико Диков:
Той не се либерализира.
Янаки Стоилов:
Аз ще ви илюстрирам с текстове от закона, че се либерализира и по това не би трябвало да спорим.
Дико Диков:
Режимът за всички чужденци, т.е. граждани на трети страни, които не са граждани на Европейския съюз, си е стриктен. Но когато се издаде визата си има определени правила, определено съдържание изпълва дадения вид виза, примерно транзитната до 5 дни, краткосрочната до 90 дни и т.н. и това е унифициран стикер на Европейския съюз, който ние сме длъжни и няма как да не го прилагаме. Никакво либерализиране няма. Още повече, вече се споменава и ние сме го обосновали, въвежда се автоматизиран начин за контрол, засилва се контролът, въвежда се биометрична информация, събират се пръстови отпечатъци, снимка, което е още по-стриктно. Да не говорим, че в момента текат в работните групи и в стратегическия комитет за миграция, граници и убежище визова информационна система, Шенгенска информационна система, където се касае за краткосрочно влизане на тези чужденци, т.е. граждани на трети страни, обем на специфична информация между държавите-членки, което ще засили още повече контрола. В никакъв случай не може да се говори за каквото и да било либерализиране. Още повече, Европейският съюз никога не е либерализирал, напротив, той е налагал, но в рамките на съблюдаване правата на човека достатъчно засилен контрол с оглед опасностите, които грозят Европа и други страни в целия свят от тероризъм и т.н. Така че няма либерализиране. Напротив, ние се съобразяваме с изискванията на Европейския съюз. По всичко това се работи съвместно с МВР и всички институции.
Янаки Стоилов:
Може би това е дискусия за второ четене. Аз не искам сега да я продължаваме, защото да речем отпада изискването за попълване на адресни карти при транзитно преминаване. Това защо да не е либерализация на режима? Тогава се пита дали контролът ще стане по-добър или по-слаб. Тази дискусия, според мен, не е завършила, но нека да не навлизаме в нейните подробности. Т.е. необходимо е да се огледат редица от разпоредбите.
Има ли някакви други становища, въпроси? Няма.
Които подкрепят по принцип на първо гласуване този законопроект, моля да го изразят. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Приема се.
Предлагам на вносителите да определят свои представители, за да може в конкретната работа по текстовете да се изяснят някои от въпросите, които тук бяха дискусионни, за да се постигне резултат, който се преследва в мотивите на законопроекта и още веднъж да се видят и изяснят всички тези въпроси. Благодаря.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Яни Янев:
Г-н Председател, ще помоля да ми дадете възможност, тъй като законопроектите, които са представени пред комисията по изменение на Наказателния кодекс са значителен брой, да представя първи този, който сме внесли ние с колегата Манолова и Четин Казак, тъй като ми се налага да отида в друга комисия, където също имам законопроект. По този начин ще мога да съчетая и двата ангажимента.
Янаки Стоилов:
Добре. Само преди това да обявя кои от законопроектите са още в актуално състояние.
Изтегляме законопроекта на Евгения Живкова, Валентина Богданова и Надя Антонова, тъй като в него се съдържаха разпоредби, които ние в значителна част отчетохме при предишните промени. Те по съдържание частично са отразени и затова те са оттеглили този законопроект.
Оттеглен е и законопроектът на г-жа Манолова и г-н Юруков, тъй като по същество той е приет във връзка с темата за архивите, където са включени такива наказателни разпоредби и не се налага сега отново да го обсъждаме.
Останалите законопроекти стоят на нашето внимание. Давам думата на г-н Янев да представи неговия законопроект.
Яни Янев:
Г-н Председател,
Колеги, промяна, която предлагаме на вашето внимание с колегите Манолова и Четин Казак в чл. 155, ал. 5 е предизвикана във връзка с това, което в публичното пространство стана известно като “Казуса Ванко 1”. По своето естество в промяната, която беше направена с предходните изменения на Наказателния кодекс доведе до една конкретизация на приложението на тежко наказуемите състави по чл. 155 и стана ясно кои са случаите, в които тези състави са приложими. Разбира се, това доведе до една известна празнота в цялостното приложение на този текст от Наказателния кодекс, която празнота има за цел да попълни и конкретното предложение. В този смисъл доразвиваме текста на чл. 155 по отношение на квалифициращи обстоятелства.
На първо място, чрез включване на допълнително квалифициращо обстоятелство, каквото е “опасен рецидив”, съществуващо в повечето престъпления от този раздел, а липсващо необяснимо в този текст на закона.
От друга страна, съществената част на промяната се състои в градацията, която предлагаме по отношение на размера на наказанията по предходните алинеи, когато те са извършени при квалифициращите обстоятелства на ал. 5 на чл. 155. Считаме, че по този начин се постига едно значително по-справедливо и по-гъвкаво приложение на закона при прилагането на тази квалификация.
Предишното състояние на нещата показваше, че в закона има един огромен скок от обикновените състави към наказанията на квалифициращи състави, който е неестествен и нелогичен като цяло за наказателната политика, която е заложена в Наказателния кодекс. По този начин ние привеждаме в едно съответствие възможността по-гъвкаво да бъдат прилагани наказанията и по-широко обхватно да бъдат обхванати престъпленията, които са извършвани в тези случаи.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев. Г-н Янев представи законопроекта, на който е вносител заедно с Мая Манолова и Четин Казак.
Други от вносителите, които желаят да представят техните законопроекти. Може би сега да дадем думата на г-жа Николова, след това на г-жа Масева, тъй като те са в една тема и след това на г-н Спасов.
Елеонора Николова:
Проследявайки текстовете на различните вносители по чл. 155, те са всъщност обединени от една обща идея – да се завишат наказанията и за останалите квалифицирани състави, не само така както беше направено с изключение на ал. 4. Различни техники са използвани, но аз мисля, че идеята е една и Правната комисия ще ги обедини в един. Разликите са в глобите, в различния подход по изписване на текстовете, но по същество се цели едно и също – да се завишат драстично наказанията, защото сегашното състояние не удовлетворява никого и най-вече обществеността.
Всъщност не това е била идеята и на вносителя - Министерският съвет, най-първоначално, защото тази добавка, която е направена при гласуването на 30 август, фактически е опорочила мисленето на цялата Правна комисия.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Съвсем накратко. Идеята е същата – да се осъществи някакъв баланс в тежестта. Според нас, тъй като чл. 155 съдържа три изпълнителни деяния в трите алинеи, плюс едната, която уточнява користната цел. Според нас, ал. 5 е алинеята, която визира квалифициращия състав. Нито по първа, нито по втора, нито по четвърта алинеи има условия, при които престъплението може да бъде извършено от лице, което действа от името на организирана група, по отношение на малолетен и непълнолетен, при повторност. Според нас, изхождайки от тежестта на това престъпление и обществената му опасност тежкото наказание по ал. 5 трябва да се отнася и за ал. 1, 2 и 3. Това е краткият текст, който предлагаме да бъде приет.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Спасов, заповядайте.
Светослав Спасов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, с г-жа Ангелиева предлагаме изменения в Наказателния кодекс, свързани с две много важни теми.
Първата тема е свързана с прецизиране на използваната терминология в Наказателния кодекс и преодоляване на съществуващото разминаване между обща и особена част по отношение на легално определени понятия като “компютърни системи”, “компютърни данни”, “компютърни програми”, “вируси”, “мрежи”, “порнографски материали” и “материали с детска порнография”. Искам да кажа, че темата наистина е важна и беше обсъждана в Комисията за децата, младежта и спорта, която аз представлявам, а именно свързана с увеличаващите се престъпления спрямо деца и разбиваните мрежи, които са свързани с поставяне на порнографски материали в интернет с деца и затова, че наказанията за хора, които разпространяват порнографски материали с деца са много ниски, като често тези присъди, които се издават, са условни и наказанията са символични, примерно в размер на 1 000 лв. А тези деца остават завинаги наказани от съдбата или изобщо им се променя по един или друг начин психиката и поведението. В този смисъл предлагаме също така увеличаване на наказанията, въпреки че г-жа Живкова беше предложила в нейния законопроект и това влезе в някои от текстовете на Наказателния кодекс, свързани с увеличаване наказанията за престъпления спрямо деца. Те са подробно разписани в нашия законопроект и аз затова не искам да отделям специално внимание. Но преди всичко искаме наистина да бъдат справедливо наказани престъпниците, които посягат на децата.
В същото време нашият законопроект предлага по-ефективна закрила на интелектуалната собственост и преодоляване или увеличаване на наказание и изобщо осигуряване на защита срещу използването на измама с цел на чужди лични данни или на чужди данни за създаване на електронен подпис. Бих искал да кажа, че всички тези предложения наистина са плод и продукт на една обществена дискусия, която продължи на няколко заседания в рамките на нашата комисия и след това бяха проведени няколко срещи с участието на неправителствени организации. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Има ли друг от вносителите, който желае да представи законопроект. Г-жо Банкова Вие или Минчо Христов ще представите проекта. Кой от двамата. Заповядайте.
Стела Банкова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Нашето предложение включва така наречената “Поправка Ванко 1”. То е направено на 2 ноември 2006 г., като отбелязвам с особено внимание моя въпрос защо тази поправка беше държана три месеца в парламента. Тъй като аз присъствам за пръв път на заседание на тази комисия, бих искала да чуя мотивите, поради които не бяха уважени думите на председателя на парламента г-н Пирински, които определи тази поправка като гаф на годината за парламента и като поправка, която трябва да бъде приоритет. Вече три месеца тази констатация не може да влезе в действие.
Същината на нашата поправка е да се върне старото положение с предишните тежки присъди.
Бих искала тук да добавя също, че това, което сътворихме, приемайки поправката на г-жа Дончева, имаше един изключително неблагоприятен отзвук в Европа спрямо току-що влязлата в Европейския съюз България и наново ще припомня думите на белгийския федерален прокурор Рьорих Вандерсет, който каза, че в Европа са изумени от това, че в България се занижават наказанията за сводниците и за тези, които търгуват с жени и девойки с цел склоняване към проституция, докато в Европа тези наказания бележат все по-тежка степен.
Всъщност аз тук бих искала да чуя членовете на уважаемата комисия как приемат и как ще отговорят на становището на белгийския федерален прокурор, след като самият Рьорих Вандерсет заяви, че европейските структури и институции ще бъдат информирани и вероятно ще има реакция от Европа по отношение на това, което прави България.
И още нещо, тъй като много наши проститутки специално в Белгия, Рьорих Вандерсет каза, че отсега нататък те няма да пращат делата за българските проститутки в България. Ще се опитат те да работят върху тях, тъй като нямат доверие на българската държава, която занижава наказанията за тези по същество тежки престъпления.
И сега бих искала да чуя становището на уважаемите колеги. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Представянето беше по-скоро по повод на законопроекта, а не на самия законопроект. Аз ще ви отговоря и на двата въпроса, като председател на комисията.
По процедурата. Защо сега го обсъждаме?
Първо, ние сме в рамките на процедурата, която предвижда правилника за сроковете, в които сме длъжни да разгледаме този проблем. В това отношение комисията е изрядна.
Второ, искам още веднъж да обърна внимание, че дори и по-рано да бяхме разглеждали тези въпроси, по силата на правилата за действие на наказателните закони, тази промяна не може да има отражение към случая, за който говорите и мисля, че това ясно трябва да се разбере и поне мисля, че го разбират членовете на комисията. А оттук насетне мисля, че и Вие го разбирате.
Има ли още някой, който иска да представи законопроекта си. Заповядайте, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Ние представяме един Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в чл. 108, ал. 2., раздел ІV, който за първи път цели да инкриминира деяния, свързани с опетняване на герба, знамето и химна на Република България – една празнина в българския наказателен закон до този момент, а и във всички наказателни закони до този момент изобщо. Това е първи своеобразен текст. Завишаваме санкцията и това е с оглед извършените посегателства, които са известни на всички ни и които широко бяха отразени в публичното пространство Изнесени бяха случаи по отношение на химна и на герба и на знамето, така че поддържаме това предложение, което би имало по-силен възпиращ и превантивен ефект.
Янаки Стоилов:
Г-н Кузов, Вие ще представите ли Вашия законопроект. Вие всъщност имате два. И двата ли ги поддържате?
Владимир Кузов:
Аз поддържам втория, г-н Председател, тъй като в първия по чл. 287 съм написал качествата за държавно, но така или иначе в раздел “Престъпления против правосъдието” такова процесуално качество няма. Първият го изтеглям.
Янаки Стоилов:
Аз ще ви помоля освен с декларация в комисията, официално да го изтеглите, за да не го подлагам на гласуване. До неговото разглеждане в пленарна зала може да го изтеглите.
Владимир Кузов:
Другият проект е за престъпленията, свързани с водачите на МПС, които употребяват алкохол, там го поддържам, тъй като санкциите са много ниски. Свидетели сме, уважаеми дами и господа, на бум относно катастрофите, причинени от водачи, които са употребили алкохол. Такава е статистиката, що се касае до нещата, затова аз считам, че наказателната отговорност би трябвало да се завиши, която в момента е много ниска и като финансов размер.
Елеонора Николова:
Г-н Председател, аз искам да напомня на Правната комисия един факт, който всъщност ни поставя всички в главата отговорни за поправката “Ванко 1”.
Искам да припомня, че през м. ноември 2005 г. заедно с Ася Михайлова ние внесохме текстове, които завишаваха плавно и съобразено с тежестта на престъпленията всички текстове в глава “Разврат” без изключение, включително и порнографията, която сега се третира в предложенията на колегите Спасов и Ангелиева. По необясними причини в Правна комисия се гласува против тези текстове и след това избирателно бяха внесени само извадки от глава “Разврат”, която внесоха г-жа Мая Манолова, Четин Казак и Яни Янев. Всъщност това позволи, когато се правят само извадки от цялата глава, без тя да се разгледа във всички текстове в тяхната поредност, с цел да има логическа връзка по между им, да се допусне това безобразие с поправката “Ванко1”. Поради което искам да се обърна към вас, че когато има сериозни законопроекти, които третират една материя, те не могат така лесно и бързо, по политически принцип, да се отклоняват. Отклоняването на законопроекта чрез неподдържането в Правна комисия доведе до този факт и сега всички ние наново пишем текстове по “Ванко 1”. Това е един факт, който не може да бъде отречен и просто искам да бъде елемент на протокола ни.
Янаки Стоилов:
Има представители на Министерството на правосъдието. Тук е и г-н Първанов, заместник главен прокурор, г-н Румен Георгиев, заместник-директор на Националната следствена служба. От Върховния касационен съд, които също са поканени, не виждам представители, което е хубаво да се отбележи.
Преминаваме към дискусия по внесените законопроекти.
Някои от поканените институции желае ли да вземе отношение. Народните представители също. Г-н Бонгалов, заповядайте.
Димитър Бонгалов:
Министерството на правосъдието по принцип подкрепя предложенията по чл. 155. Считаме даже, че би следвало да се съберат законопроектите и изцяло да се измени текста на чл. 155. Нашите специалисти са готови да сътрудничат на експертите на комисията.
По отношение на останалите законопроекти се въздържаме от подкрепа дотолкова доколкото, специално по законопроекта за дефинициите има около двегодишен спор, ако не и три с българския Хелзински комитет по отношение необходимост за дефиниция за изтезание. Спорът се пренесе в работната група за изменение на Закона за изпълнение на наказанията. Не е зле да се обсъди и в Правната комисия. Необходим е арбитър, тъй като е непоколебима позицията и на двете дирекции - на Съвета по законодателство и на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Склонни сме да подкрепим увеличаването на санкцията по отношение на законопроекта на г-н Волен Сидеров. Считаме, че предложението е целесъобразно. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Имате думата за изказвания. Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Благодаря, г-н Председател.
Госпожи и господа народни представители,
Прокуратурата подкрепя по принцип всички предложени законопроекти, които бяха предмет на представяне на днешното заседание. Бих искал да посоча, че главният прокурор – г-н Велчев, още през м. юли 2006 г. при предходно обсъждане на чл. 155, е представил едно пространно становище относно текстовете по алинеи 1, 4 и 5 включително, в което Прокуратурата ясно е изразила своето становище, че не подкрепя предложената промяна. Единствено квалифицирания състав да остане по ал. 4 и са изложени съображения за наказуемостта на отделните престъпления по съответните алинеи 1 – 4. Същевременно е предложено и ал. 6 да отпадне, тъй като повтаря част от състава на ал. 5.
Тъй като в законопроектите има твърде различни предложения, считам, че след като приеме Народното събрание на първо четене и се обеди около един законопроект и ни бъде предоставен, ще се постараем да изложим едно пространно становище за нашето виждане.
Действително това са тежки престъпления, които създават много проблеми на Прокуратурата и е безпредметно да обсъждаме колко трудно се събират показания от свидетели, които са в чужбина, които са психически депресирани, за да докажем един извършител и в крайна сметка да се окаже, че с новия законопроект за амнистия, до три години умишлено, ако излишно не бъде като текст, ще се окаже, че тези лица не само няма да бъдат наказани, но могат да бъдат и амнистирани.
Относно новите състави. Считам, че това е една сериозна дейност, както и инкриминиране на деяние, трябва да стане след задълбочено проучване във всички ведомства – в МВР и съответните специализирани ведомства, които упражняват надзор върху тази дейност, след което да се прецизират съставите, защото е опасно да не попаднат под ударите на закона лица, които извършват една свободна дейност. Знаем, че доста граждани са с ниска правна култура и един такъв законопроект с инкриминиране на нова дейност, която е била разрешена до момента, е възможно да се окажат подсъдими лица, които не искат да нарушават българските закони. Така че би трябвало една по-широка дискусия преди да се пристъпи към гласуване на тези закони.
Относно чл. 108, ал. 2 считам, че предложението уместно. Би следвало нашите национални символи да бъдат по-добре защитени. Предвидената санкция в чл. 108, ал. 2 е твърде малка.
Тук бих искал да вмъкна една скоба, без да имам право на законодателна инициатива, но не е ли това моментът, след като в момента обсъждаме тези престъпления, да предвидим някаква защита на символите на Европейския съюз. Той също има знаме, има химн. Защо да не направим един жест към този съюз, в който ние сме съвсем отскоро член. Знам че има решение, навсякъде където има българско национално знаме, да се слага знамето и на Европейския съюз. И да не стигнем до едни такива колизии, запалени и двете знамена, а ние да съдим за националното, а другото го подминаваме. Смятам, че няма да бъде добър сигнал към Европейския съюз. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Първанов, само може би за разнообразие. Спомням си за една интересна дискусия по повод на едно решение на Американския върховен съд по отношение на такива действия за знамето. Едно дълго дискутирано през годините решение, по което има противоречива практика, дали това е част от накърняване на обществения ред или форма на изразяване на свобода на мнение, така че, според мен, много по-сложна е дискусията. Ние сме може би по-стереотипни в това отношение. Да се произнесат поне народните представители.
Други становища има ли? Г-жа Антонова и г-н Янев.
Надя Антонова:
Аз искам да взема едно кратко становище по предложението за изменение на чл. 108, ал. 2. Както виждам се предлага промяна в размера на санкцията. Аз не възразявам това да се случи, но искам да конкретизирам, че предложението за лишаване от свобода до 3 години, така както са го внесли колегите и съгласно новия текст на чл. 78а, който не е толкова нов, това лишаване от свобода знаете, че ще премине към освобождаване от наказателна отговорност и ще препрати към глобата от 500 до 5 000 лв. За това аз предлагам в наказанието глоба, което предлагат колегите, да въведем долна граница от 500 до 5 000 лв., за да не се окаже, че отново правим по-благоприятен закон.
Яни Янев:
Колеги, аз искам да обърна внимание, понеже от изказването на колежката Николова стана ясна, че е имало предложение във връзка с чл. 155 и като цяло в глава “Разврат” за изменение на наказанията. В това, което ние внесохме тогава в големия законопроект на базата на направения от Министерския съвет проект, също имаше предложение за изменение на глобите към завишение и на наказанията във всички предходни текстове. Но, ей Богу, не се приеха, когато ги обсъждахме в комисията.
От тази гледна точка моето предложение е да разглеждаме работата на Народното събрание като едно единно цяло, защото това е нещото, което излиза пред обществото и някак си взаимният упрек за това, че някой е направил нещо, а друг не го е приел, в крайна сметка волята на Народното събрание е това, което излиза пред хората. В този смисъл не трябва да се оплакваме, че нашите предложения за завишение на наказанието не се приеха. Така че това, което се е приело, това е. Обсъждано е и е прието нещо конкретно.
От изказването на г-н Първанов има нещо, което е важно. В целия дебат по казуса “Ванко 1” излезе на преден план и друго обстоятелство, което беше хвърлено като упрек към законодателя като цяло, а именно ние като пипаме един закон, знаем ли какво се случва с висящите дела. Веднага възниква въпроса, че ако това трябва да бъде елемент, който е особено съществен за качеството на законодателството, т.е. ние трябва да разполагаме с информационна система, която да ни казва какво е състоянието на висящите дела и в каква степен нещата се променят. Но не мисля, че и това е най-правилното като поведение, защото ако ние когато правим нашите предложения изхождаме от това кого ще облагодетелстваме в един висящ процес и на кого ще утежнят положението му, струва ми се че това не е единствената добра законодателна политика, защото не това е изходната база, от която трябва да се правят съответните законодателни предложения. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Г-н Георгиев, заповядайте.
Румен Георгиев:
Аз ще депозирам писмено становище на националната следствена служба. То е малко по-различно от мненията, които чухме.
Ние изхождаме от това, че най-сериозният проблем на практиката са честите изменения на закона. Те станаха 39 или 40 само за годините на прехода. Ние, които работим с наказателното право, още нямаме книжката с последните поправки – 102 брой на Държавен вестник от миналата година. Текстът на Наказателния кодекс още не е актуализиран даже в някои електронни издания, като Юридическата енциклопедия. В този смисъл нашето становище се базира на усещането, което има при нас, може и да е неправилно, но че голяма част от предлаганите и в момента изменения са поправки на поправките. Създава се едно чувство за по-емоционално политическа реакция като чели, отколкото за сериозни корекции в наказателната политика. От тая гледна точка ние считаме, че дори и тия, които се очертават като безспорни изменения на чл. 155, разбира се, ваша работа е да прецените дали да ги приемате, но считаме, че всичките предложения, колкото и основателни да са, представляват една нова промяна в Наказателния кодекс, която едва ли ще го изведе от проблема, който той има.
Българският език за тия 30, близо 40 години се е изменил. Езикът на законодателя е доста различен и всъщност ние имаме един кодекс, който е с нарушена системност, с множество вътрешни противоречия и проблеми при тълкуването, които Върховният съд все още не е смогнал да поправи. От тая гледна точка считаме, че е по-добре да се направи едно голямо системно изменение на кодекса, което да бъде по-добре подготвено и което действително да отговори на практическите потребности, поради което считаме, че ползата от проектите не е толкова голяма така погледнато.
Считаме, че промените в Наказателния кодекс може да са много по-системни, много по-задълбочени и да изчакат четвъртата поправка в Конституцията и другите закони, които се очакват с реформата, за да бъдат много по-успешни. Развили сме аргументи в тая насока. Това наше становище предпоставя и по-малкия дял на конкретните бележки, които биха били направени за второ четене.
Считаме, че текстовете, които се предлагат, би следвало да са с много по-добра редакция, защото предлаганата редакция също сама по себе си би представлявала проблем в тълкуването и прилагането на нормите.
Ще депозирам в писмен вид това становище.
Ние сме против приемането на тия проекти на първо четене.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Георгиев.
Реплика: Може ли една реплика.
Янаки Стоилов:
Реплика не може, защото г-н Георгиев не е народен представител, за да има реплика и той да отговаря на нея. Ако имате в дискусията по същество нещо, ще ви дам думата. Но могат да се реплекират по между си народните представители. Така че преценете. В подходящ момент ще ви дам отново думата.
Аз също бих искал накратко да изразя становището си.
Ще подкрепя предлаганите промени в чл. 155. Заедно с това искам да отбележа, че е необходимо работата по тях да продължи между двете четения, ако те се приемат, като всяко едно от утежняващите обстоятелства да бъде самостоятелно основание за завишаване на санкцията. Имам предвид, когато сводничеството е по отношение на малолетни към две или повече лица или е предмет на системна дейност. Това са квалифициращите обстоятелства, които насочват именно към лицата, които често извличат изгоди от тази дейност. Мисля, че в общата конструкция на текста това трябва да бъде преценено. Разбира се, и като отделно квалифициращо обстоятелство, когато е от организирана група или пък когато се занимават с наркотици, но те трябва да могат да се прилагат поотделно, без да бъдат извеждани в някаква зависимост едно от друго.
В същото време аз продължавам да смятам, че простата политика по завишаване на санкциите, не може да бъде безкрайна и не може да има престъпление, каквото е от тази група, приравнено с наказанията с най-тежките умишлени престъпления, да речем с отнемане на човешки живот. Мисля, че с това ще се съгласят дори и тези вносители, които предлагат подобни разрешения в част от тези законопроекти.
Според мен, много по-важно е да има последователна наказателна политика и от органите на правоприлагане, отколкото ние заклинателно да увеличаваме санкциите, без това да се отразява на практиката.
Освен това мисля, че в работата по текста много внимателно трябва да преценим неговите отражения с оглед на особеностите на наказателното право за по-благоприятния режим и съответно обратното действие. Така че конструкцията на текста внимателно да бъде преценена. Ще разчитаме в това отношение и на съдействието на специализираните органи, за да се избегнат подобни рискове, за което вече имаме поучителен пример.
Мисля, че темата е още по-сложна и тя ще се появи предвид две теми, които сигурно ще бъдат обсъждани. Правителството подготвя законопроект за амнистия, което ще постави множество тежки проблеми от рода на този, с който се сблъскахме.
Да не говорим за другата тема, свързана с 155, по която вече се лансират предложения, макар и да няма решение – за проституцията и нейния правен режим. На мен ми е много любопитно тази дискусия да се пренесе не само в държавните институции, но и да бъде продължена от всички, които обсъждаха проблемите на 155. Ако се стигне до легализиране на тази дейност, тогава значи ли, че трябва да се декриминализира въобще сводничеството. Хубаво е тези, които дълго поддържаха в общественото внимание темата, да заемат ясни позиции - и политици, и общественици, и коментатори. Защото нещата имат своята логика и аз не знам някъде в света да се развива легална проституция без легално сводничество, колкото то да е ограничено и контролирано.
Поставям своевременно тези въпроси, за да бъдем в един по-сериозен контекст на дискусията, защото тя е подходяща за коментари от всякакви посоки, но мисля, че ние трябва да се опитаме да я направим достатъчно сериозна и последователна като позиция.
Това исках да споделя.
Ако няма други желаещи да се изкажат, предлагам да преминем към гласуване на законопроектите в тяхната последователност.
Които подкрепят законопроекта на Волен Сидеров и другите народни представители, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Приема се законопроектът.
Които подкрепят законопроекта на г-н Кузов, този който той поддържа за завишаване на санкциите при транспортните престъпления, моля да гласува. Седем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем гласа “въздържали се”. Не се приема.
Законопроекта на Светослав Спасов и Мария Ангелиева. Които са “за”, моля да гласуват. Дванадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се законопроектът.
Законопроекта на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон. Които са “за”, моля да гласуват. Тринадесет гласа “за”. Няма против и въздържали се.
Законопроекта на Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов. Които са “за”, моля да гласуват. Тринадесет гласа “за”. Приема се.
Законопроекта на Минчо Христов и Стела Банкова. Които са “за”, моля да гласуват. Тринадесет гласа “за”. Приема се.
Законопроекта на Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак. Които го подкрепят, моля да гласуват. Четиринадесет гласа “за”. Приема се.
Законопроектът на Йордан Цонев, който не беше представен, но е внесен и мотивиран. Които го подкрепят, моля да гласуват. Четиринадесет гласа “за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
С това завършваме за днес работата.
Утрешното заседание ще бъде за промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, специално в частта, която има отношение към европейската тематика.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: