---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси






П Р О Т О К О Л
№ 24




Днес, 14.06.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват още: Борислав Белазелков, Никола Емануилов Хитров, Даниела Белчина, Елена Владимирова, Николета Павлова, Татяна Върбанова, членове на работната група по ГПК.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости,
Да започнем нашата работа. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38 от 11.05.2006 г., внесен от Министерския съвет – втора част - продължение.
Днес продължаваме с Част шеста. Охранителни производства.
Чл. 530 по работната група. Тук има едно предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов. То е подкрепено по принцип от работната група. Другите редакции са въз основа на текста на вносителя.
В Глава Четиридесет и осма. Общи правила. Има един въпрос, който е поставен от работната група - чл. 540.
Борислав Белазелков:
В досега действащия ГПК се препраща изрично към отделни разпоредби. Но винаги когато законодателят изпрати изрично към отделни разпоредби, рискува да пропусне много. И се взе решение, че този подход не е добър, защото се получава противоречива съдебна практика. Въпросът беше като препратим съответно, дали изрично да не изключим някои разпоредби. В това остана съмнението. Т.е. ако вие поискате изрично да изключим някои разпоредби, ще го направим, но с това пак ще пропуснем.
Мария Кьосева: експерт
Т.е. при изброяването им има опасност настина да се пропуснат разпоредби, затова сме ги формулирали по този общ начин.
Чл. 540. Приложимост на правилата на исковото производство.
Проф. Огнян Герджиков:
По този начин текста крие твърде сериозен риск да се формира една практика, много разнопосочна – “съответно се прилагат правилата на исковото производство”, и тук може да дойде едно голямо творчество в правоприлагането и разнобой в практиката. С целия риск нещо да се изпусне, като чели по-доброто ще бъде да се изключат тези, които трябва да се изключат изрично, за да няма толкова голямо приложно поле на свободното съдийско смутрение и различното тълкуване.
Така си мисля, разбира се, без да съм категоричен, че това, което казвам, че действително е много умно. Но малко ме притеснява този текст по този общ начин.
Янаки Стоилов:
Вие можете ли да ги направите?
Борислав Белазелков:
Ако ни възложите, ще ги направим.
Янаки Стоилов:
За да не се утежни този вид производство, все пак да се дадат изключения от определени разпоредби.
Има ли други въпроси по Глава Четиридесет и осма. Няма. Тогава я приемаме с тази бележка.
Глава Четиридесет и девета. Установяване на факти.
Борислав Белазелков:
В установяването на факти няма промяна.
Янаки Стоилов:
Тук текстовете са по работната група. Приемаме Глава Четиридесет и девета.
Глава Петдесета. Обявяване на отсъствие или смърт. Приемаме я.
Глава Петдесет и първа. Производство по открито наследство. Няма предложения и бележки. Приема се.
Глава Петдесет и втора. Обезсилване на ценни книжа.
Ние с “книги” или с “книжа” ще работим?


Проф. Огнян Герджиков:
“Книжа” няма единствено число. Нека да сме наясно. Някой да е чел Търговския закон. Там да има “книжа”. Няма книжа. Че коректното е “книги”, няма за мен никакво съмнение. Но понеже даже има закон със заглавие “Публично предлагане на ценни книжа”, върви си успоредно. Така че каквото и да направим, този разнобой ще продължава докато сме живи. След нас не знам какво ще става.
Борислав Белазелков:
Ние имахме принципното съгласие, че ако ГПК не пречи, да не пипаме нищо.
Янаки Стоилов:
По тази глава няма предложения. Така се приема.
Глава Петдесет и трета. Нотариални производства. Няма предложения.
Мария Кьосева: експерт.
В чл. 577, ал. 2 беше предложена от Камарата на нотариусите и лично от председателя на Камарата този текст на ал. 2, но за нас има силно притеснение, че тази норма би могла да се изпълни от гледна точка на правото, да се смята когато съдът отмени “отказа на съдията по вписванията, вписването, отбелязването и заличаването се счита за извършено от момента на подаване на молба за него.”
От Съвета по законодателство се изказаха отрицателно, но все пак народните представители, които присъстваха на срещата с нотариусите, възприеха нормата и я оставихме да се обсъжда.
Това беше единствената норма, която беше предложена от Камарата на нотариусите. Записахме я, но нормата е под голям въпрос. Отрицателно е становището на Консултативния съвет и е с основание.
Янаки Стоилов:
Чл. 577, ал. 2. Въпросът е от кой момент да има сила решението по отношение на вписването или самото вписване.
Мария Кьосева: експерт.
Мотивът на нотариусите да бъде предложена тази норма е, че от момента на подаването на молбата и обжалването ставало разпореждане с имоти. Те искат в случай, че съдът се произнесе в полза на лицето, което обжалва, да се счита, че вписването е извършено от подаването на молбата. Но това юридически, всички сме убедени, че не издържа, но все пак е записано.



Янаки Стоилов:
Но то житейски пък е по-логично. Защото иначе той ще установи един факт, за който претендира, но разпореждането е свършило с имота и никаква полза няма от това. Трябва да води много по-тежки действия.
Борислав Белазелков:
Когато в Правилника за вписванията наистина беше направен опит да бъде въведено това – това стана по примера на Закона за особените залози. В Закона за особените залози има една такава възможност някои отделни вписвания първо да се впише в регистъра и след това да тръгне отказа. Но при особените залози положението е напълно различно. При Закона за особените залози първо се вписват обстоятелства, не се вписват актове, а тук се вписват актове.
Освен това,проверката, която регистърът прави при особените залози е чисто формална. Ако ние отворим Закона за особените залози, ние ще видим, че има само две основания за отказ: ако заявлението не е пълно и ако не е внесена държавна такса. Т.е. на практика регистърът проверява само формални неща. И затова, ако регистърът тръгне за злоупотребява и каже: Ще направя отказ, тогава и то не във всички вписвания, а само по някои вписвания, можеше да се направи това.
Тук е съвсем друго нещо. Тук се вписват актове, тук се преценява подлежи ли на вписване и много по-голяма и по-съществена е проверката, която прави съдията по вписванията. Така че случаят е съвсем различен. Действително те тръгнаха по оня път, но се видя, че не става.
Янаки Стоилов:
Тук ние не можем ли да предвидим в самия закон, че молбите за отказ се регистрират. Т.е. за да има информация и тогава можем да оставим ал. 2 така, както е предложена.
Борислав Белазелков:
За да се регистрират молбите, никой не може да търси по молба. Когато аз искам справка, аз искам справка по лице и справка по имот. Т.е. на практика, за да може третите лица да имат достъп, те не могат да отворят един списък и да започнат да гледат – колко време назад, и то не се знае. Той не може да види нито какво, нито защо е. На практика третото лице за да може да види информацията, тя трябва да е разнесена: трябва да я има в азбучника, трябва да я има в партидната книга, трябва да я има навсякъде.
Виктория ....
Смятам, че ако се въведе този ред и се изисква някакво удостоверение от Службата по вписванията, те ще отбележат неизменно, че е направен отказ, по който ще има обжалване. Аз не настоявам, просто само обяснявам както прецените. Зависи чий интереси ще бъдат защитени.
Янаки Стоилов:
Това ми се вижда все пак компромисен вариант, който съобразява действителността с уредбата по този въпрос.
Проф. Анелия Мингова:
Има ли механизъм да се проверява някъде отказ за вписване. Досега се проверява за всяка сделка има ли вписване. Тогава нека първо да създадем такъв регистър – задължение, и тогава да предвидим норма, която пренася.
Янаки Стоилов:
Имате ли яснота това как да се направи. Дали да се създава регистър за отказите и тогава да се запази текста. Ако не е тук, не може да разчитаме че нещо ще стане, ако поне не се оказва някакво действие, което трябва да се предприеме. Тук трябва да предвидим, че отказите за вписвания се водят в отделен регистър. И тогава можем да кажем кога се създава този регистър. Но тук трябва да го кажем. Даже може преди ал. 2.
За отказите за вписване се води специален регистър. (Къде?) Там където се води и другият.
Надя Антонова:
Колеги, аз предлагам да помислим новата ал. 2, която коментираме, какво и кому носи нещо положително.
По отношение на третите лица без съмнение тази норма не работи в техен интерес. Дори да се приемат текстове в ГПК, че ще се прави регистър на отказите или книга за отказите, то нищо не значи, защото тези жалби се водят според името на жалбоподателя, а не на имота. Ако отказът от вписването се обжалва от пълномощника. Мен ми се струва, че една такава пълноценна справка има ли налице жалба срещу отказа за вписване, такава пълноценна справка не може да се направи.
По отношение на третите лица не ги гарантираме никак.
Аз не мога да схвана тази норма кому носи нещо добро. Да речем за преобретателя.
Вписването ще има декларативно действие в крайна сметка.
Аз не разбирам какво добро ще донесе това на преобретателите или на отчуждителите, че с обратна сила ще им се признае вписването. Какво значение има. Това е декларативно вписване. То не е пердназначено за страните по сделката. То е предназначено за третите лица и тази ал. 2 само ще затормози вещите лица.
Затова аз съм склонна ал. 2 да не я подкрепим. Да не говорим, че това е един революционен подход и обръща представите и принципите наопаки, а аз все още не мога да разбера защо го правим. Благодаря.
Елеонора Николова:
Г-н Председател, аз съм на коренно различно становище. Защото мисля, че това е много важно най-вече за страните. Те са демонстрирали своята воля. Тя е приета от нотариус. Те са си извършили сделката. Нека да си представим, че е продажба. Сделката е направена и парите са броен, както обичайно става. Хората отиват за тази сделка и някакъв съдия по вписването, като аз имам специално отношение по този въпрос – дали да ги оставим като институция, там казва по някаква причина, че няма да впише сделката. И тръгваме по мъките. Ходим в окръжния съд и казваме, че трябва да бъде вписана. Но междувременно е изтекъл месец време. А за този един месец време този имот може два пъти да се продаде. Аз смятам, че е изключително ценно това, което са казали нотариусите. Това е за стабилитета на отношенията. Защото тези съдиите по вписванията се явяват втора инстанция на нотариусите – нещо, което за мен е пълен абсурд. Но ако все пак сега се придържаме към известен стабилитет, който те носят нека да бъде разумът, че волята на страните и работата на нотариуса са първостепенни, а след това идват вписванията, след това можем да разсъждаваме, че тези хора са извършили едно волеизявление, извършили са нещо много важно в живота си. По някой път хората купуват единствен имот в живота си. Нека този един месец бъде в тяхна полза. Ако след това имаме два или три пъти недобросъвестно препродаден имот, това значи че тези хора с парите и с всичко тръгват по мъките. За това мисля, че разумът на нотариуса е точният коз.
Янаки Стоилов:
Досега едно изречение се предлагаше, ако то върши работа – за отказите за вписване, води специален регистър, ако това може да реши в някаква степен въпроса.
Проф. Огнян Герджиков:
Не е регистър, а е книга по вписванията.
Надя Антонова:
Дали ще бъде по имота, който всъщност се засяга или ще се води по името на собственика.
Янаки Стоилов:
Това можем да го кажем по какъв признак ще се води.
Имотът е по-добре сигурно, защото някои се интересува от имота.
Борислав Белазелков:
Нотариалните книги се водят по персонална система.
Янаки Стоилов:
Нали това вписване няма да е в нотариалните кнги, а ще бъде отделно.
Борислав Белазелков:
На практика трябва да се водят всъщите нотариални книги, но само за отказ. Трябва да има нотариални книги за вписванията и същите нотариални книги трябва да ги има за отказите. Трябва да се водят съответни партиди. Защото когато отворя партидната книга, аз виждам този човек всичко какво е правил. След това трябва да видя дали този човек има и партидна книга в отказите и тогава трябва да извадя партидната книга по отказите и да видя какви откази са му правени на него, кога са постъпили.
Янаки Стоилов:
Това не е толкова трудно. Тогава да запишем:
За отказите за вписване се води отделна книга.
Проф. Анелия Мингова:
Това е дейност на нотариуса да провери кога се изповядва една следваща сделка, дали има вписване или отказ. Защо трети лица.
Янаки Стоилов:
Така ли го записваме?
За отказите за вписване се води отделна книга.
Да пишем ли по ред, определен в правилника?
Борислав Белазелков:
Трябва да кажем “отделни книги” – множествено число. Защото тя е партидна книга, азбучник и входящ регистър. Най-малко три са. За това казваме отделни книги.
Янаки Стоилов:
“За отказите за вписване се водят отделни книги.”
Не препращахме ли някъде за вписванията към правилника.
Това става ал. 3. Ал. 2 остава така, както е предложена.
Борислав Белазелков:
Обратното. Нова алинея.
Янаки Стоилов:
Нова ал. 2, а тази става ал. 3.
С това приключваме главата.
Раздел ІІ. Особени правила. Тук има предложения на Иглика Иванова и Георги Анастасов. Работната група не подкрепя предложението.
Тук има една бележка на Консултативния съвет по ал. 5 на чл. 578 – за установяване на самоличността със свидетели.
Необходима ли е тази алинея.
Борислав Белазелков:
Необходима е. Защото ако някой е в болница, не може да се удостовери, не може да направи пълномощно, не може да направи завещание.
Янаки Стоилов:
Нека да остане. Има може би случаи, когато дори да има лична карта, той не може да я използва.
Още едно предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов на с. 123. Не е подкрепено това предложение. Гледаме предложението на работната група на с. 124. Съдържанието на нотариалния акт, реквизитите, които съдържа.
Елеонора Николова:
Аз искам да ви кажа, че всъщност практиката на нотариусите е задължително да вписват ЕГН на страните.
Янаки Стоилов:
Да, но то е в противоречие със Закона за личните данни. Като не даде данните си, няма да му напише нотариалния акт.
Борислав Белазелков:
Това е съдържанието, което води до нищожност на акта. Може да има много повече данни. Това е най-необходимото. Това е минимума.
Янаки Стоилов:
Ако има съвпадение на трите имена, няма друг признак, по който да се отличи, тъй като тук няма нито адрес, нито други признаци. Освен може би по личните документи, по които той ще...
Борислав Белазелков:
В т. 3 нека да не е “пълното име”, а имената. Пълното име да е само при подписа.
Янаки Стоилов:
Тук да ви поставя един въпрос. Той е относим към тази глава.
Имаше предложение на прокурори, на преподаватели, на хора, които се занимават с измамите с прехвърляне на недвижими имоти. Те даже бяха подготвили законопроект, с който разполагам. Идеята им беше да се представя, т.е. нотариусът винаги да задържа пълномощното, когато става прехвърлянето чрез пълномощно, за да се гарантира едно лице, което не знае, някой който разполага с неговите данни или пък е съставено фалшиво пълномощно.
Борислав Белазелков:
Въпросът е уреден на две места. Едното място е в правилата за удостоверяване на подпис. Там малко трябва да го коригираме. Идеята е, когато се удостоверява подпис за прехвърляне на недвижим имот, лицето, което се подписва, да не е само подписа му, а и изписани и трите имена саморъчно.
Янаки Стоилов:
А предвиждате ли да оставя екземпляр от пълномощното при нотариуса.
Борислав Белазелков:
Това е правилото за удостоверяване на подписа.
А в Закона за задълженията и договорите сме ви предложили една промяна, която да казва, че пълномощното за извършване на нотариален акт или акт за нотариална заверка на подписите, трябва да бъде едновременно с удостоверен подпис и удостоверено съдържание. А когато се удостоверява съдържание на документ, нотариусът задържа документа, подшива го в том и издава препис.
Янаки Стоилов:
Това не можем ли да го свършим наведнъж.
Борислав Белазелков:
То е свършено. В проекта го има. В това, което е пред вас го има.
Янаки Стоилов:
Само че едното го правите предложение за промяна в ЗЗД.
Борислав Белазелков:
Едното е в ЗЗД, защото е материално изискване за формата.
Янаки Стоилов:
По чл. 582 има въпросителни. Какво з преводача се питате?
Мария Кьосева: експерт
В работната група възникна въпроса дали нотариусът има право да не ползва преводач, ако знае езика.
Янаки Стоилов:
Защо ние да го задължаваме. Той само може да прецени.
Мария Кьосева: експерт
Въпросът е ако някой от другите не знае езика.
Янаки Стоилов:
Тогава всъщност трябва да остане, защото едната от страните може да няма възможност да разбере съдържанието на това, което разбира нотариуса. Нотариусът ли ще превежда тогава.
Проф. Анелия Мингова:
Няма значение дали знае езика нотариуса.
Мария Кьосева: експерт
За нас така формулирана тази разпоредба създава проблем, че някоя от страната не знае, а нотариусът знае езика дали няма да се злоупотреби с това.
Янаки Стоилов:
Да остане по вносителя тогава.
Мария Кьосева: експерт
Ние сме маркирали същата норма с въпросите, че трябва да се коригира, ако решите.
Янаки Стоилов:
Други въпроси тук не виждам. По преводача изяснихте ли се? (Да.)
Борислав Белазелков:
В чл. 589 в предложената ал. 2.
Мария Кьосева: експерт
Това е в допълнителния материал, който е раздаден – чл. 589, на с. 3.
Янаки Стоилов:
Къде е записано, че нотариусът задържа.
Борислав Белазелков:
Това е при заверката на съдържанието. При самото удостоверяване на съдържанието процедурата е такава, че нотариусът задържа оригинала, подшива го в том, а издава заверен препис на лицето.
Янаки Стоилов:
При издаването, а не този, който извършва сделката. На който се предявява пълномощното. Кое е по-доброто?
Борислав Белазелков:
Там, където се прави пълномощното, разбира се. Въпросът е, че когато даваш пълномощното, подписваш пред нотариуса, нотариусът задържа оригинала. На практик подписваш два пъти, но вторият път той ти го издава като препис. Самият оригинал стои в том.
Янаки Стоилов:
Другият нотариус, при който се извършва сделката, винаги може да провери при другия. Добре. Така мисля, че се създават някакви допълнителни гаранции.
До Глава петдесет и трета имате ли някакви въпроси?
В чл. 595 има въпросителни.
Борислав Белазелков:
Това е текстът, който възпроизвежда чл. 570, ал. 1, изречение второ. Само че възпроизвежда лошо и невярно.
Янаки Стоилов:
Защо не сте ни го дали по-добре.
Борислав Белазелков:
Защото нотариусите настояха за този текст.
Мария Кьосева: експерт
В чл. 570 е друг текстът и за друго се отнася – за местна компетентност, в чиито район се намира имота.
Янаки Стоилов:
Текстът, който се предлага:
“Вписването, отбелязването и заличаването се извършват по разпореждане на съдия по вписванията след приемане на подлежащите на вписване актове – два или повече еднообразни екземпляра и алинея 2 към същия член.”
Накрая не е ясно.
Мария Кьосева: експерт
Грешка е защото!!! Точката е след думата “екземпляра”.
Това е заради подсещането с чл. 570 и с това, че този текст беше предложен от нотариусите. Г-н Белазелков твърди, че е същия като чл. 570, но там става дума за местна компетентност, а тук става въпрос за друго.
Янаки Стоилов:
Тук новото е, че има два или повече еднообразни екземпляра. Защо не ги включите в чл. 570. Аз ви предлагам да допълните второто изречение на чл. 570, ал. 1, без да има отделен текст. Просто да се добави в чл. 570 с една фраза.
Елеонора Николова:
Държа да отбележа по чл. 595 и по чл. 570, че трябва да помислим по обстоятелството, че сега в службите по вписванията всичките служители са служители на Агенцията по вписванията. Служителят няма никаква гаранция, че подчинявайки се под друг административен ред на други лица може да извърши същите действия, независимо, че неговият шеф на службата, който физически стои там, е служител на съответния районен съд и се нарича съдия по вписванията. Този дуализъм може да бъде преодолян само, когато заличим Глава 14 от Закона за съдебната власт, аз съм го предложила, разбира се, “съдия по вписванията” и тези функции да се прехвърлят на длъжностно лице в службата по вписванията и Агенцията за кадастър. Трябва да вървим към събиране на тези хора на едно място, на една система, на нещо стройно. Аз пак казвам. Няма никаква пречка един служител в Службата по вписванията да извършва действие, защото то е административно, не е подчинено на съдията по вписване.
Янаки Стоилов:
Само че тук проблемът ни е как да реализираме текстовете, защото предполага промяна в конструкцията.
Борислав Белазелков:
Няма никакъв проблем, ако с предвижда такава промяна, в ГПК да махнем съдия по вписванията, да го уредим като нотариално удостоверяване, защото то е вид нотариално удостоверяване и тогава, ако вие ги махнете, няма да има никакъв проблем. Просто го прогласувайте, ще го направим.
Янаки Стоилов:
Евентуално да бъде:
“Вписването, отбелязването и заличаването на имот се извършват по разпореждане от Службата по вписванията.”
Така е по-добре. Може би в Закона за съдебната власт, но зависи дали ще разполагаме с време, защото аз не искам да откриваме много странични пътища в този закон, а да се концентрираме върху главните промени. Но ако в ГПК го напишем безлично, няма да има никаква пречка и така да си остане и да се промени.
Проф. Огнян Герджиков:
И един безличен закон трябва да направим.
Янаки Стоилов:
ГПК трябва да е най-безличен, за да обхване много материални отношения.
Проф. Анелия Мингова:
И какво правим в случая. Как да звучи?
Янаки Стоилов:
Да говорим за вписвания от Службата по вписванията. Да не говорим дали ще е съдия или длъжностно лице. За мен това е възможно да го направим. А другата дискусия ще трябва да я проведем по отношение на Закона за съдебната власт, защото там ще кажем кой вписва.
Виктория – МП
Исках да кажа защо изрично е казано: “По разпореждане на съдия по вписванията”, защото службите са към Агенцията и трябваше да се каже по чие нареждане се извършва това вписване. Затова съществува такъв изричен текст. Той разпорежда вписване. Значи той прави преценката подлежи ли на вписване и т.н.
Проф. Огнян Герджиков:
В Търговския регистър няма такова нещо.
Виктория:
Няма, защото целият регистър се премести в Агенцията по вписванията.
Янаки Стоилов:
Наистина е някакъв анахронизъм да искаме лица със специална квалификация да извършват една административна дейност със средна степен на сложност.
Смятате ли, че ако тук напишем текста безсубектно с нещо ще затрудним – дискусията не я предрешаваме. Ние трябва да я проведем. Но за да бъде ГПК отворен към едното или другото решение, затова го предлагам, а не за да изберем сега кой от двата варианта да бъде.
Проф. Анелия Мингова:
Добре, но тук има много други текстове, които трябва да останат.
Янаки Стоилов:
Ще ги съобразим.
Проф. Анелия Мингова:
Как ще ги съобразим. Тук има паралелна компетентност на съд по вписване и нотариус. Как така? Как ще стане тази работа точно? Нотариалното удостоверяване трябва да се извършва или от нотариус или от съдия по вписвания или от съдия. А в същото време се казва, че съдиите по вписванията просто вече ги няма. Как ще стане така. Не може да се отвори по този начин възможност. Много е сложен въпроса. Аз не възразявам и не отричам, че вече би трябвало да се мисли за друг статут на тези лица и ако те не са съдии по вписванията, да бъдат технически служители или нещо друго. Но не и за същината.
Янаки Стоилов:
Бих искал г-жа Мингова да каже дали ако тук ние не конкретизираме кой извършва действието, това е достатъчно или може да породи някакви проблеми. Ние не говорим какво ще бъде крайното решение – дали ще го вършат съдиите или ще го вършат длъжностни лица от Агенцията по вписванията.
Проф. Анелия Мингова:
Само тази промяна не ни отваря никакъв път за друг статут на съдиите по вписванията. Само това не е достатъчно за идеята. Така че и да го направим, нищо не сме направили.

Янаки Стоилов:
Въпросът е дали това ще пречи на ГПК да се прилага, а не дали другото ще стане.
Проф. Анелия Мингова:
На сегашното разбиране би леко попречило в смисъл, че могат да се породят съмнения. Не решаваме този проблем, който искаме да решим.
Янаки Стоилов:
Аз не искам да го решим. Въпросът е дали по-общия запис възпрепятства прилагането на ГПК. Дали другият въпрос ще се реши сега в Закона за съдебната власт или не, и аз не мога да кажа в момента.
Борислав Белазелков:
Ние уреждаме принудителното изпълнение и казваме как се изпълнява, а кой ще изпълнява, това са неща, които допълнително ще се решат.
Проф. Анелия Мингова:
Добре, но чуйте сега. Чл. 577, който коментирахме ал. 2 и добавихме книги по вписвания, там се говори за съдии по вписвания.
Янаки Стоилов:
Според мен, текстът би могъл да бъде по-прост, ако това е идеята. Отказът на нотариуса и отказите за вписване да се извършват нотариални действия, подлежат на еди какво си. Когато съдът отмени отказ за вписване, вписването, отбелязването и заличаването се смятат за еди какви си. Ние не казваме на кого е отказа. Съдията ще го извърши това. Контролът там си остава.
Виктория:
Защо останаха съдиите? Със Закона за кадастъра и имотния регистър трябваше да започне създаването на имотен регистър. Тъй като две реформи – да закриеш службите и да преместиш съдиите по вписванията в администрацията и да започнеш да създаваш имотен регистър беше много трудно и невъзможно, затова съдиите останаха, за да има този контрол на юристи. И тук когато са посочени нотариални удостоверявания и винаги се казва нотариусът какво извършва. В чл. 570 се говори също за съдия по вписванията. Така че тук, ако не кажем кой извършва това действие, след като преди сме го определили като нотариално и в някои следващи текстове говорим, че нотариусът извършва еди-какво си, поставя се въпросът кой ще извършва това действие.


Янаки Стоилов:
На това не е трудно ние да отговорим, защото в Закона за съдебната власт можем да кажем, че съдиите по вписванията извършват или да кажем, че вписванията се извършват от други лица каквито ще ги наречем там. Тук според мен е решен въпроса. Нека така работната група да го направи безлично. Ако се натъкнете на някакви проблеми по същество, ще реагираме на тях.
Така приемаме, нали? (Да.) Ако обичате, огледайте така текста.
Проф. Огнян Герджиков:
Чл. 600, ал. 4 “трети лица могат да се позовават на обнародваното обстоятелство”, а не както е записано “призовават”. Техническа грешка. Обръщам внимание, за да не остане случайно така и да ни се смеят всички.
Янаки Стоилов:
Глава петдесет и четвърта. Вписване на юридически лица.
До Част седма имате ли въпроси? Тук няма предложения и въпроси. Приемаме го.
Част седма. Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз.
Тук има въпрос да има ли такава глава. Преписали сте регламента ли? Ако се позоваваме на регламента, това е една дискусия, която я водихме преди време. Регламентът си действа и няма какво да го преразказваме в български вариант. Ако нещо трябва да развиваме от този регламент, тогава да видим какво се налага да правим. Български преразказ на регламента няма нужда да правим.
Тук можем да допуснем компромис, защото става дума все пак за една материя, уреждана извън страната. Тя и на съдиите е необходима, особено след като в нея не е изчерпателно уредена тази процедура. Тя се налага да бъде доразвита и в националното законодателство.
Вие самите поставяте ли ни някакви въпроси, които според вас са дискусионни.
Мария Кьосева: експерт
В чл. 623 е спорния въпрос в ал. 5.
Янаки Стоилов:
Пред кого се обжалва решението. Става дума за двуинстанционно производство? Пред кого да се обжалва решението на окръжния съд? Това ли е въпросът?
Борислав Белазелков:
Предлагат се различни варианти. Единият вариант е да се обжалва пряко пред Върховния касационен съд, който да е длъжен да разгледа жалбата, без да преценява никакви предпоставки. Това е единият вариант.
Другият вариант, който ние предлагаме, това е решението на всички окръжни съдилища в страната да подлежат на - обжалване въззивно пред Софийския апелативен съд и след това да имаме една касация, която да бъде само за
Янаки Стоилов:
Вие предлагате в единия вариант двуинстанционно, а в другия – две и половина инстанции.
Петър Бончовски:
Тук имаме особено регистрационно производство на първа инстанция, където първата инстанция е длъжна да се съобрази с удостоверението, което се получава от чуждестранния съд. Т.е. то има формална удостоверителна сила относно това дали е връчено решението, дали има първа призовка по делото и т.н. Т.е. спор по фактите тук е невъзможно да има – на втората инстанция. Отива се единствено на преценка дали чужда държава има международна подведомственост и дали е с нарушени правила от обществен ред.
Янаки Стоилов:
Това е преценка по същество. Не е формална преценка.
Петър Бончовски:
Формална е.
Борислав Белазелков:
На първата окръжния съд действа формално.
Янаки Стоилов:
Правила от обществен ред – това винаги е въпрос на някаква преценка, а не примерно отговаря ли на определени реквизити.
Петър Бончовски:
Събира факти и обстоятелства. Втората инстанция на практика е излишна. Не е необходимо един и същи правен въпрос ад се гледа от друга инстанция.
Янаки Стоилов:
За мен по-добре би било от окръжния съд това да отиде във Върховния съд. Но възниква въпроса дали Върховният съд ще действа при тези ограничителни условия.
Мария Кьосева: експерт
Написано е, че решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на въззивното производство.


Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам този вариант да възприемем. Да съкратим процедурата и няма да има възможност Върховният съд да отклонява. Т.е. той ще действа като въззивна инстанция, защото тук трябва да има единна практика, когато става дума особено за съприкосновение на актове на Европейския съюз и българското право. Това за мен ще ускори нещата и ще ги направи еднопосочни.
Борислав Белазелков:
Може ли още нещо да кажа.
Пред окръжния съд ответникът не се призовава и не се уведомява и не може да направи абсолютно нищо. За първи път ответникът научава, че има някаква екзекватура от решението, което му се съобщава. Всъщност ответникът за първи път може да направи възражението си пред втората инстанция. Т.е. имаме една единствена инстанция, в която наистина се спори. Тази единствена инстанция не бива да бъде Върховния касационен съд. Тази единствена инстанция може да бъде Софийския апелативен съд. Пред окръжния съд спор няма. Пред окръжния съд е едностранно – само е страната, една формална проверка, допуска изпълнението. И спорът всъщност е пред горната инстанция. Ние да направим Върховния съд инстанция, която да гледа всички спорове по всички оспорени европейски решения? Защо? Когато може Софийския апелативен съд и вече при нормалните предпоставки, нека Върховният съд да уеднаквява практиката. Но за първи път ответникът се появява и за първи път открито заседание и спор има пред горната инстанция. Пред окръжния съд нищо не се случва.
Петър Бончовски:
Но и това е причината да няма необходимост от междинна въззивна инстанция, тъй като просто не се събират факти и доказателства.
Янаки Стоилов:
Върховният касационен съд какви доказателства ще събира.
Петър Бончовски:
Какво ще събере освен удостоверението и решението. Ще види дали има противоречие с обществения ред и толкова. Ще прочете регламента и ще прецени дали има противоречия с правилата на международното подведомство. Нищо повече.
Борислав Белазелков:
А възражението, че е изпълнено решението. (Една проста разписка.) Не е проста разписка.
Петър Бончовски:
Затова предвидихме по реда на въззивното производство, за да може ако евентуално има такива.
Борислав Белазелков:
Така че не може единствена инстанция да е Върховния съд.
Янаки Стоилов:
Това решение вече е издадено в рамките на някакво друго гражданско производство и ние сега казваме, че в България то трябва да премине отново като един спор, който е започнал и завършил в България. Така в някаква степен се обезсмисля значението на тези актове, които се приемат извън страната.
Петър Бончовски:
Освен това на практика или поне по мои данни, които имам и които не са официални, естествено, почти не се обжалват тези решения, защото като имаш веднъж удостоверението от другия съд то е безсмислено оттук нататък. Правните системи на държавите членки в огромна степен са уеднаквени и е много трудно да се направи възражение. Освен това при плащане по съдебното решение и изпълнение, никой не прави екзекватура, просто защото разноските са много големи. Това е една чрезвичайна ситуация, която е веднъж на 100 хиляди. Не може такава чрезвичайна ситуация да се прави чрез закон.
Янаки Стоилов:
Добре. Решаваме. Който е за въззивното обжалване направо пред Върховния касационен съд, моля да гласува. Мнозинство. Приема се.
Има ли за обратното предложение? Няма.
Борислав Белазелков:
Чл. 622, ал. 1 се разделя на две.
Янаки Стоилов:
Щом е правно технически и не се променя по съдържание, го разделете. Трябва да му сложите още едно заглавие. Разделят се алинеите. (Защо?)
Мария Кьосева: експерт
Защото едното ще бъде със заглавие “Пряко признаване”, а другото е “Признаване по съдебен ред”.
Защото в единия случай, както е в ал. 1 на чл. 622 – съдебно решение, установено в друга държава членка на Европейския съюз, се зачита от органа...


Петър Бончовски:
“Друга държава членка на Европейския съюз” трябва да отпадне, защото има и други актове, които не са постановени в Европейския съюз, но въпреки това се признават по този ред.
Янаки Стоилов:
Добре. Да се редактира.
Проф. Анелия Мингова:
Няма ли обжалване за признаването.
Борислав Белазелков:
То си върви по общия ред. При прякото признаване няма обжалване. Органът го признава. Където го представиш, там го признават.
Проф. Анелия Мингова:
Ал. 2 говори от окръжния съд по постоянния адрес.
Борислав Белазелков:
Това е при съдебния ред. Той препраща към следващия текст. Той казва, че признаването по съдебен ред става по реда за допускане на изпълнението.
Заинтересуваната страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623. Той е последващия.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към Глава петдесет и осма и петдесет и девета.
Тук няма бележки. Приемат се.
Сега се връщаме към отложените глави.
Отворете на с. 26. Част четвърта. Обезпечително производство.
Какви дискусионни въпроси има?
Борислав Белазелков:
Поставят се в последна сметка три въпроса. Обсъждат се най-различни казуси, които ние сме ги чували в една или друга форма, но всички казуси са известни до един, поне на мене и предложенията се свеждат до три неща.
Първото предложение е да се види нещо за квалификацията на юристите, които се произнасят по искания за обезпечение. Този въпрос е решен, тъй като депутатите предложиха и работната група прие компетентен съд по искането на обезпечението да бъде съдът, на който по правилата за родовата подсъдност ще бъде подсъдно делото. Т.е. вече няма да се ходи до районен съдия и да му се искат неща, които нито е чувал, нито е виждал. Това е по въпроса за компетентността.
Янаки Стоилов:
Това го приемаме. Кое е второто.
Борислав Белазелков:
Второ, те искат да бъде фиксиран срок в закона, в който да се предявява искът. Лично мнение казвам. Не е лошо да го направим като правило. Както притискаме ответника в един месец да даде отговор на исковата молба, ние спокойно можем да притиснем ищеца и да му кажем в същия срок да си предяви иска. Срок един месец. Но ако вие решите да е по-дълъг, можете. Но както притискаме ответника, по същия начин можем да притиснем и ищеца.
Досегашната съдебна практика, масовата, е: дава се едномесечен срок. Това е масовата практика.
Янаки Стоилов:;
Добре, Един месец достатъчно ли е? (Да.) Приемаме един месец.
Борислав Белазелков:
Последният въпрос е да се фиксира размерът на гаранцията. Лично мое мнение: В никакъв случай за нищо на света! Задължителна гаранция – държавната такса да не е повече от 50 хил.лв. Това не бива да се прави, защото гаранцията това са евентуалните вреди, които ответникът ли претърпял при неправилно обезпечение. Това е съвсем конкретен въпрос и това е въпрос на образование. Националният институт по правосъдие трябва да си обучи в достатъчна степен съдиите. Не можем нито да фиксираме минимум, нито да фиксираме максимум. Защото обезпечителните мерки са крайно различни. Те могат да бъдат всякакви. В закона не са изброени и вредите могат да бъдат съвсем различни. Ако проблемът с неадекватните гаранции, че съдиите, които допускат грешките, не мислят – те не знаят в главата си, че тази гаранция всъщност е вредите по иска за обезщетение, който след това ответникът ще предяви. И ако ние това го обясняваме на хората и ако те го знаят, е напълно излишно и даже вредно, да определяме минимум или максимум.
Янаки Стоилов:
Можем ли да въведем относителна определеност и да кажем, че размерът на обезпечението не може да надхвърля цената на евентуалното обезщетение.
Борислав Белазелков:
Това се знае и във всички учебници го пише.
Янаки Стоилов:
Има го в учебниците, но да сложим един критерий, за да не се злоупотребява.


Борислав Белазелков:
Проблемът, който ви излагам – трети по ред, за размера на гаранцията. Те предлагат минимален и максимален размер на гаранцията. Това не бива да се прави, защото гаранцията е същото обезпечение за бъдещи вреди. Те се оплакват, че се допуска обезпечение без гаранция и предлагат да има гаранция задължителна в размер на държавната такса, но не повече от 50 хил. лв., за да се допусне обезпечението. Това, което казвам аз е, че това не бива да се прави. Защото гаранцията, това е бъдещият иск за вреди и той може да бъде всякакъв.
Янаки Стоилов:
По третия въпрос за това, което се каза, че е от учебниците, нека да го напишем като относителен критерий и да кажем, че размерът на гаранцията е съобразен с размера на потенциалното обезщетение за вредите. Т.е. че то не може да бъде произволно.
Сега трябва да решим въпроса за критерия, по който се определя размера на обезпечението. Другия – за размера на гаранцията. Третият е защитата при нейното определяне на едната или на другата инстанция. Това е въпрос на процедурата за защитата на тоя по отношение на който е наложен.
Борислав Белазелков:
Доколкото разбрах се предлага да не напише кое определя размера на гаранцията.
Янаки Стоилов:
Размерът на обезпечението на гаранцията по един и същи критерий ли го решаваме. (Да.)
Борислав Белазелков:
Четвъртият въпрос, който се поставя, е за адекватността на обезпечителната мярка на обезпечителната нужда. Този въпрос е изрично уреден в ГПК, който казва: подходяща обезпечителна мярка. Но да не забравяме, че ответникът винаги може да поиска замяна на обезпечението и той винаги може да наложи махане на обезпечението, като внесе гаранцията. По този въпрос аз предлагам да не променяме уредбата на ГПК.
Изискването за адекватност на нуждата е изрично уредена и повече няма какво да го уреждаме.
Петият въпрос е въпроса за гарантираното участие на ответника. Ние изрично сме го разрешили в текста, който ви е предложен в обезпечителното производство – участието на ответника вече изрично в прав текст е казано. Вярно е, че това беше много сериозен проблем.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви въпроси по тази конструкция. Дотук ясни ли са нещата? (Да.)
Татяна Върбанова:
Искам да поставя още един проблем. Поставя се въпроса по следния начин. След като първоинстанционния съд е отказал да допусне обезпечение, а въззивния съд пререшава този въпрос, т.е. отменя и за първи път допуска, то се поставя въпроса дали да не се предвиди изрично обжалване, тъй като за пръв път е постановено от въззивната инстанция. В този материал се поставя въпроса дали да не се допусне обжалване на акта на въззивния съд, с който той отменя отказа. Така е поставен въпроса. Той не се произнася като първоинстанционен съд, а се произнася като въззивен. Така възприехме и ние в нашата практика, която е обективирана в тълкувателното решение, защото това е
Янаки Стоилов:
Тук отговорът може да го има, но аз не го знам. Възможно ли е да се постави искането за обезпечение направо за първи път пред въззивната инстанция? Ако той е поискал от първата инстанция и не е било прието обезпечението, въззивният съд го е приел, защо трети път да се разглежда този въпрос.
Защото въпросът, който постави г-жа Върбанова беше, че първоинстанционният съд може да отклони искането за обезпечение. Въззивният съд е допуснал обезпечението. Какво повече да се обжалва.
Филип Димитров:
Може ли да се приеме за уместно ответникът по искането за обезпечение да бъде поставен в положение да не може да търси защита срещу неадекватна обезпечителна мярка.
Янаки Стоилов:
Неадекватна като обект или като размер.
Филип Димитров:
Като размер, да речем. По отношение на това дали изобщо да има обезпечетилна мярка или не, въззивната инстанция се произнася, като казва: Не е правилно решена.
Янаки Стоилов:
Ние, според мен, ... и искането за обезпечение и неговия размер, защото поставихме критерии.
Филип Димитров:
Нека да видим хипотезата, в която първата инстанция отказва обезпечение. Втората инстанция, въззивната инстанция се произнася, като допуска обезпечението и определя размера. До този момент обаче размерът не е бил мотивиран. Хипотезата, че е възможно и предполагам, че това стои зад тази мотивация за направеното предложение, хипотезата, че е възможно да бъде наложено в неадекватен размер обезпечение съществува. Срещу тази хипотеза се изведнъж се оказва, че няма никаква защита.
Борислав Белазелков:
Два пъти. Това е в чл. 321 в двете алинеи.
Янаки Стоилов:
Едното е замяна на вида. А другото е?
Борислав Белазелков:
Дадена гаранция и отпадане на всички обезпечителни мерки.
Янаки Стоилов:
Т.е. защитата е по друг начин, но той трябва да си плати, за да му падне обезпечението.
Г-жо Хитова, заповядайте.
Хитова:
Искам да изразя отрицателно становище по всички тези дисциплиниращи текстове, с които много се съкращават сроковете за реакция на страните. Много лесно приехме едномесечния срок за предявяване на иска в случаи, че е допуснато обезпечение. Много е трудно ищецът да организира за този кратък период от време защитата си. Освен това е възможно тя да зависи от настъпването на други обстоятелства. Например, ако имаме иск за непозволено увреждане от престъпно деяние и не можеш да предявиш този иск в досъдебното производство. НПК не го позволява, а срокът на досъдебното производство е поне два месеца. Как ще стане това в едномесечен срок? Мисля, че е правилно да се даде възможност съдът да преценява колко дълъг да бъде този срок за предявяване на иска.
Янаки Стоилов:
В този случай поставяме съдът пред изкушение и практиката именно за това сигнализира тази оперативна самостоятелност на съда да бъде ограничена. Яз съм готов да преценяваме дали срокът да е един или два месеца, но не да дадем на съда да преценява, защото тогава го поставяме в едно голямо изкушение. Защото обезпеченията са с висока стойност.
Мая Манолова:
Тук става дума за сигналите, които минаха през пресата и които са повод да се напише това писмо. Истината е, че когато съм искала обезпечение, обикновено ми дават месечен срок. Това е обичайната практика на съдилищата.
Янаки Стоилов:
Трябва да ликвидираме възможността чрез обезпечението да се решават икономически спорове. Някой предлага ли да удължаваме срока. Защото според мен дискусията можем да я водим за срока, а не за необходимостта да се определи някакъв период, в който да се предяви искът.
Остава както решихме въпроса.
Изяснихме всички въпроси.
Борислав Белазелков:
Фиксиране на срок – едномесечен.
Няма да фиксираме гаранцията и критерият по който тя се определя.
Други промени не правим.
Янаки Стоилов:
По четири - пет въпроса уточнихме позицията.
Борислав Белазелков:
Но не сме взели решение за промяна.
Янаки Стоилов:
Аз не казвам променяме или не, а каква е позицията, а вие ще сверите текстовете дали отговарят на тази позиция.
Имаше и по отношение на обжалването позиция.
Други въпроси има ли? Няма. С това приключваме главата за обезпеченията.
Преминаваме към преходните и заключителни разпоредби.
Аз предлагам да не гледаме текстовете, които имат характер на техническо препращане. А да ни кажете там, където се правят промени по същество или препращането не е чисто механично, а води към въздействие върху процедурите. Затова ни обърнете внимание върху кои параграфи да се спрем.
Надка Балева:
Параграф 53. Закона за съдебната власт предлагат да се замени с еди-кой си текст. Ние приемаме нов Закон за съдебната власт и там директно ще се впише кой текст. В половин страница са изписани всички промени в ЗСВ.
Мария Кьосева: експерт
Този закон да не го включваме в преходните разпоредби, така ли?


Борислав Белазелков:
Ако излезе ГПК преди Закона за съдебната власт, трябва да го има в преходните разпоредби.
Янаки Стоилов:
А каква е целта на тези разпоредби?
Борислав Белазелков:
Редът за призоваване. Само това.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че когато и да ги приемем, ГПК няма да влезе в сила преди Закона за съдебната власт.
Влязохме в дискусия по същество. Да вървим по ред. По кой от параграфите. Да обсъждаме само параграфите, които поставят по-сложни въпроси.
Мария Кьосева: експерт.
Въпросът, свързан с искането на Върховния касационен съд за трудовите дела.
Янаки Стоилов:
Веднага ще го разясня. Единият вариант е нищо да не правим.
Другият е да препратим започнатите дела към апелативните съдилища. От страна на Върховния съд има категорично настояване за пренасяне на тези дела с оглед на тяхното ускоряване. А от някои от апелативните съдилища разбрах, че те не искат това да става, макар и с други аргументи – че не може да се въздейства на процедури, които са започнали, да се променя начина на разглеждане на споровете.
Има ги и двата противоположни аргумента.
Г-жа Балева.
Надка Балева:
Аз лично съм затруднена кое становище да подкрепя – дали на Върховния съд или на апелативните съдилища. Защото от една страна, прехвърляйки ги на апелативните казваме, че целим по-бързото им приключване. От друга обаче не сме имали практика досега започнали производства да ги прехвърляме. Това означава, че сега ще задръстим апелативните съдилища. И бавенето, което сега на практика във ВКС, ще продължи. Лично аз мисля, че много внимателно по този въпрос следва да се подходи.
Не може ли да се отчете и другото – местната обвързаност в апелативните съдилища, защото това най-добре се наблюдава във ВКС като ги гледат.
Янаки Стоилов:
Вие поддържате сегашния вариант. Г-жа Манолова.
Ние тук сме поставени в една по-необичайна ситуация, защото в много области на управлението се спори кой да вземе нещо, а в съдебната власт обикновено се спори кой да не го направи. Това е основен принцип.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, знаете, че задръстването на Върховния касационен съд с дела не е от вчера и вече въпросът придобива изключително сериозен характер. Аз не нося в себе си справката, но по памет ще ви цитирам, че в момента насрочването на трудови дела е за 2009 г., което обективно води до едно изключително забавяне при окончателното решаване на трудовите спорове.
Освен това, от доклада, който е представил Върховният касационен съд, това е всъщност ежегодният доклад на председателя на съда пред Народното събрание е видно, че това забавяне не се дължи на ниската натовареност или разпределяне на гражданските дела между касационните съдии, защото статистиката показва, че този съд е изключително натоварен. Т.е. и при най-добра организация на работа не би могло да се постигне някакво по-бързо приключване на тези дела.
От друга страна, с оглед на новата касация, която въвеждаме, т.е. една предварителна преценка за допустимост на касационно обжалване, това още повече поне през първите две-три години на прилагане на новия кодекс ще затрудни и особено натовари Върховния касационен съд.
От друга страна, от началото на тази година има вече няколко случая, не мога да кажа дали са четири или пет, но започнаха първите решения по жалби, отправени в Страсбург от граждани, чиито трудови спорове са решени със сериозно забавяне, е осъдена държавата не заради това, че делото е решено неправилно, а заради това, че правосъдието е дадено прекалено късно, толкова късно, че решението на трудовия спор на практика няма смисъл за страните.
Това малко или повече е проблем на българските граждани. Това не е проблем на Върховния касационен съд или нечий друг проблем на съдебната система. Ако ние сега решим по предложения начин този въпрос, в крайна сметка ще помогнем да по-бързото правораздаване на 3 000 трудови спора – на 6 000 български граждани. Аз не мисля, че на един гражданин му е интересно дали окончателно делото ще се реши от Върховния касационен съд или апелативния съд, за гражданина, особено когато решението е в негова полза, то има смисъл да бъде получено по-бързо правораздаване, а и в обратния смисъл. Ако ние направим тази крачка, ще направим едно добро дело за българските граждани, а не за Върховния касационен съд.
Освен това, справката показва, че апелативните съдилища са най-малко натоварените съдилища в страната, може би с изключение на Софийски апелативен съд, който има натовареност средната за страната, останалите са изключително слабо натоварени. Може би новосъздадените административни съдилища, понеже все още нямат достатъчно жалби, адресирани до тях са по не натоварени Анализът показва, че няма да създадем проблем на апелативните съдилища, а ще решим един проблем за българските граждани и ще предпазим българската държава от евентуално започване на поредица от жалби срещу България в съда в Страсбург, след като вече се създаде практика държавата да бъде осъждана просто ще понесем една лавина от осъждания на България за бавно правораздаване.
Янаки Стоилов:
Чуха се две становища. Не знам дали са необходими аргументи в едната или в другата посока, да се дават, да го решаваме въпроса.
Борислав Белазелков:
На колегите, които искат защита на работници и служители. От забавянето на делото може да спечели единствено работодателя и никой друг. Имаме решение на апелативния съд на въззивната инстанция, с което работникът е възстановен на работа. Той чака д му дойде реда в касационния съд. И след три години му казваме: Иди на работа. Но човекът няма къде да иде. Така че забавянето в никакъв случай не е в полза на работника.
Реплика:
Освен това, че вече тръгнаха делата, по които са уважени жалбите и то за забавяне само във Върховния касационен съд по трудови дела, освен това и работодателите не печелят в качеството им на осигурители, тъй като съгласно Кодекса за социалното осигуряване за този период те дължат, само те, а не в съотношението за съответните години, само те дължат от датата на уволнението до реалното възстановяване, осигурителни вноски.
Янаки Стоилов:
Мисля, че Народното събрание трябва да реагира на една кризисна ситуация, която е създадена. Единственото, което е, че нямаме достатъчно статистика, но мисля, че има данни – средният престой на трудовите дела във Върховния касационен съд е по-голям отколкото редица други дела. Така че тук нека да бъдем по-критични. Този проблем не е създаден само заради голямата натовареност, но и от по-малкия интерес към разглеждане на тези дела. Това ясно трябва да бъде казано. Това ми е корекцията към мотивите за подкрепа на решението. Аз препоръчвам и на тези, които застъпват това решение, да го кажат при дискусията в Народното събрание. Те. ние решаваме един проблем, който е създаден поради реални обстоятелства, но поради реалната организация по този въпрос.
С решаването на този въпрос ще приключим заседанието.
Ще се наложи още веднъж през другата или по-другата седмица да догледаме преходните и заключителните разпоредби.
Другата седмица ще продължим в сряда с работната група по Закона за съдебната власт. В четвъртък продължаваме пак със Закона за съдебната власт.
Колеги, които са съгласни започнатите вече производства по трудови дела, стигнали до Върховния касационен съд да бъдат прехвърлени за окончателно разглеждане и решаване в апелативните съдилища, да гласуват. Има мнозинство по този въпрос. Това го възприемаме като преходен режим.
Проф. Анелия Мингова:
Много внимателно трябва да бъдат изписани конкретните текстове в преходното правило. Защото първо трябва да видим кои дела се препращат – тези за които съдебното дирене не е приключило. След това като се пращат на апелативните съдилища те по кой ред ще ги разглеждат, като касационният съд ще продължи да действа ГПК, който ще престане да действа, когато това правило влезе в сила. Много е сложно.
Борислав Белазелков:
Проблемът ще възникне, когато целият ГПК ще влезе в сила.
Янаки Стоилов:
Ние срок даваме ли за приключване на тези дела на апелативно ниво. Ще ги прегледате и ще уточните режима.
С това приключваме за днес.
Следващата седмица ще продължим в сряда с работната група, а в четвъртък със Закона за съдебната власт.
Допълнително ще уточним времето, когато ще разгледаме преходните и заключителните разпоредби.
Закривам заседанието. Благодаря ви.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: