---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 16




Днес, 19.04.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър; от Главна прокуратура – Петър Раймундов, от Върховната касационна прокуратура - Христо Манчев, заместник-главен прокурор при ВКП; от Висшия административен съд – Венета Марковска, заместник- председател; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, заместник-председател, Симеон Чаначев, заместник-председател и Любка Илиева; от Национална следствена служба – Свилен Турмаков, зам.-директор, Румен Георгиев, зам.-директор и председател на Камарата на следователите и Владимир Петров; от Асоциацията на прокурорите – Вичо Вичев; от Съюза на юристите в България – Владислав Славов, председател и Илко Димитров, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми народни представители и гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на първо четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15/11.04.2007 г., внесен от Министерския съвет.
Регистрирани са необходимия брой членове на Комисията.
Искам да припомня на народните представители и може би не толкова на тези, които са тук, а за тези, които отсъстват, че съгласно промените в Правилника вече не е необходимо да изчакваме 15 минути, ако са налице 1/3 от членовете на комисията. Моля за следващите седмици да се придържаме към обявения начален час.
Днес имаме един въпрос, с който ще се занимаем, Законопроекта за съдебната власт, внесен от Министерския съвет.
В заседанието ще вземат участие: г-жа Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието, която от името на правителството ще представи законопроекта. Г-н Румен Ненков, заместник-председател на Върховния касационен съд; г-н Манчев, заместник-главен прокурор при Върховната касационна прокуратура; г-н Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България. Има и други колеги, които са от институциите на съда, прокуратурата, следствието и също могат да се включат в дискусията.
Г-жо Караиванова, заповядайте да представите законопроекта.
Ана Караиванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми гости, изготвянето на нов проект за Закон за съдебната власт се наложи от редица обстоятелства, по-важните от които са:
- промените в Конституцията на Република България от 2006 г. и 2007 г.;
- решенията на Конституционния съд по редица разпоредби на Закона за съдебната власт;
- многобройните изменения и допълнения на досега действащия закон, довели до нарушаване на систематиката му и на цялостната структура на закона;
- също така влизането в сила на новите Наказателно-процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс;
- препоръките в докладите на европейските експерти при партньорските проверки по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”.
Бих искала да подчертая най-напред и да разсея някои внушавания от средствата за масова информация, че в работната група подготвила проекта освен представители на Министерството на правосъдието, активно участие взеха и представители на Висшия съдебен съвет, ръководители на върховните съдебни органи, както и представители на науката.
Проектът на нов Закон за съдебната власт не запълва вакуум. Той само усъвършенства и доразвива една утвърдена действаща съдебна система. Предлаганите промени имат за цел укрепване на независимостта и ефективността на съдебната власт, чието реформиране ще осигури пълна защита на принципите на правова държава и ефективното прилагане на европейските стандарти в правораздаването.
Ще се възползвам от предоставената ми възможност да изложа мотивите, за да акцентирам върху някои от най-съществените предложения, които са залегнали в законопроекта.
На първо място, в Глава първа са ясно формулирани и обособени в самостоятелни раздели предмета и обхвата на закона. Преработени и разширени са основните принципи, на които се основава цялостната дейност на правораздавателните органи. Като нови принципи са въведени първо самостоятелност при осъществяване на правомощия и второ прозрачност и публичност в работата на органите на съдебната власт. Разширени и допълнени са принципите на правото на защита, равенство и забраната за отказ от правосъдие.
В Глава втора законопроектът предлага определянето на Висшия съдебен съвет като орган на съдебната власт, който осигурява нейната независимост. Възпроизвежда се предвиденото в Конституцията задължение на Висшия съдебен съвет да внася в Народното събрание докладите на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.
Във връзка с кариерното израстване на магистратите е засилена ролята на Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите към ВСС. По препоръка на административните ръководители е върнато тяхното правомощие и те да предлагат за кариерно израстване.
Освен действащите постоянни комисии към Висшия съдебен съвет, се създава нова постоянна комисия – Комисия за контрол, чиято дейност се подпомага от ревизионни комисии на апелативно ниво.
Трето, в съответствие с последните промени в Конституцията на законово ниво е детайлизирана уредбата на инспектората към Висшия съдебен съвет. Инспекторатът ще наблюдава дейността на всички органи на съдебната власт без да засяга същността на правораздавателната им дейност.
Уреждат се условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и инспекторите, както и организацията и дейността на инспектората.
Четвърто, съобразно измененията в Конституцията са разработени и разпоредбите относно взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт. Основна роля в този процес има министърът на правосъдието, който от една страна, координира провеждането на държавната политика в областта на правосъдието, а от друга страна, осигурява сам и чрез съответните структурни звена на Министерството на правосъдието съдействие на органите на съдебната власт при изпълнение на техните функции.
Предлагат се сериозни промени в раздела, регламентиращ инспектората към министъра на правосъдието, с оглед разграничаване на функциите му от тези на новосъздадения инспекторат към Висшия съдебен съвет, който, естествено, ще осъществява проверки само на съдебните органи, включени в съдебната власт.
Предвижда се инспекторатът към министъра на правосъдието да проверява само дейността по образуването, движението, приключването на изпълнителните дела на държавните съдебни изпълнители, на частните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията и да обобщава и анализира практиката по тези дела, както и да проверява и анализира дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариусите.
Регламентирани са и задълженията на министъра на правосъдието във връзка с обучението на магистратите, уредени са отношенията, свързани с информационните технологии и единната информационна система за противодействие на престъпността, Съвета за криминологични изследвания и охраната на органите на съдебната власт.
Най-малко промени, предимно редакционни, са направени в Глава пета “Съдилища”. Най-съществената промяна в системата на съдилищата беше направена с Административно процесуалния кодекс, с който се създадоха административни съдилища. Значително се разширява кръгът на лицата, които могат да правят и пред двата върховни съда искане за произнасяне с тълкувателни решения и тълкувателни постановления.
Промените в досъдебното производство, направени с НПК и с измененията в Конституцията са отразени при правната регламентация на следствените органи. Запазва се Националната следствена служба и се предвижда възможност при необходимост с оглед на обема на работата Висшият съдебен съвет да може да закрива и разкрива окръжни следствени служби.
В съответствие с последните изменения в Конституцията проектът предвижда функционален имунитет на съдиите, прокурорите и следователите.
Законопроектът предвижда три режима за назначаване в органите на съдебната власт, а именно запазва се конкурсът за назначаване на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, като издържалите конкурса преминават задължително шестмесечно обучение в Националния институт на правосъдието. На второ място, с конкурс ще става и първоначалното назначаване в органите на съдебната власт за 20 на сто от свободните длъжности. Останалите свободни длъжности са отредени за кариерното израстване, което ще се основава на периодичните атестации.
Запазва се въведеното през 2006 г. конкурсно начало във всички случаи на назначаване на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписвания.
Осмо, законопроектът предлага по-детайлна уредба на целите, задачите и дейностите на Националния институт по правосъдието като помощен орган към Висшия съдебен съвет. Уредени са и неговите ръководни органи в светлината на конституционните промени и техните правомощия.
Проектът доразвива съществуващата уредба относно задължителното първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и следователи.
Разпоредбите за поощренията и дисциплинарната отговорност са подобрени и преработени в съответствие с досегашната практиката на Висшия съдебен съвет. Към дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател е добавено ново наказание, а именно намаляване на основното трудово възнаграждение от 5 до 20% за срок от 6 месеца до 2 години. Предлага се дисциплинарните наказания “забележка” и “порицание” да се налагат от съответния административен ръководител. Останалите наказания се налагат единствено от Висшия съдебен съвет.
Дисциплинарно наказващ орган при дисциплинарни нарушения на съдебните изпълнители и съдиите по вписванията е министърът на правосъдието.
Десето, главата за бюджета на съдебната власт е основно преработена в съответствие с промените в Конституцията и с препоръките в последните доклади на европейските експерти от партньорските проверки.
Законопроектът определя бюджета на съдебната власт като съвкупност от собствен бюджет на Висшия съдебен съвет и от бюджетните сметки на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието.
Първоначалният проектобюджет на съдебната власт се внася от министъра на правосъдието и от главния инспектор от инспектората към Висшия съдебен съвет относно неговия бюджет за обсъждане. Висшият съдебен съвет съставя окончателния проект за бюджет на съдебната власт. Следва представянето на проектобюджета от Висшия съдебен съвет в Министерството на финансите, което го включва в проекта за държавния бюджет за съответната година, без да има право да го променя.
При обсъждането на законопроекта за държавния бюджет Народното събрание изслушва доклада на ВСС, представен от министъра на правосъдието едновременно с доклада на Министерския съвет, представен от министъра на финансите.
Това е в общи линии, макар и подробно, изложението по Законопроекта за съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Караиванова.
Преди да пристъпим към дискусията информирам членовете на Комисията, че следващата седмица в петък след обяд ви предлагам да проведем заседание след вероятното приключване на първото четене по същия законопроект в Апелативния съд в Пловдив, където да бъдат поканени за участие съдии, прокурори от апелативни, окръжни и районни от целия съдебен район на Апелативния съд, за да може тази дискусия да я удължим. Смятам, че тя ще улесни народните представители, за да могат да се ориентират и в мнението на по-широк кръг магистрати. Заседанието ще бъде от 3:00 до към 6:00 часа. Смятам, че това е подходящо, защото това е един от най-големите съдебни райони и най-близките до София, за да можем да продължим с всички нива. Тази дискусия от днес ще я продължим и ще имаме достатъчен период, надявам се, между първото и второто четене за предложения.
Предоставям думата, без да степенувам народните представители и магистратите. Всеки, който иска да вземе отношение и засегне принципни въпроси от проекта, може да получи думата.
Заповядайте, г-жо Николова. След това г-жа Масева.
Елеонора Николова:
Уважаеми госпожи и господа, фактически ние разглеждаме един Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, защото огромната част от текстовете са познати и нямат промяна. И практиката показва, че не е било наложително те да се променят.
Аз имам само три принципни забележки. Едната забележка е, че ако трябва да съобразим и препоръките на Европейската комисия Висшият съдебен съвет да се превърне в постоянно действащ орган. Такова предложение ние имахме при четвъртата поправка на Конституцията. По неизвестни за мен причини то беше отклонено, поради което сега и дори да го запишем като принцип, че Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, ние нямаме никаква възможност да редуцираме броя на членовете на Висшия съдебен съвет. Защото ако се възприеме идеята той да е постоянно действащ орган, 25 члена са много. Нашето предложение тогава беше за 17 члена, трима от които са по право и не се нарушаваше архитектурата с оглед и на Конституционно решение № 3, защото щеше да се запази съотношението между избираем от народното събрание и избираем от магистратурата членове на Висшия съдебен съвет – по седем равни бройки. Но така или иначе аз застъпвам становището, че Висшият съдебен съвет с оглед на много и големи правомощия, които има и ангажименти най-вече, следва да се превърне в постоянно действащ орган. Защото ние винаги сме го разглеждали като органа чрез който цялата съдебна власт се съобщава с останалия свят – със законодателната, с изпълнителната власт.
И нещо, което за мен е много важно, аз бих желала в един общ текст, който можем заедно да създадем, ние да запишем, че Висшият съдебен съвет е органът, който носи отговорност за състоянието на съдебната система. За мен това е изключително важно, защото през всичките тези години за неблагополучията, които се случваха в съдебната система вината пропорционално или изпълнителната власт, или Народното събрание. Според мен, е крайно време ние да кажем кой е органът, който не само назначава, ръководи, координира, контролира дейността на магистратурата, но носи отговорност такава, каквато ние записахме в Конституцията – координацията и баланса между властите става чрез изслушването на докладите, които се внасят ежегодно в Народното събрание.
Другата ми принципна забележка е затова, че се повтаря, може би по навик, или може би не е съвсем добре обмислено, положението на съдиите по вписванията. Със създаването на Агенцията по вписванията като самостоятелен орган към Министерството на правосъдието със Закона за кадастъра и поземления регистър фактически цялата дейност на служителите по вписванията – вече те са служители на Агенцията по вписванията. Всъщност само съдиите по вписванията ние продължаваме да ги третираме като част от съдебната власт, макар че по същество те са едни регистратори. Аз мисля, че е много по-подходящо те да минат като длъжностни лица към Агенцията по вписванията. Тъкмо ще се освободят и бройки от съдебната власт. Да не забравяме, че те получават и заплати на магистрати, а на много места тяхната функция се свежда до това да мерят с линийка дали полето на нотариалния акт е 3 см. или малко повече. Така или иначе отговорността е в нотариусите. Аз не казвам, че не вършат полезна дейност в службата по вписвания, но те трябва да са си там, където са всъщност самите служители. Сега служителите се назначават от Агенцията по вписванията. Имат си териториален началник, който стои в тази Агенция по вписванията и същевременно резолюциите им се правят от съдия по вписванията. Той по никакъв начин не е свързан нито като функция, нито като субординация с дейността на останалата магистратура от районния съд.
Имам съществена забележка и към чл. 200, където се уреждат конкурсите. Ние като чели не успяхме да уцелим баланса, който ще даде възможност всички юристи равно поставено да се преборят за магистратските места. Когато в предходното изменение, включително и с участието на магистрати, аз държа да се подчертае това, че когато се взимаше решението за конкурси тотални за всяка една свободна длъжност, тук имаше магистрати, които настояваха, че това е нещо много хубаво. И затова ние стъпвайки на опита на магистратурата приехме, че след като самите магистрати не виждат нещо революционно в този текст, може да се възприеме принципа на конкурсното начало за всички, независимо дали са в съдебната система, като не се отчете до край необходимостта от кариерно развитие, от това, че всеки човек, който е започнал кариера в съдебната власт и държи тя да се развива и държи да има правото да се развива, ето защо трябва да се потърси баланса. В чл. 200, според мен, този баланс пак не е намерен. Защото се казва, че 20 на сто от свободните длъжности, които ще се определят от Висшия съдебен съвет ще се пуснат свободно на конкурс. Аз си спомням дебата, когато всички магистрати казаха, че всички външни лица, които са назначили при себе си, които са дошли от адвокатура, от юрисконсулт фактически са допринесли много за колективите и за начина по който се работи и че магистратите, които са дошли от други институции с не по-малко добри качества и че те са се вградили много бързо и са допринесли действително за оздравяване на атмосферата. Защото когато в една институция работят едни и същи хора, ние знаем какво място са съдебните институции, затова влизането на свежа кръв отвън аз я препоръчвам. В този смисъл като е казано 20 на сто, не е казано тези бройки откъде ще дойдат. Аз се опасявам, че примерно в Кърджали, в Ардино или в Малко Търново ще се обявят свободни бройки и с това ще се изчерпат 20 на сто, а пък във Върховния административен съд, във Върховния касационен съд или в Апелативния съд няма да се определят тези бройки, защото ще се достигне 20 на сто с тези не много привлекателни и не много търсени места. Ето защо нашият ангажимент е между първо и второ четене този текст да бъде преработен така, че като се каже 20 на сто, да стане ясно, че тези 20 се отнасят за всички нива на съдебната система. Моето лично предложение е за 30 на сто – 1/3 или по-малко от една трета от местата съвсем спокойно могат да се предоставят на хора, които досега са практикували в адвокатурата, юрисконсулти, а защо не и в Народно събрание. Шегувам се. Това е само една закачка.
Действително смятам, че конкурсното начало е нещо, което първо се изисква от нас, второ, дава възможност и самите магистрати да могат да се съизмерят с колегите си, които практикуват в други институции и в известна смисъл справедливо за всички, които не са могли да започнат кариерното си начало като младши съдии. Това са моите забележки. Благодаря ви.
Като цяло законът е добър.
И още един текст, който съм си отбелязала. Има едно препокриване на правомощия на инспектората, който сега се създаде с Конституцията и инспекторатът, който е орган към Висшия съдебен съвет и инспектората към министъра на правосъдието. В т. 1, където се изброяват правомощията им, и за двата вида инспекторати е записано, че те следят за администрирането в най-общ смисъл на делата и на административните служби. Аз мисля, че е нецелесъобразно, пък и незаконосъобразно, ако щете, да има препокриване на функции, защото ще стане така, че движението на делата ще трябва да се следи от два органа.
Първо, не е добре за самите инспекторати. По-добре е да има едно ясно разграничение на правомощията им.
Второ, не е добре и за съдилищата. Те всеки един момент могат да бъдат проверявани от службите – първо от единия инспекторат, второ – от другия инспекторат. Мисля, че е ненужно препокриване на правомощията.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова. До тук са заявили изказвания г-жа Масева, г-жа Манолова, г-н Илко Димитров, г-н Корнезов. Г-н Румен Ненков.
Заповядайте, г-жо Масева.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги от Комисията по правни въпроси,
Това е поредният закон, който всъщност в действителност представлява изменение и допълнение, тъй като съществените изменения от досега съществуващия правов ред са в много малък обем.
Това, което искам да кажа като политическа оценка на този законопроект е, че той няма да оправдае обществените очаквания. В този законопроект не се съдържа най-вече очакването за една по-съществена реформа в съдебната власт, която да даде отговор на искането на българските граждани тя да става по-ефективна.
Както и досега и независимо от поправките в Конституцията, Висшият съдебен съвет остава един орган с много неясни функции. Това, което е записано в закона и в един от текстовете въобще не съответства на съдържанието на законопроекта. Един единствен член – чл. 19, има в този закон, който казва, че Висшият съдебен съвет е орган на съдебната власт, който осигурява пълната независимост, определя състава, организацията и работата на съдебната власт и осъществява ръководство и контрол върху нейната дейност. Ако внимателно прочетете по-нататък функциите и задачите на Висшия съдебен съвет ще разберете, че абсолютно не съответстват на това декларативно право и задължение на Висшия съдебен съвет.
Това, което ни тревожи при регламентацията, е обещанието, което се промъкваше при коментарите, свързани с поправка на Конституцията, че по законодателен ред може да се реши проблемът с това Висшият съдебен съвет дали да бъде постоянен орган или не. Нашите очаквания бяха в такава посока – постоянно действащ Висш съдебен съвет, това е една специална юридическа политика, която препятства корупционните практики и която дава възможност за по-ефективно функциониране на съдебната система.
Тъй като обемът на задълженията на Висшия съдебен съвет наистина се разраства, подчертавам това, с този законопроект, според нас много по-рационално би било членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат постоянно действащи и да не заемат други длъжности. Но това го казвам и в друг аспект, а и понеже казах корупционни практики, а виждам, че има въпросителни в лицата на някои колеги, в действителност това разнообразие във Висшия съдебен съвет създава възможност, която беше констатирана и в мониторинговите доклади за въздействие на магистрати от различни органи на съдебната власт. Имам предвид най-вече съдии и прокурори.
Това, което смущава е, че не са изпълнени част от критиките на европейските експерти по отношение на Висшия съдебен съвет и принципите на Европейската харта за съдиите. Защото там е залегнало правилото когато се извършва подбор, атестация, повишаване в длъжност на съдии, това да бъде изключителна работа само на съдиите от магистратурата, избрани с необходимото представителство, излъчени от съдебната власт. Така че в това отношение не само, че не поправяме нещата, но според мен, ги задълбочаваме и с някои детайли от закона, на които няма да се спра.
Освен това, в закона смесването и участието на различните власти по отношение на съдебната система се задълбочава. Това всява все по-голяма неяснота по отношение действието и принципите, които са обявени с Конституцията на Република България за независимост на съдебната власт. Това, което искам да посоча като пример е контролната функция на Висшия съдебен съвет, контролната функция на инспектората, излъчен от Народното събрание и контролната функция на министъра на правосъдието. Макар че на министъра на правосъдието са възложени правомощия в друга област, извън чистата магистратура – съдии, прокурори и следователи. Извинявам се за израза “чистата магистратура”, но това е за краткост. Това, според нас, е изключително неефективно. Разкъсването на контрола винаги води до съмнение и нерационалност, особено този дуализъм, който съществува при упражняването на контрол, от една страна, от Висшия съдебен съвет, от друга страна, от представителите, избрани от Народното събрание. При тази конкуренция и смесването на чисто магистратски контрол проличава отново тази нишка, която Конституцията и последната поправка, която ние критикувахме, за влиянието на политическата власт над съдебната власт или поне участието й в решаването на най-важните задачи.
Освен това, прави впечатление и в един от текстовете – това е пак илюстрация на смесване на различните видове власти, което в никакъв случай не става като пример за взаимодействие или пример по Монтескьо, това е, че инициирането на освобождаване на членове от Висшия съдебен съвет по чл. 32, ал. 2, примерно, по отношение на парламентарната квота и магистратската квота е различно. Когато има инициатива за освобождаване от квотата на съдебната власт, това може да започне по искане на не по-малко на 1/5 от общия брой на членовете, а когато става дума за освобождаване от квотата на Народното събрание – с ¼. Това означава неравнопоставеност и сами разбирате, че едната квота винаги може да инициира освобождаването на магистрати. Но това, според нас, се вижда и най-грубо мога да се изразя, означава политическата квота в управлението на съдебната система.
Друго, което ни смущава в законопроекта, това са всички норми, свързани с бюджета на съдебната власт. А в действителност, когато се приемаше поправката по чл. 130, свързана с правомощието на министъра на правосъдието ние остро възразявахме точно по този текст – той да може да инициира и да внася бюджета на съдебната власт. Защото за нас това означаваше, че независимостта, прокламирана с Конституцията, като компонент бюджетът и финансирането и ограничаването на възможността на съдебната власт сама да съставя бюджета, включително и в неговото начало – да инициира това съставяне, ще бъде продължена по-нататък с правни норми от законодателно ниво. И това действително се получава. Този законопроект и то по един доста груб, не фин начин, макар че има противоречия в някои от нормите, което според нас означава, че е търсена възможност тази изключителна намеса на министъра на правосъдието да бъде завоалирана по някакъв начин.
Това което се предвижда в законопроекта по отношение на бюджета, на организацията, материалната издръжка да бъде възложена на министъра на правосъдието. Капиталовите разходи от името на Висшия съдебен съвет, включително с едно правомощие за делегиране на административните ръководители от страна на министъра на правосъдието. Според нас, това е едно изключително силно, мощно въздействие от изпълнителната власт върху съдебната система. Това вмесване на министъра на правосъдието никак не е безобидно и според нас, трябва между първо и второ четене този въпрос да бъде преразгледан.
Най-добре са нормирани правомощията, свързани с института за обучение на магистрати. Това е добре, че е на законодателно ниво. Този институт най-после се регламентира.
Следващото нещо в законопроекта, което ни смущава твърде много, това е информационната система. Информационната система е нещо, за което се говори вече 10 години. Винаги се търси отговорен за това, включително чрез изменение и допълнение в законите, дали Националния статистически институт, министъра на правосъдието или Министерския съвет, тук в закона отново е направено едно смесване, отново не е идентифициран субектът, който трябва действително да отговаря за изграждането на тази единна информационна система. Говори се и за Междуведомствен съвет, който има функции и задачи, възложени със закона, говори се и за Министерския съвет, който приема подзаконови нормативни актове и който притежава бюджета. След това и министърът на правосъдието със същите правомощия. Така че, според нас, този законопроект по никакъв начин с тези действащи норми няма да реши проблема, свързан с изграждането на тази информационна система.
Това, което искам последно да кажа без детайли в текстовете, те са много, но мисля, че не е моментът сега, разговорът както знаем е по принцип, е свързано с наказанията на магистратите и най-вече въвеждането на новото наказание с намаляване на възнаграждението. Считам, че това наказание точно за съдебната власт няма да изиграе такава роля, каквато се отрежда от законодателя. Това е една глоба, която няма аналог и считам, че е ненужно поне да представяме това наказание като позитивни и като положително, свързано с ефективността на съдебната система.
Този закон Парламентарната група на Демократи за силна България няма да подкрепи. Между първо и второ четене ние ще внесем предложения, различни от тези и ще търсим подкрепа на тези, които наистина искат закона да внесе и нови постановки и да направи по-съвършен и точен опит за реформа.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Масева. Г-жа Мая Манолова има думата.

Мая Манолова:
Аз ще изразя обратното на изказаното становище от колегата Масева. Предполагам, че това не е изненадващо. А още повече, че според мен, проектът на Закон за съдебната власт напълно изпълнява основното си предназначение, а именно да приведе на законодателен език идеите на последните промени в Конституцията с търсенето и мисля, че този път намирането на баланс между принципите на публичност и прозрачност във функционирането на съдебната система и принципа на независимост. Считам, че това е удачно прокарано през целия закон, като се започне от Глава първа, където са изложени принципите, върху които функционира съдебната система, мине се през разписването на правомощията на Висшия съдебен съвет, които са балансирани с правомощията на министъра на правосъдието, включително и релацията, която съществува между функциите на новия орган – Инспектората към Висшия съдебен съвет, и Инспектората към министъра на правосъдието, като разбира се, е възможно да бъдат направени корекции в тази посока, за да се избегне дублирането на функции. Като цяло, според мен, тази основна задача, която има законопроекта, е постигната. Мисля, че за това способства и подходът, който беше възприет от Министерството на правосъдието при работата по този законопроект. Предполагам на всички е направило впечатление това, което беше докладвано от вносителя, че в работната група този път широко участваха представители на магистратурата – на практика заместниците на тримата големи в съдебната власт, което безспорно се е отразило и на качеството на законопроекта, което аз лично определям като много добро.
Също така бих искала да обърна внимание и на нещо друго, което за първи път като чели се постига при работата по важни законопроекти. Бяха направени достатъчно на брой предварителни обсъждания. На практика дебатът по това какви да са основните принципи на промените вървеше и по време на четвъртата поправка на Конституцията. Но този път резултатите от тези обсъждания, предложенията, които са направени са намерили място в последния вариант на законопроекта. На последното обсъждане, на което ние присъствахме, това, което беше направено като забележки, е намерило отражение в законопроекта, което считам за положително.
Аз ще обърна внимание само на няколко принципни въпроса. Един от тях е принципът на функциониране на Висшия съдебен съвет. Т.е. дали да бъде ad hoc действащ орган или постоянно действащ. Аз мисля, че по начина, по който са разписани функциите на Висшия съдебен съвет, а този път – тук пак няма да се съглася с колегата Масева – те са от чисто бюджетарски, през управленски, кадрови, административни, включително правораздавателни, самите функции като чели налагат и правят излишен въпроса дали това да бъде постоянно действащ орган. Защото очевидно, че такива функции няма как да бъдат извършвани от орган, който се събира ad hoc. Още повече че и самата идея за постоянното му действие като чели си присъства в законопроекта, просто трябва тук-там технологично да се доразпише. Защото е съвсем естествено, че орган, който има такива функции няма как да се събира два пъти месечно.
Според мен, може да се мисли даже и за това дали статутът на някоя от постоянните му комисии с оглед на това колко широки правомощия имат да не бъде също на постоянно действащи органи. На практика Висшият съдебен съвет се превръща постепенно в изпълнителното тяло на съдебната система и е нормално той да бъде постоянно действащ орган. Тук за коректност искам да кажа, че тази идея не е наша, не е на депутатите, не е нова. Това е идея, която беше лансирана от ръководителите на административните съдилища, затруднявам се да кажа кой пръв – дали г-н Пенчев или г-н Григоров, но тъй като този въпрос беше поставен на последното обсъждане искам да кажа, че ние не се опитваме да откраднем тази идея, тя е на магистратите и ще намери място предполагам при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.
По отношение на кариерното развитие на магистратите и на конкурсното начало. Това също е един изключително важен въпрос. Напълно споделям казаното от колегата Николова. За тези от магистратите, които не са били на това заседание на Правната комисия искам да кажа, че тук дори бяхме в смешната ситуация представителите на съдебната система да настояват за поголовно въвеждане на конкурсите, а ние народните представители да се инатим на това. В крайна сметка го получихте и ние наистина сме първата страна в Европа, която въведе този принцип по този начин. Може да е било за добро. Но и нашето становище в момента е, че по този начин се обезсмисля напълно старанието и идеята за кариерното развитие на магистратите и се демотивират магистратите да полагат усилия да се развиват професионално след като в един конкурс, дори той да е феър плей”, е съвсем възможно хора, които никога не са писали нито един съдебен акт, да се представят поради конюнктура, случайност или нещо друго по-добре. Така че безспорно този вариант – дали 20 или 30%, е въпрос на преценка. Но, според мен, е по-важен един друг въпрос. Тук трябва ясно да се посочат критериите, които ще бъдат определящи в случаите, в които става дума за останалите 80%. Т.е. да е ясно как ще бъдат оценявани действащите магистрати. Досега това се правеше с Наредба за атестиране, а сега е въведено в закона, но мисля, че трябва да бъдат изключително прецизни и ясни за един магистрат, който има зад себе си определена професионална история в конкуренция с други да може да е сигурен, че в крайна сметка обективно ще бъде оценен неговия труд. За да се постигне това, според мен, в тези атестационни или конкурсни комисии, макар и по документи, трябва да участват и административните ръководители, както на съда, за който се провежда конкурса, така може би да се взима най-вече и мнението на досегашните административни ръководители, за да е в крайна сметка това придвижване нагоре в йерархията да печелят и да се движат най-добрите.
Основателен е и въпросът как ще се определят тези 20%. Това може би трябва просто да става пропорционално за всички съдилища. Аз лично съм против небрежно поставената дума “до 20%”, защото това означава и падане под тази число. Просто трябва да се фиксира една ясна цифра.
По отношение на баланса между изпълнителната и съдебната власт. Уважаеми колеги от опозицията, очевидно е, че няма как тук да се напише един закон, който да обърне с главата надолу съдебната система, да е супер екстравагантно авангардна в крайна сметка за да се оправдае това, че се приема нов закон. Според мен, по-важно е друго, че тук се прави опит принципно новата идея да се намери баланс между два принципа, заради липсата на който бяхме критикувани основателно и от Европейската комисия и от всички български граждани, се опитва да се намери. Според мен, това няма как да стане с осмата или десетата поправка на вече съществуващия закон.
Яз мисля, че по отношение на управлението на имуществото на съдебната власт, от една страна, няма как да дерогираме разпоредбите на Конституцията. Това няма как да стане в този закон. Това, което приехме през изминалата година, а именно, че министърът на правосъдието управлява имуществото, ние да го променим в закона. Според мен, не е нужно. Този дебат вече приключи. По този дебат се произнесоха ¾ от народните представители и го решихме еднозначно.

Елиана Масева:
За бюджета става дума, а не за имуществото.

Мая Манолова:
Тук обаче, според мен, не трябва да се изпада в другата крайност.
Също въпросът за това как ще бъде формиран бюджета на съдебната власт в крайна сметка и в стенограмата от съответното заседание на парламента е казано ясно какво се имаше предвид в конституционните промени. Тук аз искам да обърна внимание на нещо друго. Като чели залитаме в другата крайност, а именно изцяло да се изземат възможностите на административните ръководители в съдебната система да боравят с необходимите им средства, които да обезпечават нормалното, оперативното функциониране на съответния съд. Тук аз бих се съгласила с възраженията на прокуратурата и това е възможно да бъде коригирано в закона, а именно в съответния текст, в който се казва (чл. 88), че министърът на правосъдието “може”, да се каже ясно, че той трябва да възлага и да се разпише може би със следващи алинеи в какви параметри административните ръководители ще могат свободно да боравят със средства и да вземат решения в крайна сметка да не се блокира тяхната дейност и да не се поставят в унизително положение.
Само още два по-дребни въпроса. Ще подкрепя възражението на колегите от Върховния административен съд, което е съвсем уместно, за така противоречивия режим, който въвеждаме по отношение на обжалването на актовете на Висшия съдебен съвет. В крайна сметка това са административни актове и е необходимо да се приложи нормалната процедура за тяхното обжалване на две съдебни инстанции, тъй като режимът, който в момента съществува е абсолютно хаотичен. Едни актове се обсъждат на една инстанция пред тричленки, други – на петчленка, а трети на петчленка се обжалват, ако е потвърдително решението на тричленката. Изобщо този хаос трябва да се приведе в синхрон с разпоредбите на Административно процесуалния кодекс.
И само една дума по разписването на структурата на ВКС. Тъй като и в този закон, както и в предишния, в чл. 142 делата са разделени на наказателни, граждански и търговски, е нормално да се предвиди образуването на три колегии, а не този въпрос да се оставя на преценката на пленума на Върховния касационен съд. Това е.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Димитров. След това г-н Корнезов.

Илко Димитров:
Г-н Председателю,
Уважаеми дами и господа, представителите на НДСВ ще подкрепят на първо четене законопроекта. Ние считаме, че до голяма степен е изпълнена ролята, която този законопроект е поставил, а именно, както беше вече казано, да се приведе конституционната уредба на законов език. Това е направено.
Мисля, че е далече от разбраната логика да очакваме, че с един законопроект, в който участват широк кръг длъжностни лица и експерти, може да се постигне такъв ефект, че да се изправим пред една коренно нова юридическа реалност. За мен това е теза, която не може да издържи. Аз мисля, че трябва да се стремим към стабилизиране на системата, защото прекалено много опити се правиха от различни хора и в различни посоки и продължават да се правят, разбира се, като аз не виждам никакво основание за подобни логики или поне не издържат подобни логики.
В този смисъл считам, че законопроектът е изиграл своята роля, а именно ролята на стабилизиращ съдебната система с оглед на промените, които настъпиха последните месеци.
По отношение на най-много дискутирания въпрос за постоянно действащия или не Висш съдебен съвет. Аз не разбирам драмата, която очевидно е обзела част от колегите. Има страни в Европа, които нямат изобщо Висш съдебен съвет. Те най-малкото са примери за демокрация и аз не виждам те как примерно биха дискутирали дали техните липсващи Висши съдебен съвет да бъдат постоянно действащи. Австрия, Германия и Финландия са примери за такава демокрация, в която подобни проблеми не стоят. В този смисъл ние не можем да се позовем нито на единно решение на проблема, нито на “указания” на представители на Европейската комисия. Аз присъствах на една среща, на която беше коментирано това, че в момента подобна промяна – промяната от сега действащия характер на Висш съдебен съвет в постоянно действащ такъв, ще изисква такъв ресурс и толкова време, че на практика ще обезсмисли тази промяна, ще дискредитира изцяло съдебната система като такава, която се нуждае от стабилност и от един закон , който най-накрая да реши тези въпроси, които стоят пред него, а те са именно тези, които бяха поставени като проблеми от Конституцията. В този смисъл считам, че ако се поставя толкова настоятелно този проблем, той трябва да се разглеждан комплексно именно в контекста на всички правомощия и на всички сегменти от тази система, така че тази постоянност на този орган да не дебалансира съдебната система по начин по който никой не би искал това да се случи.
Повтарям, в Европа съществуват поне четири типа модели - уредба на съдебни системи, така че позоваването на който и да е от тях, разбира се дискредитира останалите, това не е много добър подход.
Има няколко проблема от техническо естество, които трябва да бъдат регулирани между първо и второ четене. Това е на първо място по ред на систематиката.
Разпоредбата на чл. 4, в която се предвижда, че структурата на прокуратурата съответства с тази на съдилищата. Имам предвид следването на тази логика в административната прокуратура. Считам, че административната прокуратура не може да следва структурата на съдилищата, тъй като практиката е показала, че не съответства на по-малкия обем на работа, която имат прокуратурите в административното производство по отношение на тези административни съдилища, които се оформиха сега.
По отношение на инспектората мисля, че проблемите са решени добре с изключение на т. 1 от съответните членове 58 и 69. Моето предложение е да отпадне т. 1 от ал. 1 на 58 и в чл. 69 да остане само правомощията на инспектората към министъра на правосъдието, който се занимава с административната част на съдебната дейност.
Един друг проблем, който според мен трябва да бъде решен, е дали да има, както е предложено да има, два органа, които наказват – административния ръководител и Висшия съдебен съвет. Предвидено е административният орган да налага най-леките наказания. Практиката, която съществува е, че по този начин колкото и нелогично да става това, че с налагането на дребните наказания се избягва констатирането на налагането на наказания, които в редица случаи не са толкова дребни, че да заслужават “порицание” и “забележка”. Това е една порочна практика, която би се избегнала, ако се унифицира органа и той бъде само един, независимо от това дали ще бъде или не затлачен от такива наказания.
Има един дребен проблем, който според мен е технически пропуск. Участието на съдиите във военните сборове – чл. 330 мисля че е. Това просто трябва да се коригира. Това е един от примерите на такива леки корекции, които са напълно възможни и допустими между първо и второ четене. Благодаря ви.

Янаки Стоилов:
Благодаря на г-н Димитров. Има думата г-н Корнезов.

Любен Корнезов:
Г-н Председателю, аз мисля, че е по-целесъобразно и предлагам да чуем нашите колеги, отколкото те нас да слушат и затова сега аз се отказвам.
Янаки Стоилов:
След тях ще вземете думата.
Любен Корнезов:
Ако има време.
Янаки Стоилов:
Г-н Румен Ненков и г-н Славов са следващите желаещи. Заповядайте, г-н Ненков.

Румен Ненков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, не случайно акцентирам върху думата “колеги”, аз смятам, че когато се обсъждат въпросите за съдоустройството – за начина, по който ще функционира съдебната система, няма място за политика и за партийни пристрастия. Това е едно общо дело на цялото наше общество и на цялата наша държава. За това аз смятам, че трябва да останем честни към правото, когато се занимаваме с една такава чувствителна и изключително важна материя.
Аз съм участник в работната група и по принцип би трябвало да подкрепя позитивните идеи в законопроекта и аз ги подкрепям. Но ще направя една малка уговорка. Подкрепям ги само дотолкова, доколкото е вярно изложеното в мотивите към законопроекта, че този законопроект е разработен от работната група и е внесен в парламента така, както е разработен от работната група. За това ще направя две уговорки:
Първо, по общите принципи, за които стана дума. Естествено тук има много проблеми, които трябва да бъдат решени и на политическо ниво. Въпросът дали ще бъде постоянно действащ Висшия съдебен съвет или не, а има и трети вариант, който аз смятам, че може да се обмисли за един смесен състав. Т.е. да има и известно представителство на хора, които не са скъсали с практиката и други, които да бъдат действително постоянно действащ, каквато идея съществуваше по един от проектите, организиран с помощта на Европейския съюз. Този въпрос ще го решите вие. Аз нямам готов отговор. Иначе лично за себе си обикновено участвам в съдебни съвети, които се разпускат. Така че това въобще не ме притеснява.
Второ, въпросът за конкурсите. Аз не знам кои са присъствали, когато вие сте решили въпроса чрез тотално въвеждане на конкурси – няма нещо по-хубаво от конкурсите, но искам да кажа, че един съдия се доказва в продължение на дълго време. Един прокурор също с актовете, които постановява, с начина по който се държи в съдебната зала, с начина по който води съдебното заседание и т.н. Ние трябва да стимулираме хората именно това да правят качествено. Ще ви дам един пример. Наскоро един млад колега спря окончателно решение на последна инстанция по обезпечение и това беше фрапантно нарушение на закона. За това всеки професор по право би му писал двойка, защото той го спря като обезпечение на бъдещ иск. Приемаше, че недопустимата молбата за отмяна е упражняване на правото на иск. И този съдия беше спечелил конкурс и беше назначен в административен съд. Така че и атестирането също е вид конкурс.
Естествено болен е и въпросът за управлението на имуществото на съдебната власт така, както е регламентирано в последните изменения на Конституцията. Аз смятам, че трябва да помолим и Конституционния съд по-бързо да се произнесе по направеното искане от Главния прокурор за тълкуване на този текст от Конституцията. Това е много деликатен и чувствителен момент.
Аз съм работил по главите, които се отнасят до съдилищата: районен, окръжен, административен, апелативен и Върховен касационен съд, Върховен апелативен съд, Върховен административен съд със съдия Марковска и по дисциплинарните производства. Тук искам да кажа, че в работната група беше прието едно, а сега виждам различия в проекта. По-малки са проблемите в дисциплинарното производство. Това, което каза г-н Димитров го споделям. Това, което се предвиди в законопроекта, приет от работната група, беше насочено да се избегне злоупотребата с налагането на по-леко наказание, за да има присъда за нещо, за да се наложи по-тежко наказание.
Аз ще предоставя на председателя на комисията варианта, по който сме работили и който беше приет от работната група и който не е отразен в проекта, внесен от правителството.
По-тежък и по-деликатен въпрос е въпросът с тълкувателната дейност на двете върховни съдилища. Тук трябва да изходим от принципите на правото и от нашата правна традиция. Никога в правната история на България тълкувателните актове на върховните съдилища не са били средство за решаване на индивидуални спорове. Ако от тях има някакви последици за индивидуалните спорове, това трябва да бъде резултат на промени в процесуалните закони чрез извънредните способи. Тук, за мен, е възприет един много погрешен подход, противен на всякаква правна логика, противен на Конституцията, защото фактически се въвежда и трета и четвърта инстанция чрез така наречения пряк достъп на страни по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения. Текстът е чл. 150 Тук се възпроизвежда една фрапантна грешка и е по-добре да си я поправим грешката и да си я отчетем, която се допусна с Административнопроцесуалния кодекс. Моля изследвайте практиката на административния съд. В момента в административния съд петорни и седморни състави се произнасят по допустимостта на искането на граждани, които се позовават не само на противоречива – досега беше противоречива, а и неправилно кумулативно дадени, а и неправилна съдебна практика. Това значи, че те могат да поискат затова, че делото им е неправилно решено, да поискат най-напред от общо събрание, а след това от пленум на съда да се произнесе дали делото е правилно или неправилно решено. И в края на краищата при липсата на промени в процесуалния закон – четвърта и пета инстанция, се поставя въпроса за правния интерес. Какъв е правният интерес от това нещо? Няма едно уважено искане. Да не говорим, че аз приемам, че кръгът на възможните предложители може да бъде разширен, имаме нов инспекторат, който ще подпомага министъра на правосъдието, разбира се, омбудсманът ще защитава обществения интерес. Няма никаква пречка да се включи и председателят на Висшия адвокатски съвет. Но, простете, заместникът на Главния прокурор при единна прокуратура, Главният прокурор прави и по индивидуалните спорове исканията лично за възобновяване на делата. А по тълкувателни решения да се сезира цял състав на Върховен съд, може да го прави неговият заместник. Също така не мога да разбера откъде накъде председателите на самите съдилища и отделните съдебни състави. За страните е ясно. Въпросът трябва да бъде обмислен много сериозно.
Второ, защо се налага да има при едни и същи условия, защото законодателят не е разграничил в проекта при какви условия ще се произнася пленум и при какви условия ще се произнася общо събрание. Забележете, общо събрание с противоречива или неправилна, а беше и неправилна на всички съдии. А иначе, когато има спорни въпроси. Аз лично не мога да намеря разликата между “спорни въпроси” и “противоречива или неправилна практика”. Това означава, че се нарушава един много сериозен правен принцип – предложителят да определя и задължителната сила на актовете. Това ще доведе до тотален хаос в правораздаването. И защо ще ви кажа.
Логично беше и това беше прието в работната група, всички тълкувателни актове да имат еднаква степен на задължителност и тя да бъде действително задължителна за всички съдилища. Ако постановяването на един тълкувателен акт ще се отрази и на индивидуални решения, това трябва да бъде уредено в процесуалния закон. Т.е. решение противно на общото решение, което е взел Върховният съд. Административният съд работи по един процесуален закон и по една правна материя. Те сами си разпределят колегиите. Затова логично е това да бъде общото събрание или пленумът, ако щете го наречете, на всички съдии във Върховния административен съд.
Във Върховния касационен съд, права е г-жа Манолова, но това не беше в проекта, минал през работната група, че сега са отпаднали колегиите. Ако приемем, че трябва да има ясна диференциация между наказателна, гражданска и търговска колегии, няма пречка единият тълкувателен орган да бъде общо събрание на гражданската и търговската колегия, защото работят по един процесуален закон в рамките на общия голям отрасъл гражданското право, а другият да бъде наказателния. Защото ние 30% ще участваме сега, за да стане по-задължително, а да не е по-малко задължително ще участваме в пленум на Върховния касационен съд и обратно хора, които нямат тези познания в наказателното право, за да направят по-задължително нашето тълкувателно решение, трябва да ги включваме в пленумно решение. При това искам да ви кажа колко вредно ще бъде това за правораздаването. Защото ние постановихме тълкувателни решения, с които си позволихме в интерес на правосъдието да допълним закона. Казахме какво е големи размери при присвоителните престъпления. Казахме как да се ограничи връщането във връзка с тълкуването на НПК как да не се злоупотребява с връщане на делата с Тълкувателно 2, на което аз съм докладчик, да не се връщат делата на прокурора. Сега какво ще се получи. Заместник-ръководителят на Националната следствена служба оня ден ми представи две безобразни разпореждания на съдии, които тотално не уважават тълкувателната практика. Няма ли пречка ние да потърсим и дисциплинарна отговорност. Да, ама не, защото сега нашите решения ще имат само ръководно значение, а няма да бъдат задължителни.
Аз много ви моля този въпрос да се преосмисли, защото нашата функция освен това е да гледаме много индивидуални спорове. Благодарение на новия НПК, който неоснователно се критикува толкова много, който е един относително добър закон и само, според мен, въпросът за следствието не е решен окончателно, ние снижихме сроковете, за мен е видно това, от 7-8 месеца на 5-6 месеца престой да делото във Върховния съд. Но сега когато се превърнем в съд по тълкуване и отговаряме на индивидуални искания за тълкувания, ние просто няма да издържим и това ще доведе до необичайно удължаване на съдебните срокове. Дайте – омбудсманът, нямам нищо против, инспекторатът – нямам нищо против, но който има искане, определен орган трябва да му отговори. Така че много ви моля.
Няма пречки да се подходи така, както подходихте при НПК – една смесена група работеше, с един авторитетен председател. Носеше се глава по глава. Аз винаги съм се отнасял кооперативно, като експерт, разбира се. Аз не мога да изразявам политическа воля. И във всички тези глави, в които съм участвал, съм готов да участвам, но нека внимателно да прегледаме всички глави на закона и между първо и второ четене да направим нещо, което ще бъде действително полезно за нашата държава.

Янки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Ненков.
В някаква степен мисля, че можем да направим това, особено ако се представят писмени предложения въз основа на които да се работи, тъй като все пак в рамките на месец юли трябва парламентът да приключи с приемането на този законопроект. Времето ни никак не е много за толкова голям обем и затова е хубаво да се съсредоточим върху най-дискусионните въпроси, където се смята, че трябва да се направят допълнителни обсъждания и евентуални промени.
Г-н Славов заповядайте.
Владислав Славов:
Уважаеми колеги, първо ще маркирам няколко общи въпроса, за които съм помолен не само от колегите от Съюза на юристите, но и от всички правни неправителствени организации, които на едно свое заседание изказаха недоволство от обстоятелството, че този закон отново без обществено обсъждане бързо дойде в парламента и реално не беше обсъден от магистратите, особено на по-ниските нива. Похвална е идеята, която имате да изнесете едно заседание в Пловдив, но мисля, че е по-добре това да става преди законопроектът за влезе при вас, отколкото след като вече се обсъжда на първо четене.

Янаки Стоилов:
Нашите задължения са в периода, когато законопроектът е в парламента.

Владислав Славов:
Разбирам, но другото е много по-добро и при това задължително по силата на Закона за нормативните актове.
На второ място, искам да маркирам и това, за което винаги си говорим и пак не му обръщаме внимание, че в края на краищата промените в един такъв основен закон, касаещ съдебната власт, трябва да ни е ясно каква стратегия имаме, какви цели искаме да постигнем. Защото иначе трябва да приемем това, което казаха колегите – и Масева и Николова, да отразим промените, които произтичат от Конституцията и да не пипаме закона. Защото, примерно, аз веднага се замислям и съвсем сериозно ви поставям проблема какво правим в последните години. Правим ли върховни съдилища мастодонти с една неимоверна натовареност на съдиите – по 200-300 дела на докладчик, което означава, че в състав от три или петчленни състави това са по няколко стотин до хиляда дела на година. И съдилищата не само, че са затруднени в срок и качествено да работят, но тези съдилища реално не могат да изпълнят основното си правомощие по Конституцията, свързани с точното и еднакво прилагане на законите. Тук проблемът е свързан с обсъждане на въпроса да продължава ли това триинстанционно производство, след като всички сме убедени, че е по-добре да се върнем към двуинстанционното. Необходими ли са четири степени съдилища, след като в края на краищата може и с по-малко степени облекчено и финансово, включително да се работи, а не в момента да се чудим как да настаняваме административните съдилища, защото реално те не могат нормално да функционират. Много сериозни проблеми, които наистина биха подобрили качествено и кардинално работата на съдебната власт.
Искам да се спра само на няколко проблема в законопроекта, които малко се коментират.
Първият е свързан с информационните технологии и противодействието на престъпността. Това, което каза колежката Масева няма да го повтарям, но срамно е, вече 11-та година държавата разработва единна информационна система за противодействие на престъпността. Единадесет години бюджетни пари всяка година се отделят за разработка на тази система. Тя е изключително важна за работата на наказателното правораздаване и особено за работата на полиция, следствие и прокуратура, но реално тя не е стигнала до никъде. Някакви наченки на нещо има в следствието единствено и през следствието в момента се вкарват база данни от МВР и от съдилищата дори и от някои други органи. И от прокуратурата, да, защото нямат работещи софтуери, които да бъдат елементите на тази информационна система, която да може да работи.
Основното, което аз мисля, че трябва да се направи. Пренесени са текстовете от действащия закон без никаква промяна. Трябва да има един отговорен държавен орган, който наистина да носи отговорност и наистина да придвижи проблемите напред, защото ще продължаваме да слушаме бисери от рода на това, че всяка година МВР с дейността си намалява престъпността и ако съберем процентите през последните години, трябва да сме на минус вече, а не сме на минус. Или евентуално, че разкриваемостта в МВР, примерно, е 65%, а в същото време спрените дознания поради неоткрит извършител примерно над 70 годишно. Абсурдни цифри. Всички знаем, че от 1990 г. няма единна методика за регистрация и отчетност на престъпността и цифрите на нито една от институциите по линия на наказателното правораздаване не се покриват. И реално това, което отчитаме за престъпност няма нищо общо с действителността.
Ние, имам предвид Съюза на юристите и няколко правни неправителствени организации по идея на Прокуратурата сме се нагърбили в близките месеци да организираме една конференция на тази тема, за да изнесем проблемите, за да се видят наистина колко са сериозни и защо една такава система е много необходима и ще помогне на работата фактически на тези органи правозащитни така наречени.
Янаки Стоилов:
Кой мислите, че е органът – министърът на правосъдието или друг, който трябва да осъществи тази работа.
Владислав Славов:
Последно беше Министерството на правосъдието като водещ, защото ядрото, посочено в един от текстовете, ще бъде в Министерството на правосъдието, защото там ще се концентрира информацията и оттам трябва да започне нормалното функциониране на цялата система, защото през нея може да се стига до базата данни на отделните звена по системата с оглед на допуска, който има съответното лице и необходимата му информация.
Реплика: Така е по действащия закон.
Владислав Славов:
Не е така. Министърът на правосъдието няма задължението на ръководен орган. Трябва да се разширят правомощията на Министерството на правосъдието или на министъра на правосъдието и тези задължения наистина да му дадат възможност той да настоява да се свърши тази работа. Защото най-голямата спирачка досега системата да не стане, да ме извинят колегите, които присъстват тук от съответните системи, но това е прокуратурата и МВР, защото много ясно ще се види какво правят. И тогава няма да се изненадваме от цифрите, които изнесе Валери Първанов преди двайсетина дена за висящите и спрени дознания от порядъка на 700-800 хиляди. Всяка година ще имаме точна информация какво става във всеки един от органите, които се занимават с наказателното правораздаване. Това е за отчетността.
Но по-важно е другото, че всеки един момент органите, които се занимават с тази дейност могат за минути да идентифицират за едно лице и да се разбере в края на краищата какво се прави за един конкретен случай. Това пряко е свързано с успешната работа на това противодействие на престъпността и в разкриването на престъплението.
Кое е новото в раздела “Информационни технологии”. Новото е в 82 са вкарани евентуално и другите информационни системи, които трябва да работят в съдебната власт. Тези информационни системи, примерно, като тази, която работи във Върховния административен съд и останалите пет или шест в момента в различни съдилища, които общо взето не са много качествени, предполагат работата или създаването на така наречената “електронна папка”. Ние имахме известен приоритет дори в европейските държави в началото на 2000 г., а в момента вече сме изостанали и то тотално сме изостанали, защото има държави, които въведоха пълна “електронна папка” по някои видове дела и сериозно ни изпревариха. Кое е същественото тук? Въобще главата трябва да се преработи с участието на специалисти от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) или от други институции, защото има много специфични познания, които са необходими за разработването на главата. И във всички случаи по отношение на тези информационни продукти, които ще работят в съдилищата, а те трябва да работят и в прокуратура, и в следствие, и в полиция, трябва да се включи и МВР. МВР въобще отсъства. Една “електронна папка” на едно наказателно дело ще тръгне още от момента, в който се образува едно дознание и така ще върви нагоре и няма защо да доказвам колко е елементарно едно дело между отделните органи на съдебната власт да се движи на електронен носител, а не на хартиен, защото реално органът, който работи с него чака да му върнат делото и се чудим защо едно следствие бавно се движи. Затова се движи бавно. Това досега можехме да го направим, защото реално имаме добрия пример на Върховния административен съд.
Това е по тази глава и мисля, че изцяло и сериозно този раздел трябва да бъде преработен. Защото проблемът е много важен. Това е бъдещето и ние тук сериозно изоставаме вече, независимо че имахме едно добро начало.
Искам да кажа няколко думи за проблемите на статута на магистратите. Мисля, че в закона задължително трябва да се разработи подробно статута, правата и задълженията на магистратите, а не съвсем прибързано да се препрати към Кодекса на труда. Има един § 8 накрая. Само като подсказване. Има една много хубава статия на проф. Мръчков в списанието на Върховния административен съд. Той изследва характера на правоотношението на магистратите. Съвсем ясно и категорично стига до изводите, че нито е служебно, нито е трудово и че е особен вид правоотношение, което се нуждае от много ясна регламентация. Защо е необходимо това? Това е пряко свързано с административната отговорност на магистратите. Ако примерно поканите председателя Софийския районен съд ще ви каже, че в момента не сме нищо да направи, защото всеки един опит за каквото и да е наказване ще бъде неуспешен и той не може да накара съдиите да ходят на работа, не може да ги накара да присъстват на общи събрания. И те са стигнали дотам, че дисциплината в някои органи на съдебната власт наистина е плачевна. Дотам са стигнали, че нямат задължения да спазват някакво работно време и нямат задължения за ходят на общи събрания и т.н. Големите съдилища не се ръководят лесно и затова ви казвам, че особено по отношение на върховните съдилища трябва да търсим някакво решение на въпроса, защото реално с всяка година работата им се затруднява, а не се подобрява.
На последно място, някъде около 1998-1999 г. в Закона за съдебната власт имаше един текст, който даваше възможност на Националния институт на магистратите евентуално с бюджетните средства, които са му предоставени, да възлага с конкурс на неправителствени организации да извършват дейност по квалификация и обучение. Националният институт на правосъдието не е в състояние да провежда качествено и достатъчно обучение на магистратите и затова във всички случаи трябва да се използват възможностите на неправителствените организации. Те станаха вече достатъчно. Имат един добър капацитет и той просто трябва да бъде използван, дори заради това, че една и съща работа в сравнение с държавния орган могат да я направят по-добре и по-евтино – за по-малко пари.
Само информативно искам да ви кажа, защото имаше най-слабо присъствие от страна на представители на Народното събрание, преди около месец под патронажа и с участието на Президента се проведе една конференция в Съюза на юристите - “Необходима ли е промяна в отношенията държавни органи и правните неправителствени организации”. Всички изказали се и Президента включително бяха категорични, че е необходима промяна. Това е една от възможностите за тази промяна. Просто в закона да се възстанови този текст. Той да бъде възможен за изпълнение и от Министерството на правосъдието и от органите на съдебната власт, т.е. доколкото бюджетът им предоставя някакви средства за обучение и за квалификация, те през конкурс да използват за тази дейност и правните неправителствени организации. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-жа Марковска.
Венета Марковска:
Аз няма да отегчавам аудиторията, защото г-н Ненков каза повечето от нещата, които имах и аз да кажа, тъй като заедно работихме по няколко глави от закона. Но не мога да не се спра по въпроса за приложението на чл. 150, ал. 2 и чл. 160, ал. 2 от Закона за съдебната власт относно лицата, които могат да поискат искания за тълкувателно постановление, като единствено се противопоставям на това всяка страна по делата да може да иска тълкувателно постановление от върховните съдилища тогава, когато е влязло по отношение на нея решението в сила и тя счита, че по някакъв начин това решение е неправилно.
Първо, вие много добре знаете, че винаги се задава един много важен въпрос. Има ли една страна правен интерес от това да иска тълкувателно постановление. По отношение на нея решението е влязло в сила.
В чл. 231 от ГПК по никакъв начин това не е предвидено като основание за отмяна.
В чл. 232 от ГПК е поставен срок. Той е едногодишен максимален, преклузивен да поискаш отмяна на влязъл в сила акт. Къде сте видели закон, в който една страна може неограничено във времето, както тук е посочено, да иска от съда тълкувателно постановление. Може би след 10 години някой се е сетил да поиска тълкувателно постановление, което същностно го ползва. Затова аз предлагам по отношение на сроковете целият текст на чл. 150, ал.2 и на чл. 160, ал. 2, така както беше предвидено Раздел 16 от АПК да бъде отменен с този закон. Това е устройствения закон, изхождайки именно от този текст. Да, най-важната дейност на двете върховни съдилища е тълкувателната дейност. И тази дейност ние трябва да я осъществяваме. Разберете, че практически ние от няколко месеца, откакто АПК влезе в сила, ние сме затрупани и не можем да вършим пряката си работа, за да гледаме в петчленни състави такива искания. Но те са без абсолютно никакъв практически смисъл. Те законово нямат смисъл. Защото по никакъв начин впоследствие актът не променя нищо в правната сфера. Решението на този човек е влязло в сила. Защо трябва да се обременява съдът. Дори да беше предвидено да не е влязъл в сила един акт, да се иска тълкуване, е друг въпрос. Кому е нужно да се прави това и да се обременяват върховните съдилища, които гледат толкова много дела.
Искрено моля да се прояви разбиране.
Всъщност и с Преходните разпоредби, както беше внесен предложението, да отпадне Раздел 16 в тази насока. Тази Глава 16 от АПК ние изцяло с г-н Ненков работихме и аз се радвам, че е възприета от вносителите. Тя изцяло е пренесена в Закона за съдебната власт там където й е мястото, но този текст просто не бива да остане да съществува не само от практически, но и от правни съображения.
По отношение на конкурсите поддържам това, което сме предложили. Нека да има конкурси и това е единственият добър начин да влязат квалифицирани юристи в системата. Но в никакъв случай не трябва да забравяме и това, което се каза. Добър магистрат не се става за един. От това, че по един конкретен казус на един изпит един магистрат има друго мислене, не означава, че той не е добър юрист. Той е написал годишно по 200-300-500 дела. Затова при първоначално встъпване на каквото и да е ниво, е хубаво да има някаква бариера. Не може всеки случайно да стане магистрат.
Но това, което предлагаме, дори и ние знаем, защото правихме проучвания. Във Франция тези, които влизат от вън, са само 5%, изключая младшите съдии, защото е нормално да се започне от младши съдии и съответно младши прокурор и т.н. Затова считам, че текстът, който сме сложили за встъпването в съдебната власт, както и за кариерното израстване на магистрати, трябва да бъде запазено.
По отношение на Висшия съдебен съвет какъв статут трябва да има бих могла да кажа следното. Дори и да се приеме, че ще е един постоянен орган, въпреки че аз считам, че без промяна в Конституцията не може да стане – това е моето становище, мисля, че той трябва да е в този състав – 25 човека. Ние сега в една сряда вършим това, което би трябвало да се върши 22 работни дни в един месец от 25 човека. Затова ако се пристъпи към някакъв друг вариант, би трябвало и това да се има предвид. В този вид и по този начин конституиран Висшият съдебен съвет не би трябвало това да се прави така. След като сега Висшият съдебен съвет, който се състои от действащи магистрати си върши работата 4 дни в месеца, считам, че 25 човека са твърде много, за да работят цял месец.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Марковска. Г-н Манчев.
Христо Манчев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, ще бъда кратък. Тук съм в качеството си на член на работната група и на представител на Висшия съдебен съвет. Позволявам си да не се съглася изцяло с това, което сподели преди малко г-жа Марковска, защото ако погледнете между понеделник и сряда, а понякога и четвъртък самата нея да я попитате какво прави във Висшия съдебен съвет. (Работя!) Забравя работата на комисиите, в които работи. Висшият съдебен съвет в този му вид с тези му правомощия вероятно не е един ненужен орган, на който трябва от време-навреме да се възлагат определени задачи, за да има кой да носи отговорност.
Не съм съгласен със становището, че изключително се разширяват правомощията на Висшия съдебен съвет. Ако погледнете сега действащия Закон за съдебната власт и досега действащия и предложения проект, който сега се обсъжда, всъщност в повече правомощия има по отношение на международното правно сътрудничество, което и сега се прави – има и специална комисия такава към съвета, и на второ място, да приема предложения, които да отправя до Народното събрание за освобождаване на инспектори. Ако някой намери друго правомощие повече различно, освен стилизираните, които са по отношение на изискванията на европейските експерти.
По това дали ще е постоянно действащ, или ще е някакъв временен орган, какъвто сега в момента заседава, практиката е показала, че всяка седмица има заседания и когато е необходимо се правят и извънредни заседания. Погледнете от всички промени на Конституцията на Република България от 2003 г. – 26 септември - 30 в сила, до настоящия момент, все се реформира съдебната власт. Основните промени на тази наша Конституция касаят само органите на съдебната власт и все тя е виновна за тези реформи, които се променят в зависимост от законодателството. Въведе се конкурсното начало, въведе се Националният институт на правосъдието от 1 януари 2004 г., въведоха се административните съдилища, проведоха се конкурси за административни ръководители и за техни заместници и всичко това се свърши от този Висш съдебен съвет, като се започна от предишния Висш съдебен съвет. Има вариант да си стане един отдел в Министерството на правосъдието. Реално като не разполага с възможност за дълготрайните материални активи, за какъв бюджет говорим – бюджетът, който е свързан със заплатите и бюджетът, който е свързан с издръжката. Но така или иначе Конституцията се промени и тази роля се даде на министъра на правосъдието.
Изграждане на информационни системи. Да, идеално е! На Прокуратурата благодарение на 3 200 000 евро, които даде Европейския съюз, все пак има някаква система и работи. Но ако погледнете промените на Закона за съдебната власт и г-н Председател, ще прочета. Има един междуведомствен съвет, който отговаря за единната информационна система, но вижте чл. 35м от Закона за съдебната власт какво гласи:
“Чл. 35м. (1) Внедряването, поддържането, експлоатацията и развитието на единната информационна система за противодействие на престъпността се извършва от Министерството на правосъдието.
(2) Осигуряват се средствата за това от бюджета на Министерството на правосъдието.”
Това, което ние сега сме предложили в новия вариант има една разлика – добавя се, че ядрото е към Министерството на правосъдието. Друга промяна нямаме. Това е от 2003 г. и колегите много добре знаят колко лота се проведоха с конкурси с пари по Програма ФАР и други програми именно за изграждане на тази система. Важно е, необходимо е и Висшият съдебен съвет благодарение на ръководителите на различните ведомства с наше решение и съвместно споразумение започнахме да въвеждаме в Националната следствена служба и другите следствени служби системата. Но сега, за да се купи хардуерен продукт, какъвто и да е той, да се купи софтуерен продукт, никой от органите на съдебната власт не може да си го позволи, защото това става един дълготраен материален актив, който се управлява от друго място. Работили сме и когато изобщо не е имало Висш съдебен съвет, в много от европейските държави няма такъв орган, не е пречка и това е политическа воля да няма такъв орган. Но ако няма, няма да има кой да е отговорен. Това е, което аз бих искал да спомена.
По отношение на проекта ви моля да обърнете внимание – чл. 126, ал. 1 от Конституцията, структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата. И не съм убеден, че не е необходимо, напротив, необходими са административни прокуратури. Може да не се назначават допълнително прокурори, но е необходимо прокурор към съответния административен съд, да има правомощия и той да е определен, за да се явява по делата. В момента се обсъжда проект за Административно-наказателен кодекс. В Административнопроцесуалния кодекс малко е предвидено като участие или по стечение на административния ръководител, а малко са задължителните. Но в Административно-наказателен кодекс фактически ние разтоварваме наказателните органи. Разтоварваме си нашето наказателно правосъдие, което действително е затруднено, за да му повишим бързината и точността. Защо като се променя и се приема, да не си спазим просто Конституцията.
На второ място, единна и централизирана прокуратура, а Главният прокурор да няма право да направи едно предложение пред Висшия съдебен съвет или който и да е орган, да назначи един прокурор в градска прокуратура. Разумно ли е това? Министърът на правосъдието може да прави предложение за всички органи на съдебната власт, а Главният прокурор в тази единна и централизирана структура, не може. Той може за заместниците си, за прокурорите и за ръководителите само. Защо? Не накъсваме ли по този начин и принципът. Дайте възможност за предложение. Органът, който взима решение е съвсем различен.
Ние имахме бележки от името на Висшия съдебен съвет, за които благодаря на колегите експерти от работната група, че са ги отразили. В 323, ал. 3 нека да се спази това, което е възприето в ал. 4. Просто е пропуснато с налагането на дисциплинарно наказание, освобождаване от длъжност на съдия..., се освобождава и от заеманата длъжност. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Славов отново иска думата. Заповядайте.
Владислав Славов:
В рамките на това, което казах за по-сериозните промени, се замислям с оглед на казаното за административните прокуратури. Не е ли време вече да замислим не трябва ли прокуратурата да спре да се занимава с общ надзор, със самоуправства, със задължително участие в административни дела. Къде го правят в Европа. Къде го прави прокуратурата в Европа? Защо прокуратурата не се занимава с това, което й е основна работа и да се занимава добре, а не да се пръска по задачи, които в края на краищата са работа на един куп други контролни органи.
Янаки Стоилов:
Г-н Георгиев, заповядайте.
Румен Георгиева:
Аз съм представител на най-незначителната част от магистратурата. Ще бъда съвсем кратък. Ще представя писмено това, което за първо четене сме написали като становище от името на Камарата на следователите. Имахме възможност да изпратим по електронна поща проекта, който се различава много малко с този, който имахме от Министерството на правосъдието. Имаме възможност и за бележки, които са с широко представителство.
Като за първо четене моля да се обърне внимание само за едно нещо, че настоящият проект предвижда дискриминация на нашата професия. Чл. 20, ал. 5 определя само един член на Висшия съдебен съвет да се избира от квотата на следователите и това да става на общо събрание на всички следователи.
Същевременно съобразно същия проект (чл. 39, ал. 1 и 3) във Висшия съдебен съвет ще има поне две постоянни комисии. Членството в едната изключва възможността за членство в друга комисия. Във всички решения на Конституционния съд по Глава 6 – Конституционният съд винаги употребява множествено число, направихме справка, когато говори за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите. В 16 годишната история на Висшия съдебен съвет, макар че той сега е шести състав, а трябва да са минали 30 години за целта, няма случаи, в който да има по-малко от двама представители на професия – имам предвид адвокати, научни работници, така че този един “наблюдател”, защото той няма да може да се включи в работата на органа, по изрична забрана да членува в две, ще внесе известен дисбаланс. Мотивите в проекта звучат така:
“С оглед разширяване ролята на прокуратурата, съответно на броя на прокурорите в досъдебното производство по наказателни дела, предвидено в новия НПК, е увеличена квотата на прокурорите - членове на Висшия съдебен съвет, за сметка на квотата на следователите.”
Това са мотивите. Според нас, това не е добро решение, още повече, че конюнктурно могат да се противопоставят и за в бъдеще трите професии в съдебната власт.
Има възможност да започне статистически преглед колко са гражданските, административните, трудовите и търговските дела и да се направи някаква съвсем друга номенклатура на представляване, примерно, 10 съдии, един прокурор и пет следователи, защото тогава статистически ще изчезнем въобще от кривата на делата. Но това няма да е добро решение за напред. На практика изключването на една от трите професии, колкото и опоненти да има тя, включително в Народното събрание, тя съществува по силата на Конституцията. Считаме, че подобно решение би нарушило именно това.
Отбелязали сме няколко текста, по които имаме бележки. Те са за второ четене. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Георгиев Г-н Чаначев, заповядайте.

Симеон Чаначев:
Аз ще бъда кратък. Искам да обърна внимание на две разпоредби, които очевидно има някаква непълнота или празнина. Това са чл. 192, ал. 4 и ал. 5, където не е предвиден мандат на заместниците на административните ръководители. Там се казва:
“Административните ръководители се назначават на съответната ръководна длъжност за срок 5 години по предвидения от закона ред с право на повторно назначаване.”
Бих предложил да се коригира разпоредбата в смисъл: Административните ръководители се назначават на съответната ръководна длъжност за срок 5 години, а техните заместници за същия срок.
Реплика: Те са отделен мандат.
Симеон Чаначев:
Освен това, в ал. 5, където се регламентира назначаването на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор също така е изпуснато статута на заместниците, включително и възможността да бъдат преизбирани за повторен мандат. Там нормата е в смисъл:
“(5) Председателя на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават за срок 7 години по предвидения в закона ред без право на повторно избиране.”
Бих ви предложил нормата да бъде в следния смисъл:
Председателя на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават за срок 7 години без право на повторно избиране, а техните заместници се назначават за срок 5 или 7 години, (колкото бъде определен) по предвидения в закона ред с право на повторно назначаване.
Искам да обърна внимание и на една друга разпоредба, която регламентира правомощията на инспектората. Това е чл. 49, ал. 4 и чл. 58, ал. 4.
В чл. 49, ал. 4 се казва:
“”Инспекторатът в края на всяко шестмесечие предоставя на министъра на правосъдието информация за резултатите от извършени проверки, както и за констатирана неправилна или противоречива съдебна практика.”
Струва ми се, че предоставянето на правомощия на инспектората да констатира неправилна съдебна практика е свързано с преценка на правилността на съдебните актове, което е процесуално правомощие на съда и което би подменило в крайна сметка процесуалната дейност на съда и би създало едно несъответствие с други разпоредби. Например, на Конституцията чл. 117, чл. 119. Също така на разпоредби на ГПК и на самия Закон за съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Това е само за влезли в сила съдебни актове. То не може да бъде намеса в хода на производството, а само сигнална функция.
Симеон Чаначев:
Така е написана нормата, че тя създава и при граматическо и при логическо тълкуване убеждението, че един съдебен акт, дори и тогава, когато се касае за невлязъл в сила съдебен акт, може да бъде подложен на преценка за неговата правилност, което ми се струва, че не е правилно. В този смисъл би трябвало да отпадне “неправилна съдебна практика” и да остане само “противоречива съдебна практика”.
Същото се отнася и за нормата на чл. 58, ал. 4, където е употребен същия израз “неправилна или противоречива съдебна практика”.
Това са моите бележки.
Любка Илиева: ВКС
Може ли само две изречения. (Да.)
Ние ще ви напишем, където виждаме детайли, но сега в подкрепа на изказаното на народния представител Мая Манолова за чл. 144. Върховният касационен съд се състои от колегии – да се възпроизведат трите колегии, както е досегашния чл. 82 от Закона за съдебната власт. Няма нужда за симетрия между Административния съд, защото той си гледа административни дела, а при нас има съответствие на трите вида дела, които са закрепени вече и в Гражданско-процесуалния кодекс.
В чл. 232 понеже сме срещали трудности при определяне старшинство в 232, т. 2 да бъде: “при равен ранг - от продължителността на прослуженото време на съответната длъжност”, защото идват колеги от долните съдилища и има ранг “член на върховен съд”, а има и “член на върховен съд” в самия съд и старшинство трябва да има този, който е бил на съответната длъжност. Т.е. да има само думите “на съответната длъжност”.
Аз считам, че трябва да се даде възможност на инспектората да има сигнална функция за влезлите в сила решения. Защото от моя опит на член на Висшия съдебен съвет и заместник-председател на Върховния съд проблемът е там, където съдебните актове са необжалваеми виждаме, че има ужасни нарушения, но никой не може да наложи наказание. Има една безнаказаност. Ние сме викали колеги от Върховния съд цялото ръководство да обърне внимание, защото вече се знае кой съд в кой район на страната правораздава по определен начин и всички дела се насочват за там. Просто тази безнаказаност трябва да има граници.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли? Заповядайте, г-н Раймундов.

Петър Раймундов:
Аз няма да повтарям това, което казаха колегите. Ще започна с това дали да има административна прокуратура или да няма. Искам само да кажа, че относно правомощията на министъра на правосъдието има в момента много належащ и сериозен проблем. Ние сме изготвили становище от името на Главния прокурор, но още не е депозирано в Конституционния съд. Ние считаме, че тук е мястото, времето и условията предварително този въпрос да намери своето правно решение. В това становище нашите експерти-специалисти - професори предимно, застъпват две основни становища. Придържат се към второто по-ограничено тълкуване на понятието “управление на имущество”. Аз мисля, че мястото е в чл. 86, където е казано какво може министърът да прави, което е отнесено към недвижимите вещи, към недвижимото имущество и може да се напише една разпоредба, че останалите средства, които са необходими за издръжката на органите на съдебната власт, включително допълнително материално стимулиране, включително дълготрайни материални активи и консумативи, изобщо всичко което е необходимо да бъде на разпореждане на съответните ръководители. Иначе те наистина не могат да работят. Това е проблемът в момента. Това може да породи такава дискусия, че да излезе едва ли не тази разпоредба да бъде обявена за конституционна, макар искането на главния прокурор да не е в тази посока, а да иска само тълкуване. Това по правомощията на министъра на правосъдието.
Второ правомощие, което трябва да бъде записано, е следното:
Има вече сключени международни споразумения. Имам предвид със Съединените американски щати за военните бази. Там има една клауза по силата на която е казано, че България може да се откаже от своята национална юрисдикция. Същевременно е дадена възможност в определени случаи да се оттегли отказа – да се направи отказ оттегляне на отказа от национална юрисдикция. Не е казано обаче кой е компетентният орган. Считаме, че това е министърът на правосъдието, защото това е междуправителствен акт, подписан е от правителството. Министърът на правосъдието е член на кабинета. Мислехме дали може главния прокурор, но не може. Той не е член на правителството. Тук ще има моменти, при които министърът на правосъдието може да реши дали един случай, който е станал в базата или извън базата с оглед на обществения интерес, с оглед на конкретните обстоятелства, с оглед практиката военните съдилища и дела винаги трябва да бъде разгледано от националната юрисдикция или от другите органи.
Подкрепям напълно колегата Румен Ненков. Аз съм бил 12 години във Върховния съд. Това беше хубав период за обучение и много се зарадвах, когато се премахна тълкувателната дейност на пленума на Върховния съд, защото ½ знаят, другата ½ не знаят, а понякога и повече от ½ не знаят и те участват в гласуването и се получава нещо парадоксално. Примерно, определи се един закон за наказателен, която беше чисто граждански и то благодарение на колегите от гражданската колегия. Струва ми се, че експертното мнение на най-високо ниво трябва да бъдат колегите – общите събрания, там са само експерти и тяхното решение да бъде задължително, защото иначе става безконечно и няма да приключи никога. Там има някои неточности.
Предлагам да се вземат добрите страни от стария закон. В стария закон има много добри в редакционно и съдържателно отношение текстове, освен в началото. Дали защото трябва да се прави нов закон, но някъде има самоцелни добавени изменения на иначе много добри норми в стария закон. Това е труд, който са го полагали ваши колеги предшественици. Има много хубави и ясни норми, които могат да се вземат. Има обаче норми, които трябва да се прецизират, защото те имат и друго смислово съдържание. Примерно, в разпоредбите за Върховния съд и върховните съдилища е казано, че Върховният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, а след това отдолу е казано, че има и пленум. Не може в две съседни норми да се регулират два института, които да имат едно и също значение – или ще се избере общо събрание или пленум, но именно пленумът е общо събрание. Така че няма нужда от регламентация на понятието на института “общо събрание”.
Има и други разпоредби, които сме приготвили да ви ги представим, ако сметнете за нужно да ги уважите, но специално за прокуратурата е една молба да се помисли. Не искаме толкова настоятелно, но има две причини извън Конституцията да се иска административна прокуратура. Въпросът не е само финансов. Ние имаме достатъчно щат.
Въпросът е първо за специализацията. Сега един прокурор от Върховна касационна прокуратура да го изпратите да работи във Върховна административна прокуратура не може да се адаптира веднага – най-малко две години. Материята там е огромна. Там се работи с много нормативни актове. Добре е, според нас, тази специализация да започне на едно окръжно ниво и когато дойде време за развиване, да няма абсолютно никакво притеснение откъде ще дойдат кадрите. Това е едното съображение.
Второто съображение е, че сега дадоха около 270 бройки за административни съдии. Това е много добре. Прокуратурата остава да работи на два стана. Първо тези 270 човека ще насрочат повече заседания, а ние трябва да отделяме хора за там. Същевременно новият НПК задължава прокурора да участва твърде активно в досъдебното производство. Считаме, че трябва да се помисли балансирано, защото не може да се облекчава трудът на съдиите, което ние приветстваме, а същевременно да не се помисли за прокуратурата, от която се иска твърде много. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Можем да приключваме вече дискусията. Благодаря на всички, които взеха отношение.
Мисля, че трябва да отбележим, че вносителят на законопроекта ни е представил един проект с добра систематика и в това отношение той може да бъде отличен от някои други проекти, върху които сме работили. Независимо от някои дискусионни въпроси, които са неизбежни за такъв обемист и сложен законопроект, той ни дава възможност наистина да го усъвършенстваме, ако бъде подкрепен.
И днешната дискусия и други, които са се провеждали, откроиха 10-12 проблема, които аз си позволявам само да систематизирам, почти без да коментирам, за да насочим нашето внимание към тяхното изясняване и окончателно решаване.
Единият от тези въпроси е за статута на Висшия съдебен съвет. Ясно е, че това ще бъде едно наше решение. То едва ли трябва да бъде обосновавано с някакви други аргументи, независимо кой каква позиция поддържа. Но, ако има някакъв проблем в конструкцията на сегашния Висш съдебен съвет, която е отбелязвана и от други наблюдатели, това е противоречието и интересът, който съществува поради различните функции, които осъществяват голяма част от неговите членове.
Вторият проблем е за взаимоотношенията между Висшия съдебен съвет и инспектората. Ние едновременно трябва да осигурим добра комуникация между тези два органа и да не се създава възможност инспекторатът да бъде разглеждан като подчинен на Висшия съдебен съвет. Т.е. той да има, кореспондирайки с Висшия съдебен съвет достатъчна автономност, за да може пълноценно да изпълнява своите функции. Мисля, че до голяма степен това е постигнато.
Следващият проблем е за управлението на имуществото на съдебната власт. Смятам, че тук ще надделее разбирането, че е възможно да се възложат функции на ръководителите на отделните звена в съдебната власт по управлението на това имущество, без да превръщаме имуществените въпроси в централни за ръководителите. Защото магистратите трябва да се занимават главно с правосъдието, а не с друг род несвойствени дейности, но пак казвам, осигурявайки възможност на ръководителите на отделните органи на съдебната власт за оперират с това, което е необходимо за тяхната дейност.
Също смятам, че във вече постигнатите промени ние не трябва да отстъпваме по принцип от това, което сме направили. Например, с последователното въвеждане на принципа за случайния подбор при разпределение на делата. Има един текст, който съвсем бланкетно казва, че по изключение правилниците могат да определят и друг начин за разпределяне. Смятам, че такива пробиви не трябва да се допускат. Ако има някакви изключения, те трябва да бъдат обосновани като критерии, а не просто, че подзаконов акт или правилата на органите могат да заобиколят принципа за случайното разпределение на делата.
По много дискусионната тема за конкурсите. Смятам, че практиката ни насочва към това да променим формата на част от конкурсите, но да не отстъпваме от конкурсите. Разбира се, няма нужда от конкурси, когато се местят хората в рамките на един съдебен район. Въпросът е обаче водещо в конкурса да бъде отредено мястото на атестирането по повод на участието в конкурса, което именно ще отбележи дейността на магистрата, а не само неговите познания и възможността за няколко души, които отговарят на изискванията да кандидатстват за вакантната длъжност. В това отношение мисля, че ние няма защо да критикуваме конкурсите. Дори някои от дадените примери по-скоро навеждат на въпроса как са били проведени някои от конкурсите, ако е възможно хора с такъв род прояви да покажат високи резултати.
За процента. Той може да бъде, и намаляван дори, за вакантните длъжности за външни по отношение на системата лица, но да се гарантира този достъп, не до, а определен процент във всички видове органи на съдебната власт и на всички нива. Ако тези бройки не бъдат заети от външни лица, те могат да бъдат предоставени за преразпределяне на лицата от системата.
Обективни ли са критериите при атестиране. Има някои формулировки, които допускат като чели по-голяма възможност за субективизъм. Това е решим въпрос за критериите, които ще се следват при атестирането.
Също смятам, че има основание да се уреди достатъчно подробно статута на магистратите. У нас има един голям проблем, който не е само на съдебната власт, че ние нямаме единна конструкция за държавната служба в България. Това няма да можем изцяло да го решим със Закона за съдебната власт, но трябва да имаме предвид за тази съпоставимост на различните категории лица, които изпълняват държавна служба. Мисля, че този законопроект също трябва във възможната степен да реши такъв въпрос и да бъде част от едно последващо решение за другите области в управлението на страната.
За дисциплинарната отговорност смятам, че предложеното разграничение има място за леките наказания да бъдат налагани от административните ръководители. Но може би тук е удачно да допуснем обжалването на тези санкции пред Висшия съдебен съвет и той да се превърне в основната институция по дисциплинарната отговорност.
Смятам, че трябва да коригираме забавянето на процедурата. Нашата цел е да ускорим не само правосъдието, но и всички дейности. А в случая ние имаме отстъпление по отношение на някои от сроковете за образуване на дисциплинарните производства и го поставям като дискусионен въпрос. Вероятно след като Висшият съдебен съвет е еманация на съдебната власт, едва ли е оправдано леките наказания да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд. Вероятно трябва да се обжалват само уволненията – тези санкции, които засягат самото положение на магистратите, а не при всички случаи да се върви към процедурата на съдебно обжалване при наличието на специализиран орган в рамките на съдебната система.
Много полезни бяха препоръките за тълкувателната дейност да се доизяснят тези въпроси.
Особено важния въпрос за информационната система.
Друг дискусионен въпрос беше за административната прокуратура.
Това са темите, които имат по-голямо значение, без да пренебрегваме някои други конкретни и също важни въпроси.
Предлагам всички участници в днешното заседание, които представляваха институции на съдебната власт, ако имат писмени предложения, да ги представят, дори може с кратка обосновка, за да ги имаме предвид при формулирането на предложения от страна на народните представители.
Смятам, че днес можем да пристъпим към гласуване по принцип на законопроекта, който в голяма си част имаше подкрепата на изказалите се. Другата седмица да продължим тази дискусия в Комисията със значителното участие на магистрати. След това ще бъдат обсъждани конкретните предложения.
Имате ли други препоръки, преди да завършим заседанието с гласуването на законопроекта. Няма. Благодаря ви.
Моля тези, които подкрепят по принцип за първо четене Законопроекта за съдебната власт, да гласуват. Тринадесет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Няма.
С тринадесет гласа “за” и един “против” законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря за участието. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: