---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 15

Днес, 04.04.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър; от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник министър, и Георги Соколов, старши юрисконсулт; от Главна прокуратура – Петър Раймундов; от Национална следствена служба – Владимир Петров; от Столична следствена служба – Светослав Василев, заместник-директор; Георги Димитров, адвокат и Мария Ангелиева, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-92/05.07.2006 г., вносен от Волен Сидеров и група народни представители, № 654-01-117/09.08.2006 г., внесен от Светослав Спасов и Мария Ангелиева, № 654-01-137/ 31.10.2006 г., внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, № 654-01-138/01.11.2006 г., внесен от Елиана Масева, Екатерина Михайлова, Атанас Атанасов, № 654-01-141/01.11.2006 г., внесен от Минчо Христов и Стела Банкова, № 654-01-150/22.11.2006 г., внесен от Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак, и 754-01-11/24.01.2007 г., внесен от Йордан Цонев.
Съгласно дневния ред предстои да разгледаме предложенията към общия проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Освен това ви информирам, че работната група по проекта на нов Гражданскопроцесуален кодекс е подготвила значителна част от доклада, който ви предоставяме, за да имате време да го проучите през следващите дни, включително и през ваканцията с оглед в някои от първите предстоящи заседания да пристъпим към неговото обсъждане в комисията. Защото в комисията, разбираемо, ние няма да можем да отделим толкова много време колкото работната група, която няколко месеца активно по няколко пъти в седмицата в част от този период е обсъждала и подготвяла текстовете.
Искам също, преди да пристъпим към Наказателния кодекс, на вашето внимание да съобщя, както и вие знаете, че са постъпили два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Република България в Европейския парламент: единият с вносител Яни Янев, и другият – Стела Банкова.
Искам да попитам дали някой от вас предлага да се занимаваме с тези законопроекти. Не виждам подкрепа от членовете на комисията за такова допълнение на дневния ред. В такъв случай ще пристъпим към обсъждане на доклада, с който разполагате по внесените предложения по общия проект за промени в Наказателния кодекс.
По заглавието няма постъпили предложения.
По § 1 има предложение на Светослав Спасов и Мария Ангелиева. От вносителите на тези предложения тук е г-жа Ангелиева. Ако желаете нещо към тях извън написаното да добавите, имате думата. (Не.)
В т. 28 е направен опит да се даде определение за “порнографски материали”.
Г-жо Караиванова, г-н Раймундов, Вие имате ли отношение към този принос.
Петър Раймундов:
Имаме едно становище, което Главният прокурор одобри, в което становище изразяваме и неговата позиция.
Първата бележка, която се прави, е по § 1, т. 3, за отпадане на т. 23 - доставчик на компютърни информационни услуги, се предлага да отпадне, като същевременно вероятно позоваването е на Конвенцията за престъпленията и гравитачното пространство, където са регламентирани другите понятия за компютърни системи, компютърни данни. За разлика обаче от понятието “доставчик на компютърни информационни услуги”, другите две понятия си остават в общата определителна норма на чл. 53 и тук възниква въпроса, ако това понятие се махне, откъде ще се ползва.
Има и известна непоследователност. Понятията, които ги има в конвенцията остават, а другото понятие се изважда. Ако няма други сериозни наложителни причини, предлагаме тази норма да си остане. Тя е необходима и полезна.
Янаки Стоилов:
Вашето предложение е да отпадне т. 23.
Петър Раймундов:
Не, нашето предложение е да остане т. 23. А тук се предлага да се отмени.
Янаки Стоилов:
Т.е. да отпадне предложението, направено тук, за отмяна. (Да.)
А в специалната част този термин употребява ли се, за да се въвежда като определение. Нека някой да ни каже, защото аз не мога да се сетя дали това определение някъде се позовават на него в специалната част.
Заповядайте.
Георги Димитров:
Г-н Председател, доколкото се вижда от представените материали, е предложено отпадане на криминализирането на деянието, което произтича от нарушение на чл. 6 от Закона за електронни документи и електронен подпис, поради тази причина се обезсмисля въвеждането на понятие, което няма да се използва в специалната част на закона.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви да остане досегашния текст на т. 23, защото тук се говори за доставяне, а не за доставчик и като състав от изпълнителното деяние, то се визира в една от разпоредбите на специалната част. Да не се окаже, че ако отпадне този текст, някои производства, ако такива съществуват, ще се прекратят.
Георги Димитров:
Г-н Председател, предложено е чл. 319е да отпадне. Това е единственият състав в специалната част, който криминализира нарушаването на разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона за електронните документи и електронния подпис и единствено там се използва терминът “доставчик на компютърни информационни услуги”. В тази връзка при условие, че е предложено отпадането на чл. 319е може би след като се вземе решение по този въпрос от комисията, тогава да се прецени дали да остане и определението. Защото в противен случай се обезсмисля.

Янаки Стоилов:
Така да постъпим. Да решим специалния въпрос и тогава въпроса с определението.
Понеже виждам, че има представители на МВР, вие ако имате някакво определено становище по тези и другите текстове, също да го чуем.
Г-н Андреев, заповядайте.
Румен Андреев:
За съжаление, разполагах с много кратко време, за което нашите компютърни специалисти да прегледат термините, които се предлагат да се въведат. Буквално за минути ставаше въпрос. Оценката им е, че в общи линии те отговарят на другата терминология, използвана в други закони. Естествено като специалисти имаха някои съвсем специфични забележки, които лично аз не виждам мястото им в един такъв общ закон, какъвто е Наказателният кодекс. Считам че, но както прецени комисията, разбира се, могат да се огладят още малко нещата, ако има техническа възможност, но общото мнение е, че законодателят се е справил добре със сложната материя. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Ние ще го решим този въпрос, когато гледаме предложението за отпадане.
По т. 28 и т. 29 имате ли мнение?
Петър Раймундов:
Прокуратурата има становище. Доближава се до това, което е казано. Компютърният вирус причинява две неща. Първо, .... и второто, макар да запазва функцията си дава резултати, които по стандарта на производителя не трябва да ги има.
Янаки Стоилов:
А по 28 и 29.
Петър Раймундов:
По 28 – определението е малко по-разгърнато. Едни са чисто субективни – “неприемливи” “неприлични”, това е много субективно нещо за всеки един човек, за всяка една категория хора. Ние считаме, че трябва определението да се запълни с достатъчно изчерпателни и обективни белези, за да е ясно на всички какво е това “порнографски материали”. Те да нямат оценъчен характер, а да са дадени с техните обективни белези.
Янаки Стоилов:
А имате ли текст. (Да.) Нека да го чуем.

Петър Раймундов:
“Порнографски материали” са тези, които на електронен или материален носител съдържат изображение на:
1. човешки полови органи, предоставени с похотлива цел извън нуждите на науката, образованието и изкуствата;
2. човешки действия или положение на човешкото тяло с цел възбуждане, удовлетворяване или демонстриране на полово желание;
3. реални или симулативни полови сношения или полови контакти между лица от различен или еднакъв пол, содомия, сексуален садизъм или мазохизъм.
Последната точка я възпроизвеждаме от определението, което е в т. 28. Но понеже има голямо натрупване, определението става тежко и тромаво. Предложението е да се групират тези обективни белези в три сродни групи и така ще бъде хем прегледно, хем ясно за установяване дали е налице така наречения порнографски материал или не, без да има някаква субективна оценка за приемливо и неприемливо.
Янаки Стоилов:
Някакъв субективизъм не може да се избегне или оценъчност. Ако искате това, което г-н Раймундов предлага, да се отделят с точка и запетая.
Може ли, г-н Раймундов, по подразделения да ги прочетете, за да ги фиксираме.
Нека да започнем с писмен и електронен – от класиката към по-новите форми. Нататък четете.
Борислав Ралчев:
Общото понятие “неприлични и неприемливи” отпада ли?
Янаки Стоилов:
Те предлагат да отпадне, защото е много разтегливо.
Борислав Ралчев:
Неприличното да бъде класифицирано по няколко белега.
Петър Раймундов:
Трябва да се търсят кои са те.
Янаки Стоилов:
Тогава може да стане:
Да се въведе общият текст, който е тук с две точки и на отделни редове да се изброят трите неща, които там се съдържат.
Георги Димитров:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Все пак трябва да обърнем внимание, че България е ратифицирала Конвенцията за компютърните престъпления и тя е част от нашето законодателство. Това определение, което е предложено от вносителите, според мен, най-пълно се доближава да определението, което е в Конвенцията за компютърните престъпления. Определението е разгърнато в такъв смисъл, че действително използва субективни елементи като “неприлични, неприемливи или несъвместими с обществения морал материали” обаче не просто каквито и да било, а “които изобразяват открити сексуално поведение”. Второто изречение на същата норма представлява свое го рода дефиниция на това какво означава “открито сексуално поведение”. Така че има съвсем обективен критерий, по който се преценява кое е това “открито сексуално поведение”, а именно, което включва “реални или симулирани полови сношения или действия за възбуждане или удовлетворяване на полово желание на лице” и т.н.
Така че определението е достатъчно ясно и съдържа достатъчно сериозни обективни белези. То е ясно.
Надка Балева:
Какво значи “неприемливи или несъвместими с обществения морал”? Какъв е критерият.
Георги Димитров:
Точно това исках да обясня, че не просто каквито и да е несъвместими с обществения морал, а които изобразяват открито сексуално поведение. Има определение на използваните понятия: “неприлични, неприемливи или несъвместими”. Не просто каквито и да било, а такива, които изобразяват открито сексуално поведение.
След това т. 2 казва какво е открито сексуално поведение. Така че се изпълва със съдържание самото определение.
Янаки Стоилов:
Тук има един основен въпрос, който ние няма да можем да разрешим, защото той не е разрешен в продължение на столетия. Дали може да се даде изчерпателно определение за порнография. И тъй като това не е било постигнато, ние тук можем да направим едно определение, за което си даваме сметка, че то насочва към някои типични белези и винаги съдържа относителна определеност, защото тази определеност не може да бъде абсолютна извън конкретната ситуация.
Борислав Ралчев:
Става въпрос за Наказателен кодекс все пак, а не за понятие на “морал” мой, твой и на трети.
Янаки Стоилов:
Това че не е имало определение на това понятие не значи, че то не може да се дава в хода на практиката. И може би все пак е по-добре да има едно относително определено понятие в закона, отколкото практиката винаги да дава свое определение.
Борислав Ралчев:
За това питам ще има ли и други или като например отпред.
Янаки Стоилов:
Няма да има други, защото тези са толкова широки.
Борислав Ралчев:
Или имаме норма, която изписваме, или казваме: Това са част от понятията, които трябва да съобразяваме. Ние това правим в момента. Ние даваме общо понятие с първото изречение и искаме и някаква конкретизация, а не изчерпателна. Целият въпрос е, че това не може да бъде изчерпателна дефиниция. За това трябва да намерим граматиката, която да показва, че това са примерни хипотези.
Янаки Стоилов:
Има опасност да стигнем до една лоша безкрайност, защото самото определение има неопределени понятия. И ако и тях трябва да определяме, винаги ще възникват нови въпроси. Така че задачата трябва да я приемем само като частично решима само с това определение. И може би това, което се предлага, очертава този кръг, който би насочил практиката. Т.е. те винаги конкретно подлежат на оценка.
Тук правят една бележка, че в текстовете се употребяват не “порнографски материали”, а “предмет с порнографско съдържание”.
Петър Раймундов:
Ще трябва да се коригира после. Да се застане на това определение, защото там се визират други...
Янаки Стоилов:
По-лесно да направим определението както са съставите, а не според определението да пипаме на още няколко места.
Петър Раймундов:
Има го само в една разпоредба.
Янаки Стоилов:
Пак ли е само за една. (Да.)
Петър Раймундов:
Може да не бъде “произведение”, това е проблемът, а там е казано произведение с порнографски материали.

Янаки Стоилов:
Работно това ли определение остава, за да го гласуваме целия параграф.
Последният ми въпрос е защо се налага определението в т. 29, тъй като единствената отлика на порнографските материали е дали в тях се съдържат малолетни и непълнолетни лица. Защо да даваме отделни определения на материали с детска порнография, след като имаме родовото понятие “порнографски материали”.
Мария Ангелиева:
Г-н Стоилов, в тая връзка намирам забележката ви за напълно уместна, така че оттеглям направеното предложение.
Янаки Стоилов:
Т.е. ако има някакви квалифициращи обстоятелства, те ще са с оглед на обекта на порнографията, а не на определението. Нали може да отпадне без да пострадат с нищо по-нататък квалификациите.
Мария Ангелиева:
Съгласна съм да отпадне.
Янаки Стоилов:
По точките, които са до 28, ако няма предложения за редакция, общо ще ги подложа на гласуване. Тези, които ги подкрепят, моля да гласуват.
Г-н Раймундов, Вие приемате това нещо по принцип? (Да.)
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
С това гласуване по този начин приемаме и предложението на г-н Спасов и г-жа Ангелиева за думите “да извършва” да се заменят с “да осъществява”.
Отпадна т. 29. Приема се предложението на г-н Спасов и г-жа Ангелиева и останалите текстове, както са в представения ви текст от законопроекта.
По § 2 няма предложения.
Петър Раймундов:
Когато се прави предложение за увеличаване на санкцията на по-леко наказуемия състав, би следвало успоредно с това или да се увеличи санкцията на основния състав или да се препрати вторият към първия. Вариантите са няколко, обаче във всички случаи не може по-леко наказуемия състав да получи по-тежка санкция, както е станало в случая.


Янаки Стоилов:
Кой от вариантите предлагате да използваме за решаване на проблема.
Петър Раймундов:
Във втория случай трябва да се промени глобата по ал. 1. Защото там глобата е по-малко. Горното трябва да стане на 5 000 лв. каквато е идеята и оттам нататък да се използва формата, която предлага г-н Ралчев.
Ана Караиванова:
Г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз също смятам като г-н Раймундов, че тук се нарушава системата на Наказателния кодекс. Не че е за първи път, но не се държи сметка за обществената опасност на различните видове престъпления. Не може в алинея първа, в която е предвидено наказателна отговорност за този, който проповядва фашистка или друга идеология или насилствено изменение на установения в Конституцията на България обществен и държавен строй, да е равно с който опетни герба и знамето –да станат и двете до три години, още повече, че тук се предвижда глобата да стане до 5 000 лв., а в първата алинея ще остане от 100 до 300 лв. така, както е предвидено. Затова смятам, че това предложение не бива да се приема.
Надка Балева:
Аз по принцип не приемам предложението за увеличение на санкциите без аргументацията колко дела за една година или за един по-продължителен период са образувани по този текст, колко са приключили, за да можем да преценим каква е обществената опасност за това деяние и обосновава ли тя завишената санкция.
Защото само ей така да кажем, че ние правим един по-строг Наказателен кодекс, от дългогодишната ми практика съм убедена, че не е кой знае какъв ефектът от високите наказания, които се предвиждат с оглед превантивната дейност и намаляване на извършените престъпления.
Това, което казах, важи и за всички останали предложения нататък за завишаване на санкциите без обосновка, аргументация на тези предложения.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жо Балева, в магията има такъв метод, че наподобяването на едни действия води към тяхното предизвикване на практика, така че има такива учения, в които се смята, че този метод може да предизвика някакви реални резултати.
Г-н Шопов иска думата.
Павел Шопов:
Струва ми се, че тук се говори с голяма доза нихилизъм. Това бяха реални деяния, които ни се случват в последно време и имаше много широк отзвук във връзка с тях. Значи те се случват и като се случват трябва да се помисли дали сега съществуващите наказания изпълняват генералната превенция. Явно че не и това е критерият за да бъде предложено вдигането на санкциите и на наказанието. Имало ли е или не е имало дела до този момент и какви са наказанията по тях може би е един от критериите, но това не може да бъде абсолютния критерий. Така че си има в този смисъл значението. И в европейските страни, към които ние се стремим, тези деяния се считат с много висока степен на обществена опасност и съответно тежки наказания са предвидени за тях. Тези наказания, които до този момент са предвидени са абсолютно символични. Когато се гледаше на първо четене законопроекта, нямаше абсолютно никакви забележки, никакви обструкции и никакви оспорвания. За мен е учудващо и е явно тенденциозно да се въвеждат сега тези възражения.
Янаки Стоилов:
Г-н Шопов, възраженията на колегите бяха в две посоки: Едната е, че тези деяния и сега са могли да бъдат санкционирани, а на практика това не е ставало. Т.е. става дума за конкретната превенция, а не за генералната превенция. Второто е да има съразмерност на наказанията по ал. 1 и 2. Така че ние идеята не я оспорваме, защото тя е приета, но трябва да се синхронизират наказанията по ал. 1 и 2, за да не се приравняват тези изпълнителни деяния. Предполагам че ще намерим решение.
Четин Казак:
Аз също споделям мнението, изказано от г-жа Караиванова, че е недопустимо, ако се приеме така предложеното изменение, да се получи такова различно третиране между ал. 1 и ал. 2. Предлагам глобата в ал. 1 също да стане до 5 000 лв., както е предложено за ал. 2.
Надка Балева:
Не може да второ четене процедурно сега да правиш предложения за промени.
Четин Казак:
Нали целта е да не допускаме отново диспропорции и разминаване в НК.
Янаки Стоилов:
Колеги, предлагам ви по-бързо да решим този въпрос. Ще ви припомня какви са санкциите по ал. 1, за да вземем решение-
По ал. 1 санкцията е лишаване от свобода до 3 години или глоба от 100 до 300 лв.
По досегашната ал. 2 санкцията е лишаване от свобода до една година и наказание глоба от 100 до 300 лв. алтернативно.
За това предлагам по ал. 2 наказанието да бъде лишаване от свобода до 2 години, за да има известно градиране, тъй като наистина по ал. 1 е по-тежко наказуемия състав и да преценим за глобите, като ги променим по ал. 1 и по ал. 2, защото те са някакви символични глоби. Несериозни са тези глоби от 100 до 300 лв.
Г-н Казак предлага глобата по ал. 1 да бъде до 5 000 лв. В такъв случай по ал. 2 трябва да е до 3 000 лв.
Променяме в ал. 1 глоба до 5 000 лв., а в ал. 2 до 2 години лишаване от свобода и глоба до 3 000 лв.
Има ли възражение срещу такава редакция. Няма възражения. Да гласуваме общо промяната в санкциите – частично в ал. 1 и изцяло в ал. 2. Благодаря ви. Приема се. Против има ли ? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 3. Тук има предложение за отпадане на т. 1. По чл. 149 имате ли предложения извън тези в текста. Заповядайте, г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Тук се предлага ал. 2 да отпадне и да се прехвърли в една следваща алинея, обаче не със същото съдържание. Тук е променена изцяло идеята на законодателя. Неговата идея по ал. 1 е да се наказва всякакво блудство, включително с лице, ненавършило 14 годишна възраст без оглед на неговото съгласие. Докато ал. 2 има предвид насилствените блудства и възползване от безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние без оглед на възрастта. Предложението е да важи за 14 годишните. Какво ще стане с останалите, които са над 14 години. Ако се прави такава препратка там, трябва да се възпроизведе буквално изискването на тази норма, а не да се променя. Тя е променена фактически.
Янаки Стоилов:
Необходимо ли е да ви припомням текстовете и това, което се предлага.
По чл. 149 сегашният текст е:
Наказанието за блудствени действия за лице, което не е навършило 14 години наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години.
Тук има предложение т. 1 да отпадне, т.е. да си остане сегашното наказание.
По ал. 2, когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, този текст отива на друго място в ал. 4 и санкцията по ал. 4 става за деянието, което сега е по ал. 2.
В ал. 3, когато има повторно, се предлага завишаване на наказанието.
Борислав Ралчев:
Хайде по един принципен въпрос да поговорим предварително, за да не повтаряме оттук нататък едно и също нещо. Нека някой да ми каже каква е разликата до 6 години и от 5 до 8 години. Кое налага промяната на едно тежко престъпление, вдигаме го с 2 години нагоре. Хората, които са от практиката нека да ни кажат кое е основанието. Не можем ли да оставим преценката на съда в този диапазон.
Проф. Анелия Мингова:
Това предложение е оттеглено. Коментирайте останалите предложения. Има предложение за отпадане на този текст.
Янаки Стоилов:
Остава от 1 до 6 години.
По ал. 2. В такъв случай ал. 1 отпада.
Следващото предложение е за отмяна на ал. 2. Ал. 2 е когато блудството е извършено чрез употреба на сила и на заплашване. Наказанието е лишаване от свобода от 2 до 8 години.
Елиана Масева:
Може ли така безразборно да се разместват текстове, особено в Наказателния кодекс. Може ли такова нещо?
Николета Кузманова (експерт):
Г-н Председател, мисля, че е станала някаква техническа грешка. Блудството с лице, навършило 14 години се квалифицира по чл. 150. А в чл. 149 е пострадало лице, ненавършило 14 години във всичките му алинеи.
Предложението на вносителите е просто да се прецизира, макар че да е излишно, но не е проблем и да остане с препращането, че става дума за лице, ненавършило 14 години. Благодаря.
Надка Балева:
Г-н Председател, по принцип става въпрос кое налага промяна в размера на наказанията. Не само по текста, който дискутирахме и по който беше оттеглено направеното предложение, а принципно. Защото по същество промените, които се предлагат са такива. Аз поставих този въпрос, но никой не ми отговори на него.
Светослав Василев: заместник-директор на Столична следствена
служба
В чл. 150 е посочено наказанието за лице, което извърши действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание за лице, навършило 14 годишна възраст. Това налага отпадането на ал. 2 и преместването й в квалифицирания състав като т. 2 в ал. 4 на 149.
Завишаването на наказанието по всички тези текстове беше наложено, тъй като направихме представителна извадка от европейските законодателства от 2000 до 2005 г. насам са приети множество закони, визиращи сексуалната експлоатация на деца и сексуалните престъпления срещу деца.
Янаки Стоилов:
Можем ли да изясним по безспорен начин един въпрос, който е концептуален, защото вие ми обърквате представите за това, което аз досега съм смятал и съм учил. За 149 има ли спор, че се отнася само за блудствени действия, т.е. по отношение на малолетни лица. Защото вие дадохте аргумент, че ал. 2 трябва да отпадне, защото тя щяла да се прилага по отношение на пълнолетни лица.
Светослав Василев:
За лица навършили 14 годишна възраст е 150.
Янаки Стоилов:
Значи това не може да бъде аргумент за отпадане на ал. 2, защото съставът по чл. 150 не се конкурира с обекта на посегателство, който е в 149.
Светослав Василев:
Аргументът единствено е за завишаване на наказанието и преместването му.
Всички европейски законодателства предвиждат наказание минимум 10 години лишаване от свобода.
Янаки Стоилов:
Г-н Раймундов и след това г-жа Караиванова. Вие да ни ориентирате каква е съдебната практика по 149 или направо г-жа Караиванова. Заповядайте, както решите.
Ана Караиванова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз мисля, че в наказателното право въпросът е ценностен. И там подреждаме ценностите. Най-високо в ценностната система на нашия народ стои лишаването от живот. Не може в 115 да имаме от 10 до 20 години и за блудство, колкото и тежко да е, също да сложим от 10 до 20 години. На мен ми се вижда прекалено едно и също наказание. Нали първото е обществената опасност.
Второ, аз нося отчетните таблици – статистиката. По 149 и 150 за наложените наказания. Всички осъдени лица 204, от тях на лишаване от свобода до 3 години са 131, от които условно 97, т.е. повече от половината. Лишаване от свобода от 3 до 15 години са само 13 лица.
Янаки Стоилов:
По коя алинея.
Ана Караиванова:
Това са данни общо по двата члена 149 и 150. На глоба 8, на пробация – 38, други наказания – 14. Като ги гледах само 6 са порицание.
Колкото и да завишаваме наказанията в Народното събрание практиката на съдилищата остава с доста по-ниски наказания. Или да се види, че не само завишаването в самия Наказателен кодекс е фактор, който ще възпре извършителите да извършват такива престъпления, а трябва и самата практика да се види. Или пък ориентирайте се горе-долу с практиката. Няма смисъл от такива драстични наказания.
Освен това, на мен ми се вижда пресилено да се слага наказание колкото за лишаване от живот за едно блудство.
Борислав Ралчев:
Има още един момент. Кое налага промяната?
Янаки Стоилов:
Г-н Раймундов, какво е вашето мнение по тези точки в 149, които се предлагат.
Петър Раймундов:
Ако трябва да се направи една систематизация, само това не си заслужава като цел на занятието и практиката счита, че проблемът на нашето правораздаване не е толкова Наказателния кодекс. Така че големите санкции не могат да компенсират по никакъв начин някои неудачни решения, които ги има в НПК. Ние можем да си правим и по 50 години наказание, като не може да тръгне производството или като сме му сложили .... на 100 м една от друга, няма да направим никакво раздаване. Нашата идея е законите, които определят наказанията да са по-умерени, а процедурата да бъде по-динамична, по-гъвкава, за да се осигурява развитие на процеса.


Янаки Стоилов:
Вашето становище е ал. 2 да остане в досегашния вариант. А със същото наказание, което е сега – от 2 до 8 години. Защото единият вариант е да остане без промяна, а другият е да се завишава санкцията в самия състав на сегашната ал. 2.
Петър Раймундов:
Няма предложение на ръководството за промяна на този текст. Напротив, те държат да остане.
Янаки Стоилов:
От вносителите има предложени промени за завишаване на санкциите и по другите алинеи.
Борислав Ралчев:
Г-жа Балева каза нещо. Дайте да видим ще се обединим ли под един принцип. Г-жа Караиванова също го изрази. При наличие на обосновка, да говорим. Ако няма обосновка, да преценяваме като гледаме в тавана дали санкцията е добра или не. Стига с тези увеличения на наказанията. Нека да има реализация на престъпленията.
Янаки Стоилов:
Г-жо Ангелиева, Вие имате ли нещо да кажете, защото Вие ни забъркахте в тази история. Все пак да чуем някакви мотиви.
Мария Ангелиева:
Аз не съм искала да забърквам никого в тази история. Разбира се, членовете на Комисията по правни въпроси имат пълното основание и аз за това съм тук да изслушам техните аргументи, още повече че тук се намирам сред хора изключително компетентни в тази област. Разбира се, това което е провокирало колегата Спасов и мен да направим тези предложение съвсем не е било мотивът да объркваме съзнанието на депутатите и на всички онези, които се занимават в момента с тази проблематика. Бихме приели всяко едно ваше решение относно предложените от нас текстове. Нашата цел е била да допринесем за това да бъдат провокирани извършителите да не посягат към извършването на подобни престъпления. Ние сме възприели някакъв подход и това, че в случая някой не е съгласен и може би основателно, не означава, че този подход е погрешен. Във всеки случай доколкото съм запозната с практиката не само в Европа, а и в други части от света, се предвиждат изключително сурови и тежки наказания за подобен вид престъпления. В този смисъл аз говоря включително и за американското правораздаване, където санкциите всички знаем са изключително сурови. Може да е друга правна система, но правилата за морал и за общо човешко поведение предполагам важат за всички човешки същества по еднакъв начин.
С това предполагам че внесох достатъчно яснота относно нашите цели. Както виждате до този момент с изключително уважение се отнасям към комисията и не съм си позволила да прекъсна някой колега, а камо ли да взимам думата и да бързам да обясня смисъла и съдържанието на предложените текстове. Надявам се с това изложение да можах да внеса яснота относно нашите цели. Оттук нататък оставам във вашите ръце преценката затова доколко удачно са били тези предложения. Позволявам си също така да спомена, че те са били направени след обстойни консултации с представители на Националното следствие, с представители на ГСБОП, с видни юристи и консултанти по тези въпроси. Благодаря за вниманието.
Яни Янев:
Колеги, независимо от това, че на нас ни се иска да имаме във всички случаи един добър емпиричен материал на базата на който да можем да направим нашите изводи относно приложението на конкретните текстове и тенденцията на тяхното правоприлагане с оглед размерите на наказанията. Аз ще ви припомня, че ние само преди няколко месеца отхвърлихме една теза, че тъй като съдилищата налагали ниски наказания, се предлагаше да бъдат намалени наказанията по определени престъпления, без да бъдат направени доводи за това имаме ли намаляване на съответния брой престъпления по отношение на които се предвижда намаляване на наказанието с оглед провеждането на наказателната политика в държавата.
Но аз мисля, че тук има нещо заради което трябва да се замислим и трябва да го доизследваме и то е в следния смисъл. Ако тази статистика, за която се споменава, не казвам че е невярна, но просто не я познаваме, можем да се доверим и означава, че в рамките на Европейския съюз тези престъпления се наказват с наказание лишаване от свобода от 10 години нагоре, по отношение на точно тези престъпления, ако ние нямаме адекватна реакция, България ще се превърне в нещо, което е както данъчните райове. Тук ще бъде за престъпниците офшорна зона за половите престъпления срещу малолетни, защото в Европа ще ги наказват за такова нещо от 10 години нагоре, а в България те ще получават наказания, които са сега действащите, разбира се, ако бъде извършено тук престъплението.


Янаки Стоилов:
Колеги, искам да поясня, за да не се остане с погрешно впечатление. При предишните промени през октомври месец ние реагирахме на тия неща и завишихме наказанията.
Яни Янев:
Завишихме глобите. Аз наказания не си спомням да сме завишавали.
Янаки Стоилов:
Само че аз не виждам оттогава да се е променила съдебната практика.
Яни Янев:
Независимо от тези промени, колеги, все пак когато има драстично различие между наказателната политика в рамките на една държава в Европейския съюз и в другите държави на Европейския съюз, аз си мисля, че е напълно възможно за престъпления, извършването на които не е обвързано непременно с конкретна територия, те могат много лесно да намерят своята добра почва за развитие там, където наказуемостта е по-ниска. Това е един аргумент, на който искам да обърна внимание и в полза на това като размисъл по това, което ни предлагат колегите.
Павел Чернев:
Първо, една лична забележка на база на опита ми като наказателен адвокат. Вие много добре знаете какво се случва с осъдените и дори още обвиняемите по тези членове в условията на следствения арест, на общия режим и т.н. Категорично България се отличава от по-демократично развитите страни по отношение вътре на самите изтърпяващи.
Завишаването на санкцията именно за този вид престъпления категорично не е оправдано по мое мнение. Аз по-скоро бих подкрепил, дори и безсмислено да бъде, за мен винаги има смисъл да има по-сериозна санкция, което да стои при подобен род престъпления. Обществената нагласа, моралът го изисква. Така че по-скоро наистина няма да е зле да я завишим.
Янаки Стоилов:
Да преминаваме по конкретните текстове, защото дискусията се разраства вместо да се концентрира върху предложенията.
По т. 1 предложението беше оттеглено.
По т. 2 ще гласуваме ал. 2 дали да остане или да отпадне, тъй като тук предложението е тя да отпадне.
Тези които подкрепят ал. 2 да отпадне, да гласуват. Няма такива. Не се приема предложението. Ал. 2 се запазва.
По т. 3. Има предложение по ал. 3, където става дума за повторност и особено тежък случай, наказанието “от три до десет години” да стане “от пет до дванадесет години”.
Ана Караиванова:
Колеги, знаете, че по чл. 26, който беше възстановен, за продължаваното престъпление, той не се прилага когато е извършено спрямо личността на различни лица. Т.е. за всяко лице отделно наказание, с което е блудствано, ако е за повече и по чл. 24 има възможност до ½ да се завиши наказанието. Така че, ако ние смятаме, че съдебната практика не налага жестоки наказания, в Наказателния кодекс има такава възможност. И няма да дойдат тук да блудстват, защото са леки наказанията. Такова е моето становище.
Янаки Стоилов:
По т. 3 наказанието съответства на ал. 3, където е “от три до десет години” и се предлага да стане “от пет до дванадесет години”.
Който е “за”, моля да гласува. Не се приема предложението.
В т. 4 се предлага:
Буква “б” отпада във връзка с гласуването за запазването на ал. 2.
Остава в ал. 4, където наказанието е “от три до петнадесет години” да се замени с “от осем до петнадесет години”.
Но тук можем да приемем някакъв междинен вариант “от пет до петнадесет години”.
За блудството, ако е извършено от две или повече лица.
Частично да приемем предложението на вносителя вместо “от три до петнадесет години”, те предлагат “от осем до петнадесет години”, да бъде “от пет до петнадесет години”.
Борислав Ралчев:
Какво говорим. Недейте така. Какво ще остане за съда. Защо не направим едно генерално предложение този, който пипне детето 150 години фикс. Какво става с нашето наказателно правораздаване.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че стеснявайки диапазона на съдебната преценка, това е уеднаквяване на практиката. За да не може да има условно осъждане тук.
Борислав Ралчев:
Ще направим големи бели. Какво означава от три да го смениш с пет. Къде е казано, че долната граница на наказанието трябва да бъде от тежко престъпление нагоре. Разбирате ли за какво говорим. Това ли са най-тежките състави? Кажете логиката да вдигаме долната граница. Да фиксираме десет години и да приключваме.
Янаки Стоилов:
Логиката е това, за което говорим г-н Янев, че без да завишаваме прекомерно максималните санкции, които и сега са високи, виждате че практиката се ориентира към налагане на по-ниски наказания. А вдигането на долната граница ще тласне практиката да превърне тези престъпления в тежки престъпления не само по закон, а на практика.
Борислав Ралчев:
Което означава, че ние категорично трябва да махнем съдилищата.
Янаки Стоилов:
Само им ограничаваме свободата на преценка.
Борислав Ралчев:
Да ми обясни някой разумно каква е разликата в долна граница три – пет години.
Янаки Стоилов:
Разликата е, че той винаги ще бъде осъден като за тежко престъпление в квалифицираните състави. Реално ще бъде осъден.
Имаме три предложения. Ще ги гласуваме в обратен ред.
Едното е на вносителя, което предлага “от осем до петнадесет години”, другото предложение е “от пет до петнадесет години” и третото – сегашният текст.
Който подкрепя предложението на вносителя за 8 години да гласува. Няма такива.
Който е за пет години долна граница, моля да гласува. Седем “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Трима се въздържат. Приема се това предложение.
След като се приема предложението по ал. 4, искам да ви привлека вниманието по ал. 3. Ние ал. 3 приехме. Може и така да остане, но все пак в ал. 3 имаме повторност и имаме особено тежък случай. Ако смятате нещо там да коригираме в долната граница, можем да го направим. Или така да остане. Защото дали е от две лица или е от особено тежък случай е горе-долу едно и също. Какъв ми е мотивът? За мен особено тежкият случай не е по-лек от това, че е извършен от две и повече лица. Две лица е формален критерий, а особено тежкият случай може да има по-тежки последици от групата лица, които участват.


Борислав Ралчев:
Г-н Председател, нито предложението изхожда от Министерството на правосъдието, нито от Главна прокуратура, нито от институциите, които официално са оторизирани. Какво е това нещо? Разбирате ли какво правим? По-хубаво да се явим в една телевизия и да кажем: Няма място за “от – до”, да остане само “до” и да приключим. Но все пак става въпрос за сериозни неща. Какво е това нещо? От три на пет години. Да не обясняваме какво е.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, искам само да попитам. По ал. 3 и след това, което приехме по ал. 4, тъй като между отделните алинеи трябва да върви определена логика, ние приехме по ал. 4 наказанието да бъде от пет до петнадесет години. Вижте, ако обичате в ал. 3, където наказанието е “от три до десет години”, дали там не трябва да го направим “от три до дванадесет години.” Малко да разширим диапазона, защото особено тежкият случай може да бъде не по-малко сериозен от факта, че блудството е извършено от две или повече лица.
Ана Караиванова:
Изобщо нарушена систематика.
Янаки Стоилов:
Дали не трябва да обединим ал. 3 и ал. 4, защото по своята тежест ал. 3 не е по-малко тежка от ал. 4, а наказанията са различни, дори в много случаи е по-тежка. За това ви предлагам това, което го няма в предложението, ние да обединим съдържанието на ал. 3 и 4. Защото няма смисъл от самостоятелно съществуване на ал. 4. Ал. 5 ще си остане, защото....
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, все пак нека да напомним, че се намираме във фаза “блудства”. После няма да ни стигне горната граница, като стигнем до изнасилванията.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, аз имам друго предложение.
Янаки Стоилов:
Нали разбрахте моето предложение – да обсъдим обединяване на ал. 3 и 4.
Проф. Анелия Мингова:
Аз имам друго предложение. Да прегласуваме току-що гласуваното, защото чета ал. 3 на чл. 152 – за изнасилване, когато е извършено от две или повече лица, наказанието е от 3 до 15 години. А ние приехме за блудство от 5 до 15 години, което си е абсурд.

Янаки Стоилов:
В такъв случай можем да обединим ал. 3 и 4, като в нея включим освен особено тежък случай, извършено от две или повече лица и тогава наказанието може да бъде от три до дванадесет години.
Борислав Ралчев:
Пак нагоре.
Янаки Стоилов:
Да, пак нагоре, но не е изравнено с изнасилването, извършено от две или повече лица.
Нека да чуем г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Наистина е нарушена системата.
Колеги, в особено тежкия случай може да влязат някакви тежки разкъсвания, увреждания, защото за блудство минават и аналните сношения. Едно е опипване, което е блудство по различи полови белези, друго е вече едно сношение, от което могат да настъпят и тежки физически увреждания. Вярно е, че на базата на съвкупностите може да намери добрият практикуващ адекватното наказване.
В ал. 3 особено тежкият случай от три до десет години, а в ал. 4 има само един квалифициращ белег, ако е извършено от две или повече лица. На практика, ако двама ученика от 13 клас навършили пълнолетие опипат една девойка ще отидат от три до петнадесет години, а ако има особено тежки последици, особено тежък случай, ще отиде от три до десет. Мисля, че основно трябва да пипнете текста – особено тежкият случай да остане най-ниското наказание, което тук ще предвидите, а останалите квалифициращи да се види - по-начало трябва да отидат по-напред, ако останат тези квалифициращи обстоятелства и да бъдат по-леки наказанията.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, мога ли да кажа нещо, което казах вече.
Следствените органи, главна прокуратура и прокуратурата, съдилищата и всички оторизирани институции, които се занимават с наказателно право в тази държава имат ли отношение към тези промени. Нямат. Когато някой си присвоява правото да говори от името на обществото ние трябва много внимателно да преценим наистина ли трябва или не. Г-жа Караиванова, представител на най-официалната институция ви извади статистика. Сега пак питам: Кое налага някаква промяна?
Реплика: Вносителят казва, че ги е съгласувал със следствието.

Борислав Ралчев:
Естествено, че не ги е съгласувал със следствието. Съгласувал ги е с еди-кое си главно на София. Аз не знам да е имало национално съвещание на следствените органи в България, които да са обсъждали главата “Разврат”. Когато ми се представят тези данни и статистиките, тогава ще говорим.
Мария Ангелиева:
Г-н Ралчев, какво национално съвещание трябва да има, за да се направят някакви предложения в Наказателния кодекс, чиято единствена цел е да се завишат санкции и след като непрекъснато се прокламира пред обществото, че престъпниците трябва да бъдат санкционирани, че трябва да бъдат адекватно наказвани.
Освен това, ще помоля г-н Василев от Столичното следствие също да изрази мнение по този въпрос. А оттук нататък вече ще знам, че единствено след национални съвещания мога да правя предложения.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви следното действие.
Според мен съществуването на ал. 4 е излишно. Защото там квалифициращото обстоятелство “извършено от две или повече лица”. Предлагам ви хипотезата на сегашната ал. 4 да я прехвърлим в ал. 3 и там наказанието да бъде от три до дванадесет години, защото при изнасилването при аналогична ситуация е до петнадесет години санкцията в тази категория случаи. А особено тежкият случай от ал. 3 да го прехвърлим в ал. 5, където е рецидивът, където е по отношение на малолетните, защото особено тежкият случай би трябвало да бъде върха на квалификацията. Да има градация. Така ние ще постигнем това, което искаме.
Борислав Ралчев:
Правната комисия на второ четене ще оправи цялата глава.
Янаки Стоилов:
Отчасти, доколкото можем. Г-н Раймундов, Вие споделяте този подход?
Петър Раймундов:
Да. Разумно е, защото в досегашната законодателна практика винаги особено тежкият случай се слага като максималната градация на средствата. И тук той е несъвместим с повторността. Значи той трябва да отиде след опасния рецидив.
Борислав Ралчев:
А две и повече лица могат да извършат най-елементарна дискриминация.
Янаки Стоилов:
Затова ще го направим от три до дванадесет, а не до десет.
Борислав Ралчев:
И понеже две лица на 14 години и два дена!!
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, то сега е от три до петнадесет години. За какво говорим. Нека да уточняваме решенията. Заповядайте.
Владимир Петров: от Националното следствие.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Съвсем кратък ще бъда. Присъединявам се към това, което каза г-жа Караиванова. Разполагаме с една законова рамка, която е формирана 1968 г. (Реплика: от 1996 г.) През 1996 г. са направени поредни изменения, но аз имам предвид конкретно текста. Защото ние не можем един текст да го извадим от общия контекст. Извади ли се един текст от конкретна глава се променя цялата систематика и от тази гледна точка това е едно доказателство, че се нуждаем от един напълно нов Наказателен кодекс, който да бъде адекватен и съобразен с европейските практики. Това нещо, което го правим в момента, създава допълнителни затруднения в законодателя.
Това, предложение, което е направено, действително покрива и почива върху европейските практики. Конкретно за българската действителност и конкретно за правоприлагащият орган, който е съдът, това ще създаде само едни допълнителни затруднения и проблеми. Възможно е било да е било съгласувано с Националното следствие с някои негови представители, генерално аз не знам, а на миналото заседание г-н Румен Георгиев присъства и неговото изказване беше в този аспект, че не може, когато се правят такива кардинални и сериозни промени, да се изхожда само и единствено от един престъпен състав.
Ето, след това отиваме на изнасилването и започват проблемите, свързани с формирането на тежестта на наказване.
Янаки Стоилов:
Вече избираме варианта на решение:
Приемате ли особено тежкият случай от ал. 3 да отиде в ал. 5 при най-тежко квалифицираните. После ще говорим за наказанията. Аз разбрах от изказването на г-жа Караиванова, че това се споделя. Нека да го гласуваме в систематиката на точките.
Който подкрепя това, моля да гласува. Благодаря ви. За са болшинството от гласовете. Против има ли? Не виждам въздържали се.
Г-н Ралчев, Вие против ли сте?
Борислав Ралчев:
Категорично!
Янаки Стоилов:
С един глас “против” се приема прехвърлянето на особено тежкия случай от ал. 3 в ал. 5.
Другият въпрос, който остава, тъй като ал. 4 е отменена в останалата си част, единствено съществува по отношение на извършеното от две лица. Дали е уместно на мястото на тежкия случай по ал. 3 да прехвърлим извършеното блудство от две или повече лица. Това го предлагам при положение, че запазим наказание от три до дванадесет години, вместо десет. Двете неща ще ги гласуваме отделно. Нали разбрахте каква е идеята? (Да.) Да има еднаква санкция за повторно и от две или повече лица.
Борислав Ралчев:
И ако питате тук присъстващите какво е повторно и какво има по отношение на глава “Разврат”, няма да могат да ви отговорят.
Янаки Стоилов:
Г-н Раймундов, имате ли дела за блудство от две или повече лица.
Петър Раймундов:
Те обикновено стават и в група. Има такива дела.
Янаки Стоилов:
Сега наказанието е от три до петнадесет години. Вариантът, който ние бихме приели е от три до дванадесет години. Не знам дали има повече от десет години наказания за такива неща. Какви са висящите обвинителни актове, с какви наказания са?
Оставаме ал. 4 в този й вид. Единствено остава да решим въпроса за наказанието по ал. 5. Искам да обобщя досега какво сме решили.
По ал. 3 остава единствено при повторност – от три до дванадесет години.
Прехвърлихме тежкият случай, който става по-тежко квалифициран в ал. 5.
Г-н Янев, имаме два варианта: единият ал. 4 да остане като самостоятелно основание; другият вариант е да се прехвърли изпълнителното деяние към ал. 3. Но там се получи разликата със санкциите, затова може би засега по тактически съображения да си оставим изпълнителното деяние по ал. 4. Защото ние нямаме намерение да се отрази на квалификацията по висящи дела.
Оставаме ал. 4
В ал. 5 единствено добавяме като точка измежду тези три, независимо коя в поредността: особено тежък случай.
Остава да се произнесем по предложението за наказанието по ал. 5. По ал. 5 наказанието е от пет до двадесет години. Вносителите предлагат да бъде от десет до двадесет години.
По ал. 4 не променяме нищо.
Борислав Ралчев:
С разчленяване и набиване на кол.
Янаки Стоилов:
Оставаме наказанието, за да не го изравним с изнасилването и убийството. Остава от пет до петнадесет години.
Ал. 4 остава, тъй като при изнасилването, извършено от две или повече лица наказанието е от три до петнадесет години. В такъв случай по ал. 4 запазваме съществуващия текст – от три до петнадесет.
По ал. 5 наказанието е от пет до двадесет години. Там прехвърляме особено тежкия случай.
Това са промените в 149. Тук нямаме разногласия, нали.
Нека да гласуваме като цяло 149 в тази конструкция. Които са “за”, да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Един “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се текстът с тези изменения: отпадане на т. 1, промяната в ал. 3 и прехвърлянето в ал. 5. Им завишаване чрез разместване на текстовете без системата на наказанието.
Преминаваме към § 4.
Моят настоятелен призив е много по-внимателно да се правят предложения за промени в Наказателния кодекс, защото само даваме повод за излишно зацикляне и коментари.
По § 4. Предложение за отпадане. Приемаме отпадането на текста.
По § 5 – чл. 155.
Искам да ви уведомя, че глобите по тези текстове бяха увеличени с изменението на Наказателния кодекс през октомври 2006 г. Не знам дали е обърнато внимание от вносителите.
Мария Ангелиева:
Нашите предложения са направени много преди тези изменения. Сега оттеглям това предложение. Просто нашите предложения са направени в един друг период.
Янаки Стоилов:
Т.е. сега Вие оттегляте предложението по § 5. Защото това е по стария законопроект. Благодаря ви.
Да обсъдим ал. 5.
Г-н Янев, Вие предлагате тази систематика в ал. 5 да бъдат всички квалифициращи обстоятелства за по-тежко наказание.
Яни Янев:
Мисля, че по този начин се изчиства двусмислието в предходните съдържания на ал. 4 и ал. 5.
Янаки Стоилов:
Аз искам само да уточним нещо тук във връзка с наказанията.
Ние преди малко приехме по отношение на най-тежките случаи на блудство наказанието да е от пет до петнадесет години.
Яни Янев:
От пет до двадесет години по ал. 5.
Янаки Стоилов:
Да, от пет до двадесет години. тук разликата е, че се предлага от десет до двадесет години. И в момента е така. Т.е. вие възпроизвеждате сегашния текст.
Яни Янев:
Сегашният текст, но системата на подреждането на текстовете е различна.
Янаки Стоилов:
Някакви възражения по тази конструкция на ал. 5 има ли? Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Аз мисля, че по отношение на повече от две лица пресилено ми се струва, знам че сте особено чувствителни, защото понесохте незаслужени, според мен, упреци, но както и да е. Но на две и повече лица по ал. 1 наказанието е от две до осем години. Много е високо за две лица. Имайте предвид, че все пак това е склоняване. Не е насилствени действие към някого. Да се склоняват в крайна сметка.
Янаки Стоилов:
Но тук ние визираме професионалните сводници.
Ана Караиванова:
Професионалните сводници те са в користните. Те го склоняват, за да придобият печалба. Г-н Раймундов да каже как върви практиката сега, но пресилено ми се струва. Щом са две лица! Да остане до пет години само ако е едно склоненото лице. Прекалено е тежък състава за това.
Плюс това, защо не са минали тези предложения през Правния съвет, където има повече теоретици по наказателно право, струва ми се това за невменяем, как да склоняваме невменяем. Според мен, трябва да има и той воля. Нещо не ми изглежда текста.
Янаки Стоилов:
То го има и в сегашния текст.
Яни Янев:
Има някаква степен на правота това, което каза г-жа Караиванова. Защото действително квалифициращите случаи, ако трябва да ги теглим по тежест не са едни и същи. Защото ако ние в конкретния случай разискваме хипотезата на ал. 1, но във връзка с чл. 5, т. 1 от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, струва ми се, че е напълно оправдано, макар да е по ал. 1, да си отива от две до осем, защото това влиза в организираната престъпност. Но някак си изглежда неоправдано, ако квалификацията по ал. 1 е обвързана само примерно с т. 3 от ал. 5. Действително има място за някакво прецизиране на размера на наказанията, но трябва да преценим дали трябва да развиваме до такава степен казусите.
Янаки Стоилов:
Тук можем да обмислим т. 3 и 4 да се обединят по отношение на две или повече лица и повторно, защото те като степен на обществена опасност могат в една категория да попаднат, за да не ги раздробяваме толкова много.
Яни Янев:
Аз не възразявам. Просто говоря за различната тежест на квалифициращите обстоятелства, съчетани с основния текст спрямо който се прилагат.
Янаки Стоилов:
Г-жа Караиванова в това отношение мисля, че има основание, защото много различна е тежестта на обществената опасност. Например, в т. 1 и 2 - в т. 1 е когато е от организирана престъпна група или по отношение на непълнолетни, тази тежест наистина ще е много по-голяма, докато в другия случай са твърде формални критериите. Те също трябва да водят до завишаване на наказанието, но да се прецени в каква степен, когато става дума за две или повече лица или повторно. Защото там случаите могат да нямат тази степен на реална опасност. Тук повторността е форма на рецидив, а не просто на
Ана Караиванова:
Едно и също - и опасния рецидив и специалния рецидив.


Янаки Стоилов:
Какви предложения имате към конкретния текст освен съображенията?
Яни Янев:
Ако трябва да възприемем аргументите на г-жа Караиванова, вероятно за да съобразим квалификациите по ал. 1 и 2 със степента на обществената опасност на квалифициращите обстоятелства по ал. 5, вариантът е да обособим наказанията, примерно, по т. 3 по отношение на две или повече лица, то общо взето не виждам какво друго може да излезе от цялата логика, т.е. с една степен да е по-ниско наказуемо в случаите по ал. 1 и 2. Нещо да съобразим. Иначе не виждам как да ги разграничим.
Янаки Стоилов:
При тези широки граници, които са дадени – от две до осем, от три до десет, може да стане по пътя на индивидуализацията това. Т.е. тази по-ниска степен на обществена опасност може да се обхване от твърде широкия диапазон на наказанията.
В такъв случай да преминем към приемането на този вариант. Мисля, че няма възражения по него.
Петър Раймундов:
Мисля, че тук несъвършенството, което се съзира е, че две форми на рецидивната престъпност, но с различна тежест, са в един състав, което малко или много търпи критика като вид не прецизност Но от гледна точка на това, че този квалифициран състав препраща към отделните основни състави и диференцира санкцията, считам че това ще се преодолее. Няма да е съществен проблем. От гледна точка на старата конструкция на състава, който даваше сам санкцията за най-тежкото престъпление, този е по-добър, защото е съобразен с конкретната степен на обществена опасност на отделните деяния. Това е предимство на този състав и мисля, че е добър.
Янаки Стоилов:
Мисля, че има съгласие по този текст. Възприемаме само редакцията: “лице не навършило 18 години” в ал. 5.
Предложението по т. 6 вносителите го оттеглят, а то става и безпредметно с оглед на другите, които оттеглиха.
Приемаме тази редакция на ал. 5, което е промяната в чл. 155.
Преминаваме към § 6 – чл. 155а. Предлагам ви по чл. 155 въз основа на предложението на вносителите – на г-жа Ангелиева, следната редакция. Ще я прочета:
Чл. 155а (1) Който за да осъществи контакт с лице ненавършило 18 години за извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение или проституция, предоставя в интернет или по друг начин информация за него, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който с цел извършване на блудствено действие, съвкупление или полово сношение установи контакт с лице ненавършило 14 години, като използва информация, предоставена в интернет или по друг начин.
Това е промяната в редакцията на ал. 2. Т.е. елементите на този състав са влизане в съответния сайт на интернет и установяване на фактически контакт с лицето с целта, която се сочи, независимо дали тази цел е реализирана.
Мисля, че и вие от МВР така го приемате. За да се установи използването на информацията в интернет и установяването чрез нея контакт с лицето с цел действията, които да се извършат. Нали такава е идеята, а не просто разглеждането на сайтовете в интернет като криминализиране на тази дейност.
Румен Андреев : Разбира се.
Георги Димитров:
Г-н Председател, само по ал. 2 въпросът е до какво се свежда изпълнителното деяние – ползва информация, предоставена в интернет с цел да се извърши блудственото действие. Какво означава ползване на информацията, предоставена в интернет. Аз ако стъпя в една интернет страница...
Янаки Стоилов:
Аз ви прочетох друга редакция, по която предполагам, че няма да възразите. Още веднъж я чета. Тя не е пред вас.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който с цел извършване на блудствено действие, съвкупление или полово сношение установи контакт с лице ненавършило 14 години, като използва информация, предоставена в интернет или по друг начин.
Т.е. чрез информацията трябва да се докаже установяване на контакт пряк или косвен с това лице, независимо дали е реализирана целта.
Няма възражения по тези редакции? Който е “за”, моля да гласува. С тази промяна приемаме 155а., а така и по принцип предложенията на вносителя.
По чл. 157 има предложение за отпадане. Има предложение за отпадане от г-н Спасов и г-жа Ангелиева. Всъщност приемаме да отпадне. Няма възражения, нали?
По § 8.
Петър Раймундов:
Това е състав, с който трябва да се променят понятията.
“Произведение с порнографско съдържание” да стане “порнографски материали”.
Мария Ангелиева:
В § 8 предлагам “произведения с порнографско съдържание” да бъде заменено с “порнографски материали”. Предвид на това че по-рано пиехме подобно определение, което не е съобразено тук в самата редакция
Янаки Стоилов:
Може би нещо междинно да приемем: да бъде “предмет с порнографско съдържание” и там да бъде определението “предмет с порнографско съдържание”. Може би тук, за да не се смята, че едва ли не е някакво с висока стойност.
Мария Ангелиева:
Това определение изцяло е взето от Конвенцията.
Янаки Стоилов:
Този термин среща ли се в други текстове.
Мария Ангелиева:
Не, само в този текст се среща и с оглед на това сме дискутирали, когато сме правили предложението, че когато е произведение – не е приемливо да бъде употребена думата “произведение”, тъй като порнографски материали е много по-конкретно в случая. Може самото произведение да не е порнографско, а в него да се съдържа такъв материал. С оглед на това и с оглед на самата квалификация, която е дадена в Конвенцията, сме решили по този начин да направим предложението.
Янаки Стоилов:
Някакви възражения по това?
Петър Раймундов:
Трябва да се направи и за останалите алинеи в този текст.
Янаки Стоилов:
Доколкото си спомням в Конвенцията се използва терминът “порнография” – какво е порнография. Така че “материали” си е нашата доработка и нека да видим практически кой термин да възприемем. Тук не сме толкова ограничени.
Яни Янев:
Кой е по-общият термин “порнографски материали” или “произведения с порнографско съдържание”. Тогава едно произведение, което като цяло не е порнографско, но съдържа отделни елементи? Изобразяването се разбира във всички случаи възпроизвеждане на образ.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че спорът е напълно безсмислен какъв термин ще възприемем. Този наказателен схоластизъм в случая няма никаква разлика единия или другия термин, който ще възприемем в отговора на тези въпроси.
Николета Кузманова (експерт):
Имам само един въпрос относно необходимостта от промяната на термина. С изумление установихме по информация от колеги съдии, че в момента се прекратяват наказателни производства за престъпления, свързани с наркотиците, защото вече го нямало терминът “съхранява”, а има само термина “държи”. Смешно изглежда, но масово се прекратяват.
Има ли необходимост в момента този термин, който така или иначе донякъде работи, колко добре и колко зле, да се въвежда тази промяна и да възникне някакъв проблем в практиката, че това, което в момента е висящо, не попада в “порнографски материали” и автоматично се прекратява производството. Много моля, ако може някой да ми отговори на въпроса. Благодаря.
Светослав Василев:
В момента точно проблемът е с думата “произведения”, тъй като според някои съдии една или две снимки или част от детска порнография не представлявало цялостно произведение. Думата “материали” обхваща всичко.
Янаки Стоилов:
Аз не знам дали е уместно, защото тук може би ги няма най-подходящите адресати, но аз имам една генерална бележка към използваната наказателна терминология и тази разточителност и тавтология да се използват няколко думи, които са почти едни и същи, създаващи впечатление, че описват нещо различно. Време е наказателният език да стане по-човешки и по-ясен, защото това наслагване на думи и някаква наукообразност, според мен, не дава възможност на съда да прави разлика между “държи” и “съхранява”, която разлика никой нормален човек сигурно не прави. За това казвам, че този език трябва да стане по-реален и да не се натрупва с много думи.
Георги Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Според мен достижението на самия закон във варианта, в който се приведе дефинитивната разпоредба, че въобще се дава определение. Защото досега понеже има наказателно право и трябва да има и стриктност “произведения с порнографско съдържание” се интерпретираше и снимка на гола жена до другата крайност на изпадане. Има в момента в някои съдилища такива производства образувани примерно за две снимки на голи жени. С даването на дефинитивна разпоредба в чл. 98 се изчиства и се казва какво означава “порнографски материали”.
Янаки Стоилов:
Ясно, но аз имам друг въпрос и той е към г-н Раймундов. Въпросът ми е по-сериозен, но за съжаление няма никой от съда, защото те после могат да кажат нещо друго, когато вече е късно.
Има ли някаква опасност, ако ние заменим терминът “произведения с порнографско съдържание” с “порнографски материали” да каже, че се е променило изпълнителното деяние и че вече обектът на посегателство е различен и тези дела ще се прекратят, защото се е променило изпълнителното деяние. И на това няма да се изненадам. Затова искам да чуя.
Петър Раймундов:
Г-н Председател, аз не мога да дам никакви гаранции, защото друг е този, който тълкува и прилага закона, включително и ние сме там страна. Обаче, едно разумно тълкуване на понятието “порнографски материали” в никакъв случай не е по-стеснително от “произведения с порнографско съдържание”. Така че самото произведение по необходимост наслагва мисълта, че става въпрос за нещо завършено, нещо теоретично, нещо художествено и т.н. Дори този термин “произведения с порнографско съдържание” е по-тежък отколкото простото определение “порнографски материали”, където се включва абсолютно всичко, свързано с порнографията.
Янаки Стоилов:
Тогава е най-добре да възприемем “порнографски материал” и то в единствено число, защото иначе ще кажат, че трябва да има система от материали, за да го санкционират. Определението също ще бъде в единствено число - “порнографски материал”. Това може да е фрагмент от произведение, може да няма нищо общо с това, което иначе се смята за произведение.
С тази промяна да гласуваме. В наказанията няма бележки.
Само трябва да разместим ал. 1 и ал. 2, за да е квалифицираният състав след основния.
А наказанията трябва ли да ги променяме или да си останат същите. Защото вие предлагате някъде завишаване на санкциите.
Георги Димитров:
Г-н Председател, ако позволите, в някои от текстовете, според мен, доста се завишават наказанията и то за деяния, примерно, за продажба на една книга може ли за две до осем години да отиде в затвора. Ние направихме за блудствени действия наказанията да са съизмерими с това да се продаде една книга с порнографски материал.
Мария Ангелиева:
Тук съм склонна да подкрепя тази позиция тези наказания да запазят своя размер, още повече че това е по идея на г-н Спасов, който отсъства. На това предложение аз съм съвносител и съм склонна да подкрепя казаното.
Янаки Стоилов:
Добре, остават наказанията.
Преминаваме към § 9.
Яни Янев:
Моля да обърнете внимание на § 21. В Закона за електронните документи и електронния подпис предлагаме една промяна от шест месеца до две години. Тази промяна е директно вързана с начина на доказване и възможността да бъдат доказани тези престъпления, когато те са във виртуалната мрежа. Защото в момента задълженията на интернет провайдерите са и всички онези, които по електронен път разпространяват такава информация, да съхраняват информацията до шест месеца. А големият проблем на доказването на тези престъпления е именно съхраняването на информацията. И тук е деликатният момент, в който се води спора и не само в България. За доказване на интернет престъпление трябва да се допуска използването на СРС. Една от логиките да се предлагат завишаване на текстовете и да станат престъпленията по-тежки – над пет години, за да е допустимо вкарването на СРС, което беше един от вариантите, го избягваме, ако ние инкриминираме унищожаването на информацията, която трябва да бъде съхранявана по логиката на предложенията вместо шест месеца две години предсрочно.

Янаки Стоилов:
Защо това го обсъждаме във връзка с порнографските материали.
Яни Янев:
Защото ако ние инкриминираме унищожаването на такава информация предсрочно, която е била подавана по интернет, тогава няма да можем да доказваме тези престъпления. А всъщност инкриминирането унищожаването на тази информация предсрочно дава шанса на разследващите органи всъщност да могат да достигат до извършителите на тези престъпления. То го няма като предложение.
Янаки Стоилов:
Има го в 319. Нека там да го решим.
Яни Янев:
Ако решим в този вариант да бъде и на друго място, но това има значение с един текст, който може да бъде предложение на комисията, защото не можахме да го направим.
Янаки Стоилов:
Нека да го видим в 319 и евентуално да приемем такъв текст.
Сега преминаваме към § 9, в който мисля, че предложената ал. 4 трябва да отпадне, защото вече я има на друго място.
Ние сме приели, г-жо Ангелиева, част от вашите предложения в другите изменения на Наказателния кодекс, тъй като тогава нямахме намерение да ги гледаме, а да вземем предвид това, което е различно от предложения законопроект. Затова тук да остане ал. 5, която ще стане ал. 4, а другата да отпадне, защото тя вече съществува.
По § 10. По чл. 172 също има текст в момента.
Мария Ангелиева:
И този става излишен и отпада.
Янаки Стоилов:
Дори ние в доклада няма да го включваме. (Да.) Или ако остане, можем да препратим, че той е възприет при промяната от октомври. Ще видим в доклада как да го запишем.
По § 11. По § 11, тъй като сме в раздела “Измама” само част от това, което тук се съдържа е измама. Сега имаме текст за компютърната измама. Вие предлагате някои допълнителни елементи, които от редакцията не съм сигурен дали водят към същия резултат на извличане на имотна облага или те имат самостоятелно значение. Имам предвид причиняването на смущения във функционирането на компютърна система.
Георги Димитров:
Това е особен квалифициран състав.
Янаки Стоилов:
Възможно ли е чрез смущения в компютърната система да се направи изменения.
Георги Димитров:
Категорично по много начини. Това е особен състав от обективна страна разкрива по-висока степен обществена опасност предвид факта, че се използват компютърни информационни системи и по много по-лесен начин може да се влия върху тях, за да се постигне желания, целения резултат. Въпросът е единствено по отношение на създаване на електронен подпис и използване на чужди лични данни.
Янаки Стоилов:
Вие променяте конструкцията на текста, която сега е ясна.
“Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого чрез”. Всъщност компютърните действия върху мрежата, върху компютъра са средството за заблуждение и за извличане на имуществена облага. Докато вие започвате да ги разделяте и не става ясно, че всички тези неща са средство за измамата. Те придобиват като чели някакво автономно значение. Причиняване на смущения във функционирането на компютърната система, т.е. вие вече имате отделни състави, които нямат общо с измамата. Те не им е мястото тук. Сега е “като внесе, измени, изтрие или заличи компютърна информация, използва чужд подпис ”. Единственото ново, на което вие трябва да отговорите като специалисти, дали да се добави причиняване на смущения в системата, като някакво отделно средство, различно от останалите. Дали това е необходимо? Защото причиняването на смущения не винаги става чрез внасянето на някаква информация или премахване на информация. Защо давате обобщаващ резултат. Нали като внесе или премахне информация, той предизвиква смущение в системата.
Мая Манолова:
Всъщност новото тук е само причиняване на “смущения във функционирането на компютърната система”.
Янаки Стоилов:
То дали може да е самостоятелно действие извън промяна в наличната информация. Може ли стане без внасяне или премахване на информация да се причинят смущения.
Георги Димитров:
Теоретично е възможно. Ако осъществи забавяне на работата на компютърна система, което от своя страна заблуди ползващия системата по отношение на предприемането на съответното действие – да се съгласи или да не се съгласи. Теоретично е възможно.
Така както е формулиран текстът действително се остава с впечатление, че има две отделни изпълнителни деяния. Едното е “с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого или причини смущения във функционирането на компютърната система”.
Янаки Стоилов:
Това въобще не му е мястото тук, ако е отделно деяние.
Георги Димитров:
Това по-скоро трябва да е отделен състав. Но не е тук. “Компютърна измама” – имаме користна цел.
Янаки Стоилов:
Добре. Тук си остава стария текст. Ако сметнете за необходимо това за причиняването на смущения да се отдели като отделен състав, го формулирайте и да го обсъдим.
Георги Димитров:
Необходимо е “компютърни информационни данни” да се синхронизира с термина “компютърни данни”, който се въведе.
Янаки Стоилов:
Обмислете го и ако има такъв текст на подходящо място, можем да го приемем.
По § 12 няма предложения. Тук т. 1 отпада. Ако има текст, който извън 212а със самостоятелно предназначение, ще го обсъдим допълнително в рамките на днешното заседание.
По § 13 Тук г-н Янев, в § 13 е за чл. 319. Я за 319а трябва само да променим ал. 3. Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно по отношение на данни за създаване на електронен подпис, да добавим този текст.
Така го приемаме 319а.
По 319б. Тук е за смущаване на компютърните системи. Тази ваша идея от предишния текст трябва тук някъде да дойде.
Яни Янев:
Аз мисля, че може да си остане тук.
Янаки Стоилов:
Не, не може. Гледайте къде в 319 да остане.
Чл. 319б.



Яни Янев:
Ако причиняването на смущението на компютърната система остане като едно от изпълнителните деяния чрез които се въвежда в заблуждение, накрая на логиката.
Янаки Стоилов:
То е средство само. Гледайте 319б тази тема се повтаря и тук да се намери решението. Заповядайте, да уточните редакцията на 319б.
Георги Димитров:
Госпожи и господа народни представители,
Колеги, има един друг проблем в 319б. От гледна точка на обективна – т.е. на изпълнително деяние в сегашната редакция е добавено като смущава работата на компютърна система. Всъщност 319б е нормата, която криминализира така нареченото хакерство. Самото проникване в системата, добавяне, изтриване или унищожаване на програма или данни, независимо дали се смущава работата на компютърната система или не, трябва да се криминализира, според мен. А не когато се смущава работата. Смущаването на работата означава промяна на функционалните характеристики и поведение на системата – колко бързо работи, колко бавно работи, какви резултати реализира и т.н. Според мен трябва да отпадне като терми “смущава работата на компютърната система”. Трябва да се махне въобще от състава.
Янаки Стоилов:
Т.е. да си остане сегашния текст.
Мая Манолова:
Всъщност колегите Спасов и Ангелиева първо предлагат тази промяна. Тя влиза в новата редакция на 319б. Сравнете със сега действащия.
Георги Димитров:
Сегашният текст си е добре.
Янаки Стоилов:
Значи остава досегашния текст. Приема се предложението на двамата народни представители и си остава текстът.
В ал. 2. “особено тежки последици”.
Преминаваме към § 15. Коя е точната формулировка в 319в- магнитен, информационен или електронен.
Георги Димитров:
Електронен, според мен, е най-общият.


Янаки Стоилов:
Би трябвало да използваме “електронен”, защото става дума за такъв род, които изискват специални технически средства, а не примерно за книжен носител, за да спазваме информационните.
Георги Димитров:
Терминът, който в случая е обект на престъплението, трябва да бъде “електронен”.
Янаки Стоилов:
Сегашният текст е: “Който извърши деянието по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по електронен път или на магнитен носител.”
Георги Димитров:
Магнитен носител отдавна загуби значението си в пространството. Извън състава, по сегашния текст, примерно един компакт диск остава извън състава на закона. Защото не е по електронен път и не е на магнитен носител.
Янаки Стоилов:
Как да бъде тогава?
Георги Димитров:
Електронен носител. Според мен, трябва да е на електронен носител, защото
Янаки Стоилов:
А не “по електронен път”.
Георги Димитров:
По електронен път си остава и на електронен носител.
Янаки Стоилов:
Т.е. смятате, че ако няма носител, а има електронен път, не е достатъчно.
Георги Димитров:
Не е достатъчно, разбира се, защото веднъж деянието ще бъде насочено към начина на предаването.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да бъде: по електронен път, на електронен или на магнитен носител.
Георги Димитров:
“Магнитен носител” е по-тясното понятие от “електронен носител”.
Янаки Стоилов:
Ние и двете ги слагаме, за да не махнем нещо, което ние не знаем в момента до какво води.
Георги Димитров:
В момента с приемането на Закона за електронни документи и електронния подпис.
Николета Кузманова (експерт):
Какъв е проблемът, колега, с тези непрекъснати смени на понятията.
Георги Димитров:
Аз ще ви кажа какъв е смисълът. Когато един закон се позовава на една технология, като магнитно записване, утре вече тази технология отмира и законът престава да може да изпълни функциите си. Това е смисълът. Магният носител, с пълна отговорност, възможно най-технологично неутралното понятие е електронен носител. Магният носител е електронен носител.
Янаки Стоилов:
Тогава текстът ще стане по следния начин:
По електронен път, на електронен, оптичен или на магнитен носител.
Георги Димитров:
Или друг също трябва.
Мария Ангелиева:
На магнитен, електронен, оптичен или друг носител.
Янаки Стоилов:
Освен електронен, магнитен или оптичен какъв друг може да бъде. Ако изобретят нови, ще променяме закона.
По § 15 приключихме.
По § 16. По него няма предложение. Тук можем да разделим само текста по следния начин:
(1) Който създаде или въведе компютърен вирус в компютърна система или компютърна мрежа се наказва с глоба.
(2) Наказанието по ал. 1се налага и на онзи, който въведе друга компютърна програма, която е предназначена за нарушаване на дейността на компютърната система или компютърната мрежа.
И ал. 3 за допълнително квалифициран състав.
Така мисля, че е по ясна конструкцията на текста от това, което вносителят предлага.
Георги Димитров:
Г-н Председател, един въпрос, който моля да обсъдите и да вземете предвид, самото създаване на компютърен вирус наистина ли следва да се криминализира. Според мен, самото създаване не следва да се криминализира, без компютърният вирус да е въведен, т.е. да е разпространен. Според мен, не е оправдано да се криминализира това деяние. Не че не разкрива някаква обществена опасност, но не е такава, че да бъде наложено наказателно преследване.
Янаки Стоилов:
Може би тази дискусия ще продължи по-дълго, но текстът да бъде:
Който създаде, въведе или разпространи компютърен вирус или друга компютърна програма с цел да смути дейността.
Георги Димитров:
Това “с цел” е абсурд.
Янаки Стоилов:
Едната алинея да бъде: Който създаде или въведе компютърен вирус в компютърна система или компютърна мрежа.
Какво ще стане, ако той е използвал друг вирус и той го въведе. Тогава трябва да бъде само въведе.
Георги Димитров:
Аз също категорично считам, че въвеждането представлява обществена опасност. Иначе самото създаване не бива. Има толкова много деца, които в момента се пробват, за да видят дали ще се справят. Въвеждането създава обществената опасност.
Янаки Стоилов:
Сегашният чл. 319г е “който въведе компютърен вирус в компютър или компютърна информационна мрежа”.
Значи няма да променяме ал. 1. И създаваме ал. 2.
Георги Димитров:
Само “компютъра” да се замени с “компютърна система”, защото се измени понятието. Понятието “компютър” не се използва в Наказателния кодекс. Използва се “компютърна система”.
Янаки Стоилов:
Да бъде “в компютърна система или информационна мрежа”.
Георги Димитров:
Да. Или “компютърна мрежа”. Да се използват новите термини, които се въведоха.
Янаки Стоилов:
Не е ли по-добре “информационна мрежа”.
Георги Димитров:
Не е. “Компютърна мрежа” е терминът, който се въведе.
Янаки Стоилов:
Добре, приема се тази редакция.
Ал. 2 става отделна и ал. 3.
По § 17. Ал. 1 приемаме по вносител.
А в 319д ал. 2 само да добавим “или са настъпили други тежки последици”.
Това приемаме.
По чл. 319е - се отменя. Само че да видим какво се иска.
“Който при доставяне на информационни услуги наруши разпоредбите от Закона за електронния документ...”
Защо се предлага този текст да отпадне?
Георги Димитров:
Практически, според мен, е съвсем удачно, защото така формулиран състава беше насочен към юридически лица, което нямаше как да се докаже изпълнително деяние по никакъв начин.
Това, което предлага г-н Янев, да се криминализира, единственото унищожаване на данни, които са създадени на основание чл. 6, точка еди-коя си от Закона за електронните документи и електронния подпис, би могло да се криминализира това деяние. Да, то разкрива обществена опасност.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам този текст да не отпада, защото тук в текста, където се препраща никъде не е казано дали това е физическо или юридическо лице. Ако е юридическо лице е ясно, че то самото няма да носи отговорност, но ако някъде има основание за персонална отговорност, нека да си я търсят. Аз не съм толкова решителен, за да приема отпадането на този текст, защото не знам какво ще се случи.
Георги Димитров:
Според мен, би трябвало основанието да е унищожаването на такива данни, а не неизпълнението на задължението по някакъв закон.
Янаки Стоилов:
Защото това е една декриминализация. Дали тя е основателна или не, ми е трудно да преценя.
Георги Димитров:
Не се разбира какво означава изпълнителното деяние. Какво точно означава това. Нарушаване на разпоредбите нищо не означава. Трябва да има допълнително деяние, което трябва да бъде точно формулирано: незаписване на данни, несъхраняване на данни. Самият текст е неясен: “Наруши разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5...”.
Янаки Стоилов:
Препращането е само към чл. 6, ал. 2, т. 5, т.е. посредникът при електронни .... е длъжен да съхранява информацията по т. 3 в срок от 6 месеца.” Ако той не съхранява тази информация, това води до наказателна отговорност.
Георги Димитров:
Има умисъл.
Янаки Стоилов:
Изпълнителното деяние е, че не съхранява информация, която законът го задължава да съхранява.
Георги Димитров:
Г-н Янев предлага да се добави доколкото разбирам и самото й унищожаване, защото едно е несъхраняване на данни, друго е унищожаване или увреждане на такива данни, които вече са били съхранени.
Янаки Стоилов:
Като отпадне целия текст нищо не остава.
Яни Янев:
Идеята ни всъщност е тук да коригираме този текст. Те са го предложили за отпадане, но идеята ни е да може да се доказва текстът.
Янаки Стоилов:
Това, което преди ли говорихте.
Яни Янев:
Ние поради това че се стремим конкретно чрез този текст да направим възможно доказването на разпространението на порнографски материали чрез компютърни системи всъщност се посяга върху всичката информация, която се съхранява и разпространява в компютърната мрежа. И дали целта е действително да се криминализира такова деяние или трябва да се стесни кръгът на информацията, която се унищожава и която трябва да се съхранява.
Колеги, мисля че трябва да помислим по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Ако ни дадете текст, ще го направим, ако не, ще си запазим сегашния текст на чл. 319е.
Яни Янев:
Според мен, е по-добре да остане този текст, за да помислим по-внимателно по определението.
Мая Манолова:
Тя може да не се съхранява, ако е изтрита или по някакви други причини. В случая тя е елемент от доказване на други престъпления, така че според мен е важно да остане.


Георги Димитров:
Когато посредникът е юридическо лице, което не изпълнява задължението по чл. 6, ал. 2 тогава кой ще бъде наказателно отговорното лице.
Янаки Стоилов:
Длъжностното лице.
Георги Димитров:
То няма задължение, произтичащо от закона. Тази норма остава мъртва още от сега.
Янаки Стоилов:
Ако има прередактиране на текста, ще го разгледаме. Ако няма, си остава сегашния текст.
Ана Караиванова:
Ако ми позволите ще дам един пример от старата практика, когато се правиха и Наказателния кодекс и когато се прави сегашният, чл. 249 - класическият текст, когато е предложен чек без покритие, така са възразили някои в комисии в Народното събрание, че не се издават чекове вече и заради това този текст не е подходящо да го има в Наказателния кодекс. Проф. Ненов казал, той не пречи, а пък някой ден могат да започнат да издават чекове, както и дойде времето – 80-те години. Като е създаден веднъж този текст, не го пипайте необмислено. Поне това е моето мнение. Докато не изясните целта, начина на прилагане в практиката, а не просто ей така, махайте го.
По § 19 няма предложения.
Тук ви предлагаме тези текстове, които са в Закона за отбраната и въоръжените сили, с които се променя Наказателният кодекс във връзка с военната служба, ги пренасяме тук, за да бъдат в систематиката на промените на Наказателния кодекс.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Мария Ангелиева:
Вече сме оттеглили § 20.
Янаки Стоилов:
Т.е. те могат изцяло да отпаднат. (Да.)
По § 21.
Параграф 22.
Параграфи 20 до 26 влизат в сила от 1 януари 2008 г. – тези във връзка с военната служба.
Остават § 21 и § 22, които ще се преномерират.
Има ли някакви други бележки преди да завършим разглеждането на поредния законопроект за промени.
Не виждам други предложения.
Благодаря на всички, които участваха до края на заседанието.
Докладът ще бъде представен и разглеждан след паузата в работа на Народното събрание.
Няма да има други заседания до петък.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: