---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 26

Днес, 27.06.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър, Виолета Обретенова, Мария Колева и Борислав Петков; от Върховната касационна прокуратура - Христо Манчев, заместник главен прокурор; от Висшия административен съд –Стефка Стоева; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, заместник-председател и Любка Илиева; от Национална следствена служба – Свилен Турмаков, заместник директор, и Владимир Петров; от Главна прокуратура – Валери Първанов заместник главен прокурор; от ААМР – Десислава Бижева и Ралица Величкова; от Софийския градски съд – Светлин Михайлов, председател и от Софийския районен съд – Иван Колев, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми членове на комисията и гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на проект на решение за възнагражденията на членовете на Европейския парламент от Република България, № 754-02-59 от 21.06.2007 г., внесен от Михаил Миков.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за търговския регистър, № 754-01-87 от 26.06.2007 г., внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители.
3. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ по наказателни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз и на Протокола, съставен от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз, № 702-02-29 от 18.06.2007 г., внесен от Министерския съвет.
4. Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 19.06.2007 г., получено на 22.06.2007 г. с приложено искане на Главния прокурор на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 5/2007 г. за даване на задължително тълкуване на чл. 130а, т. 2 от Конституцията (обн. ДВ, бр. 27/2007 г.) относно обхвата и съдържанието на правомощието на министъра на правосъдието да управлява имуществото на съдебната власт.
5. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15/11.04.2007 г., внесен от Министерския съвет продължение- втора част.
Колеги, има внесен нов Законопроект за промяна в Закона за търговския регистър, а в същото време е оттеглен законопроектът, който обсъждахме миналата седмица.
Започваме с точка първа - Обсъждане на проект на решение за възнагражденията на членовете на Европейския парламент от Република България.
Разполагате с този проект. Г-жо Манолова, Вие сред вносителите. Ние не сме водеща комисия, но по този проект, ако ми позволите, да ви разясня. Г-н Миков е вносител. Мисля, че се нуждае от подкрепа това решение, защото все още избраните в Европейския парламент от Република България получават възнагражденията, приравнени към възнагражденията на народните представители. По същия режим е и тяхното осигуряване и тези средства се осигуряват от българската страна. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, но тъй като това става и чрез промени в Правилника, аз ви предлагам във връзка с текстовете от Правилника, да го подкрепим това решение. Няма възражения, нали. (Не.) Тогава даваме положително становище за приемането на този проект за решение.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за търговския регистър, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители.
Първо сигурно г-жа Манолова сигурно ще каже няколко изречения. Тя е един от четиримата вносители, заедно с г-н Миков, г-жа Мингова и г-н Цонев. След това ще помоля и г-жа Караиванова да изрази становище.
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, предложеният законопроект е много кратък. С него се предлага промяна – удължаване на срока за започване на функционирането на търговския регистър. Всички вие много добре знаете, че този срок вече веднъж беше удължаван. Защо се налага това? Налага се поради това, че ръководството на Агенцията по вписванията не е създало необходимите технически, кадрови и организационни предпоставки за старта на търговския регистър. Макар в предишното заседание на Комисията те да декларираха подобна готовност, проверката по места показва, че нито по отношение на сградния фонд, нито по отношение на кадрите имат каквато и да била готовност да започне старта на търговския регистър. В областните градове, където следва да има представителства на търговския регистър няма никакво обезпечаване – нито кадрово, нито със сгради, нито компютрите, които по принцип са доставени, са предоставени на служителите би следвало да работят с тях. Това, според мен, е една парадоксална ситуация, в която представител на изпълнителната власт не изпълнява своите задължения, вменени в закон и това се случва за втори път.
Надявам се, че срокът от 1 юли на 1 януари 2008 г. вече ще е реален. Това ще бъде съпроводено с необходимото търсене, г-жо Караиванова, на административна отговорност сред служителите, които за втори път ни поставят пред необходимостта да удължаваме този срок. Това е накратко.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жо Караиванова, заповядайте.
Ана Караиванова:
И аз поддържам този законопроект, макар и внесен от депутатите, които се оказаха много по-отговорни отколкото тези, които воюваха за своята самостоятелност, не се съобразяваха с никакви указания. Няма материални условия да започне да действа закона от 2 юли 2007 г.
Не виждам този път представители на пресата, които така охотно препредават с фотографиите на изпълнителните органи – изпълнителният директор и заместник-изпълнителната директорка уверения, че е налице всичко. Т.е. пълна готовност да започне да функционира от 2 юли 2007 г. Бих им препоръчала да погледнат офиса, който са наели на Стамболийски 239. Снощи пак минах от там. Вътре още стоят бояджийските стълби. Благодаря ви.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, естествено всички трябва да подкрепим този законопроект. Всички ние се убедихме по време на предишното заседание на Комисията и след това по време на дебатите в пленарна зала колко тежки и сериозни са проблемите по влизането в сила на Закона за търговския регистър, колко малка е подготвеността на съответната администрация и специализирания орган – Агенцията по вписванията, да пристъпи към прилагането на този закон – и като административен капацитет, като материално и като софтуерно обезпечаване. Ще се наложи, доколко четох по медиите, специално министър-председателят да се намеси, за да се постигне някакво общо становище на коалицията.
Аз мисля, че точно в този случай някои хора трябва да се вслушат в поканата, отправена от министър-председателя, че очаква още оставки. Мисля, че някои хора не трябва да чакат органа по назначаването да упражни своите правомощия еднолично, а трябва сами да го подпомогнат в това му правомощие. Благодаря.
Борислав Българинов:
Аз също смятам, че трябва да се удължи този срок, защото ще настъпи абсолютен хаос в работата на Агенцията ако не бъде удължен срока.
Имам едно питане към г-жа Караиванова. Към настоящия момент колко хора са назначени, какво е техническото обезпечение, освен сградата, за която споменахте, че все още не е довършена. Ние научаваме за това нещо от медиите и не знаем каква е точната информация. Да чуем и имената на лицата, които са виновни за това нещо. Аз не смятам, че на тези лица трябва да се дава трети шанс да чакаме да подготвят всичко това, а трябва да има нови хора, които наистина имат желанието да свършат работата докрай.
Янаки Стоилов:
Тази тема беше частично разисквана на миналото заседание, но нека въпреки това да чуем.
Ана Караиванова.
От 70 явили се на обявения конкурс за длъжностни лица, т.е. юристи с тригодишен стаж, много строгият изпит са издържали 9. Назначени са 7. Междувременно двама са се отказали. Твърде високи са били критериите. Може да поискате и коя е била изпитната комисия, наложила толкова високи критерии за тези по същество административни служители, макар и юристи с тригодишен опит.
От деловодителите мисля, че около 60 бяха назначени. Върви действително обучението в Студентския град на Американския университет.
Информационната система казват, че се тества, но в реални условия не е. Това беше по време на обучението. Компютрите са доставени.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли по темата. Няма.
Ако този законопроект бъде подкрепен, следва да се предложи да се приеме на две четения, предвид кратките срокове.
Законопроектът на г-жа Касабова и Милен Велчев, който обсъждахме миналата седмица, е оттеглен. Сега имаме нов законопроект и тъй като темата е обсъждана си позволих да го поставя веднага в дневния ред на комисията, ако трябва тези срокове да бъдат зачетени.
Новият законопроект е с две разпоредби. Едната е, че въвеждането в действие на търговския регистър е от 1 януари 2008 г. вместо от 1 юли 2007 г.
Втората разпоредба е, че законопроектът влиза от момента на неговото обнародване.
Тези, които подкрепят законопроекта, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът и ще бъде представен доклада утре от името на комисията.
Четин Казак:
С препоръките, които се направиха.
Янаки Стоилов:
Разбира се, всичко, което се каза тук, ще го отразим. Ние имахме такова становище още в доклада по другия законопроект. Може би в същата или в още по-категорична форма като становище на комисията ще влезе, защото беше изказано от всички, които взеха думата в обсъждането и затова не смятам този път да го подлагаме на специално гласуване. Комисията настоява за друго ръководство на Агенцията, което да гарантира въвеждането на регистъра, като се надявам да не се наложи около Нова година отново да обсъждаме тази тема.
По трета точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ по наказателни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз и на Протокола, съставен от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
Г-жо Караиванова, Вие ли от името на вносителя ще го представите? Заповядайте.
Ана Караиванова7
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Предложената за ратифициране Конвенция има за цел да усъвършенства правилата за взаимопомощ по наказателни дела. Българската съдебна система, а и Министерството на правосъдието има опит. Досега са прилагали Конвенцията на Съвета на Европа. Сега тази Конвенция е на Съвета на държавите членки на Европейския съюз.
Действащият Наказателно процесуален кодекс, приет от вас, е включил и регламентира всички форми на международна правно помощ, предвидена в тази Конвенция. В детайли е регламентирано използването на специалните способи, видео конференция, телефонна конференция при разпит на лица в качеството им на свидетели, експерти, обвиняеми, съвместните екипи на разследване, трансграничното наблюдение, контролиране н доставки, разследване под прикритие – горе-долу и на практика се прави вече.
С оглед на изложеното по-горе, може да бъде направен извод, че българското наказателно процесуално право е приведено в съответствие с Конвенцията преди още да я е ратифицирало Народното събрание.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Конвенцията при ратифицирането всяка държава членка посочва органите, които са компетентни да прилагат настоящата конвенция. В тази връзка сме предложили Република България да направи декларация, с която да посочи конкретните компетенции. Вече няма да минават всички през Министерството на правосъдието, особено в съдебната фаза, а ще контактуват директно съдебните органи, с което се улеснява и опростява процесът. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-жо Караиванова, един въпрос. Тъй като отпред са посочени декларациите, налага ли се подобни да бъдат правени по чл. 24, т. 1, букви “а”, “в” и “г”. Защото и там става дума за компетентни органи.
Нека да се види дали се налага да се оказва или всичко това се разбира. Налагат ли се допълнителни декларации по чл. 24, т. 1 букви “а”, “в” и “г” във връзка с органите, които ще прилагат тези разпоредби.
Борислав Петков:
По принцип на този момент решихме да не правим такива декларации. Ние сме се ръководили от декларациите на редица европейски държави и няма изрично изискване, което задължителни да ни указва, че трябва изрично да посочваме декларации по абсолютно всяка буква. Няма пречка, ако възникне такава необходимост, една декларация да бъде направена и по-късно.
Янаки Стоилов:
Т.е. вие сте в състояние сега така да прилагате, без да правите допълнителни уточнения на компетентните органи от българска страна по тези букви.
Борислав Петков:
Да, напълно.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Други въпроси има ли? Няма.
Които подкрепят ратификацията на Конвенцията, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Ще я предложим за второ четене.
По четвърта точка - Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 19.06.2007 г., получено на 22.06.2007 г. с приложено искане на Главния прокурор на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 5/2007 г. за даване на задължително тълкуване на чл. 130а, т. 2 от Конституцията относно обхвата и съдържанието на правомощието на министъра на правосъдието да управлява имуществото на съдебната власт.
Ние трябва да преценим дали да се възползваме от възможността да дадем някакво становище. При всички случаи ние становище трябва да дадем чрез законопроекта, независимо от това дали има или няма питане по въпроса. Може би въпросът, че у нас още преди да започнат да се прилагат нормите трябва да се предпише някакво съдържание, ни карат да избързаме. Но преценете.
Аз мога да кажа в каква насока смятаме ние да уредим въпроса за управлението на имуществото и ако това би улеснило Конституционния съд да формулира своята позиция, ние можем да го изпратим.
Заповядайте, г-н Казак.

Четин Казак:
Аз мисля, че ние трябва да се възползваме да дадем своето становище и по този начин да дадем ясен знак на Конституционния съд как законодателят възнамерява да развие и да опредмети правомощието на министъра на правосъдието за управлението на имуществото на съдебната власт. Единственото ми притеснение е дали Конституционният съд няма да даде такова тълкувание, което да доведе до разминаване с това, което ние ще запишем в Закона за съдебната власт и неговото становище за това как трябва да изглеждат тези правомощия, което след това да предизвика сезирането по конкретните текстове на новоприетия Закон за съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Аз също мисля, че е добре някои опорни точки да се дадат, защото става дума все пак за тълкуването, а после за прилагането на конституционните текстове. Смятам, че това при всички случаи, независимо доколко то ще бъде взето предвид от Конституционния съд, би му дало възможност да разсъждава в уредбата, която е колкото за тълкуване, толкова и за доразвитие на конституционната разпоредба чрез това, което законът предстои да прави.
Имате ли съгласие или може би дискусията ще покаже дали ние имаме сходно виждане по този въпрос.
Ако няма възражения, аз ви предлагам няколко опорни точки в тази позиция, които след това ще бъдат оформени и разбира се, след изказани мнения и дискусия.
Искам да ви припомня, че главният прокурор, който инициира това искане, отбелязва два възможни варианта.
Единият е министърът на правосъдието да управлява, както движимото, така и недвижимото имущество, предоставено на съдебната власт.
Другият вариант е министърът на правосъдието да управлява само недвижимото имущество на съдебната власт.
Създаването на чл. 130а, в частта му относно правомощието на министъра да управлява имуществото на съдебната власт, произтича от факта, че имуществото на съдебната власт е държавно имущество и неговото управление не е част от същинската дейност на органите на съдебната власт. Предвид на това, не е възможно самата Конституция да развие цялостния режим за управление на имуществото, което е предмет на Закона за съдебната власт. Начинът на управление на имуществото трябва да е съответстващ на нуждите на органите на съдебната власт и затова на обсъждане подлежи въпроса каква част от него да бъде управлявана изключително от министъра или да бъде предоставено за управление от органите на съдебната власт.
Аз ви предлагам да обсъдим следните основни варианти:
Единият министърът на правосъдието да организира управлението на имуществото на съдебната власт, като разпределя ползването на отделните имоти между органите на съдебната власт и да възлага стопанисването на административните им ръководители. Това би означавало средствата за строителство и основен ремонт на недвижимите имоти, както и средствата за задължения, произтичащи от собствеността на имотите – данъци, такси и пр., да се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието. Така ще се избегне осъществяването на една голяма по обем дейност, свързана с текущото администриране на имуществото и ще се предостави възможността органите на съдебната власт да осъществяват правораздаване.
Относно движимите вещи министърът би могъл да възлага оперативното им управление и стопанисването на административните ръководители на органите на съдебната власт, като средствата за това да се осигуряват по бюджета на съдебната власт.
Този вариант общо взето е в предложенията на народните представители, които предстои да обсъждаме в следващите глави на Закона за съдебната власт.
Другият вариант е министърът на правосъдието да управлява цялото имущество на съдебната власт, както движимо така и недвижими вещи, което би изисквало средствата за това да се преведат по бюджета на Министерството на правосъдието. При обсъждането на този вариант следва да се отчитат трудностите, които биха възникнали във връзка с набавянето и ползването на необходимите за дейността на органите на съдебната власт движими вещи, тъй като това ще преминава през една по-усложнена процедура. Този вариант е предложен от вносителя на проекта на Закона за съдебната власт.
Ако някой вижда трети или друг вариант, нека да каже и ние да се ориентираме към нашето тълкуване на въпроса.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Г-н Председател, аз мисля, че не би трябвало да има големи спорове около становището. Според мен, ние би трябвало да се обединим около първия вариант. Не може административните ръководители на органите на съдебната власт да бъдат оставени съвсем без никакви права по отношение на имуществото, най-малкото за оперативното му управление – да имат поне някакво поле на свобода за разпореждане и управление на това имущество, тъй като противното би означавало за всеки разход те да искат разрешение от министъра на правосъдието, нещо, което ми се струва недопустимо.
Мисля, че ние в закона трябва да намерим точен и ясен запис на един балансиран подход по този въпрос, като вариантът, който чухме като първи, ми се струва подходящ, стига той да бъде ясно дефиниран. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други становища? Г-жа Масева.
Елиана Масева:
По отношение на въпроса дали да внасяме становище в Конституционния съд, досега постоянната ни практика и в 39-тото Народно събрание беше да не вземаме отношение по две съображения.
Янаки Стоилов:
Г-жо Масева, този въпрос на допустимост го решихме, тъй като нямаше възражения. Сега вече сме в дискусията по въпроса.
Елиана Масева:
Само искам да ви припомня старите възражения и практиката. Добре, няма да ви припомням. Известни са ви, убедена съм в това.
А що се отнася до това искане на главния прокурор за тълкуване на този текст от Конституцията, искам да споделя моята тревога във връзка с това дали имуществото и управлението ще бъде съсредоточено върху правото на собственост на движими или недвижими вещи остават много въпросителни, които са съществени и са свързани наистина с принципи, които са прогласени от Конституцията. Между впрочем на това обръща внимание и Конституционния съд когато ни конституира като страна, която може да вземе отношение.
Конституционният съд подчертава, че внесеното предложение от главния прокурор и двете разбирания по съдържанието на конституционната разпоредба освен от тълкуване буквално по същество на внесените искания, има необходимост от съпоставка с други разпоредби казват те в предпоследния абзац от Конституцията, които съставляват основни принципи върху които е изградена държавата.
Така че един основен проблем остава извън двата варианта, които вие предлагате.
Но ако по първия вариант ние приемем да се ограничи упражняването право на собственост само върху недвижимото имущество, с един конкретен пример искам да ви кажа, че по време на първо четене на Закона за съдебната власт повдигнахме въпроса, че дори и при този вариант министърът на правосъдието ще организира и ще осъществява обществените поръчки. Това означава, че административните ръководители ще бъдат само изпълнители. Това от една страна , тъй като вече възлагането и обявяването на процедура за обществена поръчка изисква един административен и локален анализ на потребността не централизирано от изпълнителната власт.
Второ, по отношение на това как Министерството на правосъдието може да осигури гаранции за най-справедливо разпределение на средствата по различни съдилища, прокуратури и т.н. считаме, че това може да засили афинитета към определени административни ръководители и да наказва други. Много тежко ще бъде с каквато и да било законодателна техника ние да осигурим наистина справедливост при разпределението и поддържането на движимото имущество.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Обсъждаме по принцип нашата позиция, която може да бъде ориентирана с оглед на варианта, който смятаме да възприемем в законопроекта.
Заповядайте, г-жо Манолова. След това иска думата г-н Ненков.
Румен Ненков:
Бих искал преди това. Понеже споменах за вземания, и бюджетните кредити са вземания. Тук големият въпрос е как при тази Конституция, защото имуществото е една съвкупност от права и задължения, активи и пасиви и в него не са включени само вещи. Може би Народното събрание трябва да има яснота как ще бъде структуриран бюджета на Министерството на правосъдието и бюджета на Висшия съдебен съвет. Ако приемем, че е нормално, защото и вземанията, с които трябва да си плащаме заплатите, въпреки че Висшият съдебен съвет определя заплатите на магистратите, те са също елемент на имуществото. Ако приемем, че съдебната власт, условно казано, защото може да е Висш съдебен съвет, може да са отделни административни ръководители, управляват бюджетните средства за възнаграждения на магистрати и съдебни служители и движимите вещи, което е най-балансираното, с всички произтичащи от това пасиви и активи, а недвижимото имущество се управлява от министъра на правосъдието с възможност, ако иска той да го упражни, да превъзлага управлението на административни ръководители, това е. но не забравяйте, че има и вземания в имуществото.

Янаки Стоилов:
Благодаря за бележката. Но мисля, че това ни дава възможност да развием нашата позиция, защото ние имаме точка първа и втора. Точка първа е за бюджета, а точка втора е за имуществото, което вече трябва да покаже, че проблемите за бюджета имат самостоятелно значение и там вписването на отделните пера дава възможност тези средства да се управляват от отделните органи на съдебната власт. Докато имуществото в този случай има едно по-тясно значение. То не трябва да се разтваря изцяло - проблема за средствата по бюджета с имуществото на съдебната власт. Отделянето на тези два въпроса мисля, че е също насока за решаването на проблема.
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, аз считам, че е основателно искането на вносителя на това питане за ограничително тълкуване на въпросната разпоредба на Конституцията по отношение на правомощията на министъра да управлява имуществото на съдебната власт, защото обратното, както вече се оказа, създава сериозни проблеми във функционирането на различните органи на съдебната власт. Според мен, не такава беше нашата воля, когато променяхме чл. 130а, т. 2 от конституцията. Аз лично мисля, че можеше до този извод и до същия ефект да се стигне и със съответно разписване на това правомощие, респ. на правомощията на административните ръководители в Закона за съдебната власт, което ние следва да направим, работейки по този закон. Но след като то е отправено, аз лично бих го подкрепила в неговия ограничителен смисъл на тълкуване, тъй като това на първо място, отговаря на автентичната воля на конституционния законодател, а от друга страна, не създава проблеми в неговото прилагане, отделно, че отново се поставят въпросителни за тънкия баланс и граница в разпределението на баланса между властите.
Ако сме приели да изразим становище по този казус, мисля че би следвало да го изразим в тази посока, първо.
Второ, аз заедно с помощта на колегите от ВКС сме изготвили едни текстове, които конкретизират правомощията, които имат министърът на правосъдието по управлението на имуществото и административните ръководители, които в контекста на това обсъждане могат да бъдат прецизирани и съответно да бъдат приети в Закона за съдебната власт.


Елеонора Николова:
Аз не мисля по-различно от Мая Манолова. В момента в който ние изработваме текстовете в Закона за съдебната власт, самото искане ще остане безпредметно. Защото действително волята е била такава – не да ограничим административните ръководители, а да ги облекчим. Що се касае до сградния държавен фонд, той трябва по някакъв начин да се управлява.
Янаки Стоилов:
Колеги, мисля, че се оформиха вижданията около това мнение, което е преобладаващо, кратко да се формулира и аргументира нашето становище и то ще бъде изпратено на Конституционния съд. Мисля, че това би била добра ориентация и една такава комуникация между законодателната власт и Конституционния съд смятам за полезна, особено когато всеки орган търси действителния смисъл на това, което е дадено в нормативната уредба.
Г-жа Мингова иска думата.
Проф. Анелия Мингова:
Аз изпитвам опасения от това, което се каним да направим, г-н Председател, по следното съображение.
Наистина в Закона за съдебната власт парламентът трябва да намери точния разум на това, което е тълкуване на конституционния текст. Опасявам се обаче, че Правната комисия в този състав сега може да подкрепи становище и аргументи, които след това няма да бъдат точно приетото от пленарна зала в Закона за съдебната власт. Опасявам се, че ние сега даваме едно послание на Конституционния съд с това становище, а след това можем да дадем друго със законовия текст. Редно ли е да го правим?
Затова аз бих искала първо да подложите на гласуване процедурно ние дали трябва да дадем становище, защото аз ще гласувам, че не следва да даваме становище по конституционното дело.
Янаки Стоилов:
Този въпрос го поставих. Но тъй като за втори път се повдига макар и в хода на дискусията по същество, ще го поставя на гласуване. Макар че аз смятам нашето становище да не бъде формулирано в детайли, за да не ни лишава от възможността, още повече, че при различни обстоятелства може би тази разпоредба би имала нюансирано приложение. Но така или иначе се поставя въпроса и аз ще го поставя на гласуване първо за изразяване на становище и след това в зависимост от резултата – за гласуването по същество.
Тези членове на комисията, които смятат, че можем да се възползваме от възможността да изразим становище по повод искането за тълкуване, моля да гласуват. Пет гласа “за”.
Против? Трима “против”.
Въздържали се? Трима “въздържали се”.
Г-жо Дончева, нали знаете за какво гласуваме.
Татяна Дончева:
Точно затова гласувах “въздържал се”.
Янаки Стоилов:
В случая е решаващо това въздържане. Затова ви питам.
Христо Бисеров:
Няма никакво значение. Гласовете са пет на пет.
Янаки Стоилов:
Гласуваме затова дали да изразим становище пред Конституционния съд по повод искането за тълкуване на понятието “имущество на съдебната власт”.
Татяна Дончева:
Гласувам “въздържал се”.
Янаки Стоилов:
Надделява становището да не се изразява мнение по въпроса.
Конституционният съд може да се произнесе преди нас по този въпрос.
Проф. Анелия Мингова:
Той е достатъчно натоварен и няма такива опасения.
Г-н Председател, преди да преминем към следващата точка от дневния ред искам да поставя един въпрос, може би процедурно.
Вероятно и други колеги са получили, а вероятно и Вие, г-н Председател, едно становище от г-н Георги Дичев, който е председател на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители. Тъй като Правна комисия сме приключили с обсъждането и на Преходните разпоредби, разбира се, че има процедурна възможност аз или колегите, което е редно да се направи в пленарна зала за отпадане на § 8 от Преходните разпоредби. Но искам тук да го поставим въпроса – редно и коректно е. Ако искате, самата комисия да вземе това становище или най-малкото представителите на комисията да уведомят парламентарните си групи, за да не стане инцидентно предложението за отпадане на текста и да не е ясно кой какво гласува в зала.
Затова искам да поставя този въпрос и да кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи предложението за отпадане. Става дума, че с този § 8 по вносител още сме предложили да отпадне чл. 15 и чл. 16 от Закона за частните съдебни изпълнители. А волята на законодателя с един изменителен закон от преди два месеца, коригирайки и подпълвайки текста на чл. 15, респ. чл. 16 очевидно е, че волята ни е не само да не отпадат тези разпоредби, но и да бъде засилена идеята за равнопоставеност в статута на частните и държавните съдебни изпълнители. Противно на правната логика ще бъде тази комисия и това събрание два месеца по-късно с една преходна разпоредба да променя волята си. Още повече, че такава воля не е била отразена.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че не бива да се впускаме в дискусия, но може би и Вие да кажете защо аз не съм си формирал такова категорично мнение, тъй като Вие казвате, че имате формирано мнение на групата, аз се питам какво смущаващо би имало в отпадането на тези текстове, след като ние в основната част на Гражданско процесуалния кодекс говорим за съдебни изпълнители и предвиждаме еднаква процедура и еднакви задължения на държавните органи за съдействие по отношение на съдебните изпълнители, независимо дали са частни или държавни. Вярно е, че в тези текстове това е разписано по-подробно, но ние в кодекса даваме една принципна уредба, в която има няколко разпоредби, които сега не са пред мен, за да ги цитирам, и които предвиждат задължение на държавните органи за предоставяне на информация, за съдействие с оглед на принудителното изпълнение и пр. След като ние въвеждаме обща процедура, която се намира в Гражданско процесуалния кодекс, питам се защо трябва да има специални процедури по-подробно уредени за частните изпълнители. След тази актуализация на процесуалните закони мисля, че Законът за частните съдебни изпълнители трябва да има предимно устройствен, а не процесуален характер. А ние казваме, че процедурата трябва да бъде еднаква и за частните и за държавните изпълнители. Това е въпросът, който аз се питам – защо трябва да преуреждаме режима, даден от комисията.
Мая Манолова:
Защото въпросът за държавните съдебни изпълнители се урежда в Закона за съдебната власт, което предстои да го гледаме, а устройственият закон за частните съдебни изпълнители е Законът за частните съдебни изпълнители. Тези текстове в този смисъл не ги приехме в ГПК с уговорката, че ще присъстват в устройствените закони. Това е симетричен текст за частните съдебни изпълнители, който ще го има в Закона за съдебната власт за държавните. В ГПК ние уредихме само процедурата, която наистина е абсолютно еднаква и за едните и за другите. Всъщност безплатните справки, които в крайна сметка са безплатни за гражданите респективно ще бъдат платени не за частните съдебни изпълнители, а за гражданите се уреждат за частните в Закона за частните съдебни изпълнители, а за държавните – в Закона за съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Аз имам предвид обаче, че тази дискусия при нас е открита, защото в Закона за съдебната власт ние можем да не се занимаваме въобще с каквито предложения има за съдии по вписванията, с държавни съдебни изпълнители, защото те не са част от съдебната власт. Може единствено само да предвидим тяхното съществуване като институции, за да не се подлага на съмнение.
Пак си остава въпроса дали процедурите не трябва да бъдат общи, независимо от разликата в правния статус.
Мая Манолова:
Конкретно текстът в чл. 15 и 16 казва, че им дължат съдействие всички държавни органи, първо и второ, че исканията от тях справки са безплатни. Това няма как да се напише в ГПК. Това е в Закона за частните съдебни изпълнители, което ние предлагаме да бъде отменено с преходните разпоредби, а го предлагаме, защото трябваше да влезе в основния текст. Но то в основния текст не влезе. Когато го обсъждахме в комисията се реши, за едните да е в Закона за частния съдебен изпълнител, а за другите да е в Закона за съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Нека тогава да се провери допълнително кои текстове имат свое индивидуално значение, както примера, който давате за таксите или за безплатната информация, а другите въпроси, които са общи, наистина да бъдат общо уредени.
Г-н Казак искаше думата.
Г-жо Караиванова, Вие в тази дискусия имате ли някакво становище.
Четин Казак:
Аз мисля, че писмото на Камарата на частните съдебни изпълнители е продиктувано от тяхната тревога, която доскоро беше актуална за това, че не получават въпреки изрично разписаното в закона право и задължение от страна на другите държавни органи да им съдействат по същия начин както го правят за държавните съдебни изпълнители и на практика това не се прави много често и затова те бяха повдигнали този въпрос, че не се изпълнява Закона за частните съдебни изпълнители. Но мисля, че отскоро и г-жа Караиванова може да ме подкрепи, има издадена съвместна Инструкция на министъра на правосъдието и на министъра на вътрешните работи за детайлно разписване на процедурите за оказване на съдействие от страна на органите на МВР при изпълнение на задълженията им към частните съдебни изпълнители. На практика този въпрос е решен. Остава открит въпроса ако се отмени, дали ще отпадне правното основание за инструкцията.
Янаки Стоилов:
Да се проверят тези текстове, за да се види дали нещо от тях не ще поглъща от по-общата разпоредба на ГПК и дали остават някои специфични права, които те са имали и за които се опасяват, че биха се реализирали от една по-кратка уредба.
Използвам, че сте в малко по-широк състав да ви информирам преди да пристъпим към следващата точка от дневния ред, че на 29 юни, петък, от 9.30 часа в Зала Запад ще има среща с хора от ръководството на Комисията по правни въпроси на Бундестага. В тази делегация са представени хора от всички парламентарни партии – хора ,които са наши колеги в професионалната област, в която те работят в парламента. Това е една среща, която се провежда по моя покана и по покана на предишния председател на Комисията по европейските въпроси – г-н Папаризов. Те имат интерес към въпросите, които ние обсъждаме, а вие можете да поставите такива, които интересуват вас.
Каня ви за срещата в Зала Запад в петък от 9.30 часа.
По пета точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, внесен от Министерския съвет – продължение- втора част.
Продължаваме с Глава пета. Съдилища.
Ако има въпроси по Глава четвърта, която е “Взаимодействие с органите на изпълнителната власт” ще бъде в систематиката по-назад, тъй като там се уреждат бюджетните въпроси. Затова преминаваме направо към уредбата на съдилищата.
Имате пред себе си текста, даже с пояснения, които са дадени към него.
По члена, който изброява видовете съдилища. Единственото допълнително предложение е за военно апелативния съд, ако трябва да се включва като особен съд. Но преценете дали това е необходимо.
Проф. Анелия Мингова:
Моето мнение е, че понятието “апелативни” включва всички видове апелативни. Там може да станат два в един момент. Може и в друг закон да стане, а не в Закона за съдебната власт. Конституцията позволява, защо да бъде фиксиран.
Янаки Стоилов:
Т.е. да не го вписваме, за да изглежда като единствен съд. Това е въпрос на конкретна уредба.
Предлагате да отпадне от този текст. Добре. Има ли възражения срещу това? Не виждам.
Проф. Анелия Мингова:
Лично моето мнение е, че не можем да равнопоставяме като изброяване търговските дела в рамките на другото изброяване между граждански, наказателни и административни. Това е въпрос на структура на Върховния касационен съд дали има търговска колегия. Удачно е. Спомням си, че преди сме го писали, и тук има такава колегия, но да обособяваме и от чисто теоретична гледна точка, изкушена съм да го кажа, търговските от гражданските дела като общо понятие, просто ми се струва, че ще направим по-голяма грешка, отколкото да допринесем с нещо за изчерпателност на закона.
По ал. 3. Съгласно Закона за международния търговски арбитраж и изобщо правилата на арбитражното правораздаване няма автоматизъм на невъзможност арбитражен съд да поеме разглеждането на едно дело, ако то е висящо пред държавен съд. И затова тук да го фиксираме, навлизаме в правомощията на арбитражните съдилища – в доброволното правораздаване, което не е предмет на тази уредба. Това е процесуална норма, а не е норма съдоустройствена.
Янаки Стоилов:
Ако делото се обсъжда от съда каква стойност би имало решението на арбитража, тъй като ако то е доброволно, те ще прекратят делото пред съда. А ако продължава паралелно, тогава каква е стойността, ако съдът ще се произнесе по същия спор, а ще имаме решение на арбитража. Възниква конфликт между различни решения.
Според мен, тази алинея е добре да съществува. Тя едва ли би възпрепятствала съгласието.
Проф. Анелия Мингова:
Така както е формулирана означава, че вече ако е заведено пред съда, не може да започне производството пред арбитраж.
Янаки Стоилов:
Тогава да я прередактираме.



Проф. Анелия Мингова:
Запитвам се нужно ли е да я прередактираме. Какво казваме всъщност? Пак повтарям. Това е въпрос на процесуална норма, а не на съдоустройствена. Това ми е съображението.
Янаки Стоилов:
Не е ГПК. Защото въпросът е административния процес. Той разрешава и конкуренцията между съд и административен орган. Ако няма такъв текст излиза, че всеки орган може да се занимава с въпроса, независимо, че от съда тече неговото разглеждане.
Проф. Анелия Мингова:
И това е правилно, г-н Председател, защото има равнопоставеност между институциите или лицата, които правораздават. Няма правило, че има приоритет така нареченото държавно правораздаване, което е уредено в Конституцията, но то не доминира над доброволното.
Янаки Стоилов:
Не, аз друг аргумент изложих. Тук ние разрешаваме конкуренцията между съдебен и административен орган. Защото без този текст излиза, че един спор едновременно може да се разглежда пред административен орган и пред съда.
Проф. Анелия Мингова:
Има си правила процедурни, процесуални, при които второто дело или първото дело – има такива норми, които в ГПК приехме между съдилища, но да се занимава устройствения закон на тези съдилища, а не на доброволните с това какъв е приоритетът при правораздаването между други съдилища, които не са му предмет на уреждане, значи ние излизаме извън обхвата на закона, извън предмета на този закон с тази алинея.
Янаки Стоилов:
А арбитражът може ли да се таксува като държавен орган.
Проф. Анелия Мингова:
Не може.
Янаки Стоилов:
Тогава много лесно можем да решим въпроса, че дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг държавен орган.
Проф. Анелия Мингова:
Добре. Но това в Конституцията е ясно, тъй като има пълнота на раздавателната власт. И ние сега какво казваме? Откриваме “топлата вода”, че особените юрисдикции са недопустими. Какво точно казваме с това? Нищо не казваме.
Янаки Стоилов:
Може и да не е особена юрисдикция Тук даваме първенство на съда пред другите органи, които могат да се занимават със същия предмет. Това казваме. Ако сложим “друг държавен орган”, мисля, че отпада възражението за доброволните и паралелни системи на разрешаване спора.
Проф. Анелия Мингова:
Последно, с риск да стана досадна. В ГПК много умувахме в началото при подведомственост една алинея, която горе-долу повтаря това нещо. И пак в подкрепа на тезата ми, че това е процесуална норма, а не устройствена. Казали сме го в ГПК, въпреки че според мен и там беше излишно, но то остана. А сега го повтаряме и тук.
Янаки Стоилов:
Тук има много норми от различно естество.
Ако искате с това допълнение да остане текста.
Нещо по търговските дела имате ли? Г-жа Илиева.
Любка Илиева:
Аз считам, че трябва да останат, защото мисля, че в ГПК останаха “търговски дела”. Нека да кажа колегите, които са работили по ГПК. Там има търговско производство по тези дела по-специално. Ние просто сме затруднени на практика. Дори ако решим, че във Върховния касационен съд ще има такава колегия, както вие и законодателно сте го заложили, то ние гледаме търговски дела. Отдолу идват дела, които са граждански. На практика става объркване. Трябва да си има търговски дела по тези търговски спорове да се водят във всеки съответен съд, в съответния регистър, за да си знаят гражданите, че тези търговски дела вървят по съответната структура.
Теоретически дискусии по това дали търговските дела се обхващат от гражданските, в случая не трябва да имаме приоритет това. Трябва търговските дела да съответстват на това понятие, което е употребено в Гражданско процесуалния кодекс. Там има двойна размяна на книжа, там има специална процедура, а ние няма да ги обособим отделно. И ще бъдем много затруднени на практика. Защото и сега дойде някое дело от долните инстанции. Водят се различни сигнатури. Трябва да си останат и да се обособят и в Закона за съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Ще гласуваме по този въпрос. Аз мисля, че той няма практически кой знае какво отражение. Какво е практическото отражение дали ще остане или няма да остане в този текст?
Любка Илиева:
Това е в синхрон с ГПК.
Янаки Стоилов:
Ще гласуваме по този въпрос.
Мисля, че за военно апелативните съдилища с общо съгласие тук се приема да не се включват в изброяването на видовете съдилища.
По ал. 2 и 3 ще гласуваме, тъй като макар и нюансирани, има различни становища.
Тези, които са да остане в ал. 2 “търговски” да гласуват. Трима “за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет “въздържали се”. Не се приема предложението. Отпада думата “търговски”.
В ал. 3 предлагам да добавим “държавен” към орган, което би отдало това значение на алинеята и в зависимост от това ще се реши и съществуването на ал. 3.
Тези, които са за тази добавка в ал. 3, моля да гласуват. Пет гласа “за”.
Защо се опасявате? Ако един орган няма никаква компетентност, още по-малко може да има правораздавателна компетентност.
Проф. Анелия Мингова:
С това нищо не казваме, повярвайте ми.
Ана Караиванова:
Извинете че се намесвам, но мисля, че в закона за устройството, за да покаже върховенството пред особените юрисдикции. Вярно е, че ги няма особените юрисдикции.
Янаки Стоилов
Има го и в сегашния закон, но този аргумент не е най-важният, защото ние правим нов закон. Така че това само може да ни насочва към решение.
Които са “за”, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Трима се въздържат.
В такъв случай отпада цялата алинея.
Елиана Масева:
Ние гласувахме за “държавен”.
Янаки Стоилов:
Добре, ще гласуваме отделно. Но в тази редакция, според мен, става по-оспорима от тази, която е ако има държавен.
Ще гласуваме ал. 3. Има предложение за нейното отпадане. Които подкрепят предложението за отпадане на ал. 3, моля да гласуват. Двама “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Останалите. Остава текста с трите алинеи в тази редакция.
По предложението на Любен Корнезов гласувахме с искането за търговски спорове, така че може да отразите резултата.
По чл. 93. Това сме го записали вече в правомощията на Висшия съдебен съвет. Така че няма нужда да го гласуваме. Тук отпада текста.
По чл. 94. Тук сме ви дали становището на Консултативния съвет по законодателството. При сегашната ситуация не съвпадат районите. Може да си остане предложението на вносителя, което е указание за Висшия съдебен съвет, че той може да запази тези райони. Има ли възражение да остане текста на вносителя? Няма. Приема се.
По чл. 95 има предложение на Мая Манолова и вариант за редакция на комисията.
Към текста на комисията имате ли възражения.
Стефка Стоева:
По ал. 7. “Върховният административен съд разглежда като първа инстанция актове, определени със закон и като касационна инстанция обжалваните актове по дела на административните съдилища.”
В действителност той разглежда като касационна инстанция и жалби срещу решения на тричленните състави. Това е една голяма част от нашите актове. Така беше и в сега действащия Закон за съдебната власт, като правомощие и касационна инстанция на решения на тричленни състави на ВАС.
Янаки Стоилов:
И какво предлагате да се промени в редакцията?
Стефка Стоева:
След “обжалваните актове по дела на административните съдилища” да се добави “и на тричленни състави на Върховния административен съд”.
Това е една голяма част от нашите правомощия.
Янаки Стоилов:
Нека да го запишем, а ще видим дали систематичното му място ще бъде тук, тъй като някъде може би тази тема се появява отново по-нататък.
Други бележки към чл. 95 има ли? Няма. Нека да го гласуваме с тази добавка, която ще видим дали ще остане тук. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 96. Споровете за подсъдност ние ги решаваме в процесуалния закон. Частта в специалната уредба остава. Този общ текст е излишен. Има предложение чл. 96 да отпадне и да се създаде нов чл. 96. Това е за публикуването на актовете на съдилищата.
Румен Ненков:
Уважаеми колеги, първо днес не сме идеологически противници. Дошъл съм само като експерт и мисля, че добре вървят нещата.
Съмнявам се обаче, че с тази обвързваща норма дали имаме реалната възможност да я реализираме. По-скоро да се говори за някаква публичност – във Върховния съд, разбира се. До Нова година трябва да имаме тази готовност, стига да не се реши друго.
Янаки Стоилов:
Вие нали имате сега задължение да издавате бюлетин.
Румен Ненков:
Ние имаме бюлетин, но правим селекция. Идеята тук е друга. Всеки окончателен акт на Върховния съд, така както прави ВАС, с потъмняване на личните данни, за да удовлетворим Закона за личните данни, да излиза в интернет. Това ще бъде един обществен контрол, ако има противоречива съдебна практика. С това съм много съгласен. Единственото нещо, тъй като Върховният съд не е съда, който издава официалния акт. Примерно, не знам дали – някога по ЗАН районните съдилища имат право на касация? Въпросът е дали ще имаме тази обективна възможност да има интернет страница всеки съд, който издава окончателен акт.
Янаки Стоилов:
Технически този проблем е решим нали? Нека г-жа Караиванова да каже. Защото тук, ако мотивите са технически, да се разбере.
Ана Караиванова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз се запознавам с доклада, макар и поверителен, тук една от забележките, за да мога да я разтълкувам, защото пише, че са налице опасения, свързани с риска, че правата и задълженията по отношение на информирането на обществото за работата на съдебната власт и по отношение на задължението на съдебната власт да действа открито ,достъпно и прозрачно, на този етап се разрешават с актове на Министерството на правосъдието. Ние не знам да сме ви забранили за си публикувате решенията. Така че ние държим да остане това за публикуване, за прозрачност. Никога не см ги ограничавали.
Янаки Стоилов:
По чл. 96а няма възражения нали?
Елиана Масева:
Аз може да не искам акта ми да се обнародва, защото Законът за личните данни защитава ЕГН, номера на личната карта, но името остава. Недейте.
Янаки Стоилов:
Актът за гражданско състояние е публичен акт, така че не може да се скрие, че някой се е развел, нито че се е оженил.
Елиана Масева:
Не става въпрос за това, че се е развел, а за мотиви за вина и т.н. Нека да се прецени. Освен това, казвайки акта, има ли се предвид и мотивите. Това е много специален софтуер. Може ли всички влезли в сила? Нека да се прецени. Поне срок да се даде на тази норма. Няма да се изпълнява иначе.
Румен Ненков:
Има двусмислие.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви, ако имате някакви уточнения, да ги казвате.
Може би възражението на г-жа Масева също заслужава внимание. Но аз обикновено знам, че повечето проблеми с научаването на резултата от делото е по спорове с голям интерес, а не от личен характер. И понякога е трудно наистина всеки, който се интересува от мотивите на съда, от решението, да разбере какво се е случило по това дело. За това става въпрос.
Румен Ненков:
Г-н Председател, има двусмислие тук и може би няма да постигнем целта. Говори се за “влезлите в сила актове”. По едно наказателно дело влезлият в сила акт е първоинстанционната присъда. И като мине през ВКС тя се връща в съответния първоинстанционен съд и излиза, че само него го задължаваме. Докато Върховният съд няма такова задължение. Защото нашите актове са израз на контролни актове.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам, ако имате някакви редакции, да ни ги кажете, иначе ще гласуваме текста по този начин. След като в съответната инстанция е приключило разглеждането на въпроса, тя трябва да си публикува акта. Но ако имате някаква по-сполучлива редакция ни кажете.
Елеонора Николова:
Делата по осиновяване и разваляне на осиновявания, брачни дела - за мен това са дела, които нямат място за публикуване. Това значи да осигурим интернет за всички баби, за да четат мотивите по брачните дела.


Янаки Стоилов:
Г-жо Николова, ако смятате, че актовете да ги наречем по гражданското състояние трябва да се публикуват без мотиви, с това съм съгласен, но да уточним редакцията на текста, за да видим докъде да стигнем.
Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Аз предлагам текстът да бъде гласуван в този вид. Ако трябва да бъдем справедливи между двете уважавани върховни съдилища, трябва да им уеднаквим практиката. Както ВАС публикува всичко на влезлите в сила актове, аз се чудя защо към ВКС да не се приложи същия аршин. ВАС публикува и не влезлите в сила. Много полезна е и практиката на ВАС да се публикуват и определенията, които са не по-малко важни от решенията, особено когато прекратяват производствата. Този текст е много важен за публичността. Но аз специално тук съм загрижена за наблюдаване на противоречивата практика, включително и с мотивите. Трябва да се публикува и да имаме достъп. Ние въвеждаме наличие на противоречива практика между съдилищата, като приложно поле на касационното обжалване сГПК, а страните няма как да го популяризират. Затова нека да си остане текста, дори да отпадне израза “влезлите в сила актове”.
Янаки Стоилов:
Тук има две предложения по същество. Г-н Ненков, кажете Вашето предложение.
Румен Ненков:
Влезлите в сила актове на съдилищата, както и решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд се публикуват и т.н.
Янаки Стоилов:
Вие искате да извадите определенията, а те понякога са също много важни.
Моля ви за внимание. Ще пристъпим към решаване. Засега оставаме със същата редакция, за да не променяме предмета на публикуването в различните степени на съдилищата.
Г-жа Антонова предлага да отпадне “които са влезли в сила”. Това ще го гласуваме, защото е различие спрямо текста.
Другото предложение – на г-жа Николова, да не се публикуват мотивите на актовете на съдилищата, които се отнасят към гражданското състояние на лицата.
Това са две предложения по същество. След като ги гласуваме, ще се определи окончателната редакция на текста.
Преминаваме към решаване, тъй като не смятам този закон да остане да го гледаме през август, а има по-съществени спорове, които щ възникнат твърде скоро.
Светлин Михайлов:
Съобразете, уважаеми народни представители, когато гласувате, че една голяма част от делата, особено за тези, за които говори г-жа Николова, се гледат при закрити врати. А в мотивите на едно определение или решение ние см длъжни да обсъдим и свидетелските показания, които са дадени вътре, несъстоятелността. Присъдите по наказателните дела ние обсъждаме използването на специални разузнавателни средства.
Янаки Стоилов:
В мотивите вие публикувате ли информация, която е със специален режим. Това, че сте се позовали на някакви СРС няма нищо тайно.
Появява се още едно ограничително предложение, освен това което засяга гражданския статус на лицата и класифицираната информация да не се публикува. Това е второто предложение.
Любка Илиева:
А решенията по делата, които се гледат при закрити врати, какво става с тях?
Стефка Стоева:
Във Върховния административен съд имаме множество такива дела – и за АЕЦ Белене, уволнени служители на МВР и т.н. Тях н ги публикуваме.
Янаки Стоилов:
Всички въпроси са вече на нашето внимание. От текста като ограничителни основания за публичност могат да отпаднат въпросите, които се отнасят по Закона за личните данни и Закона за класифицираната информация. И да не се публикуват мотивите на решения, които засягат гражданския статус на лицата.
И предложението на г-жа Антонова за влезлите в сила актове.
Преминаваме към гласуване. Тези, които приемат да не се оповестяват мотивите на решенията, които засягат гражданския и здравния статус на лицата, да гласуват. Приема се.
Другото е да добавим към правилата на Закона за защита на личните данни и Закона за класифицираната информация. Гласуваме го.
Последното е предложението на г-жа Антонова. Вие го поддържате? (Да.) Да отпадне “влезлите в сила актове”. Който е “за”, да гласува. Виждам, че има мнозинство. Отпада.
Така се оформя съдържанието на чл. 96а.
По чл. 97. Той е в главата “Тълкувателни актове” и затова оттук отпада текста.
Чл. 98. Няма предложения.
Раздел ІІ. Съдебни заседатели. Мисля, че има една уместна бележка на Съвета по законодателството – да не определяме тук вида на делата, защото може да има и по ненаказателни дела съдебни заседатели. Нека това да оставим на останалите закони. Приема ли се предложението на съвета? (Да.) Благодаря.
По чл. 100. Въпросът е дали искаме да приравним изцяло съдебните заседатели към съдиите. Ако искаме, тогава изискванията трябва да са по-високи, ако смятаме, че между тях може да има някаква разлика.
Иван Колев:
Да добавим към чл. 100 “и психично здрави”.
Янаки Стоилов:
Г-н Колев, аз съдиите такова изискване въведохме ли?
Румен Ненков:
В специалните правила пише. Висшият съдебен свет си позволи да иска при конкурсите. Да има наредба все пак, която издава министърът на правосъдието и в тази наредба да се запише това. Не го правете в закона, защото ще ни обвинят я в дискриминация, я в нещо друго.
Янаки Стоилов:
За осъждането има ли предложение как да се реши въпроса? Т.е. да си остане текста така както е.
Николета Кузманова: експерт.
Ако си остане текста във вида, в който е предложен, означава, че ако е осъждан за престъпление, за което му е наложено друго наказание, различно от лишаване от свобода, ще може да бъде съдебен заседател.
Янаки Стоилов:
Дайте да не го допускам това нещо.
Николета Кузманова: експерт
Вариантът за поправка “не е осъждан”.
Янаки Стоилов:
Възприемаме ли бележката? (Да.)
Николета Кузманова: експерт.
Т.е. да отпадне от ал. 1 “не е осъждан на лишаване от свобода” и да остане само “за умишлено престъпление”.
Янаки Стоилов:
Да. Защото може да му е заменено наказанието. Приемаме го така.
Преминаваме към чл. 101. Г-н Батилов има едно предложение, което е за начина за избиране на съдебните заседатели. То е по същество. Вижте го.
Мисля, че е неприемливо предложението на Съвета по законодателството, тъй като няма кой друг, освен законът да определи как се избират съдебните заседатели. Това не можем да го оставим хората, които участват в съда, да се определят по някакъв друг ред. Не е редно наредба да определя състава на съда. Трябва в закона да го решим.
Нека да уточним режима. Дали възприемаме сегашния ред по принцип за излъчване на съдебните заседатели или възприемаме този, който предлага г-н Батилов, или някакъв трети, ако има предложение и тогава да редактираме текста.
Който поддържа предложението на Тодор Батилов, моля да гласува. Не се подкрепя от комисията.
Преминаваме към варианта на вносителя и на комисията. Следва да уточним кой общински съвет.
Реплика: Съответният.
Янаки Стоилов:
Съответен на какво? Ако е за районния съд това ще бъде общинския съвет в седалището на съответния районен съд.
Борислав Ралчев:
А другите общини? Съдебният район на районния съд – седалището на района.
Янаки Стоилов:
Тогава ще се окаже, два общински съвета трябва да предлагат съдебни заседатели.
Николета Кузманова: експерт
Които се намират в съдебния район на съответния съд.
Янаки Стоилов:
От общинските съвети, които се намират в съдебния район.
Мая Манолова:
Съдебният район включва няколко общини.

Янаки Стоилов:
Няма пречка всяка община да предлага заседатели. Всяка община, която е в района предлага съдебни заседатели, а после ги избира съда.
Само с това уточнение приемаме текста.
По чл. 102 няма предложения.
По чл. 103 - клетвата на съдебните заседатели. Къде да полагат клетвата съдебните заседатели?
Реплика: Пред общите събрания на съответния съд.
Янаки Стоилов:
Добре. Записваме го. Кога – към момента на избора. В момента, след като ги изберат. (Да.) Добре.
Чл. 104. За освобождаването на съдебните заседатели.
Това за 65 години откъде следва?
Реплика: По предложение на съвета.
Янаки Стоилов:
Мисля, че трябва да варират малко съдебните заседатели. Не можем да ги пенсионираме.
Ана Караиванова:
Тук има колеги от практиката, но по-възрастните са по-съвестни.
Освен това, хубаво е да има млади, но аз съм била свидетел н това, че те не идват, защото не ги освобождават от работа. Вече не са на държавна работа, където беше задължение. Нека да се преценява, но да не ги ограничаваме.
Янаки Стоилов:
Колеги, дали не трябва да запишем нещо, което е с оглед на известна специализация на съдебните заседатели. Ние не записваме, че по определени категории дела трябва да има определени съдебни заседатели. Пример, по едно бракоразводно дело някой агент на да ли е най-подходящия съдебен заседател. Добре е тези съдебни заседатели да имат някаква специализация.
Румен Ненков:
По наказателните дела има изискване в самия процесуален закон.
Янаки Стоилов:
Т.е. тук смятате да не отиваме в някаква относителна специализация.
Приемаме с тези 5 точки. Преминаваме нататък.
Николета Кузманова: експерт.
В т. 4 колко ще е трайната невъзможност.

Янаки Стоилов:
Нека да е година, защото все пак са много съдебните заседатели. Ако е повече от една година, тогава да се изважда.
Има ли практика от името на съда да се насочва какъв тип лица да има в предложението.
Иван Колев:
Общинските съвети си избират и ни предлагат. Предлагат и 80 годишни хора, които за 5 години се избират, а на 83 години половината от тях вече не са живи. Добре, че градският съд приема една възрастова граница. Аз мисля, че трябва да се запише в закона.
Първо, тези младежи, които са на 18 години – те нямат житейски опит. Дори и да влязат в залата, те казват гледай какво става. А над 70 години хората, за които нямам нищо против, и аз утре ще бъда такъв, но е много трудно. Аз пращам коли, за да ги докарат, защото съм започнал делата с тях.
Янаки Стоилов:
Аз съм готов да възприемем някаква възрастова граница. При избора, примерно, да не е по-възрастен от 70 години. Това е някаква пределна възраст. Ако искате да въведем ограничение при избора съдебните заседатели да не са по-възрастни от 70 години.
Иван Колев:
И квота да има за педагози. Поне 1/3 или ¼.
Янаки Стоилов:
20 не са ли много?
Николета Кузманова: експерт
Не може ли това с наредбата да се реши? В чл. 108 има наредба, която казва, че се определя реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели и други организационни въпроси.
Янаки Стоилов:
Това не е въпрос на реда. Това не е организационен въпрос. това е изискване в статуса. Така че наредбата не може да реши тези въпроси, които ние трябва да решим.
Ние въвеждаме едно ограничение при избора да не са по-възрастни от 70 години.
Иван Колев:
И да не са по-млади от 25 години.
Янаки Стоилов:
Ако искате да сложим 21 години, защото това е изискване за кандидатстване за различни длъжности. Да запишем, че кандидатите за съдебни заседатели трябва да са навършили 21 години и да не са по-възрастни от 70 години към момента на предложението.
Другото, което искате, е не по-малко от 10% от предложенията да са лица с педагогическа квалификация.
Николета Кузманова: експерт.
Педагогическо образование или педагогическа квалификация.
Разликата е, че може да имат педагогическа квалификация без да имат педагогическо образование. Това ще рече, че съм изкарала един спец курс, който ми позволява да преподавам, но нямам педагогическо образование.
Янаки Стоилов:
По-общото – квалификация.
Това са допълнителните ограничения на съдебните заседатели.
Продължаваме с чл. 105. Тук има едно предложение на Консултативния съвет – разпределението на съдебните заседатели трябва да става по състави, а не по дела. Мисля, че те трябва да се избират по същия случаен принцип, както и съдиите.
Борислав Ралчев:
Недейте. По дела.
Янаки Стоилов:
Нали те трябва също да са случайно определени, както съдиите.
Николета Кузманова: експерт.
Те искаха за избора да има възможност за избор чрез жребий с вариантите за резервен.
Янаки Стоилов:
Това беше част от дискусията в Пловдивския апелативен съд, когато се оплакаха много от съдиите, че имат затруднение с определянето на съдебните заседатели. Ние стигнахме до този балансиран вариант, че те ще се определят по жребий, но ще има резервен, но не може неговото неявяване да пречи на разглеждането на делото.
Елеонора Николова:
Какво значи чрез жребий. Нека да помислим още малко. Представете си, че трябва да бъде съдебният заседател педагог.
Янаки Стоилов:
В рамките на лицата, които отговарят на изискването.
Иван Колев:
Те имат 60 дена за една година участие засега. А при нас 50 съдебни заседателя на 42 наказателни състава. Аз съм ги разпределил по 6 съдебни заседатели на всеки състав.
Янаки Стоилов:
Ама ние нали ги разпределяме по дела, а не по състави.
Николета Кузманова: експерт.
Да се възприеме разпределението по състави тогава.
Янаки Стоилов:
Аз съм склонен, ако има затруднения, да го направим не по дела, а по състави. Но те пак трябва да някакъв случаен принцип да попадат на това място.
Борислав Ралчев:
Не е възможно. Слезте долу и вижте как се осигуряват съдебни заседатели и колко пъти се чака с часове, за да дойде Бай Иван. Практиката е друга.
Янаки Стоилов:
Ние имаме възможност, когато той не е дошъл, за неговото дисциплинарно отстраняване.
Реплика: Като отстраним 200 какво ще правим след това.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, че напоследък има желаещи за съдебни заседатели.
Елеонора Николова:
Г-н Стоилов, тук ненужно затрудняваме съдиите. Ще ви дам един пример. Когато се гледа стопанско дело, ще си изберете съдебни заседатели, които имат опит, знаем че работят, които са добри икономисти и знаем, че ще ни бъдат полезни. Когато се гледа сложно дело, със сложен фактически състав, искаш да си избереш съдебни заседатели, които са грамотни и които могат да ти помогнат за някои специфични, тънки места. Нека да ги оставим съдиите.
Янаки Стоилов:
В какъв смисъл да ги оставим съдиите.
Елеонора Николова:
Г-жа Николова дава пример за това, че разпределението трябва да бъде по дела с оглед спецификата на делото.
Елеонора Николова:
Моето предложение е да не се бъркаме на съдиите.
Янаки Стоилов:
Едно от изискванията е да има в някаква степен случаен подбор на състава, който ще гледа делото. Двама заседатели, ако са достатъчно оправни могат да вземат решение различно от това, което съдията ще вземе. Или вместо да мотивират съдията, ще мотивират двамата заседатели какво решение да вземе съда.

Борислав Ралчев:
Има и друг вариант на практиката, когато съдията иска да каже нещо друго чрез трети лица.
Янаки Стоилов:
Аз говоря, че по делата с особен интерес защо двама заседатели да не бъдат мотивирани да вземат определено решение. Те все някакви мотиви ще напишат, а може и да им ги напишат. Аз не знам каква е вашата практика. Кажете, колеги, дали вече не се еманципират съдебните заседатели или винаги ви слушат за това, за което им кажете да гласуват.
Румен Ненков:
Това е един спор, г-н Стоилов и той опира най-вече до наказателния процес и винаги професионалните съдии са обвинявани затова, че те могат да се наложат над съдебните заседатели, което е самата истина. Сега няма какво да се лъжем. А когато съдията, примерно, го е страх да направи нещо, той моли съдебните заседатели да го направят, а той пише особено мнение.
Аз ви предлагам да го напишете най-общо, може би, че съдебните заседатели се разпределят по състави и дела на принципа на случайния подбор. А оставете нещо и по наредбата да се реши.
Янаки Стоилов:
Ако възприемем едното, то в някаква степен изключва другото.
Ана Караиванова:
Г-н Председател, ал. 3 така както е формулирана ми се вижда малко опасна и ще помоля да отпадне. “Основен съдебен заседател не може да участва, той се замества от резервен съдебен” – обърква се с делата, които започват с резервен, но той присъства през цялото време и когато основният е възпрепятстван, той го замества.
Не може така както се предлагаше да има резервен и единият като се разболее, другият на дойде. При наказателното ниво процесът е при неизменност на състава.
Янаки Стоилов:
Ал. 3 може да отпадне.
Но сега за начина на разпределяне какво възприемаме.
“(2) По всяко дело, чрез жребий, се избират основни и резервни съдебни заседатели.”
Така ли остава?
Да приемем , че съдебните заседатели се разпределят чрез жребий, по състави и се избират основни и резервни заседатели.
Това е смисълът на текста.
Г-н Манчев, заповядайте.
Христо Манчев:
В едно съдебно заседание един състав има дела, примерно, или 10. Ако се избират по жребий, съдът трябва да работи в различни състави.
Янаки Стоилов:
Има два варианта. Струва ми се, че по-гъвкавият е разпределението на състава да става по състави. Ще го гласуваме. Ако не се приеме, ще гласуваме другия текст.
Които са съгласни за случайното разпределение по жребий по състави да гласува. Седем “за”. Против? Един. Въздържали се? Един. Така се приема. Остава си основни и резервни.
Ал. 3 отпада.
Преминаваме към чл. 106. По него има ли някакви проблеми?
Николета Кузманова: експерт
Излиза, че ако лицето не е по трудово или по служебно правоотношение няма да му се плаща затова, че участва като съдебен заседател.
Янаки Стоилов:
На съдебните заседатели би трябвало да им се плаща затова, че участват в заседания независимо по какви правоотношения са. Това го възприемаме.
Говорим за чл. 106. Ал. 1 ще отпадне.
Николета Кузманова: експерт
А ал. 2 ще звучи за всички?
Янаки Стоилов:
Да. А за отпуска къде решаваме въпроса?
Николета Кузманова: експерт
В Кодекса на труда изрично е казано.
Янаки Стоилов:
Добре. Няма нужда тук. Преминаваме към чл. 107. Има ли по него предложения по текста на комисията. Няма. Приема се.
По чл. 108. Тук може да остане за реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели.
За възнагражденията също.
Какви са тези организационни въпроси?
Чл. 108 остава така – министърът заедно със Висшия съдебен съвет. Нека министърът да има грижа, защото тук с засягат и органи на изпълнителната власт, а не само на съдебната.
Преминаваме към Районен съд. Тук по тези текстове имате ли някакви бележки. Можем общо да ги гледаме.
Николета Кузманова: експерт.
Има предложение на Надя Антонова
Янаки Стоилов:
По чл. 109 приемаме текста, както се предлага.
По чл. 110.
Николета Кузманова: експерт.
Само едно уточнение. Навсякъде другаде в закона изрично е посочено, че отделенията се председателстват от председателя или неговите заместници на съответния съд. Само при районния такова уточнение няма. Въпросът е да се реши дали и тук да се посочи или не и въобще как стои въпроса.
Янаки Стоилов:
Не може ли с един текст да се реши.
Николета Кузманова: експерт.
Въпросът е за председателството на отделенията. Навсякъде пише, че отделенията по различните съдилища се председателстват от председателя или негов заместник Само в районния съд такова указание няма.
Янаки Стоилов:
Добре. Чл. 111. Чл. 112. Чл. 113. Има предложение на Надя Антонова.
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз съм направила предложение за допълнение на чл. 113, т. 3, като веднага казвам, че не претендирам за съвършеност на редакцията, която я предлагам. Тя е предназначена по-скоро да маркира проблем, който аз забелязвам. Става въпрос за следното.
Председателите на всички съдилища, включително и тези на ВКС, но в случая говорим за районния съд изготвят в края на всяко шестмесечие информация, която се предоставя на инспектората. По вносител информацията трябва съдържа данни за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите. До тук това е добре.
Аз бих предложила една по-добра редакция от тази, която е в свитъка. След думите “преписките и делата на съдиите” да се добави израза, като се премахне запетаята и израза продължава с думите “в установените срокове, а за свършените дела и за отменените актове от горната инстанция.”, край на цитата.
Смисълът е тази информация, която се изпраща от всеки председател на съд, в случая председателя на районния съд, да се съдържа информация и за образуването и движението на делата, не просто, а в оказаните срокове. А когато делата са приключили, свършили окончателно – дали решени, дали прекратени – окончателно свършено производство, тази информация да съдържа данни и за броя на отменените актове, което според мен е твърде полезно, за да се добие представа за процента отменени актове, за качеството на съдебната работа и което кореспондира с последните конституционни промени.
Янаки Стоилов:
Ясни са мотивите. За да има в тази периодично предоставяна информация и някаква информация, която е обобщена по същество и да се знае какво е съотношението между актовете, които са потвърдени или отменени.
Надя Антонова:
И още едно изречение.
Същото допълнение предлагам да се направи и към чл. 120, ал. 1, т. 2.
Янаки Стоилов:
Има ли възражение срещу това предложение?
Борислав Ралчев:
Това значи, че всяко дело, което отишло два пъти до горе и се е върнало, трябва да бъде описано. Как ще стане това?
Надя Антонова:
Фактически е много лесно. Делата са свършили, независимо какво е. Те не могат повече от два пъти да ходят. В края на краищата съдебният акт влиза в сила, независимо какъв е той. Влиза в сила в един определен момент. Делото е свършено. В книгите е отбелязано какво се случва. Председателят на съответния съд чисто и просто отваря описната книга и брои. В това няма никаква практическа трудност.
Янаки Стоилов:
Това не е лошо да го има като информация, защото ще се види примерно на едно ниво в различните съдилища какво е съотношението между отменени и потвърдени актове.
Светлин Михайлов:
Според мен, ще се създаде едно огромно затруднение, защото има текучество между съдиите. И ако съдия Надя Антонова тази година е гледала 200 дела, но следващата година е преместена в окръжния съд, примерно, на кой ще ги запишем. Това означава, че председателят на районния съд ще продължи да й води статистиката до след 8-10 години, докато се върнат всички дела на съдия Антонова. Защото тези дела си вървят по инстанциите.
Янаки Стоилов:
Тук не става дума за персонална информация. Тук говорим за информация въобще за съда. Нека тогава да добавим към предложението на Надя Антонова “обобщена” и да стане обобщена информация за образуването и движението – по всички въпроси. Щом е доклад, той ще е обобщен. Записваме го, за да разграничим информацията, която се прави при атестирането и която е винаги персонализирана от тази, която е за съда.
Предлагам двете неща да ги гласуваме едновременно – обобщена информация и допълнителното предложение за приключилите преписки, както и отменените.
Любка Илиева:
Може ли една бележка. В предишните разпоредби включихте “влезли в сила съдебни актове”.
Янаки Стоилов:
Не, не го включихме.
Любка Илиева:
Как го формулирахте на предишното заседание? Тук трябва да бъде същия режим. Тогава няма да бъде от по-горна инстанция, а отменени и влезли в сила актове. Просто както е там. Както го приехте там, така трябва да е и тук. Просто режимът да е същия.
Янаки Стоилов:
Разбрах бележката. Т.е.да имаме ориентация този акт в крайна сметка дали е отменен или потвърден. Може би трябва да добавим: “както и окончателно отменените актове от горна инстанция”. За да се знае какво е окончателното решение.
Приемаме чл. 113 с тези две допълнения.
Чл. 114. За общото събрание на районния съд. Има ли такива съдилища още с по-малко от трима съдии. Да приемем предложението на Батилов – ако те са по-малко от трима участват в събранието на другия съд. На кой съседен? Трябва да кажем, че в този случай председателят н окръжния съд определя в събранието на кой районен съд от района на окръжния съд участват.
Иван Колев:
А можем ли да кажем с изречение второ в чл. 114, ал. 1, че участието на съдите в заседанието на общото събрание е задължително.
Янаки Стоилов:
Не, не му е мястото тук. Когато определяме статута на магистратите ще кажем какви права и какви задължения имат. Там общо ще ги уредим тези въпроси. Това трябва да го уредим в главата на статута, защото това не им е единственото задължение.
Приемаме чл. 114.
Светлин Михайлов:
Г-н Председател, четейки законопроекта се оказа, че за общите събрания на районните, окръжните, административните и военните съдилища беше записан кворум, с който взимат те решение на заседание. Това комисията трябва да го реши, но не може окръжният съд да взима с квалифицирано мнозинство, защото той приема с 50 от общия брой, а в районния съд да се приема с обикновено мнозинство.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че трябва да приемем общите правила, че в общото събрание трябва да участват повече от половината съдии и да приема решенията си с повече от половината от присъстващите.
Светлин Михайлов:
Принципът да бъде записан за всички.
Янаки Стоилов:
Кворумът е повече от половината, а мнозинството за решенията е повече от половината от присъстващите.
За председателя на районния съд.
Г-н Колев, Вие имате ли някакви бележки към правомощията.
Те трябва да правят една и съща информация и да я пращат на двата органа. На министъра му е необходимо, защото един човек не може да управлява, без да знае какво става в една съдебна система. Нека да постъпва тази информация и в министерството.
Виолета Обретенова:
Може ли да поясним защо трябва да се предоставя тази информация.
Янаки Стоилов:
Мисля, че не оспорваме, че при него трябва да отиде същата информация.
Виолета Обретенова:
В предложението, което се прави от комисията, той не получава такава информация.



Янаки Стоилов:
Ние трябва да уеднаквим информацията, за да се готви една информация и да се изпраща на два източника, а не да готвят различни информации за министерството и за Висшия съдебен съвет.
Виолета Обретенова:
Да, това искаме да поясним, тъй като това е свързано с конституционните правомощия на министъра на правосъдието.
Янаки Стоилов:
Приемаме т. 3 – да се уеднакви информацията, и тя да се подава към двата субекта. А допълнителната информация да бъде само за съдебните изпълнители и за съдиите по вписването.
Тъй като говорим за председателя на районния съд. Аз съм съгласен информацията да отива при министъра. Обаче на да ли той трябва да получава информация от всяко ниво на съдебната власт. Тази информация някъде трябва да се обобщи и при него да отиде обобщената информация.
Вижте т. 2, буква “б” и т. 3, за да избегнем усложнението от дублирането на информация.
Реплика:
Трябва да има орган, който да изпраща или някакъв ред, по който да се изпраща информация.
Янаки Стоилов:
Моят въпрос е каква е разликата между информацията по буква “б” и информацията по т. 3.
Мария Колева:
Информацията по т. “б” е информация, която се предоставя на министъра на правосъдието във връзка с негово задължение по Закона за статистиката. Те са точно определени данни по образци. Това е информация във връзка с начина на образуване.
Елиана Масева:
По т. 7. Някой трябва да прави предложения. Ако това не е председателят на основния съд, примерно на районния, за увеличаване на щат, даже за съкращаване на щат, кой ще го направи.
Иглика Иванова:
За текстовете на 8а и 9.
В 8 а пишем: “организира публикуването”, а в т. 9 – “публикува”. Очевидно трябва да се уеднакви. И по-удачното е да организира публикуването.
Дали не трябва по т. 9 да се предвиди някакъв срок.

Янаки Стоилов:
Двете редакции са подходящи, тъй като там ще има някакъв технически оператор и той трябва да извърши. Това е по 8а. А по 9 той самият ще публикува годишния доклад, защото той го подписва и това е всъщност самият негов доклад.
Реплика:
Да се публикува в определен срок.
Янаки Стоилов:
Срокът е определен от т. 2. – Годишен доклад. Съвпада ли срокът за публикуване със срока за приемане?
Тогава ще кажем:
“Публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от неговото изготвяне по буква ... Т.е. да не е по-късно от края на следващия месец.
Приехме го.
Преминаваме към 114б. Тук правим едно ограничение в срока, до който може да бъде командирован без да се спазва процедурата, която законът изисква и със съгласието на административния ръководител, от който го вземат – не само този, който го привлича.
Има ли случаи на силни разногласия.
Ние искаме да балансираме това движение, за да не се засяга прекалено тежко дейността на този, от който идва командирования.
Ще го кажем малко по-меко:
Командироването на съдията се съгласува със съответния административен ръководител, което е почти същото на това, което сме записали.
Тук сме се съобразили и с някои искания от районни съдилища, които искат именно такава процедура на съобразяване на мненията.
Преминаваме към Окръжен съд.
Чл. 115 трябва да отпадне оттук.
Вижте текстовете по чл. 116. Тук въвеждаме ограничението, че не може да бъде единствен съдия или докладчик. Ние ограничаваме да не бъде докладчик единствен съдия.
Мисля, че е удачно да възприемем, че в един състав може да има само един младши съдия. Нека тук да го приемем, а ще видим как да го отразим.
Любка Илиева:
В чл. 117 го има. Това е за втора инстанция. Същото трябва да бъде и за първа. Един от членовете на състава може да бъде младши съдия.
Янаки Стоилов:
Чл. 117. Тук няма бележки.
Чл. 118 също. Мисля, че текстът е достатъчно общ. Да не навлизаме кой заместник председател ще ръководи. То е ясно, че ще бъде този, който е специализирания. Едва ли ще правят от наказателното отделение да ръководи гражданското и обратното. Нали няма такива случаи.
Чл. 119. Текста на работната група.
Румен Ненков:
Има полиция, има прокуратура и в края на краищата има и Съвет по криминологични изследвания към Министерството на правосъдието. Правилно Консултативният съвет е приел, че е противоконституционна нормата, тъй като това все пак не е функция на съда.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам частично да остане т. 2:
“2. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения , обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район.”
Чл. 120. Има ли нещо за председателя на окръжния съд, след като решихме за районния.
Христо Манчев:
Г-н Председател, кой ще разпределя съдиите в окръжния съд по отделения: общото събрание, председателят или на някакъв друг случаен принцип.
Янаки Стоилов:
Това трябва да го уредим. Кой ги разпределя. Нямаме ли такъв текст. Кой на кое отделение е в окръжния съд. Кой ги разпределя?
Трябва да възложим допълнително правомощие на председателя на окръжния съд.
Христ Манчев:
Общото събрание.
Янаки Стоилов:
Какво значи общото събрание. Те с гласуване ли ще се разпределят.
Ана Караиванова:
В чл. 127 за административните съдилища е уредено по този начин като правомощие на общото събрание.
Янаки Стоилов:
Ако има разногласия в общото събрание какво става.
Според мен е по-важно да въведем някаква периодичност на възможна ротация.
Това като възможност или като задължение да го запишем.
Ако трябва да има ротация, тя трябва ли да бъде в различни срокове за различните нива на съда. Защото на по-ниските нива сроковете трябва да са по-различни.
Любка Илиева:
Ротацията може да е императивна, но на по-голям срок.
Иглика Иванова:
Медалът има две страни. По този начин ограничаваме на тези хора възможността им да вървят нагоре. Този, който е специализиран в брачни дела, къде ще отиде от окръжен съд нагоре. Значи той е дотам. Там примерно ще има трима съдии такива и кой трябва да чака пожизнено някой да се пенсионира, за да му се освободи място. На тях по този начин им ограничаваме правото на избор в по-нататъшното им развитие като съдии.
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз съм на мнение, че съдиите трябва да бъдат поощрявани за своята специализация, но това пък не бива да се абсолютизира. И затова е добре съдиите да могат да сменяват своите съдебни състави. Въпросът е в какъв срок императивно да могат да сменяват съставите си. Съгласна съм от низовия съд нагоре на две години, а от по-горните съдилища да могат да сменяват съставите си на по-продължителен срок, което е добре за всички – добре е и за самите съдии. Защото примерът, който дава Иглика Иванова, ако някой специализира брачни дела и издръжки, което е много важно, този съдия
Янаки Стоилов:
Ние ще приемем едно гъвкаво решение, с което да дадем възможност на три години за окръжния съд да се прави разместване. А този, който гледа брачни преписки, може да иска само тях да си гледа, защото е по-лесно.
Надя Антонова:
Много моля в чл. 120, ал. 1, т. 2 да бъде отразено допълнението, което направихме по чл. 113, т. 3. – за информацията.
По същия начин допълнението трябва да бъде отразено и към чл. 128, т. 3, касаеща административния съд.
Чл. 141, ал. 1, т. 2 – касаеща апелативния съд.
Чл. 161, т. 7 - касаещ ВАС и съответния текст за касационния съд.

Елиана Масева:
Чл. 120, т. 4. председателства съдебни състави от всички отделения.
Янаки Стоилов:
Аз смятам т. 4 да падне не затова, че той не може да го прави. Защото така излиза, че е някакво негово задължение.
Да запишем:
Може да председателства съдебни състави от всички отделения.
Сега да решим следното: Да кажем, че на три години общото събрание на окръжния съд обсъжда ротацията на съдиите по отделения. Обсъжда – някои може да се прехвърлят, други – да останат. Това трябва, според мен, по-гъвкаво да се решава. Някои хора могат да държат на по-голяма специализация, а пък някои да искат да се развиват в различни направления и вероятно между колегите ще се постигне някакво съгласие. Сигурно спорните въпроси ще са малко. Но все пак да предвидим ред, ако има някакви спорни въпроси, как ще се решава тяхното разпределение по състави. Общото събрание ли взима това решение или председателят. Общото събрание ще го обсъжда. Кой да взима решението. Кое е по-добре с оглед атмосферата в съда и ролята на административния ръководител? Дали административният ръководител, отчитайки мненията да взима решение или те да решават.
Предлагам ви следното:
Да кажем, че на три години общото събрание обсъжда ротация в отделенията на окръжния съд. С оглед на тези обсъждания председателят на съда разпределя съдиите по отделенията. Така нали става.
Ние ще го уеднаквим, но въпросът е тежестта върху кого да падне – върху председателя или върху общото събрание.
Надя Антонова:
Ние трябва да напишем правна норма, която да работи. Виждате колко е спорно тук общото събрание кога е взело решение, при какъв кворум. Аз предлагам да го направим текста още по-работещ. Общото събрание нека да са интелигентни и нека да се споразумеят и нека да вземат решение кой какъв състав ще поеме. Но ако не се постигне такова решение.
Янаки Стоилов:
Решение винаги ще има. Може да не се постигне споразумение.
Надя Антонова:
Да дадем шанс и на административния ръководител.

Янаки Стоилов:
Кога да дадем шанс на административния ръководител. Когато няма консенсус. Тогава не е решение, а с общо съгласие.
Надя Антонова:
Решение, което се взима с общо съгласие. Иначе нормата няма да се прилага.
Янаки Стоилов:
Добре. Ние имаме двама съдии, които не са съгласни с разпределението. Какво правим тогава.
Надя Антонова:
Тогава го решава председателят, като не пречи да зачете мнението на другите си колеги. Той неговото решение няма да го вземе абстрактно, каквото му е дошло на ум.
Янаки Стоилов:
Тогава да му възложим на председателя. Тогава е безсмислено да се събират 30 души, да решават едно, а после председателят решава друго.
Надя Антонова:
Не е така. Ако тези 30 души наистина вземат решение, председателят няма работа.
Янаки Стоилов:
28 души ще са “за”, двама ще са против и тогава председателят какво прави. Някакъв арбитър между мнозинството и малцинството ли трябва да бъде. Тогава е още по-трудна ролята.
Надя Антонова:
Не е точно така. Защото това общо събрание може и да не се проведе, да не се вземе решение поради непровеждането му. Знаем, че има такива проблеми в практиката.
Янаки Стоилов:
Трябва да решим дали това е решение на председателя, взимайки предвид обсъжданията в общото събрание или това е решение на общото събрание.
Надя Антонова:
Мисля, че много задълбаваме в тази материя. Вярно, че е важно, но пък не е необходимо така задълбочено да го правим. Аз предлагам един текст, който смятам, че е работещ. Само ви казвам, че до решение на общото събрание за разпределението по състави може да не се стигне по редица причини.


Светлин Михайлов:
Дали това да бъде правомощие на административния ръководител или както щете да го наречем – председател на съда, или да бъде компетентност на общото събрание.
Янаки Стоилов:
И според мен, трябва да се произнесем по тази алтернатива.
Светлин Михайлов:
Тогава нека да съобразим и другите текстове. Какво всъщност тогава означава “осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд.” За какво? Нищо не означава, ако вие не му дадете това правомощие на председателя на окръжния съд да го прави.
Г-н Председател, тъй като нашият съд е най-големия, ние винаги се съобразяваме с това какви са желанията на колегите, които са по-старши.
Янаки Стоилов:
Какъв текст предлагате.
Светлин Михайлов:
Нека да си остане в правомощията на административния.
Янаки Стоилов:
В момента го няма това нещо. Това което стане в окръжния съд ще стане през апелативния до върховния.
Елиана Масева:
В общото събрание ще има търкания, има наказателни, има граждански.
Янаки Стоилов:
Ще гласуваме двата текста: единият, че разпределението се извършва от общото събрание на три години за окръжния съд, а другото е, че разпределението по отделения се извършва на три години след обсъждане в общото събрание и решението се прави от председателя. В единия случай общото събрание има консултативно значение, а в другия случай – решаващо.
Който е за това да се прави от председателя, да гласува. Добре. Приема се това решение. И остава така отгоре до долу.
След обсъждане в общото събрание председателят на окръжния съд разпределя по отделения съдиите, като това се прави през три години за окръжното ниво. Ще видим през колко за другите.
Други бележки има ли по чл. 120.
Има въпроси по т. 6 и 7 – за ревизиите. Нещо налага ли се да се поясни или си остава текста:
“извършва периодично ревизии на работата на съдиите от районния съд.”
Светлин Михайлов:
Какви ревизии, в каква насока? Председателят на окръжния съд или инспектората.
Янаки Стоилов:
Аз не знам някой от окръжния съд в момента да ревизира районния съд? Какви ревизии се правят. Кажете в кой съд се прави и от кого.
Реплика: В момента се прави такова нещо.
Янаки Стоилов:
И какво ревизират там. Като отиде председателят на окръжния съд в районния какво ревизира.
Надя Антонова:
Със заповед възлага на съдия от гражданската колегия да отиде да провери движението на гражданските дела в районния съд. После пише доклад и се събират и го обсъждат.
Янаки Стоилов:
И това ще бъде някаква паралелна дейност на инспектората?
Надя Антонова:
Винаги е било така.
Янаки Стоилов:
Става въпрос за връзката между т.5 и 6, а в т. 8 има и проверки.
Николета Кузманова: експерт.
В т. 6 – извършена ревизия, а в т. 8 се иска и доклад за проверка, освен за ревизия.
Надя Антонова:
Ревизия се върши тогава, когато шефът на окръжния съд по линия на институционния контрол казва, че има проблем в районния съд. Изпраща еди-кой си съдия да провери защо такива решения се дават. Това е ревизия. Съдията отива и това е ревизия. Чете, прослушва заседания, ако иска и пише доклад. Това е ревизия.
Второто е проверка. Аз се оплаквам от еди-кой си съдия, че е закъснял половин час за съдебното заседание.
Янаки Стоилов:
Как може ръководителят на по-горния съд да осъществява дисциплинарна отговорност към съдията от по-долния.



Надя Антонова:
Аз обяснявам какво е проверка. Много са си добри текстовете. Това е практика. Това е нещо, което се случва от толкова години или поне отколкото са моите спомени.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че стават твърде много проверяващите в съдебната система.
Янаки Стоилов:
Струва ми се, че прекаляваме с тези постоянни наблюдения. Нека да видим, ако по-горният съд върши нещо.
Иглика Иванова:
Считам, че така формулирани нещата, се получава едно дублиране на функции по два пъти и по три пъти. Не е ясно къде е разграничителната линия и защо е необходимо да го има това дублиране. След като имаме нарочни органи, които контролират, сега създаваме още една такава възможност. На мен наистина не ми е ясно кога на председателя на окръжния съд ще му остане някакво време да бъде съдия. Той ще бъде всичко друго, но не и съдия.
Надя Антонова:
Аз оценявам тези аргументи, които звучат тук и които са противоположни на моето мнение. Но ако отпаднат тези въпросни точки и възможността на шефа на окръжен съд да прави ревизии и проверки и т.н., питам аз защо дадохме възможност на административните ръководители да налагат дисциплинарни наказания, макар и двете най-леки.
Янаки Стоилов:
Те ги налагат в собствения си съд.
Надя Антонова:
Тогава ми отговорете каква е процедурата, когато някой се оплаче от един съдия, по каква процедура един председател ще констатира има или няма извършено дисциплинарно нарушение.
Янаки Стоилов:
Председателят трябва да го провери, защото е председател на съответния съд.
Надя Антонова:
Аз не знам защо се спори по текстове, които са от 1973 г. от Закона за устройството на съдилищата. Този текст 40 и колко години работи.
Янаки Стоилов:
В сегашния закон го няма.
Надя Антонова:
И нещо добро да е произтекло от това, аз не виждам.
Янаки Стоилов:
Ние търсим решението. Защото ако има някаква разлика между административната и съдебната система е, че в съдебната система контролът е само инстанционен и въз основа на закона. Това е принципна разлика между съдебната власт и администрацията. Ако ние дадем на по-горе стоящия административен ръководител да упражнява административен контрол между правораздаващите лица от по.ниски нива, тогава с какво различаваме съдебната система от администрацията.
Светлин Михайлов:
Аз мисля, че ако махнем от т. 6 – извършва периодично ревизии на работата, ако махнем думата “периодично” нещата се променят. Ако аз имам оплаквания, аз мога да направя такава проверка. Но записано “периодично”, това означава, че аз на определен срок трябва да отивам да ги проверявам.
Любка Илиева:
Тогава да не е ревизия, а проверява.
Янаки Стоилов:
По тази логика трябва да дадем на ръководителя на ВКС да ходи да обикаля апелативните съдилища и да ги проверява какво правят. Ако възприемем този принцип, трябва да го доведем до край.
Надя Антонова:
Ако искате в районните съдилища, които са отдалечени от окръжните центрове, да правят каквото си искат, това е друга тема. Нали разбирате, че тази практика трябва да се уеднаквява включително и по този начин. Аз говоря за последицата, която може да произтича от това ако не се правят проверки.
Янаки Стоилов:
Ако се възприеме този принцип, ние трябва да го проведем отдолу до горе. Това е логиката.
Надя Антонова:
Може и да е такава логиката, но аз нямам отговор на вашия въпрос. Дискутираме тази точка, този текст и моето мнение е това, което чувате.
Иван Колев:
Аз смятам, че ако отпадне това, че той лично проверява, нещата ще се оправят.

Иглика Иванова:
Не е ли по-добре да кажем, че може да организира. Да не го задължаваме.
Янаки Стоилов:
Излиза, че те нищо няма да правят. Или трябва да го правят или не трябва.
Иглика Иванова:
Но ако кажем, че организира, му го вменяваме като задължение. И след това ще излезе, че ако той не върши тези неща, значи не си е свършил работата.
Янаки Стоилов:
Да продължим казаното в т. 5, като в т. 6 кажем:
6. периодично извършва проверки за организацията на дейността в районния съд, както и на съдебните изпълнители.
Ние трябва да говорим не за ревизии, а за проверки. И въпросът е да кажем какво проверява. Ще може ли да проверява освен организацията на работата и да проверява и делата.
Румен Ненков:
Само регистрирането.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че не трябва да отиваме към дублиране на дейността на инспектората.
Румен Ненков:
Тук така излиза. Тук съм абсолютно съгласен с Вас. Ние мислим, че основният източник на информация за лоша съдебна администрация ще идва от инспектората.
Янаки Стоилов:
Добре, т. 5 остава. Тя не е дискусионна.
Т. 6. мисля, че трябва да я прередактираме.
Реплика: Извършва, означава лично. Или възлага, или организира. Ако се махне, няма да загубим нищо.
Любка Илиева:
Тя не влиза ли в това “осъществява организационно ръководство за усъвършенстване дейността...
Янаки Стоилов:
Тя е нещо като инструмент, за да има т. 5 някакво съдържание. Това е по-скоро как ще добие информацията, за да може да изпълнява функциите по т. 5.
Тогава може да бъде: извършва лично или възлага извършването на проверки на работата на съдиите от районния съд, както и на държавните съдебни ....
Така приемливо ли е съдържанието?
“Извършва лично или възлага извършването на проверки на работата на съдиите от районния съд и текстът продължава.
Или възлага на съдия от окръжния съд, за да е ясно, че не може някой служител да изпрати.
Румен Ненков:
Г-н Председател, няма ли да е добре да мине през комисия целия закон в завършен вид, защото ако успоредно с работата в комисията пренасяте в зала, накрая ще видим някои технически грешки.
Янаки Стоилов:
Аз засега не мисля да внасяме текстовете за гласуване, поне докато не завършим определен блок. Даже като приемем тези части от доклада, ще ви ги изпратим да технически бележки. Не за редакции по същество, а за технически бележки преди да ги внесем за гласуване.
Необходимо ли е да казваме какво проверява председателят на окръжния съд.
Румен Ненков:
Не, то се разбира.
Янаки Стоилов:
Да не възникне някаква дискусия. Да не го разбират едни, че проверява работата по същество, а други – само по организацията.
Румен Ненков:
Администрирането на делата се проверява от инспектора.
Янаки Стоилов:
Достатъчно ли е да кажем: проверява работата на съдиите. Защото работата включва и администрирането и произнасянето по същество.
Христо Бисеров:
Точки 5 и 6 да се вържат в един текст.
Янаки Стоилов:
Правилно ми подсказва г-н Бисеров да обвържем т. 6 с т. 5.
Извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд извършването на проверка на работата на съдиите от районния съд.
Христо Бисеров:
Ако са в една точка става ясно, че става въпрос за организационно ръководство.

Николета Кузманова: експерт.
“Извършва лично или възлага на съдия в окръжен съд извършването на проверки на организацията на работата на съдиите от районния съд.”
Любка Илиева:
Получава се тавтология: “извършва лично и възлага извършването”.
Румен Ненков:
Направо възлага проверки.
Светлин Михайлов:
Проверки на работата е достатъчно ясно.
Янаки Стоилов:
Ще ви дам една приблизителна редакция на т. 5 и 6.
Извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверка на работата на съдиите от районния съд, тук да видим дали да добавим и съдебните изпълнители, с оглед усъвършенства дейността на районните съдилища от съответните район.
Или усъвършенстване организацията на дейността, или с оглед на организацията на дейността. Т.е. да се разбере, че той ще гледа до каква степен е сполучлива организацията на работата на отделните съдии и на съда като цяло.
Възприемате ли така идеята, за да се редактира в този смисъл. Обединяваме точки 5 и 6.
За т. 7 какво остава.
“организира повишаването на квалификацията на съдиите.”
Това достатъчно ли е? Той може да ги събира, да правят семинари, да ги изпраща периодично на обучение. Няма нужда да обясняваме как да го прави.
За т. 8 какво ще остане:
8. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква “а”, докладите от проверките и исканията за постановяване на тълкувателни решения.
В т. 13 да добавим срока – в едномесечен срок от приемането му, както беше з районния съд.
Тук няма други бележки. Така приемаме текста.
По чл. 121. То е аналогично на приетото. Пренасяме решението.
Преминаваме към Административния съд. Има ли някакви бележки п цялата глава.


Стефка Стоева:
Чл. 127, ал. 2 – правомощие на общото събрание – “1. утвърждава на всеки две години в края на юни състав на отделенията.”
Такова правомощие ми се струва, че нямат другите общи събрания.
Янаки Стоилов:
Сега ще го махнем, защото решихме това да го прави председателя. След обсъждане в общото събрание председателят го прави. Според мен, не трябва да е на две години, а на по-дълъг период. Възприехме на три години за окръжен съд. Това подходящо ли е за тук.
Добре остава на три години.
Светлин Михайлов:
Г-н Председател, мога ли да внеса едно уточнение така, както аз го разбрах: “утвърждава на всеки две години в края на юни състав на отделенията.” Това означава, че ако е увеличил броят на данъчните дела, може да увеличи състава на данъчното отделение.
Колегата говореше, според мен, да разпределя в края на всеки три години съдиите по отделения, когато такива са обособени.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам две неща да решим. Едното е, че в края или в началото на всяка съдебна година трябва да може председателят на окръжния съд да променя числеността на отделенията в началото или в края на всяка съдебна година, а на три години да се прави разместването. Така че това са две различни неща. Едното да бъде всяка година – кажете дали да бъде в началото или в края. (В края) В края на съдебната година за следващата.
Стефка Стоева:
Никога не сме го правили юни месец. Всъщност го правим на пленум с отчетния доклад. Тогава виждаме какви са тенденциите. Правим го в началото на месец февруари.
Янаки Стоилов:
Всяка година ще се уточнява състава, а на три години ще правим ротацията. Така го приемаме.
Любка Илиева:
А т. 1 остава ли?
Янаки Стоилов:
Ще бъде “утвърждава всяка година състава на отделенията.” А вие ще си уточните дали пролет или есен ще го правите.
Няма да има младши съдии към административните съдилища.
Други въпроси има ли до края на раздела.
Чл. 128. За председателя на административния съд го уточняваме както за окръжния. Нали няма някакви особености.
Ако няма разлика в правомощията, не е ли по-добре чрез препращане да направим, а не да повтаряме всичко до безкрайност. Ако председателят на административния съд прави същото, което на окръжния съд, защо да го повтаряме.
Предлагам ви технически да го огледаме и там където има общи правомощия на административния ръководител да се изкарат там, където се възпроизвеждат по един и същи начин. Само където има разлика да се изпишат.
Можем да изведем общите правомощия на административния ръководител, а тук само специфичните, доколкото ги има.
Това ще го огледаме това.
Преминаваме към Военния съд. Тук има ли някакви бележки.
Във военните съдилища ще има ли младши съдии. Няма да има и тук, така ли? Няма.
Други въпроси? Няма.
Има ли нещо различно за правомощията на общото събрание за военния съд различно от това за окръжния. (Няма.) Тогава направо ще препратим, че има същите правомощия като общото събрание на окръжния съд.
За правомощията на председателя без т. 5 и 6.
Преминаваме към Апелативен съд. По апелативния съд има ли някакви въпроси? Пак се повтарят правомощията. Трябва да ги уеднаквим. Правим го по същия начин, както за окръжния. И ако го приемем и за върховния, сигурно пред скоби трябва да ги изкараме тези текстове.
Разпорежданията на председателя на съда във връзка с организацията на работата са задължителни за всички съдии и служителите в него. Това трябва да го изведем като общо правило за всички административни ръководители.
Върховен касационен съд.
Ако искате тук да си останат търговските дела. Те се махнаха във видовете дела. Тук дали да ги има или да ги няма, е отделен въпрос.
Ако трябва да определим какви колегии има във върховния съд, можем да го направим в закона.
Тук пада “търговския”. А в ал. 2 . Във Върховния касационен съд има наказателна, гражданска и търговски колегии.


Любка Илиева:
Тази търговска колегия не гледа ли търговски дела, което са дефинирани в Гражданско процесуалния кодекс. Там има търговски дела. Там има специална процедура за търговските дела.
Янаки Стоилов:
Понеже изброихме делата, че са граждански, административни и наказателни и затова в чл. 142 може да падне и си остава в ал. 2 на 144, когато обособяваме колегиите.
Румен Ненков:
Може да бъде: наказателни, търговски и други граждански дела.
Янаки Стоилов:
Не. Спорът вече няма практическо значение. Ние запишем ли задължително, че има търговска колегия, всички спорове са вече доктринални. Да не ги решаваме.
Стефка Стоева:
Г-н Председател, когато уреждате колегиите на Върховния административен съд не може да се поучи подобно изброяване равнозначно на...
Янаки Стоилов:
Добре. Приехме и чл. 144.
По чл. 145, чл. 146.
Любка Илиева:
По чл. 146 искам само да ви обърна внимание, че гражданска и търговска колегия нека да се заседаваме задължително общо по тълкувателните решения. А да бъде както досега сме действали – по общи въпроси да заседаваме общо.
Чл. 146, т. 3. да се добави “по общи въпроси”.
“3. общо събрание на гражданската и търговската колегии – когато постановява тълкувателно решение гражданското или търговското правораздаване по общи въпроси.”
Янаки Стоилов:
Аз възприемам това, което казвате, те да могат да заседават както общо, така и отделно и да издават такива тълкувателни решения, както и досега се прави и преценката да бъде според предмета на въпроса.
Румен Ненков:
Безсмислена е т. 1 и не знам дали е съгласувана с процесуалните закони.



Янаки Стоилов:
Защо да е безсмислена. Нали определяме в какъв състав заседава. Ние не можем да изчерпим всички процесуални вариации. Нека да постановим правилото.
Румен Ненков:
Когато разглежда индивидуални правни спорове, но как да го редактираме.
Янаки Стоилов:
Ако искате дайте друга редакция.
Трима съдии – когато разглежда отделни дела.
Любка Илиева:
Не може така. Има бележка и на КСЗ, защото наистина петчленният състав не е посочен.
Янаки Стоилов:
Дайте тогава когато е трима съдии, когато петима – общото правило.
Любка Илиева:
Ако влезем в подробности не е добре. По-добре препратка да бъде. Трима съдии, когато разглежда дело като касационна инстанция.
Янаки Стоилов:
Ще опростим нещата. ВКС заседава в състав от трима съдии, освен ако законът не предвижда друго.
Приключихме с това.
Чл. 147. За пленума. Защо тук въвеждаме по-високо мнозинство за ВКС, отколкото за другите съдилища – 2/3.
Любка Илиева:
Това е кворумът.
Янаки Стоилов:
Необходимо ли е, след като другите е мнозинство от всички съдии.
Любка Илиева:
За другите приехме половината от всички. Ако искате и тук да стане: Пленумът на Върховния касационен съд заседава, ако присъстват половината от общия брой на съдиите.
Янаки Стоилов:
Половината от всички съдии, т.е. общият принцип да важи. Тогава няма нужда от тази алинея. Тя пада. Може би аргументът за квалифицираното мнозинство е, че той приема тълкувателни постановления в този състав.

Иглика Иванова:
Г-н Стоилов, на мен ми се струва, че в административният съд оставихме 2/3. Нека да го уточним това.
Янаки Стоилов:
Навсякъде остава по един и същи начин. Ще предвидим квалифициран кворум само при тълкувателната дейност.
Чл. 148.
Общото събрание на колегията заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията.
Общото събрание приема решение с мнозинство от повече от половината от присъстващите, а при приемане на тълкувателно решение – с мнозинство повече от половината от всички съдии от колегията.
Да се махне “обикновено”.
Любка Илиева:
Искам да ви заостря вниманието в чл. 148 за този принцип да можем ад взимаме сами решения в ал. 4 да бъде: “общите събрания”
Янаки Стоилов:
Добре. Нали ги разделихме – и заедно и по отделно. Ще бъде: Общите събрания приемат....
Налага ли се изрична уредба кога ще заседават заедно.
Чл. 149. В заседанията на пленума могат да участват
Любка Илиева:
Всичко това е от стария ЗСВ, когато пленумът имаше тълкувателна дейност и затова участваше прокурора. Сега пленумът няма тълкувателна дейност.
Янаки Стоилов:
Какво правите на пленума сега.
Румен Ненков:
Разпределяме броя и състава, приемаме годишния доклад.
Янаки Стоилов:
В заседанията на пленума могат да участват и ги изброяваме. Тук махаме “други специалисти”. Т.е. т. 4 в чл. 149 отпада.
Предлагам ви в т. 4 вместо “други специалисти”, защото на специалистите им е мястото при тълкуването, а тук да запишем: “министъра на правосъдието”, ако иска да присъства.
Т. 4. министъра на правосъдието.
Румен Ненков:
Нека да присъстват, но какво да участват.

Янаки Стоилов:
Значи да направим разграничение между присъствие и участие.
Любка Илиева:
Защо трябва главният прокурор или представител на прокуратурата да участва в заседание на Върховен касационен съд, които са чисто организационни.
Янаки Стоилов:
Понеже не можем да ги изброим, казваме, че могат да участват. Той може да дойде на едно заседание да участва.
Да отделим малко спорните въпроси от безспорните.
Променихме началото на ал. 1. Т. 1 си остава главният прокурор; 2. председателите на апелативните съдилища. 3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет; 4. министъра на правосъдието.
И тук възникна и едно предложение за народни представители. Искате ли да има такова?
Любка Илиева:
Хубаво е. Тъкмо ще видите проблемите.
Янаки Стоилов:
Т. 5 да гласуваме ли народни представители?
Прави ли някой предложение за народни представители? (Не.) Добре.
Преминаваме към 150. Чл. 150 го прехвърляме към тълкувателния раздел. Предлагам тези да не ги гледаме тук. Защо стигнахме до тълкувателни актове.
Къде е ролята на председателя на ВКС. Трябва да му дадем тези правомощия, които бяха на другите ръководители. Да ходи да проверява апелативните съдилища. По аналогия да го запишем.
Румен Ненков:
Много често не му се налага да ръководи заседанията на общото събрание. За какво сме ние питам аз, ако не можем едно събрание да ръководим.
Янаки Стоилов:
Свиква и ръководи заседанията на общото събрание или възлага на някой от заместниците.
Румен Ненков:
Обикновено той е човекът, който може да предложи и точно като предложител не върви да е водещ.
Любка Илиева:
И свикването не е негова работа, защото той не се занимава с тази дейност. Той прави предложение за тълкувателна дейност.
Янаки Стоилов:
Ние говорим за т. 2. свиква и ръководи заседанията на ... и добавяме “ или възлага и на някой от заместниците това”.
Друга бележка? Добавяме, че инспектира апелативните съдилища, както е по модела на другите.
Освен т. 7а. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на съда в интернет.
Нали има и един бюлетин, който се издава на три месеца с тълкувателните актове. Ще го запишем, но ще отиде в тълкувателните актове. Записваме тук.
“Издава на три месеца бюлетин с тълкувателните актове на ВКС.”
Любка Илиева:
Това не е правомощие на председателя.
Да бъде организира издаването на бюлетин.
Румен Ненков:
Бюлетинът го издаваме всеки месец.
Янаки Стоилов:
Тогава ежемесечно.
Любка Илиева:
Добавете след 7а след “в интернет” да се добави “и издаване на бюлетин на ВКС с практиката”.
Янаки Стоилов: С тълкувателните решения.
Румен Ненков:
Тълкувателните решения задължително се публикуват.
Янаки Стоилов:
Всъщност на интернет ще публикуват всичко, а избирателно ще публикуват практиката в месечните бюлетини.
Светлин Михайлов:
Чл. 151а. В медиите отразиха, че в законопроекта е било направено предложение да се увеличат годините за стаж за съответните съдилища.
Янаки Стоилов:
Това е в статута на магистратите. Ще го обсъдим.
Светлин Михайлов:
Ако има такова нещо, да не се различават тези години, които са фиксирани в чл. 151а за ВКС.
Янаки Стоилов:
Ние ги приемаме под условие, като ще видим за отделните степени какъв стаж специализиран е необходим.
Да се отбележи тук, че следва да се уеднакви режима.
До тук има ли някакви бележки.
Върховен административен съд.
Чл. 152. Тук ще остане само ал. 2, тъй като ал. 1 е конституционен текст.
По чл. 153, 154 и 155 – няма бележки.
Стефка Стоева:
Г-н Председател, в чл. 154 Върховният административен съд се състои от съдии и в ал. 2 се казва – има колегии.
Янаки Стоилов:
Тук не ги определяме какви са. Те си ги определят вътрешно.
Чл. 156. Аз мисля тук да определим за съставите, както беше за ВКС. Пишем общото правило и изключенията в закона. Числеността на съставите няма да ги разписваме подробно. Същото както за ВКС да приемем. Тук да решим всяка колегия ще може ли да издава тълкувателни решения отделно и ако искат да се съберат общо да ги издават. Да го запишем така, както е за ВКС: всяка колегия плюс заедно в зависимост от предмета на делото. Както за ВКС го записахме.
За тези, които могат да участват в заседанията на пленума ще ги уеднаквим с ВКС. Чл. 159а.
Чл. 161. Председателят на ВАС. Тук има ли някакви бележки? Същото трябва да направим. Той ще ходи да контролира административните съдилища.
Стефка Стоева:
Чл. 159 остава ли? Т. 2 може би е грешка – председателите на апелативните съдилища.
Янаки Стоилов:
Да, само че го уеднаквяваме с другия.
По чл. 161. Допълваме с правомощията, както беше при другия председател. И тук спираме.
Утре ще продължим с Тълкувателни актове и може би с прокуратурата, следствието и другите неща. Или може би със статута на съда.
Благодаря ви за участието на всички. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: