---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси


П Р О Т О К О Л
№ 2

Днес, 17.01.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Върховния касационен съд – Лазар Груев, председател и заместник председателите: Румен Ненков, Любка Илиева и Симеон Чаначев; от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър; от Висшия съдебен съвет – Иван Колев, Божидар Сукнаров и Цветанка Табанджова, Ана Караиванова, главен инспектор към ВСС; от Министерството на образованието и науката – Даниел Вълчев, министър, Ваня Добрева, заместник-министър и Ангелина Ламбрева, експерт.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов.
Уважаеми колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Доклада за дейността на Върховния касационен съд за 2006 г. и обобщен доклад за дейността на съдилищата за 2006 г., № 711-00-4 от 06.12.2007 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
2. Обсъждане на проект на решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Технически университет – Варна, № 702-03-39 от 28.12.2007 г., внесен от Министерския съвет.
В днешното заседание по точка първа от дневния ред участие ще вземат: председателят на Върховния касационен съд – г-н Лазар Груев, и неговите заместници: г-н Чаначев, г-жа Илиева и г-н Ненков, г-жа Тачева, министър на правосъдието и председателстващ Висшия съдебен съвет.
Благодаря и на останалите членове на Висшия съдебен съвет, които участват. Благодаря и на членовете на Комисията по правни въпроси.
Преди да започнем представянето и обсъждането по точка първа, ще ви запозная с една покана, която искам да оглася. Тя е получена чрез мен от Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, с която те ни уведомяват, че на 22 януари т.г. Съюзът на съдиите организира представянето на Мнение № 10 на Консултативния съвет на европейските съдии по темата “Съдебният съвет в служба на обществото”. Поканени са различни представители, включително и народни представители, членове на Комисията по правни въпроси да присъстват и ако желаят да вземат участие в дискусията.
Ако имате допълнителен интерес мога да ви предоставя съпътстващата информация и самата програма.
Ще се състои на 22.01.2008 г., в Съдебната палата на първи етаж в конферентната зала от 11:00 часа.
Лазар Груев:
Има само една промяна на мястото - ще бъде в зала № 15 (Тържествената зала).
Янаки Стоилов:
Въз основа на отчетния доклад на вашето внимание сме представили и работен вариант, който да послужи за изработване на становище на Комисията по правни въпроси по доклада за дейността на Върховния съд, така както постъпихме при обсъждането на доклада на Прокуратурата. Моля да го имате предвид в хода на дискусията. Ще бъдат отразени и основната част от направените изказвания и предложения.
Предоставям думата на г-н Лазар Груев за представяне на доклада. Заповядайте.
Лазар Груев:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на четвъртата власт, тъй като в тази зала се събрахме много власти днес.
Аз ще бъда съвсем кратък.
България е република с парламентарно управление и Народното събрание заема водещо място в държавната система. Израз на уважението на Върховния касационен съд към българския парламент е и състава на участниците от наша страна в днешното заседание на Комисията. Ние преценихме, че така е по-добре с оглед и характера на обсъжданата точка.
Ситуацията около този доклад вероятно ви е известна. Аз само ще кажа, че той е бил изпратен до Народното събрание в началото на месец април 2007 г. от председателя на Върховния касационен съд. Народното събрание го е върнало с изискването да се спази чл. 130, ал. 7 и да бъде внесен от Висшия съдебен съвет.
След моето встъпване в длъжност в края на м. ноември се установи, че това не е направено дотогава, поради което в началото на м. декември аз внесох този доклад във Висшия съдебен съвет и с негово решение той беше приет и изпратен, поводът за което е и тук.
За миналото толкова мога да кажа.
За бъдещето, когато му дойде времето. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Откривам дискусията по този доклад. Разбира се, в нея могат да се включат всички, които присъстват. Предоставям думата за становища по доклада.
Моля да обърнете внимание на препоръките, които могат да се отправят към него, тъй като смятам, че това е съществената част и приноса към изготвянето на бъдещите доклади.
Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, в този доклад би било интересно да видим какви са констатациите и препоръките на Върховния касационен съд за приложението на закона, защото всъщност това е смисъла и на конституционната редакция и на тази, която е пренесена в Закона за съдебната власт. За съжаление, всъщност ние имаме един статистически доклад, който може да се употребява вътре в системата, но който всъщност няма предназначението да послужи на народните представители като ориентир какво те трябва оттук нататък да свършат като законодатели, къде са тесните места по приложението на закона в наказателната, търговската, гражданската материя, защото това е смисълът ние да изслушваме доклад. Така както е направен този доклад мисля, че той в по-голяма степен би послужил на Висшия съдебен съвет с оглед на техните ангажименти по контрола по администрирането на делата и по създаването на организация за бързото и срочно приключване на делата по принцип, но в никакъв случай не може да ни послужи на нас като отправна точка за разсъждения какво оттук нататък би трябвало да свършим като законодатели.
С тези изречения аз изчерпвам това, което бихме могли днес да третираме сериозно и по закон с представителите на ВКС, защото нямаме материала въз основа на който да водим такъв разговор.
В този смисъл аз бих препоръчала следното. Това е първи доклад. Разбира се, г-н Груев не може да има отношение към него. На нас това ни е ясно. Да се надяваме, че другата година докладът ще има друга структура и най-вече ще има изводи, които да са насочени към законодателя, за да можем ние да свършим нашата работа въз основа на препоръки от една независима власт.
По статистическите данни, които са различно структурирани в различните раздели, това което прави впечатление е не свързването с ангажимента за срочно приключване на дела и най-вече наказателните дела в Софийски районен съд, което вероятно трябва да бъде на вниманието на Висшия съдебен съвет по оздравяването на този съд може би кадрово, а може би и като ръководство. Защото се увеличава висещността на делата, защото имаме много тревожни сигнали по отношение на срочността на свършване на тези дела. Аз виждам тук един незадоволителен процент – 19% от наказателните дела от общ характер са приключили в тримесечен срок.
Разбира се, проблемът с призоваването в София е известен. Ние добре разбираме това. Но все пак районните съдилища в областните центрове са успели в тримесечен срок да приключат 72% от делата – Пловдив, Варна, градове които имат проблеми с призоваването, но при тях организацията явно е по-добра. Нека да не забравяме, че в структурата на делата са и тези по 78а, които за Софийския районен съд се сочат, че са 74% и 93 от структурата на наказателните дела. При това има 262 не приключени. Имаме основание да смятаме, че работата е подценена в наказателната колегия с оглед на срочност, защото при такава структура, при такъв тип дела може организацията да бъде друга, за да може да се осигури едно приключване в желания от законодателя срок.
Много по-добре стоят нещата в окръжните, апелативните съдилища. Във Върховния касационен съд нещата по организацията на работата, по срочността са прилични и в това отношение никой не би могъл да има забележка.
Аз приключвам изказването си с това, че всъщност нямам данни на база на които да структурирам едно изказване, което би трябвало да протече като дебат по повод на законовия текст, който не е събран тук. Благодаря ви.

Янаки Стоилов:
Видях още няколко искания за изказвания: г-н Миков, г-жа Манолова, г-н Филип Димитров и г-жа Надя Антонова.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Първо в рамките на процедурата мога ли да поканя г-жа Караиванова, като главен инспектор да дойде на масата, за да може с тази нова институция, която е поканена тук, да започнем този разговор. Защото това, което говореше г-жа Николова е също на вниманието на инспектората.
Аз искам да кажа също, че наистина за първи път ще се обсъжда такъв доклад.
Второ, две думи за историята на този текст и
Трето, да отправя въпрос към Висшия съдебен съвет – може би към г-жа Тачева, с оглед чл. 130, ал. 7 (нова), която ние променихме. В дискусията за промените в Конституцията въпросът за уязвимостта на избираните ръководители – главен прокурор, председател на ВКС, Върховен административен съд, се постави въпросът за релацията независима власт – Народно събрание. Тогава ние приехме в дискусиите в Конституционната комисия и в зала този въпрос се обсъжда, че Висшият съдебен съвет е този който опосредява този контакт специално що се отнася по темата отчетност. Защото в момента ние сме в рамките на една такава отчетност. Т.е. може би е добре да чуем Висшия съдебен съвет (ал. 7 на чл. 130).
“Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и ги внася в Народното събрание.”
Т.е. имало ли е такава процедура? Имало ли е някакво мнение на Висшия съдебен съвет по този доклад.
Защото и по отношение на доклада на главния прокурор и по отношение на доклада на Върховният административен съд е добре постоянно действащия орган – Висш съдебен съвет, да се запознава, да коментира, да обсъжда и той доклада. А не там формално с едно решение: приема и внася. Т.е. не това е бил духът. Аз съм далеч от мисълта сега, когато сме в начална фаза на такива процедури да отправям укори за свършена или несвършена работа. Но духът на този текст от Конституцията беше и такъв – там във ВСС, във ръководния орган на съдебната власт да има едно предварително обсъждане, което да ангажира. Това е доклад на Висшия съдебен съвет. Той опосредява, а не на Прокуратурата, на Касационния съд и на Административния съд. Имало ли е такова обсъждане. Нещо коментирано ли е?
Янаки Стоилов:
Аз предполагам, че в хода на дискусията ще отговорят на въпросите представителите.
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Всъщност отговора на повечето от въпросите, които бяха зададени и които предполагам, че още ще бъдат задавани по този представен от ВКС доклад, се състоят в това, че наистина това е първият доклад, който се изготвя в съответствие с чл. 84, т. 16 от Конституцията. Досега председателят на ВКС представяше свой доклад за дейността на Върховния касационен съд, но неговият характер и неговата цел бяха различни и самата история на написването и представянето, т.е. представяха се такива доклади и според мен, представеният днес за първи път в съответствие с новия конституционен текст носи по-скоро белезите на докладите такива, каквито бяха до този момент. И това е нормално, тъй като както каза председателят на ВКС този доклад е бил изготвен през м. април, т.е. много преди окончателното приемане на конституционния текст и след това може би са коригирани чисто процедурно част от действията на председателя на съда и на Висшия съдебен съвет, но не и по същество. Според мен, това е и отговора на въпроса защо е такъв вида на този доклад. То може да бъде проследено и по неговата структура, а именно, той съдържа една част, която касае дейността на Върховния касационен съд и друга част, която касае дейността на всички останали съдилища.
Според мен, обаче би следвало да разделим този доклад по един друг показател, а именно на две части: едната част за дейността на съдилищата и другата част – за прилагането на закона. И ако за дейността на съдилищата приемем, че е изчерпателен и много подробен този доклад, както за Върховния касационен съд в неговите колегии, така и за другите съдилища, то за прилагането на закона няма как да не се съглася с нашата колежка Николова, че наистина тук се съдържат оскъдни данни затова какви са противоречията по прилагането на закона, противоречията в съдебната практика и какви мерки са предприети от Върховния касационен съд и евентуално някакви предложения към нас като законодателен орган за отстраняване на тези несъответствия.
Тук имам и една забележка към първоначалния проект на становището доколкото не е коректно отразен фактът, че липсва информация за тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, има такава. Подробно са описани тълкувателните дела, които са разглеждани през 2006 г. и те са едно от наказателната колегия (с. 14 и 15 от първата част на представения доклад) и две.
За да изчерпа този въпрос, въпреки нашето добро намерение си мисля, че ако не се промени самата процедура по изготвяне на тези доклади, ще бъде трудно на ръководството на ВКС да представи наистина един анализ относно прилагането на закона. Може би дейността по изготвянето на този доклад трябва да се разшири. В нея да се включат председателите от другите съдилища, за да може да се представи все пак някакъв анализ затова какви са проблемите по прилагането на закона, къде е противоречива практиката. Това докато започне да действа и новия ГПК, при който съобразно новите критерии в касационното производство, този анализ ще стане значително по-лесен, тъй като ще бъде изцяло предоставен на преценката на Върховния касационен съд.
По отношение на дейността на съдилищата бих искал да кажа, че наистина е много подробен. Има разграничения както по отделните съдилища – районни, окръжни, апелативни, така и по отделните видове дела, по отделните колегии. Но тук виждаме същите проблеми, които имаше и в доклада на Главния прокурор, а именно специално за наказателните дела бих казала, че има едно размиване на критериите, едно използване на различни критерии, което не позволява да се направи един ясен анализ затова каква е срочността, например, при гледането на наказателните дела. Примерно от тези, които са свършени в тримесечния срок какъв е процентът на тежките дела, ако изобщо е коректно това деление на самите наказателни дела на тежки и на леки. По-скоро би следвало да бъдат посочени броя осъдителни присъди за какви престъпления са, за да има някакъв поглед върху това кои приключват без проблеми с осъдителни присъди и в срок.
Също така и самото прехвърляне от абсолютни цифри в проценти води до една неяснота затова наистина има ли някакво подобрение по отношение висящите дела, тяхното наличие и в крайна сметка срочността при разглеждането на наказателните дела.
Според мен, липсва и анализ на причините, поради които някои от делата излизат извън тримесечния срок, някои от тях се точат и в рамките на повече от една календарна година, а също така и затова какви мерки се вземат по отношение на това просрочие на тези дела. Има ли някаква връзка с броя на незаетите съдийски места, което се оказва, че са един много голям процент, както в Софийския районен съд, където цифрата е най-висока, така и във всички останали съдилища.
Тук имам един въпрос. Тъй като става въпрос за 2006 г., а през 2007 г. има някаква промяна в този брой на незаетите места. Защото, ако не правим една съпоставка със срочността в гледането на тези дела, с натовареността на съдиите и с незаетите съдийски места, се оказва, че е един проблем, който би могъл да бъде решен и който е в компетенциите в крайна сметка на Висшия съдебен съвет, се неглижира, от което страда, както бързото придвижване на самите дела, така и изключително високата натовареност на съдиите по цялата съдебна система. За мен не е нормално натовареността за един съдия от Върховния касационен съд да бъде 26 акта месечно, което е изключително високо плюс участие в четири открити съдебни заседания. Защото това означава, че практически във всеки един ден съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд постановяват по един съдебен акт, което на мен лично ми се вижда прекомерно. По същия начин стоят нещата и в по-долните съдилища. И ако има някаква възможност този процес да бъде регулиран, според мен, Висшият съдебен съвет трябва да вземе съответните мерки за обявяване на конкурси, за да вървят тези процедури. Това освен, че ще облекчи съдиите, ще бъде и в интерес на гражданите доколкото няма как да не бъде свързано с по-бързото разглеждане на тези дела.
Освен това по начина по който сега се изготвя докладът, имаме представа затова колко се точи едно дело на районен, на окръжен или на апелативен съд, но нямаме представа как приключват делата по цялата вертикала, т.е. от районен през всички инстанции и обратно в районен съд. Т.е. ако подходът при този доклад се смени, ще имаме една по-ясна картина какво се случва от гледна точка на обикновения гражданин, защото не е интересно колко време продължава делото на една инстанция, а в крайна сметка как приключва.
И може би, колкото това да е един да е нестабилен и много условен показател за броя за отменените решения, т.е. за резултатите от проверката във въззивния и касационния съд, все пак трябва да има и такава информация – колко от делата в различните съдилища и колко от решенията и другите съдебни актове биват потвърдени и колко от тях имат променен резултат. Но мисля, че след като съдебният инспекторат започне да функционира, общо взето информация за тези неща ще бъде по-лесно да бъде стикована и да бъде съпоставена от различните органи, които ще следят тези процеси, а именно Инспекторатът по своя линия, Висшият съдебен съвет – по своя, и в крайна сметка ръководството на Върховния касационен съд по трета.
От друга страна, мисля, че все пак са положени усилия да се изготви този доклад. С всички забележки, които бъдат направени и според мен ще бъдат направени, мисля, че може да бъде приет.
Предлагам и тук да постъпим така, както с доклада на Главния прокурор – да не се отправят конкретни препоръки, а по начина по който е формулирано предложението за решение в първоначалния проект, а именно, че се приема докладът и евентуално за сведение препоръките, които ще направи Правната комисия.
Янаки Стоилов:
Точно това направихме. Парламентът прие препоръките на Комисията, позовавайки се на тях. Затова ние трябва да преценим какво да бъде тяхното съдържание.
Също ще ви помоля, ако имате писмени бележки по становището, да ги представите за отразяване. Ние също ще се стараем в хода на изказванията да ги отбележим.
Г-н Димитров, заповядайте.
Филип Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа, разликата между един парламентарен дебат и един академичен дебат е, че парламентарният дебат обикновено е ориентиран към предприемането на някакви конкретни бъдещи действия.
Искам за всички в тази зала да бъде ясно, че ние разглеждаме доклада, представен от един предишен председател на Върховния касационен съд, изготвен от него, представен от един предишен Висш съдебен съвет и конституционно предишен, включително, който засяга дейността на съответната институция не през миналата година, а през една по-предходна година, да не говорим, че междувременно са започнали да се прилагат и следователно тяхното приложение не е било съобразено в този доклад, трите основни процесуални закона. Т.е., ако ми позволите, г-н Председател, ние извършваме едно действие, което ми се струва донякъде странно.
Отговорът на въпроса защо Народното събрание се занимава в края на януари 2008 г. с доклада за 2006 г., представен в началото на 2007 г., е отговор, който аз не мога да дам.



Янаки Стоилов:
Отговорът беше даден и от тези, които го представиха. Докладът е внесен официално през м. декември така че е в съответствие със съкратените срокове по правилника и своевременно го поставяме на вниманието на комисията.
Филип Димитров:
Още повече тогава трябва да се запитаме какво се е случило междувременно. Може би големите промени в структурата на съдебната власт са довели до това, но така или иначе действието, което ние извършваме е на ръба на безсмислието. Затова аз няма да взимам становище по конкретната информация в доклада дотолкова доколкото в огромната си част тя е вече съвършено овехтяла. Какъвто и коментар да се направи по нея, някой би могъл да ни каже: Да, но по новия НПК или по новия ГПК, или в контекста на новото поведение на Висшия съдебен съвет, респ. неговият Инспекторат и т.н., т.е. за какво всъщност си говорим.
Чисто технически, както спомена и г-жа Манолова, терминът препоръки ми се вижда конституционно несъобразен и бих го избегнал.
Последно, предвид на това че поради Председателският съвет вчера не успях да дам никакъв принос в коментара на борбата с тероризма, позволете ми да напусна тази комисия и да сляза в Комисията по европейска интеграция, където се коментира този въпрос. Благодаря ви. Ще гласувам за доклада.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, ще изчакате ли г-н Миков да зададе един въпрос, тъй като държи да му отговорите.
Михаил Миков:
Промените в Конституцията са публикувани м. февруари 2007 г. От този момент насетне тече този ангажимент за Върховния касационен съд опосреден от Висшия съдебен съвет. Нов или стар това по никакъв начин не се отразява. Да изпълни пряко произтичащо от Конституцията действие. Казвам това, защото вие обяснихте защо смятате, че процедурата е безсмислена. Оказва се, че от м. април 2007 г. до м. декември 2007 г. не е изпълнен този текст. Месец декември е изпълнен. Има голям смисъл да започнем отсега, включително ако трябва да разясняваме смисъла на това, което сме приели в Конституцията. Защото, ако не ме лъже памет, имаше един ангажимент за Висшия съдебен съвет, не знам дали е изпълнен, да се очертава рамката на изискванията към тези доклади. Идеята беше самият Висш съдебен съвет да подпомогне Върховния административен съд, да подпомогне Върховния касационен съд в критериите и след това не да приема за сведение. Защото опитът е съдебната система вътре в нея с отделните й звена – Касационен съд, Административен съд, Главна прокуратура, където е по-различно, да има едно ниво на отчетност и втори път тази отчетност да се изкара пред обществото чрез дискусията в нашата комисия, респ. в пленарна зала. Явно ще трябва да се опитаме за самите себе си в разговор с колегите от съда, с колегите от Висшия съдебен съвет да си разясним каква е била целта на Конституцията, защото явно има все още не разбиране, не прочитане на стенограмите при дискусиите в пленарна зала по тези конституционни текстове, които са част от онова, което заедно с нашите европейски партньори направихме, но не като самоцел да отчетем. Отчели сме , влезли сме в Европейския съюз. Ние смятаме, че това е необходимо и е част от отчетността.
Така че вашият опит да обезсмислите нашето занимание днес, напротив, аз благодаря на Председателя, че срочно го е вкарал на заседание на Комисията. Защото сега се задава месец април – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Прокуратурата, аз се надявам, че за следващия доклад ще бъде много полезна тази дискусия, включително и тази, която в пленарна зала ще се случи. Това не е формална дейност. Тя е насочена към обществото.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че репликата помогна да се стигне до общо разбиране. Освен това, много от проблемите са хронични и това, че текстът е от 2006 г. не е деактуализирал много тематиката. Нека да продължим с дискусията.
Благодаря Ви, г-н Димитров.
Г-жа Балева иска думата. След това г-жа Антонова и г-жа Хитова. Заповядайте, г-жо Балева.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, докладът безспорно има своите достойнства. Отразява точно статистическите данни, прави разграничение между отделните колеги и отделните видове дела. И ако имам определени критични бележки, то ги правя с уточнението, че това не са бележки нито към новия председател на Върховния касационен съд, нито към новия Висш съдебен съвет, а единствено с цел действително при изготвянето на следващия доклад, което предстои в недалечното бъдеще, като се имат предвид тези обстоятелства.
Вярно е, че критериите за изготвяне на докладите трябва да бъдат уточнени и изработени от Висшия съдебен съвет и аз се надявам, че това ще стане и при следващото обсъждане на следващия доклад тези проблеми няма да бъдат отново предмет на разисквания.
По отношение на конкретната работа. Действително в доклада има повече статистика, отколкото очертаване на проблемите най-вече с прилагането на приетите закони. Почти само на едно място, доколкото аз забелязах, в началото се поставя въпроса за евентуална промяна с оглед задължителната защита по наказателни дела във ВКС и се предлага евентуално уточнение, че при изразено писмено желание, тъй като това създава проблеми при търсенето на служебна защита, когато подсъдимият е имал адвокат, отказал се е от неговите услуги без да уведоми затова съда.
Другото, което ми направи впечатление е, че е посочена организацията и тя е добра поне по отчета, по образуването на делата. Действително с тяхното постъпване в регистратурата на съответния съд те се докладват. Не виждам обаче никъде данни за времето, за което е насрочено разглеждането на делото. Т.е. продължителният период от постъпването и изводите защо се налага това. Едната от причините може да бъде претовареност и тя сигурно е. Друга причина могат да бъдат незаетите щатни бройки, макар че в доклада не става ясно защо има толкова незаети щатни бройки. На какво се дължи това?
Много тревожен факт – при постъпили в Трето гражданско отделение през 2006 г. 2 670 дела има несвършени от предходната година 6 903 дела. Не става ясно откъде идва тази бройка.
По отношение на работата на районните съдилища. Посочено е, че от свършените дела наказателни в Софийски районен съд 40% са приключили с влязла в сила осъдителна присъда, а останалите 60% -едва ли това са оправдателни присъди. Но оттук не може да се направи извод за работата и на досъдебното производство, и на прокуратурата. В тази насока, освен статистиката, би следвало да има и малко повече анализ.
Освен това, отново в Софийския районен съд 30% от бройката посочени дела, са прекратени поради одобрено споразумение, 5% върнати на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Останалите 65% поради изтекла абсолютна давност ли са прекратени, по какви причини, за да можем да сравним данните, които ще бъдат в отчета на прокуратурата в тази насока.
Това са основните ми забележки към доклада единствено с цел при изготвянето на следващия доклад те да бъдат избегнати и да можем наистина да се уточним и да работим в една посока. Какво ние като законодатели можем да помогнем с нашата работа не само да улесним работата на магистратите, но и да повишим качеството на тази работа. Приключих.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жо Антонова, заповядайте.
Надя Антонова:
Аз на първо място искам да изкажа задоволството, че имаме възможност да видим как новите конституционни норми работят и как се включваме в обсъждането на доклада за дейността на съдилищата, защото го възприемам като нов стандарт на отношения между парламента, съдебния съвет, доколкото има участие в обсъждането на този доклад, и разбира се, уважаемата магистратура. Възприемам този доклад и като знак за ново и различно по-добро взаимодействие между властите, разбира се, през министъра на правосъдието, така както сме записали в закона. Искрено се надявам, че тази процедура ще доведе до това което сме искали, а именно подобряване дейността на магистратурата въобще и в частност в съдилищата и по-добрата законодателна дейност така както го иска обществото и от нас се иска да им го дадем. Това е наше задължение.
Аз няма да се спирам на достойнствата на доклада, които са несъмнени. С цел да бъда полезна и чисто колегиално бих казала някои свои становища по този доклад, като се надявам при следващия доклад да нямам такова становище, тъй като тези “слабости” на доклада ще бъдат избегнати. За какво говорим, колеги?
На първо място аз се присъединявам към всички, които говориха преди мен, че по отношение на приложението на закона докладът мълчи. Няма никакви констатации относно приложението на законите. Няма никакви данни за тълкувателната дейност на касационния съд, нито за констатирана противоречива съдебна практика, нито за тълкувателни постановления, решения и пр., нито пък в доклада има данни за проведени професионални съвещания при констатирана противоречива практика, нито пък какво е констатирано и какви изводи са направени. Струва ми се, че това би следвало да намери място в доклада поради простата причина, че такава е конституционната норма.
Втората задача на този доклад е да обсъди и да се направи публично достояние дейността на съдилищата. Може ли докладът да из-пълни това свое конституционно предназначение, а именно да се направи прозрачна дейността на съдилищата. Мисля си, че този доклад не може да свърши тази работа. Съвсем колегиално казано, аз от десетина години не съм чела доклади на съдилищата по простата причина, че оттогава адвокатствам. Аз не съм виждала по-постен доклад на съдилищата. Мисля, че докладът съдържа много статистика, но тя е в насипно състояние и няма да свърши работа. А не знам някаква друга цел има ли?
На първо място, на мен ми се щеше да видим в доклада как работи разпределението на делата по новия принцип, как се прави на практика. В съответствие със закона ли се прави и има ли архив. Може ли да се констатира, че случайният принцип?
Реплика: това е доклад за 2006 г.
Надя Антонова:
Приемам забележката. Възражението е основателно. Тогава да не го приемаме като забележка, а като препоръка за бъдещия доклад. Все пак полезно е, че поставих въпроса за случайния принцип за разпределение на делата с оглед на бъдещите доклади, което е и част от целта на моето изказване.
По отношение на постъпленията на делата. Мисля, че най-добра представа за работата на един съд ние ще получим тогава, когато е показано в доклада съотношението между новопостъпилите дела за календарната година и висящите дела в края на календарната година, разбира се като цифри, като факти. Изводът мисля, че не е много приятен. Дано да бъркам. Въпрос на становище. Но ми се струва, че изводът за броя на висящите дела не е благоприятен.
По дейността на съдилищата. Ще ми се като обсъждаме тази дейност в доклада да има данни как се обработват новопостъпилите дела, какво се прави в разпоредително заседание, в какъв срок се обработват новопостъпилите дела, в какъв срок те се образуват и се насрочват. Всичко това, според мен, трябва да се отрази в доклада.
Проверката за редовност на искове, на обвинителни актове кога се прави. Това е свързано с отлагането на делата, сроковете за разглеждането им. Колко дела са отложени от съдебно заседание и защо? Заради болнични листове ли, процедура за призоваване ли, неподготвеност на колегите ли, за събиране на доказателства ли, които биха могли да бъдат събрани до първо заседание? Това не мога да го намеря в доклада. Дори и жалбата за бавност не я откривам. Има ли жалби за бавност?
По отношение на решаването на делата в месечния срок. Има статистика обаче няма изводи за нерешените дела в срок на какво се дължи то, което е свързано и с темата за отлагане на делата. Срокът е едномесечен. Аз знам, че на някои колеги им се иска срокът да е по-голям. Какъв е предметът на делата сега? Да говорим за районно ниво. Сега ако гледаме делата по типове колко по-прости от правна гледна точка са. Затова много е важно защо не се произнасят съдиите в срок, което освен че пречи на страните, се създава общото впечатление, че съдията не случайно се бави с произнасянето си.
По отношение на натовареността на съдиите. Струва ми се и дано да бъркам, да не съм разбрала правилно, но на районно ниво няма такава чутовна натовареност. За касационния съд не казвам това, защото мисля, че нямам основание, но за районния съд специално за гражданските дела, не виждам такава чутовна натовареност. Ето ги цифрите. (Чете част от доклада.) Натовареността на Районен съд София граждански дела – 72. (с. 42 от доклада). Не съм склонна да смятам, че районен съд, окръжен съд и апелативен съд са натоварени. Колеги, опровергайте ме.
Накрая искам да кажа, че няма ясна статистика в доклада за качеството на съдебните актове. Колко съдебни решения са отменени от втората инстанция и от касационната.
По качеството на съдебните актове, което намирам за първостепенен въпрос. За бързината на производството е ясно. Но качеството на съдебните актове го намирам като първостепенен въпрос. Не виждам статистика колко дела са отменени от втората и от касационната инстанция и поради какво: процесуални нарушения ли, неточно приложение на закона ли. И разбира се, в доклада да се съдържат предложения за законодателни промени.
Мисля си, че няма много да ни помогне този доклад за подобряване работата на съдилищата.
Надявам се, че всичко което казах го възприемате с едно добро колегиално отношение. Искрено се надявам, че този дебат, който предстои, ще бъде от полза за магистратурата, за парламента и в края на краищата за обществото.
Благодаря ви, че ни давате възможност да си говорим по този важен въпрос заедно с вас. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Антонова. Всички ще се изкажат. Давам думата сега на г-жа Тачева. След това г-н Янев, г-жа Хитова и г-жа Иванова. Накрая г-н Ненков, за да се обобщят всички становища, препоръки и въпроси, за да чуем вашите отговори.



Миглена Тачева:
Уважаеми колеги, аз ще започна изложението си с прочит на чл. 130, ал. 7 от Конституцията. Защото ми се струва, че ние на Висшия съдебен съвет не си свършихме работата. И без да адвокатствам на Висшия съдебен съвет, вероятно за следващата година ще го направим, защото вие знаете, че той беше конституиран някъде към 5 октомври. Говоря за доклада за 2007 г. Защото за мен задължение на Висшия съдебен съвет е да изслуша и приема, което означава, че там ние трябва да имаме дебат и да дадем оценка за работата на съдебната система. Това Висшият съдебен съвет може да го направи, а даже е и задължен. Докато в тази зала и в пленарна зала не може да има друг проект на решение освен приемането за сведение. Но не може да има “приема за сведение” решение на Висшия съдебен съвет. Там трябва да се направи сериозният дебат и да се даде оценка и анализ за работата на районните съдилища, окръжните съдилища и да стигнем до Върховния касационен съд.
Оттук насетне на базата на това, ако Висшият съдебен съвет се съгласи с това тълкуване на Конституцията, би трябвало ние в много кратки срокове да разработим критерии за тези доклади. Защото ние работим по едни критерии, които някакъв състав на Висшия съдебен съвет прие, не прие, препоръча на председателите на съдилищата. Струва ми се, че трябва да има ясно очертани няколко раздела и те горе-долу се съдържат във всяко едно от изказванията. Във всички случаи, за да бъдем полезни изпълнителната власт на съдебната и законодателната на съдебната, трябва да има препоръки затова какво се очаква от изпълнителната власт на базата на анализа на работата на съответния съд, да кажем. Във всички случаи не напразно законодателят е разграничил докладите за дейността и отделна част за прилагане на закон: имаме за прилагане на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и т.н. и разследващият орган, който трябва да е част от доклада на Прокуратурата. Защото иначе пак ще се събираме, ще си приказваме и ще приемаме за сведение и няма да търсим онова триединство или взаимодействие между трите части на държавната власт.
Можем да говорим много почти по всеки ред и почти по всяка страница на доклада, но ние не си свършихме работата във Висшия съдебен съвет и се надявам за следващата година това да го направим.
От друга гледна точка не може да се отрече, че докладът поне на Върховния касационен съд има определени достойнства заради това, че той ни дава една ясна и точна информация за дейността на Върховния касационен съд, сравнителен анализ за работата 2005-2006 г., тенденции за увеличаване на делата или не, защото в крайна сметка това е работа на най-върховния орган на съдебната власт, когато констатира, че има увеличаване на делата, да не чака предложение на председателите за увеличаване на щата, въпреки че аз не съм привърженик на това, защото няма как да раздуваме непрекъснато и съдийския и прокурорския щат и качеството да става все по-ниско и по-ниско.
От друга гледна точка, когато преди години пишехме ние като председатели докладите, във всички случаи имаше предложения за законодателни промени. Вярно е, че при министъра на правосъдието има създадени работни групи по наблюдение за приложение на новото законодателство и Закона за съдебната власт и двата нови кодекса. Сега разработване такава група и за ГПК, след това за Семейния кодекс и за АНК, но без да имаме прекия контакт и предложения от хората, които всеки ден прилагат закона, няма как да направим тези закони по-работещи. Защото да си признаем, има закони и текстове в тях, които не могат да се тълкуват едно смислено. От друга гледна точка, когато казваме, че има 138 забавени дела, само така написана констатация в доклада на ВКС, мисля че беше за гражданските дела, не ни върши работа, защото ние трябва да знаем тези 138 дела са на един съдия, което означава, че той не трябва да бъде съдия или са на 20-30 или 150 съдии. Пише: “има образувани дисциплинарни производства” без да е ясно всъщност – аз не съм чула досега да има наказан съдия във ВКС за забавяне. Може би не съм добре информирана. Не е необходимо инспекторатът да проверява срочността, когато това е задължение на председателя и задължение на председателя е да прави предложения за дисциплинарни производства.
От друга гледна точка, като отворите на някоя страница, на която пише “движение и образуване, администриране и движение на делата” и е записано: “съдебните протоколи се изготвят след съдебни заседания”. Може и в годишен срок след съдебно заседание. Няма единни критерии за работата на съдилищата. Всъщност от цялата “стъкмистика”, която се събира в съдебната система, ние нямаме инструмент за управленчески решения и в законодателната, в съдебната власт и в изпълнителната власт. Затова ние трябва да разработим и нови статистически форми на базата на всички тези предложения, които днес се отправиха и които вероятно ще се отправят още, ще чуем и дебата в залата, за да можем да имаме яснота, да имаме еднакви критерии за оценка.
През тази година се надявам във Висшия съдебен съвет да започнем работа и по категоризация на съдилища, защото не можем да сравним едно дело и натовареност на един съдия в София и ако за София това е отчетено с новия Закон за съдебната власт, има брожение сред магистратурата в останалите по-големи районни съдилища не само в големите съдилища. Имам предвид Варна, Пловдив и т.н. Това е другото, по което ние трябва да започнем да работим във Висшия съдебен съвет тази година, за да може да има като очертаем критериите за натовареност – това което ние искаме от Европейската комисия по правосъдие през тази година да подпомогне българската държава затова, а те вероятно ще станат и европейски критерии, тогава вече по съвсем друг начин и по съвсем друг прочит ще има смисъл и от това изслушване в Народното събрание. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Г-н Председател,
Г-жо Министър,
Уважаеми колеги от Върховния касационен съд и от Висшия съдебен съвет,
Днешният дебат аз го намирам за един изключително полезен дебат, защото ние имаме първия шанс и без притеснение от остри приказки, да бъде конкретно засегнат който и да било, защото ясно е, че това е първа стъпка към онова, което на всички нас ни предстои. Буквално бих казал ние като чели сме в 100-те дни на правителството, което е търпимо по всякакъв начин да се поднесе документ, но време, в което ние можем наистина да направим онези разсъждения затова как да изглежда доклада и в каква степен той би бил полезен както на съдебната власт, така и да подпомогне изпълнителната, така и да има смисъл в работата на законодателния орган. От тази гледна точка аз бих казал, че днешният дебат не е добре предварително структуриран точно върху какво трябва да се занимава Народното събрание с проблемите на функционирането на съдебната система и моето лично усещане е, че започваме да влизаме в много детайли, които като чели не би трябвало да обсъждаме тук. Това са въпросите за насочването на делата, оставено без движение и т.н. Защото тук има една материя, която трябва да си остане и да бъде предмет на обсъждане в чисто съдийските среди и във Висшия съдебен съвет и един друг тип поглед на нещата, като тези данни могат да бъдат една статистическа база. Но нивото на дебата и разреза на дебата трябва да бъде от друга гледна точка. И тук ще споделя с вас моето виждане.
През изминалите години – от 2005 г. насам, наистина българският парламент направи нещо уникално. Ние за две години и половина променихме цялото процесуално законодателство на страната ни, за което не мога да кажа дали е нещо, с което трябва да се хвалим или да изразяваме по отношение на вас нашите “съболезнования”, защото всичко това се трупа на вашия гръб като съдии и буквално казано, да не говоря, че българските съдии са се шашнали, а българското гражданство сигурно е ошашавено от всички тези нови процесуални норми, които бяха създадени. Да не говорим за качеството на това, което направихме, но Слава Богу да се надяваме, че постепенно с времето нещата, които са сътворени, ще намерят своето съвършенство. Но в крайна сметка целта на промяната на цялото процесуално законодателство беше да се намерят такива процесуални норми, които да “отпушат”, ако мога да кажа образно, хода на различните процеси. Т.е. да се даде възможност за едно по-динамично развитие на наказателния процес, по-динамично развитие на административния, а сега като влезе в сила и Гражданския процесуален кодекс, и по отношение на развитието на гражданското съдопроизводство.
От тази гледна точка, законодателят поставяйки си точно тези цели, да търси норми, които да облекчат процеса и да изключат възможностите за шаканиране, умишлено бавене – това, което беше натрупано през годините и както ние виждаме какъв е огромният обем от дела, които висят в съдилищата. Поглеждайки статистическите данни виждам, че в Софийския районен съд са постъпили към 16 хил. дела нови за 2006 г., а над 80 хил. стоят заварени, нерешени през предишни години. това е 5-6 пъти повече. Това означава, че предишните норми действително са създавали условия за отлагане,е и натрупване на несвършени дела от съдилищата. Сега лично за мен ще бъде от голям интерес да видим дали тези норми, които приехме с новите процесуални закони ще започнат постепенно да водят до това общият срок на разглеждането на делата в отделните инстанции да започне да намалява. Т.е. тогава ще се види дали това законодателство, което ние сме работили, има реален ефект. Защото това ние търсим да дадем на българските граждани – бързина и справедливост. Точно този елемент ще бъде подпомогнат да можем да го отчитаме и от работата на новия Инспекторат, който ще действа в тази насока и там трябва да бъде концентрирано вниманието ни, по моя преценка, тогава когато се събираме следващите години и разсъждаваме по темата по какъв начин българският парламент със своята работа и с нормите, които прие, съдейства за перфекционирането на процеса, за неговото нормално и спокойно развитие, за избягването на онези подводни камъни, които водят до безкрайното отлагане на делата и по какъв начин той не съдейства. Защото именно този диалог ще направи онова, което ние сме говорили по повод и на други закони за обратната връзка - за ефективността на законодателството.
От тази гледна точка и за мен ще представлява много голям интерес да започне да се следи това, което и колежката Мая Манолова спомената, въпросът за общия срок на приключване на делото, а не само в една инстанция. Българският гражданин трябва да знае и сравнително да е спокоен, че подавайки една искова молба, вали, гърми, в рамките на 3-4 години максимум приключват делата му във всички инстанции за разлика от сега, когато 10 и повече години отиват. Когато започнем тази данна да я виждаме и тя да се налага, че тези общи срокове за първа, втора и трета инстанция стават все по-малки, тогава ние сме наясно, че това, което ние сме направили, е добро. И именно в тази насока вашият поглед върху прякото приложение на нормите и кои норми, всъщност това е онази данна, която ще излиза – кои норми способстват за развитието на процеса и по-бързото придвижване на делата, разбира се в никакъв случай, засягайки качеството и елемента справедливост, и кои норми препятстват този процес, ще бъде едно от нещата, което може да е базата на тази дискусия и полезният ход, в който ние да получим съответните идеи, за да подпомогнем работата на съдебната система.
Едно от нещата, което мен малко ме притесни от доклада, това съотношение на брой съдии и брой съдебни служители. Аз също трудно мога да си го обясня от факта, че колкото по-нагоре се отива това съотношение съдии - съдебни служители, се увеличава в посока на съдебните служители. Тук може да се помисли. Аз нямам конкретен отговор, но е впечатляващо като данна и може би от тази гледна точка трябва да се помисли как да се търси нормализиране на съотношението, защото не е без значение по отношение на бюджета за функционирането на системата. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев. Г-жа Хитова и след това г-жа Иванова. Ще завършим дискусията с отговорите на представителите на съдебната власт.

Диана Хитова:
Тъй като в доклада се съдържа твърде много статистика, в последващите доклади също ще има статистика, бих искала да направя препоръката критериите, по които се оформят статистическите данни да бъдат приведени, ако мога така да кажа, към общ знаменател, защото сега е трудно да се тълкуват събраните данни в доклада.
Вече стана ясно по отношение натовареността на съдиите данните са едни съдилища средна натовареност по месечно, за други – годишна; за едни решения била в открито и закрито заседание, за други – само в открито, и така не може да се направи правилен анализ на това, което в действителност се е случило.
По отношение на отменените решение считам, че трябва да се прецизира статистиката. Когато примерно въззивният съд отмени решение на първоинстанционния, конституционният отмени решение на въззивния и потвърди решението на първоинстанционния би трябвало да се отчита само едно отменено решение, а не две, както е в случая.
На последно място искам да се присъединя към това, което каза колежката Балева, макар че имаше реакция. Не мога да се съглася със становището, че не е имало организационни проблеми във ВКС при положение, че в Трето отделение над 6 хил. трудови дела са чакали насрочване повече от 2.5 години. Считам, че този въпрос не трябва да бъде завоалиран и трябва да продължи да стои на вниманието на ръководството до окончателното му решаване. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Хитова. Г-жо Иванова, заповядайте.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, само някои от нещата, които ме впечатлиха в доклада ще спомена, за да спестим време и за да не се повтаряме.
Тук има една цифра, която мен силно ме смая, а това е, че окръжните съдилища в срок до 3 месеца от образуването на делата са приключили 54% от тях. Позволявам си да не вярвам. Повече от 20 години навъртях в тази система и просто не си представям. Един окръжен съд, който за три месеца е призовал страните, разгледал е делата в поне две заседания и е постановил решение. Не знам дали има такъв случай. Може би трябва все пак малко по-прецизно да се работи с цифрите. Става въпрос за граждански дела, което силно ме съмнява, че е възможно.
Може би е детайлно, но се сещам за нещо, което според мен е сериозен проблем от гледна точка на гражданите. Съдебните актове, които трябва да бъдат постановени в деня на постъпването на молбата. Няма такива данни. Може би е някакъв детайл, но е важно след като законодателят е предвидил максимално краткия срок, значи е имало причина. В моята 20 годишна практика такъв феномен не се е състоял – в деня на подаването на молбата съдът да се е произнесъл.
Другото, което на няколко места се повтаря, заварени висящи производства от предходен период. Най-удобно е да мислим, че се касае за предходната година. Обсъждаме 2006 г., касае се за 2005 г.Ако делото е заведено в края на 2005 г., то просто не би трябвало да попада в тази статистика. Струва ми се, че тук в понятие “предходен период” понякога се включват 10 и повече години назад във времето, което е ужасяващо. Това е едно безсмислено правосъдие - закъснялото правосъдие, лишено от всякакъв смисъл. Наистина си струва един такъв разрез да се направи – колко назад във времето, възможно ли е и как въобще трябва да се тълкува и какви мерки трябва да се вземат, за да няма дела, висящи по 10-15 години. Това е абсурдно, а понякога и в една инстанция.
Другото, което ми се струва, че трябва сериозно да бъде анализирано, това са тези дела – става въпрос за Върховния касационен съд и Гражданска наказателна колегия, близо една ¼ от постъпилите дела не са били насрочени за разглеждане в рамките на една година. Не мисля, че е нормално, колеги, колкото и да са натоварени съдилищата. Все пак хората се обръщат, за да получат реална защита на своите права в що-годе реално време.
Това наистина трябва да бъде предмет на един сериозен анализ. Вярно е, че това за първи път се прави и тепърва ще се виждат резултатите. Това е целта и на обсъждането – къде са слабите места, как трябва да се процедира, за да са максимално точни нещата. Изводите и то конкретните изводи, причини и предложения за мерки – организационни, законодателни и всякакви други. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Иванова. Сега ще предоставя думата на г-н Груев и неговите колеги така както преценят да отговорят на поставените въпроси.
За да отделя спорното от безспорното, в нашето становище в констативната част на с. 8 ще бъде коригиран текста, защото има информация за тълкувателната дейност на Върховния касационен съд.
Заповядайте, както вие прецените, да отговорите. Г-н Ненков.
Румен Ненков:
Ще гледам да бъда кратък.
Първо, искам да кажа, че ако нещо не обичам, това е формалното отношение към нещата и малко хитростното.
Истината е следната. Докладът от гледна точка на старите критерии за Върховния касационен съд – Наказателна колегия, беше готов на 15 февруари. След това излиза новата Конституция и Владо Иванчев казва: “Пишете сега за цялата страна.”
Към този момент – края на м. април, аз работя по наказателната част на доклада. Към този момент статистиката изцяло по закон възложена на Министерството на правосъдието, ние нямаме статистически инструментариум, трябва да ползваме тяхната статистика. НПК влиза в сила на 29 април 2006 г. Случайният принцип на разпределение на делата влиза в сила при нас на 1.12.2006 г. Я нямаме никаква законна регламентация как да се изпълни изискването на Конституцията, защото едва сега с новия Закон за съдебната власт са предвидени съответни срокове, а Висшият съдебен съвет ще приеме и критерии. Така че ние работим на сляпо. Нямаме критерии. Няма нищо по-лесно от това за мен да отчета дейността на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и няма нищо по-трудно да отчета дейността по наказателните дела на цялата страна. Трябва да ви кажа, че тук аз виждам една голяма мина. Защото при наличието на съдебен инспекторат, при наличието на професионален Висш съдебен съвет вие възлагате на Върховния съд тази изключително неблагодарна работа. Защото ако искате същностен, задълбочен доклад за противоречива съдебна практика, за проблеми в законодателството, дали смятате, че Върховният съд е способен с откъслечния достъп на дела до Върховния съд и с това, че той все пак действа, сезиран от определени възложители, че може да ви обобщи цялостната практика.
На мен не ми трябва нито един щат. Сега ще ви кажа конкретно за Наказателна колегия. Аз не искам нито един щат допълнително към Наказателна колегия, защото тази година новият НПК доведе до снижаване на постъпленията на делата в Наказателна колегия. Аз искам само от Висшия съдебен съвет да попълва своевременно освободените бройки – пенсионери или хората, които напускат. Нищо повече не искам. Ние ще се справим. Ние и 2006 г. сме се справили и ще ви обясня откъде идва тази бройка 960.
Първо, имаме коректни неща, които може би или не са разбрани, или просто трябва да бъдат обяснени.
Първо, разпределението към този момент, когато няма случаен принцип на разпределение на делата, се извършва по моя заповед. Да кажем в Наказателна колегия, а вероятно така е и в Гражданска колегия, разпределението е първо дело в Първо отделение, второ дело във Второ отделение, трето дело в Трето отделение. Разликата идва от това, че в определени моменти отделенията са работили в по-малко хора и някои отделения е имало натрупани от минали години дела. 15 дела на човек. 15 дела е нормата, която ние приехме за максимална че трябва да свърши като докладчик. Реално той разглежда 45 дела, защото в троен състав всеки като си носи по 15 дела прави в залата 45 дела, които трябва да бъдат свършени в състава. А той пише мотивите по 15 дела. Тук това е обяснението.
Това че има различна натовареност не е коректно като констатация. Ако има различна натовареност, тя е от това, че някой е бил болен един месец. Истината е, че нямаме критерий.
И най-накрая да кажа за тези 960 дела. Това са 960 дела от 2006 г., които не са могли да бъдат насрочени до края на 2006 г. Тогава поради натовареността и с оглед нормата от 15 дела на докладчик, ние сме насрочили всички от миналата година плюс тези, които сме могли да насрочим, тогава насрочвахме в рамките на 6 месеца. При новия НПК насрочваме в рамките на три месеца. Т.е. имаме снижаване на сроковете и тази година ние ще отчетем намаляване на броя на висящите дела. Въпросът е, че и 2006 г. видя страната. Истината е, че никакъв задълбочен анализ не съм правил на работата по наказателни дела в страната. Дадено ни беше от Владо Иванчев едно сведение и ни каза да мислим какво можем да направим, но трябва да изпълним изискванията на Конституцията. Но фактически в нашата колегия, а и в страната има известно намаляване на броя делата, т.е. решили сме малко повече наказателни дела отколкото са ни постъпили. На 1 април ние бяхме в новата година от гледна точка на ненаписани дела. Вярно е, че един месец е срокът, но че всички дела бяха написани на 1 април, които бяха излезли 2005 г. и на 1 август ние вече бяхме в новата година. Ние нямахме неприключени дела от 2005 г. Ние вече разглеждахме делата, които бяха дошли 2006 г. Това е, което можахме да направим.
А иначе помислете дали Върховният съд е в състояние да ви даде тази дълбочинна информация за проблеми в законодателството. Защото тук е бившият заместник-министър и сега ръководител на Инспектората – г-жа Караиванова, ние имахме специална група по наблюдение ефективността на НПК. Ако го възложим и това на Върховния съд, той няма да може да си гледа делата и тълкувателните решения. Истината е, че от новия НПК ние имаме снижаване във Върховния съд на броя на делата. Тази година ще го отчетем. Това е нещо похвално.
Вас ви интересува може би анализ на това къде законодателството пречи. (И това.) Добре.
Аз смятам, че може Народното събрание и Правната комисия да работи съвместно с Висшия съдебен съвет при изработването на критериите, които се искат от нас.
Янаки Стоилов:
Г-жа Тачева иска да каже нещо по повод на това, което казахте.
Миглена Тачева:
Само една реплика по това, че в Министерството на правосъдието се събира някаква статистика. От Върховния касационен съд никога не се е събирала. С новия Закон за съдебната власт статистиката се събира във Висшия съдебен съвет с копия до Министерството на правосъдието. В този смисъл няма нужда да се събират на 100 места копия. Статистиката е наша.
Въпросът е ние да разработим такива критерии, които като погледнеш от районния съд до касационния съд без да правиш кой знае какво, да ти събира делата и да нямаш никакъв проблем.
Янаки Стоилов:
Г-н Груев и кой още ще вземе отношение към поставените проблеми.
Лазар Груев:
Моите колеги – и г-жа Илиева и г-н Чаначев, бяха готови да направят някои конкретни разсъждения върху тематиката, но аз преценявам, позволявам си и в предишната и настоящата битност и на университетски професор добре да усещам залата и усещам, че има напрежение с оглед времето, което тече доста бързо и чуваемостта в една такава обстановка. Затова и в моите заключителни думи аз ще бъда съвсем кратък, г-н Председател.
Винаги в последните години като съдия в Конституционния съд и докладчик по някои от делата и при стъпването ми в длъжност като председател на Върховния касационен съд, няма да се уморя да повтарям няколко думи, които са мое верую. Тези думи са свързани със следното съвсем схематично: няма и не може да има Китайска стена между властите. Всеки модерен конституциализъм изисква взаимодействие и сътрудничество между тях. Това взаимодействие и сътрудничество по никакъв начин не трябва да пречи на тяхната независимост. В частта относно взаимоотношенията между законодателната и съдебната власт не трябва и не могат да се възпроизведат класическите форми на парламентарния контрол, за които иде реч. Това е моята позиция, която ще отстоявам и за в бъдеще като председател на Върховния касационен съд.
Относно доклада аз се въздържам от конкретни коментари. Благодаря на всички народни представители, които се изказаха. Аз подробно си водих бележки затова, което те казаха. Не мисля, че трябва да си отговаряме дали на с. 17 или с. 18 няма една или друга цифра. Но искам да кажа по какъв начин аз самият постъпих дотук и моите колеги с оглед подготовката на следващия доклад, който ще отчита дейност, в която аз съм участвал в 1/12 от периода, но това е без значение. Това е наше задължение за внасянето на доклада за 2007 г.
Моля ви внимателно да вникнем в текстовете на Конституцията и на закона, които според мен очертават следното. Върховният касационен съд носи пред обществото изцяло и образно казано еднолично отговорността за доклада за своята дейност. Съгласно чл. 114 на Закона за съдебната власт той се изготвя от председателя, но съгласно чл. 111, т. 2 се обсъжда от Пленума на Върховния касационен съд и се качва на страницата на интернет на съда. Т.е. по този начин законът изисква ВКС публично да оповести онзи доклад, който е обсъдил и приел в своя Пленум.
А що се касае до годишния доклад, който е най-сложната част от конституционните промени, за приложението на закона и за дейността на съдилищата, не случайно на конституционно ниво т. 5, на чл. 130 Висшият съдебен съвет определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 84, т. 16. Значи онова, което Висшият съдебен съвет прецени като обхват и структура за доклада, който аз ще трябва да внеса във Висшия съдебен съвет, а той в Народното събрание, така ще бъде структуриран този доклад. Разбира се, това е предмет на един сериозен дебат и във Висшия съдебен съвет. Но мен лично ми се струва, че този доклад може би трябва да има като приложение статистиката, уеднаквените форми, но той трябва да каже 17 проблема на районно, окръжно, апелативно и на върховно ниво. А статистиката всеки може да я чете, но отнапред уеднаквени.
Второ, миналата седмица аз проведох работно съвещание в Пловдив с председателите на апелативните съдилища. Първата и основна точка, която обсъждахме, беше подхода за подготовката на доклада за 2007 г. Колегите се оплакаха от това, че действат по отчетни форми, които имат към момента, които не включват новите закони, които вие сте приели. Т.е. те и сега, ако не се реагира относително бързо, ще попълнят статистически форми, които няма да отразят измененията в НПК и в някои други закони и след това ще трябва отново да попълват такива форми. Моята молба е наистина на това да се обърне особено внимание.
В заключение още веднъж благодаря. За нас дискусията беше полезна и надявам се този тип взаимоотношение на взаимно уважение и зачитане на независимостта да продължи и за в бъдеще, г-н Председател. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Председател. Мисля, че този подход, който очертахте за следващия доклад може да бъде споделен тук.
Сега поставям на вниманието на народните представители приемането на решението. Аз съм удовлетворен, че част от препоръките, които бяха изказани, съвпадат с това, което сме отразили като проект за решение на Комисията. Можем да уточним констативната част. Тук са изброени 6 точки. Мисля, че не е решаваща тяхната номерация и дали този брой може да бъде увеличен или намален, защото ако някои от съществените предложения, които се направиха в хода на дискусията по степен на важност равностойни и на дотук изброените, можем да ги изведем и на финала, но при всички случаи те ще се отразят в съдържанието на доклада. Освен това, мисля, че номерацията може да бъде уточнена във връзка с тематичното значение на отделните проблеми.
Специално внимание обръщам на фактора време, който беше засегнат от много колеги. Защото всяко едно правосъдие се осъществява в определено време и то след някакъв момент започва да губи своето значение. Това не е единственият въпрос, но мисля, че с оглед на извършените промени става една от приоритетните задачи.
Предлагам ви също ние да предложим на Народното събрание да приеме за сведение доклада така, както е неговото наименование, и в т. 2 да предложим на вниманието освен на Върховния касационен съд и съдилищата и на вниманието на Висшия съдебен съвет тези наши констатации и препоръки, защото точно във Висшия съдебен съвет предстои да се обсъдят. Предполагам, че това, което ние ще дадем като становище на комисията до голяма степен ще бъде споделено или поне ще бъде предмет на обсъждане във Висшия съдебен съвет с оглед определянето на структурата и съдържанието на докладите, които ще се представят от съдилищата и специално от Върховния касационен съд.
Предлагам ви да гласуваме това становище, което се съдържа на с. 9 и 10 като доклад на комисията и с тези уточнения – предложението, което комисията прави за проект за решение на Народното събрание по обсъждания доклад.
Има ли някакви възражения и допълнения, за да мога да ги подложа общо на вашето одобрение. (Няма.) Благодаря.
Тези от народните представители, които са съгласни с направените предложения, моля да гласуват. 13 гласа “за”. Г-н Филип Димитров каза, че се въздържа.
С тринадесет гласа “за” и един “въздържал се” се приема.
Благодаря ви за участието.
По втора точка - Обсъждане на проект на решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Технически университет – Варна, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, г-н министър. Благодаря на министър Вълчев и неговия заместник – г-жа Добрева, които ще представят мотивите за този проект, внесен от Министерския съвет.
Даниел Вълчев:
Благодаря, г-н Председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Внасям на ваше внимание от името на Министерския съвет проект на решение за закриване на Юридически факултет в структурата на Техническия университет – Варна.
Както вероятно сте се запознали от мотивите, факултетът е създаден през 1991 г., когато имаше едно широко създаване на юридически факултети къде ли не при действието на Закона за академичната автономия. Във връзка с правомощията по чл. 3, т. 1 от този закон, Общото събрание на Техническия университет-Варна, през ноември 1991 г. взема решение за откриване на хуманитарен факултет, който през 1993 г., две години по-късно, отново с решение на Общото събрание се преименува в Юридически факултет.
През м. септември 2001 г., 10 години по-късно, Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация отказва институционална акредитация на Техническия университет – Варна, с мотив неспазване названието на висшето училище с провежданите от него обучение по специалност “Право” в Юридическия факултет, неспазване на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование главно за численост на хабилитираните преподаватели в този факултет.
След учебната 2001/2002 г. Министерският съвет не е утвърждавал бройки за прием по специалността “Право” в Техническия университет-Варна, и едва през 2007 г. на свое заседание от м. февруари миналата година Академичният съвет на висшето училище взема решение за закриване на факултета, което е потвърдено с още едно решение през м. юни.
На няколко пъти се поставя въпросът, включително и в Министерския съвет какво става със студентите, които към настоящия момент не са се дипломирали. Има договореност между Техническия университет-Варна и Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” затова те да приключат обучението си в Историко-юридическия факултет във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”.
Ако разрешите, г-н Председател, още две три думи мога да кажа.
По мое мнение, ако Комисията има интерес от това, ние с министър Тачева мислихме през м. март или началото на м. април, да ви предложим да направим едно публично обсъждане въобще на развитието на юридическото образование в България, тъй като тук се поставят няколко много важни въпроси.
Единият е какво правим с двата факултета, които не са пълни юридически факултети, а са историко-юридически. Единият е в Югозападния университет и другият е във Великотърновския университет. И двата имат не лош потенциал, поне според мен. Но все пак в някакъв момент тяхното положение трябва да се уреди, защото то в момента е нестабилно.
Вторият въпрос. Възникват доста проблеми с легализацията на дипломите от граждани, било български, било граждани на Европейския съюз, завършили във европейски висши училища. Ние имаме едни пречки по легализирането на тези дипломи, включително скоро имаше случай, за който човек завършил право в Милано, вписан в адвокатската колегия в Милано, имаше отказ. Честно казано, на формално основание отказът е основателен. Аз, разбира се, направих каквото трябва, но при нас така са направени съответствията, че едва ли не, който не учи по нашата система, не е юрист. Т.е. поставят се няколко групи въпроси.
Ако проявява интерес Комисията, ние бихме могли заедно да организираме дискусия. Ние ще сме инициатори и финансиращи една такава среща. Може да поканим и факултетите и мисля, че би се получило нещо сравнително добро.
А в случая бих казал, че няма някакъв проблем. Факултетът така и така не действа, нито има преподаватели. Единственият въпрос е за около 40 студента, при които има известни проблеми. Даже г-н Янев беше поставил въпроса дали точно във Велико Търново трябва да ходят, но това е въпрос на двете висши училища в крайна сметка те да решават къде да ходят студентите. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря за представянето. Имате думата за изказвания и въпроси.
Яни Янев:
Като единствен депутат от Варна, г-н Председател, ще кажа няколко думи.
Като цяло създаването на този факултет беше твърде изкуствено. Имаше някои позитивни неща, които се случиха от неговото функциониране, но като цяло идеята му беше негативна и затова не се учудвам, че нещата стигнаха дотук.
Позитивното, което беше, помогна на инженерния университет, който в този период от време по естествен начин имаше тотално отблъскване и хората не търсеха инженерните специалности, да се намери една възможност да се подкрепят с това, което беше атрактивното на пазара и голямото търсене на юридическите кадри. Наистина тази екстравагантна птичка – юридически факултет в Техническия университет, просто беше някакъв анахронизъм, но за съжаление дълго време, много дълго време този абсурд намираше подкрепата и на наши много уважавани преподаватели, които преподаваха в този факултет и крепяха неговото съществуване.
Няма двусмислие в тази насока. Това е нормалното развитие на нещата. Във Варна бяха три юридически факултета. Първи падна този, който беше в Икономическия университет. Те сами осъзнаха, че е безсмислено и няма необходимост от това там. Сега вече отпада и от Техническия университет. Остава Юридическият факултет във Варненския свободен университет. А и те бяха създадени точно за противодействие и противотежест на това, което беше направено тогава там. Аз моля да подкрепите. Няма да се случи нищо страшно. Студентите ще имат възможността да изберат къде да довършат образованието си. Знам че и с ректора на Свободния университет е говорено.
След като беше прекъснат приема в Техническия университет, беше дадена възможност на тези, които са приети вече да си изкласят в годините и да си приключат образованието. Аз не знам колко точно са на брой, но очевидно са останали 40 човека, които трябва да си получат дипломите. Не е фатално, никой няма да ги изгони и ще им се даде възможност да си завършат образованието. Още повече в голяма степен те са държали изпитите си при преподаватели, които са преподавали във Велико Търново и в Свободния университет-Варна.
Колеги, аз бих желал обаче, тук пред вас да поставя един друг въпрос и г-н Министър пред вас, нека да се опитаме тази екстравагантност – музикални специалности в Медицински университет, няма такова нещо, но го казвам, за да бъде абсурдно, както беше юридическа специалност в Технически университет, просто е време вече това да не се случва.
Веднага поставям и другия въпрос – дайте да видим в България кои са университетите и кои не са университети, защото и другото – Медицински университет, Технически университет, струва ми се, че и това не е най-точното нещо в нашето висше образование.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
С две думи. Очевидно това решение трябва да бъде подкрепено. Даже може би е малко закъсняло, но то просто отваря един друг дебат. Вие го засегнахте. Както разбирам мнението на колегите е същото. Наистина трябва да се подхожда с нужната сериозност към висшето образование изобщо и в частност юридическото.
Аз лично мисля, че са твърде много юридическите факултети в България и далеч не всички дават нужното качество на образованието. Младите хора, които излизат с дипломи, са прави да имат претенции, защото по закон техните дипломи за равни с тези на колегите им от други университети. За съжаление, знанията им не са на това ниво, но не в тях е вината. Доколкото помня, мисля, че от вашето ведомство излезе едно проучване, че има преподаватели, които преподават в 4-5, та дори имаше и до 7 висши учебни заведения, което е абсурдно само по себе си. Явно е крайно време да сложим ред в къщата си и това ще го направим ние и вие. Никой друг няма да дойде да свърши тази работа. Наистина трябва да бъдем доста по-взискателни и по-прецизни, защото този въпрос отваря редица други, както вие казахте и с признаването на дипломи и т.н. За да не вкарваме сами себе си в подобни проблеми, наистина е време да се инициира нещо такова – един цялостен преглед. И понеже всички тук сме юристи, дайте да започнем от нашата къща – един цялостен преглед на юридическите факултети, на качеството, на нивото на преподавателите и на всичко това, което би оправдало или не съществуването им. И всичко това да стане съответно в по-кратки срокове и тези, които нямат място, просто да изчезнат. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Искат думата г-жа Балева и г-н Чернев. Заповядайте, г-жо Балева.
Надка Балева:
Аз не само, че ще подкрепя едно такова решение, но го и приветствам, защото то е в съответствие с цялостното ни виждане за качеството на образованието. И това е основното, което води до това решение.
Ще дам пример за нещо, което звучи абсурдно, но е от моята практиката. Съдия, завършил право в Русенския технически университет, беше учредил ипотека върху лек автомобил договорна на основание удостоверение от КАТ, че автомобила е спрян от движение. Той ме убеждаваше, че това е недвижим имот.
Приветствам идеята на г-н министъра да продължим дискусията за съдбата, с оглед качеството на обучението и в останалите твърде много, според мен, нароили се Юридически факултети.
Павел Чернев:
Примерът, който даде колегата Балева, не е единствен. Такива не са единици. Нека да изчистим тази работа, защото ако един инженер не бъде научен най-вероятно ще му падне сградата и всички ще видят, но когато един юрист недоучен, той руши сградата ден по ден, но падането после е страшно, защото губим всичко. От голяма важност за всички нас и за цялото българско мирознание наистина да имаме добро юридическо образование. Аз считам този въпрос за приоритетен и гласувам за него.
Янаки Стоилов:
Благодаря, колеги. Аз виждам, че не само има подкрепа за това решение, но и за по-широк обхват.
Заповядайте, г-н Вълчев.
Даниел Вълчев:
Аз не бих искал да се създават напразни очаквания в тази посока, защото не че това е невъзможно, а защото, имайте предвид, че Националната агенция за оценяване и акредитация поне по досега действащия закон няма голяма склонност на това основание да прилага закона. Нещо повече, съвсем случайно разбрах, че само преди месец и половина са дали положителна оценка на проект на едно ЕООД за университет за дистанционно обучение. Разбира се, аз няма да го внеса.
Искам да ви кажа друго. Ние заедно със Съвета на ректорите разработване едно предложение за нов Закон за висшето образование и ми се струва, че там нещата трябва да станат малко по-сериозни, особено след като в момента има вече електронен регистър на преподавателите.
Да припомня, че Народното събрание прие през м. май или юни промени в Закона за висшето образование и от средата на тази година за нуждите на акредитацията един преподавател може да се брои в не повече от две висши училища, а не както е сега – в четири, пет и шест. Според мен, и в две е много, но да не обезкървяваме напълно факултетите, нека да е такова положението.
Второто нещо, което си говорихме с г-жа Тачева. Може би трябва да помислим във връзка с идеята за една кръгла маса или конференция, малко да сменим формата след държавния изпит – теоретико-практичния изпит. Но преди това може би малко и държавния изпит да го помислим. Може би мнозина от вас са били в чужди университети. Знаете какво значи да завършиш право в германски университет – пишеш почти дисертация. Докато при нас като чели тези неща се разбират от само себе си. Като си я докарал до там, тя работата е ясна, ще минеш. Като чели не е много ясна работата на повечето места. Ако ние имаме подкрепа от страна на Народното събрание – досега сме имали такава подкрепа не само по отношение на юридическото образование, но и по отношение на другите, мисля, че ще направим нещо добро.
Последното нещо, г-н Председателю, което искам да кажа. Няма да има, според мен, голям натиск за откриване на университети. Той беше първата година, защото всички си мислеха, че ако не можеш да отидеш в един университет, отиваш в друг, трети и който никъде не отива, отива в Световната академия на талантите в Карлово. Натискът за нови висши училища намалява, защото ако не можеш да попълниш големите известни университети, какво да говорим за еди-кой си университет.
Това е от моя гледна точка. Ако сте съгласни за такава среща, ние ще подготвим с министър Тачева едно предложение заедно да направим едно такова публично събитие във връзка с юридическото образование.
Янаки Стоилов:
Полезна е такава дискусия. Надявам се, че ще се включат колегите. Там може да се обсъжда въпросът и за броя на юристите, които се подготвят, тъй като може би има някаква инерция от първите години. Днес вече тези потребности в някаква степен са променени. Благодаря за тази инициатива.
От всички изказвания разбрах, че се подкрепя проектът за решение. Нали няма възражение? (Няма.)
Единодушно Комисията подкрепя внесения от Министерския съвет проект за решение с посоченото съдържание. Другата седмица ще го представим за обсъждане в парламента. Предполагам, че и водещата Комисия по образование и наука е на същото становище и тази дискусия ще завърши сигурно без особени усложнения.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.




Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: