---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 45



Днес, 08.11.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Димитрина Колева, директор на дирекция “Финансово-счетоводна дейност, планиране и прогнозиране”, Адриана Бухова, главен експерт; от Министерството на финансите – Атанас Кънчев, заместник министър, Владимир Петров, директор на дирекция “Държавни разходи”, Надежда Гекова, началник на отдел и Стела Бояджиева, главен експерт; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, Иван Колев и Мая Кипринска – членове на ВСС, Илияна Накова, дирекция “Бюджет и финанси”, Елисавета Илиева, главен счетоводител, Маргарита Радкова, началник на отдел “Бюджетно финансиране” и Ралица Виденова, началник на отдел “Финансови разчети и анализи”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:

Обсъждане на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 702-01-47/31.10.2007 г., внесен от Министерския съвет относно бюджета на съдебната власт.
Регистрирани са необходимия брой народни представители, за да започнем.
На днешното заседание сме поканили представители на Висшия съдебен съвет, на Министерския съвет, специално на Министерството на финансите и г-жа Тачева, министър на правосъдието.
Предоставям думата на Висшия съдебен съвет, за да представят проекта за бюджет. Г-н Колев, заповядайте.
Иван Колев:
Радвам се, че сме поканени тук и ще имаме възможността да изкажем нашето становище.
Предполагам, че е раздаден на всички депутати проекта. Нас ни касае основно чл. 2 от проектобюджета. Има проект на Висшия съдебен съвет, в който се предвижда съгласно нашите разчети сума от 457 296 000 лв. Подробно сме обосновали защо искаме тази сума. Има и становище на Министерския съвет, в което те намаляват с 72 млн. лв. исканата от нас сума и същата тази сума я слагат в резерва, където е бюджетното салдо. И тя не е разпределена за никоя институция. Само се увеличава с тези 72 млн. лв. бюджетното салдо – излишъкът, който е в бюджета.
За да не ви губя времето, ще ви кажа, че има становище на МС във връзка с нашия проект за бюджет, а ние сме направили възражение, което ви беше раздадено сега във връзка със становището на Министерския съвет.
За да се аргументирам, искам да посоча, че в предложението по приходите, завишени са ни приходите от това, което предвиждаме ние като възможност да постигнем от 47 млн. лв. на 52 млн. лв., като в частта за съдебните такси колкото ние сме посочили това приема и МС. Едновременно с това на нас ни увеличават с близо 7 млн. лв. да имаме приходи от други дейности, като в същото време от 1 януари 2008 г. регистърът излиза от нас, имуществото ни беше взето вече и наеми не можем да имаме. Смятам, че не е много коректно да ни се увеличават приходите. Нашето становище е някъде по средата да стигнем и да приемем, че 50 млн. лв. е нормалната сума, а не 52 млн. лв.
Относно заплатите. Ние сме предложили 250 млн. лв., а становището на МС е 213 млн. лв. с разлика от 36 млн. лв. Като тук Министерският съвет неправилно приема за база 14 216 щатни бройки. Щатната численост на съдебната власт към 1 януари 2008 г. е 14 216, а те ги приемат тези за цялата следваща година и че няма да бъдат назначени тези хора. Нашите разчети са за 15 437 щатни бройки. Разликата между двете предложения е 1221 щатни бройки. Всичко това е с оглед на новите административни съдилища и създаването на административни отдели към окръжните прокуратури и щатната численост, както знаете, спешно трябва да бъде увеличена при тях. Предвижда се половината от тези бройки да бъдат назначени до 1 март, а останалите до 1 юни 2008 г.
Само за ваше сведение искам да ви кажа, че ние заварваме от предишния Висш съдебен съвет щат, който е гласуван и който ние сме го подали на МФ и те приемат, че не са назначени, а в същото време затова вървят процедури, и от 1 януари тези хора вече трябва да бъдат на работа. И това ще бъде запълнено. Затова се появява тази разлика във връзка със заплатите.
Другият компонент за определяне на разходите за заплати е средно годишната брутна заплата. В становището на Министерския съвет тя е завишена с 11.3% спрямо разчетената за 2007 г. Разчетите на Висшия съдебен съвет на база средно годишна брутна заплата в размер на 1 353 лв., при положение, че към 30 септември 2007 г. средната работна заплата в съдебната система е 1 303 лв. Това е по данни от щатното разписание.
Относно другите възнаграждения, предложението на Висшия съдебен съвет е 34 400 000 лв., а становището на Министерския съвет е за 32 700 000 лв. Разликата е 1 700 000 лв. Не се наблюдава ръст по този показател. В становището си Министерският съвет предлага увеличение от 10 400 000 лв. спрямо средствата за 2007 г. или ръст от 44.9 на сто. Този ръст не е реален, тъй като уточненият план към 30 септември 2007 г. по този показател е 27 млн. лв. Към 31 октомври 2007 г. са изплатени вече 4.5 млн. лв. само за обезщетение, които не са осигурени със Закона за държавния бюджет за 2007 г. за други възнаграждения, плащани на персонала. Необходимите средства за увеличението на този параграф са взети от преизпълнение на приходите от органите на съдебната власт и заради това за 2008 г. предвидените обезщетения са в размер на 7 400 000 лв. Реалното увеличение, което предлага Министерският съвет е 5 700 000 лв., а не посоченото 10 400 000 лв., което е крайно недостатъчно.
Относно издръжката. Предложението на Висшия съдебен съвет е за 75 600 000 лв., а становището на Министерския съвет е за 57 000 000 лв., разлика 18 600 000 лв. Тук също не е реален посоченият ръст от Министерския съвет с 26 на сто. Актуализираният план по този показател към 30 септември 2007 г. е 47 000 000 лв. Реално увеличението е 10 000 000 лв., а не 11 и 7 млн. лв.
В становището на Министерския съвет се предвиждат средства от фондовете на Европейския съюз. Това е само пожелателно. Несериозно е при изготвянето на бюджета на съдебната власт да се разчита на бъдещи несигурни събития. Не можем ние да се надяваме, че действително от Европейския съюз някой ще ни преведе пари или няма да ни преведе пари и във връзка с това да ни се намалява бюджетът. Смятам, че никъде го няма това. Това е тяхното възражение. Ще го видите.
Капиталовите разходи. Предложението на Висшия съдебен съвет е 28.8 млн. лв., а становището на Министерския съвет е 10 млн. лв. Разлика 18.7 млн. лв.
Съгласно Решение № 8 на Конституционния съд от 12 юли 2007 г. по бюджета на съдебната власт следва да се предвидят средства за капиталови разходи, с изключение на средствата за основен ремонт и придобиването на сгради. Тези средства са за придобиване на компютри, хардуер, принтери и кабелизация, придобиване на транспортни средства, оборудване на работни помещения с офис- мебели и офис техника, както и да придобиване на програмни продукти. Те не се предвиждат по бюджета на Министерството на правосъдието.
Неправилно е намалено предложението на Висшия съдебен съвет от 28.8 млн. лв. на 10 млн. лв. Тези средства са необходими за поддръжката на 367 органа на съдебната власт. Предстои оборудване и обзавеждане на административните съдилища и на административни отдели към окръжните прокуратури. Висшият съдебен съвет вече е постоянно действащ орган, което несъмнено води до увеличаване на необходимостта от капиталови разходи.
Съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт към него се създаде инспекторат, за който също са необходими средства. Знаете, че сега се търсят сгради, където да бъдат настанени този Инспекторат, включително и Висшия съдебен съвет.
Неправилно се говори за предоставяне на средства от допълнителен източник. Тук е същата работа, че от Европейският съюз някога можем да кандидатстваме за пари и оттам да си увеличим бюджета. Как да стане това? Я стане, я не стане това!
По субсидията. Разликата между планираните разходи и приходи по бюджета на съдебната власт се осигурява от централния бюджет. Тъй като ВСС не одобрява становището на Министерския съвет по проекта на бюджета на съдебната власт за 2008 г., логично е да не одобрява и размера на предложената субсидия. Както ви казах разликата, която ние сме разчели от 72 млн. лв. е отишла да се увеличи единствено излишъка в бюджета.
Като основна цел на бюджетната политика на ВСС е поставяне на независимостта при съставянето, разпределението и изпълнението на бюджета на съдебната власт и оптимален размер на паричните средства за нормално функциониране на съдебните институции, определени като конкретна величина спрямо брутния продукт на Република България.
Длъжен съм да кажа. Този подход не се възприема от изпълнителната власт, независимо от сериозните аргументи в тази насока при приемането на бюджета на съдебната власт за 2007 г. Утвърденият бюджет на съдебната власт за 2007 г. е едва 0.61% от брутния вътрешен продукт. Докато в страните членки на Европейския съюз този процент е винаги над 2%.
Предложенията проект на ВСС за бюджет на съдебната власт за 2008 г. е 0.78% от брутния вътрешен продукт. Може да се закръгли – 0.8%.
Когато бяхме в Министерството на финансите там от колегите ми беше обяснено, че каквото и да правим, това е една баница, която е разпределена. И след като е разпределена, трябва да посегнем към парчето на някой други, тъй като няма да има изменение в цифрите. Въпреки това аз смятам, че не е разпределена, тъй като тези 72 млн. лв. стоят, на никого не са дадени, те са в излишъка и смятам, че могат да бъдат дадени – да стигнем някъде по средата, поне 40 млн. лв. да приемат, че са необходими на съдебната власт.
Има един по-голям проблем, с който дори и да остане в този вид бюджета, ние ще се опитаме, защото няма какво да правим, ще се опитаме да функционира съдебната власт нормално. За тази цел нашето мнение е, че трябва задължително да бъде приета ал. 3 така, както Висшият съдебен съвет я предлага.
Единственото възражение – не искам да коментирам възражението на МС, там е казано, че не се приема нашата алинея, защото там сме посочили, че трябва да се съгласува с министъра на финансите. По този начин нямало как да се приеме, тъй като независимата съдебна власт се поставяла в зависимост от министъра на финансите. Това е по Закона за устройството на държавния бюджет и затова така сме го написали.
И абсурдът е, че единствено независимата съдебна власт има такова ограничение. Всички останали първостепенни разпоредители с бюджета нямат такова ограничение. Само независимата съдебна власт има такова ограничение. За всички други това е уредено в Закона за държавния бюджет в чл. 34. На мен някой ми каза, че заради един ремонт на една сграда, заради това е поискано, за да не може да се пипа от парите за ремонта на тази сграда.
Смятам, че ако бъде приета ал. 3 във варианта, в който ние сме я предложили, ще подобри работата на съдебната власт в частта, в която ние сме я предложили. Ако смятате за правилно, нека да отпадне “съгласувано с министъра на финансите”. Ни сме предложили:
“При изпълнение на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменение в бюджетните разходи на органите на съдебната власт,” съгласувано с министъра на финансите, съобразявайки се с чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет. Но сме съгласни с МС, махаме запетайката и слагаме точка тук.
Тъй като вие сте точно колегите юристи, които най-добре ще се разберете. Виждате, че дойдохме и министър Тачева, и представляващият Висшия съдебен съвет – проф. Мингова, дойдохме точно в Правната комисия да потърсим вашето разбиране и вашето съдействие именно за поправка в проектозакона за държавния бюджет. Предлагаме ал. 3 д бъде приета по начина, по който сме я предложили.
Говорихме с колегите от МФ. Смятам, че има едно друго неразбиране по отношение на преходния остатък. Ние имаме преходен остатък. Съгласно чл. 361 от Закона за съдебната власт, новият Закон за съдебната власт – може би те не са се съобразили с него, преходният остатък е в бюджета на съдебната власт и той се ползва от съдебната власт. Те в момента казват. Примерно, тази година имаме 12 млн. лв. преходен остатък, който ще покажем на 31 декември 2007 г. Те казват: Задължаваме ви този преходен остатък ад го покажете и на 31 декември 2008 г. Това е пълен абсурд. Така и не можах да разбера. Имат някакво становище хората и те ще го изкажат. За какво го имаме този преходен остатък. Сега го имаме и догодина на 31 декември пак трябва да го покажем. Нямаме право да го харчим, нямаме право да се разпореждаме с него, но той е в бюджета на съдебната власт.
В тази връзка молбата ми като колеги е ал. 5 да остане във вида, в който ние сме я предложили или ако смятате в ал. 4 да стане:
“При изпълнението на приходите от дейността на органите в съдебната власт, да се добави: “и преходният остатък се разпределят по ред, определен от Висшия съдебен съвет. С нищо не нарушаваме законите. Напротив, нарушен е законът и по-точно чл. 361 от Закона за съдебната власт, където е казано, че ние се разпореждаме с този преходен остатък. Аз смятам, че той е специален закон спрямо всички останали закони.
Молбата ни е да остане ал. 8 във вида, в който ние сме я предвидили.Действително там има една грешка, останала от миналата година, където са прибавени гаранциите по чл. 150 и следващите от НПК просто да отпаднат.
Защо го искаме това нещо. Защото на нас ни увеличават приходите със 7 милиона, освен такси от които трябва да получим тези приходи. Казах че наемите не са вече при нас. Ние вече не можем да получаваме от наеми и други, но в същото време ни казват, че ни отнемат правото да получават всички приходи, които ние сме предвидили в ал. 8. Това също е едно вътрешно противоречие. Или да ни намалят приходите, които искат и тогава нямаме претенции, нека да си остане така ал. 8, както те са я предложили. Но ако искат да имаме такива приходи, нека да остане ал. 8 във вида, в който ние я предлагаме.
Благодаря ви за вниманието. Ако има въпроси, ще отговоря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за подробното обосноваване на вашия проект.
Колеги, ако искате да дадем възможност сега на представителите на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието или когато г-жа Тачева прецени, и тогава да поставим нашите въпроси и да изразим мнение. Съгласни ли сте първо и те да обосноват своето становище.
Г-н Кънчев, заповядайте.

Атанас Кънчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми членове и представители на Висшия съдебен съвет,
Уважаема министър Тачева,
Уважаеми гости,
Имам удоволствието да ви представя проекта за бюджет в частта на средствата за съдебна власт. Тъй като за първи път представям бюджета за съдебна власт, първоначалните коментари са, че за първи път е толкова малка разликата между това, което се представя от Висшия съдебен съвет и Министерския съвет, поне по коментар на експерти от Министерството на финансите. И дано в тази си част да нямаме особени различия.
В началото ще ви запозная накратко с основни макроикономически параметри, на база на които е разработен проектът на държавния бюджет. Също така дължа да отбележа, че ние коментираме становището на Министерския съвет.
Прогнозният размер на брутния вътрешен продукт, както знаете от данните, които са ви предоставени, е 61.7 млрд. лв. при заложен реален ръст 6.4%. Инфлацията към края на периода е около 4.5%, средногодишната е 6.9%. Коментарът за валутния курс дотолкова доколкото е изработен на настоящия етап е на ниво 1.40 лв. за долар.
Консолидираната фискална програма през 2008 г. включва приходи в размер 27.2 млрд. лв. и разходи, като това е без вноската за Европейския съюз, като по този начин превишението на приходите над разходите е в размер на 1.8 млрд. лв. и това представлява 3% от равнището на планирания брутен вътрешен продукт. В консолидираната фискална програма за 2008 г. е извършено обвързване на европейските фондове в общата бюджетна рамка при спазване на ограничението за големината на публичния сектор в рамките на 40% от брутния вътрешен продукт. И основната ни цел, затова сме нарекли и бюджета на устойчивост и развитие, е запазване на макроикономическа стабилност.
При тези условия смятаме, уважаеми членове, че ще се реализират правителствените приоритети, насочени най-вече към противодействие на нарастващите външно-търговски дефицит по текущата сметка, преструктуриране на бюджетните разходи и продължаване на реформите в здравеопазването и образованието, което трябва да доведе до по-нататъшен ръст на доходите на заетите в публичния сектор.
В изпълнение на чл. 364 от Закона за съдебната власт Министерският съвет внесе в Народното събрание проекта на Закон за държавния бюджет за 2008 г. заедно с проекта за годишен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет.
Същевременно в изпълнение на чл. 20, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет е изработил становище по проектобюджета на съдебната власт, които са неразделна част от пакета документи.
Накратко спирам вашето внимание на разходите по консолидираната фискална програма, включени във функцията “Отбрана и сигурност” – група “Съдебна власт”. Общият размер на тези разходи е 548.9 млн. лв. при включени разходи, предложени от ВСС и съответно 476.9 млн. лв. при отчитане на разходите, предложени от Министерския съвет.
Средствата и при двата варианта са предвидени за финансово осигуряване на дейностите, както на органите на съдебната власт, така и на някои структури към Министерството на правосъдието. Също тук са и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Това са Главна дирекция “Охрана”, Агенция по вписванията и Националното бюро за правна помощ.
Ще коментирам пред вас разпределението на средствата по адресните бюджети, както следва:
По бюджета на съдебната власт. С оглед постигане на коректност при сравнението на проекта на бюджет на съдебната власт за 2008 г., изготвен от ВСС и този на МС ще представим само разликите по основните бюджетни показатели. Всъщност г-н Колев ги представи и няма да коментираме разходите.

Янаки Стоилов:
Ако имате възможност във вашето изложение да отговорите на някои от неговите въпроси като обосноваване, защото вие предлагате други.
Атанас Кънчев:
Преди преходния излишък може да коментирам средствата за заплати, тъй като беше поставен като въпрос.
По приходите. Предложението на Висшия съдебен съвет е за постъпления от собствени приходи за 47.6 млн. лв. Становището на Министерския съвет е 52 млн. лв., като в частта за съдебните такси двата варианта се покриват. Основание за завишението в становището на МС е очакваното значително преизпълнение на приходите за 2007 г., което ние отчитаме, че е с над 27 млн. лв. (Статистика на МФ). Въпреки това, за да не се допусне нарушаване на баланса по бюджета на съдебната власт в хода на неговото изпълнение чл. 2, ал. 5 от проектозакона коментира, че е запазена действащата през последните бюджетни години разпоредба, съгласно която централният бюджет компенсира със субсидия неизпълнението на приходите от съдебни такси от дейността на органите на съдебната власт. Това е по-скоро един защитен текст. Смятам, че тук коментарът е, че компенсирането създава предпоставки това неизпълнение на приходите да бъде решено, ако има такова, разбира се. Винаги се очаква значително преизпълнение на приходите или поне това се наблюдава през последните години.
По отношение на средствата за заплати. Мисля, че е логичен коментара. Това е на база данни. Средствата за заплати в предложението на Висшия съдебен съвет са в размер на 250 млн. лв., които имат ръст от 36.8% спрямо одобрените за 2007 г. Наистина разчетите са изготвени за 15 437 щатни бройки. По наше изчисление увеличението с 1919 щатни бройки спрямо планираните за 2007 г. - 13 518. Разчетите са направени в становището на МС със средства за заплати в размер на 213.9 млн. лв. Тук ръстът е 17% спрямо одобрените за 2007 г. Смятаме, че те са увеличени с 698 щатни бройки спрямо планираните за тази година, като тази численост е равна на одобрената с решение на стария Висш съдебен съвет щатна численост към 01.01.2008 г. Тук мога да вмъкна коментара извън писменото становище, че в проекта на Закона за устройството на държавния бюджет и за бюджета за 2008 г. има текст за 12% съкращение в държавната администрация. Тук смея да твърдя, че такова не е предвидено, а има по-скоро увеличение на щатните бройки, което може да се коментира. По мое разбиране това е публичен сектор.
Елиана Масева:
Тук става дума за щатни бройки в съдебната власт, а не в администрацията.
Владимир Петров:
Съкращението, което е предвидено, е съкращение за публичния сектор като цяло. В публичния сектор влизат всички самостоятелни бюджети, в т.ч. бюджетът на съдебната власт, бюджетът на държавното обществено осигуряване, бюджетът на Националната здравно осигурителна каса, бюджетите на телевизията и радиото, които по силата на нормативните актове са определени като самостоятелни бюджети. Това свиване, ако мога така по-точно да го кажа, на този публичен сектор е в частта на числеността на персонала. Той не обхваща само държавната администрация. Защото държавната администрация е много малко в целия обсег на публичния сектор. Публичният сектор е в порядъка на 496 000 заети, а администрацията е 88 000. Съдебната власт е включена в публичния сектор – на трите власти, на Народно събрание, Висшия съдебен съвет и на изпълнителната власт – всички министерства и държавни органи.
Елиана Масева:
Беше цитирано “съкращение на държавната администрация”.
Владимир Петров:
За това се вмъкнах, за да подкрепя че става въпрос за целия публичен сектор.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, да продължите, г-н Кънчев.
Атанас Кънчев:
Което всъщност означава, че тук такова намаление не е предвидено в рамките на цитираните 12%.
По отношение на материалната издръжка, която коментира г-н Колев, Висшият съдебен съвет предлага тя да е в размер на 75.6 млн. лв. Разчетените от Министерския съвет средства по този показател са в размер на 56.9 млн. лв., които са увеличени с 11.7 млн. лв. спрямо 2007 г. Изложените от Висшия съдебен съвет аргументи за повишаване на издръжката са логични. Разходите смятаме, че са съобразени. Също така те са съобразени и с възможностите на държавния бюджет да осигури финансово всички разходни приоритети за 2008 г. Аз тук отчитам и необходимостта за административните съдилища от сгради. Надявам се, че този коментар може да бъде отново поставен.
По отношение на капиталовите разходи предложението на Висшия съдебен съвет за разходи за управление и стопанисване на движимите вещи 28.8 млн. лв. Тук становището на МС и на МФ за капиталови разходи са предвидени 10.1 млн. лв. в изпълнение на чл. 390 от Закона за съдебната власт, съгласно който министърът на правосъдието възлага общо управлението и стопанисването на движимите вещи на административните ръководители.
Може би е логично да коментираме поставените въпроси във връзка с реализираните в края на годината икономии. Висшият съдебен съвет предлага нова разпоредба, съгласно която реализираните в края на годината икономии от средства за бюджетни разходи да останат като преходен остатък в бюджета на съдебната власт и да се използват по решение на Висшия съдебен съвет през следващата година. Министерският съвет не подкрепя предлаганата разпоредба, тъй като на практика не е възможно да бъде формиран преходен остатък за сметка на неизразходвана субсидия от централния бюджет.
Законът за съдебната власт или в друг нормативен акт липсва разпоредба, с която да се определя целевият характер на предоставената субсидия на съдебната власт, например, каквато разпоредба има в Закона за висшето образование, чл. 91. Преходен остатък може да има само до размера на неусвоения лимит на разход в края на годината.
Също така, последно коментирам, че редът на усвояването на преходния остатък трябва да се регламентира с ежегодните закони за държавния бюджет, като с настоящия проект ние в чл. 2, ал. 1 създадохме нов ред 5, наречен “Наличности по сметки нето”. В становището на Министерския съвет финансирането за сметка на личности по сметки е равно на 0, което означава, че наличностите по сметки в края на 2008 г. трябва да са равни на преходния остатък от 2007 г.
За сведение можем да коментираме, ако искате бюджета на Министерството на правосъдието или по-скоро министър Тачева ще коментира в тази посока нещата.
Само един последен коментар за оперативна програма “Административен капацитет”. Смятам, че е логично да спомена само някои от подприоритетите. Все пак това финансиране от страна на Европейския съюз за нас поне по наши изчисления само по оперативна програма “Административен капацитет” е 11 150 000 евро. Някои от подприоритетите са “Повишаване на доверието на гражданите и бизнеса в съдебната система”, “Подобряване капацитета на съдебната система като ползване на опит и добри практики”, “Подобряване на квалификацията на магистратите и съдебните служители”, като само този приоритет е в размер на 2 300 000 евро. Мисля, че не е необходимо да изброявам цялата система на подприоритетите по административната програма.
Благодаря ви за вниманието и съм на ваше разположение за въпроси.

Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-жо министър.
Миглена Тачева:
Аз се намирам в деликатна ситуация, защото като член на кабинета съм подкрепила този бюджет, разбира се бюджетът на МС. А едновременно с това съм внесла проекта за предложение на бюджета във Висшия съдебен съвет така, както г-н Колев го защитава сега.
Като подкрепям изцяло това, което каза представителят на Министерството на финансите – колегата се е подготвил много добре, ние трябва към този бюджет, който ще се гласува в Народното събрание за Висшия съдебен съвет – за органите на съдебната власт всъщност, трябва да добавим бюджета, който се предвижда в Министерство на правосъдието – за следващата година това са 28 млн. лв. капиталови разходи, които са за управление на недвижимото имущество на органите на съдебната власт. До края на тази година аз смятам, че ние ще усвоим още поне 20 млн. лв. Днес на заседание на Министерския съвет уточнявахме някакви възможности от превишението, които ще отидат също за сгради за административните и други съдилища. От друга гледна точка, трябва да не пропускаме всички проекти, които са с бенефициент Министерство на правосъдието и Висш съдебен съвет и които са свързани със закупуване на компютри и софтуер и са на стойности милиони евра. За да бъдем по-коректни, с тази цифра малко ще ни се повиши, като сигурно няма да стигнем цифрите, които са на страните от Европейския съюз, но за да бъдем по-коректни трябва да добавим и тези суми. Аз нямам пред себе си справка за сумите, които Висшият съдебен съвет изпълнява по проекти, но имам такава справка за Министерството на правосъдието и част от тези суми са предвидени за оборудване на съдилища и прокуратури и Националното бюро за правна помощ. То няма много касателство към Висшия съдебен съвет, но така или иначе и то е част от органите, които работят за съдебната власт.
Освен това, това, което каза експерта от Министерството на финансите по ОПАК, до края на годината ние можем да напишем проект, стига да можем да се организираме. Там става дума за 13 млн. евра. Ние сме направили необходимите постъпки и заедно с Висшия съдебен съвет ще го направим.
Струва ми се, че между първо и второ четене ние можем да седнем и по-детайлно да разгледаме перо по перо, включително и на различните административни ръководители и на органите на съдебната власт. Аз няма да спра да давам примера за компютрите на прокуратурата, колкото и предишният състав на Висшия съдебен съвет и Бюджетната комисия да реагираха на това. Няма защо да купуваме 950 преносими компютри, за да могат прокурорите да работят по-качествено. Когато можем да ги купим през други програми, които са заложени за следващата година.
Затова ако максимално добре програмираме разходването на бюджета си, струва ми се, че този който е предложен от Министерския съвет е относително добър. Никога парите не стигат за нищо. Всички искаме повече пари. Въпросът е наистина до тази баница, г-н Колев.
От друга гледна точка, винаги в бюджета на съдебната власт се е предвиждал дени приход от такси. Може би трябва да мислим за нова философия за правене на бюджет на съдебната власт. Но никога не се е случвало, ако съдебната власт не изпълни заложените приходи, тя да е оставала без пари през годините. И когато става дума за този преходен остатък, това е, аз говоря за изпълнителната власт, а така мисля, че е и за съдебната власт, всяко едно министерство за следващата година започва със залагане на бюджет 90% от преходната. И ако се изпълнят приходите, както се случи тази година, в края на годината – имаме от една-две седмици решение на Министерския съвет, ние да изхарчим и тези 10%. Вие видяхте, че в разходите на Министерството на правосъдието тези 10% - милион и половина даваме, за да купим сграда на прокуратурата в Перник и някакви други средства. Това, което недостига за следващата година на Министерството на правосъдието, са разходите за Програмата “Изпълнение на наказанията” в частта за храноден на един затворник.
Надявам се, че с тези 28 млн. лв. догодина ще можем да стартираме изграждането на съдебната палата във Варна и ще довършим започнатите ремонти на голяма част от съдебните сгради в страната.

Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-жо министър.
Преди започването на дискусията няколко въпроса ще ми позволите да поставя. Те са общи – и към вносителите на проекта и към правителството, което е изготвило становището.
Министерският съвет тази година мисля, че е дал едно достатъчно обосновано становище, тъй като то е диференцирано по отделните показатели. Така че можем да се ориентираме в това, което беше преди малко представено.
По отношение на приходите. Аз съм скептичен към двата проекта, които се предлагат, дали не са завишени по две причини:
Едно от перата за приходите и това го приемете като въпрос, е завишаване на приходите от санкции по Закона за съдебната власт. Какви толкова санкции могат да бъдат събрани по Закона за съдебната власт, които да се отразят значително на приходите на съдебната власт.
Второ, отчетено ли е излизането на Търговския регистър, който до момента даваше между 1/4 и 1/5 от приходите. А виждаме, че приходите и в двата проекта вървят с незначителни промени. Т.е. това важно приходно перо въобще излиза от съдебната власт, а приходите на съдебната власт горе-долу е на равнището, което е било досега, независимо от разликите, които има между проекта на Висшия съдебен съвет и становището на правителството.
По отношение на разходите. Аз мисля, че общо около 20% ръст, който се предлага от правителството, това е задоволителен ръст на приходите на съдебната власт.
Въпросът ми е за щатните бройки. Докога ще продължава главоломно да нарастват щатовете в съдебната власт. Защото наистина според единия проект те надвишават около 1900 щатните бройки, които има към момента. Къде ще отидат тези хора и къде ще се поместят и каква допълнителна работа ще извършат. По проекта на Министерския съвет са около 700 щатни бройки, които се признават като целесъобразни.
Има едно перо, което като средства не е толкова голямо, но няма отговор за данните, които са дадени. За 2007 г. са планирани около 440 хил. лв. за допълнително материално стимулиране. Като план, който е реализиран към средата на 2007 г. те са над 9 млн. лв. Т.е. тук трябва да погледнем драстичната разлика между планирани и разходвани средства. И дали тук не продължава тази комбинация с щатовете, когато се иска увеличаване на щатовете, много от тези щатове остават незаети и след това парите се разпределят под формата на допълнително материално стимулиране и други подобни. Този въпрос продължава да стои открит.
По отношение капиталовите разходи като чели се получи отговор. Едновременно парите за основни ремонти фигурират и по бюджета на министерството и на Висшия съдебен съвет. Самите представители на Висшия съдебен съвет признават, че средствата за строителство и основни ремонти трябва да са към бюджета на Министерството на правосъдието. Виждаме, че и в двата проекта – в единия 28.8 млн. лв. по проекта на Висшия съдебен съвет, и около 10 млн. лв. по становището на Министерския съвет, са капитални разходи – една дейност, която ние прехвърлихме в тази й част за управление към Министерството на правосъдието.
По отношение на въпроса дали Висшият съдебен съвет и как да прехвърля от перо в перо, мисля, че този въпрос трябва да бъде обсъден.
Един въпрос, който всяка година се поставя по отношение на бюджета и като чели никога не получава задоволителен отговор. Защото ние получаваме информация колко средства са предвидени за компютри, за софтуер, но не получаваме информация как върви изграждането на единната информационна система и тя продължава да липсва и винаги за нея всяка година се дават нови и нови пари. И това продължава вече сигурно 7-8 години, а ние нито виждаме края, нито резултатите от тази дейност. Затова аз бих препоръчал да ни се даде информация как ще изглеждат разходите за създаването на единна информационна система, а не просто как ще се дават пари за отделните пера, които трябва да са включени в нея.
Тук се дава искане за допълнителни щатове във връзка със създаването на административните съдилища. Нали ги създадохме. Нали тези съдии вече са назначени. Персоналът им е назначен.
За административните отдели на прокуратурата, за които си спомням, че Главният прокурор, когато поставяше въпроса за евентуалното формиране на административни прокуратури каза, че те ще ги формират в рамките на наличните щатове и средства. А сега се оказва, че трябва да отпускаме допълнително такива, дори за формиращите се административни отдели.
За преходния остатък. Аз подкрепям искането на Висшия съдебен съвет, защото една администрация не трябва да бъде оценявана по това дали просто си е изхарчила парите, които са й дадени. Ако такива средства са останали от едната година, тя има правото да иска да ги използва за следващата. Иначе ще бъде като оценките в миналото за някои от действията на комсомола в зависимост от това дали са изхарчили навремето парите да се оценява тяхната дейност като добра или не добра.
Това са и въпроси, и някакви бележки. Аз предлагам в хода на дискусията и когато чуем становищата и въпросите на колегите, допълнително да се дадат отговори по тях. Благодаря ви.
Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
Уважаема г-жо Министър,
Аз прегледах възраженията от Висшия съдебен съвет по становището на Министерския съвет. Много бих се радвал, ако в тия възражения видя някаква визия на органа за политиките, респективно това, което каза министъра за програмите, за да се преминава към програмно бюджетиране. Явно Висшият съдебен съвет и в това му издание, въпреки опита ни да потърсим програмно бюджетиране, не е разбрал каква е целта.
Като основна цел на бюджетната политика на ВСС е поставена “независимостта при съставянето, разпределянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт и оптимален размер на паричните средства за нормално функциониране на съдебните институции, определени като конкретна величина спрямо брутния вътрешен продукт на Република България.”
Може ли основна цел на бюджетната политика във Висшия съдебен съвет да бъде “независимостта при съставянето”. Тази независимост е ексконституцио. Тя не е цел на бюджета.
Целта, г-н Колев, е да се осигури реформата. Целта е да се осигури квалификацията на кадрите. Целите могат да бъдат всякакви други, само не цел да ни бъде максимум пари. Защото това прочитаме. “Средства за нормално”? Кое е нормално. Всеки си прави различни изводи.
Следващия въпрос. Когато се играе с тези цифри, не е ли добре все пак да се минава към програмно бюджетиране. Ние искаме от всяко министерство да прави това. Поне най-общо да кажете: Тази година ще заложим на прозрачност на системата и затова ни трябват толкова пари за еди-какво си. Тази година ще заложим повишаване на квалификацията на кадрите и ни трябва толкова пари. Това липсва просто. Аз ви го казвам, но не знам защо ви го казвам. Дано да има при второ четене. Да помислите за тази година кои са програмите, приоритетите.
Вторият въпрос, който и министърът постави. Не може да има констатация от типа, че тези средства по европрограми са хипотетични или не знам какви. Те са реални и който умее да прави програми и да ги защитава взима пари. Който не умее, казва че са хипотетични и Брюксел си прибира парите. Ако вие не създадете капацитет за усвояване на тия средства, аз мисля, че министър Тачева може много полезна да ви бъде в това отношение.
Последният ми въпрос е. Бюджетът на съдебната власт е независим – една констатация безспорна и конституционно обоснована, а в същото време не се дава възможност да се оперира с него. Как да разбирам това по ал. 3. “Не се дава възможност да се оперира с бюджета на съдебната власт.” Иначе е независим, безспорен, и не се дава възможност да се оперира. Кой ви пречи?
Реплика: Законът!
Михаил Миков:
Ако някой си представя бюджета като даване на пари и харчене без да ви пита никой, аз ви задавам следния въпрос. Чели ли сте докладите на Сметната палата за последните 3-4 години как са се харчили парите във Висшия съдебен съвет. Имате ли информация. Докладите са публични, но не сме ги още размахали пред печата. Аз много се надявам, че Висшият съдебен съвет ще ги прочете за собствена консумация, ще си направи изводите и новият Висш съдебен съвет да не прави такива работи. (Какви работи?) Каквито пише в тия доклади.

Янаки Стоилов:
Г-н Миков, аз мисля, че накрая ще поставите въпроса за нивата на възнагражденията на помощния персонал в съдебната система. Защото се оказва, че хора от други системи доста по-квалифицирани искат да минат на по-ниска длъжност.

Михаил Миков:
Когато се дават щатовете молбата е ако може да второ четене брутните заплати да бъдат дадени по разбивки, за да добие представа народното представителство средна брутна заплата на магистрат, средна брутна заплата на администратор и средна брутна заплата на обслужващ технически и пр. персонал. Разбирам, че на конкурси за чистачки се явяват по 10-12 души, от които половината са с висше образование. Има някаква девиация в цялата работа. Има някакво отклонение. Един куриер в Народно събрание, в Министерския съвет или в което и да е ведомство, функцията му, дейността му не е по-различна от функцията на призовкар или куриер. Да вземем длъжността хигиенистка. Една е хигиенистката, дами и господа, в МС, в НС, в коя да е община или друг първостепенен разпоредител функцията и, според мен, по нищо не се различава от хигиенистка в съдебната власт.
И това е един фундаментален въпрос. Той не е само до бюджета на съдебната система. Абсурдно е да има такива големи отклонения в публичната сфера при работната заплата, което води до едно крайно неравномерно движение на трудовите ресурси и липса на някакво задържане на тия ресурси.
Съдебната полиция влиза ли в тази средна брутна заплата. Защото едно е съдия от ВКС, моите уважения, трябва да има високо възнаграждение и магистрат, и съвсем друго е сержант или каквито там се водят – охрана. Охраната на Министерството на правосъдието мисля, че не се различава от охранителя на другото министерство на “6-ти септември”. Т.е. трябва да се търси в бюджетната сфера при първостепенните разпоредители някаква относителна еднаквост.
Стилът на поднасяне на проблемите е същият, както и преди. Сега правя тази констатация, г-н Колев.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Миков. Г-жа Тачева иска още нещо да добави.
Миглена Тачева:
Аз искам да направя едно уточнение във връзка с Вашия въпрос, г-н Стоилов – дали се е имало предвид, че Търговският регистър ще излезе от системата на 1 януари 2008 г.
За 2006 г. изпълнени приходи в органите на съдебната власт са били 68 млн. лв. Ако си спомним, че на 1 юли 2007 г. трябваше да стартира търговския регистър, правилно е отчетено и за 2007 г. приходите са били 50 млн. лв. Така че това нещо е съобразено 2006 и 2007 г. и затова сега това, което е вдигнато, е съвсем малко.
Трябва да кажа една-две думи и за единната информационна система за противодействие на престъпността, защото ангажимент на нея е в по-голямата си част на Министерство на правосъдието. По Закона за съдебната власт тя е ситуирана там с цялата междуведомствена група, която работи или не работи. Аз към този момент отказах да подпиша финансовата обосновка за ЕИСМП по две съображения. Първо, защото очаквам доклад от експерти, които да ни кажат, че след като наляхме стотици милиони лева от 1994-95 г. досега какво реално има направено и дали то работи и кой го потребява това нещо, което работи. Защото моята информация е следната. Следствието пълни някакви данни, на изхода пак следствието решава да си ги ползва. МВР те дава никакви данни. Няма съвместимост на софтуерните продукти със съд и прокуратура и всичко друго. И това още години наред да го работят, все пак експертите ще си кажат думата, но ми се струва, че няма да видим някакъв видим резултат. Затова може би трябва да преосмислим идеята въобще за така конституирана единна информационна система за противодействие на престъпността, да видим дали може да се подобри нещо и ако МВР няма да дава данни, то тогава има ли смисъл от цялата системата, когато едно от звената не пълни онова, което трябва като основна данна.
Янаки Стоилов:
Министерският съвет може да вземе решение за отделните министерства, които да подават информация.
Миглена Тачева:
Той е вземал и Народното събрание е взело решение, след като го пише в Закона за съдебната власт, но очевидно е, че само с решение не става, а трябва да има и нещо на действие. Но това вероятно ще бъде едно отделно заседание, на което ще обсъждаме, защото проблемът е много сериозен.
Аз подкрепяйки това, което каза г-н Миков, все пак искам не да поема цялата вина, но очевидно е, че става дума за един бюджет, който не е програмно ориентиран и за това няма вина сегашния състав на Висшия съдебен съвет. Може би, влизайки на 18 юли в Министерството на правосъдието, имаше много други неща и много малко ми остана време да се занимавам с бюджета на съдебната власт и подписах нещо, което бяха го готвили експертите.
Затова предлагам и смятам, че с колегите ще се разберем, между първо и второ четене да направим по друго представяне на исканията на органите на съдебната власт, за да може всички да разберат защо като дадем 1 000 000 лв. на главния прокурор, с тези 1 млн. лв. какво ще се направи и доколко то ще подобри срока, качеството на досъдебното производство. Смятам, че ще можем да го направим между първо и второ четене.

Михаил Миков:
Нека да чуем дали ще се прави това, което министърът предлага. Това би била една чудесна програма.
Янаки Стоилов:
Други изказвания и въпроси. Г-н Колев, искате да отговорите.
Иван Колев:
Да започнем от системите, за които говорим. Беше решено от стария Висш съдебен съвет, Министерството на правосъдието да бъде въведена в съдилищата система “Сименс” за управление на делата. Положението е трагично. В Софийския районен съд се опитахме да въведем тази система, въведена е, но изведнъж се оказва, че тези, които са работили по тази система “Сименс”, напуснаха самата фирма. Новият НПК не е вкаран в тази система и наказателните състави не могат да работят по нея. Сега има нов ГПК. От 1 март влиза новия ГПК в сила. Ако спешно не се вземат мерки и не се преработи системата, ще блокират всички съдилища тяхната работа.
Какво се оказва? За тази система е платено. Когато разговаряхме с представителите на Сименс, те ни казаха, че на тях им е платено само да изготвят тази система. Зали сме ви я и се оправяйте. Ние нямаме задължение да я поддържаме. Поискаха ни 60 хил. евро, за да направят промените, които им казахме от рода на това, че вместо село, е написано град или нещо обратно. Аз нееднократно съм писал и правил доклади в тази връзка – да се назначат хората или към Министерството на правосъдието, един отдел, който да поддържа всички системи в България, с които работят съдилищата. Може да им се дадат много високи заплати, защото ми казаха, че под 4 000 лв. никой няма да се хване за програмист. Но в противен случай, ако има външни фирми, които да ни обслужват, ние не можем да се справим. Системите са много. Непрекъснато от тези фирми или някой фалира, или някой си занимава, не могат да ги поддържат тези фирми.
Всички системи, които са в съдилищата много трудно работят.
Относно питането на г-н Миков. Ние тук говорим за пари, а не за програми. Прав е. На нас това ни беше дадено онзи ден. Аз съм писал възражение по становището на МС, което може би го нямате пред вас, но аз коментирам само становището на МС. Аз не се занимавам с друго.
Съгласно ал. 3, която ние искаме да падне, е незаконосъобразна тази алинея, тъй като в Закона за съдебната власт има съвсем други решения.
В ал. 5, където е за преходния остатък, е казано в чл. 361.
Аз изложих мотивите защо смятаме, че тази алинея трябва да отпадне. Тя е въведена единствено само за съдебната власт. Тя не е въведена за никоя друга държавна институция. Говорим за ал. 3.
Янаки Стоилов:
Г-н Колев, тук говорим откровено. Мисля, че миналата година тук стана ясно защо е направено това нещо, тъй като един бюджет не е само една обща рамка, а тя е разграфена. Оказа се, че има средства, предвидени за капиталови разходи, които са използвани за възнаграждения. Това смятате ли, че е нормално, което е било практика във Висшия съдебен съвет?
Иван Колев:
Аз не знам такова нещо. Но след като всички първостепенни разпоредители с бюджета, съгласно Закона за устройството на държавния бюджет, се разпореждат по този начин и имат това право, само Висшият съдебен съвет - независимата съдебна власт, само тя няма това право. Само ние нямаме това право.
Проф. Анелия Мингова:
Аз мисля, г-н Председател, уважаеми дами и господа, и колеги, че бюджетът, който е представен, който тази година за първи път, съгласно промените в Конституцията е изготвен като проект от министъра на правосъдието, внесен е във Висшия съдебен съвет като проект и Висшият съдебен съвет, изготвяйки съгласно основния закон на страната този бюджет го внася в Народното събрание. Може би за първи път се представя един разумен, балансиран и реалистичен проект за бюджет на съдебната власт. Аз мисля, че колегите, които са го прочели внимателно ще потвърдят това мое виждане. За разлика от бомбастичните искания от предходни години за двойно увеличение, вие си спомняте, сега е много по-реалистично.
Искам да кажа с това, което г-н Колев в началото започна, по всички пера – приходни и перата в разходната част на бюджета наистина са заложени по параметри, които биха могли да бъдат в разумни граници уеднаквени със становището, което Министерският съвет дава. И обърнете внимание, тя каза г-жа министър Тачева, това, което предлага Министерският съвет, също в доста по-малка степен е по-ниско от това което в минали години беше становище на Министерския съвет. Ако тръгнем от едно такова виждане мисля, че можем да си спестим репликите, които обичайно тук се разменят между депутати и представители на съдебната власт и да намерим разумните решения. Аз мисля, че се и очертаха двата основни пункта.
Започвам с наистина правната част, а не цифровата част на становището – нашето, и на Министерския съвет, за тази ал. 3. Действително това ограничение не съществува за всички останали първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. То съществува от две години, струва ми се, само за съдебната власт. Ако ние стигнем тук в тази комисия и да предложим с вашето становище на Бюджетната комисия като първи основен пункт тази алинея, която ние предлагаме да се запази, в значителна степен би бил облекчен и Министерският съвет, когато след това в Бюджетна комисия умува доколко още някой друг милион да предостави на съдебната власт.
Другото – за преходния остатък, тук бих предоставила на бюджетарите по-компетентно да се изкажат, но ми се струва, че не може да бъде приравнен бюджета на съдебната власт с бюджета по тези 90%, които се предоставят първоначално на органите на изпълнителната власт. Това е едно. Второ, доколкото ми е известно, от следващата бюджетна година няма да има такова ограничение за 90%. Не знам дали съм права. Вторият аргумент още веднъж дава основание и за съдебната власт този преходен остатък да не бъде включван в следващия бюджет, т.е. следващият бюджет да бъде увеличен с този преходен остатък така че да може да се изразходва.
Освен това, ал. 3 на чл. 361 действително приравнява преходният остатък към всички други приходи на съдебната власт, които са част от бюджета на съдебната власт. Т.е. отношението към разходването на тази част трябва да бъде както към всички други пера. Ако и тук намерим такова обединяване, съдебната власт ще бъде в един комфорт. А този комфорт сега е особено необходим на съдебната власт. И това, което ние сме заварили, тепърва ще го оценяваме. Но искам да ви уверя, че от един месец насам този Висш съдебен съвет е един работещ механизъм и орган. Надявам се всички да бъдат убедени в това в следващите месеци.
Що се отнася до конкретните пера искам само още едно-две изречения да кажа във връзка с тази част от разходите, които се отнасят до така наречените възнаграждения. Разчетите, които са направени от експертите във Висшия съдебен съвет, респ. от експертите в министерството, наистина залагат на същото ниво заплати като ниво на възнаграждение и разликата от тези милиони идва от бройката. Действително има задържане на щатни бройки към този момент. Намерението на новия Висш съдебен съвет в началото на следващата календарна година, тъй като сега разчистваме системата в звената на съдебната власт, образно да го кажа, “да се изтърси чувала” със свободните щатни бройки. Да се види необходимостта на всеки орган, на всяко звено на съдебната власт от попълване на щата. Тук говоря не само за магистратския щат, а и за администрацията. Защото администрацията в рамките на органите на съдебната власт е нещо изключително важно, за да може тя да функционира. Всяка система е един механизъм от нива. И ако, позволявам си да репликирам г-н Миков, има драстичен дисбаланс дори на възнаграждението вътре в нивата, системата няма да може да работи. Така че нека да не гледаме парите на чистачката в съда, защото тя обслужва магистрата. И защото не може да се прави знак за равенство. Това че тези заплати са високи не означава, че ние трябва да направим извод те да бъдат намалени. По-скоро балансът трябва да се търси в другите нива и в другите системи.
Ще приключа със следното обобщение. Ако действително направим преценка затова, че е нужно наистина преценка за щата, но ми се струва, че ние сме съобразили това в предложението, ако се обърне внимание, че действително бройките в административните съдилища са запълнени наполовина с онзи обявен конкурс, и това, че отделите няма да бъдат самостоятелни прокуратури, а отдели, но това не означава, че механично можеш да вземеш двама прокурори и да ги сложиш в този отдел. Това означава все пак едно ново звено в тази система, с нови функции, с нова роля и към нов орган, така че бихме искали да ви убедим, че този щат не е раздут, за да може след това отново да се задържа и да се преразпределят средствата за увеличение на заплатите. Казвам го изключително отговорно. То ще остане в протоколите. Нека догодина да видим дали ще има задържане на щат и увеличаване оттам на заплатите.
С оглед на капиталовите разходи. Вярно е, че голямата част трябва да бъдат предвидени в бюджета на министерството, но също така е вярно, че тези нови звена не са окомплектовани с оборудване.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Само да отговорите на един въпрос, който надхвърля съдебната система и се отнася до тази толкова обсъждана ал. 3 на чл. 2. Не смятате ли, че трябва да се заложат някакви критерии за това вътрешно разместване на разходите. Тук говорим за всички първостепенни разпоредители. Защото ако се допусне в рамките на бюджета те да могат да си ги разпределят, тогава дайте да съкратим този дебел бюджет и да кажем: определя размер на приходите на еди-кое си ведомство толкова милиона и размер на разходите еди-колко си милиона. Защо правим това разбиване, ако всеки разпоредител може да си место свободно парите от перо в перо, а Висшият съдебен съвет сега поставя въпроса, че единствено на тях не се дава. Защо сте го дали напълно свободно на другите, също е неясно.
Владимир петров:
Уважаеми г-н Председател, трябва да обясня, за да стане ясно.
В Закона за устройството на държавния бюджет има един чл. 34 с няколко алинеи, в който законодателят е предвидил министърът на финансите по предложение на първостепенния разпоредител да прави компенсирани промени. Но забележете, компенсирани промени. Това е в частта за издръжката. Ако примерно, не ти достигат да си платиш тока, а имаш излишък в капиталовите разходи, да се направи компенсирана промяна, за да си платиш тока, а не да си увеличиш работната заплата. Защото работните заплати се определят с акт на Министерския съвет и нито един от изпълнителната власт не може да си дигне сам работната заплата и да направи предложение пред министъра на финансите да си дигне фонда на работната заплата. Това не може да стане и досега такава корекция не е направена, с изключение ако няма нормативен акт за това. Т.е. ако няма създадена нова структура със закон, или с някакъв нормативен акт да бъде направено.
По отношение на ал. 3 възникна миналата година в Закона за бюджета точно това, което вие преди малко обяснихте, но изглежда колегите не можаха да разберат какво обяснихте и защо е излязло това. Сега ако трябва да се прередактира и да бъде в някаква друга редакция, примерно да се изключи възможността за увеличаване на средствата за работна заплата, това също е форма, която може да работи. Но аз мисля, че те не искат това. Те искат друго. Те искат да могат да правят другата промяна, която е по-важна, в случая политиката, която се защитава от органа, който е независим. По принцип законовата разпоредба в Закона за устройството на държавния бюджет в кризисни ситуации, защото ние планираме бюджета през м. декември и могат да настъпят събития, които да изискват допълнителен ресурс, който няма откъде да се вземе и затова се прави тази компенсирана промяна. И ако дойде такова предложение, естествено експертите в Министерството на финансите преценяват и правят съответната промяна. За мен не би трябвало да има проблем да се прави и във Висшия съдебен съвет подобно нещо. Но ако се тръгне за увеличаване на средствата за работна заплата, съответно не е много коректно. А за съжаление, ние гледаме отчетните данни и виждаме някои драстични отклонения, които са направени в хода на годината, разбира се, не в рамките на мандата на новия Висш съдебен съвет, който е съвсем от скоро и той действително не е запознат с всички детайли. Подкрепям г-жа Мингова, която каза, че това е нещо, което те са наследили.
За капиталните вложения за първи път в Закона за съдебната власт се разделиха двата вида капиталови разходи, които да бъдат на двете места: по изискване на Закона за съдебната власт е записано, че движимите вещи са в бюджета на съдебната власт и както виждате, тази година бюджетът на съдебната власт капиталовите са 0, а за догодина се 10 млн. лв. Това са точно тези 10 млн. лв., които ще се дадат на новите структури, които са създадени, да могат ад си оборудват своите помещения, да си купят съответния информационен продукт и други материални активи, които са им необходими за оборудването на помещенията. А другите капиталови разходи са в бюджета на Министерството на правосъдието и те са възложени с Конституцията и Закона за съдебната власт на министъра на правосъдието, който е в двойното качество – председател на Висшия съдебен съвет и министър на правосъдието, да осъществява тази дейност. Мисля че по това не трябва да има драма.
По отношение на преходния остатък. От няколко години ние въведохме единната сметка. В единната сметка нито едно ведомство не може да приключва с остатък в края на годината, защото сметката е автоматизирана и тя в края на годината прибира всички остатъци, които са. Т.е. даже и 200 млн. лв. да са, ние ги прибираме тези 200 млн. лв. и след това ги слагаме наново – от новата година стартираме с новия бюджет както парламентът го приеме. Мисля, че не е такава драма този преходен остатък.
Янаки Стоилов: Г-н Колев, заповядайте.
Иван Колев:
Първо, за заплатите. Заплатите са нормативно уредени. Съгласно Закона за съдебната власт съдебният администратор взима 80% от заплата на съдията, който е в съответния съд. Съдебният служител взима 80% от заплатата на съдебния администратор. Дали ще го приемете е отделен въпрос. Аз ви казвам как е към момента и ние залагаме на тази база, защото със закона е уредено. Ние не си ги измисляме тези заплати. Те са уредени законово и вие сте го създали този закон и сте го гласували.
Относно ал. 3. Колеги, ние сме съгласни да я махнете. Ал. 3 я има само за бюджета на съдебната власт.

Янаки Стоилов:
Ако останат текстовете в Закона за устройството на държавния бюджет, те няма ли да важат по същия начин и за Висшия съдебен съвет. Това, според мен, решава проблема.
Михаил Миков:
Този Висш съдебен съвет има още една функция – да въведе бюджетна дисциплина в системата.
Иван Колев:
Тази ал. 3, както обясних и преди това, ние сме съгласни тя да отпадне. Няма никакъв проблем. Нека да отпадне от този проект и да си остане чл. 34 както си е в Закона за устройството на държавния бюджет, както е за всички останали. Защо само съдебната власт има това ограничение. Затова искаме да отпадне.
Другото е за преходния остатък. Г-н Миков го нямаше и сега ще го кажа и за него. Съгласно този проект на Закон за държавния бюджет е предвидено преходният остатък, който е от тази година, да го има и следващата.
Михаил Миков: От собствени приходи ли е?
Иван Колев:
Не, общо. Накрая ще стане ясно. Ние можем да кажем откъде е.
Михаил Миков:
Взимате превишението и си го ползвате колкото щете.
Иван Колев:
Г-н Миков, само за Вас искам да го кажа. Вижте в този проект за бюджет какво е предвидено. На 31 декември 2007 г. ако покажем 12 млн. лв. преходен остатък, трябва да ги покажем и на 31 декември 2008 г. същите пари. Нека да си останат в държавата. Защо ни се водят в нашия бюджет тези пари. За какво трябва д стоят цяла година.
Проф. Анелия Мингова:
Проблемът не е в това, че трябва да стоят. Проблемът е защо са част от бюджета?
Янаки Стоилов:
Има ли други въпроси и изказвания? Не чух за допълнителното материално стимулиране как е станало от 440 хил. лв. планирани на над 9 млн. лв. към 31 юли 2007 г., но приемаме, че това също няма да се повтаря. Сега също се планират в някаква съразмерност близка до миналогодишната, но не се знае колко ще се изхарчат.

Илияна Накова:
Става въпрос за цялата съдебна система. Разходите са извършени от преизпълнението на приходите. Не са харчени бюджетни средства. Те пак са бюджетни, но не са от средствата по закона за бюджета. Не са от субсидия, а са от преизпълнение на приходите.
Янаки Стоилов:
Това не може да се изчисли, защото субсидията на съдебната власт е незначителен дял от нейните разходи. Така че никой не може да каже дали са приходи или са от субсидията. Става дума, че е 20 кратна разликата, което говори, че бюджетът няма никакво значение на рамка за дейността.
Да приключваме за първо четене дискусията. Явно ще продължим по част от повдигнатите въпроси тук за второ четене.
Колеги, обикновено тук гласуваме по два пъти: единият път по отношение на проекта за бюджет, предложен от Висшия съдебен съвет и после някакво наше становище към становището на МС.
Първо ще подложа на гласуване проекта за бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет. Тези, които го подкрепят по принцип, моля да гласуват. Пет гласа “за”.
Които са против, моля да гласуват. Г-н Филип Димитров каза, че е против. Един “против”. Въздържали се? Осем “въздържали се”.
Искате ли да гласуваме по становището на Министерския съвет. Мисля, че не е необходимо. Т.е. може да се смята, че тези които са подкрепили бюджета, не подкрепят становището на МС и обратно. Тези които са против или въздържали се към проектобюджета на ВСС по-скоро споделят мотивите по принцип на становището, което предоставя Министерския съвет.
С това приключваме обсъждането на първо четене.
Проф. Анелия Мингова:
Няма ли да се отрази известно становище на комисията по някои от пунктовете на този проектобюджет.
Янаки Стоилов:
В нашето становище ние ще отразим основната част от всички изказвания, така че те ще се съдържат като развитие на дискусията за второ четене. Но няма нужда да гласуваме по всяко едно от становищата сега в рамките на процедурата за първо четене.
Благодаря на всички участници в обсъждането. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: