---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 38

Днес, 26.09.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър и Юлия Меранзова, експерт; от Министерството на отбраната – Радослав Бозаджиев, заместник-министър, Георгица Стоянова, Правна дирекция, Нина Чебишева и Милена Петкова – експерти; от Министерството на финансите – Атанас Кънчев, заместник-министър, Паола Киркова, началник на отдел и Надежда Генова, началник на отдел; от Министерството на вътрешните работи – Камен Пенков, заместник-министър; от Агенцията за финансово разузнаване – Васил Киров, директор; от Върховния касационен съд – Блага Иванова; от Министерския съвет – Калин Славов, правен съветник на министър-председателя; от Национална служба сигурност - Таня Митева-Каракаш, юрист; от Главна прокуратура – Петър Раймундов; от служба Сигурност – ВП и ВКР – полк. Емил Кожухаров и народните представители: Ангел Найденов, Владимир Кузов, Минчо Спасов, Лъчезар Тошев, Йордан Мирчев и Илко Димитров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Пред вас е дневният ред, който включва:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-42 от 13.09.2007 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за Национална агенция “Сигурност”, № 754-01-125 от 18.09.2007 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-21 от 06.02.2007 г., внесен от Владимир Кузов; № 754-01-24 от 08.02.2007 г., внесен от Владимир Кузов; № 754-01-60 от 23.03.2007 г., внесен от Митко Димитров, Георги Й. Димитров и Борислав Ноев; № 754-01-68 от 24.04.2007 г., внесен от Волен Сидеров; № 754-01-78 от 06.06.2007 г., внесен от Павел Шопов, Станислав Станилов и Митко Димитров; № 754-01-105 от 11.07.2007 г., внесен от Йордан Мирчев и група народни представители и № 754-01-127 от 19.09.2007 г., внесен от Филип Димитров.
По реда на тяхното оповестяване ще започнем с обсъждането.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя заповядайте накратко да представите законопроекта.
Атанас Кънчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми господа народни представители,
Позволете ми да се представя. Казвам се Атанас Кънчев, заместник-министър на финансите от 03.03.2007 г.
В хода на представянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари ще анонсирам основните моменти в проекта на закона за изменение.
Проектът е свързан с необходимостта на българското законодателство да извърши необходимите действия по превенция на изпирането на пари и то да бъде приведено в съответствие с директивата на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 26.10.2005 г.
Предложените изменения и допълнения са най-вече плод на обсъжданията в Комитета за превенция на изпирането на пари и на финансирането на тероризма. Отчитат се международните стандарти.
По-конкретно. Във връзка с значителния риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм при разплащане в брой, директивата в случая разширява кръга от лица, които са задължени да прилагат превантивни мерки, като тук се включват физически и юридически лица, търгуващи със стоки, когато плащането е в брой и превишава 15 хил. евро. Това съответно налага тази промяна в закона и разширяване кръга от задължени лица.
Също така тук се прилагат с цел да не се създават затруднения за стопанската дейност и да се избегне дублиране на мерките, предвиждат се изключения при идентифициране на държавни органи в Република България, когато клиентът е институция, която изпълнява властови функции в съответствие с директивата и договора за Европейския съюз.
Също така, проектът свързан с Българската народна банка и кредитните институции, тук се коментира възможността да се позовава на предходно идентифициране на клиента, когато то се извършва от кредитна институция, при спазване на определени условия.
Коментира се и встъпването в кореспондентски банкови отношения с финансови институции извън Европейския съюз.
Също така съобразно по-високия риск е обърнато и специално внимание на всички продукти или сделки, които предполагат или водят към анонимност. Тук, разбира се, този член трябва да се прецизира с една допълнителна разпоредба към Правилника за прилагане на закона.
Коментират се също така и задълженията на лицата, свързани с неразкриване на информация и по-конкретно, когато принадлежат към една и съща група. Това са нотариуси, дипломирани експерт счетоводители, специализирани одиторски предприятия, както и лица, предоставящи правни консултации.
Също така в последната си част законът обвързва и превантивните механизми срещу изпирането на пари и механизмите за превенция на финансиране на тероризма в съответствие с горе спомената директива, в която са предвидени изменения и допълнения на Закона за мерките срещу финансиране на тероризма.
Проектът отговаря на съответните изисквания по отношение на доказването на съмнения за финансиране на тероризъм и забавянето на операции, за които съществува съмнение. Целта, разбира се, е по-ефективен контрол при спазване на превантивните мерки срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за представянето. Имате думата за въпроси и изказвания. Четин Казак.
Четин Казак:
Имам един въпрос. Може би г-н Киров ще отговори.
Какво означава “разширени мерки по отношение на продукти или сделки, които биха могли да доведат до анонимност”.
Янаки Стоилов:
Ако предпочитате да се чуят и други въпроси и изказвания и тогава да отговорите. Г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Не поставяме ли тази материя под риска на правилника?
Янаки Стоилов:
Това ли е, г-н Ралчев? (Да.) Ако няма други въпроси от народните представители, има думата г-жа Кузманова, която е експерт към Комисията, предполагам няма да възразите и тя да постави въпроси, които предварително са обсъждани, за да можете да дадете разяснение.
Николета Кузманова- експерт:
Благодаря Ви, г-н Председател.
В духа на зададените от народните представители въпроси за терминологичните уточнения, които се съдържат в законопроекта, е първият ми въпрос и той е свързан най-вече с използваното понятие “кредитни институции”. Прави впечатление, че законопроектът борави един път само с понятието “кредитна институция” и втори път само с понятието “банка”.
Въпросът към вносителя е дали като се използва понятието “кредитна институция” се има предвид легалната дефиниция, която се съдържа в самия Закон за кредитни институции. Ако това е така, защо се е получило такова несъответствие в използваната терминология в различните параграфи.
Вторият въпрос е свързан със съдържащата се формулировка в § 3 и предложената нова ал. 19, а именно формулировката “опростени мерки”.
Директивата, която се въвежда предвижда въвеждането на така наречената “опростена процедура” за идентификация. А вносителят, използвайки термина “опростени мерки” дали има предвид тази опростена процедура за идентификация и ако е така, защо процедурата реално не е въведена в този законопроект, което означава, че директивата в тази й част не е въведена напълно.
Следващият въпрос е свързан със задължението за идентификация в § 3, пак ал. 19. Тази ал. 19 предвижда освобождаване от задължението за идентификация само на банка, а в същото време в предходните алинеи, както вече стана дума, се борави с термина “кредитна институция”.
Доколкото се запознахме с директивата, самата директива никъде не въвежда изискване кръгът на лицата, които ще могат да бъдат освобождавани от задължението за идентификация да бъде ограничаван, а в същото време се оказва, че законопроектът предлага всъщност такова освобождаване или създаване на по-благоприятен режим само за банките, като една от категориите лица, които са длъжни да уведомяват по силата на чл. 3, ал. 2, т. 1.
Последният въпрос е свързан с § 8 от законопроекта, който предвижда дерогиране на забраната да се дава информация, че е уведомена Агенцията за финансово разузнаване, т.е. че е изпълнена мярката по чл. 3, ал. 1.
Предложените от вносителя редакции на чл. 3 до 5, на ал. 4 от тези редакции, не може да се направи извода дали се въвежда точно чл. 28 от Директивата, който предполагаме, че може би имате предвид. Въпросът е дали този § 8 всъщност въвежда чл. 28 и ако отговора е не, то тогава къде е чл. 28 от Директивата. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Може би се поставят по-конкретни въпроси, защото ние не сме водеща комисия по този законопроект и бихме желали да се изчерпат всички тези конкретни, но важни проблеми, които по-нататък е необходимо да се имат предвид при работата по законопроекта.
Заповядайте. Може би най-напред г-н Киров.
Васил Киров:
Определено ще бъдем затруднени при отговора, тъй като въпросите са твърде много и са твърде конкретни, но въпреки това ще се постарая да дам отговор.
На въпроса относно определянето на услугите. Предвидено е това да стане в Правилника за прилагане на закона, защото, според нас, не е целесъобразно такава материя, която е доста динамична, да бъде законодателно уреждана. В определен момент определени стоки и услуги могат да се окажат свързани с повишен риск, а в друг момент да не бъдат такива, би следвало да има гъвкавост и в правното им уреждане. Съществува практика в някои държави тези стоки и услуги да бъдат допълнително определяни в т.ч. в инструкции, издавани от надзорните институции и от съответните Министерства на финансите. Поради това мисля, че практиката, която сме заложили в законопроекта е съобразена с практиката, съществуваща в държавите членки на Европейския съюз и това е да не даваме законова дефиниция на една такава динамична уредба.
Що се касае до въпроса, който беше поставен във връзка с ограничителните мерки, които могат да бъдат прилагани по отношение на определени лица, които са от определени юрисдикции, също считаме, че това е предмет, който следва да бъде уреден в Правилника за прилагане на закона, защото характерът на тези мерки не е свързан с каквото и да било ограничаване на правните възможности на тези субекти да осъществяват какъвто и да било вид стопанска или финансова дейност, а е свързан с допълнителни усилия, които финансовите институции и другите докладващи лица би следвало да положат, за да извършат идентифициране или проверка на идентификацията на тези лица. В този смисъл считаме, че е обосновано да бъдат предвидени в правилника, а не в закона, тези допълнителни мерки.
Що се касае до въпроса, който беше поставен за “кредитните институции” и за “банките”, това “разминаване”, която се получава, е умишлено търсено. Затова защото понятието “кредитна институция” е различно от понятието “банка”. Понятието “кредитна институция” е по-широко от понятието “банка”. В определени случаи ние считаме и сме счели като вносител на законопроекта, че би следвало определени мерки да бъдат ограничени единствено до банките, а не до другите лица, които влизат в понятието “кредитна институция”. Такава е между другото практиката, която съществува в действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари, което също прави разграничение между банките и кредитните институции.
Що се касае до разпоредбите в Директивата, които са свързани със създаване на някои облекчения като начало ние като вносител сме счели, че е по-добре те да бъдат предоставени на банките и след това на останалия кръг от задължени лица. Директивата, що се касае до тези облекчения, не задължава държавите членки да ги въведат, а дава възможност на държавите членки по тяхна преценка да въведат тези облекчения. Вносителят е преценил, че засега би следвало да се ограничим до банките като задължени лица с оглед оценката на риска върху сектора като цяло – считаме, че при банките той е най-нисък.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Киров.
Г-н Кънчев, Вие имате ли нещо да допълните? (Не.)
Все пак тези бележки, които бяха дадени, доколкото някои от тях запазват своята валидност и след отговорите, ще ги предоставим на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по бюджет и финанси, ако сметнат там народните представители и експертите да обърнат допълнително внимание при по-нататъшната работа върху законопроекта.
Други изказвания няма заявени. Можем да пристъпим към гласуване на законопроекта на първо четене.
Тези, които го подкрепят по принцип, моля да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за Национална агенция “Сигурност”, внесен от Михаил Миков, Минчо Спасов, Кисим Дал, Ангел Найденов, Илко Димитров и Камен Костадинов.
По тази точка са поканени представители на Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Камен Пенков, и представители на други институции, които имат отношение по темата – от Национална служба “Сигурност”, от служба “Сигурност” на Министерството на отбраната.
Предлагам ви по следния начин днес да проведем дискусията. В началото ще предоставя думата на вносителите за представяне на законопроекта. След това народните представители и представителите на различните институции могат да направят изказвания по него. В този случай сме поканили институциите, които бихме могли да определим като адресати на законопроекта – към които са насочени неговите разпоредби и които са засегнати от неговото приемане и прилагане.
Смятам, че ще бъде целесъобразно да проведем още една дискусия, освен днешната, преди произнасянето по законопроекта, като на нея поканим институции, които имат отношение към законопроекта, но не са страна. Става дума за Главна прокуратура, за Съда, който дава разрешенията за прилагане на определени мерки, от Президентската институция, отговарящите в сектор “Сигурност” и ако смятате и още други. По този начин мисля, че ще можем да затворим кръга, след като изслушаме всички мнения и в същото време народните представители да изразят своето отношение. В рамките на две заседания да приключим дискусията и произнасянето в хода на първото четене на законопроекта.
Приемате ли този начин на действие? Имам предвид, че това е възможно и във времето, тъй като дискусията във водещата комисия още не е започнала.
Заповядайте, г-н Димитров.
Филип Димитров:
Този закон съдържа разпоредби, една от които чл. 24, които са директно ориентира към въпрос за парламентарния контрол върху дейността на агенцията, а това по същество означава върху дейността на това, което бихме нарекли специалните служби изобщо.
В момента е внесен законопроект с доста по-стара дата на тази тема, който е разглеждан от Комисията по вътрешна сигурност. Ще цитирам заглавието на законопроекта по памет – Законопроект за парламентарния контрол на дейността на специалните служби. Мисля, че това беше оригиналния вариант, който беше внесен. След това имаше коментар върху заглавието – специалните служби или службите за сигурност е по-точното название. Но така или иначе той не е стигнал до първо четене, за да настъпят каквито и да било изменения в него.
Мисълта ми е, че съществува уредба, която е предложена. Тази уредба по силата на правилника неизбежно ще трябва да влезе в първото четене на този законопроект заедно с него, тъй като урежда сходна материя, макар и само частично и затова струва ми се от процедурна гледна точка ще бъде по-ефикасно, още повече Правната комисия не го е разглеждала, този законопроект при следващото заседание да бъде поставен също на масата и двата текста да бъдат гледани заедно.
Янаки Стоилов:
Поемам ангажимент да направя справка. Да видим наистина кой точно е законопроектът и да преценим дали той има някакво отношение към темата, което изглежда е така или е в рамките на същата проблематика. Защото ако това са свързани, но все пак различни теми, едва ли ще е целесъобразно да ги обсъждаме съвместно. Но нека да проверим това и тогава членовете на комисията ще изразят своето отношение при следващото заседание. Сега ще бъде преждевременно да се произнасяме по повдигнатия от Вас въпрос.
Предоставям думата на вносителите на законопроекта. Г-н Найденов, Вие ли ще представите законопроекта.
Ангел Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ние с моя колега Илко Димитров, които сме част от вносителите, ще се опитаме да бъдем максимално лаконични, защото от появата на намерението за създаването на подобна агенция, тя безспорно концентрира върху себе си значителен експертен, медиен и политически, а като цяло и обществен интерес. По тази тема бяха изговорени много неща, бяха направени много коментари, в т.ч. и след внасянето на законопроекта, така че предполагам че и от тази гледна точка, а разбира се и сериозното отношение, което имат членовете на Правната комисия, всички сме достатъчно добре запознати с разпоредбите на законопроекта.
Казвайки Правната комисия, всъщност ми се струва, че едва ли е необходимо тъкмо в Правната комисия да се подчертава, а още по-малко да се обяснява фактът, че една от областите, които концентрират най-голямо внимание, в т.ч. и най-голяма критика в предприсъединителния период, а и след присъединяването на страната ни към Европейския съюз, е областта свързана с правосъдието и с вътрешния ред и то преди всичко от гледна точка на липсата на задоволителна ефективност, задоволителни резултати - всъщност критики, които винаги са били свързвани с обществената нетърпимост и с усещането за ненаказуемост, и за съществуването едва ли не на политически чадър над хората, свързани с корупция по високите етажи на властта.
Същевременно би следвало да се подчертае и усещането за създаване на паралелна власт, което вече се превръща в една пряка заплаха за националната сигурност.
По същество всички политически сили най-вече в парламента са заявявали или заявяват своята политическа воля да се справят и с престъпността, в т.ч. и с организираната престъпност, и с корупцията по високите етажи на властта и да постигнат един значителен напредък по отношение на правосъдието и на вътрешния ред. Ние сме убедени, че едновременно със заявяването на политическа воля, трябва съответно да бъдат предприети и конкретни мерки. Като част от тези мерки разглеждаме и предложението, което се прави, за създаване на Национална агенция “Сигурност”.
Подчертавайки Европейския съюз, трябва да кажа, че от момента на присъединяването на България към Европейския съюз всички въпроси, които са свързани със сигурността, в т.ч. и по отношение на престъпност, регламентирането на взаимоотношенията в областта на правосъдието, съдебна власт, правораздаване надхвърлят вече националните измерения и се превръщат в част от вътрешните за Съюза проблеми. Факт е, че в рамките на Европейския съюз няма единен модел, който да се следва тогава, когато се правят подобни структурни промени в сектора за сигурност и всяка една от страните следва някакви собствени традиции, следва своите оценки и преценки за рисковете и за заплахите съответно и за отговора чрез структуриране или преструктуриране на служби, които да бъдат част от отговора и капацитета на държавата по отношение на тези предизвикателства.
Нашето предложение е да бъдат извадени от състава на Министерството на вътрешните работи Национална служба “Сигурност”, от Министерството на отбраната Военното контраразузнаване и от Министерството на финансите Агенцията за финансово разузнаване и те да бъдат интегрирани в една нова служба “Национална агенция сигурност”, чрез което да се постигне както единно ръководство, така и общо управление, но най-вече да се постигне концентриране на възможностите и на ресурсите, които притежават трите служби и по същество да има един малко по-адекватен отговор от страна на държавата на предизвикателствата, свързани със заплахите към държавността, към сигурността, заплахи, свързани с международния тероризъм, пране на пари, заплахи, които са свързани с производството и разпространението на оръжия за масова употреба, стоки и технологии с възможна двойна употреба и пр., които детайлно са изброени в законопроекта.
На предложението, което правим, гледаме като на част от реформите, които считаме, че е необходимо да бъдат продължени от сектора за сигурност. Естествено, че с тази стъпка не се започват, нито пък се изчерпват реформите в сектора за сигурност. Така или иначе това е част от неотложните промени, които ние считаме, че трябва да бъдат приети в този сектор. Преди всичко от гледна точка на преодоляване на впечатлението за разпокъсаност между различните служби, впечатлението а и фактът, че се наблюдава известна конкуренция между тези служби в рамките на различната си ведомствена подчиненост, а по този начин не може да се постигне желания от всички ефект или концентриране на ресурсите, които притежават специалните служби.
Искам веднага да добавя, че в хода на подготовката на законопроекта ние проведохме една серия от срещи с ръководителите на специалните служби, в т.ч., както и вие казахте, г-н Председателю, с Главния прокурор и ръководители на институции, които не са пряко визирани в законопроекта, но имат отношение към проблематиката на законопроекта. Опитахме се да отчетем, както техните мнения, така и техните забележки, свързани с различните варианти на законопроекта, които бяха подготвени в хода на обмислянето и съответно разработването на тази идея. Нямаме убеждението, че носим монопола върху истината, свързана с решенията за тази агенция. Същевременно ми се струва, че успяхме и на базата на много разговори с експерти да предложим отговорите на много въпроси, които съществуват.
Аз веднага бих могъл да очертая няколко полета на дискусия, които съществуват, независимо от вариантите, които са дадени като решение в този законопроект.
Със сигурност ще стане дума за това защо агенцията няма разследващи функции. Доколкото в законопроекта ние сме предвидили, че агенцията осъществява взаимодействие по отношение на разследването на престъпления или посегателства срещу националната сигурност, които са предмет на този закон, с прокуратурата и със следствието. Искам веднага да кажа, че си даваме сметка за огромните ресурси, които са свързани с преминаването на една или друга служба, в т.ч. по отношение на дознателите, ако това се има предвид, когато се задават въпросите или се дискутира темата за разследването към националната агенция или съответно създаването на специализирани дознателски структури в рамките на агенцията. Ние не предлагаме такъв вариант.
Второ, даваме си сметка затова, че съществува дискусия по въпроса, свързан с това дали служителите на агенцията трябва да притежават в пълен обем полицейските правомощия, които служителите на Министерството на вътрешните работи най-вече от гледна точка на правото на задържане, изземване на веществени доказателства или улики, съответно обискиране и т.н.
Трета дискусионна област е например статута на служителите. Повдига се въпроса е ли възможно една част от служителите, които в рамките на Националната служба за сигурност в рамките на МВР имат един статут, да бъдат съчетани с военнослужещите в рамките на Военното контраразузнаване и съвсем друг е статутът на административните служители или изобщо служителите в Агенцията за финансово разузнаване. Това, което ние предлагаме, е да се запази статута на държавни служители съответно на лицата по трудово правоотношение по начина, по който те сега са назначени и съответно да бъде запазен статута на военнослужещите в рамките на Военното контраразузнаване. А като цяло по отношение на служителите да се прилага статут съгласно Закона за отбраната и за въоръжените сили.
Казвам всичко това, защото при разискванията по законопроекта в специализираните комисии на парламента и предложенията, които могат да бъдат направени, ще бъдат само от полза за законопроекта и за намеренията за създаване на Национална агенция “Сигурност”.
Струва ми се, че е важно да се отбележи в случая факта, че се създава национална агенция като държавна агенция към Министерския съвет със статут на юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджетни средства, предложението е председателят и заместник-председателите да се назначават с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Значителна част от дейността на агенцията да бъде уредена с един последващ правилник за прилагане на закона. Освен този правилник, в който могат да бъдат дадени доста детайли, свързани както със структурата, така и с различните аспекти на дейността на националната агенция, например по отношение на дейността, свързана с наблюдението и контрола върху лица, обекти и дейности или прилагането на специалните разузнавателни средства, които всъщност е предвидено да стават съгласно Закона за специалните разузнавателни средства, да бъдат подготвени и една поредица от инструкции, регламентиращи взаимодействието на националната агенция с Министерството на вътрешните работи и с Министерството на отбраната. Т.е. самият законопроект не може да даде отговор на всички въпроси. Това е материя, която според нас би следвало да бъде уредена в допълнителни подзаконови нормативни документи. Например, в законопроекта ние не даваме като цяло структурата на националната агенция, освен че тя се състои от генерални дирекции, специализирани и обща администрации и териториални дирекции. Ние не посочваме например какви биха могли да бъдат тези генерални дирекции или къде е седалището, какъв е териториалният обхват и териториалните дирекции. Ние считаме, че това не би следвало да бъде предмет на закона, а да бъде предмет на последващо уреждане в подзаконови нормативни актове, за да има възможност за една по-гъвкава реакция в зависимост от оценката на рисковете, на заплахите съответно на предизвикателствата, които са част от дейността на националната агенция.
Искам да обърна внимание върху факта, че за първи път се предвижда толкова изчерпателно регламентиране на контрола върху дейността на тези специални служби. Освен че се предвижда те да предоставят еднаква по обем и съдържание информация на председателя на Народното събрание, на президента и на министър-председателя, се предвижда до 31 март – тук сме фиксирали сроковете, за да не се получава разтегляне, което често се наблюдава по отношение на други годишни доклади, да се представя в Народното събрание годишен доклад за дейността на националната агенция. Предвижда се и осъществяване на парламентарен контрол от специализирана парламентарна комисия. Друг е въпросът и това е предмет на допълнително обсъждане, дали ще бъде специално създадена за целта парламентарна комисия или това ще бъде подкомисия в рамките на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Това ми се струва едно от достойнствата на законопроекта.
Позволете ми с това да приключа първоначалното изложение. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за представянето. От вносителите сега друго не се налага. В хода на дискусията могат да се включат отново. Давам възможност за изказвания на всички, които желаят, включително и на представителите на поканените институции.
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Председател, колеги, безспорно този законопроект е първа стъпка от изразяваните дълги години намерения за реформа в сектор сигурност. В него се поставят приоритети с оглед укрепване на държавността, свързана и с контраразузнаването на наша територия, и с корупцията, особено по “високите етажи”, организираната престъпност, екологическата стабилност на страната.
Наред с това има някои проблеми, които аз от моя гледна точка виждам, които трябва да бъдат изчистени между първо и второ четене.
На първо място това, което спомена и г-н Найденов, като представител на вносителите, относно функциите на тази национална агенция.
В чл. 3, където подробно са изброени функциите, никъде не се говори за разследващи функции. И от изложението на вносителите стана ясно, че такива не са предвидени.
В чл. 26 на законопроекта изрично е посочено, че във връзка с разследването на материалите, събрани от Национална агенция “Сигурност” ще се поддържат контакти с Прокуратурата и Следствието. Буди недоумение предложението в § 26 от Преходните разпоредби за промяна в НПК – чл. 52, ал. 2. Става дума затова, че освен министъра на вътрешните работи, дознатели може да назначава и председателят на Агенцията.
Ако ни приемем, че няма да има разследващи функции, каквото е заложено като принцип в чл. 3, струва ми се, че е най-добре разследващи функции да бъдат възложени на следователите и единствено на тях. Това са високо квалифицирани кадри, които в крайна сметка разследват след последните промени в процедурата по разследването някъде между 3 и 5%. Техният капацитет не само че е логично, но е наложително да бъде използван. Още повече, че деянията, които ще бъдат предмет на работа на националната агенция са от такова естество, че за тях е задължително предварителното следствие като досъдебно производство.
На второ място, въпреки че един закон не може да обхване в детайли всички неща по структурата и организацията на работата, моето мнение е, че в закона ние трябва да посочим кои са генералните дирекции. В чл. 12 от проекта е казано, че техните наименования ще бъдат определени с правилника. В същото време обаче в редица текстове на законопроекта са посочени някои от тези генерални дирекции. Чл. 10. – директор на дирекция “Международно сътрудничество и връзки с обществеността”. Чл. 14. Дирекция “Обща и специализирана администрация”. В § 4 от Преходните разпоредби говорим за Генерална дирекция “Вътрешна сигурност”. Параграф 13 от Преходните разпоредби говорим за Главна дирекция “Оперативна дейност и информация”.
Мисля си, че в закона трябва да бъдат посочени поне генералните дирекции, а не в правилника.
Ще си позволя още едно несъгласие, за което спомена и г-н Найденов, че е дискусионен въпрос, по отношение на статута на държавните служители. Предлага се те да бъдат по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”. Аз не виждам логиката заради това, че Военно контраразузнаване се изважда от Министерството на отбраната всички държавни служители да бъдат подчинени на Закона за отбраната и въоръжените сили. Както служителите от Национална служба “Сигурност” се девоенизираха и станаха държавни служители, няма никаква пречка това да се отнася за всички служители на Национална агенция “Сигурност”, още повече, че тук влизат и служителите от Агенцията з финансово разузнаване.
Безспорно е, че законопроектът не е съвършен и никой няма такива претенции, но ми се струва, че той поставя едни добри основи върху които могат да се надграждат предложенията на народните представители, за да изработим в крайна сметка не само добър, но и работещ закон, който да оправдае и големите обществени очаквания за по-голяма ефективност както в борбата с организираната престъпност, така и за корупцията най-вече по “високите етажи” на властта. Приключих.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Димитров, заповядайте.
Филип Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Аз ще започна малко “от краката за главата”, но следвайки това, което вече г-жа Балева спомена, въпросът с разследващите правомощия. Не се ангажирам в момента с окончателна теза затова какво трябва да се прави, но една институция, която само събира информация, а не предприема действия, може да изглежда много демократично на някого, но всъщност това е перфектен начин да бъде освободена тя от всякакви наченки дори на прозрачност. А ако няма прозрачност, не може да има контрол. Очевидно ние не можем да очакваме прозрачност в действията на едно контраразузнаване или на другите функции, за които става въпрос. Прозрачността би намерила израз именно там, където в крайна сметка събирането на тази информация трябва да се увенчае с някакво действие. Отпадайки извън тази схема, това би означавало ние да създадем институция, която по дефиниция не подлежи на контрол.
Един въпрос, който може би е израз на мое неведение, но аз не можах истински да схвана може би защото не държа изменяните законопроекти. Каква е съдбата на Дирекция за защита на средствата за връзка. Попада ли тя в рамките на тази нова институция или не. (Попада.) Това е една ценна информация.
Третият ми въпрос има общ характер. Извън темата за парламентарния контрол, която очевидно ще обсъждаме на следващото заседание и която е спомената тук по един много оскъден и лично за мен незадоволителен начин. Има един въпрос, който ако погледнем това, което в момента се пише по темата за този вид служби по света, е въпрос много силно обсъждан – това е въпросът за интегритета на тези служби. Ние го видяхме и в собствената си практика в последните години, но очевидно важно е да има една ясна законодателна уредба, която гарантира функциите и контрола, балансите на институциите, но също така да бъдат взети мерки да бъде гарантирано някакво разумно ниво на интегритет на хората, които работят там.
Струва ми се, че темата за конфликта на интереси ще изскочи неизбежно тук. Истината е, че в други съвременни законодателства има уредба на тази материя, и ми се струва, че точно тук му е мястото – сигурно може да се направи с отделен закон, но не виждам защо трябва да минаваме отново през всичките драми, през които минава сега и ще минава през следващия сезон относно темата за конфликта на интереси. Просто ако ние веднъж завинаги признаем, че това е важен въпрос и този въпрос трябва да бъде третиран, просто тук би му било мястото той да намери поне някакво начало на регламентация и в този смисъл това ще бъде работа между първото и второто четене на законопроекта, но може би и на следващото обсъждане на законопроекта би могло да се концентрира и върху тази тема. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други? Г-жа Дончева.
Татяна Дончева:
Ако правилно схванах това, което казахте, Вие поставяте под въпрос дали правомощията на агенцията не са малко. И дали не трябва да се добавят и някакви други, защото казахте, че тя в този вид освен недостатъчно прозрачна по ваша преценка, няма и достатъчно правомощия.
Филип Димитров:
Това е едно малко смело тълкувание. Аз отбелязах, че има насока и че ние бихме могли да говорим затова дали те в някой аспект не са малко повече. Но единственото нещо, което се опитах да допринеса със своята бележка беше, че тогава, когато бъдат много категорично разграничени – аз не съм мислил по този въпрос, но това, което чух от г-жа Балева, много ме заинтригува, но категоричното разделяне между информация, от една страна, и някаква дейност, от друга, понеже информацията е част от разследването, тази информация не може да витае някъде и да е свободна от съдържание, както е модерно да се казва, очевидно някъде в едно такова прекалено категорично разграничение биха могли да се появят подводни камъни именно по отношение на прозрачността и контрола.
Янаки Стоилов:
Може да продължите, г-жо Дончева. След това г-жа Хитова.
Татяна Дончева:
Има дени принципен въпрос, който възникна в зората на демокрацията. Как да се разграничат полицейските от информационните служби, за да не произвеждаме държавна сигурност в новите демократични времена. Горе-долу аналогичен е проблемът с разследването. Като дадем на тази структура да разследва, ще трябва да им дадем следните неща: да обискират, да арестуват, да имат арести и всичко останало. Право да ви кажа аз не съм много навита да направим едно софийско лефортово. Мисля, да се лишим от това лефортово, да се ограничим до информационна служба и да осигурим това, че ако такава една доста мощна по правомощия структура в събирането на информация, в правенето на проверки за гражданите повече от всяка друга, ще има и институция, която да разследва, обаче с възможност за една обективна преценка даже като административна съподчиненост на лицата, които ще разследват. Много е примамливо иначе да им дадем арести, следствие и всичко останало. Но, според мен, мерси.
Има един забравен текст в Преходни разпоредби. Няма и цялата систематика си личи, че накрая не са изчистени Преходните разпоредби.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Хитова и след това г-н Ралчев.
Диана Хитова:
Искам да изразя своята подкрепа за законопроекта и същевременно да поставя няколко въпроса във връзка с уредбите на различни въпроси, които са уредени със законопроекта.
В чл. 6, ал. 3 е предвидено, че министерствата и ведомствата предоставят достъп до информационните си фондове по ред, който е уреден с отделна инструкция.
Същевременно в § 23 е предвидено, че в чл. 74 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс ръководителят на Агенцията за финансово разузнаване се замества с председателя на Национална агенция “Сигурност”. Т.е. информацията, която се предоставя от Националната агенция по приходите се урежда от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. А същевременно информацията, която ще предоставят други ведомства, ще се урежда с инструкции. Не ви ли се струва, че е твърде голям разнобоя в степента на актовете, които ще уреждат въпроса с предоставянето на информация.
В чл. 19 от законопроекта се предвижда, че служителите в тази агенция ще са под разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили. Същевременно липсва преходна разпоредба, която да урежда въпроса с наказателната отговорност на служителите в Националната агенция “Сигурност” и ако те действително ще са под разпоредбите на този закон, би трябвало да настъпи изменение в чл. 396 от НПК и престъпленията, които те са извършили, да бъдат подсъдни на военните съдилища.
По отношение на чл. 26, за който говори г-жа Балева. Струва ми се, че след като се приеме, че агенцията няма да има разследващи функции, би трябвало в този текст терминът да бъде не “разследване на деяния”, а “разкриване на деяния” и по-подробно да бъде уреден въпроса за взаимодействието с прокуратурата, като се предвиди възможност прокуратурата да възлага проверки по разкриване на деяния, които са предмет на дейността на агенцията. Благодаря.
Борислав Ралчев:
Очевидно е, че задачата на този закон е да определи една материя, която трябва да се характеризира като оперативно издирвателска. Ако трябва да говорим за разследващи функции, този закон така написан въобще не върши никаква работа. Защото не засяга въобще този въпрос. И аз искам да го видя точно в тази му характеристика. Очевидно, че тази идея битува години наред, очевидно, че има какво да се пита по него и какво да се прави на второ четене.
Според мен, идеята за разследващи функции на тези органи не може да бъде поставена. Друг е въпросът, че по отделни текстове имам забележки. Какво означава “гражданите да са длъжни да оказват съдействие”. Каква е корелацията на органите. Ще ги превърнем ли тези хора в агенти. Съществува такава мисъл, колкото и да е еретична. Но това е въпрос на второ четене. Приемайки, че става въпрос за оперативно издирвателна дейност в пълната й характеристика, това няма нищо общо с разследващи функции. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Може би ще се появят и други желаещи, но тъй като аз искам да привлека вниманието върху принципните въпроси, това че дискусията се води в Правната комисия смятам, че дава още едно предимство, защото това е открита дискусия. А предполагам, че в специализираната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, тя ще бъде закрита. (Няма.) Добре, тогава това ще е едно отклонение от обичайния режим на работа.
Мисля, че в тази дискусия трябва да се поставят основните въпроси и оттам нататък да се търси решението на конкретните технологични проблеми, които са много важни и е добре, че те се засягат още в началната фазана обсъждането.
Мисля, че трудността в приемането на такъв закон е продиктувана от това, че той трябва да отговори на две почти противоположни изисквания. Едното е една такава институция да повиши ефективността в противодействието срещу престъпността и корупцията, доколкото те засягат сигурността на страната, другото противоположно изискване е тази институция да съдейства, а да не уврежда защитата на правата на гражданите. Добре разбирате, че много трудно могат да бъдат съчетани тези две изисквания. Но мисля, че тази трудна задача трябва да намери своето сполучливо разрешение.
Важен е въпроса за информацията и за оперативните действия. Защото трябва да с стремим да не дублираме дейности и в същото време да не се усложнят прекалено извършваните от агенцията дейности, когато те се провеждат в различни от съществуващите органи. Следователно още веднъж сигурно ще трябва да се поставят въпросите на координацията не само в рамките създаваната агенция по сигурността, но и на координацията на нейната дейност с другите специални служби и службите на Министерството на вътрешните работи. В случая ние отиваме по-скоро към един децентрализиран модел, съгласно проекта, който също може да има както предимства, така и недостатъци, макар че тенденцията в последните години в повечето страни е към по-голяма централизация или поне към едно засилване на координацията в рамките на отделни служби. Ние можем да обосновем търсенето на децентрализация с това, че при наличието на различни служби и източници на информация в условията на повишена корупция вероятно това е необходимата стъпка, за да се постигнат по-добри резултати. При всички случаи за един устройствен закон тази рамка, която се предлага, се нуждае от конкретизация и мисля, че това ще бъде направено по-нататък.
Аз поставям въпроса за структурата на службата. Защото механичното пренасяне на сегашната служба за сигурност към агенцията, според мен, най-малкото подлежи на допълнително обсъждане. Ако вземем вътрешната структура на тази служба, според мен такива дейности като миграцията, контрола върху стоките с двойна употреба са много повече полицейски, близки до полицейските функции отколкото до службата за сигурност.
Или пък терорът е една дейност, която е колкото към едното, толкова и към другото, защото едва ли може да има ефективно противодействие на терора само по информационна линия, без службите, които извършват оперативната дейност по охрана, по защита, контрол и т.н.
Или пък службата за борба с организираната престъпност. Може би тук трябва да се помисли дали част от тази дейност да не бъде изнесена, когато става дума за действия на самите правозащитни органи, защото трябва някой от вън да види дали тези органи освен с противодействието на организираната престъпност не са част от нея.
Или пък за корупцията по “високите етажи”.
Следователно в този случай, както показва опитът на други страни, може би е по-добре част от тези дейности да бъдат извадени от министерството.
И типичната контра разузнавателна дейност, която вероятно е относително по-обособена и може да бъде включена в структурата на Национална агенция “Сигурност”.
Аз поставям въпроса дали ние трябва блоково да групираме службите или трябва да видим с оглед на дейността къде е по-добре те да се извършват – от службите за сигурност или от Министерството на вътрешните работи или как ще се осъществява взаимодействието между тях. Смятам, че представения законопроект не препятства тази възможност, защото тя веч навлиза в по-голяма дълбочина на решенията.
И другите въпроси бяха поставени: за оптималното ниво на териториалното структуриране, за взаимоотношението военни и цивилни служители, за информационно оперативни дейности и затова аз се надявам, че всички тези въпроси ще продължават да бъдат предмет на дискусията и да се надяваме, че ще бъдат намерени тези отговори, с които можем да докажем, че създаването на една такава структура ще направи България по-сигурна и по-ефективна в противодействието на корупцията, а не обратното. Защото поне това е декларираната цел и тя трябва да бъде осъществена и със закона и с неговото прилагане. Благодаря.
Има ли още изказвания? Някои от поканените искат ли да вземат отношение? Г-н Пенков, заповядайте.
Камен Пенков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Благодаря за предоставената ми възможност да изразя една позиция от името на ръководството на Министерството на вътрешните работи.
Преди всичко искам да кажа, е много внимателно слушах всички дами и господа, които се изказаха. Ако трябва да търсим някакво обединяващо звено във всички тези изказвания, то това беше отговорността и загрижеността в отношението, което проявяваха преждеговорившите.
Искам ясно да заявя няколко неща
На първо място, в ръководството на Министерството на вътрешните работи никога не е имало колебания и никога не е стоял открит въпроса има ли смисъл и необходимост от изграждането на една подобна структура. Да, ние считаме и може би аз рискувам да се повторя с част от хората, които говориха преди мен, че изграждането на една подобна структура е нещо полезно за България. То е една първа стъпка, едни начални усилия, свързани с осъществяване и практическо реализиране на реформите в сектора за сигурност, от една страна във вътрешен план, и от друга страна считаме, че изграждането и функционирането на една подобна структура би следвало да се отчита като един ясен знак към нашите европейски партньори, свързано с критиките, които ние понасяме по отношение на областта “Правосъдие и вътрешни работи”.
В хронологичен план бих искал да споделя пред вас, че аз не съм човека, който взе активно и дейно участие в работата по законопроектите, които ние изготвихме, а хората, които са потопени малко повече в проблема вероятно ще си спомнят, че те бяха 5 на брой. Ние имахме различни идеи, част от които в хода на обсъжданията бяха приети, а друга част бяха отхвърлени. Съществуват много въпроси. Но аз считам, че тук в тази дискусия ние би следвало да съсредоточим вниманието си върху този законопроект, който е на вниманието на уважаемата комисия, доколкото съществуват недомислия и правни абсурди. Т.е. разглеждаме законопроекта от неговата чисто правна страна.
Има въпроси, които имат по-специализиран характер и аз мисля, че те би следвало да бъдат предмет на обсъждане в другата комисия.
В заключение искам да кажа, че желанието на ръководството на Министерството на вътрешните работи е наред с множеството промени в нормативната база, които са свързани с приемането на Закона за Националната агенция “Сигурност” ние много бихме искали и настояваме в пакет да бъдат разглеждани и предложенията, които ние сме направили във връзка с промяната в НПК и в Закона за Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Има думата заместник-министъра на финансите, г-н Кънчев.
Атанас Кънчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Изразявайки становището на Министерството на финансите ние считаме, че проектът на Закон за Национална агенция “Сигурност” е въпрос на законодателна целесъобразно. Изразявайки подкрепата си, може би трябва да коментираме, че е необходимо едно синхронизиране от гледна точка на това дали през текущата бюджетна година ще влезе закона в сила.
Също така може би трябва да се реши въпроса за приходите от глоби и имуществени санкции, свързани със Закона за мерките срещу изпирането на пари, както, разбира се и коментара, че заместник-министърът на финансите е главен финансов инспектор в Агенцията за финансово разузнаване. Оттук вече и самите препратки, дали министърът на финансите автоматично сменяйки Агенцията за финансово разузнаване с Национална агенция “Сигурност” в Закона за мерките срещу изпирането на пари не се постигат противоречия.
Като цяло, коментирайки по отношение на статута на служителите на АФР трябва да се направят съответни промени, ние формираме работна група, изготвяме последното становище с едно необходимо синхронизиране и като цяло това е нашето мнение за подкрепа към проекта за Национална агенция “Сигурност”.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли? Можете да се изкажете на следващото или на по-следващото заседание, когато ще приключим дискусията, когато ще поканим и останалите институции, за които говорих. Така че сега можем да привършим тази дискусия. Сега има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
В последователността, в която са представени започваме.
Г-н Кузов, искам в началото да разбера дали поддържате или оттегляте някой от законопроектите, които имате, тъй като някои от тях не са актуални с оглед на извършените промени.
Владимир Кузов:
Не виждам защо да ги оттеглям.
Янаки Стоилов:
И двата законопроекта ги поддържате? (Да.)
Останалите законопроекти са на: Митко Димитров, на Волен Сидеров, на Павел Шопов, на Йордан Мирчев и на Филип Димитров.
Имате ли някакви предпочитания за поредността?
Йордан Мирчев:
Аз прекъснах заседанието на Комисията по транспорт и съобщения, за да дойда при вас.
Янаки Стоилов:
Колеги, бихте ли се съгласили да започнем с представянето на законопроекта на г-н Мирчев, за да се върне на заседанието на Транспортната комисия.
Йордан Мирчев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
В три части ще разделя това, което предлагаме със Захари Георгиев, Тодор Костурски и Иван Матеев Иванов.
Когато разглеждахме Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет бяха предложени текстове за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
След това Министерският съвет внесе Закона за движение по пътищата и предложи текстове за изменение на Наказателния кодекс.
С г-н Янаки Стоилов и с Председателя на Народното събрание решихме, че Комисията по транспорт и съобщения не може с преходни и заключителни разпоредби да променя и затова тези текстове ги извадихме от Закона за електронните съобщения и Закона за движение по пътищата и си позволихме тези текстове на Министерския съвет ад ги внесем като отделно предложение в компетентна комисия – Правната.
Това са:
Параграф 1 и 2 касаят използване на забранени устройства за достъп до защитена услуга.
В преходните и заключителни разпоредби заменянето на числото 1.2 с 1.5.
В Параграфи 3, 4 и 5 са предложение на г-н Захари Георгиев, писани от апелативния прокурор на Пловдив – г-н Росен Димов, отнасящи се до наказание на водачи, които употребяват алкохол. Тъй като той е ангажиран и не може да присъства, ги представям аз.
Аз си позволих ад поканя началника на управление “Пътна полиция” от Министерството на вътрешните работи – комисар Стратиев, по текстовете, отнасящи се до Закона за движение по пътищата и Държавна агенция за информационни технологии и съобщения, които бяха вносители чрез Министерския съвет на два текста, отнасящи се до Закона за електронните съобщения. Ако те желаят да вземат отношение или ако има въпроси, да отговорят. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Мирчев, искам още в началото да изясним Вие в цялост ли поддържате законопроекта и задавам този въпрос, тъй като това ще определи вероятно отношението на редица народни представители. В него има две отделни теми: едната, която за мен не предизвиква възражение, което е в § 2; следващите са най-малкото много дискусионни. Специално визирам случая с промилите. Аз съм изненадан, че това предложение ви е дадено от прокурор. Защото при неговото приемане ще освободите от наказателна отговорност лица, извършили вече такива престъпления. Аз искам да знам, ако Вие сте склонен тези параграфи да се оттеглят, аз като цяло ще подкрепя законопроекта. Но ако те останат, това ще формира друга позиция. Искам да знам това с оглед евентуалното изготвяне на общ законопроект.
Йордан Мирчев:
Параграфи 1 и 2 се отнасят до Закона за електронните съобщения и няма проблеми.
Реплики:Само § 2.
Йордан Мирчев:
Заключителната разпоредба за промяна на числото 1.2 с 1.5 е текст, внесен от министерския съвет със Закона за движение по пътищата.
Параграф 3 е предложение на г-н Захари Георгиев и както вече казах, той е писан от апелативния прокурор на Пловдив. Аз не мога да го обоснова – параграфи 3, 4 и 5.
Янаки Стоилов:
Параграф 3 има самостоятелно значение и той може да бъде допълнително обсъждан.
Специално § 4 поддържате ли го?
Йордан Мирчев:
След като го предложи Захари Георгиев и тъй като тук е сбор от предложения, този текст не е мой, а е на Захари Георгиев. Помолих го да дойде да го защити, каза, че е ангажиран.
Янаки Стоилов:
Аз пак обръщам внимание. Може би вносителите не са имали предвид, че с този текст ще бъдат освободени от наказателна отговорност лица, извършили такива действия в пияно състояние.
Предлагам да обсъждаме отделно законопроектите, тъй като те са по самостоятелни теми. След изчерпване на дискусията ще ги гласуваме поотделно.
По този въпрос, тези които имат някакви мнения, нека да ги изразят.
Г-жа Караиванова - заместник-министър, предполагам като представител на Министерството на правосъдието. След това г-н Раймундов и народните представители, които смятат за необходимо, моля да вземат накратко отношение.
Ана Караиванова:
Уважаеми г-н Председател, аз ще изразя едно по-общо становище на Министерството на правосъдието, въпреки че то веднъж е давало становище.
Министерството на правосъдието смята, че вече не бива да се пристъпва на парче към измененията, особено на Наказателния кодекс. Самите народни представители доста време бяха жертва на такива внесени или по-скоро подадени от този или онзи текстове, с които смятат, че ще се решат определени проблеми и след това бяха жертви на медийните подозрения, че са действали в услуга на едно или друго лице или са лобирали.
Веднага ми се наби текста за повишаване на констатираното алкохолно съдържание в чл. 343б. Затова и министър Тачева създаде с нейна заповед един Консултативен съвет по наказателна политика към нея, който включва действащи магистрати и представители на доктрината с цел изработването на една обща, единна наказателна политика.
По мое мнение не би следвало с отделни предложения да завишаваме отговорността за определени престъпления, от друга страна с Наказателно процесуалния кодекс да даваме доста широко приложение на съкратеното съдебно производство, с което само ако си признае влизаме и под установения минимум. Аз веднъж имах възможността да ви цитирам за един от най-големите подкупи, хванати на място с предмета на престъплението – парите, и понеже си призна, слязоха под минимума. Такива подозрения се явяват сега и за едно транспортно престъпление, известно от медиите, че ако си признае – какво има да си признава, че колата е намерена в другата лента, труповете налице и т.н.
Ще съкратя изложението и ще ви кажа, че смятам действително да се изработи една обща наказателна политика, за да се види на кое ще се отдава предпочитание – само на бързината или на тежестта на наказанието; кои престъпления трябва да се наказват с лишаване от свобода; кои да отидат на по-леките наказания; трябва ли тези, които се наказват с по-леки наказания, да се провежда същата усложнена досъдебна фаза и т.н. – всички тези въпроси.
Що се отнася до конкретните предложения за отнемането на превозното средство. Първо, аз смятам, че не бива да се повишава границата до 1.5. С нищо не се обосновава защо я повишават, освен дето ще създаде отново възможност за тълкуване и сигурно ще засегне някой и ще го освободи от тази наказателна отговорност.
Второ, смятам за излишно към момента към чл. 78а да се добавя “и престъпления по чл. 343б”, защото получихме данни, че в различните съдилища различно се прилага. Едни приемат, че действително е лице в пияно състояние само че формулирано по друг начин – въпрос на законодателна техника, не прилагат чл. 78а за престъпленията по чл. 343. Други обратно тълкуват текста, съвсем стеснително и заради това Министерството на правосъдието предприе действия чрез инспектората да събере данни за противоречива практика и да изготви предложение за тълкувателно решение. Получихме сигнали, че главната прокуратура готви такова предложение, т.е. че е готова да се произнесе с тълкуване.
Остава въпроса за наркотичните вещества, но така или иначе не са чак толкова чести случаите, за да пристъпваме към изменение на закона.
Що се отнася до конфискуването на автомобилите, когато са управлявани в пияно състояние, смятам, че влиза в противоречие с основния текст – чл. 53 в Наказателния кодекс, където с отнемат вещите, предмета на престъплението, където изрично е казано, че за умишлено престъпление се отнемат тези вещи. Тук ако влагаме чл. 343 за непредпазливи престъпления, смятам, че нарушаваме досега и теория и практика.
Не виждам защо трябва да се повишава наказанието по буква “а”. То е само за причинени материални вреди. Този текст е останал от времето, когато 343 беше само за професионалните водачи, когато средствата от транспорта за обществено ползване бяха социалистическа собственост и СОО “МАТ” ликвидиран, а другите водачи се наказваха по 123. Сега да наказваме чрез Наказателния кодекс само материалните вреди и да завишаваме наказанието, ми се струва неразумно. Могат да си водят граждански дела било по 45 от ЗЗД, за непозволеното увреждане, със застрахователи и т.н. не е излишно, още повече да натоварваме и органите на досъдебното производство и самата съдебна система и след тава да отидем на 78а за една глоба.
По този законопроект това ни е становището.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Караиванова. Ще ви чуем и по другите. Подробно мотивирахте това становище.
Г-н Раймундов, от името на Главна прокуратура по този законопроект, имате ли отношение.
Петър Раймундов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
Ние считаме, че продължава да се работи на парче. Без да обиждаме някого, по начало законите трябва да се създават тогава, когато има обществена необходимост, когато има за уреждане на трайни обществени отношения в глобален мащаб. Тук за всяко дребно нещо се стига да най-тежката процедура – до създаването на закон.
По § 1. Ние считаме, че не е необходимо да се прави тази добавка затова защото това е въпрос на средна интелигентност в юридическото съсловие да направи една справка и да види, че има постановление на пленума, което е актуално от 1983 г., където е казано, че пияно състояние е тази концентрация на алкохол, която е над 0.50 на 1000. А тук става въпрос за 1.2 на 1000. Не може ли тези две цифри да се сравнят и да се види, че очевидно става въпрос не за пияно, а за много сериозно пияно състояние.
По следващия въпрос – дали трябва да се увеличава алкохолната концентрация по 343б. Определено считаме, че не трябва да се увеличава тази концентрация, защото такова ни беше становището и тогава, когато това предложение беше направено в Закона за движение по пътищата. За да се даде отговор на този въпрос, трябва да констатираме, че случаите на пияно състояние главоломно са се стопили, няма ги и затова ще бъде по-либерални към нарушителите. Има ли такова нещо в България? Няма. Тогава какво да говорим.
Относно отнемането на превозните средства. Тук грешката е фундаментална. Защото освен това, което каза колежката Караиванова, че става въпрос за умишлено престъпление, при тази редакция както е в момента, има място да се мисли за отнемане на моторното превозно средство по пътя на тълкуването и по пътя на практиката на Върховния съд. Само един пример ще ви дам, че за изнасилване, извършено в лек автомобил лекият автомобил с отнема в полза на държавата затова защото обективно той е послужил за извършване на престъплението, следователно той е средство на престъплението. В транспортното престъпление автомобилът също е средство на престъплението. И щом е средство на престъплението, той трябва да бъде третиран по чл. 53, буква “а”. А вие като го сложите по буква “в”, то не съответства това, което се пише на действителното съдържание на понятието. Значи самият вносител, който предлага превозното средство да се отнема, не държи сметка за редакцията на чл. 53, когато сега позволява да се отнеме по буква “а”, но по буква “в” и “д” не може да се отнеме, защото не е предмет на престъплението автомобилът. Автомобилът е средство. То ще бъде вярно само ако автомобилът беше предмет на престъплението, а той не е предмет на престъплението.
Янаки Стоилов:
Благодаря, Вие от кое име ще говорите?
Блага Иванова:
Аз съм представител на Върховния касационен съд – съдия съм във ВКС.
Първо, изрично съм натоварена от съдия Румен Ненков да запозная комисията и гостите, които присъстват тук, че във ВКС се очертава преобладаващо становище, макар че не е единствено – има и друго становище в тази насока, във връзка с това, че чл. 343б независимо от липсата на термина “пияно състояние” е случай, който се обхваща от забраната на чл. 78а, ал. 6 и в този смисъл вече е факт едно решение на ВКС в такава насока, което ще бъде публикувано в Бюлетин “Съдебна практика” на ВКС. Смятам, че това би могло да послужи като ръководство на съдилищата в бъдеще. Мнението на част от съдиите във ВКС е, че не се налага да се прави такава законодателна промяна каквато е предложена в този законопроект в § 1.
Бих искала да взема накратко отношение по въпроса за отнемане на моторното превозно средство. Лично аз смятам, че управлението на моторно превозно средство в случая влиза в изпълнителното деяние на това престъпление, т.е. превозното средство не е средство на престъплението, а още по-малко е предмет на престъплението с оглед обекта на посегателство и с оглед на това коя категория обществени отношения са обект на наказателна правна закрила по този раздел на НК. Затова си мисля, че и в действащия текст на чл. 53 няма такава правна възможност да се отнема моторното превозно средство, което според мен не е средство на престъплението, а също не е и предмет на престъплението. Отделно, за това заседание порових във практиката на Върховния касационен съд и на ВКС по приложението на чл. 53 и практиката е еднозначна от много години, че средство на престъплението е тази вещ, която е послужила, за да бъде извършено изпълнителното деяние, но не е и такава вещ, която влиза в рамките на самото изпълнително деяние. Докато в случая е невъзможно да се санкционира водач, който ако не управлява МПС не би могъл да допусне и съответното нарушение. На практика влизайки в изпълнителното деяние, ако се въведе такава материално правна възможност за отнемане особената част на вещ, която не е предмет на престъплението, би се стигнало до несъобразяване с особената част на НК, в случая с чл. 53. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Давам думата на представителите на Министерството на вътрешните работи. Моля да ги чуем.

Полк. Емил Кожухаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Началник отдел “Пътна полиция” съм при Главна дирекция “Полиция”.
Искам да се изкажа само по отношение на предложението за завишаване промилите в Наказателния кодекс. То беше направено към Министерския съвет и от Министерския съвет към Народното събрание и беше внесено с предложенията за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. В Комисията по транспорта се реши, че това трябва да се гледа в Правната комисия и затова отпадна, така че това предложение е действително на Министерския съвет.
Искам да коментирам само степените на опиянение от медицинска гледна точка. От 0.2 до 0.5 това е субклинична степен – не се зачита и не се смята, че е под въздействие на алкохол. Лека степен на алкохолно опиянение е от 0.5 до 1.5. Средна степен на алкохолно опиянение е от 1.5 до 2.5. Тежка степен на опиянение е над 2.5. Абсолютно категорично ви заявявам, че цифрата 1.2 някога някъде е измислена, гледайки в тавана. Няма никаква обосновка дали е 1.2 или е 1.5 или по-надолу или по-нагоре. Тя е измислена.
Продължавам нататък. Това, което казаха и от прокуратурата, за наша радост ние изумяваме в Европа затова, че загиналите по причина на алкохол, са около 5% от общата бройка на загиналите. В Европа този процент е от 20 до 30%. Причината за този нисък процент е поради факта, че в България по всяко време всеки водач може да бъде проверен. В европейските страни и особено в старите европейски страни тогава може да се случи така. Те си мечтаят да стигнат до тази възможност ад ги проверяват по всяко едно време.
И най-накрая исках да добавя, че горе-долу това завишение от 1.2 до 1.5 означава 4000 ”престъпника” по-малко, 4000 случая по-малко за съда, 4000 по-малко дознания, прокурори, съдии и съдебни следователи – за неща, които не подлежат и на доказване. Това е едно изследване, което доказва, че концентрацията в кръвта е толкова, а ние образуваме и водим дознание, събираме милион документи, внасяме ги в съда, прокурори се занимават, адвокати, съд се занимава.
Борислав Ралчев:
Колко са делата по чл. 346 общо.
Пол. Емил Кожухаров:
За алкохол ли? За алкохол чисто престъпление без други последствия – чл. 343б, т.е. самата употреба на алкохол е престъпление. Ние искаме това да го завишим. Иначе при всякакви други последствия си стои в НК. Говорим за 4000 случая годишно в страната, които биха паднали, ако се промени това нещо.
Борислав Ралчев:
Само за разликата от 1.2 до 1.5 ли?
Пол. Емил Кожухаров:
Да. В момента тези, които се наказват по НК се наказват страшно пъти много по-леко от тези, които се наказват по Закона за движение по пътищата, което е безумно смешни.
Янаки Стоилов:
Тук всъщност несъответствието е в това, че наказателната санкция - става дума за глобите, е по-ниска отколкото по другия закон. Тези парадокси трябва да се променят, защото не може наказателната санкция да бъде по-благоприятна от административната.
Татяна Дончева:
Защо това ЗДП, което вървя не през Правна комисия, а през Транспортна, за да си начеше някой крастата. Защото тук никой не чу, че административно наказване и наказателно правна материя се гледат в Правна комисия, която и да е Правната комисия. И защото вие 10 години лобисти на МВР не намериха врата в никоя Правна комисия, който е да е бил мнозинство, а сега отидохте и го пробутахте на Транспортната комисия и сега идвате да ни обясните как ние ще променим практиката на върховния съд и не знам какво си за някакви 4000 случая, за които само вие си знаете откъде следват. Като има сихрон, като има 100 години практика и като нищо не налага промяна, ще си направите ЗДП синхронизирано с НК и няма да се занимаваме с глупости – инженерите да конструират наказателен кодекс, защото аз ще конструирам автомобили.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева иска да се изкаже. Заповядайте.
Надка Балева:
Споделям напълно становището на колегите по отношение направените предложения за чл. 78а и отнемането на моторните превозни средства в посочените в предложението случаи. Няма да се повтарям в тази посока – напълно ги споделям.
Това че има, макар и с хиляди конкурси, назначени юристи, които не могат да асимилират, че над 0.5 е пияно състояние и попада под забраната за приложението на чл. 78, не проблем да променяме през ден Наказателния кодекс.
По отношение на промилите. Колко често променяме Закона за движение по пътищата? Никой тогава не го видя. Сега изведнъж се оказа, че не минало там, да мине тук, трябва да ви кажа още един аргумент, за да не подкрепя такова предложение. До оня ден образно казано давахме обяснения за случая Ванко 1 и Ванко 2. Сега какво искате? Да даваме обяснение, че правим промяна заради Максим Стависки? Това ли трябва да бъде? А проблемът с натовареността на досъдебното производство, на прокурорите, на съдиите, не е проблем на МВР. Това е техен вътрешно организационен проблем и от техни представители не съм чула поне засега да кажат, че изключителното им натоварване е точно за сметка на това количество алкохол, което разграничава деянието от административно нарушение и от криминално деяние.
Янаки Стоилов:
Г-жа Антонова и г-н Ралчев след това. Добре, г-н Ралчев първо.
Борислав Ралчев:
Омръзна ми по един некоректен начин да бъдат вкарвани от задната врата съответни предложения. Г-н Росен Димов, както обяви г-н Мирчев, обсъждахме този въпрос само преди 3-4 месеца в Транспортната комисия, където взех активно участие, г-жо Балева, без да съм неин член точно във връзка с тази материя. Всичко това го изговорихме и на висок тон в продължение на три месеца. Няма нито един разумен аргумент. Не може Апелативна прокуратура в Смолян да има свое становище по законодателството, защото Апелативна прокуратура-Варна ще провокирам да има друго мнение по въпроса. Нека да се уважаваме в крайна сметка, защото това на нищо не прилича. В крайна сметка г-н Росен Димов като един високо ерудиран практикуващ юрист трябваше да се подчини на закон Божи, който казва каквото каже Върховния съд, това е в сила докато не се отмени. Две негови присъди в тази връзка се отмениха, колеги. Т.е. становището на Апелативна прокуратура в Пловдив не се споделя от юриспруденцията в България. На мен ми се струва, че вече прекалено много говорим за тези глупости и прекалено много хора, които имат лично виждане и са неграмотни в тази материя, взимат отношение.
Аз и г-жа Анелия Мингова няма да подкрепим този законопроект без § 2.
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Антонова и с това мисля, че приключваме дискусията по този въпрос.

Надя Антонова:
Подкрепям становището на колегите от Правната комисия по отношение на законопроекта, който ни се представя и заявявам, че § 4 с неговия по-благоприятен режим няма да го подкрепя по понятни съображения. 4000 Ванко 1, 2 и 3 не са ни необходими нови такива.
Виждам, че има и други предложения в този дух – еди-кой си състав да отпадне, друг състав да го заличим, понеже сме в серията за по-благоприятен режим, виждам че има още законопроекти за изменение на Наказателния кодекс, отсега заявявам, че тези законопроекти няма да ги подкрепя по същите съображения.
По отношение на § 1 за чл. 78, ал. 6 – ще го подкрепя този параграф, въпреки становището на Касационния съд, че те са склонни да считат, че по ал. 6 не може да се ползва тази възможност за престъпления по чл. 343б.
Татяна Дончева:
Не може и винаги не е можело.
Надя Антонова:
Да, те казват, че не може. Но има и друго становище на Касационния съд. Затова за да нямаме противоречива практика, нека да си влезе чл. 343. Особеното му решение е в това, че както сега се чудят пияното състояние дали е над 0.5 промила, при положение, че има постановление на Пленума на Върховния съд от 70-те или 80-те години, аз не виждам защо трябва да има спор в практиката.
Татяна Дончева:
Какъв спор в практиката? Как 30 години нямаше спор, а от 3 години го измислиха.
Надя Антонова:
След постановлението на Пленума на Върховния съд от 80-те години 27 години в практиката се знае какво е пияно състояние, т.е. над 0.5 концентрация на алкохол в кръвта и сега се чуди част от Касационния съд или кой там какво е пияно състояние, та сега ще искат ново тълкувателно решение. Като дадеш тълкуване на един закон, тълкуването се счита от неговото приемане. И това тълкуване на чл. 78а, ал. 6 ще бъде от приемането на чл. 78а, ал. 6. Затова ако ще говорим за ал. 6 на чл. 78а нека да си влезе там чл. 343б. Даже е добре да дефинираме със закон понятието “пияно състояние”, т.е. при концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, за да не се налагат тълкувателни решения при съществуващи такива.


Янаки Стоилов:
Привършихме дискусията. Сега да установим как да проведем гласуването. Все пак аз предлагам да разделим темите на две. Да не ги делим параграф по параграф, защото имаме всъщност по два проблема предложения. Единият е по § 2, а другия са всички останали. Сега установих, че в някои от изказванията отношението към останалите параграфи не е еднозначно и се затруднявам как да процедираме. Защото най-лесният начин е ако се обединим да гласуваме, че подкрепяме законопроекта на г-н Мирчев и останалите народни представители само в частта му по § 2 и не го подкрепяме в останалата. Ако ги цепим параграф по параграф, трябва да гласуваме всеки един параграф.
Първо подлагам на гласуване § 2. Тези, които подкрепят предложението по § 2, моля да гласуват. Девет гласа “за” плюс два гласа – на г-н Ралчев и г-жа Мингова, които заявиха подкрепата за § 2. Против? Няма. Въздържали се? Пет “въздържали се” Приема се предложението по § 2.
Има ли такива, които поддържат § 1. Един “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Тринадесет се въздържат, като се имат предвид и гласовете на г-н Ралчев и г-жа Мингова, които заявиха подкрепата за § 2 и неподкрепата за останалите.
Има ли някой, който подкрепя параграфи от 3 до 5. Няма. Които са против? Дванадесет “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Не се приемат.
В нашето становище ще посочим, че от този законопроект се подкрепя само § 2, а останалите трябва да отпаднат.
По следващите законопроекти – два на г-н Кузов. Заповядайте, накратко да ги представите.
Владимир Кузов:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги,
Уважаеми магистрати, тези промени в Наказателния кодекс са, както се изрази г-н Раймундов, едно трайно уреждане на отношенията, тъй като с новата поправка – четвъртата поправка на Конституцията на Република България, военната повинност отпада. С отпадането на военната повинност и ставането на българската армия на професионална основа би трябвало да се промени наказателната санкция към лицата, които ще изпълняват тази работа, тъй като те вече са на трудово правни взаимоотношения и престъпленията, свързани с този вид дейност би трябвало да отпаднат поради абсолютното им безсмислие. За да не може да се получи хипотезата на мобилизация или във военно време, част от тези престъпления да останат, тъй като знаем, че по време на война всички се подчиняваме и на Конституцията и въпрос на дълг и чест – тази разновидност се възстановява, а от друга страна по време на мобилизация при някои форсмажорни обстоятелства, също лицата, които са мобилизирани, би трябвало да изпълняват тази служба и да носят едни обаче занижени санкции в Наказателния кодекс, тъй като наказателната политика в тази насока трябва да бъде малко по-либерална.
В общи линии това са двата законопроекта. Интересно ми е да чуя становището на Върховния касационен съд и на Главна прокуратура като хора, които имат пряко наблюдение и ако се приеме това нещо, биха го изпълнявали. Благодаря.
Янаки Стоилов:
По първия Ви законопроект, аз искам да обърна внимание на народните представители, че тези въпроси вече са уредени в Наказателния кодекс и аз мисля, че би било недопустимо ние повторно да ги уреждаме. Защото това, което Вие предлагате, можете да го видите в сега действащите текстове на Раздел ІІ. Престъпление против носене на военната служба. От тази гледна точка законопроектът за мен е безпредметен и затова ви зададох въпроса дали го поддържате.
По втория законопроект, ако желаят да вземат отношение народните представители и представителите на институциите.
Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Аз отново ще изразя същото принципно становище, че ние от Министерството на правосъдието смятаме, че трябва изцяло да се изработи такава концепция за наказателно правната политика в държавата. На мен самата не ми е ясно поради какви причини се намаляват наказанията на едни престъпления. Помислих, че за да могат да влязат в приложното поле на чл. 78а, като се намаляват. Няма никакви разчети има ли такива образувани производства, води ли военна прокуратура наказателни преследвания. За мен малко самоцелна е тази промяна на Наказателния кодекс. Смятам, че това не е добър подход, който би могъл да се ползва.
Янаки Стоилов:
Г-н Раймундов, искате ли да вземете отношение? Заповядайте.
Петър Раймундов:
Аз си позволявам да отбележа, че не само е самоцелна тази инициатива за промяна на чл. 380, чл. 381, 382 и чл. 383, но тя е и безпредметна. Защо е безпредметна? Затова защото от Нова година няма да има наборна военна служба, а цялата армия ще бъде професионална. Следователно проблемът с отклонение от военна служба въобще няма да съществува, тъй като кадровите военнослужещи не живеят в казармените помещения. Те живеят в домовете си. И големият проблем, който беше на срочно служещите – това че бягаха вкъщи, при приятелки, закъсняваха и т.н., този проблем сега няма да съществува въобще.
Освен това, има друг регулатор на поведение. Това са правилата на Закона за въоръжените сили и отбраната, вътрешните устави и т.н., така както се регулират всички правоотношения, така ще се регулират и отношенията с военнослужещите.
Ние считаме, че тези предложения са безпредметни, защото няма да има наборна войска, а ще има само кадрова военна служба.
По отношение на другия законопроект. Там има терминологична неточност. Думата “запасен” вече не съществува. Мисля, че сега се наричат “резервисти” или “от резерва”. Това е понятието: кадрова военна служба и служба в резерва. В този текст трябва да се запише, че става въпрос за резервист, а не за запасен. И ако трябва да се направят препращания към наказанието при мобилизация, тук му е мястото да се направят препратките, а не да се правят отделни текстове.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване.
Тези, които подкрепят законопроекта на г-н Кузов № 754-01-21 от 6 февруари 2007 г., моля да гласуват. Няма “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Не се приема.
По следващия законопроект на г-н Кузов - № 754-01-24 от 8 февруари 2007 г. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Няма. Които са против? Трима “против”. Въздържали се? Петима. Не се приема.
Добавяме и двата гласа на г-н Ралчев и г-жа Мингова “против” тези законопроекти.
По законопроекта на Митко Димитров и останалите народни представители. Заповядайте, г-н Димитров, да представите законопроекта.
Митко Димитров:
Внесеният законопроект е за чл. 172а. Той е свързан с авторското право. Този проблем възникна, когато полицията нахлу в клубове, където имаше записана различни видове информация от интернет. Когато по този член тези деяния се криминализират.
По този член също, типично инженерен пример, макар че не е работа на инженерите да се занимават с Наказателен кодекс, в момента всички народни представители носят GSM-ми, в които има нелицензирани продукти и по този член вие подлежите на наказание до 5 години, като има една добавка от 2006 г.
“Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е и се унищожава.”
Фактически вие не унищожавате музиката от вашия GSM, а унищожавате материалното средство.
Сега малко инженерно. Знаете, че в интернет, този законопроект е приет 1995 г., когато не е имало интернет. След 2004 г., когато се използва ... технологията и става възможност за предаване на файлове в интернет, много от тези файлове са в стандарт МП3, ЖП и АВ формат. Тези стандарти са направени от съответните инженери да стане възможно въобще пренасянето на някакъв вид информация в така наречените “тесни канали” и да може тя да бъде разпространявана. Но тези всички стандарти, това го заявявам тук като инженер, те не стават за търговска дейност. Всеки от вас, който има в компютъра си музика от МП формат и филм в АД формат, той знае, че когато този формат се разтегли на екрана, той дори не става и за гледане. Ако увеличите с голяма мощност М-пек формат на музика, той не става за слушане. Музикален формат, който е компресиран до степен да може да бъде предаден в интернет, той се ограничава по честотен спектър и той не става за търговска дейност. За търговска дейност става само аудио формата, който е 20 кило херца и видео формата, който е от 4 до 6 гига байта е един филм, който е стандартен за гледане и който става за търговска дейност. Но такива формати в такъв голям обем не се предават в интернет. Затова по този чл. 172а ние предявяваме наказателна отговорност към нашите деца, които вървят по улицата и носят М-пек тройка или четворка в ухото си, ние може по чл. 172а да го задържим за 24 часа, да му отнемем средството, което е предмета на престъплението и след това да го унищожим по ал. 6.
Аз не пипам чл. 172б, където пише, че с право използва в търговска дейност. Когато е за търговска дейност, явно че този, който е притежателят на съответното патентно право или авторско право, той вече може да има претенции че се използва за търговска дейност. Затова предлагам чл. 172а да отпадне, да декриминализират гражданско-правните отношения по повод на авторското право. Да не говорим затова, че много от създателите на разни права пускат в интернет неща, които не могат да ги продадат, а единствено да си направят реклама и това нещо да стигне до потребителя и да бъде пуснати в интернет. И който има претенции към това, че неговото право е нарушено, да си търси по гражданскопроцесуален път съответното право.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за разяснението. По този въпрос становища има ли?
Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, аз си спомням, че аргументите, които колегата излага във връзка с неговото предложение, бяха повдигнати още тогава, когато се приемаше миналата година на този текст от закона. Още тогава медиите повдигнаха въпроса, че едва ли не всеки GSM и МП тройка и това което нашите деца изтеглят от интернет като музика и филми, които ползват, би могло да бъде наказуемо. Аз си спомням, че даже в обсъждането в пленарна зала това нещо се коментира, че подобие на престъпление винаги има по отношение на обществени отношения, които защитава Наказателния кодекс (чл.9 (2)). Аз си спомням, че и аз го коментирах от парламентарната трибуна, че имаме маловажен случай, т.е. един младеж, който си носи МП тройката и слуша музика по GSM няма д бъде наказан затова нещо. Но ако някой от интернет в дома си вади музика се опитва след това да я разпространява на дискове, както това се прави, да това е престъпление, нарушение на авторските права и оттук насетне може да се говори за наказателна отговорност. Т.е. че органите, които осъществяват наказателна ... не са хора с капаци и затова искам да кажа на колегата, че в никакъв случай няма да бъде задържан нито един младеж, който слуша по улицата МП тройка или това, което се прави за домашна употреба, няма такова нещо. Имайте предвид, че тези текстове бяха едни от много следените и аз си спомням, че когато ги работихме, за да бъдат приети от Правната комисия и парламента, няколко кратно бяха съгласувани с Европейската комисия, връщани и т.н., докато се намери мярата на текста, който да е приемлив, защото е ясно, че защитата на авторските права беше едно от сериозните изисквания в тогавашната промяна, която правихме на Наказателния кодекс с над 60 параграфа. Така че колегата, разбирам човек, който не се занимава пряко с право, може да изпадне в заблуда, че всеки един, който съвсем невинно ползва този свободен достъп до информация едва ли не да бъде наказан. Но такова нещо не би могло да се случи, защото все пак съдебната система работи, колкото и критики да има към хората, които прилагат правото, са разумни хора.
Янаки Стоилов:
Има ли други, които желаят да се изкажат. Г-н Казак.
Четин Казак:
Като споделям напълно това, което каза колегата Янев, искам да добавя, че тези, които ползват интернет знаят, че вече чрез технологията на туентите могат да се теглят много чисти файлове с качество на DVD, с обемна информация много над 4 гига байта. Т.е. аргументът, че чрез интернет могат да се теглят само ниско качествени файлове вече не е актуален.
Второто, което искам да кажа, че благодарение на бързото развитие на технологиите и интернет и може би фактът, че българският пазар на интернет е много по-либерален отколкото в много държави, всеки български младеж вече може сам да си изтегли нужния му филм или песен или музика без да е необходимо да се прибягва до тези търговци на дискове, които с комерсиална цел нарушаваха авторските права. Целият проблем в България е именно заради това, че тоталното либерализиране на нашите интернет услуги и достъпа до информация чрез интернет наистина обективно се получава в крайна сметка нарушаване на авторски права, значително нарушаване на авторски права, нанасяне на значителни материални щети на носителите на авторски права, именно поради факта, че всеки може, влизайки в определени сайтове да изтегли която иска песен или който иска филм без да заплати нито една стотинка. В същото време никой не може да докаже кой печели от това нещо, тъй като достъпът е безплатен. Мисля, че решението на този проблем България трябва да се търси в това, което вече е въведено в други държави – въвеждането на платен достъп до тези сайтове на много ниски цени. Но все пак чрез плащането на четири или три лева да можеш да изтеглиш филм съвсем легално, от тези пари да се правят необходимите отчисления и т.н. за авторски права, мисля че това е посоката по-скоро, отколкото да се залита към тотална либерализация законова в Наказателния кодекс, каквато вие предлагате, или пък тотална рестрикционна политика чрез пасивни методи от страна на органите и т.н. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли? Заповядайте, г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Съвсем накратко. Считам, че самият закон има една защитна бариера, която е много важна, да се съобразява винаги. Ако едно лице с изтеглено от интернет мрежата произведение на изкуството за лична употреба и само той го ползва или го ползва за вкъщи без да реализира търговска цел и интереси с това нещо, той няма да осъществи състава на престъплението защото за личното ползване на този продукт не се иска съгласие от автора на това произведение след като той го е предоставил в интернет мрежата да се ползва от всички. Тогава, когато той иска да реализира търговската част, иска да разработи така индустрия или подобна издателска, той трябва да има необходимото съгласие по закона от автора и това са случаите, където ще бъде наказателната отговорност.
Няма основание тук да се стигне до тази крайност, за която говори колегата вносител.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Няма. Г-н Димитров, искате ли думата преди гласуването.
Митко Димитров:
Съжалявам, че участвам в поредната кръпка на Наказателния кодекс.
Янаки Стоилов:
Това разяснение дава яснота за отсяването на маловажните случаи.
Митко Димитров:
Аз обърнах внимание, че не се извършва търговска дейност. В чл. 172а не е уточнено за търговската дейност. Затова обърнах внимание, че поначало тези продукти, които децата ползват и с които те един вид се самообразоват, те извършват търговска дейност. Чл. 172 б е въведена търговската дейност.
Да не губим парламентарно време и в зала, защото ако това влезе в зала, там всеки разбира от комуникации, предлагам да си оттегля предложението, което съм внесъл.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за разбирането. Мисля, че тук няма голямо разминаване в отношението към проблема, а в решението и поради тази причина, заради изтъкнатите мотиви, смятам, че това е подходящото действие.
Ние ще отразим в становището, че е декларирано съгласие за оттегляне на законопроекта. Може би формално ще го направите.
Митко Димитров:
Оттеглям предложението си за законопроекта.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Не се подлага на гласуване в този случай.
Следващият законопроект е с вносител Волен Сидеров. Някой ще го представи ли? Сигурно след като само той е вносител, няма как да се представи по друг начин. Тъй като вносителят го няма предлагам направо да преминем към обсъждане. Ако някой в хода на обсъждането желае да вземе отношение, заповядайте.
Павел Шопов:
Ние считаме, че въпросът е актуален. Той може да се свърже и да се направи една аналогия със защитата на националните символи, за които преди известно време Атака беше внесла законопроект и той се прие. Националните символи – знаме, герб, химн са в тясна връзка и с тези въпроси, които са свързани с националната памет. От други парламентарни групи напоследък се внасят законопроекти във връзка с подобни теми, които касаят чужди народи, други народи, а не българския народ. Това е въпрос на обсъждане. Ние считаме, че нас като българи ни интересува тази много голяма тема.
В тази връзка един друг наш законопроект във връзка с признаване на холокоста над арменския народ. Думата “холокост” е свързана с масови репресии и избивания на други най-различни народи. Холокост е избиването някога на населението на град Картаген, което е било изтрепано до крак, холокост е изтребването на цели градове при падането на България под турско робство. Думата “холокост” означава точно това.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Други изказвания по този въпрос.
Г-н Димитров, ако искате да представите и Вашия законопроект и тогава да бъдат обсъдени общо.
Филип Димитров:
Предлаганият от мен законопроект третира въпрос, който съставлява тема на дискусии в различни части на света и в различни международни институции. Смисълът е естествено да се говори за миналото ориентирани към бъдещето. Затова основната част от дискусиите, които протичат в тази насока, е свързана с тематика, която има качеството повторяемост в модерния свят – систематика, която е свързана най-често с доктрини, инспириращи определено поведение. Или, за да използвам терминологията, която е използвал законодателят в Наказателния кодекс по друг повод, разпространяването на определени идеологии, които раждат в масови мащаби насилие и други човеконенавистни действия, включително кръв, зверства, убийства или в най-тежкия случай геноцид.
По отношение на текста, който предлагам той е текст, който засяга определен отрязък от време и това е отрязъка от време, свързан с епохата, която наричаме модерна – с 20 век и специално периода на първата и втората световна война, студената война, респективно техния генезис, техните последици. Смисълът на концентрирането върху този период е именно онова ,което се съдържа и в други законодателства, а именно ориентирането към бъдещето, за да бъде избегната възможността да се стигне до подобни повторения.
Ето защо в моя законопроект не е споменат геноцидът над арменския народ, понятие по което все още се спори, но като чели по-голямата част от хората и аз решително бих застанал на страната на тази теза, приемат, че се касае за геноцид. Очевидно е, че тук става въпрос за извършени зверства, които са документирани, става въпрос за едно изтребление на хора и съществуват доста основателни данни в смисъл съществуват основания да се приеме, че това е било целенасочено изтребление не като акт на мъст или акт на жестокост, а като ориентирано към бъдещето, целено премахване на определена етническа група поне в определена територия. Защото понятието “геноцид” в съвременния смисъл включва и това – премахване на определена етническа група не само изобщо, но и на определена територия. Този акт обаче не съдържа онази идеологическа подплата на модерността, която би могла да го превърне в модел за днешно поведение в един достатъчно масов мащаб, т.е. в мащаб, който е предмет на законодателна уредба в различни страни на света. Има страни, които признават този акт като геноцид, но те го признават така да се каже отделно с оглед установяване на някаква историческа истина. Знаете, че във Франция е гласуван закон в този смисъл. Аз лично съм гласувал в подкрепа на такъв закон в България, но това е отделен въпрос.
Текстът, който аз предлагам, не случайно се намира като Раздел ІІа в главата, която се занимава с престъпленията срещу младежта. Защото целта на престъпленията, които той визира, е свързана с развращаване на младежта в смисъл намаляване на нейните защитни сили по отношение на човеконенавистни доктрини, каквито, за съжаление, витаят и днес в света.
Ето защо излишно е да казвам, че това е теза, която има международно звучене, че на 19 април има решение на министъра на вътрешните работи на Европейския съюз, което е ориентирано към въпроса за това подобни отрицания да бъдат регламентирани по сходен начин. Там се говори за по-големи наказания, но аз не бих отишъл дотам. Ако някой между първо и второ четене реши да предлага изменения в размера на наказанията, бихме могли да обсъждаме това.
Струва ми се, че това инкриминиране на подобни деяния е достатъчно, за да покаже позицията на законодателя по отношение на такъв вид поведение и в този смисъл да има достатъчно сериозна превантивна функция.
Той засяга освен това и е много важно да се отбележи този факт, защото всички ние сме събрани тук като демократи, които уважават свободата на словото. По същия начин както не би могъл да бъде санкциониран един депутат, който става в българския парламент и казва, че по времето на възродителния процес не били извършени насилия над турците и половината зала го гледа любовно, без да реагира зле на това, по същия начин можем да чуваме как плещят различни лица, които имат политическа или някаква друга социална функция по телевизията затова колко хубаво си живеели при Тодор Живков или как нямало газови камери по време на нацизма, по същия начин ние трябва да бъдем толерантни към всякакви подобни изявления на хора, които се възползват от свободата на словото. С този законопроект аз не искам да бъде ограничена свободата на словото. По отношение на мен всички тези плещения имат нищожен ефект. Аз съм човек, който е пълнолетен с необходимия социален опит и мога да си извадя заключения. Става въпрос за хората, в качеството им на преподаватели, учители или лектори ad hoc говорейки по някаква тема, т.е. използвайки позицията да говорят екс катедра, биха могли да замътят акъла или както е модерно да се казва – да промият мозъците на онези хора, които нямат достатъчно защитни сили срещу това.
В този смисъл и допълнителната санкция по отношение на журналистите не е свързана с тяхната журналистическа дейност, а с това, че средствата за масово осведомяване биха могли да улеснят извършването на подобни престъпления, ако те не се разграничат от тях. Естествено разграничението вече води до това, че те не се подлагат на санкция, освен ако всеки ден не започнат да се разграничават, давайки трибуна на подобни лица. Във всеки случай те не могат да ограничат свободата на хората, изправени пред тях, но имат възможността да се разграничат.
С това аз завършвам представянето на моя законопроект, в който се зачита всецяло свободата на словото и второ се гарантира една не голяма санкция, която обаче носи силен, надявам се, морален характер.
В тази връзка бих искал да направя и своя коментар по отношение на законопроекта на г-н Волен Сидеров. Той съществено се различа от предложения от мен законопроект в две насоки.
Първата е, че самият автор на законопроекта е имал някаква, макар и смътна представа за смисъла на подобни разпоредби в света и затова е потърсил начин да вкара предложените от него текстове в рамките на тази схема. Даже вие ще видите, че е назовал подобно действие, каквото той визира в законопроекта си – идеология. Очевидно е, че не става въпрос за идеология. Ако законодателят прецени, или ако някой има интелигентността да внесе по подходящ начин един законопроект, който подобно на законопроекта за геноцида над арменския народ иска да бъде признато извършването на зверства в България, било през 17 век, било през 19 век, то той сигурно би могъл да направи това. Лансирането на тази теза като идеология обаче е от правна гледна точка несериозно, а от чисто политическа гледна точка се свежда до това как се разваля милион по на левче.
Другото нещо, което е съществено различно и което според мен е изключително опасно, защото то говори за онези много тежки комплекси, които в момента се насаждат в българските граждани, е темата затова, че съветският слон е най-големият слон между всички слонове. Да се твърди, че на територията на исторически обитаваните български земи между датата 1393 г. и датата 1878 г. в целия този целокупен период е извършван геноцид, може би е удобно, за да се използват комплексите на определени хора, които да бъдат спечелени като избиратели. Подобно твърдение има малко общо с историческата истина. Зверства са били извършвани, насилия са били извършвани, има случаи на кланета, които са били извършвани на определени места, но ако се говори, че е провеждан системен геноцид през целия този период от време, означава да поставиш българската нация в това положение на приказките за Съветския съюз.
Павел Шопов:
За 6 милиона.
Филип Димитров:
Това също е една съществена разлика, която няма отношение към правната несъстоятелност на текста. Тя може да бъде отхвърлена само на базата на едно решение на законодателя, което има политически характер. От правна гледна точка да се твърди такова нещо е допустимо, макар и да не е вярно. Струва ми се обаче, че заемането на такава позиция е твърде много във вреда на българската нация. Бихте изглеждали по един начин пред самите себе си, няма значение как изглеждаме навън. Но бихме изглеждали пред самите себе си по един начин, който като чели казва, че ние толкова не уважаваме сами себе си, че трябва да претендираме като за съветския слон, а това не е хубаво.
Павел Шопов:
Трябва да претендираме за 6 милиона в газовите камери.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Има ли изказвания по тези въпроси.
Павел Шопов:
След това многословие, на мен ми се иска също да изпадна в подобна ситуация, защото бих могъл да говоря надълго исторически, идеологически, но най-вече тогава, когато защитаваме нашата теза имаме аргументи, които са абсолютно подобни на същите аргументи, които ще имаме, когато ние ще защитаваме нашата теза. В единия случай едното е правилно и вярно, но то е модерно, то било световно признато, а в другия случай, понеже било българско, то би тясно ограничено, наше национално, трябва да ни е срам и не бива да го защитаваме. Но аз мисля, че ще се получи един хубав сблъсък в пленарна зала по всички тези въпроси и тогава каквото повикало, такова ще се обади. И тогава ще видим имало ли е геноцид над българския народ. Може би ще си поговорим за други народи имало ли е холокоста или е нямало и в какъв размер. Но това са все неща, които са в крайна сметка история, но те са и настояще. Така че ние знаем.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че в случая се прави опит със средствата на наказателното право да се даде безусловен отговор на въпроси, които винаги могат да се възпроизвеждат. Дори и по отношение на конкретизиране на историческите факти, спорът едва ли може да приключи. Не става дума за определени явления и процеси да бъдат поначало оспорвани. Но това означава, че ако някой се върне и дори добросъвестно се постарае да изследва определени исторически периоди със съответната фактология, аргументи и т.н., оказва се, че той има една граница, до която може да достигне. Може би това не е само български проблем. Спомням си неотдавна един британски историк беше обвинен, че си е позволил да се върне и някои наглед безспорни факти да ги уточнява и то по един общо взето научно добросъвестен начин. Аз мисля, че ние трябва да се откажем поначало да слагаме някаква финална историческа граница със средствата на наказателното право.
Разбира се, там където става дума за проповядване на действия, които могат да застрашат живота и здравето на хората, наказателното право трябва да бъде прилагано. Но да се опитваме със средствата на наказателното право да се произнасяме върху определени периоди, мисля, че това никой не го е постигнал и няма да го постигне. Иначе за целите на политическата дискусия това може да бъде използвано в пленарната зала и вероятно това е всъщност основното, което се цели.
Предлагам да преминем към гласуване и този дебат няма как да го спестим в залата.
Г-н Янев, искате нещо да кажете? Заповядайте.
Яни Янев:
В тази насока не става въпрос за доносничество на ученици спрямо учители, но искам да кажа, че децата споделят спонтанно това, което се случва в училище, това което се говори в училище. И дали ще бъде от характера на тези неща, за които говори г-н Димитров и г-н Шопов, или ще бъде нещо друго, то не е въпрос на доносничество, а е въпрос на нормална комуникация, а това не означава, че ние когато чуем тези неща, тъй като аз имам съвсем пресен пример и не знам как да реагирам, от комуникацията на моето дете за това, което им е говорено в училище. Това не влиза в категорията на тези параметри, за които мислим дали да бъдат инкриминирани или не, но има такива неща и тук не става въпрос за доносничество. Децата реагират, защото живеят в един информиран свят и те много добре могат да преценят кое е съответно и нормално да се комуникира и другото, което не е.
Янаки Стоилов:
Колеги, да гласуваме. Които подкрепят законопроекта на Волен Сидеров, моля да гласуват. Един глас “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Шест се въздържат. Не се приема.
Който поддържа законопроекта на г-н Филип Димитров, моля да гласува. Два гласа “за”. Против? Един “против”
Въздържали се? Пет “въздържали се”. Не се приема.
Трябва да се добави и гласа на г-жа Дончева, която каза, че е против останалите законопроекти.
Последният законопроект е на г-н Павел Шопов. Заповядайте, г-Шопов накратко да представите законопроекта.
Павел Шпов:
В момента сме преди избори и макар, че в момента съставът на Правната комисия е силно камерен, но мисля,у че законопроектът щеше да заинтригува много от колегите. Свързан е с купуването и продаването на гласове. Досега проблемът не беше инкриминиран. Правя опит за започването на един такъв процес. Няма защо да се убеждаваме, че това е грозно явление в действителността, което много уронва демократичната система и правата и свободите на гражданите. Няма спор, че това е деяние, което е пряко насочено срещу избирателната система в държавата.
Друг е въпросът дали правилно сме намерили систематически мястото в Раздел ІV. Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции.
Друг е въпросът дали правилно сме намерили мярата на наказанието, което предлагаме под формата на двете изпълнителни деяния.
Предлагаме нов текст чл. 3-1а в Наказателния кодекс с две алинеи: в първия случай е лице, което в качеството си на гласоподавател на избори за местна власт, президент, Народно събрание и Европейски парламент, като описваме всички възможни вотове, и при референдум, дано такива да започнат да се провеждат най-после, поиска или приеме дар или облага, за да участва в съответния вот, или да гласува по начин, който му е указан, се наказва с лишаване от свобода от 6 месеца до две години или глоба от 500 до 1000 лв.
Второто изпълнително деяние е, че който организира или предоставя, както и който участва в раздаването на дар или облага на лице или група от лица – това са хората, които организират купуването на гласове, известно е на всички как става, съответно за президент, Народно събрание и Европейски парламент, се наказва с лишаване от свобода от една до три години или глоба от 1000 до 3000 лв.
Ние сме отворени за предложения, които ще бъдат по-добри и които ще усъвършенстван предлаганите от нас текстове.
Крайно време е, особено опасно, грозно, отвратително е това явление и то е опасно за цялата демократична система. Само след един месец ще видим отново какво ще се развихри. Ще се поставят ли под съмнение основни институции на държавата и местна власт и Народно събрание.
Считаме, че това е особено актуално и следва това уродливо явление да бъде инкриминирано.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Имате думата за изказвания по този въпрос. Искам да припомня, че неотдавна приехме текст, който е на необходимото систематично място за този, който предлага имотна облага, за да мотивира към определено гласуване. Г-н Шопов предлага наказуемост на реципрочното действие - на този който приема такъв дар или някаква имуществена облага. Мисля, че това е логично. Сигурно го е вкарал при подкупа, защото там и активния и пасивния се наказва. Вярно е също, че се повишава опасността, защото тази тенденция за купуване на гласове не намалява през последните години, а дори можем ад бъде категорични, че стойностно тя се увеличава. Можем да сравним в първите години какви дребни имотни облаги се предлагаха и какви в последните години – те вече придобиват значителни материални облаги на някои места, нещо, което ще бъде приложено и пир предстоящите избори.
Реалният проблем обаче е дали може да се докаже това деяние. И дали ако наказваме и даващия и получаващия няма да затрудним установяването на факта, защото тогава никоя от двете страни няма да е склонна да разкрие действието на другата. За мен това е въпросът.
Г-жа Караиванова иска думата.
Ана Караиванова:
Исках да допълня, че както периодично се появяват призиви да се отмени чл. 304 активния подкуп, без да се направи сметката, че понякога активният подкуп не успява – има и длъжностни лица, които не се подкупват и тогава е самостоятелно наказуемо и лесно разкриваемо.
Аз подкрепям вашето мнение, г-н Председател, че досега са инкриминирани текстове именно в главата против избирателните права на гражданите, където е мястото на един такъв текст поначало, тъй като чл. 301 са престъпления по служба. Обикновеният гласоподавател не можем да го сложим там. Ваше право е да решите дали да инкриминирате и тази форма. Аз отново бих призовала понякога да се дава и статистика, когато ги инкриминираме определени действия. Има ли го практическото приложение или ще разчитаме само на това, че Наказателният кодекс сам по себе си достатъчно създава пречка, действа превантивно, въпреки че вече и ние не можем да го прочетем всякога.
Янаки Стоилов:
Още изказвания има ли? Г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Г-н Председател, тук един чисто технически проблем, който го сподели г-жа Караиванова и аз споделям нейното становище напълно.
Необходимо е да има такъв състав, обаче лицето, което получава, което няма длъжностно качество, не е към партийна, не е към обществена организация, той не може да отиде в главата за подкуп. А може да се помисли ал. 2 да стане някакъв специализиран състав на активен подкуп, извършен от представител на обществеността – от партийна организация, обществена организация, и да отиде на съответното място. Той там ще може да носи отговорност. Защото Глава 8 включва и обществените организации.
Ако включим и двете групи, участващи в това неправомерно правоотношение, няма да може да се установи истината каква е. Струва ми се, че тук ако няма кой да даде няма кой да получи и ако се санкционира само поведението на тези, които развращават избирателите, мисля, че това ще е достатъчно. Но все пак това е въпрос на целесъобразност, която вие ще прецените. Но в никакъв случай ал. 1 не може да остане на това място, където е посочено.
Янаки Стоилов:
Други становища? Г-н Димитров.
Митко Димитров:
Скоро четох в някаква директива на Европейския съюз, понеже вие давате отношението кой предлага и кой взема, а там пише и този който обещава.
Реплика:
Има се предвид длъжностни лица, които контролират големи потоци пари.
Янаки Стоилов:
Ясен е проблемът. Можем да пристъпим към гласуване.
Мисля, че никой няма да скрие наличието на проблема. Другият проблем е доколко има противодействие с правни и други средства, тъй като аз досега не знам да има данни по отношение на даващите материална облага да предприети някакви санкции. Сега се очаква, че може би ще започне и от получаващите този процес да се ограничава.
Да пристъпим към гласуване. Тези, които подкрепят по принцип законопроекта на г-н Шопов, да гласуват. Три гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Не се приема.
С това становище ще го внесем за обсъждане на законопроекта.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: