---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 49

Днес, 12.12.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъства още: Иван Сотиров, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов.
Уважаеми колеги, откривам заседанието на комисията при следния дневен ред:
1. Обсъждане на допълнителен доклад на работната група по общия проект по проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 654-02-14 от 02.02.2006 г., внесен от Петър Стоянов и група народни представители; № 654-02-50.т 07.04.2006 г., внесен от Христо Кирчев, № 654-02-85 от 06.07.2006 г., внесен от Мария Капон; № 654-02-109 от 02.11.2006 г., внесен от Георги Пирински и група народни представители и № 654-02-110/03.11.2006 г., внесен от Радослав Илиевски - продължение.
Днес предстои да обсъдим допълнителния доклад на работната група по общия проект за промените в Правилника. Спомняте си, че този доклад беше изпратен на ръководствата на парламентарните групи, за да могат да се запознаят с него и евентуално да направят предложения. Допълнително постъпили предложения няма, така че ние ще пристъпим към обсъждането на доклада.
Искам да ви помоля да включим в дневния ред още една точка, която е спешна, по законопроект, внесен от Мая Манолова и Иван Гороломов, който засяга Закона за собствеността само по отношение на продължаване на срока за давността върху държавните имоти. За съжаление, изглежда администрацията действа в последния момент, но тъй като и самото установяване на такива имоти понякога е трудно, налага се да обсъдим този въпрос. Ще ви моля да се съгласите, макар и извън обичайната процедура, да включим в дневния ред, за да може до края на парламентарната сесия да се приеме, следната точка:.
2. Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 754-01-169, внесен от Мая Божидарова Манолова и Иван Добромиров Гороломов на 12.12.2007 г.
Има и писмо, което в момента получавам, което е до председателя на Народното събрание и до мен като председател на комисията:
На вниманието на министър-председателя, на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на държавната администрация и административната реформа, което е със същото искане като мотиви за удължаване на този срок.
Приемате ли да включим тази точка в дневния ред. (Да.) Благодаря ви.
По първа точка – Допълнителен доклад на работната група по общия проект по проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако междувременно някои предложения сега се направят, нека да ги чуем. По първите параграфи няма такива.
Има предложение на Филип Димитров, което не е подкрепено от работната група.
Има и още едно предложение – на Мария Капон, което не е подкрепено от работната група.
По § 1 има ли предложения. Няма.
По § 2? Няма.
Нека да гласуваме § 1 и § 2. Тези, които ги подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се подкрепят.
По § 3. Има предложение на Филип Димитров. Не виждам никой от вносителите на предложението. Сигурно няма и кой да го обоснове. Мога да го подложа на гласуване, нали? Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Двама “за”. Не се приема предложението.
Нека да гласуваме § 3 в редакцията на работната група. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Стигаме до т. 5, където са алтернативните предложения.
Ако искате най-напред да гласуваме предложението на Мария Капон, защото другите предполагат няколко отделни въпроса по всеки един от които могат да бъдат изразени различни становища.
По предложението на Мария Капон има ли изказвания? Няма. Които го подкрепят, моля да гласуват. Няма “за”. Остава без подкрепа.
По т. 5 – има няколко алтернативни предложения.
Има ли допълнителна дискусия и аргументи преди тяхното гласуване. Няма. Ще подлагам на гласуване първо предложенията, които са в скоби. Това са новите предложения.
Едното предложение е възнаграждението за трудов стаж и професионален опит от 1 да стане на 2 на сто. Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Четирима “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Пет “въздържали се”. Не се приема предложението.
Следващото предложение – за работа с класифицирана информация – 15 на сто. Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Няма гласове в подкрепа. Отпада предложението.
Ал. 2 остава. Тя е в основния текст и по нея нямаше възражения.
Имате ли някакви други предложения във връзка с отхвърлените предложения. Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Колеги, аз бих ви предложила да се съобразяваме с реално извършената работа от народните представители, което да повлияе на възнаграждението им – някакъв своеобразен принцип на диференциация.
Може би е уместно да коментираме възможността към ал. 2 да се добави и работата на народните представители в работни групи и във временни комисии. Не държа на систематичното място – точно в ал. 2, но според мен, това е труд, който досега не е оценяван. Мисля си дали не е добре да се постави на разглеждане от нас. Защото в работните групи и временните комисии се полага труд и се носят отговорности за взетите решения. Затова мисля, че е добре да допълним ал. 2 с участието в работни групи и във временни комисии, като постоянните комисии, които създават работните групи и временни комисии със своето решение за създаването им, да определят и срока, в който те ще работят и някакво възнаграждение да се определи вероятно с правилника.
Надка Балева:
Моето предложение, независимо че споделям формулировката на чл. 5, ал. 2 така както е дадена, да извършим промяна в чл. 4 на правилника, където се определят възнагражденията. Няма да коментирам защо не приемам вече отхвърлените 2% за трудов стаж, нито 15% за класифицирана информация, защото основание за такова възнаграждение реално няма.
Но тъй като тежестта на работата е най-вече в комисиите, моето конкретно предложение е да увеличим разпоредбата за участие в комисия, където се предвижда 10 на сто върху основното възнаграждение, ние да коригираме на 15%. Средства в бюджета на парламента за 2008 г. са осигурени. Това означава повишаване на отговорността за работа в комисии, където действително най-тежката работа. Това означава и повишаване на санкцията за неявяване на заседанията на тези комисии. Разбира се, това ще доведе до увеличение с 5% и на останалите възнаграждения – на председател на комисия, на група – така както са изброени в чл. 4.
Конкретното ми предложение в допълнение на това, което колежката Антонова предложи за работа във временни комисии и работни групи или подкомисии към основните комисии, да запишем възнаграждение 5% (месечно) за срока, за който те работят. Аргументът ми за това е, че основната тежест е работата в комисиите. Това е точно в съответствие на реалната оценка на труда, а води и до високи санкции с удръжки на тези суми като наказание за неявяване в комисиите.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз съм склонен да подкрепя първото предложение, което направи г-жа Балева затова, че наистина трябва да се коригира допълнителното възнаграждение за участие в постоянните комисии, тъй като там се върши основната работа, както всички знаем и там се изработват реално в техния завършен вид законопроектите и се подготвят за окончателно приемане от пленарна зала. От качеството на работата и от ангажираността на народните представители в работата на комисиите зависи до голяма степен качеството на законодателния процес.
Що се отнася до възнагражденията на временните комисии, аз се колебая, тъй като досега никога това участие в тези комисии не е било по никакъв начин поощрявано финансово. Единствено се е давала възможност за някакво обезпечаване на работата – функционирането на тези комисии, от гледна точка на логистика и този род неща. Мисля, че трябва да се обсъди по-внимателно – дали няма да изопачим по този начин мотивацията за участие в тези комисии. Досега винаги мотивацията е била на база на това дали определен народен представител има някакви конкретни познания или конкретна компетентност в дадена област. Сега да не се получи така, че мотивацията да бъде друга и да станат конфликти вътре в парламентарните групи за излъчване на представители в тези работни групи. Това е от една страна. От друга страна, също не трябва да забравяме, че тези комисии се създават с определен срок. Но ние станахме свидетели когато много често този срок е бил удължаван многократно и това поставя отново като въпрос да създадем мотивация изкуствено за удължаване и продължаване на сроковете на тези комисии с една подобна финансова мотивация. Благодаря.
Елеонора Николова:
Аз ще се изкажа в подкрепа на предложението на г-жа Балева, защото това дава реален израз на тежестта на работата, която е невидима за обществото, но която е най-тежка и най-отговорна по комисии. Мисля, че е разумно предложение.
Що се касае до временните комисии и работни групи, нека само да спомним каква огромна работа имаше по ГПК, НПК – това беше една успоредна работа и колегите които работиха в тези групи могат да кажат, че работиха много повече отколкото по постоянните комисии взети заедно през това време, защото това беше наистина всекидневна и многочасова работа. Затова е справедливо и разумно, защото колегите работиха и като експерти в тези работни групи и поправяха неща, за които други бяха получили пари, а тук всъщност се пренаписаха законите в порядъка на много напрежение. Така че такива мащабни проекти, които се възлагат на колеги, аз наистина смятам, че е справедливо и редно да бъдат допълнително възнаградени, макар че този труд няма как въобще да бъде възнаграден. 5% са смешни, а усилията, които се положиха са огромни, но все пак по-добре е да ги има, отколкото да ги няма.
Янаки Стоилов:
Други становища?
Колеги, аз ви предлагам, тъй като при нас дискусията е работна, това е вече не само управленски, но и политически въпрос, който надхвърля правилника, мисля, че правилно в комисията надделя становището да не се увеличават възнаграждения за класове и на други основания. Мисля, че парламентът трябва да дава един по-добър пример от този, който други дават в друга посока, макар че смятам, че тежестта на основните институции в страната в никой случай не е по-малка. Но този авторитет трябва да се завоюва преди всичко в обществото и оттам като социален статус.
Заедно с това обаче ние трябва да променим - казвам го това, защото съм го заявявал и по други поводи, подхода си при формирането на други органи от Народното събрание. Не е редно органи, които избира Народното събрание да бъдат поставени едва ли не в по-високо положение от самия парламент. И за това няма на кого да се сърдят народните представители освен на себе си. Защото ръководителите на тези органи по своя статус са почти приравнени на председателя на Народното събрание или пък на други високи позиции. Затова трябва да се направи един цялостен преглед и от изпълнителната и от законодателната власт, отделно че на много от тези институции не е оправдано тяхното самостоятелно съществуване. Те могат да се обединят, други даже да се закрият или да преминат към отделни министерства и да останат само такива агенции и комисии, които наистина трябва да бъдат относително независими между отделните власти.
Другото е, ако има сили в парламента, по-нататък може да се отиде към някакво преструктуриране на неговите помощни органи. Защото и нашите постоянни комисии са много на брой. Може би е по-добре да се мисли за съчетаване на тези мерки, да се оцени по-добре работата в комисиите и в същото време броят на комисиите да се намали, защото нашият парламент е един от рекордьорите в това отношение. Той даже е по-многоброен по комисии от Европейския парламент.
Аз ще подложа на гласуване и двете предложения. Ако те се приемат, след това можем да уточним тяхната редакция в работен план и да се постави на вниманието на всички народни представители, като разбира се, това стане под условие. Защото аз не знам, г-жо Балева, в чисто финансов план от гледна точка на сегашния бюджет на Народното събрание какви допълнителни средства, ако такива се необходимо. Предполагам, че в счетоводството трябва да се направи някакъв анализ на тези предложения, за да се види как те се отразяват върху бюджета, не за да стане това пречка за решаването, но за да се уточни, ако трябва, окончателният им размер.
Надка Балева:
Г-н Стоилов, аз се опитах да събера такава информация, но за краткото време от възникването на тази идея и началото на заседанието финансистите не можаха да ми дадат информация, но утре сутрин ще имаме точни разчети при това предложение – всичко, което е по чл. 4 от Правилника плюс временни комисии и работни групи. Така че утре сутрин ще мога да дам точни цифри.
Ако по принцип го приемем, можем да кажем за първия месец. Но ако те необосновано поискат удължаване на срока, няма да им се удължи.
Янаки Стоилов:
Г-н Сотиров, искате думата. Заповядайте.
Иван Сотиров:
Аз не съм член на комисията, но бях помолен от името на групата да участвам в заседанието.
Тези въпроси ние не сме ги обсъждали, защото се появяват сега и малко деликатна е ситуацията - деликатно е да замълча, а след това в зала да се поставят въпроси и да излезе, че имаме некоректно поведение. Знаем, че въпросът е деликатен. Далеч не съм воден от идеята за някакъв популизъм, но мисля, че не е редно да гледаме на народния представител като наемен работник, който трябва да получава възнаграждение спрямо положените усилия. Трябва все пак да се знае, че това са политически и публични функции. (За по часово заплащане.) Не по часово, а на база на някаква извършена работа и повече усилия. Ако тръгнем в тази плоскост, тогава трябва да отчитаме кой си прекарва мандата спейки в залата и кой внася законопроекти, защото готвенето на законопроекти, отстояването на определени позиции и т.н. много е комплицирана работата, за да се прави това.
Аз не мисля, че ще се свърши работа спрямо утвърдените норми и европейските норми. Действително възнаграждението на народните представители в България не е това, което трябва да бъде, но и при ситуацията в държавата да бъде обществено защитимо едно увеличаване. Аз не мисля, че някой ще се възмогне с 50 или 70 лв., а също така мисля, че тези, които не са дисциплинирани, няма това да ги респектира, защото има хора, които не разчитат на тези възнаграждения, изобщо не разчитат на депутатска заплата. Има и други механизми за компенсиране и други доходи. Мисля, че ще създадем повече проблеми и вреди, отколкото някакви ползи.
Този дебат ние тепърва ще го проведем в групата, защото това сега се появява като нова хипотеза.
Елеонора Николова:
Обстоятелството, че все пак народните представители получават някакво възнаграждение, показва, че той е с положение, със статут да се издържат и да получават някакво възнаграждение за положен труд. Твърдейки и застъпвайки докрай тезата на г-н Сотиров, ние трябва да кажем тук че сме безработни, което абсолютно не е вярно. Това е една теза, която много се вменява на обществото. Но именно работата в комисиите и работата в пленарна зала – всеки си я върши както намери за добре, но тези, които са го приели като свое възнаграждение и като свое поръчение от избирателите си, то е възнаграждение за положен труд и аз не мога да се съглася с това, защото бизнес заниманията не са основни занимания на всички 240 депутата, то е изключение, което не бива да бъде правило.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Други изказвания и коментари има ли? Няма.
Ще подложа на гласуване двете предложения.
Едното е в чл. 5, ал. 2 да се добави към сегашния текст: “за работа във временни комисии и работни групи”.
Реплика: Не повече от 5%
Янаки Стоилов:
Понеже текстът в ал. 2 не използва проценти и не знам дали в текста на ал. 2 трябва да има проценти, защото той съдържа няколко основания. Така че нека да го гласуваме по принцип. А там, където е текстът за комисиите, там да се гласуват процентите.
Подлагам на гласуване предложението само в първата му част – “за участие във временни комисии и работни групи”.
Които са “за”, моля да гласуват. Ще преброя гласовете. Десет гласа “за”. Против има ли? Един “против”. Въздържали се? Няма.
Приема се предложението.
Другото предложение си остава както е – 10% за участие в комисия, 15% и всички други с 5% до цялата скала на длъжностите, които са.
Така схванах Вашето предложение, г-жо Балева? Така ли е? (Да.)
Ако преценим, тук могат да се добавят процентите за участие в работните групи и временните комисии, но това е технически въпрос. Сега нека по същество да гласуваме за тези 5% за всички длъжности, които са записани в чл. 4.
Които са “за”, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Приема се предложението.
Това са промените, които ще предложим. Единствено редакцията може да се уточни. Но смятам, че това не е необходимо повече да го правим в комисията. Можем да възложим на работната група тази редакция да я отрази в окончателния текст.
Преминаваме към т. 6, 7 и 8. И заключителната разпоредба в редакцията на комисията. По тях няма предложения.
Които са за точки 6 и 7 моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По т. 8. Нека да разграничим нещата. Това е правилник за народните представители, а не за служителите. За служителите се предвижда, съгласно Правилата за работа на Народното събрание, да се приемат отделни правила. Според мен, тук въпросът трябва да се гледа предимно от позицията за народните представители. За служителите е нормално те да ползват като минимум това, което предвижда Законът за държавния служител. Ако има основания и аргументи, може да е и повече, но това ще се реши в Правилника за администрацията на парламента, а не в Правилника за работата на Народното събрание. Така че когато се произнасяте, произнасянето да бъде с оглед на народните представители. Това е единственият случай, в който ние тук вкарваме темата за служителите на парламента.
Заповядайте, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Възраженията, които имам към текста не е за служителите в парламента. Напротив, те би трябвало да получат всичко, което се получава и като държавен служител, което означава и повече от това, което е тук записано в текста. Но не смятам, че е редно на изборна длъжност когато човек се пенсионира, да получава 10 заплати и затова съм против текста за народните представители.
Елиана Масева:
По повод това обезщетение на толкова месечни брутни заплати, идеята е да се стимулира постоянството на работното място – да се специализира, да не излиза извън сектора, да може да се разчита на този специалист. За народния представител е алогично да внасяме въобще подобно предложение, защото става дума за нещо много особено – за мандатна длъжност.
Янаки Стоилов:
Надделяват мотивите за отпадане на този текст.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз мисля, че не трябва да избързваме с отхвърлянето.
Първо, нека да направим справка наистина какви са правата на служителите в Народното събрание в сравнение с правата на държавните служители и тези работещи по трудово правоотношение в изпълнителната власт. И ако няма разлика, тогава, според мен, няма нужда точно тук да се записва. Но ако има разлика, ако парламентарните служители или служителите в Народното събрание, които биват също два вида: държавни служители и такива по трудово правоотношение, са по-ощетени в сравнение с техните колеги в администрацията на изпълнителната власт, тогава е нужно, според мен, именно в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се предвидят подобни разпоредби, а не в някакъв подзаконов нормативен акт, какъвто би се явил Правилникът за администрацията, който ще бъде изготвен от самата администрация и ще бъде приет еднолично от председателя на Народното събрание без някой от народните представители въобще да има поглед върху него.
Янаки Стоилов:
Мисля, че в скоро време ще се наложи да формираме подкомисия по Правилника в рамките на Правната комисия. Защото ние вече имаме нови предложения за промени в Правилника, приемайки тези. Вероятно това е един постоянен процес. Тази комисия, както и другата Комисия по контрол на бюджетните разходи, смятам,у че заедно да обсъждат всички тези въпроси, преди председателят дори да утвърди правилника за администрацията. Вероятно там и още много други въпроси трябва да се поставят, освен за облекло, обезщетения при пенсиониране и т.н. Затова мисля, че е по-добре сега да не навлизаме в цялата тази материя. Разбира се, аз ще подложа на гласуване всички варианти, които имаме по отношение на този текст, но това е по общото ми съображение, че този въпрос заслужава достатъчно внимание и ние трябва да обърнем именно такова внимание на парламентарните служители не само с оглед на момента, в който се пенсионират, защото има много други въпроси преди пенсионирането, които тук не се третират.
Четин Казак:
Аз съм съгласен с това последно предложение, специално що се отнася до необходимостта от създаване все пак на някакъв колективен орган, съставен от повече от един народни представители, който да обсъжда този род въпроси, тъй като наистина те са важни и не бива да ги оставяме само в компетентността на ръководителите на администрацията в Народното събрание и съответно еднолично на председателя, който да ги утвърждава. Мисля, че това са въпроси от интереса на всички народни представители затова как е организирана институцията Народно събрание, как функционира администрацията, дали статутът на служителите е защитен, дали те са мотивирани да работят ефективно и качествено, от чиято работа зависи и качеството на работа на народните представители и на Народното събрание като цяло.
Янаки Стоилов:
Други мотиви? Заповядайте.
Елеонора Николова:
Трябва да подкрепим текста в частта за служителите, защото увлечени в популизма и самобичуването си, за да се харесаме на избирателите си, те няма да ни харесат ако ще и 24 часа да работим. Това е съвсем ясно, защото хората живеят зле и няма как това да не се отразява върху имиджа на Народното събрание.
Не можем да оставим в унизителна ситуация служителите на Народното събрание, защото ние не се изчервихме от срам, когато приемайки Закона за съдебната власт записахме възнаграждение равно на заместник-председател и на председател на Върховен касационен съд с мисълта, че няма да има желаещи за Висш съдебен съвет, показвайки че ние сме на 10-то място в държавата и показвайки, че нямаме отношение към парламентаризъм. Защото възнаграждението е и отношение към парламентаризъм. Нека да не с сърдим, че решенията не се взимат в парламента, а се взимат на някое друго място, където възнагражденията са различни. Това също е мерило затова как се отнасяме към парламентаризма.
Настоявам сега ние да приемем текста за служителите, защото те няма защо да бъдат измъчвани наред с нас.
Те ви подготвят работата, на безупречно ниво са. Аз дадох много примери, че секретарките със средно образование в съдилищата получават по 1000-1200 лв., а тук служителите, които работят на прекрасно ниво като професионализъм, ние ги бичуваме наред с нас.
Янаки Стоилов:
Все пак да се има предвид, че това което може да бъде донякъде простено на съдебната власт, не се прощава на парламента.
Христо Бисеров:
Колеги, няма как да приемем този текст за служителите при положение, че това е Правилник за Народното събрание и никъде служителите ги няма и сега изведнъж да решаваме техните 10 заплати при пенсиониране. Просто не му е мястото тук. Изведнъж тук се появява служителя и неговото пенсиониране и то не всички права при пенсиониране, а едно единствено прави на еднократно обезщетение.

Надя Антонова:
За чл. 8, ако изключим думите “народен представител”, става въпрос за парламентарните служители по трудово правоотношение. Те при пенсиониране по Кодекса на труда могат да получават до 6 брутни обезщетения. За разлика от съдебните служители, които могат по трудово правоотношение да получават до 10.
Янаки Стоилов:
С какво повече са натоварени съдебните служители. Отваряме пак старата дискусия.
Надя Антонова:
Това е част от големия проблем за уеднаквяване правата и задълженията на администрацията в тази държава.
Янаки Стоилов:
Това става не чрез специализирани закони, а чрез общ закон.
Надя Антонова:
Не съм готова да водя спора по какъв ред стават тези неща – дали ако се унифицират с един закон или във всеки закон.
Говорим за хората по трудово правоотношение. Редно е тези техни права, включително и парите за дрехи да бъдат уредени със закон така, както се постъпва с другите служители. На държавните служители статутът е уреден със закон. На съдебните служители статутът е уреден със закон. И аз не виждам защо нашите хора да не бъдат стимулирани по този начин.
В заключение, аз не уважавам тази позиция: Дайте да не взимаме пари защото не трябва да взимаме пари. Когато някой ми каже, че работи с пари, които са по-малко от труда, който влага или когато работи безвъзмездно, аз за този човек изпитвам известно съмнение. Защото той ако не получава пари по местоработата си, ги получава някъде от другаде.
Г-н Председател, аз гласувам “за” т. 7 и 8.
Надка Балева:
Споделяйки съображенията, че все пак в правилника, който променяме, не се урежда статута на служителите, имам и възражения.
Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Административният персонал е част от персонала, който обслужва и помага за работата на Народното събрание. Не може председателят да предвиди обезщетение за пенсиониране по-голямо отколкото е предвидено по Кодекса на труда без да има изричен акт въз основа на който той да го предвиди. След като говорим за трудови правоотношения и в Кодекса на труда пише 6 заплати, на какво основание председателят на парламента ще определи възнаграждение при пенсиониране по-голямо. Не може да го направи.
Освен това, аз не знам колко души ще се пенсионират, но така или иначе бюджет предстои да се приема на парламента за 2008 г. Ако ние това го нямаме като текст, те не могат в бюджета да заложат тези суми за 2008 г. В бюджета ще бъдат заложени до 6 заплати в зависимост от продължителността.
Същото се отнася и за парите за облекло.
Споделям логиката, че е малко като пришито към този текст това, но имайки предвид че трябва да се реши въпроса до приемането на бюджета, аз ще подкрепя текста така, както е направено предложението. Още повече, че както и г-н Председателя спомена, има нови предложения и когато наистина се обмисли всичко, тогава могат да се направят размествания и по-прецизно подреждане на тези текстове на съответното им място. Но ние лишаваме от възможността тези хора да получат това, което наистина заслужават.
Елиана Масева:
Имаше временна комисия, която разработи правила - Устройствен правилник за дейността на администрацията, който трябваше да внесе този правилник в Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Тази комисия докъде е стигнала в работата си.
Елиана Масева:
Изготви се този правилник още в миналия парламент.
Янаки Стоилов:
В този парламент. Мисля, че в началото на годината беше.
Елиана Масева:
Ако искаме да решаваме въпросите, трябва комплексно да го направим.
Надка Балева:
По-нататък да направим това, а сега да не спираме това, което вече ни е предложено.
Янаки Стоилов:
Има разногласия по този въпрос и ще го подложа на гласуване.
Г-жа Хитова иска думата.
Диана Хитова:
Колеги, не ви ли се струва, че какъвто и брой заплати ние да определим с правилника, ще се получи колизия с Кодекса на труда и е ясно кое ще бъде предпочетено да бъде приложено. Невъзможна е такава конкуренция. Правилникът не може да конкурира Кодекса на труда.
Янаки Стоилов:
В теорията този въпрос е изяснен. Правилникът на парламента има законов ранг и той не се дерогира от Кодекса на труда.
Надка Балева:
С колективния трудов договор могат да се договорят по-благоприятни условия, отколкото са предвидени в Кодекса на труда, а с Правилник, приет от Народното събрание, не могат. Не виждам такава логика. Не споделям това мнение.
Янаки Стоилов:
Г-н Сотиров, искате нещо във връзка с тази дискусия да кажете. Заповядайте.
Иван Сотиров:
Аз не мога да разбера тук за какво са тези драми. Явно някой не си е свършил работата и искал да прокара депутатите покрай служителите и затова става една каша и тук се води един безспорен дебат. Никой не е против това служителите да бъдат третирани по един неблагоприятен за тях начин. Тук няма смисъл да се води този дебат. Просто трябва да се изчисти въпроса.
Понеже някой тук каза, че някои имали други доходи и затова били против тези увеличения. Философията откакто съществува Народно събрание в България след 10 ноември е била депутатската заплата да бъде функция от средната заплата в публичния сектор. Това, че не е реформиран публичният сектор, че се поддържа ниско платена и раздута администрация, рефлектира и в нашите заплати. И вие като мнозинство си свършете работата – съкратете тази раздута държавна администрация, нека да се увеличат заплатите в публичния сектор и тогава и на нас ще скочат заплатите. Това е въпросът.
Янаки Стоилов:
Тези, които поддържат т. 8, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест се въздържат. Не се приема.
Така докладът е приет.
По втора точка - Законопроект за допълнение на Закона за собствеността.
Вносителите още ги няма, но аз предлагам да започнем дискусията. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, аз искам да кажа, че съм категорично против този проектозакон. Мотивите не са тайна. Предполагам, че и през вашите глави минават такива мисли. Доколкото помня Законът за държавната собственост беше приет 1996 г. За 11 години огромната държавна администрация не сколаса да си опише имотите и общинската включително. И ние за трети път в рамките на 10 години удължаваме срока и налагаме мораториум. Според мен, мораториумът е изключителна мярка, която трябва да се ползва много внимателно и пестеливо. Освен наглостта на администрацията, нищо друго не налага отново за пореден път и то с цяла година да се удължава този срок. Сериозно злепоставяме правата на гражданите. Ако държавата не си върши работата, не виждам нищо страшно даден гражданин да придобие имот по давност. Това е смисълът на института “давност”.
Освен това, абсолютно съм сигурна, че ако се приеме този законопроект, по това време на следващата година ще има ново подобно предложение. По никакъв начин не стимулираме администрацията да си върши работата. Очевидно е, че няма да я свърши, но поне не по този начин с непрекъснато извиване на ръцете. Сакън, защитени са държавните интереси. Да ги бяга защитили тези, на които това им е работата и затова им се плаща.
В мотивите има съображения, че се водили спорове.
Колеги, ако един спор е в съда, той прекъсва давността. Каква заплаха има тук.
Аз ви предлагам стига с тези екстрени мерки, които от нищо, ама абсолютно от нищо не са оправдани.
Янаки Стоилов:
Те са оправдани може би от това, че парламентът трябва да прояви по-голяма грижа от някои държавни служители и да защити държавния интерес. Защото ние трябва да допуснем, че част от служителите, на които това е възложено, съзнателно или несъзнателно бездействат. Не трябва това тяхно бездействие да доведе до ощетяване на интересите на държавата.
Г-жо Манолова, дискусията започна, но ако искате можете да се включите направо към нея. Виждам, че се очертава подкрепа на законопроекта, но ако има някакви мотиви, заповядайте.
Искате ли да гласуваме законопроекта. Това ще го предложим за две четения.
Николета Кузманова (експерт):
Трябва в преходните правила да стане еди-кой си параграф. Правно технически е въпросът и миналия път стана проблем в залата от тази гледна точка, че имаше предложение на две четения.

Янаки Стоилов:
Законът в тази част не е доправен, но ние може приемайки го, ако се приеме по принцип, да предложим редакция за второто четене. Сега ще я предложим от името на комисията. Въпросът е дали сме в състояние да я направим сега.
Може би само да променим датата на сегашния параграф. Само се колебаем дали срокът да бъде една година или по-дълъг.
Мая Манолова:
Какво им е на мотивите. Наистина тук-там има заведени съдебни производства.
Янаки Стоилов:
Имаше съображение, че исковете спират давността.
Мая Манолова:
Не става дума за тези искове. Става дума за останалите. Имотите са актувани и тук става дума за идентифициране. В по-голяма част от случаите това не е направено и затова се налага да се внесе този законопроект.
Янаки Стоилов:
Ще пристъпим към неговото гласуване. Ще позволите, ако имаме уточняваща редакция, да я направим. Тя няма да променя смисъла на законопроекта, защото може да се наложи да бъде гласуван на две четения в залата предвид краткото време.
Които подкрепят законопроекта за двете четения, моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се законопроектът.
С това завършваме. Ако се наложи някакво важно заседание, може би в почивките на пленарните заседания ще го направим.
Другата седмица смятам да сте свободни поне откъм заседание на комисията.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: