---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 42

Днес, 18.10.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Ана Караиванова, заместник-министър и Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Висшия съдебен съвет - Георги Шопов; и кандидатите за инспектори в Инспектората към ВСС - Александър Мумджиев, Анета Соколова, Анита Михайлова, Васил Петров, Виолета Млеканова, Донка Димитрова, Елка Пенчева и Кръстю Яначков.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Изслушване на предложени кандидати за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
2. Предложения за допълнителна разпоредба, свързана с предлаганата промяна в Закона за задълженията и договорите.
В днешното заседание е предвидено да започне изслушването на предложени кандидати за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
След като свършим работата по тази точка, ще обсъдим и предложенията за допълнителна разпоредба, свързана с предлаганата промяна в Закона за задълженията и договорите, която в момента ще ви бъде раздадена, за да може да формираме становище по този въпрос.
Кандидатите за Инспектората предполагам, че в общи линии поне са запознати с процедурата на изслушването. Аз ще ви прочета Процедурните правила, които прие Комисията по правни въпроси за изслушването, за да имате възможност още веднъж да се ориентирате в тази процедура.
На основание чл. 132а, ал. 2 и 3 от Конституцията и чл. 46 от Закона за съдебната власт, изслушването следва да се проведе последователно за кандидатите за главен инспектор и за инспектори.
До изслушването се допускат само кандидатите, предложенията за които са направени в срока по § 7, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт.
І. По реда за изслушване.
1. Изслушват се първо кандидатите за главен инспектор и след тях кандидатите за инспектори, като поредността се определя по азбучен ред според личните имена на кандидатите.
2. Представяне на кандидата от вносител на предложението - до 2 мин.
3. Лично представяне на кандидата, в което той може да допълни данни от професионалната си биография и да представи вижданията си за дейността с оглед на длъжността, за която кандидатства – до 3 мин.
4. Възможност за въпроси от страна на народни представители, членове на Комисията.
5. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси.
По-нататък на нас ни предстои обсъждане по проведеното изслушване.
Днес трябва да бъдат изслушани първите 9 от общо 18-те кандидати.
Ще ви запозная и със списъка на всички предложени кандидати:
За главен инспектор е предложена Ана Караиванова Давидова от народния представител Михаил Миков и други народни представители.
За членове на инспектората са предложени:
Александър Божидаров Мумджиев - предложение от Михаил Миков и други народни представители;
Анета Йорданова Соколова – предложение на Анастасия Мозер, Красимир Каракачанов и Стефан Софиянски;
Анита Богомилова Михайлова – предложение на Лютви Местан от името на Парламентарната група на ДПС;
Васил Цветанов Петров – предложение на Лютви Местан;
Виолета Павлова Млеканова – предложение на Надка Балева;
Донка Димитрова Тодорова – предложение на Михаил Миков и група народни представители;
Елка Христова Пенчева - предложение на Михаил Миков и група народни представители;
Кръстю Иванов Яначков - предложение на Михаил Миков и група народни представители;
Мария Василева Кузманова – предложение на Минчо Спасов от името на НДСВ;
Милка Здравкова Ванова Итова – също от Минчо Спасов;
Минчо Викторов Спасов – предложение на Владимир Дончев;
Незабравка Иванова Стоева – предложение на Любен Корнезов;
Олга Зафирова Керелска - предложение на Михаил Миков и група народни представители;
Петър Кирилов Михайлов - предложение на Михаил Миков и група народни представители;
Светлина Луканова Йончева – предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов;
Светлин Емилов Стефанов - предложение на Михаил Миков и група народни представители, и
Ясен Тодоров Тодоров - предложение на Анастасия Мозер, Красимир Каракачанов и Стефан Софиянски;
От представените от кандидатите данни за тяхната професионална биография смятаме, че всички отговарят на изискванията на Конституцията и на закона, така че могат да бъдат допуснати до изслушването. По-нататък, съгласно изискването, комисията трябва да прецени кои от тях да бъдат включени, отговарящи на допълнителните изисквания за магистратски стаж.
Ако нямате предварителни въпроси можем да започнем с изслушването на отделните кандидати.
Благодаря на министър Тачева, министър на правосъдието, която е поканена и предполагам с внимание ще проследи дискусията.
Благодаря на председателя на Върховния административен съд – г-н Константин Пенчев.
Тук е и г-жа Сапунджиева, заместник-министър на правосъдието.
Смятам за подходящо, че тази дискусия се провежда с участието на представители на изпълнителната и на съдебната власт. Разбира се, парламентът трябва да направи в крайна сметка своя избор за формирането на Инспектората.
Ще помоля кандидатите, освен г-жа Караиванова, да изчакат в моя кабинет поканата поотделно за тяхното представяне.
Г-н Миков, Вие ли ще представите г-жа Караиванова.
Михаил Миков:
Да, г-н Председател, въпреки че във висока степен съм улеснен.
Ваша чест, Председател на административния съд,
Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми дами и господа членове,
Мисля, че г-жа Караиванова има сериозна и професионална, защо да не кажа и политическа биография, без това да е в лошия смисъл или притеснително. В момента е заместник-министър на правосъдието – 2 години, и всеки от нас е имал възможност да контактува с нея. Познава и професионалните й качества и упоритостта, с която може да отстоява позиции. Това е едно много сериозно качество в нашето време.
Смятам, че г-жа Караиванова има още едно качество. Поради естеството на заниманията й през последната година по-отблизо или по-отдалече е следяла и конституционните промени и промените в Закона за съдебната власт, насочени към изграждането на тази нова, а някои я наричат и експериментална структура. Ние всички искаме от нейния персонален субстрат тя да се окаже успешна. Защото истината е, че такова законодателно решение институционално, макар че се случва в България, не е далеч от търсене на законодателни решения в други европейски страни, включително и в старите европейски демокрации. Защото проблемите в съдебната система са тежки, сложни, натрупани, често подчинени по-скоро на съсловната солидарност отколкото на обществените очаквания.
Смятам, че с професионалната си подготовка, с опита си, с дългогодишния прокурорски стаж, с адвокатската си практика, с административния си опит като заместник-министър на правосъдието, с политическия си опит като народен представител в две Народни събрания, тя ще има качествата да даде енергия на този институт, на този нов орган така, че обществото наистина да оцени защо сме вършили конституционна реформа и съответните законодателни промени. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Миков.
Г.-жо Караиванова, заповядайте накратко да представите Вашите виждания.
Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми г-н Председател на Върховния административен съд,
Госпожи и господа народни представители,
Вярно е, че дейността на Инспектората така, както я формулирахте в крайна сметка вие като народни представители, защото в първоначалния проект, внесен от министерството на правосъдието беше по-пестеливо изписана, не е нова за нашата система. Тази дейност досега обаче се изпълняваше от Инспектората към Министерството на правосъдието, който започва някъде от 19910 г. Ново е мястото на този орган към Висшия съдебен съвет. И може би с оглед на това, че той вече се формира като правителството на съдебната власт, както го нарекоха донякъде сполучливо медиите, е по-редно да бъде към нея.
Като всеки нов орган, най-напред ще са необходими в оставащите месеци, може би до края на годината, изключително много организационни усилия – за сгради, за формиране на администрацията, за конкурси, изработване на годишната програма за проверките, за правилник, но всички тези усилия, като видях и кандидатите, са опитни колеги, а голямата част от тях и лично ги познавам и съм работила с тях в един или друг етап на моята кариера. Това са сериозни хора и мисля, че с общи усилия ще успеем да извършим тази организация, за да може час по-скоро да започне същинската дейност.
Същинската дейност на инспектората е записана в закона. Но един от големите проблеми в последните години на нашето правораздаване е неговата бавност, мудност, което разклати доверието на гражданите в съдебната система и даже в държавността по-общо. Този недостатък е обект и на постоянните критики на европейските институции. Аз винаги съм твърдяла при срещи с тях, че ние трябва да направим добре действащата съдебна власт преди всичко за гражданите на нашата страна, а не само да се отчетем и те да ни харесат.
В тази връзка си мисля, че проверката по организацията на административната дейност, проверката по движението, приключването в необходимите срокове на делата е много важна, дори и навсякъде да не са изградени още електронните системи. Има достатъчни книги, дневници в съдилищата, по които може да се проследи. Малко трудно ще е, ако преди 10 години е вписано, особено в районната прокуратура, които бяха в мазето, но може да се проверява тази дейност и по този начин Инспектората да помогне на съдебната власт да изпълни всички тези критерии, които се искат от нашето общество, които се искат от европейските институции. Разбрах, че скоро министър Тачева ще предложи пред вас за обсъждане и плана за действие, който направихме за изпълнение на показателите.
Знаете, че мнозинството от осъдителните решения в Европейския съд по правата на човека са постановени именно заради решаването на делата в неразумни срокове.
Инспекторатът по мое виждане е не само да отбележи датите, на които е образувано и се е движело делото, а да издири причините преди всичко защо е това бавно движение. Какво са правили през това време? Дали е стояло в последното чекмедже на следователя? Дали е стояло на бюрото на прокурора или пък съдът е насрочвал неразумно дълги срокове от едното до другото заседание, въпреки че в НПК вие като законодатели сложихте ограничителни срокове, за да може и чрез закон да се преодолее тази практика. В това виждам ролята на Инспектората.
Тази негова дейност по никакъв начин няма да засегне независимостта на съдебната власт. Тя е записана в Конституцията. Аз много добре знам, че независимостта е да решиш делото без да зависиш от никого – нито от външно влияние, нито от прекия ти началник. Тя е и вътрешно качество в много случаи, но мисля, че отвсякъде е гарантирана от закона. С една малка част от присъстващите тук в комисията бяхме на обсъждането с магистрати в Пловдивския апелативен район и първата реакция беше ще ни засегне ли независимостта инспектората. Мисля, че се убедихме взаимно, че по никакъв начин той не може да засегне вземането на едно или друго решение по конкретното дело, било то търговско, било то наказателно и по-общо казано – гражданско.
Резултатите от тези проверки би следвало да се докладват на органите, от които зависи вземането на решение: дали Висшия съдебен съвет, дали министъра за осигуряване на някакви по-добри условия, ако забавянето се дължи на лоши материални условия – липса на зали, и т.н. Освен това, и отчета за тази дейност. Така както ни е задължил закона да се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет, мисля че ще допринесе за достатъчно прозрачност на действията на инспектората, защото аз не го виждам като “тихо пристанище за големи заплати”, така както се появиха някъде твърдения. Аз мисля, че трябва да се работи съвестно, с отговорност и не бива от някаква псевдоразбирана колегиалност да се замитат недостатъците под асъра, за да не би да се развали добрия образ на съдебната система. Носителите на недостатъци имат конкретни имена. И техните недостатъци не бива да се разпростират върху всички, които работят съвестно.
Във втората област, в която виждам голяма полза от инспектората, това е именно прегледа, анализа и обобщаването на свършените дела.
Колеги, ние сме си говорили, нетърпимо е различно да се прилага законът. Не само в различни съдилища. Още в работната група по мониторинг на НПК констатирахме, че в един и същи съд различни съдии прилагат различно закона. Това е и равенството на гражданите, това е и не би могло да се постави съдбата на човека от това по случайния принцип на кой магистрат се е паднало да решава делото. Именно поради това направихме проверка, вярно надпреварвахме се прокуратурата, с оглед издаване на тълкувателно решение и внесе такова министерството, въпреки че и прокуратурата по същия случай – за шофирането в пияно състояние. Още повече, някои казват само по реда на контрола на инстанциите трябва да се проверява правилно или не. Да, съгласна съм напълно. Инспекторатът нито ще проверява правилно ли е внесено обвинението за убийството на аптекарката Христомира, нито ще проверява дали правилно съдът се е произнесъл. Има си инстанции, има си ръководители, които могат ад видят това. Това правомощие се отнася само в еднаквото приложение на закона. Още повече, че с новите процесуални кодекси, знаете, че се намали обемът на делата, които стигат до върховните съдилища – и граждански, и наказателни. И тези проверки на свършените дела по еднаквата практика би било много полезно за уеднаквяването на закона.
Останалите дейности естествено ще ги изпълняваме така, както ги е предписал закона.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Караиванова.
Аз оставих г-жа Караиванова да говори малко по-дълго, тъй като все пак тя е предложена и за главен инспектор и мисля, че беше добре да чуем вижданията й за организацията на дейността на този орган.
Имате думата за въпроси. Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми г-н Пенчев,
Г-жо Караиванова, може би очаквате опозицията да има друго отношение към този въпрос. Аз ще поздравя г-н Миков и парламентарната група на БСП с избора. Защото две години вече работим в Правната комисия с г-жа Караиванова, достатъчно време за да се убеди един непредубеден човек в нейния професионализъм и в нейната почтеност. Аз мисля, че това са две качества, които позволяват на главния инспектор да си свърши работата така, както ние сме я мислили като законодатели.
Аз винаги съм била за този институт “Инспекторат. Самата аз съм се оформила като юрист под зоркото око на един много добронамерен, много професионален инспекторат и мисля, че младите колеги ще имат възможност, ако ние направим добре своя избор, а той започва добре, също да работят в една такава ситуация, която ще изчисти зърното от плявата и ще позволи на добре работещите магистрати да бъдат отличени в работата си, да имат кариерно развитие, а тези, които позорят системата, час по-скоро да я напуснат. Нещо, което не можеше да се случи и не се случва и с избора на нов главен прокурор, и с избора на нови председатели на съдилища. Всички знаят, че няма инструментариум, с който да се тръгне напред и да се отпуши системата от 30-40 лица, условно казвам, което трябва час по-скоро да освободят своите места, за да говорим за ново качество в правораздаването.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, за становището. Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председател,
Госпожо министър и всички присъстващи,
Уважаема госпожо Караиванова,
Аз имам към Вас един единствен въпрос. Считате ли, че вашата кандидатура не е политическа кандидатура. Смятате ли, че вашето присъствие в Инспектората, който сега се учредява ще бъде присъствието на човек, който не е обременен от политически възприятия, опит и практика, а като човек, който съвсем безпристрастно ще изпълнява своите задължения. С какви факти и доказателства пред нас бихте могли да защитите тази теза.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Масева. Други въпроси?
Аз ще задам един въпрос, който мисля, че трябва да стои пред всички кандидати за работа в Инспектората.
Как виждате вашата роля в повишаването на прозрачността и отговорността на съдебната власт и специално за действията, които трябва да се предприемат при сигнали за злоупотреби от страна на магистрати с техните правомощия.
Други въпроси? Не виждам да има.
Г-жо Караиванова, заповядайте последователно да отговорите на зададените въпроси.
Ана Караиванова:
Кандидатурата ми щом я издига политически орган е по някакъв начин политическа. Но аз не мисля, че Народното събрание изцяло би могло да пренебрегне грижата си към съдебната власт. Още повече, че то наравно някак си в последните години с нея носи отговорност. Непрекъснато беше подложено на натиск да приема нови и нови закони и то все в кратки срокове, защото чрез тях се търсеше да се подобри конкретната работа. Мисля, че вече на такъв натиск няма да ви подлагаме, защото законите трябва да се изпълняват.
Вярно е, че съм била в политиката. Имам два мандата като народен представител. И сега, ако я приемате, от политическа сила съм предложена за заместник-министър. Но по-голямата част от трудовия ми стаж е именно в съдебната система. Мисля, че съм дала, макар че не е добре да го казвам за себе си, но все пас съм решавала делата си, дори и като адвокат, от която страна пък лесно се виждат недостатъците, големите недостатъци в съдебната система в последните години, доказателства за своята независимост и че не съм изпълнявала политически поръчки. Аз и не виждам чрез този орган, ако мислите, че чрез проверки може да се разправиш с някой политически неугоден, аз не го възприемам така. Още повече, че друг решава. Да, Висшият съдебен свет налага дисциплинарното наказание, Инспекторатът само може да предложи факти за това, което констатирал, а друг ще вземе решението. И най-добрите намерения, ако се прилагат по лош начин, могат да се извратят.
Това е моят отговор на вашите въпроси. Аз бих искала да спре да се политизира наистина съдебната система. Мога да ви отговоря и съвсем политически с аргументите на г-н Георги Марков, но не ми се ще да изпадам в това положение.
Как ще се осигури прозрачност?
Г-н Стоилов, аз вече казах, че мисля всички констатации на инспектората да се огласяват своевременно. Прозрачността не я виждам, както се пошегуваха някои, снимката да ми се вижда по вестниците ката ден, а да се излагат аргументите, констатациите, препоръките на съответните публични места, откъдето всеки може да ги види. Мисля, че и при констатиране на злоупотреби, дори и когато не е съвсем в разписаните, Инспекторатът би следвало да ги отрази. Веднага ще ви дам един конкретен пример. Не се съгласих да подпиша преди министър Тачева известния случай със заповеди, които се налагаха от различни съдилища на сметките на ДЗИ. Нашият Инспекторат беше констатирал, че е заведено на единия ден, решено на другия ден и няма никакво нарушение по движението на делото, а то бъкаше от явни нарушения, даже стигаше до престъпление. Тогава аз им казах да напишат какво са констатирали, но не е наша работа. Ние можем да сигнализираме и ще сигнализираме компетентните органи, нищо че подлежи на инстанционно решаване. В този смисъл аз виждам дейността на Инспектората, а не във формалното, в буквоядството. Това, което се констатира, това, което хвърля сянка върху цялата съдебна система, нека се изпише, а оттам нататък друг да си взима решенията.
Янаки Стоилов:
Ние с въпросите приключихме, освен ако не смятате, че е много важен. Първо се задават въпросите, а след това отговорите. Ако няма възражение от колегите и ако отговорите са ви накарали да зададете въпрос, заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Един кратък въпрос. Поради факта, че в закона сме записали, че Инспекторатът ще организира дейността си, както своята, така и на администрацията си чрез правилник, който самият той ще приеме, дори аз мисля, че това е малък пропуск Трябваше може би да запишем, че Висшият съдебен съвет трябва да приеме правилник. Защото имаме примери, че когато един орган приема собствения си устройствен правилник, общо взето понякога се получават изкривявания.
Върху Вас пада голяма отговорност като ръководител на Инспектората да организирате по такъв начин дейността на този орган, че той да изпълни в максимална степен правомощията, които са записани най-общо в закона. В тази връзка конкретният ми въпрос е смятате ли да създадете нужната организация специално при проверката по сигнали. Защото това е един от двата вида проверки, които ще извършва Инспектората, освен плановите проверки, ще има и такива по сигнали, смятате ли да организирате по такъв начин тези проверки по сигнали, извънредни, че да се избегне максимално субективизма или може би целенасоченото атакуване на определени магистрати. Първо, дали ще приемате всички сигнали, дали ще разглеждате всички сигнали, да създадете необходимата организация затова максимално обективно да се отсяват онези сигнали, които заслужават наистина проверка. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други въпроси да са възникнали, колеги. Няма.
Аз мисля, че ще приемат много сигнали, защото сега голяма част от тях идват и до Правната комисия, а тяхното място мисля в голямата си част е до Инспектората, а оттам до Висшия съдебен съвет.
Заповядайте, г-жо Караиванова.
Ана Караиванова:
Разбира се, г-н Казак, че ще приемаме сигналите на гражданите и ще ги отсяваме. Аз знам, че има и много неоснователни оплаквания. Съдебното решение и присъдата е такава, че винаги има един недоволен, най-общо казано. Но има оплаквания, които още като го прочетеш виждат, че са извършени безобразия. Примерно, не се разглежда дело от две години и все се оставя без движение. Така че още от първоначалната преценка може да се разбере кое може да се разгледа и кое не може. По-нататък в някои можеш да провериш твърденията и да напишеш отговор, че не е основателно това, че не се намират нарушения. Много внимателно към гражданите. Аз и сега твърдя на служителите, които са ми ресорно подчинени, че ние служим на гражданите като държавни служители, защото те са държавата. Администрацията трябва да се научи, че тя служи на гражданите действително. Ще положим всички усилия и няма да се подаваме да дискредитираме някой магистрат. Това е недопустимо. Това е дълбоко мое убеждение. Не е допустимо внушение на една или друга сила. Не съм го правила и няма да го правя. Половината ги познавам от кандидатите и мисля, че са все достойни хора и няма да тръгнат по този начин. Инспекторатът не е орган за разправа, особено за политическа разправа.
Засега мога да ви давам декларации, защото не сме задействали, но такъв е етапът.
Що се отнася до правилника. Ще го съгласуваме и с Висшия съдебен съвет. Ние няма да воюваме с тях кой е по-независим да отстояваме. Ние трябва да работим всички заедно. Целта ни е една - качествено, ефективно, бързо правораздаване.
И с министерството ще работим. То вече почти ни е осигурило сградата.
Елиана Масева:
Г-жо Караиванова, считате ли, че е необходимо кандидатите за инспектората да декларират, макар че това не е законово основание, че не са принадлежали към бившите служби. Вие лично как смятате?
Ана Караиванова:
Веднага ще ви отговоря, че това вие ще решите дали да поставите такова изискване. Аз не бих искала. Моето лично мнение е, че сътрудници в Държавна сигурност и преди – до 1989 г., при магистрати е нещо много грозно. Аз намирам, че магистратът трябва да служи на закона. Законът е приет от тогавашната власт, а не да бъде от някого друг контролиран, който му подава, когото трябва да контролира.
Янаки Стоилов:
Още въпроси възникнаха. Г-н Шопов, и вие ли имате въпрос. Заповядайте.
Павел Шопов:
За нас от АТАКА е също така укоримо да е член на партия до вчера или политик на партия от централно ръководство сега да стане де политизиран в системата магистрат, висш магистрат.
Янаки Стоилов:
На този въпрос отговори г-жа Караиванова, освен ако не желае лично на Вас да ви отговори. Нека тя да прецени.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Ще се изкажа по два въпроса. Първият въпрос, г-н Председател, уважаеми гости и колеги, е свързан с това да се вземат предвид при изказванията и въпросите позициите, които отделни политически сили са имали въобще, оспорвайки нуждата от инспекторат. Защото аз усещам сега една тенденция априори негативното отношение към института, опитът да не бъде създаден този институт, да бъде провалена конституционната промяна, респективно промените в Закона за съдебната власт, да се превръща в тема на персонална дискусия с номинираните кандидати. Просто да се има предвид, разбира се, всеки народен представител има право да развие и професионална и политическа позиция, каквато прецени.
Вторият въпрос, който прозвуча тук от темата е за автономията на Инспектората. Тук прозвуча въпроса по отношение на вътрешния му акт и неговото съгласуване с Висшия съдебен съвет. Хубаво е тук, че има членове на ВСС. Конституционната идея, законодателната идея е Инспекторатът да бъде независим. Даже не случайно пропускам думичката “относително” независим. Искам да сме наясно тия, които сме се занимавали и сигналът затова е заложен, включително и в бюджета, той да бъде моста между законодателна власт и съдебна власт, да бъде мост между общество и ВСС, между магистрати и ВСС, като не случайно той няма никакви дисциплинарни и пр. функции. Той трябва да даде оная отчетност на съдебната система. В този смисъл неговата автономия и по начина на създаването му, на изграждането му предполага и тази му функция.
Това са две принципни забележки и доколкото все пак и въпросите и изказванията са от порядъка на дискусия, чувствам се длъжен да ги споделя пред вас. Благодаря ви. Извинявайте за времето.
Янаки Стоилов:
Г-жо Хитова, Вие искахте да поставите въпроси.
Диана Хитова:
Аз нямам въпрос. Само бих искала да взема отношение във връзка с въпросите за политическата принадлежност на г-жа Караиванова, това, което тя вероятно поради личната си скромност не би пожелала да сподели с нас, но аз считам, че обстоятелството, че тя е издигната от политическа сила за този пост, говори само за съкровищницата от кадри, с които разполага тази политическа сила. Личната почтеност и независимост на г-жа Караиванова считам, че ще бъдат такива, че тя ще бъде достатъчно политически еманципирана в своята дейност. Убедена съм също така, че в бъдещия Инспекторат ще съществуват ред и законност такива, които ще харесат включително и г-жа Масева и г-н Шопов.
Янаки Стоилов:
Все пак да напомня, че ние отделно предвиждаме да има обсъждане по кандидатурите. Така че нека в основни линии да се придържаме към задаването на въпроси и изказването на становища по повод на кандидатурата. Това може да го приемем като заключение на дискусията с участието на г-жа Караиванова.
Благодаря Ви, г-жо Караиванова. Ако Вие не желаете да кажете нещо на Комисията, въпросите са изчерпани към вас към този момент.
Г-н Герджиков иска нещо като процедура да постави преди да бъде поканен следващия от кандидатите. Заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Искам да помоля председателя да спазваме по-стриктно регламента. Това е въпрос и на самодисциплина. Очевидно г-жа Караиванова в тази част не й е силата – да се самоограничава, тъй като нейното изложение беше два пъти и половина над регламента. Вярно е, че тя ще бъде евентуалния председател на този инспекторат, но въпреки това нека да бъдем стриктни, сами да се уважаваме. Имаме регламент и нека да работим по него.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Ще го взема предвид. Нека и всички от колегите да се придържат към правилата.
Да поканим сега г-н Мумджиев. Заповядайте, г-н Мумджиев. Кой от вносителите на предложението ще представи за две минути кандидатурата. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми високи гости,
Уважаеми дами и господа членове,
Александър Мумджиев е най-младата номинация за член на Инспектората. Той е на ръба на необходимия стаж. Кариерата му е изцяло в следствието. Бил е и председател на Столичната камара на следователите. Мисля, че и този бранш на съдебната система е добре да бъде представен с оглед спецификата на работата. Разбира се, там те престават да бъдат следователи и прокурори, а би трябвало да могат да инспектират всичките сфери на съдебната власт.
Биографията е по-къса, но това е и най-младият номиниран кандидат.
Янаки Стоилов:
Г-н Мумджиев, за три минути можете да кажете това, което преценявате за важно пред членовете на Комисията.
Александър Мумджиев:
Започнал съм работа в Столичното следствие през м. юли 1995 г. по съвместителство като дознател и същевременно в Министерството на правосъдието като съдебен кандидат. През 1996 г., м. юни съм редовен следовател в Столичното следствие. Имам общ юридически стаж съгласно чл. 164 от Закона за съдебната власт – 12 години и 4 месеца и специален стаж – 11 години и 6-7 месеца. Работил съм в Специализирания икономически отдел на Столичната следствена служба дела с тежки стопански престъпления, в Транспортния отдел на Столичното следствие, също в Промишлените аварии. Бях ръководител на екипа по делото с фонтана в София, което завърши с осъдителна присъда.
Съпругата ми е съдия в Софийския градски съд. Женен съм с две деца.
Активист съм на Камарата на следователите.
Това е, което мога да кажа. Готов съм да отговарям на всички ваши въпроси.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, за представянето. Имате възможност да поставите въпроси към г-н Мумджиев. Имате ли въпроси?
Аз задавам същия въпрос. Как виждате вашата роля в осигуряването на по-голяма прозрачност и отговорност на съдебната власт и специално по сигнали, които бихте получили за злоупотреби с правомощията на магистрати.
Александър Мумджиев:
Съгласно Закона за съдебната власт, последното изменение във връзка с Инспектората, в тясно сътрудничество с трите звена в съдебната система и позрачността би могла да бъде осигурена и чрез добро сътрудничество с Народното събрание, каквато е и идеята на закона.
Елиана Масева:
Г-н Мумджиев, Вашата кариера е предимно в областта на следствието и единствено, бих казала. Считате ли, че познавате добре работата на съда и прокуратурата, за да можете да извършвате проверки и да правите адекватни изводи.
Александър Мумджиев:
Познавам добре работата на прокуратурата, тъй като следователите и прокурорите работят заедно. Дейността ни 80-90% е сходна.
Проверките по отношение на администрирането на делата и в съда, и в прокуратурата, и в следствието се извършват по един и същи начин, съгласно централната информационна система, която беше въведена съгласно последните изменения на Закона за съдебната власт. Разбира се, в пълнота не познавам действията на работата на съда, но централната информационна система по отношение на проверката е една и съща и на трите звена в съдебната система.
Елиана Масева:
Считате ли, че трябва да има някаква специализация или профилиране в системата на инспектората – разпределение, инспектори, които проверяват съдебната система, инспектори за прокуратурата. Дали трябва да има ротация. Дали трябва да има профилиране?
Александър Мумджиев:
В Закона за съдебната власт е казано изрично, че главният инспектор определя проверките по жребий и по електронен начин, така че пряко и конкретно посочване без да мине на жребий, това не би могло да стане. Законът не го допуска.
Янаки Стоилов:
Всъщност въпросът на г-жа Масева има отговор в закона и той съдържа и двете възможности, както за относително постоянство в екипите за планираните проверки, така и принципа на случайното разпределение при проверката на сигнали.
Александър Мумджиев:
При нас става на компютър. Така е и в съда и в прокуратурата. Това е законово положение.
Янаки Стоилов:
Други въпроси няма. Благодаря Ви, г-н Мумджиев, за участието.
Сега да поканим г-жа Соколова. След нея е Анита Михайлова.
Заповядайте, г-жо Соколова. Г-н Българинов, Вие ли ще представите г-жа Соколова.
Борислав Българинов:
Г-жа Соколова е родена в град Велико Търново. Има две деца.
Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет. След завършването от 1971 г. до настоящия момент работи като адвокат към Софийската адвокатска колегия. Няма да споменавам за нейните лични качествена, за нейните професионални качества, защото това ще звучи като шаблон. Колегите от гилдията я познават много добре, така че могат да си кажат мнението за нея. Ще спомена, че един адвокат вижда нещата от другата страна и ги вижда по-добре. Затова едно от нашите предложения е г-жа Соколова. Тя е адвокат по професия и тя би била полезна в инспектората като човек, който може да види нещата и от другата страна.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Българинов.
Заповядайте, г-жо Соколова, за три минути да кажете това, което смятате за най-важно с оглед на Вашата професионална дейност и на това евентуално смятате по отношение на работата в инспектората.
Анета Соколова:
Моята биография, която съм представила, е много кратка. Към нея мога да добавя само, че работейки почти 30 години в адвокатурата, срещу мен не е постъпило никакво оплакване. Освен това, нямам никакви дисциплинарни наказания.
Също така аз смятам, че като седя от другата страна на съдебната система, аз мога много по-добре да видя недостатъците, които съществуват в нея. Впрочем всички тия слабости са отразени в закона. Те са посочени и в чл. 307 и всъщност оплакванията на гражданите, до които все пак адвокатът седи най-близо, и на колегите са в бавността на съдебното производство. Една неоправдана бавност, която в някои случаи се дължи и на некомпетентност и на правилен подбор на магистратите. Тази бавност също е неоправдана, защото смятам, че не се упражнява достатъчен контрол.
Тъй като и до този момент е имало инспекторат, но този инспекторат е позволявал много съдии, които всъщност са добри професионалисти, да оставят с дела нерешени 150 или 200 на брой, което би било недопустимо и ако членовете в новия инспекторат проявят по-голяма активност и съвестност и искат да работят, те всъщност могат да предотвратят именно тези неуредици, които са в системата.
Също така, на мен ми е известно, че по наказателни дела в продължение на две или даже 4 години, не се пишат мотиви към издадените съдебни актове, което също, според мен, е много голямо нарушение.
От друга страна, като слабост отчитам и липсата на достатъчна професионална етика от страна на съдиите и към гражданите и към адвокатурата. Смятам, че това са недостатъци, които могат да бъдат отстранени само, ако в инспектората влязат хора така както е посочено в закона, не само добри професионалисти, не само нравствени хора, но и хора, които имат желание да работят и искат да работят и когато се извършват тези проверки и се дават указания, задължително трябва да се прави проверка как се изпълняват всички тези указания, за да не се стига до тия плачевни резултати.
Имам впечатление, включително и в брачна колегия, сега се въвежда една практика, която според мен, е в противоречие на закона именно в тази насока инспекторатът трябва да положи някакви усилия.
Друго не знам какво бих могла да ви кажа, освен ако вие имате някакви въпроси към мен.
Бих могла да кажа, че когато вляза в залата и виждам съдебния състав, знам всеки един от съдиите как работи и се чувствам спокойна или път съответно подготвена за битка, тъй като знам как ще се развие процеса предварително.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Имате думата за въпроси.
Докато колегите евентуално формулират свои въпроси, аз да използвам и да ви задам един въпрос.
Как виждате своята роля при евентуален избор за осигуряване на по-голяма прозрачност на съдебната власт и нейната по-голяма отговорност, включително и като реакция по отношение на сигнали, които биха се подали срещу магистрати за злоупотреба с техните правомощия.
Ако позволите и още един въпрос, тъй като мисля, че има и други адвокати между кандидатите, смятам, че на всеки от тях трябва да се поставят. Как хората, които идват от адвокатурата, които имат свои досегашни клиенти – да ги наречем големи корпоративни клиенти – аз не знам вашата практика дали опира до такъв род дейности, да не се превърнат в проводници на техните интереси. За съжаление, това не успяхме да разискваме по повод на Висшия съдебен съвет, но смятам, че това са резонни въпроси.
Ако има и други въпроси, да ги чуем и след това общо ще отговорите. Г-жа Балева и след това г-н Казак.
Надка Балева:
Във вашите изявление като чели повече негативизъм имаше към съдебната система, не считате ли, че има нещо положително в работата на съдилищата. Само от гледна точка на практиката Ви като адвокат, ще работите, ако бъдете избрана, съобразно вашето отношение към един или друг съдия, защото вие казахте нещо много силно, че вие предварително знаете изхода на делото.
Анета Соколова:
Казах, че предварително знам как ще протече процеса. Т.е. има съдии, които знаят и с тях се разбираме от половин дума. Моето отношение към съда никога не е било негативно. Защото аз работя в тази система толкова дълго време, че имам много приятели съдии.
Освен това, има съдии, които са добри професионалисти, но всъщност работят много по-бавно. Те не се съобразяват със сроковете. Именно към тия съдии трябва да се насочи вниманието и може да се използва и метода на убеждението. Не е ти да налагаш и да правиш предложение за някакви санкции и т.н. Моето отношение към съда никога не е било негативно.
И мога да кажа в отговор на Вашия въпрос, че откакто съм адвокат, аз съм имала някаква лека конфронтация в зала едва с двама души съдии: единият път поради грубо отношение, на което трябва да реагираш и другия път, когато аз съм счела, че този съдия не е компетентен и не спазва закона.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Има думата за въпрос г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател.
Понеже, както стана ясно, целият ви стаж, а той е много дълъг, е изцяло в адвокатурата, а председателят преди малко спомена, че има и други кандидати, които преимуществено са от тази гилдия, но все пак известна част от тяхната професионална кариера е минала и през органите на съдебната власт, считате ли, че освен че познавате добре как функционира съдебната система и проблемите, с които най-вече адвокатите се сблъскват по отношение на начина на водене и начина на решаване на делата, забавите и т.н., считате ли, че поради факта че никога не сте били вътре в съдебната власт, познавате обстойно вътрешната организация на съседните органи, т.е. органите на съдебната власт, считате ли, че евентуално проверки, водени от вас ще бъдат възприемани първо от съответния проверяван орган като човек, който наистина може да ги проверява, или ще имате нужда от известно време, за да навлезете в тази материя, специално що се отнася до организацията в съдилища, прокуратури, за придвижване на делата, разпределение и т.н.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Казак. Г-жа Антонова също има въпроси.
Надя Антонова:
Аз нямам въпрос. Искам ад изразя едно кратко становище.
Искам да кажа като човек, който е бил съдия и адвокат, че разбирам емоцията по която ни поднася проблема колежката Соколова, тъй като адвокатите са хора, които наистина познават всички звена на правосъдието, като се започне от дознанието, следствието, тъй като практиката налага да се разхождаме непрекъснато между тях. Тук между колегите се чуха въпроси понеже колежката Соколова била адвокат, би ли могла или не би могла.
Колеги, дайте да се разберем, колежката Соколова е адвокат. Бъдете снизходителни, всеки човек си има недостатъци.
Янаки Стоилов:
Възприемам това като прелюдия към Вашите отговори и ви предоставям думата да отговорите.
Заповядайте, г-жо Соколова, да отговорите на въпросите.
Анета Соколова:
Когато човек е добър професионалист, няма да му бъде трудно да навлезе в подробностите, в детайлите на администрацията.
Освен това, изрично в закона е посочено, че един инспектор в своята работа може да получи пълното съдействие на административния ръководител. От друга страна, смятам, че имам достатъчно авторитет и доста хора ме познават и в съдебната системата, за да могат да ми окажат съдействие и да не ме блокират в моята работа.
За големите корпоративни клиенти. Аз съм записала и в моята биография, че съм адвокат, който се занимава предимно с граждански дела, административни дела. Отговарям с “не” на това запитване. Започнала съм наказателна работа. Поради едни или други съображения съм се отказала – може би по-скоро морални. Преценила съм, че тази материя е била най-подходящата за мен.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Благодаря ви и за вашето участие и отговорите на въпросите.
Моля да поканите следващия кандидат – г-жа Анита Михайлова.
Това е г-жа Анита Михайлова, която може би мнозина от вас познават. Заповядайте.
Г-н Казак ще представи накратко нейната кандидатура.
Четин Казак:
Съвсем накратко искам да представя кандидатурата на г-жа Анита Михайлова. Тя доскоро беше член на Висшия съдебен съвет – от 2004 г. до 2007 г.
Завършила е право през 1985 г. От 1986 г. до 1988 г. е била младши прокурор в Плевенската районна прокуратура. От 1988 г. до 1990 г. прокурор в Плевенската районна прокуратура. От 1992 г. до 1995 г. е прокурор в Софийската градска прокуратура и от 1996 г. до настоящия момент е адвокат в Софийската адвокатска колегия.
Има общо 22 години юридически стаж, от които 10 години като прокурор.
Специализирала е във Великобритания.
Развива активна дейност в неправителствения сектор. Работила е по проекти на Американската агенция за международно развитие – проект “Обучение на съдебните заседатели”, който мисля, че скоро приключи.
Мисля, че е достоен кандидат за инспектората, отговарящ на всички изисквания. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Михайлова, заповядайте накратко да представите това, което смятате за важно, било от вашата досегашна професионална дейност или за бъдещата ви работа като евентуален член на инспектората.
Анита Михайлова:
Благодаря Ви, г-н Стоилов.
Аз нямам какво да добавя към моята автобиография, която бях представила. Искам само да споделя, че съм тук по две основни причини:
Първата, че получих висока оценка от Движение за права и свободи за работата ми като член на Висшия съдебен съвет.
Втората причина е, че натрупах за последните четири години достатъчно опитност, информация и познания в областта на съдебната реформа и в областта на прилагането на Закона за съдебната власт.
Това са двете основни причини, поради които днес съм тук пред вас.
Предлагам ви, ако имате някакви въпроси, по-добре да ви отговоря, за да не губя и вашето време.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, колеги, да зададете въпроси.
Татяна Дончева:
Аз имам един въпрос. Ще ви бъде ли интересна работата, като продължение на реформата - работата в инспектората.
Анита Михайлова:
Да, смятам, че ще мога да съдействам на този нов орган, да се ситуира и да работи възможно най.-добре. Ще ми бъде интересно. Иначе не бих напуснала адвокатската си работа, която се развива доста добре.
Татяна Дончева:
Аз смятам, понеже присъстват журналисти, а имаше оплакване, че имало малко прокурори, да обясним колко многогодишни прокурори има даже в първите 8 души, внесени като предложения и то прокурори, доказани, които са съумели да изкарат тежки дела. И г-жа Михайлова е един от тях.
Михаил Миков:
Вярно е, че инспекторатът е по-различно нещо от Висшия съдебен съвет. Но там имаше един проект по отношение на подобряване на административния капацитет на съдебната система, включая администрацията, подготовка, публичност конкурентност при формиране на администрацията, не говоря за самата съдебна система. Бихте ли ни казали с две думи как върви, как го виждате. Вярно е, че е проблем на ВСС сега, но то несъмнено и при вашата работа в инспектората ще бъдат част от сферата, която ще ви помага вие по-добре да си вършите работата.
Анита Михайлова:
Благодаря за този въпрос.
По едно стечение на обстоятелствата аз ръководех двугодишния проект на Висшия съдебен съвет, който в едната си част беше свързан с укрепване на административния капацитет на Висшия съдебен съвет. Сигурна съм, че това, което там се натрупа като информация, и като становища, и като писмени доклади ще бъде изключително полезно за новия инспекторат. Има връзка и ще има връзка, защото по подобие на ВСС ще се гради и тази нова структура.
Янаки Стоилов:
Г-н Шопов, заповядайте. Нека да се зададат още 2-3 въпроса и общо ще им отговори. Първо г-н Шопов и след това г-жа Иванова.
Павел Шопов:
Моят въпрос няма да бъде така услужлив и ще бъде сигурно неприятен. Аз го извеждам от онова, което казахте Вие. Или аз нещо не съм в ред или всички колеги тук леко го пропуснаха. Явно нямат моето мислене и правосъзнание изобщо.
Г-жа Михайлова заяви, ако точно цитирам, че мотивира вашата кандидатура високата оценка, която е дало ДПС за работата ви във Висшия съдебен съвет.
Анита Михайлова:
Точно така!
Павел Шопов:
Някой от вас да вижда нещо нередно в това изявление. Не мислите ли, че има някакъв конфуз в това, което казвате.
Анита Михайлова:
Аз лично не виждам никакъв конфуз. Аз не знам другите кандидати до каква степен са свързани с политически сили. Аз лично съм деполитизирана била и съм и никога не съм.
Павел Шопов:
Защо ДПС на вас ще ви дава оценка за работата във ВСС.
Янаки Стоилов:
Г-н Шопов, нали зададохте въпроса. Ако искате, г-жо Михайлова, нека да чуете и другите въпроси и непременно ще отговорите на този въпрос. Защото общо взето приехме процедура да се отговаря на всички въпроси, а не след всеки въпрос. На зададения от г-н Шопов въпрос непременно ще отговорите, но нека да чуете още един или два въпроса. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Моят въпрос също е свързан с работата ви във Висшия съдебен съвет. В този му състав, в който вие участвахте, се запомни с поредица скандални решения, неприемливи за обществото.
Аз бих ви попитала от собствения си опит какво положително ще пренесете в работата си като инспектор и какво в никакъв случай не бихте допуснали.
Янаки Стоилов:
Други въпроси, колеги, има ли? Аз имам един въпрос.
Да ни кажете в каква област е вашата адвокатска практика. Може би отговора ще направи ненужно продължението на моя въпрос.
Анита Михайлова:
В областта на наказателното и административното.
Янаки Стоилов:
Добре. Благодаря. Други въпроси има ли? Няма. Заповядайте да отговорите.
Анита Михайлова:
Нека да отговоря на г-н Шопов. Аз не се чувствам неудобно от това, което казах и ще ви обясня защо.
Бях номинирана за член на Висшия съдебен съвет от Движението за права и свободи преди четири години. По тяхно предложение аз бях избрана за член на Висшия съдебен съвет. Съвместната ни работа в тези години показа една абсолютна толерантност от тяхна страна и никакво вмешателство в пряката ми работа във Висшия съдебен съвет. Затова за мен не е без значение каква оценка ми е дадена.
Удовлетворява ли ви, г-н Шопов.
Янаки Стоилов:
Други въпроси ? – Няма.
Анита Михайлова:
Вярно е, че предишният състав на Висшия съдебен свет стана известен с много неприятни ситуации, които бяха отразени в обществото. Аз лично за себе си мога да кажа, че съм гласувала във всички случаи по начин, който отговаря на собствената ми съвест и на собственото ми разбиране за морал и професионализъм. Не се чувствам неудобно заради грешки, които са допуснати от целия колективен орган. Лично аз съм била възмутена от много ситуации, които са злепоставяли Висшия съдебен съвет. Бих направила всичко възможно това да не се повтаря в новия орган.
Същевременно и доста положителни неща се направиха от този състав, които мисля, че останаха повече в сянка. Смятам, че с течение на времето ще се отсеят тези положителни неща и ще се види кой каква роля е имал в осъществяването му.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Михайлова за участието в изслушването.
Следващият, който ще поканим за ислушване, е Васил Петров.
Всеки, който иска да коментира резултатите от изслушването, ще го направи по време на обсъждането на следващо заседание.
Давам думата на г-н Казак, който ще представи г-н Петров.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, г-н Васил Петров е завършил висшето си юридическо образование през 1974 г. След това професионалната му кариера започва като главен юрисконсулт в дирекция “Местна промишленост и битови услуги” в Благоевград. От 1979 г. до 1981 г. е бил секретар на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет в Благоевград. От 1981 г. до 1984 г. е бил главен прокурор в Благоевград. От 1984 г. до настоящия момент е с непрекъснат стаж като адвокат. От 2001 г. до настоящия момент е член на Висшия адвокатски съвет.
Притежава необходимите качества, отговаря на законовите изисквания. Ползва се с голям авторитет сред адвокатската гилдия. Мисля, че има познания и поглед върху проблемите на съдебната система и би работил добре като инспектор в инспектората, имайки и опита в прокуратурата, освен като адвокат. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Петров, заповядайте в рамките на три минути да споделите това, което смятате за важно с оглед на евентуалната ви бъдеща дейност или от досегашната ви професионална работа.
Васил Петров:
Освен професионалната кариера, която беше изтъкната от г-н Казак, в социален план искам да информирам комисията, че съм семеен. Съпругата ми е лекар. Имам една дъщеря, която е наш колега, юрист, все още не се е ориентирала какво точно ще работи.
Освен като юрисконсулт, прокурор и адвокат, през цялото това време аз съм в съдебната зала. Работил съм с арбитри, съдии, работил съм в прокуратурата. Струва ми се, че познавам отвътре системата – фазата досъдебно производство, съдебна фаза, граждански и наказателни дела. Поставих си преди около 2-3 дни пред себе си въпроса защо се кандидатирам за тази длъжност. Да призная пред вас, все още нямам отговор за себе си. Аз съм откровен. Може би търся промяната.
Това е, което исках допълнително да кажа към представянето от г-н Казак.


Янаки Стоилов:
Използвам финала на Вашето изложение, за да ви питам дали смятате, че трябва да има промяна в съдебната власт, освен промяна във вашата професионална биография. Ако е да, чрез дейността ви в инспектората, каква да бъде тя.
Нека да видим дали ще има и въпроси от колегите и тогава ще отговорите общо.
Колеги, имате ли въпроси? Няма. Заповядайте да отговорите.
Васил Петров:
Аз мисля, че е наложителна промяна в работата на съдебната власт в няколко аспекта.
Практиката ми като юрисконсулт, в по-близки години като прокурор, и особено като адвокат, налага извода, че трябва много сериозно да се работи около по-срочното приключване на съдебните дела. Говоря за съдебните дела, като не изключвам и поставям даже на първо място работата по приключването в така наречената досъдебна фаза. Говоря за наказателното производство.
Няма да скрия, че като адвокат съм поставял доста остро пред следователи и пред шефове на съответни следствени служби, пред наблюдаващи прокурори съм изразявал недоволството си за бавното протичане на досъдебната фаза. Ненормално е с години да се въртят тежки дела. Само един пример ще дам - 15 години транспортни дела. Това е ненормално. Изгубени са всички срокове. Погасяват се по едни абсолютната давност, наказателното преследване. Да не говорим, че са загубени правата на така наречените пострадали да търсят обезщетенията, включително и от застрахователните компании. Това е ненормално и трябва да се направи нещо. Струва ми се, че инспекторатът, имайки предвид правомощията, дадени в Закона за съдебната власт в нормата на чл. 54 има място, основно място да работим в тази насока.
Янаки Стоилов:
Други някакви въпроси да са възникнали в колегите. Г-жа Дончева.
Татяна Дончева:
Вие казахте, че работите по граждански и по наказателни дела. По кои повече.?
Васил Петров:
Работя по търговски дела и по наказателни.
Янаки Стоилов:
Други въпроси? Няма. Благодаря ви г-н Петров.
Следващият кандидат е Виолета Млеканова. Ще бъде представена от г-жа Балева.
Надка Балева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Г-н Пенчев, г-н Шопов, имам удоволствието да ви представя кандидатурата на г-жа Виолета Павлова Млеканова.
Завършила е Софийския университет. От 1969 г. досега е съдия, преминала през всички нива на съдебните инстанции. Започнала като съдия в Районен съд –Севлиево, съдия в Окръжен съд – Габрово, председател на Окръжен съд-Габрово, заместник-председател на Апелативния съд – Велико Търново.
Позната е на колегите от окръжните съдилища, включени в района на Апелативен съд - Велико Търново, Плевен, Габрово, Русе, Ловеч.
Била е член на Висшия съдебен съвет от 1993 г. до 1996 г. и 1998 г. от съдийската квота. Един безупречен съдия, принципен, точен, което ми даде основание да предложа на вашето внимание нейната кандидатура. Приключих.
Янаки Стоилов:
Г-жо Млеканова, заповядайте в рамките на три минути да ни кажете в допълнение това, което смятате, било от вашата професионална дейност или за евентуалната ви дейност като член на инспектората. Заповядайте.
Виолета Млеканова:
Мотивирана съм да се явя пред вас, като предложен член на Инспектората. Мотивира ме целта за създаване на Инспектората, както и правомощията му, предвидени в Глава ІІІ на Закона за съдебната власт за осъществяване на тези цели, което ми направи още по-добро впечатление, четейки правомощията.
Една от слабостите на съдебната система е срочността при разглеждане на делата. На мен ми се струва, че това е една от причините да се говори за вмешателство в съдебната работа или пък за корупция. Ако един съдебен акт се издаде своевременно - аз не съм привърженик на бързината в правораздаването за сметка на качеството, аз съм привърженик на срочността такава, каквато е предвидена в нашите процесуални закони. Затова като съобразя правомощията на Инспектората, мисля, че ще се осъществят едни от основните цели – подобряване на дейността на органите на съдебната система и като цяло издигане на авторитета на съдебната система.
Аз съм работила като административен ръководител и извършването на проверка, организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела в тази рамка на предвиденото правомощие могат да се вложат много неща. Практиката на Инспектората ще обогати основните предвидени правомощия. Тук влиза контрол върху своевременно образуване на делата, разглеждане на делата, насрочването им, приключването им, изготвяне на съдебните актове.
Така както са предвидени правомощията на Инспектората при извършване на тези проверки, те ще получават съдействие от административните ръководители. Едно от правомощията е да се проверява дейността на административните ръководители. Смятам, че с тези правомощия, осъществени така както са предвидени, и практиката ще доведе до прозрачност на работата на съдилищата, до срочност при разглеждане на делата и изготвяне на съдебните актове. Изобщо мога да кажа, че самите проверки, които ще извършва инспектората, ще улеснят работата и на административните ръководители, които изготвят атестации за съдиите за получаване на съответния ранг и преминаването им в по-горна йерархия - издигане на място.
Също приветствам предвиденото обобщаване на практиката на съдилищата. Сега, когато в България се извършва съдебната реформа, когато българското национално право се унифицира с европейското действително е наложително обобщаване на практиката на съдилищата. Но това не значи вмешателство в пряката дейност на съда как да реши едно дело. Въпросът е по видове как се решават и каква е практиката.
Всъщност може дълго да се говори по тези въпроси.
Янаки Стоилов:
Достатъчно. Нека чрез въпросите на колегите да имате възможност допълнително да развиете вашето виждане. Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Нямам въпрос. Искам да изкажа лично становище, защото познавам г-жа Млеканова. Съжалявам, че не съм я предложила аз. Ако трябва да направим едно обобщение на това защо трябва да бъде инспектор, аз мисля, че г-жа Млеканова 100% го покрива, ако не и 110%. Един прекрасен професионалист, чиито цял живот е минал в съдебната власт, човек, който познава съдийската работа и администрирането на делата, един човек, който може да помогне и на останалите си колеги и да ги въведе и да въведе правилата, основите на един нов Инспекторат, който ние сме го видели като законодателство.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова. Други въпроси. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Имам един въпрос към г-жа Млеканова във връзка с дългогодишния й опит като съдия. Понеже говорите за качество и бързина в съдебната система, считате ли, че Инспекторатът може да вземе отношение и във връзка с обема на работа, която се възлага на българските съдилища и как това се отразява на качеството и срочността и в тази посока да прави предложение пред Висшия съдебен съвет. Възможно ли е констатациите за забавяне и лошо качество да са свързани с големия обем на работа в българския съд и какво бихте предприели, ако констатирате и такива недостатъци, въпреки професионализма на някои съдии.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Масева. И аз имам един въпрос.
Тъй като вие сте дългогодишен съдия и може да направите сравнения в състоянието на съдебната власт, какво смятате, че се е подобрило в нея за последните 17-18 години и кое е станало по-зле от това, което е била или трябва да представлява.
И ако трябва да говорим за влиянието на извън правни фактори при вземането на решения на някои от магистратите, смятате ли че имате достатъчно ясно виждане как чрез формалните проверки, които трябва да прави Инспекторатът, може да се стигне до мотивите, с които понякога са се взимали тези решения, за да се сигнализира на органите, които трябва да се произнесат.
Заповядайте да отговорите.
Виолета Млеканова:
На г-жа Масева мога да кажа, че така както са целите за създаване на Инспектората и правомощията му, предвидени в закона, едно от основните изисквания е обективност. С тези проверки Инспекторатът трябва да съдейства за доброто качество на работата на съдебните органи, едно от които е и натовареността. Ако влошеното качество се дължи на пренатовареност на съответния съдия, който е допуснал слабост или забавяне при изготвяне на съдебните актове, е наложително освен Висшия съдебен съвет, да се сигнализира административния ръководител. Но така, както сега е организирана съдебната система и вече се предвижда и по Закона за съдебната власт случайният избор, имайте предвид, че пренатовареност не може да се получи. Защото постъпилото дело така както е по реда се включва в системата и компютърът го разпределя. Малко тук може да се помисли, защото не бройките дела, а понякога и сложността на казуса налага това. Но във всички проверки трябва да се проявява обективност.
Искам да кажа, че целта на Инспектората е именно подобряване качеството на работа, освен по движение на делата, своевременното им приключване, така също и качеството на изготвените съдебни актове, които Инспекторатът няма право да проверява как са решени и да се намесва пряко в дейността на съда. Въпросът е, че се анализират броят на постановените съдебни актове, броят на отменените.
Освен това, за движение на делата Инспекторатът следва да обръща особено внимание на спрените дела и ред други, съобразни с изискванията на Закона за съдебната власт и на Правилника за работа на съдилищата.
Другият въпрос, който мога да кажа, че съдебната реформа дори да се отчита като не приключила, усилията, които са вложени досега, са дали своите плодове. Ще ви кажа нещо, което на вас ще ви се струва елементарно. Между колегите не се говори за пари. Аз съм толкова години в съдебната система. Много често по какъв ли не повод провеждаме съвместни мероприятия, един от основните въпроси беше увеличението на заплатите. Колегите не говорят вече за пари. Колегите говорят за правилно приложение на закона, за новите предвиждания на закона, за практиката и действително една от основните функции на Инспектората за предложения за тълкувателни решения, ще бъде една от основните цели. Защото новото законодателство предвижда разнородност в практиката.
Сега влиза в сила новия Гражданскопроцесуален кодекс. Действително, ако така се работи, както приемахме ние Наказателно процесуалния кодекс и г-жа Тачева тогава съдействаше при приемането му на отделни събрания на съответните съдилища по райони трябва да се обърне внимание преди влизането му в сила (01.03.2008 г.).
Инспекторатът така както е създаден, целите, които си е поставил и правомощията, които има, смятам, че ще изиграе своята роля. Но това е лошото, че всяко начало е трудно и допусканите грешки от първите се помнят. Но най-важното е потенциалът, който ще влезе в този Висш съдебен съвет, а това вече е вашата дейност.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Млеканова. С това се изчерпаха въпросите към вас. Благодаря ви за участието в изслушването.
Моля да поканите Донка Димитрова.
Колеги, тук е вече г-жа Донка Димитрова Тодорова. Нека да бъде представена. Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Стажът на г-жа Димитрова е преминал през прокуратурата, съответно окръжна, заместник районен прокурор, прокурор в окръжна прокуратура, заместник окръжен прокурор с ранг на прокурор в Главната прокуратура.
През периода 1996 г. - 2007 г. е била в Сметната палата директор на Териториално поделение – Русе, за областите Русе, Плевен, Велико Търново, Габрово и Ловеч. В момента от м. юни е експерт в Комисията по корупция към Народното събрание.
Предложението е свързано и с опита й в Сметната палата. За съжаление има едни доклади на Сметната палата, които по определен негативен начин отразяват в констатациите си. Те са не публични засега, не коментирани пред широката публика, но за последните 3-4 години дават една доста негативна светлина по отношение на разходването на бюджетните средства в съдебната система. Т.е. там има проблеми и този проблем сигурно сега ще бъде на вниманието на ВСС. Но тази й работа и в Сметната палата и дългогодишния й прокурорски стаж бяха един от мотивите да я предложим на вниманието на Народното събрание като номиниран кандидат за член на Инспектората. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Миков. Заповядайте, г-жо Димитрова.
Донка Димитрова:
Може би от всички 18 кандидата съм единствения кандидат, който за известно време е излязъл от съдебната система. Аз мисля, че този поглед отвън на съдебната система и контрола, който извършвахме в съдебната система в друго качество, ми даде възможност да видя още повече проблемите, които са в тази система и преди всичко проблеми, свързани с ефективността на съдебната система. Това ми даде един друг ракурс и друга възможност да видя някои недостатъци, проблеми, свързани точно с бързината на разследването, с ефективността на правораздаването.
Аз мисля, че Инспекторатът, като един много важен контролен орган, би изиграл онази роля, която законодателят му е вменил - правомощията на инспекторите. Основно в два нюанса бих ги казала в моето кратко изложение.
Първият е свързан с проверките, които ще бъдат извършени по организацията на делата, по образуването на делата, тяхното движение и сроковете. Това директно влияе върху ефективността на правораздаването и бързината му.
Вторият момент е свързан с анализната част, която ще извършват инспекторите. Тук мисля, че моят опит в Сметната палата много би ми помогнал, защото тази дейност е преди всичко аналитична. Тя почива на фактите, но прави обобщения, изводи, препоръки до съответния проверяван орган.
За мен това е едно голямо предизвикателство, признавам пред вас. Съзнавам отговорността на всички членове на Инспектората и голямата надежда, която обществеността и Народното събрание и целият наш народ, според мен, разчита на дейността на този Инспекторат нещо да се промени, съдебната реформа да се доведе докрай. Мисля, че това е основното и затова приех това предизвикателство към самата себе си, като считам, че моят опит би бил полезен в тази посока.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Въпроси има ли? Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз искам да задам въпрос, свързан с факта дали не се притеснявате, че последните 11 години не сте били в съдебната система, дали сте запозната с развитието, с процесите, които са протекли през този период. Но от думите, които казахте, мисля, че получих удовлетворителен отговор. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други въпроси? Няма други въпроси.
Благодаря Ви, г-жо Димитрова за участието.
Следващият кандидат е Елка Пенчева. Имате думата за представянето на г-жа Пенчева преди тя да ни запознае със своите виждания. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Уважаеми г-н Председател,
Ако предишната кандидатура беше с 23 години прокурорски стаж на всички равнища плюс Сметната палата, г-жа Елка Пенчева известен период от своята биография е работила като юрисконсулт. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че написаха писмо от юрисконсултите, които казаха, че са 3-4 хиляди души. Всяко съсловие искаше да чувства някого като свой представител.
По-важната част от кариерата на г-жа Пенчева е Районен съд – Бяла Слатина, Пети районен съд – София и то за периоди, които достатъчно добре отразяват, че тя е от магистратите, които не са се движили много бързо из кариерата, но в същото време има хиляди такива в България, които вършат работата на съдебната система.
От 1993 г. и в момента е съдия в Софийски градски съд с ранг на член-съдия във Върховния касационен съд. Мисля си, че нейната кандидатура, нейният избор ще допринесе за един поглед и от вътре за това, което се случва в съдебната система и по-специално в съда. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Пенчева.
Елка Пенчева:
По биографията няма какво да допълня. Виждания по работата на Инспектората в детайли ми е трудно да представя. Мога да изложа виждане по определен въпрос. Ако искате ще отговоря и на други въпроси.
Това, което ме впечатлява от правомощията на Инспектората, са два момента: единият е проверка правомощията по т. 3 от чл. 54, ал. 1. анализира и обобщава делата, които са приключили с влязъл в сила съдебен акт, както и прокурорските преписки и преписките на следователите.
Тази точка, съотнесена с бюлетина, който Инспектората издава за своята дейност, за мен е от съществено значение за подобряване на правораздаването.
Първо, знаем, че това правомощие е малко деликатно, защото обхваща анализ на съдебни актове, които са влезли в сила, т.е. в никакъв случай Инспекторатът няма да се ангажира с правилността или не на съдебния акт. Но тази функция по обобщаване на влезлите в сила съдебни актове – искам да прокарам друга линия извън правомощието да сигнализира и подава материали за тълкувателни решения. Свързвам го с бюлетина дотолкова доколкото колегите съдии или магистрати при правораздаването си за да получат достоверен отговор на въпроса правилно ли прилагат един закон, една норма на закона, освен това трябва да отчетем и динамиката на законодателството и новите закони, които се прилагат. Те, за да разберат това нещо, трябва да изчакат години, докато делото се върне от съответната инстанция, а инспекторатът с тази си функция да проверява, да обобщава и в бюлетин да оповестява тези резултати, всъщност реално може да окаже помощ на магистратите при правораздаването.
Бих могла да се спра и на движението на делата. Аз съм много близо до съдебната система и мога да ви говоря само затова – за работата на съда. Другите звена са ми малко по-отдалечени. Ако имате конкретни въпроси.
Като цяло работата на Инспектората лично аз я възприемам като един орган, чиито цели и задачи са описани в закона, но отделно от това аз го възприемам като един орган, който много мощно трябва да допринесе за бързината, прозрачността на работата на магистратите и най-важното, според мен, това е трансмисията, която би трябвало много активно да се включи в провеждане на съдебната реформа. В края на краищата инспекторите са персоните, които осъществяват пряката връзка с магистратите и биха могли наистина да спомогнат те да възприемат като своя задача, като свое бъдещо развитие съдебната реформа. Само това исках да допълня.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Имате думата за въпроси.
Какви основни слабости виждате досега в съдебната власт и специално в работата на съда освен това, което отбелязахте и с което можете чрез вашата работа да повлияете за тяхното преодоляване.
Елка Пенчева:
Слабостите са предимно при организация на съдебната работа.Тя е на две нива. Едното организация на цялото съдебно звено, имам предвид административния ръководител – организацията на съответното административно звено. Другото е умението на всеки магистрат сам да си организира добре работата и оттук бързина, движение, срочност, качество на съдебните актове. Но мисля си, че Инспекторатът би могъл да въздейства и в една друга линия.
Обучението на магистратите е много важно. Мисля, че при констатирани слабости, които се повтарят в различни съдилища, може би трябва да има по-тясно взаимодействие между Националния институт по правосъдие и програмата за обучение. Кои въпроси да се включат в годишното обучение, като това се подава като информация и от Инспектората. Защото кой ще констатира тези повтарящи се многократно слабости при прилагане на отделните закони. Това, което много ни липсва на нас съдиите е наистина едно допълнително качествено обучение. Има много сложни закони. Самите икономически отношения са толкова нови. Аз години наред съм работила във фирмено отделение и докато не отидох на курс по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, честно да ви кажа, работила съм със закона, но винаги неуверено. Философията на закона, детайли от този закон ми станаха ясни след един много добре организиран курс.

Янаки Стоилов:
Т.е. вие смятате, че недостатъците в дейността на съда се дължат в по-голяма степен в трудностите, които създава динамиката на законодателството, необходимостта от по-голяма квалификация отколкото в предубеденост на хората, които решават въпросите, ако трябва да разделим причините на две.
Елка Пенчева:
Не бих казала, че съдиите са предубедени в каквото и да е. Освен че трябва да са независими и по вътрешно убеждение да постановяват актовете.
Янаки Стоилов:
По презумпция да, но все пак като реалност ние говорим.
Елка Пенчева:
Определено затруднение се срещат наистина по организация и движение на делата. Някой път просто най-лошо се администрират молбите, които се разглеждат в закрито заседание. Ако си направите труда да направите справка ще видите, че може би няма молба за обезпечение, по която съдията да се е произнесъл в законния срок. Външните искове, които подлежат на вписване, също залежават. Но това са неща, които могат да се преодолеят при добра организация. Но без допълнителна квалификация, специализация, обучение трудно магистратите се справят с новите закони, със сложните закони.
Янаки Стоилов:
Някакви въпроси да са възникнали. Няма. Благодаря Ви за участието.
Следващия кандидат е г-н Кръстьо Яначков. Заповядайте.
Който ще представи г-н Яначков? Г-жа Дончева ще представи кандидатурата на г-н Яначков. Заповядайте.
Татяна Дончева:
Имам удоволствието да представя като кандидат за инспектор един от доайените на Върховния съд. Един човек, който е бил един от най-младите върховни съдии – от 1983 г. Сега сме 2007 г. Живата история на края на едно време и създаването на новото. Един от съдиите с най-висока квалификация, който не е стигнал до най-високите постове в системата, защото, според мен, не е имало кой да го бута и са се наложили нови критерии извън професионалните.
Представям кандидатурата му с удоволствие, защото мисля, че в новия Инспекторат ще трябва да има няколко души, които да пренесат почтеност и морал от малко по-старо време и разбиране на независимост като устойчивост на магистрата дори, когато му се оказва давление – политическо, икономическо, финансово или някакво друго.
Освен това с много разностранна правна квалификация, с много голяма дълбочина, особено що се отнася до уеднаквяване на съдебната практика.
Биографията е дадена на всички. Мисля, че обстоятелството че този човек има само 24 години във Върховния съд на държавата и нейната гражданска колегия означава повече от всичко останало.
Янаки Стоилов:
Благодаря за представянето. Заповядайте, г-н Яначков.
Кръстьо Яначков:
Аз трудно бих допълнил нещо. Бих могъл да кажа, че като председател на окръжен съд съм извършвал дейности, които сега влизат в правомощията на Инспектората като тематични проверки, ревизии на районните съдилища, обобщаване на съдебната практика и такова като член на Върховния съд, така че смятам, че бих могъл да допринеса за изпълнение на задачите, които стоят пред Инспектората. Още повече, че сега се поставя едно ново начало. Това е един нов орган и това е свързано с неизбежни трудности.
Това е, което бих могъл да допълня. Ако имате въпроси?
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате възможност да поставите въпроси.
Г-н Яначков, тъй като Вие имате дълга практика във Върховния касационен съд, сигурно не е тайна, че дори и на върховното ниво има магистрати, които в по-голяма степен се придържат стриктно към закона и други, които сигурно са постановявали решения, които не винаги имат само законови мотиви. Аз не ви карам да сочите имена, тъй като това би било крайно неудобно, защото вие си служите с доказателства Но мисля, че това е много важно от гледна точка на атмосферата сред самите магистрати. Вие сигурно имате впечатление и за хора ,които се отнасят и към едната и към другата категория и как това се отразява върху атмосферата, в която се работи в съдебната власт и как смятате, че това се отразява на авторитета на съдебната власт. Мисля, че това е много важно от гледна точка на функциите на Инспектората, който се формира.
Кръстьо Яначков:
Искам да подчертая, че актовете, които ние постановяваме, се постановяват в условията на един състезателен исков процес и при един тричленен състав трудно може да се направи някакво отклонение от изискването на закона. Лично на мен, казвам го най-отговорно, никога не ми е оказвано някакво давление или ходатайство от ръководството на Върховния съд. Не знам, може би така са се стекли нещата. Нямам преки впечатления и на колегите, с които сме в един състав, да е оказвано такова давление. Не казвам, че изключвам такава възможност. Но аз за себе си отговарям. В продължение на 24 години доста председатели на Върховния съд се смениха.
Янаки Стоилов:
Аз нямам предвид само давлението по административна линия, а всякакви видове въздействия, които извън съдебната система могат да идват.
Татяна Дончева:
Може ли един въпрос.
Как си обяснявате, когато един и същи казус се решава по най-различен начин, дори на ниво Върховен съд, а понякога и от един и същи съдия или от един и същи състав. Как си обяснявате, че ние на 17-та година от началото на промените, считаме като много важен въпрос уеднаквяването на съдебната практика. Защото се оказа, че имаше години наред, когато Върховният касационен съд много сериозно се отказа от тълкуването и уеднаквяването на практиката. Тези съдии, които произвеждат по един и същи казус най-различни решения, никой не им обръща внимание и най-добре си живеят.
Кръстьо Яначков:
Разноречива съдебна практика е имало винаги и в тази именно връзка се издават тълкувателните решения по определени въпроси. Що се отнася до това, че сега се среща по-често, това се дължи до известна степен и на тази мобилност на законодателството. По-рано много рядко се прибягваше до промени. Сега се променят законите. Може би се дължи и на това, че има по-ниска квалификация, зависи как е поднесен казуса. Действително съществуват случаи, когато даже в един състав да са постановявани разноречиви решения по един и същи въпрос. Но всяко дело си има своята конкретика. Не допускам злоумишлено някой да решава случая един път така, а втори път – по друг начин. Затова пак казвам, че всяко дело има своята конкретика.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Други въпроси. Няма. Благодаря ви за участието.
Колеги, с това завършваме работата по първия основен въпрос – изслушването на половината от кандидатите. Съобразно работата на парламента, ще продължим на следващото заседание с другата половина. Аз предлагам след изслушването на всички кандидати, същите хора, които участваха в изслушването, включително от ВСС и министъра на правосъдието, за да могат и те да коментират.
Може би изслушването няма да продължи следващата седмица, поради това, че има други теми и по-кратка ще бъде работата на парламента, което значи, че по-следващата седмица ще продължим.
Михаил Миков:
Предлагам във вторник преди обяд да го направим.
Янаки Стоилов:
Това можем да го решим и допълнително. Аз искам да имаме достатъчно време и за обсъждане, така че ако нещо правим във вторник, да приключим с изслушването, ако това се окаже възможно във вторник, а обсъждането да бъде по-следващата седмица.
Това ще го уточним утре.
По втора точка - Предложения за допълнителна разпоредба, свързана с предлаганата промяна в Закона за задълженията и договорите.
Моля ви да погледнете предложените текстове.
Във връзка с промяната в ЗЗД за отпадане на 10 годишния срок за търговските наеми, възникна предложението да се направи една гаранционна норма в Закона за държавната и за общинската собственост за случаите, когато държавата или общините предоставят свое имущество в търговски дружества за тях да остане специалния режим, по който тези имоти се отдават под наем, тъй като това може да се превърне в някаква допълнителна форма за злоупотреба с това имущество.
Текста го имате, ако към него искате нещо да добавите или друг вариант на решението да предложите.
Михаил Миков:
Кой го предлага този текст?
Янаки Стоилов:
Това го предлагам аз като работен вариант в резултат на дискусията, която водихме в пленарна зала и вчера в комисията.
Заповядайте, г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Голям спор възникна в съдебната практика, специално в административните съдилища и Върховният административен съд нямаме изобщо единна практика. Имаме много възражения. Поначало подлежат ли на съдебен контрол решения на областния управител за спиране на решение на общинския съвет и на съдебен контрол тези актове на общинския съвет, които са за даване под наем, апортиране.
Вие много по-добре от мен знаете колко е важен този въпрос, защото вече каквото имаше в държавата се открадна. Но сега остава в общините. Понеже аз съм скептичен по отношение на това какво ще реши пленумът на Върховния административен съд относно съдебния контрол върху тези актове, ако може да предвидите нещо специално в закона, че изрично ще подлежат на съдебен контрол, ще бъде добре.
Янаки Стоилов:
Тази препоръка ние можем да я вземем предвид, но това ще бъде при друга промяна. Сега обсъждаме промени в Закона за държавната и за общинската собственост, но това ще продължи малко по-дълго.
А тук тази промяна трябва да я направим с една преходна разпоредба в Закона за задълженията и договорите при приемането на по-либералния режим за сключване на наемните договори между търговци така че да не може едно имущество, което е апортирано от държавата или от общините, то изпада извън техния контрол и някой да го отдаде под наем за 30 години при определени неизгодни условия, които след това никой не може да ги промени.
Затова тук предлагаме в този случай процедурата да се прилага чрез търг или за не повече от 10 години, както е сега за имотите, които са частна държавна собственост. Но понеже това е собственост на търговското дружество, без изрична такава разпоредба това не би могло да стане.
Михаил Миков:
На мен ми се щеше този разговор да го водим с присъствието на проф. Герджиков. Аз лично смятам, че не е важен произхода на вещта. Тя може да е била, да е апортирана, може да е купена от общината от търговското дружество. Аз разбирам каква е целта. Но когато дружеството е с по-малко от 50 плюс 1 процент общинско или държавно участие, то е частно.
Янаки Стоилов:
Г-н Миков, няма значение с колко процента. Защото и халите първо бяха чрез апортирането с по-голямо участие, после се увеличи капитала и изведнъж се оказва, че при това увеличение на капитала на едно дружество е подарена една собственост.
Михаил Миков:
Не може, според мен, според обекта на веща ние да определяме правилата за разпоредителни и други сделки.
Янаки Стоилов:
Говорим за имоти.

Михаил Миков:
Аз лично смятам, че безотговорността на тия, които апортират имотите, не може ние да търсим решение на закона, за да ограничим. А да не говорим, че тази работа вече поприключи.
Янаки Стоилов:
Не, има много земи, които тепърва ще се включват в такива дружества.
Михаил Миков:
Дайте да ограничим апортите, ако искате, по-добре. Дружеството е частно. Интересите на управлението на дружеството могат да налагат дългосрочни договори, включително и разпоредителни сделки. Но да ограничаваш търговските дружества с оглед на обекта на вещта, струва ми се неразумно. Аз не съм безкраен радетел на икономическия либерализъм, но ние се опитваме да решим един проблем с правно средство, което противоречи на смисъла на търговските дружества. А че се обират държавата и общините, за това не е причина закона. Причината е в тия, които взимат решенията, които апортират веднъж, втори път ги прехвърлят.
Янаки Стоилов:
Нека да разграничим двата въпроса. Единият въпрос за апортирането ще го обсъждаме във връзка с проектите, които вчера започнахме да обсъждаме и ги отложихме преди да вземем окончателно решение.
А тук предлагаме само решение във връзка с либерализирането на търговските наеми. Защото едно такова имущество впоследствие може да бъде отдадено от хора, които са недобросъвестни и дори и те да се сменят, вече никой не може да промени тази ситуация. А това не са изключения в нашата практика. Бих казал, че са дори и преобладаващи като злополучна практика. Сега правим една промяна ,която след като отворим вратата и не направим ли това ограничение, няма как после да реагираме. Те договорите ще бъдат сключени. Аз лично без такава разпоредба не бих подкрепил и другата, защото ще се окаже, че ние преследвайки една приемлива цел, създаваме инструмент за постигане на други резултати.
Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Г-н Председател, аз мисля, че целта на законодателя, освен съобразяване с основни принципи на правото и конституционни разпоредби и свободи, едната от които е свободата на стопанска дейност, мисля, че една от основните грижи на законодателя трябва да бъде да се стреми чрез усъвършенстване на законодателството да прегради ширещите се практики на злоупотреба със закона. Т.е. когато явно законодателят констатира, че със закона така, както той действа в момента, се злоупотребява, мисля че законодателят е в правото си и напълно основателно би могъл да помисли да ограничи, т.е. да въведе такива промени в законодателството, които да ограничат или най-малкото за затруднят злоупотребата с право. От тази гледна точка грижата на законодателя за ограничаване на злоупотребата с право мисля, че е по-висша отколкото стриктното придържане към някакви абстрактни принципи и конституционни заложби, такива, които са много широки и подлежат на много широко тълкувание.
Аз лично подкрепям подобна идея, която има ясна цел и която общо взето поне върви в посока ограничаване на злоупотреби. Благодаря.
Надя Антонова:
Колеги, аз искам да ви припомня, че този текст, предложен ни от г-н Стоилов, е в резултат на изменението на ЗЗД, който позволя договорът за наем да бъде за повече от 10 години. Всички се убедихме в тази комисия и в залата, че с оглед на стопанската инициатива и нашия просперитет и пр. е редно да се премахне тази горна граница на срока за наем върху недвижимите имоти. Всичко до тук е добре. Обаче в хода на дискусията в пленарна зала възникна проблем, който показа празнота на пленарната дискусия. Много е възможно, разкрепостявайки режима за срока на договора за наем на недвижимите имоти в полза на стопанската инициатива, да се даде възможност законът да бъде заобикалян по един много драстичен начин. Т.е. от една страна ,когато наемодателят общината или държавата си запазват специалните разпоредби на държавната или общинската собственост, при които срокът на договора за наем е 10 години. Но тези специални разпоредби на Закона за общинската и Закона за държавната собственост могат да бъдат заобикаляни, когато един недвижим имот общинска собственост, примерно, се апортира в търговско дружество и оттук нататък режимът е разкрепостен. Срокът на договора за наем може да бъде и 50 години. А практика показва, че апортът като заобикаляне на закона е много честа практика. Този текст, който виждате, е опит да се преустанови възможността и да се защити държавната и общинската собственост, която да не минава през търговското дружество като апорт, за да не бъде дадена за един необятен срок под наем.
Това, което искаме да направим, е да запазим закрилата върху държавната и общинската недвижима собственост.
Янаки Стоилов:
Мотивите на законопроекта бяха, че когато има търговци, които се занимават примерно със строителство на определени сгради, които след това те отдават под наем на други търговски дружества, на търговски банки и пр. Те искат да имат сигурност, а не собственикът след 10-та година да промени условията. За тях е трудно да отговорят на тези нови изисквания или да сключат с някой друг собственик наем. Затова е обосновано да премахнем горната граница в срока за наема.
Но в случая ние говорим за случай, когато държавата или общините предоставят свой имот в едно свое търговско дружество, само в този случай да се запазва ограничението, което и сега го има в Закона за държавната, респ. общинската собственост но по отношение на частната държавна, респ. общинска собственост. След предоставянето на това имущество, то престава да има характера на частна държавна и общинска собственост. Именно тук би се злоупотребило в редица случаи, било с някакви добри или не добри намерения. Има едно такова смесено дружество и изведнъж, когато държавата или общината не упражняват изцяло контрола върху него, то се отдава под наем и се загубва неговото предназначение. Няма пречка срокът да се продължи, но това ще мине по реда на обсъждане в общинския съвет и на всеки срок той ще се удължава или прекратява.
Предлагам с този текст другата седмица да внесем текста за ЗЗД в пленарна зала. Нека ако трябва в залата дискусията да продължи. Мисля, че е добре да има такова допълнение, защото смятам, че ние ще понесем упрека, че сме измислили още един инструмент за по-лесното присвояване на такава собственост чрез включването й в капитала на търговски дружества.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: