---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 37

Днес, 19.09.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, Нанчо Нанчев и Елена Дойчева, експерти; от Министерството на външните работи – Даниел Чакъров, главен експерт в дирекция “Международно право”, Асен Кръстев, държавен експерт в дирекция “Европа-2”; от Министерството на култура – Надежда Захариева, заместник-министър и Ана Емануилова, началник на Правна дирекция.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество, № 702-02-44 от 10.09.2007 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 702-01-27 от 03.07.2007 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-153 от 01.12.2006 г., внесен от Огнян Герджиков и група народни представители.
Регистрирани са минимално необходимия брой членове на Комисията за нейното заседание. Обадиха ми се няколко колеги, че в момента са на заседание на Вътрешната комисия и на Комисията по бюджет и финанси, а за останалите ще се отрази кои отсъстват. Казвам това, защото все пак влизаме в динамичен период, в който има и други ангажименти и да не се чувстват напълно освободени членовете на Комисията от нейната работа в този период.
Съгласно дневния ред - първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество, внесен от Министерския съвет.
Поканили сме представители от Министерството на културата и от Министерството на външните работи. Кой ще представи законопроекта? Заповядайте.
Даниел Чакъров:
Добър ден. Казвам се Даниел Чакъров и съм главен експерт в дирекция “Международно право” на Министерството на външните работи.
Предложеното за ратификация от Народното събрание споразумение за предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество е подписано в Маастрих на 2 декември 2003 г.
Бих искал да отбележа, че желанието на Френската страна за предоставяне на този имот, намиращ се в гр. София, пл. “Славейков” № 3 многократно е поставян от френски представители от 1992 г., включително и на ниво държавен глава. През последните 15 години Френската страна определено свързваше развитието на културните отношения между България и Франция с предоставяне на тази сграда. За Френската република сградата на площад “Славейков” № 3 съставлява френска собственост, конфискувана през 1950 г. и ползвана безвъзмездно от българската държава. Тези твърдения на Френската страна наложиха преглед на всички запазени в тази връзка документи в различни архиви на Министерството на вътрешните работи, Софийски градски съд, Пловдивски окръжен съд, Централния държавен архив.
В резултат на това се установи, че закупуването и застрояването на имота на площад “Славейков” № 3 е финансирано основно със средства, предоставени от френското правителство и неправителствената организация Алианс франсез - Париж, като собственост на имота е било българското дружество Алианс франсез, което по българския закон е било българско юридическо лице. През 1950 г. имотът на “Славейков” 3 на практика е бил национализиран посредством ликвидация на титуляра на собствеността и преминава неговото имущество към държавата. Ето защо от формална юридическа гледна точка Френската страна няма как да претендира, няма правно основание да претендира реституция на собствеността върху имота. В интерес обаче на двустранните отношения българското правителство изрази политическа воля за предоставяне правото на ползване на сградата на Френската страна, което доведе и до подписване на споразумението през 2003 г. През последните три години от българска страна бяха предприети активни действия по намиране на сграда за досегашните ползватели на имота. Това са бившият Център за изучаване на чужди езици и Алианс ЕОД и Фолклорния ансамбъл “Филип Кутев”. Към настоящия момент проблемът с тяхното преместване е окончателно решен. Имотът се управлява от Министерството на образованието и науката.
По същество със Споразумението българската държава запазва правото на собственост и предоставя едностранно и безвъзмездно на Френската страна ползването на сградата за срок от 99 години. С оглед на обстоятелствата, че се отдава за период по-дълъг от 10, каквато е всъщност възможността по Закона за държавната собственост, Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7.
Самото споразумение е, че Френската страна ще поеме всички разноски по възстановяването, ремонта и поддръжката, като има ангажимент от нейна страна в сградата на бъде настанен Френския културен институт в София.
Съществува възможност и от двете страни в случай на промяна на предназначението на използването, да бъде денонсирано от двете страни споразумението.
Към настоящия момент имотът на Славейков е тежестите си след освобождаването от ползвателите и не съществуват формални пречки от българска страна да ратифицира споразумението.
Френската република ни уведоми през месец януари, че е ратифицирала споразумението. Така че с ратификацията от българското Народно събрание на практика ще изпълним нашите ангажименти за влизането му в сила.
Действието на това споразумение ще доведе по наше мнение до разширяване на културния обмен и пряко ще повлияе върху цялостното развитие на отношенията между двете страни. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жа Захариева, заместник-министър на културата е тук. Вие желаете ли нещо да допълните по представянето на законопроекта?

Надежда Захариева:
Ще кажа само, че Министерството на културата не възразява срещу ратифицирането на този договор и от своя страна е изпълнило всичките си задължения.
Янаки Стоилов:
От народните представители има ли въпроси и становища по проекта за ратификация на Споразумението?
Които са съгласни с ратифицирането на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставянето на сграда за нуждите на културното сътрудничество, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приема.
Ще представим нашето становище заедно с това на другите комисии.
Благодаря на поканените представители на министерствата за участието.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Г-жа Сапунджиева, заместник-министър на правосъдието, ще представи мотивите на вносителя.
Сабрие Сапунджиева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
С предложения на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон се въвежда Директива 92/101 ЕИО и Директива 2006/68 ЕИО за изменение на Директива 77/91 ЕИО относно учредяването на акционерни дружества, поддържането и промяната на техния капитал, както и Директива 2005/50-60 ЕИО относно презграничните сливания на капиталовите дружества.
Директива 77/91 ЕИО ограничава правото на акционерните дружества да придобиват собствените си акции с оглед поддържане на записания капитал и осигуряване на еднаквото третиране на акционерите.
Ограничението за придобиване на собствени акции от дружеството важи не само за придобиването, извършено от самото дружество, но и за придобиването, извършено от всяко лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството.
С Директива 92/101 се въвеждат разпоредби, чрез които се създават ограничения за това едно акционерно дружество да използва друго дружество, което притежава мнозинството от правата на власт или има решаващо влияние за извършването на такова придобиване без да спазва ограниченията в тази насока.
Чрез предложените изменения на Търговския закон в резултат на въвеждането на Директива 2006/ 68 ЕИО на акционерните дружества се позволява да придобиват собствените си акции до размера на разпределимите резерви на дружеството.
В проекта на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон е уредена възможността кредиторите да започнат при определени условия съдебно или административно производство, когато техните вземания са изложени на риск в резултат на намаляване на капитала на акционерното дружество.
На следващо място разпоредбите на законопроекта ще уредят извършването на преобразувания с международен елемент под формата на презгранично вливане или сливане между различните видове капиталови дружества, които се регулират съгласно законодателството на различните държави членки.
Българското законодателство следва да разрешава преобразуване с международен елемент на българско капиталово дружество с капиталово дружество на друга държава членка, ако националното й законодателство допуска това. Националното законодателство остава субсидиарно приложимо, доколкото не е предвидено друго.
В законопроекта подробно е разписана процедурата по презграничното образуване, която включва съставяне на общ план за преобразуване, изготвяне от страна на управителните органи на подробен пояснителен доклад относно предложението за преобразуване, оповестяване на общия план и доклада за преобразуване, изготвяне на доклад от проверители по общия план за преобразуване, вземане на решение за преобразуването и вписването в търговския регистър, когато седалището на новоучреденото или приемащото дружество е в Република България.
За да се гарантира прилагането на регламент 2137/85 относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), в проекта се предлага регламентиране на правния статут на Европейското обединение по икономически интереси и се създават минимално необходимите правила относно неговото вписване, когато то е със седалище в България, както и неговото прекратяване.
С предложеното изменение се допълва Законът за кооперациите чрез въвеждането на правила относно европейското кооперативно дружество и се осигурява прилагането на Регламент № 1435/2003 относно статута на Европейското кооперативно дружество.
Изменението в частта относно производството по несъстоятелност, се отнася до чл. 634в и чл. 729. То е мотивирано от практически проблеми на правоприлагането и прецизира обжалването на сметката за разпределение. Понастоящем за да влезе в сила сметката за разпределение трябва всички кредитори да бъдат уведомени по реда на ГПК за определението, с което е одобрена, а ако има постъпили жалби, те също трябва да се изпратят до всички кредитори, като им се даде 7 дневен срок за възражение.
При производството по несъстоятелност, когато има десетки кредитори, съобщаването по реда на ГПК се затруднява и така се препятства разпределението на осребреното имущество и приключването на производството. В тази връзка се предлага определението за одобряване на сметката за разпределение и постъпилите срещу него жалби, да се обявяват в търговския регистър, с което кредиторите и длъжникът да се считат за уведомени.
Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Имате думата за изказвания и въпроси.
Аз искам да поставя някои въпроси. Предполагам, че и някои от колегите ще направят това. Могат и експертите да се включат, тъй като би трябвало да стигнем до яснота в техните отговори преди второто четене.
Разбира се, трябва да се съобразим с актуализирането на Търговския закон, произтичащо от цитираните директиви. Аз отново оставам с впечатлението, че ние механично възприемаме директивите, а не съобразяваме нашето законодателство с рамката, която очертават европейските директиви.
Например, в случая с обратното изкупуване на акции от дружеството, ние сега попадаме в рамките на изискванията с 18 месечния срок и не ясно защо се предлага да отидем на максималния срок 5 години. Ясно е, че трябва да има някакъв период, в който този, който е имитирал акции, може да ги изкупува, но надали с оглед на търговския оборот при неговата динамика и в същото време с оглед на стабилността на отношенията, трябва да въведе максималния срок.
По друг въпрос. Ние предлагаме разрешения, които са различни от решения, възприети през 2005 г., като силно се либерализира, не виждам с какъв интерес, и режима за предоставяне на заеми или обезпечения от дружеството на трети лица, за да купуват негови акции. От какво това е продиктувано и какво се цели, също може би трябва да се изясни, тъй като съществуват определени изисквания, но те са в рамките на усложнената процедура, при която се вземат от управителните органи решения. Но какви са материално правните предпоставки и главно какви са икономическите и финансовите мотиви за това, би следвало да се изясни.
Има въпроси, за които трябва да се прецени дали не са относими към режима на вписванията на европейските дружества и не би следвало да се допълнят в Търговския закон, а чрез този закон, защото някои от тези въпроси са намерили мястото в промените на Търговския закон, та най-малкото се налага изясняване дали те не засягат в по-голяма степен режима на вписванията по търговския регистър.
Има две категории, които са възприети от директивите. Едната за Европейското обединение по икономически интереси. Не е ли това холдинг или консорциум, но каквото и да е, едва ли можем да разберем, защото няма определение на това обединение, а едновременно с това се решават въпроси по неговото прекратяване, без да е изяснена неговата правна природа и с какво тя се отличава от други съществуващи правно организационни форми на търговска дейност.
И подобен е случаят с Европейското кооперативно дружество, което едва ли уместно е приравнено към режима на кооперациите. Би следвало по-скоро субсидиарният режим да бъде по Търговския закон като някаква хибридна форма. Поне практиката на другите страни е, че субсидиарно се прилагат търговските правила, е не и правилата за кооперациите.
Има сигурно и други въпроси, но тези за мен остават открити. Затова мисля, че трябва ясно да определим кои от промените са продиктувани от въвеждането на директивите, в кои случаи може би се е отишло към поставяне на въпроси, които не са пряко тяхно следствие.
И най-накрая, в рамките на Директивата защо са избрани едни или други разрешения от различните, които ние можем да преценим като повече или по-малко целесъобразни.
Това са въпроси, които мисля, че по-нататък в дискусията, главно преди второто четене, трябва да получат отговори.
Г-жа Манолова иска думата.


Мая Манолова:
Няколко въпроса и няколко решения, които аз лично може би не разбрах съвсем.
Доколкото разбирам трите европейски Директиви вече са транспонирани в нашето законодателство и сега повторно се възпроизвежда част от тях. Впечатлението ми е, че този път, без, разбира се, формално да се излиза извън опцията, която дават Директивите, се върви към едно максимално либерализиране на режима, което най-ясно се вижда в случая с обратното изкупуване на акции, където това, което каза председателят на Правната комисия, наистина е очевадно, че отиваме на максималния срок от 5 години, в който могат обратно да се изкупуват акции. В самите мотиви на законопроекта не е казано какво се цели или всъщност какъв ще бъде ефекта от това максимално удължаване.
Така е и по отношение на либерализирането на режима от пълна забрана за финансиране на трети лица за изкупуване на собствени акции до създаването на тази правна възможност без всякакви ограничения. Т.е. регламентирана е процедурата и реда, при които могат да бъдат финансирани трети лица, но няма всъщност ограниченията при които това може да се случи. Т.е. и тук се върви към една максимална либерализация, която може би в мотивите би следвало да се обясни по-подробно кое я налага и защо това е по-доброто решение.
Освен това, според мен, тук наистина има едно смесване на норми, които биха намерили своето място в други закони. Например, много подробно са регламентирани процедури по вписванията, а не се правят никакви промени в Закона за търговския регистър, където, според мен, би следвало да бъде тяхното систематично място. А и промените, които се правят в Търговския закон по-скоро са хаотични, защото разпоредби по несъстоятелност се изнасят в главата, която касае преобразуването на търговски дружества. Например, Европейското дружество е дадено в частта, в която отново се говори за преобразуване на търговски дружества. Самото Европейско дружество поне аз го схващам като самостоятелна правна форма и не разбирам защо мястото му трябва да бъде там.
Изобщо тук има едно смесване на материи, които се регламентират от актове на Европейския съюз с различна сила, с различна задължителност. Например, Европейското обединение по икономически интереси доколкото ми е известно е уредено в нарочен регламент, който има пряко действие. А сега този регламент ние го възпроизвеждаме в Търговския закон едновременно с възпроизвеждането на директиви почти буквално, което едното е задължително, а другото – не се налага да се възпроизвежда едно към едно регламента.
И ред други въпроси, които касаят систематиката на предлаганата промяна.
Освен това, според мен, също би следвало да се обясни защо на практика напълно изключваме оспорванията на преобразувания, по-точно на тяхната законосъобразност и правим едно изключение за трансграничните сливания от обикновените форми на преобразувания, които могат да бъдат атакувани по определен ред пред съд.
Дали не би следвало все пак по-подробно да се уреди защитата кредиторите на сливащите се дружества при подобни сливания, защото де факто с текстовете, които се предлагат, тази защита се изключва.
Може би има и други въпроси, които ще възникнат. Според мен, трябва да си кажат мнението и експертите, за да не възприемем в Търговския закон решения, които ще бъдат прекалено крайни, които не са много симетрични с обичайните решения, които има в нашето законодателство.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Г-н Димитров
Филип Димитров:
Приносно признавам моята компетентност в сферата на Търговското право е много оскъдна. Като имам предвид, че аз не можах да разбера необходимостта от тези изменения и като политик не виждам никаква причина следователно да бъдат извършени. Аз ще гласувам “въздържал се” по всички пунктове.
Янаки Стоилов:
Кой ще отговори. Заповядайте. Моля да се представите.
Нанчо Нанчев: главен експерт в Министерството на правосъдието.
Ще се опитам да отговоря. Съжалявам, че в момента не присъстват авторите на този законопроект - Александър Кацарски и Таня Бузева, които са преподаватели в Университета. Те бяха ангажирани от министерството за съдействие при разработването на законопроекта, тъй като е доста комплексен – обхваща няколко европейски акта в областта на дружественото право. Те бяха възпрепятствани. Просто отсъстват и затова не можаха да дойдат. Надявам се, ако има повторно изслушване, да успеят да отговорят по-ясно може би на въпросите, които поставяте.
По отношение на това кое налага законопроекта?
Най-общо казано, тъй като това са актове на Европейския съюз, те подлежат на въвеждане и специално директивите във вътрешното право така, както българският законодател счете за удачно, но така че да се получи ефектът, който целят директивите. Ние не считаме, че те се преписват, тъй като систематиката, която е била използвана при подготовката на проекта, е следвала систематиката на Търговския закон и на правните способи, които са приети в българското законодателство. Няма директно преписване. Има адаптиране на разпоредбите, които изискват въвеждане към националното законодателство.
Несъстоятелността касае един фрагмент само – последният фрагмент от законопроекта, който няма отношение към хармонизацията действително, но е наложен по чисто практически причини. Мисля, че в мотивите е изяснено, че сегашният ред за обявяване на определенията за разпределение на сметките е много усложнен и всъщност повече пречи на развитието на производството по несъстоятелност, отколкото да ускорява неговото развитие и именно от практични съображения в Министерството на правосъдието, което осъществява обучението на синдиците, постъпват различни въпроси от тях и с тях е коментиран конкретно този въпрос, който създава определени трудности в практиката. Затова министерството предпочете да използва възможността с внасянето на поправка в Търговския закон, за да се предложи едно улесняване на тази процедура.
По отношение на трансграничните сливания се налага отделна разпоредба, тъй като в сега съществуващото законодателство няма разпоредби, които да предвиждат сливане на дружества със седалища в различни държави, т.е. няма норма за това. Евентуално ако дружества предприемат подобни стъпки, то трябва да се сблъскат със значителни административни проблеми и празноти в правото. Такъв е подходът и на европейския законодател, за да се улесни осъществяването на икономическите дейности на територията на Съюза, се е пристъпило към изграждане на отделна разпоредба за трансграничните сливания.
Във връзка с регистрацията считаме, че мястото на разпоредбите, които касаят регистрацията на европейските правни форми – европейско дружество, европейското кооперативно дружество и обединението но икономически интереси, тяхното място е точно в Търговския закон, тъй като те не създават отделни норми конкретно свързани с процедурата по регистрация, която действително е уредена в Закона за търговския регистър, а само посочват, че тези дружества е възможно да бъдат регистрирани и по българското право, тъй като има в съответните регламенти изискване националното законодателство да предвиди такива процедури по регистриране на тези европейски правни форми.
Няма преписване на разпоредби от регламенти, които действително си имат пряко действие. Т.е. минимално са посочени елементи, свързани с възможността те да бъдат регистрирани. Въпросите, свързани с прекратяването им, също са уредени в самите регламенти.
Не успях да запиша всички въпроси. Евентуално бихме могли в писмен вид да дадем някакъв отговор.
Законът обхваща три Директиви и е свързан с прякото приложение на три регламента. Има значителни препратки вътре в текстовете, както към самите директиви, така и към Търговския закон.
Бихме могли в писмен вид да дадем някои по-конкретни обяснения. Ще повторя, че съжалявам, че авторите не са тук, за да осветлят най-добре особеностите на законопроекта. Благодаря.
Проф. Огнян Герджиков:
За мен няма съмнение, че този законопроект е необходим и трябва да бъде подкрепен. Търговското право се развива, дружественото право се развива, Европейският съюз приема нови директиви, изменя съществуващи директиви и ако искаме да сме модерна европейска държава, ние трябва да следваме това, което става в Европейския съюз.
В Закона за изменение и допълнение на Търговския закон акцентът не е в измененията, а в допълненията на Търговския закон. Става въпрос за материя, която не е уредена досега и основно място заемат преобразуванията с международен елемент. Ние сме длъжни да дадем такава уредба и смятам, че тя е дадена по един добър начин, по начин, който следва традициите на българския Търговски закон. Разбира се, в частта за измененията могат да се повдигнат известни въпроси и те бяха повдигнати от г-н Янаки Стоилов и г-жа Мая Манолова. Вярно, че българският законодател като чели се чувства длъжен колкото се може по-често да изменя нормите в правото ни и от тази гледна точка човек може да си зададе въпроса защо при обратно изкупуване на акции от 18 месеца става на 5 години. Разбира се, може да се отговори, защото това е по-либерално. Но това, че е по-либерално значи ли, че не трябва да изменим нещо, което веднъж е прието и то преди няколко години, а не преди 50 години. И освен това, ако е по-либерално, дали във всички случаи непременно значи, че е абсолютно задължително е по-добро и дали всъщност това отговаря на духа на нашия закон.
Аз смятам, че между първо и второ четене биха могли да се направят известни корекции, но те в никакъв случай не могат да засегнат в дълбочина този акт, който се предлага. Затова без капка съмнение и колебание аз ще подкрепя на първо четене този законопроект. А между първо и второ четене могат да се намерят начини за неговото усъвършенстване. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания? Няма.
Така както заявиха представителите на Министерството на правосъдието, ако имате възможност да дадете допълнителни писмени разяснения, тъй като те ще ни бъдат полезни в по-нататъшната работа.
Моята препоръка е в хода на самото подготвяне на законопроектите вносителите да не бъдат изцяло подвластни на авторите на законопроектите, а да могат да упражнят и някакъв критичен преглед – и експертен и политически, защото в края на краищата европейското законодателство не предопределя изцяло националната законодателна политика. То дава рамката, в която тя трябва да се развива. Вярно е, че в случая става дума за една много специализирана материя, в която експертното начало има превес над други съображения, но и затова ние ще се постараем от своя страна също да привлечем един-двама експерти, които да бъдат различни от тези, които са подготвяли законопроекта, за да може, имайки предвид всички гледни точки, включително и на членовете на комисията, с достатъчно време да бъдат уточнени част от предлаганите разпоредби в законопроекта.
Тъй като дискусията се изчерпи на тази фаза, аз смятам да пристъпим към гласуване и да предложим един по-дълъг срок между двете четения, в който ще могат допълнително да бъдат направени анализи на предлаганите текстове, които и по обем са значителни
Които подкрепят по принцип за първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, моля да гласуват.
Осем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат.
Ще бъде предложено становището на Народното събрание.




По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, внесен от Огнян Герджиков и група народни представители.
Законопроектът е кратък, но мотивите са по-дълги. Г-н Герджиков ще представи основните идеи на законопроекта.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Наистина мисля, че това може да кандидатства за Гинес като най-кратък законопроект. Мотивите действително са много по-дълги, но едва ли е необходимо да ги възпроизвеждам. Само с няколко думи ще си позволя да кажа, че това предложение засяга договорите за наем, за които договори в Закона за задълженията и договорите има ограничение – максимален срок за наема 10 години. Това ограничение има своя разум, особено като се има предвид кога е създаван законът- 1950 г., с акцент за защита на собствеността, тъй като един наем за по-дълъг срок в много голяма степен ограничава правата на собственика. Изхожда се от това, че субектите на гражданското право са хора по презумция неподготвени, непрофесионалисти и неспециалисти и затова могат да бъдат подведени. Съвършено диаметрално противоположна е позицията на Търговското право, която гледа на търговеца – субект на такива отношения, като професионалист, като носител на специални знания и затова той не се нуждае от допълнителна защита и най-добре знае интересите си – дали за него е изгодно да отдаде под наем своя недвижим имот за по-дълъг или по-кратък срок. Затова се предвижда едно изключение, че това ограничение за наемния срок няма да се отнася за търговските сделки. Това е съвсем в линията на по-либералния режим на търговското право в сравнение с гражданското право от гледна точка на защита на интересите на субектите на тези правни отрасли. Това ни накара да внесем този законопроект.
Смятам, че не би трябвало да има съмнение в полезността на една такава промяна. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Изказвания? Въпроси?
Аз ще ви представя становището на Министерството на правосъдието, подписано от заместник-министър Ана Караиванова.
“С предложеното допълнение на Закона за задълженията и договорите се предвижда 10 годишният максимален срок на наемния договор да не се прилага по отношение на търговските сделки. Това налага в законопроекта да се включи заключителна разпоредба за отпадане от чл. 347, ал. 2 на Търговския закон на предвиденото изключение на прилагането на чл. 229, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за договорите за лизинг.”
Това е становището на Министерството на правосъдието.
Т.е. в тяхното становище по същество се възприема идеята. Те я развиват с още един вид договор, което по-нататък подлежи на обсъждане.
Други изказвания? Няма.
Тогава можем да пристъпим към гласуване. Които подкрепят законопроекта, моля да гласуват. Единодушно се приема.
С това дневният ред на заседанието е изчерпан.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.

Председател:

(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: