---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
№ 753-03-87/27.11.07г.
Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: позициите на Министерски съвет по проектите за актове на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз


На заседание, проведено на 22 ноември 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа позициите на Министерски съвет по проектите за актове на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз:
1. По т. 19 от Годишната работна програма – Проект на Регламент относно приложимото право към договорните задължения (Рим І) /СОМ (2005) 650/;
2. По т. 21 от Годишната работна програма – Проект на Регламент относно компетентността и приложимото право по брачни дела, изменящ регламент (ЕО) № 2201/2003 (Рим ІІІ) /СОМ (2006) 339/;
3. По т. 22 от Годишната работна програма – Проект на рамково решение относно Европейската заповед за доказателствата за получаване на предмети, документи или информация за използване в наказателния процес /СОМ (2003) 688 от 14.11.2003 г./;
4. По т. 23 от ГРП – Проект на рамково решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия със средствата на наказателното право /СОМ (2001) 664/;
5. По т. 29 – обща рамка за позоваване в европейското договорно право на Съвета от 7 юни 2007 г. и Втори доклад за напредъка по Общата референтна рамка /СОМ (2007) 447/;
6. По т. 67 – от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – ДВ, бр. 40 от 2007 г., № 750-01-374/2.11.07 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – Митка Захарлиева, изпълняващ длъжността директор на дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”, Нанчо Нанчев, главен експерт, Красимир Войнов и Милена Петкова, експерти; от МДААР – Иво Цонков, експерт в дирекция “Регионална координация” и Слава Спасова, експерт в дирекция “Европейска координация и международно сътрудничество”.

По т.1
Предложението за приемане на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения има за цел да определи приложимото право при стълкновение на норми, възникнало при спор по отношение на договорни задължения. През 1980 г. държавите – членки на Европейската общност приемат Конвенция за приложимото право към договорните задължения (Рим І), с която се установяват правила относно приложимото право при договорни задължения с международен елемент. Инициативата за приемането на Регламента се предхожда от широки консултации между държавите – членки и институциите на ЕС, които имат за цел постигането на съгласие за трансформирането на т.нар. Римска конвенция в акт на Общността и осигуряването на бързо и директно прилагане на нормите в областта на приложимото право при договорните задължения. С приемането на Регламента ще са модернизират разпоредбите на Римската конвенция ще се въведат нови правила без да се променя значително съществуващата в момента уредба.
Позицията на Република България по предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения е изразена на заседанието на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи”, проведено на 19 и 20 април 2007 г. и с нея се подкрепят усилията на Европейския съюз за сближаване на законодателствата на държавите – членки в областта на международното частно право и приемането на предложения проект на Регламент, тъй като той не противоречи на принципни императивни норми в българското законодателство.
По т.2
Предложението за приемане на Регламент на Съвета относно приложимата право и компетентността по брачни дела, с който се изменя Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. (Рим ІІІ), има за цел намиране на приемливи решения по спорни за държавите – членки въпроси, свързани с избор на компетентен съд и приложимо право от страните, както и избор на приложимо право в случаите, когато страните не са направили такъв. С Регламент (ЕО) № 1347/2000 г. се установяват правила относно юрисдикцията, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела, както и на решения относно родителските задължения към децата на двамата съпрузи, постановени в рамките на брачния процес. В него не се съдържат правила за приложимото право в тези случаи. Приемането на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., който заменя Регламент № 1347/2000 г., не променя съществуващата уредба, но дава възможност на съпрузите, които имат различно гражданство и живеят в различни държави-членки, да избират между няколко алтернативни правила за подсъдност и след като брачното дело е заведено пред съд на дадена държава – членка, да определят приложимото право въз основа на националните й стълкновителни норми. С предложението за Регламент относно компетентността и приложимата право по брачни дела се цели изграждането на прецизна правна рамка относно брачните дела, с оглед постигането на правна сигурност, предвидимост и осигуряването на достъпът до правосъдие на граждани на държавите – членки.
Позицията на Република България по предложението за приемане на Регламент на Съвета относно приложимата право и компетентността по брачни дела е представена на заседанието на КОРЕПЕР – 2 проведено на 3 април 2007 г. и подкрепя усилията за приемането на Регламента с цел предоставяне на решение по спорните въпроси между държавите – членки в тази област.
По т.3
С проекта за Рамково решение относно Eвропейската заповед за доказателствата за получаване на предмети, документи или информация за използване в наказателния процес се цели подобряване на сътрудничеството в правораздаването чрез прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по такава заповед. Основната идея на проекта на Рамково решение е заповедта, издадена от съдебен орган в една държава – членка да се признае и изпълни от съдебен орган в друга държава – членка. Заповедта ще посочва целта, която следва да се постигне като се запазва съответната държава – членка да реши в законодателството си какъв да е подходящия начин за получаване на доказателства без да се нарушава националното й законодателство.
Позицията на Република България по проекта за Рамково решение е изразена в качеството й на наблюдател на заседанието на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи”. Като пълноправен член на Европейския съюз Република България се включва в обсъждането след като вече е постигнато съгласие по дискусионните въпроси, поради което позицията ни може да се приеме само за сведение.
По т.4
С проекта на Рамково решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия със средствата на наказателното право се определя общ наказателен подход в държавите – членки на Европейския съюз, който да осигури определянето на престъпленията в тази насока по еднакъв начин във всичките държави – членки, за да се постигне ефективност при наказването им. Наред с това се предлага създаването квалифицирани състави на тези престъпления при наличието на определени обстоятелства. Рамковото решение предвижда и процедурни правила относно реда за разследване на тези престъпления, подсъдността им и други.
Позицията на Република България е изразена от министъра на правосъдието по време на заседание на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи” проведено на 15 февруари 2007 г. като подкрепя проекта за Рамково решение. Република България се включва в обсъждането след като вече е постигнато съгласие по дискусионните въпроси, поради което позицията ни може да се приеме само за сведение.
По т.5
Проектът за т.нар. Обща рамка за позоваване е акт с неюридически характер, който може да допринесе за хармонизирането на съществуващите в държавите – членки норми и практики и който може да се използва за подобряване на качеството на съществуващото общностно законодателство. Изработването й е предвидено да се осъществи най-късно до 2009 г. Като основни въпроси за разглеждане са определени целта на Общата рамка за позоваване, съдържанието и обхвата й, като до края на 2007 г. Съвета следва да приеме позиция по основните аспекти на Общата рамка.
Позицията на Република България е изразена на заседание на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи”, което е проведено на 19 и 20 април 2007 г. и подкрепя усилията на държавите – членки и компетентните органи на Европейския съюз за приемането на такъв акт.
По т.6
Предложението на Европейската комисия за изменение на Директива 93/109/ЕО относно условията за участие в избори за Европейски парламент на граждани на Европейския съюз е свързано с въвеждането на механизми за обмен на информация между държавите – членки във връзка с предотвратяването на възможността граждани на Съюза, пребиваващи в държава – членка, на която не са граждани, да упражняват пасивното и активното си избирателно право два или повече пъти. Директива 93/109/ЕО относно условията за участие в избори за Европейски парламент на граждани на Европейския съюз установява два способа за това – представяне на писмена декларация от страна на гражданите на друга държава – членка, че ще упражнят пасивното и активното си избирателно право само в държавата – членка, в която пребивават, както и обмен на информация между държавите – членки за граждани на други държави – членки, които са вписани в избирателни списъци или са издигнати като кандидати.
Европейската комисия и държавите – членки са идентифицирали проблеми, свързани със системата на обмен на информация поради забавяне на данните, които следва да бъдат обменяни между съответните държави, и различния формат на информацията, която затруднява обработването й. Освен това, кандидатите за членове на Европейския парламент, които трябва да се регистрират като такива в държавата – членка по пребиваване, са задължени да представят удостоверение, че не са лишени от право да бъдат избирани, което се издава от компетентните органи на държавата – членка, чийто граждани са те. Това изискване поражда проблеми, свързани с навременното издаване на удостоверението и получаването му в държавата – членка, в която съответното лице се кандидатира.
Предложението на Европейската комисия за изменение на Директива 93/109/ЕО цели да се предложат нови гаранции за упражняването на избирателните права чрез предлагане нови мерки, като установяване на кратък срок за обмен на информация и засилване на ролята на писмената декларация, която се подава от лицата, желаещи да упражнят избирателни права в друга държава – членка, на която не са граждани. Въвежда се и задължение за държавите – членки да предвидят ефективни санкции при деклариране на неверни обстоятелства и да извършват съответните проверки във връзка с удостоверенията, че лицата не са лишени от право да бъдат избирани.
Позицията на Република България е представена на заседанието на ад хок работната група “Основни права и гражданство”, проведено на 1 юни 2007 г. В нея е подкрепено установяването на кратък срок за обмен на информация и е предложено отпадане на задължението на държавата по произход на лицата, упражняващи избирателните права, да предоставят своевременно и по подходящ начин допълнителна информация. След проведените консултации българската страна е приела аргументите на Председателството и е оттеглила това предложение. Освен това е направена бележка във връзка с предложението да се включи датата на раждане като обстоятелство, което гражданите на ЕС трябва да декларират при кандидатирането си в държавата – членка по пребиваване, с цел облекчаване на проверката от компетентните органи. Обърнато е внимание от наша страна, че по българския Закон за защита на личните данни датата на раждане е включена в личните данни и това може да предизвика затруднения при обмена на информация.
Направената бележка е несъстоятелна поради обстоятелството, че българският закон е изцяло хармонизиран с Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на лични данни, която изрично в своя чл. 1 изключва възможността за ограничаване или забрана на свободното движение на лични данни между държавите – членки.

От представените в Народното събрание позиции на Министерския съвет, изразени по проектите за актове на Европейския съюз е видно, че са съобразени с интересите на Република България в съответните области.
При представянето на позициите в бъдеще Министерския съвет следва да уведоми Народното събрание какви конкретни тези по същество на акта са изразени в хода на обсъждането му. Внесената в Народното събрание информация за изпълнението на Годишната работна програма е непълна, тъй като липсва информация в каква насока продължава обсъждането на дискусионните въпроси по съдържанието на съответния акт. Част от информацията е неактуална поради представянето на позиции, които са изразени месеци преди внасянето на проектите в Народното събрание. Не са изпълнени изискванията на чл. 97б от ПОДНС.

С оглед характера на рамковите решения и директивата, които изискват транспониране на съдържащите се в тях норми в българското законодателство, след приемането им Министерският съвет следва да изготви становище за необходимостта от промени в българското законодателство в съответствие със сроковете, които са предвидени в актовете за това, както и да изготви съответните законопроекти в рамките на разумните срокове, необходими за тяхното приемане от Народното събрание.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)