---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 41

Днес, 17.10.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Мариана Тотева; от “Държавен вестник” – Иван Гайдарски; и народните представители Иван Сотиров, Илко Димитров и Мартин Димитров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Приемане на процедурни правила за изслушване на предложените кандидати за главен инспектор и инспектори в Инспектората на Висшия съдебен съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”, № 654-01-84 от 20.06.2006 г., внесен от Мария Василева Капон и № 654-01-43 от 03.11.2006 г., внесен от Илко Димитров и група народни представители.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 754-01-128 от 21.09.2007 г., внесен от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 754-01-129 от 21.09.2007 г., внесен от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 754-01-130 от 21.09.2007 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон.
6. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-153 от 01.12.2006 г., внесен от Огнян Герджиков и група народни представители - продължение.
Започваме с точка първа от дневния ред.
Приемане на процедурни правила за изслушване на предложените кандидати за главен инспектор и инспектори в Инспектората на Висшия съдебен съвет.
Предоставил съм ви проект за такива правила, към който, ако вие имате предложения, можете да ги направите. Смятаме още на утрешното заседание, след приемане на правилата, да започне изслушването на кандидатите, които са предложени.
Имате думата за предложения по проекта за процедурни правила за изслушването. Има ли предложения към представения проект. Ако няма, ще го подложа на гласуване.
Както виждате, неговият финал е малко по-отворен. След като приключи изслушването, надявам се в рамките на две поредни заседания на Комисията да стане това, след което ще уточним начина, по който ще се приеме становището на комисията – така както изисква закона, което ще бъде представено на Народното събрание.
Раздадени са ви и предложенията. Те са общо 18. Първите 9 от тях ще ги поканим за утрешното заседание, а втората част – за заседание през следващата седмица. Всички от кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, ще преминат през процедурата на изслушване, която е предложена.
Ако няма предложения, моля тези, които подкрепят предложените процедурни правила, да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приемат.
Моля ви утре в по-широк състав, за да имате възможност не само да се запознаете, но и да зададете въпроси към кандидатите, които ще се явят.
По втора точка - Обсъждане на първо четене Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
Тъй като се ангажирахме за утре в началото на пленарното заседание да предоставим становище по тези законопроекти, си позволих да ви ги предложа за днешното заседание на комисията.
Има два законопроекта – на Мария Капон, и на Илко Димитров и група народни представители. Аз ги поканих да дойдат към 3.00 часа, тъй като смятах, че ще стигнем малко по-късно до този въпрос. Но тук съм поканил представители от ръководството на “Държавен вестник” и може би преди да представят идеята си вносителите, вие практически да ни ориентирате затова, което се налага да извършите при приемането на тези законопроекти или ако имате мнение по тях, защото те поставят няколко групи въпроси.
Единият е за електронно издание на “Държавен вестник”, което да се разпространява чрез интернет. Има и две други предложения, които вие можете да ги коментирате. Заповядайте.
Иван Гайдарски: “Държавен вестник”.
Ние и сега имаме електронно издание на вестника. Но тиражът на вестника пада главоломно. И ако преди години беше 90 хиляди, сега е 19 хиляди. Просто като факт го изтъквам. При това цялостно изписване на вестника и възможност за свободен достъп, това означава, че вестникът реално ще бъде безплатен.
Има няколко информационни системи – Дакси, Сиел, Норма, те го получават от нас на магнитен носител и развиват своята дейност. При тях са инкорпорирани текстовете в завършен вид. Получават го от нас срещу 6 000 лв. годишен абонамент. И може би това е причината да е такава цената.
По принцип при нас е нещо жестоко по отношение обема на неофициалните материали. Надявам се с влизането в сила на Закона за регистъра по вписванията това нещо да се намали значително. Т.е. да отпаднат поканите, обявленията по Търговския закон. Но остават значителен брой решения, заповеди, административни актове по Закона за юридическите лица, партиите - всичко това си остава. Не е проблем ние всичко това да го вкарваме и на електронната страница. Въпросът е и във времето.
В проектозакона, според мен, просто е невъзможно, физически е невъзможно това да става веднага, та дори и в 15-дневен срок, по простата причина, че с изключение на законите и постановленията на МС, където работят и стилисти, от ведомствата, а да не говорим от общините, идват актове в такъв вид, че без редакция не може. Много често се налага връщане, съгласуване и т.н.
Янаки Стоилов:
Вие с колко смятате, че може да се намали сегашният тримесечен срок. Като цяло с колко може да се намали от постъпването на едно съобщение.

Иван Гайдарски:
За нормативните актове и досега бяха 15 дни. Зависи от обема на акта. Днес дойде една наредба от транспорта по авиационни въпроси. Тя е към 300 страници. 10 страници е едно, а 300 страници са друго.
Освен това, нашата информационна система е доста стара. Очевидно трябва основно преработване. Нашият продукт е остарял. Първо, е бавен и второ, нашият съвър е препълнен с информация. Всеки ден при нас идват между 400 и 500 акта. Това са и неофициални съобщения. Така че тези срокове, които са предвидени в проектозакона на този етап са неизпълними, невъзможни.
За издаване електронно няма проблем.
Янаки Стоилов:
Т.е. проблемът е финансов, както разбирам аз.
Иван Гайдарски:
Финансов – да. Нашата издръжка е около 1 600 000 лв. Приходната ни част е към 4 000 000 лв., от които 2 000 000 лв. са бюджет на Народното събрание. Ако всичко това нещо отпадне, ще има нарушаване на приходната част съответно и баланса. Би следвало да се помисли по този въпрос.
По текста, както прочетох проектозакона, аз имам конкретни бележки.
Янаки Стоилов:
Тях ще ги оставим за следващата фаза, тъй като сега трябва по принцип да се формира позиция. Ако се приемат по принцип законопроектите, тогава ще трябва да се обсъдят въпроси за това каква част от актовете ще се публикува или няма да се публикува, в какви срокове това да става.
Иван Гайдарски:
И другият въпрос, дали ще има заплащане като е на електронен носител. Ако няма плащане е едно, ако няма плащане – е друго.
Ходих скоро в Агенцията по вписванията и получих информация директно от изпълнителния директор, че те ще имат текстове, но там е само по електронен път. Става въпрос за търговските съобщения и регистрация. Как ще стане нямам представа. Там ми казаха, че щели да взимат пари, а тук се казва безплатно.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Имате думата за изказвания и въпроси.


Павел Шопов:
Аз се противопоставям на това ей така урболашки всичко да се хвърля на така наречената глобална мрежа и да се субсидират нейните възможности. Господинът до голяма степен ме подпомогна в това, което исках да кажа.
Що се касае до финансите, до вътрешните взаимоотношения и съотношение на Държавен вестник с Народното събрание и за приходната част като печалба, което влиза в крайна сметка в държавната хазна.
Искам да изложа едни принципни съображения по повод на всички тези желания и опити, като се субсидира интернет като някаква универсална информационна панацея и възможност, която като чели се стреми да замени всичко останало. Разбира се, ни ще бъде обвинени, че едва ли не сме против топлата вода, против електричеството, асфалтовите магистрали. Някой, казвайки нещо подобно, си навлича гнева и възможността да бъде обвинен едва ли не в ерест. Защото това е интернет. Не става въпрос за нещо друго.
И всичко винаги, разбра се, се прави с най-доброто желание – да се помогне на хората за по-голяма информираност, в случая и за безплатно предоставяне на информация на законите за хората, които като щракнат в интернет без пари ще четат. Аз искам да стане един хубав дебат с привържениците на тоталната пазарна икономика и фундаменталистите пазар икономисти, така да ги нарека, и съм сигурен, че много ще се объркат представите и общите понятия за пазарна икономика като започнем да говорим затова не се ли нарушава по този начин с въвеждането на тази привилегия и с тази задължителност либералния свободен пазар и равнопоставеност на всички стопански субекти изобщо. Защото Държавен вестник, собственост на Народното събрание и на държавата, е един от субектите, а други са тези фирми, които разпространяват правна информация и други са фирмите, които печатат на хартиен носител закони и излизат. По този начин ние всъщност със закон, с това решение, което се предлага, фаворизираме един от тези крайни субекти, та макар той бил и интернет и го изваждаме пред скоби пред другите и нарушаваме цялата правна логика. Защото както тези пазарни фундаменталисти, включително и тези, които предлагат закона, все твърдят и много пъти са го казвали, един от тях, аз съжалявам тук че го няма – Мартин Димитров, безплатен обед няма. Така че и хората, които ще ползват интернет, за да се сдобият с информация за законите на Народното събрание, също ще платят, но те ще платят на съответните кабелни оператори. Те плащат аз времето, което ще употребяват интернет, а оттам целият този пазарен субект в безбрежното пазарно пространство, което е интернет. Това всичко ще бъде за сметка на другите свободни пазарни субекти, които също играят на пазара, за да разпространяват информация.
Играчите на информационния пазар са много. Има няколко фирми – въпросната Дакси, Сиела, Норма, на нито една от тях аз не съм застъпник, не съм адвокат, не лобирам за нея, но какво става с тях, с продуктите, които те са създавали, нагласили са се да създават, които са си подготвили бизнеса в насока все за разпространяване на този продукт. Не фаворизираме ли ние интернет и не ликвидираме ли на практика техния бизнес и на какво основание го правим.
Аз смея да кажа, че този законопроект е чист лобизъм, класически лобизъм – лобизъм в полза на системата интернет с дълбоко нейните собственици, движещи сили, пазарни представители в страната, кабелни оператори. От всичко това ние насочваме възможността да печелят те. За мен това е само първа фаза. В един прекрасен ден може да се счете и да се приеме, че Държавен вестник не е необходим и интернет ще изпълнява тази функция. За какво ни е хартиен носител. Това е отживелица. Такива ще бъдат доводите. Те ще бъдат същите, както и сега. Това е първа фаза за мен.
А има проблеми с Държавен вестник, има тежки проблеми. По електронен път, т.е. чрез интернет тази информация ще може да се доставя, да се развива и всичко това ще бъде безплатно, абсолютно безплатно, но както се разбра това не е абсолютно безплатно, и по този начин държавата да се лиши от една от регалиите. Защото това са основните символи на държавата. Държавен вестник е една от тях.
Аз даже мисля, че това е един по-далечен замисъл в тази насока и в тази връзка. Тези опити текат от самото начало на 40-то Народно събрание под една или друга форма , в едни или други случаи, да бъде заменена системата – публикациите да се правят в Държавен вестник, с това да се правят в интернет. Това е поредният опит. И този път ще се мобилизираме много хора и мисля, че ще успеем. Въпреки всичко аз самият ще се противопоставя от тези, изложени от мен, принципни съображения. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Ако резюмирам това, което казахте, г-н Шопов, за да е ясно, едното ви възражение е в това, че сега има фирми, които в електронен вид разпространяват съдържанието на Държавен вестник. Т.е. не е проблем достъпа до електронното издание на Държавен вестник. Те си плащат на Държавен вестник. А и потребителите плащат за да се абонират до техните електронни издания.
Другото ви възражение е, че ако се изисква поставянето в интернет на тази информация, това ще създаде неравностойни отношения. Но има една разлика, която трябва да се признае все пак, че предложението е вече потребителите на електронното издание в интернет на практика не е платено, защото там само се плаща общата такса за ползването на интернет - за всичко, до което имат достъп в мрежата, а не специално до електронното издание. Така че на практика за потребителя това става безплатно ползване. За потребителя може да се смята, че е безплатно, защото той не се абонира от увеличаване на обема на информацията в интернет.
Така че първото ви възражение има основание да се обсъжда, тъй като то поставя в различни условия различните участници в този процес.
Други изказвания има ли? Г-жа Николова и след това г-жа Иванова.
Елеонора Николова:
Съобразих всички възражения, които се направиха от представителя на Държавен вестник. Това безспорно ще бъдат съображения, които трябва да бъдат на нашето внимание между първо и второ четене, защото имаше много разумни неща, които чухме и най-вече във връзка с технологията и сроковете.
Моето виждане и възражение към г-н Шопов е, че ние наказваме хората, независимо от това дали те са съумели да се запознаят с нормативна база, със закона, защото това е постулат – незнанието на закона не оневинява никого. Това в много по-голяма степен ни задължава да дадем възможност на хората във всеки един момент да съобразят своето поведение, черпейки като извор от Държавен вестник, който да е достъпен.
Нека да не забравяме, че ние сме в друго време, в което потребяването на интернет е нещо, което за новите поколения, които идват след нас, е начин на живот. И едва ли бихме могли да намерим по-достъпно, по-ясно средство за комуникация между законодателя и населението, гражданите от интернет. Интернет действително е начин на живот в 21 век и ако ние твърдим, че Държавен вестник не трябва да се разпространява чрез интернет пространството, то много бъркаме, не сме съзвучни с времето. Отделно, че действително в интернет можеш да намериш чрез Сиела, чрез Дакси, чрез Апис, но това вече е въпрос на абонамент към тези фирми. Защото те са фирми, които разпространяват тази информация. Ти първо трябва да си купиш техния продукт, за да можеш да ползваш и Държавен вестник чрез интернет. Значи ние тук пак говорим за едно плащане. Разумът за плащането трябва да бъде съобразен на друго ниво. При бюджета на Народното събрание – така или иначе ние вече ще си съставяме сами бюджет, в никакъв случай това не може да бъде аргумент да препятстваме разпространението му чрез интернет. Напротив, ние трябва да го съобразим при гласуването на бюджета за следващата година, защото явно, че едни постъпления, които сега ние отчитаме като бюджет на Народното събрание, ще изчезнат, ние трябва да държим сметка да се засили, да се увеличи възможността и техническата въоръженост на Държавен вестник като институция, за да може действително и в електронен вид безупречно да излиза изданието.
Иглика Иванова:
Взимайки повод от последните думи на г-жа Николова, отново сме изправени пред внесен законопроект и то от икономисти и юристи, без никаква обосновка. Тези цифри, които изнесе г-н Гайдарски, естествено е, че и това трябва да се съобрази, и това трябва да се има предвид.
Мисля, че категорично не можем да отидем на предложението неофициалния раздел да има само електронен вариант. Защото тази идея влиза в противоречие с другата идея – по-голямата, с която г-н Димитров днес убеди залата да гласува, а именно за достъпност. Той каза: “Дайте да качим Държавен вестник в интернет, за да бъде достъпен.” Официалният раздел е предвиден само в електронната страница на интернет, което автоматически го прави по-малко достъпен. Нямам конкретни данни, но по принцип компютърната въоръженост средно в страната не е кой знае на какво ниво. И ако ние допуснем неофициалният раздел да бъде само в електронен вариант, на практика ограничаваме силно достъпа до него. Защото издателите действат мълниеносно – до два-три дни след като бъде публикуван в Държавен вестник, вече по сергиите на площад “Славейков” има изданията на законите и те са много по-достъпни, а неофициалният раздел няма да се появява никъде другаде, а там има доста важни и със сериозни последици документи, които се обнародват.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че на този етап трябва да се запази паралелната идентичност между електронното и писменото издание.


Иглика Иванова:
Приоритетът, преимуществото, което се дава на електронното издание също мисля, че не е приемливо като вариант, поне на този етап.
И тази справка, която са приложили колегите, идва да рече, че в болшинството държави електронните издания нямат официален характер.
В този дух са моите съображения. Т.е. идеята сама по себе си не е лоша, но доста сериозно трябва да се обмисли.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Абаджиев, заповядайте.
Димитър Абаджиев:
Благодаря, г-н Председател.
Ние обсъждаме внесения законопроект на първо четене, т.е. основните му принципи, поради което аз категорично считам, че законопроектът трябва да бъде приет.
Според мен, е доста куриозно в началото на 21 век – 2007 г., да се водят дебати по следното изречение: че “Редакцията на “Държавен вестник” поддържа електронна страница в интернет”. Това ни препраща може би преди 5 или 6 века, когато са водени тежки дебати дали въобще книгата и хартията като средство за разпространение на информация трябва да се използва, защото е имало много среди тогава, които са били против това, а именно заради разпространението на информация. Абсурдна е по-скоро сегашната ситуация, а именно глобалната мрежа – интернет, като средство за разпространяване на информация, да не се използва и за “Държавен вестник”. Още повече, че съдържанието на “Държавен вестник”, както беше отбелязано, освен че се отпечатва в различни сборници моментално след това, може да бъде намерено в различни интернет компании, като Апис, като Сиела, което обаче е много по-трудно като достъп и е много по-скъпо.
Освен това, по никакъв начин не може да се прави идентичност между двете неща и че се накърнят интересите на някакви частни компании, защото там имаме много по-прегледно съдържание по раздели, по различни правни материи, докато тук говорим за съдържанието на “Държавен вестник” като такъв.
Напълно съм съгласен, че трябва да се съобразим с направените препоръки от г-н Гайдарски. Може би на истина на този етап трябва да има идентичност между електронното и печатното издание. Но това са неща, както каза и г-жа Николова, които могат между първо и второ четене да се усъвършенстват. Важно е, че принципите, които са залегнали в законопроекта са не само своевременни, а доста закъснели и трябва да се подкрепи на първо четене. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания по този въпрос? Няма.
Мисля, че можем да пристъпим към произнасяне по принцип за първо четене по двата законопроекта. При всички случаи, въпросите, които тук се повдигнаха, трябва да бъдат допълнително обсъдени – за съответствието между писменото и електронното издание на “Държавен вестник”.
Заповядайте, вносителите. Тъкмо навреме идвате. Ние по-рано приключихме с първата тема и вече проведохме дискусията. Но аз мога да ви дам думата. Аз ще резюмирам дискусията и ако прецените, да решите дали да вземете отношение към нея.
В по-голямата си част членовете на комисията изразиха принципна подкрепа към законопроекта. Имаше едно възражение затова, че поставянето на “Държавен вестник” в електронен вид поставя в неравностойно положение досегашните разпространители по електронен път на “Държавен вестник”. Надделя мнението, че трябва да се запази идентичност между писмения и електронния вариант и пълния обем информация, както в официалната, така и в неофициалната част.
Трябва да се уточнят сроковете в кой момент ще има пълна готовност, за да може, ако се възприеме това положение, то да бъде отразено.
Третият проблем беше от финансово естество, тъй като изпълнението на законопроекта значително ще намали приходите, които сега има “Държавен вестник” от дейността, която осъществява.
Това бяха проблемите. Ако вие желаете в заключение по тях накратко да вземете думата, ви я предоставям. Заповядайте.
Мартин Димитров:
Благодаря Ви, г-н Стоилов.
Радвам се на положителното отношение от страна на Комисията по правни въпроси.
Няколко допълнителни детайла.
С г-н Илко Димитров сме склонни да предложим отлагане влизането на закона в сила от 1.01.2008 г., за да има необходимото технологично време, за да няма сътресения по никакъв начин в системата, която смятам, че ще бъде разбрано и подкрепено от всички колеги.
Няколко допълнителни аргумента. “Държавен вестник” и в момента го има на страницата на парламента, но само като заглавия по икономическите и финансовите въпроси няколко неща. Основните приходи на “Държавен вестник” са от неофициалния раздел, които остават и се запазват. Основните приходи за “Държавен вестник” са от държавни учреждения и общини, така че за хартиеното му издание има сигурен пазар. Вече зависи от самата бройка, която се публикува. Тук финансов проблем няма да има българският парламент.
В заключение. Съвсем накратко ако изграждаме електронно правителство, това е една разумна и правилна стъпка и аз вярвам, че всички вие ще я подкрепите.
Колкото до неравностойното положение на интернет спрямо другите доставчици искам само да кажа, че целта ни трябва да бъдат българските граждани – те да имат безплатен и бърз достъп. И повече тази тема няма смисъл да бъде коментирана.
Янаки Стоилов:
Мисля, че не са възникнали допълнителни въпроси от това заключение.
Поставям на гласуване двата законопроекта, тъй като по тази тема има два законопроекта, макар единият да е съвсем кратък.
Първият законопроект е на Мария Капон. Тези, които подкрепят по принцип законопроекта, моля да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”.
Следващият законопроект е на Илко Димитров и група народни представители. Той беше по-подробно разискван, защото и самият той поставя повече въпроси. Който подкрепя по принцип този законопроект, моля да гласува. Десет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Няма. Приема се и този законопроект.
Това ще бъде становището, с което ще се предоставят на Народното събрание двата законопроекта и ако те бъдат приети, ще ви предоставим обобщен законопроект, по който дискусията да продължи. Благодаря ви.
По трета, четвърта и пета точки – Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.
Искам да обърна внимание на колегите, че след тях е добре да продължим дискусията днес по промените в Закона за задълженията и договорите и да преценим дали се налагат някакви допълнения в съдържанието на самия закон или на някой от другите закони във връзка с поставените в дискусията въпроси.
По трите законопроекта. Предлагам ви да бъдат представени от вносителите, тъй като материята в тях е твърде близка, които са тук и желаят ад направят това и след това да ги обсъждаме общо.
Заповядайте, г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, в мотивите са изложени аргументите за така направените предложения за промяна в Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост. Те са основно в два пункта.
Общото в двата закона като предложение е разпоредителните сделки от държавата и общините да бъдат извършвани само чрез публичен търг с изключение на случаите на ликвидиране на съсобственост. Би могло да се предвиди и при случаите на обезщетяване, когато има процедурно отчуждаване – нещо, което също би трябвало да се прецизира, защото действително обезщетяването също може да бъде третирано като вид разпоредителна сделка.
Оттам нататък практиката показва, че всички форми на разпоредителни сделки, които не са чрез публичен търг – апортирането на имущество, замените, които добиха много печална популярност в последните години, ако се направи един анализ, ще се види, че няма случаи, при които общините и държавата да не са сериозно ощетени при тези непрозрачни процедури – конкурси, замени, апорти, това е класическа форма на заобикаляне н прозрачните процедури и е сериозна предпоставка за широко разпространените корупционни практики. Нещо повече, дори и общинските съвети и областните управи да имат желание да не използват тези техники. Те са подложени на много сериозен натиск, защото когато законът разрешава да се извършват такъв тип разпоредителни сделки, много трудно може по целесъобразност и не е популярно, все пак това са публични политически органи, не е популярно да се отказва на десетки, стотици хиляди хора, които искат по пътя на замените, а има и други техники, да придобият имущество. Затова е най-добре, след като има толкова сериозна обществена нагласа срещу тези практики, след като всички политици констатират, че заменките едва ли не са лоша дума, нека да проявим в парламента воля с тази практика, която годините показаха, че е порочна, да бъде прекратена веднъж завинаги и това да бъде решено със законодателен акт. Не е коректно в парламента да се говори, да се пледира от политиците, от ръководствата на политическите партии срещу тези практики, а същевременно законодателно ние да ги предпоставяме и да ги адмирираме и след това да се хвърли цялата отговорност на общините.
В заключение искам да кажа, че на ниво областни управи нещата са още по-непрозрачни, защото докато в общините все пак има общински съвет и разпоредителните сделки минават през публичен колективен орган, чиито заседания по закон могат да бъдат посещавани от журналисти, то на ниво областни администрации нещата стават по един още по-непрозрачен начин и там предпоставките за злоупотреби при заобикаляне на тръжните процедури са много по-големи.
В Закона за общинската собственост сме направили още едно предложение – да се върне старата практика, която беше възприета още с първото приемане (1996 г.) на Закона за общинската собственост, промяната на имоти, които са публична общинска собственост да стават частна общинска собственост с квалифицирано мнозинство 2/3 от броя на съветниците. Така беше първоначално в закона. След това 1999 г. се направи да става с 50% от общия брой на общинските съветници. Знаете, че има много хипотези, при които е доста субективна преценката дали необходимостта един имот да бъде публична общинска собственост е отпаднала и затова да има по-голяма прозрачност и обективност при тази преценка, нашето предложение е да се върне квалифицираното мнозинство от 2/3. Защото с 50% едно политическо мнозинство в един общински съвет, което е в синхрон с кмета, много лесно може да промени статута на един имот публична общинска собственост в частна и след това той да стане обект на разпоредителни сделки. 2/3 гарантират по-голяма обективност и прозрачност при тази процедура.
Това са с две думи нашите предложения.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жо Николова, имате думата.
Елеонора Николова:
Аз адмирирам начина, по който са разсъждавали колегите Кирчев, Сотиров и Попвасилев. Няма да скрия, че в началото такъв запис бяхме направили аз и г-жа Капон, но след като направихме консултации с Националното сдружение на общините и с редица кметове, включително и в лявата половина на пленарната зала, все пак решихме, че трябва да има хипотеза, в която общината да може да се възползва от имотите си, когато обслужва свои инфраструктурни и сериозни инвестиционни проекти. Защото замяната е една сделка, която е абсолютно редовна сделка. Тя е възможност на всеки един собственик да се разпореди с имота си в един момент, в който неговите интереси налагат това. Така че въпрос на мяра е дали ние въобще ще изключим замяната като инструмент, макар че той е съвсем редовна сделка или ще го допуснем с много повече обструкции, с много повече условности пред общините, за да бъдат наистина подчинени на публичния интерес.
В законопроекта ние сме посочили и сме се спрели на още няколко разпоредителни сделки. Една такава разпоредителна сделка е апорта. Аз дори твърдя, че апортирането на общинско имущество нанася много по-големи вреди на общините отколкото замените. Защото общините се лишават от много атрактивни имоти, вкарвайки ги в капитала на едно смесено дружество, което след това подчинявайки се на правилата на Търговския закон с няколко поредни увеличения на капитала фактически лишава общината от възможността в бъдеще да оперира с този имот. Т.е. тя го губи завинаги.
Като противовес на тази практика за апортиране, аз настоявам и затова сме го посочили като предложение в законопроекта, публично частното партньорство да бъде записано някъде в законодателството ни, като разбира се по-добрата идея и тя търпи развитие, е да се създаде специален Закон за публично частното партньорство. Мисля, че един запис в Закона за общинската собственост като препратка, като пожелание да се прибягва до този инструмент, би могло да ориентира общинските съвети като разпоредители с общинското имущество, че това е една сделка, една форма на участие заедно с частния капитал за обслужване на интереси на граждани от едно населено място, която има много повече позитиви.
На последно място в законопроекта, ние сме разширили изброяването на дейностите, които биха могли да се развиват чрез общински предприятия. Необходимостта от това съзираме в безспорната съдебна практика, която твърди, че чл. 53 лимитира точно дейностите, които могат да бъдат извършвани чрез общински предприятия и мисля, че това стесняване на кръга пред общинските съвети, общинските администрации не е удачно. Защото всяка една дейност, която е вменена на общините за изпълнение по силата на ЗМСМА, а това са близо 17 вида дейности, които общината трябва задължително да дава като продукт, като услуга, биха могли да се развият в различни форми, както във формата на търговско дружество, така и във формата на общинско предприятие.
В мотивите сме се постарали да посочим многото преимущества, които има общинското предприятие тогава, когато общинската услуга се извършва със 100% общинско финансиране. Нека да споменем и гробищните паркове, и озеленяването, хигиенизирането и редица, редица други дейности, които много по-лесно, много по-прозрачно и без всякакъв разход на време и енергия могат да бъдат реализирани чрез общински предприятия. Мисля, че общините бяха силово принудени да минат към формата на Търговския закон със закриването на извънбюджетните сметки, което направи Муравей Радев. Доброто функциониране на общинските предприятия много от кметовете го споделят и го ползват като форма. Разбира се, това е управленско решение. Нека по този начин, разширявайки дейностите, да дадем възможност на общинските съвети и общинските администрации да решат каква форма организационна биха подбрали за своите дейности. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Преди да ви дам думата за изказвания, искам да ви информирам, че по тези законопроекти има кратко становище от министъра на правосъдието – г-жа Тачева, която прави уговорката, че в тази материя не е в пряката компетентност на министъра на правосъдието, но все пак в принципната част тя смята, че е полезна дискусия по материята, предложена в тези законопроекти, тъй като причините, посочени в мотивите, които налагат приемането на предложените законопроекти, са от икономическо и социално естество. И тази дискусия трябва да стане в рамките на един цялостен икономически и социален анализ на резултатите от прилагането на уредбата по разпореждането с държавно и общинско имущество. Това ще позволи да се направи правилна преценка по отношение на необходимите промени в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Те имат и конкретни бележки и предложения, които мисля, че на този етап опират до подробности и не е необходимо сега да ги съобщавам.
Също така, отбелязват, че ако се приемат тези промени, те изискват и промени в други закони, така че сами по себе си не могат да решат поставените въпроси.
Г-жа Тотева от Министерството на регионалното развитие и благоустройството предполагам, че също ще изрази становище и след това да започнем дискусията. Заповядайте.
Мариана Тотева: МРРБ.
Първо да извиня г-н Рогачев, който не може да участва в дискусията.
Предложението, което е направено за изменение в чл. 8, ал. 4, нова, като текст мисля, че това не е систематичното място на този текст, тъй като в държавната собственост чл. 8 третира имотите, които са извън страната. В Закона за общинската собственост също е на място, където са записани ангажиментите на общинския съвет.
Но и в двата закона, за които всички знаем, че са огледални приблизително, има Глава ІV. Придобиване и разпореждане с имоти и вещи частна държавна собственост. Струва ми се, че мястото за това изменение, ако се прави такова и ако касае само замените, е точно в тази Глава ІV.
Обръщам внимание, че по отношение продажбите – да продажбите се извършват с търг. Не се извършват с търг само в онези случаи, когато се продава земя на лица, които имат отстъпено право на строеж. Говорим за право на ползване също с търг. Но има и още нещо. Без търг купуват служителите на ведомствата. Тази възможност не би трябвало да бъде ограничавана.
Във втората част на предложения текст се казва: “с изключение на ликвидиране на съсобственост.” Съжалявам, обаче ликвидирането на съсобственост също може да стане със замяна.
Т.е. мисля, че се аргументирах, макар и не цялостно, че систематичното място на промяната е в Глава ІV от Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост и текстовете трябва да се прецизират.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева и след това г-жа Хитова.
Надка Балева:
Колеги, ако в предложения проект от г-н Сотиров и други колеги, има известна логика в изискването на квалифицирано мнозинство от 2/3 за промяна на вида на собствеността, не споделям предложението и няма да го подкрепя, за втората част. Обикновено първата стъпка преди разпоредителна сделка това е промяната на вида. И няма логика по този въпрос да има квалифицирано мнозинство, а впоследствие такова изискване да няма. И аз мисля, че ако възприемем този подход, би било разумно да се приеме и всякакво решение за разпоредителни сделки с общинска собственост да се взима с квалифицирано мнозинство.
Г-н Сотиров, пир това многообразие на политическата палитра, трудно един кмет вече ще има достатъчен брой съветници – половината, за да може да реши въпроса.
Абсолютно не мога да възприема единственият начин на разпореждане да бъде търга.
Как ще стане дарение чрез търг?
Как ще стане апортиране чрез търг? Това практически е невъзможно.
Ще наложим ли търг при закупуване на общински жилища на лица, които са крайно нуждаещи се, отговарят на всички определени условия, за да закупят тези жилища, които са за продажба чрез търг. Просто това не може да стане. Ние по този начин ограничаваме.
Вярно е, че търгът цели едно – по-висока цена, и нищо повече. Явява се кандидат, купува недвижимия имот, условие единствено – тръжната цена при търга. Ако той реши, че след като е платил високата цена, може да открие заведение с един фенер отпред, не можем да избегнем и конкурсите.
За да се ограничат тези сделки, които са в ущърб на интересите на общината, може би е разумно да приемем, че ще стават с квалифицирано мнозинство, но не да ограничим вида на разпореждане само с продажба чрез търг.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Хитова, заповядайте.
Диана Хитова:
Благодаря, г-н Председател.
Първо искам да взема становище по законопроекта на г-н Сотиров по отношение Закона за държавната собственост. Присъединявам се към становището на представителя на МРРБ. Действително чл. 8 така както ни се предлага от г-н Сотиров ал. 4, нейното систематично място не е в този текст. В чл. 8 се разглежда въпроса за статута на имотите, които нашата страна притежава извън своята територия. Действително в Глава ІV се разглежда въпросът за сделките, които се извършват с частна държавна собственост и в чл. 44 изрично е уредено, че те по принцип се извършват чрез търг. Така че аз не виждам особен смисъл в този текст. Може би само това, че чрез него се създава абсолютното изискване сделките да се извършват само чрез търг. Аз не споделям това виждане. Считам, че животът е много по-богат и имат място всички останали сделки.
А освен това ми се струва, че неправилно се идеализира провеждането на разпоредителна сделка именно чрез тази форма – чрез търг. В парламента аз идвам от един общински съвет. В последните три години и половина съм участвала в доста комисии, които са провели търгове за продажба на общинско имущество и трябва да ви кажа, че са единици търговете и то обикновено с предмет крайно не атрактивни имоти, които се провеждат по предвидения в закона способ. Поначало търговете са дирижирани. Просто други са лицата, които участват в схемата. Обикновено преди търга, който се провежда в залата, където трябва това да стане, се провежда и друг търг извън нея, където помежду си всички бъдещи кандидати се споразумяват и си разменят, според мен, не малки суми. Така че няма защо да се смята, че търгът е панацеята и той ще реши проблемите във връзка с разпорежданията с общинско имущество. Трябва да се извършват всички сделки в зависимост от случаите и трябва да могат да имат инициатива не само общините и държавата, но и други лица, предлагайки своето партньорство.
Също така не споделям становището, че решение за извършване на разпоредителна сделка трябва да се взима с мнозинство 2/3 от членовете на общинския съвет. Това е по Закона за общинската собственост. Поначало сега законът предвижда също квалифицирано мнозинство за вземане на това решение – повече от половината, но от общия брой на съветниците, а не от присъстващите в залата. Това, повярвайте ми, е достатъчно голямо мнозинство. 2/3 това означава, че всъщност създаваме забрана за разпоредителни сделки. 2/3 е непостижимо мнозинство в обикновените случаи. Общинските съвети са много пъстри и такова мнозинство не може да се постигне. За пример бих могла да посоча колко дълго общинските съвети нямат председател, защото с такова мнозинство се избира председателят на общинския съвет. Това са много квалификации, които не са необходими.
От законопроекта на г-жа Николова извънредно много ми хареса и подкрепям това да се разшири предмета на дейност на общинските предприятия. Действително има нужда от такова разширяване, защото тези дейности, които се извършват чрез търговски дружества извънредно много се оскъпяват. Когато тази дейност се извършва от общината тя струва максимално евтино на жителите на съответната община и считам, че именно това е формата, към която отново ще се върнат в бъдеще общините. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря, г-н Председателю.
Аз изслушах с интерес мотивите, които изложи г-н Иван Сотиров в частта, в която трябва да се забранят замените и апортите поради масовите злоупотреби, които стават в общините. Но както виждам, същият проблем съществува и по отношение на търговете, където също са дирижирани. Затова аз предлагам и търговете да ги забраним. И по този начин ще се предпазим от опасността от корупция, като се забранят всички разпоредителни сделки с общинско и държавно имущество и ще бъдем сигурни, че няма да има никаква корупция в това отношение и ще постигнем успех.
А можем да разширим успеха и по отношение на това като въведем сух режим в България, понеже често се злоупотребява с алкохол. Известно е това. Стават семейни скандали, убийства, тежки пътно транспортни произшествия, катастрофи с много десетки убити. Така че злоупотребата с алкохол нанася също много големи щети и затова, ако се забрани производството и продажбата на алкохол в България, това ще бъде много полезно, защото ще пресечем тази вредна практика да се злоупотребява.
В този смисъл аз приветствам много горещо всички забрани, които могат да бъдат наложени, да се наложат колкото се може по-бързо.
Павел Шопов:
Аз разбирам иронията на г-н Герджиков, но практиката е печална. Българската държава при цялото й богатство и възможности с имоти, нямаше и няма и общо взето сега едвам настанява Комисията по досиетата. Да не говорим колко ведомства стоят без помещения. Просто се чудят къде да работят, защото ей такива сделки, за които вие пледирате, явно са правилото. Аз мога да ви цитирам сделки в Пловдив: как изтече Пловдивския панаир с участието и на ваши съпартийци; как изтече Стария град с така наречените апортни вноски; как изтекоха последните останали по-големи парцели в града – 30 дка; как се заменят за гробищни паркове. Би могла да се замени и вашата партийна централа, г-н Герджиков, тя и без ту не ви трябва, за да се наместят някои учреждения в София.
Та, ако трябва, ще се забранят и разбира се, че ще се забранят. Естествено че ще се забранят, след като досега се раздаваха държавни имоти и общински имоти така даром. Просто даром навсякъде. Който и град в България да вземете, която и община да вземете, се докарва до тази крайност. Особено любимите публично частни партньорство, апортни вноски. Днес си тръгна от пленарна зала договорът за наем. И това не е с друга цел, а с цел да изтекат още имоти с наеми над 10 години, ако може 20 и 30, а ако може и без срок, пожизнено за 100 години. Магистралата давате за 30 години. Какво да говорим по въпроса? Вие сте либерали. Нека всичко е либерално.
Янаки Стоилов:
Г-н Сотиров иска думата. Заповядайте.
Иван Сотиров:
Уважаеми колеги, аз предполагам, че може би са допуснати някои систематични и т.н. грешки, които при добра воля могат да се оправят. Въпросът е сега, че ние сме в хипотезата на първо четене – по принцип, и моят въпрос е дали действително се възприема една идея да се въведат ограничения, защото още в 37-то Народно събрание водихме този дебат тогава, когато се приемаше за първи път закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост и още тогава бях противник на това с общинска собственост да се извършват разпоредителни сделки освен чрез търг. И тогава в комисията имаше разделение и то не беше по партиен принцип. Имаше колеги от всички парламентарни групи – от БСП и т.н., които не подкрепиха и с два гласа не мина и не можа да мине и в пленарна зала. От 1996 г. досега практиката в по-големите общини, а може и в по-малките, но практиката в Столична община, върху която имам наблюдение, където са големите ресурси, в Пловдив и т.н. няма апортна сделка и аз ще искам да се говори с конкретни примери – да се представят търговете, апортите, конкурсите. Ако някой може да изкара от практиката апортна сделка, при която общината да не е ощетена, аз ще си оттегля предложението. Искам в пленарна зала някой, който е срещу тези ограничения, именно в името на това дайте да дадем възможности на определени хора да се включат в приватизацията, да не се ограничават възможностите – аз това го слушам 10-15 години. В името на това да се даде шанс на по-голям кръг хора се създадоха всички тези корупционни схеми - РМД, апорти, конкурси и т.н. и то в общи линии кодираното название: Дайте да дадем на наши хора. Всички тези вратички, неясни практики. Да, някъде търговете се заобикалят, но много по-трудно. Погледнете практиката в Столична община, която е най-разпознаваема, защото Столицата винаги е в полезрението на медиите и т.н. Не че тази практика не става и в другите общини. На публичен търг в Столичната общинска агенция по приватизация се продаваха по линия на търга само трафопостове в Обеля и в крайните квартали. Няма атрактивен обект в София, който да не е приватизиран чрез апорти, чрез конкурси, където се привикват хората и последният знае горе-долу какви оферти са дали предишните. Това са практиките. Последният мандат Столичният общински съвет, направих справка, няма нито една апортна сделка. Една огромна община като София, която е държава в държавата се отказва от апортите, защото анализът е, че всички апортни сделки са в ущърб на Столична община. И въпреки че няма законова забрана, Столична община се отказва от това. При добро желание винаги може, включително и за апортиране да се обяви тръжна процедура, за да има прозрачност. Нека някой да даде примери как общините са реализирали големи успехи с апорти, с конкурси и т.н. Ако 1996 г. нямаше практика и някой може да теоретизира в тази посока какви възможности имат общините, нека сега след 12 годишна практика някой да застане и докаже в парламента публично да защити с конкретни примери кога чрез апортиране и чрез всички тези практики, които законът допуска, общините не са ощетени. Няма как това да се получи. Аз съм готов да се седне с анализите и да се види защо се избегнаха съществуващи структури. Погледнете в Бюлетина на Столична общинска агенция по приватизация какво се продава и всички вип обекти в центъра на София как са продадени.
За социалните жилища. Само в България има тази история - да се продава на социално слаби на десетки пъти по-ниска цена. Там също има страхотна корупция. Защото няма как един социално слаб да изкара парите. Нека да видим как всички имоти, които ги купуват социално слабите, след това се препродават в десет пъти по-висока цена на хората, които са финансирали тази покупка. Къде го има това? Разпродава се на безценица срещу корупционни практики общински и държавен жилищен фонд. Да, съгласен съм, ведомствен жилищен фонд, ако е останал такъв, неразпродаден на секретарките, шофьорите и чиновниците, които всеки министър си докарва, да! Ако един служител, работил 15 години във ведомството, да го получи преференциално. Но тези хора не могат да се класират от протежетата на всеки нов, който идва на власт. За това става въпрос. Защото никой нямаше ограничение ведомственият жилищен фонд да се купува само от хора, които действително целият си живот са работили за дадено ведомство. Те не могат да се класират и вече не знам дали е останал такъв. Социални жилища са за социално слабите. Един човек днес може да има жилищни нужди, утре може да получи шестица от тотото, може да получи наследство, може и да си намери престижна работа. Защо този човек ще купи това жилище и утре отнема възможността на другия социално слаб, който е на опашката и чака да получи социално жилище. Общините и държавата нямат политика, нищо не строят, всичко се разпродаде. Ако се направи една оценка, всичко, което е изградено с парите на всички български данъкоплатци, се разпродаде на 10-15 пъти по-ниски цени от пазарните и не се реинвестира в строителство.
Янаки Стоилов:
Благодаря.
Колеги, ориентирахме се в обсъжданата тема. Можем сега да се произнесем по законопроектите, но мисля, че според мен, ако приемат и вносителите, е по-добре да не приключим в този момент изцяло дискусията и гласуването по две причини:
Първата, аз предлагам Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ни дадат по-подробно писмено становище за техните бележки и предложения към законопроектите.
За същото моля и вносителите, тъй като ако сме откровени, те поставят една напълно реално и в голяма степен болезнена тема. Но тъй като сигурно са бързали поради естеството на периода, тя е и малко недоправена, позволете ми тази дума. Затова дайте ни и ваши допълнителни предложения и евентуално корекции, защото трябва да се предвидят някои случаи, когато се налага този режим да бъде по-гъвкав, какви са вашите виждания, за да се ориентираме вече и при произнасянето в комисията дали законопроектите могат да получат приблизително това съдържание, което заслужава тяхната подкрепа. Защото тук е повече поставена една идея, която заслужава внимание, отколкото цялостното й законодателно завършване. Така че ако приемете това, и от вас ще очаквам, макар че това е извън формалната процедура, и от министерството такива становища, за да се ориентираме дали ако продължи работата, ще се получи някакъв сериозен законопроект, а не просто поставянето на темата или пък нейното решаване от едната крайност в другата като инструменти, които се използват.
С това мисля, че не възразявате да приключим засега по тези точки.
Да се ориентираме дали можем нещо в допълнение да предложим към това, което комисията е обсъдила по промените в Закона за задълженията и договорите.
По шеста точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите - продължение.
Този въпрос, който остана като най-дискусионен, е дали ние да не ограничим прилагането на либералния режим за договорите между търговци по отношение на търговските дружества, които са контролирани от държавата и общините – за тяхното имущество да се отнасят сроковете, които и сега законът предвижда. Но той ги предвижда само в случаите, когато те са еднолични дружества, или пък в случаите, когато става дума за концесиониране и други форми на управление на публична собственост. Може би си заслужава да обсъдим един такъв текст, за да се разбере, че целта на промяната в закона не е да се създадат допълнителни възможности за трансформиране на имущество, което от държавата е преминало към такива търговски дружества, както държавни, така и общински. Защото идеята на вносителите беше друга и примерите, които се сочеха, бяха по-скоро за взаимоотношения в чисто търговския смисъл, когато става дума за организации, които са без участие на държавна собственост, те да могат да уреждат по-свободно своите отношения при предоставянето на имоти по договор за наем.
Тази идея ви предлагам. Ако тя се споделя, можем да намерим нейната редакция било в допълнителна алинея в Закона за задълженията и договорите, или пък в Закона за държавната собственост, даже по-добре, тъй като сега в чл. 19 има подобни въпроси, които се уреждат, но те не биха обхванали, т.е. имам предвид, че наличният текст не може да обхване изцяло случая, за който става дума при промяната на ЗЗД.
Имате ли становища по този въпрос? Заповядайте, г-н Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Първо, искам да кажа, че съм твърде изненадан от това, което е станало днес в пленарна зала. На някой очевидно му се привиждат призраци. Защото наистина признавам си, нямам достатъчно комбинативна мисъл, не ми е дошло на ума как може това обстоятелство, че отпада ограничението за максимално 10 годишния срок за наем да бъде подплатено с някакви корупционни практики. Това не го разбирам, признавам си. Така или иначе няма никаква пречка, ако на безценица се отдава нещо под наем, тези които имат намерение да го правят, след изтичането на 10 годишния договор да направят нов договор за 10 години и така 1500 пъти може да се направи без никакво ограничение. Само че да бъде сигурен един наемател, когато наема имот и иска да си компенсира инвестицията, която евентуално е направил, да бъде убеден, че няма при изтичане на десетата година, да бъде изваден от имота. За него ще бъде много по-изгодно и по-сигурно да може да сключи договор за 15 или за 20 години така, както е в по-голямата част от различните страни, които в търговския оборот не съдържат подобни ограничения. Там никъде не стоят такива въпроси, че това може да доведе до еди-какви си злоупотреби. Но ние изглежда се развиваме по някакъв друг път, нашенски, в който искаме максимално да ограничим всичко, за да не би отнякъде някой да излезе и да злоупотреби, някой да се обогати и някой да се възползва, да извлече неправомерно облаги, корупционни практики да се развият. Така че за мен е доста странно едно такова разсъждение. Аз лично се чувствам и изненадан и донякъде обиден от начина, по който може да се тълкува една за мен съвършено коректна позиция, която е позната на целия демократичен свят в областта на търговското право. Аз лично никак не държа на този закон. Може спокойно да не бъде приет. Разбира се, бизнесът ще остане разочарован от това, че му се връзват ръцете и не му се дава достатъчно свобода в това отношение, но в крайна сметка аз направих това, което можех да направя. Предложих го на вниманието на народното представителство. Ако то счита, че този закон е вреден за България, нека да не бъде приет. Няма да се самоубия, обещавам ви!
Павел Шопов:
Аз отговарям на този тон със същия тон.
Сигурно е така, както казвате. В България явно нещата не са нормални, след НДСВ продаде БТК с 1 млрд. Аз съм също обиден, страшно обиден съм. С магистрала “Тракия” нещата са същите. Да не минавам и на други примери – електроразпределителните дружества, бих продължил до безкрайност и как няма да ни се привиждат призраци и няма да ни се привижда непрекъснато корупция и нечисти сделки, като те са абсолютен факт. И тук се касае за същото. Това не е в закона за стопанските субекти – тези 10 години. Те нямат цел това. То има за цел да се отдаде символично уж под наем един държавен имот за безкрайно дълго време. Сделката за тях е 30 години.
Проф. Огнян Герджиков:
Тук няма държава!
Павел Шопов:
Обяснихме го в залата, г-н Герджиков. Чрез дружества. Участие с държавно имущество в дружества.
Проф. Огнян Герджиков:
Това е нонсенс. Няма такова нещо.
Павел Шопов:
Държавно имущество във вид на дружество. Държавата вади от режима – от Закона за държавната собственост, и оттам минава в дружество. Това е държавно имущество.

Проф. Огнян Герджиков:
В търговско дружество не може да има държавно имущество.
Павел Шопов:
Това е играта. Станцията на МС в Приморско е отдадена на дружество, което е създадено за стопанисване на тази станция. Тази станция е отдадена под наем. Това е за илюстрация на проблема, който повдигаме, за 14 хил. лв. на месец. Тези 14 хил. лв. след три години с оглед на инфлацията ще бъдат наполовина, след 10 години ще бъдат символична цена и след още 20 години ще стане обратното – държавата ще трябва да дава наем, за да държи наемателят станцията на МС. Съгласни ли сте, че тази сума, която днес е прилична, след 10-15 години няма да бъде прилична и ще бъде символична и чиста подигравка. При нашите условия това е кражба и съсипване, декапитализиране на държавата. Това е вашият подход, това е вашата философия. Нашата философия не е такава. И затова на фона на всичко, което става в тази държава, ние бием камбаната.
Янаки Стоилов:
Г-н Шопов, проблемът е ясен. Мисля, че не трябва да го омаловажаваме. Ние сме вече в юридическата плоскост на дискусията.
Яни Янев:
Повдигат се въпроси, които очевидно са важни. Имам чувството, че сме на предизборен митинг, а не сме в Правна комисия.
Колега Шопов, аз не съм го видял договора за станцията на МС, а мисля, че и вие не сте го видели. Но във вестника пише, че тя е дадена чрез търг и чрез търг е определен наема. Кой е пазарният механизъм, който определя най-добрите резултати. Очевидно е, че не сте запознати с нещата и когато влезете в тях, много експонирате магистрала “Тракия”, много експонирате сделката с БТК, но в един момент, когато се запознаете с нещата, ще разберете, че всичкото, което се говори, са само митингджийски работи и нищо общо няма с експертната позиция. За отдаването на държавна собственост, отдаването на общинска собственост си има закони, в които са специално уредени тези процедури. Кой пипа Закона за държавната собственост и кой пипа Закона за общинската собственост и защо ги смесваме тези неща.
Тук говорим за промяна на Закона за задълженията и договорите и да не правим тюрлюгювеч.
Янаки Стоилов:
Между двете неща обаче има връзка и днес не знам дали всички са проследили дискусията. Ние говорим за случая, когато едно държавно имущество се предоставя в капитала на търговско дружество и то представа да бъде държавно имущество. Но така или иначе, ясно е на всички, че това е нещо, което е дошло от държавата в това дружество, управлявано от държавата. (Изразяваме се по-свободно.) Проблемът е това имущество по пътя на наема да не попадне по общия режим, който сега либерализираме, за сроковете на търговските договори за наем над 10 години. Това е единствения въпрос, който ние трябва да уредим, за да не става това допълнителен инструмент за евентуално неизгодни отношения. Вярно е, че ще сменят управителите на имуществото, но вече няма да е възможно следващите управители с нещо да корелират. И тук да прилагаме по-скоро режима, който е по специалния закон, за запазване на 10-те години и за усложнения ред, по който се отдават такива имоти под наем. Само затова става дума. А в другия случай си важи режима за имотите, които са държавна собственост. И той си остава в закона. Това е единствената хипотеза, която липсва в Закона за държавната собственост. Самият закон не е добър в своята редакция, защото забележете горе-долу по едно и също време какви промени са направени.
В чл. 2, ал. 4 е казано: “Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.”
По-нататък в чл. 16, ал. 5 е казано: “Едноличните търговски дружества с държавно имущество” и т.н. Т.е. виждате, че самият закон е двусмислен в разбирането и терминологията. Това е един по-стар текст, който е останал въпреки промяната 2006 г.
Но така или иначе ние сме наясно за какво става дума и казваме, че може би един такъв допълнителен текст, за да може да се подкрепи общата промяна, сигурно няма да е излишен като една алинея в чл. 19 на Закона за държавната собственост, третиращ именно това имущество, което е било държавно и е апортирано или по някакъв начин е влязло в капитала на това търговско дружество, което се контролира от държавата или от общината. За това става дума и мисля, че това не е толкова спорно.
Г-жа Николова иска думата.
Елеонора Николова:
Искам да кажа, защото съм се подписала с г-н Герджиков като съвносител на този текст, че ние говорим за един общ текст в един общ закон, какъвто е Законът за задълженията и договорите. Във всички случаи съображенията, които имахме, бяха съображенията, че един стопанин, един собственик може да направи така, че търговецът с който е влязъл във взаимоотношения, да има един стабилитет отношението. Ограничителният период в никакъв случай не благоприятства свободните договаряния между гражданите и субектите на правото. Това сме имали предвид и мисля, че никой не е разсъждавал дори в посока на държавно и общинско имущество Мисля, че това бяха аргументите, които ни обединиха, че става въпрос, че търговците трябва да бъдат насърчавани, а също и собствениците, да се уредят за един по-дълъг период от време отношенията така, че един търговец, който е наемател, да може да прави сериозни инвестиции в имота и тази инвестиция да бъде защитена. Това е изцяло в полза на оборота и на развитието на собствеността. Ние зорлем ограничаваме собствениците. Досега говорихме затова как трябва да ограничим държавата и общините. Но нека да имаме предвид, че по Закона за задълженията и договорите с този лимитиран срок фактически ние ограничаваме и самата собственост като понятие и собственика в това, че се разпорежда за продължителен период от време при положение, че той евентуално би желал да се разпореди за такъв по-продължителен период от време. Това са принципните съображения. И все пак сме Правна комисия и да правим разлика между различните видове закони.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам, ако сте склонни ние да предвидим допълнителна специална разпоредба, нека да предложим редакция, без да променяме това, което вече комисията е приела в ЗЗД, а да направим една разпоредба, с която да се допълни Закона за държавната и евентуално Закона за общинската собственост, в която да уредим този режим и да го доближим до режима, който в момента съществува без тази специална хипотеза да е уредена. Защото нейната липса би дала възможност тя да мине в общия режим, който сега създаваме за търговските наеми.
Ще се постараем до утре да ви я предоставим, за да можем да погледнем нейната редакция, преди да се гласуват в пленарната зала.
Иво Христов: експерт
Само едно допълнение да направя.
И в момента законодателят, дали е добре или зле, това е една друга тема, не третира по еднакъв начин търговците от общия смисъл на Търговския закон и така наречените еднолични търговски дружества с държавно, общинско или квази държавно и квази общинско участие с оглед непоследователността на уредбата и на терминологията. Когато еднолични търговски дружества с държавно или общинско участие се разпореждат с имущество, което искат да отдадат под наем, в момента режимът по действащия закон е, че го правят с оценка и с търг. Т.е. и в момента има по-сложен режим за отдаване под наем на такъв тип имущество и е разумно за този ограничен кръг субекти да запазим режима, който касае частната държавна собственост – 10 години. Това е разумно. Очевидно юридическата терминология и икономическата логика не винаги се покриват. От една страна, правото работи с една своеобразна “шизофрения”, защото казва, че това е собственост на търговското дружество, което обаче се създава и управлява от държавата с решение на МС или на ресорния министър, респ. общинския съвет. От друга страна, всички знаем, че от юридическа гледна точка юридическото лице на търговското дружество и неговото имущество и държавното и общинското имущество са две съвършено различни неща. И оттам се получава този разнобой, който води до съответните резултати. А че чрез създаването на такива търговски дружества беше източена огромна част от държавното и общинското имущество, за това никой не спори. Но такъв беше закона. И той започна със Закона за преобразуване от 1992 г. и оттогава влезе и тази терминология за едноличните дружества с държавно и общинско участие. Оттам се започна целият този процес, а пък темата за апортирането е така да се каже последният рефрен от тази песен, която се пее вече 15 години.
Янаки Стоилов:
Започваме една друга тема, която предлагам за по-дълъг размисъл – по какъв начин евентуално по-нататък да се регулира режимът на разпореждане с такова имущество, което е дошло от държавата и общините в такива дружества. Дали да се запази този принцип, че те изцяло прекъсват връзката си с държавата или че държавата може да се разпорежда с дружеството, но не и по същия ред с това имущество, което тя му е предоставила. Но това е за по-дълъг размисъл тема, защото тя би променила досегашния режим.
Сега обсъдихме идеята за текста, а самият текст ще ви предоставим утре. По-добре е да го ви раздадем преди утрешното заседание, за да можете по него да направите бележки. Мисля, че стигнахме общо взето до общо виждане, без да променяме съдържанието на ЗЗД, как да създадем допълнителна специална уредба, която рефлектира върху отдаването под наем на такова имущество.
В т. Разни има думата г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Уважаеми колеги, аз все пак пледирам ние да се върнем към текстовете, които са внесени в Правната комисия по отношение на Закона за общинската собственост. Защото с това, че ще ги отложим във времето, няма да направим най-добра услуга нито на общинските съвети, които сега ще се кооптират, нито въобще на гражданството с оглед на това, че ще се раздели с последното имущество, което е останало в общините.
Апортът е много сериозна тема. Абсолютно съм съгласна с ироничната забележка на проф. Герджиков, че след като една сделка е възможна в нашето право, ние не можем да ограничаваме до безкрайност субектите, защото те са равнопоставени по Конституция. Това аз го разбирам много добре. И само ще ви дам един пример. Апортът не е едно понятие, с което си служат в свободния обмен гражданите. Първо, имаме създаване на търговски дружества с държавно или с общинско имущество, на което 100% собственик е държавата или общината. След като имаме Закона за приватизация чрез апортиране на цели търговски дружества в частно, в смесено дружество, ние фактически заобикаляме няколко закона. Първо, заобикаляме принципа на търга, на това, че можеш да получиш най-добра цена и второ, заобикаляме Закона за приватизация. Имаме на два пъти разпореждане с имущество: един път общините и държавата са го вкарали в търговското дружество и са се разделили с възможността да следят неговото развитие. Защото това дружество утре може да фалира, да бъде обявено в несъстоятелност. След това като даваме възможност това цялото търговско дружество да бъде апортирано в друго смесено дружество, ние окончателно лишаваме собственика от каквито и да е постъпления, губим връзката между собственик и имущество.
Аз ви моля във времето, което остава, да прегледате в интернет докладите на Сметната палата и да видите, че няма нито един случай на апорт на общинско имущество, който да е в полза на общините.
Мисля, че трябва в по-спешен порядък да си направим бележките.
Янаки Стоилов:
Разбрах, че този въпрос ще се обсъжда след около две седмици в Комисията по местно самоуправление, която е водеща. Те самите поискаха да бъдат водещи. Но ние ще се върнем към тази тема и аз ви призовавам и като вносители и специалистите от министерството да конкретизират идеите, които се намират в законопроектите, за да знаем все пак на какво можем да разчитаме, ако се получи подкрепа за тези законопроекти. Защото въпросите са доста по-сложни и изискват уреждане на специални хипотези в рамките на тази проблематика.
Колеги, напомням ви, че утре предстои да започне процедурата по изслушването на кандидатите за членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Надявам се, че всички вие и останалите колеги, които можете допълнително, извън формалните съобщения, да информирате да бъдат тук, за да може да чуете представянето на кандидатите, ако има нужда, да им поставите въпроси. Членовете на комисията да бъдат мнозинство спрямо тези, които ще бъдат изслушвани. Утре ще бъдат първата половина от списъка по азбучен ред. Ще ви съобщя имената на тези, които утре ще бъдат изслушани. Те са: Александър Мумджиев, Анета Соколова, Анита Михайлова, Васил Петров, Виолета Млеканова, Донка Димитрова, Елка Пенчева и Кръстю Яначков и Ана Караиванова.
Напомням на колегите, които са направили предложение за тях, да ги представят съгласно приетата процедура, след което ще чуем и тяхното собствено представяне.
Благодаря ви. Закривам заседанието

Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: