---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 34

Днес, 19.07.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – ГРАО – Иван Гетов, от Централната избирателна комисия – Александър Александров и Румяна Сидерова, и народните представители: Минчо Спасов, Лъчезар Иванов, Яне Янев, Иван Сотиров, Петя Гегова, Красимир Каракачанов и Захари Георгиев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на общия проект, № 753-03-46 от 10.07.2007 г., на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори, № 554-01-52 от 15.09.2005 г., внесен от Иван Костов и група народни представители; № 754-01-69 от 25.04.2007 г., внесен от Иван Сотиров и № 754-01-90 от 29.06.2007 г., внесен от Мая Манолова и група народни представите –продължение.
Вчера стигнахме до § 72. По § 72 има предложение на Мария Капон и Елеонора Николова и предложение на Надежда Михайлова и група народни представители.
По тях ако имате някакви бележки?
Вашето предложение, г-жо Николова, е да завършва до две месеца от образуването на производството.
Елеонора Николова:
Междувременно уточнихме, че сега производството ще се движи по ЗАН и тези опасения, от които съм изхождала, че изключително много се забавят производствата, влизайки в обикновено гражданско отделение, вече няма покритие. Но не мисля, че посочването на някакъв срок е дисциплиниращо по отношение на съда.
Янаки Стоилов:
Вие нали имахте предложение за още по-бързо завършване на производството.
Елеонора Николова:
Два месеца. Нека да се върнем към това какъв е характерът на производството, защото именно неразбирането на характера на производството довежда делата да вървят няколко години. Това е контрол по законосъобразност. Какъв разпит на свидетели, какви 5 лв. Това е всъщност когато се жалят документи, жали се избор – това е контрол по законосъобразност. Това, което правеха досега да броят бюлетините в чували, аз не знам кой я възприе тази практика и как беше одобрена от мнозинството.
Янаки Стоилов:
Има ли предложение за друг срок или за отпадане на срока. Това е в момента въпроса. В тези производства все пак трябва да има някакъв обозрим финал, тъй като той ще ходи по дела през първата половина от мандата, за да докаже, че е кмет какво ще управлява в останалата част. То става безсмислен избора, ако не завърши за няколко месеца това производство. Не повече от 3 месеца.
Мая Манолова:
Тук страните, които участват в този процес първо са участниците в изборния процес. Има проблеми обикновено с призоваването. Това са едни коалиции, които са създадени специално за изборите.
Янаки Стоилов:
Няма да правим заложник местната власт на всякакви игри политически, които продължават до началото на следващата кампания, да подменят изборите със съдебни дела. Съдът трябва да се произнесе, да има отговор да или не и да продължава. Три месеца е достатъчно.
Нека да гласуваме за срок от 3 месеца, които са съгласни. Благодаря. Приема се.
Другото предложение е на Надежда Михайлова, което е също по процедурата. Налага ли се да го приемем.
Заповядайте. Имате думата.
Румяна Сидерова: ЦИК
Така както е разписано предложението вие обличате в законова норма на два пъти отказ от правосъдие: първо, отказът от правосъдие на административните съдилища на окръжно и областно ниво и второ, отказ от правосъдие, което ще прояви Върховния административен съд, като се каже, че ако той не се произнесе в дадения срок, все едно че не е имало жалба.
Елиана Масева:
Как така?
Румяна Сидерова:
Аз имам опит и като човек, който е атакувал изборни резултати не по-малко от 15 години наред, всички порочност на изборния процес. До преди пет години не се проверяваха и не се брояха чувалите, защото се правеше проверка само за законосъобразност и съвсем малко имаше вписани възражения в протоколите на секционните избирателни комисии, ерго и на общинските избирателни комисии. От 5 години насам започна този уклон съдилищата да влизат в ролята на секционна избирателна комисия и да проверяват цялата технология на изборния процес, като предполагам, че ще се съгласите с мен, че когато се гласува с пликове те не могат да проверят целия изборен процес, тъй като там има една уникална процедура при отваряне на плика, която апропо е и фатална при отчитане на изборни резултати.
Така както са дадени тези срокове тук, те не са лоши, те са добри. Лошото е, че се казва, ако не се произнесе окръжния съд, пускаш жалба. Ама ако не се произнесе и върховния съд.
Мая Манолова:
Това е предложението на Надежда Михайлова. Ние приехме на Мария Капон и Елеонора Николова, като съкращаване на срока.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване предложението на Надежда Михайлова и другите народни представители. Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Не се подкрепя. Не се приема.
Още едно тяхно предложение за създаване на § 72а. Това е логично. Ако е независим, да не се избира нов съветник. Ако е от партия.
Христо Бисеров:
Досега не е ли имал такава уредба. То е въпрос на аритметика.
Мая Манолова:
Става дума за това, че тук въведохме преференциите. Т.е. пренареждането на листата или преференциалното гласуване става в рамките на избираемата зона. Тук, когато ще става дума за заместване от следващи, може би трябва да се заложи възможността следващият да е този, който има съответния брой преференции.
Янаки Стоилов:
Това го има в § 73.
Четин Казак:
Може би трябва да се запише, че общинската избирателна комисия определя следващия кандидат. Т.е. общинската избирателна комисия ще прецени съобразно преференциите.
Янаки Стоилов:
Темата на § 72 е отделна и ние по нея трябва да се произнесем.
Когато има недействителност на избора по отношение на независим кандидат мястото остава свободно, ако е партиен влиза следващият от листата.
Г-н Миков иска думата.
Михаил Миков:
Какво пречи, ако независимият освободи мандата, мандатът ще бъде преразпределен. Има ги резултатите. Какъв е проблемът. Имайте предвид, че по Закона за местното самоуправление не случайно са формирани тези колективни органи на местната власт и самоуправление в такъв състав. Защо трябва, когато няма никаква пречка, когато са налице изборните резултати като брой гласове и механизма на Д’Ондт, този мандат по всички правила ще бъде преразпределен към които се полага. Защо трябва цял мандат с един съветник по-малко да стои общинският съвет питам.
Янаки Стоилов:
Ясно, едното предложение, което сега се формулира е, когато съдът е обявил изборният резултат в тази част за недействителен, освободеният мандат се преразпределя с решение на общинската избирателна комисия по реда на прилагане на методиката за изчисляване на изборните резултати. Това е идеята. Ще я формулираме, ако трябва, по-точно.
Който подкрепя предложението на Надежда Михайлова за § 72а, моля да гласува. Четири “за”.
Които подкрепят другото за преразпределяне на този мандат, да гласуват. Шест гласа “за”. Повечето са за това. То се приема.
Следващото предложение на Надежда Михайлова за § 72б. Има ли някой, който да поддържа или да оспорва това предложение. Който е “за”. Двама “за”. Не се приема.
Параграф 73. Вече другото предложение не е актуално. Предложението е по вносител. Срещу § 73 няма възражения. Приема се както е по вносител.
Параграф 74.
Който поддържа предложението на Павел Шопов. То е неотносимо към проекта.
Приемаме § 74 по вносител.
Предложението на Мая Манолова за нов § 74а.
“Който разпространява афиши, плакати, реклами, позиви и други агитационни материали преди започване на предизборната кампания, се наказва с глоба 50 до 2000 лв.”
Мая Манолова:
До момента правилата в предизборната кампания са уредени за самата предизборна кампания. Всъщност това е логично, защото избирателната комисия, която трябва да санкционира подобни нарушения, издавайки акт за административно нарушение, се формира 65 дни преди изборния ден. Сега обаче за първи път толкова масово в практиката за местните избори кампанията започна още сега. Аз мислех, че това се случва само в Кюстендил, но през последната седмица ми се обадиха много хора от Черноморското крайбрежие от различни градове, в които казват, че кампанията е започнала и градовете са облепени с афиши, плакати и кандидати, които са се обявили по някакъв начин. Разбира се, не са регистрирани, тъй като кампанията не е започнала.
Янаки Стоилов:
Това с плакатите са най-невинните форми. По електронните медии е прикрита форма на кампания, която се води от някои кандидати почти ежедневно, за нея няма нищо.
Мая Манолова:
Не съм стигнала дотам. Но проблемът е, че тези нарушения няма как да бъдат санкционирани по досегашния ред, защото органите не са създадени – избирателните комисии. Затова предлагам по-надолу актовете да се пишат от кмета на общината. Ако мислите, че е редно кампанията да започне преди това, може да се коментира този текст.
Михаил Миков:
Аз смятам, че всяка кампания започва на другия ден след предишните избори. Тя може да има различни прояви и форми: срещи с граждани, сказки, убеждаване с писмени и медийни изяви и пр. Като види някой ,че в съответна община са започнали кампанията, нищо друго не му остава, освен да започва и той. Ако някой чака формалния период – едномесечен срок, за да му изберат кандидат. Така че нито има нужда да се санкционира, нито мисля, че е укорима политическата състезателност за по-дълъг от едномесечния период време. Не можем ние да забраним три години преди това, ако някой е решил да си прави кампании за следващите избори, независимо какви са тези избори. Това не е укоримо. Примерно нашата партия сега за Бузлуджа ще пусне някакъв плакат, както всяка година си пускаме за Бузлуджа, за Първи май.
Янаки Стоилов:
Ясно. Имаше едно становище “за” и едно “против”. Пристъпваме към гласуване.
Който подкрепя създаването на § 74а да гласува. Двама “за”. Не се приема.
Параграф 75 по вносител. Към него има и допълнителни предложения на г-жа Манолова.
Параграф 76. Тук има предложение на Иван Костов и група народни представители, на Петя Гегова и група народни представители, на Мая Манолова, на Мария Капон и Елеонора Николова и на Лъчезар Иванов.
Ако някой от вносителите на предложения желаят да кажат в допълнение.
По § 76 кой желае думата. Г-жо Гегова, заповядайте.
Петя Гегова:
Нашето предложение е да отпаднат двете суми “само по”. Няма гражданин в България, който има адресна регистрация “само по” настоящ адрес. Винаги има постоянен адрес. Така че това е абсолютно некоректно да стои в закона. Това важи за тези български или чуждестранни граждани, които могат да бъдат записани в избирателните списъци, ако отговарят на условията. Благодаря.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, нашето предложение е в унисон с изразеното ни становище по време на обсъждането и гласуването в тази комисия на обобщения законопроект за изменение на Закона за местните избори, тогава още ние поставихме въпроса, че от приетите на първо четене три законопроекта общо - законопроектът на ДСБ, законопроектът на Коалиция за България и законопроектът на Иван Сотиров, в два от приетите на първо четене три законопроекта ясно и категорично беше записано като принцип за определяне правото на гласуване и свързаността на избирателя със съответната община, да се приеме постоянния адрес.
В законопроекта на Коалиция за България с вносител Мая Манолова, Янаки Стоилов и други народни представители, и в законопроекта на Демократи за силна България като основен принцип за свързаност на избирателя за упражняване активното му избирателно право беше посочен постоянен адрес. В крайна сметка обаче не знам по какви причини, се получи така, че в обобщения законопроект се получи друг запис, ето защо с нашето предложение целим просто да се възстанови онова, което беше прието на първо четене като текст от предложението от законопроекта, внесен от Коалиция за България с вносители Мая Манолова, Янаки Стоилов и други народни представители. Т.е. българските граждани да могат да гласуват в онази община, в която имат постоянен адрес, като основен принцип, и ако настоящият им адрес е различен от този постоянния им адрес, чрез изрично изразена воля да поискат да гласуват по настоящ адрес тогава, когато той е различен. Това предложение вече е в унисон с всички предложения, които бяха гласувани досега в рамките на второ четене на този законопроект. Ние вече приехме, че избирателните списъци ще се изготвят по постоянен адрес и мисля, че това е най-разумното и адекватно с оглед на вътрешната симетрия и свързаност на закона. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания? Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Аз мисля, че възприемайки тази позиция, ние всъщност се отказваме от принципа на уседналост. Нека да си дадем сметка дали този принцип, който толкова много се хареса на българските граждани, поради което Законът за избор на евродепутати беше посрещнат добре. Особено за местните избори е много важно човекът да гласува, да има принадлежност към съответното населено място – да живее там, там да си плаща данъците, да е съпричастен с останалите жители на общината и поради това да избира. Той тогава има интерес да избира местно самоуправление. Ако трайно са на друго място, аз не виждам къде е справедливостта. По този начин с един такъв принцип ние фактически продължаваме да отблъскваме българския гласоподавател.
Имаше предложение за задължително гласуване, имаше предложение за образователен ценз и т.н., а ние трябва да си дадем сметка кое е причина хората да не ходят да гласуват. При положение, че твоите гласове не са достатъчно, че твоят избор ще бъде манипулиран, това е един мотив да се откажеш от гласуването. Защото не си съгласен с една система ,която дава възможност твоят глас да не бъде зачетен в неговата същност. Заради това аз смятам, че не трябва да се отказваме от принципа на уседналост, нещо, което направихме вчера.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Няма. Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Петя Гегова към основния текст.
Предложението на Мая Манолова е всъщност синхронизационно във връзка с военнослужещите
За сроковете – 10 и 6 месеца, ние вече го приехме, така че това ще трябва да се отрази в рамките на приетия срок.
Предложението на Лъчезар Иванов вече го гласувахме по тази тема.
Остава да гласуваме двете предложения: на Павел Шопов и на Ремзи Осман и другите народни представители.
Всъщност с какво се различава предложението на Павел Шопов от това, което е в законопроекта. По нищо.
Първо ще се гласува предложението на Ремзи Осман и останалите народни представители. Които го подкрепят, моля да гласуват. Гласуваме предложението на Ремзи Осман на с. 53 и броя гласовете. Седем гласа “за”. Които са против? Пет гласа “против”. Въздържали се? Три гласа “въздържали се”.
Не се приема предложението.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване. В допълнение на това, което казах, искам ад ви обърна внимание, че дори предложението на колегите от ВМРО Красимир Каракачанов, Борис Ячев, Бойко Ватев и Мирослав Мурджев в предложената от тях ал. 2 изрично е записано, “за да упражни правото си на глас, лицата по ал. 3 трябва да имат постоянен адрес на територията.”
Искам да ви обърна също така внимание, че ние вече приехме в основния текст на закона, че списъците ще бъдат по постоянен адрес. Това е първо. Второ, че няма да бъдат заличавани имената на лицата, които имат настоящ адрес, различен от постоянния И ако ние сега приемем запис, който е различен от този, който ние сме предложили, ще се получи вътрешно противоречие в закона, първо. Второ, ще се получи различен вот от този, който ние сме гласували на първо четене. Два от трите законопроекта, които ние приехме на първо четене, посочваше изрично такъв запис. Нека да бъдем последователни в нашата позиция и да гласуваме закони, които имат вътрешна съгласуваност на текстовете си.
Янаки Стоилов:
Има предложение за прегласуване. Пристъпваме отново към гласуване. Които подкрепят предложението на Ремзи Осман и останалите народни представители на с. 53, моля да гласуват.
Осем гласа “за”. Които са против? Пет гласа “против”. Въздържали се? Четири гласа “въздържали се”. Не се приема предложението.
Оста всъщност текста, по общия законопроект. По него има ли някакви предложения?
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, ако ми разрешите, да допълня.
Янаки Стоилов:
Само ако имате някакво предложение към съдържанието на текста, който остава да се гласува. Ако има някакви уточнения по него, нека да се направят.
Четин Казак:
Аз бих посочил изрично и мисля, че експертите към комисията, които се занимават със закона, ще потвърдят, че така записан текста изключва определена група граждани от правото си на глас. Това са онази група граждани, които са променили настоящия си адрес в период по-малък от 6 месеца преди изборния ден. Те няма въобще да гласуват нито по постоянен, нито по настоящ адрес. Така че така записан текста той лишава от конституционно право определена група български граждани.
Янаки Стоилов:
Г-н Гетов, Вие ли искате думата. Заповядайте.
Иван Гетов:
Аз съм съгласен с предложението, внесено от г-н Ремзи Осман, Христо Бисеров, Четин Казак и Метин Сюлейманов по простата причина, че по този начин се измества критерият за отпечатване на избирателните списъци. Вие вече избрахте, че трябва да бъдат отпечатани по постоянен адрес, сега излиза, че трябва да бъдат по настоящ. Постоянен и настоящ, или настоящ означава, че постоянният отпада. И в двата критерия настоящият е водещ, което е невъзможно. На практика това е невъзможно да стане. Няма да влизам в дълбочината на проблема, че тук вече се групират хора с постоянен и настоящ адрес еднакъв, постоянен и настоящ различен, отделно настоящ и пр., които са много сложни итерации. Но тук въвеждаме нов критерий, който си противоречи с основния – отпечатване на изборни списъци по постоянен адрес. И аз мисля, че механизмът който беше предложен и разгледан точно когато се обсъждаше текста за отпечатване на списъците по постоянен адрес, беше достатъчно демократичен, като предлага възможността и за гласуване по настоящ адрес за всички онези, които се чувстват съпричастни към населеното място, в което живеят по настоящ адрес.
И отпечатването просто няма да стане реално и възможно.
Мая Манолова:
Само искам да ви кажа, че в това, което той казва, има разум дотолкова доколкото ние сме записали една процедура за изготвяне на избирателните списъци по постоянен адрес. Това променя системата. Ако законът остане в този вид, той ще бъде вътрешно противоречив.
Елиана Масева:
Да се прегласуват текстовете. Аз възразявам да има изказвания допълнително от експерти и да ни убеждават, че това е невъзможно. Това е напълно възможно. И вчера говорихме. Не техниката трябва да обслужва стратегията на изборния процес, а обратното, каквото решим ние като законодател вие технически трябва да го облечете. Това е едната част на проблема.
Другата за обезсмислянето и други подобни аргументи. Ако този текст на Четин се приеме, това означава да се върнем отново назад и този принцип на уседналост направо да го извадим от закона, защото е абсолютен фалшификат. Този текст “живял”, точно се отнася към принципа на уседналост и ако той не свързва постоянния адрес, защото всички български граждани с двойно гражданство имат постоянен адрес. Това, което е специфичното за принципа на уседналост, е да имат връзка непосредствена чрез настоящия адрес, да докажат че имат не само българската карта и са някъде в Аляска, но и това, че имат и настоящ адрес, за да могат да избират и с волята си да формират местни органи на власт.
Затова, ако този термин “живял” не бъде пояснен по този начин, уседналостта остава една политическа спекулация в закона. Затова ви моля да вървим напред. Ако това остане така както гласува в момента комисията, има смисъл.
Янаки Стоилов:
Тъй като тази дискусия се води от доста време, ние трябва да изясним какво е съдържанието на текста, който в момента обсъждаме. Беше казано, че ако постоянният и настоящият адрес не съвпадат в период на 10 месеца, тогава има риск лица, които са променили своя адрес и нямат настоящ адрес в продължение на 10 месеца, макар че имат постоянен адрес 10 месеца и повече нямало да гласуват. Не това е идеята на текста. Тогава би трябвало т. 1 да бъде пояснена.
Български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство, включително и когато постоянният и настоящият адрес са в различни общини или кметства.
Това вече ще означава, че той никога не би имал възможността да гласува по постоянния адрес, ако той се вмества в едно от двете условия – по настоящ или по постоянен.
Михаил Миков:
Г-н Председател, аз винаги съм смятал, че уседналостта е политическа спекулация. Спор по този въпрос няма. Доколко това ще се отрази обаче на такива въпроси като избирателни списъци – искам само да задам въпроса ще прегласуваме ли въпроса за съставянето на избирателните списъци или не. Като са списъците по постоянен адрес и аз отивам с личната си карта как ще ми проверят настоящия адрес.
Искам да се изясни следният въпрос. Постоянният ми адрес е в община Шипикови колиби, настоящият ми адрес е в община Гръцкови колиби. Името ми е в списъка в Шипикови колиби и отивам с личната си карта в деня на избора. И казвам, мога ли да си упражня избирателното право тук, защото фигурирам в избирателния списък. Там съм в списъка. Защото възникна въпроса, освен политическите идеи, амбиции и пр., как се реализират хората да гласуват на практика. Нека да си го представи всеки от нас. Нищо повече не искам. Защото едно са желанията, а друго са реалностите.
Четин Казак:
Само в допълнение на това, което каза г-н Стоилов.
Нали сме съгласни всички, че трябва да приемем един вътрешно съгласуван законопроект, който няма вътрешни противоречия. Как ще го оправим, след като вече сме гласували вече основни принципи.
Второ, г-жо Масева, обръщам се към вас демократите за силна България, вие коя позиция ви е партийна? Когато внасяте законопроекта на първо четене, в който изрично е записано ...
Елиана Масева:
Законопроектът е от 2005 г. Тогава нямаше уседналост.
Четин Казак:
Във вашия законопроект ясно беше записано, че гражданите гласуват по постоянен адрес. Това е ясна и категорична позиция, която вие сте изразили, внасяйки законопроекта. Вместо адресна регистрация, постоянен адрес.
Янаки Стоилов:
Колеги, предлагам ви следното. Тук да не смесваме чисто политическата дискусия с намирането на правно разрешение на определени политически позиции. Нашата задача е втората. Утре в залата всеки може да разгледа последователността на отделните партии към това, което са декларирали, което са включили в законопроекта, от което са се отклонили или са потвърдили.
Днес ние трябва да намерим правно логическо решение на това, което ще надделее в комисията по този въпрос. И ако има такива предложения към текста, нека да бъдат направени.
Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Както вчера стана ясно, ние непрекъснато влизаме в ролята на други органи, които трябва да си вършат работата. Ако законодателят се обедини около това, че трябва да има настоящ адрес, това значи, че общините ще трябва да си изчистят списъците и да ги направят така, както е казал законодателят. Аз не виждам какъв спор и трудност има в това. Ще си изчистят списъците. Ще си проверят мъртвите души – починали, напуснали страната и т.н. и ще останат в избирателните списъци само тези, които продължават да са жители на общината и имат и настоящ адрес.
Михаил Миков:
Моля някой да ми отговори на следното.
Списъкът е по постоянен адрес. Имам постоянна регистрация и се водя в списъка на община Гръцкови колиби.
Янаки Стоилов:
Тази община в България ли е?
Михаил Миков:
В България е. Но какво значение има къде е всъщност. В съседната община ми е настоящият адрес. Аз отивам в деня на избора в общината, където съм по постоянен адрес. Добър ден. Показвам личната карта и гласувам.
Янаки Стоилов:
Аз ви прочетох една редакция и отговор на този въпрос вече има.
Г-н Миков задава друг въпрос. Независимо от този запис какво на практика става, когато той формално отговаря на тези неща.
Г-н Председател, моля ви да помолите членовете на комисията да не говорим в хор. Аз вдигам ръка и искам думата.
Янаки Стоилов:
И аз съм ви дал думата. Може би те имат симпатия към вас, но ще ги помоля да отправят въпросите след като свършите, а не по време на изказването.


Михаил Миков:
Аз задавам прост въпрос. Има две общини. Добре Брегово и Ново село. По постоянен адрес съм в Брегово, а по настоящ - в Ново село, съседната община. И в двете съм се регистрирал 7 месеца преди изборите. В списъка съм по постоянен адрес в община Брегово. Отивам в изборния ден в община Брегово, където съм регистриран по постоянен адрес. А настоящият ми адрес е в съседната община.
Янаки Стоилов:
Но там не фигурирате в списъка, ако не сте подал заявление, че ще гласувате по настоящ адрес.
Михаил Миков:
Гласувам по постоянен адрес.
Янаки Стоилов:
Няма проблем. Всичко е точно.
Михаил Миков:
А този текст, който казва, че списъците трябва да са по настоящ адрес.
Янаки Стоилов:
Няма такъв текст, с който да казваме, че по настоящ адрес се правят списъците.
Мая Манолова:
Г-н Миков е напълно прав. Защото ако вашата идея е да се гласува по настоящ адрес, то след тази опция да избирате постоянен или настоящ адрес вие обезсмисляте тази идея. Понеже той говори за съседни общини, сигурно ви се струва, че е все едно дали живеете в едната или в другата. Но ако го кажем, примерно, за Варна и за Кюстендил, каква е разликата къде ми е настоящият адрес – дали е в Кюстендил или в Истанбул. Аз все едно не живея във Варна. Тогава защо да мога да избирам да гласувам във Варна. Вие по този начин създавате един дискриминационен текст, който според мен, и тук се връщам на изначалното разбиране, че трябва да се преценява все едно по какъв признак на свързаност с територията на конкретната община, защото се избират органи на тази община. Какво като живеете в България на другия край на България, каква ви е връзката с кмета на Варна.
Елеонора Николова:
Доколкото си спомням на първо четене големият плач вече от ваша страна затова, че черноморските общини от 10 месеца върви яростно регистриране на хора.

Мая Манолова:
Затова предложих 10 месеца, но вие не го приехте.
Елеонора Николова:
Вие го разбирате проблема. Когато един човек живее над 6 месеца в една община, можем д приемем, че той там се е установил приоритетно и има възможност, има съпричастност към тази община. Когато той е живял по-малко, как тогава да му дадем да се регистрира.
Мая Манолова:
В момента ви казвам, че вие имате 6 месеца и в Кюстендил и във Варна или 10 месеца в Кюстендил и във Варна. И вие ми давате възможност да избирам. Имам постоянен адрес в Кюстендил 10 месеца преди датата и настоящ адрес във Варна 10 месеца преди датата. Според вас как мога да избирам.
Янаки Стоилов:
Моля ви за внимание. Много повече са приказките, отколкото предложенията. Аз искам от подтекста да минем към текста на обсъждането. Тук се казва, че се създава известна неравностойност, че едно лице, което отговаря на изискванията на изискванията на закона, в случая 6 месеца, може да има един постоянен адрес и друг настоящ адрес и по двата да отговаря на закона. И се казва, с какво това лице трябва да има повече възможности да избере да гласува на едно от двете места, където предпочита, от друго лице, което има също постоянен адрес, отговарящ на закона в България, но няма настоящ адрес за същия срок и живее извън България. Това е истинският въпрос и си го формулирайте и питайте защо едното е възможно, а другото не е.
Филип Димитров:
Има изготвен списък по постоянен адрес. Така ли е? (Да.) В реалния живот аз отивам с моята лична карта, на която пише моя постоянен адрес и никой повече не коментира с мен нищо.
Ако аз имам настоящ адрес и за мен е неудобно, неблагоприятно, трудно да отида да гласувам по своя постоянен адрес, аз мога да предприема съответните действия и да доказвам, че имам настоящ адрес и искам да бъда вписан в списъка. Това създава възможността и затова трябва да бъде коригирано, да бъда по някакъв начин да бъда вписан и в другия списък и затова трябва да има гаранция.
Янаки Стоилов:
Не е въпросът в списъка. Ако служебно се впишете по настоящ адрес, ще ви отпишат по постоянен.

Румяна Сидерова: ЦИК
Уважаеми народни представители, на мен ми се струва, че вие търсите противоречие там където го няма. Текстът, който сте уредили – съставянето на списъците, касае списъците. А този текст, аз дали мога да си упражня правото на глас, са съвсем различни две неща. Този текст не предполага корекция на избирателния списък, изобщо не предполага. Той не рефлектира върху текстовете, които касаят съставянето на избирателните списъци.
Янаки Стоилов:
Много ви моля да не повтаряме едно и също, което е ясно. Отново ви връщам към фазата на дискусията, в която се намираме. Ако не постъпят други предложения, имаме едно предложение, което трябва да гласуваме, и този дебат ще продължи и окончателно ще се реши в залата. Много малко от изказванията имат реален принос към фазата, на която се намира дискусията. Аз приемам аргументи от принципно естество, стига те да водят до формулиране на предложения за гласуване.
Г-н Чернев, заповядайте.
Павел Чернев:
Ще изместя малко фокуса на дискусията, но за мен адрес на пребиваване, когато става въпрос за граждани на Европейския съюз, аз виждам една възможност за граждани на Европейския съюз да могат да упражнят право на глас само при една куха адресна регистрация. Това за мен звучи обезпокоително като една възможност за един изборен туризъм от ново поколение, ако мога така да се изразя. Засега не стои този проблем, но аз искам да фиксирам това.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, пак обръщам внимание. така написан текста излиза, че ако моят постоянен и настоящ адрес е в община Х, но ако съм си променил настоящия адрес преди 4 месеца и отида да гласувам по настоящия си адрес, няма да мога да гласувам нито в София, нито в Плевен, където ми е настоящият адрес.
Янаки Стоилов:
Не е така, г-н Казак. Аз ви прочетох уточнената редакция. Не е това проблемът, който ви вълнува. Нека да говорим директно по проблемите. Не е това проблема в идеята на текста.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, да прочетем още веднъж редакцията на г-н Стоилов и да гласуваме.

Янаки Стоилов:
По § 76, т. 1, моля да следите уточнението в текста:
“Български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство, включително и когато има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства.”
Четин Казак:
Аз не виждам смисъл в този текст.
Янаки Стоилов:
Този текст дава отговор на въпроса, който поставяте, че той може да има по-малък срок по настоящ адрес и тогава е достатъчно, че отговаря на едно от условията да гласува по другия си адрес.
Ако някой има друга редакция, ще я чуем.
Мая Манолова:
Може да се каже направо: Който има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България. Какво е това – има постоянен и настоящ адрес на едно място или постоянен и настоящ на различно място.
Янаки Стоилов:
Къде предлагате да се допълни.
Мая Манолова:
На територията на страна. Какво е това или има еднакъв или има различен и коя е третата хипотеза.
Янаки Стоилов:
Защото долу казваме към дата 6 месеца преди датата на провеждане на изборите. Това е текстът, който прави другата връзка.
Има ли други предложения?
“Живял най-малко през последните шест месеца на съответното населено място по смисъла на този закон е:
-български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство, включително и когато постоянният и настоящият адрес са в различни общини или кметства на територията на Република България.
Към датата шест месеца преди датата на провеждане на изборите.”
И горе и долу го има. Ако имате нещо, предложете, защото идеята, както ви казах, на този текст е да видим дали тя съответства на централния запис, че ако един гражданин има постоянен адрес или постоянен настоящ адрес на различни места в страната, той може да гласува по всеки един от двата адреса, които избере, след като те са за шест месеца. Ако един от двата адреса е за по-малко, той ще трябва да гласува по другия.
Има ли някакви уточнения към това предложение?
Мая Манолова:
Искам да сме наясно, че по този начин не въвеждаме изискването да гласуваш там където ти е настоящия адрес преди 6 месеца, преди една година или преди две години. Т.е. аз мога трайно да живея в една община и да гласувам в друга.
Янаки Стоилов:
Да, според този текст може.
Мая Манолова:
Т.е. принципът на уседналост вие го въвеждате само по отношение на българските граждани, които живеят извън територията на Република България. Останалите могат да си живеят на едно място и да си гласуват на друго. Този текст това казва. Този текст казва, че в хипотезата, в която аз имам от 5 години настоящ адрес в едно населено място, и от 5 години постоянен адрес на друго населено място, аз мога да гласувам по постоянния си адрес, т.е. не там, където живея.
Янаки Стоилов:
Предоставям думата, ако има предложения по текста, те могат да бъдат мотивирани. Изказвания от общ характер, които не се отразяват на текста, на тази фаза вече не са необходими. Текстът е такъв, какъвто ви го прочетох. Ако имате друг текст, кажете, за да го редактираме.
Христо Бисеров:
Това е двойна уседналост. Този закон прави крачка напред. Ако първият е въвел уседналост, този закон въвежда двойна уседналост. И как няма да се злоупотребява. Как ще ме хванат мене, ако гласувам и по постоянен и по настоящ адрес.
Янаки Стоилов:
За да се гласува по настоящ адрес трябва да се подаде заявление и да бъде изваден от списъка по постоянен адрес.
Виждам, че няма други предложения по текста и ще преминем към гласуване. Но преди това г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, единственият извод, до който достигам след тази дискусия по така предложения текст е, че той е толкова неясен, че всички членове на тази комисия, повечето от които са добри и по-опитни юристи от мен, не могат да схванат смисъла и трябва да задаваме въпроси това какво означава или онова означава ли еди-какво си. Затова аз предлагам съюзът “и” да се замени със съюза “или” в така предложения текст и тогава текстът ще стане пределно ясен и ще може да се гласува. Благодаря.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, проблемът идва оттам, че тези, които са си променили настоящия адрес по-малко от 6 месеца от датата на изборите, биха били лишени от право на глас.
Янаки Стоилов:
Не, не следва от текста това.
Проф. Анелия Мингова:
По никой няма 6 месеца.
Янаки Стоилов:
Като няма, няма да гласува. Как може да няма нито постоянен, нито настоящ адрес. Ако няма, той е извън хипотезата на местните избори. Ние не сме си поставяли за цел за лица, които не отговарят на едно от двете условия, да участват в изборите.
Г-н Казак направи предложение да се замени съюзът “и” със “или”. Аз ви чета текста, който се предлага:
“български гражданин, който има постоянен и/или настоящ адрес на територията на съответната община или кметство, включително и когато постоянният и настоящият адрес са в различни общини или кметства на територията на Република България.”
Неговото предложение е за “или”.
Реплики:Не, не, не!
Янаки Стоилов:
Да гласуваме предложението на г-н Казак. Който е за неговото предложение, моля да гласува. Седем гласа “за”. Против. Шест “против”. Въздържали се? Четири “въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Казак за замяната на съюза “и” с “или”.
Четин Казак:
Г-жо Мингова, преди малко Вие казахте, че този текст не ви е ясен и гласувате “въздържала се”.
Борислав Ралчев:
Точно затова гласува “въздържал се”. Ако мен ме попиташ защо съм гласувал против, не мога да ти обясня, а питаш въздържали те се.
Четин Казак:
След като в тази Правна комисия не можем да приемем един текст, който ние да го разбираме какво казва, какво остава за тези, които ще прилагат закона.

Проф. Анелия Мингова:
За изискването на принципа за постоянен и настоящ адрес. Ако регистрацията по настоящ адрес е по-малка от 6 месеца, тогава по постоянен, ако не отговаря на изискването за 6 месеца. Ако това е формулирано във вашата формулировка, значи съм “за”. Но понеже не е казано много добре, затова зададох въпрос, на който не получих отговор. Така че знам какво искам. Ако беше казано точно и ясно, нямаше да има проблеми.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя предложението на г-н Казак, моля да гласува. Девет гласа “за”. Против? Шест гласа “против”. Въздържали се? Четири гласа “въздържали се”. Не се приема предложението.
Остава да гласуваме единствения текст, по който можем да гласуваме и го чета:
“Живял най-малко през последните шест месеца в съответното населено място по смисъла на този закон е:
1. български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство, включително и когато постоянният и настоящият адрес са в различни общини или кметства на територията на Република България.”
Става дума, че постоянният и настоящият адрес могат да не съвпадат. Това е казано в текста.
Подлагам на гласуване текста. Които са “за”, моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Пет гласа “против”. Въздържали се? Четири гласа “въздържали се”. Не се приема.
Комисията не подкрепя нито едно от предложенията.
Преминаваме нататък и § 76, т. 1 няма да има.
Проф. Анелия Мингова:
Мога ли да направя предложение, без да се смее комисията. Защото ми отказахте преди малко.
Янаки Стоилов:
Как съм ви отказал. Аз ви дадох думата и ви призовавам от половин час да си формулирате предложенията.
Проф. Анелия Мингова:
Колегите казаха, че това е ясно и се подразбира. Но от гласуването се оказа, че не се подразбира.
Янаки Стоилов:
Ще се радвам да предложите текст, защото аз точно това очаквам.
Проф. Анелия Мингова:
Текстът остава така, както е казано:
“Български гражданин, който им адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство.”
Във вашето предложение фигурираше ли и само настоящ адрес.
Янаки Стоилов: Не!
Четин Казак: Не!
Проф. Анелия Мингова:
При промяна на настоящия адрес в срок по-малък от шест месеца до датата на произвеждане на избори, гражданинът има право да гласува по постоянния си адрес. И тук ако искате да добавим: “ако той отговаря на условията по точка еди-коя си.”
Когато не съвпада постоянния и настоящия адрес за шест месеца, т.е. има промяна в настоящия адрес, тогава можете да гласувате поне по постоянен адрес. Но ако и постоянният и настоящият ви адрес е по-малко от 6 месеца, е съжалявам. То логично принципът на уседналост извеждаме на първо място.
Янаки Стоилов:
Никой не поддържа, че ако няма шест месеца, може да гласува.
Проф. Анелия Мингова:
Повярвайте ми, принципът на уседналост го извеждаме на първо място.
Янаки Стоилов:
До тук нищо не сме извели. Въобще няма такъв принцип.
Ще го поставя на гласуване. Затова ви моля още веднъж по-бавно да се прочете редакция на предлаган текст, която да запишем и да гласуваме. Ще записваме, моля бавно да се чете това, което смятате, че трябва да се гласува.
Проф. Анелия Мингова:
По вносител е:
“Български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ или по настоящ адрес на територията на съответната община или кметство шест месеца към датата на произвеждане на изборите. Ако настоящият адрес е различен от постоянния и е променен по-малко от шест месеца преди датата на произвеждане на избори, гражданинът има право да упражни правото си на глас по постоянен адрес, ако този постоянен адрес е поне 6 месеца до датата на произвеждане на избори.”
Това е идеята.
Янаки Стоилов:
Това беше идеята на текста, който не беше подкрепен.
Идеята на двата текста е една и съща. Тази описателна редакция може да снема съмненията, които имахте.
Предлагам да се прочете текста още веднъж, за да го гласуваме. Още веднъж бавно и отчетливо да бъде прочетена, за да бъде гласувана.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, докато се пише текста, искам да ви кажа следното. Как вие си представяте, че списъците ще се изготвят кой ще проверява дали настоящият адрес е бил променен по-малко от шест месеца.
Янаки Стоилов:
Моля ви да не връщаме дискусията към списъците. Ако се приеме някакво предложение и то кореспондира със списъците или е в противоречие с приетия текст, нека тогава да се върнем и да се уточняват или променят приети текстове.
Сега сме на темата гласуване, а не списъци. Според резултата от гласуването по този въпрос, можем отново да обсъждаме темата списъци.
Можете ли вече да прочетете текста.
Моля Ви, г-жо Мингова, да следите текста, ако има някъде корекции при четенето на текста, веднага да се направят.
Експерт:
“Български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ или по настоящ адрес на територията на съответната община или кметство шест месеца преди датата на произвеждане на изборите. Ако настоящият адрес е различен от постоянния и променен по-малко от шест месеца преди датата на изборите, гласуването е по постоянния адрес.”
Янаки Стоилов:
Текстът е подробно казан. Той по идея не се отличава от текста, който вече обсъждахме и гласувахме. Редакцията е по-описателна и надявам се, по ясна. Ще го подложа на гласуване.
Иван Гетов: ГРАО
Знам че се абстрахирате от отпечатването на списъците, но в чл. 11, ал. 3 пише изрично: “В част първа на списъците се включват всички български граждани, които отговарят на условията по чл. 3.”
Т.е. на тези условия, които обсъждаме. Т.е. не разделяйте правото на глас с отпечатването на избирателните списъци. В списъка трябва да бъдат хората, които отговарят на тези условия. И ако този акцент е с настоящ адрес, това е в противоречие с принципа за отпечатване по постоянен адрес.
Янаки Стоилов:
Няма проблем. Там ще уточним и ще кажем, че списъците се изготвят по постоянен адрес, а лицата, които желаят да гласуват по настоящ адрес, подават заявление, за да бъдат включени в списъците.
Захари Георгиев:
В същото време става противоречие с ал. 3.
Янаки Стоилов:
Ще ни обърнете внимание, ако се приеме текстът, как да отстраним противоречието.
Петя Гегова:
Само една реплика. Той не е прав в момента, защото ние не говорим как с съставят избирателните списъци. Казва се, че се съставят по постоянен адрес, независимо дали настоящият съвпада или не съвпада.
Янаки Стоилов:
Сега пристъпваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението в редакцията, която направи г-жа Мингова. Който го подкрепя, моля да гласува.
Единадесет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Шест “въздържали се”. Приема се предложението.
Смятате ли, че нещо трябва да се променя в текста за списъците. Който смята, да каже какво.
Мая Манолова:
Искам само да ви обърна внимание на следното. Уреждайки кой има право да гласува, ние засягаме и списъците, защото те отразяват кой има право да гласува. Досега беше друг принципът. Всички по постоянен адрес имат право да гласуват и затова списъците се правят така и регламентират една точна процедура. Защото не е длъжно ГРАО или друга институция да се ръководи от чл. 3, след като има чл. 11, който казва детайлно как се правят списъците. Включват се тия, изключват се ония и т.н. Алгоритъмът е в чл. 11 и той трябва да се приведе в съответствие с § 3.
Екатерина Михайлова:
Г-н Председател, ако има воля комисията, ако не залата трябва да го направи. Вчера отпадна ал. 2 на чл. 13, която казваше, че предварително се заличават имената, които нямат настоящ адрес на територията на Република България, след което практически се правят списъците и който иска да гласува по настоящ адрес и отговаря на условията, които приехме като живял, трябва да подаде заявление, за да гласува в съответната община, ако отговаря на съответните условия.
Янаки Стоилов:
Да разделим въпросите. Ние вече сме приели текст, че когато лицето желае да гласува по настоящ адрес, той подава заявление в съответната община. Това го има.
Другият текст, който е за уточняване на списъците във връзка с гласувания текст, не беше подкрепен от комисията, но аз не предлагам да се връщаме към него. Това може да е мотив при дискусията и гласуването в пленарна зала. Защото текстът съществува в законопроекта. Така че всеки може да се ориентира. Тази дискусия ще се аргументира вероятно и с тези свързани текстове.
Мая Манолова:
Може да се регистрира настоящ адрес 4 месеца преди изборите.
Янаки Стоилов:
Да се регистрира. Няма никакво правно значение тази регистрация. Нека да го регистрира. Той не може да гласува по този адрес.
Мая Манолова:
По § 3 ти имаш право.
Янаки Стоилов:
Нека да се регистрира. Ние не сме по Закона за гражданска регистрация, а сме по Закона за изборите.
Мая Манолова:
В хипотезата на § 3 ти имаш право.
Янаки Стоилов:
Има право и нека да го регистрира. Тогава той ще гласува по постоянния адрес, който приехме.
Продължаваме. По-нататък – т. 2 на § 76. Тук може би веч интересът ще спадне и работата ще се ускори.
По т. 2 е определението какво означава, да са живели кандидатите в изборите.
Надка Балева:
Аз мисля, че няма защо да дискутираме, защото с приетите параграф 4 – за двата месеца, въпросът е решен.
Янаки Стоилов:
Т.е. става излишно вече тук. Само за европейските граждани да остане точката. Така ли? Само за европейските граждани остава. Но тук не е необходимо ние да даваме определение.

Янаки Стоилов:
Който е живял към датата на обявяване на изборите и се възприема същата технология.
Приема се симетричната терминология от т. 1 само че те са с формулировката до двата месеца, или към датата на обявяване на изборите.
Предложението на Силвия Алексиева е прието.
По т. 3 няма предложения. Има само на Павел Шопов за отпадане на едно “е”. То вече е решено.
Същото е и на Надя Антонова.
Преминаваме към Заключителни разпоредби.
По § 77 няма предложения.
Параграф 78. Тук е за предложението, което приехме за 100 души. Не трябва да се приемат следващите предложения.
Ние уредихме ли въпроса в населените места или за местата, които са били кметства с жители над 100 души, които ще могат да издигат кметове. Там какво е положението с инициативните комитети. Колко 1/10 или 1/5? Какво предлагате?
Надка Балева:
Може би е най-разумно? Алогично е 1/10 от жителите за 100 души население.
Янаки Стоилов:
Имаме уредбата. Тя е съотносима и за население от 100 души.
Христо Бисеров:
Ние още не сме го гласували, а търсим ал. 2. Нека да гласуваме ал. 1.
Янаки Стоилов:
По § 78 г-н Захари Георгиев. Преди това г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Аз имам предложение т. 1 да отпадне. Вече го казах при първо четене. Ние говорим за 5 къщи. И сега, когато колегите подхващат темата какъв да бъде броя на инициативните комитети, ние трябва да кажем, че едната къща ще бъде инициативен комитет. Това по никакъв начин не се вписва с новите реалности общините да усвоят средства и да правят живота по-добър Това са 5 къщи без всякакъв капацитет. Ако трябва да назначаваме 1700 човека на работа, дайте да измислим друг по-добър начин.
Мая Манолова:
Г-жо Николова, тези 5 къщи в момента имат кметски наместник, на който му се плаща заплата. Само че този кметски наместник се определя след пазарлъци и по лични предпочитания на съответния кмет на община. Освен това, той не живее в селото и изобщо няма представа за хората, които живеят в селото. Той просто взима тази заплата и не върши нищо.
Идеята е, след като така или иначе се плаща тази заплата, и някой изпълнява тази работа, да се върши от човек, който е съпричастен с проблемите на тия пет къщи. Защото не знам дали имате представа, но аз съм от такъв край, в който има 70 малки населени места. Там кметският наместник е и медицинска сестра, и пощаджия, и социална служба, и дърводелец и всичко останало, за което се сетите. И този човек е изключително важен за тия хора, които живеят горе в планина. И ако аз формално им назнача някой приятел на кмета, който се мярка един път седмично или изобщо не се мярка, ние просто я плащаме тази заплата. Въпросът е след като ги има тези кметски наместници, хората да си ги изберат, за да бъдат те ангажирани и да работят в полза на хората. Иначе си правят каквото си искат.
Елеонора Николова:
Един такъв кметски наместник може да е на няколко населени места. Освен това, кметът като ги назначава, изхожда от презумпцията, че на тези хора трябва да се помогне. Ако стоте човека са баби и дядовци, които не могат да си напишат документите нито за социално, нито за нищо, по-добре да им назначиш един грамотен човек, който да им направи цялата документация, което съм го правила. Защото от тези 100 човека много често не можеш да намериш нито един, който да става за кмет.
Янаки Стоилов:
Ни сме дали възможност от всяко населено място на общината да може да се кандидатира човек за кмет на това населено място. Т.е. аргументът, че от тези 100 души не винаги може да се намери подходящ, отпада като възражение.
Но тъй като аз искам да следваме правилата, които сме установили, едно изказване против и едно изказване за. Аз също бих могъл да говоря много в подкрепа на 100-те души, но няма да го направя, защото вече чухме становище “за” и “против” и ще пристъпим към гласуване на това предложение.
Има предложение на г-жа Николова за отпадане на т. 1 от § 78. Който е “за”, моля да гласува.
Христо Бисеров:
А Петя Гегова има предложение за отпадане на целия параграф.

Янаки Стоилов:
Тогава ще подложа първо на гласуване предложението на Петя Гегова за отпадане на целия параграф.
Които подкрепят предложението на г-жа Гегова, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Седем. Не се приема предложението.
Гласуваме предложението на Мария Капон и Елеонора Николова за отпадане на т. 1 от § 78. Който е “за”, моля да гласува. Осем гласа “за”. Против? Седем.
Становището на комисията е за отпадане. И тази дискусия, както и другата, ще продължи в залата.
По § 79. По него има предложение на Ремзи Осман, на Петя Гегова, на Захари Георгиев и на Мая Манолова.
Г-н Георгиев, заповядайте.
Захари Георгиева:
Уважаеми колеги, предложението ми по § 79 е свързано с въвеждането на изборността на районните кметове. За да се въведе съответствие между изборността и правата, които имат те трябва да се добавят правомощията им в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Там има изброени правомощия, но не са достатъчни. В сега действащия ЗМСМА те по-скоро действат като администрация. С добавката в този текст се дава възможност да действат като обособени ръководители на съответната администрация.
Ако искате да коментирам и следващия текст, който касае бюджета. По същия начин стои въпроса и за даване на по-самостоятелен финансов ресурс, без съмнение отново гласуван от общинския съвет, но относително по-стабилен финансов ресурс. Защото ако се остави във възможността общинският кмет да регулира това само, бюджетът на съответния район би бил много по-нестабилен отколкото ако се гласува от общинския съвет, където се очаква че ще има някакъв баланс на интересите на различните представители в него.
По отношение на второстепенната разпоредителност няма никакъв проблем. Подобни възможности са въвеждани за други институции в общините.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-жо Гегова.
Петя Гегова:
Параграфи 79 и 80 са свързани и става въпрос за уточняване и донякъде малко разширяване на правомощията на кметовете на малките населени места. Защото аз се учудих, че БДП прави предложение да се избират кметовете в населени места до 100 души, но в същото време не се прави никакво предложение относно техните правомощия. Хората на малките населени места са с големи очаквания, а в същото време кметовете на кметства нямат почти никакви правомощия да отговорят на тези очаквания. И с това е свързано нашето предложение, както да имат по-ясни правомощия, така и да има ясен ред в общинските съвети как да се предлагат, изпълняват и отчитат бюджетите на кметовете на кметства. Благодаря ви.
Мая Манолова:
Г-жа Гегова е права, но нека да си припомним, че в Конституцията е разписано, че от 1 януари 2008 г. трябва да са готови и да започнат да действат законите, които да детайлизират и привеждат на законово ниво финансовата децентрализация. Това означава Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за общинските бюджети и пр. В този контекст това ще се прилага след 1 януари и тогава ще се уредят всички тези въпроси. И сега ние да приемаме регламентация, която да променяме след два месеца, според мен, е нецелесъобразно.
Петя Гегова:
Едва ли ще се промени, а по-скоро ще бъдат корпорирани, ако някой пише някакви проекти.
Янаки Стоилов:
А сега да гласуваме предложенията.
Предложението на г-н Ремзи Осман сме го решили, тъй като ние за районните кметове гласувахме. За съжаление, не бяхме гласували за селските кметове. Днес по този въпрос имаше произнасяне. Но за районните кметове имаше гласуване, така че сега няма да го гласуваме наново.
Подлагам на гласуване предложението на Петя Гегова, Минчо Спасов и Марина Дикова. Които подкрепят това предложение на с. 55 и с. 56, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем. Не се приема.
По предложението на Захари Георгиев – първото предложение, което е за функциите на районните кметове. Които са “за”, моля да гласуват. Единадесет “за”. Приема се предложението.
По предложението на Мая Манолова. То е техническо. Приемаме го.
Подлагам на гласуване второто предложение на Захари Георгиев, което е предложение за промяна в Закона за общинските бюджети. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Приема се.
Предложението на Петя Гегова, Минчо Спасов и Марина Дикова по § 80. Които го подкрепят, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Които са против и въздържали се? Осем. Не се приема.
По Закона за общинската собственост. То няма отношение.
С това приключваме доклада на комисията. Във вторник ще го предоставим на народните представители.
Закривам заседанието. Благодаря ви.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: