---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 18

Днес, 03.05.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов, заместник-министър и Даниела Белчина - експерт; от Министерския съвет, дирекция “Правна” – Галина Маринска, директор; от Българска стопанска камара – Димитър Бранков, директор и народният представител Минчо Спасов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми народни представители и гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:

Обсъждане на второ четене общия проект № 753-03-17 от 14.03.2007 г. на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 602-01-91 от 31.10.2006 г., внесен от Министерския съвет и № 654-01-46 от 04.04.2006 г., внесен от Мартин Димитров и Филип Димитров.

Този закон до голяма степен е концептуален. Има и регулативно значение. Разполагате с доклада.
Г-н Спасов, един въпрос, който искам да оповестя и който коментирахме преди започване на заседанието. Предметът на закона е съставянето, внасянето, обсъждането и приемането на нормативни актове. В него се съдържат определения за основните видове нормативни актове, а всъщност няма определение за нормативен акт. Ние определяме видовете нормативни актове. Г-н Спасов постави въпроса дали не трябва да дадем определение на нормативен акт. Ако желаете да представите такъв текст и тогава да преценим дали е необходимо пред скоби такова понятие.
Минчо Спасов:
Аз наистина смятам, че именно в този закон ние трябва да дадем това определение, за което трябва да се съгласим всички. Какъв вид да има то, разбира се, трябва да го решим заедно.
Същността на част от нашите предложения е да дефинираме първо, що е то нормативен акт и второ, отделните видове нормативни актове да им дадем легално определение: закон, кодекс, наредба, инструкция, правилник. Затова, позволете ми, да дам едно предложение, което заедно да решим къде точно да го вмъкнем.
“Нормативният акт” е съвкупност от общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти на правото и имат нееднократно действие.
Това е моето предложение. Ще съм благодарен, ако вие дадете предложение къде точно да го вмъкнем като текст, ако разбира се приемете то да фигурира като предложение. Струва ми се, че няма друг закон, в който да е по-уместно да направим тази легална дефиниция. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Ако се съдържа такова определение, то трябва да бъде непосредствено след чл. 1., тъй като другите текстове започват да уреждат компетентността по издаване на нормативни актове.
За мен това определение е приемливо, че нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти на правото и имат нееднократно действие.
Теоретично е приемливо. Не знам дали не е много доктринално, но тъй като законът неминуемо има и такъв уклон.
Колеги, кажете. В самото понятие за общи правила се съдържа и това, че те действат нееднократно и към неопределен кръг субекти. Единственото, което може да се допълни – издаден от компетентен държавен орган. Защото в случая ние говорим за нормативни юридически актове. Би трябвало по смисъла на този закон, защото може да има и нормативни неюридически актове. В случая ние под “нормативни актове” разбираме тия, които са юридически.
Приемате ли, колеги. Можем да го доредактираме, но това да бъде конструкцията. Няма възражения. Приема се.
Ще го сложим като параграф пред скоби за чл. 1а. в тялото на закона.
Преминаваме към предложенията в доклада.
По § 1 от проекта има две предложения: на Мая Манолова и на Яни Янев.
Аз съм ви предложил въз основа на това предложение определение за закона. Вижте дали можем нещо допълнително да включим или изключим от такова понятие. Винаги ми е правило впечатление, че сегашното определение за закон в Закона за нормативните актове на практика нищо не казва – че законът урежда трайно важни обществени отношения. Т.е. много относителни са тия категории. Разбира се, всяко едно от тия определения има само насочващо значение. То не е изчерпателно. Това кореспондира на определението за кодекс. Така се вижда и разликата между тях.
Мая Манолова:
Всъщност моето предложение по § 1 е чисто редакционно. То касае чл. 2. А Вие скачате на чл. 3.
Да си запазя правото по чл. 2а, който регламентира общественото обсъждане на един законопроект, да го гледаме във връзка с другия раздел, тъй като имам конкретно предложение, но то следва от частта, която третира оценката на въздействието и затова си запазвам правото да направя такова предложение по-нататък.
Янаки Стоилов:
По § 1 от доклада – приема предложението на г-жа Манолова.
По § 1б – по определението на “закон” имате ли бележки.
Определението, което се съдържа в текста, предложен от Яни Янев и другите народни представители ние по-скоро сме го използвали за определението за нормативен акт, тъй като общите правила не са специфика на закона, а това е родова характеристика на актовете.
Под “първично” имам предвид, че имаме две категории закони: едни, които се издават по указание на Конституцията, която само бланкетно ги предвижда или пък дава първичната уредба и последващо законът развива тази уредба. И други закони, които се издават без някакво друго по-висше юридическо основание, които уреждат редица институти, които въобще не са споменати в Конституцията. Т.е. идеята е, че законът дава основната уредба и че това е първичната правна уредба на повечето отношения за разлика от подзаконовите актове.
Не виждам мнения. Тогава да не го коментираме повече въпроса. Можем ли така да го приемем. Добре.
Следващото предложение е на Яни Янев и другите народни представители за кодекса. Към него имате ли някакви предложения. Аз предлагам да падне само думата “важен” – “цял клон на правната система или на обособен негов дял”.
Приемаме го без допълнителното прилагателно.
Следващото предложение е на Мая Манолова. Въпросът е интересен. Дали да ограничаваме компетентността на парламента и на вносителите на законопроекти. Аз разбирам мотивите за нейното предложение, че кодексът като един акт, който не е по-висок по ранг, но е с по-особено положение в правната система, да бъде променян само с отделен изменителен закон, а не както досега се практикува възможността в един закон с неговите преходни разпоредби включително да могат да се правят промени в кодекса.
Мая Манолова:
Тъй като нееднократно сме дискутирали тази практика и обикновено сме я определяли като порочна, като повод за размисъл с ясното съзнание, че напълно е прав г-н Стоилов, че по този начин ние самите поставяме бариери.
Янаки Стоилов:
Общо взето тази практика сме я спазвали при промените на Наказателния кодекс, въпреки че и там е имало отклонения, но те наистина са били редки изключения. В други случаи те са се променяли по същия ред, както и останалите закони.
Г-жа Маринска иска думата.
Галина Маринска:
Само едно мнение по въпроса. Ако приемете това предложение, ще се стигне до ситуация, че с едни и същи мотиви ще се внасят по два законопроекта: единият, защото ако изменението в съответния кодекс след от първия законопроект, не виждам от гледна точка на законодателна икономия защо трябва да бъдат разделяни.
Второто ми съображение, поради което считам, че по-скоро този текст не следва да бъде подкрепен е, че на практика той няма реални правни последици. Винаги е в приоритета на Народното събрание да прецени това. Ако от това няма да протече противоконституционност на един от двата закона. Не знам дали има смисъл това да се прави. В крайна сметка вие можете да контролирате този процес. Разполагате с възможност да разделите дори и внесен един общ законопроект, който изменя кодекса с приети разпоредби. Както прецените.
Янаки Стоилов:
Има мотиви и за едното и за другото решение. Някой иска ли допълнителни аргументи да даде в подкрепа на едно от двете становища. Тогава ще гласуваме.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Няма “за”. Не се приема.
Преминаваме към следващото предложение. То е техническо – за заличаване на указите. Приемаме го.
По § 3 за определенията на правилник, наредба и инструкция. Аз нямам бележки по тях. Имате ли нещо, което да допълните.
А актуален ли е все още въпроса да има правилник за приложение на указ. Да не би да има случаи за нормативни укази, за които да има и правилници.
Галина Маринска:
Преди да дойда имах малко време на разположение, но се опитах да проверя, понеже видях, че г-жа Манолова навсякъде последователно в текста да маха указите. Ние го оставихме, защото не бяхме сигурни кое е по-правилното – дали да започнем с този закон и след това съответно указите да се превърнат в закони или да бъдат отменени или трябва да изчистим указите. Единственото, което констатирах е, че примерно в Указа за борба с дребното хулиганство чл. 9, ал. 2 се предвижда издаването на правилник за прилагане от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. От това време е допълнението.
Но в действителност аз не смятам, че ако това предложение бъде прието, навсякъде да изчезнат указите, съответно и в този текст, не смятам, че това ще засегне по някакъв начин съществуващите укази и ще настъпят някакви непреодолими последици. Може би действително е хубаво да се започне от Закона за нормативните актове и оттам нататък да се преодолее това.
Янаки Стоилов:
Но да не излезе само, че ние с тази промяна тайно сме искали да стимулираме дребното хулиганство.
Галина Маринска:
Г-н Председател, в ал. 2 думата “раздели” чисто редакционно да я заменим с “подразделения”, защото разделите са само един вид подразделения. Има глави и други.
Само това е – чисто технически.
Янаки Стоилов:
А сега този правилник действащ ли е?
Галина Маринска:
Не знам дали съществува, но видя, че е предвиден.
Янаки Стоилов:
Ние ако приемем, че не може да има “указ” като нормативен акт няма и какъв правилник по неговото прилагане да се издава. Така че и тук да падне.
Закон тук го употребяваме в специалния смисъл. А може да има правилник за прилагане на някакво подразделение и на кодекс. Защото много се появиха много кодекси: данъчни и други и те имат също, но пък не може да има цялостен, защото правилникът е за цялостното прилагане. Така че тук трябва да си остане закон – “на закон в неговата цялост”.
Трябва да е по-скоро наредба. Защото ние определяме наредбата като акт, който се отнася до част от някакъв друг нормативен акт. Може би трябва да запишем някаква преходна разпоредба, че заварените преди приемането на Закона за нормативните актове наименования се запазват. Т.е. да не смятаме, че те напълно кореспондират на сегашните изменения и дори на приемания тогава Закон за нормативните актове. Така че тук може да си остане “на закон в неговата цялост”.
Това е по § 3. Няма други бележки. Приема се.
По § 4 няма предложения, освен ако вие нямате. Текстовете се отнасят до актове на Европейския съюз. Може да ги погледнете още веднъж.
Минчо Спасов:
Не всички актове на Европейския съюз са нормативни и съдържат някакъв императив.
Янаки Стоилов:
То е родово понятие. Когато казва “актове на Европейския съюз” се нуждае от някакви мерки. Няма нужда да го стесняваме. Този текст, според мен, е достатъчно ясен.
Следващото предложение е на г-жа Манолова за отпадане на § 8. По вносител има предложение чл. 26 да се отмени.
Димитър Бранков:
Става дума за чл. 9, ал. 1 от съществуващия закон, който касае употребата на официален български език при подготовката и приемането на нормативните актове.
В предложение до Комисията по правни въпроси, лично до Вас, г-н Председател, сме дали едно предложение за изключение за използване на латиница при въвеждане на кодове и класификатори, които изискват следване на оригинални текстове, примерно, на европейското законодателство или по-скоро на нормативни актове на Европейския съюз. Мога да ви дам конкретен пример, съвсем пресен.
Транспонирана директива за съдържание на летливи органични съединения в бои и лакове чрез наредба и респективно промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, беше въведен продуктов класификатор на този тип категория продукти, който след това влиза в маркировката на съответните продукти на кирилица, което създава и тепърва ще създаде от тази година доста проблеми, както на българските производители, така и на оторизираните представители – вносители всъщност на продукти, които се произвеждат и въвеждат на нашия пазар от страни-членки на Европейския съюз, а и от трети страни. Просто се губи връзката на това, което е постановила съответната директива и начина по който тя е транспонирана в нашето законодателство. Ние също сме привърженици на кирилицата, но има официални приложения, не знам дали са пред вас, мога да ви дам.
Янаки Стоилов:
Чл. 9, ал. 1 гласи:
“Разпоредбите на нормативните актове се формулират общо употребим български език, кратко, точно и ясно.
(2) Строежът на нормативните актове и формулирането на техните разпоредби трябва да бъдат съобразени с Указа по прилагане на този закон.”
Мисля, че тази алинея може да отпадне, ако не се нуждаем от нея, и на нейното място да поставим изключението, при което могат да се използват и други символи.
Бихте ли предложили текст.
Димитър Бранков:
По стария § 5. В чл. 9, ал. 1 се добавя следния текст в края на изречението на ал. 1:
“..., като при въвеждане на класификации и кодове в случаите по чл. 7а (предложен сега) при необходимост от съответствие може да бъде използвана и латиница.”
Янаки Стоилов:
Мисля, че можем да го възприемем. Има такива случаи, само че да го поставим в отделна алинея. Принципно нали няма възражения.
“При въвеждане на класификации и кодове в случаите по чл. 7а могат да се използват и надписи на латиница.”
В този смисъл да бъде.
Г-жа Маринска иска думата.
Галина Маринска:
Г-н Председател, малко ме притеснява този текст. Той сигурно върши работа на Българска стопанска камара, но аз сега си спомням, че Министерският съвет прие акт за приравняването на дипломите. Във въпросния акт с едно голямо приложение са изписани на съответния език имената на висшите училища и съответно вида на дипломата. Това не е нито класификатор, нито е хипотеза, която тях интересува, но към момента ние това го правим без то да е изрично уредено. Има актове, в които накрая се използват латински наименования, обикновено това са приложенията, а понякога има дори и в самите текстове.
Ако ние ограничим, че това може да се извършва само в конкретно изброените случаи на тяхното приложение, във всеки отделен случай ставаме вече уязвими. Тогава не можем да ги използваме.
Янаки Стоилов:
Тогава го разширете. Кажете как да го формулираме, за да бъде пак в реда на изключение.
Галина Маринска:
Не мога толкова бързо да го направя. Трябва действително да измислим някаква редакция Съгласна съм, че е сигурно по-добре, ако се уреди изрично, но в никакъв случай изчерпателно изброяване. Не знаем в каква ситуация ще попаднем.
Янаки Стоилов:
Т.е. имате предвид, че може това да не са само класификации и кодове.
Галина Маринска:
Точно. Аз ви дадох пример с наименованията на висшите училища и наименованията на съответните дипломи. Нито е класификация, нито е код.
Янаки Стоилов:
Те къде в нормативен акт се съдържат.
Галина Маринска:
В наредба на Министерския съвет, с която транспонираме поредната директива.
Янаки Стоилов:
То тогава става много широко. Ние можем целите закони на латиница да ги напишем. Нека сега работно така да го включим. Ако се яви по-сполучлив текст и обоснован.
Много често в скоби, когато се дава някаква уредба, се сочат цифри, латински букви и това в определени технически области е неизбежно.
Сега го записваме работно. Можем да го редактираме допълнително.
“При въвеждане на класификации и кодове при случаите по чл. 7а могат да се използват и надписи на латиница, както и в приложенията към нормативни актове.”
Т.е. за приложенията да нямаме ограничения. Да го дадем по-широко. Но ако става дума за тялото, това наистина да бъдат само класификационни кодове. А там където има приложения, то тези приложения могат да бъдат изцяло на латиница.
Галина Маринска:
Може би нещо по-общо:
“Както и когато това е необходимо при прилагането на акта.”
Янаки Стоилов:
Аз го махам “когато е необходимо”. Защото това кога е необходимо го преценява органа, който го приема.
Галина Маринска:
Безспорно някой трябва да го прецени. Той преценява дали да го има акта и какво да пише вътре. Но изброяването ме притеснява.
Янаки Стоилов:
Работно предлагам така да бъде:
“В основното тяло на закона надписи на латиница да се допускат, когато това е за транспониране на някакви европейски актове и се отнася до класификации и кодове. Ако става дума за приложение към нормативен акт, този който съставя и приема акта, може да прецени какво да напише и на латиница.”
Това може в един общ текст, или в две изречения в текста да бъде.
Димитър Бранков:
Бих искал да добавя, че същият случай имаме и в регламентите, които пряко действие. Много често може да има в регламенти, които преведени на български.
Янаки Стоилов:
Регламентът като има пряко действие, ние не го приемаме като различен нормативен акт, така че няма нужда да уреждаме регламента. Защото регламентът единствено се превежда, но не се приема от органи по реда на Закона за нормативните актове. Можем да включим само за изписването, че при превода може да се запази изписването на тези неща на латиница.
Това ще се уточни като редакция в чл. 9.
Може ли да отпадне сегашната ал. 2 – позоваването на указа.
Добре, засега да остане.
Галина Маринска:
Няма проблем и да се махне.


Янаки Стоилов:
Ако там наистина се използва структурата, която се описва на актовете, да се запази засега.
Има Глава трета – Строеж на нормативните актове.
Това е по Указ 883. Тогава да я запазим ал. 2, защото в Указа за прилагане на Закона за нормативните актове има една Глава трета. Строеж на нормативните актове. Докато се приеме изцяло нов Закон за нормативните актове да не я отменяме ал. 2.
Ще включим тези текстове като нова алинея. Само че сегашната ал. 2 сте стане ал. 3 – за структурата, а за езика, което се третира в ал. 1, новите текстове ще станат ал. 2.
Приема се предложението на г-жа Манолова § 8 да отпадне и да си остане чл. 26.
Г-жо Манолова, вие предлагате да стане чл. 26.
Мая Манолова:
Това е чисто технологично, тъй като чл. 26 е част от Глава трета. А Глава трета се пренаписва и присъствието на такъв параграф е излишно.
Янаки Стоилов:
Тогава излиза, че чл. 26 ще остане, а ние го премахваме и в двата случая.
Мая Манолова:
Той се премахва по логиката на това, че е част от Глава трета, която се пренаписва. Има друг чл. 26. Погледнете малко по-нататък.
Създава се нова Глава трета.
Янаки Стоилов:
Но чл. 26 тук и в този си вид няма да остане. Нали?
Мая Манолова:
Всички членове - 26, 27, 28 и нататък се променят всички. Пише се нова глава на мястото на Глава трета.
Предлагам по-нататък да се кара така:
Създава се нова Глава трета с чл. 26 – 33. Ясно е, че се пренаписват нови членове от 26 до 33.
Въпрос:
А § 8?
Мая Манолова:
От § 8 няма смисъл, защото чл. 26 влиза в Глава трета, което е § 9. Да отпадне § 8, защото няма смисъл от него.


Янаки Стоилов:
При вашето предложение да отпадне § 8 означава да остане чл. 26.
Мая Манолова:
Не е така. Означава, чл. 26 отпада по § 9.
Янаки Стоилов:
Тогава Вашето предложение е излишно, защото си го има - чл. 26 се отменя.
Мая Манолова:
Тогава да напишем чл. 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32 и 33.
Янаки Стоилов:
Тогава да напишем от чл. 26 до чл. 33.
Мая Манолова:
Те се пренаписват просто. Тези членове се отменят.
Проф. Анелия Мингова:
Тази Глава трета се отменя и се създава нова Глава трета. Трябва да бъде отмяна на Глава трета.
Мая Манолова:
Което е в § 9.
Проф. Анелия Мингова:
Ако се отменят тогава това трябва да е в § 8.
Янаки Стоилов:
Тогава да включим § 8. Глава трета членове 26 до 33 се променят.
Мая Манолова:
Това, което съм написала в § 9.
Сега да видим предложенията общо по вносител, на народните представители. А има и представен и един още по-кратък вариант като основа за предложение на комисията. Да ви кажа мотивите по-лесно да се ориентирате в текстовете, защо са частично възприети предложенията на народните представители, а в друга част са съкратени.
Голяма част уредбата на изготвянето на нормативни актове като чели се основавала върху процедурата, по която се готвят подзаконовите актове в рамките на правителството, тъй като към тези актове са напълно приложими всички изисквания – за анализ, за съгласуване, за правене на приложения към тях, включително и за етапите на обсъждане, през които те преминават. Но ако погледнем практиката на законодателния процес, някои от тези изисквания едва ли са приложими в своята пълнота към изготвянето на законопроекти. Или аз се питам, ако приложим всички тези изисквания, тогава на практика ние изключваме народните представители като субекти на законодателна инициатива. Защото те ще трябва да получават някакви разрешения и справки от органите на изпълнителната власт, за да могат да внесат законопроект. Защото някои от нещата те самите не могат да ги направят поне като достатъчно обоснована информация, която понякога трябва да съдържа числа, да представят може би удостоверения за проведено обществено обсъждане на законопроекта, който внасят и добре разбирате, че в стремежа максимално да се организира и регламентира този процес, той се свежда до почти невъзможност за осъществяването на самия законодателен процес. И тук са оставени тези текстове, които, според мен, едновременно подобряват организацията на законодателния процес, за да се знае какво трябва да съдържат мотивите на всеки един законопроект, независимо дали го готви правителството, отделен народен представител или група народни представители. Да има обосновка, да има приблизителна ориентация за разходите, да има финансовите последици, ако законът има такива последици при своето прилагане и всичко това, което се съдържа в останалата част от текстовете. Те също са достатъчно амбициозни спрямо досегашната много по-свободна практика. Огледайте ги, вижте дали трябва още нещо да включим или изключим от проекта.
Минчо Спасов:
Т.е. предвижда ли, че народният представител е задължен да прави обществено обсъждане.
Янаки Стоилов:
В текстовете, които давам като вариант на комисията няма такова нещо. Аз завърших с представянето. Имате думата. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
В нашето предложение няма нещо особено ново. Просто съм се постарала да подредя предложението, което беше направено в законопроекта на Мартин Димитров с ясното съзнание, че достатъчно усложнява законодателния процес. Аз съм склонна да се съглася с редакцията, която предлага Янаки Стоилов.
Основното ми съображение е отпадането на общественото обсъждане, което в чл. 31 беше дадено доста подробно. Но възможността за него съществува в чл. 2а от сега действащия закон. Аз мисля, че тук са и основните атаки по отношение на повечето от законопроектите – липса на обществено обсъждане, както със средите, които ще прилагат законопроекта, така и с всички, които имат отношение.
Янаки Стоилов:
Нали може в диалог. Какъв ще бъде формата на общественото обсъждане? Защото примерно аз съставям един законопроект и отивам пред някаква група граждани, на които казвам, че съм подготвил еди-какъв си законопроект, ако имате предложения или бележки по него, това ще покрие ли изискването за обществено обсъждане или ще трябва да искаме удостоверение от адресатите на конкретния законопроект – организации или държавни органи, пред тях да бъде представен, за да се смята, че са го обсъждали. Този критерий е много разтеглив за мен.
Мая Манолова:
Аз мисля, че чл. 2а на сега действащия закон дава един доста удовлетворителен отговор на този въпрос, където се казва:
“Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово уведомяване, в интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.”
Янаки Стоилов:
Те като ги представят до компетентния орган, този, който внася законопроекта, той не е орган, ще чака органа да му препрати бележките или какво?
Мая Манолова:
Това е действащият текст в момента.
Янаки Стоилов:
Това че е действащ, не значи че се прилага.
Мая Манолова:
Тук е проблемът. Иначе наистина доста интересни предложения, включително от страна на експерти, от страна на хора, които се занимават или на съответни организации с проблематиката биха били полезни и биха могли да се вземат предвид в хода на самия законодателен процес и даже в най-ранната му фаза.
Янаки Стоилов:
Тогава не е ли по-добре да направим този текст практически работещ, като кажем, че след внасянето на законопроекта в неговото обсъждане се канят да участват всички тези, за които става дума, защото това е вече формално регистрирания момент, в който се знае, че има законопроект, че процедурата е започнала и че тези организации могат да си изразят мнението. Защото докато той е във фазата на подготовка, за мен е много неопределен този процес – кой точно и какво трябва да каже по него.
Мая Манолова:
Една от идеите на моето предложение и мисля, че практическият смисъл на това, което ще направим по този закон, е свързано с това да се повиши качеството в изработването на законопроектите в най-ранната им фаза. Какво като ние ги подложим на обществено обсъждане, след като вече са влезли в парламента и тук се получат най-различни, диаметрално противоположни предложения за решения на един или друг въпрос. Отново тежестта реално върху новите решения и върху оценката на въздействието на тези нови решения ще падне върху парламента.Според мен нормално е, ако искаме едно добро качество на законите моментът на това обсъждане трябва да се изнесе в най-ранната му фаза, когато още с идеята на един законопроект бъдат чути различни гледни точки. Ако се прецени, че има резон в едно или в друго предложение за решение на даден въпрос, то да се отрази в най-ранната му фаза.
Янаки Стоилов:
Подкрепям го това като практика, но като нормативно изискване ме смущава.
Мая Манолова:
Ние това го можем, но в крайна сметка е по-добре да го преместим там, където му е мястото.
Янаки Стоилов:
Законът употребява термина “адресатите”. Представете си кои са адресати на една промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Ние ще поканим всички собственици на земи ли, за да ни кажат какво смятат.
Аз ще прочета още веднъж текста:
“Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане.”
Това кога е правено. Аз не съм получавал никакви писма в такива случаи.
Мая Манолова:
Актовете трябва да се обсъждат от съответния ресор на Министерския съвет. А не ние да го получим след като вече има готов текст, минал през съгласуване и цялата пълна процедура.
Янаки Стоилов:
Тук говорим още за фаза работен проект – този, който има намерение да го внася предварително да го публикува, за да може да се чете.
Минчо Спасов:
Интернет е такава възможност, която дава възможност на неограничен кръг субекти.
Янаки Стоилов:
Аз това, което практически си спомням, за мен е било интересно – 1984 г., когато се прие новия Семеен кодекс, спомням си, че имаше широко обществено обсъждане. И аз без да съм бил адресат още на Семейния кодекс, си спомням, че тогава написах първите материали, които съм публикувал. Така че имам добри спомени от тези обществени дискусии. Имало е в някаква степен, но дори и тогава те са били твърде ограничително прилагани. Т.е. имало е повече възможност за това нещо. Затова казвам, че приемам тези предложения, но нека да ги направим рационално в степента, в която те наистина ще могат да бъдат прилагани и да увеличат откритостта, публичността на подготовката на нормативни актове, но само в степента, в която смятаме, че наистина ще се прилагат, а не просто да запазим такива фрази.
Сега гледам, че 2а, който не го променяме, отново няма да се прилага така, както съществува в закона.
Проф. Анелия Мингова:
Хубаво е да бъде с алтернатива.
Янаки Стоилов:
Иначе на средствата за масово осведомяване или трябва да им плащаме, или да ги задължим да ги публикуват.
Минчо Спасов:
Най-подходящият начин е интернет.
На мен ми се струва да търсим заинтересованите организации, за които не е ясно коя е представителната организация, не е най-удачното.
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, Вашето предложение не е ли удовлетворено със съществуването на сегашния чл. 2а и той да си остане, без да го пипаме, и по-нататък подготовката на нормативните актове да си я гледаме.



Мая Манолова:
Аз предлагам в чл. 2а да се добави там, където пише да се уведомяват, “с изпращането на проекта до представителни организации и т.н., да се добави “и на оценката за въздействие”.
Аз мисля, че в чл. 26, ал. 2 може да се добави “обществено обсъждане”, което не е в противоречие.
Янаки Стоилов:
Кое обсъждане ще признаем за обществено обсъждане.
Примерно аз съм се събрал с няколко специалисти и да речем организации, които наистина се интересуват от даден проблем. Те са участвали. Това удовлетворява ли изискването за обществено обсъждане. Или след като те са участвали, самите заинтересовани организации и специалисти, след като проектът е налице, трябва да се проведе ново обществено обсъждане. Кое обсъждане ще приемем за обществено?
Мая Манолова:
Обсъждането му със заинтересовани лица. В чл. 26, ал. 2 да се добави.
Янаки Стоилов:
А ще искаме ли някакво удостоверяване на факта на общественото обсъждане.
Примерно, тук ще дойде един законопроект и някой ще го приема, а друг ще го оспорва. Някой ще постави въпроса с кого сме обсъждали законопроекта. А този, който го внася ще каже, че го е обсъждал и консултирал с еди-кой си, а друг ще попита как да разберем дали не ни подвеждат. Какво ще представи за това обществено обсъждане. Удостоверение или някакъв друг документ.
Димитър Бранков:
Нашите предложения, които официално сме отправили до Комисията всъщност , според мен, решават поставените от Вас въпроси.
Общественото обсъждане по сегашния чл. 2а е процедура. Т.е. едномесечна процедура за предоставяне на становища по проектите за нормативни актове. До кого се изпраща становището? До компетентния орган, подготвил съответния проект за нормативен акт. Ако това е народен представител, това би могло да бъде сайта на Народното събрание, респ. ресорната парламентарна комисия, в чиято част е листиран съответния проект на закон, внесен от група народни представители и т.н. Така че не виждам процедурно да стои такъв много сериозен въпрос. Вие като парламентарна комисия в границите на вашите правомощия и ресор получавате всички становища по всички проекти на нормативни актове,2 които са подресорни на комисията и вие сте в състояние да кажете след изтичане на едномесечния срок какви становища са получени по проекта на нормативен акт.
Янаки Стоилов:
Изяснявам в хода на обсъждането. Вие смятате, проектът за нормативен акт, още преди да е внесен, се публикува на сайта на Народното събрание и се посочва определен срок, в който заинтересованите лица и организации могат да представят свое становище и предложение.
Димитър Бранков:
Без да стесняваме кръга само до представителни организации и т.н.
И още едно нещо, ако позволите г-н Председател, мисля, че няма проблеми с оценката за въздействие на съответния проект на нормативен акт или концепция за нормативен акт дотолкова доколкото всеки законопроект, независимо кой го внася е придружен от мотиви. В самите мотиви – не бива да си представяме оценката за въздействие на някакъв нормативен акт като някаква много сложна методология, ние самите също се занимаваме с такава работа на експертно ниво. Практиката, където е най-богата в света на оценка на въздействието на нормативните актове, е Великобритания. Ние сме посочили в нашето становище достъп до сайта и конкретно къде се намира процедурата или алгоритъмът, който те следват, те започват с една предварителна оценка на въздействие, която може да бъде на една страница и дори с едно изречение в някои случаи. Процесът на обществено обсъждане включва също обсъждане на проекта или първоначалната оценка на въздействие. Защото не само засегнати лица биха могли да кажат, примерно, какви биха могли да бъдат разходите.
Янаки Стоилов:
Добре, така ги разделяме въпросите и сега се ориентираме към решението. Това, което предложи преди малко и г-жа Манолова – да запишем ли и едно изречение, че съставителят на проект за нормативен акт публикува на интернет страницата на съответната институция и в едномесечен срок тези, които са заинтересовани могат да изразят становище и да направят предложения.
Това смятате ли за удовлетворително.
Реплика:
Какво ни носи този текст.
Янаки Стоилов:
Носи, защото ни създава доста усложнения. Не е за подценяване. Това удължава и процедурата на приемане. Това изисква и от правителството и от народните представители всеки един проект във всяка една завършена фаза да бъде предварително оповестен, да се получат становища и тогава окончателно да се пристъпи към официалното внасяне на този проект. Така че това не е незначително.
Надя Антонова:
Колеги, аз бих искала да ви обърна внимание, както впрочем стана тук въпрос в разговор помежду ни, във връзка с тези обществени обсъждания на законопроектите, има един чл. 2а от Закона за нормативните актове, който обхваща една подробна и изчерпателна процедура и най-прецизният поглед ще бъде задоволен и ще бъде удовлетворен, че този законопроект се обсъжда, разгласява по един подходящ начин – интернет, представителни организации и пр. Има си действащ текст с едномесечен срок за предложения и възражения.
Сега, ако тук добавим нов срок – едномесечен или двумесечен, нов интернет и публикация в него, първоначално се създава впечатлението, че ние правим някаква друга процедура. Т.е., че първо е процедурата по 2а, след това е процедурата по чл. 26, ал. 1 и се създава впечатлението, че няколко пъти ще се обсъжда, ще се публикува, текат някакви срокове и всичко това, според мен, ще затормозява целия процес по изготвянето на законопроектите. Да не говорим за оценката на въздействие така, както е формулирана в текста на вносителя.
За да не взимам думата втори път, аз ви предлагам да помислим много сериозно необходимо ли е да се прави такава оценка за въздействие, когато се внасят законопроекти. Тъй като ако трябва да се направи нещо сериозно, това изисква много ресурс. Тук чета за фискално отражение, за социално отражение на дадения законопроект. Това е сериозна работа. В противен случай оценката за въздействие търпи възражения. И защо се прави, ако тя е несериозна.
Струва ми се, че народните представители и постоянните комисии нямат необходимия капацитет за едно такова детайлно творение като оценката за въздействие. Не се ли ограничава по този начин законодателната инициатива на всеки народен представител. Защото това се отнася не само за цял законопроект, а за всеки закон за изменение и допълнение ще трябва да правим оценка за въздействие, което е излишно пилеене на ресурс, според мен. Затова аз не съм склонна да се въвежда това изискване.

Янаки Стоилов:
Пристъпваме към решаване на въпроса. Очертаха се мненията. Аз искам да решим пред скоби въпроса и тогава да го редактираме.
Ако смятате, че е необходимо в главата за изготвяне на проекти за нормативни актове да предвидим задължението на съставителя на акта да оповести проекта, по него заинтересованите да дадат бележки и едва тогава той ад може окончателно да го оформи и да го внесе, решаваме този въпрос да или не, и ако го решим положително, му търсим редакцията. Ако отпадне си остава пожеланието на сегашния чл. 2а., което си съществува в общите положения. Този въпрос трябва да решим.
След това за въздействието по същия начин и го редактираме с оглед на решението.
Тези, които подкрепят да се въведе изискването за оповестяване на проекта за нормативен акт и за някакъв срок за постъпване на предложенията, да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към редакцията. Може би е уместно чл. 2а да отпадне и тук да добавим една нова алинея в чл. 26, че съставителят на проекта за нормативен акт го оповестява чрез интернет страницата на институцията.
Минчо Спасов:
Уведомява заинтересуваните по подходящ начин, чрез интернет страницата ...
Янаки Стоилов:
Да не пишем “уведомява”. Той е достатъчно да го публикува, а те ще се самоуведомят.
Какъв срок да дадем за становища – като се предоставят не по-малко от две седмици (14 дневен срок) за представяне на становища и предложения. Който иска, може и да не са заинтересованите.
Реплика: Срокът не е ли кратък.
Янаки Стоилов:
Кратък е, защото е бърз живота. Някой път самият орган може да каже, че се дават два месеца за обсъждане, но ние ще фиксираме минималния срок – не по-малко от 14 дни, но ако органът иска и смята, че не е притеснен във времето, да даде и два месеца за обсъждане.
Г-н Бонгалов, заповядайте.
Димитър Бонгалов:
На едно място виждам, че в чл. 30 имате такъв текст. А в чл. 26 се говори само за изработването на проекта. Обсъждането е в по-късен момент, когато има обосноваване и т.н.
Янаки Стоилов:
Чл. 30 на комисията е вече внасянето за приемане. Ние гледаме съкратения вариант, подчертаните текстове. Така че това трябва да бъде ал. 3 в чл. 26.
Проф. Анелия Мингова:
Този обем какво следва и какво предхожда от цялата тази поредица на дейности. Кога се публикува това нещо?
Янаки Стоилов:
Когато съставителят прецени.
Проф. Анелия Мингова:
Преди да го прати в Министерския съвет за съгласуване или след като приеме предложенията за съгласуване. Кой е моментът?
Янаки Стоилов:
Това е вече специалният случай и трябва да го уредим.
За народния представител няма момент, защото единственото изискване е това да бъде направено преди внасянето на законопроекта. Така че ние трябва да кажем:
Преди внасяне на проекта за нормативен акт в органа, който е компетентен да го приеме, съставителят на проекта го оповестява и в срок не по-малък от...
Проф. Анелия Мингова:
Това е в чл. 29. Не му е мястото в началото при изработването.
Янаки Стоилов:
За да се подразбира, че когато е за Министерския съвет, той ги публикува след съгласувателната процедура. По-скоро логично е обратното. Ако актът се внася от министър, той да го оповести и това да бъде част от съгласувателната процедура – не само държавна, но и обществена. Защото, ако проектът е съгласуван в отделните министерства, тогава тези становища каква стойност имат. За това не виждам какъв е проблемът в чл. 26 да сложим една алинея. Защото това е началото на официализиране на процедурата. Той е сметнал, че има вече един проект, който е оформен и като фиксираме, че преди внасянето на проекта за нормативен акт за приемане в компетентния орган, а колко преди това се преценява от този, който го съставя.
Маркираме до кой момент това оповестяване трябва да стане. Въвеждаме минималния 14 дневен срок. После си тече процедурата.
Така го приемаме. Благодаря ви.
Сега да решим за въздействието преди да видим конкретните текстове дали по тях ще излезе нещо друго. Това за въздействието може да остане като най-общ стремеж. Ако забелязвате, аз съм го включил като част от мотивите, а не като приложение. Защото се създаваше впечатление, че трябва да има една отделна справка, която той да поиска от някой да му я даде, а той може и да не му я даде.
Г-жа Иванова иска думата.
Иглика Иванова:
Чл. 26, ал. 2 така както е написано “... и оценка на очакваното въздействие”, остава се с впечатлението, че това е някакъв отделен документ към текста на закона – изработването на проект включва и оценка, т.е. отделно. А всъщност това са очакваните резултати по чл. 30, ал. 2, т. 4.
Янаки Стоилов:
Не е нещо отделно, защото всичко това са елемент от мотивите.
Иглика Иванова:
Да изчистим ал. 2.
Янаки Стоилов:
Т.е. оттам ад отпадне.
Проф. Анелия Мингова:
Ако оценката за въздействие е част от мотивите, така ли трябва да останат, като част от мотивите. (Да.) Тогава да бъде: обосноваване на неговата необходимост, което да съдържа и оценка на очакваното въздействие. Едното е необходимост, което е предпоставка, а другото е резултати.
Надя Антонова:
Да отпадне от чл. 26, ал. 2, защото в чл. 27, т. 4 го имаш.
Проф. Анелия Мингова:
Току-що обясниха, че били различни тия две неща.
Янаки Стоилов:
Ал. 2 на чл. 26 почти нищо ново не ни казва, защото първата й част се съдържа в малко по-друга редакция в т. 1 на мотивите, а т. 4 съответства на финала на изречението в ал. 2.
Проф. Анелия Мингова:
Първо да кажа какво разбирам по отношение на ал. 2 на чл. 26 и чл. 27, ал. 1.
Разбирам, че първата хипотеза на ал. 2 на чл. 26 обосноваване на необходимостта включва всичко, което е изброено в чл. 27, ал. 1, т.е. дали очакваните резултати от прилагането. Значи резултатите са част от обосновката.
Тогава искам някой да ми обясни какво значи оценка на очаквано въздействие. Някой да ми каже какво и тогава да преценим дали трябва да го има или не трябва да го има.
Янаки Стоилов:
По-скоро трябва да отпадне, защото т. 4 говори за очаквани резултати.
Проф. Анелия Мингова:
Очакваните резултати са част от мотивацията, че е необходим този акт. Той е необходим, защото очакваме такива и такива резултати. И вие така сте го и формулирали. Тогава оценка за въздействие що ще рече?
Янаки Стоилов:
Аз не съм против да отпадне тук. Заповядайте.
Димитър Бранков:
Моля за извинение, сигурно досаждам като външен за комисията, но “оценка на въздействието” е дефинирана и се прави за проектите за директиви, вероятно на всички е известно, в Европейския съюз. Така че това не е някаква наукообразна практика на част от консултантите в България, които се занимават с тази работа. Права сте , че резултатите не бива да ги свързваме с разходите за прилагането. Ще бъде малко некоректно от моя страна да ви давам примери.
Янаки Стоилов:
Тук никой не говори за разходите
Димитър Бранков:
В оценката на въздействието всъщност центърът са и разходите. Този резултат, който очакваме от съответния законопроект, можем да го постигнем с едни или с други разходи за задължените лица. И ползи. Те не са само разходи. Могат да бъдат и финансови ползи.
Янаки Стоилов:
Колеги, поставиха се основателни въпроси. Има известно застъпване между текстовете, дори в съкратения им вариант, защото виждате, че сходни въпроси се третират в чл. 26, 27 и чл. 30 и трябва да не допускаме това покриване, а да кажем това, което е допълване и развитие на идеята от предходните алинеи.
По аналогията с директивите. Ние не можем да приложим напълно изискванията за приемане на директиви не защото не трябва да се мъчим да организираме законодателния процес, а защото ако правим аналогия между европейския парламент и българския парламент, всъщност Европейският парламент няма самостоятелна законодателна дейност. И ако ние искаме парламентът у нас също да няма такава законодателна дейност, каквато има по Конституция, с част от амбициозните предложения ще я докараме дотам работата. Защото нито един акт на Европейския съюз не може да бъде приет автономно от Европейския парламент, който има нормативно значение. Защото парламентът е само елемент в съгласувателната процедура на приемане на нормативни актове. И тези, които често ходят до Брюксел, тази разлика трябва да я направят между компетентността на националния парламент и европейския парламент. Т.е. не трябва да сваляме нивото на парламента от нивото, в което той в момента се намира. Защото цялата тази съгласувателност във взаимодействието на европейските институции, Европейският парламент е само съпътстваща институция в законодателния процес. Той не може да приеме нито един акт самостоятелно, ако не е минал през комисия, съвет на министрите и пр. Тази разлика трябва да я отчитаме.
Сега да минем към редакцията на текстовете.
По текста на ал. 2 на чл. 26 какво да съкратим?
Надя Антонова:
Да отпадне “и оценка на очакваното въздействие.”
Янаки Стоилов:
Т.е. да остане: (2) Изработването на проект на нормативен акт включва обосноваването на неговата необходимост.
Елеонора Николова:
Изхождайки от нашата материя, в която сме специалисти, едно е да правим предложение обикновено в областта на правото, но когато става въпрос за материя в областта на икономиката, там тази оценка е много важна.
Янаки Стоилов:
Това го има в мотивите в чл. 30.
Елеонора Николова:
Аз схващам, че чл. 26 е общият текст, а чл. 27 вече дефинира всички подточки.
Янаки Стоилов:
Ако има по-добра систематика, предложете я. Чл. 27 изяснява само обосноваването на необходимостта, а чл. 30 посочва структурата на мотивите – отговор на какви въпроси трябва да съдържат мотивите на законопроекта.
Не е ли по-добре да насочим законодателя, като му изброим всички елементи на мотивите.
Галина Маринска:
По този въпрос нашето становище беше, че е рано да се приемат такива текстове. Но така или иначе вие сте решили, ще ги приемете. Няма нищо лошо в това, това е чудесно. Аз имам голяма молба към вас да не забравяте, че това де отнася не само до законопроектите, но и за подзаконовите нормативни актове. И във всички случаи тези актове подлежат на съдебен контрол. И ако вие не изясните какво точно е оценка на въздействието, какво представлява тя, за да можем ние да доказваме в съда, че е спазено това изискване на закона, всички актове на изпълнителната власт стават безкрайно уязвими. Ние и сега имаме проблеми с това. Когато не се намери друго основание за отмяна, на разположение е Законът за нормативните актове.
За да не взимам пак думата, аз много ще бъда благодарна, ако някой от вас ми обясни какво значи:
“Общата координация на дейностите, свързани с оценката на въздействието на проектите на нормативните актове, се осъществява от Министерския съвет.” (Чл. 28, ал.1)
Какво точно очакваме моите ръководители след приемането на този текст.
Мая Манолова:
По принцип оценката на очакваното въздействие, ако фигурира в ал. 2 на чл. 26 при положение, че го изключваме при необходимост за подзаконовите нормативни актове, този аргумент не е състоятелен.
Янаки Стоилов:
Аз имам по-радикално предложение.
В чл. 26 решихме да предвидим публикуването на проекта на нормативен акт от съставителя и един минимален срок, в който да се получат предложения. Това ще го оформим като отделна алинея в чл. 26.
Останалата част от ал. 2 и даже целия чл. 27, според мен, можем да преосмислим неговото съществуване, защото ако погледнем чл. 30, който съдържа мотивите, там са казани повечето неща. Аз виждам в голяма степен застъпване между ал. 1 на чл. 27 и ал. 2 на чл. 30. Защото там е казано какво съдържат мотивите, причините, които налагат приемането, целите, финансови средства, очаквани резултати от прилагането, анализ на съответствие с правото на Европейския съюз. Какво повече да кажем за един проект.
Мая Манолова:
Тук става ясно, че това се прави на една предварителна фаза, а не когато се направят мотивите за внасяне в парламента.
Само искам да ви обърна внимание, че все пак на първо четене приехме и втория законопроект, а от него нищо не остана.
Янаки Стоилов:
Ние говорим вече за прилагането, а не за приемането.
Кажете, ако смятате, че нещо от чл. 27 трябва да остане, да остане. Аз не съм против. Вижте т. 4 на чл. 27, която е почти същата като т. 4, на ал. 2 на чл. 30. Т. 1 на чл. 27, ал. 1 е горе-долу т. 1 на ал. 2 на чл. 30 само че в чл. 27 е казано по-теоретично, а в чл. 30 същото по-практично.
Аз виждам, че чл. 27 може да отпадне, освен ако няма нещо различно от чл. 30, ал. 2, защото там много ясно се насочва съставителят на акта какво да напише в мотивите.
Мая Манолова:
Нека да не бъркаме формално какво се внася в Народното събрание от това какви дейности трябва да извърши автора на проекта за нормативен акт. Това тук включва подготовката.
Янаки Стоилов:
Да видим все пак кои са страните в този процес.
Мая Манолова:
В мотивите с три изречения ще пише нещо, което е цял процес.
Минчо Спасов:
Тук се прокарва разграничение между първоначалния проект и окончателен проект, т.е. появяват се два типа проекти.
Мая Манолова:
Едното е дейности, а другото е съдържание на мотиви – на документи. Чл. 29 е дейности.
Янаки Стоилов:
Ако ние въведем задължението за публикуване на проекта на нормативен акт заедно с мотивите, тези мотиви още на тази предварителна фаза трябва да дадат отговорите, които се съдържат в поставените въпроси. И тогава дискусията ще бъде и по мотивите и по текстовете. Това не е ли достатъчно или трябва въпреки това в 27 да разпишем някакви действия.
Г-жо Маринска, Вашите актове, те не винаги имат мотиви в класическия смисъл?
Галина Маринска:
Как ще ги наречете е отделен въпрос. Винаги има доклад на министъра. Вярно е, че не са мотиви. Но на мен това ми се видя по-малко от другите по-сериозни заплахи, които виждам в текстовете и затова не съм се концентрирала върху това.
Г-жо Манолова, за нас тази глава беше много трудна за писане и затова ние предпочетохме да внесем друг вариант. Защото тук има и много тесен допир и много внимателно трябва да се разделят правомощията на изпълнителната и на законодателната власт. Докъде може да стигне Народното събрание в регламентирането на дейността на Министерския съвет. Към момента, не знам дали знаете, повечето от вас 100% знаят, в Устройствения правилник на Министерския съвет има едно приложение “Финансова обосновка”. Как се попълва това приложение знаят само финансовите служби в министерствата и плачат. Те са: вариант нулев, вариант 1, вариант 2, позитивен, негативен – въвели сме каквото сме могли и това се прави за всеки акт на Министерския съвет. Но позволявам си да кажа, няма кой от вас да се обиди, няма кой да го направи за законопроектите на народните представители това. Ние ще започнем да ви изпращаме финансовите обосновки на законопроекти. Нямаме никакъв проблем с това. Ние ще го направим, но за вашите законопроекти това няма как да стане.
Второ, ако вие не уточните какво точно очаквате да съдържа досието на Министерския съвет, ние ще имаме проблеми в съда. Просто те ще кажат, че оценката за въздействието включва това и това, и понеже те прилагат закона и те го тълкуват, ако вие не го разтълкувате, ние ставаме уязвими.
Янаки Стоилов:
Сещам се, че към текста, който по принцип приехме в 26 трябва да добавим, че съставителят на проекта за нормативен акт публикува неговия текст заедно с мотивите, респективно с доклада. Защото там където няма мотиви, има доклад и в доклада се съдържа общо взето това, което съдържат мотивите.
Г-жо Манолова, кажете от 27 какво смятате да оставим, което да е различно от чл. 30. Защото по чл. 30 общо взето нямаме разногласия, само ще уточним редакциите. По чл. 27 какво да оставим от текста, което да е различно от чл. 30, ако има такъв текст.
Мая Манолова:
Целият чл. 27 не звучи добре. Даже тук го няма термина “оценка на въздействието”.
Янаки Стоилов:
Очакваните резултати – това имаме предвид. Ясно е, само че го има и в чл. 30 същото.
Мая Манолова:
Какво очакваме.
Елеонора Николова:
По-бързо разследване, по-добра организация, по-добро качество.



Янаки Стоилов:
Ние не спорим по тези текстове, но аз казвам, че не е добре да ги има два пъти на една страница. И ако има чл. 27 какво различно той да казва от това, което го има вече в чл. 30.
Мая Манолова:
По принцип чл. 26, ал. 2 в първоначалната си идея той включва какво се прави по подготовката на един законопроект.
Янаки Стоилов:
Той отпадна в първоначалния си вариант.
Мая Манолова:
Това тук е действието, което се извършва. Според мен, тези мотиви са в крайна сметка резултат от всичко, което се прави като идеен проект, като първоначален проект, като обсъждане. Резултатът от всичко това се синтезира в окончателните мотиви.
Янаки Стоилов:
Добре. “Обосноваването на необходимостта обхваща.” Значи съставителят на акта прави обосноваването на необходимостта. Изяснявам си чл. 27. Пред кого го прави това – за себе си, или го представя на някого.
Мая Манолова:
Той още не ги обективира в някакъв документ.
Янаки Стоилов:
Аз не знам, че законът може да регулира не действия, а някакви размисли. Ако не се обективира в някакво действие, ние какво уреждаме. Казваме посоката на размисъл, която ще следват органите.
Мая Манолова:
Какво ви притеснява в чл. 27 – “определяне на обществените отношения, които проектът на нормативен акт цели да уреди.” – естествено, че това трябва да го има.
“анализ на действащата нормативна уредба и практиката по нейното прилагане, включително правото на Европейския съюз” – естествено, че това се прави.
“преглед на възможните начини за уреждане на обществените отношения, включително и на възможностите да не се разработва проект на нормативен акт” – естествено.
“очакваните резултати” – изяснихме, че няма да пишем
Янаки Стоилов:
Това ще се обективира ли в някакъв акт.


Мая Манолова:
Те и сега се обективират. Нали това се обяснява. Това са мотивите. Финансовата обосновка е част от чл. 27. А мотивите са си мотиви, както и справката за правото на Европейския съюз.
Надя Антонова:
Нали разбираш, че това става задължително условие за всеки акт.
Мая Манолова:
И в момента е факт.
Надя Антонова:
Но не е задължително условие.
Галина Маринска:
Аз лично не разглеждам мотивите като един документ, който върви с подпис на министъра. Аз приемам, че част от мотивите са и финансовата обосновка, и справката за правото на Европейския съюз – това са все неща, които са насочени да определят волята на органа. И аз през цялото време казвам тук, че аз не мисля само за законопроектите, а мисля и за подзаконовите актове.
Янаки Стоилов:
Ние затова въведохме две категории: мотивите, респективно доклада. Когато е акт на Министерския съвет, този доклад може да съдържа различни елементи и различни документи, като един е подписан от финансовия министър, друг е подписан от някоя друга институция. А когато говорим за мотиви на законопроект, това трябва да са подразделения в това, което се внася като придружаващо към текста. Говоря за текста, който ще запишем, когато говорим, че съставителят на акта публикува мотивите, респективно доклада към проекта за нормативен акт, за да можем да разграничим процедурата, по която действа изпълнителната власт за подзаконовите актове и структурата на оформянето, когато става дума за законопроекти.
Галина Маринска:
В указа има такъв текст, чието изменение не се предлага. В указа за прилагане на закона има такъв текст какво трябва да сочат мотивите.
Янаки Стоилов:
Ние ще го отменим.
Галина Маринска:
Въпросът е да не се забрави, защото няма такова предложение от никого.
Янаки Стоилов:
Чл. 27 ще го подложа на гласуване, ако се подкрепя. Ако не, ще преминем към другите текстове.
Който подкрепя чл. 27 в този вид, моля да гласува. Двама “за”. Чл. 27 отпада.
Чл. 28. Има ли бележки по него. Подлагам чл. 28 на гласуване. Които го подкрепят, моля да гласуват. Чл. 28 отпада.
Чл. 29. По чл. 29 няма възражения.
Чл. 30. Моля внимателно да видим дали трябва още нещо да се включи към него.
“Окончателният проект на нормативен акт заедно с мотивите към него се внася за разглеждане от компетентния орган.”
Тук “окончателен” може да падне.
“Проектът за нормативен акт заедно с мотивите към него се внася за разглеждане от компетентния орган.”
Би трябвало да е “за обсъждане и приемане”. Но това ще го редактираме.
И сега какво съдържат мотивите. Тук може би трябва да бъде: Мотивите, респективно докладът към проекта за нормативен акт. И вижте внимателно: причините, целите. Между причини и цели няма ли някакво покриване. Защото обикновено, това, което е причина, се превръща в цел. Дайте да ги обединим в една точка тогава – “причините и целите, които налагат приемането”. Обикновено причината води към формулиране на целта. Има примерно висока престъпност и преследваме нейното намаляване.
Т. 1. причините и целите, които налагат приемането.
Аз си представям, че според тези точки ние ще имаме една типологизирана структура на мотивите на един законопроект. Как ще разделите едното от другото, като напишете тези изречения.
Надя Антонова:
Целите не съществуват. Целите ги гоним с акта.
Янаки Стоилов:
Т.е. настоявате да си останат две точки. Добре.
Т. 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба.
Предлагам да падне “и контрола върху нейното изпълнение”. Да остане само: “финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба”.
Т. 4. “очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива.”
Защото има закони, които не преследват финансови резултати, а има и други, които типично са насочени към това, примерно данъчните закони.
Т. 5. “анализ на съответствието с правото на Европейския съюз”
Има ли нещо друго, което да добавим за мотиви.
“(3) Проект на нормативен акт, който не отговаря на изискването на чл. 4, ал. 2 или към който не са приложени мотиви по ал. 2 не се разглежда от компетентния орган.”
Този текст тук отпада, защото там ние не го приехме и ще остане:
“Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви съгласно изискването на ал. 2 не се обсъжда от компетентния орган.”
И тук може би трябва да има “респективно доклада”. Да го пишем ли или се подразбира.
Реплика:
Подразбира се.
Янаки Стоилов:
Приключихме с тази сложна глава.
Следващото предложение на г-жа Манолова се приема.
След като правим промяна в закона, указът не отпада ли автоматично. Как да отменим в закона указа. Ако има противоречие между двете се прилага законът. След като е преуредена тази материя в закона, ясно че чл. 14 загубва значение.
Галина Маринска:
Вие нямате проблеми. Може да го измените, да го отмените. Това е предложението – да го измените поне.
Янаки Стоилов:
Няма да го изменим, а ще го отменим. Защото не остава нещо различно в чл. 14 от това, което сме приели.
Галина Маринска:
С чл. 14 няма проблем. Става дума, че целият указ не - има текстове от него, които според нас трябва да останат.
Янаки Стоилов:
Аз говоря, че е възможно в преходните разпоредби да отменим чл. 14 от указа, защото това сме го вкарали в закона. (Може.)
По-нататък се предлага чл. 29-33 се отменят.
А защо г-жа Манолова предлага да отпадне отмяната на тези текстове. Ние нали всъщност подменяме цялата Глава трета. Трябва да се отрази, че Глава трета се изменя както следва и остават само тези текстове в нея.
По § 11. Тук сме включили и текстове за това кой удостоверява съдържанието на нормативните актове, за обнародването. Това са допълнителни текстове.
По § 12 няма предложения.
По § 13 пак са правно технически във връзка със същата тематика.
До Заключителните разпоредби няма промени.
Тук приемаме предложенията на г-жа Манолова и на народните представители Яни Янев, Петя Гегова и т.н.
Кога законът влиза в сила. Той трябва да си влезе в сила по общия ред. Само трябва да кажем кои параграфи влизат от началото на 2008 г. А кои влизат от 1 януари 2007 г., г-н Спасов, защото вие предавате някакво обратно действие на част от параграфите.
Според мен, единствено трябва да остане, че Глава трета влиза в сила от 1 януари 2008 г., а всичко друго да си влезе по общия ред.
Надя Антонова:
За удостоверяването на нормативните актове.
Ал. 2. Удостоверяването се подписва от .... и накрая се добавя “и от секретаря на общината”.
Като се има предвид, че нормативните актове са на общинските съвети и се подписват от неговия председател, защо трябва да се удостоверяват от секретаря на общината. Общината е нещо различно от общинския съвет. Защо да се удостоверява от секретаря на общината един нормативен акт на общинския съвет. Според мен трябва да отпадне “секретарят на общината”.
Янаки Стоилов:
Трябва да го ревизираме този текст. Пада “главния секретар на Народното събрание”.
Кои други главни секретари да отпаднат.
Галина Маринска:
При нас подписва главния секретар. По принцип оригиналът на акта се подписва от тези, които са работили по акта, а след като е приключила работата по акта се подписва от министър-председателя и след него е подписът на главния секретар. За Държавен вестник актът заминава с едно писмо от директора на Канцеларията, но той подписва само придружителното писмо. А иначе това, което се изпраща в Държавен вестник е с официална заверка и от два подписа: подпис на министър-председателя, на главния секретар и вярно с оригинала.
Янаки Стоилов:
Удостоверяването се подписва и от главния секретар на Министерския съвет, от главния секретар на министерството
Реплика: Не се подписва от главния секретар.
Янаки Стоилов:
Само от министъра ли?
Добре, оставяме главния секретар на Министерския съвет.
Но остава ли главния секретар на министерство? Само министърът го подписва. Тук говорим за удостоверяване не за валидността на акта. Органът, който го приема, разбира се, че го подписва било еднолично или чрез своя председател. Тук говорим само за една удостоверителна процедура.
Димитър Бонгалов:
Г-н Стоилов, при нас остава второ копие, на което има подписите на всички, които са работили по акта. Не е необходимо да валидизираме с подписа на главния секретар един нормативен документ и пред Държавен вестник дотолкова доколкото главният секретар няма заместници и трябва изрично да определи директор на дирекция, който да подписва.
Янаки Стоилов:
Единствената разлика, че Министерският съвет е колективен орган и може би там има някакъв резон за допълнително удостоверяване. За министерствата не знам. Кажете вие.
Галина Маринска:
Г-н Председателю, при това положение действително аз бих предложила въобще да отпадне тази алинея. Ние си имаме практика и продължаваме да я спазваме. Важен е подписът на министър-председателя. Него го има. А дали ще подписва главния секретар или цяла гвардия администрация това Държавен вестник не го вълнува. Те се интересуват от подписа на министър-председателя и така мисля, че ще удовлетворим всички искания.
Янаки Стоилов:
Тогава какво да правим с прецедента. Той ще остане в една отделна алинея.
Димитър Бонгалов:
Това не е ли работа на вътрешните правилници.
Янаки Стоилов:
Да ги махнем ал. 2 и ал. 3. (Да.) Остават без ал. 2 и 3.
Ма ли други предложения. Стигнахме до Преходните и заключителните разпоредби.
Г-н Спасов, нали приемате Глава трета влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Иглика Иванова:
Обратното действие да отпадне.


Янаки Стоилов:
Параграф 20 от комисията ще бъде, че Глава трета влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Заповядайте, ако имате нещо по останалата част от законопроекта.
Димитър Бранков:
Съвсем кратко становище и предложение, разбира се, доколкото можем да направим такова.
Става дума за публикуването на проектите на нормативните актове. Чл. 2а, който сте на път да отмените.
Янаки Стоилов:
Ние го отменихме. Преместихме го.
Димитър Бранков
Преместихте го, но с нов срок за реакция на засегната общественост. Става дума за 30 дневен срок в сегашния закон. Искам да спомена, че чл. 2а беше въведен със Закона за ограничаване на административното регулиране на държавата. Практически с 14 дневния срок се скъсява възможността на задължените лица да изразят становище както по текста на нормативния акт, така и по оценката за въздействие, което ще причини при приемането на съответния текст.
Ако се прецени от вас и ако не нарушавам процедурата на работа, поне да се запази 30 дневния срок за задължените лица. Не говоря за съгласувателния режим, който е между ведомствата, който е 14 дневен срок, ако не бъркам, или 10 дена, ако държавата е в състояние качествено да реагира за 10 дни, но за задължените лица в никакъв случай за 14 дни няма да дадат качествени становища и обосновани предложения по проектите на нормативни актове. Нека да не въвеждаме по-рестриктивен режим от сега действащия и да запазим срока от 30 дни.
Янаки Стоилов:
Аз съм готов да го обсъдим, но имам предвид, че понякога са много динамични отношенията и трябва да се реагира изключително спешно. Така че двуседмичният срок е минималният срок. Органът, който съставя проекта може да даде и по-дълъг срок. Вие на практика получавате ли уведомление за всички актове, които пряко или косвено ви засягат.
Димитър Бранков:
Това е нещо, което пропуснах. Беше изразено становище, че този текст на закона не действа. Но не е вярно, поне в нашата практика. Мога да спомена министерствата, които са активни и предоставят на много ранна фаза разработването на законопроектите становища и то не само индивидуално на Стопанска камара, а ги публикуват на сайтовете си и респективно по най-тежките законопроекти, когато сме в състояние за кратките срокове, за които това става, реагираме. Мога да дам примери за страшно много законопроекти, които влекат след себе си разходи от десетки милиарди лева. Още на този ранен етап, когато нещо не е доогледано, не е произведен качествен текст, сме реагирали. Така че този текст си действа.
Янаки Стоилов:
Аз не съм против. Ако искате да бъде едномесечен срока.
Иглика Иванова:
Прав е господинът. Когато говорим за важни икономически закони, сигурно и един месец е малко. Но когато се касае за един закон за изменение и допълнение, който може да е от един текст или от два, да фиксираме едномесечен срок е просто загуба на време. С минимални две седмици и възможност неограничено да бъдат и три и четири месеца, мисля че решаваме проблема.
Янаки Стоилов:
Ние сме имали законопроекти, които единствено удължават някакъв срок. И този срок ако не бъде спазен, настъпват тежки последици. Оказва се, че законопроектът няма да може да бъде приет поради необходимостта от тази съгласувателна процедура и той тогава се оказва вече закъснял. Има такива примери в практиката.
Галина Маринска:
Едно изречение в подкрепа на това, което казахте Вие.
Аз мисля, че определянето на минимален срок е напълно достатъчно. Така или иначе има създадена вече практика. Аз също мисля, че чл. 2а работи и повечето министерства го прилагат и се съобразяват с него, особено за подзаконовите актове, защото това също е основание да ги отменят, че не е спазен чл. 2а.
В конкретния случай обаче все още ни гонят много срокове за въвеждане на европейското законодателство. И по една или друга причина знаете, че това става трудно, защото не винаги въздействието или последиците се възприемат като благоприятни ако щете и от бизнеса. В момента, в който ние не спазим някой срок протича процедурата. За всеки ден закъснение, стигнем ли до съд, се плащат гигантски глоби. Кой е по-големият интерес? Нека да предоставим на органа да прецени. Има един определен минимален срок, под който той не може да падне. Ако има възможност, той ще даде по-голям срок. Но понякога се налага. Има спешност.
Янаки Стоилов:
Това е процедура на консултиране. То няма съгласуване в юридическия смисъл, защото становището на организацията не е някакъв елемент от съдържанието на законопроекта.
Добре. Ние в общи линии пренасяме съдържанието на чл. 2а в ал. 2 на чл. 26, където му е мястото, като там допълваме, че проектът за нормативен акт заедно с мотивите, респективно доклада се публикуват и в този минимално определен срок – не променяме съдържанието, освен че правим по-гъвкава тази процедура с оглед на динамиката. Защото тя е вече и вътрешна и по европейска линия. Смятам, че в повечето случаи органът в публикуването на акта може да оповести и срока, който предлага, който може да е и 2 и 3 месеца, защото смята, че това е възможно. Но ако няма друг посочен срок, ще се ориентира към тази потребност. Но в залата този въпрос можем да го дебатираме. Това е в рамките на възможните промени.Тук сега да не го пререшаваме.
Имате ли нещо друго по текстовете на проекта?
Аз смятам, че това, което направихме, макар че то изглежда редуциране на съдържанието, всъщност е много по-конкретно като изискване към съставите и вносителите на законопроекти от някои от текстовете, които се съдържат в настоящия законопроект. Аз съм привърженик на това да правим последователни стъпки в една посока, отколкото да напишем някакви пожелателни текстове и всеки да си кара както знае.
Г-жо Маринска, ако Вие внесете до 1 януари 2008 г. някакъв по-амбициозен проект за промяна, може да се окаже, че това е била само една подготвителна стъпка преди гледането на един изцяло нов Закон за нормативните актове. Може би практиката, която сега ще се натрупа по изменителния закон, ще ориентира изцяло подготовката на един такъв закон. Така че ние няма да бързаме. Мисля, че достатъчно са включени най-важните елементи в тази процедура. Въвеждайки това, ние правим най-главната част от това, което е посоката на промяната. Може би трябва да се види практиката и проектът да се съобрази с корекции в това, което сега правим.
Колеги, благодаря ви.
Вероятно другата седмица в четвъртък ще продължим с други законопроекти. Закривам заседанието. Приятна вечер.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: