---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 11

Днес, 07.03.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието с обявения дневен ред:
1. Обсъждане на общия проект по Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, № 654-02-14/02.02.2006 г., внесен от Петър Стоянов и група народни представители; № 654-02-50/07.04.2006 г., внесен от Христо Кирчев; № 654-02-85/06.07.2006 г., внесен от Мария Капон; № 654-02-109/02.11.2006 г., внесен от Георги Пирински и група народни представители и № 654-02-110/03.11.2006 г., внесен от Радослав Илиевски, изготвен от работната група - продължение.
2. Изготвяне на становище на Комисията по правни въпроси по Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с Решение на Министерския съвет № 90 от 14.02.2007 г., № 702-00-8/14.02.2007 г., внесена от Министерския съвет в частта за “Свобода, сигурност, правосъдие”.
По първа точка
Миналия път приехме текстовете, които се намират на с. 1 на раздадения ви доклад.
Преминаваме към предложенията на работната група по чл. 8 и следващите. По предложението по чл. 8 за още едно допълнение в правомощията на председателя на Народното събрание имате ли някакви бележки за това да може да изисква информация от секретарите. Секретарите са му подчинени. Аз не виждам проблем да се изисква от тях информация.
Който е съгласен с това допълнение, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Следващата промяна е в чл. 10 за създаване на нови точки 2 и 3 за задълженията на секретарите. Тук въвеждате нов институт “неприкосновеност на вещи”. Защото досега е имало неприкосновеност на личността, а сега вече има и “неприкосновеност на картите”.
Надя Антонова:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, работната група предоставя на вашето внимание втората част от промените в правилника. Както си спомняте, частта от правилника, свързана с европейското членство вече я приехме и в зала. Остава да се обсъдят финансовите правила. Това са Правилата за организацията и дейността на Народното събрание, които се налагат и във връзка с промените в Конституцията – третата и четвъртата поправка, и във връзка с изискването за нов стандарт на поведение – повишаване ефективността от работата на депутатите на Народното събрание, и разбира се, опит да се решат някои от болезнените проблеми на парламента, като допусканото понякога гласуване с чужди карти. Това е най-общо за проекта, който работната група ви предлага.
В чл. 8 гласувахме новото правомощие на председателя да може да изисква информация за гласували с чужди карти, което правомощие е свързано и със съществуващото до момента правомощие да налага санкция, като отстраняване от заседание заради гласуване с чужди карти и налагане на удръжки от трудовото възнаграждение.
Следващите параграфи, които предлагаме, се отнасят до промяна в чл. 10 и чл. 11 от правилника. Те са свързани също с правомощие на секретарите на Народното събрание, на които се възлага отговорността да се грижат за неприкосновеността на картите на депутатите, да ги предоставят в началото на заседанието, да ги прибират в края на пленарното заседание и други подробно разписани правомощия, чрез които се ограничава възможността депутатската карта да се ползва от другиго освен от нейния собственик по номинал.
В чл. 11 има задължение на квесторите на Народното събрание, които е свързано с новото правомощие на секретарите. Общо всичко това се отнася до режима на гласуване с депутатските карти и препятстване възможността някой друг депутат да упражнява вот.
Това е по тези три свързани текста и предлагам на комисията да ги приеме.
Янаки Стоилов:
Има ли изказвания по предложените текстове.
На секретарите се предоставя една твърде възлова и деликатна функция – да се разпореждат с картите на своите колеги. Смятате, че те могат да изпълнят възложеното им предназначение.
Надя Антонова:
Г-н Председател, секретарите на парламента са народни представители и няма основание да считаме, че колегите няма да си изпълняват съвестно задълженията. Алтернативата да не го правят секретарите на парламента, а да го направи някой друг, който се намира в залата и този някой друг, освен депутатите, са квесторите. Аз смятам, че администрацията на парламента при цялото ми уважение към тях, не би следвало да имат възможност да се разпореждат с картите на народните представители, имайки предвид какво може да се прави с тях.
Янаки Стоилов:
Те вероятно ще се налага да бъдат санкционирани от председателя в случаите на неизпълнение на тези свои задължения.
Надя Антонова:
При неизпълнение на своите задължения те могат да понесат санкции, включително и смяната от секретар.
Янаки Стоилов:
Да чуем вашето мнение по чл. 10 и чл. 11.
Пролет Михайлова експерт от дирекция “Законодателна дейност и парламентарен контрол”.
Искам да обърна внимание, че в т. 2 на чл. 10 има един двоен режим. Секретарите имат тези задължения, когато картите не се намират на съхранение в народните представители. По принцип се допуска, че те са в народните представители, но когато не са парламентарните секретари имат грижата да ги дават в началото и прибират в края и това е отразено по-нататък в новите текстове на чл. 53.
Янаки Стоилов:
Други становища? Няма. Да гласуваме. Тези, които подкрепят допълненията на чл. 20 и 11 моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
Преминаваме към предложението на работната група по чл. 15. Тази промяна е предизвикана от прекия избор. Трябва да влезе в сила след провеждане на изборите.
Пролет Михайлова:
Това е в т. 1, защото се предлагат нови алинеи в чл. 53. Ал. 3 ще бъде ал. 5. Това са чисто технически промени.
Янаки Стоилов:
Мисълта ми е, че ако я приемем преди изборите тази разпоредба или ще е много кратко времето, за да има проблем.
Добре, приемаме това предложение.
Преминаваме към чл. 22. Тук е по-съществено допълнението за създаване на постоянно действаща подкомисия по отчетност на публичния сектор.
Искате ли някакво предварително разяснение да направите? Заповядайте, г-жо Андонова.
Надя Андонова:
Колеги, аз се надявам, че няма да прекалявам с взимане на думата, но се налага пак да я поискам, за да внеса пояснение по чл. 22 така, както се предлага.
Както си спомняте, в Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. ние приехме § 52, в който е разписана нормата, че отчетите и реда за докладване на първостепенните разпоредители с бюджет трябва да се представят пред постоянната Комисия по бюджет и финанси в парламента. Това е законовото основание, за да се запише тази норма на чл. 22 в нашия правилник. Не че се налага такова законово изменение, но го казвам като синхрон между закона и нашия правилник, който предлагаме.
Текстът на чл. 22 е създаването на въпросната постоянна подкомисия към Комисията по бюджет и финанси, която ще следи за законосъобразното, целесъобразното изразходване на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз и степента на тяхното усвояемост, което е възможно и по отношение на всички постоянни комисии. Това е ново правомощие на постоянните комисии в чл. 23. Казвам го, за да отграничим правомощието на подкомисията по чл. 22.
Въпросната подкомисия към Комисията по бюджет и финанси ще бъде постоянно действаща подкомисия и тя ще се занимава с отчетите на публичния сектор. Това са всички първостепенни разпоредители с бюджет, начиная от министрите.
Ще ви помоля да обърнете в края на материала, където има подробна аргументация на чл. 32 така, както е номериран в материала. В тази регламентация е разписана процедурата, по която се приемат отчетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и каква е процедурата пред самата подкомисия по бюджет и финанси.
Аз смятам, че процедурата, която е разписана, е достатъчно добра и гарантира ефикасността на въпросната подкомисия към Комисията по бюджет и финанси. Затова молбата на работната група е тези текстове да бъдат включени в текста на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно към предлагания днес чл. 22. Признавам, че процедурата, която е разписана, е в 6 алинеи. Някой може да прецени е притяжена, да не кажа тромава, но с оглед на ефективността на работата н подкомисията, ние считаме, че тези правила, които засягат и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, е добре да бъдат разписани в правилника с оглед на по-високия ранг на акта и с оглед ефикасното осъществяване на работата на подкомисията. В края на краищата тя трябва да изпълнява функциите, целите за които е създадена и това е начин тя да бъде подпомогната.
Янаки Стоилов:
Предлагам отделно да видим съдържанието на предлагания чл. 32а. Мисля, че той подлежи на съкращаване дори и с оглед на това, което вече се предлага към чл. 22, ал. 3. Мисля, че част от текстовете могат да се съкратят.
По допълнението на чл. 22 – то е разбираемо. Ние го обсъждахме, когато говорихме използването на средствата по различните оперативни програми и възложихме на самите специализирани постоянни комисии да могат да осъществяват такъв контрол, включително за целесъобразното и законосъобразното изразходване на средствата – идеята, която тук се предлага за ал. 3 на чл. 22.
По тези въпроси има ли изказвания или възражения? Няма.
Тези, които подкрепят промените на чл. 22 и чл. 23 да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
Моля да отворите на предложението – допълнителното проекторешение за създаване на чл. 32а.
Ал. 1 трябва да отпадне. Ние вече сме я приели и оттук отпада текста.
Ал. 2 е ясно, тъй като урежда взаимоотношения с други институции, да бъде включена.
Ал. 3 до голяма степен е излишна, защото всички комисии провеждат открити заседания, ако не е казано друго.
Единственото допълнение – “По този ред могат да се обсъждат и отчети за изпълнението на извънбюджетни сметки и фондове.” Това да го включим, но къде. Тя след като осъществява отчет за публичния сектор, те нали се включват.
Г-н Бабамов, извънбюджетните сметки и фондове не са ли част от публичния сектор? (Част са.) Щом са част няма нужда и от тази алинея. Ние достатъчно общо сме описали. И ако няма дискусии, че те са част от публичните финанси, няма защо да ги раздробяваме и да ги описваме поотделно.
Надя Антонова:
В ал. 2, където сме разписали чии отчети подлежат на контрол, говорим за първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Г-н Бабамов да ни каже бюджетните кредити съвпадат ли с извънбюджетните сметки и фондове.
Янаки Стоилов:
Ако искате да има сигурност, добавете ги тогава в ал. 2. Направо да се допълни: разпоредители с бюджетни кредити и да се допълни извънбюджетни сметки и фондове, ако държите да ги има. Няма нужда от отделна алинея само за тях. Добре, това като редакция, ако се приеме алинеята. Мисля, че ал. 2 може още малко да се съкрати, но това ще го прецените след това.
Надявам се, че сега ще подкрепим тези текстове.
Това за Сметната палата не е ли в повече тук и за степени на рискове да уреждаме.
Надя Антонова:
Не смятам, че е в повече, тъй като тя е органът, който може да прецени това.
Янаки Стоилов:
В ал. 6 да не уреждаме отношенията между председателя на подкомисията и председателя. Някаква по-обобщена редакция да се приеме, че нейният доклад се предоставя. Защото този доклад сигурно може да бъде на разположение на всички народни представители. Защото този текст остава с впечатлението, че този доклад циркулира вътрешно в рамките на бюджетната комисия. Опростете го текста. Направете го малко по-широк, без да уреждаме вътрешните отношения между членове на комисията.
С тези бележки, ако няма други, текстът може да се опрости, да отпаднат посочените ал. 1 и ал. 3, като се използва тази част от текста, която може да премине към сегашната ал. 2. Да се направи по-обобщено съдържанието на ал. 6. В този вид да бъде новия параграф, който да въведе чл. 32а.
Имате ли други бележки по тези текстове. Ако няма, да го гласуваме с възлагане на работната група още веднъж да направят финалната редакция, без ние да се връщаме към нея, съгласно направените указания.
Преминаваме към чл. 24. Тук предлагате да се определи час, до който да започват заседанията на комисиите.
Надя Антонова:
Смисълът е, че предлагаме по-кратки пленарни заседания в сряда и в четвъртък, като заседанията на комисиите да започват един час след пленарното заседание.
В чл. 27 ще видите, че така наречения академичен кворум – 15 минути, които се изчакват на заседанията на комисиите, отпадат. Идеята тук е да се даде повече време за работа на постоянните комисии, изхождайки от разбирането, че именно в постоянните комисии се прави истинската професионална дискусия и това ще гарантира по-доброто качество на законопроектите. Това е идеята в този и следващите няколко текста – намаляване на пленарното заседание с един час. След един час да започнат работа постоянните комисии и те да имат повече време, за да обсъждат по-задълбочено и качествено законопроектите с оглед да подобрим качеството им.
Янаки Стоилов:
По този текст има ли становища?
Проф. Анелия Мингова:
На мен ми се вижда много рестриктивна тази мярка “не по-късно от един час”. Може в 1.15 часа да започнат, ако са в зала “Запад”, но ако започнат случайно поради други обстоятелства в 3.00 часа, това ще опорочи ли заседанието на комисията. Според мен, не е удачна тази разпоредба. Нищо не създаваме с нея.
Янаки Стоилов:
Това е като презастраховка за журналистите, за да не кажат намали се работното време на пленарните заседания. Те сега им отговарят: Не, не се е намалило, ние сега започваме в 2.00 часа. Т.е. времето си остава също толкова дълго.
Проф. Анелия Мингова:
Явно, че затова го правим. Но те ни чуха мотивите, виждат как работим. Колеги журналисти присъстват на всички заседания на комисиите. Слушат ни дискусиите. Аз мисля, че към работата на комисиите никой досега не е отправял някакви упреци. Упреците са към залата.
Янаки Стоилов:
Защото заседаваме много повече от необходимото. Ако някои трябва да имат алиби за своята работа, е друг въпрос.
Надя Антонова:
Работната група не се е съобразявала с имиджа на парламента по простата причина, че Правната комисия не й е възложила такава задача.
Идеята е да се предостави повече време за работа на постоянните комисии. При отворен режим, ако постоянните комисии преценят, че това време, което им се предоставя е много, да работят по-кратко. В този смисъл са въпросните промени. Нямат никаква връзка с имиджа на парламента. Защото аз мисля, че имиджът на парламента трябва да се оправя по друг начин, а не с разписание на дневния ред.
Янаки Стоилов:
Някъде по-нататък в текстовете има общо уреждане на разпределението на времето. Не си спомням къде точно беше, което дава цялостна холограма на деня за работа.
Надя Антонова:
В първите предложения на част от народните представители, действително работната седмица на народния представител се регламентираше по дни и по часове. Този регламент, който подробно беше направен, не се отклоняваше по никакъв начин от това, което всъщност става. В хода на дискусиите, мисля, че и в Правната комисия, не се възприе такъв дневен режим, подробно разписан, на народните представители. Затова работната група направи друг текст, заместващ текст, в който няма часове, но в който също подробно и изчерпателно се разписва какви са заниманията на народните представители в тяхната работна седмица.
Проф. Анелия Мингова:
В подкрепа на първоначалното ми становище по това предложение, още едно изречение. Като сравним с сегашната ал. 2, която гласи, че дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях самите. Личи идеята за свобода, в добрия смисъл на думата, на ръководството на всяка комисия и на членовете й в зависимост от натовареността и проблемите, които стоят за обсъждане, да си урежда работното време и заседанията. И още нещо, това на мен не ми се връзва с другото, че непременно фиксираме началния час, след като сме гъвкави да кажем, че тази седмица въобще няма да имаме заседание, защо тогава, когато решим да имаме заседание, трябва непременно да бъде от 2.00 часа. Някак си едното като чели влиза в противоречие с другото. Разбирам идеята, но някак си не я възприемам аз лично. Това е моето мнение.
Христо Бисеров:
Колеги, нали можем да предположим, че би могло да има и такова тълкуване, че задължително след завършването на пленарното заседание, трябва да има заседание на постоянна комисия. Т.е. нашата Правна комисия трябва да заседава всяка сряда и четвъртък.
Янаки Стоилов:
Казано е за “редовните заседания”, а редовните заседания са един път седмично на комисията. Такава е идеята. Въпреки че няма такова понятие “редовни заседания”.
Христо Бисеров:
Примерно, аз съм член на една комисия, която заседава един път месечно. Защо да я караме насила тя да заседава всеки пленарен ден.
Янаки Стоилов:
В момента ние започваме да обсъждаме неща, които досега не са били проблем. И нещо, което не е било проблем, го преуреждаме, за да видим дали ще създаде проблем като го напишем по нов начин. Сега се появява една нова категория, която не е съществувала – “редовно заседание на комисия”. Ние сме правили по едно, по две,и по изключение по три заседания на седмица, които аз не съм ги обявявал като редовни или извънредни. Защото не виждам някакво практическо значение как ще наречем заседанията. Може би единственото практическо значение е комисиите да имат редовни заседания, ако те се придържат преимуществено към един ден, за да могат народните представители да си направят програмата и да знаят часа и деня в който се провеждат тези заседания. “Редовни заседания” е била категория, която се отнася за пленарните заседания, а не към заседанията на комисиите. Ако въведем това нещо, ще трябва да кажем, че по принцип постоянните комисии имат по едно редовно заседание в седмицата, а могат да правят и други заседания. Но не знам дали такава е била идеята. Защото виждам, че това ограничение за часа не се отнася за другите заседания, които са извън редовните.
Христо Бисеров:
Истинското обяснение е едно единствено. Вносителите имаха един много подробен текст и сега вместо да кажат, че се отказват изцяло от него, се чудят как да го заместят с нещо друго. Това нещо друго се оказва пак не толкова неудачно, но пак неудачно. Дайте въобще да няма такъв текст, защото наистина си отваряме само казуси, които ще ни затрудняват. Защото нашата комисия ще започва работа в 2.00 часа? Кому е нужно това? Ние няма да работим по-малко. Няма такава опасност.
Плюс това, аз си задавам въпроса защо да намаляваме работата в пленарна зала. Защо намаляваме работата в пленарна зала с един час. За да можем да увеличаваме работното време с два часа до приключване на точката и т.н. Ще изпаднем в тази ситуация при това предложение. Парламентът има достатъчно много работа. Имам предвид текстове за гласуване.
Янаки Стоилов:
Даже последната седмица сме изправени пред друг проблем. Има законопроекти, които ние сме приели в комисия и не можем да им дойде реда, за да ги приемем в пленарна зала, а някои от тях са спешни по една или друга причина. Оказва се, че има повече законопроекти понякога от комисиите, които няма време, особено при някои конфликтни и обстойни дискусии в парламента, да минат в подходящия срок.
Ако искате да видим и двата въпроса – и за режима на работа в пленарните заседания и тогава да гласуваме този текст. Сега той е твърде многозначителен сам по себе си. Трябва да видим цялостно ритъма на работата на парламента.
Заповядайте, г-жо Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Аз имам един въпрос, ако някой все пак на този етап може да отговори и то е свързано с регламента на времето за пленарни заседания. Не че принципно възразявам да са до 1.00 часа, ако няма достатъчно работа за пленарни заседания. Сега във връзка с актовете, които ще идват по линия на европейските институции, някой може ли да каже това повече ангажименти на комисиите ли ще създава или на пленарна зала. Ако е на комисии, тогава бих подкрепила съкращаване на времето в пленарна зала. Разбира се, времето в пленарна зала може да бъде удължавано, ако се налага. Иначе не бих могла да си променя становището по фиксиране на часа “най-късно от който да започват”. Според мен, трябва да бъдат по-мобилни правилата, в смисъл да дават повече възможности. Ние сме достатъчно добросъвестни. Поне така се предполага.
Янаки Стоилов:
Ако искате да продължим с текстовете, като този текст не го подлагаме на гласуване сега и да видим цялостно как изглежда работата на парламента и тогава можем да гласуваме и общо някои от текстовете.
Заповядайте, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Проф. Мингова основателно постави въпроса за увеличаване на работата в постоянните комисии.
Колеги, сигурно си спомняте, че с този правилник, това което приехме и в пленарна зала, въведохме едно ново правомощие на всяка постоянна комисия, което е в сила вече, а именно синхронизацията н българското с европейското законодателство. Досега този отговорен въпрос се вършеше от комисията по европейска интеграция. Но скоро това правомощие се пада на всяка постоянна комисия. Колегите имат предвид колко тежка и колко отговорна задача е всяка постоянна комисия да се грижи за законопроектите и тяхната синхронизация с европейското законодателство като първо правомощие, което вече сме приели в зала.
Току-що приехме и друго правомощие на постоянните комисии, свързано с периодичния контрол върху еврофондовете, казано най-общо. Аз лично не мога да си представя точно колко време ще отнеме това, но във всички случаи става въпрос за ново правомощие и за един значителен обем от работа. И двете нови правомощия ще отнемат доста време на постоянните комисии и в този смисъл работата и времето за работа в постоянните комисии вероятно ще бъде увеличено. Друг е въпросът дали ще го разпишем като дневен режим в правилника или ще остане на свободен режим. Но нашата идея като вносители е, да се подчертаят новите правомощия на съответните постоянни комисии, свързани с еврочленството и необходимостта от повече време за по-обективна работа и по-добър краен продукт.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Антонова. Изчерпахме дискусията по този въпрос. Предлагам да го гласуваме заедно с гласуването на текста, който определя и режима на работа на пленарните заседания.
Преминаваме към § 6. Предложението по чл. 25, ал. 8. “Когато вносителят е народен представител, той участва в обсъжданията лично.”
Какво означава това.
Надя Антонова:
Това е изменение на ал. 8. Съгласно ал. 8 “вносителят на законопроекта може да се явява лично в постоянните комисии или чрез негов представител.” Текстът очевидно е направен заради колективните вносители на законопроекти от Министерския съвет. Но това се употребява и от някои народни представители, които внасят законопроекти.
Янаки Стоилов:
Имало ли е такива случаи народен представител да упълномощава някое лице, което не е народен представител.
Надя Антонова:
Не става въпрос за това. Става въпрос, че ако вносителят на законопроекта упълномощава или възлага, както и да го наречем, друг народен представител в съответната постоянна комисия да му представи законопроекта, а самият вносител да отсъства. Ние изхождаме от разбирането, че тази норма ще дисциплина народните представители и вносителите на законопроекти ще бъдат любезни да се явяват лично и да защитават своите законопроекти. Това е смисълът.
Янаки Стоилов:
Знаете ли какво ще стане и което се е случвало, че просто народният представител, който е ангажиран, но смята, че неговият законопроект се споделя и от други народни представители и не е толкова наложително да ги убеждава в неговата целесъобразност, а просто ще отсъства и няма да има представяне на законопроекта. Защото не е основание неговото отсъствие да не се приеме законопроекта.
Надя Антонова:
Разбира се, че има такава възможност. Но такава възможност много лесно може да бъде отстранена, когато вносителите на законопроекта са повече от един.
Янаки Стоилов:
Той тогава си е вносител и ние не следва да уреждаме нещо.
Надя Антонова:
Да. Тук не става въпрос да се яви цялата плеяда народни представители, вносители на законопроекта, а поне един от тях, защото в края на краищата това е насочено към личната отговорност на народния представител. Това са нашите мотиви, за да го внесем. Разбира се, дискусията продължава.
Янаки Стоилов:
Навлизаме в едни подробности, които досега правилниците никога не са уреждали и не знам дали не отиваме на някакво ниво, което превръща правилника в някакъв устав, в смисъла на такава дисциплина и такива детайли, които едва ли могат да покрият всички ситуации. А могат да възникнат и други ситуации, които сигурно не сме записали.
Да го гласуваме. Който го подкрепя, моля да гласува. Един “за”.
Не се приема.
Следващото предложение е на Минчо Христо и Стела Банкова. Не е подкрепено от работната група. Това е за посланиците. Сигурно сте имали предвид, че този въпрос ще се уреди в Закона за дипломатическата служба? (Да.) Защото ние вече въведохме такъв принцип по отношение на представителите на България в европейските органи, които се излъчват на ниво правителство и това ви е мотивът да не се включва тук това предложение. (Да.)
Който подкрепя предложението на Минчо Христов Стела Банкова, да гласува. Не се подкрепя.
Преминаваме към следващото предложение за отпадане на 15-те минути. Вие мотивите ги казахте. За отпадане на изискуемите 15 минути, за да има спадащ кворум от половината на 1/3 за комисиите.
Проф. Анелия Мингова:
Това означава, че няма да чакаме 15 минути.
Янаки Стоилов:
Да отпадне това за 15 минути. Който го подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към чл. 30.
Г-жо Костова, сега в какъв срок се публикуват протоколите от заседанията на комисиите. (До седмицата.) Защото мисля, че даже в по-кратки срокове, но нека да има един максимален 10-дневен срок. Т.е. в никакъв случай не е проблем 10-дневният срок. Протоколите се изготвят обикновено до 3-4 дни след заседанието.
Пролет Михайлова:
Първо искам да обърна внимание, че сега се публикуват докладите. А идеята е да се качва на интернет страницата и целия протокол.
Янаки Стоилов:
Ние заседанията на комисиите ги правим открити за тези, които се интересуват. Има множество изказвания, включително и по второ четене. Преценете. Аз самият се колебая. Може би има аргументи за това и би улеснило много хора, които се интересуват от дейността. Но целият протокол на водещата комисия по една тема да се публикува? Ние и сега ги качваме нашите? Така ли е?


Проф. Анелия Мингова:
Каква е пречката да се публикуват. Ние водим една много по-разширена дискусия от тази, която става в пленарна зала. Това би облекчило доста анализа на това, което се приема и да се ползва евентуално при бъдещи изменения.
Камелия Касабова:
Но има и един друг момент, който аз си спомням от Конституционната комисия, че се налага някаква редакционна работа върху тези протоколи, защото те не могат в буквалния вид - насечени реплики да стават публично достояние. Кой ще върши и по какъв начин тази редакционна работа по протокола, е също нещо, което е сложно. Председателят на комисията трябва да ги чете и да изчиства.
Янаки Стоилов:
При нас протоколите се публикуват нередактирани, защото ние имаме да редактираме толкова законопроекти, че ако вземем да редактираме и протоколите за по-добра стилистика, ще трябва да си оставим работата. Така че ние нямаме такъв обслужващ капацитет, за да го правим това нещо. Аз единствено съм гледал протоколите, за да сверя по някои спорни или възлови моменти, дали те отговарят на приетите решения, а не и за тяхната редакция.
Камелия Касабова:
Целите, по-добре вероятно е.
Янаки Стоилов:
Те и сега така се публикуват. Нали няма технически проблем в това досега?
Проф. Анелия Мингова:
Има и нещо друго. Това действа и дисциплиниращо, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Ако заседанието на водещата комисия не е по законопроект, това не изисква ли публикуване на протокола. Примерно, ние сме правили дискусия, както беше по прилагането на НПК. Може би тези протоколи също трябва да се публикуват. Защо ги свеждаме само до законопроекти.
Надя Антонова:
Защото засягат най-голяма категория хора и тази публичност на протоколите да осигури достъп до тях. Сега дискусията е конкретна, но няма пречка.


Янаки Стоилов:
Значи дискусията по правилника няма да стане достояние, защото той не е законопроект. Аз бих предложил следното.
“За заседанията на водещата комисия по законопроектите и за обсъждането на другите техни актове се води този протокол.”
Ние бихме променили сегашния текст.
Пролет Михайлова: експерт
Искам само да обърна внимание на това, че чл. 30 е конструиран по следния начин. За всички заседания, за които комисията не е водеща, се води съкратен протокол, в който се отразяват само решенията на комисията. Когато е водеща, се води пълен стенографски протокол, за който предложението на Петър Стоянов и група народни представители е да се качва на сайта на събранието.
Янаки Стоилов:
Аз го разширих – дали не трябва по всички актове, по които комисията е водеща, да се води протокол. Когато е водеща се използва само разпределението по законопроекти. Но актове, по които комисията е компетентна, провежда дискусии и за тях също може да се води протокол, защото просто няма друга комисия, която е по-компетентна от нея.
Надя Антонова:
Няма пречка другите дискусии, които са от особена важност, да се публикуват.
Янаки Стоилов:
Добре. Ние ще публикуваме повече от това, което изисква правилникът.
Редакционно: За заседанията на водещата комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи.
С тази редакция да го гласуваме. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Приехме и 10-дневния срок.
Чл. 34а – разпределение на времето. Преминаваме към редакцията на работната група по чл. 34а.
Този текст какво регулативно значение има? Освен ако не ни се начисляват някакви заплащания за всеки вид дейност!
Надя Антонова:
Текстът освен разписание на седмичната работна програма, който на пръв поглед може да звучи веселяшки, има и важни финансови последици, защото до момента в правилника няма разписана работната програма. И тук от счетоводството с основание поставят въпроса за ползването на командировки и пр. Поставят въпрос за това, че когато в понеделник е работа в избирателния район, след като няма законово основание, че ти се командироваш в избирателния район, защото мястото на работа е София, след като няма заповед за командировка на председателя, примерно, че Надя Антонова е във Видин, а Янаки Стоилов е в Ловеч, на какво основание могат да се ползват командировки. Досега не е имало проблеми. Но утре ще дойде Сметната палата, както идва преди време, ще видите как някои проблеми наистина възникват и хората от Сметната палата ги поставят. Тук е въпрос на счетоводство. Ако въобще можем да преведем на езика на Кодекса на труда това, което правим, нашата работа е в София. В понеделник си командирован в избирателния си район, а можеш да бъдеш и във вторник. Но след като няма заповед за командировка, как се плащат нощувки, как се ползват пътни и пр. Това е смисълът.
Янаки Стоилов:
Този текст идва от счетоводството, така ли?
Надя Антонова:
Авторът на този текст е работната група. Но счетоводството на парламента казано най-общо, мисля, че добре постъпват, като ни обръщат внимание върху финансовата дисциплина.
Камелия Касабова:
Това е работа на главния секретар и на председателя да преценяват кой, къде и как ще бъде командирован. Според мен, този текст няма място в правилника.
Янаки Стоилов:
Той казва, че в седмичната работна програма на народните представители се включва всичко, което те правят. Този текст има някакво просветителско значение, за да обясни на недепутатите с какво се занимават народните представители. В това отношение той изпълнява някаква информационна функция.
Христо Бисеров:
Тази тематика се обсъжда в най-новата ни история от Великото Народно събрание. Защо искате да го решим в 40-то Народно събрание при положение, че е невъзможно. От първото учредително Народно събрание тази тема съществува като неприключена. Този текст не е за народните представители. Той е за хората, които искат да знаят повече за това какво са народните представители. Ако трябва да го подкрепя, ще го подкрепя. Но да сме наясно, че не го правим затова ние да работим по-добре и нашият орган – Народното събрание да работи по-добре, а за да обясним на тези, които се интересуват, какво правим.
Надя Антонова:
Аз не възразявам срещу такова тълкуване на текста, но ви уверявам, че това е частичната роля на текста. Тя има и друго значение.
Янаки Стоилов:
Ако го приемем, трябва да прередактираме финала, защото ще породи дискусии в теориите и могат да се напишат статии дали чрез този текст не се ревизира свободният мандат по Конституцията и се въвежда императивния мандат, защото тук е казано: “изпълнение на други ангажименти, възложени им от избирателите”. Народният представител има право да преценява кои от поръченията или от исканията на избирателите да приеме и кои не. Тук влизаме в една друга дискусия с по-дълбоки основания.
Можем да пристъпим към гласуване на текста. Които го подкрепям, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима “въздържали се”. Не се приема.
Следващото предложение е на Христо Кирчев.
Тук влизаме в една група предложения за часовете на работа. Предложението на работната група е “от 9,00 до 14,00 се заменят “в сряда и четвъртък от 9,00 до 13,00 часа и в петък от 9,00 до 14,00 часа.”
Пак стигаме до въпроса за продължителността на пленарните заседания? Имате ли становища по него. Ясно е предложението на работната група. Бяха казани и мотивите. Има ли други становища? Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Да. Аз смятам, че още е рано да намаляване работното време в зала. Работата в парламента е твърде много, за да правим този ход. Нека да увеличим работата в комисиите. Нямам нищо против. Но работата в зала все още има нужда от това пълно работно време.
Янаки Стоилов:
Ние този призив в комисията трудно можем да го приемем, защото нямаме много диапазон да увеличаваме работата. Но по принцип все пак гледаме правилото, а не отделните случаи. Така че произнесете се по въпроса за продължителността – дали 13,00 или 14,00 часа за пленарните заседания.
Камелия Касабова:
Само за един час да променяме цяла норма е почти безсмислено.
Янаки Стоилов:
Моето становище не е за единия или за другия час, а смятам, че ние сме възприели един доста скован модел на работа, като сме казали, че заседанията са от 9,00 до 14,00 часа. Те са от 9,00 до 14,00 часа по правило, но какво пречи примерно да решим, че за дадена седмица заседанията ще бъдат от 9,00 до 13,00 часа. А ние правим обратното. Почти винаги обсъждаме да удължаваме заседанията и никога не сме обсъждали да ги съкращаваме и ако те се съкратят, това се обявява за някакъв инцидент в работата на Народното събрание. Според мен, ние самите сме се вторачили в тия часове. Ако с някоя минута се просрочи пленарното време като чели ще възникне спор за действителността на акта, а още по-малко да го съкратим с половин или един час. За това не знам дали да не възприемем компромисното решение и да кажем, че тия заседания по принцип или по правило са в тези часове, което винаги може да означава, че крайният час варира според обстоятелствата и примерно в течение на няколко седмици да решим да заседаваме от 9,00 до 15,00 или до 13,00 часа в зависимост от това какво има да вършим. По този начин ще излезем от дискусията за 1,00 часа или за 2,00 часа или за 2,30 часа. Дали така да не формулираме текста, което ще ни даде малко повече свобода. Да каже и г-жа Касабова, защото все пак те имат пряко отношение към воденето на заседанието.
Камелия Касабова:
Да се формулира по-еластично текста.
Пролет Михайлова: експерт.
Искам да ви кажа, че и сега в чл. 31, ал. 2 и сега съществува възможност събранието, ако прецени, да променя времето за редовните си заседания. Така че като възможност съществува и сега.
Янаки Стоилов:
Много добре. Ние можем за определени седмици да решаваме времетраенето на тези заседания. Тогава отговаряме и на потребността, ако тя възниква, и за удължаване на комисиите. Така можем да го формулираме.
Да гласуваме ли това за часовете.
Надя Антонова:
Да отпадне това за заседанията на комисиите, след като възникна дискусия.
Янаки Стоилов:
Това значи ли, че могат да се оттеглят тези предложения? (Разбира се.) Да консултираме с вносителите с оглед на становището, което формира комисията.
Продължаваме със следващите предложения. Вече има нещо и за журналистите. Кажете какви са мотивите.

Надя Антонова:
Обезпечителен режим за журналистите. На с. 7 горе става дума само за акредитирани журналисти. Тази дискусия мисля, че е водена вече. Не е насочена в никакъв случай към конкретни журналисти и издания. Идеята е в парламента да може да се коментира, обсъжда и наблюдава работата от акредитирани журналисти, което мисля, че е полезно и за двете страни.
Преди малко се позовах на счетоводството на парламента. Сега ме карате да се позовавам на охраната на парламента, но няма да го направя.
Янаки Стоилов:
Тук има от пресцентъра. Нали по принцип се акредитират журналистите в Народното събрание, независимо дали ще отразяват пленарните заседания или заседанията на комисиите. Тогава може би трябва да се каже, че тези, които са акредитирани, че могат да отразяват това, което става. Но понеже текстът е за комисиите, изглежда че правим някаква специална уредба за тях. Това всъщност нищо не променя в уредбата. Г-н Бисеров иска думата.
Христо Бисеров:
Колеги, нека да прочетем сега действащия текст. Той звучи така:
“Всички медии могат да отразяват откритите заседания на постоянните комисии.”
Предлага се да стане: “Акредитираните медии могат да отразяват...”. Едно е “акредитиран журналист”. Термин “акредитирана медия” има ли изобщо. (Не!) Няма.
Второ, защо едно заседание на комисията да не може да бъде отразено от журналист, който да не е присъствал. Той си набира информация както намери за добре и може да го отрази. Т.е. ние не може с правилника да забраним на един журналист, който не присъства, да отрази заседанието. Това е абсурдно.
Янаки Стоилов:
Идеята е била всъщност кой може да присъства на заседанието, а не кой може да ги отразява.
Христо Бисеров:
В ал. 3 в сегашния вид той не обяснява кои присъстват. Той казва, че всички медии могат да отразяват откритите заседания, което е много естествено.
Янаки Стоилов:
Тук идеята е била кой може да присъства.

Христо Бисеров:
Не е трябвало просто да заменим едната дума с другата, а ако искаме тази идея да бъде разписана, може би трябва да има ново изречение към тази алинея или нова алинея, която да казва, че на заседанията могат присъстват всички акредитирани журналисти, а те дали ще отразяват или няма да отразяват е друг въпрос. Ако е скучно заседанието естествено че няма да го отразят. Всички медии имат право да отразяват работата на Народното събрание. Друг е въпросът кои присъстват и кои не. Ал. 3 говори за отразяване. А ние говорим за присъствие. Затова може би алинеята трябва да е нова.
Янаки Стоилов:
Ако въпросът е да се регулира достъпът до Народното събрание, ние не го постигаме с този текст. Тук спорните, конфликтните въпроси са били кой къде да присъства. Ако имате идея в това отношение, кажете. Защото присъстващите се делят на две категории: акредитирани, които могат по всяко време да присъстват и да отразяват и други, които по конкретен повод имат осигурен достъп, за да отразят някаква тема. Така че ако ние казваме нещо, трябва да кажем двете неща. Защото ние не ограничаваме този режим, а само споменаваме какъв е той. Имате ли текст?
Надя Антонова:
Сега нямаме готовност за текст, защото не допусках да възникне проблем и не бих искала да предлагам нещо, което не е обмислено.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да предложите нов текст, тъй като сегашната ал. 3 е неуместна. Като гледаме промените, се натъкваме на някои неща, които са текстове, които не предизвикват дискусия, защото нищо не казват.
Надя Антонова:
Г-н Председател, нашият правилник е като ГПК, колкото повече го четеш, толкова повече виждаш текстове, които никога не си забелязвал, че съществуват.
Янаки Стоилов:
Предлагам на работната група на сегашната ал. 3 да запишете един текст, който да включва акредитираните журналисти и други, на които е осигурен достъп. Защото ние уреждаме достъпа за заседанията на комисиите, а не това, което те ще отразяват.
По принцип приемаме идеята, но тя се оказва по-различна като редакция от това, което се предлага.
Преминаваме нататък. Предложение на Петър Стоянов и група народни представители по чл. 39, ал. 2.
Надя Антонова:
Идеята за кворума е развита в следващите текстове във връзка с измененията в Конституцията.
Янаки Стоилов:
Добре, гледаме изцяло темата за кворума. Чл. 39.
Преди началото на гласуванията трябва ли да се провежда проверка на кворума, защото като се гласува, ще се разбере дали има кворум. Каква е стойността на проверката на кворума преди гласуването.
Камелия Касабова:
Така е в конституционния текст.
Янаки Стоилов:
Излиза, че преди всяко предложение в залата първо трябва да се натиснат копчетата. Предложението на групата е, че кворумът се проверява преди започване на всяко заседание. Това е разбираемо. Това е регистрацията. И преди всяко гласуване. Излиза, че не гласуването ще ни покаже дали има кворум, а че винаги преди гласуване ще броим колко души има.
Надя Антонова:
Това “винаги” не е толкова често. Защото при първото гласуване се проверява кворума и след това се пристъпва към гласуване. Това е при първо четене. Когато се гласуват законите на второ четене, тва е един цялостен процес по гласуване и мисля, че никой не трябва да остава с впечатлението, че преди всеки текст на второто му гласуване ще се проверява кворумът. Още повече, ние тук предлагаме да се въведат часове за гласуване, така че нещата съвсем се опростяват. Проверката на кворума ще се върши в началото на всеки час за гласуване, след което се пристъпва към гласуване.
Камелия Касабова:
Това е, г-н Председател, ако позволите, темата, която и днес я обсъждахме с Вас. Една практика, която много порочно се наложи от председателството на Народното събрание, което след конституционната промяна си позволи да тълкува конституционния текст по един странен начин, а именно, че всеки текст и всяко процедурно предложение трябва да бъде прието с 121 гласа. Не такава беше логиката на промяната в Конституцията. Ако прочетете хубаво текста в Конституцията и ако имаме възможност сега да го прочетем, за да видим какво сме променили. Начинът, по който сега се въвежда на практика гласуването излиза едва ли не, че ние въвеждаме квалифицирано мнозинство за всеки един акт, който ние приемаме. Трябва да се направи проверка на кворума преди гласуване, преди това се правеше сутрин, когато се открива заседанието и в началото на гласовете за гласуване, когато се приемат текст по текст текстовете от един законопроект на второ четене. И това е логиката на конституционната промяна. Иначе създаваме една изключително, как да я нарека, освен порочна практика, която променя на практика Конституцията и мнозинството, с което се приемат съответните актове. Безумно е днес да чакам процедурно предложение да се съберат 121 гласа, за да го обявя. Това е безумно.
Пролет Михайлова: експерт
Текстът е: “(1) Народното събрание открива заседанието си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията...”.
Янаки Стоилов:
Прочетете текста от допълнителните разпоредби какво се разбира под присъстващи.
Пролет Михайлова: експерт
То е в правилника. (Да.)
“Под присъстващи при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които се намират в пленарната зала в момента на гласуване.”
Камелия Касабова:
А не гласувалите. Защото те фактически могат да присъстват там и да не гласуват. Много пъти самата аз, когато не мога да формирам позиция, не гласувам, но съм в залата, присъствам и формирам кворума. Много е важно това да се разпише тук, добре да се осмисли, защото това ще бъде основа, ако щете и за конституционни решения.
Янаки Стоилов:
Да помислим дали се налага някаква редакция, защото сега буквално текстът казва, че присъстващи са тези, които присъстват в залата.
Камелия Касабова:
А не гласувалите.
Янаки Стоилов:
Иска думата г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Мисля, че в ал. 2 и ал. 3 на чл. 39 има някакво противоречие.
В ал. 2 – проверка на кворум се извършва преди началото на гласуванията.
В ал. 3 се казва, че преди гласуване председателят може по своя инициатива да извърши.
Едно от двете. Ако в началото на гласуванията се извършва проверка, къде е мястото за инициативата за това може на председателя
Камелия Касабова:
Тук идеята е евентуално, когато от залата има оспорване на кворума, който се отразява от компютърната система – това е хипотеза често срещана и простият поглед вижда, че няма кворум в залата, колкото системата отразява. При спорни гласувания възможността да се прави поименна проверка непосредствено преди гласуването би могло да остане по наша преценка, но можем и изцяло да го елиминираме този текст и проверката на кворума да бъде единствена и само чрез компютърната система. За това са втора и трета.
Янаки Стоилов:
В чл. 53 се урежда промяната в начина на гласуване. Там се предвижда гласуването да се извършва не само по законопроектите, но включително и по текстовете за второ четене да има обособено време за гласуване, като се запазва възможността по някои законопроекти гласуванията за второ четене да бъде текст по текст. Защото има някои законопроекти, по които е много по-трудно да се изнесе гласуването, отколкото те да се гласуват в момента на тяхното обсъждане.
Надя Антонова:
Единствената проверка на кворума е самото гласуване. След като няма 121 гласа на светлинното табло гласували, се опасяват да не би да се направи извода, че няма кворум и затова настояват да има 121 гласа. Но ако ние възприемем тезата преди гласуване се проверява кворума, както е по Конституция, оттук нататък значение ще има цифрата 61 гласували “за”, а не изискване 121 гласували за.
Камелия Касабова:
Това е логиката на конституционната промяна.
Янаки Стоилов:
Този въпрос предлагам да го решим по следния начин. Не окончателна редакция, разбира се. Сега § 4 от Допълнителните разпоредби казва: “Под присъстващи при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители.” Това не подлежи на съмнение. Второто изречение: “Под присъстващи при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които се намират в пленарната зала в момента на гласуване.”
Аз смятам, че ние този текст трябва още по-добре да го направим или да кажем нещо в смисъл, че под присъстващи при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започване на гласуването. Защото ние не броим хора, а ако правим регистрация, както се предвижда във връзка с чл. 53, ал. 3, тази регистрация ще ни покаже какъв е бил кворумът преди започване на гласуването и този кворум ще е валиден докато завърши съответната процедура по тези няколко гласувания.
Проф. Анелия Мингова:
И всяко гласуване досега е протичало точно по този начин.
Янаки Стоилов:
Ама и да го кажем така, защото тук е казано, че са присъстващи тези, които присъстват. Ние приравняваме присъствието на регистрираните за съответната процедура на гласуване.
Проф. Анелия Мингова:
Проблемът е, че ние бъркаме двете неща – кворум и мнозинство за приемане на текст. И не мога да разбера защо народни представители бъркат това нещо.
Янаки Стоилов:
Може би ако направим този запис. Този запис ще ни избави от двусмислието в практиката. Идеята, г-жо Антонова, е, че под присъстващи при явното гласуване се разбира броят на народните представители, които са регистрирани преди започване на съответната процедура по гласуване.
А сега да видим в този дух конкретно алинеите на чл. 39. Вече уточнихме ал. 2.
Проф. Анелия Мингова:
Вместо “началото на гласуванията” да бъде в единствено число – “преди началото на гласуването по чл. 53, ал. 3”, за да стане ясно, че става дума за процеса на гласуване. А дали това гласуване е за първо четене или по един законопроект по конкретни текстове за второ, но гласуването е процес и преди началото на този процес се прави проверка.
Янаки Стоилов:
Добре. Да видим и ал. 3. Г-жа Иванова постави въпроса.
Иглика Иванова:
Според мен, при положение, че задължително при началото на гласуването се прави проверка, да падне този текст.


Камелия Касабова:
Единственият проблем е когато има оспорване на регистрирания компютърен кворум.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да кажем метода, по който се прави проверката. Защото ако регистрирането е електронно и се оспорва и се проверява електронно, то няма смисъл.
Камелия Касабова:
За това говорим. За тази хипотеза – ще я изключим ли въобще, или ще остане възможността за корекция на регистрирания кворум.
Янаки Стоилов:
Този текст го има в смисъл, ако кажем, че преди гласуване председателят може да извърши проверка на кворум по своя инициатива и по други начини. Т.е. той може да поиска поименно да се провери. Защото иначе дублираме. Казваме: Преди всяко гласуване се прави регистрация. Той както ще проверява, ако направи същото повторно. Идеята е, че той може да приложи и други методи за проверка на кворум.
Камелия Касабова:
По два пъти не ви ли се струва малко множко. По веднъж на ден.
Христо Бисеров:
Общо две.
Янаки Стоилов:
Или трябва да кажем до два пъти общо, т.е. нещо да поясним, че не всяка група може да ... Този текст дайте да го направим когато става дума само за поименна проверка. Защото това е казусът, когато искат парламентарни групи проверка на кворума, те иска поименна проверка. Да стане ясно, че ние това уреждаме.
Реплика: Поименната проверка къде е сега? В предишния правилник имаше възможност за поименна проверка от парламентарните секретари като възможност при оспорването. В този правилник няма текст за това.
Янаки Стоилов:
Дайте да възпроизведем този текст, може би не на това място и да кажем, че председателят на Народното събрание и парламентарни групи общо до два пъти на ден, могат да искат поименна проверка н кворума в рамките на едно заседание. Нали това искаме да уредим. Поименна проверка или проверка от парламентарните секретари.
Реплика: По време на гласуването.

Янаки Стоилов:
Да по време на гласуването. Винаги има кворум по време на дебат. Нали разбрахте идеята: председателят, когато прецени и по искане на парламентарни групи общо не повече два пъти на едно пленарно заседание могат да искат поименна проверка или проверка от парламентарните секретари във връзка с провежданото гласуване. Това е смисълът на текста. По друго време няма нужда от кворум ,за да го искат.
Освен редакцията, да прецените и систематичното място.
По принцип приемаме предложението на работната група с тази идея. Който е “за”, моля да гласува.
След като се направи доклада и прегледаме редакциите, които възлагаме на работната група, за сведение ще ви раздадем този вариант. Ако те не предизвикват някаква дискусия, т.е. че текстовете се отклоняват от идеята, която сме уточнили, по тях може да се поставят въпроси от народните представители, които смятат, че това се налага. Преди да ги дадем за обсъждане в пленарна зала докладът ще ви бъде на разположение. Ако сметнете, че някъде сме се отклонили от редакцията на това, което е решено, да се постави въпроса.
Павел Шопов:
Може ли да поставя един въпрос.
Янаки Стоилов:
По този въпрос ли?
Павел Шопов:
Не по моя въпрос и моята тема.
Янаки Стоилов:
Ние нея я изчерпахме.
Павел Шопов:
Само да заявя, че тя се направи с оглед да се реши един проблем. Обаче така, както са направени измененията и както ни бяха поднесени, както са формулирани, понеже сме много вътре в проблема, ви заявявам, че не само няма да се реши проблемът, а ще възникнат и допълнителни проблеми, ще се задълбочи и ще се стигне до ексцес. Само това ви казвам.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Шопов.
Аз ще направя само кратък коментар, за да има отговор на вашия въпрос.
Всички тези спорове около представителството на “Атака” в ръководството на Народното събрание бяха само повод за тези две точки допълнително, които се приеха. Иначе казусът дали предизборната коалиция “Атака” има право на представителство като идентична в момента спрямо онази на изборите или пък това ще стане чрез използване правото на парламентарна група, вече е въпрос на приложението на правилника. Ние този казус тук пряко не го решаваме.
Продължаваме. По чл. 40. Тук се узаконява нещо, което и досега е съществувало. Г-жа Мая Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
По ал. 1. Аз лично съм против създаването на такова изречение, защото това строго ще формализира процедурата, при която могат да попаднат в дневния ред проекти за решения или законопроекти. Е възможно в някои случаи по ред причини да стане наложително влизането и разглеждането направо в зала на някой проект за решение и когато това стане със съгласието на всички народни представители, доколкото знаете по чл. 40, ал. 3 предложенията се гласуват, аз лично не виждам нищо лошо да бъде променена процедурата за някой конкретен законопроект или конкретно решение.
Още повече, че така или иначе има редица случаи, в които в законодателната програма вкарваме някой законопроект, който не е изчакал три месеца или някой проект за решение по ред причини: затова, че има сходни такива, или поради някои евроизисквания и пр. Все пак това не е редът по ал. 7, когато парламентарната група, която прави предложението автоматично вкарва в дневния ред на парламента законопроект или проект за решение или декларация, които не са минали процедурата през съответната комисия, не е минал съответния срок. Аз съм против в ал. 3 да се прави такова ограничение, защото в крайна сметка предложенията по ал. 3 се гласуват от Народното събрание и то би могло да прецени някога поради някакви неотложни обстоятелства да включи в дневния ред и проект, който не е минал по процедурата – не е минал съответния срок.
Янаки Стоилов:
Между впрочем текстът казва нещо друго от това, което иска да каже. Текстът казва, че не могат да се включат преди да са изтекли сроковете по правилника. А всъщност проблемът е, че те не могат да се включат, ако по тях няма представени становища от тези, които са определени.
Но не е в редакцията проблема. Ние разбрахме, че дискусията е за друго. Т.е. понякога те могат да се включат в програмата и даже да се изискат последващо становища до времето на тяхното обсъждане.
Кажете дали се налага това тук да го записваме.
Надя Антонова:
Идеята за това допълнение км ал. 3 е да не се обременява проектът на дневния ред с предложения за законопроекти, които очевидно не могат да се гледат в зала по причина на това, че не са минали през парламентарни комисии и да не се обременява самата работа на парламента с ненужна дискусия, която се провежда почти всяка седмица. Това е смисълът.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че той има практическо значение, за да не се злоупотребява с правото на предложение. Защото сега сме свидетели, че всяка седмица се предлага един и същи въпрос, макар че нито е изтекъл срока на комисията, нито има представено от нея становище, но просто се предлагат. Може би ние трябва да го кажем по друг начин, за да решим въпроса: Вносителите на предложения, по които са изтекли сроковете, имат право да ги предлагат в седмицата програма, независимо от липсата на становища от тия, на които са разпределени. Т.е. да не изключваме и едното и другото, но да разберат, че докато не им мине срока, не могат всеки път да стават и да предлагат един и същи въпрос.
Надя Антонова:
Режимът да бъде разрешителен.
Янаки Стоилов:
Да. По този начин да го редактираме, приемайки по принцип идеята. Които са съгласни по този начин да се реши, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
Следващия чл. 41. Тук се предлага едно либерализиране на режима – освен председателя и заместник-председателите или упълномощено от тях лице да могат да говорят в рамките на времето на парламентарна група. Т.е. искате да професионализирате изказванията, когато са по даден проблем, да се изкаже човек, който има по-непосредствено отношение. Добре.
Христо Бисеров:
Как ще става упълномощаването. Как се установява, как се констатира. Аз не задавам въпроса как се извършва упълномощаването, а как се констатира.
Янаки Стоилов:
Сигурно устно. Няма как писмено да го упълномощи. Ако някой злоупотреби, след това ще се наложи ръководителят на групата да стане и да се разграничи от него.
Надя Андонова:
Казано е: “упълномощен от тях по време на заседанието”. Значи освен формата, сме определили и времето на упълномощаване, за да се избегне спорът ели упълномощен изказващият се.
Янаки Стоилов:
Ако ръководителят на групата стане и се разграничи от него, тогава единствено ще разберем, че той не е упълномощен. Това е достатъчна защита, според мен.
Христо Бисеров:
Ръководителят на групата може да не е в зала и няма как да потвърди дали е упълномощен или не е.
Янаки Стоилов:
При тези случаи на следващия ден ще направи изявление в пресата. Приемаме го. Да гласуваме това предложение. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 47, ал. 2. Тук се ограничават отрицателните вотове.
Надя Антонова:
Не е това, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Това е идеята. Ако не е това, защо се предлага.
Надя Антонова:
Понеже работната група работи с времето и с пространството на действието на народните представители. В досега действащия правилник на второ гласуване се поставя въпроса за отрицателния вот. Сега както практикуваме след няколко гласувания на текста на второ четене, може да се обоснове отрицателен вот. Сега процедурата при второ гласуване, което ние предлагаме, гласуванията се извършват отделно от обсъжданията. Разделяме обсъждането от гласуването на второ четене. За да не се превърне гласуването на второ четене във втори дебат и да не прави парламентът два пъти едно и също нещо, включително и обяснение на отрицателен вот, ние предлагаме след като се проведе гласуването на второ четене на законопроекта, в края на гласуването всеки от народните представители, но ограничено във времето, да мотивира своя евентуален отрицателен вот. Така че не се ограничава възможността, а се премества процедурно – след приемане на целия текст.
Янаки Стоилов:
Т.е. ние нищо не променяме, освен групирането на отрицателните вотове. Дали няма да стимулираме обратното – една злоупотреба с това право, защото каква е сега практиката. По някои въпроси, по които има особено конфликтни текстове, е имало случаи, когато народни представители по конкретен текст изразяват отрицателни вотове. Да не давам конкретни примери, те са по-близки и по-далечни. Вярно, че понякога е имало и случаи, много по-рядко, на известна злоупотреба и по даден закон по много текстове, които макар че сами по себе си нямат кой знае какво значение, е имало по един-два или три отрицателни вота. Така групирайки ги отрицателните вотове, ние можем ад направим една втора дискусия по законопроекта, където е имало 8-10 гласувания на второ четене, и след това могат да станат 8-10 души или три пъти по толкова, за да си обосноват отрицателните вотове. Така те ще превърнат процедурата на гласуване в едно второ обсъждане, отричайки приетите текстове в закона. Дали няма да стимулираме и да подскажем с този текст нещо, което да промени неблагоприятно практиката.
Надя Антонова:
Не мисля, че така ще се случи, въпреки че има логика в това, което каза Председателят. Отрицателният вот дали ще бъде след всеки текст или накрая, опасението, че ще направим самостоятелен дебат под формата на отрицателен вот, това опасение не ми се вижда много реално, тъй като тази процедура не се прилага много често. При всяко гласуване може да има отрицателен вот, само че го преместваме във времето.
Проф. Анелия Мингова:
Има логика, ако е така. Аз го виждам смисъла единствено, ако ние имаме предвид, че измествайки отрицателния вот накрая, слагаме ограничението, което важи за всеки текст. Т.е. парламентарната група ще си избере по кой текст ще прави отрицателен вот и общо три за цялото събрание, а не за всеки текст, а за целия законопроект. Ако не е това смисъла, няма нужда да се отлага отрицателния вот за накрая.
Янаки Стоилов:
Нека да се изчерпи след гласуването.
Проф. Анелия Мингова:
Да го махнем този текст.
Янаки Стоилов:
Оттегляте го, нали. Това е предложение на работната група.
Христо Бисеров:
То не може да се оттегли, защото е на работната група. Не е предложение формално.


Янаки Стоилов:
Всъщност ние тук запазваме уредбата, само я изместваме във времето. Така че текстът отпада. Защото правилникът сам по себе си поражда проблеми, а имаме достатъчно много въпроси.
Предложението на Петър Стоянов и група народни представители, Радослав Илиевски, Минчо Христов и Стела Банкова, Георги Пирински – по § 11, за гласуванията. Това е възлов въпрос.
По чл. 53 направо преминаваме към предложението на работната група, което е на с. 10 и 11. Текстът е ясен. Той само по себе си не предизвиква възражение.
Надя Антонова:
В ал. 6 се описва процедурата, за да се обезпечи гласуване на народния представител със собствената му карта. Тази процедура така, както е разписана, е част от въпросния механизъм, който да обезпечи гласуването на народния представител със собствената си карта. Защото ние вече сме в Европейския съюз, а не в наше село и става въпрос за по друг стандарт на поведение на народния представител.
Янаки Стоилов:
Да ги гледаме текстовете точка по точка.
Т. 1 се отнася за случаите, когато картата не е в самия народен представител, защото той има право да я държи и в себе си. Значи ние не можем да напишем като универсално правило, че преди гласуването му се раздават картите. Трябва да упоменем в случаите, когато картата не е в народния представител или нещо такова.
Проф. Анелия Мингова:
Имам предложение преди да гледаме конкретно текстовете, да гласуваме дали изобщо текст със съдържанието на точките на ал. 6 дали изобщо ще го има. А след това ще обсъждаме дали, след, по време и т.н.
Янаки Стоилов:
Примерно, аз част от точките бих подкрепил, като т. 3 и 4, защото те въвеждат някакви допълнителни задължения. На мен ми е трудно цялостно да гласуваме, защото аз смятам някои за излишни, но други имат място в този текст. За това ви предлагам точка по точка да ги гледаме. Аз продължавам да твърдя, че от т. 2 няма никаква нужда. Може да се направи някакво обучение за гласуването, ако се налага.
Камелия Касабов:
А от т. 1 считаш, че има нужда?


Янаки Стоилов:
Има само доколкото имаше един текст, който приехме, че възлагаме на секретарите и на квесторите да отстраняват картите на народните представители, които ги няма и да ги прибират в края на заседанието, ако всеки не си я е прибрал.
Христо Бисеров:
А защо трябва да гласуваме целия текст. Защо трябва да гласуваме и трета и четвърта точки? След като е ясно, че зад пулта няма народен представител и съответните секретари трябва да извадят картата му за гласуване, оттам насетне трябва да пишем в кой джоб си носим картите ли?
Янаки Стоилов:
Не. Тук въвеждаме за първи път писмено задължението, че картите се съхраняват от народния представител и когато той не е в залата, картата не трябва да бъде оставена.
Проф. Анелия Мингова:
Това е все едно да кажеш, че личната си карта я носиш в себе си.
Янаки Стоилов:
Това предложение няма как да мине току така. Може би да ги гласуваме точка по точка и да видим какво остава. Искате ли да гласуваме точка по точка? (Да.)
Които подкрепят т. 1 моля да гласуват. Гласуваме ал. 3 и ал. 4. Благодаря ви. Приемат се.
Преминаваме към гласуване на ал. 6 точка по точка.
Който е “за” точка първа, да гласува. Един глас “за”. Не се приема.
Който е “за” точка втора. Един глас “за”. Не се приема.
Точка 3. Които са “за”, да гласуват.
“3. при напускане на пленарната зала народните представители съхраняват картата за гласуване у себе си;”
Може би “вземат картата за гласуване у себе си”, а те може да не я съхраняват у себе си.
Които са по принцип съгласни, моля да гласуват. Двама “за”. Кои са против? Останалите са против и въздържали се. Не се приема.
Гласуваме т. 4. Които са “за”, да гласуват.
Бихте ли прочели текста, за да видим дали не се дублират текстовете.
Камелия Касабова:
Пролет да прочете приетия текст.

Пролет Михайлова:
Има го като т. 2, че в края на пленарните заседания се прибират картите. По време на пленарните заседания се осигурява неприкосновеността на картите за гласуване, оставени без надзор, като ги отстраняват от пултовете и ги съхраняват до поискване.
Янаки Стоилов:
Тогава сме приели подобен текст. Да преценим на кое от двете места да остане.
Проф. Анелия Мингова:
Добре е тук да няма нищо.
Янаки Стоилов:
Пишем, че този текст вече е приет на друго място. Т. 5 остава ли?
Камелия Касабова:
Какво значение има от кого ги получават. Може да ги получат и от жената, която седи на таблото.
Янаки Стоилов:
Значи е приета и идеята на т. 5.
Камелия Касабова:
Моля още един път да се прочете текста, който вече го има.
Пролет Михайлова: експерт
Т. 2 е: “Предоставят в началото и прибират в края на пленарното заседание картите за гласуване по чл. 53, ал. 5, които не са на съхранение в народните представители. А по време на пленарното заседание осигуряват неприкосновеността на картите за гласуване, оставени без надзор от титулярите им, като ги отстраняват от пултовете и ги съхраняват до поискването им от титулярите.”
Янаки Стоилов:
Приехме го този текст за задълженията на парламентарните секретари и квесторите да отстраняват картите, които нямат придружители.
Т. 6. – “след закриване на пленарното заседание” – да не уреждаме действия извън процесуално.
Точки 4 и 5 са приети по същество.
По чл. 59. какво е това предложение, г-жо Антонова?
Надя Антонова:
Чл. 59 звучи така: Председателят може да определи и часа за гласуване на включените в дневния ред законопроекти.



Янаки Стоилов:
Вие предлагате и другите актове. Да го приемем това. Нека да го гласуваме. Това е същото като обединяването за законопроекти и другите актове.
Камелия Касабова:
Защо трябва да се изброяват.
Янаки Стоилов:
Може да се каже: “и другите актове на Народното събрание”, но това е въпрос на редакция. Нека да го гласуваме. Ние го приемаме по принцип. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 65.
Надя Антонова:
Това е свързано с членството ни в Европейския съюз и онази част от правилника, която приехме и свързаната с това необходимост да се изработва Годишна програма за участието на българската държава по актове на Евросъюза. Тук се регламентира ролята на постоянните комисии при съставянето на годишната програма.
Янаки Стоилов:
Можем да го приемем този текст. Ние вече сме обсъждали тази тема.
По чл. 67.
Надя Антонова:
Ал. 4, която предлагаме, е за процедурата по дебата в Народното събрание. Регламентира се дебатът.
Действащият текст в момента:
При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и изцяло. Народните представители се произнасят по основните положения в законопроекта.
Янаки Стоилов:
Това е напълно ясно и без този текст. Сега е казано, че на първо гласуване законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становищата на вносителите и на другите комисии.
Надя Антонова:
Тук идеята е да се регламентира възможността за изказвания или дебат, за да се стимулира дебатът в пленарна зала. Аз мисля, че може и да не започнат да се изказват повече, но ще се покаже волята за дебат в пленарна зала. А който не иска да има дебат, негов проблем. Това е съдържанието на текста. Тук се акцентира на възможността за дебат. Текстът може да има недостатъци, но аз мисля, че има и предимства. Като всяка човешка дейност няма как да няма кусури. Мисля, че има предимства. Аз ги мотивирах преди малко.
Янаки Стоилов:
Да го гласуваме, но със или без този текст, все е същото, защото казваме, че разглеждането на законопроекта включва изказванията на народните представители, което е било безусловно ясно и до този момент. Но да го гласуваме текста.
Които са “за”, моля да гласуват. Двама “за”. Отпада текстът.
По чл. 71. Които го подкрепят, да гласуват. Приема се.
Предложение на Радослав Илиевски, което не е подкрепено от работната група.
Следващото предложение е подкрепено.
Гледаме чл. 75а и след това чл. 75б.
Малко по-стегнато да напишем ал. 1 на чл. 75а, че проекторешенията по тези въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят не реши друго нещо. Т.е. по принцип не се разпределят, но той може да реши. Да се обединят двете изречения, а не да казваме и едното и другото.
Народното събрание решава по процедурни и други въпроси. Проекторешенията не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят не реши друго. Защото негово правомощие е! Същата идея е.
Проф. Анелия Мингова:
Не е същата идея, г-н Председател. Идеята е при предложение на народен представител или по предложение на председателя, Народното събрание с акт – с решение, да реши дали да се разпредели съответния акт на постоянна комисия.
Янаки Стоилов:
Вие това ли сте искали да постигнете?
Проф. Анелия Мингова:
Така е написано изрично.
Янаки Стоилов:
Представяте ли си колко дебати ще водим по организационно процедурни въпроси.
Проф. Анелия Мингова:
Няма да водим. То се прави предложението като процедура дали да се разпредели на комисия и ако не искаме, не го подкрепяме и не се разпределя.


Янаки Стоилов:
Това означава ние да ограничим властта на председателя и по такива решения, които по начало не подлежат на разпределяне, винаги да може да се прави друго предложение, Народното събрание да се произнася. Такава ли е идеята, г-жо Антонова. Според мен, този текст усложнява нещата и в някаква степен допуска Народното събрание да контролира председателя за някои решения, които не подлежат на разпределяне, да се прави предложение те да бъдат разпределяни, Народното събрание да гласува и след неговото гласуване те да се обсъждат в някои от неговите органи.
Проф. Анелия Мингова:
Ако е друга идеята, във второто изречение, вместо Народното събрание, да се запише председателят на Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Аз това предложих, защото мислех, че идеята е да се усъвършенства сегашната практика, а не да се промени.
Проф. Анелия Мингова:
Добре, аз съм съгласна да се усъвършенства сегашната практика.
Янаки Стоилов:
Би трябвало: “Проекторешенията по тях не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят не реши друго.” Това предлагам.
Надя Антонова:
Ако считате, че този текст е по-безспорен, да остане така.
Янаки Стоилов:
Тогава ал. 2 необходима ли е въобще? Остава само първото изречение.
Приемаме текста в ал. 1 с председателя и обединяването на двете изречения и отпадането на останалата част. Остава и първото изречение в ал. 2.
Който така подкрепя текста, моля да гласува. Приема се.
Чл. 75б.
Надя Антонова:
Това е процедурата, по която ще се извършва изслушването, съгласно новите промени в Конституцията.
Янаки Стоилов:
Това ще се отнася ли и за изслушванията на министри? (Не.) Аз ви предлагам да уредим тези изслушвания, защото всеки път с процедури и спорове половин час затова как да се изслушват и дали в парламентарния контрол също не трябва да го уредим. А ако има нужда за отделни решения, което се различава от общата уредба, то тогава да се приемат. Нали си спомняте, имаше много често, особено в миналия и по-миналия парламент изслушване, и винаги се приемаше отделна процедура за всяко изслушване, а тя беше общо взето една и съща.
Камелия Касабова:
Не е така. Това беше всъщност от хората, които не разбираха правилника и искаха една или друга процедура. Тя процедурата е безкрайно ясна и по Конституция и по правилник. Има два вида изслушвания: едното е процедура, решена под формата на парламентарен контрол, а другото е или го поканваш и по всяко време може да вземе думата, за да го изслушаш или с решение да го задължиш.
Янаки Стоилов:
Въпросът е за изслушвания с разискване. Ние ги уреждахме винаги ad-hoc. Винаги се приемаха правила за всяко изслушване. За това казвам комисията да ги унифицира и да включи 2-3 текста в това, за да не ги приемаме всеки път един и същи.
Надя Антонова:
Трябва да се прегледа цялата глава за парламентарния контрол.
Янаки Стоилов:
Ние сега нея няма да я приемаме.
Чл. 75б го приемаме, нали така. Има ли някакви бележки? Няма. Който е “за”, да гласува. Приема се.
Следващите текстове:
На Радослав Илиевски не се подкрепя.
Не се подкрепят и на Петър Стоянов.
Промяната по чл. 107. Вижте текста на с. 15. Тук нали нищо дискусионно няма.
Пролет Михайлова:
Само искам да обърна внимание на това, че правим едно допълнение в ал. 4, която става ал. 5 се слага един едномесечен срок след изтичането на който Народното събрание може да пристъпи към действия по искането.
Логиката на работната група беше да се даде един срок, в който може писмено съгласие да направи народния представител, като
Янаки Стоилов:
Не е ли дълъг този срок от един месец.
Пролет Михайлова:
Да, може да се помисли да е по-кратък.
Янаки Стоилов:
Направете го не по-рано от две седмици – от 14 дневен срок, нали боравим с такива срокове. Защото един месец може да се разглежда като опит за някакво протакане. Две седмици е достатъчно да се запознаят с материалите и да направят изявление.
Да гласуваме предложението на работната група с 14 дневния срок. Благодаря ви. Приема се.
Следващото предложение е на Петър Стоянов за отпадане на чл. 116, т. 3. Предложението е подкрепено. Това е самостоятелен текст във връзка с предложението на с. 16 за санкционирането на гласуване с чужда карта.
Проф. Анелия Мингова:
Как ще се установи случаят на гласуване с чужда карта.
Янаки Стоилов:
С наблюдение. Нали секретарите и квесторите подпомагат и също могат да докладват. Повторността важи за рамките на една парламентарна сесия. Не е ли дълъг този период. Какво ще стане, ако на него му е наложена санкция за повторност. Нямат право повторно да му наложат отстраняване от 3 заседания, ако в рамките на сесията трети път гласува с чужда карта.
Има ли изказвания и въпроси по този текст, или да го гласуваме. Нали и сега го има този текст?
Христо Бисеров:
Няма такъв текст. Сега е казано, че може да наложи санкция. Това е.
Янаки Стоилов:
Т.е. вече задължаваме председателя и не му даваме право на преценка. Нали това е различното?
Надя Антонова:
Всеки има право на преценка, когато налага някаква санкция.
Янаки Стоилов:
На преценка на обстоятелствата, а не на това дали да прояви снизхождение или не, защото вече се предвижда при констатиране на факта.
Да гласуваме текста. Който е “за”, да гласува. Двама “за”. Не се приема. Остава си досегашният текст.
По чл. 118. (1) Ако народният представител, на когото е наложена дисциплинарна мярка отстраняване от заседание, откаже да изпълни разпореждането, му се удържа сума, равна на дневното му възнаграждение.
Ако доброволно напусне не му ли се удържа?
Надя Антонова:
Доброволното напускане, което е констатирано при поименна проверка,
Янаки Стоилов:
Говорим за отстраняването. Доколкото знам му се удържа. С какво го стимулираме да напусне залата, след като санкцията е една и съща и да напусне и да ненапусне. Чудя се, защо сте го записали така.
Пролет Михайлова:
Ако откаже да изпълни разпореждането за отказ му се налага тази допълнителна санкция.
Янаки Стоилов:
Но вие не пишете, че му се удържа двойното дневно възнаграждение.
Надя Антонова:
Оригиналният текст на работната група беше да му се удържа повече от дневното възнаграждение. Обаче в последния момент работната група реши тази санкция да не бъде толкова тежка.
Янаки Стоилов:
Двоен размер удръжка на дневното възнаграждение. Това ли ви е идеята? Тогава да я запишем.
Надя Антонова:
Защото като въведохме този вид нарушение “отказ за напускане при отстраняване”, предложението на работната група беше за по-сериозна санкция – три дневни възнаграждения, а при повторно – шест.
Янаки Стоилов:
А с ал. 2 какво става. Отпада ли?
Надя Антонова:
В ал. 2 отново е при случай на повторност. И ако комисията реши, случаите на повторност също могат да се санкционират. А ако реши, може и да отпадне.
Янаки Стоилов:
Да оставим една алинея, че този, който е отстранен и не напусне залата, му се удържа в двоен размер дневното възнаграждение.
В досегашния текст са изброени основанията за отстраняване.
Христо Бисеров:
Т.е. ако народният представител си плати може да остане. Така излиза. Ако аз бъда отстранен от зала и не изляза, аз си плащам още една санкция и си оставам в зала, защото аз искам да си седя в залата.

Надя Антонова:
Има известно основание в това, което казвате, че веднъж отстранен на някакво си друго основание, той може да откаже да напусне и при това положение още веднъж му се удържа.
Янаки Стоилов:
В случая аз ви разбирам, защото спестяваме неудобството председателят на събранието да кара квесторите да молят народния представител да напусне.
Надя Антонова:
Идеята отказът да се санкционира с удръжка е да стимулираме народния представител веднъж отстранен към доброволно изпълнение. Но възможно е да има и прецеденти, когато те не искат да напуснат сами. Ако вие имате вариант да се преодолее това неудобство.
Янаки Стоилов:
Да преминем към гласуване на преформулирания текст, в който чл. 118 да остане в една алинея и да предвидим двойния размер на дневното възнаграждение, когато той е отстранен и не напусне доброволно залата.
Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Христо Бисеров:
Народният представител, ако бъде отстранен, той трябва да напусне, каквото и да се случи, както и да стане това, той трябва да напусне. Просто няма друга опция. А сега излиза така, че ако той се съгласи да му бъде отнета още една надница, той ще си остане. Така излиза.
Янаки Стоилов:
Ние уреждаме едно фактическо положение.
Христо Бисеров:
С какво вие допринесохте с новия текст да няма скандална ситуация.
Янаки Стоилов:
Текстът го приехме и предлагам да прекратим дискусията. Ние приехме един текст, който знаем, че има несъвършенства, но той е малко по-добър от досегашното практика.
Проф. Анелия Мингова:
Не сме го приели. Текстът не е по-добър и ще ви кажа защо не е по-добър. Защото той сменя отношението към това действие на председателя. Принципният въпрос е дали всъщност става въпрос за едно несъвместимо действие или поведение на наказаното лице или за заместимо. Досега беше заместимо, защото той трябваше да бъде изведен принудително. Сега като налагаме тази санкция, ние казваме: то става незаместимо действие и от неговата воля зависи дали да го изпълни доброволно. Ако не го изпълни доброволно, единственият начин е да му наложиш глоба, което се предлага. Ние подменяме подхода. Това ли искаме? Г-жа Антонова налага една санкция без да променя концепцията и отношението към това наказание. Не е възможно. За това питам. Правим ли го това действие незаместимо и от волята на народния представител зависи. Ако не го правим, аз искам да прегласуваме текста.
Янаки Стоилов:
Добре, ще го прегласуваме.
Надя Антонова:
Когато написахме този текст, идеята е не да си плати и да остане. Ако такова нещо внушава текста, би могло да се конкретизира текстът. Въпреки че отказва и въпреки санкцията от две дневни възнаграждения, той се извежда принудително. Това е смисълът. Едното нарушение е отстраняване, второто е отказ да напусне залата, което се санкционира с надеждата, че това ще стимулира напускането на залата. Но ако това не става ясно, а се разбира, че този човек се е откупил и може да стои в залата, дайте да напишем, че се извежда принудително.
Христо Бисеров:
Не е това въпросът. Ние знаем, че е така. Въпросът е защо му се налага втори път санкция?
Янаки Стоилов:
За да се стимулира доброволното изпълнение на санкцията.
Христо Бисеров:
Не можеш да стимулираш поведението на народния представител с глоба. Народният представител има определен тип поведение заради политическия мотив, а не заради това, че председателят щял да му наложи глоба. Това е погрешно.
Янаки Стоилов:
Подлагам на прегласуване текста. Който поддържа чл. 118 в неговата първа алинея, моля да гласува. Два гласа “за”. Не се приема. Не се приема и целият текст.
Това, че председателят уведомява писмено народния представител. Защо да го уведомява писмено, ако той го уведомява открито в пленарното заседание в негово присъствие. Защо да му пише някакъв писмен акт.

Надя Антонова:
Този текст е свързан не само за наказанието. Това е свързано с финансовата част. В момента има един действащ текст, че народният представител може да оспори пред председателя наложената мярка.
Янаки Стоилов:
Нали винаги, когато той го отстранява, му налага и удържането на сумата или може да не я удържа. Досега е било автоматично. Т.е. ако той е уведомен за санкцията публично, той знае нейните последици. Защо писмено трябва да го уведомява, че му се удържа сумата, ако това произтича от самото правило.
Надя Антонова:
Защото, според мен, принципът е по-добър така, както се предлага. Защото той е отстранен от зала, знае, че съгласно правилника има удръжка, но все пак става дума за имуществена санкция, за която трябва по някакъв начин да бъдеш уведомен.
Янаки Стоилов:
Нали е уведомен с налагането на санкцията.
Христо Бисеров:
И той е уведомен пред публика, а не само пред свидетели.
Янаки Стоилов:
Т.е. не е ли достатъчно само правото народният представител да възрази. Защо да обременяваме председателя едно разпореждане, което е издал в зала, да го оформя в писмен вид.
Надя Антонова:
Защото формално така е по-прецизно.
Янаки Стоилов:
По-добре би било, ако ние дадем право на дискреция на председателя, примерно, да го изгони и да реши да му спести удръжката на сумата. Тогава би имало смисъл да го уведоми, ако му налага и паричната санкция. Но ако едното автоматично следва от другото, защо да му го пише, след като го е оповестил като разпореждане.
Надя Антонова:
Ако смятате, че една санкция се налага автоматически само по силата на закона.
Христо Бисеров:
Някои текстове ми звучат малко като счетоводни правила.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, предлагам този сакрален въпрос да го решим по следния начин. Да не приемаме чл. 119, а в чл. 120 възможността да се оспорва пред председателя, да бъде не в 7-дневен срок от налагането й, а от узнаването й.
Янаки Стоилов:
Той може ли да го санкционира без да е там?
Камелия Касабова:
Моментът на изгонването автоматично съвпада.
Янаки Стоилов:
Той няма как да бъде санкциониран задочно. Той е извършил нещо и узнава, че му е наложена санкция.
Проф. Анелия Мингова:
Може ли някой да ми каже защо ще се предвижда това оспорване, след като в чл. 118 не се прие.
Янаки Стоилов:
Нека да приемем оспорването, защото народният представител може да твърди, че той е бил неправилно санкциониран и в някои случаи може да е така.
Проф. Анелия Мингова:
За коя санкция става дума.
Янаки Стоилов:
Примерно да каже: Аз не съм гласувал с чужда карта. Също може да каже, че не е имал непристойно поведение, заради което е отстранен.
Христо Бисеров:
Става въпрос за отстраняване по друга причина.
Проф. Анелия Мингова:
Но това не го приехме.
Янаки Стоилов:
Чл. 116 действа и сега. Той – народният представител, на различни основания може да бъде отстранен – може да е казал нещо, което е непристойно, че смущава работата в залата, че е гласувал с чужда карта. Това са самостоятелни основания и той може да оспорва само едно от тях. Да му дадем право 7 дни от налагането, той да възразява. Ако искате да бъде и по-малък срок – 3-дневен, примерно.
Елиана Масева:
Мисля, че превратно се тълкува. Това е силата на дискусията. Оспорва значи, че трябва да му се даде право да си каже думата. Цялата дейност е публична в рамките на дебат, на дискусия от трибуната, когато той е наказан.



Янаки Стоилов:
Народният представител има право да възразява срещу наложените санкции и в залата. Но, ако е изгонен, трудно може да го оспори, затова трябва да му дадем възможност.
Предлагам да приемем чл. 120 само че срокът да бъде тридневен.
Гласуваме чл. 120 – правото на оспорване. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се в тридневен срок да оспорва.
И остава Преходната разпоредба – Комисията по бюджет и финанси в ... Това го приемаме, защото приехме вече такъв текст.
Чл. 32а по принцип го приехме.
С това изчерпваме доклада, който е представен от работната група.
За следващата седмица да получим доклада на работната група и по останалата част – по парламентарния контрол, заедно с бюджетните правила, за да можем да приключим с промените в правилника.
По втора точка – Становище на Комисията по правни въпроси по Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с решение на Министерския съвет, в частта “Свобода, сигурност, правосъдие”.
Ако искате аз да представя становището на комисията във връзка с изготвянето на доклад от Комисията по европейска интеграция, тъй като предполагам, че нямате конкретни предложения. Става дума за годишната програма по въпросите, по които предстои България да формира позиция. Ако имате нещо предвид, ще приема писмено вашите предложения до края на седмицата, за да може да ги предоставим на Комисията по европейска интеграция, тъй като изтичат сроковете. Ще ги представя аз. Те не съдържат някаква дискусия по съдържанието като теми. Ако имате предложения, ще ги включа.
Закривам заседанието. Благодаря ви.


Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: