---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 13

Днес, 15.03.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник министър, от дирекция “Международно сътрудничество на МВР - Бранимира Игнатова и от дирекция “Миграция” на МВР - Росица Грудева; от Министерството на външните работи, отдел Консулски – Румяна Йорданова, главен експерт, Даниел Данов и Милена Иванова; от Агенцията за държавна финансова инспекция – Евдокия Кьосева; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Георги Дичев, председател и Елена Петкова, частен съдебен изпълнител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-109/06.12.2006 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 602-01-94/01.12.2006 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на общия проект по Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, № 654-02-14/02.02.2006 г., внесен от Петър Стоянов и група народни представители; № 654-02-50/07.04.2006 г., внесен от Христо Кирчев; № 654-02-85/06.07.2006 г., внесен от Мария Капон; № 654-02-109/02.11.2006 г., внесен от Георги Пирински и група народни представители и № 654-02-110/03.11.2006 г., внесен от Радослав Илиевски, изготвен от работната група - продължение.

По първа точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.
Срокът за предложенията изтече снощи. Днес ви предоставяме доклада с предложенията по него.
В заседанието участва г-н Румен Андреев, заместник министър на вътрешните работи. От Министерството на външните работи също има представители. Ако те имат някакви допълнителни бележки по предложенията и по текста на вносителя, също могат да ги направят.
Започваме по законопроекта. По заглавието предполагам, че няма предложения.
По § 1 има предложение на г-жа Балева. Има ли други предложения? Няма.
Тези, които са съгласни с предложението на г-жа Балева за изменение на § 1 по вносителя, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се, което означава, че по принцип се приема и предложението на вносителя.
По § 2. Вносителят предлага отмяната на чл. 2.
Предложението на Надка Балева е той да се измени, а не да отпада.
Иглика Иванова:
Мисля, че определението, което даваме за чужденец в предходния текст, който гласувахме и в този, се различава. Не е едно и също и трябва все пак да изберем едно от двете. В единия случай е български гражданин или без гражданство, а в другия случай включваме всички държави, членки на Европейския съюз. Доста е голяма разликата.
Елиана Масева:
В ал. 2 на чл. 1 има определение за чужденец.
Иглика Иванова:
Те се разминават чувствително.
Освен това, в предложението на Надка Балева за чл. 2, ал. 2, т. 3. възрастта 21 години, поне аз доколкото си спомням, никъде не фигурира в нашето законодателство. Има 18, което е свързано с пълнолетието и по Семейния кодекс има 25 години – моментът до който се дължи издръжка. 21 се появява сега и с нищо не е свързано.


Надка Балева:
21 години, защото ние тук говорим не за български граждани, а за членове на семейството на български гражданин, които се считат, че са чужденци. Понеже в Европа пълнолетието настъпва на 21 години, затова приемаме тази възраст, защото тя се отнася не за български граждани.
Янаки Стоилов:
Заповядайте. Моля да се представите.
Даниел Данов: началник сектор “Визови и миграционни въпроси”,
дирекция “Консулски отношения”
Защо 21 години. Директива 38 фиксира точно тази възрастова граница. Със Закона за влизане, пребиваване и напускане на Република България от гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства възрастовата граница 21 години е приета по отношение на членове на семействата на граждани на друга държава-членка от Европейския съюз. Друга възрастова граница в този закон би поставила в неравностойно положение членовете на семействата на българските граждани, които не са граждани на друга държава-членка от Европейския съюз.
Янаки Стоилов:
А по другия въпрос, г-жо Балеав, за разликата в определенията.
Вижте текста на чл. 1, който се прие, в ал. 2 се разпростира действието на закона. Ал. 2 на чл. 1 не дава определение.
Надка Балева:
Предложението беше въобще да отпадне. И тъй като ние нямаме друг закон, в който да е фиксирано понятието чужденец, а в закона, който сега разглеждаме, на много места се третират чужденците и свързания с тях режим, затова предложението ми е да не се отменя както е по вносител чл. 2, а да се въведе това определение.
Янаки Стоилов:
Заповядайте и моля да се представите.
Румяна Йорданова: главен експерт в отдел “Консулски” на МВнР.
При предварителните обсъждания се наложи промяна, тъй като понятието чужденец се използва и в Конституцията чл. 22, където под чужденци се разбират и граждани на европейските държави-членки, които могат да придобиват земя. На други места в други закони също се използва понятието чужденец. Тъй като основополагащото понятие чужденец е в този закон, ако бяхме го променили така, както предлагат вносителите, ще се затрудни прилагането на другите закони и затова постигнахме консенсус да остане така, както беше в закона – “който не е български гражданин или лице без гражданство”. Като уточняваме в една последваща алинея, че за гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства се прилага друг закон, именно специалният закон.
Янаки Стоилов:
Други въпроси по § 2 има ли?
Елиана Масева:
Все пак това е много съществена разлика. Защото в разпоредбите и следвайки директивите ние сме се съобразявали, че този специален режим се отнася за гражданите извън страните-членки на Европейския съюз.
В ал. 2 действително става дума, че законът се прилага и по отношение членовете на семействата на български граждани, които не са от държави-членки на Европейския съюз. Така че това, което обяснихте, не мотивира изцяло вашата идея. Нещо друго имате ли предвид? Това е много голям завой.
Даниел Данов: МВнР
Всъщност ние може би не сме разбрали достатъчно правилно.
Ако въпросът е поставен защо в този закон се разглежда статута на членовете на семействата на български граждани, които не са граждани на държава-член на Европейския съюз, то въпросът е, че в специалния Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България от гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, ние приемаме, че не урежда влизане, пребиваване и статут на членове на семействата на български граждани. Защо е така? Защото Директива 38 въвежда едно общо правило, което казва, че член на семейство на гражданин на държава от Европейския съюз може да влезе на територията на държава членка, ако придружава или се присъединява към гражданин на Европейския съюз и притежава карта за пребиваване на гражданин на Европейския съюз по чл. 10. Въпросът за нас е, че ние сме държавата, която трябва да издава такива карти на собствените си граждани. А в специалния Закон за влизането и пребиваването се урежда единствено хипотезата, че в България влизат граждани на други държави-членки. Съответно урежда се начина за получаване на пребиваване от членовете на техните семейства. Би следвало да приемем, че за членовете на семействата на български граждани не би следвало да бъдат поставяни в по-лоша изходна позиция.
Второто, което ни се струва много важно, е да бъде уреден редът, при който те ще получават тези карти. Тези карти дават право на безвизово влизане и пребиваване в други държави-членки. Това е бил водещият ни мотив и считаме, че е ясно.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението.
Елиана Масева:
На мен не ми е ясно. Как може да даваме първоначално определение, че този закон се отнася за всички граждани, извън гражданите на страните членки на Европейския съюз и изведнъж на 180 градуса казваме, че всички граждани, които не са български граждани са чужденци и попадат под този режим, след като на първо четене беше изяснена друга цел на този законопроект. Не да се регулира тази материя със специалния закон, а тук да се поставят дефинициите и определенията, които са общо валидни.
А това, което ви питах за членовете на семействата, това е само една интерпретация, че правилото, което сега Надка Балева предлага, чужденец да е всеки, освен българските граждани, не съответства и на ал. 2. Защото тук третирането е пак на базата на привилегията да живееш в страна членка на Европейския съюз.
Татяна Дончева:
По вътрешната логика на закона, ал. 2 се отклонява от текста на първо четене.
Елиана Масева:
Защото е закон за чужденците и ние не знаем що е това чужденец. Веднъж е чужденец лицето, което не е български гражданин, не е от страна членка на Европейския съюз, а сега е само лице, което не е български гражданин или без гражданство. Какъв е мотивът между тези две определения да има толкова голяма разлика и защо?
Камелия Касабова:
Вече понятието чужденец не трябва да обхваща граждани на Европейския съюз, защото над българското гражданство се надстройва едно ново европейско гражданство и всички ние сме европейски граждани. Изрично при положение, че в специален закон се урежда статутът на гражданите на Европейския съюз, а този закон основната му цел е да уреди останалите чужди граждани, които не са граждани на Европейския съюз, това разграничение много ясно тук трябва да бъде проведено и да се знае, че този закон се отнася само за чужденци, които не са граждани на Европейския съюз. Защото те вече не са чужденци за нас, както и ние не сме чужденци за тях.
Янаки Стоилов:
Тъй като спорът става доктринален, да ви прочета чл. 22 от Конституцията в редакцията с промяната от 2005 г.
“Чл. 22. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на други обстоятелства.”
Тоест в този случай е употребено общото понятие “чужденец”, което включва и граждани на Европейския съюз.
Камелия Касабова:
При положение, че създаваме два самостоятелни закона с два самостоятелни режима, ние тук вече трябва да разграничим двете понятия и то трябва да стане точно в ал. 2 на чл. 2 отново, ако щете, да се изпише в ал. 1, че чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, извън тези, които са посочени в чл. 1, ал. 3. Защото наистина просто се разминават двете хипотези. Г-жа Масева е абсолютно права. Просто идеята на закона се размива в тези две алинеи.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се изясни по-добре спора, за да стигнем до ясното решение.
Възможно ли е това, което предлага г-жа Касабова. Защото ал. 3 сочи, че има друг ред по отношение на определена категория граждани, независимо дали ще ги наричаме чужденци или не, но това са гражданите на Европейския съюз извън България.
Камелия Касабова:
И те са предмет на регулиране на друг закон.
Янаки Стоилов:
И те попадат в ал. 3.
Камелия Касабова:
Затова в чл. 2, ал. 1 да няма никакво объркване и смесване на понятията трябва да се добави, че чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не попада в хипотезата на чл. 1, ал. 3 трябва да се редактира, което не е български гражданин и е без гражданство. Трябва да се позовем в ал. 1 на ал. 3 на чл. 1.
Проф. Анелия Мингова:
Нали създавате нов закон за европейските граждани.
Николета Кузманова (експерт):
Понеже чужденец се ползва в цялото законодателство като родово понятие. В част от законите има диференциация на режимите: граждани на други държави -членки на Европейския съюз и чужденци. Това е в около 1/3 от българското законодателство, а в другите 2/3 е само родовото понятие “чужденец”.
Камелия Касабова:
Добре. Ама нали в чл. 2 ние уреждаме “чужденец” по смисъла на този закон, който изключва европейските граждани. Нали това правим в момента.
Николета Кузманова (експерт):
Нямаме друго определение.
Камелия Касабова:
Добре. Трябва да дефинираме по-добре ал. 1 и нищо повече.
Янаки Стоилов:
Спорът започва да изглежда безсмислен вече, тъй като този закон не може да има за цел да даде определението на какво е чужденец, ако търсим универсално определение, защото самият текст казва, че чужденец по смисъла на този закон е този. Значи това не може да се прилага по смисъла на закон, в който го няма. И ако е само по смисъла на този закон.
Реплика: Няма определение.
Янаки Стоилов:
Като няма определение, някой ако иска ще напише общо определение за чужденец по българското законодателство, а по смисъла на този закон определението може да е по-тясно. Ние тук не решаваме въпросите на някои, които преподават за чужденците, за да имаме едно определение, което те да цитират в учебниците. Ако това е целта, тя е извън дискусията, която ние водим.
Проф. Анелия Мингова:
Може ли един процедурен въпрос? (Да.)
Аз не мога да разбера, ако сме приели на първо четене идеята в ал. 2 на чл. 1 по § 1 на вносител, защо трябва да смятаме, че в рамките на това разбиране за понятието е логично предложението на г-жа Балева да се дава друго определение на понятието “чужденец”. Това не мога да разбера. Мисля, че беше казано вече. Говорим само за смисъла на този закон. И са две различни неща – или се включва по смисъла “чужденец” и граждани на страни-членки на Европейския съюз, каквато е идеята на предложението на г-жа Балева, или изхождаме от идеята на вносителя. Но ако не изхождаме от идеята на вносителя, по-добре е да направим някаква работна група и да видим каква идея ще заложим в този законопроект.


Янаки Стоилов:
Работна група вече имаше и не виждам друга, която ще ни даде нещо повече.
Сега имаме няколко варианта за редакцията. Вие възразявате ли срещу допълването на определението, което да изключва лицата по ал. 3 на чл. 1.
Струва ми се, че не сме доизяснили въпроса. Ако ние искаме да имаме в този Закон за чужденците, което е логично, някакво универсално определение за чужденец в българското законодателство, което да се използва и другаде, тогава наистина трябва да се постараем това определение да бъде максимално широко. Ако ние под чужденец разбираме чужденец само с оглед на изискванията на този закон, тогава нека да го направим така, че той именно да казва това, което се съдържа реално в него. Аз приемам всяко едно от двете разрешения, но трябва да е ясна целта на определението по ал. 1. Дали това ще бъде определение само за този закон, или някой ще иска да използва това определение и да препраща неговия режим към други закони. Ако е ясно какво се цели, нашият отговор също ще е по-лесен.
Камелия Касабова:
На вносителя текстът на ал. 2 е много добър и той въобще не съдържа проблемите, които се пораждат сега.
Янаки Стоилов:
В такъв случай трябва да бъде възприето вашето предложение, г-жо Касабова, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин или е без гражданство и което не попада в кръга по чл. 1, ал. 3.
Ако няма други въпроси и предложения, можем ли да пристъпим към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на вносителя за отпадане. Ако то се приеме, тогава в допълнителната редакция ще гласуваме предложението на г-жа Балева.
Който подкрепя предложението за отпадане на § 2, моля да гласува. Не се подкрепя. При това положение ще гласуваме предложението на г-жа Балева. Може ли направо с допълващата редакция. Ако по нея има спорове, ще ги подложа отделно на гласуване. С добавката и не се включват в кръга на лицата по чл. 1, ал. 3. Нека общо в тази редакция, подкрепяйки по принцип предложението на г-жа Балева с допълнението, който цитирах. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.

Камелия Касабова:
Има един друг проблем в текста, който гласувахме.
Въпросът с възрастта 21 години. Аргументът на г-жа Балева беше, че в повечето европейски страни възрастта на пълнолетие била 21 години. Дали е повече или по-малко аз не знам. Но при положение, че този текст не се отнася въобще за граждани на Европейския съюз, а за всякакви други извън това, става абсолютно безпредметна възрастта от 21 години, според мен.
Румяна Йорданова: експерт МВнР
Може ли само да обърна внимание на нещо много важно.
В кръга по ал. 3, който току-що включихме, попадат членове на семейства на граждани на Европейския съюз, които по принцип се разделят на две категории: граждани на Европейския съюз и граждани на трети страни. Значи тези, които са втората категория – членове на семейства на граждани на Европейския съюз от своя страна граждани на трети страни, не можем да ги изключим от кръга на чужденците. Това е абсолютно недопустимо.
Камелия Касабова:
Ние не ги изключваме, а слагаме някаква възраст.
Румяна Йорданова: МВнР
Не, вижте по-добре текста. Извинявам се за намесата.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вие поставяте въпроса, че в гласуваната редакция членовете на семействата, които са в Европейския съюз, но единият от тях не е гражданин на Европейския съюз, за тях също да се прилага законът, а не да ги препращаме към режима на европейския закон.
Румяна Йорданова: МВнР
Те всъщност се третират като чужденци, въпреки че са по специалния закон, но те са си чужденци и не са по статута на граждани на Европейския съюз.
Янаки Стоилов:
Вижте ал. 3 така, както е приета. В чл. 1, ал. 3 не се делят на две категории. Там се казва, че към членовете на семействата, независимо дали са граждани или не граждани се прилага другият закон.
Румяна Йорданова: МВнР
Не можем да ги изключим от понятието “чужденец” членове на семейства на граждани на трети страни. Защото по специалния закон – Закона за влизане, пребиваване и напускане на Република България, който ще се прилага за тях, за тях се изисква виза. Те не се третират като граждани на Европейския съюз. Привилегировано се третират с облекчен режим.
Янаки Стоилов:
Нали в другия закон е казано как те получават визи. Какво ви притеснява. Вие не можете да разберете това, което казахме. Ако това понятие се използва за други закони, то трябва да бъде дадено като общо понятие, а не като понятие по този закон. За другия закон трябва да имате друго понятие за чужденец. Ако този закон е общ, а другият специален за движението на европейските граждани, тогава в специалните разпоредби ще делегират тези. Наличието на общото определение тук не би следвало да пречи да се прилага специалния режим, ако той е уреден.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз имам един въпрос. Нещо трудно се ориентирам, както обикновено. Ако сме приели ал. 1 на чл. 2 в тази редакция с една втора хипотеза – “чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, или е без гражданство”, то това второто нищо не казва. То този, който е без гражданство, не е български гражданин. Защо трябва да го повтаряме или за малоумни го правим този закон.
Янаки Стоилов:
Не се налага нищо да правим извън това, което сме направили дотук и да продължаваме с въпроса за възрастта.
Проф. Анелия Мингова:
Всъщност имаше предложение за отпадане на текст.
Янаки Стоилов:
То тогава ще се получи тавтология. Идеята е, че чужденец, който има някакво гражданство различно от българското или без гражданство.
Проф. Анелия Мингова:
Не е казано така. Не е казано гражданин на друга държава, различна от България. Ако искате негативно да се каже, тогава има смисъл да се добави “и без гражданство”.
Янаки Стоилов:
Добре, ще го променим. Гражданин на друга държава.
Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което е гражданин на друга държава или е без гражданство. И третата категория.
Нали това не ви пречи на Закона за влизане, пребиваване и излизане?

Проф. Анелия Мингова:
Като кажем “не е гражданин на друга държава” възниква въпроса, ами ако е гражданин на друга държава и български гражданин. Т.е. двойното гражданство, кое гражданство има приоритет тогава. И това не е точно. По-точно е това, което предлага проф. Герджиков, да отпадне “без гражданство”.
Янаки Стоилов:
Правилно. “Без гражданство” отпада. Ясно е и без гласуване. Чужденец е всеки, който не е български гражданин, дали има или няма друго гражданство.
Румяна Йорданова: МВнР
Имаше едни промени в Закона за убежищата и чужденците скоро и на момента не можем да реагираме съвсем адекватно, защото там репатридите се уреждаха по някакъв начин. Просто трябва да се види това нещо със сегашните изменения на Закона за убежищата и чужденците, които текат и те са също по две или три директиви. Там се казваше, че на бежанец дипломатическите и консулските представителства издават виза. Законът за чужденците се прилага и за репатридите без гражданство. Тази връзка трябва да я направим.
Янаки Стоилов:
Ние нямаме колебание, че се прилага и по отношение на лицата без гражданство, защото редакцията ги включва.
По ал. 2 за възрастта въпросът, който се постави.
Проф. Огнян Герджиков:
До навършване на пълнолетие по законодателството на съответната държава, а не да слагаме една възраст, която не е еднаква за всички страни.
Янаки Стоилов:
Тук предполагам, че аргументът е бил защото по другия закон за движението на европейците, там мисля, че се възприе за членове на семействата да се смятат всички до 21 години. Вероятно затова се търси тази симетрия, за да не се предизвикат някакви различия, доколкото има връзка между двата закона. Да го оставим 21 години. Едва ли ще попречи това. Нали не настоявате за друга възраст.
Да гласуваме и ал. 2 в представената редакция в предложението на г-жа Балева. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Параграф 3, чл. 3. По него има предложение на вносителя и предложение на г-жа Балева.

Надка Балева:
От чл. 3 до чл. 5 включително предложенията ми са свързани с това, че тези текстове ги има и в предложенията за нови членове, и не се налага преподреждане на закона. Затова да си остане в този вид в частта така както съм направила предложенията.
Предложението по вносител за чл. 3, ал. 1, т. 1 се съдържа в същата реализация в чл. 4 от действащия закон.
По чл. 3, ал. 1, т. 2 в чл. 3, ал. 1 на действащия закон.
Просто ми се струва безсмислено да правим пренареждане на действащи разпоредби.
Янаки Стоилов:
Предложението на г-жа Балева е да си остане сегашната редакция, а не на вносителя, т.е. действащата. Тя предлага всъщност да отпадне предложението на вносителя по ал. 1, а по ал. 2 предлага друга редакция.
Проф. Анелия Мингова:
Ал. 2 по предложението или по действащия закон ал. 2.
Надка Балева:
Ал. 2 по вносител.
Проф. Анелия Мингова:
Ал. 2 по вносител е нещо съвсем различно по съдържание от това, което ти предлагаш. А всъщност това, което ти предлагаш, си е следващия § 4 на вносител. Защо трябва да го местим в чл. 3, пък да не е 3а и какво общо има това по вносителя § 2 не разбирам. Моля виж внимателно, защото нещо при внасянето на предложението се е объркало.
Надка Балева:
Чл. 3а е по вносител.
Камелия Касабова:
Да. Но твоята ал. 2 покрива текста на вносителя на 3а.
Надка Балева:
Защо да се опитваме да правим преподреждане на действащи разпоредби. Вместо да създаваме нов текст 3а, да го прехвърлим същия текст в чл. 3.
Проф. Анелия Мингова:
Нека да е в чл. 3. Но какво става с § 3 на вносител. В първата алинея предлагаш да остане действащата първа алинея, а предлаганата ал. 2 по вносител какво да я правим.


Надка Балева:
По вносител чл. 3, ал. 1, т. 1 в момента се съдържа в чл. 4 на действащия закон с пълно покриване на текста.
Проф. Анелия Мингова:
Ал. 2 какво става с нея? (2) Чужденец, спрямо когото е взета мярка за неотклонение...”.
Този текст има ли го някъде и какво предлагаш по отношение на него.
Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, нека да изясним, тъй като мисля, че има някаква грешка във формулирането на вашето предложение.
Вие предлагате ал. 1 на вносителя да отпадне и да си остане действащата разпоредба. А какво предлагате за ал. 2 на вносителя. Тя също ли отпада, макар че не е отразено в предложението. Защото ако отпада въпросът се изяснява.
Надка Балева:
Отпада тази алинея, защото тя е само пожелателна.
Янаки Стоилов:
Добре. Мотивите са отделно. Предлагате и ал. 2 по вносител да отпадне. (Да.) Тогава има само промяна в сегашната ал. 2 в действащия закон. Това е, което вие предлагате. Няма нужда тогава от § 4.
Проф. Анелия Мингова:
Не излиза така. Защото тя просто иска да спести един параграф – чл. 3а и иска такъв текст да вмъкне в действащия чл. 3, а не на мястото на някоя съществуваща алинея. Иначе няма логика.
Янаки Стоилов:
Има. В действащия текст този въпрос е уреден, който тя предлага да се преуреди. В чл. 3 на действащия закон има ал. 2, която казва, че за чужденци, които се ползват с дипломатически или консулски имунитет, т.е. проблемът е същия. Тя предлага нова редакция.
Проф. Анелия Мингова:
Действащата ал. 2 е новата редакция на 3а.
Янаки Стоилов:
В нейното предложение е пропуснато да се каже, че предлага отпадане и на ал. 2, а не само на ал. 1 по вносител. Да се запази текстът, като се промени само ал. 2 на чл. 3 в действащия закон. И това е редакцията, която е изписана.
Да гласуваме. Тези, които са за отпадане на предложението на вносителя по ал. 1 и 2 да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Гласуваме редакцията, която предлага г-жа Балева на сегашния чл. 3, ал. 2. Благодаря ви. Приема се.
При това положение § 4 по вносител отпада. Приема се предложението на г-жа Балева за това отпадане.
Параграф 5. Г-жа Балева предлага да се отмени само чл. 5 и да останат чл. 4 и чл. 6.
Проф. Анелия Мингова:
Тя го обясни вече.
Янаки Стоилов:
Има ли други въпроси и изказвания. Гласуваме предложението да се отмени само чл. 5. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
По § 6 няма предложение. Остава текста на вносителя
По § 7 предложение на г-жа Балева. В частта на чл. 8 създаването на ал. 2 и 3. Да се види и чл. 8а.
В чл. 8а, ал. 3 когато чужденецът не може да удостовери, че е съпруг на български гражданин органите за граничен паспортен контрол му предоставят разумен срок да ги получи или да удостовери чрез други документи, че е член на семейството на български гражданин.
С какви други документи на практика се удостоверява това?
Даниел Данов: МВнР
Този текст е идентичен на текста, касаещ влизането и пребиваването на граждани на Европейския съюз и техните семейства. Препоръчителен е да се създадат възможности да докаже. Документите биха могли да бъдат удостоверение за брак. Документът с който могат да влизат, това е разрешението на пребиваване, в което е вписано, че е член на семейството, а тук са изключенията. Т.е. ако я няма картата – забравил я е, загубил я е, да може с други средства да докаже статута си.
Елиана Масева:
В новата ал. 2 на чл. 8 се цитира регламента – “не се изисква виза”, ако ние имаме такава практика да цитираме в законите регламентите, нещата ще станат много сложни. Не можем ли да изпишем условията по този регламент. Според мен това е недопустима практика - да препращаме към регламентация. Може да има и много други условия, извън предмета на този закон.
Янаки Стоилов:
Всъщност погледнато юридически регламентите няма защо да се пренасят в законодателството, тъй като те имат пряко действие. Това е само едно указание.
Елиана Масева:
Да така е. Но когато влизат в обхвата и предмета на законопроекта, според мен, вместо да се препраща към номер, да се изброят. Когато са извън нормативен акт, тогава би трябвало да имат пряко действие.
Проф. Анелия Мингова:
Аз си мисля, че в редица закони, когато се препраща към текстове в други закони, се посочва номера на текста и наименованието на закона. По-скоро, когато се препраща към текстове от същия нормативен акт, се описва това, което трябва да съдържа като хипотеза, отколкото да се препраща към номер. Но тук, ако не препратим към този регламент, който действа на практика и има силата на законова разпоредба дори с приоритет пред някакви други вътрешни правила, при цялото това ново законодателство, което съдилищата и органите трябва да съблюдават, ми се струва, че въпреки някои правно технически неточности, по-добре да се позоваваме на нормите на европейското право, защото иначе рискуваме всичко, което се прилага от всички органи, които го прилагат, да стане една огромна каша. Така че това практическо съображение дори по на място, отколкото някакъв правно технически по силата на Закона за нормативните актове.
Иглика Иванова:
Един въпрос към експертите. Има ли друг регламент, освен точно този, който да регламентира визите.
Даниел Данов: МВнР
Няма. Но въпросът е следния.
Янаки Стоилов:
Трябва да се посочи номера, за да може този, който иска да направи справка за условията. Регламентът все пак има идентифициращи признаци и някой трябва да може да го намери, а не просто регламента, който урежда този въпрос да се каже.
Иглика Иванова:
Аз бих предложила точно обратното да бъде. Както след това е международен договор, който и да е, който засяга конкретния казус. Ние не можем да посочим всички международни договори. Но ако посочим номера на регламента и утре той бъде променен, ще трябва да променяме закона.
Янаки Стоилов:
Добре, как да го изпишем? Заповядайте, защото Вие го познавате и може по-добре да отговорите на зададените въпроси и дали някакво друго описание на регламента не се налага.
Даниел Данов: МВнР
Според мен, е добре да се посочи номерът на регламента, тъй като практиката от 1 януари показва огромни затруднения, както по задграничните ни мисии, така и в органите за граничен контрол, административен контрол. Споделям напълно опасенията, че другите органи на държавната власт, които пък имат още по-малко общи допирни точки въобще няма да знаят къде да го потърсят.
Второ, дали можем да опишем всички допълнения. Този регламент последните 5 години е променян 8 пъти. Тази скорошна промяна – това е решение на съвета, като при формиране на това решение се взима предвид становището - взима се с единодушие.
Янаки Стоилов:
Този регламент има ли наименование по предмет – регламент за еди-какво си? (Има.) Тогава не е ли добре да изпишем наименованието и в скоби да дадем номерацията, защото дори и да се промени номерацията, наименованието остава и това не ни принуждава винаги да реагираме симетрично.
Даниел Данов: МВнР
Желателно е да бъде с номера, а пълното наименование е Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на списъка на третите държави, които се нуждаят от визи за влизане на територията на държавите-членки, както и списъка на държавите, които не се нуждаят от такива. По тази причина, понеже е много дълго и тромаво наименованието, а в нашите среди се използва номера.
Янаки Стоилов:
Приемам. Ние тук можем да направим извода, че европейските регламенти се променят дори по-често отколкото нашите закони, а в правно техническо отношение никак не са по-добри, така че да не ги презаписваме изцяло.
Този въпрос се изясни. Предлагам да преминем към гласуване на § 7. Тези, които приемат предложенията на г-жа Балева за целия § 7, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към § 8. Също има предложение на г-жа Балева, което се отнася до чл. 9а. Мисля, че разглежда технически въпроси и е огледан предварително. Тези, които подкрепят предложението по § 8, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Възражения има ли? Няма.
По § 9 също има предложение на г-жа Балева. Предложението е редакционно.


Даниел Данов: МВнР
Не разбрахме много добре дали в § 8, т. 4, чл. 9д, думите “граничен паспортен контрол” се заменят с “граничен контрол”.
Надка Балева:
За да не се повтаря по всички текстове, навсякъде където в текста има “граничен пропускателен визов контрол”, за да се уеднакви с терминологията по Закона за МВР предлагам да се запише само “граничен контрол”.
И още едно понятие “биометрични характеристики” да се приеме терминът “биометрични данни”.
Даниел Данов: МВнР
По § 8, чл. 9д. Тъй като по-нататък е предвидено срокът на транзитното преминаване да бъде до 36 часа, а в нашето предложение преминаването е със срок до 5 дни, ни се струва за добре, ако може да бъде уеднаквен срока. Дали ще е 5 дни или 36 часа решавате вие.
Янаки Стоилов:
Аз смятам ние да приемем съкратения срок. Той е в § 12 и така, както го приемем, така ще бъде.
Румяна Йорданова: МВнР
Ако се приеме генерално за 36 часа, не е отбелязано в чл. 9д, където също трябва да се запише.
Янаки Стоилов:
Навсякъде ще се приеме с еднаква продължителност, но тъй като по-нататък се обсъжда този въпрос, там ще го гласуваме.
Параграф 9. По § 9 няма бележки. Който подкрепя предложението на г-жа Балева, да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Параграф 10. Който го подкрепя в редакцията на г-жа Балева, да гласува. Приема се.
Параграф 11. Предложение за отпадане. “Отказът за издаване на виза не се мотивира.” Нали това е идеята.
Даниел Данов: МВнР.
Нашата идея беше, позовавайки се на други държави, например Австрия, отказът за издаване на виза не се обжалва по съдебен ред. Има и друга практика – на Германия, там се обжалва многократно.
Янаки Стоилов:
Тук не е за обжалването, а за мотивирането.
Даниел Данов: МВнР.
За нас е важно в случаите, за които има данни, че лицето принадлежи към терористична групировка или има данни, че лицето участва в канал за трафик на хора и т.н. ни се струваше важно да не мотивираме отказа.
Янаки Стоилов:
Вие подкрепяте предложението на г-жа Балева, така ли?
Даниел Данов: МВнР
Ние го подкрепяме. По-добре да не го уреждаме в момента по невъзможен начин.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя предложението на г-жа Балева да гласува. Приема се. Параграф 11 отпада.
Параграф 12. Гледаме предложение на г-жа Балева на с. 8 и 9. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
По § 13 няма предложение. Приема се.
По § 14 има предложение на г-жа Балева. Моля да гласувате предложението по § 14. Благодаря ви. Приема се.
По § 15 няма предложение. Остава както е по вносител.
По § 16. Предложение за редакция – “с правилника за прилагане на закона”. Нали един правилник ще бъде. Да гласуваме § 16 предложението за редакция на г-жа Балева. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
По § 17. Който подкрепя предложението на Надка Балева, да гласува. Благодаря . Приема се нейното предложение заедно с това на вносителя.
По § 18. Тук се увеличават сроковете от две на пет години. За какво?
Надка Балева:
Разрешение за постоянно пребиваване. По действащия закон ред стават до пет години.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме предложението по чл. 25 на с. 11 по § 18. Благодаря. Приема се.
По § 19 предложението е за отпадане на ал. 2 по вносител. Ал. 2 нищо не променя. Не знам защо е записана. Да гласуваме предложението на Надка Балева и остава чл. 27 в един текст. Благодаря ви. Приема се.
По § 20 няма предложение. Остава както е по вносител.
По § 21 има алтернативна редакция на Надка Балева.



Надка Балева:
Тук има текстове, които са по вносител, но са формулирани в § 26, а аз приех, че систематичното им място е в този раздел при тази подредба.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме предложенията на г-жа Балева, които са от 13 до 15 страница.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз имам едно питане. Понеже има и друго 33б, т.е. има две 33б.
Проф. Анелия Мингова:
На вносител 33б дали се пренася някъде, че имаме един въпрос с проф. Герджиков.
Янаки Стоилов:
33б по вносител съответства на 33г по предложението на г-жа Балева.
Проф. Огнян Герджиков:
То няма нищо общо. Откъде разбрахте, че отговаря. А втората алинея? Ал. 2 имали я?
Янаки Стоилов:
Вас какво ви притеснява.
Проф. Огнян Герджиков:
Полигамният брак ме вълнува.
Янаки Стоилов:
Отпаднало е. Такава хипотеза може да има, защо е отпаднало. Този брак може да е признат като полигамен в някаква друга държава и се урежда, че той може да пребивава само с един от брачните си партньори и отпадането не решава този казус.
Значи ли, че този с няколкото брака може да ги докара по режима, който се предвижда, щом няма такова ограничение. Ак няма такъв текст, явно Европейският съюз е решил да не толерира тази официална полигамия – да могат няколко души с един европейски гражданин като членове на неговото семейство да дойдат при облекчен режим и да пребивават.
Проф. Анелия Мингова:
Обърнете внимание, че все пак става дума за директива. В края на краищата при нас законодателството докато не бъде унищожен един брак поради бигамия си е действителен. Откъде накъде пък за чужденци ще въвеждаме нещо преди със съдебно решение това да е признато, че по нашите закони не трябва да има право на съществуване. Защо да го правим. Аз мисля, че съвсем съзнателно ал. 2 е отпаднала.
Янаки Стоилов:
Искате да кажете, че по силата на императивната норма, че не може да се признае в България друг освен моногамен брак, на това основание на него ще му се откаже.
Проф. Анелия Мингова:
Не, обратното. Точно обратното. Докато един брак не е признат, че е недействителен, т.е. унищожен поради това, че е бигамен, той е също толкова действителен, колкото и първия. Защото иначе нямаше да бъде искът конститутивен за унищожаване.
Янаки Стоилов:
Тогава пък ще влезем в противоречие с европейските изисквания, че ние ще допуснем..
Проф. Анелия Мингова:
Има само директива. Директивата не задължава да я пренесем. По преценка е и аз мисля, да не го правим точно по тези съображения.
Даниел Данов: МВнР
Ние не разбрахме последно защо отпада, но ако позволите само две изречения.
Опасенията са, че имаме понякога щастливци с 6-7 брака и въпросът е, че това се използва и ще дам пример с последния случай на подобен брак, сключен с пълномощници в Пакистанските планини между българска гражданка с чичото на щастливеца има брак с българска гражданка и уважаемите германски колеги ни помолиха за становище по българското законодателство това дали е брак. Ако не беше пълномощника, ако българската гражданка сама беше отишла в Пакистанските планини и беше № 7 съпруга и седемте ли щяхме да приемем да дойдат в България. Защото директивата казва, че не можем да ги сменяме така често и да ги направим всички пребиваващи в Европейския съюз. Това е нашата логика.
Янаки Стоилов:
Проблемът е, че докато не бъде обявен за нищожен този брак, ще могат да идват няколко брачни партньора по този режим.
Даниел Данов: МВнР
Той не е признат в България, но е признат с едната в Словения, с втората във Франция, с третата в и т.н., и смисълът е да се капсулова във пространството на Европейския съюз, а не във всяка държава да се осигури с по една съпруга.

Янаки Стоилов:
Нали разбрахте, че въпросът е практически.
Проф. Анелия Мингова:
Да си променяме вътрешното законодателство заради съображения от един случай в Пакистан не ми се вижда много разумно. Аз държа да гласуваме на Надка Балева предложенията, защото ал. 2 я няма.
Янаки Стоилов:
В зала трябва да се гласува отделно отпадането на предложението на вносителя.
Подлагам на гласуване § 21 от с. 13 до с. 15 – предложението на г-жа Балева. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
В този случай не се приема чл. 33б, ал. 2 на вносителя.
Трябва да се отбележи отделно кои не са приети.
Преминаваме към § 22. По него има също предложение на г-жа Балева. Тук са пренесени текстове от директивата. Можем да го гласуваме. Който подкрепя предложението на г-жа Балева, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 23. Предлага се да отпадне във връзка с това, че в § 26 този въпрос се решава. Да гледаме § 23 заедно с § 26. По § 24 и 25 няма предложения. Но преди това да видим § 26.
По § 26 има предложение на г-жа Балева.
Заповядайте
Румяна Йорданова: МВнР
Параграф 26 за нас е много важно мерките за експулсиране да подлежат на съдебно обжалване. Нашият заместник-министър държи много да се приеме това, тъй като в противен случай Съвета на Европа ще гласува една междинна резолюция, заради това, че ние не сме предвидили в нашето законодателство обжалване. Не само на забраната за влизане, но и на експулсирането също. В предложения текст експулсирането го няма.
Татяна Дончева:
Вижте какво остава да пише:
“(1) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на ЗАН, като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи, а по съдебен ред – пред съответния съд.
(2) При съдебното обжалване на заповеди за отнемане на право на пребиваване и т. 2 – заповеди за налагане на забрана за влизане, съдът проверява само дали са спазени компетентност и за налагане на принудителни административни мерки.”
Всичко е точно.
Янаки Стоилов:
Може ли да ви предложа да разширим малко възможността за обжалване, защото аз разбирам, че в тази редакция, която се предлага, могат да възникнат проблеми. Тогава да запазим конструкцията на ал. 2 по следния начин. Ще използвам предложението на г-жа Балева. Ал. 2 да бъде:
(2) Заповедите за отнемане на правото на..., налагането на забрана за влизане, експулсиране... се обжалват пред ВАС, чието решение е окончателно.
Без да правим уговорки какво включва преценката по обжалването. Да няма инстанции и да няма толкова голяма формална ограниченост.
Проф. Анелия Мингова:
Защо да няма инстанции?
Янаки Стоилов:
Защото идеята е да се концентрира в един орган. Това са производства, при които в една от алинеите е казано, че не се сочат фактическите обстоятелства и би трябвало съдът въз основа на заповедта, която е издадена, а там има и регионални органи, които могат да ги налагат, но винаги административният контрол да бъде в министъра на вътрешните работи и тогава съдебната инстанция би трябвало да бъде ВАС, чието решение ще прецени тази заповед от гледна точка на нейната законосъобразност и това решение ще е окончателно.
Татяна Дончева:
Първо, експулсирането се проверява.
А това, което предлага г-жа Балева е по отношение на правото на пребиваване и на налагане на забрана за влизане да има преценка един вид за процедурата и компетентността, което е някакво примиряване в смисъла на решението “Алнашип” срещу България. Те искат да е способ, който може да бъде използван, за да се съвместят основателно безпокойство за същността и източниците на разузнаване и същевременно да даде на лицата съществените гаранции на съдебното производство.
Янаки Стоилов:
Аз се опасявам, че този ограничен вариант на съдебно, чисто формално обжалване няма да ни свърши работа навън и отново може да се предяви претенция, че преценката на съда единствено относно компетентните органи по процедурата, няма да покрие изискването за някакъв контрол по законосъобразността на акта.
Татяна Дончева:
Експулсирането, което предлага Надя на пълна проверка, а пък другите две на проверка за процедура, е някакъв сериозен опит нещата да се примирят както иска директива.
Янаки Стоилов:
Нека да кажа хората от МВР, но аз консултациите, които направих и с хора от вън, оставам с впечатление, че тази редакция може да предизвика проблеми от гледна точка на някаква недостатъчност, независимо, че въвеждаме съдебен контрол, да се смята, че той е чисто формален и процедурен и че това не е ефективен контрол върху наложените мерки.
Точка първа и експулсирането са много близки като възможности. Аз оставам настрана въпроса дали тук ще сложим т. 3. Въпросът е за похвата на съдебния контрол.
Г-н Андреев, какво е Вашето мнение?
Румен Андреев:
Въпросът за МВР е доста сложен и тревожен. Може да не приемете аргументите ни, но аз съм длъжен да ги изложа.
Ние не се опасяваме от съдебен контрол. Опасяваме се от изтичане на информация, която се съдържа в оперативни разработки не само наши, а включително и на партньорски служби, което вече става много опасно. Има различни решения по света.
Доколкото аз съм запознат, например, в Англия органът пред който се обжалва една такава мярка се запознава с материалите, може да вземе отношение и по същество, но защитата и обектът на тази мярка нямат право да се запознават. Не мога да преценя в движение доколко едно такова решение е хармонично с основите на българската правна доктрина. Затова се мъчим да се сложи малко по-сериозен ред. Това е идеята, която е вложена в предложението тия административни актове да се обжалват пред Върховния административен съд. Дали ще е на една инстанция или на две, мисля че не е толкова съществено. Може би по-бързо ще приключват тези въпроси, ако е на една инстанция.
Янаки Стоилов:
Главният въпрос е този, по който тук започнахме дискусията – за предмета на обжалване. Дали той да бъде само на тези две основания или малко по-широко, без да се ограничава до тези основания, за да знаем какъв ще бъде ефектът при едното или другото решение.
Румен Андреев:
Ние бихме били доволни, ако ограничението е записано изрично. Но имам сериозни опасения, че това няма да бъде прието добре от европейските институции, които няма да възприемат това решение като крайно и като задоволително.
Янаки Стоилов:
Искам да ви обърна внимание, че ал. 3 си остава – че в заповедите не се посочват фактическите основания и следователно те не би трябвало и да се изискват в тази пълнота. Ако това наистина е така в рамките на съдебната преценка, да не фокусираме вниманието, че ние включваме цялостната преценка за законосъобразността на акта само на формалните основания той се разглежда.
Румен Андреев:
Напълно възприемам едно такова разсъждение и е въпрос на прилагане на нормите.
Татяна Дончева:
Или трябва да приемете това, което предлага колегата Балева, което е някакъв компромис в ключови моменти, както е при влизането, когато очевидно ще се работи изключително по материали на чужди партньорски служби, да подлежи на процесуална преценка. Това, което е предложението на колегата Балева, е общо взето някакъв компромис.
Янаки Стоилов:
Този компромис за нас може да изглежда вътрешно приемлив, а от гледна точка на стандартите за контрол върху тези заповеди да се окаже недостатъчен и не бих искал заради твърде голямото стесняване и формализиране на съдебния контрол, да не се окажем после ние поставени в положение отново да се занимаем с тези текстове. Проблемът не е в това колко инстанции на контрола ще има, а какъв ще бъде обхвата на контрола и кой ще го извършва. Едното задължително условие е този контрол да бъде извън ведомствен. Т.е. той не може да остане само в рамките на системата, която е органът, налагащ ограничителната мярка.
Второ, как да бъде определен обхвата на този контрол.
Всички други въпроси са вътрешни на някаква целесъобразност в процедурата.
Татяна Дончева:
Смяташ, че ще си решиш въпроса с изтичането на информацията, като изпратиш въпроса на ВАС
Янаки Стоилов:
Все пак по-малко хора ще се занимават с тази работа.
Татяна Дончева:
Аз не бих била толкова сигурна. Нищо не ни пречи на нас тази алинея да гласи:
(1) Налаганите принудителни административни мерки се обжалват при условията и реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи.
Янаки Стоилов:
С това завършва ал. 1.
Татяна Дончева:
А по съдебен ред съответния окръжен съд.
Янаки Стоилов:
Това просто отпада.
Татяна Дончева:
Няма да отпадне.
Янаки Стоилов:
Моята идея е да отпадне. Ал. 2 урежда съдебното обжалване.
Татяна Дончева:
Не е така. Ти нямаш само тези три вида актове, които да си кръстил “заповеди за налагане на забрана”, а има и други актове и накрая казваш по ал. 2.
При съдебно обжалване на заповеди за отнемане на правото на пребиваване, на заповеди за налагане на забрана за влизане и заповеди за експулсиране, а обжалването е пред Върховния административен съд, което е окончателно.
И ал. 3. В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка.
Янаки Стоилов:
Ако напишем, че се обжалват по реда на АПК. Няма защо да изписваме всичко това нещо. Идеята е обща. По АПК си имаш висшестоящ административен орган и съответен регионален административен съд.
По ал. 2 казваме специалната процедура за съдебното обжалване.
Татяна Дончева:
Но трябва да редактираме, независимо че няма предложения по ал. 1 има по вносител. Тогава остава както е по-вносител: Обжалването се извършва по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Янаки Стоилов:
Приемаме ал. 1 по вносител.
За ал. 2 имаме варианти, от които можем да избираме и следващите алинеи си остават.
Аз разбирам, че МВР са склонни да се направи тази стъпка. Практиката ще покаже.
Заповядайте, г-н Андреев.
Румен Андреев:
Извинявам се, че пак взимам думата.
Защо предлагаме тия дела да се гледат направо във Върховен административен съд, независимо на една или две инстанции. Такива дела без да съм събирал статистика, но не са повече от 15-20 на година. Защо да не се съсредоточи работата на едно място, за да се знае какво става. Така и практиката няма да е различна вероятно.
Янаки Стоилов:
Да приключваме тази дискусия. Имаме два варианта: или това което предлагаме или това, което г-жа Балева предлага. Мисля, че вече се изясни въпроса.
Ал. 1 да приемем по вносител.
За ал. 3 и ал. 4 не спорим. Там е само въпрос на систематика, защото те си остават като съдържание, но се прехвърлят в друга разпоредба. Това при окончателното разписване ще го имаме предвид.
Единствено трябва да уточним само съдържанието на ал. 2. Тази редакция още веднъж ще я прочета:
“Заповедите за отнемане на правото за пребиваване..., по т. 2 .. за налагане на забрана и по т. 3. ... за експулсиране се обжалват пред ВАС, чието решение е окончателно.”
Това да бъде редакцията на ал. 2.
Да гласуваме. Който подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви. Има ли против? Няма.
Така се приема частично и предложението на г-жа Балева доколкото се включва в текста, които прочетох.
Параграф 26а, заедно с § 23.
Надка Балева:
Не сме гласували в чл. 46, ал. 5 и 6 по вносител да отпаднат.
Предложението го правя, защото в същия текст със същото съдържание ал. 5 я приехме вече в чл. 33 за ал. 2, а ал. 6 по вносител, я приехме в чл. 40, ал. 3.
Янаки Стоилов:
Благодаря за напомнянето. Да гласуваме тук да отпаднат. Благодаря ви.
Продължаваме с § 23 и § 26а – от с. 17 до с. 20.
Тук въпросите са повече технически. Уреждаме действията по летища, самолети и те са видени от директивата, така че предлагам да ги гласуваме. Благодаря ви. Приемат се. Параграф 23 отпада и този въпрос се урежда тук в § 26а.
По § 27 няма предложения.
По § 28. Предлага се да отпадне, защото отива на друго място това.
Надка Балева:
По § 28 предложението ми е ал. 2 по вносител да отпадне, тъй като тя въвежда ограничение за максималния размер на глобата, а такъв нормативен акт не може да има.
Янаки Стоилов:
Който е съгласен с предложението за отпадане, да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 29. За пръстовите отпечатъци какво променяте.
Който е съгласен, да го гласува. Благодаря ви. Приема се.
Продължаваме с § 30.
Проф. Огнян Герджиков:
Тук се предлага в т. 3 думите “редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ” се заменят с “редовен паспорт или друг документ за пътуване”.
Този друг документ за пътуване може ли да бъде нередовен?
Янаки Стоилов:
Не е ли идеята въобще “редовен” да отпадне.
Проф. Огнян Герджиков:
Именно. Казва се паспорт. Има си хас да се подлага на съмнение, че трябва да е редовен.
Янаки Стоилов:
Тъй като самият закон използва на много места “редовен” и ако тук го оправим, трябва да отпадне навсякъде това определение. Нали това не е някаква европейска директива да запишем “редовен”.
Проф. Огнян Герджиков:
Предполага се, че един такъв документ трябва да е редовен , за да върши работата на такъв. Защо трябва да казваме, че е редовен. Не го разбирам.
Янаки Стоилов:
Още повече, че “редовен” не е правно понятие.
Може ли да го изчистим навсякъде? С един текст ще напишем, че в еди-кои си параграфи отпада определението “редовен”.

Надка Балева:
Под редовен имах предвид документ, който е утвърден като годен да разреши преминаването. В този смисъл редовен документ.
Янаки Стоилов:
То е ясно. Нали паспортът трябва да е издаден от компетентен орган, със срок на валидност. Единственото опасение е дали ще могат да бъдат отбелязани десетки параграфи в закона, където това определение се съдържа на много места.
Даниел Данов:
Бележката е “или друг редовен, заместващ го документ”. Паспортът е ясен. А дали наистина замества паспорта, е достатъчно важно, тъй като нямаме само документи за пътуване на лица без гражданство или бежанци.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате вие?
Даниел Данов:
“И друг редовен заместващ го документ”.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да не се занимаваме с този въпрос, защото сегашната редакция е малко по-добра: “Редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ.” Дайте да не се занимаваме с тези определения.
Остава и т. 2 – определението на “извънредни обстоятелства”.
Предлагам да гласуваме предложението на г-жа Балева по § 30. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
Заключителни разпоредби.
Румяна Йорданова: МВнР
Ако може да обясня. Само сме махнали “случаи нетърпящи отлагане”. Защото те влизат в хипотезите “извънредни обстоятелства” и те се употребяваха в два момента: когато се издават визи на граници. Ние променихме хипотезата и стана, че се издават визи на границата при извънредни обстоятелства. И де факто, случаите, нетърпящи отлагане влязоха в хипотезата “извънредни обстоятелства”. Ако сега запазим т. 7 тя няма да има смисъл, защото не фигурира в нито един текст на закона. Навсякъде заличихме хипотезата “случаи, нетърпящи отлагане”.
Надка Балева:
Много ви моля да четете внимателно. Вие предлагате да отпадне въобще т. 7. Къде ще ги включите тези “извънредни обстоятелства”, когато моето предложение е досегашната т. 7 не да отпадне, а да се преформулира с понятието “извънредни обстоятелства”. Иначе създавате нови текстове и пренареждане, които просто са безсмислени.
Даниел Данов: МВнР
Благодарим. Съжаляваме за безпокойството.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това пояснение не променя нещата, защото ние приехме т. 7 за “извънредни обстоятелства”, които обхващат и случаите “нетърпящи отлагане”. Към тях попадат тези хипотези, които сега са били в т. 7, без да са изрично упоменати. Няма пречка случаите на смърт на роднина и т.н. това да стане.
По § 31.
Надка Балева:
Параграф 31 е свързан с последните изменения на Закона за българските документи за самоличност, което не се е имало предвид при внасянето на законопроекта.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме § 31 в редакцията на г-жа Балева. Благодаря ви. Приема се.
По § 32 няма предложения.
По § 33.
Надка Балева:
Вече има фиксирана дата и няма защо да поставяме условие от датата на влизане в сила.
Янаки Стоилов:
Законът ще се прилага оттук нататък.
Вие имате ли някакви срокове за въвеждането или просто да отпадне § 33.
Да гласуваме за отпадането на § 33. Благодаря.
Приключихме с този доста сложен и не малък законопроект. Ще съставим доклада. Ще погледнем нещо правно технически, ако се налага да бъде уточнено.
Благодаря на участниците, представители на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на външните работи.
По втора точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
Моля поканените по тази точка да заемат места на масата, за да вземете участие в обсъждането. Заповядайте.
По § 1 няма предложения.
По § 2 няма предложения.
По § 3 няма предложения.
Има предложение на Анелия Мингова и Яни Янев за създаване на нов § 3а, а на Мая Манолова за създаване на нов § 3б.
Проф. Анелия Мингова:
Всъщност става дума за едно и също предложение, формулирано по различен начин.
Янаки Стоилов:
От Министерството на финансите има ли представители. (Да.) Първо да чуем вносителите на предложението, а след това ще ви моля Вие да вземете отношение, защото въпросът е и финансов не само от гледна точка на този законопроект.
Г-жо Мингова или г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, конкретната идея за това предложение е за създаването на условия за равнопоставеност във функционирането на държавните и частните съдебни изпълнители по отношение на събирането на информация. В чл. 16 от Закона за частните съдебни изпълнители е определено задължението за оказване на съдействие и предоставяне на информация от всички институции на територията на страната, които имат отношение към частното съдебно изпълнение. Няма да цитирам текста. Те са изброени.
В ал. 2 на чл. 16 е посочена необходимостта да се предоставят лични данни във връзка със съдебното изпълнение. Поради тази причина и тъй като по отношение на частните съдебни изпълнители там, където те получават тази информация, те са задължени да заплащат съответни държавни или общински такси, а това по отношение на държавните съдебни изпълнители, те получават тази информация служебно, без да заплащат такси.
Какво се получава в резултат на това. Длъжник по отношение на който се изпълнява съдебно изпълнение от частен съдебен изпълнител, за него тежестта на изпълнението става по-тежка, отколкото ако се изпълнява от държавен съдебен изпълнител. По този начин ние неравно поставяме длъжниците. Единият става по-длъжник, отколкото другия длъжник. Това е идеята.
Аз не твърдя, че най-точното място е тук, но в краткото време за което трябваше да направим предложенията, да разбутваме Закона местните данъци и такси и то не един закон. Но срокът за продължаване, в който могат да се правят предложения по този законопроект, вече е изтекъл. Освен това, трябва да се пипа Законът за местните данъци и такси, трябва да се пипат и други нормативни актове, за да могат да се променят нещата – тарифи и т.н.
Това е идеята на нашето предложение. И вместо да създаваме нов член, както предлага колежката Мая Манолова, която предлага да бъде чл. 16а, ние предлагаме създаването на нова алинея, която да препраща към всички информации по преходните две алинеи, които трябва да получи частния съдебен изпълнител, да не дължи съответните държавни и местни такси.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
На практика нашите предложения с колегите Мингова и Янев целят едно и също, а именно да се създаде равнопоставеност не между частните и държавните съдебни изпълнители, а между длъжниците, които, без това да зависи от тяхната воля, попадат под изпълнението или на частен или на държавен съдебен изпълнител, тъй като знаете, че преценката към кого да се насочи, е на взискателя, на кредитора по дадено правоотношение. Поради тази причина длъжниците, които подлежат на събиране на съответното вземане от частен съдебен изпълнител, са принудени да плащат и тези държавни такси, които никак не са малки. Примерно, когато трябва да се вземат извлечения за наличие на сметки от всички банки в даден град или когато трябва да се вземат удостоверения за всички МПС, които има длъжника, от КАТ, тъй като се заплаща за всяко поотделно. В крайна сметка това не е въпрос на частните съдебни изпълнители, това е въпрос на длъжниците, защото като се удари чертата и се започне с реалното разпределение, първи се удовлетворяват частните съдебни изпълнители. Така че това не е разпоредба, която ползва изпълнителите. Това е разпоредба, която ползва длъжниците.
Тук искам да допълня само, че много често тази такса се оказва непосилна за заплащане и на кредиторите, когато кредитори са взискатели по трудови правоотношения за вземания по трудови правоотношения. Ако за тях производството пред съд е безплатно, то това производство на практика е платено. Те дължат такси, когато трябва да установяват наличното имущество на длъжника-работодател и много често това се явява препятствие изобщо изпълнението на бъде реализирано тогава, когато просто взискателите нямат необходимите средства, за да заплатят за тези удостоверения.
Това е и в контекста на следващото предложение, което предполага таксите да се внасят авансово от кредиторите, който принцип, според мен, няма как да бъде оспорен в този закон, тъй като е правило във всички останали закони.
Аз приемам, че по-добрата редакция е тази на колегите от НДСВ, така че съм съгласна, че тяхното предложение е по-добро.
На практика, ако се приеме то, ще оттегля моето в тази редакция.
Янаки Стоилов:
Преди да се чуят и други мнения, г-жо Сапунджиева, да кажете дали в хода на подготовката на законопроекта този въпрос е бил обсъждан, тъй като той не се съдържа в първоначалния вариант.
След това ще помоля представителите от Агенцията по приходите дали можете да ни дадете приблизително информация за какъв общ размер на събираните такси годишно става дума от такива удостоверения.
Сабрие Сапунджиева:
Този текст не беше обсъждан в работната група, която подготви законопроекта. В нея участваха и представители на Камарата на частните съдебни изпълнители. Ние не се противопоставяме той да бъде приет, защото изложеното от господата Мингова, Янев и Манолова е точно така. Този текст касае гражданите и фактът, че зависи от длъжниците кредиторът къде ще насочи изпълнението – при държавен или при частен съдебен изпълнител, при това положение наистина има неравнопоставеност. И особено, когато се искат справки от регистъра за особените залози за търговски дружества ,там цените достигат до 500-600 и 1000 лв., когато трябва да се провери цялото имущество. Това са непосилни за гражданите такси, особено когато става въпрос за изпълнение по трудови дела.
Янаки Стоилов:
В първоначалната редакция на закона не е бил обсъждан такъв въпрос?
Сабрие Сапунджиева:
Не е, защото ние се обединихме в работната група около идеята, че ще предложим изменения само на най-належащи текстове, които досега в осем месечната работа на частните съдебни изпълнители са се оказали неудачни. Иначе казано, когато поработи закона и имаме едно и две годишен анализ на закона и на частното съдебно изпълнение вероятно ще се наложат и други промени. В хода на работата – той вече беше внесен законопроекта и беше минал през Министерския съвет, когато изникна и този проблем.
Евдокия Кьосева:
Представлявам Агенцията за държавна финансова инспекция.
Бих могла да кажа най-общо само, че когато се засяга публичния финансов интерес, т.е. текстовете да касаят приходи, които да постъпят в държавата и общините, то би трябвало да има становище, изразено специално от съответните дирекции на Министерството на финансите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители не е дошъл официално за съгласуване в първоначалния му вариант. Ние сме получили писмата за покана за участие от министъра на финансите, но самият законопроект не ни е предоставен за гледане. Аз мога да изразя становище в частта, предлагана за изменение, относно предвижданите финансови инспектори – главата за финансовия контрол.
Янаки Стоилов:
Ако искате този въпрос да го отложим, да не се произнасяме и да поискаме от Агенцията по приходите да ни направи една справка и тогава да го решим.
Яни Янев:
Колеги, Агенцията по приходите нищо не може да ни каже, защото до преди няколко месеца действаха само държавните съдебни изпълнители и там никакви такси не са плащани, защото справката е служебна. За няколко месеца действие на закона не може да се види от какво се лишава държавата от това, че частните съдебни изпълнители са ползвали тук и там справки. Т.е. в рамките на тази година. Аз не виждам какво можем ад получим като информация от тази агенция.
Проф. Анелия Мингова:
Докато нямаше частни съдебни изпълнители и имаше само държавни, никакви такси и разноски не са събирани за този род книжа. Едва ли когато сме приемали Закона за частните съдебни изпълнители сме предвидили, че има смисъл да се увеличи като финансово перо бюджета на съответните учреждения или общини. Изобщо не е аргумент нито да отлагаме текста, нито да коментираме повече.
Има едната теза. Колежката Масева, ако иска, ще каже другата. Освен това, създава възможност и за реална конкуренция между държавните и частните изпълнители това, което предлагаме, освен че защитава длъжника.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю, безспорно тези аргументи ги приветствам и тези мотиви. Закъснели сме. Жалко че и в Министерството на правосъдието не е обсъден този вариант, защото щеше нещата да бъдат по-прецизно подредени. Но мисля, че ще сбъркаме, ако запишем текста в този закон. Имаме възможност в Преходни и заключителни разпоредби към материалното право да отнесем тази привилегия - да не се удържат данъци и такси.
Проф. Анелия Мингова:
Аз не мисля, че е прецедент подобно правило би било разписано не в данъчен закон. Точно обратното. Кога не се плащат такси, кога има освобождаване от такси в процесуалното законодателство е типична норма, която тя съществува. Например в ГПК чл. 65, който действа. Така че нито правим нещо различно, още повече, че отново става дума за такси, които са в процеса такси, които се събират, т.е. за процесуални действия такси, защото тези книжа са нужни за процесуалните действия на съдия-изпълнителя. Какво ще говорим сега за Закона за местните данъци и такси и за материални закони. Това не са такъв род такси.
Янаки Стоилов:
Систематичният въпрос не е най-важен тук. Но понеже прозвучаха в аргументацията различни мотиви. Понякога тези такси са от по няколко стотин лева, т.е. те представляват значителен разход, а в същото време да се приема без допълнителна информация, че те с нищо няма да повлияят на приходите, от едно от двете твърдения трябва да се откажем. Не могат и двете да бъдат излагани в подкрепа на такова предложение.
Проф. Анелия Мингова:
Да гласуваме.
Янаки Стоилов:
Гласуването е лесно. Но по един такъв финансов въпрос, тъй като това е предложение на второ четене, ние бяхме поканили представители на Министерството на финансите, но въпросът ги засяга в първоначалния вариант само от гледна точка на финансовите инспекции. Разбира се, този въпрос ще го решим, няма да го налагам, но за мен би било добре все пак да се знае за какъв размер приходи става дума, а оттам нататък решението би било по-добре обосновано. Виждам, че не всички споделят това предложение, но за мен би бил по-сериозен този подход
Имате ли възражение да отложим произнасянето по този въпрос. Все пак да получим информация от Агенцията по приходите.
Проф. Огнян Герджиков:
Какво ще промени тази информация.
Янаки Стоилов:
Ще знаем от какви средства ще се лиши бюджета в резултат на тази промяна.


Проф. Огнян Герджиков:
Т.е. да създадем неравнопоставеност между държавните и частните съдебни изпълнители.
Янаки Стоилов:
Не може да има пълна равнопоставеност, защото таксите, които събират и едните и другите са различни. Нали не предлагате да се уеднаквят таксите на държавното и частното изпълнение.
Заповядайте, г-н Дичев.
Георги Дичев: председател на Камарата на частните
съдебни изпълнители
Нашето становище е, че проблемът не е финансов. Според нас, проблемът е чисто правен. При провеждането на тази реформа имаше два водещи принципа. Единият беше правата и интересите на българските граждани и вторият беше равни условия между държавните и частните изпълнители, защото България уникално избра един смесен модел на принудително изпълнение.
Това, което се случи с тази добавена стойност, вече е факт, че тези принципи се нарушиха. Българските граждани плащат различно, ако са длъжници на държавните изпълнители и на частните изпълнители. Сега едно фактическо положение, което и разноските – това са разноски по изпълнението, които се правят във връзка с принудителното изпълнение – набавяне на информация, запор на дялове във фирмено отделение. На нас запор не се вписва, докато не се внесат 21.50 лв. Внася ги кредитора, а накрая длъжника. Този длъжник, който е при нас, ако има същото дело за същото нещо, ако е при държавния изпълнител, не ги внася. Това за нас е незаконно и противоречи не само на нашата Конституция, но противоречи и на основни европейски принципи на правото. Гражданите трябва да са равнопоставени. Вече имаме прецедент с ДДС. Сега не отстранявайки това несправедливо и незаконно, според нас, положение с двойнствения режим на разноските, на практика допълнително се утежняват нещата на българските граждани.
Надка Балева:
Струва ми се, че няма смисъл да отлагаме гласуването на този текст. Ние уреждаме статут на съдебни изпълнители. Говорим за уеднаквяване на техните действия, плащания и т.н. Това че няма да постъпят приходи не означава, че ние няма да се съобразим и това да ни бъде критерия дали да ги освободим от плащане на такси или не. Още повече, че вече беше казано, че когато приемахме Закона за частните съдебни изпълнители никой не е предполагал колко ще бъдат, какви дела ще имат, какви постъпления, за да бъде това разчет на приходната част на държавния бюджет за годината.
Мария Кьосева (експерт):
Ако позволите чисто редакционно по предложението на г-жа Мингова и г-н Янев само за да го направим в синхрон с първата и втората алинеи. Текстът да започне: Частният съдебен изпълнител и нататък текста остава същия.
Елена Петкова: частен съдебен изпълнител
Приемам предложението да бъде приета редакцията на г-жа Мингова и г-н Янев със следното допълнение: “За информацията, получавана по ал. 1 и ал. 2, както и за вписвания на обезпечителни мерки, частният съдебен изпълнител не дължи заплащането на държавни и местни такси.”
Вземам последната част от предложението на Мая Манолова, което да се прибави към чл. 16, ал. 3.
Янаки Стоилов:
Няма други изказвания.
Ще гласуваме предложението на г-жа Мингова и г-н Янев в допълнената редакция с тази част от предложението на г-жа Манолова.
Тези, които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По принцип се приема и предложението на г-жа Манолова и става като ал. 3 на чл. 16.
По § 4 няма предложение.
По § 5 – предложение на г-жа Антонова да отпадне и предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Иглика Иванова:
Двете предложения в едната си част съвпадат.
Става дума за това дали помощниците на съдебните изпълнители трябва да положат успешно изпит. Аз мисля, че това категорично трябва да съществува като условие в закона не само по аналогия с другите съдебни дейности, които се упражняват – имам предвид адвокатура и нотариуси. Там помощниците задължително полагат такъв изпит какъвто и титуляра –адвокат или нотариус. Няма никаква логика точно в съдебното изпълнение, където вече е принудата, да пускаме случайни лица. Защото, за съжаление, факт е, че се движат в пространството фалшиви дипломи за юридическо образование. Аз лично съм силно подозрителна към хора, които за две години са успели да завършат някакъв юридически факултет и без абсолютно никаква проверка на техните знания и на тяхната компетентност да им позволим да изпълняват такава длъжност, ми се струва неоправдано.
Другата част, която е като допълнение на нашето предложение, след като в последните години държавните съдебни изпълнители заемат длъжностите си след конкурс и при положение, че въвеждаме изискване за пет годишен стаж, считам, че тези хора са достатъчно компетентни и квалифицирани, доказали се като такива, за да полагат изпит да бъдат помощници.
Надка Балева:
Един въпрос към вносителя Какво се има предвид, заели длъжността след конкурс и имат повече от 5 години стаж, само като държавен изпълнител въз основа на конкурса или 5 години общ юридически стаж.
Янаки Стоилов:
Това е една подробност. Нека да решим принципния въпрос за запазването или за отпадането на конкурсите за помощник изпълнителите и тогава ще преценим втората част от предложението.
Заповядайте, г-жо Сапунджиева.
Сабрие Сапунджиева:
Мисля, че аналогията с други закони не е удачна, тъй като Законът за нотариусите специално е уреден въпроса за конкурсите, които държат помощник нотариусите и има законова делегация за наредба за това.
Освен това, аналогията със Закона за адвокатурата също не е удачна, защото законът е уреден по друг начин там и ние предлагаме и се обръщаме към Комисията по правни въпроси да не подкрепи това предложение, защото така, както е записан текстът означава, че помощник частният съдебен изпълнител трябва да е издържал конкурса за частен съдебен изпълнител. Няма логика в сега действащия закон лице, което е издържало конкурса за частен съдебен изпълнител да иска да стане помощник, ако не е успяло да се класира.
Освен това, трябва да имаме предвид, че по Закона за частното съдебно изпълнение ние имаме райониране на частните съдебни изпълнители и те действат на територията на съответния съдебен окръжен съд. Ако лицето е кандидатствало и се е класирало за Варненския окръжен съд, то няма да дойде да стане помощник частен съдебен изпълнител в София на частен съдебен изпълнител на Софийския съд.
Освен това, не бива да забравяме, че отношенията между частния съдебен изпълнител и помощник съдебния изпълнител се уреждат с договор, в който частният съдебен изпълнител делегира правомощията на помощник частния съдебен изпълнител.
Пак ще повторя аргументите си, които изложих на заседанието на комисията при приемането на закона на първо четене. Всички юридически професии се затвориха за младите юристи. Категорично не съм съгласна да се определят юристите като случайни хора. За мен едно лице, което е завършило право и е завършило юридически факултет в България не е случайно лице. Мисля, че тук не е мястото да уреждаме въпроса с легитимността на вузовете.
Предлагам този текст да отпадне.
Освен това, по отношение на текста, който урежда държавните съдебни изпълнители, моля да се има предвид, че статутът на държавните съдебни изпълнители е уреден в Закона за съдебната власт, а не в Закона за частното съдебно изпълнение. Това е Закон за частните съдебни изпълнители и не мисля, че тук е мястото на така предложения текст за изисквания, на които трябва да отговарят държавни съдебни изпълнители.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Сапунджиева.
Аз бих казал, че част от мотивите не трябва да ни се пробутват по такъв начин. Затова че няма наредба за конкурсите за помощник изпълнители, та ние да променим закона. Ще прочета закона:
“Частният съдебен изпълнител може да овласти един или повече помощник изпълнители, които отговарят на изискванията на чл. 5 и чл. 6. В чл. 5 е казано, че това става включително след конкурс. Това че няма наредба, вие трябва да ни отговорите защо няма наредба, а не да променим закона с оглед на неговото неправилно прилагане, ако това е мотив.
Сабрие Сапунджиева:
Не съм разбрана правилно. Наредба за конкурсите има. Тя е приета и по нея вече е проведен един конкурс. Няма законова делегация за наредба за конкурс за помощник частни съдебни изпълнители. Трябва да има разграничение. Просто не съм била разбрана правилно, г-н Стоилов. Той трябва да е издържал конкурса за частен съдебен изпълнител. Законът не прави разграничение между конкурс за частен съдебен изпълнител и конкурс за помощник. Докато при Закона за нотариусите това е направено. Конкурсите за нотариуси и за помощник нотариуси са отделни и са различни. А тук конкурсът е един и няма разграничение. Това исках да ви кажа.
Янаки Стоилов:
Още един мотив. Вярно е, че ние не можем чрез този закон да подобрим юридическото образование. Но вярно е също и друго, че определени лица получават юридическо образование без да са завършили юридически факултети. Това нали също е известно. И всъщност тези лица получават дипломи за завършено юридическо образование от университети без да са се обучавали в университети. И аз не знам целта това ли е да се даде повече път на тези хора като помощници, които от правото какво разбират е отделен въпрос, но те сигурно ще вършат друга работа в областта на частното изпълнение. Нека да си говорим откровено. Аз затова оголвам проблема и оттук нататък като е ясно как той стои, да се кажат мненията в подкрепа на едното или на другото.
Заповядайте.
Надка Балева:
Каква е пречката в наредбата за конкурсите да включите и помощник частните изпълнители и то въз основа на законовия текст.
Друго, къде е логиката, като се казва, че частният съдебен изпълнител може д възложи на помощника си да изпълнява, но това означава, че той трябва наистина да отговаря на всички условия. Т.е. да мине през конкурс.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев и след това г-н Дичев.
Яни Янев:
В следващата глава – Раздел пети, Заместване на частния съдебен изпълнител. Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник съдебния изпълнител. Т.е. той става пълновластен съдебен изпълнител без да отговаря на изискванията – да е минал през конкурс. Систематичното тълкуване на закона подсказва, че категорично и помощник съдебния изпълнител, щом като при отсъствие има право да замества титуляра, той трябва да отговаря 100% на изискванията, след като в чл. 5 изрично е казано и въпросът за помощник изпълнителите препраща към чл. 5 и чл. 6 без уговорката, че т. 8 на чл. 5 трябва да бъде изключена. От тази гледна точка ми се струва, че и сега действащия текст ни казва, че трябва да има конкурс за помощник изпълнители.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че има нещо рационално в това предложение само, че то трябва да се реши по друг начин. Не да падне изискването за конкурс, а за помощник изпълнителите да отпадне изискването за юридически стаж. Според мен, единствено тук може да се търси отваряне на системата, но нека те да бъдат преценени като определени познания и можем да обсъдим дали да се изисква стаж, защото за самия изпълнител се изисква три години стаж. Тук може да не го изискваме, но нека това да стане по преценка на всички други обстоятелства, а не с отпадане на конкурса. Ако искате в тази посока да се търси решение.
Г-н Дичев, заповядайте.
Георги Дичев:
В момента имаме и не случайно Министерството на правосъдието го предложи и беше подкрепен, такъв текст, защото в момента в България нито един частен съдебен изпълнител няма назначен помощник и имаме голяма дискусия между нас и Министерството на правосъдието. Защото законът казва: Трябва да отговаря на изискванията на чл. 4 и 5 препраща механично и едно, от които да е издържал конкурс за частни съдебни изпълнители. Той като издържи конкурс за частен съдебен изпълнител става частен съдебен изпълнител. Получава се nonsense и в момента нито един в България няма помощник и ние наистина изнемогваме. И не е била това философията на закона – да няма помощници. Те са уредени в закона. Законодателят определено искаше да има помощници. Но сега в момента имаме голям проблем заради това разнопосочно различно тълкуване на нормите в момента. Няма как да се назначаваш помощници.
Проф. Анелия Мингова:
Когато се държи един конкурс за нещо, издържиш ли го, ставаш това нещо и не ставаш никакъв помощник. Няма спор. Дайте да намерим тогава сечението на полезното.
Георги Дичев:
Това се търсеше с това предложение.
Янаки Стоилов:
Ако има някакви колебания с уточняване на съдържанието на чл. 36, който да разграничи конкурсите за частните изпълнители от тези за техните помощници, но изискванията да останат. Единствено да се обсъди дали изискването за стаж да бъде еднакво. Другите изисквания да си останат.
Яни Янев:
Какъв е проблемът, след като отношенията между частния съдебен изпълнител и назначаването на помощник и овластяването е въпрос на договорни отношения между тях. След като аз съм си издържал конкурса за частен съдебен изпълнител, не си откривам кантора и отива да работя с друг, който вече работи, и му ставам помощник. Какъв е проблемът тук? Решавам, че ми е рано да си откривам собствен бизнес, той има разработена кантора и отивам при него и му ставам помощник изпълнител, но покривам условията за това. И това става на базата на договор между тях. Аз не виждам къде е пречката тук.
Георги Дичев:
Г-н Председател, става въпрос за това, че отговорност пълна, солидарна изцяло за действията на помощника носи титуляра. Аз как да назнача някой, който не го познавам само защото е издържал конкурса. Издържали са примерно 5 човека за частни съдебни изпълнители, от тях трябва да взема един, но аз не ги познавам. Как ще отговарям за неговите действия в моята кантора и да нося цялата отговорност за неговите действия. Вие знаете колко е трудно да се довериш на някой изцяло. Друго е, когато аз си взимам един човек, назначавам го, наблюдавам го и когато преценя, че е готов, му се доверявам.
Янаки Стоилов:
Според мен, в предложението на вносителя сполучливо е отпаднал т. 3 за стажа, но покрай нея е отпаднала и т. 8. така че ние можем да разделим двата проблема.
Георги Дичев:
Специално за София никой няма да има помощници от софийските изпълнители, които са 41 на брой, защото в момента местата са пълни за частни съдебни изпълнители и като няма да има конкурс откъде да ги вземем тези помощници.
Янаки Стоилов:
Защо да няма конкурс?
Георги Дичев:
Защото са запълнени местата.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се изясни въпросът. Мисля, че няма спор за отпадане на изискването по т. 3 на ал. 1 за стажа.
Т. 8 я запазваме, т.е. приемаме предложенията на колегите, които искат конкурса да се запази в чл. 36 с една по-добра редакция да се запише, че се провеждат конкурси за частни съдебни изпълнители и за помощник изпълнители. Тогава идеята е, че измежду тези, които са издържали конкурса, ще могат да назначат такива лица.
Ние ще гласуваме всички варианти, тъй като може да има различни мнения по този въпрос. Аз по-скоро формулирах проблемите, по които трябва да се произнесем.
Има ли други изказвания или можем да пристъпваме към решаване.
Предложението на г-жа Антонова е за отпадане. Тогава какво ще стане. Ще си остане положението, което е сега.
Тези, които са за отпадане на изискванията по т. 3, да гласуват. Приема се това предложение. Благодаря.
Тези, които са против отпадането на изискването по т. 8 – да са издържали конкурс.
Проф. Анелия Мингова:
Т. 8 е конкурс за частен изпълнител.
Янаки Стоилов:
В идеята, че тя се отнася и за частния съдебен изпълнител и за помощника и ако това се приеме, в другия чл. 36 ще се упомене, че това са два отделни конкурса.
Проф. Анелия Мингова:
Ако ще правим отделен конкурс, тук трябва да остане неважимостта на т. 8, защото т. 8 е точно конкурс за частен изпълнител. Така че трябва както си е по вносител, да го приемем. И вече в нова алинея в чл. 36 или където се пада, да предвидим, че освен на тази условия към които препращаме, с изключение на определените точки, трябва да приложим конкурс, а след това с наредба.
Г-н Янев, кажете. Може и друг да организира конкурса.
Яни Янев:
Конкурсът за помощник изпълнители да се организира от камарата.
Проф. Анелия Мингова:
Камарата може сама да си направи подбора, изискванията с оглед на това какво преценява, че е удачно.
Яни Янев:
Много по-добре е всъщност, защото това е един елемент от тяхната практическа работа.
Проф. Анелия Мингова:
Много добре действа закона в рамките на тези 8 месеца и аз не мисля, че някой би казал обратното. Да проявяваме априори някакво недоверие или да подозираме камарата, която би организирала евентуално такъв конкурс или самите частни изпълнители не звучи много сериозно. Ако искат някой да им върши работата, безспорно е, ще вземат качествени хора. А ако ги вземат заради друго, то ще се разчуе.

Янаки Стоилов:
Проблемът е, че у нас се разчуват нещата след като последиците са настъпили.
Проф. Анелия Мингова:
Не! Може би има някакви опити или стремежи, но ние искаме да ги парираме по този начин и да намерим наистина най-дборото решение.
Янаки Стоилов:
Най-лесното е да приемем, че ще има конкурс за помощници, без да описваме сега някаква различна процедура за този конкурс. Просто да се знае, че той е отделен от конкурса за частните изпълнители. Ако това се споделя, да го гласуваме.
Яни Янев:
Ако сега не кажем, че този конкурс е за помощник съдебни изпълнители, организиран от Камарата на частните съдебни изпълнители. Останалите пак министерството ги прави.
Янаки Стоилов:
Да го гласуваме така. Вероятно в чл. 36 ще го отразите. Важното е, че намираме решение по същество.
Мария Кьосева (експерт):
Това означава обаче, че текстът на вносителя така, както е предложен в чл. 36, за което препраща към частните изпълнители, да остане и да напиша нова алинея.
Янаки Стоилов:
Приемат се частично предложенията на народните представители. Приема се и предложението на вносителя.
По предложението на г-жа Иванова. Налага ли се втората част от вашето предложение?
Иглика Иванова:
Колеги, моля ви да помислите върху това. Тези хора, които в момента работят държавни съдебни изпълнители са положили конкурс, за да станат такива с пълния обем права и сега, за да бъдат помощници, ние ги връщаме да държат конкурс за нещо по-малко. Няма логика в тази работа.
Янаки Стоилов:
Такива практически случаи има ли, за да ги уреждаме, че един държавен изпълнител, който е искал да стане частен сега ще поиска да стане помощник.


Иглика Иванова:
За сега е много кратък периодът, но оттук нататък не е изключено това да се случва.
Янаки Стоилов:
Ясна е логиката, но дали не е съвсем абстрактна. Аз затова питам дали уреждаме някакви реални отношения.
Сабрие Сапунджиева:
Една алинея в преходните и заключителните разпоредби на закона даде възможност и имаше срок, в който държавните съдебни изпълнители имаха възможност да станат частни. Този срок изтече. Той е преклузивен.
Янаки Стоилов:
Нищо. Тя предлага да важи оттук нататък. Аз по-скоро се запитах дали практически има такава потребност.
Сабрие Сапунджиева:
Ако направим така за държавните, по същата логика ще трябва да кажем един частен съдебен изпълнител, който е станал частен с конкурс в един момент да има възможност да стане и помощник без конкурс, за които се предвижда конкурс.
Янаки Стоилов:
Това и да не го пишем, той може да стане, защото е издържал за по-голямото конкурс.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Иванова. Които го подкрепят, моля да гласуват. Трима “за”. Които са против? Няма Въздържали се. Пет “въздържали се”. Не се приема предложението.
Преминаваме към § 6. По него няма предложения.
По § 7 няма предложения.
По § 8. Има предложения на Мая Манолова да отпадне. Т.е. да си остане сегашния текст.
И предложение на г-жа Мингова и г-н Янев.
Яни Янев:
Г-н Председател, понеже г-жа Манолова ме помоли с две думи да кажа каква е логиката на нейното предложение и защо тя иска да отпадне този текст. Коментирахме го това с нея. Тя счита, че не би трябвало в чл. 75 Контролни органи, да създаваме нов контролен орган към министъра на правосъдието, а именно да обособяване финансовите инспектори. Логиката на това нейно предложение е в аспекта на това, че спецификата на тази финансова проверка не е този тип на необходимост на икономическо и счетоводно образование. Тя е доста по-ниско ниво проверка и параметърът който трябва да се провери и се счита, че би могла да се извърши от съдебните инспектори, които са назначени да изпълняват съдебния контрол по сега действащия Закон за съдебната власт. Това е съдържанието на идеята на Мая Манолова. Всъщност да бъдат натоварени действащите съдебни инспектори и с функцията за извършването на съдебен контрол, а не за създаването на специален статут на финансови инспектори.
Янаки Стоилов:
А вашата идея?
Яни Янев:
Нашата идея е следната. Тя в някаква степен не се противопоставя, защото ние предлагаме този финансов контрол всъщност да се урежда с наредба на министъра, защото функционирането на съдебния инспекторат е регламентиран подробно в Закона за съдебната власт. А по отношение на извършването на финансовия контрол ние нямаме никакви правила и те би трябвало да бъдат създадени и би трябвало да бъдат описани. В момента, ако седнем да пипаме и обясняваме в Закона за съдебната власт какво ще правят новите инспектори, които ще бъдат финансови, това е много сериозна работа. И да регламентираме в Закона за съдебната власт функционирането на финансовите инспектори към министъра на правосъдието на този етап ми се струва, че е доста сериозен ангажимент и поради тази причина ние предлагаме само за дейността по отношение финансов контрол министърът да издаде наредба.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева и след това представителите на финансовата инспекция, които би трябвало да имат становище.
Надка Балева:
Всъщност аз напълно възприемам предложението на колежката Манолова да не създаваме нов вид инспектори. Съдебните инспектори могат без да са наречени финансови инспектори да проверяват съдилищата, включително и за размера на таксите, внесени по делата, а специално тук да разширяваме щата и да правим нов вид контролни служители. В тази връзка струва ми се, че това, което се проверява в съдилищата – събраните ли са таксите в пълен размер, същото се отнася и по отношение на частните съдебни изпълнители.
Струва ми се, че е безпредметно и предложението, което правят Мингова и Янев –специална наредба за осъществяване на тези функции.


Иглика Иванова:
Доколкото разполагам с предложенията на колегите по-нататък по текстовете, искам да направя уговорката, че те са условни дотолкова доколкото ние ще решим, че такива финансови инспектори ще има. Аз също споделям известни съмнения дали това е удачно решение, дали са необходими, защото това не е точно финансова проверка, не е точно счетоводна проверка. Тя до такава степен тангира с проверка, свързана с чисто съдебна дейност, като например правилното разпределение на суми между присъединилите се кредитори, което е по-скоро в сферата на дейност на съдебните инспектори, отколкото на финансовите. Това не е точно счетоводство Затова ми се струва, сега действащите инспектори към МП са достатъчно компетентни да правят и такива проверки. Склонна съм да подкрепя идеята да не създаваме нов орган. Но ако решим, че това е необходимо, тогава бих подкрепила по-нататък предложенията, които са направени към уреждане на дейността.
Янаки Стоилов:
Да ги гледаме общо. Защото после се появяват отново предложения, които препращат към ДОПК, т.е. те вече преминават твърде много във финансовата сфера. Нека цялата идея да се види.
Яни Янев:
Г-н Председател, само с още няколко думи да допълня.
За да разберем, че действително не се касае за конкретна счетоводна дейност, аз бих ви посочил другите текстове, които се предлагат, за да видите какво точно ще проверяват финансовите инспектори.
Точно определяне на държавната такса. За това не е необходимо да имаш счетоводно познание. Начислявани ли са държавните такси? Това е типична работа, която изпълняват съдиите, защото съдиите определят държавните такси и т.н.
В ал. 2 на чл. 75а, защото тези неща са вързани, ако става въпрос дали трябва да има специално финансови инспектори или не. Малко по-специфично за мен е, тъй като тук има представители на Агенцията за държавна финансова инспекция, какво ще има финансовата инспекция по съдържанието на ал. 2 на чл. 75а.
“(2) Финансовите инспектори извършват проверки на постъпилите парични средства в банковите сметки по чл. 24 и в касата на частния съдебен изпълнител за правилното им управление, разпореждане и отчитане.”
До каква степен проверката на правилното управление, разпореждане и отчитане е елемент на различно познание от това, което би могло да направи като проверка един юрист, това за мен е важно да изясня.
Сабрие Сапунджиева:
Ние поддържаме внесения от Министерството на правосъдието текст, като разбира се не бихме възразили, ако в текста, предложен от народния представител Мая Манолова се запише, че в Инспектората към министъра на правосъдието има и инспектори с висше икономическо образование и квалификационна степен магистър, които проверяват финансовата част на дейността на частните съдебни изпълнители. Защо държим тези хора да бъдат юристи. Огромни средства се управляват от частните съдебни изпълнители. Трябва да сме наясно, че тук се борави с много средства, които са на длъжниците и въпреки това липсва яснота за изискванията към частните съдебни изпълнители за водене на счетоводство и финансова отчетност. Те се контролират и облагат по Закона за облагане на физическите лица. Проверките, които ще се правят при тях, са по реда на ДОПК, но по Закона за облагане доходите на физическите лица. В същото време те боравят с милиони средства. Ние затова искаме да има финансови инспектори, които да следят за разпореждането с чуждите средства и да се намесват превантивно или при финансови злоупотреби. Тук става въпрос за сериозния контрол, който ще бъде по специалните сметки на частните съдебни изпълнители, а не толкова за това, което е събрано като такси. То е включено като част от работата на финансовите инспектори. Но искам да ви кажа, че има сериозна опасност кантората на един частен съдебен изпълнител да се превърне в перачница на пари. Това трябва да се има предвид и да има финансови инспектори, които да контролират тази дейност.
Янаки Стоилов:
Финансово разузнаване да действа, ако нещо се прави там.
Сабрие Сапунджиева:
И Агенцията за финансово разузнаване трябва да се уведомява, за да следи тези неща.
Финансовият контрол има за цел да се събират стандартни финансови отчети от частните съдебни изпълнители, като на определен период от време – тримесечие или полугодие, те да се анализират.
Освен това да се следи за събирането на таксите.
И най-важното – за движението на специалните сметки и финансовото състояние на всеки частен съдебен изпълнител на база отчетите и анализите.
Затова считаме, че тази дейност не може да се върши от юристи и затова трябва да бъдат икономисти със специални знания. Не възразяваме те да бъдат уредени както предлага г-жа Манолова или пък са наредба, както приемат народните представители. Ние го мислихме много дълго и нашироко текстове, защото правейки ги инспектори към дирекция “Съдебна дейност”, това ще бъдат едни държавни служители, които ще получават заплата от 400-500 лв. и когато проверяват лица, които боравят с такива огромни суми, ние имаме притесненията, че те много лесно и бързо могат да бъдат корумпирани. Ако те отидат към Инспектората по Закона за съдебната власт, ако се предвиди заплатите да им се приравнят към лицата от Инспектората, те ще получават по-високи заплати, което ще доведе до по-нисък риск от корупция.
Янаки Стоилов:
Те не могат да отидат в Инспектората за съдебната власт, защото той е само за съдебните дейности. Така че явно няма да бъдат там.
А примерно, за финансовия контрол върху дейността на нотариусите отделни инспектори ли ще има.
Сабрие Сапунджиева:
Имам предвид, че тези могат да се ползват и за това.
Янаки Стоилов:
Защото би трябвало те да проверяват всички финансови дейности, за които отговаря министерството. (Да.) Тогава може би този въпрос трябва да го уредим в Закона за съдебната власт, защото тук уреждайки го, ние не даваме необходимия обхват за една такава дейност. Защото съм съгласен, че освен финансовите органи, трябва да има и някакъв вътрешно ведомствен финансов контрол върху специфичните дейности, но той трябва да е общ за всичко, което върши Министерството на правосъдието, а не отделно да правим за частните изпълнители, отделно за нотариусите, а утре може би и за нещо друго.
Сабрие Сапунджиева:
Сега най-рискови са нещата при частните съдебни изпълнители. Не че през нотариусите не минават големи суми, но те не боравят с пари на клиентите.
Проф. Анелия Мингова:
Тъй като се позовава на това, че подкрепя каквото е предложила Мая Манолова, но обърнете внимание, тя предлага точно обратното. Тя предлага въобще да няма финансови инспектори. Тя предлага съдебните инспектори от Инспектората да вършат това.
И още едно изречение. При нотариусите няма боравене с такъв финансов ресурс. Те не приемат цената, за да я платят те на другата страна. Те само са свидетели на договора. Тук принципът е друг.
Надка Балева:
Текстът на вносителя предлага втори инспекторат – финансов инспекторат, какъвто не съществува по Закона за съдебната власт.
Сабрие Сапунджиева:
Ние не можем да създадем втори инспекторат. Затова казваме “финансови инспектори”.
Надка Балева:
Вие ги слагате в съвсем отделна група от съдебните инспектори по Закона за съдебната власт.
Яни Янев:
И няма друго нещо, което да можем да направим, колеги, защото всяка друга промяна вече не е в този закон. Всяка друга промяна отива в ЗСВ. А вие виждате колко подробно са разписани правилата на съдебния инспекторат там. И няма как да създадем дублиращ в момента режим в ЗСВ специално за това нещо. Затова по-добре да ги оставим в рамките на този законопроект и действително да натоварим министъра не с инспекторат, а финансови инспектори, които да имат правила, уредени в наредба. Това е възможното. А общият режим можем да го създадем в новия Закон за съдебната власт и това да функционира, все пак ад има някакъв правен регламент, докато създадем този Закон за съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Заповядайте Вие да изразите становище.
Евдокия Кьосева: Агенция за държавна финансова инспекция.
Когато беше приет на първо четене този законопроект, той се прие с това изменение с необходимостта от финансови инспектори като контролни органи, защото имаше много сериозни мотиви, представени от г-жа Сапунджиева по отношение на необходимостта от финансов контрол върху специалните сметки, тъй като са сметки, в които има движение на стотици хиляди милиони пари. В този смисъл тогава ние изказахме, макар и не много добре развито, мнението, че ако целта на един финансов контрол от специални органи – финансови инспектори, по отношение на правилното управление, разпореждане и отчитане на паричните средства по тези специални банкови сметки, това е целта на законодателя да има такъв контрол, за да бъдат ефективен, тези дори така посочени текстове, които вие предлагате в момента евентуално да отпаднат или да преминат към Закона за съдебната власт, дори те не гарантират извършването на ефективен финансов контрол по банковите сметки.
Друг е въпросът, че и в сега съществуващата уредба има някои текстове по отношение на съдебния контрол, където се казва, че съдебният инспектор има достъп до специалните банкови сметки.
От 1 януари 2007 г. Законът за кредитните институции определя, че наличностите и операциите по сметките на клиентите на съответната банка са банкова тайна. Без съгласието на частния съдия-изпълнител, ако той не е съгласен нито съдебният инспектор, нито евентуално финансовият инспектор, легитимирайки се, че има заповед да извърши проверка, няма да може да извърши такава за движението, оперирането, тегленето – движението, най-общо казано, на парите по сметката на съдебния изпълнител. Това може да стане, ако бъде разписано, че по искане на министъра на правосъдието във връзка с възложена проверка банката е длъжна да даде номера и броя на сметките на проверявания частен изпълнител, защото той може да декларира, че има една, а може да има и повече, а при условията на чл. 62, ал. 6 от Закона за кредитните институции това става по реда на този закон – 24 часово искане, решение на районния съдия, за да може да се получи и движението, операциите, ако говорим че има данни или сигнали за сериозни нарушения, извършени от проверявания частен съдия изпълнител във връзка с тези сметки.
Янаки Стоилов:
Финансовите органи могат да имат достъп?
Евдокия Кьосева:
Законът за кредитните институции са оказани и изброени изрично случаите, когато с решение на съда може да се види движението по съответната банкова сметка.
Янаки Стоилов:
И това се отнася включително и за исканията от финансовите органи. Така ли е?
Евдокия Кьосева:
Оказано е кога съдът може да разпореди разкриване на тези сведения: кога по искане на прокурора, по искане на министъра, кога по искане на директора на Националната агенция по приходите, кога по искане на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция. Изброени са изчерпателно случаите, при които с решение на съдия в 24 часов срок може да се даде движението, операциите по тези сметки.
А ако бъде записано и се предвижда такъв контрол, то трябва да бъде уредено, че по искане на министъра на финансите във връзка с еди-каква си проверка, банките са длъжни да подадат номерата и броя на правосъдието, защото казваме, че са органи на правосъдието, на откритите и закрити. А движението става по съответния ред на Закона за кредитните институции.
Тези разсъждения си позволявам да кажа във връзка с това, че имаше сериозни ...
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, а вие сте може би по-деликатна, че каквито и текстове да има тук, те нищо няма да променят като възможност за ефективен контрол. Така ли е?
Евдокия Кьосева:
Аз така преценявам.
Искам да кажа още нещо във връзка с текста по отношение на “съдебният и финансовият инспектор изготвят доклад за всяка извършена проверка до министъра на правосъдието и при установени нарушения правят предложение за търсене на съответна отговорност.”
Може да прави и копие на документи.
Когато се регламентира една контролна дейност, то трябва много ясно да бъде регламентиран и пълно нейния обхват, процедурата по която ще се извършва този контрол, правата и задълженията, за да се постигне, тъй като целта на контрола е едно санкциониране – санкционна функция на този контрол. В този смисъл, когато се представи докладът на финансовия инспектор, констатациите в този доклад за наличието или не на установени нарушения, трябва да бъдат подкрепени с доказателства, не с копия от документи, заверени копия. Тогава обаче преминаваме към 22 член от сега действащия закон.
Янаки Стоилов:
Достатъчно. Не ни обяснявайте повече подробности. Аз разбирам в резултат на казаното, че една група от финансите и от правосъдието да помислят за ефективното решаване на този въпрос. Защото текстовете, с които разполагаме, няма да доведат до ефективно решение. Затова предлагам сега да не влизаме в подробности, а наистина една такава група да се направи, за да може в духа на идеята, която е представена, да се разпишат процедури, по които този контрол да бъде ефективен.
Вие нали ще съдействате за това нещо.
Евдокия Кьосева:
Ако ни бъде възложено.


Янаки Стоилов:
Ние ви предлагаме, защото явно се оказва, че средството което тук се предлага в различните вариации няма да доведе до значителен резултат. Т.е. не опира въпроса до създаването на такива лица, а до възможността те наистина да разполагат с информацията, с която могат да контролират това, което става.
Заповядайте, г-н Дичев.
Георги Дичев:
Според мен, малко се сатанизира финансовата част на дейността на частния съдебен изпълнител. Имайте предвид, че частният съдебен изпълнител не може да прави нищо освен въз основа на съдебен акт. По този съдебен акт има две страни. Няма откъде да се появят някакви финансови средства, няма как да се перат финансови средства. Имаме един длъжник, той е посочен в изпълнителния лист, изпълнява се срещу него, парите си постъпват по сметката. Моментално искам да знаете, а вие го знаете всички тук, че и длъжникът и кредиторът чакат на вратата. Единият, за да се разправя защо са му взели парите, а другият, за да ги получи по-бързо така че нещата изобщо не са на такава плоскост. Нищо страшно няма в тази финансова дейност. Тя се извършва ежедневно и в държавното изпълнение, където има много, много по-големи средства отколкото при нас или поне в момента е така. Това от една страна.
От друга страна, колкото до достъпа до сметките, в действащия Закон за частните съдебни изпълнители изрично си е казано: съдебният инспектор по ЗСД има достъп до специалните банкови сметки. За него банковата тайна не важи. Всеки инспектор от Министерството на правосъдието може във всеки един момент, разбира се със заповед от министъра, която има за проверка, да влезе в кантората или в банката на съдебния изпълнител и да получи абсолютно пълна информация за движението от самото откриване на кантората до деня на проверката. Така че ние нямаме проблем с достъпа до информация за банковите сметки. Касата на частния съдебен изпълнител си е в него. Имаме приходни касови ордери и касова книга и това е. Нямаме такава финансова дейност. Ние не сме фирми, за да развиваме търговска дейност, за да се абсолютизира този финансов контрол.
Ние подкрепяме по принцип идеята на МП. Те акцентират върху това, че е хубаво икономисти да поглеждат сериозно как като цяло съдебният изпълнител начислява такси, дали ги превежда навреме, дали няма някакво забавяне на суми, как се изчисляват таксите и т.н. Това само по себе си не е лошо и ние го подкрепяме. Но да се стига до крайности, че някаква супер финансова дейност кипи там и е абсолютно безконтролна, това просто не е вярно.
Янаки Стоилов:
Наистина има текст в действащия закон, чл. 76, ал. 3, който казва: съдебният инспектор по Закона за съдебната власт има достъп до специалните банкови сметки.
Евдокия Кьосева:
Но това е редакция от 2006 г. От януари 2007 г. е в сила друга разпоредба.
Янаки Стоилов:
И смятате, че тя е отменена и действа Закона за кредитните институции.
Евдокия Кьосева:
В сила е Закон за кредитните институции, което наложи изменение и в Закона за държавната финансова инспекция.
Янаки Стоилов:
Нали не е изрично отменена тази алинея.
Проф. Анелия Мингова:
Понеже сега се цитираха точно текстовете, Законът за частните съдебни изпълнители се явява специален в тази му част по отношение на общия Закон за кредитните институции. За мен няма някакво опасение за това дали ще може финансовият инспектор, ако има такъв, да наблюдава. Мисля, че тук юристите сме на това мнение.
Янаки Стоилов:
Тъй като тук се говори за съдебния инспекторат, а в случая освен за съдебния инспектор в предложението се говори за финансови инспектори. Да не възникне спор дали тези финансови инспектори ще имат достъпа, който имат съдебните инспектори.
Проф. Анелия Мингова:
Достъпът трябва да го имат вероятно финансовите инспектори. Това подлежи на корекция.
Янаки Стоилов:
Трябва да се има предвид, защото всъщност този инспекторат, който е сегашния, той до голяма степен ще се изпразва от съдържание с прехвърлянето на дейността към другия инспекторат и трябва да се види в рамките на този състав как да се разпределят, ако трябва вътрешно, функциите по типично съдебните проверки, условно казано, от финансовите проверки.


Яни Янев:
Съжалявам, че тръгнахме много напред, но когато правим новия Закон за съдебната власт, в частта за съдебния инспекторат ще разпишем правилата така, че да е ясно, че в този съдебен инспекторат има както юристи, така и икономисти. И вече е въпрос на министъра как ще организира вътрешно нещата. Но сега няма как да го направим.
Янаки Стоилов:
Можем ли сега да пристъпим към някакво решаване на проблема.
Проф. Анелия Мингова:
Ние си държим на нашето предложение. То не противоречи на нищо от казаното до тук.
Янаки Стоилов:
Може би трябва да се помисли за редакцията, за да не възникне спор дали финансовите инспектори имат достъп до информацията до каквато имат съдебните инспектори Това трябва да се види.
По предложенията. Предложението на Мая Манолова за отпадане.
Другото е на Анелия Мингова и Яни Янев.
Би трябвало да бъде редът за извършване на финансов контрол, защото ако определяме условията надхвърляме ролята на една наредба.
Да гласуваме. Тези, които са “за” предложението на г-жа Манолова, моля да гласуват. Не се приема.
Другото предложение – редът за извършване на финансовата ..., Които го подкрепят, да гласуват. Приема се.
И другото предложение на Мая Манолова не се приема.
За проверките. Г-жо Иванова, мисля, че това става излишно, след като наредбата ще определи. Оттегляте ли го при това положение? (Да.) Благодаря.
По § 10. Налага ли се някакво уточнение. Ние го обсъждахме въпроса общо.
Какво да съдържа заповедта за проверка?
Яни Янев:
Считаме, че трябва да има някои основни параметри във връзка с евентуалното оспорване на резултатите от проверката.
Янаки Стоилов:
Трябва ли да разделяме двата вида контрол, защото така излиза, че веднъж той ще изпрати да го проверяват формално, втори път ще изпрати финансово да го проверяват.


Яни Янев:
Г-н Председател, това е общият текст за контрол – чл. 76, където казваме, че в заповедта министърът на правосъдието определя вида на контрола. Тя е една и съща заповед. Дали ще назначи съдебният инспекторат да проверява или ще изпрати финансовите контрольори, това е една и съща заповед. Но в тази заповед понеже вече имаме два вида контрол, министърът трябва да определи за какво става дума. Какъв е видът на проверката. Дали е съдебна или финансова или съдебна и финансова. Има възможност и за двете и затова е с “или”. И другите параметри: да има обхват на проверката като период, и период за който трябва да бъде извършена самата проверка, защото да няма ексцес по това някой да ти влезе в кантората и да стои до когато си иска. Това са принципни положения, които ми се струва, че не е зле да ги има като параметри.
Второто ни предложение, за да няма съвпадение на контролни органи едновременно, с което ще се затормози работа на всеки един.
Янаки Стоилов:
Които подкрепят това предложение, да гласуват. Благодаря. Приема се.
Ако има нужда от редакционни поправки, ще се направят.
Предложението на Мая Манолова.
Предложението на г-жа Иванова. Каква е целта на Вашето предложение?
Иглика Иванова:
Има достъп до касата звучи доста широко като понятие. “Достъп за проверка” мисля, че е далеч по-точно. И достъп до сметката също много неща може да значи. Затова е редно да уточним какво включва този достъп.
Освен това, мотивите, които изложи заместник-министър Сапунджиева при първото четене на този законопроект, да се предотвратят евентуални незаконни действия, разпореждания с крупни имущества и т.н. струва ми се, че този обем, който е заложен тук след констатация на нарушение да се търси отговорност, няма да постигне целта. И затова, когато е очевидно някакво грубо нарушение и са сериозно застрашени интересите на длъжника, да има възможност да се сезира съдът, да се наложи ограничение за разпореждане с тези средства, защото ако настъпят отрицателните вредни последици много по-трудно би било да се парират, отколкото ако се попречи това да стане. В този смисъл. Става въпрос за чл. 308.

Проф. Анелия Мингова:
Тук има предложение за създаване на нова ал. 5.
Дали да не кажем само “по реда на ГПК” или “по реда на обезпечителното производство по ГПК”.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Дичев.
Георги Дичев:
Уважаеми колеги, само ви обръщам внимание на редакцията – финансовият инспектор да иска от районния съдия. Този финансов инспектор се превръща в нещо различно. Орган на контрола е министърът на правосъдието. А тук е: финансовият инспектор да сезира. От кое име. От свое име сезира районния съдия. И питам по кои сметки прави запор и какво запорира. Нашият закон изрично казва, че специалната сметка, тъй като вътре има пари на длъжници и то много, не може да се запорира. Изрично е казано в нашия закон и мога да ви цитирам. Чл. 24 мисля, че беше. Този текст, според мен, противоречи на други текстове от закона. Не е това начинът. Съдът може да направи такова нещо, но по искане на съответната страна. Имаме ред за обезпечението.
Янаки Стоилов:
Въпросът е, че тук има едно ново основание и проблемът е дали да се даде на министъра на правосъдието извън страните да имат същото правомощие, защото основанието е друго. Това всъщност е промяната.
Надя Антонова:
Основателно се поставя въпроса коя сметка на частния съдебен изпълнител трябва да се запорира. Без съмнение това не е специалната сметка, защото това не са неговите пари. Не може за негови действия или бездействия да се запорират чужди пари. Обаче законът повелява частните съдебни изпълнители да си имат и друга сметка, където събират своите приходи от такси, от вноски и др. И тази сметка няма пречка да бъде запорирана.
Янаки Стоилов:
Въпросът е, че в това предложение не е посочен обектът на запора. Да се каже върху какво.
Надя Антонова:
Моето изказване има за цел да допринесе за изясняване колко сметки може да има частния съдебен изпълнител.


Янаки Стоилов:
Г-жо Иванова, Вие върху какво имате предвид да се наложи запор. Тук не пише.
Проф. Анелия Мингова:
Няма смисъл от това нещо.
Яни Янев:
Второ, ако става въпрос за отговорност на частния съдебен изпълнител, вие знаете, че те се застраховат. Ако трябва да се търси някаква отговорност, частният съдебен изпълнител е покрит със съответната застраховка.
Янаки Стоилов:
Тогава да остане само предложението по т. 1.
По т. 2 държите ли да го гласуваме, г-жо Иванова.
Иглика Иванова:
Не съм много убедена, че смисълът на цялата тази проверка остава. Създаваме една цяла институция, или разширяваме, правим финансови инспектори и в крайна сметка те за какво ще работят. Каква ще бъде целта на тази проверка. Да се каже, че някой неправомерно се е разпоредил с нечий средства.
Янаки Стоилов:
Може да се мисли, грубо казано, за отнемане на лиценза на частния изпълнител.
Пристъпваме към гласуване.
Приемаме предложението на г-жа Иванова по т. 1.
По т. 2 да го гласуваме ли?
Иглика Иванова:
Не, оттеглям го.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към § 11. по него няма предложения.
По § 12 и 13 също няма предложения.
По § 14 има предложение на Надя Антонова да отпадне § 14.
Кажете накратко мотивите.
Надя Антонова:
Моите предложения по § 14 и по § 15 са сходни и ще си позволя накратко да взема становище и по двата параграфа.
В проекта на ЗИД се предлага пропорционалните такси на колегите от частното съдебно изпълнение да нямат минимален и максимален размер, което на мен ми се струва неприемливо. Нямат лимит въпросните такси. Аз не разбирам кому е полезно това. Това не е полезно и на самите частни съдебни изпълнители, без да им ставам адвокат, защото те като частници и аз като човек, практикуващ в близкото минало частната адвокатска професия знам, че най-тежкият упрек към тази професия е, че всичко е много скъпо. Достатъчно е само да се каже, че няма лимит.
Не е полезно, според мен, и за страните, тъй като кредиторът трябва да се харчи. Той ще се харчи 4% в исковото производство, той ще плаща на адвоката си в исковото производство, той ще плаща за издаване на изпълнителен лист и накрая без ограничения ще плаща такса на частния съдебен изпълнител, ако го предпочете. И всички тези такси и разноски се стоварват върху длъжника, който трябва да ги поеме. Вярно е, че той е длъжен да си плати, но в края на краищата трябва да се съобразяваме и с обстоятелството, че изпълнителното производство има за цел да удовлетвори кредитора – неговото главно вземане и аксесоарните такива. Без ограничение таксите ако се установят, много е възможно цялото изпълнително производство да се върти и да се осъществява принудително изпълнение, като се удовлетворяват единствено таксите и разноските по делото.
С оглед оскъпяването на процеса искам да ви споделя тук като участник в работната група по ГПК, че проектът предвиждаше основата върху която се определя цената на иска да бъде завишена в проекта за ГПК и работната група не възприе този подход за увеличаване на държавните такси.
Колеги, в крайна сметка аз имам притеснението, че оскъпяването на съдебното производство има една неприятна последица - отношенията между страните да се уреждат извън съда. Много е възможно да бъдем изправени пред създаването на едно паралелно правосъдие, с което мисля, че се посправихме през последните години и не намирам основания да го реанимираме.
Накрая подходът, по който се формират възнагражденията на колегите по действащия режим го намирам за много гъвкав. Има си тарифа, лимитирана в известна степен и се създава възможност частният съдебен изпълнител да договаря с взискателя и по-голямо възнаграждение, което пък не се смята за разноски, т.е. не утежнява положението на длъжника по делото.
Останалите сродни професии – и нотариусите, и адвокатите, техните хонорари са лимитирани. Знаете, че има съдебна практика кой адвокатски хонорар е прекомерен. Тарифата на нотариусите не е изменяна откакто е приета 1998 г., и няма ли да се изправим пред един процес да се увеличават непрекъснато тарифите, което в крайна сметка рефлектира върху достъпността на правосъдието и риска да се реанимира онова извън държавно, извън съдебно правосъдие, което, според мен, е дълбоко укоримо. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Параграф 14 по същество нищо не променя. Аз не успях да открия никаква промяна. Ако просто трябва да си играем на текстове и да увеличаваме обема на законите, в смисъл с него и без него все същото. Не може да се схване идеята. Разбирам, че това е някакъв стремеж за прецизиране на редакцията. Т.е. по § 14 няма какво да спорим. Той може и да отпадне и ще си остане същото положението.
Всъщност дискусионният проблем е в § 15 – дали да се премахне долната и горната граница в пропорционалността на таксите. Мотивите се казаха. Мисля, че е ясен въпросът. Проблем вече на ориентация на отделните народни представители. Казаха се мотивите. Ясни са мотивите и за другото предложение. Ако искате да гласуваме предложенията и да приключваме за днес по тази тема.
Проф. Анелия Мингова:
Още малко разяснения, ако може.
Георги Дичев:
Този текст, г-жа Сапунджиева ще потвърди откъде стана тази промяна, това беше поставено като изискване от страна на Министерския съвет, когато се приемаше тарифата, тъй като в сега действащите тарифи за държавните и за частните съдебни изпълнители няма максимален размер в абсолютна сума, примерно да пише 5 хил. или 10 хиляди или нещо подобно, а максималният размер в закона се тълкува като процент. В момента има такъв процент и той е 2%. Абсолютно еднакъв е процентът при частните и държавните съдебни изпълнители. Това беше тълкуването на закона.
Янаки Стоилов:
Тогава какъв е проблемът? Излиза че няма проблем.
Георги Дичев:
Г-жа Сапунджиева ще продължи и след това аз ще довърша.
Да, с тарифата няма проблем.
Сабрие Сапунджиева:
Искам да ви кажа, че Министерският съвет ни задължи за тази промяна. Ние с министър Петканов поехме ангажимент в Министерския съвет при приемането на тарифата, че тази промяна ще бъде внесена. Тарифата е приета, защото има максимален размер в процент, а не в абсолютна стойност. Аз считам, че няма логика да има максимален размер на тарифата при съдебно изпълнение в абсолютна стойност, защото може да се стигне до положение да се събират дългове до определен размер. Частният съдебен изпълнител ще каже: Аз ще събирам тези дългове до тук, онези с по-големите суми не ми носят приходи, те ми носят само разходи, освен това неприятности, защото това са големи длъжници с много пари и аз няма да се занимавам с тези дългове. Това беше презумпцията ни, когато правихме тарифата. Все пак, за да има някакъв баланс и да не се отива неограничено, в края на краищата да бъдат защитени интересите и всичко, което Вие изложихте, колега Антонова, аз абсолютно споделям това и ние сме го отчели в работната група, се стигна до този баланс. Считаме, че този баланс е умерен и засега работи добре. Но задължение на Министерския съвет към нас е ние да внесем промяната в този вид – да се каже, че няма максимален размер, защото се приема, че максимален размер трябва да бъде в абсолютна стойност, а не в процент от цената.
Проф. Анелия Мингова:
В допълнение на това, което каза г-жа Сапунджиева за тълкуването на действащата разпоредба, действително чисто филологически и граматически, ако прочетем действащата разпоредба, излиза, че пропорционалните такси, ако се събират в процент и имат минимален и максимален размер, това се отнася до таксите, а не до процента. Така се разбира. Но идеята тогава, когато го приемахме този закон, не беше точно такава. Тук просто словесно не е отразен добре действащия текст и това може да се провери и от мотивите, с които приемахме закона.
Сабрие Сапунджиева:
Извинявайте, че ви прекъсвам. И точно това е волята на законодателя. Аз проверих стенограмата, когато правихме тарифата. И точно това, което вие сега казвате е волята на законодателя, но, за съжаление се прие друго нещо.
Проф. Анелия Мингова:
Нали и аз това казвам. Т.е. идеята и тогава е била да има фиксиран процент. “Пропорционалните такси се събират в процент според интереса.” В края на краищата тарифата може само да каже дали има максимален процент и след това да спре да расте или да каже, че е един процентът. Но няма да има фиксирана абсолютна сума, което е абсурдно. Защото тогава е лишено от логика изобщо частното изпълнение.
Янаки Стоилов:
То не е абсурдно. Може да се отстоява, защото, примерно, изпълнението за 10 млн. лв. Може да се каже, че максималният процент е 2%, но не повече от еди-колко си стотин хиляди, защото действията на съдия-изпълнителя не са толкова различни от гледна точка на нарастването на задължението. Ще се окаже тогава, че при тези задължения наистина има една голяма несъразмерност, макар че тя влиза в тази пропорция.
Проф. Анелия Мингова:
Никъде няма фиксиране на такси в абсолютен размер. Има понякога намаляващ процент над определена сума, но никога няма фиксирана сума, защото от това и фискът страда. Това е абсурдно. Я си представете, че за милиарди има вземане и ние ще ограничим таксата на 200 хил. лв. Това е неразумно. От финансова гледна точка също е неразумно. Възнаграждението на частния изпълнител не зависи от събраната такса. То е в други правила.
Янаки Стоилов:
Тук няма бюджетни съображения, защото тези такси са таксите за извършващия дейността. Тя не е такса в полза на държавата.
Г-н Дичев и да приключваме с дискусията по този въпрос.
Георги Дичев:
Този дебат беше воден преди две години, когато се гледаше законът. В мен е доклада от 21 .04.2005 г. как е бил текста на първо четене на Закона за частния съдебен изпълнител и всеки може да провери и какви са били предложенията на народните представители и окончателния вариант на комисията. Когато е приет на първо четене закона е имало текст, който изрично казва: (2) като таксата не може да надвишава определен максимален размер.
Предложението на Татяна Дончева, Марина Дикова, Йордан Соколов и Четин Казак – да отпаднат тези думи, и съответно да се добави думата “в процент” в ал. 1.
Аз добре си спомням, че това беше дебата, който и в момента се води и го има в съответните документи в Народното събрание.
Яни Янев:
Един аргумент, който колежката Антонова от неофициалния ни спор, който току-що водихме, какво я притеснява. Практически я притеснява това, че когато сложим един процент, който да не е ограничен от абсолютна сума допълнително, примерно, 2%, но не повече от 100 000 лв., означава, че всички тези пари се трупат на длъжника. Тя привежда пример от адвокатската практика. Ние адвокатите нямаме ограничение за горния размер на хонорара, който ще получи и той може да получи и 200% размера на материалния интерес. Но съдът като разноски присъжда до три пъти от минимума. Защото въпросът тук е не до размера на хонорара, който ще получи таксата частния съдебен изпълнител, а онова, което ще се вземе от длъжника. Тук го няма. И ние вече тук товарим длъжника неограничено. В крайна сметка тук е въпросът и за оценка на труда.
Колеги това е всъщност проблемът, който е от значение за справедливостта и до каква степен ще продължим да товарим длъжника при събирането на сумите.
Георги Дичев:
Кой длъжник товарите? Не товарите българските граждани, а товарите един голям, много голям длъжник. Кой дължи такива цифри, които се споменават тук – десетки милиони и пр. Статистиката за българските граждани е до 15 хиляди, а един такъв таван ще защити големите длъжници. Това ли е волята на предложението? Да защитим големите длъжници? Искам да ви кажа, че е абсолютно несправедливо един гражданин, който дължи на топлофикация 1 000 лв. , да плати относителна цена 8% от неговия дълг, а големият длъжник с милионите да плати нищо. Това е абсолютно несправедливо. И това трябва да се отчете.
Надка Балева:
Аз ще си позволя една реплика.
Законът не говори за малки длъжници, средни длъжници, еди-какви си длъжници. Размерът на дължимото е основание само за ограничаване правото да напуска страната или други действия. Така че по този начин се защитават интересите на абсолютно всички длъжници. И не можем да ги делим. Какво значи голям длъжник. Не виждам логиката в това.
Освен това, длъжникът е длъжен да погаси това, което е присъдено, а ние му натоварваме свръхголями допълнителни разходи.
Янаки Стоилов:
Колеги, дайте към края да направим дискусията по-ориентирана.
Проф. Анелия Мингова:
Нали казваме, който дължи данъци и когато дължи в размер на еди-колко си понеже печалбата му е милиард, да го облекчим и да плати до определен максимум данък. Колкото повече дължи, не дължи повече от другия. Дължи равно – 15%, 10%, 20%. И за бюджета е същият принцип. Има равнопоставеност на длъжниците.
Надя Антонова:
Дайте да направим така с оглед и на изложението, което г-н Янев направи. Като няма да има максимален размер в абсолютна цифра, да няма. Но да видим каква част от това възнаграждение, което ще получи частния съдия изпълнител ще го признаем за разноски и ще натоварим с него длъжника. Както в адвокатската професия. Ние с Яни можем да вземем 10 пъти по-висок хонорар, и като спечелим делото, понеже сме велики адвокати, съдията ще присъди не повече от.
Янаки Стоилов:
Тук кой ще го присъди.
Надя Антонова:
Тук законът може да го присъди.
Добре е като засягаме въпроса за тия такси, аз предлагам един текст. В действащия закон има един текст, в който се казва, че частният съдебен изпълнител може да уговаря допълнително възнаграждение, което не се счита за разноски, т.е. не се товари длъжника. И оттук да почерпим една положителна идея. Няма да бъдат ограничени размера на възнаграждението, няма да има горна граница, но колко от това възнаграждение ще се счита за разноски и ще се натовари върху длъжника. Каква част?
Сабрие Сапунджиева:
Г-жо Антонова, той събира таксата, която е по тарифата и може да договаря суми по-големи от уредените в тарифата, но те вече са за сметка на кредитора, който е избрал частния съдебен изпълнител и казва: Аз това искам да ми го свършиш в много кратки срокове, поради което сключваме с теб договор и ти плащам над уредените в тарифата суми. Но тези суми остават за сметка на кредитора.
Надя Антонова:
Аз съм против да се товарят неимоверно длъжниците. Защото изместваме целта на съдебното изпълнение.
Янаки Стоилов:
Аз питам какво ще е решението, защото в момента тарифата е направена така, че има абсолютни суми плюс процент. Горе-долу както се определят данъчните ставки и няма ограничения в абсолютен размер. Ако се иска да се постигне тази цел, да се каже с каква редакция да стане това. И ако има такава редакция, да я гласуваме. Защото иначе тази дискусия можем да я водим, но да не стигнем до конкретно предложение как да се отрази това в текста. Проблемът е, че тук няма кой да определи на частния съдебен изпълнител. Кой да му определи?
Надя Антонова:
Като няма кой, законът.
Янаки Стоилов:
Кажете тогава какво е то.
Сабрие Сапунджиева:
Законът е определил, като е казал: Министерският съвет определя тарифа.
Надя Антонова:
Министерският съвет определя размера на таксите, а не начинът, по който се формират тези такси. Това го определя закона.
Колеги, моето мнение съм си го изразила и си го подкрепям със съзнанието, че това е полезно най-напред за частните съдебни изпълнители.
Янаки Стоилов:
Г-жо Антонова, ще пристъпим към гласуване. Аз бих подкрепил вашето предложение, но се оказва, че дори и да го подкрепим, то не постига целта. Защото сегашната тарифа, която в момента аз гледам, максималният етаж е над 100 хил. лв. са 5 хил. и еди колко си лева плюс 2% за горницата над 100 000 лв.
Надя Антонова:
С новата редакция на този текст с или без него, нищо не променя практически. За това предлагам да отпадне.
Янаки Стоилов:
И старата и новата водят до едно и също.
Добре. Да гласуваме предложението по § 14. Всъщност това предложение нищо не променя по § 14.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Антонова да отпадне § 14 и да си остане сегашната редакция. Който е “за”, да гласува.
Сабрие Сапунджиева:
Става въпрос за авансови такси, а не за авансово плащане.
Янаки Стоилов:
Всъщност сбъркана е редакцията на заглавието. Иначе текстът и единия и другия казва едно и също. Защото сегашната редакция на закона казва “авансови такси”, каквито наистина няма. Защото в чл. 80 заглавието е “авансови такси” се предлага по-сполучливото “авансово заплащане на такси”. Ако се приеме промяната в заглавието, може да приемем и съдържанието на текста. Аз гледах разпоредбите. В разпоредбите на практика няма разлика, а разликата идва от подвеждащото заглавие.
Г-жо Антонова, поддържате ли вашето предложение по § 14 или го оттегляте.


Надя Антонова:
Ако трябва, ще го оттегля по § 14, въпреки че не казва нещо, което е различно от закона.
Янаки Стоилов:
Не говорим за § 15. Него ще го гласуваме, макар че там по друга причина виждаме, че резултатът е един и същи. Но § 14 е чисто редакционен. Той няма отношение към дискусията.
Добре., оттегля г-жа Антонова предложението по § 14.
Гласуваме § 15. Първото предложение е за отпадане на § 15. Който е “за”, да гласува. Двама “за”. Не се приема.
Предложението на Мая Манолова е безпредметно с оглед на това, което сме гласували.
Предлагам да отпадне § 16.
С това приключваме по този законопроект. Благодаря ви.
По трета точка – Обсъждане на общия проект по Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ще ви помоля само за няколко минути да видите предложенията на народните представители и на работната група, свързани с парламентарния контрол. Тази част е много кратка и за да можем да пуснем целия доклад, трябва да ги видим сега. Вижте предложенията на работната група какво подкрепя и какво не подкрепя. Те са само на две страници. Ако нямате някакви възражения, можем общо да ги гласуваме тези предложения, защото те са обсъждани вече от групата.
По-съществената промяна тук е разписването на процедурата за изслушване, за която досега се приемаха винаги ad hoc правила, а този път те се разписват в самия правилник.
Имате ли някакви възражения по правилника?
Реплика: Да го приемаме.
Янаки Стоилов:
Приемаме доклада на работната група и това ще се включи в общия доклад за промените на втората част на правилника.
Благодаря ви, че до края бяхте тук.
С това приключваме заседанието. Благодаря.
Другата седмица само едно заседание ще имаме.

Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: