---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 33

Днес, 18.07.2007 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – ГРАО – Иван Гетов, от Централната избирателна комисия – Александър Александров, и народните представители: Минчо Спасов, Лъчезар Иванов, Яне Янев, Силвия Алексиева, Иван Сотиров, Петя Гегова и Красимир Каракачанов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на общия проект, № 753-03-46 от 10.07.2007 г., на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори, № 554-01-52 от 15.09.2005 г., внесен от Иван Костов и група народни представители; № 754-01-69 от 25.04.2007 г., внесен от Иван Сотиров и № 754-01-90 от 29.06.2007 г., внесен от Мая Манолова и група народни представите.
Колеги, имате доклада с предложенията, които са направени от народните представители между първо и второ четене. Аз разполагам и с бележки на член на Централната избирателна комисия, но ще преценя някои от тях, те са уточняващи, но ще ви ги представям в зависимост от това към кой текст се отнасят.
По заглавието предполагам, че няма да има предложения.
По § 1 има предложение на Петя Гегова, Минчо Спасов и Марина Дикова за отпадане на пряк избор на районни кметове.
Предлагам ви да действаме по следния начин. Тъй като имаме малко време, а много предложения, нека всеки от вносителите, който желае, накратко да си обоснове предложението. Ако има становище против, да чуем и него. Също, ако прецените, че някъде се налага различна редакция или нещо, което от името на комисията да бъде включено в законопроекта, също може да бъде направено. След това пристъпваме към гласуване, за да можем на днешното и утрешното заседание да завършим с разглеждането на законопроекта в комисията.
Г-жо Гегова, заповядайте.
Петя Гегова:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем накратко ще се опитам да обоснова нашето предложение.
Предлагаме кметовете на райони да не се избират пряко, а да се подхожда както и досега, а именно общинските съвети след провеждане на местните да изберат съответно кметовете на райони.
Основният ни аргумент е в две посоки. Най-напред, големите градове, каквито са Варна, Пловдив и София, все пак са единни системи и там е необходимо единно управление на тези градове, независимо дали се касае до бюджети, инфраструктура или останали социални дейности, например.
Вторият основен аргумент, никъде било чрез този законопроект или чрез друг, не се предлагат повече правомощия на районните кметове. На практика те ще се избират пряко, а оттам нататък те няма да имат никакви правомощия да изпълнят именно тези ангажименти, които очакват от тях избирателите. НДСВ винаги е било за децентрализация. В тази посока бяха правени и предложенията за промяна в Конституцията, но децентрализация ще се състои не сам чрез преки избори, а когато знаем точно какво ще вършат районните кметове с какви бюджети. Затова предлагам на този етап това наше предложение да бъде подкрепено, а именно районните кметове да не се избират пряко. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Други становища? Някой желае ли да изрази. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Всъщност нашият законопроект визира прекия избор на районни кметове. Аз не чух конкретно аргументите на колегите от НДСВ, но предполагам, че са свързани с това, че не е прецизирана нормативната база, която да урежда техните правомощия и гарантирането на районните кметска. Това, според мен, би следвало да бъде направено с изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за общинските бюджети и една промяна в нормативната база, която касае децентрализацията и която предвид промените в Конституцията, ще бъде извършена и ще бъде една от основните теми на следващата парламентарна сесия. Така че нещата са свързани. Те така или иначе ще се случат.
От волята на народното представителство зависи какви функции и правомощия ще дадем на районните кметства, още повече, че във всички случаи това ще бъдат едни нови процеси, които ще започнат от 1 януари 2008 г. Предстои, както е записано и в преходните разпоредби на Конституцията, законодателството, което касае децентрализацията на местната власт, да бъде прието и да започне да действа от 1 януари 2008 г. Така че опасенията ви са неоснователни. Всичко това ще се случи по време на следващата сесия.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към гласуване.
Лъчезар Иванов:
Може ли, г-н Председател?
Янаки Стоилов:
Съгласно уточнената процедура, която предложих в началото и по която нямаше възражения, след едно изказване в подкрепа на предложението и едно против, да пристъпваме към гласуване. Сега да убеждаваме народните представители във фазата на второ чете в комисията не се налага. Предполагам в залата по-подробно ще може да се проведе дебата. Нали не възразявате г-н Иванов. Това го предложих като общ начин за работа и нека да бъдем последователни.
Ако има предложения към някои текстове, те могат да бъдат направени, но тук е ясна алтернативата за или против прекия избор на районни кметове.
Които подкрепят предложението на народните представители Петя Гегова и останалите, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Седем “против.” И един въздържал се. Не се приема.
При това положение гласуваме текста, който е по вносител. Който е за § 1, моля да гласува. Осем гласа “за”. Против? Пет гласа против. Приема се предложението по вносител. Не се приема предложението на Петя Гегова и останалите народни представители.
По § 2. Има предложение на Петя Гегова, на Красимир Каракачанов. По повод на предложението на г-н Каракачанов и останалите, аз ви предлагам тези предложения да не ги обсъждаме и да не ги гласуваме, тъй като те вече бяха част от отхвърлени законопроекти и засягат принципни въпроси, по които има произнасяне на парламента. Така че ако ние правим второ четене, а не второ първо четене на законопроекта, мисля тази дискусия да не се подновява. Смятам, че те излизат извън предмета и обхвата на гласуванията на второ четене на законопроекта.
Има предложение на Мария Капон и Елеонора Николова, на Надежда Михайлова и група народни представители, на Павел Шопов и Митко Димитров.
Имате възможност да обосновете направените предложения.
Едни предлагат намаляване на срока, а други предлагат да се увеличи.
Проф. Анелия Мингова:
Аз мога да обясня защо 6 месеца.
Според мен, по едно юридическо съображение. Защото дали 6, дали 12, дали 3 или 2 на практика малко еклектично е като цифра. Преди някъде около половин година преди датата на кметските избори, които очакваме в края на м. октомври, ние приехме в Закона за избор на членове на Европейския парламент, за първи път принципа за уседналост. Тогава, ако си спомняте, казахме 3 месеца до датата на изборите, като се опитахме с 60 дни от три месеца да не въведем обратно действие за този принцип на уседналост – нещо, което сега, казвайки 10, 12 и повече месеца, на практика ние влизаме в проблема за обратното действие на тази норма, което действително нарушава правата на избирателите. А 6 месеца, считано до 28 октомври, се получава горе-долу толкова, колкото за първи път българските граждани, които ще попаднат под ефекта на този закон, за първи път разбраха, че в изборни закони Народното събрание въвежда понятието уседналост. И най-малко по този начин засягаме чрез обратното действие на закона правата на избирателите. Затова се ориентирахме към 6 месеца. Точно 6 месеца преди края на октомври ние решихме да въвеждаме този принцип. И тогава на гражданите им стана ясно, че най-вече и на местните избори ще се опитаме да го направим. Ние това го заявихме. И тогава, ако някой си е правил други сметки, е имал възможността да намери такъв постоянен или настоящ адрес, който да му даде правото там да си упражни гласа, където желае и да уседне някъде. Ако се връщам малко по-назад, наистина влизаме в това обратно действие, което ще навреди в по-голяма степен на конституционното право да се избира. И затова са ни предложенията за 6 месеца.



Елеонора Николова:
Аз искам само още един аргумент да дам. В евродирективата, която се препоръчва за всички останали държави - членки на Европейския съюз, да приемат еднакво пасивно и активно право за европейските граждани, които живеят на територията на друга държава, изрично се казва, че този срок трябва да бъде 6 месеца, препоръчва се да е 6 месеца. По този начин, приемайки в нашето национално законодателство, както за нашите граждани, така и за чуждите граждани 10 месеца, ние по определен начин ги злепоставяме, защото за други държави те биха имали това право след като изтече 6 месечния срок, който те живеят трайно на територията на един град, на една община. И това са ни били съображения, изключително принципни, а не по отношение на това кой кога се е записал и се е регистрирал да живее – 6 месечният срок е разумен срок, в който един човек демонстрира волята си да живее на определено място и това, че има съпричастност към определена община или кметство.
Освен това, още един аргумент. Все пак ние сме в едно много динамично време. Аз мисля, че има голяма празнина по отношение на текста така, като е внесен от вносителя. Какво ще се случи с хората, които са живели 6 или 7 месеца на едно населено място, т.е. не са добили десетте месеца и същевременно ние нищо не сме казали поне в обобщения проект как те ще гласуват, след като няма понятието постоянен адрес. Ние им казваме на тези хора. Вие 7 месеца живеете в една община. Това не е достатъчно, за да гласувате в нея, а същевременно не е допуснато правилото да гласуваш по постоянен адрес. Ние лишаваме една огромна категория български граждани, които търсят поминък в различни части на България от право на глас.
Янаки Стоилов:
Ако искате го възприеме като възражение, но и като информация. Към мен се обърнаха хора от различни общини, и то говоря за представители на местни власти, във връзка с тяхната тревога, че още от ранната пролет на тази година е започнало регистриране на много сезонни работници именно с оглед на предстоящите избори. Така че вашите аргументи са теоретично издържани, но практически не решават една вече ситуация, която е възникнала в страната. Няма никакъв проблем тези лица да си гласуват по постоянния адрес, който са имали. Въпросът е обаче, че те не могат да гласуват по нов постоянен адрес и по настоящ адрес, който е направен при тези условия. Затова и вносителите на това предложение са се ориентирали към едни по-дълги срокове именно заради вече възникнали конкретни случаи. А в бъдеще дали ще ги съкращаваме, това е въпрос на конкретна друга преценка.
Това можете да го приемете и като възражение защо съкращаването на срока ще ни постави пред такива ситуации.
Пристъпваме към гласуване. Ако искате да ги гласуваме по степента на отдалеченост на сроковете - от най-краткия към най-дългия или от най-дългия към най-късия. Имате ли предпочитания?
Проф. Анелия Мингова:
Най-отдалечения.
Янаки Стоилов:
От 12 месеца надолу! Така ли? (Да.) Които са за 12 месеца, моля да гласуват. Двама “за”. Не се приема това предложение.
Които са за 10 месеца, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Не се приема и това предложение.
Следващото е за 6 месеца? Които са “за”, моля да гласуват.
Това предложение се приема от комисията. Приема се предложението за 6 месеца.
Мисля, че всички разбраха какъв е проблемът. Не искам да водим повече дискусия.
Преминаваме нататък. Параграф 3.
Тук отново има предложение на Петя Гегова, на Мария Капон и Елеонора Николова. То е същото. Така че тук предлагам без дискусия да се приеме същия срок. Предлага се и една редакция. В чл. 3, чл. 4 и чл. 4а думата “нито”, да се замени с “нея”, за да се уеднаквят.
Преминаваме към § 4. Тук отново има няколко предложения. Моля, тези които желаят, да ги обосноват.
На Петя Гегова предложението за чл. 4 смятам, че вече е отхвърлено на първо четене.
Следващото е на Мария Капон, на Надежда Михайлова, на Силвия Алексиева и на Павел Шопов.
Г.-жо Алексиева, заповядайте.
Силвия Алексиева:
Уважаеми колеги - членове на парламентарната комисия,
По същество подкрепям свето направено предложение. То запазва действието на сегашния закон. Съжалявам, че има една правописна грешка до Указа за президента. Разбирам, че не е най-точната формулировка поради факта, че в действащия закон вече са направени практически, приети на първо четене промени и не можем ад го запазим. Разчитам, че може би ще бъде прието и ще бъде направена подобаваща редакция. Смятам, че най-демократично е да не ограничаваме правото за избор и затова наистина смятам, че трябва да го запазим като статукво, без да си позволявам повече да се мотивирам, за да не ви губя времето, което е много ценно. Благодаря ви.
Надка Балева:
Колеги, аз по принцип подкрепям занижаването на срока за уседналост по отношение на пасивното избирателно право. Струва ми се, да изчисляваме средно аритметично то шест на три месеца поне на този етап е безсмислено. Затова моето предложение е остане досега действащото, т.е. да имат регистрацията до насрочването на общи избори за местна власт и управление. Т.е. както е по досега действащия закон.
Имам обаче във връзка с този текст още едно предложение и ще се опитам да формулирам изцяло текста на чл. 4. Имам нещо, което не успях във времето да направя като писмено предложение и моля да ми позволите да направя сега.
По повод на условието за кандидатиране за общински съветници и кметове, записани са общите правила: да не изтърпява наказание за лишаване от свобода, да не е осъден, включително и приложението на чл. 66 или не изтърпява наказание пробация.
Аз ще си позволя да ви предложа разширяване на тези ограничения. С промените в Наказателния кодекс ние дадохме възможност да се освобождават от наказателна отговорност с налагането на административна мярка по чл. 78а. В повечето случаи тези санкции са наложени именно за умишлени деяния, извършени в качеството им на досегашни кметове. Оказва се, че пробацията е по-тежка санкция, а чл. 78а е поощрение. И затова моето предложение е да се въведе ограничение за кандидатиране и по отношение на тези лица.
Янаки Стоилов:
Само ако това е наложено като наказание във връзка с дейността ми. Защото иначе твърде много ще станат.
Надка Балева:
Не се ограничава наложено в дейността му, защото 78а може да бъде приложен и по отношение на лека телесна повреда, или обида, или клевета не в длъжностното качество. Лично аз бих се притеснила да подкрепя точно такова лице, което не може да си сдържа нервите.
Предлагам само по отношение на умишлени престъпления. С това ограничение, не за всички, а само за умишлени престъпления, защото едно транспортно произшествие не може да се вмени в такава вина, която да забрани.
И ако позволите, това, което ви казах, предложението ми е чл. 4 да придобие следната формулировка:
Чл. 4. Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз, навършили 18 години към изборния ден, имат адресна регистрация в съответната община или кметство преди датата на насрочване на общи избори за органи на местно самоуправление от Президента на Републиката ( датата се определя с указа).
Моето предложение е да остане един текст като “не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, включително и случаите, когато изпълнението е отложено или не изтърпяват наказание пробация, както и не са освобождавани от наказателна отговорност на основание чл. 78а от Наказателния кодекс за извършени умишлени престъпления.
Борислав Ралчев:
Умишлените престъпления пред скоби ли е? За всичко ли се отнася?
Надка Балева:
За всички умишлени престъпления, по които е прекратено наказателното производство.
Михаил Миков:
Аз също по едно време се бях ориентирал да ограничаваме пасивното избирателно право във връзка с последицата съдимост или с последицата осъждане далеч зад пределите на конституционния текст, който казва лишаване от свобода, което е за депутати, за президент и пр. Мисълта ми е да не отиваме извън пределите на Конституцията.
Имам принципен въпрос. Едно лице е осъдено на пробация или е заменено наказание по 78а, друг е въпросът защо ние прилагаме чл. 78а за умишлени престъпления. Там прекалено разширихме приложението. Но това е друга тема.
Истината е, че едно осъждано лице, което ще го избира населеното място и всички като знаят, че е осъждано, извинявайте за какво говорим. Конституцията е решила докъде да ограничи пасивното избирателно право. Ние тръгвайки така, утре можем да кажем, че този човек трябва да представи и документ за платени данъци в последните три или пет години или за платена такса смет в тази община. Въпросът е за цензовете.
Колеги, нека да се замислим накъде вървим с тези постоянни цензове. Тук има предложение от колеги за образователен, утре ще се появи друг колега, който ще въведе имуществен ценз. Тя звучи симпатично за широката публика. Но ние да казваме, съдени лица, ние няма да позволяваме хората да ги избират. Нали изборът е първичното. Изборът е учредителното. А ние см вторични с регулациите, които вкарваме в закона.
Лично аз предлагам да премахнем тия текстове и да стигнем в пасивното избирателно право докъдето е стигнала Конституцията. Всъщност тази разлика между народен представител и президент и общински съветник е забелязана и от Съвета по законодателство. И аз лично се увлякох на едно предно заседание, но не помня тук или в групата, като помогнах да се разшири този ценз. Сега като се замислих смятам, че не бива да отиваме отвън това, което е ограничила Конституцията.
Ние спорове можем да правим за чл. 78а, за пробация, за темата реабилитация, за темата съдебна реабилитация и реабилитация по право – всичко можем да правим в посока ограничаване. Въпросът е да решим дали е ограничение извън конституционното ограничение. Даже конституционният законодател е допуснал, че един човек може да е в затвора и да е избран.
Христо Бисеров:
Конституцията дава за активното право.
Михаил Миков:
А за пасивното няма никакво ограничение.
Ако едни граждани в едно населено място, още повече, когато техният кмет или общински съветник е бил съден в съд и те гласуват за него, защо ние законодателите трябва да носим отговорността за техния избор. Аз това питам. Защото утре ще тръгнем да има и добър морал, да не се е развеждал.
Г-н Председател, понеже се увличаме, предлагам да не ограничаваме повече пасивното избирателно право отколкото Конституцията го е заложила. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Имаме три конкретни въпроса като предложения:
Едното е предложението на г-жа Алексиева по отношение на тези, които могат да бъдат издигани като кандидати да възприемем досега действащото положение – те да имат адрес към момента на издаване на указа на президента за изборите. Това е едното предложение.
Другото предложение е дали да включим пробацията.
Третото предложение е по чл. 78а.
Трите ще ги гласуваме поотделно.
Който подкрепя първото на г-жа Алексиева, моля да гласува. Има мнозинство. Против има ли? Няма. Въздържали се? Двама. Приема се това предложение.
Който подкрепя освен това, което го има в текста да не си осъден на лишаване от свобода и на пробация, моля да гласува. Двама “за”. Против? Останалите са против. Не се приема.
Който е за чл. 78а, моля да гласува. Няма “за”. Не се приема.
Михаил Миков:
Предлагам към първото, което поставихте на гласуване, аз предлагам да отпадне текста “и пробация”.
Янаки Стоилов:
Не се подкрепи. Текстът остава както е в момента действащия текст. Технически ще видим как ще се оформи, но това е принципът.
Съответно отразявате към предложенията какво се приема и какво не се приема.
Преминаваме нататък. Параграф 5. За европейците какво става? Същото ли? Добре. Приравняваме по § 4 решението.
Параграф 6. За кметовете на райони го решихме. Отразява се и тук.
Параграф 5а не го обсъждаме, защото го отхвърлихме по принцип на първо четене. В зала също ще предложа тези въпроси да не ги обсъждаме. Това са принципни въпроси. На второ четене ние обсъждаме предложения в рамките на предмета и обхвата на общия законопроект.
По § 7. Тук се появява темата за преференциалното гласуване. Заповядайте, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Това е предложение, което след това го има на още доста места в проектозакона. Тук за първи път се среща преференциалното гласуване. Нашето предложение е навсякъде да отпадне, а не само тук. Аргументите са следните.
Вярно е, че за европейските избори направихме преференциално гласуване и тогава ние подкрепихме това. но съвсем различно е да се гласува в национален мащаб за една листа, в която да се събира висок процент на преференциални гласове, съвсем друго е в случаите, в които провеждаме местни избори и практически в част от общините, да не кажа във всичките, но в една голяма част от общините практически преференцията ще бъде изключително ниска.
Това, което казах в зала, ще го повторя и днес като аргументи защо предлагаме да отпадне точно на тези избори. Виждали сме лошата практика на предишни избори. С това преференциално гласуване се опасяваме, че мутризацията в политиката ще се засили и въобще няма да може да се получи в крайна сметка резултат, който политическата сила, издигнала кандидатите си, си представя, че ще са нейните представители в общинския съвет.
Втори проблем, който се явява е в случаите, в които се правят листи, които са изработени от коалиции на няколко партии, за които има договаряне между партиите за заемане на определени места. С преференциално гласуване практически се обезсмисля смисълът на общи листи. Общата листа накрая може в изборния вариант след изборния ден да бъде само една партия.
Това са аргументите, които имаме. Но на първо място аргументът, който изложиш, а не толкова за коалиционните листи, а по-скоро за възможността чрез купуване на гласове в малки стойности да се получи един доста изненадващ резултат за всички партии.
Елеонора Николова:
Аз имам противното становище. Аз много дълго разсъждавах върху предложението, което Мая Манолова е направила и съвсем горещо я подкрепям, защото, ако съм схванала, аз си го представям така преференциалното гласуване. Общинската квота да бъде определяща. Т.е. 800 човека са необходими в един район за да имаш избран общински съветник. Оттам нататък цялата листа би могла да бъде прередена в зависимост от това колко над 800 гласа е получил всеки един кандидат за общински съветник. Т.е. Иван получава 830, Петър получава – 840 и т.н. Това значи, че хората със своя вот могат да пренаредят цялата листа, което е чудесно – един аргумент в повече за мажоритарния глас и против начина партийните централи да ги определят от до.
Ако разсъждаваме в посока на коалиция, то ако една коалиция ще се прецаква по този начин, то тежко и горко на такава коалиция.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към гласуване.
Михаил миков:
Може ли, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
По едно изказване се разбрахме, г-н Миков. Пристъпваме към гласуване. Гласуваме по предложението на г-жа Екатерина Михайлова да отпадане на преференциалното гласуване. Който го подкрепя това предложение, моля да гласува. Два гласа “за”. Останалите са против и въздържали се. Не се приема това предложение.
Които са “за” текста на вносителя, моля да гласуват. Очевидно мнозинство. Благодаря ви. Приема се.
Следващото предложение по § 7 на Петя Гегова, Минчо Спасов и Марина Дикова – за разпределението на мандатите се предлага да се използва методът на Хеър-Ниймайер.
Петя Гегова:
На общинско ниво този метод вече беше предложен и по този начин се разпределиха мандатите за българските представители в Европейския парламент. Считаме, че този метод е по-справедлив.
Моя Манолова:
Нашето становище е за запазване на метода на Д’Ондт като принцип за разпределяне на мандатите на общинските съветници. По принцип самата идея в съществуването на тези методи и в това няма нищо лошо, е да се подкрепят по-големите партии, тези, които имат по-голям брой общински съветници, което произлиза оттам, че е необходима една по-голяма стабилност в тези представителни органи. По този начин е решен въпросът и в редица европейски страни, като включително има и практики, г-н Каракачанов, най-голямата партия да получава половината от всички гласове. Разпределянето пропорционално да се извършва в обхвата на другата половина от мандатите в съответния представителен орган. Ако ние възприемем този метод, с това ще съдействаме за допълнителното раздробяване на общинските съвети и затрудняване на тяхната работа. Методът на Д’Ондт не случайно е методът, който е възприет във всички европейски страни с две единствени изключения. Така че аз предлагам да не въвеждаме екзотики, а да спазваме европейската традиция.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към дискусия. Който подкрепя предложението на Петя Гегова за системата Хеър-Ниймайер моля да гласува. Пет гласа “за”. Не се приема предложението. Другите са против и въздържали се.
Преминаваме към § 8, по който няма предложения.
По § 9 Отново предложение, което е уточняващо. Ако искате можете да кажете мотивите.
Петя Гегова:
Да се добави към ал. 1 на чл. 9 в края на изречението, че след като средствата за изборите се покриват от държавния бюджет, тези средства са “по утвърдена план-сметка, съгласувана с Централната избирателна комисия за местни избори”.
Този текст го има в абсолютно всички изборни закони до този момент. Унифицира се законодателството.
Янаки Стоилов:
Който е “за”, моля да гласува. Очевидно мнозинство. Приема се.
По § 10. По чл. 10. Има предложение на г-н Лъчезар Иванов.
Лъчезар Иванов:
Първо бих искал да обърна внимание на г-н Председателя, че има разминаване между текста, който е отпечатан и раздаден на колегите и това, което аз съм внесъл. Това е изключително важно и ако разрешите да го прочета както е оригиналния текст. Готов съм да го предоставя да го видите. Става въпрос за чл. 10, ал. 3, която се променя така:

“Чл. 10 (3) В част “А” се вписват по азбучен ред имената на избирателя-гражданин на Република България, единният граждански номер, постоянният адрес, заявеният от него настоящ адрес и датата на заявлението, видът и номерът на документа за самоличност и се обособява графа “Забележки”.”
Аз мисля, че това не е само технически въпрос. С датата се фиксира от кога даденият човек е с този адрес и ще има някакъв контрол. Искам да обърна внимание на колегите, че тук датата е изключително важно нещо. И ако има разминаване, се вписва в следващата графа. Това е доста важна забележка.
Янаки Стоилов:
Аз ви моля да го обосновете още малко, тъй като вие с датата на заявлението залагате, че ще има подаване на искане за вписване в този вид списък.
Лъчезар Иванов:
Точно така. По този начин, в зависимост от това какво залата прецени за месеците, ще може да се знае даденият гласоподавател точно кога е записан на постоянния или на настоящия адрес. Говорим за настоящия адрес. Без думите “дата на заявлението” се обезсмисля. Така че това е изключително важно.
Мая Манолова:
Част от аргументите ми са, че това е технически трудно осъществимо. Затова нека г-н Гетов го обясни професионално, а след това ако се наложи ще го дообясня.
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Гетов, който иска да изрази друго мнение. Той е представител на правителството по този въпрос. Дали е народен представител или човек от правителството, мисля, че трябва да чуем аргумента. Това не променя характера на дискусията. Заповядайте, г-н Гетов.
Иван Гетов:
Тук проблемът е чисто технически. Вие много добре знаете какво представляват списъците, знаете антетките какво представляват. Чисто технологично тя не може да побере повече информация. Това усложнява процедурата и ще трябва да се разработва нов софтуер, който да направи съвсем други нови неща. Техниката ни за отпечатване може да направи само това, което до момента е правено и това е мислено и този въпрос е поставян и при други избори.
Янаки Стоилов:
Ако само това е възражението, то не ми се вижда достатъчно убедително, че формулярът досега е бил друг. По същество, ако има проблем, да го видим. А това, че формулярите не могат да се променят от едни избори за други?
Иван Гетов:
Говоря за чисто технологичния проблем, който е факт.
А ако ще говорим за аргументацията против настоящ адрес, това е друга тема.
За настоящия адрес се разбрахме, че това е един адрес, който в никакъв случай не може да бъде контролиран по простата причина, че в официалния документ на нито един български гражданин той не фигурира. Т.е. контролът върху настоящия адрес и оттам респективно точността на информацията относно настоящия адрес е меко казано под въпрос, което означава, че това не е никакъв критерий по отношение на адресната регистрация по настоящ адрес.
Янаки Стоилов:
За мен това е по-съществено. Защото администрацията трябва да може да си мени формулярите с оглед на волята, която се изразява. А не формулярите да са мотив за правенето на законите.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Още една дума по технологията. Проблемът според мен тук е, или поне аз така разбирам г-н Гетов и така си представям нещата, че е проблемно да се посочи датата, на която даденото лице има настоящ адрес. Това, което може да каже ГРАО е към дата, примерно ние приехме 6 месеца преди изборния ден, 6 месеца преди изборния ден кои граждани са имали постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община. Но кога е заявен, аз не съм сигурна, че това може да бъде изкарано автоматично за всеки гражданин и да бъде доказано ,защото знаете, че това става с едни заявления, които всеки от нас попълва, които се складират в едни папки и чисто технологично това е сложно да се направи. Ако изобщо минем към критерий “настоящ адрес” според мен, както ние по-надолу сме го разписали, трябва да заложим процедура, при която гражданите към определена дата, които са имали настоящ адрес, да се появят в списъка, а не да търсим коя е началната дата в момент преди това.
Чисто процедурно, според мен, тук трябва да решим въпроса с това как ще бъдат изготвени избирателните списъци – по постоянен или по настоящ адрес, защото от вашето предложение лично на мен не ми става ясно. Т.е. те ще се правят по постоянен или по настоящ адрес или ще се правят по постоянен адрес, ще се посочва и настоящия адрес и датата от която е регистрацията по настоящ адрес.
Предлагам, ако решим, че това е технически възможно, първо да гласуваме въпроса по кой принцип ще се правят списъците, ще има ли опция за изборност и как това ще се случи и след това да го разпишем конкретно.
Михаил Миков:
Аз имам един въпрос. Може ли?
Янаки Стоилов:
Може би въпросът трябва да е каква е тяхната идея – да се съставят по постоянен или п настоящ адрес списъците. Заповядайте.
Михаил Миков:
Моят въпрос е по-прост. Каква е целта на това изменение? Защото ние постоянно внасяме някакви изменения и се борим тук с някакви гласове. Дайте да видим мотивите. Какви са мотивите да се прави това? Защото примерно аз като чета текста си задавам въпроса. Тези европейски граждани защо не са тук. Нали и те имат такива адреси. Защо само в частта български граждани. Нали има и европейски, които имат право като са живели еди-колко си да гласуват и те. Защо не са тук тези граждани?
Каква е целта да приемаме този текст. Защото има явни цели, но има и скрити цели. Понякога някой внася нещо, за да постигне друг ефект. И така въпросът ми е:
Има ли нужда от изменение и каква е целта?
Янаки Стоилов:
Г-н Абаджиев иска думата. Заповядайте.
Димитър Абаджиев:
Ние този въпрос сме го обсъждали многократно преди всеки избор именно затова ,което каза господина, че настоящият адрес всъщност няма документ при новите документи за самоличност, на който той да е отразен. По принцип водещо при местните избори е настоящият адрес – там, където живеят хората. В повечето случаи, може би над 90% от случаите постоянният съвпада с настоящия. Но по принцип би следвало да се гласува по настоящ адрес за местните избори. Когато има разминаване между настоящия и постоянния адрес, много пъти сме обсъждали тук, че няма документ, с който това да се установи, освен от общината. За мен това е практично предложение, защото за първи път служебно в избирателните списъци предварително ще бъде отразен настоящ адрес, когато има такъв заявен адрес.Защото настоящият адрес го имаме тогава, когато той е заявен от съответното лице. В противен случай няма белег за настоящ адрес.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да гледаме заедно § 10 и § 11. Защото първият въпрос, по който ние трябва да се произнесем е списъците дали се съставят по настоящ или по постоянен адрес. Така че материята по § 10 и § 11 е свързана и като гласуваме как се съставят списъците, тогава ще уточняваме вече какво към тези списъци да бъде правено.
Давам думата ако някой иска да обоснове списъци по постоянен, а друг – по настоящ адрес, да чуем аргументи и ще преминем към гласуване. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Г-н Председател, аз не виждам тук основание за дилема.
Първо и съвсем ясно на първо четене и се учудвам, че точно г-жа Манолова поставя въпроса дайте да решим по настоящ или по постоянен, след като тя е внесла § 11, където ясно е записано, че списъците се изготвят по постоянен адрес. Това е първо.
Второ, винаги досега списъците са се изготвяли по постоянен адрес и г-н Гетов е тук, за да ни го потвърди. Това е най-лесният и най-сигурен начин за ГРАО и за Централната избирателна комисия да изготви избирателните списъци, тъй като всеки гражданин има постоянен адрес, който показва неговата трайна връзка със съответната община.
Оттам нататък принципът е, който има настоящ адрес различен от постоянния и той желае да гласува по настоящ адрес, т.е. той се чувства вече свързан повече с общината, в която живее п настоящ адрес, нека да подаде заявление, което ясно е разписано в § 11. Подава се заявление, че гражданинът желае да гласува по настоящ адрес и автоматически той се заличава от списъка по постоянен адрес и се вписва в списъка по настоящ адрес. Това е.
Янаки Стоилов:
Г-н Иванов има думата и след това пристъпваме към гласуване.
Лъчезар Иванов:
Считам, че когато се говори за местни избори, водещо трябва да бъде настоящия адрес, когато го има. Постоянният адрес – миналия път ние тълкувахме много защо и кой застава зад постоянен адрес. Когато говорим за местна власт настоящият адрес е този, който трябва да бъде и да формира поведението и отношението на гражданите. Тук елемента на емоция как се чувства, къде се чувства и т.н. мисля, че тези неща нямат място в дебата. Когато говорим за парламентарни избори, бих се съгласил с вас, но когато говорим за местни избори нещата седят по съвършено различен начин. Мисля, че дебатът за това къде как се чувстваш, това, което се каза тук за данъците, ги чухме предния път и мисля, че логиката на нещата е когато избираме местна власт да е мястото, където човекът живее, труди се, плаща данъци и е свързан трайно с общината, цитирам ви от миналия път, тъй като той живее на настоящия си адрес, да има право да гласува там. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване. Таксувам предложението на г-н Лъчезар Иванов по § 10 като предложение за съставяне на списъците по настоящ адрес. Нека произнасяйки се по повод на неговото предложение, тези които подкрепят съставянето на списъците по настоящ адрес, да гласуват.
Четири гласа “за”. Не се приема предложението.
Тези, които подкрепят § 10 и § 11 на комисията, моля да гласуват. Очевидно мнозинство. Кои са против? Четири гласа “против”.
По § 11 има едно редакционно предложение, по което ако нямате възражения, ще го включим в ал. 5 на чл. 11 текстът: “данни от удостоверението за пребиваване” да се заменят с текста: “номера и вида на удостоверението за пребиваване”. То е само за уеднаквяване на редакцията.
Преминаваме към § 12. По § 12 няма какво да гласуваме.
По § 13. Има предложение на Мая Манолова, на Петя Гегова, на Ремзи Осман е същото като на Мая Манолова, на Мария Капон и Елеонора Николова, но този въпрос го решихме. Това са предложенията.
Някой желае ли да се изкаже по тях. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Според мен, становище по ал. 2, а именно затова дали трябва да се прави преценка за включване в избирателните списъци за едно лице, чиито настоящ адрес е извън територията на Република България, беше направена на фазата, на която бяха отхвърлени двата законопроекта, които предлагаха това. Това са законопроектите на г-жа Надежда Михайлова и на законопроекта на г-н Лъчезар Иванов. Всъщност това е причината да не го подкрепя лично аз заради това, че се изключват от списъците лицата, които имат настоящ адрес извън територията на Република България. Защо?
Тук аналогията с евроизборите, според мен, е неуместна. Защото на евроизборите страната представляваше един многомандатен избирателен район и наличието на постоянен или настоящ адрес се преценяваше с оглед територията на този избирателен район. В местните избори избирателен район е конкретната община или конкретното кметство, на което се избира кмет. И преценка за всички обстоятелства, независимо какви са те, дали за постоянен, дали за настоящ адрес, дали някакъв друг критерий, трябва да се правят по отношение на този избирателен район. Защото за мен лично е еднакво укоримо, ако едно лице, което няма постоянен или настоящ адрес на територията на една община и гласува от друга, или пък това лице има адрес извън територията на Република България. Нещо повече, в своя законопроект Лъчезар Иванов предлагаше да се допусне гласуването на лица, които имат настоящ адрес на територията на страна-членка на евросъюза. Според мен, това че живееш в Букурещ не ти дава основание да гласуваш в Плевен. Така че всички преценки, според мен, трябва да се правят на територия избирателен район по смисъла на този закон, което означава община или кметство. И даже ще стигна по-далече, според мен, подобен текст е дискриминационен, защото поставя в неравностойно положение гражданите, които живеят на територията на други общини на територията на страна или извън страната. Преценките трябва да се правят с оглед конкретната община или кметство.
Янаки Стоилов:
То за да живееш на територията на някоя община, трябва да живееш на територията на България, но това е отделно.
Мая Манолова:
Казвам че се променя логиката на преценката да се прави спрямо конкретната община. Защото ако вие ще гласувате неправомерно от София в Бургас или от Букурещ в Бургас, или от Истанбул в Бургас е едно и също. Трябва механизмът да касае конкретната община.
Янаки Стоилов:
Давам думата на г-н Сотиров за обратно мнение.
Искам да ви обърна внимание да изслушвате изказващите се и да пазите поне отчасти тишина, за да може да се следи дискусията от всички. Заповядайте, г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, по същество това, което се прие преди това – по постоянен адрес, обезсмисли принципа за уседналост. Единственият критерий за свързаност на едно лице, каквато е европейската практика, която е по Европейската директива, е настоящият адрес. По този начин с това, което се прие по предходния параграф, ние поставяме в неравностойно положение гражданите на Европейския съюз и тези български граждани, които живеят в Турция или в САЩ, защото те ще могат да гласуват по постоянен адрес, независимо че не са живели в България, а за гражданин на държава-член на Европейския съюз ще искаме да е преживявал в България. С това ние нарушаваме Европейската директива. Гражданите на Европейския съюз ще бъдат по-онеправдани от тези български граждани, които живеят в чужбина и не са стъпвали 10 години в България. И това е ясно защо се прави.
Янаки Стоилов:
Прекратявам дискусията, защото в нея се включиха почти всички привърженици на едната или на другата теза. Ясни са различията. Пристъпваме към гласуване по текста.
Които подкрепят предложението на Мая Манолова, респективно на Мария Капон и на Ремзи Осман, Христо Бисеров, Четин Казак и Метин Сюлейманов за отпадане на ал. 2 в §13, чл. 13 моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Четири гласа “против”. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Това предложение се приема.
Тук има още едно предложение. Мисля, че всички се ориентират в последицата от гласуването. Нека тази дискусия да продължи в пленарна зала, за да можем ние да представим доклада.
Има още едно предложени на г-жа Петя Гегова.
Г-жо Гегова, желаете ли по това предложение - по чл. 13, ал. 5 нещо да кажете.
Петя Гегова:
Предложението, което правим за ал. 5 в чл. 13 се отнася до това българските и гражданите на Европейския съюз освен удостоверение за пребиваване в страната да подадат и една декларация, в която на практика се казва, че отговарят на условията, за да участват в изборите. Т.е. че не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че тази декларация става доста безсмислена, но нека да се гласува. Които подкрепят това предложение на г-жа Гегова, моля да гласуват. Не виждам гласова “за”. Не се приема.
При това положение остава § 13 без ал. 2.
Има предложение на Мая Манолова за създаване на § 13а.
Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Приема се предложението.
По § 14. Няма какво да гласуваме тук. Това вече е решено.
По § 15 няма предложения.
По § 16, § 17, § 18 и § 19 няма предложения.
По § 20. То е свързано с другото предложение. Вече го приехме по § 13а. Приема се и тук по § 20.
По § 21. Има предложение на Мая Манолова. То е нещо редакционно ли?
Михаил Миков:
Може ли да се изкажа по § 20, т. 1. (Да.)
Аз затова искам всякакви предложения, които хората ги внасят, горе-долу да ги мотивират, за да преценим поне в рамките на здравия разум, а не водени от някакви маниакално депресивни ...
Янаки Стоилов:
Ние говорим за състоянието на вносителите, така че моля да не ги квалифицираме по тоя начин.
Михаил Миков:
Не става въпрос за това.
“... от 30 избиратели, които са живели през последните десет месеца преди изборния ден в съответното населено място на територията на което е съответното заведение.”
Ако е от селото в тази община, човекът са го закарали в общинската болница три дена преди изборите си е счупил крак има право да гласува за общински кмет, за общински съветници. Не може за селски кмет, защото изборът се провежда в съответното село. Защо да го ограничаваме този човек – 10 месеца да е живял.
Янаки Стоилов:
Какво да отпадне? Предлагате “на територията на съответната община”, така ли?
Михаил Миков:
Правим измененията ей така, за да ограничаваме хората да гласуват. Те и без това не щат да гласуват. В болница се прави секция, защото там има хора, които да могат да упражнят правото си. Ние ги ограничаваме. 30 души. Направете ги 100 души, за да има секция в болницата. Откакто помня демокрацията винаги се прави в лечебните заведения секция, за да можеш да дадеш право на хората, които не са си вкъщи по независещи от тях причини, да си упражнят правото на глас. А ние сега ограничаваме, 30 души, да са живели еди-колко си месеца и т.н.
Мая Манолова:
Текстът е абсолютно като съществуващият в момента. Новото в него е само: “Избирателните секции се образуват от ръководителите на заведенията и домовете.” Може би има някаква грешка в изписването. Просто не беше изписано кой изготвя избирателните списъци. Тук смисълът е, че гласуват в болничното заведение тези които имат адрес на територията на която се намира заведението. Той трябва да отговаря на условията на които отговарят и жителите на съответното населено място и община. Ако аз съм в болница в друг град, не мога да участвам в местните избори там.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак иска думата и да преминем към гласуване.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Миков, сегашният текст, сега действащият текст изрично предвижда, че те могат да гласуват, ако има не по-малко от 30 избиратели, които имат постоянен адрес в общината, на чиято територия е болницата. Общо взето винаги е съществувало такова ограничение. В противен случай вместо изборен туризъм, ще се появи болничен туризъм.
Михаил Миков:
На това му казвам аз маниакално депресивни притеснения.
Янаки Стоилов:
Към предложението на Мая Манолова се прави предложение да бъде не в “съответното населено място” а да бъде “съответната община”.
Колеги, моля за тишина. Тук са дошли да участват хора, които не са от комисията и нека дискусията да е по-дисциплинирана. Мисля, че тя се води с аргументи за и против. Преминаваме към гласуване.
Има предложение на г-н Казак към предложението на г-жа Манолова “съответното населено място” да се замени със “съответната община”.


Михаил Миков:
Преценете дали при тази ниска избирателна активност да не запишем при “10 избиратели”.
Иван Сотиров:
Аз мисля, че е по-коректно да бъде: “на територията на съответната община и населено място”, което изчерпва всички хипотези. Защото може да е на територията на същата община, но да е друго населено място.
Янаки Стоилов:
Които приемат тази редакция, моля да гласуват. Приема се. Така се приема и § 20.
Освен това да се добави и думата “район” – “на територията на съответната община, район или населено място”.
Четин Казак:
С това “или” излиза, че ако аз съм в санаториума в Банкя ще гласувам за районен кмет на Банкя.
Янаки Стоилов:
С тази добавка няма. Ще гласуваш само за общински кмет и за съветници.
Параграф 21. Тук какво е вашето предложение. Редакционно е нали. Има предложение на г-н Лъчезар Иванов. Имат думата последователно г-н Иванов и г-жа Хитова.
Лъчезар Иванов:
По § 21 моето предложение е следното:
“При състава на Централните избирателна комисия за местните избори се запазва основното съотношение между парламентарно представените партии и коалиции към момента на назначаването. Право на представяне имат и парламентарно представени партии и коалиции по смисъла на този закон в Европейския парламент, но не представени в парламента на Република България.”
Мисля, че по този начин запазваме принципа, който принцип всъщност до момента в изборите е спазван – парламентарно представените партии и коалиции да имат съответното представителство в комисиите. Тук се цели да има по-голяма представителност на партия, която не е представена в националния парламент, в случая, за да не говорим скрито. Считам, че е абсолютно нормално, след като една партия е представена в Европейския парламент да има представителство и в националния парламент.
Янаки Стоилов:
Г-жа Хитова и след това г-жа Николова.
Д. Хитова:
Уважаеми колеги, искам да направя две предложения: по чл. 24, ал. 6 и по чл. 24, ал. 7. Те са продиктувани от проблеми, с които съм се срещала в практиката.
Искам да предложа в чл. 24, ал. 7 да бъде направена добавка: “Членовете на ЦИК не могат да бъдат помежду си съпрузи, роднини по права линия и братя и сестри.”
Аналогично правя това предложение и за членовете на общинските избирателни комисии в чл. 26, ал. 5 и в чл. 29, ал. 2 за секционните избирателни комисии.
Като председател на РИК се сблъсках със следния случай. В едно село под ръководството на своя кмет отказваха да гласуват, тъй като в секционната избирателна комисия по предложение на различни политически партии бяха включени двама съпрузи, снаха и брат на единия от тях. Целият род беше в тази комисия. Понеже мисля, че това не е изолиран случай, затова предлагам тази забрана да бъде включена. За възнаграждение от 20 или 30 лв. са възможни всякакви комбинации.
По чл. 24, ал. 6 предлагам да бъде записано, че ЦИК се представлява от своя председател, а в отделни случаи упълномощен от него заместник-председател. Това е аналогично по отношение на общинската избирателна комисия в чл. 26, ал. 3.
Това предложение правя във връзка с ускоряване на съдебната процедура в случаи на обжалване на решение на общински избирателни комисии, което най-често се среща. Общинската избирателна комисия, която е взела решение за избор на кмет или на общински съветници, като всеки нормален орган брани своето решение. Върховният административен съд създаде практика, според която общинската избирателна комисия, въобще избирателните комисии не са управително тяло и не се представляват от своя председател и поради това в съдебните производства се призовават абсолютно всички членове на съответната избирателна комисия. И когато постъпи жалба в съда, съответната общинска избирателна комисия не може съвсем съзнателно да проведе събрание за упълномощаване на представител в съдебното производство, то се осуетява и тогава трябва да се призовават всички членове на общинската избирателна комисия, да се издирват адреси и то на две инстанции и изключително много затормозява процеса.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за двете предложения. Ще ги подложа на гласуване. Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Аз имам предложение, което е противоположно на това, което Мая Манолова като вносител е направила.
На първо четене то изглежда много симпатично, защото отпадат ограниченията председатели да са членовете на Върховна касационна прокуратура и на Върховен касационен съд.
Янаки Стоилов:
Т.е. магистратите да не са членове на комисиите.
Елеонора Николова:
Аз предлагам да не са, защото бележките към нас са, че ние политизираме по този начин магистратите. Не че не е добре един съдия да бъде председател на комисия, макар че много добре работят. Това ми е лично убеждение, но законът създава внушение, че ние ги политизираме, защото те влизат с различни политически квоти.
Екатерина Михайлова:
Ние също имаме едно предложение в този текст и това е да се възстанови, т.е. да има една алинея, която е в досега действащия закон, а именно ал. 6, която дава възможност Централната избирателна комисия сама да избира своя председател, до четирима заместник председатели и секретари. Не виждам нищо лошо в това. този текст е и сега действащ. Но в предложения в проекта липсва. Това, което е дадено в ал. 6 е в друга редакция и не е казано как се определя председателят и заместниците му. Затова предлагаме да остане действащ този текст.
Мая Манолова:
Може ли да взема отношение по предложението на г-жа Михайлова.
Искам да ви обърна внимание, че единственият закон, в който съществува тази възможност за избори вътре в самата Централна избирателна комисия е Закона за местните избори във варианта, направен с поправка, в която имаше мнозинство предишното мнозинство и е изписана специално, за да дерогира една функция, която президентът има във всички други избори, включително и за евроизборите в чисто новия закон, който ние приехме преди няколко месеца.
Принципът е тези длъжности да се разпределят от органа, който назначава ЦИК. В случаите, в които става дума за избор на президент, това е Народното събрание. Ние избрахме такива. В случаите, в които става дума за парламентарни избори или избори на местна власт, това е президентът.
Аз съм направила такова предложение.
Това е единственото изключение в този действащ закон, защото във всички други изборни закони е обратното. Предложила съм го с чл. 6.
Що се касае до предложението на г-жа Елеонора Николова, аз предлагам да отпадне ограничението за магистрати, които са във Върховния касационен съд и във Върховната касационна прокуратура. Защото съдът, който извършва съдебен контрол върху законосъобразността на изборите, е Върховният административен съд, респективно административната прокуратура и административните съдилища по места. В този смисъл е моето предложение.
Янаки Стоилов:
Вашето предложение е всички магистрати да не могат да бъдат членове на комисиите.
Мая Манолова:
Моето предложение е само магистратите от административните съдилища. Моето предложение за ЦИК е за съдиите във ВАС и съдиите във Върховната административна прокуратура да не могат, защото контролират. А в общинските избирателни комисии съдиите в административните съдилища.
Янаки Стоилов:
Г-жо Николова, Вашето предложение не решава този генерален въпрос. Защото вие предлагате да отпадне предложението на г-жа Манолова, а не предлагате да отпадне тази част от текста, която да забрани на всички. Ще гласуваме идеята, за да е ясно какви алтернативи имаме.
Искам да ви припомня предложенията към чието гласуване пристъпваме.
Има предложение на г-н Лъчезар Иванов за това оки са парламентарно представени.
Има две предложения на г-жа Хитова, които бяха направени в момента да няма роднински зависимости и да се представляват комисиите.
Другото предложение е на г-жа Манолова, която предлага ограничението за съдии да остане само в рамките на обжалването.
И предложението на г-жа Николова, която уточнява сега, да не участват магистрати като членовете на изборните комисии.
Предложението на г-жа Михайлова да се запази ал. 6 от досегашния текст.
Първо, който подкрепя предложението на г-н Иванов, моля да гласува. Три гласа “за”. Не се приема.
Който подкрепя предложението на г-жа Хитова да ограничаване на роднинските връзки в комисиите, моля да гласуват. Приема се. Мисля, че единодушно се приема.
Предложението за представителството на комисиите на г-жа Хитова.
Надка Балева:
Служител на Министерството на вътрешните работи. Означава ли това...
Янаки Стоилов:
Какъв служител. Ние не гласуваме това нещо. Ние гласуваме кой представлява избирателната комисия.
Имате ли нещо да кажете по предложението за магистратите.
Надка Балева:
Лицата по трудов договор служители ли са в Министерството на вътрешните работи.
Янаки Стоилов:
По този въпрос няма предложение. Вие правите ли някакво предложение? Има предложение за държавен служител, което уточнява. То е по предния параграф и е прието.
За магистратите да гласуваме.
Който подкрепя предложението на г-жа Николова – магистратите да не участват като членове на комисиите, да гласува.
Двете гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Останалите. Приема се предложението магистратите да не участват в комисиите.
При това положение няма да гласуваме предложението на Мая Манолова.
Преминаваме към гласуване на предложението на г-жа Михайлова, която предлага ал. 6 да остане. Който подкрепят това предложение, моля да гласуват. Два гласа “за”. Не се приема.
Мисля, че не сме пропуснали нито едно от предложенията.
По този начин се приема и чл. 24 с редакциите в резултат на проведените гласувания.
По § 21а. Предложението комисиите да имат печат.
Ще гласуваме каква да бъде бюлетината. Дали отделна или интегрална, за да е ясно на всички за какво става дума. Така наведнъж ще решим въпроса и по повод на печатите. Кой иска думата – по едно становище за и против вида на бюлетината.
Г.жа Михайлова и г-н Казак. Заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Тук няма конкретното предложение. Има го по-нататък. Видях, че и други колеги има, които са направили идентични предложения. Става въпрос и тези избори да се проведат с интегрална бюлетина. Това е нещо, което е възможно и много моля, ако има аргументи, които са срещу тези предложения, да не бъдат в рамките на техническите възражения, а да бъдат нещо по-различно и по същество.
Защо интегрална бюлетина? По-евтино, по-честно, не се крадат бюлетини, не се изнасят и предават, не се фалшифицират. Интегралната бюлетина дава много по-голяма гаранция и честност на избора. Изпробвано е.
Освен това, дори за местни избори с преференциално гласуване е правено в някои страни, така че техническите аргументи, че това не може да стане, не са основателни. Дори експерти казаха, че ако много желаем да направят и да ни покажат на хармоника как се е гласувало, за да видим, че това е напълно възможно. Избирателят взима, маркира и пуска своя вот. Това е нещо много по-добро, нещо много по-евтино и гарантиращо честност на изборите. Призовавам всички колеги да подкрепим да има интегрални бюлетини.
Янаки Стоилов:
Другото становище г-н Казах ще изрази.
Четин Казак:
Напротив, аз мисля, че има сериозни технически проблеми, особено след като току-що гласувахме възможност за преференциално гласуване това да се осъществи чрез интегрална бюлетина. Вярно е, че интегралната бюлетина вече е използвана, но не за местни избори. Т.е. тя е използвана за местни избори, но тогава нямаше възможност за преференциалното гласуване. Такава бюлетина е имало за местни избори, но нямаше за преференциално гласуване. Сега ние приемаме възможността да има преференциално гласуване. Т.е. трябва да се изпишат имената на всички кандидати за общински съветници. Я си представете за Столична голяма община изборите за общински съветници как трябва да изглежда тази интегрална бюлетина, ако десет партии внесат предложение за избор за общински съветници – като книжка. Мисля, че по-правилното и по-реално изпълнимото технически е така, както досега сме гласували. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Тези, които са “за” интегрална бюлетина, респективно за печат на избирателните комисии, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Тези, които са против и въздържали се, да гласуват. Девет против и въздържали се.
Не се приема предложението по § 21а.
Красимир Каракачанов:
Моля да се прегласува. Мисля, че не пребройте правилно гласовете.
Янаки Стоилов:
Седем на девет са гласовете. Ако оспорвате гласуването, ще го повторим.
Христо Бисеров:
Той не е член на комисията и не може да прави предложение за прегласуване.
Янаки Стоилов:
Той е народен представител. Моля колеги да гласувате още веднъж.
Които са “за”, моля да гласуват. Седем “за”. Които са против и въздържали се, моля да гласуват ? Девет против и въздържали се. Не се приема.
Преминаваме към следващи параграф. Параграф 22.
Им предложение на Мая Манолова за отпадане на буква “н”. Т.е., че техническите образци няма да ги утвърждава ЦИК.
Има ли нещо, което е актуално в предложението на г-жа Гегова във връзка с проведените гласувания.
Петя Гегова:
Освен печата, който се гласува да не бъде утвърждаван от Централната избирателна комисия, има още две предложения, които са по същество. Едното предложение се отнася до методиката, независимо каква е тя. Очевидно гласовете надделяха за метода Д’Ондт. Предложението се отнася до това Централната избирателна комисия да приеме и да обнародва в Държавен вестник методика за определяне резултатите от гласуването. Тази разпоредба я има за срока. Срокът е съобразен с всички останали срокове в закона.
Второто по същество предложение се отнася до решенията, които могат да се обжалват – решенията на ЦИК, които подлежат на обжалване. Тъй като има доста правомощия на ЦИК, които завършват с решения, считаме, че не е целесъобразно някои от тях да бъдат обжалвани.
Надка Балева:
Всяка общинска избирателна комисия ли ще си утвърждава образци на бюлетина, ако приемем предложението да отпадне т. “н”. В т. “н” става въпрос за правомощията на ЦИК. И тя гласи, че ЦИК утвърждава техническите образци на изборните бюлетини. С предложението да отпадне какво правим. Кой ще ги утвърждава.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че ЦИК искат да си намалят работата, но аз под утвърждаване на образец на бюлетината, не да утвърди конкретната бюлетина за всички общини, а да утвърди наистина образеца. Какво пречи образецът да се утвърди от ЦИК.
Мая Манолова:
Това има смисъл при интегралната бюлетина. Докато тук нещата са пределно ясни.
Михаил Миков:
По предложението на г-жа Петя Гегова. Не е лошо да се обявява методиката, но нека да скъсим този срок – 55 дни. Да го направим на 30 дни. Защото в началото на всяко формиране на ЦИК има достатъчно много друга работа – изборни книжа, за президента, да организира. Като започне кампанията 25 дни преди изборния ден, тогава да го пусне. И аз ви предлагам това да бъде не в Държавен вестник, а в електронното издание на Държавен вестник. То пак е Държавен вестник за икономия на хартия.
Реплика:
Но има общини, където няма да може чрез интернет.
Михаил Миков:
Щом има такива общини. Добре.
Янаки Стоилов:
И срокът да бъде 30 дни. Има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Едно предложение, направено от ЦИК, което считам, че е удачно и ще г направя устно. В т. 9, която казва: Предоставя на участниците в изборите на технически носител резултатите от гласуването по избирателни секции за цялата страна и ги публикува в интернет.
Да се предоставя само на участвалите в изборите политически партии и коалиции на политически партии, регистрирани в ЦИК.
Това е в чл. 25, който обсъждаме. Да не се представя на технически носител за цялата страна, защото коалициите са много на брой . Само за конкретните резултати в конкретната община.
Янаки Стоилов:
Това може като редакционно уточнение, за да не го гласуваме специално.
Преминаваме към гласуване на другите предложения.
Които са за отпадането на буква “н” в текста, моля да гласувате. Няма “за”. А сигурно един има “за”. Не с приема.
Предложението на г-жа Гегова с корекцията в срока – от 55 на 30 дни, и без т. 17, по която вече нещата са решени. Които са “за”, моля да гласуват. Приема се. Благодаря.
Преминаваме към § 23. Тук има предложение на г-н Иванов, но по този въпрос ние вече се произнесохме. Няма повторно да го гласуваме.
По § 24. Предложение на г-н Каракачанов. Няма да гласуваме, защото вече ние сме се произнесли по този въпрос. Ако имате други предложения. Заповядайте.
Димитър Абаджиев:
Вярно е, че текстът за ЦИК вече се гласува, но аз просто само един допълнителен аргумент.
Янаки Стоилов:
Няма логика по различни критерии да създаваме комисиите.
Димитър Абаджиев:
Използвам новия параграф за да добавя още един аргумент. Независимо, че знаем всички, че това не решава изборния резултат, един допълнителен аргумент.
Логиката на представителство в избирателните комисии е партиите и коалициите да бъдат достатъчно обществено представени. Като критерий за това е избор за друг орган, за който те са избирани. Досега това беше Народното събрание на Република България. Сега, след като България вече е член на Европейския съюз, има логика и Европейският парламент да бъде такъв критерий за тези, които са представени там, но не са представени в националния парламент. Мисля, че съвсем логично е поне по един представител да имат партиите, които са представени в единия, а не са представени в другия, защото всъщност логиката е в това те да бъдат достатъчно обществено представени от българското население. Това е един допълнителен аргумент, независимо че вече е гласувано.
Янаки Стоилов:
Ние по този въпрос вече се произнесохме, но ще го поставя на гласуване. При това положение ще се наруши другия критерии, че ще има различни изисквания за формиране на централната комисия и различни за другите комисии.
Димитър Абаджиев:
Аз го казах като допълнителен аргумент.

Янаки Стоилов:
Т.е. не държите да се гласува отново, просто като допълнителен аргумент да го приемем в дискусията. Защото ние сме се произнесли по този въпрос.
По § 24. Г-н Каракачанов, по вашето предложение.
Красимир Каракачанов:
Предложението е следното.
“Избраните за съветници и кметове са кандидатите, получили повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.”
Логиката е проста. За да бъдат легитимни едни избори с 20% или 10% това някак си не стои сериозно. Това всъщност е продължение на логиката за задължително гласуване.
Христо Бисеров:
Не е обсъждан на първо четене такъв принцип.
Красимир Каракачанов:
На първо четене, г-н Бисеров, такова предложение не сте гледали. Ние го правим сега на второ четене.
Христо Бисеров:
Не можеш да вкарваш нова тема на второ четене.
Красимир Каракачанов:
Не е нова тема. Тя е към чл. 27.
Янаки Стоилов:
Ще го подложа на гласуване, макар че това променя принципите. Има ли някои, които подкрепят това предложение? Един глас “за”. Против? Останалите. Не се приема предложението.
Приема се § 24
По § 25 няма предложение.
По § 26. Този въпрос вече го решихме.
По § 27 няма предложения.
По § 28 има предложение на Мая Манолова. Мисля, че вече е решен този въпрос във връзка с гласуването по предишни параграфи. Тук не се приема.
По § 29. Този въпрос също е решен.
По § 30. Предложение на Стойки Танков и Пенко Атанасов, Предложение на Петя Гегова и предложение на Яне Янев.
Има ли някой, който да обоснове предложението на Стойко Танков. То е ясно. След това ще го гласуваме.
Предложение на Петя Гегова за дължината на листата. Ясно е предложението.
Предложение на Яне Янев, който отсъства. Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Тъй като и аз имам подобно предложение, дори почти същото, затова искам да кажа няколко думи. Понеже колегите в самото начало на заседанието говориха за мафиотизиране на политическата система, искам да ви дам няколко примера.
Според вас, логично ли е политическа партия да се регистрира на национално ниво и да участва в една единствена община. Примерно, само в Несебър. Нормално ли е в определени общини, където знаем какви са икономическите интереси и за какво става въпрос, за последните 6 месеца са регистрирани повече от 30 политически партии, които ще участват в по една или в две общини. По този регионализираме и феодализираме политическите структури и на практика даваме възможност субекти, които са само и единствено на икономическа и комерсиална основа да доминират в един или друг общински съвет. Това е предложението. Затова нека да участват. Никой не им отнема тази възможност, но първо да го направят на национални избори, така както го направиха ГЕРБ и тогава да участват и на всички останали. Подобна практика и подобно ограничение го има и в Европейския съюз и това може да го проверите, г-н Председател.
Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към гласуване на предложенията.
Тези, които подкрепят предложението на Стойко Танков и Пенко Атанасов, моля да гласуват. Двама “за”. не се приема.
Тези, които подкрепят предложението на Петя Гегова моля да гласува. Седем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Приема се.
По предложението на Яне Янев. Който е “за”, моля да гласува. Няма “за”. Не се приема.
По § 31, § 32, § 33 и § 34 няма да гласуваме.
По § 35. Тук има предложение на г-н Яне Янев и на г-н Павел Шопов и Митко Димитров. Те са сходни. Ако желаете, можете да го обосновете.
Яне Янев:
Аз считам, че не са сходни. Искам само да дам един пример. Съжалявам, че на практика няма кой да слуша. Членовете на комисията не са тук. Става въпрос за следния пример. В община Доспат две политически партии – ДПС и НДПС да речем, правят коалиция за икономически просперитет на Доспат. В самото изписване на коалицията, примерно “Сдружение за развитие на Доспат” не се изписват абревиатурите на партиите и на практика избирателите са заблудени. Те не знаят за какво гласуват. Самите мандатоносители не са изписани в коалицията. По този начин на практика се създава заблудата. Масово и на миналите избори, че една ли не се правят граждански сдружения за участие в местните избори. А такова понятие няма. Граждански сдружения няма как да участват на местни избори. Защото две партии трябва да станат мандатоносители, които да направят коалиция, да речем “Сдружение за развитие на Кюстендил”. Затова моето предложение е следното. Те могат да го кръстят както искат, но да добавят, за да се види кои са политическите партии, които стоят зад тази коалиция.
Които подкрепят това предложение, моля да гласуват.
Мая Манолова:
След наименованието на коалицията да се изписват абревиатурите на участващите партии.
Яне Янев:
Може и така да се добави и да го приемете. Иначе другото е нелогично. На практика избирателят не знае за кого гласува.
Янаки Стоилов:
То това е вече различно предложение.
Мая Манолова:
В този вид аз съм “за”.
Янаки Стоилов:
В кой вид. Във вида, в който го няма.
Мая Манолова:
След наименованието на коалицията да се изписват абревиатурите на участващите партии.
Янаки Стоилов:
Това е вече предложение от член на комисията, което е в някаква степен в духа на предложението на г-н Янев. Който е “за” моля да гласува. Шест гласа “за”. Приема се.
В доклада да се запише, че по принцип се приема предложението на Яне Янев с новата редакция.
Да гласуваме и предложението на Павел Шопов и Митко Димитров.
Който е за него, моля да гласува. Няма “за”. Не се приема.
Нещо друго има ли по този текст.

Мая Манолова:
По § 35 има едно предложение на Съвета по законодателство. Те предлагат след думата 2005 г. да се добави: “която не е привела наименованието и абревиатурата си в съответствие с изискванията на закона за политическите партии”.
Янаки Стоилов:
Какво означава това. Ако не са го привели, като какви се явяват.
Мая Манолова:
Тези, които не са го привели, трябваше да са прекратили своето съществуване. Само че това се прави по инициатива на прокуратурата единствено и само, и като процедура не е извървяно. Те реално не са заличени. Би следвало да бъдат, ако бяха приложени разпоредбите на Закона за политическите партии. Но тъй като инициативата в прокуратурата по неизвестни причини такива производства не се случват.
Янаки Стоилов:
В Закона за политическите партии има действаща разпоредба, че ако една партия не е участвала на три поредни избора, тя трябва да се заличи. И може би сега преди да започне кампанията за изборите трябва да се отправи някакво запитване прокуратурата служебно да направи такава проверка и да даде информацията в ЦИК, за да може най-малкото ние да предвидим текст, че ЦИК не може да регистрира такива партии, макар че то е логично след ако не съответства на Закона за партиите. Но изглежда трябва да го запишем, защото у нас често законите не се прилагат и да избегнем това положение. Така че това е само частен случай на по-широката тема за неучаствалите партии в три поредни избора.
Михаил Миков:
Ние правим закони. Те възлагат определени отговорности на разни лица извън парламента. Често се натъкваме на случаи, при които не се изпълняват законови ангажименти и ние после се опитваме със законите да решаваме въпроси, които не са решени при прилагането им. Подстригването на политическото пространство, а това е несъмнено такова, може да е необходимо и осъзнато от законодателя, но не е негова работа партиите в парламента да прилагат и подстригват политическото пространство. Приели сме текст. Ако редът не е съвършен, да оправим реда, но не парламентарните партии трябва да се грижат за подстригването на политическата ливада.
Янаки Стоилов:
ЦИК ще регистрира ли такива партии?
Михаил Миков:
Нека да решат дали да ги регистрират, след това ще минат и пред съда, ако трябва. Ама ЦИК трябва да прецени да прилага закона, прокуратурата да прецени, съдът да прецени. Ние не сме конвент. Парламентарно представените партии да се грижат за подстригването на политическото пространство не е тяхна работа. Защото по този начин винаги ще има обвинение от рода: Тия в парламента си правят закона за тях си. Сериозните партии ще си оправят това, което е в закона. Тия, които не са го направили, няма да бъдат регистрирани, ще бъдат заличени и пр. Не е наша работа ние да се грижим за тази работа. Нека да съберем информация, ако трябва. Нека да изслушаме представител на прокуратурата колко са започнатите производства. Нека да помолим, да апелираме да си вършат другите органи работата. Специално тази сфера – изборното законодателство и политическите партии е много деликатна. Днеска сме ние, утре са други. Не е добре това, според мен.
Янаки Стоилов:
Налага ли се да гласуваме това предложение.
Михаил Миков:
Аз н допускам, че ЦИК ще допусне до участие партии, които не отговарят на закона.
Янаки Стоилов:
Може да се налага да го напишем, защото иначе те могат за сметнат, че не е тяхна работа.
Надка Балева:
Г-н Председател, аз приемам предложението, което беше направено преди малко от Мая Манолова за допълнение в текста. Защото без да търсим прокуратура защо не са поискали заличаване те. Няма никаква пречка и няма да утежним закона, ако запишем: “партия регистрирана и отговаряща на изискванията на Закона за политическите партии.” Защото тя може да е регистрирана, но не е приведена в съответствие и да не отговаря впоследствие.
Янаки Стоилов:
То е само за името този текст.
Надка Балева:
Регистрирана е, когато не са били факт тези промени в Закона за политическите партии. Нали приехме, че нямат прав да участват юристи. Сега мислете за участието на юристите в комисиите.


Янаки Стоилов:
Чл. 43а се занимава само с името, а не с това дали партията отговаря на другите изисквания на закона.
Мая Манолова:
Ще ви цитирам предложението на Съвета по законодателство. Предлага се в чл. 43а, ал. 1 след думите “1 януари 2005 г. да се добави вметката: “която не е привела наименованието и абревиатурата си в съответствие с изискванията на Закона за политическите партии”.
Янаки Стоилов:
Това е само за името. А има по-съществени отклонения от името. Аз затова поставих въпроса, че има партии, които въобще не отговарят на това да продължат да съществуват.
Мая Манолова:
Ние в общия текст казваме, че могат да се регистрират партии или коалиции на политически партии.
Михаил Миков:
По конкретни мотиви, колеги. Има една постоянна битка между БЗНС-та. Тя не спира 17 години. Сега гледам пак има някаква препирня. Не бива ние решаваме споровете между разни крилца, кълки и пр. и да се ангажираме в това.
Мая Манолова:
Оттеглям си предложението доколкото го има в чл. 35. Там е казано, че кандидатите се регистрират по политически парти или коалиции, които отговарят на изискванията на Закона за политическите партии.
Янаки Стоилов:
Добре. Параграф 35 остава с корекциите.
По § 36. Напомням ви, че той е във връзка с искането да няма ден за размисъл. Това го разисквахме при първото четене.
Който подкрепя предложението на Красимир Каракачанов и другите народни представители, да гласува. Няма “за”. Не се приема.
Предложение на Мая Манолова за създаване на нови параграфи във връзка с предизборната кампания.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, предложението касае отразяването на предизборната кампания в мадиите. То е по настояване на медиите и възпроизвежда текстовете и решенията на този въпрос, които приехме в закона за евроизборите.


Елиана Масева:
Централните медиите не отразяват в такава степен местните избори.
Янаки Стоилов:
Точно какво предлагате във връзка с това да отпадне заплащането. Къде и какво да отпадне.
Елиана Масева:
Не правя такова предложение.
Янаки Стоилов:
Аз така чух.
Мая Манолова:
Безплатно няма как да се направи нито с частните, нито с националните медии. Има една процедура по сключване на споразумение между представители на партиите, които участват в изборите и ръководствата на БНР и БНТ.
Има наредба на националните медии и на техните подразделения – регионалните поделения на националните медии, на база на която се сключва споразумение за поредност, за начин и т.н. Всичко е описано при условия на равнопоставеност на всички кандидати. А за частните медии това, което присъства във всички закони е, че ангажиментът на всяка медия е да предложи еднакви условия на всички политически сили. Тези условия по закон се предоставят на общинската избирателна комисия. Те са публични и за тях се уведомяват всички субекти.
Елиана Масева:
Примерно, в Кюстендил няма телевизионен и радио център на националните. Има кабеларки, на които цените не са същите.
Янаки Стоилов:
Това е проблем, защото в някои страни има регулация на заплащането на политическата реклама във всички медии, а не само в националните, за да се създадат еднакви условия в информационната среда. Но ние понеже сме по-частна страна, това го няма.
Мая Манолова:
В условията на конкуренция се конкурират една друга и горе-долу свалят цените по време на предизборна кампания.
Екатерина Михайлова:
Г-н Председател, искам да повдигна един въпрос, за който си давам сметка, че няма сега да бъде решен. Обаче ми се струва, че е крайно време да го изговорим гласно. В крайна сметка на медиите, било то обществената телевизия и радио, било то частните, основното задължение, предназначението на медиите, е да информират обществото. По врем на кампания това също е част от ангажимента на медиите, а не да плащам въобще, за да кажат дали има такъв кандидат, такава партия и т.н. Има подобни регулации и в не малко страни. Ангажимент на медиите е да отразят кампанията на съответните кандидати.
Янаки Стоилов:
Това мисля, че е много прогресивно, за да се приеме, но поне може да се обсъжда въпроса за еднакви критерии за заплащане в медиите.
Аз препоръчвам тази дискусия да се продължи в залата, защото тя е много важна, но като чели няма критична енергия, за да се намери решение по нея.
Елеонора Николова:
Аз имам едно предложение. Националната телевизия, която единствено е обществена, може би предизборните хроники, които хората по места възприемат като част от новините. Това е много странно. Хрониките са тази част от информацията за обществото, която са длъжни да дават медиите, тъй като те трябва да информират обществото.
Михаил Миков:
Ако тази регулация, която е съществувала досега не е кой знае какви проблеми показала за 17 години или ако е показала малки проблеми да ги коригираме и да вървим нататък. Дискусията за медиите, политиката и изборите е огромна, а другата седмица трябва да вървим към зала.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам този въпрос да бъде обсъждан повече във връзка със следващите национални избори и мисля, че напълно обосновано поне хрониките в националната телевизия да не бъдат заплащани, защото те са част от националната обществена информация, но това няма как да стане. То пък и за местните избори какви толкова хроники има за Х или У община.
Приемаме предложенията на Мая Манолова за създаване на § 36а, § 36б и § 36в. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Малко. Приема се.
Параграф 37. Чл. 54. Няма възражения по него.
По § 38.
Михаил Миков:
Защо да се задължават. Който иска да си взима, който не иска, да не си взима.
Янаки Стоилов:
Параграф 39 се предлага да отпадне, тъй като е пренесено неговото съдържание в предишните параграфи.
По § 40. Това е някакво нововъведение да разграничим търговската от политическата реклама. Приема се.
Тук няма ограничение един представител да участва в търговски и в политически реклами. Има само еднопосочна забрана. Кандидатите да не участват в търговски реклами. А от търговските реклами могат да участват в политическите реклами.
Четин Казак:
Вече има практиката. Рекламата на политическата партия минава в блока за търговската реклама.
Янаки Стоилов:
Параграф 40 и § 41няма възражения. Параграф 41а. Приема се.
Параграф 42. Няма възражения.
Михаил Миков:
Какъв е този текст: “Заплащането се извършва преди излъчването на предаването.”
Мая Манолова:
Този текст винаги го е имало.
Михаил Миков:
Може да го е имало, но аз предлагам да отпадне. Това са отношения между конкретната партия и медията.
Колеги, аз ви моля да не стигаме до такава конкретна регулация на заплащането. Това са договорни отношения.
Янаки Стоилов:
Предлага се да отпадне последното изречение.
Мая Манолова:
Това обезсмисля идеята да бъдат равнопоставените политическите субекти пред медиите.
Янаки Стоилов:
Това се предвижда само за националните медии, защото е в § 42.
Мая Манолова:
Това е критерий за равнопоставеност на всички субекти. Това е уеднаквяване на процедурата.
Надка Балева:
Кой ще контролира спазването на това изискване от закона кога да му платиш. Просто последното изречение е безсмислено.


Мая Манолова:
Колеги, това са текстове, които винаги са съществували. По този начин се поставя равнопоставеност на субектите в рамките на една община. Така може да се провери дали всички плащат, дали плащат по еднакви тарифи, еднакви суми.
Янаки Стоилов:
Г-н Казах има думата.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, първо обръщам ви внимание, че този текст се отнася единствено и само за националните медии – Българска национална телевизия и Българско национално радио. Този текст на чл. 58 се отнася само и единствено за Българска национална телевизия и Българско национално радио, а не за другите медии, било те регионални и т.н.
Второ, в сегашния текст на закона липсва такова задължение. Аз мисля, че не е проблем сключването на споразумение между партията и медията.
Янаки Стоилов:
Г-н Миков, поддържате ли предложението си за отпадане на този текст.
Михаил Миков:
Ако има проблем някой да си събере парите, то отгоре ще пише: Г-н Миков, ще ти пусна клипа, ако платиш 100% авансово и това ще ми го даде с договора, с който си уреждаме отношенията. Не е предмет на закона да въвеждам предварително последващо действие и д определям по банков път. Да определим по банков път, за да няма пране на пари и не знам какво още.
Янаки Стоилов:
Колеги, един момент още. Последно възражение на г-жа Николова срещу отпадането на изречението и да гласуваме.
Елеонора Николова:
Така или иначе има редица граждански сдружения, които правят мониторинг и те са длъжни да го правят върху това какви средства се използват при провеждане на кампаниите. Записаното правило, че се плаща предварително значи, че те могат да сметнат колко струва една кампания на една партия и това е част от гражданския контрол. Те дали ще си платят или не, това са търговски взаимоотношения. Но трябва да има записано твърдението, че това се плаща.


Михаил Миков:
Един практически въпрос. Всички сте правили много пъти избори. Знаете, че значителна част от средствата се събират по време на кампанията и дори след като завърши кампанията има маса не разплатени разходи, които в рамките на месец-месец и половина се разплащат. Вие ги карате да правят предизборния фонд преди месеца за кампанията да направи набирането, за да може да си пусне клипа първия ден от кампанията. Всички сме правили избори и горе-долу имаме представа за 17 години как с правят избори. Имайте предвид човешкия живот и как стават тия работи на практика.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към гласуване на предложението. Който е за отпадане на последното изречение в предлагания чл. 58, моля да гласува. Приема се. Против? Един. Въздържали се? Двама въздържали се. Приема се.
Остава чл. 58 без последното изречение.
Параграф 43. Логично е и тук да отпадне. Който е за отпадането му, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Приема се да отпадне и тук ал. 2.
По § 44а. Няма бележки.
По § 45. Има предложение на Петя Гегова за забраната за поставяне на агитационни материали върху сгради публична държавна или общинска собственост. Това е логично.
Които са “за”, моля да гласуват. Приема се.
По § 46. Предложение на Павел Шопов и Митко Димитров.
То това е същото. По принцип се приема. Ние конкретно вече сме го приели.
Предложение на Петя Гегова за § 46а.
Александър Александров: ЦИК
Въпросът е да не е вътре в секциите. То и сега е така.
Янаки Стоилов:
Защо се прави предложение, след като и досега е такъв режима.
Има ли някой, който подкрепя предложението. Няма. Не се приема.
Тук се казва, че няма такова ограничение. Нека да приемем по принцип предложението на Петя Гегова и да го модифицираме, че социологически проучвания в изборния ден се извършват извън помещенията, в които са избирателните секции и т.н., но не извън сградите.
По чл. 68. Приема се по принцип предложението.
По § 48. Тук има предложение на Иван Костов и Екатерина Михайлова. Какво е тук вашето предложение, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Нашето предложение е свързано с това, че при избор на районни кметове районите са различни като брой население, като структура и поради това, че беше предвидено едно и също финансиране за всеки от кандидатите за районни кметове ние предлагаме с оглед броя на населението да има диференциация в размера на избирателната кампания. Това е смисълът.
Янаки Стоилов:
Излиза, че е горе-долу по лев на избирател.
Екатерина Михайлова:
Не казвам, че това са прецизно дадени суми. Идеята е, че това са различни районите.
Янаки Стоилов:
Има предложение на Петя Гегова. Има предложение на Мария Капон и Елеонора Николова.
Елеонора Николова:
Само с едно изречение. Тъй като е записано, че за кандидат на кмет на район е до 50 хил. лв., като сметнем, че София има 25 района, редно е за софийския кмет, за пловдивския и Варна да си го кажем, че е до 1 милион.
Михаил Миков:
Правим тази работа малко наизуст. Примерно, Младост е 180 хиляди души. Но едно е 105 хиляди души, друго е 180 хиляди. Да видим какво правим, но не знаем с какво население са районите. Аз предлагам някой утре да ни каже по колко са тези райони, да го видим и тогава да решаваме.
Янаки Стоилов:
Няма за кога да отлагаме. Имаме предложения, ако трябва да ги модифицираме като размер, но да не ги отлагаме тези неща.
Преминаваме към гласуване. Тези, които подкрепят предложението на Иван Костов и т.н., моля да гласуват. Добре. Приема се.
Тези, които приемат предложението на г-жа Капон и Елеонора Николова, да гласуват – от 200 до 500 хил. Приема се.
И от 500 хил. до 1 милион, които са “за”, да гласуват. Приема се.
Не се приема предложението на Павел Шопов и Митко Димитров.
По § 49.
Михаил Миков:
Г-н Председател, не отложихме този въпрос. Но как звучи какви пари се харчат за изборите. Колко е за депутати, колко е за президент. Т.е. финансовото разпределение за кметове и общински съветници горе-долу синхронизирано ли е с относителна тежест. Ако не е, в един момент като напраскаме тия суми, те не че ще ги похарчат, но таваните са много високи. Ще ги питат откъде събират пари.
Реплика: Да се махнат сумите.
Янаки Стоилов:
Ако предлагате, да ги редуцираме по някакъв критерий.
Михаил Миков:
Не мога да предложа нищо, защото не знам какви са реалните нужди. Нямаме експертиза. Тук е предложено нещо. Нямаме сравнителност с другите избори.
Янаки Стоилов:
Ако искате така да ги намалим. Горе-долу да бъдат наполовина спрямо населението. Район с население до 25 хиляди жители – 10 000 лв.; до 50 хиляди жители – 25 000 лв.; до 100 хиляди жители – 50 000 лв. Над 100 хиляди жители.
Нека да оставим приетия текст. И без това сумите по него са малко по-ниски отколкото за общините и то е логично. Защото районният кмет няма същата кампания както примерно за кмет на същата по численост община, защото районът е на едно място, а общината е на много по-голяма територия. Ще ги оставим така. Те не ги достигат, но ги доближават тези суми.
По § 49. Какво е това предложение? Приемаме го предложението.
По § 50 – няма бележки.
По § 51 и § 52. Това вече го решихме. Не се приема.
Параграф 52 също не се приема.
Параграф 53. На Петя Гегова също.
На Надя Антонова не се приема, защото вече се гласува по преференциалното гласуване.
На Павел Шопов също не се приема.
На Надежда Михайлова.
Стигаме до § 54. Какво е това за формулярите. Не се приема.
Тук има едно предложение за отмяна на прозрачните кутии ли? Защо се предлага това? Не се приема.
По § 56 какво е предложението. Редакционно ли е? Не се приема.
И следващото не се приема.
Не се приема § 56.
Не се приема и § 56а.
§ 57 не се приема. Т.е. остава по вносител.
По § 57а. По принцип се приема.
По § 57б. Приема се.
Стигаме до § 58 по вносител. Тук има предложение на Петя Гегова. Не се приема. Вижте дали нещо по процедурата не трябва да се приеме. Не се приема предложението на Петя Гегова.
Не се приема и предложението на Надежда Михайлова.
Приема се по принцип.
По § 58. Предложението на Надежда Михайлова. Не.
По § 59 на вносител. Има предложение за избирателите със специфични потребности. Това за подвижните секции ли е или за гласуването в подходящи секции.
Който е за това предложение – чл. 79а – специфичните потребности за улеснение на лицата. Пет гласа “за”.
Надка Балева:
Вижте какво предлага Надежда Михайлова. Член на избирателната комисия, избран от комисията, отива в секционната избирателна комисия по постоянен адрес с документа му. А през това време къде е избирателя.
Янаки Стоилов:
Нали инвалидите могат и вкъщи да гласуват.
Мая Манолова:
На с. 33 приехме моето предложение как да гласуват лицата с физически увреждания. И то беше да махнем тази сложна процедура, при която един член на избирателната комисия отива в секцията, в която са регистрирани, попълва се протокол, подписва от двете избирателни комисии и този член се връща. Защото е свързано с огромни неудобства за хората с увреждания. Те чакат с часове.
Янаки Стоилов:
Добре. Проблемите са два. Да ги решим.
Мая Манолова:
На с. 33, § 59, чл. 79а – как да гласуват избирателите с физически или зрителни увреждания. А самият термин беше уточнен след детайлно обсъждане на въпроса по време на дебата.
Янаки Стоилов:
Значи този въпрос фигурира в текста.
Но решаваме ли обаче въпросът за възможността, който отново тук с поставя, за хората, които не могат да отидат до секцията и те да си гласуват по домовете с подвижна секция.
Мая Манолова:
Как ще стане, когато става дума за отделни бюлетини.Това е възможно евентуално при интегрална бюлетина.
Янаки Стоилов:
По § 59 предложението на Надежда Михайлова. Не го приемаме.
По § 60. Този въпрос го решихме.
По § 60 не се приема предложението и остава текста на вносителя.
По § 61 също по вносител.
Предложението на Надежда Михайлова може да се приеме без печатите. Приема се. Това уточнява процедурата на гласуване.
По § 62. Вашето предложение, г-жо Михайлова, за кои кметове е. Този въпрос е разгледан.
По § 62б. Чл. 86 – предложение на Надежда Михайлова, с. 38. Аз предлагам да се приеме.
По чл. 62в.
Михаил Миков:
Добре, и какво ще се направи. Събират паспортите на тези, които са пред бюрото в 19:00 часа. Става 20:00 ч., не са минали всички и на тези, които не са минали им се връщат паспортите. Така ли?
Янаки Стоилов:
Тук идеята е да се даде възможност на хората да гласуват и след приключване на изборния ден.
Михаил Миков:
Идеята ми е ясна. Всяка хипертрофия на идея в практиката в законови норми поражда други истории.
Янаки Стоилов:
Приема се това предложение. Остава само ал. 1.
Чл. 88. Приема се.
Чл. 89. Не се налага да го приемаме.
По § 63 на вносителя.
Параграф 63 на Надежда Михайлова не се приема.
Параграф 64 по вносител. Ние приехме до една. Има ли някой за 3? Няма.
По § 64. Не го приемаме.
Параграф 65. Не се приема. Ние имаме пликове. Не се приема предложението.
По § 66. Какво е това, ако има такъв избор. Параграф 66 остава по вносител.
По § 67. Остава по вносител.
А § 67 на Надежда Михайлова. Отнася се до оформянето на протоколите.
Михаил Миков:
Обсъждаме неща на вносители, които ги няма. Имало е и досега избори в България. Имало е уредба какво се пише в протоколите. Сега се внасят предложения, за които никой не може да ти обясни за какво се внасят. Каква им е целта.
Янаки Стоилов:
Аз искам да не се оспорват протоколите и затова гледам, че е уместно предложението.
Елеонора Николова:
Ще ви дам пример, защото съм чела решението. В район “Изгрев” секционната комисия беше от БСП и НДСВ. Казаха им. Няма да подпишете, защото има страхотни нарушения. Върховният административен съд каза: Няма никакви нарушения на изборното право, но тъй като няма протокол, човекът не е избран. Просто стана абсурдно.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам, тъй като предложението на Надежда Михайлова по § 67 възпроизвежда сегашния текст. Има две новости, които може би си заслужава да приемем.
В ал. 5, че когато протоколът е подписан от 2/3 от списъчния състав н комисията, той е действителен.
Аз казвам само това да коригираме.
И ал. 8, че след подписването на протокола се обявяват резултатите.
Нека тези две неща да приемем и да кажем, че другите не ги приемаме, защото ги има.
Михаил Миков:
Аз ви моля в доклада да препоръчате на народните представители да не преписват досегашните закони, като правят предложения.
Янаки Стоилов:
И да ги внасят в електронен вид навреме предложенията си. Защото някой си преписват отхвърлените закони като предложения за второ четене. А освен това, в друга част преписват действащия закон.
Преминаваме към § 68. Ще кажем, че това се повтаря и по принцип е прието в еди-кой си параграф.
По § 69 По § 69 има две предложения. Не го приемаме.
По § 70 т. 2 отпада. Не се приема. Също и другите.
А на Надежда Михайлова § 70а? Защо се предлага, като го има. Т.е. това се повтаря с действащия закон. Ще отразите, че е прието по принцип.
Предложението на Надежда Михайлова по § 70б. Не се приема. Това за преференциите нали сме го уредили как се изчислява. Тук по принцип е прието без тази му част.
По § 70в и § 70г налага ли се да се приемат. Ал. 8 е нова. Това не го приемаме. Би трябвало нов избор да има. Аз ви предлагам ако кандидатът почине, да участва следващия след него във втори тур. Това е най-лесният начин, за да се стигне до краен резултат. Следващият участва във втори тур.
Реплики: Нов избор.
Янаки Стоилов:
Така се ощетява спечелилият. Той какво е виновен за настъпилото обстоятелство. Това приемаме. Ще се оформи така.
Другата част на Надежда Михайлова приемаме ли? То не повтаря ли сегашния закон. Проверете го и ще го отразим.
Пак Надежда Михайлова – за подписване на протоколите. Нещо ново има ли тук? На с. 47 101в. Защо се въвежда заплащане, за да се получи копие от протокола. Не се приема цялото предложение. То в едната си част повтаря действащия закон.
По § 71. Това го решихме. Не се приема за системата на гласуване.
Предложението на Петя Гегова не се приема.
Екатерина Михайлова:
Това, което ние предлагаме е, примерно, при гласове равни на 0 и 8, може да се получи мандат – партия или независим кандидат. Този с по-големия остатък, дори под изборната квота, да може да получи мандат кандидат на партията Х.
Янаки Стоилов:
А какво става с независимите.
Екатерина Михайлова:
Те са си друг случай. Това е въпрос за праг на мандатите. Нашето предложение е да няма праг.
Янаки Стоилов:
Тогава не го приемаме.
Остава предложението по ал. 2.



Екатерина Михайлова:
Справедливо е и аз искам да кажа, че доста партии ще разберат какво сме предложили, когато останат без съветници в определени общини.
Янаки Стоилов:
Въпросът е ясен и неща да го гласуваме.
Които подкрепят предложението на г-жа Михайлова по ал. 2 да гласуват. Приема се.
Сега подлагам на гласуване ал. 3. Има ли “за” по ал. 3. Двама “за”. Не се приема.
Какво е предложението на Петя Гегова? Защо да не се приеме. То съответства на логиката. Приемаме предложението на Петя Гегова без ал. 5.
Мая Манолова:
Те са за пълно преподреждане, което тръгва отзад напред без праг.
Янаки Стоилов:
Тогава не го приемаме.
Михаил Миков:
Имам въпрос за преференциите.
Янаки Стоилов:
Ние това още не сме го решили. Тук не го приемаме.
Михаил Миков:
На с. 41 е описано за преференциите. (Чете текстове на с. 41.) Какво значи в “обратен ред”.
Янаки Стоилов:
Това беше за европейските избори.
Мая Манолова:
Това е текст от Закона за евроизборите и там нямаше проблем.
Янаки Стоилов:
Да се огледа. Идеята е примерно има 10 избрани от партията, трима са с преференциални гласове и те заемат последните избираеми места докато изместят евентуално тези от първите. Това го изяснявахме при миналия закон. Сега само да се провери дали записването съответства на идеята.
Михаил Миков:
Още един въпрос, за който не знам има ли хипотеза. Нека да отговорят. Преференциите не са само за задната част на листата. Те са и за така наречената избираема зона.

Янаки Стоилов:
Това трябва да се поясни. Не получили преференциални гласове. Може би трябва да се препрати към ал. 4. Моля да се уточни. Това е смисълът, че той е събрал не просто преференциални гласове, а е покрил квотата по ал. 4. Получени преференциални гласове съгласно ал. 4. Препратете и към нея.
Ясно е, че има двойно препращане и да се огледа още веднъж изписването.
Михаил Миков:
Трябва да се има предвид, че тези текстове ще се четат и тълкуват не от ЦИК, а от общински комисии. В тия общински комисии, хората са високо образовани, но още стават такива чудеса, че текстът трябва да е много ясен. Включително и това, ако трябва вътрешните препратки да се заменят с пълни описания.
Янаки Стоилов:
Колеги, благодаря много на тези, които останаха до този час. Приели сме текстовете до § 71. Утре продължаваме с § 72.
Моля да огледате приетите текстове. Ако нещо се налага утре да се върнем към него, защото накрая доста бързо се движихме по текстовете. Утре ще приключим със закона.
Благодаря ви. Закривам заседанието.




Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: