---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 23

Днес, 13.06.2007 г., сряда, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: Борислав Белазелков, Никола Хитров, Даниела Белчина, Елена Владимирова, Николета Павлова, Татяна Върбанова, членове на работната група по ГПК и от Асоциацията на търговските банки – Галина Маркова и Диана Андонова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости,
Да започнем нашата работа. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38 от 11.05.2006 г., внесен от Министерския съвет – част втора - продължение.
Аз полагате с продължението на доклада за второто четене на проекта за Граждански процесуален кодекс. Стигнахме до част трета – Особени искови производства.
Предлагам да продължим работата по начина, по който разглеждахме предишните текстове. Там, където има въпроси с по-голяма важност, да ги разискваме. Ако има бележки, те да бъдат направени в поредността на предложените текстове. Имате и няколко страници, които приемете като последен вариант за редакцията на разпоредби след допълнително обсъждане в работната група.
Глава Двадесет и пета. Бързо производство.
По нея няма предложения. Нещо от страна на работната група има ли допълнително.


Мария Кьосева: експерт
Само редакция на чл. 312. Тъй като се възприе да не се нарича “разпоредително заседание”, а да се нарича “подготовка на делото в закрито заседание”. Това е пропуснато.
Янаки Стоилов:
Т.е. заглавието да бъде: Подготовка на делото в закрито заседание. (Да.)
Мария Кьосева: експерт
Има редакция в ал. 2, но те са чисто граматически.
Янаки Стоилов:
Добре. После ще ги напишете, без да ги разискваме.
Тук няма и предложения на народни представители. Тогава да възприемем Глава Двадесет и пета така както е предложена.
Глава Двадесет и осма. Производство по брачни дела. Тук има предложения и на работната група, на Иглика Иванова и Георги Анастасов. То е подкрепено по принцип от работната група.
Следващото им предложение не е подкрепено.
Още едно предложение по чл. 320 на Иглика Иванова и Георги Анастасов. Не е подкрепено от работната група.
Има предложение и по чл. 326. Предложението е подкрепено.
И един дискусионен въпрос поставям на вашето внимание по чл. 327. Това е отбелязано в представения ви доклад. Предвидено е при иск за развод, когато съпругът-ищец умре, делото да се продължи от низходящите и възходящите, както и от братята и сестрите за произнасяне по вината на преживелия съпруг. Да преценим дали в тези лични отношения трябва да се даде възможност на братята и сестрите да продължават бракоразводния процес или да се възприеме само по отношение на низходящите и възходящите.
Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Мисля, че е изключително неуместно да включваме братя и сестри. Тук вече страните се вълнуват от съвършено други въпроси, свързани с наследството и мотивите, от които се водят страните са извън отношенията на двамата съпрузи. Не виждам и морално какви основания можем да имаме братя и сестри по никакъв начин нямат никакво отношение. Имат само имуществени отношения, поради което мисля, че те трябва да отпаднат.
Янаки Стоилов:
Друго мнение има ли? Няма. Тогава да изключим братя и сестри и остават само низходящи и възходящи.
Възприемаме ли така, както работната група се е отнесла към предложенията на народните представители в редакцията на текстовете. Добре. Няма други бележки. Така се приема главата – с отпадането на братята и сестрите.
Глава Двадесет и девета. Производство по дела за гражданско състояние. Тук няма предложение на народни представители.
Искам да обърна внимание по чл. 333, ал. 3 дали е необходима, тъй като там се предвижда по нареждане на съда при необходимост да се приложат подходящи мерки за принуда за получаване на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност за установяване на произход. От друга страна, тази норма е в интерес на детето, чиито произход следва да се установи и затова трябва да се вземе решение чий интерес ще защитава преимуществено законът. Човешкото достойнство на лицето, спрямо което трябва да се приложат мерките за принуда, за да се установи произход или интересите на детето, които в този случай чрез накърняване на личната неприкосновеност може да се осигури този материал за най-достоверно установяване на произхода. Работната група е отдала превес на интересите на детето с оглед установяване на произхода. Т.е. да запазим тази възможност.
Други бележки няма. Приема се така главата.
Глава Тридесета. Поставяне под запрещение.
Тук има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не е подкрепено от работната група.
В чл. 338, ал. 2 има вариант.
Мария Кьосева: експерт
В ал. 2 на чл. 338 лечебно и болнично.
Борислав Белазелков:
Държим да бъде “болнично”, защото там можем да получим сведения за психичното му състояние.
Янаки Стоилов:
Не следва това от текста.
Борислав Белазелков:
От главата следва. Главата е, че е запрещение.
Филип Димитров:
Могат да се съберат и други доказателства, което означава, че ако той е диспансерно болен от съответния диспансер, където той не е стациониран, но така или иначе има поглед върху неговото състояние, могат да бъдат разпитани я лекуващ лекар, я шеф на диспансера.
Второ, това попада в другите доказателства, които са изрично посочени.
Янаки Стоилов:
Тогава нека да приемем по-широкото – “Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние.”
Тогава ще се прецени дали това му състояние, продиктувано от това, за което се води производството или няма връзка с него.
Няма други въпроси по тази глава. Приемаме я.
Глава Тридесет и първа. Съдебна делба.
Това сигурно е класика. Тук някакви спорове няма.
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено от работната група.
Още едно тяхно предложение на с. 15, което не е подкрепено.
И още едно предложение на с. 16, което е подкрепено.
До с. 18 има ли някакви въпроси и становища по делбата? Няма. Приемаме я.
Глава Тридесет и втора. Защита и възстановяване на нарушено владение. Тук няма предложения. Няма и бележки. Приемаме я.
Глава Тридесет и трета. Производство за сключване на окончателен договор.
Тук има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов на с. 20, което е подкрепено от работната група. Т.е. едното е по принцип подкрепено, а другото не е.
И още едно предложение, което не е подкрепено. Няма бележки. Приемаме я.
Глава Тридесет и втора. Производство по търговски спорове.
Тук гледайте, ако обичате, допълнителния материал, където е редакцията на текстовете.
Проф. Анелия Мингова:
Това не трябва ли да е Тридесет и четвърта глава?
Янаки Стоилов:
Някъде номерацията на главите се повтаря.
Мария Кьосева: експерт.
Под редакцията на Глава Тридесет и трета, която става Глава Тридесет и първа.
Янаки Стоилов:
Вижте допълнителните текстове.
Мария Кьосева: експерт
В допълнителния текст има само две нови точки – втора и пета, бяха ни подсказани предложения при обсъждане преди пет години от Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, за да бъде по.точно.
Разликата между текста на чл. 365 по доклада и допълнителния материал е в точки 2 и 5. Те са новите точки, допълнени от това, което ви е раздадено, тъй като вчера наново в работната група обсъждахме този проблем. Приватизационните договори и договорите за обществени поръчки и картелни споразумения се включиха допълнително. До последно се съгласуваше този текст.
Янаки Стоилов:
Погледнете и чл. 376 – дали да се предвиди тук подобна възможност, както по чл. 315, ал. 2 за бързото производство, а именно съдът да посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срока за обжалването му. Т.е. дали тук да вкараме това, което е по-характерно за бързото производство – възможността да се обяви ден, а не само в рамките на общия срок. Мисля, че е добре това да го има, защото все пак търговската дейност трябва да се осигури чрез процеса. Някакви възражения има ли по чл. 376.
Съдържанието на ал. 2 ще го уточните по този начин.
Мария Кьосева: експерт
В чл. 375 или чл. 376 – ще намерим систематичното място.
Татяна Върбанова:
Аз се връщам малко назад в определението за търговски спорове – чл. 365. По новата т. 4 – несъстоятелността, на мен ми се струва, че по-прецизно ще бъде ако кажем: “попълване масата на несъстоятелността”.
Казваме: “По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: “попълване масата на несъстоятелността”, защото всички тези искове по чл. 646, 647, 694 и т.н. – те всички са за попълване масата на несъстоятелността.
Янаки Стоилов:
Къде стои производството по обявяване на несъстоятелност.
Татяна Върбанова:
То е отвън. Тук да няма никакво съмнение, защото несъстоятелността включва всичко. На мен ми се струва, че по-прецизно. Защото всички искове са били в тази глава на Търговския закон. То върви по Търговския закон и не се включва в тези разпоредби.


Проф. Анелия Мингова:
Има ли други искове. Опасявам се дали няма някакви други след това. Става въпрос за искове.
Борислав Белазелков:
Аз не се сещам за други, които не са за попълване на масата, не се сещам.
Янаки Стоилов:
Тъй като има друго специално производство, което е несъстоятелност.
Татяна Върбанова:
Само свързани с попълване масата на несъстоятелността. Ние всъщност се презастраховаме с тази първоначална редакция и затова казваме горе, свързано с право и правни отношения. Рискът при това изчерпателно изброяване е огромен и за да няма съмнение, че самото производство е извън.
Янаки Стоилов:
Добре. Така го изпишете. Ако възникне някакъв друг вариант за искове, тогава ще мислим. Приемаме главата.
Преминаваме към Глава Тридесет и трета. Производство по колективни искове. Тук също има текстове в допълнителния материал.
Какво се разбира под изключените лица?
Борислав Белазелков:
Тези, които заявят в срок, че ще водят отделно дело.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви въпроси по колективните искове? Няма. Приемаме ги с допълненията.
Мария Кьосева: експерт
Ако позволите едно връщане по търговски спорове. В допълнителния материал във втората бележка ви е отбелязано, че в чл. 367, ал. 3 се заличава и се включва в чл. 371 и ви е представена и редакцията как изглежда като се включва в чл. 371. Два текста взаимно свързани. Вчера отново го обсъждахме този въпрос и преценихме, че така е по-добре.
Освен това, основен е проблемът и молим за становище на проф. Мингова за отпадане проверката на отговор. Това е чл. 371 – по търговските спорове.
Борислав Белазелков:
В общите правила отпадна проверката и изведнъж ни в клин ни в ръкав тя се появява тук, защото е останала от времето, когато я е имало навсякъде. Сега на мястото на това слагаме възражението след изтичане на срока за отговор. И казваме, че възражение за прихващане може да се даде след изтичане срока за отговор, ако не се представят никакви доказателства, а даже и пред своята инстанция, ако е съдебно потвърдено.
Мария Кьосева: експерт
И още пояснения по чл. 371. Беше оставена проверката на отговора, защото по указанията особеностите, които не се възприеха в общите правила, останаха да бъдат прехвърлени и обяснени в производството по търговски спорове. Това може и да отпадне, но просто припомням каква беше логиката на особеностите да се изнесат в търговските спорове тези нови специфични и т.н.
Янаки Стоилов:
Какво точно предлагате.
Мария Кьосева: експерт
Проверката на отговора ние се съгласихме и се обединихме вчера около тази идея да се махне и на нейно място да се направят възраженията. Затова е в новата редакция по чл. 371. Просто ги припомням тези неща.
Янаки Стоилов:
Има ли друго становище освен това, което се предлага от работната група в допълнителната редакция, която замества проверката на отговора. Разбирам, че няма възражения по тази заместваща редакция.
Преминаваме към Част четвърта. Обезпечително производство.
Проф. Анелия Мингова:
Има изпратен материал от Румен Ненков, но не съм се запознала, не го знам. Общо взето се отнася до възраженията на ответника срещу който се налага обезпечителна мярка. Важни са. Дали става въпрос за не добро прилагане на закон при налагане на обезпечителни мерки или наистина трябва някаква корекция да направи, не знам.
Янаки Стоилов:
Нека да се запознаем. Отлагаме Част четвърта за утрешното заседание.
Колеги, сега няма да откриваме дискусия. Всеки, който желае да се запознае с този материал и с темата. Част четвърта я отлагаме.
Преминаваме към Част пета. Изпълнително производство.
Дял първи. Общи положения.
Глава Тридесет и шеста . Издаване на изпълнителен лист.
Тук има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено от работната група.
Г-н Казак има думата.
Четин Казак:
Нали точно по силата на тази т. 8 в момента има специални закони, които предвиждат издаването на определени документи, които да дават основание за издаване на изпълнителен лист директно.
Борислав Белазелков:
Това е в следващата глава.
Янаки Стоилов:
Тук има един въпрос във връзка с обжалване на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при решени актове, които са потвърдени от държавите членки на Европейския съюз. По кой ред да върви това нещо. По този или по Част седма. (Коя е Част седма?) Нали имаме отделно за европейските актове. Дали не трябва всичко да отиде там.
Борислав Белазелков:
Действително не е подходящо да цитираме регламент на Съвета на Европа вън от Част седма. Но този въпрос трябва да бъде уреден общо. И затова аз предлагам в т. 2 да се махне “съгласно Регламент на Европейския парламент и на Съвета на Европейската общност № 805/2004”, защото доколкото ми е известно има вече и нов регламент, който урежда същата тази материя. Ние не можем да ги добавяме всички регламенти, които оттук нататък ще излязат. Така че т. 2 да остане, но само позоваването на регламента на отпадне, защото вече има и втори.
Янаки Стоилов:
Този въпрос не е само редакционен. (Редакционен е.) Не, защото там е друг редът за издаване.
Борислав Белазелков:
Част седма е друго. Аз говоря за това, което е вън от Част седма. Това, което е вън от Част седма просто трябва да махнем регламента.
Янаки Стоилов:
Така решаваме ли въпроса по какъв начин се издава изпълнителният лист за актове на Европейския съюз.
Борислав Белазелков:
Това е редът. А Част седма, когато се прилагат регламенти.
Мария Кьосева: експерт.
Обжалването е по общия ред - чл. 407, ал. 3.
Въпросът е, тъй като препращаме тези чуждестранни съдебни решения – чл. 404, дали не следва обжалването да не бъде по общия ред, а по реда на Част седма.
Борислав Белазелков:
Винаги е по общия ред, защото няма нито един регламент, който да казва как се обжалва. Във всички регламенти има приложения, в които всяка държава членка си сочи компетентния орган, пред който се жали. Няма регламент, който да каже как да се обжалва.
Мария Кьосева: експерт.
В Част седма ние приехме тези решения, които се признават, на държави членки на Европейския съюз по регламентите, да се обжалват пред ВКС и ВКС да действа като инстанция пред въззивното производство.
Борислав Белазелков:
Това е решение по екзекватура. То е различно. Решение, с което се допуска екзекватура е едно, а решение за издаване на изпълнителен лист съвсем друго.
Мария Кьосева: експерт
Обръщам внимание на този въпрос, за да се помисли. Защото решенията на т. 2 и 4 са на същата стойност – решени актове, които са потвърдени от държави членки на Европейския съюз, съгласно регламентите. Нали това издаване на изпълнителния лист може да се обжалва спрямо тези съдебни решения. Въпросът е дали редът да бъде общия както за всички други български основания и за българските решения или да бъде реда, който е по Част седма. Това е въпросът.
Борислав Белазелков:
Въпросът, който се решава е дали да се издаде изпълнителен лист, когато е допуснато вече изпълнението. Т.е. това е как да се възпроизведе дизпозитива. Това е проблемът. Т.е. по този въпрос нека да си стои по общия ред заедно с всички други неща. А екзекватура тя нека да си има отделен ред. Наистина там има основания да бъде по отделен ред. Но тук по този простичък въпрос въз основа на решението какъв да бъде дизпозитива на изпълнителния лист, нека да си върви по общия ред. Никога не е стоял въпроса за тази дребна процедура да правим специален ред.
Янаки Стоилов:
Други бележки? А препращането към специалния ред би ли променило на практика процедурата на обжалване. (Ще я промени.) Тя по-опростена ли е?
Борислав Белазелков:
По различна е. Но има два варианта все пак и аз ще държа на другия.

Янаки Стоилов:
Какво следва и при единия и при другия.
Борислав Белазелков:
Когато става дума за екзекватура има два варианта за обжалване.
Янаки Стоилов:
За обжалване на вече издаденото решение, а не за признаване на решение.
Борислав Белазелков:
Говорим за два различни въпроса. Ние говорим за изпълнителен лист и за признаване. Стъпките са следните: първо решението му се допуска изпълнението – това е екзекватура, и когато влезе в сила, тогава се издава изпълнителен лист. Ние досега говорихме за издаването на изпълнителния лист само. Тя е следваща стъпка. А екзекватурата си има различни правила и те са в Част седма.
За екзекватурата сме предвидили два варианта на обжалване: единият вариант е директно пред касационния съд без никаква селекция на дела, а другият вариант е на обжалване само пред Софийския апелативен съд и касация по общия ред, за да се уеднаквява практиката. Това са двата варианта. Докато при простичкия случай за издаване на изпълнителен лист нека да си върви по общия ред. Там няма кой знае какво.
Екзекватурата може да се обжалва.
Янаки Стоилов:
Само да не свалим много нивото. Имаш едно решение, което е минало процедурата в съответната страна и тук започва от самото начало.
Четин Казак:
Екзекватурата е признаване и допускане изпълнението на чуждо съдебно решение. Не става ли прекалено много.
Чуждото съдебно решение там да кажем са изчерпани всички възможности за обжалване. В България съдът постановява екзекватура и отново му дава възможност и екзекватурата да се обжалва и доколкото разбирам на една или на две инстанции.
Борислав Белазелков:
По регламента допускането на изпълнението може да се обжалва и има задължително изискване да се стига до касация. Самият регламент прави изискване да е достъпна и касацията. А изпълнителният лист е една формалност. То е в част седма уредено.
Четин Казак:
Струва ми се, че стават прекалено много обжалванията.
Борислав Белазелков:
По регламент е така.
Янаки Стоилов:
Остава така текста. Преминаваме към Глава Тридесет и седма. Заповедно производство.
Проф. Анелия Мингова:
Кой вариант остана последно?
Янаки Стоилов:
Този, който е в текста.
Мария Кьосева: експерт
Има в допълнителния материал в чл. 410, в т. 2 просто е пропуснато “или е обременена със залог, или прехвърлена от длъжника”. Просто това е пропуснато.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам допълнителният материал да се следи и ако той предизвиква възражения, те да се поставят.
Мая Манолова:
Тук неправилно е написана, според мен, ал. 2. Чл. 406, ал. 2. Защо редът е по-различен от обжалването на разпореждане за издаване на изпълнителен лист в общия случай, когато става дума за решение, определение, спогодба или нещо друго.
Борислав Белазелков:
Напротив, трябва да е еднакъв режимът.
Мая Манолова:
Има отделен ред, който е по реда на частната жалба, когато става дума за издаване на изпълнителен лист. А тук караме по общия ред, който означава три инстанции.
Мария Кьосева: експерт
Ние до момента разисквахме за реда за обжалване по Част седма, защото става въпрос за чужди решения. А сега ти поставяш един втори въпрос по същия проблем – за общия ред.
Мая Манолова:
Защо фактически чл. 404, т. 2 и 3 имаме общия ред, а по т. 1 имаме специален ред. Не трябва ли двата реда да са еднакви.
Борислав Белазелков:
Особеността се състои в това, че е възможно в случаите на т. 2 да се получи английско съдебно решение или съдебно решение в друга правна система, което предвижда начин на изпълнение, който не е познат, т.е. за който ние нямаме изпълнителен способ. И тогава задължение на съдията, който ще издава изпълнителния лист, това е да избере подходящия начин, по който решението да бъде изпълнено в България по чист български начин. И той трябва да адаптира чуждия осъдителен дизпозитив така че той да може да бъде изпълнен с българските изпълнителни способи. Сега той на практика модифицира изпълнението на решението. И това е много важен въпрос.
Мая Манолова:
Това е едната страна на въпроса. Но в общия случай ще става дума за присъждане например за изпълнение на определена сума. И тогава ние ще имаме един изключително усложнен ред, особено ако преди това е минало през екзекватура, т.е. един път обжалване на три инстанции, после още един път и можем ад бъдем атакуеми затова че протакаме изпълнението на едно, според европейците, просто изпълнително основание.
Янаки Стоилов:
Разбрах. Да ни отговорят хората, които са работили, дали това отклонение не трябва да се допусне само ако няма същия аналогичен способ по българското право, а иначе да се върви в общия ред. И само ако той констатира, че се налага да модифицират по някакъв начин изпълнителните действия, тогава да се отива към отклонения от този общ ред.
Мария Кьосева: експерт.
В чл. 407, ал. 3 и в чл. 406, ал. 2 е обяснено точно това, че съдът проверява дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. В този случай е предвиден общия ред на обжалване. Само в този случай. А другото, което не е казано, ще следва общия ред. Само за тази хипотеза е този общ ред за обжалване, когато според българския закон няма такива предвидени способи.
Янаки Стоилов:
Добре. Приехме го вече.
Преминаваме към обявената вече глава – Заповедно производство, Тридесет и седма. Тук има ли въпроси?
Диана Андонова:
Аз искам да направя от името на Асоциацията на търговските банки едно кратко, общо принципно изказване по този вид производство със следните няколко уговорки. Ние получихме оня ден материалите и нямахме време да прегледаме изцяло законопроекта и гледахме само точно в тази част, защото това ни е най-болезнената и ще ме извините, ако не съм в течение изцяло или нещо не съответства от това, което ще кажа. Просто не успях да го прочета вчера и да взема становище по всичко това.
Не можем да приемем категорично банките - така споделиха и от БНБ, които не са уведомени официално и нямат представа от редакцията, която се предлага. Аз току-що видях и преходните и заключителните разпоредби. Говоря общо взето на експертно ниво – на ниво юристи, не са сезирани управителните органи на Асоциацията на търговските банки и на Българска народна банка. Но всички ние наистина сме много притеснени. Но нека да не се приема изказването ми субективно, като вземане, защото банките всички са частни. Аз мисля, че всички тези неща много пъти с г-н Белазелков сме ги работили и много от вас са участвали в Правната комисия, която промени ГПК 2002 г. с цел ускоряване на изпълнителното производство. И тогава основна инициатива пак бяха търговските банки. Когато приемахме Закона за частното съдебно изпълнение, аргументите бяха общо взето пак същите. Миналата година, когато сте приемали Закона за кредитните институции и се съобразяваше даже с Решение № 1 на Общото събрание на Гражданската колегия, което ни лиши от възможността да се снабдяваме с изпълнителни листи.
Общо взето искам да кажа, че всички сме наясно, че търсим бързина в събирането на вземанията на банките, защото са по-особени и привилегировани, а защото те по дефиниция са по-особен кредитор, по закон, защото на тях занятието им е да дават кредити и да ги събират. Защото предоставените от тях кредити не са за собствена сметка и риск, т.е. със собствени средства, а те са за сметка на привлечените средства. И това е специфичното в този вид кредитори и затова той касае проблема за събирането на вземанията на банките и не касае само банките. Знаем и сме свидетели всички ние на фалита, и това е доказателството, но това е друг въпрос, а той касае цялото общество. Защото ние предоставяме под формата на кредити всички привлечени средства, а те са на всички физически лица – от децата до бабите и дядовците, на всички видове търговци и на всички други юридически лица. Те държат и всички закони са именно към това, да държат парите си в банковата система. Съответно банките трябва да поддържат ликвидност такава, която да може да не доведе до случаи на които сме били свидетели. А за да бъде това, тя трябва бързо и своевременно да събира вземанията си. Това е свързано с предмета й на дейност.
Реплика: Това го знаем.
Диана Андонова:
Ако го знаете, тогава извинявайте, но се учудваме наистина защо сме извадени от бързото производство по чл. 418, говоря по новия текст, и сега виждам, че сме препратени по чл. 410, където попадаме веднага в хипотезата по другия ред: подаваш възражението, което се праща, подаваш молбата за издаване на заповед, и длъжникът има възможност да направи немотивирано възражение срещу тази заповед, при което кредиторът е длъжен да заведе по общ исков ред. Това преди малко беше повдигнато.
Повярвайте ми, на 100%, хайде на 99% - всички дела ще отидат по дяволите. Софийският районен съд да видим – хиляди са делата в момента в банките. Колежката е ОББ, а аз съм Банка ДСК – това са най-големите банки. Нередовността расте. Тя е някъде вече около 10% от раздадените кредити. Вие знаете политиката на банките. Тихомир Тимнев, който също познавате като добър специалист и експерт, той каза, че ако това е вярно, когато днес му се обадих, това означава, че сриваме цялата банкова политика, цялата постройка на банковите нормативни актове, ликвидност, всички подзаконови наредби, които са съобразени с банковите стандарти, но ги регулаторите – икономическите регулатори, чрез които се контролира банкова система и се опитва да се държи в някакви рамки чрез икономически лостове, разбира се, обективирани в правни норми. Просто това означава да се пипне цялото банково законодателство, включително от правна страна.
Бихме искали да бъде постановено по чл. 417.
Борислав Белазелков:
Искате да влезете в чл. 417, т. 2 “...на държавните учреждения, общините и банките;”
Галина Маркова:
Ако позволите, точно при тази точка мисля, че се нарушава един основен принцип – равнопоставеност на субектите. Значи може държавните учреждения и общините да издават извлечения от сметка, а финансовите институции, които са сложили началото на това нещо и е най-развито, да бъдат извадени. Просто се нарушава тази равнопоставеност.
Диана Андонова:
Говорим за банките, защото наистина това е едно учреждение, което е действително под много особен надзор и те не биха си позволили. 50 години е било винаги банките. Казах, че нищо че сме частно правни субекти и затова си позволих малко по-дълго да акцентирам какъв особен вид частно правни субекти сме и търговци.
Борислав Белазелков:
Единственото съображение поради което не сме включили банките, това е, че те са частно правни субекти. Ако народните представители решат, че в държава и общини могат да попаднат и частно правни субекти, каквито са банките, може. Но попадне ли един частно правен субект, списъкът ще започне ... като бързите производства. Така че преценете! Няма пречка да бъдат включени. Но отваряте вратата за един частно правен субект.
Диана Андонова:
Аз казах, че има достатъчно аргументи и затова си позволих да ви занимавам. Не да подценя знанията ви, а това е частно правен субект, който има значение и влияние върху цялата икономика и цялото общество. Това не е просто еди-кой си търговец. Аз не казвам за всички търговци.
Проф. Анелия Мингова:
Гледахме този въпрос на работна група и ги изключихме всички. Останаха само държавните учреждения и общините.
Янаки Стоилов:
Нека наистина да преценим. През последните години имаше една тенденция към постоянно и необосновано разширяване на извън съдебните изпълнителни основания.
Понеже споменахте във вашето изказване, че ако се отиде по реда на заповедното производство, лесно могат да злоупотребят тези, които подават възражения. Едното решение може да бъде дали това производство наистина така да бъде организирано, че да не дава възможност за някаква злоупотреба с това възражение, което да забави реализирането на претенцията на банките. Т.е. да видим дали там има някакви механизми.
Другият вариант е да обсъждаме те да бъдат включени в чл. 417. Аз бих предпочел към тях да се прилага общият ред, стига този общ ред да не дава възможност, т.е. това специално производство да не ни отправя много бързо към общия ред, където би било необосновано да се отиде.
Диана Андонова:
Понеже по чл. 417 е по-малка вероятността да се отиде към общия ред, т.е. сходна е – досега пак се защитава длъжника, но все пак ако тръгне да възразява представи доказателства или обезпечение.
Янаки Стоилов:
Аз имам един въпрос към работната група. Защо в чл. 417 е включена т. 6. Защото ако става дума за частно, държавно или общинско вземане, защо то не си върви по общия ред, а е в тези привилегировани вземания. Тогава по-лесно може да се отговори на другите, които от частните искат да влязат в държавните.
Борислав Белазелков:
Принципите са различни. Заповедното производство има два пътя. Единият е бързият и лесният път, по който са актовете на административните органи, извлечението от счетоводните книги и т.н. Това е първият ред и затова е тук. Банките искат да бъдат приравнени на общините и държавните учреждения. Това е възможно и досега е било така.
Въпросът е можем ли да вкараме в тази рубрика частно правен субект. Можем, обаче вие можете, а не ние.
Диана Андонова:
Един друг вариант, г-н Белазелков, по този въпрос. Не да отидем в т. 2.
Борислав Белазелков:
Другаде не можете да отидете освен в т. 2.
Диана Аврамова:
Предлагам отделна точка, за която преди малко стана въпрос – в други случаи, предвидени от закон и в Преходните и заключителните разпоредби наистина да се мисли.
Борислав Белазелков:
Ако ще влизате, влизайте преди т. 8.
Янаки Стоилов:
Аз се опасявам от едно такова препращане, защото в рубриката и други, ще дойдат от енергетиката, от телекомуникациите и всеки ще си пробута в специалните закони чрез специалните лобисти този ред. Така че този вариант “и други” е като едно нищо в ГПК.
Галина Маркова:
Ако не може в т. 2, тогава да се запише в отделна точка само за банките.
Янаки Стоилов:
Това в коя точка ще бъде, ще го решим ние. Това е технически въпрос и не е проблем по същество. Въпросът е дали да бъде в списъка на чл. 417, а не в коя точка.
Мария Кьосева: експерт
Тук точка “и други документи, предвидени в закон”, не се предвижда.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам ние сега да не пробиваме закона, който се прави.
Никола Хитров:
Остава предложението на председателя – заповедното, там да бъдат включени, като бъде изключено формалното възражение.
Янаки Стоилов:
Нямам нужда да бъда тълкуван. Аз поставих въпроса, че той може да намери едно от двете решения: или да предотвратим масовата злоупотреба с не аргументираното, необоснованото възражение или да разширим списъка на чл. 417.
Галина Маркова:
По-добре е да бъде в чл. 417.
Янаки Стоилов:
Добре. Формулирайте го тогава.
Борислав Белазелков:
Ако решите да го включим, тогава ще стане така:
“2. документ или извлечение от счетоводни книги, с което се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките.”
С редакцията няма проблем, само решете дали да влезе.
Диана Андонова:
Има една неточност – банките нямат счетоводни книги.
Борислав Белазелков:
Имат. Няма проблем.
Галина Маркова:
В чл. 417, ако не бъдат включени банките, имайки предвид ал. 1 на чл. 414 ще стане страшно.
Янаки Стоилов:
Все пак нека да доизясним нещата. В масовия случай това е обяснимо. Обаче може самият кредитор получател или длъжник според банката, може да твърди, че е изплатил заема, а банката е подала своето искане, че той е длъжник. Веднага се преминава към процедурата на изпълнението. Освен това, може да има и други случаи – той да отказва по някакви причини да издължава това, което има, смятайки че банката не е изпълнила някои от условията по кредита. Т.е. на него му се отнема възможността той също да предявява някои претенции по повод на изпълнението на договора. Във всички тия случаи направо му се предявява един изпълнителен лист.
Диана Андонова:
Когато той направи такова възражение, ние затова искаме в чл. 417, подплатено с убедителни писмени доказателства, т.е. с извлечение или че нещо е платил, както и сега и даде обезпечение, ние ще сме длъжни. Нали затова искаме уредбата на чл. 417. Едно на 1000 не са били такива случаите.

Янаки Стоилов:
Да слагаме ли определението “търговски” банки.
Диана Андонова:
Само “банките”. Определението пред банка “търговски” отпадна. И затова наименованието на Асоциацията се промени – Асоциация на банките в България. Не е вече АТБ, а е АББ.
Янаки Стоилов:
Само че след вас ще дойдат тези, които на лизинг предоставят.
Те наистина могат да минат по т. 4., ако веща – тя не може да бъде в залог, но могат върху нея да се впишат някакви тежести, че при неизпълнение на договора, тя се връща на този, който я предоставя и имайки такъв договор могат по реда на някои от другите точки да ги предявяват.
Добре, в т. 2 пишем “банките” и приключваме.
Има ли някакви други въпроси.
Диана Андонова:
Има вече разрешено легално кредитиране в Закона за кредитните институции, което е със собствени пари. Ако не с привлечени средства, можеш да кредитираш.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам сега да спрем дотук с банките, а ако времето покаже някаква близост, тогава може да се разширява. Но по-добре е да не създаваме твърде широка рамка и тя да се налага да бъде стеснявана. Ако практиката наложи, тогава.
Диана Андонова:
Искам да изкажа благодарността ни. В такъв случай следва да се помисли в § 31.
Мария Кьосева: експерт
И още нещо. По чл. 417 в допълнителния материал има нова т. 4, която е пропусната.
“4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи.”
Допълнително е, защото просто е пропуснато.
Янаки Стоилов:
Има бележки по чл. 424. Има два варианта. Иск за оспорване на вземането. Какво ни предлагате да решим, което не сте решили вие.
Мария Кьосева: експерт
В чл. 424 е написано в шрифт “италик” най-новия регламент, който дори все още не е преведен на български, за създаването на европейско заповедно производство.
Янаки Стоилов:
Каква е разликата между двата варианта.
Мария Кьосева: експерт
Разликата е, че не може да се иска оспорване в този едногодишен срок от връчване на заповедта за изпълнението.
Борислав Белазелков:
Още когато работихме заповедното производство знаехме, че още не е публикуван регламентът за европейското заповедно производство. Оказа се, че в европейското заповедно производство въобще забраняват тези искове. Те казват: оправяйте си нещата с призоваването, а не се занимавайте с последващи оспорвания. И в европейското заповедно производство няма да ги има тези искове.
Янаки Стоилов:
Аз си изясних въпроса за себе си и предлагам да приемем втори вариант.
Проф. Анелия Мингова:
Имаме супер концентрационно начало, което се изразява в правото на възражение. Така излиза, защото “сила на присъдено нещо няма”. Имаме престо една преклузия, която е изнесена максимално рано във времето.
Борислав Белазелков:
Но пък ние увеличихме, ако си спомняш, в неприсъственото решение съвсем същите основания в заповедното производство четири подробни основания за отмяна. Ако ние имаме тези четири подробни основания за отмяна, може би
Янаки Стоилов:
Добре, приемаме втория вариант. С това приключваме с тази глава.
Продължаваме с Глава тридесет и седма. Започване, спиране и прекратяване на изпълнението. Тук няма предложения.
Аз имам по чл. 428 една бележка. В поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител да съобщава на страната за заложените запори и възбрани. Т.е. тя да е информирана какво е предприето вече по отношение на имуществото. Самият факт, че ще го уведоми, ще го подтикне към действия или към предприемане на защита. Аз предлагам да го запишем това нещо.
Други въпроси има ли?
Борислав Белазелков:
Текстът на чл. 426, ал. 3.
Държавните съдебни изпълнители поискаха да могат да работят и като частни и да могат да
Янаки Стоилов:
Вие използвате в чл. 426 родовото понятие “съдебен изпълнител”. Какъв проблем поставя ал. 3.
Борислав Белазелков:
Проблемът в ал. 3 е това, че взискателят може да възложи на частния съдебен изпълнител да определи начините на изпълнение.
Проф. Анелия Мингова:
Начинът и обектът на изпълнение.
Борислав Белазелков:
Това може на частния. Тук нямаме проблем, защото когато изпълнението се насочи върху чуждо имущество, отговаря взискателя. И ако той е възложил на частния съдебен изпълнител, ще отговаря и частния – третото лице е добре защитено. Когато обаче това нещо се възложи на държавния съдебен изпълнител, за действията на държавния съдебен изпълнител отговаря държавата и тогава държавата ще започне да носи отговорност за насочването на изпълнението върху чужда вещ. Специално ви напомням случаите с църковните имущества, които бяха разпродадени. Представете си, ако държавата отговаря за това.
Янаки Стоилов:
Мотивирате отпадане на цялата ал. 3. Т.е. да си остане само Закона за частните съдебни изпълнители.
Борислав Белазелков:
И Консултативният съвет.
Янаки Стоилов:
Разбрах мотивите. Друго мнение има ли?
Проф. Анелия Мингова:
Има го в Закона за частните съдебни изпълнители.
Янаки Стоилов:
Въпросът е дали това да е общо правило или само за тях да важи.
Мария Кьосева: експерт
Този въпрос беше повдигнат от държавните изпълнители, тъй като те казват, че извършват една и съща работа, колегите частни изпълнители могат да правят проучване и да си свършват работата и да си получат възнаграждението, а ние като не можем да правим същото.

Янаки Стоилов:
Аз разбрах ситуацията от половин изречение. В такъв случай предлагам да отпадне само финала на изречението, а не цялата алинея., а именно:
“Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да изисква преписи от документи.” И да отпаднат думите “както и да определя начина и обекта на изпълнение на парично вземане.” Тъй като те трябва да могат да събират информацията, но не да правят преценка за начина.
Проф. Анелия Мингова:
Какво означава “начина”?
Борислав Белазелков:
Нека да не издребняваме.
Диана Андонова:
В чл. 427, ал. 1, т. 2 е посочено, че се образува изпълнението по постоянен адрес или седалището на трето задължено лице. Същевременно в ал. 3, ако е останала, се заявява – в т. 2 е императивна норма, а в ал. 3 се казва, че когато изпълнението е насочено към парични вземания, което означава, че не може.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам въпроса дали няма противоречия между ал. 3 и т. 2.
Борислав Белазелков:
Действително делото трябва да се образува там където е мястото на изпълнението. Когато обаче става дума за парично вземане, какво значение има откъде е тръгнало запорното съобщение. При положение, че ще се прави превод е все едно дали ще се направи в тази банка или в онази. И това е действащият текст и затова има разлика между т. 2 и ал. 3 и това е действащото право.
Янаки Стоилов:
Има ли въпроси до с. 50 – до края на тази глава.
Нали отбелязахте къде има промени: едното в чл. 428 и в чл. 426, ал. 3.
В чл. 431 има два варианта. Каква е разликата между двата варианта?
Мария Кьосева: експерт
В ал. 2 при нужда съдебният изпълнител може да иска съдействие от държавните органи, длъжностни лица , организации и граждани, които са длъжни да му го окажат. Обърнете внимание “които са длъжни да му го окажат”, т.е. на съдебния изпълнител. Ние не възприехме този вариант.
Вторият вариант за нас е по-приемливия, но все пак имаше разногласия по този въпрос. Вторият вариант е да се иска съдействие, но никъде не пише, че е длъжен, от органите.
Янаки Стоилов:
“При нужда” ще отпадне.
Защо го няма второ изречение пир втория вариант?
Мария Кьосева: експерт.
Не могат на частния изпълнител да изпълнят молбата.
Диана Андонова:
Във Франция съдия изпълнител се обажда и до 15 минути той има на разположение двама полицаи. Би следвало да могат.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви да възприемем втория вариант без “нужда”,той ще прецени дали има нужда. Съдебният изпълнител може да иска. Той ще прецени. Въпросът е дали да добавим второто изречение от първия вариант.
Проф. Анелия Мингова:
Ако не го прибавим какво като искат. Те могат да си искат до утре. Въпросът е да са длъжни тези, от които го искат.
Янаки Стоилов:
Тук по-деликатната разлика е между държавните и частните, защото полицията по определение е длъжна да оказва съдействие на държавните органи. А самият частен изпълнител обикновено трябва да поддържа допълнителен персонал за съдействие и се оказва, че той може също да разчита в такава степен на принудителното въздействие на държавата, което вече е по-деликатно. Ако се напише, че може. Мисля, че става много силно, ако той може да предизвиква действие на полицията. И двата аргумента ги има. Но в същото време излиза, че полицията се намира на някакво тройно подчинение – на частните съдебни изпълнители, които могат да й разпореждат, както преките началници.
Аз ви предлагам да остане текста:
“Съдебният изпълнител може да иска съдействие от органите на националната полиция или от кмета на общината, района или кметството.”
А във второто изречение да казваме как те ще реагират на това искане, мисля, че е в повече. Защото ние трябва или едното да кажем или другото.
Борислав Белазелков:
Органът е длъжен да окаже съдействие.
Да сложим запетайка и “които са длъжни да окажат съдействие”.
Янаки Стоилов:
Добре. А те могат да изберат формата на съдействие. Могат да се обадят от тяхно име на някой друг да отиде там, където го викат.
“..., които са длъжни да му окажат съдействие”.
Мария Кьосева: експерт.
В ал. 4 е написано, че ал. 4 трябва да отпадне. Но тъй като вчера наново се преработи с преходно правило, искът за децата на нова сметка, така че сега обратният вариант остава. Проблемът с предаване на дете е много тежък.
Янаки Стоилов:
Има въпрос за ал. 5. Тук не навлизаме ли с големи подробности по отношение на един обект да казваме. (В повече е.) Вярно е, че те са по-важни и по-масови тези случаи, но. Той е малко като текст от Закона за движени по пътищата.
Мария Кьосева: експерт.
Много дълго го дискутирахме този въпрос, включително и юридическата страна на въпроса – това какво е? Мярка за принуда или?
Янаки Стоилов:
Само за колите ли се отнася това нещо. Защото понякога има и други вещи с не по-малка стойност.
Борислав Белазелков:
“Издирването” го махнете, каквото и да е. А другото?
Янаки Стоилов:
Издирване се смята, че едва ли не това е някаква открадната вещ.
Борислав Белазелков:
Ако питате мен, цялата ал. 5 махнете.
Елеонора Николова:
Това значи, че по всички брачни дела единият съпруг ще иска да спира колата на другия. На практика сега не се спира от движение.
Янаки Стоилов:
Каква опасност има, ако колата се движи, за да иска спиране на колата.
Надка Балева:
Може да намали стойността й при ПТП.
Янаки Стоилов:
За мен би имало смисъл, ако това може да доведе до някакво прехвърляне или заминаване в чужбина, но това да не се използва по предназначение вещта, защото тя може да е обект на изпълнение, ми се вижда прекалено. А тук е много широка тази възможност.
Не трябва ли само да го ограничим със срок с оглед на предприемане на действието, а не на използване на веща. Защото ако тя веднъж бъде описана, няма значение къде се намира вещта, върху нея може да се насочи изпълнението.
Предлага ли се една по-смислена редакция на ал. 5, за да не отпада.
Борислав Белазелков:
Да стане:
“При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторните превозни средства в срок до един месец, върху които е насочено изпълнението.”
Янаки Стоилов:
Да остане така:
“При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторните превозни средства, върху които е насочено изпълнението, за срок до един месец.”
Така може би е добре, за да може да се опише тази вещ.
Мария Кьосева: експерт
Истината е, че колегите съдебни изпълнители и държавни и частни – всичките предложения, които възприехме в изпълнителния процес, са за това.
Проф. Анелия Мингова:
Хубаво е да се съобразяваме с хората, които осъществяват тази дейност, а не тук да гледаме тавана и лампите и да викаме това е добре, а това – не е добре. Техните предложения са разумни.
Янаки Стоилов:
Ние го включихме в този ограничен вариант. Практически възможно ли е за един месец това да стане.
Борислав Белазелков:
Един месец за един опис е предостатъчно време. Описът се прави за един ден.
Галина Маркова:
Какви срокове са предвидени за публична продан. Защото какво значение има описа, след като за публичната продан я няма вещта.


Янаки Стоилов:
Това ще ги подтикне и към по-енергични действия. Можем ли да го свържем с другото действие.
Борислав Белазелков:
Седем дни. Трябва да фиксираме срока. Можем да кажем 3 месеца, но не бива да казваме “докато стане еди-какво си”.
Янаки Стоилов:
До три месеца нали е възможно двете действия да бъдат приключени. (Да.) В срок до 3 месеца. Нека те да решават – два или 45 дена. Срокът остава до 3 месеца.
Преминаваме към Глава тридесет и осма. Защита срещу изпълнението. До с. 53 има ли някакви бележки?
Мария Кьосева: експерт.
Решението по текста на вносителя по чл. 394.
Янаки Стоилов:
Говорим по текстовете на работната група.
Мария Кьосева: експерт
Тук няма текст на работната група.
Борислав Белазелков:
Спряхме се на нелимитативно изброяване на най-специфичните случаи за обжалване, а тук са само особените случаи на обжалване и те са подредени според страната – какво може всяка страна да прави, като действащият режим е запазен по отношение на взискателя и на третите лица, ограничена е възможността за обжалване единствено от длъжника до изрично изроените случаи.
Янаки Стоилов:
Добре. Приемаме главата. Има ли въпроси.
Борислав Белазелков:
По чл. 438 – “съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране”. Как му го изпраща.
Мария Кьосева: експерт
Излиза, че с всичко, с което се съгласихме с частните изпълнители, приехме, народните представители се съгласиха, а сега ние след тях го отменяме.
Отново по чл. 438 по тяхно настояване е записано това, на колегите съдебни изпълнители.
Янаки Стоилов:
Нека да го има текста, колкото и да изглежда подразбиращ се.
Преминаваме към Раздел втори. Защита по исков ред. Няма бележки тук.
Преминаваме към Дял втори. Изпълнение на парични вземания.
Глава тридесет и девета. Общи правила.
Може ли само един въпрос, който аз пропуснах да поставя по чл. 437 на работната група. Той няма промяна от вносителя за това, че решението не подлежи на обжалване. Може би е добре само пред окръжния съд да бъдат обжалвани. Единственият риск тук е да не се създаде твърде противоречива практика по различните окръжни съдилища и тя няма как да бъде преодоляна във връзка с изпълнението. Иначе разбирам, че е добре на една инстанция да приключва този спор.
Борислав Белазелков:
И досега е така. Преди 2002 г. беше пред районния съд действията и можеше да се пусне жалба до окръжния съд, където приключваше. 2002 г., за да ускорим процеса и за да не са толкова близко съдебното изпълнение до районния съдия, приехме директно пред окръжния съд, който едноинстанционно да решава въпроса.
Янаки Стоилов:
Ще разчитаме по разпоредбите, които сега приемаме в Закона за съдебната власт при противоречива практика да има някакво тълкуване на Върховния съд – там да се отстраняват различията.
Татяна Върбанова:
При всички случаи трябва да се прецизира по кой ред.
Хитова:
А може ли по чл. 441 да се каже “при условията на непозволено увреждане”, а не чл. 45 от ЗЗД изрично да се цитира, за отговорността на частния съдебен изпълнител.
Предлагам да се замени с “при условията на непозволено увреждане”, защото той може да отговаря, примерно, по чл. 49 – вредоносни действия на персонала си.
Янаки Стоилов:
Момент да схванем разликата. Нали чл. 45 е самото непозволено увреждане.
Хитова:
Това е основният текст, но не е изчерпателно.
Янаки Стоилов:
Със специалния случай има делитна отговорност по чл. 49.
Борислав Белазелков:
Процесуално незаконосъобразното изпълнение е само в резултат на действията на съдебния изпълнител, а не на служителката му. Само той може да извърши процесуално незаконосъобразни действия и той отговаря за всички процесуално законосъобразни действия лично. Той лично отговаря.
Янаки Стоилов:
А служителят му може да извърши фактически действия, а не процесуални. А там как уреждаме отговорността му за фактическите действия.
Борислав Белазелков:
Това не е по чл. 49. Тя е на общо основание - специалната отговорност аз незаконосъобразно изпълнение. Застраховката му покрива това.
Янаки Стоилов:
Г-жо Хитова, това решава въпроса с пояснението.
Проф. Анелия Мингова:
С други думи не му отпада отговорността.
Янаки Стоилов:
Тя отговорността по чл. 49 съществува без да е необходимо ние да я записваме. А тук има специален случай на делитна отговорност и затова го включваме изрично, че той отговаря. А по другото си отговаря на общо основание. Това може би ясно ще стане.
Намираме се на Дял втори. Изпълнение на парични вземания. Глава тридесет и девета.
Мария Кьосева: експерт
Само да обърнете внимание каква е разликата между текстовете на вносителя и на работната група в чл. 444 и чл. 446 относно несеквестируемост на вещите – несеквестируеми вещи и несеквестируем доход. Допълнението е в т. 7, че има критерий, който определя или по скоро подзаконов акт – издадена наредба от Министерския съвет затова какви са жилищните нужди и до какъв размер това жилище е несеквестируемо. Това се определя в наредба на МС. Тук вносителят го няма и просто да го знаете. Защото това е от друга гледна точка и политически въпрос.
Другото е за несеквестируемия доход. Разликата с вносителя е, че са посочени в текстовете на вносителя цифри – до 100 лв. в някакви части, докато в текста на работната група има някакви по-обективни критерии.
Янаки Стоилов:
Какъв е критерият?



Мария Кьосева: експерт
Минимална работна заплата, горница над нея, минимален доход, т.е. критерии, които са относително определени, а не са в цифри, което е много променлива величина.
Борислав Белазелков:
Историята на разпоредбата е от времето, когато имаше ЗМО. Когато е писана разпоредбата имаше ЗМО, а сега вече ЗМО няма. И ние си имахме критериите. Но сега като отмениха ЗМО вече няма жилищна нужда и ние нямаме никакви критерии. За това е хубаво да има, защото все пак това е социален въпрос и някой да каже каква ще е социалната политика на държавата. Иначе това са 110 съдилища и ще станат 110 социални политики.
Мая Манолова:
Ние тук цитираме актове, които тепърва ще се издават.
Борислав Белазелков:
Списъкът го има, а тепърва ще се издава за жилищната нужда.
Мая Манолова:
Къде е регламентирано кой издава тази наредба.
Мария Кьосева: експерт.
Министерският съвет и в текста пише.
Борислав Белазелков:
Ще трябва да я издаде, а другата си я има.
Янаки Стоилов:
Ако може да попитам. Тук за земите доста големи площи за записани.
Борислав Белазелков:
Това е действащият режим.
Янаки Стоилов:
Ясно. Но земята н Добруджа е по-продуктивна и не е логично. Излиза, че земята в Добруджа ще му се остави в по-голяма степен, отколкото една земя в планински район.
Борислав Белазелков:
Това е традиция. Защото 1 дка земя в Пловдив е зеленчукова градина и от нея могат да се изхранят 20 души.
Янаки Стоилов:
Но един дка земя в планински район е нещо много по-евтино, отколкото един дка земя в Добруджа. Но на него му оставяме 50 дка земя, защото е в Добруджа. Няма логика в това нещо. Това не е Закон за комасацията, за да кажем, че парцелите в Добруджа трябва да бъда по-едри, защото там се обработват машинно. Тук трябва да се уеднаквят нещата.
Борислав Белазелков:
Това е традиция. Откакто има изпълнително действие в България, Добруджа винаги е била по-различна. Това е в Закона за гражданското съдопроизводство.
Янаки Стоилов:
Това е много земя. Той може да извършва стопанска дейност съвсем спокойно.
Борислав Белазелков:
Трябва да е земеделски стопанин, трябва ефективно да обработва земята, а да не я дава под аренда. Т.е. той сам да я боработва.
Янаки Стоилов:
Аз не знам в България да има някой с 50 дка ливади и то несеквестируеми. Повечето са общински или други. Кой е този, който има 50 дка ливади. Представяте ли си това нещо. В Добруджа имаше ограничение, че никой не може да придобива земя повече от 300 дка. Мисля, че изискванията за интензивните култури са 5 дка, а за другите – 10 дка, за да е земеделски стопанин. И аз не знам дали да не въведем критерия, ако тук трябва за нуждите на закона, да го изчислим, но мисля, че там бяха 5 дка за интензивните култури и минимум 10 дка земеделска земя, за да бъде признат за земеделски производител. Аз не виждам защо ние трябва да отиваме по-нагоре от тези критерии. Ние трябва да възприемем минималните нормативи за това едно лице да бъде признато за земеделски производител по европейските стандарти и това да не бъде несеквестируемото му имущество върху земя.
Борислав Белазелков:
Според мен, критерият трябва да е друг. Трябва да се види от един дка жито колко доход носи годишен, и с този годишен доход той може ли да изхрани себе си и детето си. Защото ако той печели по 120 лв. от дка, значи му трябват 30 дка.
Янаки Стоилов:
Ние това не можем да го определим. Това е архаичен режим. Цената на земята е важна, а не предназначението й. Защото тя предназначението си може да го мени.
Мая Манолова:
С пет дка, не можеш да се изхраниш.
Янаки Стоилов:
Зависи какво се гледа на тия пет дка.
Аз ви предлагам да оставим тук по-общо: градини и лозя – до 5 дка, или ниви и ливади с площ до 10 дка. и да няма Добруджа, Тракия и другаде.
Борислав Белазелков:
Нека да ги поглезим малко земеделските стопани.
Янаки Стоилов:
С 30 дка той вече е среден собственик, а не е дребен собственик.
Борислав Белазелков:
Продай му другото имущество, но не му продавай земята. Продай му автомобила или каквото друго искаш, но не земята, защото ти е по-лесно земята да му продадеш. Като е богат, продай му друго, но не земята.
Янаки Стоилов:
Добре, оставете го до 30 дка или пък да го направим до 20 дка, компромисно. Много са 30 дка. Добре, ниви и ливади до 30 дка и толкова. Няма Добруджа и Тракия.
Борислав Белазелков:
Искам да кажа една редакция, ако е възможно.
Първият текст, понеже е взет от действащия ГПК, значи не “върху друга вещ”, а “върху всяка вещ”. Става дума за чл. 442, единствена алинея: “Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.”
Защото това е принципът.
Янаки Стоилов:
Аз пак се връщам на т. 5. Ако той има и двата вида земи и двата ли се взимат.
Борислав Белазелков:
Или - или. Или едното или другото. Той избира кое от двете.
Мисля, че няма повече спорни неща тук.
Янаки Стоилов:
Глава четиридесета. Присъединяване на взискателя и разпределение на събраните суми.
Борислав Белазелков:
Аз искам, ако е възможно, чл. 463, ал. 2.
“(2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване по общия ред.”
Т.е. казано е подлежи на обжалване, но трябва да добавим “по общия ред”. Мисълта ми е да си напишем “общия ред”, защото като казваме “подлежи на обжалване” то е по общия ред. Да го кажем, че е по общия ред. Това имам предвид.
Мария Кьосева: експерт
Важното е, че има и други мнения. Тъй като е дискутирано в работна група и има и други мнения.
Янаки Стоилов:
Това е добро предложение – да бъде степенувано според размера на интереса и вида на обжалването. Това ще се включи ли, ако кажем “по общия ред”.
Татяна Върбанова:
Решението по разпределението е решение на окръжен съд и понастоящем подлежи на обжалване пред ВКС.
Борислав Белазелков:
Не. Виж действащия текст. Подлежи на въззивно обжалване. Ние казахме, че подлежи и на касация, когато е над 5000 лв. Когато пише подлежи на обжалване е хубаво да кажем по общия ред или да кажем някакъв ред. Само това беше. Това беше редакция, а не повдигане на въпрос.
Татяна Върбанова:
Аз мисля, че по този начин се променя по същество и това не е обсъждано.
Борислав Белазелков:
Добре, да остане както е досега.
Янаки Стоилов:
Като остане така текста какво следва.
Татяна Върбанова:
Във всички случаи трябва да се прецизира по кой ред.
Янаки Стоилов:
Как ще го запишем, ако редът ще е различен в зависимост от размера на интереса.
Мария Кьосева: експерт
Действащия текст на ал. 2 на чл. 358 се казва, че разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.
Янаки Стоилов:
Значи го имаме. Значи препращането пак е диференцирано.
Мария Кьосева: експерт.
То е съобразено изцяло с действащия НПК.
Надка Балева:
Променя се номерацията.
Татяна Върбанова:
Само за прекратяване и спиране и тези, които са изрично посочени. А иначе редът за разглеждане е по реда за разглеждане на частните жалби.
Борислав Белазелков:
Оттеглям си предложението.
Янаки Стоилов:
Т.е. казвате, че не е коректно препращането към 274 ли?
Борислав Белазелков:
Нека да си остане текстът както си беше.
Татяна Върбанова:
Нека да го обсъдим първо и да го прецизираме.
Янаки Стоилов:
Давайте редакция. Особено ако искаме да кажем, че едните, които са с по-голям материален интерес, ще обжалват на повече инстанции, а другите – на по-малко.
Борислав Белазелков:
Ние говорим за действащото право. В момента касацията е подчинена само на изискването до 1000 и над 1000 лв. Така ч няма нужда да го казваме. То в самия закон си е казано. Въпросът беше, че като кажем “подлежи на обжалване”, което сме казали, то се подразбира “по общия ред”. На навсякъде другаде сме казвали по общия ред.
Янаки Стоилов:
А второ изречение остава ли?
Борислав Белазелков:
Да, то си остава. По реда на частните жалби си остава. Редът е общия, а разглеждането е друго. Но ако искате нищо да не пишем. Така да си остане.
Мария Кьосева: експерт
Нека да си остане така, както е предложено от работната група.
Никола Хитров:
Това ще доведе до един голям спор след това за тълкувателно решение.
Янаки Стоилов:
Добре, защо не решаваме тук въпроса, ако е ясен.
Борислав Белазелков:
Давайте сега да вървим нататък, а ние ще го решим във Върховния съд.
Янаки Стоилов:
Записваме ли по общия ред или не? Кой друг ред тук предлагате.
Мая Манолова:
Кой ред е посочен в чл. 274.
Борислав Белазелков:
Той е разглеждането на закрито заседание. Това е чл. 274.
Янаки Стоилов:
Това не решава целия въпрос. Кой ред предлагате.
Борислав Белазелков:
Дайте да направим изключение. Нямаме изключителни редове, Сега тук специално трябва да напишем изключителен ред. Значи по общия ред и толкова.
Янаки Стоилов:
Това не прави ли много тромаво.
Мая Манолова:
Чак три инстанции за разпределението, много е.
Борислав Белазелков:
И коя е третата инстанция.
Мария Кьосева: експерт
Веднъж аргументите са, че касационната инстанция няма ..., а сега обратното, ми казваш, че тази инстанция е факултативна.
Борислав Белазелков:
Ако е противоречива практика. Ако не е противоречива, за какво да ходим.
Мария Кьосева: експерт
И защо това трябва да ходи на ВКС.
Мая Манолова:
Дайте да го напишем ясно. Да се гледа на две инстанции.
Борислав Белазелков:
Сега не пише такова нещо.
Мария Кьосева: експерт
Съгласни ли сте разглеждането да става по реда на 274 пред апелативния съд. Стигаме до апелативен съд на две инстанции, за да не ходим на три. Ако е общия ред, трябва да минем на три инстанции.
Янаки Стоилов:
Като кажем пред апелативния, как ще се разбере, че първото е окръжен.
Мария Кьосева: експерт
Решението е на окръжния съд.
“Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274 пред апелативния съд.”

Янаки Стоилов:
В случая, ако това е решение на окръжния съд и се обжалва, то няма как да се обжалва на повече от две инстанции, защото едната ще е апелативния, а ако отговаря на условията (трите точки) може да отиде и на касационно обжалване.
Борислав Белазелков:
Това беше идеята.
Янаки Стоилов:
Колеги, казвайте. Ясна е алтернативата, да вземем решението.
Мария Кьосева: експерт.
Има различно мнение между колегите магистрати. Наистина трябва да се вземе решение дали все пак ще има обжалване – да се стигне до апелативния съд и да се приключи, или и по този въпрос ще се ходи на ВКС.
Янаки Стоилов:
Запишете го:
“Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд.”
И другото изречение си остава.
Ако се появи противоречива практика в разпределението, тогава ще се търси решение.
Надка Балева:
А не трябва ли да се запише: “чието решение е окончателно”.
Мария Кьосева: експерт
Да, ще го запишем това.
Янаки Стоилов:
Глава четиридесет и първа. Изпълнение върху недвижими вещи.
Вижте ал. 4 на чл. 470 – на с. 71, горе:
“(4) Ако предадената запазена вещ не бъде намерена у пазача, от него се събира равностойността й.”
Мария Кьосева: експерт.
Обръщам внимание, че това отново е текстовете, които бяха предложени от съдиите-изпълнители. Те поискаха тази разпоредба. Народните представители, които участваха в този преговорен процес се съгласиха и затова сме го написали. Но въпреки всичко, поставяме въпроса, защото на практика се получава едно пряко несъдебно изпълнително основание срещу пазача от страна на съдебния изпълнител, а принципът беше такива да няма.


Надка Балева:
Така както е формулиран текстът предполага, че във всички случаи той е длъжен да заплати. Къде остава тогава изискването за виновно поведение в резултат на което тази вещ липсва. Ако тя е открадната. Ако е унищожена в резултат на действия на трети лица. Няма логика.
Мария Кьосева: експерт.
Общо взето работната група изказа тези резерви.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да спрем тази разпоредба, но с ограничението това да бъде при виновно поведение.
Елеонора Николова:
Аз имам предвид нещо друго. Аз знам защо са възразили съдиите изпълнители. Обикновено пазач става една от страните. И в тези случаи има редица недобросъвестни и злонамерени действия. Той се възползва от обстоятелството, че е пазач и след това излиза с тезата, че веща е загинала. Това са имали предвид колегите съдебни изпълнители и наистина трябва да предвидим някакъв текст не толкова общ. А пазачи трети лица почти няма. Това са страни и те шаканират процеса.
Борислав Белазелков:
Проблемът е в това, че няма осъден длъжник затова, че се е разпоредил със запорирано имущество. Няма осъден пазач затова, че не си е изпълнил задълженията. Въпросът е, че съдебните изпълнители носят наказателна отговорност. И съдебните изпълнители искат да компенсират липсата на наказателна отговорност с едно пряко несъдебно изпълнително основание. А ние преки несъдебни изпълнителни основания просто нямаме.
Мария Кьосева: експерт
Не може да има такива изключение просто.
Янаки Стоилов:
Тогава да падне текста. Отпада ал. 4 на чл. 470.
Реплика:
В чл. 467, ал. 4 има много въпросителни. Това грешка ли е?
Мария Кьосева: експерт.
Тези въпросителни са сложени за обръщане на внимание, но вече това го възприехме в по-горен текст, за съобщаването на страните.
Борислав Белазелков:
Съдът като призове страните за заседанието не им съобщава протокола. Те са призовани за описа. Защо трябва да им го праща. Махаме и въпросителните и текста на ал. 4. Не се съобщава на страните.
Мария Кьосева: експерт.
При движимите вещи има подобен текст. Аз ви обръщам внимание, че това беше отново по настояване на колегите изпълнители. Те държаха на този текст. Това е тяхно допълнение – не се съобщава на страните.
Надка Балева:
Според мен, е излишно обременяване: “Описът се подписва от съдебен изпълнител.” Описът е един акт на съдебния изпълнител, който да няма задължението да го подпише. Все едно съдия да не си подпише мотивите.
Борислав Белазелков:
И в действащия текст реквизит на описа е подписът. Но въпросът е, че в нашия текст се казва съдържание на описа, а дали се съобщава или не се съобщава, не му е работа в този текст да го пишем.
Мария Кьосева: експерт.
Съдебните изпълнители казаха, че това би било проблем практически, ако има различно тълкуване и държат това изрично да бъде записано, че не се съобщава на страните. Някой смятал, че се съобщава. Имаме противоречива практика. Този текст трябва да остане, защото има много тежка практика.
Янаки Стоилов:
Това с подписа е нелепо. То е ясно, че актът трябва да е подписан.
Да остане ал. 4.
Продължаваме с Продажба на движими вещи. Тук няма други текстове, освен на работната група. Има ли някакви въпроси? Няма. Приемаме.
Преминаваме към Глава четиридесет и втора. Изпълнение върху недвижими вещи. Има ли някакви въпроси?
Реплика: Тук отново го има текста с въпросителните. Падат въпросителните.
Янаки Стоилов:
Нали приемаме, че мястото на продан е сградата на районния съд
Мария Кьосева: експерт.
Няма предложение, но за коректност да ви информираме, че частните съдебните изпълнители не са доволни от това нещо и те поискаха проданта, извършвана от частния съдебен изпълнител, да може да се извършва и в техните кантори, като аргументът беше, че съдебните зали са много натоварени и ако трябва да чакат да се освободи зала, в като те да проведат проданта, това би отнело много време. Но пък контрааргументите на това предложение бяха, че ако това се позволи в частните кантори, дали няма да има силови методи за въздействие – блокиране на канторите, за да попречат на лицата да участват в тази публична продан. В крайна сметка ние поради тази причина се съгласихме да остане в районния съд, тъй като там е публично учреждение.
Янаки Стоилов:
Други мнения. До страница 86 има ли въпроси? Няма. Приема се.
Глава четиридесет и трета. Изпълнение върху вещи в съпружеска общност. Тук има някакви въпросителни в чл. 502.
Мария Кьосева: експерт.
Това разсъждение не се отнася за този текст, а по-скоро за чл. 505, където е определено, че когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола заяви, че желае да купи имота на най-високата предложена цена.
Янаки Стоилов:
Какъв е проблемът тук?
Мария Кьосева: експерт
Проблемът е дали да бъде на най-високата предложена цена или да бъде по първоначалната цена, защото това е много съществена разлика. Затова тук ви обръщаме внимание, за да прецените дали трябва да бъде така.
Борислав Белазелков:
По действащото право съпругът имаше право да осуети продажбата. Сега това право отпада, защото оценката не се обжалва.
Янаки Стоилов:
Дилемата е дали той може да заяви, че по определената цена купува, или трябва да чака някой да наддаде.
Надка Балева:
И този длъжник ние го натоварваме по най-високата предложена цена.
Борислав Белазелков:
Става въпрос за това. Кредиторите имат интерес ад си получат вземанията. Въпросът е без да бъдат увредени кредиторите, защо да бъде запазена за семейството. Т.е. на публичната продан да се получи цената – да се види коя е, и тогава вече съпругът има право на същата, не по-висока, може да каже: Няма да се продаде на купувача, а ще се даде на мен.
Янаки Стоилов:
А тук прави ли се разлика между това дали жилището е единствено.
Борислав Белазелков:
Не, всяка вещ. Абсолютно всяка вещ той има право да изкупи и по този начин тя вече става лична собственост.
Янаки Стоилов:
По този въпрос имате ли мнение какво да се възприеме.
Реплика: По най-високата.
Елеонора Николова:
Да приемем, че става въпрос за банка, защото обикновено те имат обезпечение “недвижим имот”. Банката, като го е оценила, тя си е направила сметката, че имотът надвишава. Когато те насочват изпълнението върху тази вещ, разумът е веща да послужи за покриване на кредита. Може на този имот да се даде спекулативно висока цена само и само да се придобие. Защо тогава трябва да натоварим другия съпруг.
Борислав Белазелков:
По същия начин са уредени нещата и при делбата. Когато между съсобственици се извършва наддаване, съсобственикът може да каже, че купува веща по най-високата предложена цена от публичната продан. Тогава ако няколко съсобственика поискат, тогава се прави търг между тях. Във всичките други случаи, в които има публична продан, това е правилото - накрая, който има привилегия, може да купи по най-високата цена.
Янаки Стоилов:
Това изглежда логично, въпреки че злоупотреби и в двете посоки са възможни.
Тогава е рисковано, че ще засили корупцията с оценителите, да ги мотивират към определяне на по-благоприятна цена за този, който би изкупил. Добре, така го оставяме.
Колеги, връщате дискусията. Тогава рискът е, че може да се манипулира цената от този, на който я определя. Защото този, който има по-голямо влияние от двамата – от кредитора и от длъжника, може да се опита да определи цена, която да е изгодна за единия и да е неизгодна за другия. Това е рискът.


Мая Манолова:
В едно такова производство винаги съществува риск. Кредиторът е взискател, той плаща таксите, той плаща на частния съдебен изпълнител, той плаща на вещо лице – той плаща на всички. А длъжникът е в една роля, в която не дава пари.
Борислав Белазелков:
Мая, ти съгласна ли си да се върнем, да пререшим и заради тази ситуация да въведем обжалване на оценката.
Мая Манолова:
Ти знаеш какво се случва в едно принудително съдебно изпълнение, особено в условията на частен съдебен изпълнител, особено когато става дума за постоянен клиент.
Борислав Белазелков:
Нали има публична продан в сградата на районния съд.
Мая Манолова:
Основните такси, които се плащат, ги плаща взискателят. Вещото лице го определя съдебния изпълнител. Даже ако е търг с тайно наддаване – какво приехте, тайно или явно.
Борислав Белазелков:
Тайно и след това явно. Допълнително отдаване с един задатък.
Наддавателните предложения ще се носят в районния съд, а не в канцеларията на частния, където може да ги отвори който си иска. За това казахме, че всички наддавателни предложения отиват в районния съд, там стоят книжата и там се отварят пликовете. Те не влизат в кабинета на частния изпълнител.
Мая Манолова:
Тогава да въведем, че когато има искане за възлагане от съпруг недлъжник, има възможност за обжалване пред една от двете.
Борислав Белазелков:
И всички изпълнения ще спрат веднага.
Янаки Стоилов:
Не трябва да бъркаме процедурата.
Мария Кьосева: експерт
По-добре е да се помисли наистина дали да не бъде по първоначалната цена, тъй като в случая се защитава интереса на кредитора, а не на съпруга недлъжник.
Янаки Стоилов:
Няма ли рискове в някои случаи първоначалната цена да е по-висока от реалната. Цената, която се определя, това е пазарната цена. Защото риск има и в другата посока. Тези, които ще намалят цената, няма да увеличат публичната продан. Защото може да се определи и нереално висока цена.
Реплика: Риск има и в едната и в другата посока.
Янаки Стоилов:
Аз говоря за тези, които искат да защитят съпруга недлъжник, да не му определят цена, с която той да се окаже в по-неизгодна позиция отколкото ако ще трябва публично да бъде определена цената.
Мария Кьосева: експерт
Този въпрос го дискутирахме в работната група. Всички ние сме общо взето на другото мнение – да бъде на първоначалната цена.
Янаки Стоилов:
Ще гласуваме по този въпрос.
Тези, които са да стане изкупуването по определената цена, да гласуват. Приемаме го. Така ще го отразите.
Преминаваме нататък.
Глава четиридесет и четвърта. Изпълнение върху вземания на длъжника.
Предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено по принцип.
Има ли по тази глава някакви бележки? Няма. Приемаме я.
Глава четиридесет и пет. Изпълнение срещу бюджетно субсидирани учреждения.
Не е ли достатъчно “срещу бюджетни учреждения”. Защо субсидирани.
Борислав Белазелков:
Защото има и други бюджетно субсидирани, които трябва да се включат,. Това са общинските болници, държавни болници, училища, университети.
Янаки Стоилов:
Защо да вкарваме субсидирани?
Борислав Белазелков:
Защото училищата, болниците, университети са субсидирани. Те имат и друга дейност.
Янаки Стоилов:
Те са бюджетни учреждения.
Борислав Белазелков:
Те са търговски дружества. Болниците са ООД.
Янаки Стоилов:
В този смисъл, че получават пари от държавата, а да не ги обвързваме, че са държавни структури.
Мария Кьосева: експерт
По чл. 520 има два варианта на ал. 1. Там е записано в първи вариант да се видят чл. 391 и чл. 393.
По същество в чл. 391 се съдържат същите тези субекти, които са предвидени в вариант 2, когато се освобождават тези субекти от представяне на гаранция за допускане на обезпечението и когато не се допуска самото обезпечение по чл. 393. Т.е. тези субекти са същите. Това сме възприели по начина по който е записан във вариант ІІ.
Янаки Стоилов:
Аз не разбрах каква е разликата между вариант едно и две.
Мария Кьосева: експерт
Там е държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, а другите са общините и други бюджетно субсидирани заведения. Там сме възприели този принцип и са посочени само тези субекти, които са във вариант две. Понеже с г-н Белазелков не стигнахме до единно мнение, затова тук сме го предложили.
Янаки Стоилов:
Т.е. вторият вариант е по-тесен от първия.
Мария Кьосева: експерт
На първо четене се правиха справки по сметки с кметове и общини, че имало извънбюджетни е не знам какви други сметки.
Реплика:
Аз също искам да го подкрепя. Основно това предлагат като обезпечение и това е допустимо по Закона за общинския дълг и трябва да може да се изпълнява това обезпечение.
Борислав Белазелков:
Не става въпрос за това. Става въпрос за нещо съвсем друго.
Става въпрос за следното. Може ли да допуснем принудително изпълнение върху сметката, по която постъпват бюджетните субсидии Защото държавните учреждения, държавата и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 са чисто бюджетни учреждения.
Янаки Стоилов:
Защо отсъстват общините от втория вариант.
Борислав Белазелков:
Аз говоря за първия вариант и какъв е смисълът на първия вариант и защо той е различен.
Става въпрос за това, че ние за бюджетните учреждения няма защо да пишем, че не може изпълнение. То е казано още в 519 – не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Тук влизат и тези лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 и всички държавни учреждения. А в чл. 520 се говори за нещо съвсем различно.Тук се казва: не се допуска изпълнение само върху банковите сметки, по които постъпват бюджетните субсидии. И това означава, че Софийския университет, можете да изпълнявате срещу него, но не по сметката, по която постъпва бюджетна субсидия.
Янаки Стоилов:
Тя отделна ли е?
Борислав Белазелков:
Отделна е, разбира се.
Една общинска болница, може да изпълнявате срещу нея, но не по сметката, по която постъпва бюджетната субсидия било от общинския, било от държавния бюджет. За това става въпрос. Когато има сметка, по която постъпва бюджетна субсидия, само по тази сметка не правете изпълнение. Това казва първия вариант.
А втория вариант възпроизвежда чл. 519, ал. 1. Той е същото.
Янаки Стоилов:
Всъщност двата варианта нямат разлика в подхода. Те имат разлика в обхвата. (Да.) Тогава да видим какво евентуално да се добави. Смятам, че трябва да се включат и банковите сметки на общините.
Реплика: Проблемът е бюджетни и собствени средства.
Янаки Стоилов:
Как да ги разделим?
Галина Маркова:
По смисъла на Наредба 3 – там не е предвидена такава самостоятелна сметка. Там е описано какви сметки може да има изобщо.
Янаки Стоилов:
Явно, че не може да бъде този критерий и в двата варианта. Тогава ние не трябва да боравим със сметка, а трябва да боравим с вида на източника на средствата – върху кои средства по сметките не може да има. Няма да боравим със сметка, а ще боравим, че не се допуска изпълнение върху тази част от сметките, която идва от определени източници: “върху средствата по банкови сметки, формирани от бюджетни субсидии.”
Надка Балева:
Банкови сметки, формирани. Банковата сметка не е формирана въз основа на.
Янаки Стоилов:
Ние говорим за тази част от средствата по сметката, които
Елеонора Николова:
Изключваме сам бюджетната субсидия и всичко става точно.
Борислав Белазелков:
Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като бюджетна субсидия от републиканския и общинските бюджети.
Янаки Стоилов:
Защо държавата я няма тук.
Борислав Белазелков:
Защото за държавата е изключено изпълнението – по чл. 519 въобще изключваме държавата. Чл. 519 казва: не се допуска по никакъв начин изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.
Янаки Стоилов:
Държавата е различно от държавни учреждения.
Борислав Белазелков:
Да напишем: държавата и държавни учреждения, но държавата не е отделна.
Мария Кьосева: експерт
А в чл. 391 и чл. 393, когато става дума за гаранции и обезпечение, където не се допуска, тогава държавата е ли такава или не е.
Борислав Белазелков:
Това е друго. Ние казваме, че срещу държавата няма изпълнение, не може да има и обезпечение. Ние казваме: Държавата не дава гаранция, защото тя е добросъвестна.
Елеонора Николова:
Такова понятие “общински бюджет” няма.
Борислав Белазелков:
В общинския бюджет има постъпления от общински бюджет.
Елеонора Николова:
Субсидията е само държавна. “Постъпили като субсидия от републиканския бюджет.”
Надка Балева:
След като сметката е обща и се тегли от нея, как ще преценим кои средства са изразходвани и кои са останали. Дали са останали постъпленията от субсидията или собствени приходи са.
Янаки Стоилов:
Няма значение. Тази сметка е 100 единици. Знае се, че е съвкупност и в тази съвкупност 40 единици са постъпления от бюджета.
Елеонора Николова:
Те се водят на отделни редове и всяка една банка знае коя е държавната субсидия и кои са собствени средства.
Янаки Стоилов:
Изяснихме го, но като редакция още веднъж да се види.
Галина Маркова:
Трябва да се изчисти терминологията. Запор върху сметка или запор върху вземанията.
Борислав Белазелков:
Как се наричат тези, които постъпват от общинския бюджет.
Елеонора Николова:
Общинският бюджет се състои от държавна субсидия и от собствени средства. Към собствените средства винаги можеш да насочиш изпълнението, защото те са общински и общината разполага с тях. Не можеш да насочиш изпълнение и това трябва да бъде ясно, към средствата, които са за училища, общински болници.
Борислав Белазелков:
Питам за тези, които получават субсидия от общината.
Елеонора Николова:
Няма такова нещо. Всички получават субсидия от републиканския бюджет.
Янаки Стоилов:
По смисъл го изяснихме. След това го огледайте като редакция.
Не може да се прави запор върху сумата, която постъпва от държавния бюджет. Запор по вземането, изключвайки бюджетната субсидия.
Продължаваме. Дял трети. Изпълнение на непарични вземания.
Глава четиридесет и шеста. Принудително отнемане на вещи.
Мария Кьосева: експерт.
Чл. 521, ал. 2 второто изречение отпада по настояване на колегите от изпълнението, съдебният изпълнител да може да каже, ако не е посочена равностойността на вещта, тя да може да се определя от частния съдебен изпълнител. Въпросът е дали можем да позволим това на съдебния изпълнител.
Янаки Стоилов:
Защо не го махнем това.
Борислав Белазелков:
Смисълът е следния. Ако я няма вещта, длъжникът казва: Ура, аз си постигнах целта. Ако се промени това, длъжникът ще знае, че и да я няма веща, съдебният изпълнител започва да описва и да събира равностойност. Ако има спор за равностойността, районният съд ще каже каква е. Но въпросът е длъжникът да не мисли, че като я няма вещта, той се е отървал. Това е смисълът.
Янаки Стоилов:
Добре. Идеята е да не стига до съда този въпрос. Но той има ли някаква защита срещу определена сума.
Борислав Белазелков:
Има. След като ние запазихме съдебният изпълнител да взима от пазача равностойността, значи още повече от длъжника.
Янаки Стоилов:
Ясно е. Щом в ал. 3 има възможност за защита, да се опрости това. Махнете ал. 4.
Глава четиридесет и седма. Изпълнение на определено действие.
Мария Кьосева: експерт
Има раздаден допълнителен материал и той е във връзка с изпълнението на задълженията при предаване на дете. Изключително много усилия хвърлиха колегите от Министерството на правосъдието в това нещо, за да се преработи наново. На с. 2 от допълнителния материал - чл. 527, 528 и чл. 529, ви е предложен изцяло нов вариант, защото е съобразено с конвенциите, които са свързани с предаване на дете. Освен това е свързано с работата по бъдещия семеен кодекс.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да го приемем под условие. Ако някой намери пропуски или има възражения, утре ще ги постави.
Утре продължаваме с Част шеста. Охранителни производства.
Днес успяхме да прегледаме 120 текста, а за утре остават 100.
Благодаря ви. До утре в 14:30 часа.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: