---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 48

Днес, 29.11.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Приемане на общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-143/11.10.2007 г., внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова и № 754-01-146 от 01.11.2007 г., внесен от Михаил Миков и Ангел Найденов.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 754-01-162, внесен на 22.11.2007 г. от Младен Червеняков и група народни представители.
3. Обсъждане на Допълнителен доклад на работната група по общия проект по Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 654-02-14 от 02.02.2006 г., внесен от Петър Стоянов и група народни представители; № 654-02-50.т 07.04.2006 г., внесен от Христо Кирчев, № 654-02-85 от 06.07.2006 г., внесен от Мария Капон; № 654-02-109 от 02.11.2006 г., внесен от Георги Пирински и група народни представители и № 654-02-110/03.11.2006 г., внесен от Радослав Илиевски.
Имаме минимално необходимия регистриран брой членове на комисията. Съгласно обявения дневен ред първа точка е:
Приемане на общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесени съответно от Минчо Куминев и Стела Банкова и Михаил Миков и Ангел Найденов.
Този законопроект включва две отделни разпоредби, така че механично е обединението. След като го разпространим от името на комисията, по него могат да се направят предложения. Преценете дали да поискаме малко по-дълъг от обичайния 7-дневен срок. Може би това ще се наложи, но ви го казвам за информация.
Предполагам, че по общия законопроект нямате бележи? Приемаме го. Няма възражения. Благодаря.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
Законопроектът е кратък. Разполагате с неговото съдържание и мотиви. Ако имате някакви коментари, заповядайте.
Преди това ще ви прочета писмо, което е изпратено до мен от главния секретар и от началника на кабинета на председателя, защото този текст всъщност се отнася повече към следващата тема от нашия дневен ред. Той е свързан не толкова с правата на членовете на Европейския парламент, колкото с финансовите ангажименти на българското Народно събрание към тяхната дейност. Аз получих това становище, с което ще ви запозная.
“Във връзка с ваши писма до главния секретар на Народното събрание и началника на кабинета на председателя за становище по внесения проект за закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, молим да имате предвид следното.
Народното събрание и неговата администрация са достатъчно отворени към членовете на Европейския парламент от Република България. В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и решение на Народното събрание от 28 юни т.г., както и извън тях, на евродепутатите вече са осигурени работни помещения в сградата на Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства. Предоставени са им пропуски за постоянен достъп до Народното събрание. Заплатите им се изплащат в националния парламент. Предоставена им е възможност за паркиране на личните автомобили на паркингите за народни представители.
Предложеният в законопроекта нов § 2а, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България не е съобразен с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и противоречи на разпоредбата на чл. 2, т. 1 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Статутът на член на Европейския парламент е несъвместим с народен представител в националния парламент.
С приемането на този законов текст по същество се дава възможност на членовете на Европейския парламент от Република България да ползват всички права по отношение на финансово, материално-техническо и административно обслужване, които имат народните представители. На практика това означава поемане на обслужването на евродепутатите от бюджета, материално-техническата база и администрацията на Народното събрание. Те са разчетени за обслужване на 240 народни представители. Не е предвидено съответно увеличаване на разходната част на проекта за бюджет на Народното събрание през 2008 г., за да се осигури необходимия ресурс за поемане обслужването на още 18 лица, ползващи правата на народен представител. Това не би могло да стане и без съответни изменения и допълнения в правно нормативната база за дейността на администрацията преди всичко във Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника и в редица други вътрешни актове.
Прилагаме справки за практиката в някои европейски парламенти относно правата на членовете на Европейския парламент от съответните държави.”
Това е съдържанието на писмото.
Сега предоставям думата на г-н Казак като един от вносителите на законопроекта.
Г-н Казак, това е писмо от главния секретар и началника на кабинета на председателя на НС, което аз поисках като информация, защото законопроектът засяга редица материални и финансови въпроси с оглед на неговото кратко съдържание. Вие може да представите неговите мотиви.
Четин Казак:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, общо взето всички знаете основната мотивировка, която ние ни е подтикнала да предложим на вашето внимание този законопроект, а именно фактът, че бяха избрани през май месец т.г. 18 членове на Европейския парламент от Република България. Тези хора стъпиха в длъжност и вече работят в Европейския парламент. Това са евродепутати, наречено на по-популярен език. Това са представители на България в един парламент, който, както знаете, играе съществена роля за приемането на законодателството в европейски мащаб – законодателство, което се прилага включително и в България. Голяма част от законодателството и нормативните актове, които се прилагат включително и в нашата страна, се приемат първо в Европейския парламент.
С оглед на това и възникнали конкретни проблеми и затруднения, свързани с упражняването на мандата на избраните представители на България в Европейския парламент се налага да се уредят някои въпроси, които не са уредени в нашето вътрешно законодателство до този момент, поради простата причина, че никога България досега не е имала подобни свои представители в Европейския парламент. В другите страни-членки този въпрос е уреден и е редно и ние да имаме някаква законова уредба, в която освен статута на членовете на Европейския парламент, който е уреден в акта на Съвета на европейските общности и в Правилника за дейността на Европейския парламент, има някои въпроси, които следва да бъдат уредени на национално ниво и може би заслужават специално внимание. И може би трябва специален нормативен акт, който по-детайлно да уреди конкретните права и задължения на народните представители в рамките на тяхната дейност в страната. Но като проблем, който не търпи отлагане и който не може да чака едно подобно бъдещо уреждане, предлагаме като компромисен вариант да се уреди техният статус с този на народните представители в националния парламент, тъй като общо взето по същество не би трябвало да има различно третиране на двете групи лица. Именно поради тази причина ние сме внесли този проект, както виждате от доста парламентарни групи има подписали се. Аз съм един от тях и затова ви представям от името на всички вносители този законопроект.
Съжалявам, че не чух становището на Главния секретар. Но доколкото разбрах е отрицателно.
Янаки Стоилов:
Да, по-скоро отрицателно. Аз ще използвам да ви запозная с някои от приложенията, които разбира се не са изчерпателни, но засягат част от въпросите. Те казват в своето писмо какво са осигурили за евродепутатите и кое смятат, че оттам нататък не е необходимо. Защото част от поставените въпроси, например, имат ли право да ползват автомобили на парламента по какъвто и да е повод, в страни като Унгария и Словения се казва, че те не разполагат с тази възможност, защото имат предвидени от Европейския парламент за разходи на територията на съответната страна. Същото е положението и в Белгия. Това са страните, за които те са дали справка. Тя не е изчерпателна. Но може би трябва да се провери каква част от тези присъщи за дейността разходи, могат да се покриват от Европейския парламент и ако някои от тях не са достатъчни или пък не са предвидени, тогава може да се мисли в каква част това да се поеме от българския парламент. Но нека това в дискусията да се прецени.
Имате думата.
Четин Казак:
Ако единственият проблем, който е цитиран в становището, е този с колите, естествено той може много лесно да бъде решен с оглед на реалните практически възможности на Народното събрание.
Тук става въпрос за нещо по-глобално, което мисля не трябва да се свежда до толкова елементарен тривиален частен въпрос. Освен тази конкретна хипотеза, има много, много други аспекти, свързани с реалните възможности, с които разполага един народен представител.
Аз, а мисля, че и колегите, които са вносители на този законопроект, общо взето са настроени в посока да се търси наистина онзи баланс, който да съчетае от една страна реалните възможности, с които разполага Народното събрание и онази потребност и онзи минимум, който трябва да се гарантира с оглед на статута на членовете на Европейския парламент. И това, за което има възможност да се направи, то трябва да бъде направено. Това е, което исках да кажа.
А що се отнася до примерите, които се свеждат до два, тази справка е меко казано непълна.
Янаки Стоилов:
Тя е само примерна, защото се отнася до 2-3 страни. Имате думата за становища. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че към този въпрос трябва да подходим, като съобразим няколко неща. Едното е, че доколкото аз имам спомен, около 3 600 евро на месец се полагат за разходи на депутати от Европейския парламент, свързани с дейността му в неговата родина. За нашите стандарти 3 600 евро на месец са доста много пари.
Янаки Стоилов:
Какви са тези 3 600 евро.
Иглика Иванова:
Това е, което ежемесечно се полага за разходи в родната страна на европейски депутат. Не съм сигурна в цифрата, но горе-долу е тази.
Освен това, всеки депутат в Европейския парламент има до 15 000 евро на месец. Това са пари, които не му се плащат на него, но се поемат от Европейския парламент за сътрудници, като няма никаква пречка тези сътрудници, неограничен брой, тези сътрудници да бъдат и тук в България. Защото има и акредитирани. Т.е. освен тази сума, ако той има сътрудник, който работи тук в България, за него има отделно друга сума, която се полага. Това за нашите стандарти са големи суми. Знаем ние с какви пари за сътрудници и евентуално за експерти бихме могли да разполагаме месечно. Величините са в пъти.
Вярно е, като се повдига въпроса за колите, първо, не са чак токова много автомобилите, с които ние разполагаме. Освен това, ако правим някакви аналогии с Европейския парламент, там има много коли, много по-висок клас, но те се ползват единствено и само за транспорт от летището до сградата на парламента, респективно от парламента до хотела и никъде другаде. В определени часове се ползват. Не са денонощно. Няма дежурства, до един час след завършване на заседанието. Т.е. ограничението във времето и като дестинации са много по-големи отколкото възможностите, които имаме ние. Такива аналогии са просто неприложими.
Трябва да видим от какво действително имат нужда българските представители тук. Т.е. каква част от времето те са тук, какво точно им е необходимо и какво би могло да се поеме от Народното събрание при положение, че доста големи суми предвижда Европейският парламент за дейността на депутатите. Отделно са пътуванията, които не ги обсъждаме. Трябва да преценим нещата – от какво се счита, че има нужда и какви са възможностите, преди да вземем някакво решение.
Янаки Стоилов:
Други становища?
Иглика Иванова:
Моля за извинение, но колежката подсказа.
За консумативите. Да, нашето Народно събрание предоставя помещения и поема консумативите, но там имаше и едно перо, но не помня сумата, за компютри, телефони, разговори, т.е. една голяма част също се покрива за сметка на Европейския парламент. Наистина дайте да видим за какво точно говори – какви са нуждите и какви са възможностите.
Янаки Стоилов:
Не съм проучил, но тук пише, че са им предоставени (осигурени са) работни помещения с необходимите технически и комуникационни средства и то в сградата на Народното събрание. Но не знам колко са разходите затова. Дали те са за сметка на българското Народно събрание или те се заплащат от средствата на българските евродепутати. Не ми е известно как е решен този въпрос.
Четин Казак:
Доколкото знам разходите за телефон, които са най-големите по принцип, са за сметка на съответните евродепутати.
Янаки Стоилов:
Т.е. те не плащат наем за помещенията, а плащат само разходите, които са направили в използването на това, което им е предоставено.
Четин Казак:
Но трябва да знаете, че стаите са общи стаи, примерно, една стая има за представителите на либералната фракция, т.е. ДПС и НДСВ са в една стая, представителите в ПЕС – всички са в една стая, Атака са в една стая. Както бяхме ние като евронаблюдатели, така и тук са им предоставили общи стаи по фракции.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това е достатъчно с оглед на краткото време, което ги използват. Други становища има ли?
Аз мисля, че трябва да видим двете страни на въпроса.
Единият въпрос, който дава основание за принципна подкрепа, е да се знае, че народните представители, било в българския или в Европейския парламент в общи линии трябва да имат едно и също положение в българската държавна система от гледна точка не само на социалните и материалните възможности, а действително като тяхно третиране, като взаимоотношение с държавните институции и комуникацията с тях, възможността да изискват и да получават информация. Мисля, че тук не трябва да правим разграничение между българските депутати в нашето Народно събрание и в Европейския парламент. И това е основателната част на законопроекта, за която да стане ясно, че в това отношение могат да се прилагат правилата за българските народни представители в България.
За другата част, обаче – материално финансовата, там, според мен, ние се нуждаем от една подробна информация, която да се поиска от тях или от Европейския парламент затова те с какви финансови и материални възможности разполагат за осигуряване на своята дейност и да не допускаме никакво дублиране на средства, които се получават от Европейския парламент и от българското Народно събрание, защото това са разходи, които трябва да бъдат така разчетени, че да не се дублират и ние да покриваме като Народно събрание и с държавни средства разходи, които би могъл да прави Европейския парламент и може би в тази част трябва да се прецизира законопроекта. Защото той е така бланкетен, че би дал основание за някакви спорове при неговото прилагане, като всеки да иска всичко, а този който го осигурява да отказва или пък да се съгласява да го предоставя. Затова мисля, че законопроектът се нуждае поне от такава конкретизация.
Ако искате, ние да му дадем принципна подкрепа, но да не пристъпваме към окончателното му приемане, поне в рамките на второ четене, без да бъде дадена такава подробна информация и той да бъде доразвит явно отново от нас, след като това не е направено от вносителите.
Така приемате ли с тази условност ние да го подкрепим и да разграничим двете групи въпроси, като междувременно по втората получим конкретна информация, за да знаем какво биха могли те да получат допълнително в страната, различно от това, което Европейският парламент им осигурява в не по-малка степен от тази, която имат тук.
С това становище подлагам на гласуване законопроекта. Тези, които по принцип го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
Ще изискаме такава информация, г-н Кьосев, от Европейската дирекция в нашето Народно събрание, с която да се направи по-пълно сравнително изследване и да поиска може би официална информация от европейските институции.
По трета точка - Обсъждане на Допълнителен доклад на работната група по общия проект по Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Спомняте си, че преди няколко месеца в два отделни етапа ние приехме промени, които се отнасят до комуникацията на българския парламент с другите институции във връзка с обсъжданията по европейски въпроси.
Другата група промени бяха за промените в реда, вътрешната организация на дейността на Народното събрание.
Сега остава да разгледаме третата група въпроси, които се отнасят до финансовите правила по бюджета на Народното събрание. Те са ви предоставени от името на същата работна група, която се занимаваше с тях.
Ако иска г-жа Антонова от нейно име да каже няколко встъпителни думи, а след това ще ги обсъждаме параграф по параграф.
Моля също така да кажете дали са съобразени предложения на народните представители, които в тази част бяха само няколко, дали присъстват в предложения вариант или ако те не ги поддържат, да сме ориентирани.
Надя Антонова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
От работната група в Правната комисия в момента има само двама представители – аз и колегата Казак. Позволявам си да кажа следното.
Този проект, който предоставяме на вашето внимание има за задача да адаптира измененията в Закона за устройството на държавния бюджет и на Конституцията на Републиката във връзка със самостоятелния бюджет на Народното събрание. Под самостоятелен бюджет разбираме не неограничен по размер бюджет, а разбираме една самостоятелна процедура по съставянето на бюджета и неговото изпълнение.
В една част от това проекторешение ние сме разписали процедурата по съставянето на самостоятелния бюджет на Народното събрание, както и тези органи, които ще бъдат второстепенни разпоредители с бюджетни кредити от бюджета на Народното събрание.
Другата част от решението е един опит да се направи статут на парламентарния служител, тъй като не само народните представители нямат уреден частно правен статут. Оказва се, че на същото положение са и служителите на парламента, независимо дали работят по служебно и трудово правоотношение. Затова ние предлагаме и правим опит, който, разбира се, не е пълен и не е точно както ни се иска да уредим частно правния статут на парламентарните служители със съставяне на единен класификатор на длъжностите с определени реквизити. Също така и в известна степен, разбира се непълна и не толкова, колкото заслужават нашите служители, да уеднаквим статута им с този на съдебните служители в частта за финансовите правила.
Що се касае до финансовите правила, засягащи народните представители, вие ще видите, че текстовете са дадени във варианти. Към първоначалния текст са добавени варианти, които изхождат от представители на работната група, които не се намират в момента в комисията. Същевременно работната група не можа да се събере в пълен състав и ние с г-н Казак, предполагам че и той ще ме подкрепи, не можем да се ангажираме с мнение на отсъстващите колеги от работната група, което обосновава даването на тези предложения във вариант.
Обсъдихме и предложенията, направени от народните представители, но за съжаление другите народни представители не се отзоваха на поканата и не участваха в работата на работната група. Споделиха, че имат друго виждане, по-различно от направените предложения, при което положение ние от групата счетохме, че не би следвало да се занимаваме с техните предложения, тъй като не е ясно дали въобще се поддържат те. Това е, което мога да кажа най-общо.
На вашето внимание е нашият проект за решение.
Янаки Стоилов:
Ще започнем сега да ги разглеждаме по параграфи.
Имаше едно официално внесено предложение от г-жа Капон. Тя поддържа ли го или не. Тъй като ако на този въпрос ние нямаме отговор, а той бъде подновен в залата, ще бъдем в затруднение затова, че той не фигурира в частта на доклада с някакво становище от работната група, респективно от комисията. Ако то е снето, не би имало проблем, но ако се поднови дискусията по него, тогава можем да бъдем упрекнати, че докладът не е отразил всички относими към него предложения.
Надя Антонова:
Г-н Председател, основателно задавате този въпрос. Но за съжаление, аз не мога да говоря от името на г-жа Капон. Тя беше персонално поканена да дойде на работната група. Коментирах с нея, питах я и тя спомена, че има и друго виждане, така че аз съм затруднена да ви кажа по един категоричен начин, че нейното предложение на десетия месец от неговото депозиране е още актуално.
Янаки Стоилов:
Ще ви помоля, макар и неофициално, с нея да изясните този въпрос преди съставянето на окончателния доклад, който ние ще дадем, дали да го включваме или не.
Надя Антонова:
Разбира се, стига да разчитаме на един стабилитет в нейната позиция.
Четин Казак:
Имам един предварителен въпрос – предикациален или процедурен.
Уважаеми колеги, аз съм леко притеснен, виждайки присъствието в момента в комисията и най-вече отсъствието в момента в комисията, за мен е един факт притеснителен. Защо? Защото в тази работна група, която изготви тези предложения, много от които са доста деликатни и са заредени с един заряд, който не би бил много благоприятен за всички нас, така че в работната група, която обсъди тези предложения имаше представителство и активно участие на някои представители от опозицията, които напълно подкрепиха тези предложения, а сега виждам, че те отсъстват. Днес ние се намираме на едно заседание, на което присъстват само представители на мнозинството.
Аз искам да поставя въпроса не е ли по-уместно да отложим разглеждането за друг момент, в който има присъствие на опозицията, защото ако ние продължим сега и приемем някои текстове, аз се опасявам в некоректността на някои колеги от опозицията, които ще използват утре това срещу управляващото мнозинство. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Предлагам все пак да ги разгледаме и в хода на обсъждането да преценим това. Не е казано, че ние ще подкрепим тези варианти, които са били поддържани в работната група. Така че отговорността е и наша, разбира се и на тези, които ги няма. Но нека да започнем обсъждането им и приемането и тогава ще видим какви становища ще се оформят по част от тези въпроси. Поне тук в момента обстановката е работна, така че могат свободно всички аргументи да се изложат.
По § 1 мисля, че нямате някакви бележки. Това са към правомощията на председателя. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз мислех кога да поставя този въпрос, който го поставих и в работната група. Г-жа Надя Антонова е тук и може да потвърди.
Аз мисля, че преди да се заемем специално с § 1 е редно да поставя един принципен въпрос, който дълги години, според мен, е причина затова в Народното събрание и във функционирането му като институция да има едни хронично нерешени проблеми, които се предават от мандат на мандат и които остават все така нерешени, поради, според мен, изначално сбъркана или не съвсем правилно интерпретирана конституционна разпоредба. Или по-скоро приведената до крайност тенденция за максимализиране ролята на председателя на Народното събрание в неговите управленски разпоредителни функции по отношение най-вече на администрацията на Народното събрание и вътрешната организация на функционирането на тази институция от гледна точка чисто на административно правните аспекти. Тук изключвам политическите, ролята на Народното събрание и на председателя като ръководител на един орган на държавна власт и т.н. Или най-вече представителната власт, която има председателя на Народното събрание, като представляващ институцията Народно събрание.
С оглед на някои важни аспекти от гледна точка на управлението на администрацията, от гледна точка на вътрешните правила за защита и осигуряване статута на народния представител, за административните процедури и контрола върху тяхното спазване, разпореждането с бюджетните средства на Народното събрание най-вече в услуга на народните представители, мисля, че в Народното събрание на Република България, за съжаление, не е намерило място един пример, който е широко застъпен в много парламенти, включително в Европейския парламент, това е един орган, който би бил излъчен колективно от всички парламентарни групи – колективен орган, съставен от народни представители, които заедно с председателя на Народното събрание да имат правомощия да изготвят и приемат този правилник за вътрешния ред и за вътрешната организация на Народното събрание, който е цитиран тук – чл. 8, ал. 1, който орган да подпомага председателя на Народното събрание при взимането на управленски решения в рамките на администрацията на Народното събрание. В Европейския парламент, колежката която беше с мен като наблюдател знае много добре, има такъв съвет на квесторите, който решава подобен род въпроси. В други парламенти също има.
Народното събрание, за разлика от други органи на държавна власт, уважаеми колеги, е орган колективен. Според мен, грешката, която е била допусната е, че по една чиста аналогия с еднолични органи на държавната власт, каквито са министрите или президента на републиката, се е наложила тенденцията председателят на Народното събрание да концентрира прекалено много административна власт без да я споделя с други народни представители в рамките на някакъв колегиален орган. И поради факта, че председателят е разполагал винаги с такава определена власт и му са придадени такива административни функции, които той му е трудно физически да упражнява, той е бил винаги склонен, има тенденция да прехвърля, де делегира голяма част от тези правомощия на висш администратор, било то главен секретар, било то началник на кабинета, който да упражнява от негово име тези правомощия и това много често е поставяло народни представители в една конфузна ситуация те да искат разрешение за определени действия или за определени услуги от страна на администрацията от администратор, т.е. от държавен служител, а не от равен на тях по ранг и по-висш, какъвто е председателят на Народното събрание.
Тази ситуация е водила също, понеже споменах, че има хронично нерешени проблеми, до факта хронично, в продължение на дълги години председателят не е бил в състояние да решава кардинални проблеми или пък проблеми, свързани с някои дефекти, които са осезаеми за всички народни представители, свързани с достъпа до сградата, достъпа до определени помещения, с акредитация на журналисти и т.н. – вътрешна организация, поради факта, че той еднолично е бил подложен на силен медиен натиск от страна на обществеността и рано или късно, бих казал много рано, много бързо той е бил притискан до стената и бил принуден да се откаже от свои, бих казал добри намерения в началото, заради именно този натиск.
Ето защо в миналото Народно събрание, колегите си спомнят, и г-н Герджиков имаше предложение, имаше работна група, оглавена тогава от сегашния председател на Върховния административен съд – Константин Пенчев, който излезе с предложение да се създаде подобен колегиален орган, подпомагащ председателя на Народното събрание именно по административните въпроси. Имаше изготвен проект. Доколкото разбрах е имало подобен прецедент в 36-то Народно събрание с такъв орган. Мисля, че е добре ние да се замислим дали не е време да се въведе подобен орган, именно с оглед решаването на тези хронично стоящи пред нашата институция проблеми. Не би ли било това по-добър вариант за тяхното решаване, отколкото да продължава това статукво - в началото на всеки един мандат, всеки председател на Народното събрание си поставя много амбициозни задачи да реши тези проблеми, но веднага, много бързо, под медийния натиск, поради това че институцията Народно събрание се ползва с нисък рейтинг, той е бил принуден да дава крачка назад и да не ги решава. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Ако резюмираме това, което се каза, да отговорите на въпроса необходимо ли е или не да се записва създаването на условно казано “Административна комисия”, която да подпомага председателя в изпълнение на това му правомощие. Нали това е основното в идеята, която разви подробно г-н Казак.
По този въпрос има ли становища? Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
На работната група г-н Казак постави по този убедителен начин въпроса. Аз мисля, че той има много право в това, което говори. За всички случаи и за всички ще бъде добре да има един колективен орган и при условията на споделена отговорност да се вземат непопулярни решения, казано в прав текст. Доколкото си спомням, на работна група ние приключихме с мнението този въпрос да бъде обсъден концептуално, защото аз мисля, че наистина има място. Но на нас ни предстои да обсъждаме този колективен орган с административни функции, но бих предпочела да го обсъждаме в по-широк състав. Защото виждате колко депутати сме тук. Освен това, въпрос е и на концептуално избистряне на нещата – какви административни функции, от кого ще се вземат, концептуално да бъдат разписани нещата и нищо не ни пречи правилникът отново да го сложим на дневен ред. В момента аз не се чувствам готова да конкретизирам текстове и правомощия и функции на въпросния административен орган, нито състава му, нито каквото и да било, въпреки че аз концептуално поддържам становището на г-н Казак.
Затова моля да се концентрираме по проекторешението като първо го обсъдим концептуално. Отговорът ще бъде да, г-н Казак, добра е вашата идея и тогава вече ще го въплъщаваме в текста на нашия правилник.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам, тъй като разбирам, че се споделя принципно тази идея, но няма възможност да се предложи конкретно решение на въпроса. Ние сме в частта повече финансови правила, а не административна организация на Народното събрание. Ако този въпрос се решава, ние трябва да се върнем към първата глава на правилника, където е за ръководството на Народното събрание и там този орган да бъде предвиден като помощен или консултативен орган на председателя, да се определи как той се формира с какво представителство, с какви правомощия. Ако затова има преобладаваща воля, това е друга промяна в правилника, която трябва да бъде представена и обсъдена. Защото, ако ние тръгнем да решаваме този въпрос, ще се върнем към въпроси, които вече решавахме, без да имаме конкретна инициатива и опасявам се с невъзможност да решим въпросите, които засягат бюджета на Народното събрание, който трябва да започне да се изпълнява отначалото на 2008 г. Аз съм готов да се върнем към тази тема, но не сега да затрудним работата по това.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, искам да ви напомня, че този проект, който е на вашето внимание, не третира само единствено финансовите правила. Той третира много кардинални въпроси, свързани именно с организацията на администрацията на Народното събрание, със статута на служителите, с правомощията над председателя точно по тези въпроси – организацията, статута, правомощията му и т.н.
Аз имам пред себе си текста на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от 36-то Народно събрание, където ясно са разписани правомощията на тази комисия. Ако искате, мога да ви ги прочета.
Янаки Стоилов:
Не е въпросът да ги четем. Въпросът е да разполагаме с тях, за да видим дали можем да ги инкорпорираме въобще в текста. Но опасявам се, че това е една работа двойна на тази, с която днес сме се заели.
Това е главата “Служители на Народното събрание” и тя засяга правомощието на председателя по чл. 8, ал. 1, т. 13.
“Утвърждава Правилник за работата на администрацията в Народното събрание.”
Аз не знам дали такъв правилник е утвърден. Тази промяна е направена края на м. март 2007 г. и може би още няма такива правила.
Четин Казак:
Няма такива правила. Точно. И моментът е преди да се приеме този правилник, да се реши този правилник кой ще го прави – председателят или подпомогнат от тази комисия. Бюджетът за догодина кой ще го одобрява. За догодина вече е късно, но за следващата година. Тук са записани правомощия на тази комисия – Комисията по администрация.
Янаки Стоилов:
Ако такова предложение се прави, ще го обсъдим, но то трябва да е конкретно формулирано. На тази фаза ние не обсъждаме само идеята, а възможността за нейната реализация.
Надя Антонова:
Въпросът, който поставихте г-н Казак, за това кой ще състави бюджета на парламента, има отговор в проекторешението – чл. 2, ал. 2. Регламентирано е:
“Дирекцията “Парламентарен бюджет и финанси” координира и изготвя проекта за бюджета на Народното събрание, като обобщения проект на бюджет се изготвя еди-как си и се възлагат правомощия на постоянно действащата комисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси, която обсъжда проектобюджета...”.
Да не ви чета целия текст. Можете да се запознаете.
Христо Бисеров:
Колеги, искам да обърна внимание на едно обстоятелство.
Работната група работи и беше създадена върху едни текстове, които бяха вкарани през 2006 г. И сега ние обсъждаме текстове, които нямат нищо общо с онази тематика, която ние разглеждахме през 2006 г. Всички тези текстове, които са в момента пред нас, нито един от тях не е вкаран по стандартния ред с предложение на народен представител за проект на решение с подписи, Т.е. зад тези текстове, които сега ние гледаме, няма вносители за нито един от тях, забележете, за нито един от тях.
Обяснението, че трябва да имаме текстове във връзка с промяна на Конституцията, аз го разбирам и това е така. Но, ако ще ползваме работната група за вносител, да я ползваме само в онези текстове, които са задължителни. Защо ще уреждаме сега статута на служителите в Народното събрание. Промяна в Конституцията изисква ли такова уреждане. Според мен, не. Промяната в Конституцията изисква ли други уреждания, които има тук в този проект. Ако ще има такива текстове, нека да има вносители. Това е моето предложение.
По отношение на предложението на г-н Казак, то пък още повече се отплесва. Получава се така, че през работната група и през комисията влизат едни текстове, които са много сериозни, а те нямат вносители.
А по отношение на тази комисия, г-н Казак, ако не ме лъже паметта, мисля, че в това Народно събрание имаше проект за такова решение, за такива текстове в правилника и ние всички ги отхвърлихме. Ако вземем разпечатката ще видим, че вероятно и г-жа Антонова е гласувала против, вероятно и г-н Казак е гласувал против. Казвам вероятно, защото по памет мисля, че НДСВ беше инициатор на тези предложения. Ако сме ги отхвърлили в рамките на този парламент, какви нови мотиви имаме, да ги приемем отново тези текстове Някак си не звучи убедително.
Моето предложение е, ако ще ползваме работната група и комисията за вносители, да го направим само по онези текстове, които са задължителни – минимално необходими, за да отговорим на промяната в Конституцията.
Извинявайте, но има куп неща, които изискват обсъждане и по групи, ако щете, по политически партии. Затова ги няма опозицията, а не за нещо друго. Защото темата е деликатна. Не е редно ние да бъдем използвани за такъв тип законотворчество по този начин. Има си процедури.


Янаки Стоилов:
Мисля, че бележката на г-н Бисеров създава допълнителна яснота. Аз също ви предлагам по-нататък, като гледаме текстовете, да видим тези, които наистина се налагат от гледна точка на продължението на нормативната уредба с оглед конституционно прогласената самостоятелност на бюджета на Народното събрание и тези промени, които се смята, че доизясняват сега действащата уредба. Там където се излиза извън тази територия, или където този правилник се опитва да замести липсващия правилник за администрацията, ние няма да се занимаваме, защото това са два отделни акта.
На трето място, ако има някои въпроси, които се смятат за твърде спорни или несполучливи като предложени решения, ние можем да отклоним тяхното разглеждане.
Предлагам ви да минем сега към отделните параграфи и мисля, че така ще можем да разграничим отделните групи въпроси.
По § 1, ако няма други бележки, да го приемем. С консенсус се приема, няма против и въздържали се. Ако има различни мнения, моля да бъде даван знак затова.
По § 2 от Допълнителните разпоредби, който засяга § 5.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Ако иска някой да го приемаме, да го внесе, да се подпише и да гласуваме. Тук от една елементарна разпоредба, че главният секретар упражнявал административните правомощия, когато мандатът е изтекъл, се отплесваме единен класификатор. Това е спорно трябва ли да има единен класификатор различен от парламента. Може да трябва, но може и да не трябва след като има единен държавен класификатор. Има държавни служители. Има по трудов договор.
Аз предлагам да не променяме § 5 в тези промени. Да ги променяме, ако искате, догодина или другия месец.
Надя Антонова:
Аз съм склонна да се съглася с г-н Бисеров, че трябва да си има вносители и да си знаем кой какво предлага и да бъде любезен да си защитава предложението или да го оттегля. От формална гледна точка г-н Бисеров мисля, че имате много основание да възразявате за начина какво направи работната група и че ви занимава и т.н. Не сме го поставили с цел да поставим колегите в някаква неблагоприятна ситуация или пък кой знае какво. Не сме писали между редовете. Не бива да се чете между редовете. Направили сме го чисто и просто от процесуална икономия.
Второто, което искам да кажа е, че с това решение освен промените в Конституцията, сме имали предвид и законодателните промени, настъпили до внасяне на това решение със Закона за устройството на държавния бюджет – доразвиват се приетите норми там. Кой ще бъде второстепенен разпоредител с бюджета, правомощията на постоянната комисия и подкомисиите – да участват в съставянето на бюджета. Това са неща, които почиват на Закона за устройството на държавния бюджет, Конституцията и действащия правилник. Защото и сега в Правилника има текст към чл. 8, че председателят утвърждава единен класификатор на длъжностите и щата на службите към него. Ние сме доразвили тази т. 11, като сме записали какви реквизити да има този щатен класификатор.
Аз просто обяснявам защо го правим това, а г-н Бисеров от формална гледна точка е прав. Би могло да стане и по-иначе, но от процесуална икономия го направихме така. Търпим упрек в това отношение и аз не го отричам.
Що се отнася до единния щатен класификатор. Вие повдигате един много важен въпрос, който неведнъж тук сме го обсъждали, за еднаквия статут или общия статут на всички служители в държавата. Имам предвид и съдебната администрация, имам предвид и администрацията в съдебната власт и разбира се парламентарната администрация. Добре е всички да имат еднакъв статут, еднакъв щатен класификатор и пр. Но знаете, че в Закона за съдебната власт не от миналата година и не от нас, съдебните служители си имат определен статут и се регламентират по техен начин. По същия начин Закона за държавния служител не се отнася за парламентарните служители, тъй като се създава възможност да имат и друг статут, определен от нашия правилник, който е с ранг на закон.
Всичко това идва да покаже, че ни предстои дискусия по този въпрос. Просто се доразвиват приети законови положения и нищо не се измества, не се изменят правилата. Формално трябваше да има вносител, но бързането дотам води. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз по същество искам да подкрепя предложението защо то се налага. Ние вероятно ще се нуждаем от още време, за да стигнем до нещо, което е необходимо в уредбата на администрацията в Република България. Това обаче е въпрос на законодателството. Не е на правилника. Нашият закон за администрацията, според мен, е твърде тесен и той на практика се отнася само за администрацията на изпълнителната власт.
Ако погледнем президентската администрация, тя си действа по свои правила.
Съдебната администрация си действа по свои законови и подзаконови правила.
Администрацията на Народното събрание досега по инерция беше приравнена към администрацията на изпълнителната власт с ограниченията, които важат. Т.е. на първо време е необходимо тя да има уредба във връзка със самостоятелността на парламента. И когато действат специалните уредби в различните области, може би следваща задача на този или на следващ парламент е, да създаде единен статус на служителите и да предвиди отклоненията от него в отделните области. Но тъй като ние не можем да изпълним такава сериозна задача с правилника, трябва поне да създадем нормативните условия, за да може Народното събрание да направи това, което е необходимо за неговите служители. Затова смятам, че тези норми не дават уредбата по същество. Те не казват в кои случаи те ще са държавни служители – по служебно правоотношение или по трудово правоотношение. Те препращат и предвиждат всички тези възможности, наричайки ги парламентарни служители.
Мисля, че дискусията, която се отнася до самата конкретна уредба, тя е последваща и би трябвало да намери отражение в другия правилник, за който говорим. Това една норма, която дава връзката на общите правила, които действат за служителите и за финансирането със специалната уредба за тези служители.
Аз не виждам проблем в съдържанието на текста. Но виждам необходимост от този текст.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз напълно се солидаризирам с мнението, че трябва да има ясна дефиниция, ясна уредба на статута, правата и задълженията на служителите в Народното събрание. В тази връзка г-н Янаки Стоилов съвсем правилно, според мен, посочи че е крайно време някой да седне и да направи един анализ, една ретроспекция и равносметка на това каква е законодателната уредба въобще на администрацията в момента, какви са тенденциите и дали тези тенденции са положителни или не. Аз лично считам също, както разбрах и от неговото изказване, че е крайно време да се уформиназира статута на всички публични служители в тази държава или държавни служители така, както това е уредено в много европейски държави. Те да имат еднакъв статут, независимо в кой орган на държавната власт работят, защото всички те са органи на една и съща държава и това са власти на една и съща държава и да не се допускат подобни резки отклонявания в правата и най-вече в социалните придобивки на служителите на държавата в зависимост от това към кой орган на държавна власт те служат.
Струва ми се, че за да постигнем това, ние не трябва да продължаваме тази грешна тенденция, която е налице – за служителите в Министерство на вътрешните работи един статут, за служителите в съдебната власт – друг специален статут, в президентството – трети специален статут и сега в Народното събрание – четвърти специален статут. Трябва наистина този закон за администрацията някой да седне и да дефинира всички тези въпроси, които да се отнасят за всички държавни служители, независимо в кой орган на държавна власт те работят или служат.
Янаки Стоилов:
Да, но дотогава ние все пак трябва да кажем тези служители с какъв статут се ползват, защото другата задача е нерешима чрез правилника и тя не може да бъде и бързо решена.
Христо Бисеров:
Защо трябва сега ние да го кажем. Толкова години никой не го е казвал и изведнъж сега трябва да го кажем. Имайте предвид, че това е решение. То се гласува на едно четене. Никой от колегите не е виждал тези текстове. Освен ние, които сме в комисията, никой не знае за тези текстове. И сега изведнъж утре ще ги сложим на масата на председателя на парламента и те на едно четене ще минат. А виждате какъв дебат има тук. Аз това не разбирам. Дайте да си приемем текстовете, без които не можем и в рамките на следващия месец или по-следващия, да правим другите неща. Но да се върви по някаква процедура. Ако поне беше на две четения, разбирам, винаги могат между двете четения да се поправят разни работи.
Или да направим друго. Да го раздадем по парламентарни групи това нещо и да дискутираме по тези текстове. Днес в нашата парламентарна група имаше дебат по куп текстове.
Надя Антонова:
За § 2 това, което предлагаме за подпомагане от администрацията; за служителите че се определят вече, какво трябва да съдържа един щатен класификатора, аз не виждам до какво друго мнение или за ролята на главния секретар.


Христо Бисеров:
Участвала си в работната група в дебат, участвала си в групата в дебат, тук участваш в дебат, а нашите колеги не са участвали в никакъв дебат.
Янаки Стоилов:
Като имам предвид, г-н Бисеров, че вие сте един от най-подготвените във вашата група, по този текст ако има някакви възражения, нека да ги чуем, защото аз виждам, че тук има безспорни текстове и някои много спорни текстове. Така че в тази част ако има някакви бележки, нека да ги чуем.
Христо Бисеров:
Има една такава бележка, която беше направена днес на обсъждането, което ние проведохме неофициално, е, че създаването на статут на парламентарен служител зад това може да се крие нещо много повече в смисъл да не се повтори историята със съдебните служители. Т.е. с това да се създаде много по-специален статут на парламентарните служители, различен от тези в изпълнителната власт. Защото има една теза, че разделението на властите едва ли не трябва да се пренесе в разделение на служителите. Тези в изпълнителната власт са едни служители в изпълнителната власт държавни служители, тези в съдебната власт, които имат вече нещо такова като специален статут, и сега създаваме специален статут на тези в парламента. Вие ще им го кажете, че това не е така, но това не е обсъждано.
Янаки Стоилов:
Нека да не се схващаме за думите, защото аз съм готов да предложим редакция, която да не предизвиква такива смущения, макар че как да наречем служителите в парламента освен като парламентарни служители.
Аз пак казвам, има други институции, в които много по-свободно определят режима на своята дейност, а ние сме подчинени на режим, който се създава с друг подзаконов акт, а не с акт какъвто е правилникът, който по ранг реално стои над останалите подзаконови актове. Но за мен не е въпросът в думата. Защото ние дори и да не говорим за парламентарни служители.
Христо Бисеров:
Всички знаем, че винаги правилниците се разглеждат много подробно в парламентарна група. Всяко предложени за промяна в правилника много подробно се разглежда в парламентарна група. Понякога парламентарните групи прескачат да разгледат някой закон обаче правилник никога не прескачат да разгледат. Нека да не дадем възможност тази работа да се случи.
Янаки Стоилов:
Тогава дайте да продължим обсъждането. Да видим ние в комисията до какво ще стигнем и този вариант преди да го внесем, да го предоставим на парламентарните групи. Ако те имат някакви бележки чрез народните представители в комисията можем на практика да направим второ четене на тези правила преди тяхното внасяне. Мисля, че такъв проблем няма и ние не се опасяваме от него.
Христо Бисеров:
Да раздадем този проект на групите.
Янаки Стоилов:
Аз бих искал тук да стигнем до нещо, което ангажира комисията, поне в по-голямата му част и да се обсъжда не просто текста на работната група, а този предварителен вариант, който комисията дава по парламентарни групи. Ако парламентарна група формулира свое предложение, те могат да бъдат допълнително разгледани към този текст.
Четин Казак:
Едно уточнение. Принципно трябва да се остави, да се обсъди и да се вземе политическо решение в рамките на парламентарните групи дали трябва да се създаде специален статут, фиксиран в правилника, на парламентарните служители - на служителите в Народното събрание като парламентарни служители, аналогичен на специалния статут на служителите в съдебната власт или съдебните служители. Оттам нататък дали трябва да има отделен единен класификатор на длъжностите в Народното събрание, различен от единния класификатор на длъжностите в държавната администрация такъв, какъвто той съществува. Това са двата въпроса, на които трябва да се отговори междувременно.
Янаки Стоилов:
Според мен, в ал. 2, ако искате, можем да не говорим за “парламентарни служители” а да кажем, че статутът на служителите в администрацията на Народното събрание се определя с правилник, без да водим този спор те парламентарни служители ли са или някакви други.
Но единен класификатор на длъжностите в народното събрание, според мен, трябва да има. Кой друг да приеме този класификатор. Да поискаме да ни приеме правителството класификатор на длъжностите в Народното събрание.
Кр. Иванова: началник “Човешки ресурси”
Г-н Председател, искам само да внеса едно уточнение. И сега го има. Единственото, което няма сега, това е, че председателят определя минималния и максималния размер на заплатите по длъжности, но това става възможно с даването на самостоятелен бюджет. Досега се подчинявахме на това, което Министерският съвет определяше.
Христо Бисеров:
Тук не става въпрос за възражения да не стане. Напротив, да стане обаче по начин, по който се изисква.
Янаки Стоилов:
По § 2 има ли конкретни бележки. Ние се разбрахме за общия ред. Днес след като приемем текста го предоставяме за няколко дни на парламентарните групи и ако те искат да формулират свое предложение от името на парламентарните групи, ние да се върнем и да ги разгледаме в Комисията по правни въпроси и това да бъде окончателното становище на комисията.
Христо Бисеров:
Да се раздаде на народните представители.
Янаки Стоилов:
Аз ще изпратя до групите, а те ако искат да си го разпространяват на своите народни представители. Какво значи на народните представители да се изпрати един текст работен на комисията да го раздаваме. Значи искате да пренесем дискусията в много по-широки предели от парламентарните групи.
Надя Антонова:
Да спазваме формата. Няма нужда да имаме спорове и за формата. Този материал в този му вид.
Янаки Стоилов:
Нека да видим в кой вид.
Надя Антонова:
Добре, в който и да е вид, но да бъде съобщено на народните представители, че е внесен от работна група.
Янаки Стоилов:
Не, ще бъде изпратен от мен на парламентарните групи.
Надя Антонова:
Да се съобщи публично и да се даде възможност на колегите да правят предложения.



Христо Бисеров:
Нека да бъде изпратен този доклад. Нека сега да не се ангажираме ние. Ти искаш сега от мен по някакъв начин да гласувам дали да има тук едни думи или да няма. Аз това не искам да става. Аз предлагам този материал да се изпрати по групите.
Янаки Стоилов:
Аз бих предложил някои неща от този вариант да отпаднат още на този етап на обсъждане.
Христо Бисеров:
И очакваш от мен аз да взема отношение. Аз не искам да взимам отношение, защото не смятам, че сме на фаза, когато трябва да взимам отношение. За това става въпрос.
Янаки Стоилов:
Там където имаме алтернативни варианти, не знам дали ние не трябва да се освободим точно от тези алтернативни варианти. И това имах предвид. Може пак да е от името на работната група, ако искате, но това, което комисията е редуцирала във варианта на работната група.
Надя Антонова:
Да се обединим около становището да се махнат алтернативните варианти.
Янаки Стоилов:
По § 2 се уточнихме.
По § 3 има ли някакви бележки. Според мен, в него няма нещо, което да не можем да предоставим за обсъждане.
За издателската дейност и хранителния комплекс в този правилник ли трябва да говорим.
Надя Антонова:
Никъде не е регламентирано кои са второстепенните разпоредители с бюджета на парламента, а такива има фактически. Тук правим опит юридически това да го определим. Защото ако с правилника не определим кой е второстепенен разпоредител, след като ние ставаме първостепенен, поставя се въпросът кой? Председателят ли, алтернативният или може би кумулативният. Ние с правилника определяме кой е първостепенен и кой е второстепенен. Правилникът е стабилен акт и е ясно кой е второстепенен. Нищо свръхестествено няма в § 3 и чл. 1.
Четин Казак:
Имам едно предложение. Аз го казах и в работната група.
По чл. 2, ал. 1 предложих да отпадне израза “или определено от него лице”.
Янаки Стоилов:
Ние още сме на чл. 1. По чл. 1 няма бележки, нали?
По чл. 2 предлагате да отпадне израза “или определено от него лице”.
Пролет Михайлова (експерт):
Когато се уточняваха корекциите на направеното от работната група, просто се оказа, че в Закона за устройството на държавния бюджет е записано, че “председателят и определено от него лице” могат да правят това.
Янаки Стоилов:
Направо вземете формулировката от закона, за да не е различна – или упълномощено от него лице.
Четин Казак:
Това означава, че главният секретар ще определя бюджета. Народните представители нямат никаква роля в това нещо.
Янаки Стоилов:
Той определя реда и сроковете за съставяне на проекта. То и на практика е така. Аз не знам ръководителят на някоя институция да сяда и да прави бюджета.
Четин Казак:
Проблемът е, че народните представители нямат никаква роля в нито един от стадиите на изготвяне на бюджета.
Янаки Стоилов:
Тук се предлага подкомисията да участва и в обсъждането на проекта, така че тя би могла, ако желае, да коригира този бюджет. Така че има възможност народните представители в тази специализирана комисия да си променят бюджета, ако това ги интересува.
“Проектобюджетът, докладът и становището на подкомисията се представят (докладват) на председателя на Народното събрание.” Нито “представят” нито “докладват” е може би точното. Предоставят се!
По резерва има ли някакви бележки? Няма.
По т. 4. Тя е техническа – за приемането на отчета.
По т. 5. Ако искате да предоставим тази част от текста в първия вариант, защото аз предполагам, че в работната група мотивите са били, че всички тези възможности, които са дадени в скоби, по отношение на класовете в по-високите стойности са дадени в съдебната власт. Друг е въпросът дали там трябваше да бъде така или че това, което е простено на съдебната власт, няма да се прости на парламента. Предлагам ние да дадем в рамките на 1 на сто предложението. Ако групите искат, включително и хората от работната група, да правят алтернативни варианти.
Това за класифицираната информация – също имам резерви към него да го включваме. Има го в много институции, но техните правилници са си вътрешни и никой не знае за тях. Там варират процентите между 5 и 15 или 20% и го има в различни институции.
Може би да се съсредоточим върху съдържанието на ал. 2, за да видим дали то може да бъде подобрено и да се приеме един по-гъвкав подход, а тук да си останат тези варианти, които са в момента действащите.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Стоилов, нали не си мислите, че ако вие го представите в този вариант първоначалният, нали не очаквате, че някоя парламентарна група ще дръзне да предложи промяна. Аз затова казвам, че подобни неща трябва да се обсъждат в един колегиален многопартиен формат, отколкото да се прехвърля от една парламентарна група на друга и нито една парламентарна група няма самостоятелно да предложи подобно нещо, както и по другите проблеми, за които споменах в първото си изказване. Те никога няма да се решат и ние ще продължаваме да имаме чувството на прострация относно собствения си статут.
Янаки Стоилов:
Тук има място за различните аргументи, но тъй като е по-добре да внесем проект без алтернативни варианти, при положение, че това не е окончателното решение, тогава ако иска работната група допълнително или парламентарните групи, защото някои от тези, които искат, ги няма.
Христо Бисеров:
Каква е разликата между сега действащия текст и това, което се предлага.
Янаки Стоилов:
Разликата е в нещата, които са в скоби.
Иглика Иванова:
Може би трябва да си кажем нещата едно към едно.
Когато обсъждахме възнагражденията на съдебната власт, които се оказаха по-високи от нашите, ама не че сме ние. Става въпрос за институции и за позиции. Там се тръгна със схемата да не се намалява. Високи – ниски, не го обсъждахме. Сравнение с други сфери не се правеше. Просто едно фиксирано положение, някак си в годините се е дошло до него, няма да ги пипаме, да не ги обидим.
А сега, когато става въпрос за нашите възнаграждения, може би защото сами го правим, там беше от нас за тях, а тук трябва да го направим за себе си, извън започва размисъл как така ние ще си гласуваме повече пари. А междувременно – разликата между 1 и 2% за трудов стаж. Все пак някой е дръзнал да предложи тези два процента. Страхуваме ли се да го направим, искаме или не искаме. Защо не вземем някакво общо решение.
Янаки Стоилов:
Защото не смятам, че трудът на различните места е много различен, за да оценяваме единият с 2%, а другият – с 1%. Аз не виждам особени аргументи и за съдебната власт, ако говорим по същество, защо там труда се оценява с 2%, а на други места, където той не е по-лек - с 1%. Но там в момента това би довело до фактическо намаляване на възнаграждението.
Иглика Иванова:
А да не говорим колко критики търпи съдебната власт, т.е. трудът им не дава този резултат, който обществото очаква от тях, за да бъдат стимулирани с по-високи проценти.
От друга страна, гледам цифрите за степените – “доктор” и “доктор на науките”, не знам дали съм права. Но поне аз доколкото знам в другите сфери , в другите институции, там сумите са от порядъка на 30-40 лв., а тук с тези 10 и 15 на сто става въпрос за едни чувствително по-високи суми. Това как ще го обясним. Продължавам ад се чудя защо в единия случай може да бъде в пъти по-високо, а в другия случай трябва да остане по-ниско. Логиката не ми е ясна, принципите не са ми ясни.
Що се касае до класифицираната информация. Тук се обявява публично процента. Според мен тук се появяват други въпроси. Какво значи работа с класифицирана информация? Ако се случи един път в четиригодишния мандат, това значи ли, че всеки месец ще се начисляват тези 15% и кога. Може на края на третата година по принцип, да речем някой работи в сфера, която не предполага работа с такава информация, не се предвижда, не се начислява, но в един момент възниква това, случва се това събитие?
Янаки Стоилов:
Това е една обща норма затова, че по принцип народните представители имат достъп до класифицирана информация и това периодично се случва, така че това са дежурни ...

Иглика Иванова:
Въобще на всички по принцип, защото имат достъп до класифицирана информация.
Янаки Стоилов:
Да, защото имат достъп до тази информация.
Иглика Иванова:
Добре, това го разбрах.
По ал. 2 толкова обща е формулировката, толкова е всеобхватна, че на мен лично не ми е ясно какво и как ще стане.
Янаки Стоилов:
Тук може да се даде и по-добра редакция. Това включително дава възможности за диференцирано възнаграждение, което наистина да отчита различната степен на трудност и сложност, която извършват различните народни представители, комисии и пр. (Кой ще го определя.) Защото ние говорим за оценки на конкретните резултати от труда, а никъде досега това почти не се прави.
Иглика Иванова:
Обикновено приноса на едно лице. Но така както аз го разбирам тук, е за колектив, защото “приоритетни за страната задачи” едва ли това един човек го прави. В рамките на този колектив, на тази група хора, как ще се разпределят.
Освен това, кой го прави това предложение, кой преценява дали това е допълнителна задача и колко е била приоритетна. Не ми е ясно. Не виждам обективните критерии.
Освен това, допълнителни възнаграждения? Колко? Или в какви рамки? До къде? Съвсем, съвсем неопределено от която и страна да го погледнем.
Не съм против текста, но все пак да има някакъв ред, нещо което да е определяемо. Най-добре е всичко да е определяемо: кой прави предложението, в какви рамки и т.н.
Янаки Стоилов:
Ако имате предложения по ал. 2, може да ги направите.
Иглика Иванова:
В момента не мога да реагирам. Трябва да помисля.
Надя Антонова:
Надявам се, че ще бъда полезна, като изложа кратки мотиви за наличието и съдържанието на въпросната ал. 2. То е пак в посока за изясняване и уреждане на частно правния статут на депутатите. Вярно е, че изразът е доста усукан и това го прави неясен, но надявам се, че ще бъде приложим. Имаме предвид това, че няма уредба дори депутатите като не ползват годишен платен отпуск, имат право на обезщетение. Нали си спомняте, че две лета ние нямахме отпуска и никъде не е уредено имаме ли право на обезщетение. То бива мазохизъм, но чак толкова не бива. Цялата държава получава обезщетение, че не ползва отпуск, а ние не.
За тези усукани изрази какво да кажа, най-вероятно е от комплекс, има се предвид приоритетни задачи.
Нашата мисъл е тук да се включи и възможността за 13-та заплата.
Това сме имали предвид с ал. 2. Ако искате да го напишем направо.
Депутатите нямат частно правен статут. Това е вярно.
Имат право на обезщетение за годишен платен отпуск. Имат право на допълнително стимулиране или както щете го кръстете. Но въпросът е да се създаде правна норма и действително депутатите да си ползват правата като всички хора.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам все пак тук да оставим ал. 2, само преценете в тази или в друга редакция, което дава възможност в хода на допълнителното обсъждане да се намери и по-сполучлива редакция на това, което се съдържа в ал. 2. Мисля, че тази тема трябва да остане открита.
Христо Бисеров:
За 2%. Ще останат ли? Аз съм по-склонен да останат 2%.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да ги махнем още сега. Да гласуваме.
Христо Бисеров:
Недейте да гласуваме. Нека да останат 2% без да гласуваме.
Надя Антонова:
Нека да не насилваме ситуацията. Нека да има дебат.
Янаки Стоилов:
Т.е. да го дадем алтернативно.
Надя Антонова:
Няма да го дадем алтернативно. Ще го дадем по първия вариант. Но ако действително има колеги, които са на мнение да са 2%, може и така да го дадем. Дали 1% или 2% този въпрос скоро няма да е актуален, защото нали има някакво споразумение класовете вече да ги няма.


Христо Бисеров:
Предлагам да ги махнем дрехите, защото е малко смешно и да го пуснем материала по групи.
Янаки Стоилов:
Ако значителен брой колеги настояват да има алтернативни варианти, не пречи след като този текст ще бъде даден от името на работната група. Т.е. комисията го е гледала и приема, че той е годен за обсъждане по-нататък.
Аз мога да напиша едно писмо, че изпращам до ръководствата на парламентарните групи доклада на работната група, който сме започнали да обсъждаме в комисията. Искаме становището на парламентарните групи преди взимането на окончателно решение по него.
Тогава да останат в скоби двата варианта, включително и това за класифицираната информация, само че скобата трябва да отиде накрая на изречението.
Четин Казак:
Може ли да дам едно алтернативно предложение.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам щом като ще пращаме доклада на работната група, ако постъпят такива предложения, тогава ще ги гледаме. Сега да не разширяваме доклада на групата, след като не го и стесняваме.
Остава текста на чл. 5 така, както е.
По т. 6 няма бележки.
Какъв е смисъла на т. 7? Т.е. да е ясно, че ще получават едното възнаграждение.
Надя Антонова:
Маркираме го, защото има проблем.
Янаки Стоилов:
Предлагам в т. 8 – чл. 14а да паднат дрехи, обувки и други неща. Тук със служителите няма да се занимаваме въобще. Казахме, че има отделен правилник за служителите и ние не можем тук в тези правила да уреждаме подробностите за служителите. А за народните представители мисля, че въобще трябва да го махнем. Това е единственият текст, в който ние влизаме с някаква детайлизация на положението на парламентарните служители. Защо това не е в Правилника за администрацията.
Освен това, предлагам да паднат “народните представители”. Ние не сме железничари, за да носим униформа. Звучи нелепо народът да облича народните представители.
За служителите една заплата ли да бъде. Защо две? До две, а може да е и по-малко.
Иглика Иванова:
Един въпрос към работната група.
По ал. 2, след като са по трудово правоотношение, защо тук въвеждаме цифри различни от Кодекса на труда.
Янаки Стоилов:
Стигнахме до заключителната разпоредба.
Като задраскаме в т. 8 , чл. 14а, ал. 1 текста в скоби, така ще го дадем на парламентарните групи.
Писмото от името на работната група с незначителните редакции, които направихме.
Ще гледам още утре да предоставим материала на групите или най-късно в началото на другата седмица. Ще сложим срок сравнително кратък, тъй като това до края на сесията трябва да го приемем.
С това завършваме. Закривам заседанието. Благодаря ви.




Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: