---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 43


Днес, 23.10.2007 г., вторник, от 11:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър; от Висшия съдебен съвет - Георги Шопов; и кандидатите за инспектори в Инспектората към ВСС – Мария Василева Кузманова, Милка Здравкова Варнова-Итова, Минчо Викторов Спасов, Незабравка Иванова Стоева, Олга Зафирова Керелска, Петър Кирилов Михайлов, Светлин Емилов Стефанов, Светлина Луканова Йолчева и Ясен Тодоров Тодоров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.

Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Приемане на общ проект на приетите на първо чете Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”, № 654-01-84 внесен на 20.06.2006 г. от Мария Василева Капон и № 654-01-143 внесен на 03.11.2006 г. от Илко Димитров и група народни представители.
2. Изслушване на предложени кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет - продължение.


По първа точка
Разполагате с проекта на общ доклад по Законите за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”. В него са включени предложенията, които се съдържат в двата законопроекта, които бяха приети на първо четене. Предлагам ви този общ проект да бъде утвърден комисията, за да бъде предоставен на народните представители за предложения. Вероятно срокът ще бъде малко по-дълъг от стандартния – поне две седмици, за да могат да се направят уточнения по повдигнатите в хода на дискусията въпроси.
Имате ли някакви бележки по представения общ проект. Не виждам. Тези, които са съгласни с него, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
Борислав Ралчев:
Имам едно питане, г-н Председател.
Кога ще отделим окончателно официалната част от съобщителната.
Янаки Стоилов:
Това е предмет на дискусията. Има различни предложения, макар че в изказаните мнения засега надделяваше становището да се запази и официалната и съобщителната част в електронния и в писмения вид. Но това ще бъде обсъдено в рамките на второто четене.
По втора точка - Изслушване на предложени кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет - продължение.
Предполагам, че всички, както от направилите предложенията, така и от поканените за изслушване са запознати с процедурните правила. Налага ли се да ги съобщавам отново.
Борислав Ралчев:
Бихте ли казали какъв е регламента, който сте въвели за представяне, тъй като миналия път отсъствах.
Янаки Стоилов:
Две минути за обосноваване на предложенията и три минути – за самите кандидати да представят това, което смятат за важно от своята професионална кариера и главно от вижданията си по отношение на дейността, която предстои да се извършва. След това ще се поставят въпросите поотделно към всеки кандидат и ще има възможност да се дадат отговори.
Други предварителни въпроси има ли? Няма. Можем да продължим със следващия кандидат. По азбучния ред следва Мария Василева Кузманова.
Кой ще представи г-жа Кузманова? Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Г-жа Кузманова има впечатляваща професионална биография.
Родена е в Смолян 1956 г. Средно образование в Смолян 1974 г. Студентска 1974-1978 г. – Юридически факултет в Софийския университет. Стажант съдия в София. Разпределена като съдия изпълнител в Смолян. Избрана за съдия и председател на Районния съд Мадан. 1991-1996 г. работи като адвокат. 1996 г. е назначена за старши съдебен инспектор по материалната дейност в управление “Съдебен инспекторат” към Министерството на правосъдието. Инспектор на съдиите по вписванията – до 1998 г. Участва в работни групи на министерството по изменение на подзаконовите нормативни актове. Избрана е през 1998 г. за съдия в Софийски градски съд като фирмен съдия, ІV-ти състав. Има ранг на съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Участва като съдия в Софийски градски съд в работни групи по законопроекти, свързани с пряката дейност. Паралелно с това е преминала впечатляващи семинарни обучения по европейско право към Министерството на правосъдието, Националния институт по правосъдие, български и чужди неправителствени организации.
Участие в дейности и квалификация. Наистина впечатляващи участия в множество дейности. Двустранна работна среща в Страсбург по въпросите на усъвършенстване на българския търговски регистър; участие в работна група по изменение на М14 през 2002 г., определена със заповед на министъра на правосъдието; участие в работна група по изменение на Търговския закон в периода 2003-2004 г.; участва в семинари, свързани с търговския регистър на Американската агенция за международно развитие.
Тези участия са множество, което ни дава от наша гледна точка да направим извода, че нейната кандидатура е абсолютно подходяща с оглед целите и задачите, които са поставени към съдебния Инспекторат. Ние пледираме затова Комисията да даде положителен вот по отношение на нейната кандидатура.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Заповядайте, г-жо Кузманова.
Мария Кузманова:
Балансът между принципа за независимост и принципа за отговорност в съдебната власт е принципът на контрол върху дейността на съдиите. Защото все пак ние като съдии сме от една страна независими, но от друга страна, дължим отговорност към обществото. Ето в това е ролята на Инспектората като един контролен орган, който фактически да осъществява проверки и най-вече да прави анализ и обобщавания на съдебната практика.
Лично аз считам, че критиките, които се отправят към съдебната система биха могли да се групират в две насоки: едното е бързината на съдебното производство и другото е противоречивата съдебна практика. Основно дейността на Инспектората по моему следва да бъде насочена към уеднаквяване на съдебната практика, а това би могло да стане с анализите, с обобщаване на практиката по определен тип дела по прилагането на определени закони. От друга страна, аз съм била в Инспектората и опита от годините, които съм изкарала там, бих могла да го използвам в дейността си в този Инспекторат.
Целта е не толкова да се покажат грешките на магистратите, а по-скоро и те да се научат, да се уеднакви тази практика, защото, за съжаление, една част от критиките са съвсем основателни.
Инспекторатът като контролен орган ще дължи една много голяма отговорност на обществото затова какво следва да се направи в съдебната система, заедно с Висшия съдебен съвет.
Общо взето в тази насока виждам работата си в Инспектората. Да има планово разпределение на задачите. Да има комплексни проверки, които трябва да бъдат не само по региони, а и в големите съдилища. Големите съдилища са тук в София. За София мога да кажа, че за тези 9 години откакто съм в Софийски градски съд няма извършена нито една проверка от страна на сега действащия инспекторат.
Янаки Стоилов:
Значи той всъщност не действа.
Мария Кузманова:
Не че не действа. Той действа навсякъде другаде в страната, но в Софийски градски съд не е имало проверка. Може би по сигнали е имало проверка, но не комплексни проверки.
Янаки Стоилов:
Имате възможност да поставите въпроси към г-жа Кузманова. Заповядайте, г-н Абаджиев.
Димитър Абаджиев:
Имам два въпроса към г-жа Кузманова.
Първият е каква Ви е мотивацията да се кандидатирате за тази позиция от сегашната позиция на действащ съдия.
Вторият въпрос е считате ли, тъй като Вие сте била в инспектората на Министерството на правосъдието, че при сегашното устройство на Инспектората, съгласно новите разпоредби на Конституцията, той ще бъде по-ефективен и с какво считате, че той ще бъде по-ефективен от досегашния. Дават ли законовите възможности рамки – по-добри възможности за Инспектората.
В каква посока считате, че той ще бъде по-ефективен.
Янаки Стоилов:
Други въпроси?
Тъй като вие имате дълъг стаж във Фирменото отделение на градския съд, споделяте ли промяната регистрацията да бъде правена по административен ред така, както това е предписано в Закона за търговския регистър. Какво ви е въобще отношението към правния контрол върху извършването на тази дейност. Мятате ли, че това би облекчило процедурата без да увеличи случаите, които предизвикват оспорвания на такива актове.
Други въпроси имате ли колеги. Няма.
Заповядайте да отговорите.
Мария Кузманова:
Първо от последния въпрос.
Законът за търговския регистър вече е факт. Той е приет и ще започне да действа евентуално от 1 януари 2008 г. Ще покаже времето дали това е един правилен акт. Би следвало да му се даде време, едно контролно време на действие, а дали ще има проблеми, това ще покаже практиката. Аз имам лично мнение, но то не е валидно. Нека да видим как ще действа. Ние затова сме съдии, за да прилагаме закона.
Това, което ме мотивира, от една страна, беше опита ми като инспектор и от друга страна, все пак това, че съм съдия. Като съдия аз съм независима в актовете си, в своята си дейност. Това е крехкият баланс, който, от една страна, при извършването на една проверка да се покаже едно зачитане на тази съдийска независимост, а от друга страна, идеите, които бих могла да дам във връзка с плана за работа на инспектората.
Борислав Ралчев:
Позовавам се на Вашия опит в Инспектората. Имате ли виждания по въпросите, свързани с това как ще прилагате административните проверки и как ще ги съчетаване с оная дейност, която за мен е изключително важна с оглед уеднаквяване на съдебната практика и предложенията, които имате по принцип възможност да правите. Този баланс смущава ли ви и изпълним ли е?
Мария Кузманова:
Според мен, е изпълним. Няма защо да ме смущава.
Борислав Ралчев:
Формата на взаимодействие. Виждате един или редица съдебни актове, които будят проблеми. Смятате ли, че трябва да има коментар със съответния магистрат?
Мария Кузманова: Да, разбира се.


Борислав Ралчев:
Ще бъде ли форма на някакво въздействие и механизмите, по които да се осъществява. Според мен, това е изключително важен въпрос за същността на инспектората.
Мария Кузманова:
Аз съм от онова време, когато действаше един инспекторат преди много години. Тогава, когато се извършваха проверки и се излизаше с един цялостен доклад, тези инспектори нас ни викаха. Тези доклади са били в полза за моята практика. Аз от тези доклади съм се учила, от самите грешки, които са допускани от съдилищата, за да не се допуснат при повторно разглеждане на такъв тип дела. Считам, че не трябва да се губи точно живата връзка, защото ние не сме контрольори, за да показваме и да посочваме, че този съдия постановява грешни актове. Контролът за законосъобразност върви по вертикала. Има съдебен контрол. По-горната инстанция съответно ще каже този акт законосъобразен ли е, правилен ли е, обоснован ли е.
Борислав Ралчев:
Въпросът е в това отношение ползата от дейността на инспектората ще изчакаме и ще следим с внимание.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се изчерпаха въпросите към г-жа Кузманова. Благодаря ви.
Павел Шопов:
Г-н Председателю, може ли нещо процедурно.
Моля официално да ми бъде издаден препис от протокола от миналото заседание в частта му относно становището и позицията на г-жа Анита Михайлова, кандидат, представен от ДПС.
Янаки Стоилов:
Няма проблем, г-н Шопов. Протоколите стават буквално в близките дни след заседанията. След като аз подпиша протокола, той може да се ползва в писмен и в електронен вид. Така че няма никакъв проблем да получите това, което ви интересува.
Павел Шопов:
Молбата ми е да бъде изпратен в стаята на парламентарната група на Атака.
Янаки Стоилов:
Има го и в електронен вид и можете да го свалите, след като аз подпиша протокола, но ако ви е по-удобно, мога да ви го представя и в писмен вид.

Павел Шопов:
Аз съм за на хартиен носител.
Янаки Стоилов:
Продължаваме със следващия кандидат - Милка Варнова - Итова.
Заповядайте, г-жо Итова. Първо г-н Ралчев ще ви представи и след това ще ви дам думата. Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Г-жа Итова е с висше юридическо образование – Софийски университет. 39 годишна.
Кариерата си на развитие в основни линии е минала през Пазарджишкия районен и окръжен съд. Понастоящем е съдия в Софийски градски съд, въззивна гражданска колегия, ІІ отделение -от 2001г. и понастоящем. Провела е специализации по европейско право по съответните курсове.
Това е нейната ясна и категорична биография.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-жо Итова.
Милка Итова:
Искам да представя своите виждания освен това, което е залегнало в Закона за съдебната власт и в Конституцията. Там са уредени основните дейности, които би следвало да извършва Инспектората след неговото конституиране.
Аз искам да наблегна на някои неща и някои дейности, върху които трябва да се акцентира с оглед на моята 14 годишна практика и проблемите, които съм срещала в своята работа.
Считам, че Инспекторатът не следва да се възприема като една репресивна структура, а по-скоро да бъде един институт, който да дисциплинира и респектира магистратите. Освен това, в много по-голяма степен да бъде орган за постоянно и пълно информиране за състоянието на всички съдебни органи в страната. А също така и за проблемите, които съществуват в съдебните органи, защото те са една от причините за слабостите, които има в съдебната система.
Считам, че Инспекторатът също така трябва да съдейства за по-голямата откритост на съдебната система, за достъпа на гражданите до съдебната система, за възможността на гражданите да имат информация за всяка тяхна молба, жалба, тъжба, която те са пуснали до съдебната система, да имат възможност да попитат къде се намира, на какъв етап се намира, какво предстои да бъде направено. В тази връзка много е важна ролята на Инспектората, като орган, който следва да съдейства за връзката между гражданите, от една страна и омбудсмана, а от друга страна, връзката с магистратите с техните проблеми, от трета страна – с парламента. Да събира информация със своите проверки, да обобщава и анализира тази информация заедно с Министерството на правосъдието. А защо не да прави тези проверки заедно с Инспектората на Министерството на правосъдието и с цялата тази информация да захранва Висшия съдебен съвет. Да прави предложения не само до Висшия съдебен съвет, но и до другите органи, което е регламентирано в Закона за съдебната власт.
Според мен, проблемите, които са в съдебната система и специално в съда, защото аз съм била преди всичко съдия, е мудността на правораздаването и липсата на уеднаквена съдебна практика. Но считам, че с новия ГПК, който ще влезе в сила следващата година, до голяма степен ще се решат тези проблеми. Аз съм оптимист по принцип и смятам, че ще се решат. До голяма степен ще се разтовари Върховния касационен съд и те ще имат време и възможност да пишат тълкувателни решения, каквато е тяхната най-важна роля и което е уредено в Конституцията – за Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Само искам да направя едно предложение, което може да се възприеме, но може и да не се възприеме от Инспектората, а именно да не се правят само проверки по сигнали на граждани, а да се извърши една комплексна проверка, която да се планира във времето на цял съдебен окръг. След като се видят какви са слабостите, да се обобщи и анализира събраната информация, като се обсъди и със самите магистрати, като им се посочат слабостите. Те могат да се поправят, а също така и да се инициира дисциплинарно производство.
За мудността на правораздаването, според мен, много по-лесно би могло да се реши този проблем, ако е от субективни причини, защото вече се създадоха възможности да се подаде жалба за бавност, ако забавянето на съдебния акт се дължи на самия магистрат, който е забавил поради субективни причини. Има създадени механизми затова. Самият административен ръководител, който същ би трябвало да се дисциплинира дали е наказал този магистрат, ако съответно не е написал в съответния срок, не е постановил своя съдебен акт, да се извършва контрол върху административния ръководител защо не е санкционирал този магистрат.
Другият механизъм са сигналите до Висшия съдебен съвет, до Инспектората за дисциплиниране на магистратите.
Според мен, по-големият проблем за бавността и мудността на правораздаването, това са причините от обективен характер, а именно липсата на материална база, натовареността на съдиите, неравномерната равнопоставеност между самите съдии в различните съдебни райони. Като пример мога да дам, че тези проблеми следва да се решават заедно с парламента, с правителството, с Висшия съдебен съвет. Защото, примерно, създадоха се административните съдилища, но те все още нямат материалната база да работят. Също така и голямата натовареност на някои съдебни райони. Знае се, че това са Софийски градски съд, Софийски районен съд. Има начини да бъдат решени тези проблеми. Именно тук е ролята на Инспектората – той да се намира по-близо до магистратите и да осъществява тази връзка между работещите магистрати, висшия съдебен съвет и от друга страна, гражданите. Мисля, че това трябва да бъдат основните му функции и за по-голяма откритост на съдебната система.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Ние сме отговорили на вашето предложение с приемането на Закона за съдебната власт, в който предвидено планиране на проверките, които извършва Инспектората, освен проверките по сигнали. Така че това ще има възможност да се прави.
Имате думата за въпроси към г-жа Итова. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Г-жо Итова, понеже отделихте доста внимание на сигналната функция на инспектората и взаимодействието с други органи, освен това на връзката с гражданите и с други организации и институции, които не са само Висш съдебен съвет, искам един конкретен въпрос да ви задам. Ако получите анонимна жалба от гражданин, че съдия еди-кой си е получил сума или е корумпиран и това е известно по еди-кое си дело, как бихте постъпили Вие?
Милка Итова:
Това е много сложен проблем. Според мен, има механизми при които би могло поне да се направи предположение, че този магистрат, върху неговото вътрешно убеждение, повлияно или не.
Борислав Ралчев:
Въпросът е директно.
Янаки Стоилов:
Недейте предлага най-лесното решение за Инспектората – да препраща нещата към прокуратурата. Въпросът е какво самите те да направят.
Милка Итова:
Аз мога да ви дам конкретен пример. Ние не можем да проверяваме по същество делото, което той е написал, как е мотивирал съдебния акт. Но ние можем да проверим как той е събрал доказателствата, как е процедирал по това дело. Примерно, мен са ме питали мой познати има ли такава практика да се оставя без движение исковата молба, а да се дава ход на делото и да се дава възможност на този, който не е внесъл държавната такса, да я внесе. Казах, че не ми е позната такава практика. Оказа се, че един магистрат е направил точно това. Вместо да обездвижи веднага исковата молба като не е внесена държавна такса. Той не само че не е направил това, а е внесъл, насрочил е за разглеждане, дал е ход, дори е отложил и е дал възможност да се внесе държавната такса. И ставаше въпрос за голяма сума пари. Значи тук може да се направи предположение, че този магистрат по някакъв начин някой му е повлиял, дали икономически, дали политически.
Янаки Стоилов:
Има и обратните примери, тук се е задвижило, а в други случаи да се обездвижи – дълго време да няма произнасяне.
Борислав Ралчев:
Още един въпрос, съвсем конкретно. На анонимката обръщате ли внимание или не по принцип? Бихте ли реагирали?
Милка Итова:
Да, бих реагирала. Може би той е анонимен точно затова, защото страната се страхува, че това би повлияло ако се информира магистрата, че има проверка срещу него, би повлияло на вътрешното му убеждение след това.
Иглика Иванова:
Вашият стаж професионален е като граждански съдия. Какъв поглед имате върху дейността на другите звена в съдебната система.
Вторият въпрос. След като новият закон сложи край на традиционната практика, според която сроковете, касаещи съда бяха инструктивни, сега вече те са задължителни. Мислите ли, че колегите ви съдии ще могат да се справят. Това няма ли да предизвика една лавина от жалби за неспазени срокове и дали Инспекторатът ще може да реагира адекватно.
Милка Итова:
Във връзка с това, за което говорим. Трябва да се събира информация за натовареността в различните съдебни райони и според мен, трябва да има мобилност на щатовете. Поне аз доколкото следя сайтовете на Висшия съдебен съвет, се разкриват щатни бройки, но не съм видяла да се разкриват някъде щатни бройки. А безспорно е, че някъде работата е намаляла, а другаде се е увеличила. Значи точно това ще бъде основната роля на Инспектората – да събира тази информация, да я обобщава заедно с Министерството на правосъдието и да работи за равнопоставеността в натовареността на съдиите в различните съдебни райони. Ако се реши този проблем, мисля ,че няма да има и проблем в сроковете по написване на делата.
А дали имам поглед. Да работила съм като младши съдия. Влизала съм в наказателни състави. Имам представа върху работата на прокуратурата. Освен това, като редови гражданин съм пострадвала от престъпления, така че знам какво означава да пътува примерно една преписка от ІІ РПУ до ІІІ РПУ в едногодишен срок, въпреки че съм се обаждала почти всеки месец. На много голяма част от моите колеги също са им обирани домовете и имаме представа как се работи.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Други въпроси има ли към г-жа Итова. Няма. Благодаря ви за Вашето участие.
Следва г-н Минчо Викторов Спасов. Заповядайте, г-н Спасов.
Г-н Ралчев ще го представи. Заповядайте.
Борислав Ралчев:
В нашата професия има една фраза, която аз често употребявам. Тя се казва: “Известно е на съда отпреди.” Някои смятат, че е негативна. Аз смятам, че е позитивна. В случая става въпрос за известен на парламента отпреди – от 39-тото и 40-то Народно събрание, с една завидна активност, която на всички нас ни е позната. Участник е в две временни комисии.
Завършил е Софийският университет. Участва в две постоянни комисии. Има специален афинитет към административното право.
Докторант е и да се надяваме, че в близко време ще стане и доктор на науките.
Юридическата му характеристика основно е свързана със завидното му адвокатстване.
Бил е и областен управител.
Само регламентът ми пречи да прочета тези образования и обучения, които колегата е провел. Но те очевидно го представят като един амбициозен човек със завидни познания, необходими за бъдещата му дейност като съдебен инспектор.
Смятам, че неговата кандидатура е напълно достойна.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Заповядайте, г-н Спасов. Виждам, че това, което сте приготвили, се отнася за дейността на Инспектората и в рамките на краткото време, можете да го покажете.
Минчо Спасов:
Ще бъда съвсем кратък.
Първо, нормативната база всички знаете, ние сме я създавали, е Конституцията, Закона за съдебната власт и Правилника за дейността на Инспектората, който предстои да бъде приет от самия Инспекторат, съгласно закона.
Следващият слайд, бих казал, е малко скандален. За мен наистина има политическа, но не партийна, а национална цел съществуването на този инспекторат и тя е основанието да преглътнем неговата “екзотичност”, а това е да реализира постигнатия национален консенсус за реформа на съдебната система.
Очакванията на българското общество са той да отговори на очакванията за едно по-добро правосъдие и да покаже също така на нашите европейски партньори някаква резултатност в подобряване на съдебната система, която се изтъква като проблем.
Във всяка подобна презентация е уместно да има излагане на предимствата и опасностите, които следват от създаването на този орган. на първо място, тепърва има много да се мисли по неговата структура и по детайлизацията на неговите функции.
Вторият фактор е времето. Ако се изпусне началният момент и той не заработи активно, има опасност в обществото да се създаде представата, че това е поредния административен орган, който съществува сам за себе си. Дъждовният облак показва, че няма да е много лесно, а каската означава, че ще е необходима и доста активна борба.
Предимствата са, че започва на чисто и няма негативи натрупани. В началото има обществена подкрепа, свързана с обществените очаквания, има правомощия спрямо висшите магистрати, каквито досегашният инспекторат нямаше.
Дава обратна информация на законодателя за пропуски в законите чрез ежегодните си доклади, които прави чрез ВСС.
Предизвикателствата са:
- високите обществени очаквания за бърз резултат. Знаете, че обществото винаги иска бързо да се случват нещата.
- потенциална съпротива от инспектираните;
- нерешителността на реализиращия отговорността орган, защото в крайна сметка Инспекторатът е само сезиращ орган.
Анализът на законовите текстове за мен показва, че основните две най-важни функции ще бъдат контрола за сроковете и анализът на приключените дела, без да има право Инспекторатът да оценява вътрешното убеждение, което представлява същността на правораздавателната дейност.
Тук са дадени детайлизирано потенциалните заплахи от съпротивата на съдиите и на останалите органи на съдебната власт и по-скоро дисциплинарните комисии, които ще бъдат реализиращия орган.
Забавянето, за което говорих преди малко, ако не се действа с бързи темпове, има опасност в обществото да се зароди негативна реакция.
Инспекторатът няма да работи в стерилна среда. Той ще работи с индивидуални и колективни партньори. Тук съм посочил неизчерпателно някои от тях: на първо място това е ВСС, Главния прокурор, МВР, Омбудсманът, Народното събрание чрез Правната комисия и Комисията по корупцията, медиите Комисията по Закона за отнемане на имущества, министърът на правосъдието и съсловните организации на юристите и лекарите. Това са адвокатските колегии, на нотариусите.
Реплика: Защо лекарите.
Минчо Спасов:
Защото лекарските комисии са важен орган при реализиране отговорността на лекарите, които издават болнични листове без основание.
Ролята на медиите съм я подчертал. Те от една страна сигнализират Инспектората, от друга страна, огласяват неговата дейност и от трета страна, контролират някои отделни казуси, които представляват висок обществен интерес.
Краткосрочните задачи са последния слайд.
Логистика и конкурси за сътрудници, съгласно закона, за да започне по-бързо работата.
Изготвяне на правилник за работата на самия Инспекторат;
Програма за действие, която също е законово залегнала в закона.
Накрая бих казал, че презентацията не е за показване на кандидатите за инспектори, защото могат да се уплашат и да се откажат.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Спасов, за нагледното и конкретно представяне на вашите виждания.
Имате думата за въпроси. Г-н Абаджиев.

Димитър Абаджиев:
Имам въпрос. Защо в слайда с опасностите нямаше иконка на таралежче. Имам предвид знака на вашата партия.
А сериозният въпрос е считате ли, че една от опасностите е партиите, които предлагат кандидатите за инспектори и бъдещите инспектори ще се опитват да се месят в тяхната работа. И ако ви извикат от ръководството на партията, която ви е предложила, и ви поставят конкретна задача, вие как ще реагирате.
Минчо Спасов:
Още в началото аз подчертах, че за мен органът изпълнява политическа национална задача, а не задача на някаква партия и законът предвижда да се избира с 2/3, т.е. за да се постигне някаква степен на консенсус – обединение на народните представители за хора, които ще изпълняват не политически, а национални задачи.
Павел Шопов:
Моят въпрос е същия, само че ще го задам по друг начин. Въпреки моите не добри отношения с г-н Спасов, нищо лично, но как ще легне вечерта като заместник-председател на парламентарна група, понеже и аз съм такъв, и знам какво ми е в главата, и член на националното ръководство на партията, както и той е член на националното ръководство на партията си, и ще се събуди на другата сутрин като безпристрастен член на Инспектората. Тук се чу една прогноза, че г-н Спасов ще бъде главен инспектор.
Моето правно съзнание н юрист се бунтува от това, защото знам какво значи да си магистрат.
За Инспектората ще има специална дискусия. Миналия път се явихме малко неподготвени за членове на Висшия съдебен съвет, защото и там тази дискусия трябваше да се проведе. Изобщо дискусията за безпристрастността на магистратите, изобщо за тези органи на съдебна власт, които трябва да бъдат абсолютно независими, свободни. Аз съм взривен. Наистина трябва да има дискусия и затова събирам аргументи. Поне трима от предлаганите членове на Инспектората са идентични.
Янаки Стоилов:
Въпросът е ясен. Много внимателно ще изслушаме вашите съображения и ги запазете, тъй като сега сме в процедурата на изслушване. След като завърши изслушването, ще могат да се направят обстойни коментари по кандидатурите, по тяхното представяне и това ще имаме предвид. Сега нека да се поставят въпросите и кандидатът да отговори, а другите коментари са по-важни за нас.
Заповядайте, г-н Спасов, да отговорите.
Минчо Спасов.
Въпросът ви беше как ще се събуди един човек, който преминава от парламентарната система към съдебната система, като е бил член на дадена партия. Разбира се, партията ще бъде напусната, както са го правили и 100 хиляди военни в момента, когато беше деполитизирана армията, както са го направили и всички съдии, когато беше деполитизирана и съдебната система. Никой не твърди, че ¾ от настоящия състав на съдебната система са били някога партийни членове. Предполагам и Вие няма да го оспорите. Но е напълно недопустимо влияние на съдебната система и магистратите от някаква политическа партия или тайна организация, в каквато аз също не членувам.
Янаки Стоилов:
Г-жа Иванова също има въпроси.
Иглика Иванова:
В два от вашите слайдове се появи заплахата Висш съдебен съвет. Предпоставяте ли вие, че ще има проблеми - един вид, че Висшият съдебен съвет ще препятства работата на Инспектората и ако е така, това не обезсмисля ли още отсега съществуването на Инспектората изобщо.
И вторият въпрос, който от миналото заседание традиционно го задаваме на действащите колеги адвокати. Няма ли да се изкушите в новото си качество да съдействате на ваши досегашни клиенти.
Минчо Спасов:
Ще започна с втория въпрос. От 6 години не практикувам и клиентите отдавна са ме забравили за добро или лошо.
По първия въпрос. Такова е законодателното решение, че Инспекторатът е към Висшия съдебен съвет и има само сезиращи функции, а Висшият съдебен свет е решаващият орган, който ефектуира какво да е действието. И фактически активността и решителността на действията на Висши съдебен съвет ще резултира в крайна сметка и в резултатите от работата на Инспектората. Друг въпрос е, че самият Инспекторат, ако бъде достатъчно настоятелен и обективно предоставя фактите, би трябвало да има успехи и пред дисциплинарните комисии на ВСС.
Елиана Масева:
Един въпрос. А смятате ли да напуснете партията, в която членувате.

Минчо Спасов:
Длъжен съм. Нямам право на избор.
Янаки Стоилов:
Други въпроси няма. Благодаря Ви, г-н Спасов за участието.
Да поканим следващия от кандидатите – Незабравка Стоева.
Тук е г-жа Стоева. Г-н Корнезов, заповядайте на представите кандидата.
Любен Корнезов:
Аз съм направил предложение за г-жа Стоева.
Биографията й е пред вас. Аз лично познавам г-жа Стоева. Високо ценя нейните качества. Само ще се спра на това, че тя има 22 години само юридически стаж. Преди всичко тя цивилист. В момента е един от най-авторитетните адвокати в Благоевград. Била е младши съдия, районен съдия, председател на Общинския съвет в Благоевград. Аз я познавам и като научен работник. Тя от 8 години преподава в Югозападния университет в Благоевград и се възприема от студентите и от преподавателския състав много радушно.
Позволих си да направя това предложение за Здравка Стоева. Горещо я подкрепям. Ако народните представители гласуват, тя ще бъде един достоен инспектор в новия орган Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Корнезов. Г-жо Стоева, заповядайте.
Незабравка Стоева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, искрено благодаря на заместник-председателя на Народното събрание – проф. Корнезов, за направеното предложение и за направеното представяне в днешното заседание.
Осъществяването на дейността на Инспектора ще се извършва основно чрез проверки по сигнали, като предметът на проверките ще се отнася до административната дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените органи. Ще проверява образуването, движението и приключването на съдийските, прокурорските и следствените дела, както и сроковете по тяхното приключване. Ще има за цел основно изнесено да проверява изнесените в сила прокурорски и следствени дела.
Една от функциите на съдебния Инспекторат виждам в чисто сигналните му дейности в случаи на констатирани нарушения да прави предложения за дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи. В случаи на констатирана противоречива и неправилна съдебна практика да прави предложения за искания за тълкувателни решения и тълкувателни постановления. Да сигнализира надлежните органи – административни органи, в случаи на констатирани нарушения.
Смятам, че дейността на съдебния Инспекторат ще бъде една гаранция за едно навременно и качествено правораздаване.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Може да поставите въпроси.
Любен Корнезов:
Все пак е административна работата в Инспектората. Адвокатската работа, съдийската работа е по-творческа работа. Защо решихте?
Незабравка Стоева:
Когато човек работи вътре в съдебната система вижда едни проблеми на работата. Когато работи извън системата, вижда другите проблеми на самата система. В този смисъл смятам, че работата на съдебен Инспекторат ще концентрира обективна работа по повод нормалното функциониране на самата система.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други въпроси да са възникнали? Няма.
Благодаря Ви за участието.
Следващият от кандидатите е Олга Керелска. Заповядайте.
Г-жо Дончева, Вие ли ще представите следващия кандидат.
Татяна Дончева:
Олга Керелска е съдия в Софийския апелативен съд. Родена е 1958 г. Завършва средно образование в Кюстендил. После право в Софийския университет. От 1985 до 1988 г. е юрисконсулт в Окръжния народен съвет в Кюстендил. От 1990 г. е съдия в Кюстендилския районен съд до 1994 г. От 1994 г. е съдия в Кюстендилския окръжен съд. От 1995 г. е преместена на работа в Софийския градски съд, където работи до 2001 г. И от 2001 г. е съдия в Софийския апелативен съд. Към настоящия момент е съдия в САС, Трето отделение, търговско. Има ранг председател на отделение във ВКС и ВАС. 22 години юридически стаж, от които повече от 17 години съдийство.
От 1997 до 1999 г. е хоноруван преподавател в Софийския университет, Юридически факултет в катедрата по гражданско право.
От 2004 г. е арбитър в Арбитражния съд на Търговската палата.
Преподава в Института за обучение на магистрати.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Керелска.
Олга Керелска:
Вижданията за работата на Инспектората като орган на съдената власт, според мен, са обусловени от функциите, правомощията на Инспектората като орган, които в настоящия Закон за съдебната власт са регламентирани в разпоредбата на чл. 54 от закона. Аз най-общо и условно бих ги разделила като функции и правомощия във връзка с проверка и контрол, имайки предвид, че инспекторатът ще има възможността и правомощието да извършва проверки по организация дейността на съда, прокуратурата и следствените служби, движението по конкретните дела и преписки и сроковете на тяхното насрочване, разглеждане и приключване.
Контролна функция, която е неизменно свързана с функцията на проверки и констатации на основата на тях, подпомагаща правораздавателната дейност на съда и магистратурата като цяло, като имам предвид предвидената възможност в резултат на извършените проверки Инспекторатът да констатира противоречия в съдебната практика и да може да направи предложение за издаване на тълкувателни решения и постановления.
Последната група правомощия и функции условно определена, е свързана с налагане на дисциплинарни наказания или ако може така да се обозначи – санкционираща функция дотолкова, доколкото Инспекторатът ще има правомощия въз основа на направените от него констатации да задвижва процедурата или по-скоро да прави предложения за задвижване на дисциплинарни процедури, които евентуално да приключват с налагане на дисциплинарни наказания на магистрати.
По повод на настоящото изслушване аз преди няколко дена обърнах стария Закон за съдебната власт, за да видя какви са били функциите и правомощията на Инспектората в стария му вид и констатирах, че кой знае каква разлика във функциите и правомощията на стария инспекторат, така да го обозначим, и настоящият, такъв, какъвто ще бъде формиран, не е кой знае каква съществена, да не кажа, че такава почти няма. Но моето впечатление като магистрат, а мисля, че споделям общото впечатление на магистратурата, че работата на Инспектората в настоящия му вид не беше осезаема за магистратурата и за съдиите в конкретност. Още по-малко считам, че тази работа и дейност беше осезаема за обществото като цяло. С оглед на това, най-общо и принципно считам, че първото нещо, което Инспекторатът трябва да си постави за цел, е така да осъществява своите функции и правомощия, че той да стане един орган, който е осезаем, както за магистратурата като цяло, така и обществото да знае, че съществува такъв орган, каква е неговата дейност, евентуално какви са неговите резултати.
В тази насока мисля, че Инспекторатът трябва да работи далеч по-енергично, далеч по-интензивно и далеч по-ефективно. Разбира се, това зависи от много фактори, а не само от желанието и качествата на конкретните хора, които ще бъдат включени в състава на Инспектората. Считам, че от съществено значение е политическата подкрепа, с която ще се ползва Инспектората в неговата дейност, имайки предвид, че нашето общество е политическо. Структурата му е структура на политически партии и политическите партии и политическата класа като цяло нямат желание да стоят зад дейността на Инспектората, да го насърчават, бих казала, да зачитат резултатите от неговата дейност, каквито и да усилията на Инспектората, мисля, че в крайна сметка неговата значимост като орган не би се променила кой знае колко.
Другият орган, с който Инспекторатът ще работи в най-тясна връзка, и от дейността на който също много зависи това до каква степен дейността на Инспектората ще има някакъв ефективен и завършен вид, това е Висшият съдебен съвет. Дори при една много активна и ползотворна работа на Инспектората, ако Висшият съдебен съвет не се съобразява с констатациите на Инспектората, с неговите препоръки, ако не ги взема предвид, ако в крайна сметка не облича с решения предложенията на хората, работещи в този орган на съдебната власт, нещата пак биха спрели някъде между двете институции и обществото като цяло не би имало кой знае каква полза от дейността на този орган.
Янаки Стоилов:
Благодаря. В определеното време мисля, че е достатъчно. Да използваме, ако имат колегите въпроси и с отговорите да допълните това, което имате предвид.
Да ви попитам в началото – Вие сте минала почти през всички нива на съдебната система, специално на съда, какво е вашето впечатление, тъй като един от най-чувствителните проблеми е корупцията в българското общество, специално в съдебната система. Бихте ли се наели по Ваша преценка по някаква скала да оцените като много ниска, ниска, висока или много висока. Имате ли впечатление сред самите магистрати и съдии, да съществува някакво професионално мнение за това кои магистрати се придържат към закона и такива, които са склонни да решават с други мотиви делата. Интересна ми е гледната точка на един човек вътре от системата.
Олга Керелска:
Да започна от нивото на корупцията. Аз не бих могла да дам категоричен отговор. Но моето впечатление е, че нещата се влошават, а не се подобряват. Те се влошават, защото според мен, не се води истинска борба срещу тази язва в обществото като цяло и в съдебната система като елемент от това общество. Все пак не може обществото да е проядено от корупция, макар че може би звучи силно, и това общество същевременно да очаква съдебната система да е цялата в бяло. Борбата трябва да бъде повсеместна. Тя трябва да бъде истинска и тя трябва да бъде реална. Поне моето усещане е, че досега усилията в тази насока са по-скоро словесни, а не реални. Борбата очевидно ще е тежка. Може би затова, поне според мен, не е демонстрирана някаква решителна воля да се работи в тази насока. Но така или иначе, ако политическата класа не вземе категоричното решение да се прави нещо реално в тази насока, не можем да очакваме нещата да се подобряват от само себе си.
Що се отнася до другото, дето се казва, в съдебната система всичко се знае. Т.е. има се горе-долу представа кой магистрат по какъв начин си върши работата. Лошото е всичко това е въпрос на слухове, на коментари под сурдинка и т.н., което в крайна сметка не променя нещата.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други въпроси има ли? Г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Инспекторатът в тази връзка с какви средства разполага. Ще видите ли чрез административния прочит – вие ще вършите двустранна работа, с едното сте оторизирани, а другото е само сигнална функция. Все пак виждате едно дело как върви, виждате съдебния акт, ще личи ли нещо от него? И в този смисъл функцията на Инспектората.
Олга Керелска:
Ще личи. Да.
По принцип един магистрат с опит ги вижда нещата, те се усещат. Съответно аз бих могла да кажа дали нещата са нормални, когато гледам преди всичко едно гражданско или търговско дело. Колегите, които са работили в сферата на прокуратурата или в наказателното правораздаване мисля, че ще имат тази възможност, когато гледат движението на прокурорска преписка или на едно наказателно дело. Личат си нещата. Друг е въпросът, че в крайна сметка се извършва проверка, прави се някаква констатация и Инспекторатът може само да сигнализира. Оттук нататък нещата не са в негови ръце, за съжаление, а може би и не, защото в крайна сметка все пак има разпределение на функции. Затова в моето изложение аз се спрях на взаимодействието, което е изключително важно.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други въпроси? Няма. Благодаря Ви, г-жо Керелска.
Петър Михайлов е следващия кандидат.
Г-жо Дончева, заповядайте да представите кандидата.
Татяна Дончева:
Петър Кирилов Михайлов е роден 1951 г. в София. Има жилище на площад Славейков. Няма нужда да го търсим.
Завършил е от 1972 г. до 1976 г. Софийския университет. Има много дълъг софийски стаж. От 1977 г. до 1978 г. в Софийски градски съд, като стажант съдия. От 1978 до 1979 г. следовател в Районна прокуратура –Чепеларе. От 1979 г. до 1980 г. – следовател в Смолян. От 1984 до 1986 г. – в Софийски районен съд като районен съдия. От 1986 г. до 1989 г. като председател на Кремиковски районен съд. От 1989 г. до 1990 г. – в Първи районен съд като заместник председател. От 1990 г. до 1991 г. като председател на Втори районен съд. От 1991 г. до 1993 г. като член съдия на Софийския градски съд и от 1993 г. до сега като председател на Окръжния съд в Перник.
Има малък юрисконсултски стаж в Агрокомерс – от 1980 г. до 1984 г.
Преминал е всички квалификационни степени в Центъра за обучение на магистрати. Общо взето е един от малкото кандидати за инспектори със съдийски наказателен стаж.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Михайлов, да се представите.
Петър Михайлов:
Нямам какво да допълня към биографията си. Искам само съвсем накратко да спомена, че приемайки и създавайки с новия Закон за съдебната власт въпросната структура Инспекторат, за мен тя е уникална поради две причини.
За първи път в цялата правна история или поне откакто аз я помня - от 30 години насам, се дава възможност да бъде проверявана работата на върховните и висшите магистрати. Досега такъв случай не е имало, което е безкрайно положително. Не е тайна, че в много от делата, за които сме критикувани, че се бавят под една или друга форма, са в частност забавени от върховните съдилища.
На второ място е това, че за първи път толкова ясно и категорично е повдигната личната отговорност на всеки един от магистратите, а не се размива в една или в друга степен.
Лично аз, ако бъда избран за член на въпросната структура, за себе си съм направил нещо като 6 месечна програма – не посмях да мисля за по-дълъг период, като считам, че най-важното, което трябва да се направи и да стане незабавно, е да се започне масова проверка на максимален брой съдебни структури – съдилища, прокуратури и следствия в цялата страна, за да може да се начертае общата картина затова къде и под каква форма в най-голяма степен се допускат някакви слабости на системата, за което сме толкова критикувани и не без основание.
На второ място, след извършването на тези максимален брой ревизии следва да се обобщят данни и при едно бъдещо планиране на работата на този инспекторат, трябва да се търсят механизми и средства да се атакуват слабостите точно в тази точка.
На трето място, следствие на тези проверки и резултати трябва да се внесат във Висшия съдебен съвет искания за наказания на магистрати, които не отговарят или не работят добре и не изпълняват служебните си задължения. Защото за никой не е тайна, че много от ръководителите по места, без значение на коя от трите структури, поради едни или други причини, криворазбрано приятелство, не внасят или не изискват достатъчно да бъдат санкционирани магистрати.
Същото важи обаче и за обратната страна на медала. Трябва да се направят предложения по някакъв начин за стимулирането или за награждаването на колегите, които работят добре, които са съвестни и които всъщност теглят и събират негативите покрай тези, които не работят добре.
В общи линии това е, което аз за себе си виждам като начало. Впоследствие, тъй като ще има правилници след определен период от време, за работата на този орган, ще си проличи точно как и къде е най-важно да се види – да се проверява и да се взимат решения.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Имате думата за въпроси. Г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Уважаеми колега, да разбирам ли че този 6 месечен срок, който Вие сам сте си поставили, е онова време, в което искате да поставите диагнозата от ваша гледна точка. Доколкото е възможно, разбира се.


Петър Михайлов:
Шест месеца е условно казано. Аз просто използвах този времеви период, тъй като така или иначе и за себе си искам да я поставя. Защото обществото е натоварено с много изисквания спрямо системата и трябва по някакъв начин бързо да се реагира.
Борислав Ралчев:
Какво мислите по института на несменяемост? Знам че е конституционен.
Петър Михайлов:
Дали го одобрявам или не?
Борислав Ралчев:
Във вашата работа стигате до извода, че лицето еди-кое си така, така? Имате на разположение дисциплинарните способи. Все пак сте човек с голям опит и затова ви задавам този въпрос.
Петър Михайлов:
Института на несменяемост има своите много положителни страни, защото създава едно известно спокойствие в магистрата, за да не може да бъде атакуван отвсякъде и с всички средства.
Борислав Ралчев:
А не създава ли едно прекалено спокойствие въобще да не може да бъде атакуван.
Петър Михайлов:
Не, не мисля при положение, че има възможност да бъде освободен дори и при несменяемост.
Янаки Стоилов:
Други въпроси? Няма. Благодаря, г-н Михайлов.
Следващия кандидат е Светлин Стефанов. Г-жа Дончева ще представи кандидата.
Г-жо Дончева, заповядайте.
Татяна Дончева:
Светлин Емилов Стефанов е роден на 12 декември 1965 г. Завършил е Висшия институт на МВР, специалност “Охрана на обществения ред и борба с престъпността”. Преди това е завършил средно образование в Техникум по горско стопанство и дървообработване- Тетевен.
От 1990 г. до 1993 г. работи като следовател в Окръжната следствена служба-Шумен. От 1993 г. до 1998 г. като военен следовател във Военна окръжна прокуратура –Варна, следствен участък Шумен.
Има специализация във Военния университет по икономика, право и финанси към Министерството на отбраната на Руската федерация. Има завършен академичен курс за военни следователи.
От 1998 г. до 2001 г. е член съдия на Окръжния съд-Шумен, Наказателна колегия.
От 2001 г. до 2004 г. е заместник председател на Окръжния съд – Шумен и председател на Наказателното отделение.
От 2004 г. до момента е съдия в Окръжния съд – Шумен, с ранг член съдия на ВКС и ВАС. Работи в Наказателна колегия.
Има от 2002 г. до 2004 г. участие в Проекта за развитие на съдебната система на Американската агенция за международно развитие.
Има множество обучения и семинари между които и в Съединените щати през 2003 г. по управление на делата и намаляване на забавянията.
Има завършен Пилотен дистанционен курс по правата и гаранциите на обвиняемия в наказателния процес по програмата ФАР – туининг проект с Испания.
Има завършена Програма за модел, подбор и наемане на кадри на съдебната система.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Стефанов.
Светлин Стефанов:
Искам само да добавя, че съм женен и имам две деца.
По отношение на длъжността, за която кандидатствам, искам да кажа, че изхождайки от стажа, който имам в някои от звената на съдебната система, каквито са следствието и съда, в т.ч. и военно правораздавателните органи, с опита който имам в тези звена на съдебната система, бих могъл да допринеса за подобряването на дейността на много от съдилищата, прокуратурата и следствията.
По отношение на Инспектората функциите, които законът вменява и Конституцията на нашата страна, предполага за една изключително голяма отговорност при извършването на тази работа. Според мен, изключително важно в дейността на този орган е публичността на дейността, която извършва. В крайна сметка работата и резултатите от работата на Инспектората трябва да станат обществено достояние, за да може обществото да се запознае със същността на този орган. Според мен, обикновеният човек не знае кой, кой е в съдебната система и с правят фрапиращи грешки кой е съдия и кой е следовател, т.е. кой какви функции обладава в своето професионално качество.
Това мога да кажа.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Имате думата за въпроси.
Аз ще започна с един въпрос. Тъй като Вие имахте сравнително продължителен магистратски стаж и то в различни качества – като следовател във Военно окръжната прокуратура, като съдия, какво е Вашето впечатление за нивото на корупцията в магистратурата. Ако по някаква три-четири степенна скала за себе си трябва да направите или пък в кои звена мислите, че недостатъците и външните влияния са повече, бихте ли се ангажирали с изразяване на едно впечатление по този въпрос.
Светлин Стефанов:
Не бих нито отрекъл, че има корупция в съдебната система, нито не бих потвърдил, че има такава. И веднага ще поясня защо. Не бих отрекъл, защото факт е, че имаше и продължава да има доколкото на мен ми е известно и дисциплинарни производства във Висшия съдебен съвет по подобни поводи, както и водени на досъдебни такива производства. Каква е процесуалната перспектива на тези казуси, аз не мога да кажа. И в тази връзка не мога да потвърдя, че има подобно явление поради простата причина, че бих могъл да коментирам точни и конкретни факти. В крайна сметка мисля, че този инспекторат, който се създава, една от основните му задачи е била тази, макар че разкриването на подобно нещо аз като наказателен съдия мога да кажа, е нещо твърде специфично, тъй като механизмите, с които разполага инспектората не са толкова широки, каквито на други органи в нашата държава.
Янаки Стоилов:
Други въпроси. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
В кое звено от магистратурата има най-много корупция, според Вас, и условия за корупция – следствие, прокуратура, съд. Вие как преценявате.
Светлин Стефанов:
Не бих могъл да отговоря категорично. Дотолкова доколкото досъдебната фаза на наказателния процес е фаза, в която се събират доказателства и ако такива по един или друг начин не бъдат събрани, тяхното събиране впоследствие в съдебната фаза на процеса с предвидените в закона процесуално технически способи, дори и с това е невъзможна, то е ясно че и на досъдебната фаза и на съдебната фаза...
Борислав Ралчев:
Искате да кажете, че в досъдебната фаза няма условия?
Светлин Стефанов:
Напротив, точно това казах, че този процес на събиране на доказателства е най-важният в едно наказателно дело и ако не се съберат определени доказателства.
Борислав Ралчев:
Да, но там отношенията са ек-ек – човек с човек, в затворена стая.
Ако ми позволи колежката в контекста на въпроса.
Янаки Стоилов:
Други въпроси? Няма. Благодаря Ви за участието.
Следва Светлина Йолчева. Ще я представи г-жа Иванова. Заповядайте, г-жо Йолчева. Има думата г-жа Иванова за представянето.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, направили сме предложение г-жа Йолчева да бъде избрана за един от членовете на новия инспекторат. Както виждате и се убеждавате от нейната биография, тя е след някоя и друга година на попрището жизнено в средата. Т.е. човек, който има вече достатъчно професионален опит. От друга страна, е във възрастта, в която има амбициите и възможността да се справя с нови предизвикателства.
Тя има стаж само като адвокат, но разнообразна практика. Аз в това качество я познавам. Тя, според мен, проявява една изключителна работоспособност, отговорност и последователност – все качества, които биха й позволили да работи успешно в новосъздадения инспекторат във Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Заповядайте да се представите.
Светлина Йолчева:
Добър ден. Казвам се Светлина Йолчева. Завършила съм право в Софийския университет. От 1994 г. до настоящия момент работя като адвокат. Имам широка практика, както в областта на наказателното, така и в областта на гражданското право. Специализирала съм по-тясно в търговското, облигационното и вещното право.
Възможността да работя като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет е едно своеобразно професионално предизвикателство за мен.
Като практик, бих искала и смятам, че мога да работа по посока на реформа в съдебната система.
Позицията ми на участник в процеса като адвокат, т.е. като представител на гражданите ми позволява пряко и непосредствено да наблюдавам слабите звена на съдебната система, без обаче да съм обвързана от рутината и еднообразието на практиката.
Смятам, че всички предвидени със закона правомощия и отговорности на инспекторите в Инспектората са еднакво важни и прилагането им в тяхната пълнота ще доведе до пълно и ефективно прилагане на закона. Това е от особено значение с оглед на факта, че сега се поставя началото и се градят основите на правилата въз основа на които до голяма степен ще работи Инспекторатът и в бъдеще. Действително това е една нова структура, която смятам, че ще бъде много ефективна, тъй като ще позволи да се финализира процесът на реформата в съдебната система. Виждам своето място в него и ако, разбира се, бъда избрана, бих работила с желание в тази структура. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Въпроси имате ли? Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Колегите, които преди малко имахме възможността да изслушаме, по-голямата част от тях бяха магистрати. Един от въпросите, който ме вълнуваше е как биха се борили срещу корупцията като цяло в системата. Може би като част от системата на човек му е трудно да каже, но Вие сте адвокат. Къде виждате слабите звена и къде бихте насочили вашето внимание в тази насока.
Светлина Йолчева:
Самият Закон за Висшия съдебен съвет предвижда няколко възможности в тази насока.
Първо, работата в екип. Това ще позволи въз основа на случайния жребий в проверяващите екипи да работят хора, които са събрани на случаен принцип. Т.е. следва да се предполага, че няма да има обвързаност с определени звена на съдебната система.
Освен това, наблюденията от моята практика са ми дали възможност да установя точно определени звена, върху които следва да се осъществява този контрол.
Действително, това е един тежък проблем, но затова съществуват компетентните органи, които да работят по този въпрос.


Борислав Ралчев:
От Вашия практически опит дали имате знание как се формират и как функционират двойките и тройките в отделните случаи: адвокат – следовател; адвокат – прокурор; адвокат – съдия.
Имате ли лични впечатления и мнение по този въпрос. Има ли ги? Няма ли ги?
Янаки Стоилов:
Не на всеки въпрос се очаква да се отговори. Заповядайте.
Светлина Йолчева:
Аз ще отговоря на въпроса.
Колеги, преди всичко ние се обединяваме от едно общо понятие “юристи”. В досегашната си практика аз съм се ръководила единствено и само от принципа за точното и стриктно прилагане на закона.
Борислав Ралчев:
Не става дума за ваша практика, а за вашето наблюдение. Не мога да си позволя такъв въпрос.
Светлина Йолчева:
В практиката е възможно да има такива случаи. Лично аз нямам такива наблюдения.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други въпроси има ли? Няма. Благодаря Ви за участието.
Списъкът на поканените за изслушване завършва с Ясен Тодоров. Ще го представи г-н Българинов. Заповядайте. Имате думата.
Борислав Българинов:
Ще ви представя кандидатурата на Ясен Тодоров Тодоров. Той е 39 годишен. Женен е. Завършил е Института на МВР – гр. София, специалност “Право” и втората специалност е “Охрана на обществения ред и борбата с престъпността”.
От завършването на института – от 1993 г. е постъпил на работа в Столичната служба, където работи и в настоящия момент. В различните периоди е бил ръководител на Второ териториално отделение, на Шесто териториално отделение и на Десето. Бил е временно изпълняващ длъжността “Ръководител на специализираното икономическо отделение”. Член е на Атестационната комисия към Столичната следствена служба и от тази година с ранг следовател в Националната следствена служба.
Участва в множество квалификационни курсове и семинари относно методиката на разследването на различни видове дела. Запознат е и това беше идеята ни с представянето на тази кандидатура, с едно от най-важните фази при разследването на делата, а именно досъдебната фаза. При липса на кандидатури на прокурори , които до този момент са работили като прокурори, смятам че това ще бъде един полезен човек, който може в тази фаза да извърши със знанията, които има и опитът, който е натрупал, да дава едни добри резултати и препоръки за работата на досъдебното производство.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Имате думата, г-н Тодоров.
Ясен Тодоров:
Благодаря на г-н Българинов за изчерпателното ми представяне. Общо взето той каза всички основни неща, свързани с моята професионална кариера. Близо 14 години откакто работя като следовател. Целият ми професионален стаж е минал в Столична следствена служба първо като редови следовател в бившата Втора районна следствена служба, когато имаше още районни следствени служби. През 1996-1997 г. бях следователят с най-добри резултати в Столичното следствие и бях поканен от тогавашния директор г-н Николай Петров и от ръководителя на Криминалното отделение в Столична следствена служба – г-н Живко Живков за следовател в Криминалния отдел. Това става през 1998 г. Същата година бяха предприети сериозни промени в Закона за съдебната власт. Националната следствена служа вече промени своето наименование и се казваше Специализирана следствена служба. Освен това, не беше “шапка” на отделните окръжни следствени служби, които придобиха много голяма самостоятелност. Много колеги следователи с голям стаж напуснаха тогава и на ръководни постове в следствието бяха назначени хора по-млади и по-неопитни. Един от тези хора бях аз – тогава на 30 години, когато поех Второ териториално поделение към Столична следствена служба. Мога да кажа, че това беше най-тежкото изпитание в кариерата ми, защото Втори район на София обхваща три общини – Сердика, Нови Искър и Надежда. Тогава населението беше около 200 хиляди души. Сега предполагам, че е значително раснало. Дознанията се водеха от помощник следователи, които бяха мои подчинени. Цялото разследване на този район се водеше от десетина следователи и десетина помощник следователи, много тежък период. Много голямо професионално изпитание беше това за мен.
През 2004 г. с идване на новото ръководство в Националното следствие бях назначен на длъжността “ръководител на Шесто териториално отделение, а впоследствие и на Десето териториално отделение. През последните месеци замествах ръководителя на Специализираното икономическо отделение, който беше в служебна командировка в чужбина и в продължителен отпуск.
Както каза и г-н Българинов, считам, че със знанията, които имам в областта на досъдебната фаза на наказателния процес, мога да бъда полезен в новосформиращия се инспекторат към Висшия съдебен съвет.
Също така мога да отбележа, че голяма част от следователите, прокурорите, съдиите, които в момента работят в София в Районна прокуратура, Районен съд, Градска прокуратура, Градски съд са ми били или колеги, или стажанти и имам много добър поглед върху работата на голяма част от магистратите в София, което не говори за някаква предубеденост към някой от тях. Мисля, че имам обективно виждане за всеки. Това е от мен.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Да споделите вашето мнение кои са според Вас, основните причини за сравнително ниската резултатност по делата с по-голяма обществена значимост, респективно по-голям обществен интерес.
Ясен Тодоров:
При всички случаи причините са комплексни, трябва при всички случаи по-добра координация при органите на МВР и на съдебната власт. Защото много често се казва: Разкрихме еди-какво си, без дори материалите да са постъпили в съответния орган на съдебната власт или за МВР, които наистина имат много добър PR, разкрихме този случай, а въпросът е дали е подплатен с качествени доказателства остава на заден план. Отчетността в МВР е различна от отчетността, която изисква обществото. За отчетността на МВР чертата се тегли, когато има образувано дело, а не когато има влязла в сила присъда.
Борислав Ралчев:
Обратна връзка има ли - крайният резултат да се получи от началното звено, дори и във фаза следствие.
Ясен Тодоров:
Тях не ги интересува това нещо. Нямаме обратна връзка, макар че сега се въвежда централизирана информационна система, в която се вкарват всички данни по едно дело и би трябвало един следовател да види какви са резултатите от неговия труд. Но това е в процес на изграждане. При всички случаи тази централизирана информационна система е много добра и за гражданите, защото дава една прозрачност на движението на делата. Прозрачността е един от елементите на добрата съдебна система.
Янаки Стоилов:
Други въпроси. Няма. Благодаря Ви, г-н Тодоров.
С това приключихме процедурата по изслушването на предложените кандидати. Аз ви предлагам да отделим време за обсъждане в комисията на вашите впечатления, на допълнителна информация, която някой би желал да представи за кандидатите, за коментари.
Имате ли някакви специални очаквания за начина, по който това да го направим или да бъде напълно свободно и при следващо заседание да видим как да се формира становище на комисията по резултатите от изслушването.
Т-жа Масева иска думата.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю, и колеги,
Считам, че трябва все пак да имаме малко време за размисъл, малко време да добием и допълнителна информация. Това е в реда на нещата. Изслушахме ги, имаме впечатления, но нека все пак и впечатленията да улегнат и заедно със събраната информация да бъдат източник за едно по-сериозно обсъждане и особено финалното гласуване тук в Комисията.
Предлагам това да не се проведе днес. Тази седмица не е работна. Нека другата седмица сряда или четвъртък на редовно заседание да проведем обсъждането заедно с гласуването.
Янаки Стоилов:
Добре. Мисля, че с оглед и на времето и това, което поискахте като допълнителна възможност за проучване, смятам, че е удачно. Няма пречка отново да е открито заседанието на комисията? Ако предпочитате може и друг ред, специално за коментара може да се предвиди. Но засега да не определяме специална процедура. Вероятно следващата седмица ще завършим в рамките на Комисията дискусията по тази тема.
Борислав Ралчев:
Ще се реши ли проблема “сряда или четвъртък”.
Янаки Стоилов:
Ние обикновено заседаваме твърде много, така че въпросът не е толкова алтернативен. Говорим за сряда или четвъртък в оня дългогодишен аспект на двете комисии.
Борислав Ралчев:
Не може да стане. Изчистете този проблем с г-н Свинаров. Иначе не можем да бъдем полезни. Не че сега сме!!??.
Янаки Стоилов:
Другата седмица вероятно ще имаме едно заседание и то може да бъде в четвъртък с оглед на това, което вече сте планирали за сряда в другата комисия.
Ще ви уведомим за следващото заседание дали освен дискусията по кандидатурите, може да има и някои други законодателни въпроси.
Ще съобразим да се отдели основно внимание по завършването на тази тема.
Благодаря ви. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: