---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 13

Днес, 03.04.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието –Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, Даниела Белчина, Елена Владимирова, Виктория Нешева, Красимир Войнов и Елена Дойчева; от Министерството на финансите – Иван Кондов; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС; от Върховния касационен съд – Симеон Чаначев, заместник председател, Борислав Белазелков, Татяна Върбанова, адвокати - Петър Бончовски и Йорданка Вандова; Георги Дичев, председател на частните съдебни изпълнители; Димитър Танев, председател на Нотариалната камара; Йордан Школагерски, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет; Валентин Бенатов, главен секретар на Висшия адвокатски съвет; Румяна Цочева, Крум Милев и Ина Лулчева.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 802-01-31 от 10.03.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-29 от 28.02.2008 г., внесен от Министерския съвет.

По първа точка - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, внесен от Министерския съвет.
Разполагате с доклада. По заглавието няма предложения.
По § 1 сме ви предложили редакция.
Г-жо заместник-министър, имате ли бележки.
Сабрие Сапунджиева:
Не, нямаме бележки по § 1.
Янаки Стоилов:
Добре, да гласуваме по параграфи. Тези, които подкрепят заглавието на законопроекта и § 1 в редакцията, предлагана от Комисията, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма.Въздържали се? Няма. Приема се.
По § 2 няма предложения.
По § 3 също има заместваща редакция. По нея бележки има ли? Няма.
По § 4 и § 5 няма предложения.
Нека да ги гласуваме общо. Тези, които ги подкрепят, моля да гласуват. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По § 6 има допълнителна редакция. Има ли някакви бележки? Няма. Тези които подкрепят § 6 в предложението за редакция на Комисията, моля да гласуват. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 7. Тук се запазва идеята на вносителя също в допълнителна редакция. Г-жо Сапунджиева, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, ние считаме, че редакцията на вносителя е по-добра, но все пак решението е на Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Аз продължавам да твърдя, че считам за по-чисто да бъде: “чийто размер се определя с тарифата, одобрена от Министерския съвет”, защото по принцип с такава тарифа се определят всички дължими такси при завеждане на дела. Така се създава впечатление, че специално за тези дела отделна тарифа ще бъде задължен да издаде Министерският съвет.
Янаки Стоилов:
Става дума затова, че тарифата ще бъде една, нали?
Заповядайте, г-н Белазелков.
Борислав Белазелков:
По този въпрос има едно много просто разрешение. Това е да се каже, че по тези дела се дължи такса като по неоценяеми искове. И ако това се каже, тя си е определена и няма нужда нищо да се променя. Тя е между 30 и 180 лв. и в зависимост от вида на делото съдът ще определи такса, ако трябва да е повече от 30 лв. Така че няма да има нужда да се пипа абсолютно нищо. Достатъчно е да се каже, че по тези дела се дължи такса като по неоценяеми искове. И тогава нищо няма да се променя. Нещата приключват. Не се правят преходни разпоредби, не се променя тарифа. Нищо не се прави.
Виктория Нешева: Министерство на правосъдието
Това решение е много рационално, но просто бих искала да кажа, че когато работната група е работила по този законопроект, е прието да бъде определена една проста такса. Защото такса при “неоценяем интерес” е до 180 лв., но не по-малко от 30 лв. и съдът трябва да преценява по справедливост. Това е едно от решенията.
Другото е да е проста такса.
Третото е въобще да няма такса.
Министерският съвет и вносителят са приели да бъде проста такса. Това е както е по т. 16 от Тарифата.
Другото е също решение, но вие просто ще прецените.
Янаки Стоилов:
Мисля, че въпросът се изясни. Предлагам ви да приемем ал. 1 по вносителя с членуването на “тарифата” и може би не “одобрена”, а “приета от Министерския съвет”. Защото Министерският съвет приема нормативните актове, а не ги одобрява.
Реплика: Тя се приема с постановление.
Янаки Стоилов:
Да, приема се с постановление. Т.е. има едно съчетаване на актовете. Остава: “с тарифата, приета от Министерския съвет”.
Чета текста:
“За делата по този закон се внася проста държавна такса, чийто размер се определя с тарифата, приета от Министерския съвет.”
Ал. 2 остава по редакцията на комисията, защото тя обединява това, което е в двата текста, тъй като той е по един и същи принцип.
С тази редакция, които подкрепят § 7, моля да гласуват. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Приема се.
По § 8. Тук са поставени допълнителни въпроси. Те засягат по същество уредбата. Заповядайте, г-жо заместник-министър.
Сабрие Сапунджиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Ние приемаме редакцията на Комисията без, разбира се, уточнението “налага се да се уточни”, защото то ще се прилага по силата на ГПК. Където е казано: “налага се да се уточни до какъв размер може да е адвокатския хонорар”, т.е. текстът е уреден в новия ГПК и ще се прилага, така че това уточнение не е нужно.
Приемаме изцяло редакцията на Комисията.
Янаки Стоилов:
Други въпроси. Няма. Приемаме текста в предложението на комисията, без допълнителния текст. Има ли някакви други предложения. Има ли някакви рискове при тълкуването на този текст?
Тук се поставя въпроса дали би имало някакъв спор при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. Т.е. дали безусловно се прилага този режим към това специално производство. Да не възникнат някакви спорове по отношение на размера на адвокатските хонорари, когато се присъждат.
Виктория Нешева:
Така както е текстът на чл. 78, ал. 5 е казано, че “съдът по искане на насрещната страна”. Значи трябва да има постъпило искане. Ако тук искаме да го включим императивно, че съдът преди да определи съразмерно уважената, задължително....
Реплика: Не, не! Ако има възражение!
Виктория Нешева:
Насрещната страна трябва първо да поиска да се приложи чл. 75а и след това вече ще приложат специалното правило.
Янаки Стоилов:
Г-н Школагерски, по този въпрос някакво отношение искате ли да изразите? (Не.) Т.е. така остава текста и смятате, че това е достатъчно. (Да.)
Добре. Тези, които подкрепят § 8 в редакцията на Комисията по т. 1 и 2, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към Преходните и заключителните разпоредби.
Тук възникват въпроси по същество. Мисля, че това, което сме написали дава вариантите на решение. Защото при положение, че се въвежда проста такса, възниква въпроса по отношение на заварените дела кога ще се плаща тази такса и едва ли би било логично, разпростирайки действието на този режим към заварените случаи, да поставяме заварените случаи в по-благоприятно положение от тези, които тепърва ще възникват. Защото законопроектът се прави, за да бъдат облекчени, а не за да бъдат поставени в някакво по-благоприятно положение от следващите ищци. Затова сме повдигнали този въпрос.


Сабрие Сапунджиева:
Вие знаете, че има няколко осъждания на България в Европейския съюз по правата на човека по този въпрос и е добре това да се уреди, за да не продължават занапред такива случаи.
Янаки Стоилов:
Ясно. Ние затова поставяме въпроса дали не трябва по отношение на висящите дела да се даде някакъв достатъчен срок, за да внесат тези лица простата такса. Т.е. новата такса, защото тази такса се дължи в началото на делото, а не както е сега, в неговия край.
Борислав Белазелков:
Въобще не бива да я дължат, по никакъв начин.
Янаки Стоилов:
Как да не я дължат. Другите защо ще дължат, а те няма да дължат.
Борислав Белазелков:
Когато се въвежда такса, тя е само занапред.
Янаки Стоилов:
Кой го казва това нещо? Ние не сме в областта на наказателното право. Има я. Въпросът е, че сега се облекчава по отношение на тях и преминава от пропорционална към проста такса. Въпросът е тази по-благоприятна за тях такса по какъв начин да бъде заплатена. Тя не може да отпадне.
Виктория Нешева:
Би следвало съдът по висящите производства да определи срок, в който да се внесе тази такса. Защото, ако законът я определи, гражданите е трудно да следят този едномесечен срок. Ако не я внесат, би следвало да се прекрати производството. Така рискът е по-голям.
Янаки Стоилов:
Това е добре да бъдат уведомени, тъй като може някой да каже, че законът не е бил достатъчен, за да се ориентира за ново възникналото задължение. А съдът с оглед на това за кога е насрочено делото, ще му даде срок да я внесе. Така предлагате? Добре. Тогава да направим една приблизителна редакция.
“Разпоредбите на § 7 и 8 се прилагат по отношение на неприключилите производства до влизането в сила на този закон, като държавната такса се внася в срок, определен от съда.”
Диана Хитова:
Ако може да се добави: “ако е по-благоприятна”.


Янаки Стоилов:
Какво значи “ако е по-благоприятна”. Тя на практика почти винаги ще бъде по-благоприятна.
Диана Хитова:
Ако примерно се определи размер от 50 лв. на проста такса, за иск от 1000 лв. 4% е по-малка такса.
Янаки Стоилов:
Тези искове обикновено са за по-голяма цена и сигурно такива случаи са хипотетични или много малко на брой, за да правим за тях закон. Ако разликата в таксата е няколко лева, едва ли заради тях трябва да променяме принципа. Нека да остане отклонението - да бъде простата такса, като съдът определя срок за нейното заплащане. А в рамките на 5 ли 10 лв., и да варира тази такса плюс минус, не е решаващо. Нека да не усложняваме прекалено нещата.
Нека още веднъж да чуем текста в редакцията на § 9.
Николета Кузманова: експерт.
“Разпоредбите на § 7 и 8 се прилагат и по отношение на неприключилите производства до влизането в сила на този закон, като държавната такса се внася в срок, определен от съда.”
Янаки Стоилов:
Така приемаме – в срок, определен от съда. Нямате проблем в съдилищата?
Борислав Белазелков:
Има проблем. Принципът е следния: Таксата се дължи, но не се внася. Върху уважената част от иска таксата я внася ответника. Ищецът никога нищо не внася. Имаше една неправилна разпоредба в смисъл едно разрешение, за което се приема от европейските институции, че е неправилно, и това е разпоредбата, че за отхвърлената част от иска ищецът се осъжда да плати такса.
Ако ние отменим това правило, ние удовлетворяваме европейските изисквания. Т.е. ако ние отхвърлим това правило, че занапред от влизането в сила на този закон вече ищецът няма да бъде осъждан да плаща таксата върху отхвърлената част от иска, ние сме на чисто. Остава ни висящ въпроса по заварените дела каква ще бъде таксата, която ответникът ще плати. Каквато иска да плати. Това е държава и община. Не ни интересува. И затова предложението беше съвсем различно. То решаваше въпроса изцяло - нова такса, внася се напред по бъдещите дела. По заварените дела нека да се присъди такса, но ответникът ще я плати. Ще я плати. Къде е проблемът? Нали ищецът нищо не плаща. Това е проблемът.
Ина Лулчева:
Понеже участвах в работната група, която изготвяше този проект, бих искала да кажа следното.
Съображението да се въведе все пак някаква такса, както стана дума и преди на миналото обсъждане, беше от една страна, все пак да има някаква пречка пред абсолютно неоснователното завеждане на искове и второ, това беше едно изискване, което се съгласува с Министерството на финансите, които все пак поставиха условия да има някакво заплащане към воденето на тези дела. Така че считам, че този въпрос при съгласуването на законопроекта беше съгласуван с всички министерства, които ги засягаше и не знам дали би било коректно в момента да се променя.
Поставянето на въпроса изобщо да няма държавна такса, която да се дължи от ищеца на заварените.
Борислав Белазелков:
Става въпрос за заварените. За бъдещите ще се дължи. По заварените да не се дължи.
Ина Лулчева:
Това е една концепция, която би могло да се приеме в смисъл, по нея никога не е имало обсъждане и никога не е имало възражение. Прие се, че трябва да се въведе един единен режим, за да не бъдат поставени тези, които са със заварени дела в по-благоприятно положение от тези, които ще заведат тепърва. Това беше съображението. Ищците по висящите дела да са в еднакво положение с тези, които тепърва ще ги заведат.
Филип Димитров:
Г-н Председател, от гледна точка на смисъла на закона, който е да бъде препятственик – корелатно завеждане на дела. Нали затова става дума? (Да.) По отношение на делата, които предстои да бъдат заведени в бъдеще, се предлага такса. По отношение на тези, които са били заведени досега, защитата срещу корелатност е съществувала. Защото те са знаели, завеждайки делото, какво евентуално би последвало. Престрашили са се така или иначе. Идеята, че се открива безконтролно възможността да завеждане на каквото и да било дело е невярна, защото вместо единият вариант се прилага другият, от момента в който законът влиза в сила. Друг е въпросът по отношение на тези, които вече са се престрашили се обсъжда възможността да отпадне предишния вариант на събиране на такси, който се счита за не по-добър от настоящия. При това положение бариерата срещу внасяне на такси по същество не стои срещу внасяне на корелатни искове. Т.е. ако отпадне разпоредбата за изплащане на отхвърления иск такса върху него, то тогава няма да пострада защитната функция на процедурата. Всичко останало, действайки екснунк води до това, че в единия случай по един начин, в другия случай – по друг начин, се покриват разноските по делото според това, което сме приели, че представлява по-добрия вариант за в бъдеще, а за заварените положения това, което е било предвидено преди. Какъв е проблемът да се приеме това?
Ина Лулчева:
Аз действително не разбрах предложението на съдия Белазелков. Първоначално помислих, че изобщо обсъждаме варианта за държавните такси да отпаднат. Затова взех това становище.
А по отношение на преходния режим съображенията са били именно за равнопоставеност на старите и новите ищци. Това бяха съображенията.
Янаки Стоилов:
От записа, който предлага вносителя, може ли да се направи еднозначно заключение какво се иска и какво следва. Защото се казва: към заварените дела се прилага новият режим. Какво следва от това? Те трябва да платят таксата в началото. Кое е това начало. Ние трябва да го определим, защото делото вече е след своето начало, т.е. моментът е различен.
Ина Лулчева:
Становището, което ние тук обсъдихме е, че приемаме изцяло това, което Вие напрахте като предложение.
Янаки Стоилов:
Ако нямаме разногласия, тогава да чуем редакцията и да гласуваме текста.
Борислав Белазелков:
Ако делото е пред трета инстанция, коя такса ще внесе: за първа, втора или за трета? Може друг да жали. Защо съдът ще го вкарвате в това? Пред касация си ти, общината е жалила. Или прокуратурата е жалила. Кой да плати такса. На ищеца му е свършила първата инстанция, забравил е, присъдено му е. Въззивният съд нещо там променил.
Янаки Стоилов:
Такса се дължи само от ищеца.
Борислав Белазелков:
Защо да се дължи от ищеца, след като вече има касация и касационната жалба е на прокуратурата. Защо ищецът да внесе такса.

Янаки Стоилов:
Той дължи такса за воденето на делото, а не за обжалването или приемането на решението.
Борислав Белазелков:
Той и за обжалването щеше да дължи. Той, ако дължи такса за воденето на делото, 50% дължи по жалба. И трите ли такси да плати? Три такси да определя Върховния съд? Абсурд!
Янаки Стоилов:
То е проста такса.
Борислав Белазелков:
Да, ама те са три. Трябва да се види кой е жалил. 50% е за въззивно обжалване. 50% е за касационно обжалване. И изведнъж човекът е стигнал до касация и някой му казва: Дай сега 60 лв. за такси. И ако той не ги внесе, ще се обезсилват решенията. Човекът е увреден. Две съдилища му дали обезщетение и той ако няма 60 лв. да внесе, ще ги обезсилим поради невнасянето на таксите. Това е абсурдно. Както кажете, но!
Янаки Стоилов:
Аз едно предложение направих и не виждам някакъв по-добър вариант. Ако има вариант, който формулира ясни действия, нека да се направи. Но ако въобще не се дължи такси, излиза, че ние не прилагаме новия режим, а просто прилагаме някакъв друг режим.
Ако няма никаква преходна разпоредба, какво ще стане?
Борислав Белазелков:
Ще действа само за ново постъпилите и толкоз!
Янаки Стоилов:
А по тези ще се определя пропорционална такса.
Борислав Белазелков:
Но само върху уважената част от иска, без върху отхвърлената.
Янаки Стоилов:
Аз се опасявам, защото много често при ясни случаи съм се убедил, че се променя умишлено смисъла дори на неща, които били ясни при приемането на закона, а при липсата на уредба, сигурно ще чуем три различни тълкувания в процеса на прилагането.
Борислав Белазелков:
Добре. Тогава да се каже, че простата такса важи занапред, а за миналите случаи се определя старата такса, но само върху уважената част от иска и готово.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че проблемът се разбра. Още спорим по решението.
Филип Димитров:
При положение, че § 7 влезе в сила. Това, което следва от § 8 по отношение на заварените дела, ако никаква преходна разпоредба, е, че в крайна сметка прилага се процедурата по отношение на заварените дела. Процедурата е, че те си действат по някакъв начин. На финала § 8, новата ал. 2 на чл. 10 ви казва: “Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските ...”. Кои разноски? Тези, които са по § 7, т.е. новите. Всъщност не виждам какъв е проблемът? Защо трябва да създаваме допълнителна драма.
Николета Кузманова: експерт
Проблемът е в това, че до момента в чл. 10 изрично пише, че таксата не се внася предварително. Сега обаче се дава нова редакция, която променя този ред и ще възникне въпроса ако няма специална норма, кой ред ще важи. Т.е. трябва ли да се внесе или не трябва в хода на висящо.
Филип Димитров:
Ако нищо не кажете, няма да трябва да се внася в хода на висящото, но ще се приложат правилата на § 8, т.е. новите ал. 2 и 3 на чл. 10, т.е. ще се стигне до това, че този, който има да плаща ще плати на този, на който има да се плаща в края. Т.е. проблемът е решен с препратката към двата текста без преходна разпоредба.
Янаки Стоилов:
Тогава може би само в § 9 по вносител в началото да добавим: “При окончателното определяне на размера на таксата се прилагат разпоредбите на § 7 и 8” и т.н. Т.е. да се разбере, че това е действие към края на процеса, когато вече трябва да се види кой какво дължи. И че това няма да засегне вече образуваните дела. Защото иначе текста поражда известно двусмислие какво да правят ищците по заведените дела.
Николета Кузманова: експерт
Само че по заварените производства таксата се внася в края. Не се внася предварително.
Сабрие Сапунджиева:
При това положение, г-н Председател, е най-добре да си остане текста по вносител, както казахте - с уточнението, което направихте.
Янаки Стоилов:
Вижте следната редакция на § 9:
“По отношение на висящите при влизането в сила на закона дела, включително по отношение на делата с постановени, но не влезли в сила съдебни актове, се прилагат разпоредбите на § 7 и 8, като таксата се определя или дължи в края на производството.”
Ако нещо в редакцията бъркам, да ме поправите.
Проф. Анелия Мингова:
Да се добави “за всяка инстанция”. Защото кога е краят на производството. Ако не се обжалва, краят ще е въззивната инстанция и няма да се присъди такса. Към това, което казвате, да се добави: “за всяка инстанция”.
Янаки Стоилов:
Още веднъж ще прочета текста и моля да проследите.
“По отношение на висящите при влизането в сила на закона дела, включително по отношение на делата с постановени, но не влезли в сила съдебни актове, се прилагат разпоредбите на § 7 и 8, като таксата се дължи в края на производството пред всяка съдебна инстанция.”
Сабрие Сапунджиева:
Да не бъде “се дължи”, а да стане: “се определя”.
Янаки Стоилов:
Добре, “таксата се определя”. Можем да направим уточнение в редакцията, но смисълът е този. По смисъла няма различия.
Николета Кузманова: експерт.
Дължи се, тъй като тя е определена.
Янаки Стоилов:
Добре, “дължи се”, но тя се и определя. Думата ще се уточни, но съдържанието вече е ясно. Който го подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 10. Защо е необходимо да влиза в деня от обнародването му.
Виктория Нешева:
Да не е “от деня на обнародването му”, но дали да не е в едномесечен срок. Става въпрос дали трябва да пипаме тарифата и да казваме, че за тези производства таксата е 50 лв. Сега таксата е процент.
Янаки Стоилов:
Ако имаме прости такси, има ли определени.
Виктория Нешева:
Има 25 лв.
Янаки Стоилов:
Вие имате намерение еве4нтуално да я увеличите?
Сабрие Сапунджиева:
Не, нямаме намерение да я увеличим, а да я уточним по този закон. Да се допълни точка в тарифата.
Янаки Стоилов:
Тогава кажете какъв срок е необходим, за да дадем малко по-дълъг срок за влизане в сила.
Сабрие Сапунджиева:
Примерно, този закон влиза в сила от дата еди-коя си.
Янаки Стоилов:
Ако искате един месец след приемането на закона.
Сабрие Сапунджиева:
Един месец е достатъчен.
Янаки Стоилов:
Един месец от обнародването.
С това съдържание приемаме последния § 10. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря. Против и въздържали се няма. Приема се.
С това приключваме работата по този законопроект. Следващата седмица ще бъде предложен в програмата на Народното събрание.
По втора точка - Обсъждане на доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Аз ви предлагам да действаме по един малко необичаен начин. Да гледаме последователно параграфите. Да се ориентираме дали за определена редакция има подкрепа или различия, за да можем след това да се върнем и да ги гласуваме, тъй като трябва да видим какви са ефектите от едни или други решения. Мисля, че така ще бъде по-добре и за да не се налага след това да се връщаме, защото има множество промени в различни области, но някои от тях са зависими едни от други.
Ако има някои предложения, които са извън доклада, моля също да ги имате предвид.
По § 1 има предложение на Надя Антонова. Тя отсъства в момента и няма възможност да мотивира предложението си . Някой иска ли да вземе отношение по § 1 – чл. 84.
Г-жо Заместник-министър, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, ние поддържаме текста на вносителя.
Реплика: Има отделен текст за общините.
Янаки Стоилов:
Кой текст е за общините?
Сабрие Сапунджиева:
Т. 3 е за общините – “освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи – частна общинска собственост”. В т. 3 е уредено за общините.
Борислав Белазелков:
Ще стане противоречие.
Янаки Стоилов:
Каква е идеята на това предложение тогава?
Борислав Белазелков:
Каквото за държавата, това и за общините.
Янаки Стоилов:
Т.е. общините да бъдат приравнени в режима на таксите към държавата, тъй като при тях се запазва разграничението.
Борислав Белазелков:
Напротив, искат общините да станат като държавните.
Янаки Стоилов:
Ако има становища по текста на вносителя, те също трябва да бъдат изразени, защото приемането на различните предложения не може да бъде по съвкупност. Защото единият вариант е освобождаването на държавата във всички случаи от такси. Другото предложение е към тази по-благоприятна възможност на държавата да бъдат приравнени общините. И третият вариант е действащият. Така че трябва да се избере един от тези три варианта.
Борислав Белазелков:
Те не са три. Два са.
Янаки Стоилов:
Аз казвам, че с оглед на предложението на Надя Антонова се явява и трети вариант.
Г-жа Николова исак думата.
Елеонора Николова:
Аз предлагам, г-н Председател, все пак да се съобразим с Конституцията за равнопоставеността на всички видове собственост, защото виждате в каква посока вече разсъждаваме. Ние без всякакво основание освобождаваме частните държавни вземания, ама без всякакво основание, от държавна такса, а сега вече отиваме и към общините.
В Съвета по законодателство са изразили едно много принципно становище, че ние действително нарушаваме норма на Конституцията, от една страна, от друга страна, ние по този начин казваме на съдебната система, която се издържа сама, че да бъде така любезна да не си получава държавните такси.
Освен това, аргументите в зала, които се развиха, че по този начин ние даваме възможност на държавните органи да проявят и определен произвол. Защото какво значи да не внесеш държавна такса? Това значи всеки път, когато искаш да малтретираш един длъжник, да си внасяш колкото искаш производства по отношение на него, защото си освободен от държавна такса. Нека да не забравяме, че най-накрая виновната страна, т.е. загубилата страна поема разноските. Те й се вменяват в задължение. В този смисъл фискът няма да пострада, защото ако държавата чрез своето частно държавно вземане, което е предявила основателно докаже своята основателност, след това ответната страна ще бъде натоварена и с държавната такса.
Виждате, че като кажем “а”, трябва да кажем цялата азбука, което вече става много опасно. Ние много водихме дебат в работната група по отношение на това дали да освободим държавата и общините от такси и тези аргументи за и против бяха на няколко заседания обсъждани и ние сега се връщаме отново там, където свършихме. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Тук имаме и становище на Консултативния съвет по законодателството. Разбира се, то няма обвързващ характер. Това е едно становище. В това становище се изтъква, че такава разпоредба би била противоконституционна. Това за сведение ви го казвам, за да преценяваме решението.
Христо Бисеров:
Тогава освобождаването на Червения кръст по кой текст от Конституцията е станало.
Сабрие Сапунджиева:
Този текст не е внесен от Министерството на правосъдието. Той е по предложение на Министерството на финансите. Моля колегите да си обосноват внасянето на този текст.
Янаки Стоилов:
Има ли мотиви към направеното предложение?
Иван Кондов:
Данъчните дела са от едната страна. От другата страна са делата на Агенцията за държавни вземания. От трета страна са делата на държавата. Аз искам да ви уверя, че държавата не си е позволила да съди никого. От името на държавата чрез министъра на финансите за миналата година има заведен един иск. Винаги държавата е в ролята на ответник. Ама винаги. Казвам ви го отговорно. Един иск има за миналата година.
Янаки Стоилов:
Това ме озадачи, което казахте, че държавата за една година е завела един иск или нещо такова.
Иван Кондов:
Чрез министъра на финансите да.
Янаки Стоилов:
Чрез областни управители, данъчни администрации.
Иван Кондов:
Данъчната администрация е отделно. Там се гонят публични държавни вземания в основната си част.
Янаки Стоилов:
А там какъв е режимът на плащане на таксите?
Иван Кондов:
Публичните по принцип са освободени.
Янаки Стоилов:
Те са на принципа, който сега действа. Т.е. този текст почти няма практическо значение и да го приемем.
Иван Кондов:
Напротив. Средно годишно срещу държавата има заведени 1500-2000 дела.
Янаки Стоилов:
Не срещу държавата. По които ищец е държавата.
Иван Кондов:
По които ищец е държавата, не, но винаги при обжалване възниква въпроса за заплащане. Искам да ви кажа, че само в софийските съдилища средно годишно са около 1800 дела срещу държавата. В национален мащаб, ние водим статистика, са около 3000 на година. Най-много страдат областните управители, защото те нямат никакви бюджети с такова перо. И областните управители са в ролята на чисти ответници. Това значи, че поради липса на средства масово делата ще бъдат загубени, ако не се осигурят средства за заплащане на съответна такса.
Янаки Стоилов:
Т.е. опасявате се, че това ще има възпиращо действие дори при данни за основателност на искането и ще има въздържане от атакуване на определени решения.
Този въпрос мисля, че се изясни. По него явно има различия. Ще го поставим на гласуване.
Преминаваме към § 2. По § 2 има предложение на Мая Манолова и Яни Янев. Заповядайте, г-н Янев:
Яни Янев:
Говорихме с колеги съдии, които са малко притеснени от този размер и се счита, че доста голямо перо ще се прехвърли от делата. Вариант дали да бъде 25 хил. лв. или друга мяра да слагаме. Казвам го като мнение на колеги съдии. Това е същината на това предложение. Преди границата беше 10 хил. лв., т.е. по-малка. За да не стане голямо прехвърляне на дела от окръжен към районен.
Елиана Масева:
Значи връщаме си всички търговски дела на районните съдилища.
Яни Янев:
Точно това е притеснението, че не са много високи размерите на търговските дела като претенции и по този начин се получава пребалансиране и освобождаване в доста голяма степен.
Янаки Стоилов:
Докато се направят други коментари и изказвания, трябва да преценим прехвърлянето на част от търговските дела към районните съдилища, облекчава тези, които ги водят, от гледна точка на по-голяма близост на съда. В същото време трябва да преценим, че има и обратен ефект, защото най-малко натоварени са апелативните съдилища и ако първа инстанция е окръжния съд, тогава делото ще отиде в апелативния съд и тогава той ще има какво да работи. Има аргументи и в едната и в другата посока, но нека да преценим този въпрос.
Г-жо Заместник министър, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, ние подкрепяме предложението на народните представители Мая Манолова и Яни Янев. Следва все пак да се има предвид, че по силата на Търговския закон търговска сделка е всяка, по която едната страна е търговец. Т.е. и покупката на една чаша е търговска сделка. Освен това, има много дела, свързани с топлофикация, с електроснабдяване, с мобилните оператори, които са на стойност 100-200 лв. и е редно тези дела да се гледат от районния съд, а не от окръжния.
Елиана Масева:
Нали друго твърдяхте преди. Нали ни убеждавахте, че това е антикорупционна мярка.
Сабрие Сапунджиева:
Какво корупционно има в едно дело с БТК за 100 лв., като го гледа едноличен съдия. В края на краищата съдопроизводството е скъпа дейност. Има ли смисъл трима съдии да гледат дело за 100 лв. Дайте да не превръщаме в политика делата.
Елиана Масева:
То всичко е политика. Всяко действие се ръководи от политика.
Янаки Стоилов:
Още Ленин е казал, че законът е политическа мярка. Това е така, но нека малко да концентрираме дискусията. Заповядайте, г-жо Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Идеята за подсъдност на търговските спорове на окръжен съд не е на Министерството на правосъдието, а на работната група към Народното събрание. Нямаше особено исково производство по търговски спорове въобще. Тук с общи усилия народните представители имат участие към това и с аргумент, който е правен аргумент. След като ще има особено производство, да важи по всичко искове и да е пред един съд. Но пък възникнаха други съображение, освен това преминаване на дела, използването на заповедното производство. Но се оказа, че по такива елементарни търговски спорове, условно казано, не може изобщо да се прилагат този вид изпълнителни основания и оттам дойде идеята за промени.
Янаки Стоилов:
Всъщност последното мисля, че е най-същественият аргумент за облекчената процедура за развитието на такива дела.
По този въпрос мисля, че са ясни становищата, аргументите за и против, и предлагам да преминем към неговото гласуване. Т.е. не се налага в този случай да се връщаме към приемането на текста.
Тези които поддържат предложението на Мая Манолова и Яни Янев моля да гласуват. Ще броя гласовете. Осем гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Един. Приема се предложението.
По § 3 няма предложение. Предполагам няма и други виждания. Приемаме го.
По § 4 също няма предложения. Приема се.
По § 5 има предложение на Надя Антонова да отпадне. Някой иска ли по това предложение да коментира. Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Мисля, че г-жа Антонова не е вникнала в предложението и странно защо, след като на миналото обсъждане тя присъстваше тук и доста подробно беше изложена идеята.
Абсурдно е да се ограничава правото на защита чрез иск въз основа на факти, които са възникнали след решението. Ние в общата ситуация не ограничаваме това. Това е основен принцип на процесуалното право. А тук по погрешка е останало в текста. Няма никакво съмнение. И предложението да отпадне възстановява общия принцип. Ако остане ще се окаже, че при неприсъствените решения, които се постановят по изключение, при това само въз основа на преценка за вероятна основателност на иска, решението ще има по-голяма сила отколкото в обикновените случаи.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Които подкрепят предложението на Надя Антонова, моля да гласуват. Няма “за”. Останалите са против или въздържали се. В такъв случай се приема текстът на вносителя.
Г-жа Антонова има предложение и за нов параграф по чл. 145, ал. 2. Сегашният текст гласи: “Съдът оказва на страните да допълнят”. Тя предлага да отпадне “да допълнят” и да остане само: “да конкретизират твърденията си и да установят противоречията в тях.”
Заповядайте.
Борислав Белазелков:
Указанията на съда за допълване на исковата молба са много важни и това задължение за съда в никакъв случай не бива да отпадне. Защото в Европа има задължение съдът да обсъжда правната и фактическата страна на делото със страните. Ние това задължение не го въведохме. Ние въведохме в чл. 7 в началото задължение на съда да съдейства на страните за изясняване на фактическата и правната страна на спора. Как съдът ще съдейства на страните за изясняване на фактическата и правната страна на спора, ако той не може да обърне внимание на страната, примерно, която е предявила ревандикационен иск, че в исковата молба думичка не е казано затова, че ответника владее имота просто защото ищецът не знае, че трябва да го каже.
Янаки Стоилов:
Добре. Благодаря. Различно мнение ли имате, г-жо Балева? (Да.) Заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, аз мисля, че трябва да възприемем направеното от колежката предложение. Какво означава “Съдът оказва на страните да допълнят твърденията си”. Това означава съдията да се ангажира дори с написването на исковата молба. Да “конкретизира твърденията си” – да, но да “допълниш твърденията си”? Струва ми се, че прекалено много се увеличават правомощията на съда в тази насока. В крайна сметка всеки прави едни твърдения, подкрепя ги с доказателства и си носи отговорността за непълнотата на тези твърдения. Тук вече става ангажираност на съдията. Това не е изясняване на обективната истина.
Янаки Стоилов:
Аз ви препоръчвам да не издребняваме и да не създаваме дискусии по дискутирани въпроси. Защото в случая запазването или отпадането на тази дума едва ли ще промени нещата. Но тук идеята е била при приемането на текста, че могат да се допълнят обстоятелства и доказателства, като някои от тях подлежат и на конкретизация. Затова са дадени и двете думи. Смятам да не пипаме текста, защото ние го обсъждахме и каквото е могло се е направило по този закон. Ако това не предизвиква някакви проблеми, да не се хващаме за всяка една дума, тъй като сигурно можем да направи още едно трето и четвърто четене на ГПК и сигурно ще се открият възможности да нюансиране на редакцията.
Да гласуваме предложението на г-жа Антонова. Който го подкрепя, моля да гласува. Двама “за”. Не се приема. Остава редакцията на чл. 145, ал. 2.
Следващото предложение е на Мая Манолова и Яни Янев. Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Тук предложението фактически е в чл. 269 изречение второ да отпадне. Ще прочете целия текст, за да стане ясно на колегите, тъй като не всички може би имат текста.
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, ако допустимостта му в обжалваната част. По останалите въпроси то е ограничено от посоченото в жалбата си. Предложението е да отпадне точно това изречение: “По останалите въпроси ограничението по съвест да се произнася по останалите въпроси, които не са посочени в жалбата.” Т.е. разширяване на служебното начало.
Янаки Стоилов:
Г-жа Мингова иска думата. Заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Колеги, изречение второ на чл. 269 дойде от една предишна редакция по предложенията за въззивно обжалване, което включваше отменително основание, което беше направено по подобие на контролно отменително производство.
Фактът, че беше решено да продължи да бъде въззивно, макар и като ограничено въззивно. Това е различно. Ограниченият въззив се отнася до фактите и доказателствата, а не до аспектите на дейността и параметрите на дейността на съда. Затова, ако по силата на прилагане и на досегашния, отменения режим, се приема, че при нищожно решение, т.е. проверката за валидност, тъй като това е толкова съществен порок, трябва да се отнася и до необжалваната част на решението, това впрочем е и по тълкувателното решение на ВКС, а за допустимостта само за тези абсолютно процесуални предпоставки и то при положение, че се отнасят до обжалваната част, при неправилните решения няма никаква логика да ограничаваме дейността на въззивния съд до отменителните основания. Всички пороци на решението, а видно е, че това не се изисква и към съдържанието на исковата молба и не е порок – при 260, т. 3, така че всичко, което съдът, след като има задължението да прави доклад отново, т.е. въззивният съд да дава указания на страните, той не може да ограничи дейността си само върху тези пороци, които са посочени в жалбата. Това се прави, за да няма заблуда за тези, които ще прилагат закона.
Това са малки изменения. Просто изречение второ, което се отнася до неправилните решения, просто трябва да отпадне. Това възстановява ли прилагането на практиката, която досега съществува като задължително указание, защото характерът на инстанцията не се променя.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли по този въпрос?
Борислав Белазелков:
Когато се приемаше това решение, ставаше въпрос страните да бъдат максимално активирани. Ако съдът служебно проверява и правилността на решение, къде отиде участието на страните в производството. Съдът можем да го задължим евентуално да проверява служебно и правилността на решението, без никой да се е оплакал от нищо.
Проф. Анелия Мингова:
Нищо не проверяват пред въззивната инстанция, а решават спора. Този спор го възстановяваме от работната група. Ще се объркаме тотално.
Борислав Белазелков:
Не става дума за контролно отменителна втора инстанция. Става въпрос затова, че след като съдът няма задължението да обсъжда правната страна на делото. Съдът, ако може служебно да си решава дали има нещо дефектно в решението, той накрая без да каже дума, отменя решение срещу което никой не се е оплакал.
Реплика:Оплакал се е.
Борислав Белазелков:
Подава жалба, но не се е оплакал от определено нарушение. И съдът сам си съзрял някакво нарушение и оттам тръгва да си решава нещо обратно. Ако искаме страните наистина да участват активно и да обсъдят със съда абсолютно всичко, трябва да кажат от какво са недоволни. Не може една бланкетна жалба да прехвърли всичко върху съда и той накрая служебно да си решава. Действително има изключение. Валидността неща да е служебно. Допустимостта неща да е служебно. Но нека правилността, ако обичат страните да положат усилия, да кажат за какво става въпрос. Така те ще се подготвят и за касационната жалба. Защото в касационната жалба те как ще кажат кой е важният въпрос. Ако те не са го поставили във въззивната жалба откъде ще го вземат. Целта е да се стимулират страните всичко да кажат.
Янаки Стоилов:
Ясни са двете становища.
Проф. Анелия Мингова:
Аз мисля, че не е ясно, г-н Председател.
Не е ясно, защото отменяме концепцията на това, което сме направили. Аз лично не съм чак такъв привърженик на въззивния характер на второ инстанционно производство. Но или го спазваме него такъв, какъвто е зададен или го променяме. И ако ще го променяме, трябва много други текстове да бъдат променени. Но ако ще остане във въззивната инстанция това, че не е нередовна жалбата, когато не се сочат пороците, ако ще остане, че въззивният съд в закрито заседание проверява посочените доказателства. Но тъй като страната не е длъжна да сочи нищо в жалбата си, той трябва да има първо заседание в което да прави доклад. И ако за този доклад важат правилата за първата инстанция, значи ние или трябва да сменим всичките норми за въззивното производство, ако изхождаме от другата концепция, или трябва да отпадне това изречение второ, защото то ще създаде проблеми при прилагането. Ще има масово след това отмяна на решения и не защита на правата на страните пред касационната инстанция.
Борислав Белазелков:
Ако възивният съд прави доклад като първа инстанция, ще попитат какво ще прави с решението. Той не може да каже неща, които ще напише във въззивното решение, в доклада. Той докладва двете жалби. Той доклад по делото не може да направи. Ако беше контролно отменителна инстанция?
Проф. Анелия Мингова:
Няма такова нещо. Не докладва жалбата. Докладва делото.
Борислав Белазелков:
Така пише в закона. Докладва жалбите. Не може да докладва делото.
Проф. Анелия Мингова:
Не докладва жалбите. Той докладва по делото.
Борислав Белазелков:
Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание, на което се докладват жалбите и отговорите. Не се докладва делото. Той ако докладва делото и да прави друг доклад, той ще каже има нарушение на материалния закон, преди да е написал въззивното решение. И веднага ще му направят отвод на този съдия.
Проф. Анелия Мингова:
Не може да докладва жалбата, ако страната не е била длъжна никакъв порок да посочи.
Борислав Белазелков:
Затова казваме, че е длъжна да посочи порок, за да може да я докладва. Затова казваме, че съдът не проверява служебно правилността, за да може страната да каже всичко, да може съдът да го докладва и да може това да се обсъди. Защото иначе нищо не се обсъжда. Две бланкетни жалби да си пише каквото си иска.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Иванова по този въпрос.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че е крайно време да изясним какво искаме да кажем по принцип. Ако засилваме служебното начало до крайност, която според мен е неприемлива, но така и така го направихме, включително преди малко дебата. Значи съдът сяда и допълва исковата молба, освен да седне и да си напише и възраженията и решението. Всичко прави съда. Докарахме нещата до крайния възможен максимум на служебното начало. И сега изведнъж точно в този момент казваме: Не, съдът не пипа нищо, освен това, което изрично му е посочено. Т.е. влизаме в противоречие с този принцип, който дотук е проведен – за служебно начало във възможно най-широки граници. И сега изведнъж тук правим отстъпление от този принцип. Кое от двете?

Янаки Стоилов:
Т.е. вие поддържате предложението на народните представители. (Да.) Благодаря. Някой друг по този въпрос има ли становище?
Проф. Анелия Мингова:
Само едно изречение, без да отегчавам всички.
Въпросът не е толкова дали е служебното начало или не е служебното начало, а въпросът за характера на второинстанционното производство. Защото ако е въззивен принципите и идеите на първата инстанция трябва да преминат във втората. Или сменяме всичко и го правим на обратно, или го защитава до края на инстанцията по същество. Това е. А в касацията да ограничаваме каквото искаме. И аз тук ще ви припомня на практика от Консултативния съвет. Те имаха предложение да бъде второинстанционното производство подобно на контролно отменителното при положение, че касацията става субсидиарна форма на защита. Ние не го приехме. Две години или една година или колкото е, вървяхме по другата теза. Сега вече при влязъл в сила закон не би трябвало да променяме концепцията. Идеята на това второ изречение е точно да се види коя концепция, за да не стане това объркване, което и тук сега очевидно става.
Янаки Стоилов:
Тези, които подкрепят предложението, моля да гласуват. Против? Няма против. Въздържали се? Няма. Приема се предложението.
Следващото предложение на Мая Манолова и Яни Янев е по чл. 271.
Яни Янев:
Колеги, подобен е смисълът на следващото предложение. Става въпрос да отпадне ал. 3, където е казано: след отменяне на решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. Т.е. това е в логиката на предходната промяна, която току-що гласувахме.
Проф. Анелия Мингова:
Този текст на чл. 271, ал. 3 всъщност възпроизвежда отменения закон – чл. 206, ал. 2. Но идеята е, че всъщност за необходимите другари, независимо дали те са подали жалба или са ответници по жалба, се конституират служебно, защото решението трябва да е еднакво за всички. Това, че се конституират служебно вече е казано като изрична норма в по-предишен текст. И тогава възниква въпроса. Ако и тук сме казали, че решението влиза в сила по отношение на необжалвалите другари, какво повече казваме, след като вече сме казали, че те се конституират служебно. Излиза, че текстът, ако остане, трябва да се разбира за обикновените другари, които са подали жалба. Но това е абсурдно. Нека да оставим на правоприложителя да тълкува за общите факти дали ще се отнася отмяната или не. Но ако тук го кажем, че се отнася до необжалвалите другари, без да уточним, че това са само необходимите другари, ще стане страшно. Или отпада текста или се добавя “необходимите”. Според мен, е по-добре да прибавим “необходимите”.
Янаки Стоилов:
По-добре е, защото иначе ще се създаде впечатление, че се променя концепцията. Тогава ви предлагам с тази добавка да бъде.
Които подкрепят текста в тази редакция, моля да гласуват. Благодаря ви.
Всъщност може да се каже, че предложението на народните представители се приема по принцип и се предлага редакция.
Яни Янев:
По принцип с редакция на комисията.
Янаки Стоилов:
По § 6 са следващите предложения:
- на Мая Манолова и Яни Янев по чл. 305.
Яни Янев:
Колеги, ясно е предложението – така че да няма ограничения по отношение на срока от момента, в който ние узнаваме.
Янаки Стоилов:
Това създава голяма несигурност.
Проф. Анелия Мингова:
Каква е идеята. Ако има втори срок преклузивен, едногодишен, предложението е той да отпадне. Трите месеца си остават. Но страната, която е спечелила решението, иска да го изпълни. Позовавайки се на този текст, ще изчака да мине една година и ще го предяви за изпълнение. И този, който по обективни причини не е могъл да бъде представляван надлежно или да участва, няма да може да се защити. Защото трите месеца вече няма как да текат. Това е идеята. Да стимулира недобросъвестни взискатели на практика, да ги ограничи. В този смисъл те ще искат да си изпълнят акта. Няма какво да чакат да мине една година. А страната винаги ще има само три месеца на разположение от узнаването. Узнаване ще бъде, когато й се предяви за изпълнение акта. Тя няма как иначе да действа в пространството, за да го разбере.
Янаки Стоилов:
Добре. Има ли някакви възражения? Няма. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Следващото предложение е по чл. 321 на Надя Антонова.
Борислав Белазелков:
Предлага се да се възпроизведе един текст от вече отменения Граждански процесуален кодекс. Този текст имаше място, когато имаше помирително заседание и когато съдът трябваше да осигури присъствието на страните, за да разясни неблагоприятните последици от прекратяването на брака за страните, за детето и за обществото. При положение, че съдът вече няма това задължение да прави помирително заседание и да разяснява тези обстоятелства, тази принуда да бъде доведен ответника – той няма какво да прави. Ако иска да се яви, ако иска да не се явява. Но щом няма да му разясняваме неблагоприятните последици, защо съдът трябва да постановява задължително той ад се яви. Просто няма смисъл. Това имаше място при стария Граждански процесуален кодекс.
Янаки Стоилов:
Тези, които подкрепят предложението на г-жа Антонова, моля да гласуват. Няма “за”. не се приема.
Следващото предложение е на Мая Манолова и Яни Янев по чл. 365.
Яни Янев:
Това е във връзка с разглеждането на търговските спорове. Понеже ние приехме, че и районните съдилища ще разглеждат, затова предлагаме да отпадне текста “окръжен съд” и да стане “съдилищата разглеждат”.
Това е техническа редакция.
Борислав Белазелков:
Не е съвсем техническа. Ще кажа няколко думи по въпроса.
Янаки Стоилов:
В смисъл сте против отпадането? (Да.) Заповядайте.
Борислав Белазелков:
Защото производството по търговски спорове, и всички знаят, е любимото ми производство и аз много настоявах за него.
Проблемът е в това, че ако същото производство се прилага и от районния съд по един иск за 5 лв. двойна размяна на книжа ще е по-скъпа от цената на иска. Нека районният съд да си разглежда по-ниските искове, но ако обича в основното производство. А по производството по търговските дела да си остане само за окръжния съд само когато делото е с цена над 25 хиляди лева. По дребни дела – по 200, по 300, по 500 лв. защо трябва да върви това производство.

Янаки Стоилов:
Затова мисля, че трябва да го оттеглят вносителите.
Проф. Анелия Мингова:
Идеята не беше такава. Колегите, които са работили върху особеното исково производство и които също се занимават с търговски спорове, включително и от ВКС имат идеята с оглед това, което на практика е цел и на новото касационно производство - уеднаквяване на практиката, все пак да бъде един и същи производствения ред, независимо от това кой е първа инстанция. Ще направим по-голяма беля, според мен, ако районният съд действа по един ред, а окръжният съд по друг ред разглежда спорове. Защото 5 лв. са 5 лв., а 23 хиляди са 23 хиляди лв. и не са 5 лв. И не може за 23 хил. лв. да върви по едно производство пред районния. А апелативните съдилища като разглеждат като въззивна инстанция, какво ще правят.
Янаки Стоилов:
Значи отклонението ще важи само ако е по реда на заповедното производство.
Проф. Анелия Мингова:
По заповедното на практика има облекчена възможност да започне изпълнителен процес.
Янаки Стоилов:
Това имам предвид, че тогава той и без това ще е по специален ред.
Проф. Анелия Мингова:
Не. Ако се стигне до иск пак ще бъде по реда на търговските спорове.
Янаки Стоилов:
Ясна е разликата. Да гласуваме. Тези, които подкрепят предложението по чл. 365, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Г-н Бисеров има едно предложение, което не е отразено в доклада. Нека да го видим.
Христо Бисеров:
Става въпрос за задължението на съхранителя на вещни права върху недвижим имот или учредителя на такива, да представи декларация, че не дължи присъдени и подлежащи на принудително изпълнение данъци и такси – това е по ДОПК. Това го има в рамките на стандартното материално производство. А тогава, когато един предварителен договор се обявява за окончателен по съдебен спор, това задължение никъде не съществува. Тази редакция я има в стария ГПК. Предлагам да възстановим това задължение по стария ГПК. Нищо ново не правим.
Борислав Белазелков:
Да подкрепя предложението, ако може. Става въпрос за следното. Когато съдът обявява един предварителен договор за окончателен, тогава имота ще се прехвърли. Само че по стария ГПК имотът не може да се прехвърли, докато прехвърлителят не си плати данъците. И страната, която е спечелила делото, за да си вземе препис от решението и да го впише, трябва да представи доказателство, че е платила данъците - на практика тя да ги плати. Защото не може да има прехвърляне, когато длъжникът дължи данъци. Просто трябва да се върне старото положение на нещата – за да се снабди с препис, страната да представи доказателства, че съответните данъци и такси са платени. Това е предложението.
Христо Бисеров:
Става въпрос за декларация.
Борислав Белазелков:
Не, декларация не се подава тук. Доказателства се представят. Това е предложението, доколкото знам. Ответникът не може да представи декларация.
Христо Бисеров:
Както е по ДОПК. Не ответника, страната от чиито патримониум излиза имота.
Борислав Белазелков:
Тя е ответник. И не може да има декларация. Това е абсурдно. Ищецът трябва да представи доказателства, че няма данъци. Това е старата разпоредба. Въпросът е да се върне старата разпоредба на ГПК, която просто беше изпусната.
Янаки Стоилов:
Сегашният текст, нека да го прочета, за да се ориентират всички в дискусията, гласи:
“Съдът не издава препис от решението докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето.”
Г-жо Иванова, имате думата.
Иглика Иванова:
Това е досегашният текст и е за разноските. Без съмнение той ще си ги поеме. Тук става въпрос за данъци, мита, осигурителни вноски. За какво говорим? Има едно неизпълнение на договор от страна на собственик, който трябва да прехвърли. Той е затънал до гуша в задължение към държавата, които произхождат от Бог знае каква дейност, но нямат нищо общо с конкретния недвижим имот. Ако ние задължим този, който е изправната страна, който не само, че не е получил имота, а е бил принуден по съдебен ред да търси заместващия нотариален акт документ, какво? Той трябва да плати всичко, което търговецът дължи на държавата от своята дейност години наред и които нямат никаква връзка с недвижимия имот. Абсолютно никаква логика няма в това. Това, че вие ще задължите едно физическо лице, купуващо си един апартамент, да погаси всички вземания, които строителят, огромна строителна фирма има към държавата – години наред не си е плащала осигуровките на работниците. Това е абсурд. Това значи, че нито един предварителен договор няма да бъде окончателен. При положение, че държавата има специален закон и огромен механизъм да си събере държавните вземания. Ако това са данъци за конкретния недвижим имот, да. Но мита, осигуровки, че каква връзка имат те с недвижимия имот? Никаква!
Борислав Белазелков:
Уважаеми колеги, погледнете в стария текст на закона. Старият текст на закона казва: “Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са изплатени разноските срещу прехвърлянето и данъците и други публични задължения на праводателя му към държавата и към общината по местожителството на праводателя. Това последното беше изпуснато в новия ГПК. Въпросът е да се допълни.
Иглика Иванова:
Това не беше изпуснато, а беше дискутирано и аз лично имах предложение и се радвам, че то беше прието, че не можем да натоварим изправната страна да заплати всички публично правни вземания и каквито е да било други вземания на неизправния си контрагент. Това го има като текст в ГПК.
Борислав Белазелков:
Това, което искам да ви кажа по въпроса е, че отпадането на този текст от ГПК ще доведе само до объркване. Защото този текст законодателят, слава Богу, го е направил по-добре, 1951 година го е сложил в Закона за собствеността и там не е мръднало и си го има. А 1952 г. го е сложил в ГПК. Сега от ГПК е паднало, където съдиите знаят да го търсят. Но в Закона за собствеността то си стои. Отворете Закона за собствеността и ще видите същата разпоредбата. Въпросът е тя да не се маха от ГПК. Защото, ако тя се махне, аз когато не мога да си продам имота, защото имам задължения и защото когато отидеш с нотариалния акт, за да се впишеш, съдията по вписванията ще каже: Без задължения по реда на ДОПК, аз няма да впиша сделката и тази сделка няма да стане, когато аз не мога да направя това, ще си направя едно предварително договорче и всичките имоти ще заобиколят фиска и ще се прехвърлят. От 1952 г. до 2007 г. тази разпоредба – 50 години желязно стои. И тя стои на две места: едното е в ЗС и другото е в ГПК. Сега ние я махнахме от ГПК. Слава Богу в ЗС остава, но в ЗС никой няма да се сети да я прочете, защото съдиите 50 години са гледали само ГПК. Въпросът е тя да се възстанови и в ГПК. Защото когато аз не мога доброволно да го продам, да се направя, че принудително ми го продават. Ако има публична продан, това е друго. Държавата е взискател и тя ще си получи парите. Но аз доброволно да си прехвърля апартамента със задължение към държавата, е как държавата ще си получи парите? Това означава, като сключвам нотариален акт трябва да доказвам, че нямам данъци, а като сключа предварителен договор, държавата да си гледа работата. Въпросът е да се върне тази разпоредба в ГПК, където съдиите знаят, че я има, а да не ходят да я търсят в ЗС, където всички отдавна са забравили, че стои там. Защото и в момента я има в ЗС.
Янаки Стоилов:
Тогава да преминем към гласуване.
Иглика Иванова:
Само да кажа, че това не е отпаднало от ГПК, не е било пропуснато и не е било грешка. “Чл. 364, ал. 2 Съдът не издава препис от решението докато ищецът не докаже, че са заплатени вноските по прехвърлянето.” Тук става въпрос за тези задължения, които са свързани с имота, конкретният имот за който става въпрос, за който има решение и това решение ще има прехвърлително действие, но не за цялата дейност на строителната фирма.
Борислав Белазелков:
Отворете ЗС. Пише обратното.
Иглика Иванова:
Това че го има в ЗС и е разпоредба от 50 години не е аргумент, че сега трябва да остане същото. Дайте да си върнем стария ГПК, ако ще се позоваваме на сега действащите норми и да не правим нищо ново. Тук става въпрос или поне доколкото аз имам спомен от далечното минало, въобще не стоеше въпроса за дължими осигуровки на работници и работодатели. Нямаше такова нещо.
Янаки Стоилов:
Колеги, мисля, че нещата трябва да ги разделим и да не прехвърляме мярата. Ако става дума за данъци, свързани с имота, естествено е, че трябва да обвържем този, който го придобива, да изчисти всичко, което виси върху този имот. И това нещо да добавим в текста. Т.е. ние не можем през гражданския процес да изпълним всичко, което държавата е трябвало да изпълни. Но това, което виси като тежест към имота, трябва да го поискаме да се осигури между тези, които ще сключват сделката. И нека това да направим. Да приемем частично предложението на г-н Бисеров.
Да чуем и г-н Танев.
Димитър Танев: председател на Нотариалната камара.
Напълно подкрепям становището на г-н Белазелков, защото на практика при прехвърляне на собственост продавачът винаги удостоверява, че не дължи публични общински вземания не само по отношение на имота, а изобщо че няма задължения за публични общински вземания. И действително има една неравнопоставеност тогава – между лицето, което продава имота и този, който симулира, както правилно се досети г-н Белазелков, с обявяване на предварителния договор за окончателен. Той по този начин действително ще осуети обезпечението на тези публични държавни и общински вземания, което е най-важното обезпечение. В България това е недвижимият имот. За мен затова старият текст би трябвало да остане в ГПК. Не само разноските, а след като са платени всички данъци. Даже може директно да се използва терминът, който е в ДОПК – публични общински и държавни вземания. При прехвърлянето на имот не се установява само, че са платени данъците за имота. Това се установява от данъчната оценка. Установява се, че изобщо прехвърлителят не дължи публични общински и държавни вземания. Мога да дам пример за едно голямо предприятие в София, което има възбрана, примерно за осигуровки, и не може да продава апартаментите, защото Агенцията за държавни вземания му е наложила възбрана. Става въпрос за Кремиковци.
Яни Янев:
Колега Танев, Вие казахте решението по въпроса. Когато един търговец има задължение към фиска, този фиск трябва да е обезпечен по начин, по който го прави и частното лице. Т.е. наложи възбрани върху имотите, които има този търговец. Вие казвате за Кремиковци, че не може да извършва продажба на жилища, защото Агенцията за държавни вземания е запорирала имотите. То там е разковничето. А този, който завежда иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, ами със самото вписване на решението нали не може да се прехвърли по друг начин имота, защото искът по чл. 19, ал. 3 се вписва. А от друга страна, когато има обезпечение за вземане от държавата, транслацията на имота не може да настъпи. От тази гледна точка с решението, с което се обявява предварителният договор за окончателен, се казва и плащането на сумата. Защото при предварителния договор няма 100% плащане на сумата. Там има механизми, при които въпросът за държавното вземане може да бъде разгледан по друг начин и тези пари, които купувачът има да плати, той ще има възможност да ги плати във връзка с това да се вдигне възбраната от имота за публичното задължение, но не и във връзка с всички останали данъци и задължения, които има.
Според мен, колеги, изрично усложняваме нещата. Да висят всички публични задължения на един имот и докато не се изчистят?
Христо Бисеров:
Аз си оттеглям предложението и формално няма как да го разглеждаме. Оставам го само в тази по-ограничената му част, в която го предложи председателят Янаки Стоилов. Предлагам текстът да го изчистим във връзка със задължения, свързани с имота – конкретно и то пряко, а не косвено задължение. Не някакви странични задължения. Задължения, свързани с конкретния имот.
Янаки Стоилов:
“Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.”
Така има ли възражения срещу текста? Няма.
В тази редакция като предложение на комисията, който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против и въздържали се няма.
Това се включва към доклада като нов параграф 6а засега.
По § 7 няма предложения. Приемаме го.
По § 7а има предложение на Мая Манолова и Яни Янев.
Чл. 406, ал. 4.
Борислав Белазелков:
Как ще препращаш от обща към специална част. Абсурдно е. Това трябва да се оттегли.
Яни Янев:
Текстове за препращане и за допълване.
Борислав Белазелков:
Ако може малко възражения срещу това предложение.
Първото възражение е, че текстът е в общите правила. Общи правила да препращат към специални правила такъв прецедент няма. Не може от общите правила да се препрати към специалните правила. Това е само формалното възражение.
Същественото възражение обаче е в това, че когато изпълнителен лист се издава въз основа на несъдебно изпълнително основание, тогава съдът може да проверява по изключение документи вън от несъдебното изпълнително основание и това е смисълът на чл. 418 към който се препраща.
Когато обаче се издава изпълнителен лист въз основа на съдебно решение, изпълнителният лист може да препише диспозитива на съдебното решение с точките и със запетайките. Така че препращане не бива да има. Не може изпълнителният лист да се различава от диспозитива на съдебното решение. Това е абсурдно и ще ви помоля да оттеглите предложението.
Яни Янев:
Формалното ви предложение е абсолютно основателно. Действително не е съобразено, че не може да се прехвърля.
Янаки Стоилов:
Добре, оттегля се предложението.
Г-жа Мингова иска думата. Заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
За мен е формално това, че ще препраща към друг текст, независимо къде се намира, този текст се прилага, ако законът се позовава на него. Какво значение има към какво се препраща.
Освен това, въобще не е вярно, че удостоверяването на насрещно задължение е възможно чрез друг документ да е условие за издаване на изпълнителен лист само при досегашните извънсъдебни изпълнителни основания. Това не е вярно. Защото в много решения има осъдителен позитив под условие и това решение, за да му се издаде изпълнителен лист трябва да се сбъдне условието. Условието е винаги след процесуално. То не може да бъде доказано с документа, с решението, което е изпълнителното основание. Така че в тези случаи именно се визира, че важи правилото, което, за да се издаде изпълнителния лист, трябва да се приложи това, което важи за заповедното производство.
Борислав Белазелков:
Но това досега на практика никога не е ставало.
Проф. Анелия Мингова:
Как да не е ставало?
Борислав Белазелков:
Основният диспозитив се издава с изпълнителен лист за условен диспозитив. Никой не проверява. Някой видял ли е изпълнителен лист по чл. 288, ал. 2, в който съдът да проверява дали са платени сумите. Няма такъв случай. Винаги, когато се издава изпълнителен лист по възлагане, винаги се е издавал изпълнителния лист и страната е отивала със съдебното решение и с доказателства за плащане пред съдебния изпълнител. Никога не е имало друга практика. Винаги, когато съдът постанови условен диспозитив, веднага щом решението влезе в сила, на следващия ден съдът издава изпълнителния лист. А условието се доказва пред съдебния изпълнител. Така е било поне откакто аз съм съдия.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Белазелков.
Последно да го гласуваме ли?
На мен не ми е приятно да отбележа, че голяма част от предложенията са от хора от работната група. Не е добре. Краен резултат никога няма, защото е динамичен законодателният процес.
Аз предпочитам да гласуваме текста сега. Който поддържа предложението по § 7а, моля да гласува. Двама души “за”. В такъв случай не се приема предложението.
Преминаваме към следващото предложение по чл. 422 за отпадане на ал. 2. (§ 7б)
Яни Янев:
Предложението е за отпадане на ал. 2 на чл. 422. Когато имаме иск за доказване на съществуване на вземането, дали този иск трябва да спре. Досега този иск не спира незабавно изпълнение. Всъщност логиката е, че когато имаме оспорено вземане трябва всъщност да спре допуснатото предварително изпълнение.
Борислав Белазелков:
Аз съм за отпадането на текста, но по точно обратните съображения. Да падне ал. 2 и по другите съображения.
Янаки Стоилов:
Всъщност няма възражения за отпадането. То може да бъде подкрепено с два противоположни мотива.
Които са за отпадането на ал. 2, моля да гласуват. Благодаря ви.
Следващото предложение на Мая Манолова и Яни Янев е за създаването на § 7в за чл. 423. Заповядайте.
Има ли някой, който да мотивира това предложение или да го оспори?
Борислав Белазелков:
Аз имам да го оспоря. Защо беше приет чл. 423. Защото не уредихме възстановяването на предишното положение. Така реши работната група и така се прие, че няма да съществува този правен институт. Сега въпросът е какво да дойде на негово място, защото това място не може да остане пусто.
Това, което се прие в основния закон, е да се ползва института на отмяната по буква “е”. Това е чл. 231, буква “е”. Идеята е да се ползва този режим защото ако бъде отменена заповедта поради тези чрезвичайни обстоятелства, то тогава ние ще спрем изпълнението, тъй като при всяка отмяна на съдебен акт, изпълнението вече е започнало, заповедта е влязла в сила, издаден е изпълнителен лист и изпълнението тече, независимо от това дали става дума за обикновена заповед или става дума за заповед за незабавно изпълнение. Т.е. ние вървим в едно изпълнение. И ако ние имаме отмяна по чл. 231, буква “е” по силата на закона в момента, в който се отмени един съдебен акт, изпълнението спира. Трябва да се предяви искът. Искът се предявява, ако се предяви иска, ако се разгледа делото, ако в последна сметка бъде отхвърлен, ще издадем обратен изпълнителен лист. А ако ние кажем, че е възможно да се подаде възражение, кое е основателно, кое не е основателно, ще се спре ли изпълнението, ще се прекрати ли изпълнението, ще се обезсилят ли изпълнителните листове? Какво става? Ние не казваме нищо какво става. Т.е., ако ние приемем това предложение, ние оставаме с едно мълчание какво се случва с почналото и вече извършващо се принудително изпълнение. А ползвайки един познат институт – същото сме го казали за неприсъственото решение, за всеки човек, без да се казва нищо, е ясно. Щом се отмени акта, спира се изпълнението. Щом се отхвърли иска, прекратява се изпълнението, обезсилва се изпълнителния лист, издава се обратен изпълнителен лист. Т.е. няма нужда да казваме какво се случва. Всеки си го знае.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Сега другото становище. Заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Всъщност тази идея се породи от семинари, които се провеждаха с практикуващи юристи със съдии, които ще прилагат евентуално текста. И те възразиха, че всъщност не става ясно за каква отмяна иде реч. Защото в ал. 2 на чл. 423 започва регламентацията с това, че идва някакво ново разглеждане. Не е ясно обаче кое се отменя. Защото пише “отмяна на заповедта за изпълнение”. Само че препращането към чл. 415 е при вече издадена заповед за изпълнение. Какво отменяме.
Борислав Белазелков:
Самата нея отменяме. Тя е влязла в сила и ние я отменяме.


Проф. Анелия Мингова:
Отменяйте я. Ами чл. 415 е при издадена заповед за изпълнение, след като има възражение. Значи тази идея за отмяна е всъщност идеята, че длъжникът прави възражение, когато е научил, че заповед има. Това не може да бъде отмяна, казаха колегите съдии. И това е така.
Ако има някаква нужда да се допълни, че на практика имаме възстановяване на положението преди заповедта да влезе в сила. Дава се възможност постфактум длъжникът да възрази. Така че това искане за отмяна си е едно възражение, което обаче се прави в по-късен момент.
Янаки Стоилов:
Поддържате текста с предложената редакция без изменения. Проф. Анелия Мингова:
Да. Ако г-н Белазелков смята, че още нещо допълнително трябва да се каже - дали се спира изпълнението, дали не се спира, но има един цял текст за спиране и за хипотези на спиране, които ще си важат и тук. Ние не се намираме пред някаква изключително различна хипотеза. Това беше вариант, разигран от колегите от практиката. Така че това е нещо, което е дошло, след като законът вече се обсъжда и те предложиха, че това е по-добрият вариант, защото той е по-чист.
Янаки Стоилов:
Добре. Да преминем към гласуване. Които подкрепят предложението, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По § 8 няма предложения. Приемаме го.
По § 9 има предложение на Иглика Иванова. Заповядайте.
Иглика Иванова:
Аз казах моите съображения при обсъждането на първо четене.
При положение, че има специален закон за отговорността на държавата не виждам логика и всъщност не чух мотиви защо точно в тази част за отговорността на държавните съдебни изпълнители отиваме по общия ред. Просто не разбрах какви са съображенията. Ако могат да ме убедят, че едно такова изключение е оправдано, аз лично мисля, че този случай би попаднал класически в разпоредбите на специалния закон.
Янаки Стоилов:
Тук въпросът е къде да уеднаквим режима. Дали чрез държавата за вреди винаги отговаря по един ред и дали пък другото – всички съдебни изпълнители, независимо какви са, отговарят по един ред. Тук винаги има някаква степен на общност, въпросът е коя да бъде взета като критерий.
От Министерството на правосъдието какво ще кажат?
Виктория Нешева:
Така както е в действащия Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, по чл. 1 отговарят държавата и общините, а по чл. 2 държавата отговаря за вредите, причинени от органи на дознание, следствие, прокуратура, съд и особена юрисдикция. Съдебните изпълнители не попадат в предмета на този закон. Тяхната дейност не може да се приравни по чл. 1, защото не е административна. Не може и по чл. 2, защото не са посочени. Затова се предлага общият ред и го казваме изрично, за да не възникнат спорове и в съда да тръгнат дела. Затова изрично се посочва. Това е била идеята.
Иглика Иванова:
Това са държавни съдебни изпълнители. След като те са причинили някакви вреди, логично е това да е отговорност на държавата. Нищо не пречи да допълним, ако мислим, че държавните съдебни изпълнители като категория не се включват в тези изброени в специалния закон, не е проблем да бъдат допълнени изрично дописани в тази категория. Става въпрос за логика. По специалния закон държавата отговаря за вреди, които са причинени от нейните служители в тези специфични институции, включително и особените юрисдикции. Ето защо вредите от особените юрисдикции ще се обезщетяват по този ред, а точно от съдебния изпълнител, където вредите могат да бъдат много съществени и непосредствени, защо точно тях препращаме по общия ред, който без съмнение е по-трудният, по-сложният за защита.
Янаки Стоилов:
Г-жо Нешева, може ли още един път да прочетете обхвата.
Виктория Нешева:
Чл. 1 гласи: “Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.”
“Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК.”
Чл. 2 казва: Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законово основание, обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.”
Янаки Стоилов:
Достатъчно.
Борислав Белазелков:
Ако може само две изречения да добавя.
Принципът е този, че в Закона за отговорността на държавата са казани изрично съставите, при които държавата отговаря. А когато става дума за отговорността на съдебния изпълнител, за да бъде уредено в Закона за отговорността на държавата, ние трябва да изброим всички случаи, в които държавата отговаря. Но това ще постави в неравно поставено положение държавните съдебни изпълнители и частните съдебни изпълнители. Когато частен съдебен изпълнител отговаря, той отговаря по чл. 45. Когато държавата отговаря, отговаря по чл. 49 на общо основание, защото ако ние пропуснем някоя хипотеза в Закона за отговорността на държавата остава общата отговорност по чл. 49. И ние всъщност не внасяме никаква промяна с това предложено изменение, а ние просто понеже се повдигна въпрос и самият текст какво има предвид, ние казваме това, че текстът има предвид чл. 49 – на общо основание държавата си отговаря по конституция за всички вреди. Няма нужда да се пишат специални състави.
Янаки Стоилов:
Добре. Можем да пристъпим към гласуване на предложението. Тези, които подкрепят предложението на г-жа Иванова, моля да гласуват. Един глас “за”. Не се приема. Приема се основният текст на вносителя.
По § 10 няма предложения. Това е във връзка с новия начин на облагане на доходите на физическите лица. Няма направени предложения. Остава текста на вносителя.
По § 11. Има предложение на г-жа Антонова. Вие го подкрепяте, така ли? (Да.)
Борислав Белазелков:
Колеги, става въпрос за тази странна за нашето право разпоредба, първото изречение, че ако длъжникът не подаде декларация, на него му се налага същото наказание, каквото би му се наложило, ако той беше подал невярна декларация. Действително този състав не му е много мястото в Гражданския процесуален кодекс. Но, ако той бъде изваден оттук, трябва да бъде пренесен в НК. Така че нямам никакви възражения това да се махне оттук, но същият текст трябва да влезе в чл. 313 на НК като един специален състав. Защото, ако длъжникът не е длъжен да се яви да декларира и ако това е без каквато и да било санкция, ние какво правим.
Янаки Стоилов:
Няма автоматизъм срещу отпадането му тук и появата му другаде. Така че трябва да разглеждаме въпроса тук така, както се предлага.
Борислав Белазелков:
Текстът е необходим, но не е редно. Остава без санкция задължението. Ако искаш ела пред съда, ако искаш декларирай. Длъжник си. Декларирай. В половин Европа такива текстове и такива наказания има. Преди да го махнем да видим дали не би могло да отиде другаде.
Янаки Стоилов:
Този текст не предвижда непосредствен състав на наказателна отговорност, а препраща по определен начин. Само че аз не виждам към какво препраща в НК, защото там няма такъв текст.
Борислав Белазелков:
За невярна декларация има.
Янаки Стоилов:
За невярна има, но за неподаване няма наказателен текст.
Борислав Белазелков:
Няма изпълнително деяние.
Янаки Стоилов:
Ние не можем да формулираме изпълнително деяние с това неопределено препращане. Това е проблемът.
Янаки Стоилов:
Съгласен съм с това. Не му е мястото тук. Не става както трябва, но ако ще го махнем, трябва да отиде в НК. Това е проблемът. В НК ни трябва такъв текст, а пък както решите.
Янаки Стоилов:
Това е друго действие. Не можем ли да преформулираме тук текста, за да има някакъв текст, но да не си мислим, че с този текст правим нещо, защото крайният ефект не се получава и при наличието на този текст. Защото не може да има такова бланкетно препращане към НК. Ние сега работим по ГПК и питам можем ли нещо да направим тук в ГПК. (Не можем.) Но текстът е негоден в този си вид.
Яни Янев:
Единственият изход е по предложение на Комисията в Преходните и заключителните разпоредби в допълнение на текст на чл. 313, което обаче
Янаки Стоилов:
Този текст, стоейки тук, никаква работа не върши. Защото той не препраща конкретно и не описва изпълнително деяние, защото такова няма в НК.
Не можем ли тук да кажем, че за невярната информация се носи отговорност по чл. 313.
Ние всъщност приемаме частично предложението на г-жа Антонова само да отпаднат думите “под страх от наказателна отговорност”, т.е. задължението си остава той да декларира пред съда. Като декларира нещо невярно!
Яни Янев:
Тя предлага в ал. 4. А това е в ал. 1.
Борислав Белазелков:
Тя правилно го иска, но да не правим само това, което тя иска. А да го прехвърлим по някакъв начин така, че да остане този състав, където му е мястото и както му е мястото. Иначе ние сме съгласни. Нейното предложение е много добро.
Янаки Стоилов:
Тогава аз предлагам двете неща: да променим ал. 1, като отпадне “под страх от наказателна отговорност” и да приемем нейното предложение за отпадане на изречение първо от ал. 4. Така има някаква обща логика в текста.
Борислав Белазелков:
Така, но хайде и да преместим състава в НК.
Янаки Стоилов:
Приемаме предложението на Надя Антонова. Правим промяна в ал. 1 и си остава задължението той да декларира тези обстоятелства пред съда. Като даде невярна информация, ще попадне в хипотезата на чл. 313. Ако не ги декларира, можем да предвидим тук някаква административно наказателна отговорност, каквато е практиката в такива случаи. Т.е. да не остава безотговорно това, че той не е дал никаква информация. Това можем да го направим. Предлагам ви да помислим докато стигнем до края и да се върнем, за да има достатъчен ефект в една административно наказателна отговорност, която съдът да налага.
Така и при деклариране на имуществото на народните представители. Помислете за това нещо.
Борислав Белазелков:
Нямате проблем с последното. Само че имайте предвид, че това е длъжник без съквестируемо имущество. Не бива да е глоба. Нямаме нищо против да е някаква административно наказателна, стига да не е глоба. Не бива да е глоба. Той е несъстоятелен. Той няма имущество. Затова е предложена наказателната.
Янаки Стоилов:
Той като няма имущество защо няма да декларира, че няма имущество.
Яни Янев:
То е в смисъл, той да декларира това, защото не е намерено имущество, се предполага, че той има някъде имущество, което всъщност не е открито от съдия изпълнителя. И оттам тръгват нещата за отговорността.
Янаки Стоилов:
Иначе няма логика той да няма имущество и да не иска да каже, че няма имущество.
Яни Янев:
То не е намерено, а се предполага, че би могъл да има някъде и затова го карат да декларира. В крайна сметка, ако се появи такова имущество, което той не е декларирал, тогава носи наказателната отговорност.
Янаки Стоилов:
Остава ли така както предложихме, да гласуваме текста с отпадането по предложението на г-жа Антонова на изречение първо в ал. 4 и да променим редакцията на ал. 1 на чл. 448. Това ли в крайна сметка е становището, което трябва да гласуваме.
Който подкрепя така предложената промяна в двете алинеи, моля да гласува. Благодаря ви.
По § 12 няма предложение.
Христо Бисеров:
Предлагам в чл. .... да има промяна, която всъщност е идентична с тази в § 12. Става въпрос за уеднаквяване на терминология.
Янаки Стоилов:
Има ли възражения?
Борислав Белазелков:
Подкрепяме го. Трябва да е еднакъв режимът.

Янаки Стоилов:
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Следващия път ще продължим с § 13. Вероятно в четвъртък, за да можем да приключим с негласуваните текстове и с необсъжданите.
За утре за 15:00 часа сте уведомени за темите, които ще бъдат обсъждани.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: